19931025

Регламент (ЕИО) № 3118/93 на Съвета

от 25 октомври 1993 година

относно условията, при които превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват вътрешен автомобилен превоз на товари в тази държава-членка

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по-специално член 75 от него,

като взе предвид предложението на Комисията [1],

като взе предвид становището на Европейския парламент [2],

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет [3],

като има предвид, че по смисъла на член 75, параграф 1, буква б) от Договора, създаването на обща транспортна политика, inter alia, предполага установяването на условия, при които превозвачи, установени извън държавата-членка, могат да извършват транспортни услуги в тази държава-членка;

като има предвид, че тази разпоредба предполага премахване на всички ограничения срещу лицата, които предлагат съответните услуги, на основата на тяхната националност или установяване в различна държава-членка от тази, в която се предоставя услугата;

като има предвид, че за гъвкавото и безпрепятствено прилагане на тази разпоредба би следвало да се предвиди преходна каботажна система преди въвеждането на окончателната система;

като има предвид, че само превозвачите, титуляри на разрешително на Общността, предвидено в Регламент (ЕИО) № 881/92 на Съвета от 26 март 1992 г. относно достъпа до пазарите при автомобилен превоз на товари в рамките на Общността до или от територията на държава-членка или през територията на една или повече държави-членки [4], или превозвачите, оправомощени да извършват някои категории международни превозни услуги, могат да бъдат допуснати да извършват каботажни превози;

като има предвид, че тази преходна система би следвало да предвижда въвеждане на постепенна квота на разрешителните за каботаж в Общността;

като има предвид, че следва да се определят условията за издаването и използването на разрешителните за каботаж;

като има предвид, че би следвало да се определят разпоредбите на приемащата държава-членка по отношение на каботажните превози;

като има предвид, че би следвало да се приемат разпоредби, които позволяват намеса в пазара на въпросните превози в случай на сериозни смущения; като има предвид, че за целта е необходимо да се въведе подходяща процедура за вземане на решения и за събиране на необходимите статистически данни;

като има предвид, че е желателно държавите-членки да си оказват взаимна помощ с оглед на правилното прилагане на въведената система, особено по отношение на санкциите, които се налагат при нарушения; като има предвид, че санкциите трябва да бъдат недискриминационни и пропорционални на сериозността на нарушението; като има предвид, че е необходимо да се предвиди възможността за обжалване;

като има предвид, че Комисията би следвала периодично да представя доклади за прилагането на настоящия регламент;

като има предвид, че с оглед на изпълнението на възложените на Съвета задължения, следва да се определи датата на влизане в сила на окончателната система, която ще създаде условия за извършване на каботажни превози без количествени ограничения,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Всеки автомобилен превозвач на товари, опериращ за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение, който е титуляр на разрешително от Общността съгласно Регламент (ЕИО) № 881/92, има право, при условията на настоящия регламент, да извършва временно вътрешни автомобилни превози на товари за чужда сметка в друга държава-членка, наричани по-нататък съответно "каботажни превози" и "приемаща държава-членка", без да има седалище или друго установяване в нея.

2. Освен това, всеки превозвач в държавата-членка на установяване, който в съответствие със законодателството на тази държава има право да извършва превоз на товари с автомобилен транспорт за сметка на отсрещната страна или срещу възнаграждение, предвиден в точки 1, 2 и 3 от приложението към Първа директива [5], се допуска, при условията на настоящия регламент, да извършва, в зависимост от случая, каботажни превози от същия вид или каботажни превози с превозни средства от същата категория.

3. Разрешителното за извършване на каботажни превози в рамките на видовете превоз, посочени в точка 5 на приложението към Първа директива, е неограничено.

4. Всяко предприятие, което има право да извършва в държавата-членка на установяване, в съответствие със законодателството на тази държава, превози на товари с автомобилен транспорт за собствена сметка, се допуска да извършва каботажни превози за собствена сметка в съответствие с точка 4 от приложението към Първа директива.

Комисията приема условията и реда за прилагането на настоящия параграф.

Член 2

1. С оглед на постепенното въвеждане на определената в член 12 окончателна система, каботажните превози, за периода от 1 януари 1994 г. до 30 юни 1998 г., се извършват в рамките на каботажните квоти на Общността, без да се нарушават разпоредбите на член 1, параграф 3.

Разрешителните за каботаж се изготвят в съответствие с дадения в приложение I образец.

Една каботажна квота на Общността се състои от 30000 разрешителни за каботаж, всяко с валидност от два месеца. Тя се увеличава годишно с по 30 %, считано от 1 януари 1995 година.

2. По искане на държава-членка, представено преди 1 ноември всяка година, едно разрешително за каботаж може да се преобразува в две краткосрочни разрешителни с валидност по един месец всяко.

Разрешителните за краткосрочен каботаж се изготвят в съответствие с дадения в приложение II образец.

3. Квотите се разпределят между държавите-членки, както следва:

| 1994 г. | 1995 г. | 1996 г. | 1997 г. | от 1 януари до 30 юни 1998 г. |

Белгия | 2593 | 3371 | 4383 | 5698 | 3704 |

Дания | 2516 | 3271 | 4253 | 5529 | 3594 |

Германия | 4252 | 5528 | 7187 | 9344 | 6074 |

Гърция | 1146 | 1490 | 1937 | 2519 | 1638 |

Испания | 2688 | 3495 | 4544 | 5908 | 3841 |

Франция | 3516 | 4571 | 5943 | 7726 | 5022 |

Ирландия | 1169 | 1520 | 1976 | 2569 | 1670 |

Италия | 3520 | 4576 | 5949 | 7734 | 5028 |

Люксембург | 1207 | 1570 | 2041 | 2654 | 1726 |

Нидерландия | 3662 | 4761 | 6190 | 8047 | 5231 |

Португалия | 1525 | 1983 | 2578 | 3352 | 2179 |

Обединено кралство | 2206 | 2868 | 3729 | 4848 | 3152 |

Член 3

1. Разрешителните за каботаж, посочени в член 2, позволяват на титуляра да извършва каботажни превози.

2. Разрешителните за каботаж се разпределят от Комисията между държавите-членки на установяване и се издават на превозвачите, които подават заявление до компетентния орган на държавата-членка на установяване.

Те носят отличителния знак на държавата-членка на установяване.

3. Разрешителното за каботаж се издава на името на превозвача. Превозвачът няма право да го прехвърля на трета страна. Всяко разрешително за каботаж може да се използва само и едновременно от едно превозно средство.

"Превозно средство" означава моторно превозно средство, което е регистрирано в държавата-членка на установяване, или състав от съчленени превозни средства, поне моторното превозно средство от които е регистрирано в държавата-членка на установяване и които се използват изключително за превоз на товари.

Установеният извън държавата-членка превозвач разполага с превозното средство или като пълноправен собственик, или на друго основание, като например договор за покупко-продажба на изплащане, договор за наем или договор за лизинг.

При наемане, превозното средство се наема от превозвача в държавата-членка на установяване за извършване на каботажни превози. Установеният извън държавата-членка превозвач, обаче, може да наеме превозно средство в приемащата държава-членка при същите условия както и постоянно установените в тази държава-членка превозвачи, за да приключи прекъсната поради авария или инцидент каботажна операция.

Разрешителното за каботаж и, по целесъобразност, договорът за наем придружават моторното превозно средство.

4. Разрешителното за каботаж винаги се представя при поискване от проверяващите служители.

5. Датата, от която разрешителното за каботаж е валидно, задължително се посочва в разрешителното, преди то да бъде използвано, от компетентния орган на държавата-членка на установяване.

Член 4

Извършените съгласно разрешителното за каботаж транспортни операции се вписват в дневник за отчетни формуляри, като отчетните формуляри се връщат заедно с разрешителното на компетентния орган на държавата-членка на установяването, издала разрешителното, в срок от осем дни след изтичане на срока на разрешителното.

Дневникът за отчетни формуляри се изготвя в съответствие с образеца, даден в приложение III.

Член 5

1. В края на всяко тримесечие и в срок от три месеца, който може да бъде намален от Комисията на един месец в случаите по член 7, компетентният орган на всяка държава-членка съобщава на Комисията данните във връзка с извършените от местни превозвачи каботажни превози през тримесечието, като данните са дадени в превозени тонове и в тон/километри.

Данните се съобщават в таблица, чийто образец е даден в приложение IV.

2. Комисията изпраща на държавите-членки във възможно най-кратък срок обобщени извлечения от представените по параграф 1 данни.

Член 6

1. Изпълнението на каботажните превози се подчинява, с уговорката за прилагането на общностното законодателство, на съществуващите законови, подзаконови и административни разпоредби в приемащата държава-членка в следните области:

а) ставки и условия по транспортния договор;

б) тегло и размери на пътните превозни средства; стойностите на теглото и размерите, по целесъобразност, могат да надхвърлят приложимите в държавата-членка на установяване, но в никакъв случай не могат да надхвърлят техническите стойности, които са удостоверени с доказателствата за съответствие, предвидени в член 1, параграф 1 от Директива 86/364/ЕИО на Съвета [6];

в) изисквания във връзка с превоза на някои категории товари, по-специално опасни товари, бързоразвалящи се хранителни продукти, живи животни;

г) шофиране и почивки;

д) данък върху добавената стойност (ДДС) за транспортните услуги. В тази област разпоредбите на член 21, параграф 1, буква а) от Директива 77/388/ЕИО [7] се прилагат за посочените в член 1 от настоящия регламент услуги.

2. Техническите стандарти за конструкцията и оборудването на превозните средства, на които трябва да отговарят превозните средства, използвани за извършване на каботажни превози, са тези, които са наложени на превозните средства, допуснати за движение в международния транспорт.

3. Посочените в параграф 1 разпоредби трябва да се прилагат за установените извън държавата-членка превозвачи при същите условия, каквито се прилагат от нея по отношение на собствените ѝ граждани, за да се предотврати всяка явна или прикрита дискриминация, основана на националност или място на установяване.

4. Ако се установи, че в светлината на натрупания опит се налага изменение на списъка от областите на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на приемащата държава-членка, предвидени в параграф 1, Съветът, с квалифицирано мнозинство по предложение на Комисията, изменя този списък.

Член 7

1. При сериозни сътресения на националния транспортен пазар в определен географски район, възникнали или усложнени поради наличието на каботажна дейност, всяка държава-членка може да постави въпроса пред Комисията с оглед на приемането на гаранционни мерки и предоставя на Комисията необходимата информация, като я уведомява за всички мерки, които възнамерява да предприеме спрямо постоянно установените в тази държава-членка превозвачи.

2. По смисъла на параграф 1:

- "сериозни сътресения на националния транспортен пазар в определен географски район" означава съществуване на специфични за пазара проблеми, които водят до сериозен и потенциално дългосрочен превес на предлагането над търсенето, който представлява заплаха за финансовата стабилност и оцеляването на значителен брой предприятия за превоз на товари с автомобилен транспорт,

- "географски район" означава район, който обхваща изцяло или частично територията на държава-членка или се простира на част или на цялата територия на други държави-членки.

3. Комисията разглежда положението, по-специално на основата на последните тримесечни данни, посочени в член 5, и, след консултиране с Консултативния комитет, учреден с член 5 от Регламент (ЕИО) № 3916/90 [8], решава в едномесечен срок след получаването на заявлението от съответната държава-членка, дали са необходими или не предпазни мерки и при утвърдителен отговор ги приема.

Тези мерки могат да включват временно изключване на засегнатия район от приложното поле на настоящия регламент.

Мерките, приети в съответствие с настоящия член, остават в сила за не повече от шестмесечен период, който може да бъде еднократно възобновен при същите условия за валидност.

Комисията незабавно уведомява държавите-членки и Съвета за всички решения, които се вземат съгласно разпоредбите на настоящия параграф.

4. Ако Комисията реши да приеме предпазни мерки по отношение на една или повече държави-членки, от компетентните органи на съответните държави-членки се изисква да предприемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи в държавата-членка и да уведомят Комисията за тях.

Мерките се прилагат най-късно от същата дата, на която Комисията взема решение за предпазните мерки.

5. Всяка държава-членка може да представи на Съвета решение на Комисията, предвидено в параграф 3, в срок от 30 дни, считано от неговото съобщаване.

Съветът, с квалифицирано мнозинство, може да вземе друго решение в срок от тридесет дни след сезирането му от държавата-членка или, ако е сезиран от няколко държави-членки, считано от първото сезиране.

Границите на валидност, предвидени в параграф 3, трета алинея, се отнасят за решението на Съвета.

Компетентните органи на съответните държави-членки се задължават да приемат мерки с равностоен обхват по отношение на местните превозвачи и уведомяват за това Комисията.

Ако Съветът не вземе решение в срока, предвиден във втора алинея, решението на Комисията става окончателно.

6. Ако Комисията сметне, че предвидените в параграф 3 мерки трябва да бъдат продължени, тя представя предложение пред Съвета, който взема решение с квалифицирано мнозинство.

Член 8

1. Държавите-членки си оказват взаимопомощ при изпълнението на този регламент.

2. Без да се засяга наказателното производство, компетентните органи на приемащата държава-членка са оправомощени да налагат санкции върху установения извън тази държава-членка превозвач, който, във връзка с каботажния превоз, е извършил на тяхна територия нарушение на настоящия регламент или на общностното или националното законодателство в областта на транспорта. Те приемат тези санкции на недискриминационна основа и в съответствие с параграф 3.

3. Посочените в параграф 2 санкции могат, по-специално, да включват предупреждение или, при сериозни или повторни нарушения, временна забрана на каботажния превоз на територията на приемащата държава-членка, където е извършено нарушението.

Когато се представя фалшифицирано разрешително за каботаж, фалшивият документ незабавно се изземва и се изпраща във възможно най-кратки срокове на компетентния орган на държавата-членка на установяването на превозвача.

4. Компетентният орган на приемащата държава-членка съобщава на компетентния орган в държавата-членка на установяване евентуално предприетите санкции по отношение на превозвача и, в случай на сериозно или повторно нарушение, придружава това съобщение с молба за санкциониране.

При сериозни и повторни нарушения, компетентният орган на държавата-членка на установяването решава дали следва да бъде наложена подходяща санкция на съответния превозвач; той трябва да отчете евентуалните санкции, наложени в приемащата държава-членка и да се увери, че наложените върху съответния превозвач санкции като цяло са пропорционални на нарушението или нарушенията, които са ги предизвикали.

Санкцията, предприета от компетентния орган на държавата-членка на установяване, след съгласуване с компетентните органи на приемащата държава-членка, може да достигне до отнемане на разрешителното за упражняване на професията на превозвач на товари с автомобилен транспорт.

Компетентният орган на държавата-членка на установяване, като прилага вътрешното право, може също така да съди съответния превозвач пред компетентен национален съд.

Той уведомява компетентния орган на приемащата държава-членка за решенията, взети съгласно предходните алинеи.

Член 9

Държавите-членки гарантират, че заявителят или титулярът на разрешително за каботаж ще може да обжалва решението за отказ или отнемане на разрешителното и всички други административни санкции, наложени от компетентния орган на държавата-членка на установяване или приемащата държава-членка.

Член 10

Държавите-членки своевременно приемат и съобщават на Комисията законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с изпълнението на настоящия регламент.

Член 11

На всеки две години и, за първи път, най-късно на 30 юни 1996 г., Комисията представя доклад на Съвета за прилагането на настоящия регламент.

Член 12

1. Настоящият регламент влиза в сила на 1 януари 1994 година.

2. Общностната система за разрешителни и квоти за каботажните превози, предвидена в член 2, се прекратява на 1 юли 1998 година.

3. Считано от тази дата, всички превозвачи, установени извън държавата-членка, които отговарят на условията по член 1, се допускат да извършват, временно и без количествени ограничения, вътрешен превоз на товари с автомобилен транспорт в друга държава-членка без да имат седалище или друго установяване в нея.

Комисията, по целесъобразност, като отчита придобития опит, развитието на транспортния пазар и напредъка по отношение на хармонизацията в транспортния сектор, представя на Съвета предложение за условията и реда, съпътстващи окончателната система, които се отнасят за подходяща система за наблюдение на пазара на каботажните превози и приспособяването на предпазните мерки, предвидени в член 7.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Люксембург на 25 октомври 1993 година

За Съвета

Председател

Ph. Maystadt

[1] ОВ C 317, 7.12.1991 г., стр. 10, и ОВ C 172, 8.7.1992 г., стр. 22.

[2] ОВ C 150, 15.6.1992 г., стр. 336.

[3] ОВ C 169, 6.7.1992 г., стр. 30.

[4] ОВ L 95, 9.4.1992 г., стр. 1.

[5] Първа директива на Съвета от 23.7.1962 г. относно установяването на някои общи правила за международния транспорт (автомобилен превоз на товари). (ОВ 70, 6.8.1962 г., стр. 2005/62). Директива, последно изменена с Регламент (ЕИО) № 881/92 (ОВ L 95, 9.4.1992 г., стр. 1).

[6] ОВ L 221, 7.8.1986 г., стр. 48.

[7] Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.5.1977 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977, стр. 1). Директива, последно изменена с Директива 92/111/ЕИО (ОВ L 384, 30.12.1992 г., стр. 47).

[8] ОВ L 375, 31.12.1990 г., стр. 10.

--------------------------------------------------

19931025

ПРИЛОЖЕНИЕ I

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19931025

ПРИЛОЖЕНИЕ II

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19931025

ПРИЛОЖЕНИЕ III

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------

19931025

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

+++++ TIFF +++++

--------------------------------------------------