<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-280/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0280</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:443">EU:C:2021:443</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20210603">3.6.2021 г.</DATE> — Дело C‑280/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Генерално консулство на Република България</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (oсми състав)</P><P><DATE ISO="20210603">3 юни 2021 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: български.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на международната компетентност на съдилищата на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Член 5, параграф 1</KEYWORD><KEYWORD>Работник, който е гражданин на държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Договор, сключен с консулско представителство на тази държава членка в друга държава членка</KEYWORD><KEYWORD>Служебни задължения на работника</KEYWORD><KEYWORD>Липса на правомощия на публична власт</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑280/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от <DATE ISO="20200527">27 май 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20200625">25 юни 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">ZN</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Генерално консулство на Република България в град Валенсия, Кралство Испания</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (осми състав),</P><P>състоящ се от: N. Wahl, председател на състава, F. Biltgen и J. Passer (докладчик), съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за българското правителство, от М. Георгиева и Л. Захариева, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil и I. Gavrilova, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от M. Heller и Г. Колева, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между ZN и Генерално консулство на Република България в град Валенсия, Кралство Испания (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>генералното консулство<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) относно искане за плащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 3—5 и 15 от Регламент № 1215/2012 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>(3)</NO.P><TXT>[Европейският съюз] си е поставил за цел поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, inter alia, като улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът следва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(4)</NO.P><TXT>Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(5)</NO.P><TXT>По смисъла на член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези разпоредби са в обхвата на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(15)</NO.P><TXT>Правилата за компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на страните обосновава различен свързващ фактор. Местоживеенето на [юридическо лице] трябва да се определя автономно, така че общите правила да се направят по-прозрачни и да се избегнат спорове за компетентност<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1, параграф 1 от посочения регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (<HT TYPE="ITALIC">acta iure imperii</HT>).</ALINEA><?PAGE NO="3"?><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 5, параграф 1 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1 от този регламент гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Срещу лице, които има местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове в друга държава членка:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,</P></ITEM><ITEM><P>в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;</P></ITEM></LIST></P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква а)<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Раздел 5 от посочения регламент урежда компетентността при индивидуални трудови договори. Член 20 от същия регламент се съдържа в посочения раздел и предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>По дела във връзка с индивидуални трудови договори компетентността се определя от настоящия раздел, без да се засягат член 6, член 7, параграф 5, а ако искът е предявен срещу работодател — член 8, параграф 1.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Когато работник или служител сключи индивидуален трудов договор с работодател, който няма местоживеене в държава членка, но има клон, агенция или друго представителство в някоя от държавите членки, при спорове, възникнали във връзка с дейността на клона, агенцията или представителството, работодателят се счита за имащ местоживеене в тази държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 21 от Регламента също е включен в този раздел и гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Срещу работодател с местоживеене в държава членка може да бъде предявен иск:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>в съдилищата на държавата членка, където има местоживеене; или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в друга държава членка:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>в съдилищата по мястото, където или откъдето работникът или служителят обичайно осъществява дейността си, или в съдилищата по мястото, където последно е осъществявал дейност, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>ако работникът или служителят не осъществява обичайно или не е осъществявал обичайно дейността си в никоя държава, в съдилищата по мястото, където предприятието, което е наело работникът или служителят, е разположено или е било разположено.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Срещу работодател, който няма местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в съдилищата на държава членка в съответствие с параграф 1, буква б)<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Българското право</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Кодекс на труда</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 362 от Кодекса на труда предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>[…] Трудовите спорове между работници или служители - български граждани, работещи в чужбина, и български работодатели в чужбина са подсъдни на надлежния съд в София, а когато работникът или служителят е ответник - на надлежния съд по неговото местожителство в страната<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Закон за дипломатическата служба</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 21 от Закона за дипломатическата служба гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="021.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>[…] Задграничното представителство на Република България е териториално структурно звено на Министерството на външните работи, което осъществява дипломатическа и/или консулска дейност в друга държава или при международни правителствени организации.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Задгранични представителства са:</P><P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>посолствата;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>постоянните представителства и постоянните делегации при международните правителствени организации;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>генералните консулства, консулствата, вицеконсулствата и консулските агентства;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>дипломатическите бюра и бюрата за връзка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>специалните мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии, приета от ОС на ООН на <DATE ISO="19691208">8 декември 1969 г.</DATE> […].</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="021.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Откриването, определянето на вида и закриването на задграничните представителства се извършва от Министерския съвет по предложение на министъра на външните работи<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 22 от Закона за дипломатическата служба предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="022.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Задграничното представителство се състои от ръководител, дипломатически служители, административно-технически служители и обслужващ персонал по смисъла на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съставена във Виена на <DATE ISO="19610418">18 април 1961 г.</DATE> […], Виенската конвенция за консулските отношения, съставена във Виена на <DATE ISO="19630424">24 април 1963 г.</DATE> […], и Конвенцията за специалните мисии.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="022.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA>В задграничното представителство могат да се създават служби в зависимост от неговия вид, функции и състав.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 80 от този закон гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Ръководителят на задгранично представителство може да сключи договор за работа с местно лице след писмено разрешение на министъра на външните работи, дадено въз основа на мотивиран доклад<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>ZN е българска гражданка с местожителство в София, притежаваща разрешение за пребиваване в Испания, където в качеството на изпълнител е предоставяла услуги, свързани с дейността на генералното консулство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190430">30 април 2019 г.</DATE> ZN предявява в България иск срещу генералното консулство, от една страна, за признаване на правоотношението ѝ за трудово, и от друга, за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, а именно 120 дни неползван годишен отпуск (по 30 дена на година) за периода от <DATE ISO="20130102">2 януари 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20170629">29 юни 2017 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>ZN поддържа, че през посочения период е предоставяла услуги във връзка с приемане на документи по преписки, образувани в консулството от български граждани, и администрирането им по силата на шест последователни договора, сключени с генералното консулство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>ZN твърди, че съгласно Закона за дипломатическата служба задграничните представителства на Република България могат да наемат лица само по трудови договори, които са предвидената форма за правоотношението между работодател и работник или служител. В това отношение тя уточнява, че сключените договори отговарят на изискванията за съдържание на трудовия договор по българското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>От своя страна генералното консулство оспорва компетентността на българските съдилища да се произнесат по спора в главното производство и твърди, че компетентни са испанските съдилища в качеството им на съдилища по местоработата на ZN.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция има съмнения относно това дали са налице трансгранични последици, доколкото спорът в главното производство се води между български работник и български работодател и правоотношението им се намира в тясна връзка с Република България.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция отбелязва, че българското законодателство изрично предвижда, че при договори, сключени между български работодател в чужбина и работещ в чужбина български гражданин, евентуалните спорове може да се разглеждат само от българските съдилища. Затова според запитващата юрисдикция, доколкото генералното консулство представлява поделение на български държавен орган, разположено на територията на друга държава членка, и дейността му по принцип е свързана с обслужване на българските граждани, Регламент № 1215/2012 не се прилага за споровете между граждани на държава членка и консулските представителства на същата държава членка в друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При това положение Софийски районен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Следва ли член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 във връзка със съображение трето от преамбюла на същия да се тълкува в смисъл, че Регламентът се прилага при определяне на международната компетентност на съда на държава членка по спор между работник от тази<?PAGE NO="6"?> държава и консулска служба на същата държава на територията на друга държава членка, или същите разпоредби следва да се тълкуват в смисъл, че такъв спор следва да се реши според националните правила за компетентност на държавата на общата националност на страните?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалния въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага за целите на определянето на международната компетентност на съдилищата на държава членка да разгледат спор между работник от държава членка и консулско представителство на тази държава членка, което се намира на територията на друга държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>За да се отговори на преюдициалния въпрос, който се отнася до член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент № 1215/2012, е необходимо да се определи дали Регламент № 1215/2012 е приложим за случая по спора в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В това отношение следва да се провери, на първо място, дали спорът в главното производство попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012 като спор по <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>гражданск[о] и търговск[о] дел[о]<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> по смисъла на член 1, параграф 1 от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Доколкото Регламент № 1215/2012 замества Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74), направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Съюза могат да се квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>еквивалентни<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1, първо изречение от Регламент № 44/2001 той се прилага по граждански и търговски дела. Тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> води до изключване на някои съдебни решения от приложното поле на посочения регламент поради елементите, които характеризират естеството на правоотношенията между страните по спора, или предвид предмета на същия (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090428">28 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Apostolides</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:271">EU:C:2009:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Така Съдът приема, че макар някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да попаднат в приложното поле на Регламент № 1215/2012, това не се отнася за случаите, когато действията на органа на публична власт са свързани с упражняването на публична власт. Всъщност проявлението на правомощия на публична власт от една от страните по спора, поради това че последната упражнява власт, простираща се отвъд правните норми, приложими към правоотношенията между частни лица, изключва такъв спор от гражданските и търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gradbeništvo Korana</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑579/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:162">EU:C:2019:162</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>При спор между посолство на трета държава на територията на държава членка и служителите му Съдът приема, че функциите на дадено посолство съгласно член 3 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, сключена във Виена на <DATE ISO="19610418">18 април 1961 г.</DATE>, се състоят преди всичко в представляване на изпращащата държава, в защитата на нейните интереси, както и в насърчаване на отношенията с приемащата държава. При упражняване на тези функции посолството, както всяка друга обществена институция, може да действа iure gestionis и да<?PAGE NO="7"?> стане носител на права и задължения с гражданскоправен характер вследствие по-конкретно на сключването на частноправни договори. Такъв е случаят, когато то сключва трудови договори с лица, изпълняващи функции, които не се отнасят до упражняването на публична власт (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Това е така на по-силно основание и когато става въпрос за спор между генерално консулство и лице, което предоставя услуги с личен труд в това консулство във връзка с приемане на документи по преписки, образувани в него от български граждани, и администрирането им — услуги, които не се отнасят до упражняването на публична власт и няма опасност да засегнат интересите на Република България в областта на сигурността (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Следователно спор, произтичащ от договор като разглеждания в главното производство, може да попадне в приложното поле на Регламент № 1215/2012 като спор по гражданско и търговско дело. Запитващата юрисдикция обаче следва да определи дали това е така с оглед на всички факти по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до чуждестранния елемент, чието наличие обуславя приложимостта на посочения регламент, следва да се отбележи, че макар в съображения 3 и 26 от Регламент № 1215/2012 да се използва понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>трансгранични съдебни спорове<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, този регламент не съдържа определение на това понятие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="399" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 399, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108) определя еквивалентното понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>трансграничен случай<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> като случай, при който поне една от страните има местоживеене или обичайно пребивава в държава членка, различна от държавата членка на сезирания съд (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200507">7 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Parking и Interplastics</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑267/19 и C‑323/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:351">EU:C:2020:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Тъй като и двата регламента са от областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, следва да се хармонизира тълкуването на еквивалентните понятия, които законодателят на Съюза е използвал в тези регламенти (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200507">7 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Parking и Interplastics</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑267/19 и C‑323/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:351">EU:C:2020:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Въз основа на посочения член 3, параграф 1 Съдът е приел, че доколкото седалището на заявителя в заповедно производство е в държава членка, различна от тази на сезирания съд, спорът има трансграничен характер и следователно попада в приложното поле на Регламент № 1896/2006 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200507">7 май 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Parking и Interplastics</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑267/19 и C‑323/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:351">EU:C:2020:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи във връзка със сключените от дадено посолство от името на държавата трудови договори, че това посолство е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> по смисъла на член 18, параграф 2 от Регламент № 44/2001, доколкото функциите на работниците, с които то е сключило договори, са свързани с осъществяваната от посолството в приемащата държава дейност по управление (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Този извод се налага на още по-силно основание, когато трудовият договор е сключен не от посолство, а от генерално консулство, стига да са изпълнени условията, изброени в точка 48 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>По аналогия следва да се приеме, че генералното консулство е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> за целите на Регламент № 1215/2012, тъй като отговаря на критериите, установени в практиката на Съда. По‑точно, в качеството му на териториално структурно звено на Министерството на външните<?PAGE NO="8"?> работи, за външния свят генералното консулство се явява трайно продължение на това министерство. Генералното консулство представлява министерството в приемащата държава, ръководи се от генерален консул и може самостоятелно да поема права и задължения с гражданскоправен характер. От това следва, че консулството може да се възприема като център на дейност в съответствие с приетото в точки 49 и 50 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120719">19 юли 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mahamdia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑154/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:491">EU:C:2012:491</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>От това следва, че доколкото консулството е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>представителство<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> на една държава членка в друга държава членка, трябва да се счита, че една от страните по спора има местоживеене или пребивава обичайно в държава членка, различна от тази на сезирания съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че разглежданите в главното производство договори за предоставяне на услуги са сключени в Испания и задълженията, възникнали по силата на тези договори, са изпълнени в същата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе следва да се заключи, че спорът по главното производство има трансгранични последици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Доколкото преюдициалният въпрос се отнася само до прилагането на Регламент № 1215/2012, но не и до определянето на компетентността на българските или испанските съдилища в конкретния случай, запитващата юрисдикция следва да направи съответните изводи, що се отнася до прилагането на член 362 от българския Кодекс на труда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>При тези обстоятелства на поставения въпрос следва да се отговори, че член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага за целите на определянето на международната компетентност на съдилищата на държава членка да разгледат спор между работник от държава членка, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняване на публична власт, и консулско представителство на тази държава членка на територията на друга държава членка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 5, параграф 1 във връзка със съображение 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага за целите на определянето на международната компетентност на съдилищата на държава членка да разгледат спор между работник от държава членка, който не изпълнява служебни задължения, свързани с упражняване на публична власт, и консулско представителство на тази държава членка на територията на друга държава членка.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>