1.

В рамките на Общата селскостопанска политика (наричана по-нататък „ОСП“) отглеждането на коноп е разрешено при определени ограничения, целящи да гарантират, че се засаждат само сортове, които поради ниското съдържание на психоактивни канабиноиди не са годни за производството на канабис и други подобни упойващи вещества.

2.

В настоящото преюдициално производство Съдът трябва да се произнесе относно съвместимостта с правото на Съюза на мярка, приета от румънските власти, която не допуска отглеждането на коноп в затворени пространства, оборудвани с хидропонна система.

I.

Правна уредба

А.

Правото на Съюза

1.

Регламент (ЕС) 1307/2013 ( 2 )

3.

Съображение 28 от този регламент гласи:

4.

Член 4 („Определения и свързани разпоредби“) предвижда:

5.

Член 32 (Активиране на права на плащане) предвижда:

2.

Регламент (ЕС) № 1308/2013 ( 3 )

6.

Съгласно член 1 („Обхват“):

7.

В част VIII на приложение I („Списък на продуктите, посочени в член 1, параграф 2“) е включен „Коноп (Cannabis sativa L.)“ с код по КН 5302.

8.

Член 189 („Внос на коноп“) гласи:

Б.

Румънското право

1.

Закон 18/1991 относно поземлената собственост ( 4 )

9.

Член 2, буква а) гласи следното:

–

продуктивни земеделските земи — обработваеми земи, лозя, овощни градини, лозови и овощни разсадници, хмелови и черничеви насаждения, постоянни пасища, оранжерии, соларни оранжерии, разсадници и други подобни,

–

земя с горска растителност, ако не е включена в лесовъдски дейности, залесени пасища,

–

земя, заета от сгради и съоръжения за отглеждане на селскостопански животни, рибни ферми и съоръжения за подобряване на земята, селски пътища, платформи и складови площи, които са специално подбрани за селскостопанското производство,

–

непродуктивни земи, които могат да бъдат предвидени в границите за благоустройство и използвани за селскостопанско производство“.

2.

Закон 339/2005 ( 5 )

10.

В съответствие с член 12:

3.

Методически правила за прилагане на Закон 339/2005 ( 6 )

11.

Член 4, параграф 5, буква b) гласи:

II.

Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси

12.

На 14 януари 2021 г. Biohemp Concept SRL (наричано по-нататък „Biohemp“) подава до Дирекцията по земеделие на област Алба (наричана по-нататък „областният орган“) заявление за разрешение за отглеждане на коноп (Cannabis sativa L.) на площ от 0,54 хектара.

13.

На 27 януари 2021 г. областният орган издава разрешение само за площ от 0,50 хектара. Той обаче отказва да издаде разрешение за оставащата площ от 0,04 хектара с мотива, че същата не представлява земеделска земя, а селскостопанска постройка, която не отговаря на условията по член 4, параграф 5, буква b) от Методическите правила за прилагане на Закон 339/2005.

14.

Biohemp подава жалба по административен ред срещу решението от 27 януари 2021 г., която е отхвърлена от областния орган на 17 февруари 2021 г.

15.

На 13 април 2021 г. Biohemp подава жалба по съдебен ред пред Tribunalul Alba (Районен съд Алба, Румъния), с която иска да бъде издадено разрешение за цялата площ от 0,54 хектара.

16.

Първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Biohemp с мотиви, които по същността си са свързани с прилагането на националната правна уредба ( 7 ).

17.

Biohemp подава жалба до Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния), в която изтъква като релевантно обстоятелство това, че на покритата площ от 400 m2 възнамерява да отглежда коноп чрез използване на хидропонна система, със законно разрешеното съдържание на тетрахидроканабинол ( 8 ) до 0,2 %.

18.

В същия ред на мисли Biohemp твърди, че при отглеждането на коноп в закрити пространства се получават растения със съдържание на канабидиол ( 9 ) 12–14 %, докато при конопа, отглеждан на открито (в земеделска почва), концентрацията на CBD е до 1 %. Преработвателите на коноп предпочитат да купуват предимно коноп, отглеждан в закрити пространства, поради много по-високата концентрация на CBD.

19.

Въз основа на тези данни в подадената жалба са изложени доводи, основани както на националното право ( 10 ), така и на правото на Съюза. Що се отнася до последното, освен позоваване на съответната съдебна практика ( 11 ), Biohemp сочи, че правото на Съюза не съдържа разпоредби, които да изискват конопът да се отглежда единствено на открито, като по този начин позволява отглеждането му в закрити пространства, т.е. в оранжерии, навеси за отглеждане и други подобни. Като ограничава отглеждането на коноп до отглеждане на открито, областният орган отказва да признае промишленост, която вече е призната от Европейската комисия, лишавайки по този начин румънските земеделски стопани от достъп до вътрешния пазар, в нарушение на ДФЕС.

20.

Областният орган оспорва искането на Biohemp, като също се позовава на националното право ( 12 ) и на правото на Съюза. Що се отнася до последното, той твърди, в резюме, че:

21.

В този контекст Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия) отправя до Съда следния преюдициален въпрос:

III.

Производството пред Съда

22.

Преюдициалното запитване е постъпило в Съда на 29 декември 2022 г.

23.

Писмени становища представят румънското правителство и Европейската комисия ( 14 ). Те, както и Biohemp, се явяват на проведеното на 25 януари 2024 г. съдебно заседание.

IV.

Анализ

А.

По допустимостта

24.

Румънското правителство твърди, че преюдициалният въпрос е недопустим в частта относно тълкуването на членове 35 и 36 ДФЕС. В подкрепа на възражението си то се позовава на практиката на Съда по чисто вътрешните положения ( 15 ) и липсата в акта за преюдициално запитване на пояснения за връзката между двете разпоредби и спора.

25.

Според Съда общото правило е, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на основните свободи по принцип не са приложими към положение, което във всичките си аспекти е свързано само с една държава членка ( 16 ). Въпреки това съществуват четири изключения от това общо правило, при които може да се поиска тълкуване на нормите от правото на Съюза, независимо че става въпрос за изцяло вътрешно положение. Характеристиките на тези изключения са изложени в решение Ullens de Schooten ( 17 ) и не е нужно същите да бъдат възпроизвеждани тук.

26.

За да предостави тълкуване на правото на Съюза в случай на изцяло вътрешно положение, Съдът изисква от акта за преюдициално запитване да личат конкретните обстоятелства, въз основа на които може да се установи връзка между предмета или обстоятелствата на спор, който във всичките си аспекти е свързан само със съответната държава членка, и нормите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска.

27.

В този смисъл задължение на запитващата юрисдикция е да укаже по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния си характер, висящият пред нея спор е свързан с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че поисканото преюдициално тълкуване да е нужно за решаването на същия ( 18 ).

28.

В настоящия случай на теория е възможно да са засегнати свободата на установяване (румънската правна уредба забранява упражняването на независима икономическа дейност като производител на коноп в затворени пространства), както и свободното движение на стоки (Biohemp не би могло да произвежда в такива пространства коноп, който да изнася в други държави членки, в които има търсене на този продукт).

29.

Актът за преюдициално запитване обаче не съдържа никакви мотиви точно във връзка с необходимостта от тълкуване на членове 35 и 36 ДФЕС (нито на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване). Запитващата юрисдикция се ограничава само до това да спомене, че според твърденията на Biohemp то има сключени договори за продажба на своя коноп с преработвателни предприятия, установени в други държави членки.

30.

При това положение Съдът не може да предостави на запитващата юрисдикция тълкуване на членове 35 и 36 ДФЕС, което да бъде полезно за решаването на спора ( 19 ), и по отношение на тези разпоредби преюдициалният въпрос се явява недопустим.

31.

Румънското правителство твърди, че искането за тълкуване на член 38 ДФЕС също е недопустимо, но това му възражение е неоснователно.

32.

Член 38 ДФЕС е първата от разпоредбите от първичното право, които уреждат ОСП, чиито цели са закрепени в член 39 ДФЕС. И двете разпоредби, за разлика от посочените по-горе, са релевантни за това преюдициално запитване, тъй като установяват отправната точка за тълкуване на Регламенти № 1307/2013 и № 1308/2013, за които се отнася въпросът на запитващата юрисдикция. За целта на прилагането на правилата на ОСП е ирелевантно, че става въпрос за изцяло вътрешно положение.

33.

В съдебното заседание Biohemp посочва, че е поискало издаването на разрешение за отглеждане на коноп на площ от 0,54 хектара ( 20 ), но признава, че не е правило искане за директното плащане, предвидено в Регламент № 1307/2013.

34.

При това признание трябва да се постави въпросът дали за решаването на спора е необходимо Съдът да тълкува разпоредбите на Регламент № 1307/2013, който регламентира директните плащания за земеделските стопани по схемите за подпомагане в рамките на ОСП, каквото е искането на запитващата юрисдикция.

35.

По принцип запитващата юрисдикция следва да прецени дали формулираните от нея въпроси са необходими за решаването на спора ( 21 ). Въпреки това Съдът може да откаже да се произнесе по поставените въпроси, ако счете същите за хипотетични или ирелевантни за тази цел ( 22 ).

36.

Румънското законодателство изисква издаване на разрешение за отглеждането на коноп, защото този продукт съдържа, в по-голяма или по-малка степен, упойващи вещества, които могат да послужат за производството на наркотици. Разпоредбите на Регламент № 1307/2013 биха се прилагали към това разрешение, ако едновременно или на по-късен етап Biohemp беше поискало да получи директно плащане за тази дейност.

37.

Обратно, ако предприятието, което иска разрешението за отглеждане, не е подало заявление за директното плащане, предвидено в Регламент № 1307/2013, би могло да се поддържа, че този регламент не намира приложение и неговото тълкуване не е нужно за решаването на спора. Затова по принцип преюдициалното запитване би било недопустимо, що се отнася до тълкуването на този регламент.

38.

Съдът обаче може да избегне обявяването на преюдициалното запитване за недопустимо и да предостави на запитващата юрисдикция тълкуването на Регламент № 1307/2013, ако установи наличие на необходимата връзка между искането за разрешение да се отглежда коноп, и материалноправния режим на посочения регламент.

39.

Както по-нататък ще обясня, за да се стигне до това решение, условията за получаване на директното плащане за производството на коноп би трябвало да се счетат за приложими към разрешението за отглеждане, включително ако производителят не е поискал такова плащане, тъй като става въпрос за растение със сортове, от които могат да се произвеждат наркотици, и което не може да се отглежда свободно и без контрол от страна на администрацията.

40.

Признавам, че не е лесно да се признае тази връзка, но според мен няма друга възможност преюдициалното запитване да се обяви за допустимо, що се отнася до тълкуването на Регламент № 1307/2013. Ще изложа становището си по този регламент, в случай че Съдът възприеме описания подход.

41.

При всички положения, доколкото запитващата юрисдикция иска да ѝ бъде предоставено тълкуване на Регламент № 1308/2013, член 1, параграф 2, буква з) и член 189, параграф 2 от който се отнасят конкретно до отглеждането на коноп, преюдициалното запитване в частта относно този регламент е допустимо.

Б.

Анализ по същество

42.

Конопът (Cannabis sativa L.) е род растения от семейство cannabaceae. Тези растения са с високо съдържание на различни видове растителни канабиноиди, концентрирани в лепкав сок, който се отделя от жлезисти структури, познати като трихоми.

43.

От получените данни ( 23 ) се установява, че двата най-важни растителни канабиноида в конопа са THC (основна психоактивна съставка на растението, която има качеството на упойващо вещество) и CBD (който не се счита за психоактивно, нито за упойващо вещество). Изглежда, че CBD освен това намалява психоактивното действие на THC.

44.

От съвместния прочит на член 38, параграф 3 ДФЕС и приложение I към този договор се установява, че конопът е включен в ОСП.

45.

По силата на член 1, параграф 2, буква з) от Регламент № 1308/2013 конопът е включен в общата организация на пазарите на селскостопански продукти (наричана по-нататък „ООП“). Съгласно част VIII на приложение I към посочения регламент секторът на конопа, предназначен за производството на влакна, включва: „Коноп (Cannabis sativa L.), необработен или обработен, но непреден; дреб и отпадъци от коноп (включително отпадъците от прежди и развлакнените отпадъци)“.

46.

В рамките на ОСП се допуска само отглеждането на коноп, от който не могат да се произвеждат упойващи вещества, с ниско съдържание на ТНС ( 24 ). Индустриалният коноп има различни видове законна употреба, които допринасят за постигането на целите на Европейския зелен пакт ( 25 ).

47.

Земеделските стопани, които отглеждат коноп, могат да кандидатстват за директни плащания за площ (основно плащане или единно плащане за площ) ( 26 ) в рамките на ОСП, ако изпълняват: а) стандартните условия за допустимост за директните плащания, установени в Регламент № 1307/2013, и б) допълнителните специални изисквания, които гарантират, че не се получава подпомагане по ОСП за незаконно отглеждане на коноп:

48.

Преди да разгледам поотделно тези два елемента, трябва да отбележа, че държавите членки не могат да налагат допълнителни ограничения върху отглеждането на коноп на основание член 189, параграф 2 от Регламент № 1308/2013.

49.

Тази разпоредба позволява на държавите членки единствено да приемат „по-ограничаващи правила“ от установените (в самия член 189, параграф 1) за вноса на коноп от трети държави. Тази възможност не допуска приемането на по-строги национални правила за производство на коноп, в разрез с установените в правото на Съюза.

50.

Този извод се потвърждава от решение Hammarsten ( 27 ), което се отнася до шведската забрана за отглеждане и притежаване на индустриален коноп, обхванат от ООП в сектора. Според Съда националната забрана засяга пряко тази ООП и лишава земеделските производители, установени в Швеция, от всякаква възможност да поискат подпомагането, предвидено в правото на Съюза.

51.

Решение Hammarsten и член 189, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 показват, че съществува известна свързаност между разрешението за отглеждане на коноп и възможността за получаване на директните плащания по ОСП, предвидени за тази култура в Регламент № 1307/2013.

52.

На практика член 189, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 допуска вноса на необработен коноп в Съюза само ако са спазени условията, установени в член 32, параграф 6 и член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

53.

Тези условия (чието спазване се изисква по принцип за получаването на директни плащания за площи, засети с посочената култура) трябва да се считат за приложими и за вътрешното производство на коноп в Съюза. С други думи, посочените разпоредби очертават границите за „законно“ отглеждане на коноп в държавите членки, независимо дали производителят ще поиска директно плащане за съответната обработвана площ.

1.

Понятие за земеделска площ

54.

Съгласно член 32, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 „[п]о схемата за основно плащане на земеделските стопани се отпуска подпомагане […] след активиране на право на плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане […]“.

55.

Според член 32, параграф 2, буква а) от същия регламент понятието „хектар, отговарящ на условията за подпомагане“ обхваща „всяка земеделска площ от стопанството, която се използва за селскостопанска дейност или, когато площта се използва и за неселскостопански дейности, която се използва предимно за селскостопански дейности“.

56.

Понятието „земеделска площ“, както е дефинирано в член 4, параграф 1, буква д) от Регламент № 1307/2013, означава „площ, която е заета от обработваема земя, постоянно затревени площи и постоянни пасища или трайни насаждения“.

57.

Член 4, параграф 1, буква е) от Регламент № 1307/2013 определя обработваемата земя като „земя, която се обработва за производството на култури, или площи, които са на разположение за производството на култури, но оставени под угар […], независимо от това дали на тази земя са разположени оранжерии или подвижни или неподвижни навеси“.

58.

В съответствие с член 4, параграф 1, буква в) от Регламент № 1307/2013 „селскостопанска дейност“ означава „производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата […]“, като под „селскостопански продукти“ според буква г) се разбират „продуктите […], изброени в приложение I към Договорите […]“., сред които е конопът.

59.

Квалифицирането като „обработваема земя“, а следователно и като „земеделска площ“ по смисъла на посочените разпоредби, зависи от действителното използване (дори в нарушение на националните разпоредби относно тяхното класифициране) ( 28 ) на съответните земи ( 29 ).

60.

Площите, отговарящи на условията за подпомагане, трябва да са земеделски площи, да са част от стопанството на земеделския стопанин и да се използват за селскостопански дейности или — в случай че едновременно се използват и за други дейности — да се използват предимно за селскостопански дейности ( 30 ).

61.

Според мен разпоредбите от Регламент № 1307/2013 и Регламент № 1308/2013, които цитирах по-горе, както и практиката на Съда относно понятието за земеделска площ позволяват да се направи изводът, че отглеждането на коноп в „пригодено затворено пространство“ чрез използване на хидропонна система се вписва в това понятие.

62.

Пригоденото затворено пространство за отглеждане на коноп представлява парче земя, върху което е изградена конструкция, предназначена за селскостопанска дейност, каквато е отглеждането на коноп. Както вече посочих, „обработваемата земя“ е земя, която се обработва за производството на култури, „независимо от това дали на тази земя са разположени оранжерии или подвижни или неподвижни навеси“ ( 31 ).

63.

Също като оранжерията или всяка друга подобна конструкция (която, стриктно погледнато, не представлява сграда в общоприетия смисъл), пригоденото затворено пространство за отглеждане на коноп представлява неподвижен навес, прикрепен към земята, което не пречи то да бъде квалифицирано като земеделска площ. Сходството между оранжерия и навес, пригоден за отглеждане на коноп чрез използване на хидропонна система, е очевидно. Днес оранжериите не се изграждат само като проста конструкция от пръти и найлон, а се използват и други материали и по-здрави конструкции, например от поликарбонат или стъкло.

64.

Както потвърждава горепосочената съдебна практика, важното е съответната площ (дори с постоянна конструкция върху нея) да е предназначена за селскостопанско производство, в разглеждания случай — на коноп.

65.

Комисията изразява несъгласие с тази логика, като твърди, че отглеждането на коноп може да се ползва от схемата за основно плащане на земеделските производители, ако се извършва на открито, а не в затворена конструкция чрез използване на хидропонна система.

66.

Според Комисията разпоредбата на член 4, параграф 1, букви д) и е) от Регламент № 1307/2013 изисква, за да се приеме наличието на обработваема земя или на земеделска площ, да е налице взаимодействие на корена на растението с почвата ( 32 ). Същото изискване би се прилагало и по схемата за доброволно обвързано подпомагане ( 33 ) и не би се считало за изпълнено при отглеждането на коноп в затворено пространство чрез използване на хидропонна система.

67.

Не споделям тезата на Комисията. От буквалния текст на член 4, параграф 1, букви д) и е) от Регламент № 1307/2013 не може да се направи извод, че обработваеми земи могат да бъдат само земеделските площи, при които коренът на растението се намира във взаимодействие с почвата. Тази представа съответства на концепция за селското стопанство, която технологичното развитие е задминало.

68.

От години вече почвата е престанала да бъде задължителен елемент за селскостопанското производство ( 34 ). Разбира се, в естествени условия почвата служи като запас от минерали и хранителни вещества за растенията, но когато хранителните вещества са разтворени във вода, корените на растенията могат да ги абсорбират директно и почвата вече не е стриктно необходима за растежа на растението. С други думи, „взаимодействието на корените с почвата“ не е задължително за развитието на растението и получаването на селскостопанска продукция.

69.

Хидропониката е система за отглеждане на растения, при която на корените се доставя хранителен разтвор, добавен във вода. Този разтвор съдържа химичните елементи, необходими за развитието на растенията, които могат да растат във водна среда (или в среда от инертни материали, като промит пясък, чакъл или перлит) в отсъствието на почва (земя).

70.

Сред предимствата на хидропонното отглеждане пред традиционното земеделие следва да се отбележат:

71.

Регламенти № 1307/2013 и № 1308/2013 не съдържат разпоредби, които да обуславят квалифицирането като обработваема земя или като земеделска площ от използването на конкретни техники за отглеждане. Следователно няма мотиви да се твърди, че хидропониката е несъвместима с определянето на дадена земя като земеделска площ.

72.

Правилата на Съюза не допускат използването на хидропонни системи в биологичното земеделие. Тази забрана се съдържа в Регламент (ЕС) 2018/848 ( 36 ), в текста на съображение 28 ( 37 ) и в точка 1.2. от част I („Правила относно растениевъдството“) на приложение II към този регламент ( 38 ).

73.

Според мен, щом законодателят е пожелал да изключи хидропонното производство от биологичното растениевъдство, имплицитно и по аргумент за противното, последното е допустимо в конвенционалното (небиологично) растениевъдство.

74.

Както вече посочих, хидропониката като метод за отглеждане разкрива предимства, които са съвместими с целите на ОСП, както изтъкнах и всички страни признаха в съдебното заседание. В частност, този метод отговаря на целта на ОСП (член 39, параграф 1, буква а) ДФЕС) „да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство, както и оптимално използване на производствените фактори, по-специално на работната сила“.

75.

Хидропонните системи увеличават селскостопанската производителност, насърчават технологичния прогрес и благоприятстват по-рационалното развитие на земеделието, тъй като използват по-малко водни ресурси и ограничават увеличаването на площите, необходими за земеделие.

76.

Хидропониката допринася за постигането и на още две цели на ОСП, а именно „да се гарантира снабдяването“ (член 39, параграф 1, буква г) ДФЕС) и „да се гарантира, че доставяните продукти достигат до потребителите на разумни цени“ (член 39, параграф 1, буква д) ДФЕС).

77.

Тези две цели се осъществяват, защото хидропонните насаждения, отглеждани в затворени пространства, зависят в по-малка степен от климатичните условия, отколкото традиционните насаждения, отглеждани на открито, и се засягат по-малко от вредители. В същия смисъл те гарантират в по-голяма степен снабдяването със селскостопански продукти, позволяващи доставянето им на разумни цени и при по-ниски транспортни разходи.

78.

Вярно е, че ОСП изглежда разработена предимно за традиционното земеделие, тъй като помощите за земеделските производители се определят въз основа на допустимите хектари, с други думи — на площта, което се съчетава по-добре със земеделието на открито и с растенията, пуснали корени в почвата ( 39 ). Също така е вярно обаче, че за други култури (например плодове и зеленчуци) хидропонното отглеждане може да бъде много подходящо и при липсата на изрична забрана не намирам достатъчно основания за изключването на тези нови производствени методи, чието съответствие с целите на ОСП според мен е доказано.

79.

С други думи, правилата на ОСП не трябва да се тълкуват по начин, който да спира технологичното развитие на земеделието, какъвто би бил случаят, ако от директните плащания за площ бъдат изключени стопанствата в затворени пространства, оборудвани с хидропонна система.

80.

Във всеки случай, Комисията призна в съдебното заседание, че отглеждането на коноп в затворени пространства чрез използването на хидропонни системи е съвместимо с Регламент № 1308/2013, но че за този вид култури не може да се разчита на директните плащания по Регламент № 1307/2013, а на друг вид помощи, каквото е например подпомагането от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

81.

Макар да споделям тезата на Комисията по отношение на Регламент № 1308/2013, не считам, че тя е сполучлива във връзка с Регламент № 1307/2013. Вярно е, че отглеждането на коноп в затворени пространства чрез използване на хидропоника е по-интензивно, отколкото това на открито, поради което при първото се използва по-малка площ и следователно директните плащания ще бъдат по-малки ( 40 ). Същевременно, както вече посочих, не виждам причина директните плащания да бъдат отказани само поради липсата на взаимодействие между корените на конопеното растение и почвата.

82.

Като цяло считам, че площта, предназначена за отглеждане на коноп в пригодени затворени пространства чрез използване на хидропонни системи, може да бъде квалифицирана като земеделска площ по смисъла на член 4, параграф 1, букви д) и е) от Регламент № 1307/2013.

2.

Съдържание на THC и CBD в конопа

83.

За получаването на директни плащания за отглеждането на коноп се прилагат специфични изисквания, тъй като от това растение могат да се произвеждат наркотици, които да бъдат продавани:

84.

От тази съвкупност от норми следва, че земеделските производители могат да получат директни плащания, ако засаждат коноп от някой от сортовете със съдържание на ТНС, не по-голямо от 0,2 % (или от 0,3 %, считано от 1 януари 2023 г.). Когато става въпрос за коноп, отглеждан на открито, изглежда, няма риск от повишаване на съдържанието на ТНС.

85.

Специфичните условия за получаване на директни плащания за отглеждане на коноп са и условия за получаване на съответното административно разрешение съгласно правото на Съюза и за законно отглеждане на тази култура. Както се подчертава в решение Hammarsten, спазването на тези условия трябва да позволява на производителите да развиват тази дейност.

3.

Забраната, приета от румънските органи

86.

От акта за преюдициално запитване е видно, че румънските органи забраняват отглеждането на коноп в пригодени затворени пространства чрез използване на хидропонни системи поради риска съдържанието на ТНС в отглежданите по този начин растения да се повиши над допустимите прагове, с произтичащата от това вреда за общественото здраве.

87.

Установяването на ООП не възпрепятства държавите членки да прилагат национални норми, които преследват цел от общ интерес, различна от набелязаните с тази ООП, макар посочените норми да имат евентуално отражение върху функционирането на общия пазар в съответния сектор ( 45 ).

88.

Въпреки това по-ограничителните национални мерки, които преследват цел от общ интерес, трябва да отговарят на изискването за пропорционалност, с други думи, да са в състояние да гарантират осъществяването на преследваната цел, и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ. При проверката на пропорционалността трябва по-специално да се вземат предвид целите на ОСП, както и правилното функциониране на ООП, а това налага да се претеглят тези цели и целта на националната правна уредба ( 46 ).

89.

Освен това ограничителна мярка би могла да се счита за годна да гарантира осъществяването на набелязаната цел само ако действително е проява на загриженост за постигането ѝ чрез последователни и систематични действия ( 47 ).

90.

Регламент № 1307/2013 и останалите правила на Съюза относно отглеждането на индустриален коноп претеглят разглежданите интереси, като допускат отглеждане само на коноп със съдържание на ТНС, не по-голямо от 0,2 %. Тъй като в тези актове няма изрично посочване на методите за отглеждане на индустриален коноп, държавите членки разполагат с възможността да приемат допълнителни по-ограничителни мерки по отношение на това отглеждане.

91.

Използвайки тази възможност, румънските органи са преценили, ще съществува реален риск отглеждането на сортове коноп в затворени пространства и чрез използване на хидропонни системи да доведе до повишаване на концентрацията на ТНС над разрешеното законно съдържание от 0,2 %. Отглежданият по този начин коноп би могъл да бъде „отклонен“ за производството на наркотици в ущърб на общественото здраве.

92.

Предвид този риск и при отчитане на принципа на предохранителните мерки, румънските власти прилагат забрана ex ante с довода, че извършването на последващ контрол върху насажденията от коноп в затворени пространства не би защитавал в достатъчна степен общия интерес. Според тях такъв контрол е предвиден за конопа, отглеждан на открито, но не и за отглеждания в затворени пространства, който е с различни цикли на растеж и цъфтеж ( 48 ).

93.

Както вече посочих, процедура А за вземане на проби за определяне на съдържанието на ТНС е установена в приложение III към Делегиран регламент № 639/2014 ( 49 ) по следния начин:

94.

Задължение на запитващата юрисдикция е да оцени както това, така и останалите обстоятелства, засягащи пропорционалността на националната ограничителна мярка (и съответно да прецени нейната съвместимост с правото на Съюза), но Съдът може да ѝ предостави насоки за извършването на тази преценка.

95.

На първо място, вредата от наркотиците (включително производните на конопа, като канабиса) е безспорна, поради което тяхната търговия е забранена. Разрешена е обаче стриктно контролирана търговия за използване за медицински и научни цели ( 50 ).

96.

Следователно общият интерес от опазването на общественото здраве може да обоснове национална мярка, която забранява отглеждането на коноп, ако растенията се използват за производството на наркотици, какъвто е канабисът, който се получава от ТНС.

97.

На второ място, данните, предоставени от Biohemp, сочат, че сортът коноп, отглеждан в затворено пространство чрез използване на хидропонни системи, е със съдържание на ТНС, което не надвишава 0,2 %. Biohemp твърди, че отглеждането на закрито и чрез използване на хидропонна система води до увеличаване на CBD в растението, но не и на съдържанието на ТНС. Според румънските органи някои изследвания сочат, че това съдържание също може да се повиши, но към момента не съществуват категорични анализи, които да потвърждават обратното.

98.

Както Комисията отбеляза в съдебното заседание, ако растенията са от сортове коноп, разрешени за отглеждане в Съюза, трябва да имат съдържание на ТНС, не повече от 0,2 %, включително при засаждане в затворени пространства с хидропонни системи.

99.

Без да се засягат проведените проверки въз основа на надеждни научни изследвания, изглежда, че високото съдържание на CBD в конкретно конопено растение води до по-ниско съдържание на ТНС, поради което това растение няма да е годно за производството на наркотици. По настоящото дело по този начин би бил изключен рискът от увеличаване на съдържанието на ТНС, но преценката за това трябва да бъде извършена от запитващата юрисдикция.

100.

Според наличните данни канабиноидът, чието увеличено съдържание се установява при отглеждането на сортове индустриален коноп на закрито и чрез използване на хидропонна система, е CBD.

101.

Съдът вече е имал възможност да изясни, че според актуалните научни познания CBD не съдържа психоактивно вещество ( 51 ). Поради това CBD не трябва да бъде квалифициран като упойващо вещество по смисъла на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, сключена във Виена на 20 декември 1988 г. ( 52 ), по която страни са всички държави членки, както и Съюзът ( 53 ).

102.

Ако отглеждането на индустриален коноп в затворени пространства с хидропонни системи води до увеличаване само на концентрацията на CBD в растенията, но не увеличава (законоустановеното) съдържание на ТНС в тях, държава членка не може само на това основание да обоснове наложеното от нея ограничение с опазване на общественото здраве. Повтарям, че според актуалните научни познания CBD „не представлява упойващо вещество по смисъла на Единната конвенция“ ( 54 ).

103.

На трето място, национална ограничителна мярка за отглеждане на индустриален коноп в затворени пространства и чрез хидропоника би могла да издържи на проверката за пропорционалност само ако се прилага последователно и систематично.

104.

В съдебното заседание беше обсъдено дали наложената забрана в Румъния изпълнява изискванията за последователност и систематичност. Biohemp твърди, че в някои области (Констанца, Дъмбовица и Сибиу) на тази държава членка разглежданият метод за отглеждане на коноп е разрешен. Освен това в рамките на земеделските кампании за предходните години в същата област Алба (Румъния) органите са разрешавали на Biohemp да отглежда коноп в пригодено затворено пространство чрез използването на хидропоника ( 55 ). Румънското правителство оспори тези твърдения, като спорът по този въпрос не беше решен.

105.

Във всеки случай, задължение на запитващата юрисдикция е да провери дали националната ограничителна мярка се прилага последователно и систематично на румънска територия.

106.

Накрая, принципът на пропорционалност изисква да се установи дали за постигането на целта за опазване на общественото здраве, преследвана от румънската държава, съществува по-малко ограничителна алтернатива на общата забрана за отглеждане на коноп в затворени пространства.

107.

В този смисъл би могло да се помисли за разрешаване на този метод за отглеждане на коноп при строги проверки, за да се контролира дали съдържанието на ТНС в получените растения не надвишава 0,2 %. Посочените от румънското правителство трудности за извършване на такива проверки евентуално биха могли да бъдат преодолени чрез прилагането за конопа, отглеждан в затворени пространства, наред с други мерки (освен получаването на задължителното разрешение), на контрола чрез вземане на проби за установяване на съдържанието на ТНС, предвиден в Делегиран регламент № 639/2014.

108.

В заключение, член 32, параграф 6 от Регламент № 1307/2013 не допуска национална правна уредба, която забранява отглеждането на сортове коноп със съдържание на ТНС, по-малко от 0,2 %, когато използваният метод за отглеждане (в затворени пространства, оборудвани с хидропонни системи) води до съществено увеличаване на съдържанието на CBD в растенията, освен ако тази правна уредба е подходяща да гарантира постигането на целта за опазване на общественото здраве, и не надхвърля необходимото за нейното постигане.

V.

Заключение

109.

Поради изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Curtea de Apel Alba Iulia (Апелативен съд Алба Юлия, Румъния) по следния начин: