<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-552/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0552</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:849">EU:C:2017:849</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>Решение от <DATE ISO="20171109">9.11.2017 г.</DATE> — Дело C‑552/16</P><P>Уинд Иновейшън 1</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P>Следователно тези съображения важат <HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (шести състав)</P><P><DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: български.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Данъчни въпроси</KEYWORD><KEYWORD>Обща система на данъка върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/112/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Прекратяване на дружество, което води до дерегистрацията му по ЗДДС</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи и за внасяне на начисления ДДС в държавния бюджет</KEYWORD><KEYWORD>Оставяне в сила или изменение на закона, съществуващ към датата на присъединяване към Европейския съюз</KEYWORD><KEYWORD>Член 176, втора алинея</KEYWORD><KEYWORD>Ефект върху правото на приспадане</KEYWORD><KEYWORD>Член 168</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑552/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град (България) с акт от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20161102">2 ноември 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/><HT TYPE="BOLD">Уинд Иновейшън 1<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> ЕООД</HT>, в ликвидация,</P></QUOT.S></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Директор на дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Обжалване и данъчно-осигурителна практика<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> — София,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (шести състав),</P><P>състоящ се от: C. G. Fernlund (докладчик), председател на състава, Aл. Арабаджиев и E. Regan, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Wathelet,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Обжалване и данъчно-осигурителна практика<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> — София, от Ал. Георгиев, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за българското правителство, от Ел. Петранова и М. Георгиева, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и Н. Николова, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><?PAGE NO="2"?><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 168 и 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Уинд Иновейшън 1<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> ЕООД (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) и директора на дирекция <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Обжалване и данъчно-осигурителна практика<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> — София (България) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>директорът<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), относно акта за дерегистрация на това дружество по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Правото на Съюза</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.</ALINEA><ALINEA>Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 18 от Директивата за ДДС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Държавите членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>[…] задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване […]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 168 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 176 от Директивата за ДДС има следния текст:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Съветът единодушно, по предложение на Комисията определя разхода, по отношение на който ДДС не подлежи на приспадане. В никакъв случай данъкът върху добавената стойност не подлежи на приспадане по отношение на разход, който не представлява стриктно разход за стопанската дейност, като луксозни стоки, забавления или развлечения.</ALINEA><ALINEA>До влизането в сила на разпоредбите, посочени в първа алинея, държавите членки могат да запазят в сила всичките изключения, предвидени по националното им законодателство към <DATE ISO="19790101">1 януари 1979 г.</DATE>, или в случаите на държавите членки, които са се присъединили след тази дата — към датата на тяхното присъединяване<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Българското право</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Законът за данък върху добавената стойност в сила от <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Законът за данък върху добавената стойност (ДВ бр. 63 от <DATE ISO="20060804">4 август 2006 г.</DATE>, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>ЗДДС<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) влиза в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE> — датата, на която влиза в сила и Договорът между държавите членки на Европейския съюз и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="157" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2005">ОВ L 157, 2005 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 106 от ЗДДС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="106.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="106.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Регистрацията се прекратява:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация —задължителна или по избор;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>по инициатива на органа по приходите, когато:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>е установил основание за задължителна дерегистрация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>е налице обстоятелство по чл. 176<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Съгласно член 107 от ЗДДС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>Основание за задължителна дерегистрация е:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>прекратяването на лицето в случаите на:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>прекратяване на юридическо лице - търговец, със или без ликвидация;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 111 от ЗДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="111.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA><P>Към датата на дерегистрацията се смята, че лицето извършва доставка по смисъла на закона на всички налични стоки и/или услуги, за които е ползвало изцяло или частично данъчен кредит и които са:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>активи по смисъла на Закона за счетоводството, или</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, различни от тези по т. 1.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="111.003"><NO.PARAG>(3)</NO.PARAG><ALINEA>Данъкът по ал. 1 се включва в резултата за последния данъчен период […] и се внася в [предвидения] срок[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 76 от ЗДДС гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="076.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>(1)</NO.PARAG><ALINEA>Регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="076.002"><NO.PARAG>(2)</NO.PARAG><ALINEA><P>Правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:</P><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P>Законът за данък върху добавената стойност в сила преди <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция, Административен съд София-град (България), още Законът за данък върху добавената стойност, в редакцията му към <DATE ISO="20061231">31 декември 2006 г.</DATE>, предвижда режим, идентичен на залегналия в член 111, алинеи 1 и 3 от ЗДДС, влязъл в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>,<?PAGE NO="5"?> съгласно който се приема, че към датата на дерегистрацията лицето извършва доставка на всички налични активи и начисленият данък се включва в резултата за последния данъчен период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Законът за данък върху добавената стойност, в редакцията му към <DATE ISO="20061231">31 декември 2006 г.</DATE>, съдържа и разпоредба, идентична на член 76, алинея 2, точка 2 от ЗДДС, влязъл в сила на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>, съгласно която, за да е налице право на приспадане при повторна регистрация, е необходимо начисленият при дерегистрацията данък да е внесен ефективно или да е прихванат от органа по приходите. Този закон обаче предвижда също че назначеният от съда ликвидатор има право да избере съответното юридическо лице да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> е дружество в ликвидация, което е учредено по българското законодателство и има за предмет на дейност производството на електроенергия и инвестирането в енергийни проекти. Едноличен собственик на капитала на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> е учреденото по германското законодателство дружество <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Грес Солартехник<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> ГмбХ&amp;Ко КГ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Кюлинг Щал — унд Металбау<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> ГмбХ, учредено по германското законодателство дружество, има вземане към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Грес Солартехник<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>. Поради неизпълнение на задължението на последното <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Кюлинг Щал — унд Металбау<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> ГмбХ предявява иск за прекратяването на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> в съответствие с българското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че имуществото на прекратеното дружество служи за удовлетворяване на кредитора и че в случай на погасяване на задължението на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Грес Солартехник<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> процедурата по ликвидация на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> ще бъде прекратена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>В съответствие с разпоредбите на ЗДДС <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> подава заявление за дерегистрация по ЗДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Данъчната администрация констатира, че прекратяването на дейността на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и неговата ликвидация са вписани в търговския регистър на <DATE ISO="20150807">7 август 2015 г.</DATE> На <DATE ISO="20150825">25 август 2015 г.</DATE> данъчната администрация издава акт за дерегистрация на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, с който дерегистрацията е извършена със задна дата, а именно <DATE ISO="20150807">7 август 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>След като актът за дерегистрация е връчен на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, на <DATE ISO="20150827">27 август 2015 г.</DATE> това дружество подава заявление за повторна регистрация по ЗДДС, като уточнява, че не е преустановявало търговската си дейност и че дори към момента на вписване на ликвидацията му в търговския регистър неговият облагаем оборот неколкократно надвишава прага за задължителна регистрация по ЗДДС — 50 000 български лева (BGN) (около <FT TYPE="NUMBER">25000</FT> EUR). Дружеството е повторно регистрирано по ЗДДС на <DATE ISO="20150912">12 септември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> начислява ДДС върху наличните му към <DATE ISO="20150807">7 август 2015 г.</DATE> активи и го включва като дължим в декларацията си за този месец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Впоследствие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> подава до директора жалба срещу акта за дерегистрация по ЗДДС. След като тази жалба е отхвърлена, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>Уинд Иновейшън<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> подава жалба до Административен съд София-град.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Тази юрисдикция си задава въпроса дали извършеното на <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE> изменение на националното законодателство, изразяващо се в отпадане на възможността назначеният от съда ликвидатор да избере дали прекратеното юридическо лице да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, представлява нарушение на член 176, втора алинея от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Юрисдикцията подчертава, че отпадането на тази възможност води до възникване на задължение за начисляване на ДДС върху наличните активи от прекратеното дружество и неговото ефективно внасяне в бюджета. Тя добавя, че съответното дружество има задължение за незабавна повторна регистрация по ЗДДС поради продължаващата негова икономическа дейност, и се пита дали задължителната дерегистрация и произтичащото от нея начисляване на данък върху наличните активи и ефективното му внасяне в държавния бюджет представляват допълнително условие за упражняването на правото на данъчен кредит, и следователно ограничение на правото на приспадане, което не е предвидено от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Административен съд София-град решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>1.</NO.P><TXT>Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към <DATE ISO="20070101">01.01.2007 г.</DATE>, съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Разпоредбата на член 176, алинея 2 от [Директивата за ДДС] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към <DATE ISO="20070101">01.01.2007 г.</DATE> в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация? В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>Предварителни бележки</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Предмет на поставените въпроси е национална правна уредба, която предвижда задължителна дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, и изменя правния режим, действащ към датата на присъединяване на съответната държава членка към Европейския съюз, като предвижда, че дерегистрацията и<?PAGE NO="7"?> произтичащите от нея задължения за начисляване върху наличните активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасянето му в държавния бюджет повече не могат да бъдат отлагани от ликвидатора на дружеството до датата на заличаване на това дружество от търговския регистър.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да се установи дали това изменение въвежда ограничение на правото на приспадане, което не е съществувало при присъединяването на съответната държава членка към Съюза и следователно би било в противоречие с член 176, втора алинея от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Съгласно тази разпоредба, която предвижда дерогация на правилата относно правото на приспадане на ДДС, държавите членки, които са се присъединили към Съюза след <DATE ISO="19790101">1 януари 1979 г.</DATE>, могат да оставят в сила всички изключения от правото на приспадане, предвидени по националното им законодателство към датата на тяхното присъединяване към Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В настоящия случай обаче нищо не дава основание да се приеме, че националната правна уредба, за която е безспорно, че се отнася до дерегистрацията по ЗДДС в случай на прекратяване на юридическо лице с или без ликвидация, въвежда изключение, обхванато от тази дерогация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Следователно, за да се прецени дали мярка като разглежданата по главното производство въвежда противоречащо на Директивата за ДДС ограничение на правото на приспадане, е необходимо тя да бъде разгледана през призмата на механизма на правото на приспадане, установен в тази директива, и по-специално в член 168 от нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Ето защо с въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Директивата за ДДС, и по-специално член 168 от нея, не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води — дори когато прекратеното дружество продължава да е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало своята дейност при обявяването му в ликвидация — до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяването активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, и с това обуславящо правото на приспадане от изпълнението на посоченото задължение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P>По тълкуването на член 168 от Директивата</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>За да се даде отговор на отправените от запитващата юрисдикция въпроси, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика наличието на икономическа дейност дава основание, в съответствие с член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, за квалифицирането като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, на което тази директива признава правото на приспадане (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fini H</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑32/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:128">EU:C:2005:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика това право на приспадане, предвидено в член 168 от Директивата за ДДС, е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да се ограничава. То се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060112">12 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Optigen и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑354/03, C‑355/03 и C‑484/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:16">EU:C:2006:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>SKF</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑29/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:665">EU:C:2009:665</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Всъщност режимът на приспадане цели да освободи изцяло предприемача от тежестта на дължимия или платен ДДС в рамките на всички негови икономически дейности и гарантира пълен неутралитет по отношение на данъчната тежест върху всички икономически дейности,<?PAGE NO="8"?> независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010222">22 февруари 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Abbey National</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑408/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:110">EU:C:2001:110</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fini H</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑32/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:128">EU:C:2005:128</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>От член 168 от Директивата за ДДС следва, че доколкото данъчнозадълженото лице, което в това си качество придобива стока или услуга, използва тази стока или услуга за нуждите на облагаемите си дейности, то има право да приспадне дължимия или платен за тази стока или услуга ДДС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170914">14 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑132/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:683">EU:C:2017:683</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Ето защо следва да се приеме, че правото на приспадане е свързано с извършването на икономическа дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>За случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност на дадено дружество, с изключение на посоченото в член 19 от Директивата за ДДС прехвърляне на дадено дружество на съвкупност или част от активи, тази директива изрично предвижда в член 18, буква в), че задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници може да се третира като възмездна доставка на стоки, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Съдът е подчертал, че член 18, буква в) се отнася общо до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, без да се прави разграничение в зависимост от причините или обстоятелствата, свързани с това преустановяване на икономическата дейност, освен в хипотезата на споменатото в предходната точка изключение, и следователно — и до преустановяването на облагаемата икономическа дейност, произтичащо от дерегистрацията по ЗДДС на данъчнозадълженото лице (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Маринов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑142/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:292">EU:C:2013:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Съдът всъщност е припомнил, че основната цел на член 18, буква в) е да се избегне възможността стоките, за които дължимият ДДС е станал подлежащ на приспадане, да станат обект на необложено с данък крайно потребление вследствие на преустановяването на облагаемата икономическа дейност, независимо от свързаните с последното причини или обстоятелства (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Маринов</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑142/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:292">EU:C:2013:292</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следователно тези съображения важат за преустановяване на икономическата дейност, настъпило по силата на съдебно решение и водещо до задължителната дерегистрация по ДДС на съответното дружество. Съгласно член 18, буква в) от Директивата за ДДС в този случай държавите членки могат да приемат, че данъчнозадълженото лице извършва самò на себе си доставка, която поражда задължение за начисляване на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасянето му в държавния бюджет.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Както личи от самия текст на член 18, буква в) от Директивата за ДДС и от целта на тази разпоредба, този анализ обаче е релевантен само когато заинтересованото лице е преустановило облагаемата си икономическа дейност и повече не извършва облагаеми сделки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Когато това лице продължава икономическата си дейност, държавите членки не разполагат с предвидената в член 18, буква в) възможност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В настоящия случай запитващата юрисдикция подчертава, че делото по главното производство се отнася до прекратено дружество, което е в процедура по ликвидация, но все пак продължава да извършва определени икономически дейности и реализира значителен оборот, а това съгласно националното право го задължава да подаде заявление за повторна регистрация по ЗДДС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В този контекст задължението за начисляване на дължимия ДДС върху активите на посоченото дружество, налични към датата на неговото прекратяване, и за внасяне на този данък в държавния бюджет, като предпоставка за възникване на правото на приспадане на начисления данък, не е обосновано от волята да се избегне необложено с данък крайно потребление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съдът вече се е произнесъл, че въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на съответните стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060112">12 януари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Optigen и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑354/03, C‑355/03 и C‑484/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:16">EU:C:2006:16</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както посочва директорът, изискването за ефективно внасяне от съответното дружество на дължимия ДДС създава пречка пред това дружество за ползване на данъчен кредит, защото принуждава дружеството да ангажира парични средства и налага на данъчните органи да му ги възстановят при повторната регистрация, докато други оператори, които държат активи, могат да ги използват за своята икономическа дейност, без да са принудени да внасят ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В допълнение, от точки 30, 31 и 35 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050303">3 март 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fini H</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑32/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:128">EU:C:2005:128</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), следва, че когато става въпрос за разход като този за наем, свързан с доставка, послужила за търговска дейност, която е извършена от юридическо лице, преустановило своята дейност и в процедура по ликвидация, правото на приспадане на дължимия за този разход ДДС трябва да бъде признато, щом като посоченият разход е пряко и непосредствено свързан с тази дейност и е установено, че липсва намерение за измама или злоупотреба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Ето защо в случай като разглеждания по главното производство, в който по отношение на дружеството е постановено съдебно решение за прекратяване на дейността, за която то е било учредено, но е безспорно, че в процедурата по ликвидация то е продължило да реализира оборот с извършването на икономически операции, трябва да се счита, че това дружество има качеството <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> и следователно, за да може то да приспадне ДДС, начислен върху наличните му активи, от него не трябва да се изисква да внесе сумата на така начисления ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Подобно задължение представлява противоречащо на член 168 от Директивата за ДДС ограничение на правото на приспадане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени дотук съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, както следва:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяване на това дружество активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, при условие че същото дружество повече не извършва икономически операции, считано от неговото прекратяване.</P></ITEM><ITEM><P>Директивата за ДДС, и по-специално член 168 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води — дори когато това дружество продължава да извършва икономически операции в процедурата по ликвидацията му — до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяването активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, и с това обуславящо правото на приспадане от изпълнението на посоченото задължение.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяване на това дружество активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, при условие че същото дружество повече не извършва икономически операции, считано от неговото прекратяване.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Директива 2006/112, и по-специално член 168 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главното производство, предвиждащо, че задължителната дерегистрация по ЗДДС на дружество, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, води — дори когато това дружество продължава да извършва икономически операции в процедурата по ликвидацията му — до задължение за начисляване върху наличните към датата на прекратяването активи на дължимия или платен по получени доставки ДДС и за внасяне на този данък в държавния бюджет, и с това обуславящо правото на приспадане от изпълнението на посоченото задължение.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Fernlund</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Арабаджиев</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Regan</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Секретар</P><P>A. Calot Escobar</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Председател на шести състав</P><P>C. G. Fernlund</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>