<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑163/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0163</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:441">EU:C:2015:441</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА P. CRUZ VILLALÓN — ДЕЛО C‑163/14</P><P>КОМИСИЯ/БЕЛГИЯ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Cruz Villalón</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150702">2 юли 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑163/14</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Кралство Белгия</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен от Комисията срещу Кралство Белгия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Неизпълнение на задължения от държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Протокол (№°7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 3</KEYWORD><KEYWORD>Данъчен имунитет на Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Освобождаване</KEYWORD><KEYWORD>Регионални данъци върху газа и електроенергията</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>такси за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>данъци<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>косвени данъци<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Задължения за извършване на обществени услуги</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>По настоящото дело Европейската комисия предявява пред Съда иск на основание на член 258, втора алинея ДФЕС за установяване, че като e отказало да освободи институциите и органите на Съюза, установени в Брюксел, от заплащането на данъци, предназначени за финансиране на изпълнението на задължения, които Кралство Белгия квалифицира като задължения за извършване на обществени услуги в сферата на доставката на електроенергия и газ, последното не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокол (№°7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, приложен към Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Протоколът<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>В приложение на член 343 ДФЕС, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Съюзът се ползва на територията на държавите членки с привилегии и имунитети, необходими за изпълнението на неговите задачи<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, Протоколът предвижда, че Съюзът се ползва с данъчен имунитет. Последният се обяснява с дейността на Съюза по извършване на обществени услуги, която по принцип е с нестопанска цел и на това основание е освободена от облагане с данък<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><HT TYPE="ITALIC">Mégret</HT>, J., <HT TYPE="ITALIC">Waelbroeck</HT>, M., <HT TYPE="ITALIC">Louis</HT>, J.‑V., <HT TYPE="ITALIC">Vignes</HT>, D. et <HT TYPE="ITALIC">Dewost</HT>, J.‑L. Le droit de la Communauté économique européenne. Commentaire du traité et des textes pris pour son application. vol. 15, Dispositions générales et finales, Éditions de l’Université de Bruxelles, 1987, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Article 218<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, point 8.</P></NOTE>, а също с необходимостта да се осигури независимостта на Съюза спрямо държавите членки и с принципа на равенство между държавите членки, който забранява една от тях да извлича финансова полза от присъствието на тези институции и органи на нейна територия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключение на генералния адвокат Stix-Hackl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:434">EU:C:2006:434</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Настоящото дело е повод за Съда да уточни приложното поле и условията за данъчния имунитет на Съюза, който до този момент е бил предмет само на три решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Европейска общност</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:678">EU:C:2006:678</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ЕЦБ/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑220/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:748">EU:C:2005:748</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се отнася до сключеното между германското правителство и Европейската централна банка споразумение за седалището на тази институция. Определението <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ufficio imposte consumo/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>2/68‑IMM,</NO.CASE> <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1968:50">EU:C:1968:50</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) се отнася основно до сключеното между италианското правителство и Комисията споразумение за създаването на Съвместен център за ядрени изследвания.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Данъчният имунитет на Съюза е предвиден в член 3 от Протокола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Той гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Съюзът, неговото имущество, приходи и друга собственост се освобождават от всички преки данъци.</P><P>Правителствата на държавите членки, когато е възможно, вземат всички подходящи мерки, за да опростят или възстановят косвените данъци или данъците върху продажбите, включени в цената на движимата или недвижимата собственост, когато Съюзът осъществява за негови официални нужди съществени покупки, чиято цена включва данъци и такси от този вид. Тези разпоредби не се прилагат по такъв начин, че да предизвикат нарушаване на конкуренцията в рамките на Съюза.</P><P>Не се предоставя освобождаване от данъците, таксите и задължения, които са свързани с такси за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Финансиране на изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги на пазара на електроенергия</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Постановлението от <DATE ISO="20010719">19 юли 2001 г.</DATE> относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">Belge</HT> от <DATE ISO="20011117">17 ноември 2001 г.</DATE>, стр. 39135.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Постановлението за електроенергията<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) предвижда изпълнението на задължения за извършване на обществени услуги. Изпълнението на тези задължения се финансира посредством налог, дължим от доставчика на електроенергия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 24 от Постановлението за електроенергията в редакцията му, действаща към датата на съобщаване на мотивираното становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>А именно <DATE ISO="20120227">27 февруари 2012 г.</DATE> (вж. т. 25 от настоящото заключение).</P></NOTE>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="024.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Операторът на разпределителната мрежа и доставчиците са съответно задължени да извършват следните определени в точки 1 и 2 по-долу обществени услуги:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>Предоставяне на минимални непрекъснати доставки на електроенергия за потребление от домакинствата при условията, установени в глава IVа;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="3"?><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>Доставка на електроенергия по специална социална тарифа за населението и при условията, установени от федералното законодателство и в глава IVа;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="024.002"><NO.PARAG>§ 2.</NO.PARAG><ALINEA>Institut [bruxellois pour la gestion de l’environnement] е задължен да извършва обществена услуга във връзка с насърчаване на рационалното използване на електроенергията чрез информация, демонстрации и предоставяне на оборудване, услуги и финансова помощ в полза на крайни клиенти […]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 24а от Постановлението за електроенергията в редакцията, действаща към датата на съобщаване на мотивираното становище, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Операторът на разпределителната мрежа е длъжен да извършва и следните обществени услуги:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>изкупуване на произведената зелена електроенергия, която нито се използва за собствена консумация, нито се доставя на трети лица в рамките на нуждите им;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>изключителна дейност по изграждането, поддръжката и подновяването на съоръженията за обществено осветление по пътищата и в общинските зелени площи […], както и по захранването на тези съоръжения с електроенергия […];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>изпълняване на функции на последен възможен доставчик и организиране на последваща услуга на прехвърлените към него поради тези му функции клиенти;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4°</NO.P><TXT>информиране на битови и корпоративни клиенти, свързани към мрежи с ниско напрежение, относно цените и условията за свързване и доставка […]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 26 от Постановлението за електроенергията въвежда налог, предназначен да финансира изпълнението на задълженията за извършване на обществените услуги, посочени в член 24 и член 24а (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>регионален данък върху електроенергията<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>). Посоченият член 26 в редакцията му, действаща към датата на мотивираното становище, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="026.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA>Притежаването на лиценз за доставка, издаден на основание на член 21[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Член 21 от Постановлението за електроенергията в редакцията му, действаща към датата на мотивираното становище, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>доставчиците трябва да разполагат с лиценз за доставка, предоставен от правителството, за да снабдяват с електроенергия привилегировани клиенти в обект на потребление, намиращ се в регион Брюксел-столица […]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</P></NOTE>], поражда задължение за заплащане на месечен данък от ползващото лиценза физическо или юридическо лице, наричано по-нататък данъчнозадълженото лице.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="026.002"><NO.PARAG>§ 2.</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът е дължим към 1-во число на всеки месец. Той трябва да бъде платен до 15-о число на следващия месец.</ALINEA><ALINEA>Данъчнозадълженото лице не дължи данък за мощността, предоставяна на клиентите за железопътната им транспортна мрежа, трамваен транспорт или метро.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="026.003"><NO.PARAG>§ 3.</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът се изчислява въз основа на мощността, предоставяна от данъчнозадълженото лице на привилегированите крайни клиенти посредством мрежи, разклонения и директни линии за 70 kV и по-малко в обекти на потребление, намиращи се в регион Брюксел-столица. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="026.007"><NO.PARAG>§ 7.</NO.PARAG><ALINEA>Приходите от данъка се събират съответно във фондовете по член 2, точки 15 и 16 от Постановлението от <DATE ISO="19911212">12 декември 1991 г.</DATE> за създаване на бюджетни фондове […] [<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Фондовете, посочени в член 2, точки 15 и 16 от Постановлението от <DATE ISO="19911212">12 декември 1991 г.</DATE> за създаване на бюджетни фондове (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от <DATE ISO="19920226">26 февруари 1992 г.</DATE>, стр. 4066), са Специалният фонд за енергийно управление и Фондът за енергийна политика.</P></NOTE>].</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="026.008"><NO.PARAG>§ 8.</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът е дължим от януари 2004 г.<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 26, параграф 4 от Постановлението относно електроенергията установява таблицата за регионалния данък върху електроенергията: на всеки диапазон предоставяна мощност съответства определена сума в евро.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>До изменението си през 2011 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Постановление от <DATE ISO="20110720">20 юли 2011 г.</DATE> за изменение на Постановлението за електроенергията и на Постановлението от <DATE ISO="19911212">12 декември 1991 г.</DATE> за създаване на бюджетни фондове (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">Belge</HT> от <DATE ISO="20110810">10 август 2011 г.</DATE>, стр. 45558) отменя член 26, параграф 9 от Постановлението за електроенергията.</P></NOTE> член 26 от Постановлението за електроенергията включва параграф 9, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>разходите, които са свързани с изпълнението на посочените в член 24 задължения за извършване на обществени услуги и които надвишават размера на събраните по силата на настоящия член данъци, се поемат от оператора на разпределителната мрежа, като се считат за оперативни разходи. Прехвърлянето на тези разходи в тарифите се урежда от федералното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Финансиране на изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги на пазара на газ</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Постановлението от <DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE> за организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, предвиждащо такси за поддръжка и ремонт на мрежите в газовия и електроенергийния сектор и изменящо Постановление за електроенергията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от <DATE ISO="20040426">26 април 2004 г.</DATE>, стр. 34281.</P></NOTE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Постановлението за газа<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), също като Постановлението за електроенергията урежда изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги. Последното се финансира посредством налог, дължим от оператора на газоразпределителната мрежа, впоследствие от доставчика на газ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 18 от Постановлението за газа в редакцията, действаща към датата на мотивираното становище, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Операторът на разпределителната мрежа и доставчиците са длъжни да извършват съответно следните определени в точки 1—3 по-долу обществени услуги:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>предоставяне на минимални непрекъснати доставки на газ за потребление от домакинствата при условията, установени в глава Vа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2°</NO.P><TXT>доставка на газ по специална социална тарифа за населението и при условията, установени от федералното законодателство и в глава Vа;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3°</NO.P><TXT>безплатна услуга за предотвратяване на свързаните с използването на природния газ рискове на заявилите желание за това домакинства […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>През 2006 г. в Постановлението за газа е въведен нов член 18а<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Посоченият член 18а е въведен в Постановлението за газа с Постановление от <DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE> за изменение на постановленията от <DATE ISO="20010719">19 юли 2001 г.</DATE> и от <DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE> относно организацията на пазара на електроенергия и газ в регион Брюксел-столица и за отмяна на Постановлението от <DATE ISO="19910711">11 юли 1991 г.</DATE> за правото на минимални доставки на електроенергия и Постановлението от <DATE ISO="19990311">11 март 1999 г.</DATE> за установяване на мерки за предотвратяване на прекъсването на газоснабдяването за битови нужди (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от <DATE ISO="20070109">9 януари 2007 г.</DATE>, стр. 537)</P></NOTE>. Посоченият член в редакцията му, действаща към датата на мотивираното становище, предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018A.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Операторът на мрежата освен това е длъжен да извършва и следните обществени услуги:</P><P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>1°</NO.P><TXT>организиране на последваща услуга за връзка с потребителя и предоставяне на информация относно цените и условията за свързване на битовите клиенти […]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 20 от Постановлението за газа въвежда налог, предназначен да финансира изпълнението на задълженията за извършване на обществените услуги по членове 18 и 18а (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>регионален данък върху газа<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>). По-нататък за улеснение регионалният данък върху електроенергията и регионалният данък върху газа ще бъдат обозначавани заедно като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>регионалните данъци<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 20 от Постановлението за газа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Изменено с Постановлението от <DATE ISO="20061214">14 декември 2006 г.</DATE>, посочено в предходната бележка под линия.</P></NOTE> предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>разходите, свързани с изпълнението на посочените в членове 18 и 18а задължения за извършване на обществени услуги, са за сметка на оператора на мрежата, като се считат за оперативни разходи. Прехвърлянето на тези разходи в тарифите се урежда от федералното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>През 2011 г. член 20 от Постановлението за газа е отменен и е въведен нов член 20 septiesdecies<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>С Постановление от <DATE ISO="20110720">20 юли 2011 г.</DATE> за изменение на Постановлението за газа (<HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">Belge</HT> от <DATE ISO="20110810">10 август 2011 г.</DATE>, стр. 45586).</P></NOTE>. Член 20 septiesdecies от Постановлението за газа предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>§ 1.</NO.PARAG><ALINEA>Притежаването на лиценз за доставка, издаден на основание на член 15[<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Член 15 от Постановлението за газа гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>доставчиците разполагат с лиценз за доставка, за да снабдяват с газ привилегированите клиенти в обект на потребление, намиращ се в регион Брюксел-столица […]<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></NOTE>], поражда задължение за заплащане на месечен данък от ползващото лиценза физическо или юридическо лице, наричано по-нататък данъчнозадължено лице.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.002"><NO.PARAG>§ 2.</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът е дължим към 1-во число на всеки месец. Той трябва да бъде платен до 15-о число на следващия месец.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.003"><NO.PARAG>§ 3.</NO.PARAG><ALINEA>Като се спазват условията по втора алинея данъкът се изчислява въз основа на калибъра на газомерите, въведени в експлоатация от оператора на мрежата в обектите на потребление, намиращи се в регион Брюксел-столица, при крайните клиенти. Калибърът на газомера се определя от максималния дебит на газа, изразен в кубични метри в час, за който е предвиден газомерът […].</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="020.007"><NO.PARAG>§ 7.</NO.PARAG><ALINEA>Приходите от данъка се събират съответно във фондовете по член 2, точки 15 и 16 от Постановлението от <DATE ISO="19911212">12 декември 1991 г.</DATE> за създаване на бюджетни фондове […];</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.008"><NO.PARAG>§ 8.</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът се дължи от януари 2012 г.<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Член 20 septiesdecies, параграф 4 от Постановлението за газа установява таблица за регионалния данък върху газа, подобна на тази, която е предвидена в член 26, параграф 4 от Постановлението за електроенергията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Досъдебното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>До <DATE ISO="20090731">31 юли 2009 г.</DATE> доставчик на електроенергия за установените в Брюксел Комисия, Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент и Икономически и социален комитет е Electrabel. В сключения с Electrabel договор (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>договорът Electrabel<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>) е предвидено, че регионалните данъци, дължими от Electrabel съгласно член 26 от Постановлението за електроенергията и член 20, впоследствие член 20 septiesdecies от Постановлението за газа, се поемат от Съюза. Той ги плаща на Electrabel, което от своя страна следва да ги преведе на органите на регион Брюксел-столица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>През юли 2005 г. обаче Комисията спира да заплаща регионалните данъци на Electrabel, тъй като решава, че е освободена от тях по силата на член 3 от Протокола. Същевременно тя иска по неофициален ред от органите на регион Брюксел-столица да я освободят от заплащането им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тъй като неформалните контакти се оказват безрезултатни, на <DATE ISO="20080627">27 юни 2008 г.</DATE> Комисията изпраща официално уведомително писмо на Кралство Белгия, в което го упреква, че нарушава член 3, втора алинея от Протокола, като прилага към институциите на Съюза член 26 от Постановлението за електроенергията и член 20 от Постановлението за газа. С писмо от <DATE ISO="20080909">9 септември 2008 г.</DATE>, получено на <DATE ISO="20080915">15 септември 2008 г.</DATE>, Кралство Белгия представя съображенията си по първото официално уведомително писмо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090415">15 април 2009 г.</DATE> Комисията изпраща на Кралство Белгия второ официално уведомително писмо, заменящо първото, за нарушение на член 3, втора алинея от Протокола. Второто официално уведомително писмо е почти идентично с първото, с тази разлика, че според Комисията Кралство Белгия не изпълнява задълженията си, считано от 2001 г., а не както се посочва в първото официално уведомително писмо, от 2004 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Всъщност второто официално уведомително писмо се позовава на писмо, в което Комисията е поискала от органите на регион Брюксел-столица възстановяване на регионалните данъци <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>от въвеждането им през 2001 г.<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. Ще отбележа обаче, че Комисията завършва второто официално уведомително писмо (както първото официално уведомително писмо, мотивираното становище и исковата молба) с констатацията, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола, като не е освободило Съюза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>от данъците по член 26 от [Постановлението за електроенергията], както и по член 20 от [Постановлението за газа]<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Член 26, параграф 8 от Постановлението за електроенергията обаче гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>данъкът е дължим, считано от месец януари 2004 г.<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, а Постановлението за газа е прието през 2004 г.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110422">22 април 2011 г.</DATE> Комисията предявява пред tribunal de première instance de Bruxelles иск срещу белгийската държава, регион Брюксел-столица и операторите на разпределителните мрежи за електроенергия и газ в регион Брюксел-столица — Electrabel и Sibelga. Тя иска да ѝ бъдат възстановени регионалните данъци, които е заплатила в периода <DATE ISO="20040701">1 юли 2004 г.</DATE>—<DATE ISO="20081231">31 декември 2008 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>През септември 2008 г. Комисията е възобновила плащането на регионалните данъци на Electrabel и му е възстановила размера на неплатените от юли 2005 г. регионални данъци.</P></NOTE>, т.е. сумата от <FT TYPE="DECIMAL">4036170,88</FT> EUR, без да се засяга увеличението за следващи периоди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Делото е висящо и на <DATE ISO="20150521">21 май 2015 г.</DATE> предстои да се проведе съдебно заседание за изслушване на устните състезания.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>След изтичането на договора Electrabel, институциите и органите на Съюза сключват договор с друг доставчик на електроенергия и газ — дружеството Luminus (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>договорът Luminus<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>). За разлика от договора Electrabel договорът Luminus не предвижда институциите и органите на Съюза да заплащат регионални данъци. С три писма обаче — от 13 май и <DATE ISO="20111021">21 октомври 2011 г.</DATE> и от <DATE ISO="20130702">2 юли 2013 г.</DATE> — Luminus иска от Съюза да му възстанови регионалните данъци, които то е заплатило, т.е. сумата от <FT TYPE="DECIMAL">2235404,51</FT> EUR, не по-късно от <DATE ISO="20140814">14 август 2014 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Не е ясно дали Съюзът се е съобразил с искането и ако не — дали Luminus е предявило срещу него иск за плащане, каквато заплаха е отправило.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С мотивирано становище от <DATE ISO="20120227">27 февруари 2012 г.</DATE> Комисията посочва на Кралство Белгия, че като е отказало да освободи институциите на Съюза от регионалните данъци, предвидени в член 26 от Постановлението за електроенергията и в член 20 от Постановлението за газа, то е нарушило член 3, втора алинея от Протокола. С писмо от <DATE ISO="20120423">23 април 2012 г.</DATE> Кралство Белгия представя съображенията си по мотивираното становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Тъй като не намира за убедителни доводите на Кралство Белгия, чиято позиция остава непроменена, Комисията предявява настоящия иск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Искът на Комисията</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Комисията упреква Кралство Белгия, че не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола, като е отказало да освободи институциите и органите на Съюза от регионалните данъци, предвидени в член 26 от Постановлението за електроенергията и в член 20 от Постановлението за газа, и като не е допуснало да им бъдат възстановени тези данъци от регион Брюксел-столица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Комисията счита, че предвидените в член 3, втора алинея от Протокола условия за имунитет по отношение на косвените данъци са налице: доставката на електроенергия и газ представлява съществена покупка, осъществена за официални нужди на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Според Комисията решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в което Съдът отхвърля имунитета с мотива, че данъчнозадължено лице е не Съюзът, а неговият съдоговорител, не е приложимо към настоящото дело. В действителност посоченото решение се отнасяло до пряк данък, докато регионалните данъци представлявали косвен данък. Според Комисията Съюзът не е данъчнозадължено за регионалните данъци лице, но поради характера им на косвен данък и волята на белгийския законодател те на практика винаги му се прехвърлят.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Що се отнася до член 3, трета алинея от Протокола, който изключва освобождаване от данъци, които са свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>такси за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, според Комисията той не е приложим към настоящото дело. От една страна, обществените услуги, които вече били или можели да бъдат предоставени на Съюза, не били точно такива, каквито изисквала практиката на Съда. От друга страна, липсвала изискваната от съдебната практика пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугите и размера на регионалните данъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Комисията моли Съда да осъди Кралство Белгия за неизпълнение на задълженията му по член 3, втора алинея от Протокола. Тя иска също да се осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В писмената си защита Кралство Белгия поддържа, че институциите и органите на Съюза не могат да бъдат освободени от регионалните данъци по реда на член 3, втора алинея от Протокола. То изтъква, че възприетият от Съда подход в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) трябва да се приложи и в настоящото дело, тъй като Съюзът не е задължено за регионалните данъци лице, че нито Постановлението за електроенергията, нито Постановлението за газа налага прехвърлянето им от данъчнозадълженото лице върху крайния клиент и че следователно прехвърлянето върху Съюза е основано изцяло на договорно споразумение. При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че член 3, втора алинея от<?PAGE NO="8"?> Протокола е приложим по отношение на регионалните данъци, Кралство Белгия счита, че освобождаването следва да бъде отказано на основание на трета алинея на тази разпоредба. Кралство Белгия моли Съда да отхвърли иска като неоснователен и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В писмената си реплика Комисията повтаря, че доставчикът или операторът на мрежата, дори да е данъчнозадължено за регионалните данъци лице, само осигурява тяхното събиране и прехвърля тежестта им върху крайния клиент. Що се отнася до член 3, трета алинея от Протокола, Комисията подчертава, че Съюзът не може да се ползва от каквото и да било изпълнение на задължения за извършване на обществени услуги, финансирано посредством регионалния данък върху газа, тъй като то е предназначено единствено за домакинствата, и че изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги, финансирано посредством регионалния данък върху електроенергията, или не представлява предоставяне на услуги, или те не се предоставят точно на него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В писмената си дуплика Кралство Белгия подчертава по-специално, че не е важно да се установи дали регионалните данъци са пряк или косвен данък, тъй като, обратно на твърдяното от Комисията, не всички косвени данъци се прехвърлят върху крайния клиент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Преди да пристъпя към разглеждане на доводите на Комисията, струва ми се полезно да припомня накратко структурата на член 3 от Протокола, за да уточня кои са съставните елементи на неизпълнението на задължения, в което Кралство Белгия е упрекнато.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По структурата на член 3 от Протокола</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Член 3 от Протокола прави разграничение между преки и косвени данъци. Както подчертава Съдът, първите са предмет на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>безусловно и общо<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> освобождаване, докато данъчният имунитет по отношение на вторите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>не е неограничен<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Европейска общност</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:678">EU:C:2006:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Действително съгласно член 3, първа алинея от Протокола <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Съюзът, неговото имущество, приходи и друга собственост се освобождават от всички преки данъци<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>: в освобождаването не се допускат никакви ограничения. Член 3, втора алинея от Протокола обаче предвижда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>опростя[ване] или възстановя[ване на] косвените данъци или данъците върху продажбите, включени в цената на движимата или недвижимата собственост, когато Съюзът осъществява за негови официални нужди съществени покупки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>. В него също се уточнява, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>[т]ези разпоредби не се прилагат по такъв начин, че да предизвикат нарушаване на конкуренцията в рамките на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Следователно освобождаване от косвените данъци се предоставя единствено ако са изпълнени три условия: първо, косвените данъци трябва да бъдат заплатени при съществена покупка; второ, тази покупка трябва да бъде осъществена от Съюза за негови официални нужди; и трето, освобождаването не трябва да предизвиква нарушаване на конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Ще уточня, че опростяването или възстановяването на косвените данъци или на данъците върху продажбите, предвидено в член 3, втора алинея от Протокола, се прилага по отношение на всички видове покупки, включително и по отношение на доставките на услуги (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Член 3, трета алинея от Протокола пък предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>[н]е се предоставя освобождаване<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> за налозите, които са свързани с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>такси за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>По отношение на приложното поле на член 3 от Протокола в решение AGF Belgium Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>при спазване на ограниченията в член 3, втора и трета алинеи […], имунитет[ът] се отнася за всички видове данъчно облагане — пряко или косвено<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ще подчертая, че понятието за данъчно облагане по смисъла на член 3 от Протокола — независимо дали става въпрос за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>преки данъци<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> по първа алинея от тази разпоредба или за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>косвени[…] данъци или данъци[…] върху продажбите<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по втора алинея от нея — подлежи на самостоятелно тълкуване. Всъщност в същото решение AGF Belgium Съдът приема, че член 3 от Протокола е приложим по отношение на допълнителните застрахователни премии <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>независимо от тяхната квалификация в националното право<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/> (запитващата юрисдикция по съответното дело е посочила, че според нея разглежданите допълнителни премии се доближават повече до осигурителни вноски, отколкото до данъчни мерки)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Пак там (т. 16): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/><HT TYPE="ITALIC">независимо от правната им квалификация в националното право</HT>, разглежданите налози не могат да бъдат приравнени към вноските, които се дължат от лицата, включени в социалноосигурителна схема или членуващи в социалноосигурителен орган […]<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> (курсивът е мой). Както подчертава генералният адвокат Jacobs, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>класификацията на налога по националното законодателство е ирелевантна. Термините <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>данъци<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>такси<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>задължения<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, използвани в член 3, следва да се тълкуват, имайки предвид обичайния им смисъл и с оглед на целта на разпоредбата. Това е единственият подход, позволяващ да се осигури пълното действие и еднаквото прилагане на тази разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> (заключение на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:53">EU:C:1996:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също по отношение на (сега действащия) член 13, втора алинея от Протокола, отнасящ се до освобождаването от данък на длъжностните лица, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Humblet/État belge</NAME.CASE> (<NO.CASE>6/60‑IMM</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1960:48">EU:C:1960:48</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>): <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>тъй като от гледна точка на приложимото право проблемът от общо значение следва да бъде решен съгласно правото на Общността […], а не съгласно белгийското право<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>. По същия начин в решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът дава самостоятелно тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>пряк данък<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 3, първа алинея от Протокола.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>Огранич[аването]<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> на приложното поле на член 3 от Протокола, предвидено в трета алинея от същия член, се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>таксите за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>. Всъщност член 3, трета алинея от Протокола определя приложното поле на същия член посредством изключване на таксите за предоставяне на комунални услуги. В това отношение следва да се отбележи, че такива мерки са изключени от приложното поле на член 3, тъй като същият предвижда данъчен имунитет, и налозите, които се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>заплащане на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, не могат по естеството си да бъдат данъци. Всъщност понятието за насрещна престация — за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>заплащане<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> — по принцип е чуждо на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>данък<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Както отбелязва генералният адвокат Jacobs по дело AGF Belgium, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>заплащането на комунални услуги е цената, платена за конкретна услуга. Налице е пряка връзка между заплащането и получената престация […]. Не е такъв случаят обаче с данъка, където връзката между плащането и всяка получена престация е косвена и далечна<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> (заключение на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:53">EU:C:1996:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Разграничението между данъци и такси за предоставени услуги впрочем е добре познато в данъчното право на държавите членки: вж. в това отношение заключението на генералния адвокат Roemer по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Van Leeuwen</NAME.CASE> (<NO.CASE>32/67</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1968:2">EU:C:1968:2</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), който подчертава, че разграничението между данъците и таксите, които са само насрещна престация за услугите, предоставени от обществените институции, е познато в нидерландското, германското, френското, италианското и белгийското право; относно френското право вж. <HT TYPE="ITALIC">Lamarque</HT>, J., <HT TYPE="ITALIC">Négrin</HT>, O. et <HT TYPE="ITALIC">Ayrault</HT>, L. Droit fiscal général, 3. ed., LexisNexis, 2014, paragr. 94 et sq.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>Огранич[аването]<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> на приложното поле на член 3 от Протокола, предвидено във втора алинея от същия член, според мен като че ли следва от изискването косвените данъци да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>включени в цената на движимата или недвижимата собственост<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, закупувана от Съюза: косвеният данък трябва да бъде включен в цената на вещта. Всъщност условията, свързани със значението и целта на покупката (официалните нужди на Съюза), се отнасят до <HT TYPE="ITALIC">конкретната</HT> покупка, по повод на която се събира косвеният данък, а не до характера на самата удръжка: следователно става въпрос за материалноправни условия за имунитета, а не за неговата приложимост<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Ако покупката е с незначителна стойност и по тази причина е отказан имунитет, разглежданият налог все пак не губи данъчния си характер: член 3 от Протокола е приложим спрямо него. Просто е отказан имунитет, тъй като сделката не отговаря на едно от материалноправните условия на втора алинея от него, а именно за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>съществена<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> покупка.</P></NOTE>. Липсата на въздействие върху конкуренцията на вътрешния пазар също може да се разглежда само като материалноправно условие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че не съществуват други изключения от приложното поле на член 3 от Протокола, освен посочените в предходните две точки. Всъщност в решение AGF Belgium Съдът уточнява, че член 3 от Протокола е приложим към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>всички видове данъчно облагане<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>при спазване <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> на ограниченията<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, предвидени във втора и трета алинея на тази разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> (курсивът е мой).</P></NOTE>. Съдът обосновава наличието единствено на тези две ограничения с текста на член 3 от Протокола, който по думите му определя имунитета <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>доста широко<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Пак там (т. 19).</P></NOTE>. Струва ми освен това, че тъй като са изрични, тези две ограничения са единствените ограничения на приложното поле на член 3 от Протокола. Действително, ако волята на законодателя на Съюза е била член 3 от Протокола да допусне други ограничения, той изрично е щял да предвиди тези други ограничения, както е направил за заплащането на комунални услуги и за косвените данъци, които не се включват в цената на закупената вещ.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съставните елементи на неизпълнението на задължения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според Комисията, като е отказало да предостави на Съюза имунитет по отношение на регионалните данъци, Кралство Белгия е нарушило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Следователно Комисията трябва да установи, че регионалните данъци отговарят на условията, предвидени в член 3, втора алинея от Протокола. Тя следва да докаже, че регионалните данъци са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>включени в цената<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, заплатена от Съюза за доставката на електроенергия и газ, че тази доставка представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>съществен[а]<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> покупка, осъществена за негови <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>официални нужди<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, и че не предизвиква нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Кралство Белгия възразява, че член 3, втора алинея от Протокола е приложим единствено по отношение на данъците, за които Съюзът е данъчнозадължено лице съгласно националното право. Следователно в случаи като настоящия, при които Съюзът понася данъчната тежест по силата договор, сключен с данъчнозадълженото лице, имунитетът по член 3 от Протокола не бил приложим. Ето защо Комисията трябвало да докаже и че член 3, втора алинея от Протокола е приложим по отношение на данъците, чиято тежест понася Съюзът, без да е данъчнозадължено за тях лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, Кралство Белгия възразява, че регионалните данъци са свързани с такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола и че следователно имунитетът, предвиден във втора алинея на този член, не се отнася за тях. Следователно Комисията трябвало да установи, че регионалните данъци не са свързани с такси за предоставяне на комунални услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>В това отношение ще уточня, че квалификацията, възприета в белгийското право за регионалните данъци, не би могла да помогне на Комисията, тъй като понятието за данъчно облагане по смисъла на член 3 от Протокола, както видяхме, е предмет на самостоятелно тълкуване. Затова не е от голямо значение, че белгийското право явно разглежда регионалния данък върху газа по-скоро като данък, а не като налог за предоставени услуги, с мотива че за да може той да се квалифицира като такса за предоставени услуги, би следвало услугата да е от полза на задълженото лице, разглеждано изолирано, а случаят не е такъв. Вж. становището на белгийския Conseil d’État по проектопостановлението относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, Parlement de Bruxelles-Capitale, Documents parlementaires, Session 2000/2001, document n<HT TYPE="SUP">o</HT> A‑192/1‑00/01, p. 64.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Според мен е безспорно, че трите условия за съществуването на имунитет по отношение на косвените данъци в случая са изпълнени и впрочем Кралство Белгия не оспорва, че това е така. Ето защо ще разгледам съвсем накратко тези три условия, преди да се спра на въпросите, по които страните спорят. От една страна, това е приложимостта на член 3, втора алинея от Протокола по отношение на данъците, чиято тежест понася Съюзът, без да е данъчнозадължено<?PAGE NO="11"?> лице — въпрос, който заема централно място в писмените становища, както на Комисията, така и на Кралство Белгия, и от друга страна, в отговор на изтъкнатия при условията на евентуалност от Кралство Белгия довод, това е квалификацията на регионалните данъци като такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По условията за имунитета, предвиден в член 3, втора алинея от Протокола</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че имунитетът по отношение на косвените данъци се предоставя само ако те се заплащат при съществена покупка, ако Съюзът осъществява тази покупка за негови официални нужди и ако имунитетът не предизвиква нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Не се съмнявам, че в случая тези условия са налице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Всъщност доставката на електроенергия и газ на четири институции и органи на Съюза е несъмнено съществена покупка; ще припомня, че висящият пред tribunal de première instance de Bruxelles спор, свързан с договора Electrabel, се отнася за сума, надвишаваща 4 милиона евро, а сумата, която Luminus иска от Съюза да му плати, е над 2 милиона евро. Струва ми се също, че покупката безспорно се осъществява за официални нужди на Съюза: без електроенергия и газ длъжностните лица и другите служители на Съюза не биха могли да работят<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Относно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>официалните нужди<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> за осъществените от Съюза покупки вж. <HT TYPE="ITALIC">Schmidt</HT>, C. Le protocole sur les privilèges et immunités des Communautés européennes — Commentaire de l’article 218 du Traité de Rome et de l’article 28, premier alinéa, du traité de fusion. — Cahiers de droit européen, 1991, p. 67—100, point 17, и <HT TYPE="ITALIC">Duffar</HT>, J. Contribution à l’étude des privilèges et immunités des organisations internationales. LGDJ, Paris, 1982, Chapitre VII, p. 291 et 292, point 341.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Що се отнася до третото условие, свързано с въздействието върху конкуренцията, то дори не е обсъждано от страните. Впрочем струва ми се, че то би могло да се приравни с второто условие, свързано с официалните нужди за покупката: когато Съюзът закупува движима или недвижима собственост за негови официални нужди, той упражнява дейност с нестопанска цел и подобна дейност не би могла да окаже въздействие върху конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. Jean <HT TYPE="ITALIC">Duffar</HT>, посочен в предходната бележка под линия, т. 339: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>загрижеността да не се наруши конкуренцията е изрично посочена в член 3, [втора] алинея от [Протокола]. Освобождаването трябва да се ограничи до дейностите, които са предмет на организацията и веднага щом границите на този предмет бъдат преминати, освобождаването губи своето значение<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> [свободен превод].</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Накрая, ще подчертая, че трите разгледани по-горе условия са единствените, които са предвидени в член 3, втора алинея от Протокола. Всъщност в решения Комисия/Белгия и Европейска общност Съдът отбелязва, че Комисията не е установила, че отказът от имунитет би нарушил независимостта и доброто функциониране на Съюза, от съображения за изчерпателност, след като е изключил имунитета на други основания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>В решение Комисия/Белгия Съдът постановява, че освобождаването следва да бъде отказано, с мотива че от него няма да се възползва съдоговорителят на Съюза, и едва тогава уточнява, че подобен извод <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>не може да бъде обезсилен<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> от крайната цел на член 3 от Протокола, а именно гарантиране на независимостта и на доброто функциониране на Съюза (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В решение Европейска общност Съдът отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>във всички случаи<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> Комисията не е установила, че плащането на спорното задължение би могло да наруши независимостта и доброто функциониране на Съюза (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑199/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:678">EU:C:2006:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно Съдът не изтъква нарушаването на независимостта или доброто функциониране на Съюза като допълнително условие за имунитета.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По приложимостта на член 3 от Протокола по отношение на данъците, чиято тежест понася Съюзът, без да е данъчнозадължено лице съгласно националното право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Кралство Белгия твърди, че е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокола, тъй като същият се прилагал единствено по отношение на данъците, за които Съюзът бил данъчнозадължено лице съгласно националното право. Регионалните данъци обаче не били такива. Според Кралство Белгия Съюзът поемал тяхната тежест по силата на договор с данъчнозадълженото лице: т.е. тъй като се е съгласил с прехвърлянето им за негова сметка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В това отношение Кралство Белгия се основава на решение Комисия/Белгия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑437/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:178">EU:C:2007:178</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. В него Съдът е постановил, че член 3, първа алинея от Протокола не предвижда никакво освобождаване в полза на съдоговорителите на Съюза. От това той е заключил, че като е отказало да освободи Съюза от регионалния данък върху недвижимото имущество, за която задължено лице е собственикът на имота и чиято тежест понася Съюзът по силата на договора за наем, Кралство Белгия е изпълнило задълженията си по член 3, първа алинея от Протокола. Прехвърлянето на данъка върху Съюза е извършено чрез договор и следователно е било израз на свободен избор от страна на Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В случая обаче съгласно член 26, параграф 1 от Постановлението за електроенергията данъчнозадължено за регионалния данък върху електроенергията лице е доставчикът на електроенергия, който я купува от производителя и я препродава. Съгласно член 20 от Постановлението за газа данъчнозадълженото за регионалния данък върху газа лице е операторът на разпределителната мрежа, впоследствие, считано от 2011 г., съгласно член 20п, параграф 1 — доставчикът на газ, който го купува от вносителите и го препродава. Следователно Съюзът заплаща регионалните данъци именно по реда на договорите, обвързващи го с данъчнозадължените лица. Така Electrabel, което е доставчик на електроенергия на Комисията, Съвета, Парламента и Икономическия и социален комитет до <DATE ISO="20090731">31 юли 2009 г.</DATE> и все още е техен доставчик на газ, прехвърля върху Съюза размера на регионалните данъци<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Клауза 4.2 от общите условия на договора за доставка на електроенергия с високо напрежение, сключен от Комисията с Electrabel, гласи: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>нашите цени на енергията се увеличават […] от данъците, налозите, таксите, вноските, регионалните данъци, допълнителните такси и тежестите, които са ни наложени от компетентен орган, които ние можем или трябва да прехвърлим на клиентите си и които се отнасят до или произтичат от нашата търговска дейност в най-широкия смисъл на думата с електрическа енергия и природен газ, или произтичат от нея, каквито са таксата за финансирането на CREG, федералната вноска, предназначена за финансиране изпълнението на някои задължения за извършване на обществени услуги и вноската върху енергията<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>.</P></NOTE>. Luminus, което е техен доставчик на електроенергия в периода <DATE ISO="20090801">1 август 2009 г.</DATE>—<DATE ISO="20120731">31 юли 2012 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Единствено за високото напрежение: за ниското напрежение (що се отнася до Парламента — за средното напрежение) Electrabel остава доставчик на Комисията, Съвета и Парламента и до днес (от материалите по делото не следва Икономическият и социален комитет да има договор за ниско напрежение).</P></NOTE>, обаче не е прехвърлило регионалните данъци върху Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Член 3.2 от специалните условия на договора, сключен с Комисията за доставка на електроенергия с високо напрежение, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>таксите, налозите и другите регионални и федерални данъци не могат да бъдат фактурирани<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>В това отношение Комисията поддържа, че възприетият от Съда подход в решение Комисия/Белгия не може да се приложи в настоящото дело. Тя не оспорва, че съгласно белгийското право данъчнозадължено за регионалните данъци лице е доставчикът или операторът на разпределителната мрежа, а не Съюзът. Същевременно тя по същество твърди, че прехвърлянето на регионалните данъци не произтича само от свободата на договаряне между страните, тъй като, от една страна, прехвърлянето на регионалните данъци съответства на волята на белгийския законодател, и от друга страна, регионалните данъци, като косвен данък, се прехвърлят върху потребителя. Следователно случаят по настоящото дело се отнася до косвен данък и се различава от разглеждания от Съда в решение Комисия/Белгия и отнасящ се до пряк данък случай. Да се откаже имунитет по отношение на косвените данъци, с мотива че Съюзът не е данъчнозадължено за тях лице, на практика означавало почти винаги да му се отказва имунитет по отношение на косвените данъци.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Най-напред следва да призная, че не намирам изобщо за убедителен довода на Комисията, че за косвените данъци било характерно да се прехвърлят. Въпросът не е дали косвените данъци се прехвърлят поради своя характер, а дали разглежданият по настоящото дело косвен данък, а именно регионалните данъци, се прехвърля.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Все пак позицията на Комисията, че имунитетът не може да бъде отхвърлен с единствения мотив, че Съюзът не е данъчнозадължено за регионалните данъци лице, заслужава според мен да се приеме поради изложените по-долу съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>На първо място, от текста на член 3, втора алинея от Протокола не следва, че за да се ползва с имунитет по отношение на визираните в същия косвени данъци и данъци върху продажбите, Съюзът трябва да е пряко задължен за тях. Действително законодателят на Съюза е можел да предвиди например, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>правителствата на държавите членки, когато е възможно, вземат всички подходящи мерки, за да опростят или възстановят косвените данъци или данъците върху продажбите, <HT TYPE="ITALIC">за които Съюзът е данъчнозадължено лице</HT>, когато за негови официални нужди той осъществява съществени покупки на движима или недвижима собственост<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>. Случаят обаче не е такъв. Както видяхме, тази разпоредба изисква само косвените данъци <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>[да са] включени в цената<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, плащана от Съюза, т.е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>цена[та да] включва<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> косвените данъци. Следователно би било достатъчно Съюзът да плаща на практика размера на косвените данъци, за да попаднат те в приложното поле на член 3, втора алинея от Протокола, без да се поставя изискване Съюзът да е данъчнозадължено за тях лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>На второ място, не може да бъде отказан имунитет с единствения мотив, че националното право не посочва Съюза като данъчнозадължено лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Всъщност белгийското право определя кое е данъчнозадълженото за регионалните данъци лице (доставчикът на електроенергия, операторът на разпределителната мрежа, впоследствие доставчикът на газ), както и данъчната им основа (осигуряването на електроенергия, калибъра на газомерите), техния размер (стойността в евро, съответстваща на диапазона на осигурената електроенергия или на калибъра на газомера) и освобождаванията (освобождаването на мощността, предоставяна на клиентите за железопътната им транспортна мрежа).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Ето защо да се откаже имунитет, с мотива че Съюзът не е данъчнозадължено за съответния данък лице, независимо дали се касае за пряк или косвен данък, означава да се остави държавата, в която се намира седалището, да определя понятието за данъчно облагане по смисъла на член 3 от Протокола. Както видяхме обаче, в решение AGF Belgium Съдът е постановил, че понятието за данъчно облагане е предмет на самостоятелно тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>. Вж. точка 39 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Остава да се разгледа доводът на Кралство Белгия, свързан с договорния характер на прехвърлянето на регионалните данъци върху крайния клиент. Струва ми се в това отношение, че има много причини да се съмняваме в изцяло договорния характер на тяхното прехвърляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Най-напред, възможността за прехвърляне на регионалните данъци е изрично предвидена в Постановлението за електроенергията и в Постановлението за газа. Член 20 от Постановлението за газа предвижда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>До отмяната му с Постановлението от <DATE ISO="20110720">20 юли 2011 г.</DATE> за изменение на Постановлението за газа, вж. бележка под линия 13.</P></NOTE>, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>прехвърлянето [на разходите, свързани с изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги] в тарифите се урежда от федералното законодателство<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>. Член 26, параграф 9 от Постановлението за електроенергията съдържа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>До отмяната му с Постановлението от <DATE ISO="20110720">20 юли 2011 г.</DATE> за изменение на Постановлението за електроенергията, вж. бележка под линия 9.</P></NOTE> сходна разпоредба. В коментара на членовете от проекта за Постановление за газа се посочва, че член 20 от него <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>предвижда единствено, че разходите за изпълнение [на<?PAGE NO="14"?> задълженията за извършване на обществени услуги] се поемат от оператора на мрежата, който може да ги <HT TYPE="ITALIC">включи</HT>, заедно с други фактории от значение за себестойността, в отправеното от него до [Комисията за регулиране на електроенергията и природния газ] тарифно предложение съгласно Кралския указ за организиране на общата тарифна структура на разпределителните мрежи<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Parlement de Bruxelles-Capitale, Documents parlementaires, Session 2003/2004, document A‑506/1‑03/04, Commentaire des articles, art. 20 (курсивът е мой).</P></NOTE>. Кралският указ от <DATE ISO="20040229">29 февруари 2004 г.</DATE> относно общата тарифна структура и основните принципи и процедури по отношение на тарифите и отчетите на операторите на газоразпределителните мрежи, извършващи дейност на белгийска територия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P><HT TYPE="ITALIC">Moniteur</HT> <HT TYPE="ITALIC">belge</HT> от <DATE ISO="20040311">11 март 2004 г.</DATE>, стр. 13656.</P></NOTE>, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>при фактурирането на тарифите <HT TYPE="ITALIC">се включват</HT> тарифните позиции, свързани с данъците, налозите, допълнителните облагания, регионалните данъци и възнагражденията […]. Те <HT TYPE="ITALIC">включват при необходимост</HT>: 1° допълнителните облагания, налозите или възнагражденията за финансиране на изпълнението на задълженията за извършване на обществена услуга […]<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Член 9 (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>На следващо място, следва да се отбележи, че по силата на член 26, параграф 2, втора алинея от Постановлението за електроенергията данъчнозадълженото лице се освобождава от регионалния данък върху електроенергията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>за предоставяната на клиентите мощност за железопътната им транспортна мрежа<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>. С други думи, този данък не се дължи, когато крайният клиент е оператор на железопътна транспортна мрежа: белгийският законодател по този начин всъщност е взел предвид потреблението или поне едно конкретно потребление (железопътния транспорт). От член 26, параграф 2 от Постановлението за електроенергията може да се заключи, че регионалният данък върху електроенергията цели да обложи потреблението, т.е. че е предназначен за прехвърляне върху крайния потребител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>На последно място, особено показателно е, че доколкото е известно на Съда само <HT TYPE="ITALIC">едно-единствено</HT> данъчнозадължено за регионалните данъци лице — Luminus, е приело да не прехвърля тези данъци върху Съюза. Комисията твърди, че е трябвало да се откаже от включването в поканите за участие в процедурите за възлагане на обществени поръчки на клауза за непрехвърляне на регионалните данъци върху Съюза, тъй като никой оферент не бил склонен да приеме такава клауза. Впрочем Luminus приело непрехвърлянето на регионалните данъци само защото според Комисията погрешно считало, че самото то не дължи тези данъци. Освен това впоследствие Luminus е поискало от Съюза възстановяване на регионалните данъци.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Макар да е вярно, както отбелязва Кралство Белгия, че данъчнозадълженото лице няма задължение да прехвърля регионалните данъци върху крайния клиент, така или иначе, ако няма прехвърляне, данъчнозадълженото лице продължава да ги дължи на публичните органи на регион Брюксел-столица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>По този въпрос Комисията поддържа, че данъчнозадължено лице, което поради липса на съответна клауза в този смисъл не прехвърли регионалните данъци върху своите клиенти, трудно би понесло икономическата им тежест и би се оказало в деликатна ситуация. Кралство Белгия отговаря, че ако случаят е такъв, Комисията е възложила на Luminus т.нар. „обществена поръчка <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>на загуба<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, и че не може да се позовава на незаконосъобразност, чийто автор е.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В това отношение според мен е ясно, че данъчнозадължено лице, което не прехвърли регионалните данъци върху своите клиенти, би се оказало в деликатна ситуация. То има интерес да ги прехвърли, тъй като е длъжно да ги внесе на публичните органи, дори и ако не ги прехвърли. То изглежда е принудено да ги прехвърли, ако не иска да попадне в затруднено икономическо положение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Накрая, следва да се уточни, че случаят по настоящото дело се различава от разглеждания от Съда в решение Комисия/Белгия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>В посоченото решение Съдът е обосновал отказа за освобождаване от разглеждания данък върху недвижимото имущество с договорния характер на прехвърлянето му върху Съюза, който предполага, че Съюзът е бил свободен да откаже прехвърлянето. В настоящото дело обаче Съюзът очевидно не разполага със същата свобода да откаже прехвърлянето на регионалните данъци като тази да откаже прехвърлянето на регионалния данък върху недвижимото имущество. Действително, ако собственикът на имота бе изтъкнал прехвърлянето на тази такса като условие за подписване на договора за наем, Съюзът е можел несъмнено да се обърне към други наемодатели. По-трудно би било за него да се обърне към други доставчици на електроенергия или на газ, тъй като пазарите на електроенергия и на газ наистина са пазари, отворени за конкуренция, но броят на операторите на тях е ограничен.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Ето защо, без да влиза в противоречие с решение Комисия/Белгия, Съдът може да уважи молбата на Комисията по настоящото дело. Наистина в това решение Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>никакво положение на пазара не може да създаде данъчен имунитет<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>. Струва ми се обаче, че не икономическото положение на пазара на електроенергия и газ, а неговият характер — наистина отворен, но регулиран — ограничава свободата на избор на доставчик. Пазарът на електроенергия и газ не може да се сравнява с разглеждания в решение Комисия/Белгия пазар на недвижими имоти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Като междинно заключение считам, че Комисията надлежно е доказала, че предвидените в член 3, втора алинея от Протокола условия за имунитет са налице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Д –</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По квалификацията</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>такси за предоставяне на комунални услуги</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>При условията на евентуалност, ако се приеме, че регионалните данъци са дължими от Съюза, според Кралство Белгия те все пак би трябвало да бъдат квалифицирани като такси за предоставяне на комунални услуги. Като такива за тях няма имунитет в съответствие с член 3, трета алинея от Протокола. Поради това е необходимо да разгледам този довод, преди да мога да стигна до окончателно заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че един налог е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>такса за предоставяне на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола, ако отговаря на две условия. Първо, комуналната услуга трябва да се предоставя или поне да може да се предостави на онези, които плащат таксата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решения <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>AGF Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑191/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1996:144">EU:C:1996:144</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Европейска общност</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:678">EU:C:2006:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Второ, трябва да съществува пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за услугата и заплатеното от получателя ѝ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Европейска общност</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑199/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:678">EU:C:2006:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ще разгледам последователно дали регионалните данъци отговарят на тези две условия.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>По понятието за услуга, предоставена на лицата, които плащат таксата</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Комисията поддържа, че услугите, за които се заплащат регионалните данъци, или не могат да бъдат предоставени на Съюза, или не могат да му бъдат предоставени по присъщ за него начин.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до регионалния данък върху електроенергията, изпълнението на някои от задълженията за извършване на обществени услуги, предвидени в членове 24 и 24а от Постановлението за електроенергията, е насочено, както подчертава Комисията, само към битовите клиенти и следователно Съюзът не може да се ползва от тях. Това е така например при предвидените в член 24, параграф 1, точки 1 и 2 осигуряване на минимални непрекъснати доставки на електроенергия за консумация в домакинствата и доставки на електроенергия по специална социална тарифа. Обратно на твърдяното от Кралство Белгия, не е от голямо значение дали персоналът на Съюза може да се ползва от изпълнението на тези задължения за извършване на обществени услуги: член 3 от Протокола предвижда имунитет в полза на Съюза, а не на неговите длъжностни лица и други служители. Комуналните услуги следователно трябва да се предоставят на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Следователно нито осигуряването на минимални непрекъснати доставки на електроенергия за консумация в домакинствата, нито доставката на електроенергия по специална социална тарифа са комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>За сметка на това ми се струва, че Съюзът би могъл да се ползва или в действителност се ползва от изпълнението на други задължения за обществени услуги от предвидените в Постановлението за електроенергията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Според мен не би могло да се изключи, че изкупуването на произведената чрез когенерация електроенергия, предвидено в член 24а, точка 1 от Постановлението за електроенергията, е от полза за Съюза. Действително Комисията посочва, че институциите на Съюза разполагат със системи за когенерация. Струва ми се, че няма голямо значение дали производството на институциите е по-малко от тяхното потребление, поради което те само продават електроенергията, която са произвели чрез когенерация: достатъчно е Съюзът да може да се възползва от изкупуването на така произведената електроенергия. Не е от голямо значение също дали изкупуването на електроенергията, произведена чрез когенерация, се вписва в рамките на екологичната политика на регион Брюксел-столица: обратно на твърдяното от Комисията, изкупуването все пак е услуга, предоставяна на Съюза. Нещо повече, не е изключено в определени часове от денонощието Съюзът да произвежда повече, отколкото потребява. На последно място, предвид малките въпросни количества, продажбата на електроенергия не би могла да се приравни към търговска дейност, каквато Съюзът не може да упражнява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Освен това изграждането, поддръжката и подновяването на съоръженията за обществено осветление, предвидено в член 24а, точка 2 от Постановлението за електроенергията, облагодетелства Съюза, що се отнася до осветлението на кварталите, в които се намират институциите и органите на Съюза. Естествено, от уличното осветление се ползват всички минувачи в Брюксел, а не само Съюзът. Същевременно, обратно на твърдяното от Комисията, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>заплащане на комунални услуги<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> според мен не предполага услугата да се предоставя конкретно на онзи, който я заплаща: член 3, трета алинея от Протокола се отнася за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>комуналните<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> услуги, а не за услуги, които се извършват срещу предвидена в частноправен договор престация. Поради това уличното осветление като такова по принцип може да бъде комунална услуга в полза на Съюза по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Най-вече програмата за рационално използване на електроенергията, предвидена в член 24, параграф 2 от Постановлението за електроенергията, действително ползва Съюза. Комисията не оспорва, че институциите и органите на Съюза са се ползвали от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>енергийни добавки<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, предназначени например за подобряване на осветлението на дадена сграда с оглед на нейната енергийна ефективност.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Следователно някои от дейностите по изпълнение на задълженията за извършване на обществени услуги, финансирани посредством регионалния данък върху електроенергията, биха могли да ползват Съюза (изкупуването на електроенергията, доставена чрез когенерация) или той вече се възползва от тях (уличното осветление, програмата за рационално използване на електроенергията).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Що се отнася до регионалния данък върху газа, ще отбележа единствено, че изпълнението на едно от задълженията за обществени услуги, предвидени в член 18 и член 18а от Постановлението за газа, може да ползва Съюза: програмата за рационално използване на газа по член 18а, параграф 2 от Постановлението за газа. Следва да се уточни, че член 18а, параграф 2 от Постановлението за газа продължава да е в сила и може да се постави под съмнение твърдението на Комисията, че след август 2011 г. всички дейности по изпълнение на обществени услуги, финансирани посредством регионалния данък върху газа, са предназначени единствено за домакинствата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Въпреки това, за да бъдат регионалните данъци квалифицирани като такси за предоставяне на комунални услуги и по този начин да попаднат извън приложното поле на член 3 от Протокола, не е достатъчно с тях да се заплащат комунални услуги, предоставени на Съюза. Необходимо е все пак да съществува пряка и пропорционална връзка между действителните разходи за тези услуги и размера на регионалните данъци. Струва ми се обаче, че в случая подобна връзка не е налице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>По пряката и пропорционална връзка между действителните разходи за услугите и платеното от получателя им</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че регионалните данъци се изчисляват в съответствие с предоставяната на крайния клиент мощност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>По отношение на регионалния данък върху газа и крайните клиенти, чийто газомер е с калибър от 6 до 10 m<HT TYPE="SUP">3</HT>/h (т.е. най-малкият наличен калибър), при условията на последното годишно потребление.</P></NOTE>. От това тя заключава, че регионалните данъци не се изчисляват в съответствие с разходите за изпълнение на задълженията за извършване на обществени услуги, които те финансират.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Според мен доводите на Комисията трябва да бъдат приети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Действително член 26, параграф 3 от Постановлението за електроенергията гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>данъкът се изчислява въз основа на мощността, предоставяна на крайните привилегировани клиенти<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>. Член 20 septiesdecies, параграф 3 от Постановлението относно газа, въведен през 2011 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. точка 17 от настоящото заключение.</P></NOTE>, гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>данъкът се изчислява въз основа на калибъра на газомерите, въведени в експлоатация от оператора на мрежата в обектите на потребление в регион Брюксел-столица, при крайните клиенти. Калибърът на газомера се определя от максималния дебит на газа, изразен в кубични метри в час, за който е разработен газомерът<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>. По силата на тези разпоредби размерът на регионалните данъци нараства с предоставяната на клиентите мощност. Разходите за предоставените на получателя услуги обаче не нарастват с предоставяната мощност. Клиент, на когото се предоставя значителна мощност, не се възползва от изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги в по-голяма степен, отколкото клиент, на когото се предоставя по-малка мощност: ползата от изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги и следователно разходите за тях няма връзка с предоставяната мощност. Следователно размерът на регионалните данъци няма връзка с разходите за дейностите по изпълнение на обществени услуги.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Следователно регионалните данъци не могат да се разглеждат като такси за предоставяне на комунални услуги по смисъла на член 3, трета алинея от Протокола. Действително, дори и изпълнението на някои задължения за извършване на обществени услуги, което те финансират, да се изразява в услуги, които са или могат да бъдат предоставени на Съюза, размерът им не зависи от разходите за тези услуги. Въз основа на това Комисията установява, че регионалните данъци са данъчно облагане по смисъла на член 3 от Протокола.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Поради това искът на Комисията следва да се уважи. В съответствие с член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда Кралство Белгия трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>VI –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1)</NO.P><TXT>да установи, че като е отказало да предостави на институциите и органите на Съюза, установени в Брюксел, имунитет по отношение на регионалните данъци, предназначени за финансиране на изпълнението на задълженията за извършване на обществени услуги в областта на доставката на електроенергия и на газ, предвидени в член 26 от Постановлението от <DATE ISO="20010719">19 юли 2001 г.</DATE> относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица и в член 20 от Постановлението от <DATE ISO="20040401">1 април 2004 г.</DATE> относно организацията на пазара на газ в регион Брюксел-столица, предвиждащо такси за поддръжка и ремонт на мрежите в газовия и електроенергийния сектор и изменящо Постановление от <DATE ISO="20010719">19 юли 2001 г.</DATE> относно организацията на пазара на електроенергия в регион Брюксел-столица, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 3, втора алинея от Протокол (№°7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>да осъди Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>