Страсбург, 26.11.2024

COM(2024) 713 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Естония


Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Естония

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 17 от него,

като взе предвид препоръката на Комисията,

като има предвид, че:

ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ

(1)На 30 април 2024 г. влезе в сила реформирана рамка на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение 1 , заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит 2 и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки 3 са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката има за цел да гарантира устойчивост на обслужването на държавния дълг и устойчив и приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции. Тя насърчава националната ангажираност и има средносрочна насоченост, съчетана с ефективно и съгласувано прилагане на правилата.

(2)Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, че до края на периода на корекция консолидирания държавен дълг е с правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит е сведен и поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план следва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи 4 , с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ 4 или 5 години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това в плана следва да се обясни как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще изпълнява общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от съответни реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.

(3)След представянето на плана Комисията следва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

(4)По препоръка на Комисията Съветът следва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и, когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.

СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИЯ СРЕДНОСРОЧЕН ФИСКАЛНО-СТРУКТУРЕН ПЛАН НА ЕСТОНИЯ

(5)На 11 октомври 2024 г. Естония представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията с оглед на причините, посочени от Естония.

Процес преди представянето на плана

(6)На 21 юни 2024 г. Комисията изпрати референтната траектория 5 на Естония в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263. Комисията публикува референтната траектория на 11 октомври. 6 Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Естония въз основа на допусканията на Комисията и ако се приеме период на корекция от 4 години, нетните разходи не следва да се увеличават над стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 3,1 % през периода на корекция (2025—2028 г.).

Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Естония на 21 юни 2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

2028 г.

Средно 2025—2028 г.

Максимален ръст на нетните разходи (годишно в %)

3,3

3,3

2,9

2,9

3,1

Източник: Изчисления на Комисията.

(7)В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през септември и октомври 2024 г. Естония и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Естония (включително наличието на фискално пространство), и основните му допускания (по-специално различна изходна фискална позиция, прогнози за БВП и дефлатора на БВП), както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.

(8)В плана, представен от Eстония, не се докладва за процес на консултации със съответните заинтересовани страни на национално равнище преди неговото представяне.

Други свързани сегменти

(9)На 15 октомври 2024 г. Естония представи своя проект на бюджетен план за 2025 г. Комисията прие становище по този проект на бюджетен план на [26 ноември 2024 г.] 7

(10)На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Естония поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър 8 .

ОБОБЩЕНИЕ НА ПЛАНА И НА НЕГОВАТА ОЦЕНКА ОТ КОМИСИЯТА 

(11)В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:

Контекст: макроикономическа и фискална ситуация и перспектива

(12)Икономическата активност в Естония се сви с 3,0 % през 2023 г. в резултат на рязък спад в износа и спад в частното потребление. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. икономиката се очаква да отчете допълнителен спад с 1,0 % през 2024 г. на фона на спада на потреблението и инвестициите, както и на слабия износ. Очаква се през 2025 г. реалният БВП да нарасне с 1,1 %, тъй като външното търсене на естонския износ бавно се възстановява, въпреки че вътрешното търсене се очаква да остане доста слабо. Според прогнозите през 2026 г. реалният БВП може да нарасне с 2,6 %, тъй като се очаква вътрешното търсене да се възстанови, особено частното потребление и инвестициите. През прогнозния период (т.е. 2024—2026 г.) се очаква растежът на потенциалния БВП в Естония постепенно да нарасне от 0,1 % през 2024 г. до 0,3 % през 2026 г., главно поради подобрение на реалния БВП. Равнището на безработица беше 6,4 % през 2023 г. и Комисията прогнозира, че ще възлиза на 7,5 % през 2024 г., 7,7 % през 2025 г. и 7,2 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 8,1 % през 2023 г. на 5,1 % през 2024 г. и да остане 4,0 % през 2025 г., преди да спадне до 3,3 % през 2026 г.

(13)Що се отнася до фискалната динамика, през 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Естония възлизаше на 2,8 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. се очаква той да достигне 3,0 % от БВП през 2024 г. и да се стабилизира на 3,0 % от БВП през 2025 г. и при условие, че политиката остане непроменена — на същото равнище и през 2026 г. Прогнозите на Европейската комисия от есента на 2024 г. включват проектобюджета на Естония за 2025 г., който правителството предложи на националния парламент през септември. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 20,2 % от БВП. Според прогнозата на Европейската комисия от есента на 2024 г. съотношението на дълга към БВП се очаква да нарасне до 23,2 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се то да нарасне до 24,2 % от БВП в края на 2025 г. и до 25,5 % в края на 2026 г. Във фискалните прогнози на Комисията не се вземат предвид смаите политически ангажименти в средносрочните планове, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и уточнени в достатъчна степен конкретни мерки на политиката.

План за нетните разходи и основни макроикономически допускания в плана на Италия

(14)Националният средносрочен фискално-структурен план на Естония обхваща периода 2025—2028 г. и представя фискална корекция в продължение на четири години.

(15)Планът съдържа информацията, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263, с изключение на информацията относно консултациите с местните заинтересовани страни (изисквана съгласно член 13, буква ж), подточка vi) от Регламент (ЕС) 2024/1263.

(16)Планът се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 2, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,7 % през годините 2025—2028. Средният ръст на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025—2028 г.), е по-висок от референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г. Тенденцията за нарастване на нетните разходи в плана се основава на факта, че Естония разполага с известна възможност за фискална деконсолидация, което не е отразено в предварителните насоки на Комисията, предадени на Естония на 21 юни 2024 г. Фискалното пространство произтича от ниското равнище на дълга в Естония в съчетание с очакваното намаляване на първичния дефицит при непроменена политика. То увеличава максималния темп на растеж на нетните разходи, който би гарантирал, че консолидираният държавен дълг остава на разумни равнища в средносрочен план и че дефицитът по консолидирания държавен бюджет се поддържа под референтната стойност в средносрочен план, както е показано в таблица 3. В плана се приема, че растежът на потенциалния БВП ще нарасне до 1 % през 2025 г. (от 0,7 % през 2024 г.), преди да намалее до 0,5 % през 2027 г. и 2028 г. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да нарасне до 4,0 % през 2025 г. (от 3,7 % през 2024 г.), преди постепенно да намалее до 2,8 % през 2028 г.



Таблица 2: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Естония

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

2028 г.

Средно за периода на валидност на плана 2025-2028 г.

Ръст на нетните разходи
(годишно, в %)

1,9

7,1

5,1

3,6

3,2

4,7

Ръст на нетните разходи
(кумулативно, от базовата 2023 г., в %)

1,9

9,2

14,8

18,9

22,6

n.a.

Растеж на потенциалния БВП (%)

0,7

1,0

0,9

0,5

0,5

0,7

Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%)

3.7

4,0

3,6

3,2

2,8

3,4

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Естония и изчисления на Комисията.

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху консолидирания държавен дълг

(17)Ако прогнозираните в плана нетни разходи и основните допускания се реализират, според плана консолидираният държавен дълг постепенно ще се увеличи от 23,7 % през 2024 г. на 28,6 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.), съгласно следната таблица. След корекцията в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) се очаква съотношението на дълга към БВП да продължи да нараства според плана, макар и с по-бавни темпове, достигайки 32,6 % до 2038 г.

Таблица 3: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Естония

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

2028 г.

2038 г.

Държавен дълг

(% от БВП)

20,0

23,7

25,2

26,4

27,6

28,6

32,6

Салдо по държавния бюджет

(% от БВП)

-2,4

-2,7

-3,0

-2,7

-2,3

-2,1

-1,5

Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Естония

Така според плана консолидираният държавен дълг ще остане доста под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Това е правдоподобно въз основа на допусканията в плана, тъй като се очаква дългът да бъде под 60 % от БВП до 2038 г. при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Отражение на поетите задължения за нетни разходи по плана върху салдото на консолидирания държавен бюджет

(18)Въз основа на заложените в плана нетни разходи и допусканията дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще достигне 3 % от БВП през 2025 г., а след това постепенно ще се подобри до 2,1 % през 2028 г. Така според плана съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В допълнение, през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно, въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, ще бъде в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит

(19)Ако заложените в плана допускания и ангажименти се реализират, структурният дефицит ще остане под 1,5 % от БВП през целия период на корекция. Поради това, въз основа на ангажиментите за водените политики и макроикономическите допускания в плана, общият марж на устойчивост, посочен в член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2024/1263, ще продължи да се спазва и поради това не се изисква допълнително подобрение на структурното първично салдо, посочено в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.

Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга

(20)Съгласно плана консолидираният държавен дълг ще остане под 60 % от БВП през периода на корекция. Поради това механизмът за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга не се прилага.

Макроикономически допускания в плана

(21)Планът се основава на набор от допускания, които се различават от допусканията на Комисията, предадени на Естония на 21 юни. По-специално в плана се използват различни допускания за изходящата фискална позиция (включително дълга, растежа на първичните разходи и структурното първично салдо за 2024 г.), растежа на реалния БВП и растежа на дефлатора на БВП. Необходима е внимателна оценка на тези отклонения, особено като се има предвид, че средният ръст на нетните разходи в плана е основан на по-малко строги изисквания, отколкото в референтната траектория.

Разликите в допусканията с най-значително въздействие върху средния ръст на нетните разходи са изброени по-долу, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана отделно.

·В плана се приема, че изходящата фискална позиция е по-благоприятна от приетата от Комисията. За 2023 г. и 2024 г. планът отразява актуализираните данни за резултатите и националните прогнози за дълга, растежа на първичните разходи и структурното първично салдо. Това допринася за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. Въз основа на данните, налични към момента на оценката на плана от Комисията, Комисията счита, че изходната позиция е реалистична с оглед на актуализираните изчисления на структурното първично салдо и разликата между фактическия и потенциалния БВП. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

·В плана се допуска растеж на реалния БВП, различен от допусканията на Комисията за периода 2021—2028 г. Това допринася за донякъде различен среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана. Въз основа на по-актуални национални прогнози в сравнение с предположението на Комисията се очаква растежът да бъде по-силен през 2025 г., но по-слаб от 2026 г. нататък. Като цяло като цяло растежът на БВП остава подобен на предположението на Комисията и следователно това предположение в плана се счита за надлежно обосновано.

·В плана се допуска растеж на дефлатора на БВП, който е средно с 0.8 процентни пункта по-висок през 2024 г. и 2025 г. в сравнение с допусканията на Комисията. Това допринася за по-висок среден ръст на нетните разходи през периода на корекция в плана, отколкото според допусканията на Комисията. По-високият растеж на дефлатора на БВП се основава на по-актуални национални прогнози и е в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. Следователно това допускане се счита за надлежно обосновано.

Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно и добавени към фискалното пространство, водят до среден ръст на нетните разходи в плана, който е по-висок от референтната траектория. Комисията ще вземе предвид горепосочената оценка на допусканията на плана в бъдещите оценки на спазването на плана за нетните разходи.

Фискална стратегия в плана

(22)Съгласно индикативната фискална стратегия в плана ангажиментите за нетните разходи ще бъдат изпълнени както чрез ограничаване на разходите, така и чрез дискреционни увеличения на приходите. Различните мерки по отношение на приходите, изброени в плана, включват промени в Закона за подоходния данък и увеличаване на акцизните ставки, въвеждане на данък върху моторните превозни средства, както и въвеждане на допълнителна такса за безопасност за определен период от време (която ще се събира чрез увеличение на ДДС от средата на 2025 г. и чрез увеличаване на данъчното облагане на всички доходи на физически лица и на корпоративните печалби, считано от 2026 г.). По отношение на разходите Естония възнамерява да извърши преразглеждане на бюджета за периода 2023—2027 г., за да повиши ефективността на използването на средствата от държавния бюджет и предоставянето на съответните услуги и дейности при оптимални разходи въз основа на целите на държавата. Същевременно Естония възнамерява също така да увеличи разходите за отбрана и инвестициите в отбрана. Спецификата на мерките на политиката, които следва да бъдат приети, се потвърждава или коригира и определя количествено в годишните бюджети. В същото време съществуват рискове за изпълнението на индикативната фискална стратегия в плана, които произтичат от това, че фискалната корекция отчасти се основава на дискреционни увеличения на приходите. Като се има предвид бавното прогнозирано възстановяване на растежа, съществува риск събирането на данъчни приходи да бъде по-ниско от предвиденото в плана. Освен това в проекта на бюджетен план за 2025 г. се посочват мерките на политиката, чрез които ще бъде изпълнен ангажиментът за нетните разходи за 2025 г.

Намерения за реформи и инвестиции в плана, които имат за цел да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза

(23)В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, по-специално СДП, и да се изпълнят общите приоритети на ЕС. Планът включва единадесет реформи и инвестиции, шест от които са финансово подкрепени от МВУ, а четири — от фондовете на политиката на сближаване.

(24)Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва няколко реформи в допълнение към прилагането на мерките в Плана за възстановяване и устойчивост на Естония (ПВУ). Първо, планът включва реформата съгласно инициативата за използване на 100 % възобновяеми енергийни източници (RE100), в която се призовава за преход към потребление на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г. Второ, планът включва приемането на Закона за устойчива на изменението на климата икономика. Законът, който ще бъде приет, ще положи основите на устойчива на изменението на климата икономика чрез определяне на цели за емисиите на парникови газове, насърчаване на внедряването на чисти технологии и по-голямо оползотворяване на ресурсите. Тези две мерки са насочени към изпълнението на СДП за 2024 г. (и СДП за предходни години от 2023 г., 2022 г. и 2020 г.), в които Естония се призовава да предприеме действия, за да намали дела на битуминозните шисти в енергийния микс и да повиши производителността на ресурсите чрез биотехнологични иновации. 

(25)Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, в допълнение към изпълнението на мерките в плана за възстановяване и устойчивост на Естония планът включва няколко реформи. Първо, планът включва мерки за подобряване на качеството и наличието на специални грижи чрез реорганизация на агенциите и местата за обслужване, за да се гарантират съвременни условия на живот за хората с психични разстройства. Второ, системата за рехабилитация ще бъде реорганизирана, за да се гарантира, че хората, нуждаещи се от рехабилитация, получават услуги според собствените си нужди, че услугите са лесни за достъп и подкрепа и че услугите се предоставят по интегриран начин чрез мултидисциплинарно сътрудничество. Трето, ще бъдат разработени и приложени различни подобрения в системата на здравеопазването. Четвърто, планът включва допълнителна реформа на дългосрочните грижи. Организацията и финансирането на денонощни услуги, предоставяни от медицински сестри ще бъдат прехвърлени към здравноосигурителната каса, считано от 2025 г. Пето, планът включва реформа на обезщетенията за безработица и осигуряването за безработица и се обсъжда разширяването на обхвата на осигурителното покритие за безработица, така че да обхване нови форми на труд. Тези пет мерки са насочени към изпълнението на СДП от 2024 г. (и имплицитно на СДП от 2023 г., 2022 г. и 2020 г.), в които Естония се призовава да предприеме действия за укрепване на социалната закрила, наред с другото, за справяне с бедността в напреднала възраст и чрез разширяване на обхвата на обезщетенията за безработица, по-специално за лицата с кратки периоди на заетост и с нестандартни форми на труд. Те също така възнамеряват да изпълнят СДП за 2024 г. (и имплицитно СДП за предходните години от 2023 г., 2022 г. и 2020 г.), в които Естония се призовава да подобри достъпа до здравеопазване и дългосрочни грижи и финансирането им. Планът включва и реформа на професионалното образование. Тази мярка се отнася до СДП за 2024 г. (и имплицитно подчаст от СДП от предходната 2019 г.), в която Естония се призовава да подобри предлагането на умения чрез преквалификация и повишаване на квалификацията и чрез по-добро привличане и задържане на таланти. Извън ангажиментите в ПВУ обаче планът не включва мерки за изпълнение на подчастта от СДП за 2019 г. за предприемане на действия за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете, включително чрез подобряване на прозрачността на заплатите.

(26)Що се отнася до общия приоритет на енергийната сигурност, планът включва реформата съгласно инициативата за използване на 100 % възобновяеми енергийни източници (RE100), в която се призовава за преход към потребление на електроенергия от възобновяеми източници до 2030 г., в допълнение към прилагането на мерките в плана за възстановяване и устойчивост на Естония. Целта на тази мярка е да се изпълнят СДП от 2024 г. (и на СДП за предходните години от 2023 г., 2022 г. и 2020 г.), в които Естония се призовава да предприеме действия за намаляване на дела на битуминозните шисти в енергийния микс и за повишаване на производителността на ресурсите чрез биотехнологични иновации. 

(27)Що се отнася до общия приоритет на отбранителните способности, планът включва списък с данъчни реформи под общото название „допълнителна такса за безопасност“. Въпреки че данъчните приходи, събрани с нови или изменени данъци, са взаимозаменяеми, обосновката, използвана от правителството, предполага, че това е мярка за увеличаване на отбранителните способности. Извън горепосочената „допълнителна такса за безопасност“ обаче планът не включва изрична препратка към свързаните с отбраната реформи и инвестиции.

(28)Що се отнася до другите мерки на политиката извън общите приоритети на ЕС, планът не включва, освен ангажиментите в ПВУ, мерки за изпълнение на СДП от 2020 г. (и подчастта от СДП от 2019 г.), в която Естония се призовава да увеличи усилията си за гарантиране на ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с изпирането на пари.

(29)В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Естония. В плана се посочва, че подобряването на качеството и достъпността на специалните грижи, реорганизацията на системата за рехабилитация и реформирането на дългосрочните грижи допринасят за целта на споразумението за партньорство P04 (Социална Естония) в рамките на политиката на сближаване и за компонент 6 на МВУ (здравеопазване и социална закрила). Реформата на обезщетенията за безработица и осигуряването за безработица и разширяването на обхвата на осигурителното покритие за безработица, така че да обхванат новите форми на труд, също допринасят за компонент 6 на МВУ (здравеопазване и социална закрила). Реформата съгласно инициативата за използване на 100 % възобновяеми енергийни източници (RE100) допринася за компоненти 4 (енергийна и енергийна ефективност) и 8 (REPowerEU) на Механизма за възстановяване и устойчивост.

(30)В плана се прави преглед на нуждите на Естония от публични инвестиции, свързани с общите приоритети на ЕС. Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции, свързани с прилагането на Законодателния акт за устойчива на изменението на климата икономика. Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции, свързани с интеграцията на социалния и здравния сектор. Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции, необходими за синхронизирането с европейската електроенергийна система и за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници. Що се отнася до общия приоритет за отбранителните способности, в плана се посочва необходимостта от допълнителни инвестиции, свързани с укрепването им.

Заключение от оценката на Комисията

(31)Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Естония изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.

ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

(32)В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Естония плана за нетните разходи, определен в плана.

ПРЕПОРЪЧВА НА ЕСТОНИЯ:

(1)Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка.

В допълнение, Съветът приканва Естония да гарантира осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за държавата препоръки, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза.



ПРИЛОЖЕНИЕ I

Максимални темпове на растеж на нетните разходи
(годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)

Естония

Години

2025 г.

2026 г.

2027 г.

2028 г.

Темпове на растеж (%)

Годишен

7,1

5,1

3,6

3,2

Кумулативен (*)

9,2

14,8

18,9

22,6

(*) Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023.

Съставено в Страсбург на […] година.

   За Съвета

   Председател

(1)    Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj ).
(2)    Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (OJ L, 2024/1264, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1264/oj ).
(3)    Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L, 2024/1265, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1265/oj ).
(4)    Нетни разходи съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕС)2024/1263, а именно публичните разходи след приспадане на: i) разходите за лихви, ii) дискреционните мерки по отношение на приходите, iii) разходите по програми на Съюза, изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза, iv) националните разходи за съфинансиране на програми, финансирани от Съюза, v) цикличните елементи на разходите за обезщетения за безработица, както и vi) еднократните и други временни мерки.
(5)    Предварителните насоки, предадени на държавите членки и на Икономическия и финансов комитет, включват траектории със и без удължаване на периода на корекция (обхващащи съответно 4 и 7 години). В тях са включени и основните първоначални условия и основните допускания, използвани в средносрочната рамка на Комисията за прогнозите за държавния дълг. Референтната траектория беше изчислена въз основа на методиката, описана в Обзора на Комисията за устойчивостта на обслужването на дълга от 2023 г. ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/debt-sustainability-monitor-2023_en ). Той се основава на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. и средносрочното ѝ удължаване до 2033 г., а дългосрочният растеж на БВП и разходите, свързани със застаряването на населението, са в съответствие със съвместния доклад на Комисията и Съвета от 2024 г. относно застаряването на населението ( https://economy-finance.ec.europa.eu/publications/2024-ageing-report-economic-and-budgetary-projections-eu-member-states-2022-2070_en ).
(6)     https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-and-fiscal-governance/national-medium-term-fiscal-structural-plans_en#estonia
(7)    Становище на Комисията относно проекта на бюджетен план на Естония, 26.11.2024 г., C (2024) 9052 final.
(8)    Препоръка на Съвета относно икономическите, бюджетните, трудовите и структурните политики на Естония, все още непубликувана.