РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

2 юли 2026 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Околна среда — Отпадъци — Регламент (ЕО) № 1013/2006 — Член 12, параграф 1, буква а) — Директива 2008/98/EО — Превоз — Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване — Правомощие на компетентния орган на държавата членка по местоназначение да повдигне възражения срещу превоза — Мотиви — Несъответствие с националните планове за управление на отпадъците“

По дело C‑447/25

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) с акт от 24 юни 2025 г., постъпил в Съда на 8 юли 2025 г., в рамките на производство по дело

Surovina RECE d.o.o.

срещу

Pest Vármegyei Kormányhivatal,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: I. Ziemele, председател на състава, S. Gervasoni (докладчик) и M. Bošnjak, съдии,

генерален адвокат: T. Ćapeta,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–

за Surovina RECE d.o.o., от Z. Faludi, ügyvéd,

–

за Pest Vármegyei Kormányhivatal, от A. Bartus, Z. Szurovecz и R. Tarnai, в качеството на представители,

–

за унгарското правителство от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll и P. Thalmann, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от I. Melo Sampaio, D. Milanowska и Zs. Teleki, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 12, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци (ОВ L 190, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 172), разглеждан във връзка със съображение 39, и на член 16, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (ОВ L 312, 2008 г., стр. 3).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между словенското дружество Surovina RECE d.o.o. и Pest Vármegyei Kormányhivatal (администрация на окръг Пеща, Унгария) (наричана по-нататък „унгарският орган“) по повод на решение, с което този орган повдига възражения срещу превози на отпадъци от Словения до Унгария, които Surovina RECE е възнамерявало да извърши.

Правна уредба

Правото на Съюза

Регламент № 1013/2006

3

Член 12 от Регламент № 1013/2006 е озаглавен „Възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване“ и параграф 1 от него предвижда:

„Когато се изпрати нотификация относно планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, компетентните органи по местоназначение и изпращане могат, в срок от 30 дни след датата на изпращането на потвърждението на компетентния орган по местоназначение в съответствие с член 8, да повдигнат обосновани възражения, на база едно или повече от следните основания и в съответствие с Договора:

a)

ако планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с Директива 2006/12/ЕО, по-специално членове 3, 4, 7 и 10 от нея; или

б)

ако планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с националното законодателство, отнасящо се до опазването на околната среда, обществения ред, обществената безопасност или опазването на здравето относно действия, които се извършват в държавата, повдигаща възражения; или

[…]“.

Директиви 2006/12/ЕО и 2008/98

4

Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно отпадъците (ОВ L 114, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 16, стр. 45) е отменена, считано от 12 декември 2010 г., с Директива 2008/98, която предвижда, че позоваванията на Директива 2006/12 се тълкуват като позовавания на Директива 2008/98.

5

Член 7, параграф 4 от Директива 2006/12 е предвиждал:

„Държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на движения на отпадъци, които не съответстват на техните планове за управление. Те информират [Европейската комисия] и държавите членки за тези мерки“.

6

Съображение 39 от Директива 2008/98 гласи:

„Съгласно Регламент (ЕО) № 1013/2006, държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на превози на отпадъци, несъобразени с техните планове за управление на отпадъците. Чрез дерогация от посочения регламент, на държавите членки следва да бъде разрешено да ограничат пристигащите пратки, предназначени за инсталации за изгаряне, определени като оползотворяване, когато е установено, че национални отпадъци трябва да бъдат обезвредени или че тези отпадъци трябва да бъдат третирани по начин, който не отговаря на техните национални планове за управление на отпадъците. Приема се, че някои държави членки могат да нямат възможност да осигурят мрежа от пълния набор от инсталации за окончателно оползотворяване на тяхна територия“.

7

Член 16 от тази директива, озаглавен „Принципи на самодостатъчност и близост“, предвижда в параграф 1, втора алинея:

„Чрез дерогация от Регламент (ЕО) № 1013/2006, държавите членки могат, с оглед защита на мрежата си от инсталации, да ограничат влизащите в страната пратки от отпадъци, предназначени за инсталациите за изгаряне, категоризирани като […] оползотворяване, когато се установи, че такива пратки ще доведат до необходимост от обезвреждане на национални отпадъци или от третиране на тези отпадъци по начин, който не е в съответствие с техните планове за управление на отпадъците. Държавите членки нотифицират Комисията за всяко такова решение. […]“.

8

Съгласно член 28 от Директива 2008/98, озаглавен „Планове за управление на отпадъците“:

„1.   Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи ще разработят, в съответствие с членове 1, 4, 13 и 16, един или повече планове за управление на отпадъците.

Тези планове, поотделно или в комбинация, обхващат цялата географска територия на въпросната държава членка.

2.   Плановете за управление на отпадъците съдържат анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в съответния географски регион, мерките, които трябва да се предприемат за подобряване на съобразената с околната среда подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, както и оценка на начина, по който планът ще подпомогне изпълнението на целите и прилагането на разпоредбите на настоящата директива.

3.   Плановете за управление на отпадъците съдържат […]

4.   […] планът за управление на отпадъците може да съдържа […]

5.   Плановете за управление на отпадъците трябва да са в съответствие с изискванията […]“.

9

Съгласно таблицата на съответствието между разпоредбите на Директива 2006/12 и тези на Директива 2008/98, съдържаща се в приложение V към последната директива, посоченият член 28 съответства на член 7 от Директива 2006/12.

Унгарското право

10

Унгарският законодател приема A hulladékról szóló 2012. évi CLXXXV. törvény (Закон № CLXXXV от 2012 г. за отпадъците) (Magyar Közlöny 2012/160), за да транспонира Директива 2008/98 във вътрешния правен ред.

11

Съгласно член 20, параграф 1 от този закон в редакцията му, приложима към спора в главното производство:

„Органът за управление на отпадъците се противопоставя на вноса, износа или превоза на отпадъци, предназначени за оползотворяване или обезвреждане, в съответствие с условията, определени в Регламент (ЕС) № 1013/2006“.

12

Член 21, параграф 1 от същия закон в същата тази редакция предвижда:

„Освен в случаите, посочени в член 20 от настоящия закон, органът за управление на отпадъците повдига възражения относно вноса, износа или превоза на отпадъци в Унгария и когато:

[…]

b)

поради отпадъците, които трябва да бъдат внесени в Унгария, генерираните на територията на Унгария отпадъци биха били третирани по начин, несъвместим с плановете за управление на отпадъците“.

13

1704/2021. (X. 6.) Korm. határozat a 2021–2027 közötti időszakra szóló Országos Hulladékgazdálkodási Tervről (Правителствено решение № 1704 относно Националния план за управление на отпадъците за периода 2021—2027 г.) от 6 октомври 2021 г. (Magyar Közlöny 2021/184) предвижда приемането на национален план за управление на отпадъците. Съгласно този план вносът на горива, получени от отпадъци с чуждестранен произход, не трябва да застрашава оползотворяването на горива, получени от отпадъци с национален произход.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

14

Surovina RECE подава до словенския компетентен орган искане за издаване на предварително разрешение за 1100 превоза от Словения — държавата членка на изпращане, до Унгария — държавата членка по местоназначение, на отпадъци, класифицирани като „горива, получени от отпадъци“ (Refuse Derived Fuel), които представляват общо 25000 тона отпадъци. То посочва, че тези отпадъци са предназначени за производството от установено в Унгария дружество на „твърди възстановени горива“ (Solid Recovered Fuel). Искането е изпратено на унгарския орган в качеството му на компетентен орган на държавата членка по местоназначение.

15

С решение от 15 юли 2024 г. унгарският орган повдига възражения срещу превозите на тези отпадъци. В това отношение той се основава на член 12, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 1013/2006, както и на Директиви 2006/12 и 2008/98. Според унгарския орган тези превози не са в съответствие с националния план за управление на отпадъците за периода 2021—2027 г. — инструмент за планиране, който бил задължителен съгласно Директива 2008/98 и по силата на който вносът на горива с чуждестранен произход не трябвало да застрашава оползотворяването на такива отпадъци с унгарски произход. Според информацията, с която разполага този орган обаче, количеството горива от отпадъци, внесени в Унгария през последните години, се е увеличило по такъв начин, че застрашава оползотворяването на генерираните в Унгария отпадъци.

16

Surovina RECE подава жалба за отмяна на това решение пред Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария), който е запитващата юрисдикция. То изтъква, че унгарският орган не може да повдига възражения срещу съответните превози въз основа на Регламент № 1013/2006, както и на Директиви 2006/12 и 2008/98, тъй като последната директива, която заменя Директива 2006/12, допуска такива възражения само за превозите на отпадъци, предназначени за инсталациите за изгаряне, какъвто не бил случаят с разглежданите в главното производство отпадъци.

17

Унгарският орган иска посочената жалба да бъде отхвърлена, с мотива, че не е повдигнал възражения на основание на Директива 2008/98, а че се е основал само на Регламент № 1013/2006 и на унгарското законодателство за неговото прилагане.

18

Запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, тъй като тази разпоредба продължава да препраща към Директива 2006/12, и по-специално към членове 3, 4, 7 и 10 от нея. Член 7, параграф 4 от тази директива обаче е позволявал да се предотвратят превозите на отпадъци, които не съответстват на националните планове за управление на отпадъците, така че органите на държавата членка по местоназначение могат чрез съвместно прилагане на член 12, параграф 1, буква а) от този регламент и на член 7, параграф 4 от тази директива да повдигнат възражения срещу превоза на отпадъци, като се позоват на такива планове. Тази юрисдикция отбелязва, че Директива 2008/98, която заменя Директива 2006/12, обаче не съдържа разпоредба, еквивалентна на член 7, параграф 4. При това положение тя иска да се установи дали чрез прилагането на посочения член 12, параграф 1, буква а) във връзка с Директива 2008/98 орган на държавата членка по местоназначение има правото да повдигне възражения срещу превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, който не съответства на неговия план за управление на отпадъците. В това отношение тя подчертава, че член 16, параграф 1 от Директива 2008/98, който позволява на такива органи да ограничават, с оглед защита на мрежата си от инсталации, влизащите в страната пратки от отпадъци, предназначени за инсталациите за изгаряне, категоризирани като оползотворяване, се отнася до случай, различен от разглеждания в главното производство, в който съответните отпадъци не са предназначени за изгаряне. Накрая, тя иска да се установи дали правото да се повдигат възражения срещу превоз на отпадъци, който не е в съответствие с национален план за управление на отпадъците, не произтича от съображение 39 от тази директива, в което най-общо се посочва възможността държавите членки да „предприемат необходимите мерки“, за да предотвратят всякакви превози от такова естество. Запитващата юрисдикция отбелязва, че макар съображенията на даден акт да нямат нормативна стойност, този акт би могъл да се тълкува с оглед на тези съображения. Освен това тя уточнява, че въпросите ѝ не се отнасят до тълкуването на член 12, параграф 1, буква б) от Регламент № 1013/2006.

19

При това положение Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 12, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 1013/2006, разглеждан във връзка със съображение 39 и с член 16, параграф 1 от Директива 2008/98, да се тълкува в смисъл, че държавата членка по местоназначение може да повдигне възражения срещу превоз на отпадъци, произхождащи от друга държава членка на изпращане, които не са предназначени за инсталации за изгаряне, а за оползотворяване, с мотива, че планираният превоз не съответства на плана за управление на отпадъците на държавата членка по местоназначение?“.

По преюдициалния въпрос

20

Следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 30 април 2026 г., Lidl Italia (Нелоялни търговски практики относно храни), C‑301/25, EU:C:2026:357, т. 25).

21

Освен това в рамките на това производство, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, всяка преценка на обстоятелствата по делото е от компетентността на националния съд, който следва да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, докато Съдът има правомощие единствено да се произнася по тълкуването или валидността на дадена разпоредба от правото на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националния съд. Следователно националният съд трябва при необходимост да провери истинността на фактите, релевантни за решаването на отнесения до него спор (решение от 30 май 2018 г., Dell’Acqua, C‑370/16, EU:C:2018:344, т. 31 и 32).

22

В случая, следва да се отбележи, че член 16, параграф 1 от Директива 2008/98, споменат от запитващата юрисдикция във въпроса ѝ, макар да позволява на държавите членки да ограничават въз основа на своите национални планове за управление на отпадъците влизащите в страната пратки от отпадъци, за да защитят своята мрежа за третиране на отпадъци, се отнася само до „отпадъци[те], предназначени за инсталациите за изгаряне, категоризирани като [попадащи в рамките на операция по] оползотворяване“.

23

В становището си Комисията изтъква, че разглежданите в главното производство отпадъци, тоест „горива, получени от отпадъци“, били предназначени да бъдат преобразувани чрез изгаряне в „твърди възстановени горива“, като това изгаряне представлявало операция по оползотворяване. При все това преценката на фактите, в случая — преценката на предназначението на отпадъците, обаче е от компетентността единствено на националния съд, както следва от точка 21 от настоящото решение. Във въпроса си запитващата юрисдикция обаче има предвид отпадъците, предназначени за оползотворяване без изгаряне. Унгарският орган също така посочва, че се е противопоставил на превоза на разглежданите отпадъци, без да се основава на член 16, параграф 1 от Директива 2008/98. Следователно тълкуването на последната разпоредба не изглежда релевантно за разрешаването на спора в главното производство.

24

Ето защо следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, разглеждан във връзка със съображение 39 от Директива 2008/98, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка по местоназначение може да повдигне възражения срещу превоза на отпадъци от друга държава членка, предназначени за оползотворяване, без да бъдат изгаряни, с мотива, че този превоз не съответства на плана за управление на отпадъците на държавата членка по местоназначение.

25

Съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредби от правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само техният текст, но и контекстът им, както и целите, преследвани от правната уредба, от която те са част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck, 292/82, EU:C:1983:335, т. 12, и от 29 юли 2024 г., Belgian Association of Tax Lawyers и др., C‑623/22, EU:C:2024:639, т. 94). Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (решение от 8 май 2025 г., Provincie Oost-Vlaanderen и Sogent, C‑236/24, EU:C:2025:321, т. 21 и цитираната съдебна практика).

26

Първо, от текста на член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006 следва, че държавите членки могат да повдигнат обосновани възражения срещу планиран превоз на отпадъци, предназначени за оползотворяване, когато планираният превоз или оползотворяване няма да бъде в съответствие с Директива 2006/12. Тази разпоредба посочва неизчерпателно, както свидетелства употребата на думата „по-специално“, някои членове от тази директива. Тъй като Директива 2008/98 заменя, считано от 12 декември 2010 г., Директива 2006/12, позоваванията на последната се тълкуват като позовавания на Директива 2008/98 и се разбират в съответствие с таблицата на съответствието в приложение V към последната директива. Съгласно тази таблица на съответствието препращането в член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006 към член 7 от Директива 2006/12 трябва да се разбира като отнасящо се понастоящем до член 28 от Директива 2008/98 — разпоредба, която урежда разработването от държавите членки на планове за управление на отпадъците.

27

Така от текста на член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006 следва, че компетентните органи по местоназначение и изпращане могат да се противопоставят на превоз на отпадъци, който не е в съответствие с Директива 2008/98, и по-специално с член 28 от нея. Такъв е случаят, когато съответният превоз не е в съответствие с един или повече планове за управление на отпадъците, приети съгласно последната разпоредба.

28

Второ, това тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006. То се потвърждава по-специално от съображение 39 от Директива 2008/98, също цитирано от запитващата юрисдикция във въпроса ѝ, в съответствие с което „[с]ъгласно [Регламент № 1013/2006] държавите членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на превози на отпадъци, несъобразени с техните планове за управление на отпадъците“. Макар това съображение несъмнено да няма правнообвързваща стойност, то все пак може да даде насоки за тълкуване, които могат да пояснят волята на авторите на тази директива (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Regione Veneto (Превоз на смесени битови отпадъци), C‑315/20, EU:C:2021:912, т. 28 и цитираната съдебна практика).

29

Може също да се отбележи, че преди Директива 2008/98 член 7, параграф 4 от Директива 2006/12, но и член 7, параграф 3 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, 1975 г., стр. 39), изменена с Директива 91/156/ЕИО на Съвета от 18 март 1991 г. (ОВ L 78, 1991 г., стр. 32), са предвиждали по сходен начин, че „[д]ържавите членки могат да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на движения на отпадъци, които не съответстват на техните планове за управление“.

30

В това отношение при анализа на генезиса на Директива 2008/98 не се установява никакво обстоятелство, което да сочи, че законодателят на Съюза е възнамерявал да премахне в тази директива основанието за възражение относно превоза на отпадъци, което се базира на липсата на съответствие с националните планове за управление на отпадъците.

31

Освен това член 12, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1157 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно превозите на отпадъци и за изменение на регламенти (ЕС) № 1257/2013 и (ЕС) 2020/1056 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1013/2006 (ОВ L, 2024/1157), приложим от 21 май 2026 г., изрично предвижда, че компетентните органи на държавите членки могат да повдигат възражения срещу превозите на отпадъци, предназначени за оползотворяване, когато „въпросните отпадъци няма да бъдат третирани в съответствие с планове за управление на отпадъците или програми за предотвратяване на образуването на отпадъци, изготвени съответно от държавите на изпращане или на местоназначение съгласно членове 28 и 29 от Директива 2008/98/ЕО“.

32

От това следва, че член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, разглеждан във връзка с член 28 от Директива 2008/98, може да се тълкува само в смисъл, че позволява на държавите членки да вземат необходимите мерки за предотвратяване на движенията на отпадъци, които не съответстват на техните планове за управление.

33

Трето, тълкуването в точка 27 от настоящото решение се потвърждава и от целите, преследвани с член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006 и с правната уредба относно отпадъците, в която се вписва тази разпоредба.

34

Всъщност следва да се припомни, че този регламент цели да установи хармонизирана система от процедури, посредством които може да се ограничи движението на отпадъци с цел да се гарантира опазването на околната среда (решения от 16 декември 2004 г., EU-Wood-Trading, C‑277/02, EU:C:2004:810, т. 34, и от 12 декември 2013 г., Ragn-Sells, C‑292/12, EU:C:2013:820, т. 49).

35

Важно е също да се припомни, че националните планове за управление на отпадъците, предвидени в член 28 от Директива 2008/98, съдържат анализ на текущото състояние на управлението на отпадъците в съответния географски регион, по-специално на генерирането и потоците от отпадъци, както и на съществуващите инсталации за обезвреждане и оползотворяване. В тези планове трябва също така да се определят необходимите мерки, за да се осигури, при съобразени с околната среда условия, подготовката на отпадъците за тяхната повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане, както и да се оцени техният принос за прилагането на разпоредбите на тази директива и за изпълнението на нейните цели. Съгласно член 28, параграф 1 от посочената директива тези планове трябва освен това да спазват установената в член 4 от нея йерархия на отпадъците, по силата на която оползотворяването се предпочита пред обезвреждането, и да гарантират опазването на околната среда, както се припомня в член 13 от същата директива.

36

В случая, унгарският план за управление на отпадъците за периода 2021—2027 г. посочва наличния в Унгария капацитет за третиране на отпадъците, и по-специално капацитета за оползотворяване на разглежданите в главното производство вторични горива. Предвид този капацитет и увеличаването на вноса на посочените вторични горива, които са могли да доведат до депонирането на национални отпадъци от същото естество, този план предвижда, че споменатият внос не трябва да застрашава оползотворяването на националните отпадъци. Според унгарския орган, който се е противопоставил на превоза на разглежданите отпадъци, този план е бил изпратен на Комисията.

37

Неприлагането на предвидените в унгарския план мерки обаче би могло да засегне постигането на целта оползотворяването на националните отпадъци да се предпочита пред тяхното обезвреждане в съответствие с йерархията на отпадъците, определена в член 4 от Директива 2008/98. То също така би лишило националните планове за управление на отпадъците от тяхното полезно действие, въпреки че те са основният инструмент за прилагане в държавите членки на правната уредба на Съюза в областта на отпадъците.

38

Освен това, тъй като по силата на член 33, параграф 1 от Директива 2008/98 държавите членки са длъжни да информират Комисията за своите национални планове за управление на отпадъците, последната е в състояние да провери съответствието им с целите на и с разпоредбите от правната уредба на Съюза в областта на отпадъците (вж. в този смисъл решение от 23 май 2000 г., Sydhavnens Sten & Grus, C‑209/98, EU:C:2000:279, т. 99) — задължение за съответствие, което впрочем е предвидено в член 28 от тази директива. При всички положения националните юрисдикции са тези, които трябва да проверят съответствието на тези планове с правото на Съюза, евентуално след отправяне на преюдициално запитване. Освен това, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се уточни, че тя ще трябва също така да провери дали в съответствие със съдебната практика (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2013 г., Ragn-Sells, C‑292/12, EU:C:2013:820, т. 64) възраженията, основани на националния план за управление на отпадъците, се опират на конкретни мотиви, специфични за всеки планиран превоз или за всяка съвкупност от превози с едни и същи характеристики.

39

С оглед на всички изложени по-горе съображения на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че член 12, параграф 1, буква а) от Регламент № 1013/2006, разглеждан във връзка със съображение 39 от Директива 2008/98, трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка по местоназначение може да повдигне възражения срещу превоза на отпадъци от друга държава членка, предназначени за оползотворяване, без да бъдат изгаряни, с мотива, че този превоз не съответства на плана за управление на отпадъците на държавата членка по местоназначение, когато този план е изготвен в съответствие с член 28 от посочената директива.

По съдебните разноски

40

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

 

Член 12, параграф 1, буква а) от Регламент (EО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци, разглеждан във връзка със съображение 39 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви,

 

трябва да се тълкува в смисъл, че

 

държава членка по местоназначение може да повдигне възражения срещу превоза на отпадъци от друга държава членка, предназначени за оползотворяване, без да бъдат изгаряни, с мотива, че този превоз не съответства на плана за управление на отпадъците на държавата членка по местоназначение, когато този план е изготвен в съответствие с член 28 от посочената директива.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: унгарски.