<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T-222/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017TJ0222</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:356">EU:T:2019:356</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>6</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>6</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20190523">23.5.2019 г.</DATE> — Дело T‑222/17 [<HT TYPE="ITALIC">Откъси</HT>]</HT></P><P><HT TYPE="SC">Recylex и др./Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на общия Съд</HT> (осми състав)</P><P><DATE ISO="20190523">23 май 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Конкуренция</KEYWORD><KEYWORD>Картели</KEYWORD><KEYWORD>Пазар за рециклиране на оловно-киселинни автомобилни акумулатори</KEYWORD><KEYWORD>Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Съгласуване на покупните цени</KEYWORD><KEYWORD>Глоби</KEYWORD><KEYWORD>Точка 26 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.</KEYWORD><KEYWORD>Точка 37 от Насоките относно метода за определяне на размера на глобите</KEYWORD><KEYWORD>Правомощие за пълен съдебен контрол</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑222/17</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Recylex SA</HT>, установено в Париж (Франция),</P><P><HT TYPE="BOLD">Fonderie et Manufacture de Métaux SA</HT>, установено в Брюксел (Белгия),</P><P><HT TYPE="BOLD">Harz-Metall GmbH</HT>, установено в Гослар (Германия),</P><P>за които се явяват M. Wellinger, S. Reinart и K. Bongs, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподатели,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Европейска комисия</HT>, за която се явяват I. Rogalski, J. Szczodrowski и F. van Schaik, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за намаляване на размера на глобата, наложена на жалбоподателите с Решение C(2017) 900 окончателен на Комисията от <DATE ISO="20170208">8 февруари 2017 година</DATE> относно производство по член 101 ДФЕС (дело AT.40018 — Рециклиране на автомобилни акумулатори),</P><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),</P><P>състоящ се от: A. M. Collins (докладчик), председател, М. Кънчева и R. Barents, съдии,</P><P>секретар:N. Schall, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20181115">15 ноември 2018 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><?PAGE NO="2"?><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, чието публикуване Общият съд счита за уместно.</P></NOTE></HT></P></TI></TITLE></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Recylex SA, Fonderie et Manufacture de Métaux SA и Harz-Metall GmbH (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>жалбоподателите<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Recylex<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) са дружества, установени съответно във Франция, Белгия и Германия, които осъществяват дейност по производството на рециклирано олово и други продукти (полипропилен, цинк и специални метали).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>С Решение C(2017) 900 окончателен от <DATE ISO="20170208">8 февруари 2017 г.</DATE> относно производство по член 101 ДФЕС (дело AT.40018 — Рециклиране на автомобилни акумулатори) (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обжалваното решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>) Европейската комисия установява, че е налице нарушение на член 101 ДФЕС в сектора на изкупуването за скрап на оловно-киселинни автомобилни акумулатори, използвани за производството на рециклирано олово. Това нарушение, в което участвали четири дружества или групи от дружества, а именно, първо, Campine NV и Campine Recycling NV (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Campine<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>), второ, Eco-Bat Technologies Ltd, Berzelius Metall GmbH и Société de traitement chimique des métaux SAS (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Eco-Bat<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), трето, Johnson Controls, Inc., Johnson Controls Tolling GmbH &amp; Co. KG и Johnson Controls Recycling GmbH (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>JCI<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) и четвърто, Recylex, било извършено в периода от <DATE ISO="20090923">23 септември 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120926">26 септември 2012 г.</DATE> (съображения 1 и 2 и член 1, параграф 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Според Комисията разглежданото нарушение, което представлява единно продължено нарушение, се е осъществило под формата на споразумения или съгласувани практики на територията на Белгия, Германия, Франция и Нидерландия. То се е състояло, за четирите дружества или групи от дружества, посочени в точка 2 по-горе, в съгласуване на тяхното поведение по отношение на покупните цени за скрап на оловно-киселинни автомобилни акумулатори, използвани за производството на рециклирано олово (съображения 1 и 2 и член 1, параграф 1 от обжалваното решение).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Административното производство, в което е прието обжалваното решение</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Административното производството е образувано, след като на <DATE ISO="20120622">22 юни 2012 г.</DATE> JCI подава заявление за освобождаване от глоби съгласно Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="298" PAGE.FIRST="17" DATE.PUB="2006">ОВ C 298, 2006 г., стр. 17</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Известието относно сътрудничеството от 2006 г.<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>). На <DATE ISO="20120913">13 септември 2012 г.</DATE> Комисията предоставя на това дружество условно освобождаване от глоба съгласно точка 18 от посоченото известие (съображение 29 от обжалваното решение).</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Eco-Bat и Recylex подават съответно на <DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE> и на <DATE ISO="20121023">23 октомври 2012 г.</DATE> заявление за освобождаване от глоби или — ако то бъде отхвърлено — заявление за намаляване на размера на глобата на основание на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. На <DATE ISO="20121204">4 декември 2012 г.</DATE> Campine подава заявление за намаляване на размера глобата на основание на същото известие (съображение 31 от обжалваното решение).</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE> Комисията уведомява Eco-Bat и Recylex за междинното си заключение, че доказателствата, които последните са ѝ представили, имат съществена добавена стойност по смисъла на точки 24 и 25 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., и съответно за намерението си да намали размера на глобата, която ще им бъде наложена. С писмо от същия ден Комисията също уведомява Campine за междинното си заключение, че последното не отговаря на изискванията за намаляване на размера на глобата по силата на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. (съображение 33 от обжалваното решение).</TXT><P>[…]</P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170208">8 февруари 2017 г.</DATE> Комисията приема обжалваното решение, в което по-специално упреква Recylex за участието му в посоченото в точка 3 по-горе нарушение от <DATE ISO="20090923">23 септември 2009 г.</DATE> до <DATE ISO="20120926">26 септември 2012 г.</DATE> и му налага солидарно глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">26739000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание, изведено от грешка при прилагането на точка 26 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. във връзка със сътрудничеството на Eco-Bat</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>С четвъртото си основание Recylex поддържа, че Eco-Bat не е изпълнило задължението си за сътрудничество по смисъла на точка 12, букви а) и в) от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., както се изисква в точка 24 от това известие. Според него, тъй като, за да се получи възможността за намаляване на размера на глобата, трябва да са изпълнени кумулативните условия по точка 12, букви а)—в) от това известие, глобата на Eco-Bat не е можело да бъде намалена. Поради това следвало да се заключи, че вместо да е второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност, Recylex е било първото предприятие, което е предоставило такива доказателства. Следователно Комисията допуснала грешка при прилагането на точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г., като му предоставила намаление в диапазона от 30 % до 20 %, вместо в този от 30 % до 50 %.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>Recylex твърди, че Eco-Bat не е изпълнило задължението си за сътрудничество в няколко аспекта. Първо, Eco-Bat предоставило, преди заявлението за освобождаване от глоби, подадено от Recylex, непълна и подвеждаща информация по отношение на съответните територии на нарушението. Всъщност Eco-Bat твърдяло, че нарушението се ограничава до Германия, Нидерландия и в някои случаи — до Белгия. Eco-Bat дало и уклончив отговор на въпросите на Комисията за нарушението във връзка с Франция. Второ, Eco-Bat не разкрило целия обхват на участието на неговите представители в нарушението, което доказвало, че то не е извършило сериозни проучвания, за да предостави на Комисията пълно описание на своето участие. Трето, Eco-Bat предоставило подвеждаща информация относно ролята на един от своите представители. По-общо, от отговорите на Eco-Bat на исканията за предоставяне на информация от страна на Комисията не се установявало истинско сътрудничество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Следователно, предвид дисквалифицирането на Eco-Bat, Recylex счита, че има право на максималното намаление от 50 % в първия диапазон по точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Що се отнася до съществената добавена стойност на доказателствата, които е предоставило, Recylex по същество се позовава на същите доводи като тези, които посочва в подкрепа на първото и второто основание.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>В съдебното заседание Recylex потвърждава, че с това основание то не цели да лиши Eco-Bat от намалението от 50 %, което последното е получило.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>Комисията твърди, че между страните е безспорно, че на <DATE ISO="20120927">27 септември 2012 г.</DATE> Eco-Bat е било първото предприятие, което е предоставило доказателства със съществена добавена стойност. Recylex е второто предприятие, представило такива доказателства на <DATE ISO="20121023">23 октомври 2012 г.</DATE> Предвид хронологичния ред на подаването на доказателства със съществена добавена стойност, Recylex не можело в никакъв случай да бъде квалифицирано като първото предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност, дори ако Eco-Bat не получи каквото и да е намаляване поради неизпълнение на задължението за сътрудничество в съответствие с изискванията на точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Следователно Комисията счита оплакванията на Recylex относно неизпълнението на задължението за сътрудничество на Eco-Bat и твърденията му относно съществената добавена стойност на представените доказателства за безпредметни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>Първият въпрос, който възниква, е дали, когато две предприятия са представили доказателства със съществена добавена стойност, предприятието, предоставило ги второ по ред, би могло да заеме мястото на първото, ако се окаже, че сътрудничеството на последното не отговаря на изискванията по точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че с приемането на Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Комисията поражда оправдани правни очаквания, което тя впрочем сама признава в точка 38 от това известие. С оглед на оправданите правни очаквания, които могат да се породят у желаещите да сътрудничат на Комисията предприятия въз основа на това известие, Комисията е длъжна да се съобразява с него (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160229">29 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schenker/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑265/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:111">EU:T:2016:111</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0361">361</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>По-нататък, трябва да се припомни, че тъй като производството за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер е изключение от правилото, че предприятие трябва да бъде санкционирано за всяко нарушение на нормите на правото на конкуренцията, при това положение свързаните с него правила трябва да се тълкуват ограничително (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140227">27 февруари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>LG Display и LG Display Taiwan/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑128/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:88">EU:T:2014:88</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0167">167</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>Съгласно разпоредбите на точка 26, първа алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. се предвижда следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Във всяко окончателно решение, прието в края на административното производство, Комисията определя размера на намалението за съответното предприятие спрямо глобата, която следва иначе да бъде наложена. За:</P><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>първото предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 30—50 %,</P></ITEM><ITEM><P>второто предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер на 20—30 %,</P></ITEM><ITEM><P>всяко следващо предприятие, което предостави съществена добавена стойност: намаление в размер до 20 %<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</P></ITEM></LIST></P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>Точка 24 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. гласи, че за да бъде допуснато до възможността за намаляване, предприятието трябва да изпълни кумулативните условия, определени в точка 12, букви а)—в) от посоченото известие. В точка 12 се отбелязват изискванията относно задължението за сътрудничество. Тя по същество предвижда, че<?PAGE NO="5"?> предприятието трябва, първо, да сътрудничи истински, пълно, непрекъснато и експедитивно в течение на административното производство на Комисията, което изисква предприятието да предостави точна, неподвеждаща и пълна информация. Второ, то трябва да преустанови участието си в твърдения картел и трето, то не трябва да е унищожило, фалшифицирало или укрило доказателства за твърдения картел. В случая жалбоподателите не оспорват, че Eco-Bat отговаря на второто условие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>Точка 30, последна алинея от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. предвижда, че ако Комисията установи, че дадено предприятие не изпълнява условията по точка 12, то не може да се ползва от благоприятно третиране по това известие. Следователно, както впрочем е безспорно между страните, изискването за сътрудничество по смисъла на точка 12 от разглежданото известие, е първостепенен критерий за определянето дали дадено предприятие има право на пълно или частично освобождаване от глоба, или на някакво намаляване на размера на глобата. Ако не е изпълнило своето задължение за сътрудничество, то не може да се ползва от освобождаване от глоба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>Трябва обаче да се констатира, че от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. не следва, че неизпълнението на задължението за сътрудничество засяга реда на постъпването на заявленията за освобождаване от глоби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>Трябва също да се констатира, че съгласно постоянната съдебна практика от самата логика на Известието относно сътрудничеството от 2002 г., както и на това от 2006 г., следва, че търсеният ефект е да се създаде климат на несигурност сред картелите, като се насърчи разкриването им пред Комисията. Тази несигурност произтича именно от факта, че участниците в картела знаят, че само един от тях може да се ползва от пълно освобождаване от глоба, като издаде останалите участници в нарушението и по този начин ги изложи на риска да им бъдат наложени глоби. В рамките на тази система и по същата логика се предполага, че предприятията, които най-бързо окажат съдействие, ще се ползват от намаления на глобите, които в противен случай биха им били наложени, по-големи от намаленията за предприятията, които не окажат съдействие също толкова бързо (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wabco Europe и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑380/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:449">EU:T:2013:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0147">147</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Repsol Lubricantes y Especialidades и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑496/07</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:464">EU:T:2013:464</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0334">334</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>Хронологичният ред и бързината на предлаганото от членовете на картела съдействие представляват следователно основни елементи от въведената с Известието относно сътрудничеството от 2006 г. система (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111005">5 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Transcatab/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑39/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:562">EU:T:2011:562</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0380">380</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wabco Europe и др./Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑380/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:449">EU:T:2013:449</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0148">148</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>Следователно нито съдържанието на Известието относно сътрудничеството от 2006 г., нито неговата логика подкрепят тълкуване в смисъл, че когато две предприятия са предоставили доказателства, които имат съществена добавена стойност, предприятието, предоставило ги второ по ред, заема мястото на първото, ако се окаже, че сътрудничеството на последното не отговаря на изискванията на точка 12 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>Обратният извод може да доведе до хипотетично положение, при което две предприятия биха ползвали намаленията, предвидени във всяко от тиретата в точка 26 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Това би създало опасност от отслабване на стимулите за всяко предприятие, което участва в антиконкурентен картел, да сътрудничи възможно най-бързо на Комисията, без обаче да увеличи стимулите за оказване на пълно сътрудничество на последната, тъй като стимулите за осигуряване на истинско сътрудничество вече са изцяло защитени със заплахата за прилагане от страна на Комисията на точки 24 и 30 от Известието относно сътрудничеството от 2006 г.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>Накрая следва също да се отбележи, че Recylex не сочи нито в писмените си изявления, нито в отговора си на въпрос, поставен в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, относими доводи, които биха поставили под съмнение този извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>Поради това следва да се приеме, че Комисията не е допуснала грешка, като не е предоставила на Recylex намаление в диапазона от 30 % до 50 %, в съответствие с точка 26, първо тире от Известието относно сътрудничеството от 2006 г. Всъщност дори Eco-Bat да не бе изпълнило задължението си за оказване на пълно сътрудничество на Комисията, това не би променило факта, че Recylex е второто предприятие, предоставило доказателства със съществена добавена стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>Следователно останалите доводи са неотносими, а четвъртото основание трябва да се отхвърли по същество.</TXT><P>[…]</P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отхвърля жалбата.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Recylex SA, Fonderie et Manufacture de Métaux SA и Harz-Metall GmbH да заплатят съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Collins</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Kънчева</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Barents</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20190523">23 май 2019 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>