<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-569/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0569</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:181">EU:C:2017:181</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>9</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>9</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА M. SZPUNAR — ДЕЛО C 569/15</P><P>X</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Szpunar</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20170308">8 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑569/15</HT></P><P>X</P><P>срещу</P><P>Staatssecretaris van Financiën</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕИО) № 1408/71</KEYWORD><KEYWORD>Социална сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на приложимото законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Член 13, параграф 2, буква а) и член 14, параграф 2, буква б), подточка i)</KEYWORD><KEYWORD>Лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Служител в тримесечен неплатен отпуск, който е заето лице в друга държава членка</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Въведение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото преюдициално запитване е отправено в рамките на висящо производство пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) по спор между г‑жа X и Staatssecretaris van Financiën (държавен секретар по финансите) относно плащането на данък върху доходите на физическите лица и социалноосигурителни вноски за 2009 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска от Съда насоки за тълкуването на стълкновителни норми, залегнали в член 13, параграф 2, буква а) и член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (EО) № 118/97 на Съвета от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="028" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1997">OВ L 28, 1997 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="032" PAGE.FIRST="31" DATE.PUB="2008">ОВ L 32, 2008 г., стр. 31</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Регламент № 1408/71<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>). Считано от <DATE ISO="20100501">1 май 2010 г.</DATE>, Регламент № 1408/71 е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>). Той обаче остава приложим ratione temporis към главното производство.</P></NOTE>. По-специално тя поставя въпроса дали за целите на определянето на приложимото законодателство служител, който упражнява дейност като заето лице в друга държава членка за период от три месеца по време на неплатения си отпуск, следва да се счита за лице, което е обичайно наето на работа на територията на две държави членки.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>В член 1 от Регламент № 1408/71 понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>заето лице и самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> е определено по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>а)</NO.P><TXT>заето лице и самостоятелно заето лице означава съответно:</TXT><P>всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 13 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>[При спазване на] членове 14в и 14е, лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една-единствена държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с разпоредбите в настоящия дял.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="013.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>[При спазване на] разпоредбите на членове от 14 до 17:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>лице, което е заето на работа на територията на една държава членка, е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако пребивава на територията на друга държава членка, или ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа, се намира на територията на друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от посочения регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Лице, което е обичайно заето на работа на територията на две или повече държави членки, е подчинено на законодателството, което се определя по следния начин:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>лице, различно от посоченото в буква а), е подчинено на:</TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>законодателството на държавата членка, в която пребивава, ако отчасти упражнява дейността си на тази територия, или ако работи за няколко предприятия или няколко работодатели, чиито седалища или места на стопанска дейност се намират на територията на различни държави членки<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Фактите по главното производство</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Г‑жа X има нидерландско гражданство, живее и работи в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Тя се уговаря с нидерландския си работодател, че в периода между <DATE ISO="20081201">1 декември 2008 г.</DATE> и <DATE ISO="20090228">28 февруари 2009 г.</DATE> ще вземе неплатен отпуск при специален режим. Уговорката е, че трудовият договор на г‑жа X ще остане в сила и от <DATE ISO="20090301">1 март 2009 г.</DATE> тя ще поеме отново обичайните си функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>По време на неплатения си отпуск г‑жа X пребивава в Австрия и работи като ски учител за работодател, установен в Австрия. През тези месеци тя не упражнява никаква дейност в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Предмет на спора между г‑жа X и Staatssecretaris van Financiën (държавния секретар по финансите) по главното производство е акт за установяване на задължение за данък върху доходите на физическите лица и за социалноосигурителни вноски, издаден за 2009 г. В центъра на спора е по-конкретно въпросът дали през януари и февруари 2009 г. г‑жа X е подлежала на задължително осигуряване в Нидерландия и следователно е била длъжна да прави вноски към нидерландското социално осигуряване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>По въззивната жалба срещу решението на Rechtbank Gelderland (Районен съд Гелдерланд) Gerechtshof Arnhem-Leeuwarden (Апелативен съд Арнем-Леуварден) приема, че трудовото правоотношение между г‑жа X и нидерландския работодател е продължило да съществува през неплатения отпуск и че и през въпросните два месеца е било приложимо нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Г‑жа X подава касационна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че в касационната жалба се поставя въпросът коя разпоредба на Регламент № 1408/71 определя приложимото за януари и февруари 2009 г. законодателство. Според тази юрисдикция това би могло да е или общата стълкновителна норма, съдържаща се в член 13, параграф 2, буква а) от посочения регламент, или специалното правило в член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от него, отнасящо се за лицата, които са обичайно наети на работа на територията на две или повече държави членки. При положение че през посочените месеци г‑жа X фактически полага труд единствено в Австрия, би могло да се твърди, че спрямо нея се прилагат само австрийските разпоредби. В съответствие с решението на нисшестоящия съд обаче би могло да се поддържа, че тя е била обичайно наета на работа на територията на две държави членки — Нидерландия и Австрия. Това би означавало, че съгласно член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 е приложимо нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Предвид изложеното запитващата юрисдикция има съмнения дали Нидерландия може да се счита за държавата членка, в която г‑жа X е била обичайно наета на работа по време на неплатения си отпуск, работейки едновременно с това в Австрия. Съгласно националното право през съответния период г‑жа X е била наета на работа при нидерландския работодател, въпреки че е била в неплатен отпуск и фактически изобщо не е полагала труд в Нидерландия. Възниква обаче въпросът дали трябва да се счита, че г‑жа X е била <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> наета на работа на територията на две държави членки по смисъла на член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71. Поставя се и допълнителният въпрос дали трябва да се изхожда от по-дълъг период на мястото на упражняване на дейността, например за календарна година. Запитващата юрисдикция отбелязва, че времевото ограничение с по-къса продължителност би наложило по-честа проверка на положението, що се отнася до осигуряване и евентуално до по-чести промени на приложимото законодателство заедно със свързаните административни затруднения за съответното лице.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Преюдициалният въпрос и производството пред Съда</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия) решава да спре производството по делото и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли дял II от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че за работника, който живее в Нидерландия, обикновено извършва дейността си в Нидерландия и взима тримесечен неплатен отпуск, се счита, че (и) през този период продължава да е нает на<?PAGE NO="4"?> работа в Нидерландия, ако i) трудовото правоотношение продължава да съществува през споменатия период, и ii) за целите на прилагането на нидерландския Закон за безработицата въпросният период се разглежда като период на извършване на дейност като наето лице?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>Кое законодателство Регламент № 1408/71 определя за приложимо, ако през неплатения отпуск този работник е нает на работа в друга държава членка?</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>Има ли във връзка с това значение, че през следващата година съответното лице на два пъти, а през трите години след това — по веднъж годишно, е наемано на работа за период от една до две седмици в посочената друга държава членка, без да е взиман неплатен отпуск в Нидерландия?<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване от <DATE ISO="20151030">30 октомври 2015 г.</DATE> постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20151105">5 ноември 2015 г.</DATE> Писмени становища представят нидерландското и чешкото правителство, както и Европейската комисия. Нидерландското правителство и Комисията излагат устно становищата си в съдебното заседание от <DATE ISO="20161214">14 декември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Анализ</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи, за целите на определянето на приложимото законодателство, дали член 14, параграф 2 от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което пребивава и е наето в една държава членка (Нидерландия) и взема тримесечен неплатен отпуск, за да работи в друга държава членка (Австрия), през този период се счита за лице, което е обичайно наето на работа в две държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи кое законодателство съдържащите се в дял II от Регламент № 1408/71 разпоредби определят като приложимо спрямо такова лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според мен двата въпроса са взаимосвързани. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен и се приеме, че г‑жа X е лице, което е обичайно наето на работа в две държави членки, тя би била подчинена на законодателството на държавата членка, на чиято територия пребивава — Нидерландия, в съответствие със стълкновителната норма, съдържаща се в член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71. И обратно, ако г‑жа X не се счита за лице, заето в Нидерландия по време на неплатения си отпуск, през въпросните месеци приложимо би било австрийското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Разглежданият случай повдига въпроса дали за целите на прилагането на стълкновителните норми, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71, в периода на неплатен отпуск положението на г‑жа X във връзка с нейния нидерландски работодател се квалифицира като период на (обичайно) упражняване на дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Представените пред Съда позиции на заинтересованите лица по този въпрос се различават.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Макар да изтъкват различни в известна степен мотиви, нидерландското правителство и Комисията застъпват становището, че г‑жа X е продължила да бъде заета в Нидерландия през периода на неплатения си отпуск. Нидерландското правителство набляга на факта, че трудовият ѝ договор е останал в сила през този период и че тя е продължила да бъде осигурявана в качеството си на работник въз основа на нидерландското законодателство в областта на социалната сигурност. Нидерландското законодателство позволявало подобно третиране при неплатен отпуск с максимална продължителност от 78 седмици.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Комисията отбелязва, че кратковременното преустановяване на трудовото правоотношение само по себе си не може да лиши съответното лице от качеството му на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. От решаващо значение било обстоятелството, че въпреки преустановяването лицето остава осигурено за рискове, обхванати от схема за социална сигурност, спомената в член 1, буква а) от Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Позоваване на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dodl и Oberhollenzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:364">EU:C:2005:364</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Чешкото правителство е на обратното мнение и твърди, че за целите на определянето на приложимото законодателство периодът на неплатен отпуск, през който въпросното лице не упражнява никаква дейност за нидерландския си работодател и не получава никакво заплащане, не може да се разглежда като период на извършване на дейност като заето лице. Чешкото правителство посочва също, че този извод не следва да се влияе от факта, че съгласно нидерландското законодателство въпросният период се квалифицира като период на извършване на дейност като заето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Отбелязвам, че разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, част от който са членове 13 и 14, представляват пълна и единна система от стълкновителни норми, целящи да подчинят работниците, които се придвижват в рамките на Съюза, на схемата за социална сигурност само на една държава членка, за да се избегне припокриване на приложимите национални законодателства и усложненията, които биха могли да произтекат от това<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940324">24 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Poucke</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑71/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:120">EU:C:1994:120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>В настоящия случай е необходимо да се определи дали конкретното положение попада в обхвата на общата стълкновителна норма, съдържаща се в член 13, параграф 2 от Регламент № 1408/71 (lex loci laboris), или в обхвата на специалното правило по член 14, параграф 2, буква б), подточка i) (lex domicilii), приложимо за лице, което е обичайно наето на работа на територията на две или повече държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Във връзка с това е необходимо да се установи дали г‑жа X е била обичайно наета на работа и в Австрия, и в Нидерландия по смисъла на последната разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до извършваната от лицето дейност в Австрия, според мен няма сериозни основания да се счита, че тя не следва да се взема предвид за целите на преценката дали лицето е обичайно наето на работа в две държави членки. По-специално, както Комисията правилно отбелязва, заетост, която продължава три последователни месеца, няма как да се разглежда като съвсем незначителна по своето естество дейност, която трябва да бъде игнорирана за целите на определянето на приложимото законодателство. От фактите по настоящото дело е видно, че през тримесечния си неплатен отпуск г‑жа X на практика полага труд единствено в Австрия. Очевидно този положен труд не може да се пренебрегне в процеса на прилагане на стълкновителните норми на Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до преценката дали г‑жа X е продължила да има дейност като заето лице в Нидерландия по време на неплатения си отпуск, отговорът не е толкова очевиден, като се има предвид, че през този период тя фактически изобщо не е полагала труд в споменатата държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че в член 1 от Регламента, където се урежда приложното му поле ratione personae, понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> се определят, като се споменава, на първо място, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на [съответна схема за социална сигурност]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Лицето е със статут на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> по смисъла на посочения регламент, при условие че е осигурено, дори по отношение само на един риск, задължително или по избор, по обща или специална схема за социална сигурност, спомената в член 1, буква a) от този регламент, независимо дали е налице трудово правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980512">12 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Martínez Sala</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑85/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:217">EU:C:1998:217</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980611">11 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuusijärvi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:279">EU:C:1998:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В решение Dodl и Oberhollenzer<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑543/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:364">EU:C:2005:364</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът посочва, че за преценката дали дадено лице продължава да попада в обхвата ratione personae на Регламент № 1408/71, определящ е не статутът на трудовото правоотношение, а фактът дали лицето е осигурено по отношение на рискове по схема за социална сигурност, спомената в член 1, буква a) от този регламент. Самото преустановяване на трудовото правоотношение за кратък период не може да лиши съответното лице от качеството му на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050607">7 юни 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dodl и Oberhollenzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C 543/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:364">EU:C:2005:364</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и точка 12 от заключението на генералния адвокат Geelhoed по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Dodl и Oberhollenzer</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:112">EU:C:2005:112</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Считам, че посочената съдебна практика — както твърди Комисията — е релевантна и в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Наистина, не може само въз основа на обстоятелството, че дадено лице е обхванато от схемата за социална сигурност, да се заключи, че то <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>обичайно<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> упражнява дейност на територията на съответната държава членка. Формулировката на член 14, параграф 2 изисква и наличието на трудово правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. във връзка с подобна формулировка в член 13 от Регламент 883/2004 <HT TYPE="ITALIC">Fuchs</HT>, M. et <HT TYPE="ITALIC">Cornelissen</HT>, R. EU social security law: a commentary on EU Regulations 883/2004 and 987/2009. Oxford Hart, 2015, р. 177.</P></NOTE>. Следователно в настоящия случай, за да се определи дали през неплатения си отпуск г‑жа X е продължила дейността си в Нидерландия, упражнявайки едновременно с това отделна дейност в Австрия, трябва да се прецени, първо, дали нейното трудово правоотношение е останало в сила, например дали трудовият ѝ договор е бил прекъснат само временно, и второ, дали тя е продължила да има същия статут на заето лице в Нидерландия по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Що се отнася до първия елемент, от акта за преюдициално запитване е видно, че трудовото правоотношение между г‑жа X и нидерландския работодател е продължило през периода на неплатения отпуск — както фактически, така и съгласно нидерландското право, което е приложимото право към въпросното трудово правоотношение. По отношение на втория елемент, щом като през релевантния период г‑жа X е била обхваната от клон на системата за социална сигурност в Нидерландия, тя е запазила качеството си на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>заето лице<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> и в Нидерландия по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71, независимо дали фактически е полагала труд през въпросния ограничен период. Следователно г‑жа X трябва да се счита за лице, което за целите на прилагането на дял II от Регламент № 1408/71 е обичайно заето на работа в две държави членки въпреки временното преустановяване на нейното трудово правоотношение в една от тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Както изяснява запитващата юрисдикция, съмненията в настоящия случай произтичат от обстоятелството, че на г‑жа X е даден извънреден, неплатен отпуск, който се различава от обикновените прекъсвания на дейността като непълното работно време или годишния отпуск, доколкото временното неполагане на труд не следва директно от трудовия договор, а от специална уговорка, предвидена от нидерландското трудово право. Според мен обаче това положение, при условие че прекъсването на дейността по специалната уговорка е временно и въпросното лице продължава да е социално осигурено в Нидерландия, е сравнимо с други, по-типични примери за едновременно упражняване на две дейности в две държави членки,<?PAGE NO="7"?> например по време на платен отпуск или през почивните дни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Във връзка с аналогични разпоредби, съдържащи се в членове 11 и 13 от Регламент № 883/2004, вж. Практически наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария (Европейска комисия, 2013 г.), стр. 24—25. Следва да се отбележи, че съгласно декларацията за отказ от отговорност Практическият наръчник е изготвен от състоящата се от представители на държавите членки Административна комисия за координация на системите за социална сигурност и е създаден с цел да се осигури практически инструмент за подпомагане при определянето на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност, но не отразява непременно официалната позиция на Комисията.</P></NOTE>. Ако г‑жа X бе взела платен отпуск през въпросния период, за да упражнява допълнителна дейност като ски учител в Австрия, това несъмнено щеше да се квалифицира като упражняване на дейност като заето лице в две държави членки. Смятам, че същият извод следва да се направи и в настоящия случай, в който г‑жа X е била в неплатен отпуск, като се има предвид, че трудовият ѝ договор е бил прекъснат само временно и че тя е продължила да бъде обхваната от нидерландската схема за социална сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Според мен предложеното тълкуване е съобразено с целта на разпоредбите на дял II от Регламент № 1408/71, насочени към улесняване на свободата на движение на работници и свободата на предоставяне на услуги и следователно към насърчаване на икономическото взаимно навлизане на пазара, като се избягват административните усложнения, особено за работниците и предприятията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19701217">17 декември 1970 г.</DATE>, <NAME.CASE>Manpower</NAME.CASE> (<NO.CASE>35/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1970:120">EU:C:1970:120</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20001109">9 ноември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Plum</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:607">EU:C:2000:607</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също във връзка с практиката на полския Върховен съд, <HT TYPE="ITALIC">Ślebzak</HT>, K. Koordynacja systemów zabezpieczenia społecznego. LEX Wolters Kluwer, Warszawa, 2012, р. 242.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>В настоящия случай прилагането на общата стълкновителна норма (lex loci laboris) би означавало да се приеме, че г‑жа X е била подчинена на нидерландското законодателство, с изключение на един месец през 2008 г. и два месеца през 2009 г., през които тя е била подчинена на австрийското законодателство. По мое мнение такъв резултат би бил несъвместим с целта на стълкновителните норми, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Честите промени в приложимото законодателство водят до допълнителни административни затруднения. Ето защо, макар в настоящия случай г‑жа X да е решила да оспори приложимостта на нидерландското законодателство по време на неплатения ѝ отпуск, според мен предвид произтичащите допълнителни административни стъпки би било за предпочитане в повечето случаи работникът мигрант да остане подчинен на законодателството на една държава членка. Нидерландското правителство и Комисията също категорично подкрепят това виждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Накрая, просто като второстепенно съображение искам да отбележа, че това тълкуване съответства и на определението за лице, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, въведено с Регламент № 883/2004, който, макар и да не е приложим ratione temporis към настоящото дело, е показателен, доколкото се стреми да консолидира вече съществуващата практика. В определението се говори по-специално за лице, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>което осъществява, едновременно или последователно, в полза на едно предприятие или работодател или на различни предприятия или работодатели, една или няколко отделни дейности в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. член 14, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>), който предвижда: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>5. За целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент лице, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, означава лице, което осъществява, едновременно или последователно, в полза на едно предприятие или работодател или на различни предприятия или работодатели, една или няколко отделни дейности в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения съм на мнение, че щом като неплатеният отпуск е предполагал само временно преустановяване на изпълнението на трудовия договор в Нидерландия и г‑жа X е продължила да бъде обхваната от нидерландската система за социална сигурност, следва да се счита, че тя е запазила качеството си на заето лице в Нидерландия.<?PAGE NO="8"?> Следователно положението на г‑жа X в периода от <DATE ISO="20081201">1 декември 2008 г.</DATE> до <DATE ISO="20090228">28 февруари 2009 г.</DATE> би трябвало да се урежда от член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71, което води към заключението, че се прилага lex domicilii, в случая — нидерландското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В отговор на поставения от запитващата юрисдикция въпрос 2, буква б) бих искал да изтъкна, че щом като г‑жа X очевидно следва да се счита за обичайно наета в Австрия през въпросния период, за целите на определянето на приложимото законодателство по настоящото дело не е от значение дали тя е била наета в Австрия и през следващите години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>За разлика от положенията, разгледани в цитираната от запитващата юрисдикция съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от 4 октомври 2012, <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Format Urządzenia i Montaże Przemysłowe</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑115/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:606">EU:C:2012:606</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, г‑жа X е била наета едновременно в две държави членки от двама различни работодатели. Следователно не е необходимо да се взема предвид времевото ограничение от 12 месеца във връзка с временното командироване на работници, нито да се обсъжда дали заетостта ѝ в Австрия е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>временна<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Бих искал да направя едно последно уточнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Целта на стълкновителните норми, съдържащи се в дял II от Регламент № 1408/71, е не само да се осигури действието на принципа на приложимост на законодателството само на една държава, но и да се гарантира, че работникът мигрант продължава да бъде изцяло обхванат от система за социална сигурност, докато упражнява дейност в две или повече държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Във връзка с това, както вече имах възможност да отбележа по повод на едно по-ранно дело<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. моето заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Franzen и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑382/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2190">EU:C:2014:2190</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при гранични положения като разглежданото в настоящия случай следва да се отчете размерът на обезщетенията, предоставяни от законодателството на съответната държава членка, за да се гарантира, че въпросното законодателство не изключва засегнатото лице от закрилата, предлагана от основните клонове на социална сигурност. Ако степента на предоставяната по съответното законодателство закрила очевидно не е достатъчна, въпросното съображение би трябвало да се вземе предвид при определянето на приложимото законодателство. По-специално би било подходящо временно да се спре прилагането на определеното законодателство в съответствие със стълкновителните норми и да се приложи законодателството на друга държава членка, предвиждащо адекватна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Изглежда обаче, че тези заключителни съображения не са приложими към настоящото дело, тъй като в съдебното заседание нидерландското правителство потвърди, че през неплатения си отпуск г‑жа X е продължила да бъде обхваната от всички релевантни клонове на нидерландската система за социална сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук смятам, че член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство лице, което пребивава и е наето на работа в една държава членка и взема тримесечен неплатен отпуск, за да работи в друга държава членка за друг работодател, за целите на определянето на приложимото законодателство се счита за обичайно наето в две държави членки за въпросния период. В съответствие с посочената разпоредба това лице е подчинено на законодателството на държавата по пребиваване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="9"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Заключение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>С оглед на изложените дотук съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси на Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), както следва:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>Член 14, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, изменен и актуализиран с Регламент (ЕО) № 118/97 от <DATE ISO="19961202">2 декември 1996 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в главното производство лице, което пребивава и е наето на работа в една държава членка и взема тримесечен неплатен отпуск, за да работи в друга държава членка за друг работодател, за целите на определянето на приложимото законодателство се счита за обичайно наето в две държави членки за въпросния период. В съответствие с посочената разпоредба това лице е подчинено на законодателството на държавата по пребиваване<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>