<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.10-->
  <head>
    <title>2023-05-202305C104202103000-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0300-21-202207346-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="4/05/2023 12:00:12" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="vO1u9YzoXtjj4kK4UJofEwyeizvjEOUmEMh/AZ2Yzt9NzyDfVBEh+O68Rbtio3ZFAMB2jArHWPiITT9PVppDHCl1ZN19uWGPW8I1i1zP86gd4OUciOTurVxbfD5fi0yYpP2vMI3/cPOauG+JgTXORRXNZfGC5/yeW5yq6V6+e8k=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0300" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2021" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 13/09/2022 12:05:34" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="2ac6f613550945feba7153921dbee9ef" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0300" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на М. Campos Sánchez-Bordona — Дело C‑300/21</div>
      <div id="rId21" style="default">Österreichische Post</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ 
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 6 октомври 2022 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑300/21
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      UI
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Österreichische Post AG
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Защита на личните данни — Регламент (ЕС) 2016/679 — Нематериална вреда, претърпяна в резултат на незаконосъобразно използване на данни — Условия за възникване на правото на обезщетение — Вреди, надхвърлящи определен праг на значимост“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-1">
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент (ЕС) 2016/679 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) предоставя на всяко лице, претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на разпоредбите на този регламент, правото да получи обезщетение от администратора или от обработващия лични данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възможността това право да бъде упражнено по съдебен ред, е съществувала и съгласно предходната правна уредба (член 23 от Директива 95/46/ЕО) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), макар същата да не е била използвана често (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>). Освен ако не греша, Съдът не е предоставял конкретно тълкуване на посочената разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При действието на ОРЗД исковете за обезщетение придобиват по-голямо значение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Техният брой е нараснал съществено пред съдилищата на държавите членки, което намира отражение в съответните преюдициални запитвания (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). В настоящото производство Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) иска от Съда да уточни някои основни аспекти на режима на гражданска отговорност, установен с ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба. ОРЗД</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От значение в настоящото производство са по-специално съображения 75, 85 и 146 от преамбюла на ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6 („Законосъобразност на обработването“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-3">
      „1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-18" title="page-3">
      a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 79 („Право на ефективна съдебна защита срещу администратор или обработващ лични данни“), параграф 1 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-21" title="page-3">
      „Без да се засягат които и да било налични административни или несъдебни средства за защита, включително правото на подаване на жалба до надзорен орган съгласно член 77, всеки субект на данни има право на ефективна съдебна защита, когато счита, че правата му по настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с настоящия регламент“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 82 („Право на обезщетение и отговорност за причинени вреди“), параграф 1 гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-23" title="page-3">
      „Всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на настоящия регламент, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От 2017 г. Österreichische Post AG — издателство за публикуване на адреси, събира информация за партийните пристрастия на австрийското население. С помощта на алгоритъм посоченото издателство определя „адреси на целеви групи“ в зависимост от определени социално-демографски характеристики.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UI е физическо лице, спрямо което Österreichische Post е извършило екстраполиране на база статистически данни, за да определи включването му в някоя от евентуалните групи адресати на предизборна реклама на няколко политически партии. От това екстраполиране се установява, че UI е симпатизант на една от тези партии. Разглежданите данни не са предоставени на трети лица.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UI, който не е дал съгласие за обработване на личните му данни, е недоволен от факта, че данните му, отнасящи се до партийните му предпочитания, са били съхранени, а освен това е недоволен и обиден от политическите предпочитания, които са му били приписани от Österreichische Post.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UI е поискал обезщетение в размер на 1000 EUR за нематериални вреди (душевни терзания). Той твърди, че приписаните му партийни предпочитания са обидни, унизителни и клеветнически. UI твърди още, че действията на Österreichische Post са предизвикали у него голямо негодувание и загуба на доверие, както и чувство на унижение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първоинстанционният съд отхвърля иска на UI за обезщетение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въззивната инстанция потвърждава първоинстанционното решение. Тя постановява, че обезщетение за нематериални вреди не следва автоматично от всяко нарушение на ОРЗД, както и че:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-3">
      – доколкото австрийското право се прилага като допълващо ОРЗД, на обезщетяване подлежат само вредите, които надхвърлят емоционалните вреди („Gefühlsschaden“), причинени в резултат на нарушението на правата на ищеца,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-3">
      – необходимо е да се следва залегналият в основата на австрийската правна уредба принцип, че всеки е длъжен да търпи чувства, представляващи просто раздразнение, които нямат за последица поправяне на вреди. С други думи, правото на обезщетение налага известна значимост на твърдените вреди.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението на въззивната инстанция се обжалва пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд), който отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-34" title="page-3">
      „1) Присъждането на обезщетение съгласно член 82 от ОРЗД […] изисква ли наред с наличието на нарушение на разпоредбите на ОРЗД и ищецът да е претъпял вреди, или нарушението на разпоредбите на ОРЗД като такова само по себе си е достатъчно за присъждането на обезщетение за вреди?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-35" title="page-3">
      2) Наред с принципите на ефективност и на равностойност съществуват ли и други изисквания на правото на Съюза по отношение на определянето на размера на обезщетението за вреди?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-36" title="page-3">
      3) Съвместимо ли е с правото на Съюза становището, че условие за присъждането на обезщетение за нематериални вреди е да е налице следствие или последица от правонарушението, което или която имат поне известна тежест, надхвърляща причинените в резултат на правонарушението неприятности?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Актът за преюдициално запитване постъпва в Съда на 12 май 2021 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища представят UI, Österreichische Post, австрийското, чешкото и ирландското правителство, както и Европейската комисия. Провеждането на съдебно заседание не е счетено за необходимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По допустимостта </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">UI твърди, че първият преюдициален въпрос е неотносим за решаването на спора в главното производство, тъй като неговият иск не се основава на „самото“ нарушение на разпоредба от ОРЗД, а на последиците от това нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посоченото възражение за недопустимост следва да се отхвърли. Дори да се приеме, че обработването на данни нарушава ОРЗД без да е налице вреда за UI, за последния може да възникне право на обезщетение на основание член 82 от ОРЗД, ако на въпроса на запитващата юрисдикция бъде отговорено в смисъл, че нарушението на разпоредбите за обработването на данни само по себе си е достатъчно за възникването на такова право на обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според UI Съдът би могъл да обяви за недопустим и втория преюдициален въпрос, тъй като този въпрос е в голяма степен отворен що се отнася до съдържанието му и същевременно прекалено ограничен що се отнася до изискванията на правото на Съюза, без да е посочено нито едно конкретно изискване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар че е по-добре обосновано от предходното, това възражение също трябва да бъде отхвърлено. Напълно легитимно е дадена юрисдикция да иска да установи дали при оценката на определена вреда, освен да се придържа към принципите на ефективност и на равностойност, тя трябва да се съобразява и с други изисквания, наложени от правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Определяне на предмета на настоящото заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 82 от ОРЗД се състои от шест параграфа. Запитващата юрисдикция не посочва никой от тях конкретно, но имплицитно се позовава на първия параграф. Тя не конкретизира и нормата, чието нарушение би породило право на обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящото заключение ще изходя от следните предпоставки:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-50" title="page-3">
      – обработването на личните данни на UI е извършено без неговото съгласие по смисъла на член 6, параграф 1, буква а) от ОРЗД,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-51" title="page-3">
      – право на обезщетение има всеки, който е претърпял вреди. В разглеждания случай UI, като идентифицирано и засегнато от обработването на личните му данни лице, има качеството на „субект на данни“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>),
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-52" title="page-3">
      – ОРЗД урежда обезщетяването както на материални, така и на нематериални вреди. Искът на UI е сведен до последните и има за предмет присъждането на парично обезщетение.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия преюдициален въпрос </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи най-общо дали нарушението на разпоредбите на ОРЗД само по себе си е достатъчно за възникване на правото на обезщетение, независимо дали е причинена вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От твърденията на запитващата юрисдикция и от представените пред Съда становища може да се заключи, че този въпрос позволява още един, малко по-сложен прочит: става дума за това да се установи дали нарушението на разпоредбите на ОРЗД при всички положения причинява вреда, която води до възникване на правото на обезщетение, без ответникът да има възможност да докаже обратното.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съществува известна (теоретична) разлика между двата прочита: при първия от тях вредата не е предпоставка за възникване на правото на обезщетение, докато при втория тя е такава предпоставка. На практика и в двата случая изискването ищецът да докаже вредата, престава да съществува, като той не трябва да доказва и причинно-следствената връзка между нарушението и съответната вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всички случаи ще посоча, че според мен нито един от двата прочита не позволява на първия въпрос следва да се отговори утвърдително. Ще се спра на всеки от тях поотделно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обезщетение без вреда?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Да се приеме твърдението, че за субекта на данните възниква право на обезщетение, въпреки че от нарушението на ОРЗД не са настъпили вреди, е свързано с очевидни трудности, първата от които произтича от текста на разпоредбата на член 82, параграф 1 от посочения регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно тази разпоредба правото на обезщетение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>) се признава именно поради наличието на претърпяна вреда. Следователно е безспорно изискването съответното физическо лице да е претърпяло вреда в резултат на нарушение на ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С други думи, тълкуване, което свързва автоматично понятието „нарушение“ с понятието „обезщетение“, без да е налице вреда, не съответства на текста на разпоредбата на член 82 от ОРЗД. Подобно тълкуване не съответства и на основната цел на въведената с ОРЗД гражданската отговорност, съгласно която субектът на данните трябва да бъде удовлетворен именно чрез „пълно и действително“ обезщетяване на претърпяната от него вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При отсъствието на вреда обезщетението вече няма да компенсира неблагоприятните последици, породени от нарушението, а ще има действие от друг характер, който ще бъде по-скоро наказателен. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това е възможно правният ред на дадена държава членка да предвижда заплащането на обезщетение с наказателен характер (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>). Такъв ще бъде случаят при присъждането на значителна сума, надхвърляща конкретното обезщетяване на съответната вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обезщетенията с наказателен характер поначало не са следствие от наличието на претърпяна вреда. Това означава, че техните имуществени последици не са обвързани от размера на обезщетението, съответстващо на тази вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не е възможно обаче дадено обезщетение с наказателен характер да не отчита вредата или същата да бъде приета за неотносима за удовлетворяване на лицето, което претендира такова обезщетение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговорът на първия преюдициален въпрос ме задължава да анализирам доколко този вид обезщетения попадат в обхвата на ОРЗД, още повече че същите се посочват в акта за преюдициално запитване и в становищата на страните и на встъпилите страни в преюдициалното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обезщетение с наказателен характер?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Буквално тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Към класическата функция на гражданската отговорност може да бъде прибавена и друга с „наказателен“ или „назидателен“ характер, при която, както вече посочих, размерът на обезщетението не съответства на претърпяната вреда, а е по-висок от нея или дори я надхвърля многократно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поначало правото на Съюза допуска подобни обезщетения в случаи на нарушение на неговите норми, ако такива обезщетения могат да бъдат присъдени по сходни искове, основани на националното право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обезщетенията с наказателен характер имат възпираща цел. Постигането на тази цел е възможно, когато държавите членки са приели мерки, насочени да произведат „реално възпиращо действие“ в случаите на нарушение на дадена директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Някои директиви предвиждат изрично, че целта на присъдените обезщетения с наказателен характер трябва да бъде възпираща (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В други текстове обаче законодателят е приел, че целта на съответната директива не е „да се въвежда задължение [да се предвидят обезщетения с наказателен характер]“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), както и че държавите членки трябва да избягват този вид обезщетения при транспонирането ѝ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>). В правото на Съюза присъждането на така наречените „обезщетения с наказателен характер“ се допуска по изключение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В ОРЗД по никакъв начин не се посочва, че обезщетението за материални или нематериални вреди има наказателен характер, нито че определянето на размера на това обезщетение трябва да отразява подобен наказателен характер или че същото трябва да има възпиращо действие (което е присъщо на наказателните санкции и административните глоби) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Следователно от гледна точка на буквалното тълкуване на ОРЗД обезщетенията с наказателен характер са недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тълкуване с оглед на предходните разпоредби</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предшественик на разпоредбата на член 82, параграф 1 от ОРЗД е член 23, параграф 1 от Директива 95/46. Последната посочена разпореда е била част от система, чиято ефективност се е основавала на прилагането от страна на публичните органи и на прилагането от страна на частноправните субекти (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>), но при която „обезщетението“ (частноправно) и „санкцията“ (публична) са били разграничени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Контролът по изпълнението е бил задължение основно на независими надзорни органи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">ОРЗД възприема същия модел, но засилва средствата за гарантиране на ефективността на неговите разпоредби, които вече са по-подробни, както и на предвидените противодействия, които вече са по-строги, при нарушение или опасност от нарушение на тези разпоредби:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-77" title="page-3">
      – от една страна, Регламентът увеличава правомощията на надзорните органи, на които се възлага, наред с други задължения, и задължението да наложат хармонизираните санкции, предвидени в самия регламент (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). По този начин се подчертава публичният елемент при прилагането на разпоредбите,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-78" title="page-3">
      – от друга страна, Регламентът предвижда, че физическите лица упражняват правото на защита, което същият им предоставя (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>), или чрез сезирането на надзорните органи (член 77), или по съдебен ред (членове 79 и 82). Освен това член 80 допуска определени структури да предявяват колективни искове (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>), което улеснява достъпа на физическите лица до ефективна защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Установяването на еднакъв режим на гражданска отговорност за вреди в ОРЗД е ограничено. Някои аспекти от Директива 95/46, които са оставяли място за съмнения — като включването на нематериалните вреди в обхвата на обезщетяването (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>) — вече са конкретизирани. Преговорите във връзка с приемането на регламента са били съсредоточени върху други аспекти на този режим (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на подготвителните работи по приемането на ОРЗД не забелязвам какъвто и да било дебат относно евентуалната наказателна функция на установената в този регламент гражданска отговорност. Следователно, при отсъствието на каквото и да било обсъждане в този смисъл, не може да се направи извод за включването на посочената функция в член 82 от ОРЗД, още повече като се вземе предвид наличието на такъв дебат относно включването ѝ в други актове от правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение считам, че искът по член 82, параграф 1 от ОРЗД е замислен и установен да служи на обичайната функция на гражданската отговорност: обезщетяване на вредите (по отношение на засегнатото лице) и на второ място, превенция на бъдещи вреди (по отношение на нарушителя).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контекстуално тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече посочих, член 82 от ОРЗД е част от система за гарантиране на ефективността на правилата, при която действията на частноправните субекти допълват прилагането му от страна на публичните органи. Обезщетението, което дължат администраторите или на обработващите лични данни, допринася за тази ефективност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Задължението за обезщетяване действа (в идеалния случай) като стимул да се действа по-внимателно в бъдеще, придържайки се към правилата и недопускайки нови нарушения. По този начин, претендирайки обезщетение за себе си, всяко лице допринася за общата ефективност на правилата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст, компенсаторната и наказателната функция са разграничени:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-86" title="page-3">
      – наказателната функция включва санкциите, които надзорните органи и съдилищата могат да налагат (член 83, параграфи 1 и 9 от ОРЗД), както и други санкции, приети от държавите членки в приложение на член 84 от ОРЗД (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>),
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-87" title="page-3">
      – компенсаторната функция се обслужва от жалбите на физическите лица (член 77) и от съдебните производства (член 79). Надзорните органи обаче нямат право да се произнасят относно правото на обезщетение.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същия смисъл е и разделението на функциите на обезщетителна и наказателна:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-89" title="page-3">
      – при налагането на глоба и определянето на нейния размер компетентният орган трябва да извърши преценка на елементите, изброени в член 83 от ОРЗД, които не са предвидени в областта на гражданската отговорност и поначало не са приложими при определянето на размера на обезщетението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>),
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-90" title="page-3">
      – макар степента на претърпяната от засегнатото лице вреда да е фактор от значение за определяне на глобата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>), не е необходимо при определянето на нейния размер да се взема предвид евентуалното обезщетение, което това лице може да получи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От теоретична гледна точка тълкуване, което придава на гражданската отговорност наказателна функция при отсъствието на каквато и да било вреда, създава риск от превръщането на обезщетителните механизми в дублиращи санкционните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На практика лесното получаване на облага „с наказателен характер“ под формата на обезщетение би могло да стимулира субектите на данни да предпочетат този способ за защита пред способа по член 77 от ОРЗД. Ако това бъде допуснато, надзорните органи биха били лишени от едно от средствата (жалбата на субекта на данни) за узнаване и следователно за проверка и санкциониране на евентуалните нарушения на ОРЗД, в ущърб на най-подходящите инструменти за защита на общия интерес.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Телеологично тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Основните цели на ОРЗД са две и са прогласени още в неговото наименование: а) от една страна, „защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни“; б) от друга страна, тази защита да се установи по такъв начин, че „свободното движение на такива данни в рамките на Съюза да не се ограничава, нито забранява“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че за постигането на тези цели ОРЗД не изисква нарушението на правилата, които уреждат обработването, само по себе си да е основание за предоставяне на обезщетение, придавайки на гражданската отговорност санкционни функции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първата цел, за нейното постигане не е необходимо приложното поле на член 82 от ОРЗД да бъде разширявано по тълкувателен път, като в него бъдат включени хипотези, при които е налице нарушение на дадено правило, но не и вреда. В замяна на това подобно разширяване на приложното поле би могло да засегне по неблагоприятен начин втората цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вече посочих, че ОРЗД предвижда различни механизми за гарантиране спазването на неговите разпоредби, които съществуват съвместно и се допълват. Държавите членки не трябва да избират (нито на практика имат право да направят това) измежду механизмите по глава VIII, за да гарантират защитата на данни. При наличието на нарушение, което не е причинило вреда, субектът на данните все още разполага с правото (най-малкото) да подаде жалба пред надзорния орган на основание член 77, параграф 1 от ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това възможността за получаване на обезщетение независимо от липсата на каквато и да била вреда вероятно би насърчила образуването на гражданските производства в резултат от искове, които едва ли винаги ще бъдат основателни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>), и в този смисъл би могла да произведе възпиращ ефект по отношение на дейността по обработване на данни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Презумпция за вина?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В някои от становищата на страните в производството се предлага различен от разглеждания до момента прочит на първия преюдициален въпрос. Ако правилно разбирам изложеното от тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>), тези страни, изглежда, твърдят, че при извършено нарушение на съответното правило е налице необорима презумпция за съществуването на вреда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посочените страни допълват, че такова нарушение при всички положения води до загуба на контрол върху данните, което само по себе си представлява подлежаща на обезщетяване вреда на основание член 82, параграф 1 от ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На теория твърдяната презумпция не допуска да се изключи наличието на вреда, което съответства на обичайното съдържание на гражданската отговорност, както и на текста на разпоредбата от ОРЗД. На практика обаче и за ищеца, и за ответника последиците от признаването на посочената презумпция биха били сходни на тези, произтичащи от обуславянето на обезщетението по член 82, параграф 1 от ОРЗД в зависимост единствено от нарушаването на съответното правило.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отново ще прибягна до обичайните тълкувателни способи, за да обясня защо не приемам това тълкуване за правилно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Буквално тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато в други области от правото на Съюза законодателят е приел, че при нарушение на дадено правило автоматично възниква правото на обезщетение, той не се е поколебал да предвиди това (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>). Не такъв е случаят с ОРЗД, в който се съдържат правила относно доказването или с непосредствени последици за доказването (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>), но не и подобна автоматична връзка била тя пряка, или в резултат на необорима презумпция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Позоваването на контрола върху данните (или загубата на този контрол) в съображения 75 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-40" href="#t-40">40</a>
</span>) и 85 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-41" href="#t-41">41</a>
</span>) от ОРЗД според мен не компенсира посочената липса. Освен че съображения като разглежданите нямат нормативна стойност, в никое от тях не се посочва, че нарушението на дадено правило само по себе си предполага наличието на подлежаща на обезщетяване вреда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-107" title="page-3">
      – в съображение 75 лишаването от контрол върху личните данни се посочва като един от възможните рискове при обработването на данни,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-108" title="page-3">
      – в съображение 85 загубата на контрол се посочва като една от последиците, които биха могли да настъпят при нарушаване на сигурността на лични данни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-42" href="#t-42">42</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не е задължително загубата на контрол върху данните неминуемо да причинява вреда. Изразът може да се приеме като езикова формулировка, описваща вредите от подобна загуба на контрол при евентуалното им настъпване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-43" href="#t-43">43</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тълкуване с оглед на предходните разпоредби</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализът на предходните разпоредби също не подкрепя съществуването на разглежданата презумпция, която не присъства в Директива 95/46 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-44" href="#t-44">44</a>
</span>), нито се споменава в разгледаните от мен подготвителни документи по приемането на ОРЗД на Комисията, на Европейския парламент и на Съвета.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контекстуално тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Системата, създадена с ОРЗД, съдържа елементи, които оборват твърдението за наличието на разглежданата презумпция, отправна точка сред които е съгласието на субекта на данните (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-45" href="#t-45">45</a>
</span>). Като способ за контрол от страна на субекта върху личните данни подобно съгласие легитимира тяхното обработване в същата степен, както други правни основания (член 6 от ОРЗД) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-46" href="#t-46">46</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Законосъобразно обработване на лични данни без разрешението на субекта на данните и следователно извън контрола, който се изразява в предоставянето или в отказа да се предостави това разрешение, е допустимо. Важността на контрола в рамките на системата в крайна сметка не е абсолютна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това ОРЗД предвижда други възможности за упражняване на разглеждания контрол: например правото на изтриване, което задължава администратора на лични данни да изтрие „без ненужно забавяне“ съответната информация (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-47" href="#t-47">47</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За лицето, чиито данни се обработват, това право служи като предпазен клапан в режима за защита: то е налице (като общо правило), когато администраторът не е получил съгласието на субекта на данните, както и когато не съществува друго законово основание за обработването на данните; а също така не зависи от това дали въпросното обработване причинява вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-48" href="#t-48">48</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">г)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Телеологично тълкуване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контролът от страна на субекта на данните върху личните му данни представлява ли цел на ОРЗД?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Автоматичното приравняване на обработването на лични данни без съгласието на субекта на данните на вреда, подлежаща на обезщетяване, предполага, че контролът, в основата на който стои съгласието, представлява ценност сам по себе си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Признавам, че на пръв поглед този извод не е лишен от основание. Контролът от страна на гражданите върху техните лични данни присъства в предложението на Комисията като един от основните мотиви за реформата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-49" href="#t-49">49</a>
</span>). В съображение 7 от ОРЗД се посочва, че „[ф]изическите лица следва да имат контрол върху собствените си лични данни“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Истината е, че извън дебата в правната доктрина, който това понятие предизвиква, то трябва да бъде тълкувано предпазливо. В ОРЗД не се съдържа (нито откривам на друго място) точно определение за понятието „контрол“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-50" href="#t-50">50</a>
</span>). Това понятие може да има най-малко две значения, които не са взаимоизключващи се: „власт“ или „ръководство“ и „надзор“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Формулировката на съображение 7 от ОРЗД създава известна несигурност поради различията в текста на различни езици (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-51" href="#t-51">51</a>
</span>). Изхождайки от негово съдържание, считам, че ОРЗД предоставя на субекта на данните правомощия за надзор и намеса при интервенции, които други лица осъществяват върху данните, като инструмент (наред с други) за защитата на тези данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Самият субект на данните допринася и носи отговорност за информацията, съдържаща се в данните, в степента — като ниво и условия, която ОРЗД предвижда. Обхватът на индивидуалните действия е ограничен: той е сведен, що се отнася до изброените в ОРЗД права, до упражняването им при конкретни условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласието на субекта на данните като най-висш израз на контрол (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-52" href="#t-52">52</a>
</span>) е само едно от правните основания за законосъобразно обработване, което обаче не може да отстрани неизпълнението на останалите задължения и условия, установени в тежест на администратора и обработващия лични данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не считам за логично да се приеме, че ОРЗД има за цел да придаде самостоятелна ценност на контрола върху личните данни от страна на субекта на данните. Нито че субектът на данни трябва да има възможно най-голям контрол върху тези данни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод не е изненадващ. От една страна, не е очевидно, че контролът, разглеждан като власт върху данните, е част от съдържанието на основното право на защита на личните данни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-53" href="#t-53">53</a>
</span>). От друга страна, възприемането на това право като право на информационно самоопределяне далеч не е единодушно: в член 8 от Хатата не се използва подобен изказ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-54" href="#t-54">54</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този ред на мисли в окончателната редакция на ОРЗД не е включено съображение, което гласи, че „правото на защита на лични данни се основава на правото на субекта на данните да упражнява контрол върху обработваните лични данни“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-55" href="#t-55">55</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изложените разсъждения, вероятно прекалено абстрактни, ме навеждат на извода, че когато субектът на данните не е съгласен с дадено обработване и същото не се извършва на друго правно основание, това не означава, че този субект на данни трябва да бъде финансово компенсиран поради загубата на контрол върху неговите данни, все едно, че тази загуба сама по себе си предполага подлежащо на обезщетяване увреждане (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-56" href="#t-56">56</a>
</span>). Обстоятелството, което трябва да бъде установено (и доказано), е дали е претърпяна вреда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-57" href="#t-57">57</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Контролът от страна на субекта на данни в рамките на конкретния контекст</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам за необходимо да припомня, че защитата на личните данни е прогласена като цел на ОРЗД едновременно с целта да се гарантира свободно движение на данните (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-58" href="#t-58">58</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Засилването на контрола от страна на гражданите върху тяхната лична информация в цифровата среда е една от признатите цели на осъвременяването на режима на защита на лични данни, но тя не представлява независима или изолирана цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В съобщението, придружаващо предложението на Комисията за ОРЗД, тя асоциира високото ниво на защита на личните данни с доверието в онлайн услугите, което позволява да се реализира потенциалът на цифровата икономика и да се насърчат „икономическият растеж и конкурентоспособността на предприятията в ЕС“. Обновяването (и засилената хармонизация) на правната уредба на Съюза усъвършенства „свързаното с единния пазар измерение на защитата на данните“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-59" href="#t-59">59</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При очевидната стойност на данните (лични и нелични) за икономическия и социален напредък в Европа, ОРЗД няма за цел да увеличи контрола от страна на физическите лица върху тяхната лична информация, съобразявайки се единствено с техните предпочитания, а да съвмести правото на защита на личните данни на отделния индивид с интересите на трети лица и на обществото (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-60" href="#t-60">60</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще повторя, ОРЗД няма за цел установяването на система за ограничаване на обработването на лични данни, а да направи това обработване законосъобразно при строги условия. На тази цел служи, преди всичко, укрепването на доверието на субекта на данните, че обработването ще се осъществява в сигурна среда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-61" href="#t-61">61</a>
</span>), за която самият той допринася. По този начин се насърчава неговата готовност доброволно да разрешава достъпа до и използването на личните му данни, по-специално при търговските транзакции онлайн.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция иска да се установи дали „[н]аред с принципите на ефективност и на равностойност съществуват […] и други изисквания на правото на Съюза по отношение на определянето на размера на обезщетението за вреди“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност не изглежда принципът на равностойност да е от значение в случая: хармонизираният режим на ОРЗД е с директно приложение в съответната област, а член 82 от него се прилага за всички нематериални вреди, настъпили в резултат на дадено нарушение, независимо на какво се дължат. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този извод е приложим и спрямо принципа на ефективност. Отделен въпрос е, че съгласно текста на съображение 146 от ОРЗД (субектите на данни следва да получат пълно и действително обезщетение за претърпените от тях вреди) обезщетението трябва да има определено съдържание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Единственото изискване на член 82 от ОРЗД е наличието на нарушение на този регламент, в резултат на което дадено лице е претърпяло материални или нематериални вреди. Разпоредбата не предоставя насоки на националните юрисдикции относно определянето на размера на обезщетението за тези вреди.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на двете посочени по-горе прилагателни (пълно и действително), обезщетението ще зависи на първо място от предявения от конкретния ищец иск.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако този иск е за присъждането на наказателно обезщетение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-62" href="#t-62">62</a>
</span>), отговорът на първия преюдициален въпрос би бил достатъчен: този вид обезщетения не фигурират в ОРЗД. В рамките на разглеждания регламент гражданската отговорност има „частноправна“ компенсаторна функция, докато глобите и санкциите изпълняват публичната функция за възпиране и съобразно случая, за санкциониране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Възможно е поисканото обезщетение за нематериални вреди да включва компоненти, различни от чисто паричните — например признаване на съществуването на нарушението, с което на ищеца се дава известно морално удовлетворение. Решение на Съда от 15 април 2021 г. (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-63" href="#t-63">63</a>
</span>), макар и постановено в област, различна от защитата на данни, би могло, по аналогия, да позволи уважаването на такава претенция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В правните системи, в които това е предвидено, режимът на гражданска отговорност може да допуска осъждане на основание признаването на дадено право (заплащане на символично обезщетение) или възстановяване на недължимо полученото (предаване на незаконосъобразно получената печалба).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В основата на първата от тези категории стои идеята за запазване и реализиране на съответното право („Rechtsfortsetzungfunktion“) посредством чисто символично обезщетение, наред с признаването, че ответникът е действал незаконосъобразно и е нарушил правата на ищеца. Член 82 от ОРЗД и подготвителните работи по приемането на регламента не съдържат и намек за такава възможност, което не е изненадващо, тъй като тя не е присъща за правните системи на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-64" href="#t-64">64</a>
</span>), а там, където съществува, е обект на полемика (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-65" href="#t-65">65</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това структурата на ОРЗД и неговите цели допускат държавите членки, в които това средство за защита съществува, да го предоставят на засегнатите лица при нарушение на дадено правило в рамките на жалбите по член 79 от Регламента, в случаите, когато е налице пълно отсъствие на вреда. Ако обаче ищецът твърди, че е претърпял имуществена вреда, искът се урежда от член 82 от ОРЗД, а евентуални трудности за доказването му не трябва да бъдат основание за присъждането на символично обезщетение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-66" href="#t-66">66</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до присъждането на обезщетения, състоящи се в предаване на паричната сума, получена в резултат на нарушение на дадено право, тяхна цел е да лишат извършителя на нарушението от получената печалба. Извън сферата на интелектуалната собственост (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-67" href="#t-67">67</a>
</span>) тази цел не е присъща за сферата на гражданската отговорност, която се интересува по-скоро от загубата на увреденото лице, отколкото от печалбата на нарушителя (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-68" href="#t-68">68</a>
</span>). Посочената цел не присъства в текста на ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Излагам тези съображения, за да улесня задачата на запитващата юрисдикция с оглед на широката формулировка на втория преюдициален въпрос. Наясно съм обаче, че от тях едва ли ще има някаква полза за произнасянето по иск, с който субектът на данните претендира обезщетение за нематериални вреди, което е изцяло парично.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Г.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция иска да разбере, дали ОРЗД поставя като условие за присъждането на обезщетение за нематериални вреди наличието на „поне известна тежест, надхвърляща причинените в резултат на правонарушението неприятности“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В акта за преюдициално запитване като критерий за определяне на подлежащите на обезщетяване вреди се посочва тежестта на преживяното от засегнатото лице. Запитващата юрисдикция обаче не поставя въпроса (поне директно) дали дадени емоции или усещания, предвид съдържанието им, са относими за целите на приложението на член 82, параграф 1 от ОРЗД (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-69" href="#t-69">69</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така въпросът, който се поставя, е дали държавите членки могат да обвържат обезщетението за нематериална вреда с тежестта на последиците, произтичащи от нарушението на съответното правило, признавайки само тези, които надхвърлят определен праг на значимост. Следователно въпросът не се отнася до видовете вреди, пораждащи право на обезщетение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-70" href="#t-70">70</a>
</span>), или до размера на обезщетението, а е за наличието на минимален праг на реакция на засегнатото лице, под който обезщетение няма да му бъде присъдено.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 82 от ОРЗД не предоставя директен отговор на този въпрос. Според мен същото важи и за съображения 75 и 85 от Регламента. Тези съображения съдържат примерно изброяване на вредите и завършват с отворен текст, който, изглежда, ограничава подлежащите на обезщетяване вреди до „значителни“ такива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не считам обаче, че тези съображения са от полза за разрешаване на въпроса на запитващата юрисдикция:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-154" title="page-3">
      – съображение 75 се отнася до идентифицирането и оценката на рисковете от обработването на данни и приемането на мерки за тяхното избягване или намаляване. В него се посочват нежеланите последици от обработването на данни, върху някои от които се поставя акцентът „по-специално“, вероятно поради по-голямата им тежест.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-155" title="page-3">
      – съображение 85 се отнася до нарушенията на сигурността на данните, като се обръща внимание на евентуалното съществено значение на последиците от тези нарушения.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От текста на съображение 146 от ОРЗД (администраторите следва да обезщетят „всички вреди“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-71" href="#t-71">71</a>
</span>) също не могат да бъдат изведени критерии за отговора на разглеждания въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посредством транспонирането на това съображение в текста на разпоредбите на ОРЗД, в обхвата на последния изрично се включват нематериалните вреди, като по този начин се замества „мълчанието“ на Директива 95/46 по този въпрос (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-72" href="#t-72">72</a>
</span>). При все това, конкретният въпрос, с който Съдът е сезиран понастоящем, не е застъпен.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Посоченото съображение 146 от ОРЗД гласи, че „[п]онятието „вреда“ следва да се тълкува в по-широк смисъл в контекста на съдебната практика на Съда по начин, който отразява напълно целите на настоящия регламент“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не съм сигурен, че този текст е от някаква полза в контекста на защитата на данни, доколкото към момента на приемане на ОРЗД Съдът все още не се е произнасял в тази област (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-73" href="#t-73">73</a>
</span>). Ако намерението е било да се направи позоваване на решенията относно гражданската отговорност, уредена в други директиви или регламенти, използването на аналогията би било от полза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност Съдът не е установил едно общо определение за понятието „вреди“ което да е приложимо по еднакъв начин, независимо от съответната област (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-74" href="#t-74">74</a>
</span>). За това, което е от значение в случая (нематериалните вреди), от неговата практика могат да се направят следните изводи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-161" title="page-3">
      – когато целта (или една от целите) на тълкуваната разпоредба е защитата на физическите лица или на конкретна категория физически лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-75" href="#t-75">75</a>
</span>), понятието за вреди следва да се тълкува в широк смисъл,
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-162" title="page-3">
      – в съответствие с този критерий обезщетението обхваща нематериалните вреди, дори когато те не се споменават в тълкуваната разпоредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-76" href="#t-76">76</a>
</span>).
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори практиката на Съда да допуска в този смисъл извода, че в правото на Съюза съществува принцип на обезщетяване на нематериалните вреди, не считам, че от тази практика може да се изведе правило, че всяка нематериална вреда, независимо от нейната тежест, подлежи на обезщетяване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът е приел за съвместимо с правото на Съюза национално законодателство, което за целите на определяне на размера на обезщетението разграничава неимуществените вреди вследствие на телесни наранявания, причинени при произшествия, в зависимост от причината за настъпването на тези произшествия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-77" href="#t-77">77</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">107.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът е анализирал също така обстоятелствата, които могат да доведат до настъпването на нематериални вреди в съответствие с приложимата във всеки отделен случай правна уредба (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-78" href="#t-78">78</a>
</span>), но не се е произнесъл изрично (освен ако не греша) относно условието за тежест на тези вреди (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-79" href="#t-79">79</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">108.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо считам, че на третия преюдициален въпрос следва да се отговори утвърдително.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">109.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на това становище ще припомня, че ОРЗД няма за единствена цел да гарантира основното право на защита на личните данни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-80" href="#t-80">80</a>
</span>), както и че системата на този регламент за осигуряване на защита предвижда различни механизми (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-81" href="#t-81">81</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">110.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този смисъл предложеното на Съда разграничение между нематериални вреди, подлежащи на обезщетяване, и други неудобства, произтичащи от правонарушението, които поради незначителния им характер невинаги ще породят право на обезщетение, е обосновано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">111.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобно разграничение се наблюдава в националните правни системи, като неизбежна последица от социалния живот (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-82" href="#t-82">82</a>
</span>). Съдът не се противопоставя и допуска това разграничение, като счита безпокойството и неудобството за категория, различна от категорията на вредите в случаите, в които приема, че те трябва да бъдат обезщетени (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-83" href="#t-83">83</a>
</span>). Няма пречка същото да бъде приложено и по отношение на ОРЗД.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">112.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това правото на обезщетение по член 82, параграф 1 от ОРЗД не ми се струва подходящият инструмент за противодействие на нарушения при обработването на лични данни, ако всичко, което тези нарушения причиняват на субекта на данните, е само раздразнение или неприятности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">113.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поначало всяко нарушение на правилата за защитата на личните данни ще предизвика някаква негативна реакция у субекта на данните. Обезщетение в резултат на самото чувство на раздразнение, породено от неспазването на закона от страна на някой друг, може лесно да се смеси с обезщетение без наличие на вреда, чието наличие вече отхвърлих.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">114.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От практическа гледна точка, включването на обикновените неприятности сред нематериалните вреди, подлежащи на обезщетяване, е неефективно, като се вземат предвид типичните притеснения и затруднения, които са налице за ищеца при предявяването на съдебен иск (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-84" href="#t-84">84</a>
</span>), както и тези, които са налице за ответника, във връзка със защитата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-85" href="#t-85">85</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">115.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отказът на право на обезщетение във връзка със слаби по интензивност и преходни чувства или емоции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-86" href="#t-86">86</a>
</span>), произтичащи от дадено нарушение на правилата относно обработването на данни, не лишава изцяло субекта на данните от защита. Както посочих във връзка с първия преюдициален въпрос, системата на ОРЗД му предоставя други средства за защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">116.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не се съмнявам, че границата между обикновените неприятности (неподлежащи на обезщетяване) и действителните нематериални вреди (които подлежат на обезщетяване) е тънка, нито отричам трудността тези две категории да бъдат принципно разграничени и конкретно приложени в съответния случай. Тази трудна задача се пада на съдилищата на държавите членки, които вероятно при приемането на своите решения няма да се дистанцират от обществените нагласи по отношение на това, което е допустимо, когато субективните последици от нарушението на дадено правило в разглежданата област не надхвърлят определен минимален праг (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-87" href="#t-87">87</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">117.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На основание гореизложеното предлагам на Съда да отговори на Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-177" title="page-3">
      „Член 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-178" title="page-3">
      За признаване правото на обезщетение за вреди, претърпени от физическо лице в резултат на нарушение на разпоредбите на посочения регламент, нарушението на тези разпоредби само по себе си не е достатъчно, ако от него не произтичат съответните материални или нематериални вреди.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-179" title="page-3">
      Обезщетението за нематериални вреди, което Регламент (ЕС) 2016/679 урежда, не обхваща обикновените неприятности, които засегнатото лице може да изпита в резултат на нарушението на разпоредбите на този регламент. Задължение на националните юрисдикции е да преценят във всеки отделен случай кога субективното усещане за раздразнение, съобразно неговите характеристики, може да се счита за нематериална вреда“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: испански.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1); наричан по-нататък „ОРЗД“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Съгласно доклад на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Access to data protection remedies in the EU Member States“, Служба за публикации на Европейския съюз, 2014 г., т. 3 и 4.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Признаването по законодателен ред на това право е до голяма степен особеност на системата на защита на Европейския съюз. При анализа на валидността на правните инструменти за предаване на лични данни на трети страни се взема предвид по-специално съществуването на разпоредби с такава цел. Вж. точки 226 и 227 от становище на Съда от 26 юли 2017 г., 1/15 (Споразумение PNR ЕС-Канада) (EU:C:2017:592) и решения на Съда от 16 юли 2020 г., Facebook Ireland и Schrems (C‑311/18, EU:C:2020:559) и от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains (C‑817/19, EU:C:2022:491).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Към момента на изготвяне на настоящото заключение са постъпили други седем преюдициални запитвания в тази област (дела C‑340/21, C‑667/21, C‑687/21, C‑741/21, C‑182/22 и C‑189/22). Едновременно с това е отправено искане до Комисията по петиците на Европейския парламент да „поясни съображенията от ОРЗД по-специално във връзка с нематериалните вреди, за да се избегнат последващи неправилни решения от страна на германските съдилища“ (петиция № 0386/2021).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Посочената юрисдикция е уважила искането за преустановяване на действията на ответника, което разпореждане е потвърдено от въззивната инстанция. Ревизионната (касационна) жалба на Österreichische Post срещу разпореждането за преустановяване е отхвърлена.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Използвам това понятие в смисъла по член 4, параграф 1, буква а) от ОРЗД.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) В определени случаи субектът на данните не трябва да доказва дори липсата на съгласие от негова страна, тъй като, съгласно член 7, параграф 1 от ОРЗД, „[к]огато обработването се извършва въз основа на съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на данни е дал съгласие за обработване на личните му данни“. Допустимо е обаче от ищеца да се изиска да представи доказателства, позволяващи да се установи размерът на вредата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Терминът „indemnización“ е използван в текста на разпоредбата на испански, а неговият еквивалент, „indemnização“, фигурира в текста на португалски език. Красноречив е и терминът „Schadenersatz“ в текста на немски език. В текста на френски език не е използван терминът „indemnisation“, а „réparation“; на английски — „compensation“. Според мен изводът от всеки един от посочените текстове, както и от други аналогични текстове, е един и същ: вредата продължава да бъде задължителен елемент от гражданската отговорност.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Съображение 146 от ОРЗД. Целта на обезщетението е да възстанови равновесието в рамките на правното положение, което е било неблагоприятно засегнатото (накърнено) в резултат на нарушението на правото.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Обезщетенията с наказателен характер (punitive damages) са присъщи за англосаксонското право. Други правни системи ги използват за санкциониране на поведение, което се характеризира с особена злонамереност или груба небрежност. В някои случаи тези обезщетения се свързват с оценката на неимуществените вреди, произтичащи от телесно увреждане или от засягане на неприкосновеността на личния живот.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 92): „Що се отнася до присъждането на обезщетение за вреди и евентуалната възможност за предоставяне на обезщетение със санкционен характер, при липсата на разпоредби от правото на Съюза в тази област всяка държава членка трябва да установи във вътрешния си правен ред критериите, които позволяват да се определи обхватът на поправянето на вредите, при условие че бъдат спазени принципите на равностойност и ефективност“. Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 11 октомври 2007 г., Paquay (C‑460/06, EU:C:2007:601, т. 44 и сл.) във връзка с член 6 от Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труд (ОВ L 39, 1976 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Член 28 от Директива 2004/109/EО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 2004 година относно хармонизиране изискванията за прозрачност по отношение на информацията за издателите, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар, и за изменение на Директива 2001/34/ЕО (ОВ L 390, 2004 г., стр. 38; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 7, стр. 172) или член 25 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (ОВ L 204, 2006 г., стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 51 том 8, стр. 262).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Съображение 26 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (ОВ L 157, 2004 г., стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56). В този случай приемането на санкционна мярка не е забранено, но не е и задължително: решение от 25 януари 2017 г., Stowarzyszenie Oławska Telewizja Kablowa (C‑367/15, EU:C:2017:36, т. 28).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Член 3, параграф 3 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на Европейския съюз в областта на конкуренцията (ОВ L 349, 2014 г., стр. 1) или съображения 10 и 42 от Директива (ЕС) 2020/1828 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно представителни искове за защита на колективните интереси на потребителите и за отмяна на Директива 2009/22/ЕО (ОВ L 409, 2020 г., стр. 1), която обхваща сферата на защита на данни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Обикновено като пример се цитира член 18, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95 на Комисията от 24 юли 1995 година за установяване на реда и условията за прилагане на дерогацията, предвидена в член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2100/94 (ОВ L 173, 1995 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 177): „задължението да обезщети титуляря за всякакви последващи вреди […] обхваща поне една обща сума, изчислена на базата на […] средната сума, плащана за лицензирана продукция […], умножена по четири […]“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Вж. точка 47 по-долу.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Тук използвам понятията „прилагане от страна на публичните органи“ и „прилагане от страна на частноправни субекти“ в смисъла им съгласно Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Съображение 55 разкрива съдържанието на глава III („Средства за правна защита, отговорност и санкции“) от Директива 95/46. Членове 22, 23 и 24 от тази директива се отнасят съответно до всяко от тези понятия. Глава VI е посветена на надзорните органи. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Съдът е потвърдил централната роля на тези органи в системата: например в решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия (C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 23). Тези органи са посочени в член 8, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и в член 16, параграф 2 in fine ДФЕС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) В Естония и Дания се прилага специален режим, посочен в съображение 151 от ОРЗД.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Независимо че в ОРЗД липсва изрично посочване на възможността за прилагане на правилата от страна на частноправните субекти, подобно на това в съображение 3 от Директива 2014/104.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Възможността за предявяване на колективни искове съществува още преди приемането на ОРЗД: решение от 29 юли 2019 г., Fashion ID (C‑40/17, EU:C:2019:629). Съгласно член 80, параграф 1 от ОРЗД действията на организациите за защита на субектите на данни в областта на обезщетенията са допустими само когато това е предвидено в правото на съответната държава членка и субектът на данните е предоставил изискуемото пълномощно. Това положение може коренно да се промени въз основа на Директива 2020/1828.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Както генералният адвокат Richard de la Tour посочва в заключението си по дело Meta Platforms Ireland (C‑319/20, EU:C:2021:979), искът по член 80 от ОРЗД е пригоден за защитата на частноправни и общи интереси. Предмет на това дело е иск за преустановяване [на нарушения].</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) По-специално в някои държави членки, които не са били склонни да допуснат присъждането на обезщетение за нематериални вреди при отсъствието на правна разпоредба в това отношение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Като пасивната легитимация, основанията за освобождаване от отговорност и режимът на отговорност на съвместните администратори и съвместните обработващи лични данни. В един документ на Съвета е изложен следният въпрос на делегацията на Белгия: „whether a violation of the principles of the Regulation was enough to constitute a damage or whether the data subject had to prove a specific damage“. Отговорът на Комисията е, че вредата трябва да бъде доказана, както се посочва за първи път в Бележка № 17831/13 на председателството от 16 декември 2013 г., бележка под линия 541. Не се установява този въпрос да е бил обсъждан допълнително.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Препращам към подготвителните работи по приемането на директиви 2004/48 и 2014/104. Тълкуване, което включва в обхвата на член 82 от ОРЗД обезщетенията с наказателен характер, би имало значителни последици за държавите членки: те ще трябва да определят например кой ще получава обезщетението, което играе ролята на санкция, как ще се изчисли неговият размер, за да изпълнява съответната цел, или как това обезщетение ще бъде съвместено с административните и наказателноправните санкции, така че да не се допусне прекомерност на наказанието.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Тези „други санкции“ от наказателноправно или административно естество не са хармонизирани. Подобно на глобите, те трябва да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи“ (член 84, параграф 1, in fine).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) На теория не изключвам приложимостта на някои от тези елементи в рамките на гражданската отговорност (пример може да бъде нарушение, извършено „умишлено или по небрежност“, съгласно член 83, параграф 2, буква б) от ОРЗД) или тяхното отражение върху обезщетението (например „категориите лични данни, засегнати от нарушението“, съгласно буква ж) на същата разпоредба). В тези случаи обаче прилагането на отделните елементи от една област в друга няма да бъде автоматично.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Член 83, параграф 2, буква а) от ОРЗД.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Което не може да се използва нито като елемент за изчисляване, нито да бъде приспаднато от размера на глобата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Член 1 и съображения 6, 9 и 170 от ОРЗД. В съображение 9 се припомня, че това са били целите на Директива 95/46, като се подчертава, че същите продължават да бъдат валидни. Често се подчертава, че в Директива 95/46 целта за свободно движение на лични данни е имала предимство пред тази за тяхната защита, докато в ОРЗД е обратното, което се обяснявало с формалното прогласяване на правото [на защита на личните данни] в член 8 от Хартата и неговото предимство в новата правна уредба. Член 1 от ОРЗД обаче е ясен, що се отнася до волята за съвместяване на защитата на личните данни и тяхното свободно движение. Това определено показва стремежа нивото на защита да бъде еднакво във всички държави членки, като се избегнат пречките, произтичащи от различната правна уредба, както и да се преодолее нежеланието на физическите лица да споделят или предоставят лични данни за целите на тяхното обработване, чрез създаване на доверие, че тези данни са защитени.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) В точка 53 от писменото си становище ирландското правителство посочва: „[…] very many claims for compensation under Article 82 GDPR arise in the context of very minor, marginal or speculative non-material damage“ (курсивът е мой). В Германия някои автори предупреждават за риска от злоупотреба със съдебни производства и за необходимостта да не се допусне възникването на „datenschutzrechtliche Klageindustrie“: Wybitul, T., Neu, L., Strauch, M. Schadensersatzrisiken für Unternehmen bei Datenschutzverstößen. — Zeitschrift für Datenschutz, 2018., р. 202 sq., по-специално р. 206; Paal, B.P., Kritzer, I., „Geltendmachung von DS-GVO-Ansprüchen als Geschäftsmodell“, Neue Juristische Wochenschrift, 2022, pp. 2433 и сл.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Не е изключено при уважаването на иск за гражданска отговорност без да е налице вреда да възникне стимулиращ или мултиплициращ ефект. Това би увеличило вероятността, наред с евентуалната административна и наказателна санкция, срещу икономическите оператори да бъдат предявявани колективни искове или множество индивидуални искове (с които евентуално ще се злоупотребява малко или много).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) В становищата на страните това твърдение само се споменава, без да бъде развито. Не се посочва например дали тази презумпция е необорима, или оборима. Първият вариант съответства в по-голяма степен на въпроса на запитващата юрисдикция, поради което ще обсъдя само него.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Вж. член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218) или член 19 от Регламент (ЕС) № 1177/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно правата на пътниците, пътуващи по море или по вътрешни водни пътища, и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 (ОВ L 334, 2010 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Например параграфи 3 и 4 на самия член 82 от ОРЗД.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-40" href="#c-40">40</a>
</span>) „[…] когато субектите на данни могат да бъдат лишени от свои права и свободи или от упражняване на контрол върху своите лични данни“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-41" href="#c-41">41</a>
</span>) „Нарушаването на сигурността на лични данни може […] да доведе до […] загуба на контрол [на физическите лица] върху личните им данни“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-42" href="#c-42">42</a>
</span>) Изброените в това съображение последици не са автоматични. Съгласно член 34 от ОРЗД администраторът на лични данни трябва да прецени във всеки отделен случай дали е необходимо да съобщи на субекта на данните за нарушението.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-43" href="#c-43">43</a>
</span>) Емоционалните последици, свързани със загубата на контрол върху данните, като страх или притеснение от това, което може да се случи с тях, са производни на загубата, но не са идентични с нея.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-44" href="#c-44">44</a>
</span>) Някои държави членки са установявали презумпция за наличието на вреди в области, близки до тази на защитата на данни. Така, в Испания член 9, параграф 3 от Ley Orgánica 1/1982 de protección civil del derecho al honor, a la intimidad personal y familiar y a la propia imagen (Устройствен закон № 1/1982 за гражданската защита на правото на достойнство, на неприкосновеност на личния и семеен живот и на самоопределяне) от 5 май 1982 г. е предвиждал, че „наличието на вреда се предполага винаги когато бъде доказано незаконно засягане [на гарантираните с настоящия закон права]“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-45" href="#c-45">45</a>
</span>) Ще припомня, че в настоящото производство незаконното поведение се свързва именно с липсата на съгласие на субекта на данните. Доводите относно мястото на правото на обезщетение сред гаранциите за спазване на разпоредбите на ОРЗД са валидни и тук.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-46" href="#c-46">46</a>
</span>) Става въпрос обаче само за едно от основанията за законосъобразно обработване, като всички основания, изброени в ОРЗД, също са валидни. Вж. Становище 06/2014 на Работната група по защита на личните данни по член 29 относно понятието за законни интереси на администратора на лични данни съгласно член 7 от Директива 95/46, прието на 9 април 2014 г., стр. 10. Администраторът на лични данни не може да промени основанието за обработването, след като последното е започнало: Насоки 5/2020 на Европейския комитет по защита на данните относно съгласието по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679, точки 121—123.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-47" href="#c-47">47</a>
</span>) Член 17, параграф 1 от ОРЗД. Това не означава, че не съществува право на обезщетение за вреди, евентуално причинени от обработването на данните до тяхното изтриване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-48" href="#c-48">48</a>
</span>) Решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google (C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 4 от диспозитива).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-49" href="#c-49">49</a>
</span>) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM/2012/011 final), стр. 2 и съображение 6 от текста на предложението. Вж. също т. 2 от Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Защита на правото на личен живот във взаимосвързания свят — Европейска рамка за защита на данните за 21‑ви век“ (COM(2012) 9 final).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-50" href="#c-50">50</a>
</span>) Струва ми се, че това мълчание не е случайно. Отвъд концептуалните диспути относно собствеността върху личните данни въпросът е дали контролът, който физическите лица упражняват върху данните си следва да бъде приравнен на възможността те да имат собственически правомощия върху информацията, която ги засяга (което вероятно би било несъвместимо с интересите на трети лица и на обществото като цяло). Препоръката да се признаят права на собственост върху личните данни, се съдържа в Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейска рамка за управление на данните“ (Акт за управление на данните)“ (COM(2020) 767 final (ОВ C 286, 2021 г., стр. 38), точка 4.10: „[…] ЕИСК препоръчва да се признаят европейските права на собственост върху личните данни и личните цифрови данни, за да се даде възможност на гражданите (работници, потребители, предприемачи) да контролират и управляват използването на своите данни или да забранят тяхното използване“ (курсивът е мой). От друга страна, се отрича личните данни да могат да се считат за стока — вж. бележка под линия 53 in fine.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-51" href="#c-51">51</a>
</span>) Текстът на испански език гласи, че „las personas físicas deben tener el control de sus propios daños personales“ (курсивът е мой); текстът на английски език е, че „natural persons should have control of their own personal data“ (а не the control). Други, като португалския текст, гласят „as pessoas singulares deverão poder controlar a utilização que é feita dos seus dados pessoais“. Съгласно член 4 от ОРЗД контролът върху лични данни се отнася до информацията, с която същите се свързват. Контролът върху използването на данните се отнася по-скоро до тяхното обработване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-52" href="#c-52">52</a>
</span>) На практика съгласието е ограничено до приемането или отказа на предложението на лицето, които иска да обработва данните.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-53" href="#c-53">53</a>
</span>) Не отхвърлям възможността развитието на правния режим да бъде в смисъл на признаване на права на собственост на субекта на данните. Съмнявам се обаче, че това ще доведе до увеличаване на индивидуалния контрол: наличието на собственически правомощия на субекта на данните върху личните данни вероятно няма да се съвместява добре с развитието на икономиката и иновациите; съвместимостта му с понятието за основно право би била спорна. Вж. съображение 24 от Директива (ЕС) 2019/770 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги (ОВ L 136, 2019 г., стр. 1): „Макар да е съобразена в пълна степен с обстоятелството, че защитата на личните данни е основно право и следователно личните данни не могат да се считат за стока […]“ (курсивът е мой).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-54" href="#c-54">54</a>
</span>) Не са приети формулировки като предложението за член 19 в Нота от Президиума — Projet de Charte des Droits Fondamentaux de l’Union Européenne, Charte 4284/1/00 REV 1 от 11 май 2000 г.: „Toute personne a le droit de décider elle-même de la divulgation et de l'utilisation de ses données personnelles“. Не е приет и текстът на самата разпоредба в Нотата от Президиума — Projet de Charte des Droits Fondamentaux de l’Union Européenne, Charte 4333/00 от 4 юни 2000 г.: „Toute personne a le droit de décider elle-même de la collecte, de l’utilisation et de la divulgation des données à caractère personnel la concernant“. На национално равнище идеята за информационно самоопределяне e възприета в някои държави членки, например в Германия, след приемането на решение на Bundesverfassungsgericht (Конституционен съд, Германия) от 15 декември 1983 г., 1 BvR 209/83. В Испания вж. например решение на Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) 292/2000 от 30 ноември 2000 г. (BOE от 4 януари 2001 г.). Не съм сигурен, че това е така на ниво Европейски съюз, въпреки че в този смисъл е точка 37 от заключението на генералния адвокат Szpunar по дело Orange Romania (C‑61/19, EU:C:2020:158): „Ръководният принцип, залегнал в правото на Съюза в областта на защитата на данните, е принципът на самостоятелно вземане на решение от физическо лице, което е способно да избере как да се използват и обработват неговите данни“, където се прави позоваване именно на германската съдебна практика.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-55" href="#c-55">55</a>
</span>) Проектодоклад от 16 януари 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012) 0011—C7‑0025/2012—2012/0011(COD), PE501.927v04‑00, изменение 29.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-56" href="#c-56">56</a>
</span>) Не твърдя, че нарушението на дадено правило трябва да остане ненаказано. Това, което казвам, е, че обезщетението не е подходящото средство, ако не е налице вреда.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-57" href="#c-57">57</a>
</span>) Приемайки, че предоставянето на субекта на данните на контрол върху неговите данни само по себе си не е цел на ОРЗД, не отричам възможността загубата на контрол да бъде възприемана като насока за признаването на нематериални вреди, в смисъл да бъдат взети предвид реакциите, произтичащи от тази загуба.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-58" href="#c-58">58</a>
</span>) Вж. точка 51 от настоящото заключение. Свободното движение на данни е единствена цел по отношение на неличните данни: член 1 от Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз (ОВ L 303, 2018 г., стр. 59).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-59" href="#c-59">59</a>
</span>) Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Защитата на правото на личен живот във взаимосвързания свят - Европейска рамка за защита на данните за 21‑ви век“ (COM/2012/09 final), т.1. По-нататък, в т. 5: „опасенията за неприкосновеността на личния живот са сред най-честите причини хората да не купуват стоки и услуги онлайн“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-60" href="#c-60">60</a>
</span>) Съображение 2 от ОРЗД: „[…] да допринесе за изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на икономически съюз, за постигането на икономически и социален напредък, за укрепването и сближаването на икономиките в рамките на вътрешния пазар, както и за благосъстоянието на хората“. Съображение 4: „[…] Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото […]“. В същия смисъл вж. решение от 24 септември 2019 г., Google (Териториален обхват на правото на премахване от резултатите при търсене) (C‑507/17, EU:C:2019:772, т. 60 с допълнителни препратки).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-61" href="#c-61">61</a>
</span>) Това е обща цел на регулаторната рамка, предвидена за укрепване на единния пазар на данни. В този смисъл в Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Европейска стратегия за данните“, COM(2020) 66 final, т. 1 се посочва: „В общество, в което отделните членове генерират все по-нарастващи количества данни, начинът, по който данните се събират и използват, трябва да поставя на първо място интересите на отделната личност в съответствие с европейските ценности, основни права и правила. Гражданите ще имат доверие и ще възприемат основаните на данни иновации, само ако са уверени, че при всяко споделяне на данни в ЕС напълно ще бъдат спазвани строгите правила на ЕС за защита на данните“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-62" href="#c-62">62</a>
</span>) Запитващата юрисдикция, изглежда, изпитва притеснения от факта (т. 5 от мотивите на акта за преюдициално запитване), че обезщетението може да придобие наказателен характер, тъй като ОРЗД поначало предвижда тежки санкции, поради което неговата ефективност не изисква голям размер на обезщетенията за нематериални вреди.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-63" href="#c-63">63</a>
</span>)  Дело С‑30/19, Braathens Regional Aviation (EU:C:2021:269, т. 49): „изплащането на парична сума не е достатъчно, за да се удовлетворят исканията на лице, което преди всичко се стреми да получи — като обезщетение за претърпените неимуществени вреди — признание, че е било жертва на дискриминация, поради което не би могло да се счита, че изплащането на сумата изпълнява задоволително функцията да поправи вредата“. Това дело се отнася до Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (ОВ L 180, 2000 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 20, том 1, стр. 19).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-64" href="#c-64">64</a>
</span>)  Вж. Magnus, U. Comparative Report on the Law of Damages. — In: Unification of Tort Law: Damages. Kluwer Law International, 2001, р. 187, параграфи 14 и 15.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-65" href="#c-65">65</a>
</span>)  Обикновено в системите на common law, по-специално в САЩ, където искът за присъждане на символично обезщетение се явява като последно средство за защита на конституционни права. За преглед на дебатите относно неговата полза в тази държава вж. Grealish, M‑B. A Dollar for Your Thoughts: Determining Whether Nominal Damages Prevent an Otherwise Moot Case from Being an Advisory Opinion. — Fordham L. Rev., Vol. 87, р. 733, както и постановеното неотдавна решение на Върховния съд на САЩ от 8 март 2021 г. по дело Uzuegbunam v Preczewski. Символичните обезщетения за вреди не се приемат еднозначно и в Обединеното кралство: в практиката се приема, че интересът от присъждането на символично обезщетение за вреди зависи от това дали титулярят на иска ще бъде признат за спечелилата страна за целите на възлагането на съдебните разноски, което след постановяването на решение Anglo-Cyprian Trade Agencies Ltd v Paphos Wine Industries Ltd [1951] 1 All ER 873 не се случва автоматично.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-66" href="#c-66">66</a>
</span>) Съдът, в контекста на тогава действащия член 215 от Договора за ЕИО, е изисквал вредата да бъде доказана включително когато поради затруднения с доказването ѝ ищецът претендира символично обезщетение: решение от 21 май 1976 г., Roquette Frères/Comisión (26/74, EU:C:1976:69, т. 23 и 24).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-67" href="#c-67">67</a>
</span>) В контекста на интелектуалната собственост обезщетението, като противодействие на нарушението на дадено правило, служи на самостоятелна цел, която е основна в тази област: защита на икономическия аспект на правото. В член 13, параграф 1, буква а) от Директива 2004/48 „несправедливо получена[та] печалба от нарушителя“ се посочва като един от елементите за преценката от страна на съдебните органи при определяне на обезщетението за вреди.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-68" href="#c-68">68</a>
</span>) Подобна разпоредба се съдържа в член 94, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2100/94 на Съвета от 27 юли 1994 година относно правната закрила на Общността на сортовете растения (ОВ L 227, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 15, стр. 197): „В случай на лека небрежност, размерът на иска за обезщетение на титуляря може да бъде намален според степента на тази небрежност, без обаче да бъде по-нисък от ползата, извлечена от извършителя на нарушението“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-69" href="#c-69">69</a>
</span>) Неизразимият характер на емоциите или усещанията по-специално ако същите са свързани с риска от това какво би могло да се случи в бъдеще, е причина същите да не бъдат приети за вреди поради недостатъчната яснота или хипотетичния им характер.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-70" href="#c-70">70</a>
</span>) С други думи, относно chefs de préjudice или heads of damage.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-71" href="#c-71">71</a>
</span>) Съгласно текста на това съображение субектите на данни следва да получат „пълно и действително обезщетение“. Не считам, че това изявление е от значение за отговора на третия преюдициален въпрос, тъй като не се отнася до вида подлежащи на обезщетяване вреди, а до определяне на размера на обезщетението (което, логично, е следваща стъпка, която не трябва да се бърка с установяването на това, което подлежи на обезщетяване). Изхождайки от подготвителните работи по приемането на ОРЗД, настояването за „пълно и действително обезщетение“ е гаранция, че участието в обработването от страна на няколко администратори или обработващи лични данни няма да доведе единствено до частично обезщетяване на субекта на данните. Ето защо член 82, параграф 4 от ОРЗД предвижда, че „[…] всеки администратор или обработващ лични данни носи отговорност за цялата вреда, за да се гарантира действително обезщетение на субекта на данни“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-72" href="#c-72">72</a>
</span>) Член 23 от Директива 95/46 не определя вредите, подлежащи на обезщетяване, което поражда дебат относно това кои вреди са обхванати. Предварителните преговори по приемането на ОРЗД са били съсредоточени върху въпросите относно включването на нематериалните вреди. В точка 118 от цитираното в бележка под линия 49 съобщение на Комисията става въпрос за обезщетяване на всички претърпени вреди. На следващите етапи от съвместната законодателна процедура се споменават „всички вреди, независимо дали те са имуществени или не“, което дава основа за формулировката „неимуществени вреди“, за да се стигне накрая до „нематериални вреди“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-73" href="#c-73">73</a>
</span>) Съдът не се е произнасял и по отношение на член 23 от Директива 95/46, нито пък до настоящия момент, по отношение на член 82 от ОРЗД. Освен ако не греша, той не се е произнасял и по член 56 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89) или член 19 от отмененото рамково решение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-74" href="#c-74">74</a>
</span>) Нито е посочил предпочитан тълкувателен способ — самостоятелен или чрез препращане към националните правни системи: в зависимост от разглежданата област. Сравни решения от 10 май 2010 г., Veedfald (C‑203/99, EU:C:2001:258, т. 27), относно дефектните продукти; от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251, т. 21) относно отговорността на въздушните превозвачи и от 10 юни 2021 г., Van Ameyde España (C‑923/19, EU:C:2021:475, т. 37 и сл.) относно режима на гражданска отговорност, приложим към произшествията, причинени при използването на моторни превозни средства. Документите относно преговорите във връзка с ОРЗД отразяват съмненията на държавите членки дали понятията за вреди и за обезщетение по (тогавашния) член 77 трябва да бъдат самостоятелни и да отразяват различните становища в това отношение. Комисията застъпва позицията решаването на въпроса да бъде оставено на Съда. Вж. Съвет на Европейския съюз, Бележка № 17831/13 на председателството от 16 декември 2013 г., бележка под линия 539.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-75" href="#c-75">75</a>
</span>) Например потребителите на стоки или жертвите на пътнотранспортни произшествия.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-76" href="#c-76">76</a>
</span>) В областта на пакетните почивки, решение от 12 март 2002 г., Leitner (C‑168/00, EU:C:2002:163), в областта на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства, решения от 24 октомври 2013 г., Haasová (C‑22/12, EU:C:2013:692, т. 47—50), от 24 октомври 2013 г., Drozdovs (C‑277/12, EU:C:2013:685, т. 40) и от 23 януари 2014 г., Petillo (C‑371/12, EU:C:2014:26, т. 35).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-77" href="#c-77">77</a>
</span>) Решение от 23 януари 2014 г., Petillo (C‑371/12, EU:C:2014:26, диспозитив): правото на Съюза допуска „национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда особен режим на обезщетяване на неимуществените вреди вследствие на леки телесни наранявания, причинени при пътнотранспортни произшествия, който ограничава обезщетяването на тези вреди в сравнение с приетото относно обезщетяването на идентични вреди, настъпили при други обстоятелства, а не при такива произшествия“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-78" href="#c-78">78</a>
</span>) Например решения от 12 март 2002 г., Leitner (C‑168/00, EU:C:2002:163) относно неудовлетвореност от пътуването или ваканцията и от 6 май 2010 г., Walz (C‑63/09, EU:C:2010:251) относно загубата на багаж в рамките на пакетни туристически пътувания.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-79" href="#c-79">79</a>
</span>) В решение от 17 март 2016 г., Liffers (C‑99/15, EU:C:2016:173, т. 17) Съдът е постановил във връзка с тълкуването на Директива 2004/48, че неимуществените вреди, „при условие че са установени“, са елемент от действително претърпените вреди. Логично, това установяване предполага действително претърпяна вреда; тя от своя страна се доближава до идеята за тежест на увреждането, макар и да не съвпада изцяло с нея.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-80" href="#c-80">80</a>
</span>) Точка 51 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-81" href="#c-81">81</a>
</span>) Точка 45 и сл. от настоящото заключение</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-82" href="#c-82">82</a>
</span>) Неотдавна в Италия във връзка със защитата на личните данни, Tribunale de Palermo, sez. I civile, sentenza 05/10/2017 n. 5261, както и Cass Civ. Ord. Sez 6, núm. 17383/2020. В Германия, наред с други, AG Diez, 07.11.2018 - 8 C 130/18; LG Karlsruhe, 02.08.2019 - 8 O 26/19; и AG Frankfurt am Main, 10.07.2020 - 385 C‑155/19 (70). В Австрия, OGH 6 Ob 56/21k.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-83" href="#c-83">83</a>
</span>) Вж. решение от 23 октомври 2012 г., Nelson и др. (C‑581/10 и C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 51) относно разграничението между „вреди“ по смисъла на член 19 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г., и „неудобства“ по смисъла на Регламент № 261/2004, които дават право на обезщетение на основание член 7 от този регламент, съгласно решение от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C‑402/07 и C‑432/07, EU:C:2009:716). В сектора на въздушния превоз, както и в сектора на превоза на пътници по море или по вътрешни водни пътища, за който се отнася Регламент № 1177/2010, законодателят е имал възможност да признае една абстрактна категория благодарение на това, че факторът, който създава безпокойството, и неговото естество са еднакви за всички засегнати лица. Не считам, че тази констатация е възможна в областта на защитата на данни.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-84" href="#c-84">84</a>
</span>) Класическият способ за упражняване на правото по член 82 от ОРЗД е в рамките на състезателно производство по общия съдебен ред. Разбира се, принципът на ефективност може да обуслови прилагането на националните разпоредби по въпроси като разноските по делото или събирането на доказателства. Въпреки това трудността обикновените неудобства да се приемат за подлежащи на обезщетяване, не се дължи само на несъответствието между тяхната паричната стойност и цената на едно съдебно производство (освен че разходите за правораздаване не се поемат единствено от страните). Струва ми се неоправдано при отсъствието на изрични разпоредби в ОРЗД да се изисква от държавите членки да установяват производства ad hoc.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-85" href="#c-85">85</a>
</span>) Ще припомня, че съгласно член 82, параграф 3 от ОРЗД администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност само ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-86" href="#c-86">86</a>
</span>) С тези изводи не предрешавам въпроса дали в разглеждания случай положението на UI попада в една или друга категория, преценката за което е задължение на запитващата юрисдикция.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-87" href="#c-87">87</a>
</span>) Същото се отнася и до размера на обезщетението.</p>
</body>
</html>
