<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-226/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0226</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:211">EU:C:2019:211</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>14</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>14</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Hogan — Дело C‑226/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">Krohn Schröder</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Hogan</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190314">14 март 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑226/18</HT></P><P>Krohn &amp; Schröder GmbH</P><P>срещу</P><P>Hauptzollamt Hamburg-Hafen</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg<BR/>(Финансов съд, Хамбург, Германия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Митнически съюз</KEYWORD><KEYWORD>Режим на внос и износ</KEYWORD><KEYWORD>Митническо задължение</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета</KEYWORD><KEYWORD>Член 212а</KEYWORD><KEYWORD>Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 за налагане на окончателно антидъмпингово мито</KEYWORD><KEYWORD>Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета за налагане на окончателно изравнително мито</KEYWORD><KEYWORD>Освобождавания</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване по настоящото дело се отнася до тълкуването на член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="302" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1992">OВ L 302, 1992 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г.; глава 2, том 5, стр. 58.</P></NOTE> в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите в главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Митническият кодекс<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), на член 3, параграф 1, букви а)—в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131202">2 декември 2013 година</DATE> за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">OВ L 325, 2013 г. стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> и на член 2, параграф 1, букви а)—в) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131202">2 декември 2013 година</DATE> за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="66" DATE.PUB="2013">OВ L 325, 2013 г. стр. 66</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство между Krohn &amp; Schröder GmbH и Hauptzollamt Hamburg-Hafen (Главна митническа служба, пристанище на Хамбург) (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Главната митническа служба<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) относно налагането на антидъмпингови и изравнителни мита, тъй като до изтичането на срока за временно складиране стоката не е получила ново митническо направление.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Казусът дава възможност на Съда да изясни отношението между Митническия кодекс и регламент за изпълнение, който налага окончателно антидъмпингово мито и окончателно изравнително мито, по-специално по отношение на условията за освобождаване от тях.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна рамка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Митническият кодекс</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 7 от Митническия кодекс определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>общностните стоки<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> като стоки, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>внесени от страни или територии извън митническата територия на [Съюза], които са допуснати за свободно обращение<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 20 от Митническия кодекс определя <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>вдигането на стоки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>действието, чрез което митническите органи предоставят определени стоки за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 49, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Когато за стоките е бил подаден митнически манифест, за тях трябва да бъдат извършени формалностите за получаване на митническо направление в следните срокове:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>45 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>20 дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Член 53, параграф 1 от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>За стоките, за които в срока, посочен в член 49, не са извършени формалностите за получаване на митническо направление, митническите органи вземат незабавно необходимите мерки, включително продажба на стоките с цел уреждане на положението на тези стоки<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 74, параграф 2 от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Когато при прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани, митническите органи изискват учредяването на обезпечение, вдигането на стоките за съответния митнически режим се разрешава само след учредяването на това обезпечение<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203, при:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 212а от Митническия кодекс гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Когато митническите правила предвиждат по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187, това по-благоприятно третиране, нулевите ставки на митата или освобождаването от митни сборове се прилагат също и в случаите на възникване на митническо задължение по силата на членове от 202 до 205, 210 или 211, когато поведението на заинтересуваното лице не предполага нито измамливи действия, нито явна небрежност, и когато последното представи доказателства, че са налице останалите условия за прилагане на по-благоприятно третиране, нулеви ставки на митата или освобождаване от митни сборове<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 866 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от <DATE ISO="19930702">2 юли 1993 година</DATE> за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="253" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1993">OВ L 253, 1993 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.</P></NOTE> гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Без да се накърняват разпоредбите по забраните и ограниченията, които могат да се прилагат по отношение на въпросните стоки, когато възникне митническо задължение при вноса съгласно членове 202, 203, 204 или 205 от Кодекса и са заплатени вносните мита, тези стоки се смятат за стоки от Общността, без да е необходима декларация за пропускане за редовен внос<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Декларираният за допускане за свободно обращение внос на продукти, понастоящем класирани в код по КН <FT TYPE="CN">ex85414090</FT> (кодове по ТАРИК 8541240290221, 8541240290229, 8541240290231 и 8541240290239), фактуриран от дружества, от които Комисията е приела ангажимент за спазване на минимален ценови праг и чиито наименования са посочени в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС [от <DATE ISO="20131204">4 декември 2013 година</DATE> за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="214" DATE.PUB="2013">OВ L 325, 2013 г., стр. 214</REF.DOC.OJ>)], се освобождава от антидъмпинговото мито, наложено с член 1, при условие че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дружество, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество, също посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза;</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="4"?><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>вносът се придружава от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, която е търговска фактура, съдържаща като минимум елементите и декларацията, посочени в приложение III към настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>вносът се придружава от сертификат за поет ангажимент при износ съгласно приложение IV от настоящия регламент; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата във връзка с ангажимента.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>всеки път, когато се установи, че по отношение на вноса, описан в параграф 1, не са изпълнени едно или повече от условията в същия параграф,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Декларираният за допускане за свободно обращение внос на продукти, понастоящем класирани в код по КН <FT TYPE="CN">ex85414090</FT> (кодове по ТАРИК 8541409021, 8541409029, 8541409031 и 8541409039), фактуриран от дружества, от които Комисията е приела ангажимент за спазване на минимален ценови праг и чиито наименования са посочени в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, се освобождава от антисубсидийното мито, наложено с член 1, при условие че:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>дружество, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество, също посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС, посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>вносът се придружава от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, която е търговска фактура, съдържаща като минимум елементите и декларацията, посочени в приложение 2 към настоящия регламент;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>вносът се придружава от сертификат за поет ангажимент при износ съгласно приложение 3 към настоящия регламент; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>декларираните и представени на митница стоки съответстват точно на описанието във фактурата във връзка с ангажимента.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Митническо задължение възниква от момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>всеки път, когато се установи, че по отношение на вноса, описан в параграф 1, не са изпълнени едно или повече от условията в същия параграф;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите в главното производство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Жалбоподателят осъществява дейности по складиране и претоварване в пристанището на Хамбург. На <DATE ISO="20140821">21 август 2014 г.</DATE> той приема в своя склад две доставки на фотоволтаични модули (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>стоките<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) и подава декларация за поставянето им под режим на временно складиране на стоки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Стоките са произведени и изпратени от Wuxi Suntech Power Co., Ltd. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>Wuxi<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>) — предприятие, което е сред посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707. Те са предназначени за дружеството SF Suntech Deutschland GmbH — предприятие, което е свързано с Wuxi.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Тъй като стоките не са превозвани по море, жалбоподателят трябва да изпълни необходимите формалности за получаване на митническо направление в рамките на 20 дни от датата на подаване на митнически манифест, а именно преди <DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140911">11 септември 2014 г.</DATE> ответникът уведомява жалбоподателя, че до изтичането на срока за временно складиране на <DATE ISO="20140910">10 септември 2014 г.</DATE> стоките не са получили ново митническо направление, и изисква от него да представи документите, необходими за оформянето на вноса. Ответникът посочва, че до приемането на друго решение се забранява предприемането на действия по разпореждане със стоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140926">26 септември 2014 г.</DATE> жалбоподателят представя документи, от които е видно, че стоката е произведена от Wuxi и е експедирана за SF Suntech Deutschland GmbH, едно от дъщерните му дружества в Германия. Представени са и фактура за стоките във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг, издадена на SF Suntech Deutschland GmbH от Wuxi, която съдържа позоваване на Решение 2013/423/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20130802">2 август 2013 година</DATE> за поемане на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпингова процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи и полупроводникови пластини) с произход или изпратени от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="209" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="2013">OВ L 209, 2013 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, както и сертификат за поет ангажимент при износ, издаден от China Chamber of Commerce for Import &amp; Export of Machinery &amp; Electronic Products (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>CCCME<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>). Сертификатът съдържа декларация, подобна на тази във фактурата във връзка с ангажимента, но в него се прави позоваване на Решение за изпълнение 2013/707.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>В решението си от <DATE ISO="20141124">24 ноември 2014 г.</DATE>, след като констатира, че съгласно член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс е възникнало вносно митническо задължение, тъй като до изтичането на срока за временно складиране стоката не е получила ново митническо направление съгласно член 49 от Митническия кодекс, ответникът установява и задължение за антидъмпингово и изравнително мито.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141128">28 ноември 2014 г.</DATE> жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу това решение. Той твърди, че дори да е възникнало вносно митническо задължение в резултат на нарушение на задължението за временно складиране, на основание член 212а от Митническия кодекс следва да се приложи освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита, предвидено съответно в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150504">4 май 2015 г.</DATE> Главната митническа служба намалява ставките на антидъмпинговите и изравнителните мита, приложими към фотоволтаичните модули, произведени от Wuxi, както е предвидено в Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013. За разлика от това Главната митническа служба отказва освобождаване от тези митни сборове, на основание че не са изпълнени условията за това, тъй като в представената от жалбоподателя фактура във връзка с ангажимента е направено позоваване на Решение 2013/423, а не на Решение за изпълнение 2013/707, посочено в сертификата за поет ангажимент при износ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150519">19 май 2015 г.</DATE> жалбоподателят представя коригирана фактура във връзка с ангажимента, в която e направено позоваване на Решение за изпълнение 2013/707. Когато жалбоподателят предоставя исканото обезпечение, Главната митническа служба разрешава освобождаването на стоките и те са доставени на SF Suntech Deutschland GmbH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150707">7 юли 2015 г.</DATE> Главната митническа служба отхвърля подадената по административен ред жалба. Въпросната служба посочва, че предвидените в Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013 освобождавания не могат да бъдат разрешени, ако стоките не са били допуснати за свободно обращение. Освен това представената фактура не отговаря на формалните изисквания, установени в тези регламенти.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Жалбоподателят обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция. Той твърди, че освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита представлява по-благоприятно тарифно третиране или поне освобождаване от вносни или износни мита съгласно член 212а от Митническия кодекс. Жалбоподателят твърди също, че първата представена фактура отговаря на изискванията на регламентите за изпълнение. На свой ред представената на <DATE ISO="20150519">19 май 2015 г.</DATE> коригирана фактура във връзка с ангажимента отговаря на формалните изисквания. Жалбоподателят подчертава, че допускането за свободно обращение не попада в приложното поле на член 212а от Митническия кодекс и следователно към този момент не може да се изисква фактура във връзка с ангажимента. Главната митническа служба не е съгласна с това тълкуване на приложимото законодателство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Преюдициалното запитване и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>В този смисъл Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург, Германия) има съмнения относно отношението между Митническия кодекс и Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013. Този съд решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>1)</NO.P><TXT>Обхваща ли член 212a от Митническия кодекс освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013, съответно член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос, ще бъде ли изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия<?PAGE NO="7"?> кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията, т.е. с предприятие, което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока, макар дружеството да не е действало като вносител на стоките, нито е заявило допускането им за свободно обращение, но е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на третия въпрос, означава ли представянето на фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква б) от Регламент за изпълнение № 1239/2013, в която като основание за освобождаване вместо Решение за изпълнение 2013/707/ЕС е посочено Решение 2013/423/ЕС, че при обстоятелствата в главното производство и като се вземат предвид общите принципи на правото, са изпълнени условията по точка 9 от приложение III към Регламент № 1238/2013 и по точка 9 от приложение 2 към Регламент № 1239/2013?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение по силата на член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс да се представи фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламент № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, буква б) от Регламент № 1239/2013 и в процедура по обжалване на акта за установяване на митническото задължение?<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство и Европейската комисия представят писмени становища. В допълнение към това те представят и устни такива в съдебното заседание, състояло се на <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>По искане на Съда ще огранича становището си в настоящото заключение до първите три въпроса, които са предмет на преюдициалното запитване, отправено от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали член 212а от Митническия кодекс обхваща освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Първата част от въпроса, на която трябва да се отговори, е заложена както в Регламент за изпълнение № 1238/2013, така и в Регламент за изпълнение № 1239/2013. Действително съгласно член 1, параграф 3 от тези регламенти, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>освен когато е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби относно митата<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Следователно член 212а <HT TYPE="ITALIC">може</HT> да се приложи, тъй като Регламент за изпълнение № 1238/2013 и Регламент за изпълнение № 1239/2013 не го изключват от приложното си поле.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>За да се приложат обаче, освобождаванията от антидъмпингови и изравнителни мита, разрешени от регламентите за изпълнение, трябва да се приемат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>по-благоприятно тарифно третиране на дадена стока поради естеството или специфичното ѝ предназначение, нулеви ставки на митата или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита по силата на членове 21, 82, 145 или от 184 до 187<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Член 212а от Митническия кодекс.</P></NOTE> от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В това отношение смятам, че освобождаванията от антидъмпингови и изравнителни мита по принцип са обхванати от понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>по-благоприятно тарифно третиране<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> дори ако не са оправдани от естеството или специфичното предназначение на стоката. Подобно тълкуване съответства на целта на член 212а от Митническия кодекс и на целта на антидъмпинговите и изравнителните мита. Правя този извод въз основа на следните съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Първо, както е посочено в съображение 12 от Регламент (ЕО) № 82/97 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="19961219">19 декември 1996 година</DATE> за изменение на Регламент № 2913/92<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="017" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">OВ L 17, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 9, стр. 250.</P></NOTE>, който въвежда първоначалния текст на член 212а от Митническия кодекс, обстоятелствата, при които е възникнало дадено задължение, са без значение, когато правото на ЕС предвижда частично или пълно освобождаване от вносни или износни мита. Действително, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>когато законодателството на Общността предвижда частично или пълно освобождаване от вносни или износни мита, подобно частично или пълно освобождаване следва да се прилага във всички случаи независимо от обстоятелствата, при които задължението е възникнало; […] при тези обстоятелства прилагането на нормални мита не е подходяща санкция при неспазване на правилата на митническата процедура<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Съображение 12 от Регламент (ЕО) № 82/97.</P></NOTE>. Второ, както припомня Комисията, целта на антидъмпинговите и изравнителните мита е да се избегне възможността промишленост на ЕС да претърпи вреди, а не да се санкционира нарушението на митническите правила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>От друга страна, освобождаването е в съответствие и с формулировката на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, които използват израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>се <HT TYPE="ITALIC">освобождава</HT><QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, докато член 212а от Митническия кодекс се отнася до <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>пълно или частично <HT TYPE="ITALIC">освобождаване</HT><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Накрая, може да се отбележи също, че по делото Isaac International<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, както Съдът подчертава в решението си, националният съд изхожда от предпоставката, че освобождаването от антидъмпингово мито трябва да се счита като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>по-благоприятно тарифно третиране<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> по смисъла на член 212а от този кодекс<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isaac International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съдът не поставя това под съмнение. Напротив, той отговоря на поставения въпрос, който се отнася до изпълнението на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>останалите условия за прилагане<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> по смисъла на член 212а от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В светлината на изложените по-горе съображения става ясно, че член 212а от Митническия кодекс обхваща освобождаването от антидъмпингови и изравнителни мита съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 или член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, при условие че са изпълнени и условията, поставени от тези регламенти.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали ще бъде изпълнено условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент № 1239/2013 в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707 (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока), но не е действало като вносител на тази стока, нито е заявило допускането ѝ за свободно обращение, въпреки че е имало такова намерение и действително е получило доставката на стоките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Преди всичко следва да се припомни, че жалбоподателят е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>заинтересувано лице<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 212а от Митническия кодекс. Всъщност Съдът е постановил, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>трябва с оглед на текста на същата разпоредба да се разбира в смисъл, че се отнася до всяко физическо или юридическо лице, считано за длъжник по митническо задължение по силата на членове 202—205 от този кодекс<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170125">25 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ultra-Brag</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑679/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:40">EU:C:2017:40</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, какъвто е настоящият случай с Krohn &amp; Schröder GmbH.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Не смятам обаче, че Съдът може да отговори утвърдително на втория въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Действително в предишни случаи, когато е сезиран да разтълкува разпоредба, подобна на тези на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>освобождаването от антидъмпингови мита може да бъде предоставено само при определени условия, в специално предвидени случаи, и представлява изключение от общия режим на антидъмпингови мита. <HT TYPE="ITALIC">Следователно разпоредбите, които предвиждат такова освобождаване, подлежат на стриктно тълкуване</HT><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baltic Agro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2227">EU:C:2014:2227</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, курсивът е мой). Същото тълкувателно правило се прилага и към самия член 212а от Митническия кодекс (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isaac International</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Според първото изречение на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 предпоставката за прилагането на освобождаване от антидъмпингово или изравнително мито е въпросните стоки да са декларирани за допускане за свободно обращение. В конкретния случай е очевидно, че тази предпоставка не е изпълнена, тъй като оспорваното митническо задължение се дължи, поради факта че формалностите, като например допускане за свободно обращение, които са необходими за получаване на митническо направление, не са изпълнени в рамките на срока, предвиден в член 49, параграф 1 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства, дори да се приеме, че член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 могат да се приложат въз основа на член 212а от Митническия кодекс, без да е изпълнена предпоставката само защото митническото задължение е възникнало на основание член 204 от Митническия кодекс, другите условия, изисквани от член 3, параграф 1, букви а)—г) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и от член 2, параграф 1, букви а)—г) от Регламент за изпълнение № 1239/2013, също трябва да бъдат изпълнени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Първото от тези условия е дружеството, посочено в приложението към Решение за изпълнение 2013/707, да е произвело, транспортирало и фактурирало пряко или чрез свое свързано дружество посочените по-горе продукти или на свои свързани дружества в Съюза, които действат като вносител и оформят митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза, или на първия независим клиент, действащ като вносител и оформящ митнически стоките за допускане за свободно обращение в Съюза. Казано по-просто, получателят трябва да действа като вносител <HT TYPE="ITALIC">и</HT> трябва да оформи митнически стоките за допускане за свободно обращение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>В конкретния случай предприятието, което е приело стоките, не е вносител и не ги е оформило митнически за допускане за свободно обращение. Дори да може да се приеме, че жалбоподателят е приел стоките от името на вносителя, както поддържа жалбоподателят в съдебното заседание от <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 г.</DATE>, все още сме изправени пред задължението за митническо оформяне на стоките за допускане за свободно обращение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Не само че стоките не са декларирани за допускане за свободно обращение, но изглежда, че те не са били и митнически оформени за допускане за свободно обращение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Според обяснението, дадено от Комисията в съдебното заседание от <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 г.</DATE>, стоките ще бъдат митнически оформени за допускане за свободно обращение със задна дата в края на съдебния спор, след като бъдат платени съответните вносни митни сборове.</P></NOTE>. Ако конкретните стоки се приемат за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>общностни стоки<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> и за доставени, това е само поради прилагането на член 866 от Регламент № 2454/93.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Освен това по принцип, за да може да се направи позоваване на тази разпоредба, вносното митническото задължение трябва да е възникнало съгласно член 204 от Митническия кодекс <HT TYPE="ITALIC">и вносните митни сборове трябва да са платени</HT>. В конкретния случай обаче подобни вносни митни сборове не са платени. Ако стоките са доставени на получателя, това е само защото е предоставенo исканото обезпечение. Когато този въпрос бе повдигнат от членове на Съда в хода на съдебното заседание от <DATE ISO="20190131">31 януари 2019 г.</DATE>, страните се съгласиха, че предоставянето на обезпечение не може да се приеме за равностойно на плащането на вносни митни сборове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Най-общо в конкретния случай не са изпълнени нито предпоставката, нито първото условие, изискано от член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и от член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013: вносът не е деклариран за допускане за свободно обращение, предприятието, което е приело стоките, не е вносител и стоките не са формално допуснати за свободно обращение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>С други думи, освобождаванията, предвидени в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, биха се приложили само ако се приложат поредица от други регламенти и редица правни фикции, като например да се приеме, че жалбоподателят е вносител и че плащането на обезпечение представлява плащане на вносно мито, дължимо съгласно член 866 от Регламент № 2454/93.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Прилагането на законодателството по този начин очевидно би довело до опорочаване на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и е в разрез с правилото за тълкуване, което бе припомнено по-рано и според което разпоредба, която предвижда освобождаване от антидъмпингово мито, подлежи на стриктно тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baltic Agro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2227">EU:C:2014:2227</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отбележи, че условията като тези, които се изискват съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, са установени <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>с цел да се позволи на Комисията и на митническите органи да наблюдават ефективно спазването на гаранциите от страна на дружествата в случаите, в които до съответните митнически органи е подадена молба за допускане за свободно обращение. Следователно, когато не са изпълнени тези условия, съответното антидъмпингово мито се налага към момента на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Baltic Agro</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑3/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2227">EU:C:2014:2227</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпреки че Регламент № 1238/2013 и Регламент № 1239/2013 не съдържат същото съображение като това, на което Съдът основава своето тълкуване по делото Baltic Agro, условията, необходими за освобождаването, са сходни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Както Съдът вече е постановил по дело Isaac International<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, условие, което позволява на митническите органи да проверят към момента на настъпване на фактите дали са изпълнени всички изисквания, свързани с разглежданото освобождаване от антидъмпингови мита, има особено значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isaac International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Ето защо прилагането на член 212а от Митническия кодекс не би могло да доведе до освобождаване от антидъмпингови мита дори когато този вид изискване не е спазено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100729">29 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Isaac International</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑371/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:458">EU:C:2010:458</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В контекст, подобен на настоящия, считам, че условията, предвидени в член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламента за изпълнение № 1239/2013, са от особено значение. Непроверяването дали тези условия са изпълнени, също подкрепя извода, че антидъмпинговото освобождаване просто не се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Действително, както Комисията подчертава в писменото си становище<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. в този смисъл т. 45 и 49 от писменото становище на Комисията.</P></NOTE>, не може да се изключи, че намесата на трета страна в процедурата — като жалбоподателя в конкретния случай — и придобиването на статута на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>общностни стоки<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> в резултат на операция, различна от освобождаването на стоките <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>за допускане за свободно обращение<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> — като например съгласно член 866 от Регламент № 2454/93 — опорочава възможността за проверка спазени ли са другите условия на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, като по този начин финансовите интереси на Съюза могат да бъдат застрашени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>С оглед на горните съображения според мен единственият извод, който може да се направи, е, че в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 не е изпълнено, когато съответното дружество е<?PAGE NO="12"?> свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707 (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросните стоки), но не е действало като вносител на тези стоки, нито е заявило допускането им за свободно обращение, дори да е имало такова намерение и действително да е получило доставката на стоките.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос е поставен от запитващата юрисдикция само ако отговорът на втория е утвърдителен. Тъй като според мен случаят не е такъв, не е необходимо да се отговаря на този въпрос. За пълнота на изложението обаче предлагам той да бъде разгледан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция пита Съда дали в хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс могат да бъдат представени фактура във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификат за поет ангажимент при износ съответно по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 и в рамките на срок, определен от митническите органи съгласно член 53, параграф 1 от Митническия кодекс.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както вече припомних в точка 41 от настоящото заключение, разпоредбите, които предвиждат освобождаване от антидъмпингово мито, трябва да се тълкуват ограничително.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Въпреки това, както отбелязва запитващата юрисдикция, по дело Tigers Съдът е постановил, че съгласно член 78 от Митническия кодекс е допустимо да се представят нови данни, които могат да бъдат взети предвид от митническите органи, и то след митническото деклариране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:754">EU:C:2017:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Считам, че това решение е приложимо по аналогия и в случаите по член 53 от Митническия кодекс. Съображенията ми за това са следните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Първо, от текста на член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013 следва, че за да бъде освободен от предвидените в тези регламенти антидъмпингови и изравнителни мита, декларираният за допускане за свободно обращение внос <HT TYPE="ITALIC">трябва да бъде придружен</HT> от фактура за стоки — предмет на ангажимент за спазване на минимален ценови праг, и от сертификат за поет ангажимент при износ. В текста обаче не се посочва кога трябва да се представи фактурата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Всъщност, ако формулировката предполага, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>подходящият<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> момент е, когато е извършено митническото деклариране, трябва да се посочи, че — както Съдът и генералният адвокат констатират по дело Tigers<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:754">EU:C:2017:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и заключението на генерален адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:474">EU:C:2017:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> относно Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013 на Съвета от <DATE ISO="20130513">13 май 2013 година</DATE> за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на керамични съдове и прибори за сервиране или за кухня с произход от Китайската народна република<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="131" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">OВ L 131, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> — за разлика от другите<?PAGE NO="13"?> антидъмпингови регламенти никоя друга разпоредба на Регламент за изпълнение № 1238/2013 или на Регламент № 1239/2013 не уточнява момента, в който на митническите органи трябва да бъдат представени фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>В регламента, цитиран от генералния адвокат Mengozzi в заключението му по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:474">EU:C:2017:474</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), относимата разпоредба предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/><HT TYPE="ITALIC">при представянето на декларацията за допускане за свободно обращение</HT> освобождаването от митните сборове зависи от представяне на валиден оригинален сертификат за производство пред компетентните митнически служби на държавите членки, издаден от едно от дружествата, изброени в параграф 4<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> [неофициален превод] (курсивът е мой; член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2320/97 на Съвета от <DATE ISO="19971117">17 ноември 1997 година</DATE> относно налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на някои безшевни тръби от желязо или от нелегирана стомана с произход от Унгария, Полша, Русия, Чешката република, Румъния и Словашката република, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1189/93 и прекратяване на процедурата по отношение на такъв внос с произход от Република Хърватия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="322" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">ОВ L 322, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Освен това, въпреки че член 62 от Митническия кодекс предвижда подобно правило, според което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>към митническата декларация <HT TYPE="ITALIC">трябва да бъдат приложени</HT> всички документи, изисквани за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, Съдът е постановил, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>посочената разпоредба не уточнява последиците от липсата на съответствие на документите, приложени към тази декларация<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171012">12 октомври 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:754">EU:C:2017:754</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Второ, моментът на митническото деклариране е от значение само в хипотезата, посочена в член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и в член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 1239/2013, т.е. когато митническото задължение възниква след подаване на декларацията за допускане за свободно обращение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Конкретният случай не е такъв. Ако Съдът приеме, че член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, то следва да се приеме, че моментът, в който фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ трябва да бъдат представени, не може да е този на декларирането. Както вече отбелязах, конкретният случай не е такъв.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Следователно, тъй като член 53, параграф 1 от Митническия кодекс позволява, и дори задължава, митническите органи <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>за стоките, за които в срока, посочен в член 49, не са извършени формалностите за получаване на митническо направление [да] вземат незабавно <HT TYPE="ITALIC">необходимите</HT> <HT TYPE="ITALIC">мерки</HT> […] с цел уреждане на положението на тези стоки<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>, в рамките на тази процедура би следвало да е допустимо фактурата във връзка с ангажимента и сертификатът за поет ангажимент при износ да се представят в срок, определен от митническите органи, или най-късно преди допускането на тези стоки за свободно обращение, за да се избегне всяка опасност от заобикаляне.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Тази логика е в съответствие с целта на антидъмпинговите и изравнителните мита, която, както вече посочих в точка 34 от настоящото заключение, е да се избегне причиняването на вреди на промишленост на Съюза, а не да се санкционира нарушението на митническите правила. В по-широк смисъл тази логика съответства и на целта на Митническия кодекс, който съгласно съображение 5 осигурява по-специално правилното прилагане на неговите разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Mengozzi по делото <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Tigers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑156/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:474">EU:C:2017:474</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната там съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>В светлината на изложените по-горе съображения според мен, когато член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаи на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, е допустимо фактурата във връзка с ангажимент за<?PAGE NO="14"?> спазване на минимален ценови праг и сертификатът за поет ангажимент при износ по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 да бъдат представени в рамките на срока, определен от митническите органи, или най-късно преди освобождаването на стоките.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Ето защо предлагам на Съда да отговори на първите два въпроса, поставени от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург, Германия), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>1)</NO.P><TXT>Член 212а от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от <DATE ISO="19921012">12 октомври 1992 година</DATE> относно създаване на Митнически кодекс на Общността обхваща освобождаването от антидъмпингово и изравнително мито съгласно член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131202">2 декември 2013 година</DATE> за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република и член 2, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета от <DATE ISO="20131202">2 декември 2013 година</DATE> за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, при условие че са изпълнени условията, поставени от тези регламенти.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>В хипотезата на прилагане на член 212а от Митническия кодекс спрямо случаите на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, условието по член 3, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1238/2013 на Съвета и член 2, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1239/2013 на Съвета не е изпълнено, когато съответното дружество е свързано с предприятие от посочените в приложението към Решение за изпълнение 2013/707/ЕС на Комисията от <DATE ISO="20131204">4 декември 2013 година</DATE> за потвърждаване приемането на ангажимент, предложен във връзка с антидъмпинговата и антисубсидийната процедура относно вноса на кристални силициеви фотоволтаични модули и ключови компоненти (т.е. елементи) с произход или изпратени от Китайската народна република, за периода на прилагане на окончателни мерки (което е произвело, изпратило и фактурирало въпросната стока), но не е действало като вносител на тези стоки, нито е заявило допускането им за свободно обращение, дори да е имало такова намерение и действително да е получило доставката на стоките<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ако Съдът не приеме моето становище по втория въпрос, предлагам да отговори на третия въпрос, поставен от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд, Хамбург), както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>3)</NO.P><TXT>Когато член 212а от Митническия кодекс се прилага спрямо случаи на възникване на митническо задължение съгласно член 204, параграф 1 от Митническия кодекс поради изтичане на срока по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс, е допустимо фактурата във връзка с ангажимент за спазване на минимален ценови праг и сертификатът за поет ангажимент при износ по смисъла на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1238/2013 и на член 2, параграф 1, букви б) и в) от Регламент за изпълнение № 1239/2013 да бъдат представени в рамките на срока, определен от митническите органи, или най-късно преди освобождаването на стоките<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>