<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-277/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0277</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:708">EU:C:2021:708</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210909">9.9.2021 г.</DATE> — Дело C‑277/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">UM (Договор за прехвърляне на право на собственост при смърт)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20210909">9 септември 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: немски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Наследяване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 650/2012</KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 1, буква б)</KEYWORD><KEYWORD>Понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>договор за наследство<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле</KEYWORD><KEYWORD>Договор за прехвърляне на собственост при смърт</KEYWORD><KEYWORD>Член 83, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Избор на приложимо право</KEYWORD><KEYWORD>Преходни разпоредби</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑277/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) с акт от <DATE ISO="20200527">27 май 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200624">24 юни 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><P><HT TYPE="BOLD">UM,</HT></P><P>при участието на:</P><P><HT TYPE="BOLD">HW, като управител на наследственото имущество на ZL,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Marktgemeinde Kötschach-Mauthen,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Finanzamt Spittal Villach,</HT></P></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, L. Bay Larsen, C. Toader (докладчик), M. Safjan и N. Jääskinen, съдии,</P><P>генерален адвокат: J. Richard de la Tour,</P><P>секретар: А. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>предвид представените становища и отговорите на поставените от Съда въпроси:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за UM, от A. Wittwer, Rechtsanwalt,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от J. Möller, M. Hellmann и U. Bartl в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за испанското правителство, от J. Rodríguez de la Rúa Puig, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20210701">1 юли 2021 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, буква б) и член 83, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, 2012 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Регламентът за наследяването<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство, започнато от германския гражданин UM относно искане за вписване в имотния регистър на правото на собственост върху недвижим имот, който се намира в Австрия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 9, 11, 14 и 49 от Регламента за наследяването гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(9)</NO.P><TXT>Приложното поле на настоящия регламент следва да обхване всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице, а именно всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, било то доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или прехвърляне по силата на наследяване при липса на завещание.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(11)</NO.P><TXT>Настоящият регламент не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от наследяването. От съображения за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като имащи връзка с въпросите на наследяването, следва изрично да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(14)</NO.P><TXT>Права и имущества възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарения, също следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. […]</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(49)</NO.P><TXT>Договорът за наследство е вид разпореждане с имущество в случай на смърт, чиято допустимост и приемане варират сред държавите членки. За да се улесни приемането в държавите членки на наследствени права, придобити в резултат от договор за наследство, настоящият регламент следва да определя кое право ще урежда допустимостта, материалноправната действителност и обвързващите страните последици на такива договори, включително условията за тяхното разваляне<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. […]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>От приложното поле на настоящия регламент са изключени:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>ж)</NO.P><TXT>права и имущества, възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение, съсобственост на няколко лица, която се прехвърля в полза на преживелия, пенсионни планове, застрахователни договори и договорености от подобно естество, без да се засяга член 23, параграф 2, буква и);</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT>вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Определения<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) от този регламент в параграф 1 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>наследяване<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>договор за наследство<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава договор, включително договор, произтичащ от съвместни завещания, който, със или без насрещна престация, създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора;</TXT><P>[…]</P></NP></ITEM></LIST><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>разпореждане с имущество в случай на смърт<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава завещание, съвместно завещание или договор за наследство;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Глава III (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) от Регламента за наследяването включва членове 20—38.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Съгласно член 21 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Обща норма<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>) от този регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго, приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло, е правото на държавата на обичайно местопребиваване на починалия към момента на смъртта му.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато, по изключение, от всички обстоятелства по случая е видно, че към момента на смъртта починалият е бил явно по-тясно свързан с държава, различна от държавата на приложимото право по параграф 1, за приложимо към наследяването право се приема правото на тази друга държава<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 22 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Избор на приложимо право<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) от този регламент в параграфи 1 и 2 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Изборът се прави изрично в изявление под формата на разпореждане с имущество в случай на смърт или е виден от условията на такова разпореждане<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 83 (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Преходни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>) от същия регламент в параграф 2 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>Ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE>, този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Австрийското право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 956 от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (граждански кодекс) в редакцията, която намира приложение в спора по главното производство, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Дарение, което се изпълнява едва след смъртта на дарителя, е действително, ако са спазени формалните изисквания за завет. То се счита за договор само когато е прието от надарения, дарителят изрично се е отказал от правото на отмяна и на надарения е предаден писмен акт за дарението<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1, буква d) от Notariatsaktsgesetz (Закон за нотариалните актове) обвързва действителността на договора за дарение без реално прехвърляне със съставянето на нотариален акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 26 от Grundbuchsgesetz (Закон за имотния регистър) предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="026.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Исканията за вписвания и отбелязвания могат да бъдат одобрени само въз основа на актове, изготвени в предвидената за действителността им форма.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="026.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>Тези актове трябва да съдържат действително правно основание, когато се отнасят до придобиването или промяната на вещно право<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от Rechtspflegergesetz (Закон за съдебните секретари):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Съдебен служител може да бъде назначен за съдебен секретар за една или повече от следните сфери на дейност: […]</P><P>3. въпроси, свързани с имотния и корабния регистър;</P><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 16, параграф 2 от този закон предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Изключително право на съдия е:</P><P>[…]</P><P>6. вземането на решения, при които се прилага чуждестранно право<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>От преписката, с която разполага Съдът, е видно, че на <DATE ISO="19750722">22 юли 1975 г.</DATE> бащата на UM предвижда в договор при неговата смърт в полза на сина му и тогавашната му снаха да се прехвърли по една втора от собствеността върху намиращ в Австрия терен, включително всичко, което към момента на смъртта му е било построено там, при определени условия. При сключването на този договор, за който като приложимо е определено австрийското право, обичайното местопребиваване на всички страни е в Германия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Сред предвидените в този договор условия е по-специално задължението бащата на UM да построи до десет години от сключването на договора двуфамилна къща, както и изискването UM и неговата съпруга да са все още женени и тя да е жива. В противен случай договорът предвижда, че UM е единственият правоимащ. Бащата на UM разрешава също прехвърлянето на собствеността да бъде вписано в австрийския имотен регистър, след като бъдат представени смъртен акт и доказателство, че са изпълнени необходимите условия за извършване на прехвърлянето. Преди баща му да почине на <DATE ISO="20180513">13 май 2018 г.</DATE> в Кьолн (Германия), UM и съпругата се развеждат, а впоследствие тя почива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Производството по уреждане на наследственото имущество е заведено пред Amtsgericht Köln (Районен съд Кьолн, Германия), мястото, в което последно е пребивавал бащата на UM.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>UM подава заявление за вписване в имотния регистър на правото му на собственост върху недвижимия имот, за който става въпрос в главното производство, пред Bezirksgericht Hermagor (Районен съд Хермагор, Австрия), като посочва, че към момента на смъртта на неговия баща е единственият правоимащ по договора. Rechtspfleger (съдебен секретар, Австрия) към този съд, на когото е възложено да се произнесе по това заявление, приема,<?PAGE NO="6"?> че приложимо е австрийското право, и отхвърля заявлението поради липса на доказателства, че изискваните по договора от главното производство условия са изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт, Австрия) потвърждава това решение с мотива, първо, че Регламентът за наследяването не се прилага поради направения в този договор избор на австрийското право като приложимо право и второ, че прехвърлянето на недвижимия имот на основание дарение при смърт не би могло да се извърши без доказателство за построяване на къщата, както е предвидено в посочения договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>UM подава ревизионна жалба пред запитващата юрисдикция, Oberster Gerichtshof (Върховен съд Австрия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Тази юрисдикция посочва, че въпросът за действителността на направения избор за приложимост на австрийското право в договор за прехвърляне на собственост при смърт и прилагането към този договор на Регламента за наследяването са предварителни въпроси, които тя трябва да разгледа служебно, за да може да определи функционалната компетентност на съдебния секретар в спора по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция от представените пред компетентния за имотния регистър съд документи може да се стигне до извода, че съгласно критериите на австрийското право в полза на UM е сключен договор за прехвърляне на собственост при смърт. Тя обаче иска да се установи дали този договор попада в приложното поле на Регламента за наследяването и би могъл да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>договор за наследство<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) или г) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор, що се отнася до прилагането на австрийското право, избрано от страните по договора в главното производство, запитващата юрисдикция смята, че преходните разпоредби на Регламента за наследяването са приложими, но изразява съмнения относно тълкуването на член 83, параграф 2 от същия регламент, и по-конкретно що се отнася до избора на приложимото право от страните по договора.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При тези условия Oberster Gerichtshof (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>1)</NO.P><TXT>Следва ли член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че договор за дарение при смърт, сключен между двама германски граждани с обичайно местопребиваване в Германия, касаещ намиращ се в Австрия недвижим имот, съгласно който договор при смърт на дарителя надареният има облигационно право по отношение на наследственото имущество на вписване в имотния регистър на своето право на собственост въз основа на този договор и акта за смърт на дарителя, тоест без намеса на съда, компетентен да разглежда наследствени дела, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на предходния въпрос:</TXT><?PAGE NO="7"?><P>Следва ли член 83, параграф 2 от Регламент[а за наследяването] да се тълкува в смисъл, че с тази разпоредба се урежда и действителността на избора на право, направен преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE>, за договор за дарение при смърт, определян като договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент[а за наследяването]?<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>След като реши да се произнесе, без да провежда съдебно заседание, в приложение на член 61, параграф 1 от своя процедурен правилник Съдът отправи до посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз страни и заинтересовани субекти няколко въпроса за писмен отговор, на които отговориха UM, германското и испанското правителство, както и Европейската комисия.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена на други договарящи страни, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че член 1, параграф 2, буква ж) от Регламента за наследяването изключва от приложното му поле <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>права и имущества, възникнали или прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>. От друга страна, договорите за наследство, дефинирани в член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, представляват <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>разпореждане с имущество в случай на смърт<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква г) от този регламент, също както завещанията или съвместните завещания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването дефинира договора за наследство като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>договор, включително договор, произтичащ от съвместни завещания, който, със или без насрещна престация, създава, изменя или прекратява права по бъдещо наследствено имущество или наследствени имущества на едно или повече лица, които са страни по договора<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието, но и контекстът ѝ и целта, преследвана със съответната правна уредба (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahnkopf</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑558/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:138">EU:C:2018:138</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Относно текста на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се отбележи, че тази разпоредба се отнася общо до договор, който по-специално създава права по бъдещо <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>наследствено имущество<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>За тази цел, в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от този регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>наследяване<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>наследяване на имущество на починало лице<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и обхваща <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>всички форми на прехвърляне на активи[…] независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Следователно договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена и който по този начин създава права по бъдещото си наследствено имущество на други страни по този договор, представлява <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>договор за наследство<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Подобно тълкуване се подкрепя от преследваната с този регламент цел, а именно да се избегне раздробяването на наследството, в съответствие с принципа на единство на наследството, и да се създаде еднакъв режим, приложим към всички гражданскоправни аспекти на наследяването на имуществото на починало лице с трансгранични последици, и по-специално към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>всички форми на прехвърляне на активи в случай на смърт<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, както следва от съображение 9 от този регламент (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180621">21 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oberle</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑20/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:485">EU:C:2018:485</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 2, буква ж) от Регламента за наследяването от приложното му поле са изключени по-специално имуществата, прехвърлени по различен от наследяване начин, например чрез дарение, но това изключение следва да се тълкува стриктно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Ето защо, когато разпоредба в договор относно наследяване се състои, подобно на дарение по смисъла на член 1, параграф 2, буква ж), в безвъзмездно прехвърляне, но поражда действие едва със смъртта на наследодателя, тя попада в приложното поле на същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена на други договарящи страни, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 83, параграф 2 от Регламента за наследяването следва да се тълкува в смисъл, че се прилага към проверката относно действителността на направения преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE> избор на приложимо право, уреждащо договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Трябва да се припомни, че член 83 от този регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Преходни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, в параграф 2 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>ако починалият е избрал приложимото към наследството му право преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE>, този избор е действителен, ако отговаря на условията, предвидени в глава III, или ако е действителен при прилагане на нормите на<?PAGE NO="9"?> международното частно право, действали към момента на избора в държавата на обичайно местопребиваване на починалия или в която и да е от държавите, на които е бил гражданин<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение се налага изводът, че видно от самия ѝ текст, тази разпоредба във връзка с членове 21 и 22 от Регламента за наследяването урежда действителността на избора на приложимото право по въпросите, свързани с наследяването като цяло. В случая обаче от представената на Съда преписка е видно, че изборът на австрийското право се отнася само до договора за наследство, който наследодателят по главното производство е сключил във връзка с един от своите активи, а не до наследяването като цяло, така че при тези обстоятелства условието за прилагане на член 83, параграф 2 от този регламент не може да се приеме за изпълнено, което все пак запитващата юрисдикция следва да провери.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С оглед на всички гореизложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 83, параграф 2 от Регламента за наследяването трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим към проверката относно действителността на направения преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE> избор на приложимо право, за да се уреди единствено договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, който договор се отнася до конкретен актив на наследодателя, а не до цялото му наследство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкува в смисъл, че договор, с който едно лице предвижда, че към момента на смъртта му собствеността върху притежаван от него недвижим имот ще бъде прехвърлена на други договарящи страни, представлява договор за наследство по смисъла на тази разпоредба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 83, параграф 2 от Регламент№ 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим към проверката относно действителността на направения преди <DATE ISO="20150817">17 август 2015 г.</DATE> избор на приложимо право, за да се уреди единствено договор за наследство по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от този регламент, който договор се отнася до конкретен актив на наследодателя, а не до цялото му наследство.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>