–

за P.P.R., от J. Azzopardi, avukat и M. Laïchi, avocate,

–

за Parchetul de pe lângă Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Direcţia Naţională Anticorupţie — Serviciul Teritorial Braşov, от M. Voineag, в качеството на представител,

–

за румънското правителство, от M. Chicu, E. Gane и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за Ирландия, от G. Mullan, BL,

–

за френското правителство, от R. Bénard и B. Dourthe, в качеството на представители,

–

за малтийското правителство, от A. Buhagiar, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от A. Biolan, H. Leupold и J. Vondung, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 3 и член 17, параграф 1 ДЕС, на член 4 и член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 1, параграфи 2 и 3 и членове 15 и 19 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3, и поправка в OB L 205, 2019 г., стр. 34), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамково решение 2002/584“).

2

Запитването е отправено в рамките на производството за изпълнение на европейската заповед за арест, издадена срещу P.P.R. от Curtea de Apel Brașov — Secția penală (Апелативен съд Брашов, наказателно отделение, Румъния).

Правна уредба

Международното право

3

Съгласно член 2, буква а) от Устава на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), приет във Виена (Австрия) от Общото събрание на Интерпол на 13 юни 1956 г. на неговата 25-а сесия и последно изменен на 91-ата сесия през 2023 г. (наричан по-нататък „Уставът на Интерпол“), целта на Интерпол е по-специално „да осигури и насърчи възможно най-широкото взаимодействие между всички органи на криминалната полиция в рамките на съществуващите законодателства в различните страни и в духа на „Всеобщата декларация за правата на човека“.

4

Член 5 от Устава на Интерпол определя Комисията за контрол над досиетата на Интерпол (наричана по-нататък „CCF“) като част от Интерпол.

5

Съгласно член 36, параграфи 1 и 3 от Устава на Интерпол CCF е независим орган, който трябва да гарантира, че при обработката на лични данни от Интерпол се спазват приложимите правила и трябва в частност да се произнася по съответните жалби.

6

CCF има свой собствен устав който подробно урежда функциите и правомощията ѝ. Съгласно член 3, параграф 1, буква с) от този устав тя може по-специално да разпореди заличаването на лични данни от информационната система на Интерпол.

Рамково решение 2002/584

7

Член 1 от Рамково решение 2002/584, озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“, предвижда:

8

Член 3 от това рамково решение, озаглавен „Случаи, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест“, гласи:

9

Член 8 от посоченото рамково решение, озаглавен „Съдържание и форма на европейската заповед за арест“, предвижда:

10

Съгласно член 15 от същото рамково решение, озаглавен „Решение за предаване“:

11

Член 19 от Рамково решение 2002/584 е озаглавен „Изслушване на лицето в процеса на взимане на решение“ и предвижда:

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12

На 17 декември 2020 г. Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов, Румъния) издава европейска заповед за арест срещу P.P.R. за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода, наложено му с решение на наказателното отделение на този съд от 27 юни 2019 г., станало окончателно с решение на наказателното отделение на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния) от 17 декември 2020 г.

13

След като на 17 декември 2020 г. осъдителната присъда влиза в сила, службата за изпълнение на наказанията към Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) издава на същата дата европейска заповед за арест срещу P.P.R. за целите на изпълнението на наложеното му наказание.

14

От предоставената от запитващата юрисдикция информация е видно, че на 28 юни 2022 г. P.P.R. е задържан в Париж (Франция) и срещу него е започната процедура по предаване. Тази процедура приключва с влязло в сила решение на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж, Франция) от 29 ноември 2023 г., който съответно отказва да изпълни европейската заповед за арест, издадена от румънските органи срещу P.P.R.

15

Запитващата юрисдикция посочва, че Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) основава отказа си на наличието на риск от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което е залегнало в член 47, втора алинея от Хартата. Според нея този съд счита, че са налице системни и общи недостатъци, засягащи съдебната власт в Румъния, тъй като мястото на съхранение на протоколите за полагането на клетва от съдиите е неясно, което поражда съмнения за редовността на състава на съдилищата в тази държава членка. От друга страна, той приема, че този системен недостатък има отражение върху наказателното производство срещу P.P.R. пред Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), защото протоколът за полагане на клетва на един от тримата съдии от съдебния състав, който е трябвало да разгледа съответното дело, не е могъл да бъде намерен, а друг съдия от този състав е положила клетва само като прокурор, при положение че от приложимите разпоредби на румънското право не става ясно, че не се изисква ново полагане на клетва при назначаването ѝ като съдия.

16

Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) е взел предвид и решението на CCF — секция „Искания“, прието на 123-тата ѝ сесия, проведена от 30 януари до 3 февруари 2023 г. (CCF/123/R1358.21), с което тя разпорежда заличаването от базата данни на Интерпол на сигнала за международно издирване на P.P.R., тъй като отнасящите се до него данни не отговарят на правилата на Интерпол за обработване на лични данни. Ето защо Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) приема, че това решение разкрива наличието на сериозни опасения за съществуването на политически елементи в общия контекст и за спазването на принципите на основните права в рамките на процедурата срещу P.P.R. в Румъния.

17

Запитващата юрисдикция отбелязва също, че на 29 април 2024 г. P.P.R. е задържан в Малта въз основа на издадената срещу него европейска заповед за арест. На същата дата изпълняващият съдебен орган на Малта иска от запитващата юрисдикция допълнителна информация, като посочва, че P.P.R. се е позовал на решението на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж), посочено в точка 14 от настоящото решение.

18

При тези условия Curtea de Apel Braşov (Апелативен съд Брашов) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

19

На 16 май 2024 г. Съдът отправя до запитващата юрисдикция искане за разяснения относно естеството на производството, в рамките на което тя е отправила преюдициалното си запитване, предмета на това производство и съдържанието на решенията, които може да се наложи да вземе при приключването му. Запитващата юрисдикция отговаря на това искане на 22 май 2024 г. В отговора си тя в частност посочва, че на 20 май 2024 г. компетентният малтийски съд, в качеството си на съдебен орган, изпълняващ издадената срещу P.P.R. европейска заповед за арест, е взел решение да не предаде P.P.R. на румънските власти, като е приел, че информацията, с която разполага за условията на задържане в Румъния, не му позволява да заключи, че забраната за нечовешко и унизително отношение или наказание, предвидена в член 4 от Хартата, ще бъде спазена по отношение на P.P.R., ако той бъде предаден на румънските власти.

20

Според запитващата юрисдикция, за да стигне до този извод, малтийският изпълняващ съдебен орган, от една страна, се е позовал на информация, налична по-специално на уебсайта на румънската пенитенциарна администрация, и от друга, е отчел факта, че за одобрението от страна на запитващата юрисдикция на гаранциите на компетентните румънски органи, че P.P.R. няма да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение поради условията на задържането му, в превода на английски език на съобщението от запитващата юрисдикция до малтийския изпълняващ съдебен орган е използвана думата „approved“, а не думата „endorsed“, като последната е използвана в точка 68 от текста на английски език на решение от 15 октомври 2019 г., Dorobantu (C‑128/18, EU:C:2019:857).

21

При тези обстоятелства Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов) отправя до Съда седми преюдициален въпрос със следното съдържание:

По искането за прилагане на спешното преюдициално производство

22

Запитващата юрисдикция е поискала преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство, предвидено в член 23а, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и в член 107 от Процедурния правилник на Съда.

23

В подкрепа на искането си тя по същество посочва, че понастоящем P.P.R. е лишен от свобода в Малта в рамките на производството за изпълнение на европейската заповед за арест, издадена от румънските органи, и че продължаването на задържането му зависи от изхода на главното производство, като се има предвид, че той се е позовал пред малтийския изпълняващ съдебен орган на отказа на Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) да изпълни европейската заповед за арест, издадена от румънските органи.

24

Съгласно член 107, параграф 1 от Процедурния правилник по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, преюдициално запитване, което повдига един или няколко въпроса във връзка с областите, посочени в дял V, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от част трета от Договора за функционирането на ЕС, може да се разгледа по реда на спешното производство по смисъла на дял трети, глава трета от този процедурен правилник, която включва членове 107—114.

25

На първо място, следва да се отбележи, че преюдициалното запитване се отнася по-специално до тълкуването на Рамково решение 2002/584, което спада към областите, посочени в дял V, част трета от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Ето защо то може да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство съгласно член 107 от Процедурния правилник.

26

Що се отнася, на второ място, до условието за спешност, това условие е изпълнено по-специално когато съответното лице по главното производство понастоящем е лишено от свобода и продължаването на задържането му зависи от изхода на спора по главното производство, като се има предвид, че положението на това лице следва да се прецени към момента на разглеждане на искането преюдициалното запитване да се разгледа по реда на спешното производство (решение от 14 май 2024 г., Стачев, C‑15/24 PPU, EU:C:2024:399, т. 42 и цитираната съдебна практика).

27

Действително в настоящия случай преюдициалното запитване е отправено не от съда, който в качеството си на съдебен орган, изпълняващ процесната по главното производство европейска заповед за арест, в крайна сметка следва да се произнесе по предаването на лицето, срещу което е издадена тази заповед за арест, а от съдебния орган, който я е издал.

28

Това не променя факта, че както потвърждава запитващата юрисдикция в отговор на искането за разяснения, споменато в точка 19 от настоящото решение, в зависимост от отговорите на поставените въпроси може да се наложи тя да оттегли издадената срещу P.P.R европейска заповед за арест. Тъй като последният е задържан въз основа само на тази заповед за арест, евентуалното ѝ оттегляне би довело до незабавното му освобождаване.

29

При тези условия на 15 май 2024 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат пети състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство.

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

30

Както бе отбелязано в точка 27 от настоящото решение, преюдициалното запитване е отправено от съдебния орган, издал европейската заповед за арест, въз основа на която P.P.R. е задържан в Малта. Видно от обясненията на запитващата юрисдикция, целта на преюдициалното запитване е по-специално да ѝ позволи да прецени дали може да издаде нова европейска заповед за арест срещу P.P.R., или е длъжна да оттегли вече издадената срещу него европейска заповед за арест, ако отговорът на Съда е в смисъл, че отказът да се изпълни предходната заповед не е бил в съответствие с правото на Съюза.

31

Такива съображения могат да обосноват възможността тази юрисдикция в качеството си на издаващ съдебен орган да отправи запитване до Съда относно условията за изпълнение на европейска заповед за арест (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 53).

32

Всъщност гарантирането на основните права в производство във връзка с европейска заповед за арест е на първо място отговорност на издаващата държава членка. Поради това и тъй като вследствие на издаването на такава заповед може да се стигне до задържане на посоченото в нея лице, издаващият съдебен орган — с оглед на гарантирането на тези права — трябва да разполага с възможността да сезира Съда с преюдициално запитване, за да определи дали трябва да запази, или да оттегли европейска заповед за арест, и дали може да издаде такава заповед (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 54 и цитираната съдебна практика).

33

Както генералният адвокат по същество е посочил в точки 24—26 от заключението си, оттук следва, че преюдициалното запитване е допустимо в неговата цялост, без да се засяга възможността за преценка на допустимостта на всеки от поставените въпроси.

По първия въпрос

34

С първата част на първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в смисъл, че изпълняващият орган на държава членка е длъжен да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка преди това е отказал да изпълни тази заповед по съображение, че предаването на съответното лице би могло да накърни основното право на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47, втора алинея от Хартата.

35

С втората част на първия си въпрос тази юрисдикция иска да се установи дали при същите обстоятелства тези разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат издаващият съдебен орган да запази действието на въпросната европейска заповед за арест.

36

В тази насока от постоянната съдебна практика личи, че както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване, който от своя страна се опира на реципрочното доверие между последните, имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници. По-конкретно, принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 93 и цитираната съдебна практика).

37

Съгласно установената съдебна практика наличието на опасност от нарушаване на основните права, признати от правото на Съюза, може да позволи на изпълняващия съдебен орган, по изключение и след подходяща проверка, да не изпълни европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 72).

38

В това отношение от практиката на Съда следва, че когато изпълняващият съдебен орган, който трябва да се произнесе относно предаването на лице, за което е издадена европейска заповед за арест, разполага с данни за реална опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, гарантирано от член 47, втора алинея от Хартата, поради системни или общи недостатъци във връзка с функционирането на съдебната власт в издаващата държава членка, този орган трябва да извърши конкретна и точна преценка дали предвид личното положение на това лице, естеството на правонарушението, за което то е преследвано, и фактическия контекст на издаването на европейската заповед за арест съществуват сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на тази държава членка посоченото лице ще бъде изложено на такава опасност (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 97).

39

След това уточнение следва да се отбележи, че нито една разпоредба от Рамково решение 2002/584 не предвижда възможност или задължение за изпълняващия съдебен орган на държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест само на основание, че изпълнението ѝ е било отказано от изпълняващ орган на друга държава членка, без самият той да провери дали е налице основание тя да не бъде изпълнена (вж. по аналогия решение от 14 септември 2023 г., Софийска градска прокуратура (Последователни заповеди за арест), C‑71/21, EU:C:2023:668, т. 51).

40

По-конкретно решението на изпълняващ съдебен орган на държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, въпреки че съгласно националното право то се ползва със силата на пресъдено нещо, не може да се приравни на „окончателно осъждане“ по смисъла на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, който единствен може да възпрепятства да се проведе наказателно производство за същите деяния и срещу същото лице в издаващата държава или да се образува такова производство във всяка друга държава членка (вж. по аналогия решение от 14 септември 2023 г., Софийска градска прокуратура (Последователни заповеди за арест), C‑71/21, EU:C:2023:668, т. 52).

41

Всъщност издирваното лице се смята за лице, което има влязла в сила присъда за същите деяния по смисъла на член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584, когато е водено наказателно производство и с него окончателно са изчерпани възможностите за наказателно преследване или когато съдебните органи на държава членка са приели решение, с което обвиняемият окончателно е оправдан във връзка със съответните деяния (решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C‑261/09, EU:C:2010:683, т. 45).

42

Разглеждането на искане за предаване обаче не предполага образуване на наказателно производство от изпълняващата държава срещу лицето, чието предаване се иска, и не обхваща преценка по съществото на делото (решение от 14 септември 2023 г., Софийска градска прокуратура (Последователни заповеди за арест), C‑71/21, EU:C:2023:668, т. 54).

43

Ето защо изпълняващият орган на държава членка не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест само на основание, че изпълнението ѝ е било отказано от изпълняващия орган на друга държава членка, без самият той да провери дали е налице основание за отказ за изпълнение (вж. по аналогия решение от 14 септември 2023 г., Софийска градска прокуратура (Последователни заповеди за арест), C‑71/21, EU:C:2023:668, т. 61).

44

Макар от изложеното да следва, че принципът на взаимно признаване, въведен с Рамково решение 2002/584, не обхваща решенията за отказ за изпълнение на европейски заповеди за арест, все пак е необходимо да се уточнят последиците за изпълняващия орган на държава членка, които може да породи обстоятелството, че изпълняващ орган на друга държава членка преди това е отказал да изпълни такава заповед за арест поради наличието на опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес пред създаден със закон съд, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата.

45

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 36 от настоящото решение, принципът на взаимно доверие изисква от всяка държава членка да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права.

46

Както посочва по същество генералният адвокат в точки 37—44 от своето заключение, в настоящия случай принципът на взаимно доверие изисква — когато е налице прието в друга държава членка решение за отказ за изпълнение поради опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата — изпълняващият орган на държава членка, сезиран с ново искане за предаване на съответното лице, да отчете надлежно основанията, които са в основата на това решение, в рамките на извършваната от него проверка за наличието на дадено основание за отказ за изпълнение (вж. по аналогия решение от 18 юни 2024 г., Bundesrepublik Deutschland (Действие на решение за предоставяне на статут на бежанец), C‑753/22, EU:C:2024:524, т. 80).

47

Предходните съображения важат mutatis mutandis за издаващия съдебен орган, чиято европейска заповед за арест не е била изпълнена поради съществуването на опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата.

48

Нито една разпоредба от Рамково решение 2002/584 не изключва възможността за издаващия орган да поддържа искането за предаване на основание на европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на държава членка е отказал да изпълни тази заповед за арест.

49

Ето защо макар само по себе си наличието на решение на изпълняващия съдебен орган на държава членка да откаже да изпълни европейска заповед за арест, да не означава, че издалият тази заповед за арест съдебен орган е длъжен да я оттегли, то все пак трябва да го подтикне към бдителност (вж. по аналогия решение от 14 септември 2023 г., Софийска градска прокуратура (Последователни заповеди за арест), C‑71/21, EU:C:2023:668, т. 55).

50

В решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., (C‑158/21, EU:C:2023:57), на Съда е поставен въпрос относно възможността да се издадат няколко последователни европейски заповеди за арест при обстоятелства, сходни с тези в главното производство. Принципите, изложени от Съда в точки 139—143 от това решение, са приложими по аналогия към настоящото дело.

51

В частност запазването от издаващия съдебен орган на действието на европейска заповед за арест може да се окаже необходимо, по-специално след като обстоятелствата, довели до отказ за изпълнение на предходното искане за предаване, са били отстранени или когато решението за отказ не е било в съответствие с правото на Съюза, за да се проведе докрай процедурата по предаване на издирвано лице и така да се благоприятства осъществяването на целта за борба срещу безнаказаността, преследвана с това рамково решение (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 141).

52

Както бе припомнено в точка 32 от настоящото решение обаче, гарантирането на основните права в производство във връзка с европейска заповед за арест е на първо място отговорност на издаващата държава членка.

53

Ето защо издаващ съдебен орган не може, ако няма промяна в обстоятелствата, да запази действието на европейска заповед за арест, когато в съответствие с член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 изпълняващ съдебен орган основателно е отказал да изпълни тази заповед за арест поради реална опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 143). Обратно, при липсата на такава опасност по-специално след промяна в обстоятелствата, сам по себе си фактът, че изпълняващият орган е отказал да изпълни посочената заповед за арест, не може да попречи на издаващия съдебен орган да запази действието на същата заповед за арест.

54

Освен това, тъй като запазването на действието на европейска заповед за арест, чието изпълнение е отказано в една държава членка, може да доведе до задържането в друга държава членка на лицето, за което е издадена, и следователно да накърни личната му свобода, издаващият съдебен орган трябва с оглед на особеностите на случая да прецени пропорционалността на това запазване. При извършването на такава преценка този орган трябва да вземе предвид по-специално естеството и тежестта на правонарушението, за което е преследвано издирваното лице, последиците за това лице от запазването на действието на издадената срещу него европейска заповед за арест, както и перспективите за изпълнение на посочената заповед за арест (вж. по аналогия решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 144 и 145).

55

С оглед на изложеното дотук на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкуват в смисъл, че изпълняващият орган на държава членка не е длъжен да откаже да изпълни европейска заповед за арест, когато изпълняващият орган на друга държава членка преди това е отказал да изпълни тази заповед за арест по съображение, че предаването на съответното лице би могло да накърни основното право на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47, втора алинея от Хартата. В рамките на собствената си проверка дали е налице основание за отказ за изпълнение обаче този орган трябва да вземе предвид мотивите в основата на решението за отказ, прието от първия изпълняващ орган. Тези разпоредби допускат при същите обстоятелства издаващият съдебен орган да запази действието на европейската заповед за арест, при условие че според неговата преценка изпълнението на тази заповед за арест не бива да бъде отказано поради опасност от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47, втора алинея от Хартата, и че запазването на действието на посочената заповед за арест е пропорционално.

По третия въпрос

56

С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че когато лице, за което е издадена европейска заповед за арест, твърди, че предаването му на издаващата държава членка би довело до незачитане на неговото право на справедлив съдебен процес, наличието на решение на CCF, предмет на което е положението на това лице, само по себе си може да обоснове отказа на изпълняващия съдебен орган да изпълни тази заповед за арест или, в противен случай, може да бъде взето предвид от този съдебен орган, когато решава дали да откаже да изпълни посочената заповед за арест на основанието, посочено от това лице.

57

Според обясненията на запитващата юрисдикция секция „Искания“ на CCF е решила да заличи от базата данни на Интерпол сигнала за международно издирване на P.P.R., тъй като отнасящите се до него данни не отговарят на правилата на Интерпол за обработване на лични данни. Тя посочва, че това решение на CCF е отчетено от Cour d’appel de Paris (Апелативен съд Париж) в решението му от 29 ноември 2023 г., с което той отказва да изпълни европейската заповед за арест, издадена от румънските власти срещу P.P.R.

58

В решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., (C‑158/21, EU:C:2023:57) до Съда е отправен подобен въпрос, отнасящ се до отчитането от изпълняващия орган на доклад на работната група относно произволното задържане — орган, подчинен на Съвета по правата на човека на Организацията на обединените нации. Принципите, изложени от Съда в точки 121—126 от това решение, могат да се приложат mutatis mutandis към отчитането от изпълняващия орган на решение на CCF относно положението на лице, за което е издадена европейска заповед за арест.

59

Тъй като двуетапната проверка, посочена в точка 38 от настоящото решение, трябва да се основава едновременно на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно функционирането на съдебната система на издаващата държава членка, както и на конкретен и точен анализ на индивидуалното положение на издирваното лице, решение на CCF, с което се разпорежда заличаването на сигнала за международно издирване на посоченото в европейска заповед за арест лице поради нарушение на правилата на Интерпол за обработване на лични данни, не е достатъчно основание да се откаже изпълнението на тази заповед за арест (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 123).

60

Ако изпълняващият орган е успял да установи наличието на такива системни или общи недостатъци (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 135), на втория етап той трябва да провери конкретно и точно дали има сериозни и потвърдени основания да се приеме, че след предаването му на издаващата държава членка издирваното лице ще бъде изложено на реален риск от нарушаване на основното му право на справедлив съдебен процес (вж. в този смисъл решения от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru, C‑404/15 и C‑659/15 PPU, EU:C:2016:198, т. 92, и от 17 декември 2020 г., Openbaar Ministerie (Независимост на издаващия съдебен орган), C‑354/20 PPU и C‑412/20 PPU, EU:C:2020:1033, т. 61). Решение на CCF може да е част от обстоятелствата, които могат да бъдат взети предвид на този втори етап, без обаче то да обвързва изпълняващия съдебен орган.

61

Ето защо на третия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че когато лице, за което е издадена европейска заповед за арест, твърди, че предаването му на издаващата държава членка би довело до незачитане на неговото право на справедлив съдебен процес, наличието на решение на CCF, предмет на което е положението на това лице, само по себе си не може да обоснове отказа на изпълняващия съдебен орган да изпълни тази заповед за арест. Такова решение обаче може да бъде взето предвид от този съдебен орган, когато решава дали да откаже да изпълни посочената заповед за арест.

По четвъртия въпрос

62

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, издал европейска заповед за арест, е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да реши с оглед на основанията, довели до отказа на изпълняващия тази заповед за арест съдебен орган да я изпълни, дали да оттегли, или да запази действието на тази заповед за арест.

63

Съгласно член 267, втора алинея ДФЕС когато въпрос, отнасящ се до тълкуването на Договорите или до валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.

64

По силата на член 267, трета алинея ДФЕС когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.

65

Оттук следва, че съдебният орган, издал европейска заповед за арест, не е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да реши — с оглед на основанията, довели до отказа на изпълняващия тази заповед за арест съдебен орган да я изпълни — дали да оттегли посочената заповед за арест в съответствие с правото на Съюза, или да запази действието ѝ, освен ако решението му не подлежи на обжалване съгласно националното право.

66

В последната хипотеза издаващият съдебен орган по принцип е длъжен да сезира Съда по смисъла на член 267, трета алинея ДФЕС, когато пред него е повдигнат въпрос за тълкуването на правото на Съюза. Съгласно постоянната съдебна практика този орган би могъл да бъде освободен от това задължение само ако установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 32 и 33 и цитираната съдебна практика).

67

Съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед на специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебната практика в рамките на Съюза (решение от 6 октомври 2021 г. Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 41 и цитираната съдебна практика).

68

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Освен това, когато издал европейска заповед за арест съдебен орган, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, счита, че е освободен от предвиденото в член 267, трета алинея ДФЕС задължение да сезира Съда с преюдициално запитване, тъй като се намира в някоя от трите хипотези, упоменати в точка 66 от настоящото решение, от мотивите на решението му трябва да става ясно било че повдигнатият въпрос относно правото на Съюза е ирелевантен за решаването на спора, било че тълкуването на съответната разпоредба от правото на Съюза се основава на съдебната практика, било — ако такава практика липсва — че тълкуването на правото на Съюза е толкова очевидно за националната юрисдикция, действаща като последна инстанция, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19, EU:C:2021:799, т. 51).

69

С оглед на изложеното дотук на четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, издал европейска заповед за арест, не е длъжен да отправи преюдициално запитване до Съда, преди да реши с оглед на основанията, довели до отказа на изпълняващия съдебен орган да изпълни тази заповед за арест, дали да оттегли, или да запази действието на тази заповед за арест, освен ако решението, което трябва да вземе, не подлежи на обжалване съгласно националното право, в който случай той по принцип е длъжен да сезира Съда.

По втория въпрос

70

Като начало следва да се отбележи, че макар в текста на втория въпрос запитващата юрисдикция да говори за „нередности при полагането на клетва“, от преюдициалното запитване е видно, че в случая тези „нередности“ са свързани по-конкретно с неяснотата относно мястото на съхранение на протокола за полагането на клетва от съдиите в Румъния, в резултат на което за един от тримата съдии от състава на Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд), който е трябвало да разгледа делото на P.P.R., не е могъл да бъде намерен протокол за полагането на клетва, а за друг съдия от този съдебен състав е намерен само протокол за полагането на клетва като прокурор.

71

При тези обстоятелства трябва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, който изпълнява европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание, може да откаже да изпълни тази заповед за арест на основание на неяснота относно мястото на съхранение на протоколите за полагането на клетва от съдиите на издаващата държава членка, на факта, че не е открит протоколът на съдия от съдебния състав, постановил това наказание, или на факта, че друг съдия от този съдебен състав е положил клетва само при назначаването му за прокурор.

72

В тази насока следва да се припомни, че изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, докато отказът същата да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 декември 2023 г., GN (Основание за отказ, основано на висшия интерес на детето), C‑261/22, EU:C:2023:1017, т. 37).

73

Освен това съгласно принципа на взаимно доверие всяка държава членка трябва да приеме, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и в частност признатите от него основни права (вж. в този смисъл решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 93 и 94).

74

По-конкретно високата степен на доверие между държавите членки, на която почива механизмът на европейската заповед за арест, се основава на постановката, че наказателните юрисдикции на издаващата държава членка, които след изпълнението на европейска заповед за арест ще трябва да проведат наказателното производство по преследване или по привеждане в изпълнение на наказание лишаване от свобода или на изискваща задържане мярка, както и наказателното производство по същество, отговарят на изискванията, свързани с основното право на справедлив съдебен процес, гарантирано в член 47, втора алинея от Хартата (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 95).

75

[Поправено с определение от 20 септември 2024 г.] С оглед на съображенията, изложени в точки 72—74 от настоящото решение, само изключителни обстоятелства могат да обосноват отказа на изпълняващия орган да изпълни европейска заповед за арест поради наличието на опасност от нарушаване на това основно право.

76

Съгласно практиката на Съда, действително за да гарантира пълното прилагане на принципите на взаимно доверие и на взаимно признаване, които са в основата на функционирането на механизма на европейската заповед за арест, на първо място всяка държава членка трябва да осигури, под крайния контрол на Съда, запазването на изискванията, присъщи на основното право на справедлив съдебен процес, което е гарантирано в член 47, втора алинея от Хартата, като се въздържа от всякакви мерки, които могат да го засегнат, но съществуването на реален риск — ако лицето, за което се отнася европейска заповед за арест, бъде предадено на издаващия съдебен орган — това основно право да бъде нарушено или дори материализирането на този риск, може да позволи на изпълняващия съдебен орган по изключение да не изпълни тази европейска заповед за арест на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 46 и цитираната съдебна практика).

77

В този контекст, преди на основание член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 да откаже да предаде лице, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на изпълнението на наказание, изпълняващият съдебен орган на държава членка трябва да извърши проверка на два етапа.

78

На първия етап този орган следва да определи дали съществуват обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които доказват наличието в издаващата държава членка на реален риск от нарушаване на основното право на справедлив съдебен процес пред предварително създаден със закон съд, гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата, поради системни или общи недостатъци във връзка с независимостта и безпристрастността на съдебната власт в тази държава членка (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 52 и 66 и цитираната съдебна практика).

79

Ако случаят е такъв, на втория етап компетентният орган на изпълняващата държава членка трябва да провери конкретно и точно до каква степен недостатъците, констатирани на първия етап, са могли да окажат влияние върху функционирането на юрисдикциите на издаващата държава членка, които са компетентни да проведат приложимите към заинтересованото лице производства, и дали с оглед на личното положение на това лице, на естеството на правонарушението, за което същото е наказателно осъдено, и на фактическия контекст на присъдата, чието признаване и изпълнение са поискани, както и евентуално на допълнителните данни, предоставени от тази държава членка в приложение на това рамково решение, има сериозни и потвърдени основания да се счита, че в случая наистина е настъпил такъв риск (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2022 г., Openbaar Ministerie (Съд, създаден със закон в издаващата държава членка), C‑562/21 PPU и C‑563/21 PPU, EU:C:2022:100, т. 53 и цитираната съдебна практика).

80

Сред изискванията, присъщи на основното право на справедлив съдебен процес, което е гарантирано с член 47, втора алинея от Хартата, е правото на всяко лице делото му да бъде гледано от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Последните изисквания по самото си естество обхващат не само процеса на назначаване на съдиите, но и условията, при които те встъпват в длъжност.

81

Следователно е необходимо материалноправните условия и процедурните правила досежно назначаването на съдиите и встъпването им в длъжност да не могат да породят оправдани съмнения у правните субекти за неподатливостта на назначените съдии към външни фактори и за неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Преразглеждане Simpson/Съвет и HG/Комисия, C‑542/18 RX‑II и C‑543/18 RX‑II, EU:C:2020:232, т. 71).

82

Не всяка нередност, която настъпва в хода на процедурата за назначаване на даден съдия или при встъпването му в длъжност, обаче може да хвърли съмнение върху независимостта и безпристрастността на този съдия, а оттам и върху качеството „независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“ по смисъла на правото на Съюза, на съдебния състав, в който той участва (вж. в този смисъл решение от 29 март 2022 г., Getin Noble Bank, C‑132/20, EU:C:2022:235, т. 123).

83

Всъщност от практиката на ЕСПЧ, която е релевантна, защото съгласно член 52, параграф 3, първо изречение от Хартата последната съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., следва, че само накърняването на основополагащите норми на процедурата по назначаване и встъпване в длъжност на съдиите може да представлява нарушение на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ (вж. в този смисъл ЕСПЧ, решение от 1 декември 2020 г., Guðmundur Andri Ástráðsson/Исландия (CE:ECHR:2020:1201JUD002637418, § 246 и 247].

84

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Ето защо фактът, че националното право на държава членка евентуално предвижда, че прокурор, който е положил клетва при встъпването си в длъжност, не е длъжен при последващото си назначаване като съдия отново да полага клетва, не може да представлява свързан с независимостта на съдебната власт системен или общ недостатък по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 78 от настоящото решение.

85

Всъщност подобна разпоредба на националното право, обоснована от факта, че в тази държава членка статусът на прокурорите е приравнен на този на съдиите и че при встъпването си в длъжност и двете категории магистрати са длъжни да положат една и съща клетва, няма как да породи съмнение за редовността на назначаването на съдиите и съответно за тяхната независимост и безпристрастност.

86

Освен това неяснотата относно мястото на съхранение на протоколите за полагането на клетва от съдиите в дадена държава членка или невъзможността тези протоколи да бъдат намерени, по-специално ако са изминали много години от полагането на клетвата от съответния съдия, сами по себе си и при липсата на други релевантни индиции не могат да докажат, че съответните съдии са упражнявали функциите си, без изобщо да са положили изискваната клетва.

87

Във всеки случай неяснотата дали преди встъпването си в длъжност съдиите в дадена държава членка са положили предвидената в националното право клетва не може да се счита за системен или общ недостатък във връзка с независимостта на съдебната власт в тази държава членка, ако националното право предвижда ефикасни правни способи, които позволяват да се твърди евентуална липса на полагане на клетва от съдиите, постановили определено съдебно решение, което да доведе до отмяната му. Запитващата юрисдикция следва да провери дали в румънското право съществуват такива правни способи.

88

С оглед на изложеното дотук на втория въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, който изпълнява европейска заповед за арест, издадена с оглед на изпълнението на наказание, не може да откаже да изпълни тази заповед за арест със съображението, че не може да бъде открит протоколът за полагането на клетва от един от съдиите, наложили това наказание, или поради факта, че друг съдия от същия състав е положил клетва само при назначаването му за прокурор.

По петия въпрос

89

С петия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, издал европейска заповед за арест, има правото да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган за изпълнение на тази заповед за арест.

90

В тази насока се налага изводът, че нито член 15, нито член 19 от Рамково решение 2002/584, споменати от запитващата юрисдикция, нито друга разпоредба от това рамково решение предвиждат задължително пряко участие на издалия европейска заповед за арест съдебен орган в производството пред изпълняващия съдебен орган относно изпълнението на тази заповед за арест. От принципите на взаимно признаване и на лоялно сътрудничество също не се извежда задължение да се предвиди такова участие.

91

Наистина, Рамково решение 2002/584 няма как да се тълкува в смисъл, че не допуска такова участие, евентуално предвидено в процесуалните норми на националното право на изпълняващата държава членка, но това не променя факта, че същото рамково решение предвижда други средства за улесняване на сътрудничеството и обмена на необходимата информация между издаващия и изпълняващия съдебен орган.

92

Така в член 8, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 се изброяват редица релевантни данни, които европейската заповед за арест задължително трябва да съдържа. Освен това съгласно член 15, параграф 2 от цитираното рамково решение, ако счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, изпълняващият съдебен орган следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация. В допълнение, съгласно член 15, параграф 3 от посоченото рамково решение издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща всякаква необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган.

93

В тази насока от съдебната практика следва, че за да се гарантира по-специално че функционирането на европейската заповед за арест няма да бъде блокирано, задължението за лоялно сътрудничество трябва да е водещо в диалога между изпълняващите и издаващите съдебни органи. От принципа на лоялно сътрудничество следва по-конкретно, че държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 131 и цитираната съдебна практика).

94

От тази гледна точка, за да гарантират ефективното сътрудничество по наказателни дела, издаващите и изпълняващите съдебни органи трябва изцяло да ползват инструментите, предвидени по-специално в член 8, параграф 1 и в член 15 от Рамково решение 2002/584, за да способстват за взаимното доверие, на което се основава това сътрудничество (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 132 и цитираната съдебна практика).

95

Ето защо няма как да се счита, че участието на издаващия съдебен орган като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган е абсолютно необходимо, за да се гарантира спазването на принципите на взаимно признаване и на лоялно сътрудничество, които са в основата на функционирането на механизма на европейската заповед за арест.

96

С оглед на изложеното дотук на петия въпрос следва да се отговори, че Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че съдебният орган, издал европейска заповед за арест, няма правото да участва като страна в производството пред изпълняващия съдебен орган за изпълнение на тази заповед за арест.

По шестия въпрос

97

Шестият въпрос се отнася до възможността за Комисията да предприеме по искане на съдебния орган, издал европейска заповед за арест, мерките, които счита за необходими, след отказа на изпълняващия съдебен орган да изпълни тази заповед за арест.

98

Подобен въпрос обаче очевидно няма никаква връзка с предмета на спора пред запитващата юрисдикция, който — както бе посочено в точка 28 от настоящото решение — има за цел да се установи дали издадената срещу P.P.R. европейска заповед за арест следва да бъде оттеглена или, напротив, действието ѝ да бъде запазено.

99

Следователно шестият въпрос е недопустим.

По седмия въпрос

100

Със седмия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 4 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че когато разглежда условията на задържане в издаващата държава членка изпълняващият съдебен орган не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, от една страна, като се основава на данни за условията на задържане в пенитенциарните заведения на издаващата държава членка, без предварително да е поискал допълнителна информация от издаващия съдебен орган, и от друга страна, като приложи по-висок стандарт за условията на задържане от гарантирания в член 4.

101

В тази насока е важно да се припомни, че при определени условия Съдът потвърждава задължението за съдебния орган, издал европейска заповед за арест, да прекрати въведената с Рамково решение 2002/584 процедура по предаване, когато подобно предаване има риск да доведе до нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата към издирваното лице (решение от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 50 и цитираната съдебна практика).

102

Следователно, когато съдебният орган в изпълняващата държава членка разполага с данни, които сочат, че е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение към задържаните лица в издаващата държава членка, в светлината на гарантирания от правото на Съюза стандарт за защита на основните права, и по-специално от член 4 от Хартата, той е длъжен да подложи на преценка наличието на тази опасност, когато трябва да се произнесе относно предаването на органите на издаващата държава членка на лицето, за което се отнася дадена европейска заповед за арест. Всъщност изпълнението на тази заповед не може да води до нечовешко или унизително отношение към това лице (решение от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 51 и цитираната съдебна практика).

103

За тази цел изпълняващият съдебен орган трябва най-напред да се основе на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно условията на задържане в пенитенциарните заведения на издаващата държава членка, които сочат за действителното съществуване на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени центрове за задържане недостатъци. Посочените данни могат да произтичат по-специално от решения на международни юрисдикции, като например решения на Европейския съд по правата на човека, от съдебни актове в издаващата държава членка, както и от решения, доклади и други документи, съставени от органите на Съвета на Европа или произтичащи от системата на Организацията на обединените нации (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 60 и цитираната съдебна практика).

104

Установяването на наличие на реална опасност от нечовешко или унизително отношение поради общите условия на задържане в издаващата държава членка обаче не може само по себе си да доведе до отказ да се изпълни европейска заповед за арест. Всъщност само наличието на данни, които сочат за системни или общи, засягащи определени групи лица или определени пенитенциарни центрове, недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, не означава непременно, че в конкретен случай заинтересованото лице ще бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, ако бъде предадено на органите на тази държава членка (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 61 и цитираната съдебна практика).

105

Затова, за да се гарантира спазването на член 4 от Хартата в отделния случай на лице, за което е издадена европейска заповед за арест, изпълняващият съдебен орган, който разполага с обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за съществуването на такива недостатъци, е длъжен след това да направи конкретна и точна проверка дали при конкретните обстоятелства са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на издаващата държава членка, това лице ще бъде изложено на реална опасност да бъде подложено в тази държава членка на нечовешко или унизително отношение по смисъла на посочената разпоредба поради условията на задържане в издаващата държава членка (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 62 и цитираната съдебна практика).

106

За целта посоченият орган е длъжен съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 да поиска от съдебния орган на издаващата държава членка незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация относно условията, при които се предвижда да бъде задържано заинтересованото лице в тази държава членка. Посоченото искане може да се отнася и до наличието в издаващата държава членка на евентуални национални или международни процедури и механизми за контрол на условията на задържане, свързани например с посещения в пенитенциарните заведения, които позволяват да се прецени какво е актуалното положение от гледна точка на условията на задържане в посочените заведения (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 63 и цитираната съдебна практика).

107

Издаващият съдебен орган е длъжен да предостави тази информация на изпълняващия съдебен орган (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 64 и цитираната съдебна практика).

108

Само ако с оглед на предоставената съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584 информация, както и на цялата останала информация, с която разполага изпълняващият съдебен орган, той установи, че по отношение на лицето, за което е издадена европейската заповед за арест, е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, изпълнението на европейската заповед за арест трябва да се отложи, а не да се прекрати. Обратно, в случай че информацията, която изпълняващият съдебен орган е получил от издаващия съдебен орган, води до заключението, че не е налице реална опасност заинтересованото лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган трябва да се произнесе относно изпълнението на европейската заповед за арест в срока, определен от Рамково решение 2002/584 (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 65 и 66 и цитираната съдебна практика).

109

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Както бе припомнено в точка 92 от настоящото решение, в тази насока член 15, параграф 2 от Рамковото решение разрешава изрично на изпълняващия съдебен орган, ако счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация. Освен това съгласно член 15, параграф 3 от това рамково решение издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган.

110

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] В допълнение, в точка 93 от настоящото решение бе припомнено, че по силата на принципа на лоялно сътрудничество държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 109 и цитираната съдебна практика).

111

В съответствие с тези разпоредби изпълняващият и издаващият съдебен орган могат съответно да искат информация или да предоставят гаранции относно конкретните и точни условия, при които заинтересованото лице ще бъде задържано в издаващата държава членка (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 110).

112

[Поправено с определение от 20 септември 2024 г.] От съображенията, изложени в точки 106—111 от настоящото решение, е видно, че изпълняващият съдебен орган не може да заключи, че са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че след предаването му на издаващата държава членка ще има реална опасност лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата, без преди това да е отправил искане за информация до издаващия съдебен орган в съответствие с член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584.

113

В настоящия случай запитващата юрисдикция изтъква, че е предоставила информация относно условията на задържане на P.P.R. в случай че той бъде предаден на румънските власти, но малтийският изпълняващ съдебен орган е отказал да го предаде, като се е позовал на информация, която е успял да намери в интернет.

114

В тази насока следва да се припомни, че гаранцията от компетентните органи на издаващата държава членка, че заинтересованото лице няма да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение заради конкретните и точни условия на задържане, независимо от пенитенциарното заведение, в което ще бъде настанено в издаващата държава членка, е обстоятелство, което изпълняващият съдебен орган не може да пренебрегне. Всъщност, доколкото такава гаранция може да обвърже органа, който я е предоставил, тя може да му бъде противопоставяна пред юрисдикциите на издаващата държава членка в случай на неспазването ѝ (решение от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 111).

115

В този смисъл Съдът постановява, че когато тази гаранция е предоставена или най-малкото е одобрена от издаващия съдебен орган, при нужда, след като е поискал помощ от централния орган или от някой от централните органи на издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган, с оглед на взаимното доверие, което трябва да съществува между съдебните органи на държавите членки и на което се основава системата на европейската заповед за арест, трябва да се довери на тази гаранция, най-малкото когато липсват конкретни данни, даващи основание да се счита, че условията на задържане в определен пенитенциарен център са в разрез с член 4 от Хартата (решения от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария), C‑220/18 PPU, EU:C:2018:589, т. 112, и от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 68).

116

Всъщност от изложените по-горе съображения следва, че изпълняващият съдебен орган не може да пренебрегне предоставената от издаващия съдебен орган информация само въз основа на сведения, които първият сам е получил от публично достъпни източници, без да поиска от издаващия съдебен орган допълнителна информация и обяснения съгласно член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584.

117

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Освен това, доколкото запитващата юрисдикция посочва, че за да откаже да изпълни процесната в главното производство европейска заповед за арест, малтийският изпълняващ съдебен орган е отчел обстоятелството, че за одобрението от запитващата юрисдикция на гаранция като посочената в точка 114 от настоящото решение е използвана дума, различна от тази в текста на английски език на релевантната съдебна практика, следва да се отбележи, че за такова одобрение не се налага използването на определена дума или формулировка. Достатъчно е от съобщението, изпратено от издаващия до изпълняващия съдебен орган, да става достатъчно ясно, че издаващият съдебен орган е одобрил тази гаранция, независимо от използваните конкретни термини.

118

Накрая, важно е да се подчертае, че сама по себе си липсата на изготвен „точен план за изтърпяване на наказанието“ или „точни критерии за определянето на конкретния режим на изтърпяване“, посочена от запитващата юрисдикция в текста на седмия ѝ въпрос, не попада в обхвата на понятието „нечовешко или унизително отношение“ по смисъла на член 4 от Хартата.

119

Дори да се предположи, че изготвянето на такъв план или такива критерии е задължително в държавата членка на изпълнение, следва да се припомни, че Съдът, като се позовава на принципа на взаимно доверие, чието основополагащо значение в правото на Съюза е видно от цитираната в точка 36 от настоящото решение съдебна практика, нееднократно постановява, че от държавите членки може да се изисква да презумират зачитането на основните права от останалите държави членки, поради което те нямат възможност по-специално да изискват от друга държава членка по-високо ниво на национална защита на основните права от осигуряваното от правото на Съюза (решение от 15 октомври 2019 г., Dorobantu, C‑128/18, EU:C:2019:857, т. 47 и цитираната съдебна практика).

120

Следователно изпълняващият съдебен орган не може да откаже да предаде издирваното лице само с мотива, че издаващият съдебен орган не му е изпратил „точен план за изтърпяване на наказанието“ или „точни критерии за определянето на конкретния режим на изтърпяване“.

121

[Поправено с определение от 28 април 2025 г.] Що се отнася до посочването от запитващата юрисдикция на „уникалната и особено деликатна ситуация“ на издирваното лице, което би изисквало „гаранции за недопускане на дискриминация“, следва да се отбележи, че спазването на член 4 от Хартата в случай на лице, за което е издадена европейска заповед за арест, изисква съгласно съдебната практика, цитирана в точка 105 от настоящото решение, конкретна и точна проверка на обстоятелствата по делото.

122

Ето защо на седмия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584 във връзка с член 4 от Хартата и принципа на взаимно доверие, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато разглежда условията на задържане в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган не може да откаже да изпълни европейска заповед за арест, като се основава на данни за условията на задържане в пенитенциарните заведения на издаващата държава членка, които самият той е събрал и за които не е поискал допълнителна информация от издаващия съдебен орган. Изпълняващият съдебен орган не може да приложи по-висок стандарт за условията на задържане от гарантирания в член 4.

По съдебните разноски

123

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

1)

Член 1, параграф 3 и член 15, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г.,

2)

Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 47, втора алинея от Хартата на основните права,

3)

Член 267 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че

4)

Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299,

5)

Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299,

6)

Член 1, параграф 3 и член 15, параграфи 2 и 3 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на взаимно доверие,