<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑245/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014CC0245</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:442">EU:C:2015:442</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>10</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>10</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА P. CRUZ VILLALÓN — ДЕЛO C‑245/14</P><P>THOMAS COOK BELGIUM</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">P. Cruz Villalón</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20150702">2 юли 2015 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: испански.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑245/14</P><P>Thomas Cook Belgium NV</P><P>срещу</P><P>Thurner Hotel GmbH</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Handelsgericht Wien (Австрия)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Пространство на свобода, сигурност и правосъдие</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по граждански дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1896/2006</KEYWORD><KEYWORD>Процедура за европейска заповед за плащане</KEYWORD><KEYWORD>Член 20, параграф 2</KEYWORD><KEYWORD>Преглед на искането за издаване на европейска заповед за плащане след изтичане на срока за подаване на възражение</KEYWORD><KEYWORD>Невярна или неточна информация</KEYWORD><KEYWORD>Липса на компетентност на съдебния орган, издал европейската заповед за плащане</KEYWORD><KEYWORD>Понятие за извънредни обстоятелства</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Настоящото дело предоставя на Съда възможността да се произнесе, на практика за първи път, относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>, съдържащо се в член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="399" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">OB L 399, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>глава 19</NAME.CASE>, том 9, стр. 108). В определение Novontech-Zala (<NO.CASE>C‑324/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:205">EU:C:2013:205</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът вече постанови, че неспазването на срока за подаване на писмено възражение срещу европейска заповед за плащане поради небрежност от страна на представителя на длъжника не е основание за преглед на заповедта за плащане, тъй като такова неспазване на срока не представлява извънредно обстоятелство по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006. В решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Еco cosmetics и Raiffeisenbank St. Georgen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑119/13 и C‑120/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2144">EU:C:2014:2144</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) Съдът постановява, че процедурата по член 20 от този регламент не е приложима, когато се окаже, че европейската заповед за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент.</P></NOTE>. По-конкретно, въпросът се отнася до това дали в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане евентуалната липса на компетентност на съдебния орган, издал европейска заповед за плащане поради вероятното наличие на споразумение за предоставяне на компетентност, сключено между страните, което не е упоменато във формуляра на искането за издаване на заповедта, представлява основание — като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>извънредно обстоятелство<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/> — за преглед на тази заповед в случаите, когато длъжникът очевидно е разполагал с възможността да подаде възражение срещу същата в предвидения срок, но не го е направил.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Съображение 25 от Регламент № 1896/2006 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>След изтичането на срока за внасяне на възражение в някои изключителни случаи ответникът следва да има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане. Прегледът в изключителни случаи не следва да означава, че на ответника се дава нова възможност за оспорване на вземането. По време на процедурата за преглед основанията на вземането не следва да бъдат оценявани извън основанията, произтичащи от изключителните обстоятелства, на които се е позовал ответникът. Другите изключителни обстоятелства биха могли да включват положението, при което европейската заповед за плащане е била обоснована с неистинска информация, предоставена в исковата молба<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 16 от посочения регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Възражение срещу европейската заповед за плащане<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Ответникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, което му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на ответника.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ответникът посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Възражението се подава на писмен носител или чрез друго средство за съобщаване, включително електронно, което се приема от държавата членка по произход и е достъпно за съда по произход.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 20 от същия регламент, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Преглед в изключителни случаи<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT><IE/></TXT><P><LIST TYPE="roman"><ITEM><NP><NO.P>i)</NO.P><TXT>заповедта за плащане е била връчена по един от начините, предвидени в член 14, и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>ii)</NO.P><TXT>връчването не е било извършено в срок, който да му позволи да организира в достатъчна степен своята защита, без вина от негова страна,</TXT></NP></ITEM></LIST></P><P>или</P></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>ответникът е бил възпрепятстван да оспори вземането поради форсмажорни обстоятелства или в резултат на извънредни обстоятелства, без вина от негова страна,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>при условие че и в двата случая той действа незабавно.</P></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="3"?><PARAG IDENTIFIER="020.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент или в резултат на други извънредни обстоятелства.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="020.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Ако съдът отхвърли молбата на ответника на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.</ALINEA><ALINEA>Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Жалбоподателят в главното производство, Thomas Cook Belgium NV (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Thomas Cook<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>), е туристическа агенция, регистрирана в Гент (Белгия), която предлага различни услуги в областта на туризма. На <DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE> Thomas Cook сключва с регистрираното в Зьолден (Австрия) австрийско дружество Thurner Hotel GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Thurner Hotel<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>) договор, с който страните уговарят нови условия за сътрудничество помежду си за летния сезон на 2010 г. Впоследствие, поради неплащане от страна на Thomas Cook, Thurner Hotel, което е предоставяло настаняване на туристи в Зьолден при договорените в посочения договор условия, подава до Bezirksgericht für Handelssachen Wien (Австрия) искане за издаване на европейска заповед за плащане срещу белгийската туристическа агенция за сумата от над <FT TYPE="NUMBER">15000</FT> EUR. Заявителят обосновава компетентността на посочения съд с обстоятелството, че мястото на изпълнение на задълженията е в Австрия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130626">26 юни 2013 г.</DATE> европейската заповед за изпълнение е редовно връчена на Thomas Cook. Последното дружество не подава възражение в тридесетдневния срок по член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, тъй като съгласно твърденията му било ангажирано с проверка на архива си с цел да установи дали спорната заповед за плащане е основателна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130925">25 септември 2013 г.</DATE> Thomas Cook подава до Bezirksgericht für Handelssachen Wien искане за преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006. Твърденията на Thomas Cook са най-вече за липса на компетентност на съда, издал посочената заповед за плащане, тъй като в общите условия на подписания между страните договор се съдържа споразумение за предоставяне на компетентност, съгласно което компетентен е съдът на Гент (Белгия). Според него неправилно издадената европейска заповед за плащане трябвало да бъде обявена за невалидна на основание член 20, параграф 3 от Регламент № 1896/2006, тъй като липсата на компетентност на съда, който я е издал, съставлява основание за преглед по член 20, параграф 2 от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>С определение от <DATE ISO="20131028">28 октомври 2013 г.</DATE> Bezirksgericht für Handelssachen Wien отхвърля подаденото от Thomas Cook искане за преглед на европейската заповед за плащане. Thomas Cook обжалва в срок това определение пред запитващата юрисдикция. В подкрепа на жалбата си Thomas Cook се позовава на съображение 25 от Регламент № 1896/2006, в което като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>извънредно обстоятелство<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> по смисъла на член 20, параграф 2 от същия регламент изрично е посочено положение, при което молбата за издаване на европейска заповед за плащане се основава на посочена във формуляра на искането неистинска информация. Според него в случая Bezirksgericht für Handelssachen Wien не е извършил преценката, че съгласно общите условия, договорени между страните, компетентни са не австрийските съдилища, а съдилищата в Гент (Белгия). Според Thomas Cook посоченият правораздавателен орган е следвало да обяви, че европейската заповед за плащане е била очевидно издадена погрешно по смисъла на член 20, параграф 2 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Handelsgericht Wien решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 от посочения регламент и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от Съобщение 2004/55 на Европейската комисия от <DATE ISO="20060207">7 февруари 2006 година</DATE> и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Писмени становища по делото представят Thurner Hotel, австрийското и португалското правителство, Европейската комисия и германското правителство. Становището на Thomas Cook е представено извън срока, поради което не е прието за разглеждане. На откритото съдебно заседание, проведено по искане на Thomas Cook на <DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, се явява само Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Резюме на становищата на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Thurner Hotel оспорва, на първо място, твърденията на Thomas Cook, направени в главното производство, относно предполагаемото незнание, че съответните фактури не са платени, тъй като същите не са му били изпратени (или, най-малкото, не в предвидения срок), което според Thomas Cook му е попречило да подаде навреме своето възражение. На второ място, Thurner Hotel оспорва и твърдението, че страните са договорили подсъдност в полза на съдилищата в Гент. Във всеки случай от искането му за издаване на европейска заповед за плащане се установявало по несъмнен начин, че компетентността на правораздавателния орган, пред който същото е направено, е основана на мястото на изпълнение на договорните задължения (в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001), така че Thomas Cook е можело да възрази в тридесетдневния срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Thurner Hotel счита, че спорната разпоредба (член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006) трябва да се тълкува ограничително. Според него допускането чрез посочената разпоредба на възражения от процесуален характер, които е можело (и е трябвало) да бъдат направени в предвидения срок за подаване на възражение, би било в противоречие с принципа на правна сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Австрийското правителство също подкрепя едно ограничително тълкуване на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, което не допуска да се приеме, че са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, когато става въпрос за положение, което е можело да бъде посочено от длъжника в неговото възражение, каквото е и становището на германското правителство. Според австрийското правителство само европейска заповед за плащане, която е очевидно незаконосъобразна или получена чрез измамни действия, би трябвало да бъде обект на прегледа по член 20, параграф 2 от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Португалското правителство посочва, че член 20, параграф 2 от Регламента допуска искане за преглед на европейска заповед за плащане след изтичане на срока за подаване на възражение в два случая: първо, когато заповедта за плащане очевидно е издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, посочени в този регламент, в смисъл, че по отношение на съответната заповед не са спазени установените в Регламента изисквания за валидност за нейното издаване; и второ, когато е налице каквото и да било друго обстоятелство от извънреден характер. Португалското правителство счита, че целта на установения в член 16, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 срок за подаване на възражение е да се оспори законосъобразността или действителността на вземането, чието изпълнение се търси в случаите, когато европейската заповед за плащане отговаря на установените в посочения регламент изисквания за валидност. Обратно, прегледът по член 20, параграф 2 от Регламента има за цел да не се допусне изпълнение на заповеди за плащане, които са издадени в нарушение на същия. Според португалското правителство издаването на заповедта от некомпетентен съд е нарушение на основно изискване за валидност и същата трябва да може да бъде оспорена в срок по-дълъг от установения в член 16.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Комисията предлага на първия въпрос да се отговори положително, в смисъл че ако заповедта за плащане действително е издадена от некомпетентен в международен аспект правораздавателен орган, предвид установените в Регламент № 1896/2006 условия същата е издадена погрешно, което открива възможността да се поиска прегледът по член 20, параграф 2 от посочения регламент. На втория въпрос трябва да се отговори след изясняване на обстоятелството дали заповедта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>очевидно<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е била издадена погрешно. В случаите на международна съдебна компетентност, невинаги е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>очевидно<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> дали органът, издал заповедта, е компетентен. Според Комисията задължаването на правораздавателния орган да извърши във всеки случай задълбочена преценка на своята компетентност при издаването на заповедта би било в противоречие с целите на Регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Комисията предлага обхватът на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 да бъде ограничен съобразно предвиденото в Регламент № 1215/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OB L 351, стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, така че европейската заповед за плащане да може да бъде оспорена след изтичане на срока за възражение само тогава когато са нарушени разпоредби за предоставяне на международна компетентност на съдилищата, предназначени най-вече да защитят по-слабата страна в дадено правоотношение или в случаите, предвидени в член 24 от Регламент № 1215/2012 (изключителна компетентност), към който препраща член 45, параграф 1, буква д), подточка ii) от същия регламент. Евентуалното нарушение на споразумение за предоставяне на компетентност, което изглежда е в основата на настоящото дело, не попада в никой от посочените случаи, поради което не може да се приеме, че заповедта <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>очевидно<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> е издадена погрешно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Ето защо според Комисията трябва да се прецени дали са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>други извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006. Комисията предлага ограничително тълкуване на това понятие, свеждайки го до положенията на умишлена злоупотреба със заповедното производство, която следва да бъде установена във всеки отделен случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Според нея в настоящото дело за такова обстоятелство не може да се приеме обосноваването на компетентността на Bezirksgericht für Handelssachen Wien от страна на Thurner Hotel с мястото на изпълнение на договорните задължение в съответствие с член 5 от Регламент № 44/2001.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Германското правителство счита, че не всяка неточна или невярна информация, посочена във формуляра на искането, дава възможност за неговото атакуване на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006. Прегледът на европейската заповед за плащане е обоснован само тогава когато с оглед на интересите на двете страни нейното изпълнение би<?PAGE NO="6"?> било непоносимо (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>unerträglich<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>) за една от тях. Германското правителство също така цитира определението<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Novontech-Zala</NAME.CASE><NO.CASE>C‑324/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:205">EU:C:2013:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, отнасящо се до член 20 от Регламент № 1896/2006, в което във връзка с тридесетдневния срок за подаване на възражение Съдът постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>когато […] пропускането на посочения срок се дължи на неполагане на дължимата грижа от страна на представителя на длъжника, подобно положение не може да представлява извънредни обстоятелства по смисъла на тези разпоредби [член 20, параграф 1, буква б) и параграф 2], тъй като е могло лесно да бъде избегнато<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. Според германското правителство същият извод следва да бъде приложим и да не се приема, че са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> при положение, което лесно е могло да бъде избегнато от този, който се позовава на него. Освен това, да се допусне преглед на европейска заповед за плащане, срещу която е можело да бъде подадено възражение в предвидения срок (възражение, което съгласно член 16, параграф 3 от Регламент № 1896/2006, не трябва дори да бъде мотивирано), би било в противоречие с целите на същия регламент (по-специално за бързина на процедурата и за намаляване на разходите).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Според германското правителство обстоятелството, че ищецът по искането за европейска заповед за плащане и ответната страна не са единодушни по отношение на международната съдебна компетентност, по никакъв начин не е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>извънредно<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, а Thomas Cook е можело без затруднение да посочи липсата на компетентност на съда, издал заповедта, като подаде възражение. Накрая, германското правителство счита, че във всеки случай, дори правораздавателният орган, който в крайна сметка е издал заповедта, да не е имал международна компетентност, става въпрос за безпристрастен и независим съд на държава членка, като няма причина да се счита, че с неговия акт интересите на Thomas Cook са пренебрегнати или нарушени.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция поставя на Съда два преюдициални въпроса. С първия от тях същата иска да се установи дали може по реда на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 да се поиска преглед на европейска заповед за плащане, издадена от некомпетентен орган въз основа на посочената във формуляра на искането информация относно компетентността; с втория въпрос (който се поставя, в случай че на първия бъде отговорено утвърдително) запитващата юрисдикция иска да бъде пояснено дали фактът, че заповедта е издадена въз основа на информация относно компетентността, която впоследствие се е оказала неточна, означава, че са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на посочената разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Според мен, както предлага германското правителство в становището си, двата въпроса могат да бъдат обединени в един, преформулиран по следния начин:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Следва ли член 20, параграф 2 във връзка със съображение 25 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че издаването на европейска заповед за плащане въз основа на съдържаща се във формуляра на искането информация, която впоследствие се е оказала неточна, и по-конкретно, ако от тази информация зависи компетентността на съда, представлява наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, което допуска ответникът, на когото тази заповед за плащане е редовно връчена, да поиска преглед по съдебен ред на същата<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="7"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Разглеждане на въпроса</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Преглед в изключителни случаи<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>след изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 ответникът също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент, или в резултат на други извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, които обстоятелства, съгласно съображение 25 от посочения регламент, на което запитващата юрисдикция се позовава изрично<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В текста на втория преюдициален въпрос Handelsgericht Wien се позовава на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>съображение 25 от Съобщение 2004/55 на Европейската комисия от <DATE ISO="20060207">7 февруари 2006 година</DATE><QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. Считам, че се има предвид измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, с което се създава процедурата за европейска заповед за плащане (COM (2006) 57 окончателен) и което въвежда съображение 25 в сега действащата редакция на Регламента.</P></NOTE>, биха могли да включват положение, при което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>европейската заповед за плащане е била обоснована с неистинска информация, предоставена в исковата молба<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Както съдържащото се в член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 изискване да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>очевидно<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, че заповедта е била <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>издадена погрешно<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, така и уточнението в съображение 25, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>прегледът в изключителни случаи не следва да означава, че на ответника се дава нова възможност за оспорване на вземането<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, според мен навеждат на извода, че способът за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>преглед при изключителни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> трябва да бъде прилаган ограничително. Ето защо принципно споделям становището на германското правителство, че не всяка неточна или невярна информация, посочена във формуляра на искането, може да обоснове прегледа на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Широкото приложение на способ, замислен изключително за извънредни случаи, би противоречало на самата същност на процедурата за европейска заповед за плащане, която като цяло предоставя на длъжника само една възможност да реагира срещу искането на ищеца — възражението по член 16 от Регламент № 1896/2006 — но именно поради това по отношение на същото са предвидени много малко формални (да бъде представено в писмена форма в тридесетдневен срок) и никакви материалноправни изисквания (не се изисква мотивиране)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>По принцип съгласно член 17, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 вследствие на подаването на възражение производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход по общия ред на гражданското производство. В рамките на това производство може например да се оспорва въпросът за международната съдебна компетентност, и по-конкретно — що се отнася до настоящия случай — валидността и действието на дадена клауза за подсъдност, договорена между страните.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че член 20, параграф 2 във връзка със съображение 25 от посочения регламент трябва да бъде предмет на ограничително тълкуване, мнение, което съвпада с това на всички представили становища участници по делото, с изключение на португалското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>В случай като разглеждания това означава, че що се отнася до предоставената от ищеца във формуляра на искането информация, способът за преглед не би следвало да е допустим, когато длъжникът (особено когато става въпрос за търговец, както е в случая) при разглеждане на редовно връчената му европейска заповед за плащане е можел да установи, че информацията, на която издалият я орган се е основал (а именно предоставената от ищеца информация), е била неточна, неправилна или невярна. Тоест, мнението ми съвпада с това на Thurner Hotel и австрийското правителство, че тази неточна или невярна информация, срещу която длъжникът е имал възможността да реагира с възражението си, не представлява наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, което да обосновава преглед на заповедта за плащане. Накрая считам, че посочената в съображение 25 от Регламент № 1896/2006 <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>неистинска информация<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> следва да се<?PAGE NO="8"?> ограничава до такава, в която неверните или неточни данни се разкриват или могат да бъдат преценени от длъжника в един действително по-късен момент след изтичането на срока по член 16, параграф 2 от същия регламент, преценката за което трябва да се извършва от националния съд във всеки конкретен случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Ето защо и като междинно заключение считам, че за наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>, позволяващо на длъжника да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, може да бъде прието положение, при което тази заповед е основана на информация, посочена във формуляра на искането, за която е установено, че е невярна или неточна в един действително по-късен момент след изтичане на срока за подаване на възражение, което във всеки отделен случай трябва да бъде доказано от длъжника. Иначе казано, ако заповедта се основава на посочена във формуляра на искането информация, в която неверните или неточни данни е можело да бъдат установени от длъжника в рамките на срока, установен в член 16, параграф 2 от същия регламент, преценката за което следва да бъде извършена от националния съд, не са налице <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, които да обосноват този преглед.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Според мен по причини, които ще изложа по-нататък, фактът, че от невярната или неточна информация, посочена във формуляра на искането, зависи компетентността на съда, издал заповедта, какъвто конкретно е посоченият от Handelsgericht Wien случай, също не води до различен извод.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Както се посочва в съображение 16 от Регламент № 1896/2006, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>съдът следва да разгледа иска [за издаване на европейска заповед за плащане], включително въпроса за подсъдността […], въз основа на информацията, предоставена във формуляра на исковата молба<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, като не е задължително лицето, което проверява искането, да бъде съдия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Нещо повече, в член 8 от Регламент № 1896/2006 е предвидена възможността тази проверка да представлява автоматизирана процедура.</P></NOTE>. Сред изискванията, които съгласно член 8 от Регламент № 1896/2006 трябва да бъдат проверени въз основа на съответния формуляр от съда, пред който е подадена молбата за издаване на европейска заповед за плащане, е включена и международната съдебна компетентност (член 6 от същия регламент). В този смисъл лицето, което разглежда молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се ограничава до това да прецени дали цифровият код (от тринадесетте възможни) на основанието за компетентност на съда, посочен от ищеца във формуляр А, съдържащ се в приложение I към Регламент № 1896/2006, отговаря на предвиденото в Регламент № 44/2001<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>По-конкретно и което е от значение за разглеждания случай (в който като страна не фигурира потребител), член 6, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>за целите на прилагането на настоящия регламент компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент (ЕО) № 44/2001<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>. Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">ОВ L 12, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74 е заменен, считано от <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE>, от Регламент № 1215/2012, който не е бил приложим към момента на възникване на обстоятелствата по настоящото дело.</P></NOTE>, към който препраща член 6, параграф 1 от Регламент № 1896/2006 относно съдебната компетентност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>По думите на Kormann <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>допустима е само проверка за правдоподобност, която се извършва чрез сравнение с данните относно основното вземане<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> (<HT TYPE="ITALIC">Kormann</HT> J.M. Das neue Europäische Mahnverfahren im Vergleich zu den Mahnverfahren in Deutschland und Österreich. Jena: Jenaer Wissenschaftliche Verlagsgesellschaft, 200, р. 96).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>От друга страна, с връчването на европейската заповед за изпълнение чрез формуляр Д, съдържащ се в приложение V към Регламент № 1896/2006, в буква в) от същия на длъжника ясно се указват не само възможността да подаде възражение в 30-дневен срок и последиците от неподаването на същото, но и се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>настоящата заповед е издадена единствено на основание на информация, предоставена от ищеца. Тази информация не е проверявана от съда<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Ето защо в настоящия случай и предвид обстоятелството, че съгласно посоченото от запитващата юрисдикция заповедта е редовно връчена на Thomas Cook, следва да се приеме, че от момента на получаването ѝ (когато започва да тече срокът за подаване на възражение) посоченото дружество е знаело, че тази заповед е издадена само въз основа на информацията, предоставена от Thurner Hotel във формуляр А, съдържащ се в приложение I към Регламент № 1896/2006. Следователно, независимо че по делото няма данни дали Thomas Cook реално е получило копие от този формуляр А, същото белгийско дружество е можело да прецени, че Thurner Hotel не е посочил в искането си наличието на сключено между страните споразумение за предоставяне на компетентност (доколкото заповедта изхожда от австрийски съд, а не от съда в Гент), както и че, принципно, лицето, което е разглеждало искането въз основа на информацията във формуляра, не е знаело непременно за съществуването на тази клауза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Следва да се има предвид, че съгласно член 7, параграф 2, буква д) от Регламент № 1896/2006 на този етап от производството ищецът трябва да посочи само описание на доказателствата в подкрепа на вземането, така че е много вероятно към момента на извършване на проверката на молбата, за която се отнася член 8, съдът, пред който е подадено искането, въобще да не разполага със сключения между страните договор.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В тази връзка и предвид факта, че член 24 от Регламент № 44/2001 като принцип установява мълчалива пророгация на компетентността, ако ответникът се яви пред съд, който не е първоначално договореният между страните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Член 24 от посочения регламент предвижда, че макар между страните да е договорена клауза за подсъдност, ищецът може да предяви своя иск пред съд, различен от договорения, а ответникът мълчаливо да приеме компетентността на този съд, като се яви пред него, което ще доведе до реалното обезсилване на споразумението за подсъдност, което страните може преди това да са сключили (освен в случаите на изключителна компетентност съгласно член 22 от Регламент № 44/2001). В това отношение, именно във връзка с процедурата за европейска заповед за плащане, Съдът вече се е произнесъл, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>подаването на възражение срещу европейска заповед за плащане, в което не се оспорва компетентността на съда на държавата членка по произход, не може да се счита за явяване по смисъла на член 24 от Регламент (ЕО) № 44/2001<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>, дори когато ответникът е изложил основания по същество на спора (решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Goldbet Sportwetten</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑144/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:393">EU:C:2013:393</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също, като цяло относно посочения член 24, решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Cartier parfums-lunettes и Axa Corporate Solutions assurances</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑1/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:109">EU:C:2014:109</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл).</P></NOTE>, считам също така, че посочването от ищеца в заповедно производство на мястото на изпълнение на задължението като критерий за определяне на компетентността на австрийския съд (член 5, параграф 1 от Регламент № 44/2001) — изчаквайки реакцията на длъжника — само по себе си не може да бъде определено като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>невярна информация<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> по смисъла на разглежданото съображение 25<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Отчитайки и обстоятелството, че Thurner Hotel оспорва съществуването на посочената от Thomas Cook клауза за подсъдност (вж. точки 2 и 3 от становището на Thurner Hotel).</P></NOTE>. Както Съдът постановява във връзка с идентичните разпоредби от Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 година</DATE> относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Брюкселска конвенция<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3, изменена с последващите конвенции за присъединяването към нея на новите държави членки.</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>няма основания, свързани с общата структура или целите на посочената конвенция, да се приеме, че страните по споразумение за предоставяне на компетентност по смисъла на член 17 [член 23 от Регламент № 23/2001] не могат да представят спора на вниманието на юрисдикция, различна от установената с това споразумение<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Elefanten Schuh</NAME.CASE> (<NO.CASE>150/80</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1981:148">EU:C:1981:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>ČPP Vienna Insurance Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑111/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:290">EU:C:2010:290</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл). В тази връзка следва също така да се припомни, че член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 не изключва признаването на съдебно решение, постановено в нарушение на клауза за предоставяне на компетентност по смисъла на член 23 от същия регламент. Не се признават само решенията, постановени в нарушение на раздел 3 (компетентност по дела във връзка със застраховане), раздел 4 (компетентност при потребителски договори) и раздел 6 (изключителна компетентност), включени в глава II от посочения регламент, или в случаите на член 72 от същия.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Освен това, следва да се има предвид, че самото съществуване на подобно споразумение в общите договорни условия между страните не означава, че същото е действително съгласно член 23 от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>По този въпрос вж. <HT TYPE="ITALIC">Mankowski</HT> P. Artikel 23 Brüssel I-VO — in: T. Rauscher (ed.): Europäisches Zivilprozess- und Kollisionsrecht - EuZPR / EuIPR. Munich. Sellier, 2006, р. 411 et sq., по-конкретно параграф 16 и сл.</P></NOTE>. Преценката за формална действителност в случай на спор между страните ще изисква по-задълбочена проверка от страна на съда, разглеждащ делото, от тази, която следва да се извърши съгласно член 8 от Регламент № 1896/2006, независимо че същият е бил уведомен за съществуването на такова споразумение във формуляра на искането<?PAGE NO="10"?> за издаване на европейска заповед за плащане. Така според мен в случаите, когато ищецът по искане за издаване на европейска заповед за плащане изпитва съмнения относно действителността на споразумението за предоставяне на компетентност, включено в общите договорни условия, същият не е задължен да го посочва във формуляра на искането за издаване на заповедта, тъй като тези обстоятелства не могат в никакъв случай да бъдат оспорвани в рамките на процедурата за европейска заповед за плащане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Поради това считам, че за наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>, позволяващо на длъжника да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006, може да се счита положение, при което тази заповед е основана на информация, посочена във формуляра на искането, за която е установено, че е невярна или неточна в един действително по-късен момент след изтичане на срока за подаване на възражение, дори ако от тази информация зависи компетентността на съда, по-конкретно когато ищецът е пропуснал да посочи наличието на евентуално споразумение между страните за предоставяне на съдебна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Ето защо според мен на поставения от Handelsgericht Wien преюдициален въпрос трябва да се отговори, че в случай като разглеждания член 20, параграф 2 във връзка със съображение 25 от Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че не представлява наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, което да позволява на длъжника, на когото редовно е връчена европейска заповед за плащане, да поиска преглед по съдебен ред на същата, фактът, че тази заповед е издадена въз основа на невярна или неточна информация, посочена във формуляра на искането, дори когато от тази информация зависи компетентността на съда — по-конкретно когато ищецът е пропуснал да посочи евентуалното наличие между страните на споразумение за предоставяне на съдебна компетентност — освен ако длъжникът не докаже пред националния съд, че е могъл да узнае за неверния или неточен характер на посочената във формуляра на искането информация едва в един действително по-късен момент след изтичане на срока за подаване на възражение по член 16, параграф 2 от същия регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Handelsgericht Wien по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>Член 20, параграф 2 във връзка със съображение 25 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува при обстоятелства като тези по настоящото дело в смисъл, че не представлява наличие на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>извънредни обстоятелства<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>, което да позволява на длъжника, на когото редовно е връчена европейска заповед за плащане, да поиска преглед по съдебен ред на същата, фактът, че тази заповед е издадена въз основа на невярна или неточна информация, посочена във формуляра на искането, дори когато от тази информация зависи компетентността на съда — по-конкретно когато ищецът е пропуснал да посочи евентуалното наличие между страните на споразумение за предоставяне на съдебна компетентност — освен ако длъжникът не докаже пред националния съд, че е могъл да узнае за неверния или неточен характер на посочената във формуляра на искането информация едва в един действително по-късен момент след изтичане на срока за подаване на възражение по член 16, параграф 2 от същия регламент<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>