ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.5.2020
COM(2020) 515 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Литва за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Литва за 2020 г.
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.5.2020
COM(2020) 515 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Литва за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Литва за 2020 г.
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Литва за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Литва за 2020 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 17 декември 2019 г. Комисията също прие Доклада за механизма за предупреждение, в който Литва не е посочена като държава членка, за която ще се извърши задълбочен преглед. На същата дата Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната.
(2)Докладът за Литва за 2020 г. 3 беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бе оценен напредъкът на Литва в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. 4 , последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Литва през предходните години, както и напредъкът на страната по националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“.
(3)На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на предприятията. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има значителни последици в Европейския съюз. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение 5 , в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.
(4)Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.
(5)На 20 март 2020 г. Комисията прие Съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж 6 . Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В своето съобщение Комисията излага пред Съвета становището си, че предвид очаквания сериозен икономически спад вследствие на разпространението на COVID-19 настоящите условия позволяват активирането на клаузата. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.
(6)Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, интегрирайки наред с другото зеления преход и цифровата трансформация и вадейки всички поуки от кризата.
(7)Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага единният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантират обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар, трябва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравния сектор, като тази готовност включва по-специално подобрени стратегии за покупка, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи. Тези елементи са изключително важни за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.
(8)Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби 7 , предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Литва се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на хората и секторите, които са в най-затруднено положение.
(9)Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията да бъде неравномерно в различните сектори и региони на Литва поради различните модели на специализация. Това води до риск от задълбочаване на различията в Литва. В съчетание с риска от временни смущения в процеса на сближаване между държавите членки настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.
(10)На 15 май 2020 г. Литва представи своята национална програма за реформи за 2020 г., а на 30 април 2020 г. своята програма за стабилност за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.
(11)Понастоящем спрямо Литва се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж.
(12)В своята програма за стабилност за 2020 г. правителството планира номиналното салдо да се влоши, преминавайки от излишък в размер на 0,3 % от БВП през 2019 г. към дефицит от 11,4 % от БВП през 2020 г. Предвижда се дефицитът да намалее до 3,9 % от БВП през 2021 г. След увеличение до 36,3 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за стабилност за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 50,6 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с високата степен на несигурност, породена от пандемията от COVID-19.
(13)В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Литва прие бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Съгласно програмата за стабилност за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 6,8 % от БВП. Мерките включват отсрочване на данъци, допълнително финансиране за закупуване на медицински материали, субсидии за поддържане на работните места и социални помощи за самостоятелно заетите лица и служителите, засегнати от вируса на COVID-19. Тъй като анализът на Комисията на планирането и прилагането на някои мерки сочи относително слабо потенциално разпространение, Комисията предположи по-слабо въздействие на държавните мерки върху публичните финанси. Освен това Литва обяви дискреционни мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за отговора на кризата, включително подпомагане на ликвидността на предприятията. Според програмата за стабилност за 2020 г. те се оценяват на 3,8 % от БВП. Тези мерки включват гаранции по заеми (2,9 % от БВП). Като цяло предприетите от Литва мерки са в съответствие с насоките, изложени в Съобщението на Комисията относно координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Цялостното прилагане на тези мерки, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигане на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволяват това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.
(14)Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непромененa политикa се предвижда салдото на Литва по консолидирания държавен бюджет да бъде -6,9 % от БВП през 2020 г. и -2,7 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да остане под 60 % от БВП през 2020 г. и 2021 г.
(15)На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, вследствие на планираното от Литва нарушение на прага на дефицита в размер на 3 % от БВП през 2020 г. Като цяло, в анализа се предполага, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен.
(16)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. БВП на Литва се очаква да се свие с 8 %, което се очаква да бъде последвано от бързо възстановяване от 7,5 % през 2021 г. За да се реагира на разпространението на COVID-19 и да се смекчат икономическите последици, на 16 март Литва представи „План за икономическо стимулиране и смекчаване на последиците от заразата с COVID-19“. Планът е в размер на 2,5 милиарда евро или 6,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната и включва средства до 500 милиона евро или 1,3 % от БВП, за да се осигурят необходимите ресурси за здравната система. Други 500 милиона евро бяха отпуснати за защита на работните места и доходите. Капацитетът на държавните гаранционни фондове беше увеличен с 500 милиона евро и бяха одобрени допълнителни държавни гаранции в размер до 500 милиона евро за стимулиране на икономиката. През април Европейската комисия одобри няколко литовски схеми за помощ в подкрепа на литовската икономика в контекста на разпространението на COVID-19. Тези схеми имат за цел да помогнат на предприятията да покрият непосредствените нужди от оборотен капитал и да продължат дейностите си по време на пандемията и след нея. Освен това Литовската национална банка облекчи някои капиталови изисквания за търговските банки, за да се увеличи отпускането на заеми за реалната икономика.
(17)Резултатите в областта на здравето в Литва постоянно изостават в сравнение тези в други държави членки, което се дължи отчасти на неоптималната ефективност на здравната система, която страда от ниско равнище на финансиране. Сегашната пандемия подложи системата на допълнителен натиск и подчерта допълнителни структурни предизвикателства, които включват бавен напредък в подобряването на качеството на услугите, недостатъчни инвестиции в първично здравеопазване и липса на напредък при адаптирането на болничната мрежа, така че тя да стане по-ефикасна и да отговаря на нуждите. Освен това кризата, свързана с COVID-19, разкрива също така неравнопоставеността в здравеопазването, свързана с недостига на работна сила и географските несъответствия между услугите и нуждите. Литва трябва да мобилизира необходимите ресурси за справяне с текущата криза и да подобри устойчивостта на своите здравни системи в бъдеще. Предприети бяха незабавни действия за укрепване на капацитета по отношение на здравните работници, критичните медицински материали и оборудване с цел спасяване на човешки живот по време на пандемията, но дългосрочните инвестиции следва да бъдат увеличени, за да се подобри устойчивостта на системата на здравеопазването, така че тя да може да поддържа дейностите си, да възобнови оптималното си функциониране и да се подготви за нови сътресения. Това ще изисква заделяне на достатъчно ресурси за подобряване на достъпността, ефективността и качеството на здравната система, така че тя да може по-добре да отговори на предизвикателствата на нарастващите хронични заболявания, застаряването на населението и постоянно съществуващите неравенства в областта на здравеопазването. Първичните грижи и развитието на електронното здравеопазване играят централна роля в това отношение. Литва следва също така да гарантира запазването на неотдавнашните подобрения в достъпността на здравното обслужване. На последно място, бъдещата устойчивост ще изисква също така подобряване на способността на системата да намалява нездравословния начин на живот (един от другите важни фактори зад неблагоприятните здравни резултати в Литва) и по-големи усилия за подготовка на сектора на дългосрочните грижи за справяне със застаряването на населението.
(18)Преди пандемията на COVID-19 участието на пазара на труда беше високо и безработицата беше ниска, но тази криза създаде нови предизвикателства. С помощта на финансирането от Съюза Литва въведе схема за работа на непълно работно време с цел смекчаване на последиците от пандемията за заетостта и въведе редица други мерки за смекчаване на отрицателното въздействие върху предприятията и самостоятелно заетите лица. Преди кризата обхватът на активните мерки на пазара на труда намаляваше, а участието в дейностите по учене за възрастни оставаше ниско. За да се помогне на безработните да се върнат на пазара на труда възможно най-рано обаче, ще е необходим по-голям обхват на активните мерки на пазара на труда и на другите мерки за преквалификация и повишаване на квалификацията на работната сила. Укрепването на капацитета на социалните партньори е важно, за да се гарантира тяхното пълноценно и своевременно участие в планирането на процеса на излизане от кризата и възстановяване от нея.
(19)Докато преди кризата бяха предприети стъпки за справяне с риска от бедност и социално изключване, например чрез увеличаване на универсалните детски надбавки и пенсии, бедността и неравенството по отношение на доходите все още са сред най-високите в ЕС. Литва има сравнително ниски публични разходи за социална закрила и въздействието на социалните трансфери върху намаляването на бедността е слабо и се оценява като критично по отношение на набора от социални показатели. Ниската прогресивност и способност за преразпределяне на данъчната и осигурителната система ограничава способността на страната да финансира обществени блага и услуги и да намали бедността и неравенството по отношение на доходите. Отрицателното въздействие на пандемията от COVID-19 върху заетостта и доходите на домакинствата вероятно ще влоши тези проблеми. Може да са необходими временни мерки, като преразглеждане на правилата за допустимост, на размера и продължителността на някои помощи, за да не се влоши положението на най-засегнатите от пандемията. Мрежата за социална закрила следва да бъде разширена, за да включва всички групи, включително самостоятелно заетите лица, нетипичните работници и най-уязвимите хора. Предоставянето на основните социални услуги и социални жилища трябва да бъде засилено, така че да бъдат подкрепени нуждаещите се.
(20)От първостепенно значение бе подкрепата за осигуряване на ликвидност на предприятията чрез заеми и гаранции от публичния сектор, с акцент върху малките и средните предприятия (МСП), но разпределението на подкрепата за ликвидността на предприятията трябва да бъде ефективно и бързо приложено от посредниците, като условията за кредитиране трябва да отчитат кризисната ситуация. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Разрешаването на разсрочени плащания на данъци и социалноосигурителни вноски и ускоряването на договорните плащания от страна на публичните органи също могат да спомогнат за подобряване на паричните потоци на МСП. Стартиращите и разрастващите се предприятия могат да се нуждаят от специална подкрепа, например под формата на дялове от публични институции и стимули за това фондовете за рисков капитал да увеличат инвестициите си в тези предприятия. Следва да се запазят усилията за намаляване на ненужната регулаторна и административна тежест и за предлагане на ефективни цифрови обществени услуги за гражданите и предприятията.
(21)Литва следва да гарантира, че мерките ѝ за насърчаване на икономическото възстановяване са насочени към бъдещето и улесняват цифровия и зеления преход, където са налице редица предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени. Що се отнася до цифровия преход, уменията в областта на цифровите технологии са под средните за ЕС, като МСП съобщават за значителни трудности при наемането на работа за свободните работни места в областта на ИКТ. Въпреки че разгръщането на оптични кабели е над средното за ЕС равнище, покритието с фиксиран широколентов достъп и използването му от потребителите са много малки както за градските, така и за селските райони, и продължават да съществуват големи различия между градовете и селските райони.
(22)За да се стимулира икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, както и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. Що се отнася до зеления преход, общите емисии на парникови газове в Литва остават до голяма степен непроменени от 2010 г. насам. Производителността на ресурсите на Литва е една от най-ниските в ЕС и използването на кръгови (вторични) материали е доста под средното за ЕС. В съответствие с националния план в областта на енергетиката и климата на Литва, подобряването на енергийните характеристики на сградите благодарение на решения за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, модернизирането на отоплителните системи и подобряването на устойчивостта на транспортния сектор биха допринесли значително за намаляване на въглеродните емисии на икономиката. Целенасочените публични и частни инвестиции, насочени към решаването на тези и други въпроси, със значително въздействие върху околната среда и здравето, могат да стимулират растежа и устойчивостта и да спомогнат за осигуряването на устойчиво възстановяване от кризата. Инвестиции, които вече са планирани, дават възможност за бързо определяне на проекти, които могат да бъдат реализирани в началото на периода и да допринесат за икономическото възстановяване, например в областта на санирането на сгради и възобновяемите енергийни източници. Подготвителната работа за средносрочните мерки за възстановяване може да се основе на националните планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки, на списъка с проекти от общ интерес и на плановете за развитие на инфраструктурата. Освен това проектът „Rail Baltica“ и проектите за енергийна взаимосвързаност са основните инвестиционни приоритети на Литва, насочени към подобряване на нейната безопасност и интеграция в единния пазар на ЕС. Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Литва за посрещането на някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната. Това ще позволи на Литва да използва този фонд по най-добрия начин.
(23)Докато настоящите препоръки са насочени към справяне със социално-икономическото въздействие на пандемията и улесняването на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., приети от Съвета на 9 юли 2019 г., обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Тези препоръки продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през целия годишен цикъл на европейския семестър през следващата година. Това се отнася и за препоръките относно свързаните с инвестициите икономически политики. Тези препоръки следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.
(24)Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. Държавите членки направиха преглед на напредъка по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в своите национални програми за реформи за 2020 г. Гарантирайки цялостното изпълнение на препоръките по-долу, Литва ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.
(25)Тясната координация между икономиките в икономическия и паричен съюз е от ключово значение за бързото възстановяване от икономическите последици от COVID-19. Литва следва, като държава членка, чиято парична единица е еврото, и като се вземат предвид политическите насоки на Еврогрупата, да гарантира, че политиките ѝ са в съответствие с препоръките за еврозоната и координирани с тези на останалите държави членки от еврозоната.
(26)В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Литва и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Освен това Комисията направи оценка на програмата за стабилност за 2020 г., националната програма за реформи за 2020 г. и последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Литва през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Литва, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.
(27)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция за 2020 г., като становището му 8 е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,
ПРЕПОРЪЧВА на Литва да предприеме следните действия в периода 2020—2021 г.:
1.В съответствие с общата клауза за дерогация, да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да укрепи устойчивостта на системата на здравеопазването, включително чрез мобилизиране на подходящо финансиране и преодоляване на недостига на работна сила в здравния сектор и на медицински продукти от критично значение. Да подобри достъпността и качеството на здравните услуги.
2.Да смекчи въздействието на кризата върху заетостта. Да увеличи финансирането и обхвата на активните мерки на пазара на труда и да насърчава уменията. Да гарантира обхвата и адекватността на мрежата за социална закрила и да подобри ефективността на данъчната система и системата за социална сигурност, за да защитават срещу бедността.
3.Да подкрепи ликвидността на предприятията, особено на малките и средните предприятия и експортно ориентираните сектори. Да даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да стимулира частните инвестиции, за да се ускори икономическото възстановяване. Да съсредоточи инвестициите върху зеления и цифровия преход, по-специално върху покритието и използването от потребителите на широколентов достъп с много голям капацитет, върху чисто и ефективно производство и използване на енергия и устойчивия транспорт. Да насърчава технологичните иновации в малките и средните предприятия.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател
Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса) (ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5) и Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013 и (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специалните мерки за предоставяне на изключителна гъвкавост за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в отговор на избухването на COVID-19 (ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1).