<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-436/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0436</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:77">EU:C:2022:77</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>37</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>37</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на L. Medina — Дело C‑436/20</HT></P><P>ASADE</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">L. Medina</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20220203">3 февруари 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑436/20</P><P>Asociación Estatal de Entidades de Servicios de Atención a Domicilio (ASADE)</P><P>срещу</P><P>Consejería de Igualdad y Políticas Inclusivas</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Висш съд на автономна област Валенсия, Испания)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Обществени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Членове 49 и 56 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги</KEYWORD><KEYWORD>Икономическа дейност</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2014/24/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 4, буква г)</KEYWORD><KEYWORD>Условия за приложимост</KEYWORD><KEYWORD>Член 20, параграф 1 и член 77</KEYWORD><KEYWORD>Запазени поръчки</KEYWORD><KEYWORD>Членове 74—76 и приложение XIV</KEYWORD><KEYWORD>Предоставяне на социални услуги</KEYWORD><KEYWORD>Обществени поръчки в областта на социалните услуги</KEYWORD><KEYWORD>Опростен режим</KEYWORD><KEYWORD>Договори за съвместно предоставяне на такива услуги</KEYWORD><KEYWORD>Изключване на образуванията със стопанска цел</KEYWORD><KEYWORD>Принципи на прозрачност, равенство и пропорционалност</KEYWORD><KEYWORD>Условие по търга</KEYWORD><KEYWORD>Географско ограничение</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2006/123/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Материален обхват</KEYWORD><KEYWORD>Член 2, параграф 2, буква й)</KEYWORD><KEYWORD>Изключване на социалните услуги</KEYWORD></INDEX><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>I.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правна уредба</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Правото на Съюза</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Директивата за услугите</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Испанското право</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>II.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Фактите, производството и преюдициалните въпроси</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><?PAGE NO="2"?><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>III.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Анализ</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>А.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Предварителни бележки</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>Б.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По първия и втория въпрос</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По естеството на разглежданите в главното производство социални услуги</ITEM.CONT><ITEM.REF>13</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По условията за приложимост на Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По характеристиките на обществената поръчка</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Възмезден договор</ITEM.CONT><ITEM.REF>20</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Договор, сключен между икономически оператор и един или повече възлагащи органи</ITEM.CONT><ITEM.REF>21</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Договор за доставка на услуги</ITEM.CONT><ITEM.REF>22</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>в)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По праговите критерии</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По запазените поръчки и опростения режим по Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>а)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По запазените поръчки</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Запазените поръчки по член 20 от Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>25</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2)</NO.ITEM><ITEM.CONT>Запазените поръчки по член 77 от Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>27</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>б)</NO.ITEM><ITEM.CONT>По правилата, предвидени в членове 75 и 76 от Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>28</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>4.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Свободата на установяване</ITEM.CONT><ITEM.REF>30</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>В.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По третия въпрос</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съвместимостта на спорния критерий за подбор с Директива 2014/24</ITEM.CONT><ITEM.REF>33</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съвместимостта на критерия за подбор с Директивата за услугите</ITEM.CONT><ITEM.REF>34</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>3.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съвместимостта на критерия за подбор с основните свободи</ITEM.CONT><ITEM.REF>35</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>IV.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Заключение</ITEM.CONT><ITEM.REF>37</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Asociación Estatal de Entidades de Servicios de Atención a Domicilio (Национално сдружение на лицата, които предоставят грижи в домашна среда, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>ASADE<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, Испания) е професионална организация за частни предприятия. Тя иска от запитващата юрисдикция, Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Висш<?PAGE NO="3"?> съд на автономна област Валенсия, Испания), да отмени Декрет 181/2017<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Decreto 181/2017, de 17 de noviembre, del Consell, por el que se desarrolla la acción concertada para la prestación de servicios sociales en el ámbito de la Comunitat Valenciana por entidades de iniciativa social (Декрет 181/2017 на Съвета за изпълнение на съвместното предоставяне на социални услуги в автономна област Валенсия от предприятия за социални инициативи (DOGV, бр. 8197 от <DATE ISO="20171223">23 декември 2017 г.</DATE>, стр. 48245) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Декрет 181/2017<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</P></NOTE> на Comunitat Valenciana (автономна област Валенсия, Испания) в частта, в която не допуска образувания със стопанска цел да сключват с публичните органи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>договори за съвместно предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>В националното право се използва терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>acuerdos de acción concertada<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>. Вж. в този смисъл членове 44bis, 53 и 56 и дял VI от Ley 5/1997, de 25 de junio, por la que se regula el Sistema de Servicios Sociales en el ámbito de la Comunidad Valenciana (Закон 5/1997 от <DATE ISO="19970625">25 юни 1997 г.</DATE> относно правната уредба на системата за социални услуги в автономна област Валенсия) (BOE, бр. 192, <DATE ISO="19970812">12 август 1997 г.</DATE>, стр. 24405), изменен с Ley 13/2016, de 29 de diciembre, de medidas fiscales, de gestión administrativa y financiera, y de organización de la Generalitat (Закон 13/2016 от <DATE ISO="20161229">29 декември 2016 г.</DATE> относно данъчните мерки, административното и финансовото управление и организацията на правителството на автономна област Валенсия) (BOE, бр. 34, <DATE ISO="20170209">9 февруари 2017 г.</DATE>, стр. 8694) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Закон 5/1997<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>С тези договори публичните органи възлагат управлението на определени социални услуги на организации със социална цел. Така от тях не се изисква да следват процедурите, залегнали в законодателството на Съюза в областта на обществените поръчки. По силата на Декрет 181/2017 обаче само частноправните организации с нестопанска цел могат да сключват тези договори, за да предоставят социални услуги, сред които помощ за деца, юноши, младежи, възрастни хора, хора с увреждания, мигранти, жени в уязвимо положение и членове на ЛГБТИ<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица.</P></NOTE> и ромските общности (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>разглежданите услуги<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Този списък не е включен в акта на преюдициално запитване, с който е сезиран Съдът. В писменото си становище Комисията предоставя на Съда връзката към публикувания Декрет 181/2017 (вж. https://www.dogv.gva.es/datos/2017/12/23/pdf/2017_11941.pdf). Член 6, параграф 2 от този декрет препраща към негово приложение, в което са изброени разглежданите услуги.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Именно в този контекст от Съда по същество се иска да уточни дали правото на Съюза — и по-специално членове 49 и 56 ДФЕС, членове 74, 76 и 77 от Директива 2014/24/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="65" DATE.PUB="2014">ОВ L 94, 2014 г., стр. 65</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, както и член 15, параграф 2 от Директива 2006/123/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">OВ L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Директивата за услугите<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) — допуска национална правна уредба, която не позволява на образуванията със стопанска цел да сключват договори с публични органи за съвместно предоставяне на социални услуги, като същевременно позволява на организации с нестопанска цел да сключват такива договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Сложността на темата и техническият характер на приложимите норми, произтичащи от различни актове на правото на Съюза, не бива да поставят под съмнение важността на този въпрос, тъй като от Съда се иска да установи връзката между икономическата дейност и социалните въпроси, както и тази между правото на Съюза и националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се цитира генералният адвокат Tesauro, който преди повече от 20 години подчертава, че секторът на социалната сигурност не е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>остров извън обсега на правото [на Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Заключение по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Decker</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑120/95 и C‑158/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:399">EU:C:1997:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това е било вярно към онзи момент и на още по-голямо основание е вярно сега. Макар държавите членки да запазват автономия по отношение на<?PAGE NO="4"?> организацията на своите системи за социална сигурност, тази автономия не изключва прилагането на основните свободи, предвидени в Договорите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980428">28 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kohll</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑158/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:171">EU:C:1998:171</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smits и Peerbooms</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:404">EU:C:2001:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030513">13 май 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Müller-Fauré и van Riet</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑385/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:270">EU:C:2003:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20031023">23 октомври 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inizan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑56/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:57">EU:C:2003:57</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0017">17</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, неразделна част от които са правилата за обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180208">8 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lloyd's of London</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑144/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:78">EU:C:2018:78</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2014/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Директива 2014/24 установява правила, насочени към координирането на националните процедури за възлагане на обществени поръчки над определена стойност, за да бъдат в съответствие с принципите на свободно движение на стоки, свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, както и с произтичащите от тях принципи, като равнопоставеност, недискриминация, пропорционалност и прозрачност. Тя цели също да гарантира, че възлагането на обществените поръчки ще бъде поставено на ефективна конкурентна основа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съображения 1 и 6 от Директива 2014/24 гласят:</TXT><P><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>(1)</NO.P><TXT>При възлагането на обществени поръчки от органите на държавите членки или от тяхно име трябва да бъдат спазвани принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално тези за свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и произтичащите от тях принципи, като равно третиране, недопускане на дискриминация, взаимно признаване, пропорционалност и прозрачност Въпреки това за обществените поръчки над определена стойност следва да се изготвят разпоредби за координиране на националните процедури за възлагане на обществени поръчки, така че да се гарантира, че тези принципи се прилагат на практика и че при обществените поръчки има конкуренция.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(6)</NO.P><TXT>Целесъобразно е също да се припомни, че настоящата директива не следва да засяга законодателството на държавите членки в областта на социалната сигурност. Настоящата директива не следва да се прилага и за либерализацията на услугите от общ икономически интерес, запазени за публични или частни субекти, нито за приватизацията на публични субекти, които предоставят услуги.</TXT><?PAGE NO="5"?><P>Също така следва да се припомни, че държавите членки имат правото да организират предоставянето на задължителни социални услуги или други услуги, например пощенски услуги, като услуги от общ икономически интерес, като нестопански услуги от общ интерес или като съчетание от двете. Целесъобразно е да се поясни, че нестопанските услуги от общ интерес не следва да попадат в обхвата на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></NP></CONSID></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В съображение 114 от тази директива се посочват основанията за опростен режим за някои услуги за личността, каквито са някои социални, здравни и образователни услуги, а в съображение 118 от нея е очертан режимът на запазени поръчки за услугите, изброени в член 77, параграф 1 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 1, параграфи 1, 2, 4 и 5 от Директива 2014/24, който е в дял I, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Обхват, определения и общи принципи<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива установява правила за процедурите за обществени поръчки, провеждани от възлагащи органи, във връзка с договорите за обществени поръчки и конкурсите за проект, чиято прогнозна стойност не е под праговете, предвидени в член 4.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>По смисъла на настоящата директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> е придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка на […] услуги от икономически оператори, избрани от тях, без значение дали […] услугите са предназначени за обществени цели.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга правото на държавите членки да определят, в съответствие с правото на Съюза, кои услуги считат за услуги от общ икономически интерес, как следва да се организират и финансират такива услуги при спазване на правилата за държавната помощ и на какви специални задължения следва да се подчиняват. Освен това настоящата директива не засяга решенията на публичните органи относно това дали, как и до каква степен желаят да изпълняват сами публичните функции съгласно член 14 ДФЕС и Протокол № 26.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не засяга начина, по който държавите членки организират своите системи за социална сигурност<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>В член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>обществените поръчки<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> се определят като „писмени договори с определен паричен интерес, сключени между един или повече икономически оператори и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 1, точка 10 от тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> означава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>всяко физическо или юридическо лице или публично образувание, или група от такива лица и/или образувания, включително временно сдружение от предприятия, които предлагат на пазара изпълнение на строителство и/или строеж, доставка на продукти или предоставяне на услуги<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 4 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Прагови стойности<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Настоящата директива се прилага за обществени поръчки, чиято прогнозна стойност без данък върху добавената стойност (ДДС) е по-голяма или равна на следните прагове:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT><FT TYPE="NUMBER">750000</FT> EUR — за обществени поръчки за услуги във връзка с социални и други специфични услуги, изброени в приложение XIV<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 20 от Директива 2014/24, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Запазени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="020.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да запазят правото на участие в процедури за възлагане на обществена поръчка за защитени предприятия или икономически оператори, чиято основна цел е социалното и професионално интегриране на хора с увреждания или хора в неравностойно положение, или да предвидят такива поръчки да бъдат изпълнявани по програми за създаване на защитени работни места, при условие че най-малко 30 % от служителите на тези предприятия, икономически оператори или програми са работници с увреждания или в неравностойно положение.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Дял III от тази директива е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Специални режими за възлагане на обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> и включва глава I, която се състои от членове 74—77. Тези членове съдържат разпоредби относно опростения режим, приложим за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>социални и други специфични услуги<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Член 74 от Директива 2014/24, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Възлагане на поръчки за социални и други специфични услуги<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>Обществените поръчки за социални и други специфични услуги, изброени в приложение XIV, се възлагат в съответствие с настоящата глава, когато стойността на поръчките е по-голяма или равна на прага, посочен в член 4, буква г)<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Член 75 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Публикуване на обявления<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, определя условията за публикуването на обявленията за възлагане на обществените поръчки, посочени в член 74.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Член 76 от Директива 2014/24, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>Принципи на възлагане на поръчките<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="076.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки въвеждат национални правила за възлагането на поръчки съгласно настоящата глава с цел да се гарантира, че възлагащите органи спазват принципите на прозрачност и равнопоставеност на икономическите оператори. Държавите членки запазват правото да определят приложимите процедурни правила, доколкото тези правила позволяват на възлагащите органи да вземат под внимание конкретните особености на въпросните услуги.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="076.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки гарантират, че възлагащите органи могат да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на качество, непрекъснатост, достъпност, достъпна цена, наличие и всеобхватност на услугите, особените потребности на различните категории<?PAGE NO="7"?> ползватели, включително групите в неравностойно положение и уязвимите групи, приобщаването и осигуряването на възможности за ползвателите, както и иновациите. Държавите членки могат също така да предвидят, че изборът на доставчика на услугите се осъществява въз основа на офертата, характеризираща се с най-доброто съотношение качество/цена, като се вземат предвид критериите за качество и устойчивост на социалните услуги<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 77, параграф 1 от Директива 2014/24, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Запазени поръчки за определени услуги<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, държавите членки могат да предвидят възможност възлагащите органи да запазят правото за организации да участват в процедури за възлагане на обществена поръчка изключително за онези здравни, социални и културни услуги, посочени в член 74, които попадат в посочените в този член кодове по CPV<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>CPV въвежда единна класификационна система на обществените поръчки, насочена към унифициране на наименованията, използвани от органите и институциите, възлагащи поръчките, за описване на предмета на провежданите от тях търгове. Вж. https://simap.ted.europa.eu/cpv.</P></NOTE>. Член 77, параграф 2 от тази директива определя условията, на които трябва да отговарят тези организации, за да участват във възлагането на запазени поръчки. Съгласно член 77, параграф 3 от Директива 2014/24 максималната продължителност на договора за поръчка не надвишава три години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Приложение XIV към Директива 2014/24 съдържа списък на услугите по член 74.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директивата за услугите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 27 от Директивата за услугите:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>Настоящата директива не следва да обхваща онези услуги в социалната област като настаняване, грижи за децата и подпомагането на семейства и лица в нужда, които се предоставят от държавата на национално, регионално и местно ниво, от доставчици упълномощени от държавата или от благотворителни организации, признати за такива от държавата, с цел осигуряване на подкрепа за онези, които са временно или постоянно в нужда, поради недостатъчен семеен доход, частична или пълна липса на независимост, както и за онези, пред които стои риск от маргинализиране. Тези услуги са от изключителна важност с цел гарантиране на основното право на човешко достойнство и са израз на принципите на социална кохезия и солидарност, и не следва да бъдат повлияни от настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 2 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага спрямо следните дейности:</P><P>[…]</P><?PAGE NO="8"?><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>й)</NO.P><TXT>социални услуги по социално настаняване, грижи за деца и подпомагане на семейства или лица, временно или постоянно в нужда, които се предоставят от държавата, чрез доставчици получили мандат от нея или благотворителни организации, признати за такива от държавата;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Испанското право</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>По силата на предоставените ѝ от испанската конституция правомощия в областта на социалните услуги автономна област Валенсия приема Закон 5/1997. Следва да се вземат предвид членове 44 bis, 53, 56, 62, 63, 64, 66, 67 и 68 от този закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В изпълнение на Закон 5/1997 е приет Декрет 181/2017, който е предмет на спора по главното производство. Въпреки че Закон 5/1997 е отменен със Закон 3/2019<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Ley 3/2019, de 18 de febrero, de servicios sociales inclusivos de la Comunitat Valenciana (Закон 3/2019 от <DATE ISO="20190218">18 февруари 2019 г.</DATE> относно всеобхватните социални услуги на автономна област Валенсия) (BOE, бр. 61, <DATE ISO="20190312">12 март 2019 г.</DATE>, стр. 23249).</P></NOTE>, последният оставя в сила Декрет 181/2017. Трябва да се вземат предвид членове 3, 6, 11, 13, 15, 17, 19 и 21—26 от Декрет 181/2017, които прилагат предвидените в Закон 5/1997 правила.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>ASADE подава жалба пред запитващата юрисдикция с искане за отмяна на Декрет 181/2017 и обявяването за неприложими на някои разпоредби на Закон 5/1997<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>По-специално член 44bis, параграф 1, буква с), член 53, член 56, параграф 2 и дял VI от Закон 5/1997.</P></NOTE>. ASADE твърди, че Декрет 181/2017 е незаконосъобразен в частта, в която изключва възможността образувания със стопанска цел да предоставят обществени услуги чрез договори за публично-частни партньорства и позволява на организациите с нестопанска цел — не само на доброволческите сдружения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Изглежда, че този термин произтича от решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> и др. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CASTA и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑50/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:56">EU:C:2016:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), които разглеждат доброволчески сдружения в контекста на обществени поръчки.</P></NOTE> — да предоставят такива услуги срещу възнаграждение, без да е необходимо да участват в прозрачна и състезателна процедура при условия на равно третиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>ASADE твърди, че Декрет 181/2017 и определени разпоредби на Закон 5/1997 противоречат, първо, на свободата на установяване, прогласена в член 49 ДФЕС, второ, на Директива 2014/24, тъй като тези норми не зачитат принципа на равно третиране на икономическите оператори, и трето, на член 15, параграф 2 от Директивата за услугите. Освен това според нея ограничението на свободата на установяване, въведено от спорната национална правна уредба, не е обосновано по съображения от общ интерес. ASADE отбелязва, че спорната национална правна уредба не се ограничава само до областта на здравето и социалната сигурност, а обхваща всички видове социални услуги и се прилага спрямо всички организации с нестопанска цел, а не само към доброволческите<?PAGE NO="9"?> сдружения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Пак там.</P></NOTE>. Според нея това означава, че изключенията от прилагането на правилата на Съюза за обществените поръчки, установени в практиката на Съда, не биха били приложими в настоящия случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centro Hospitalar de Setúbal и SUCH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑574/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2004">EU:C:2014:2004</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CASTA и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑50/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:56">EU:C:2016:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От своя страна ответникът, Consejería de Igualdad y Políticas Inclusivas de la Generalitat Valenciana (Министерството на равенството и приобщаващите политики в правителството на автономна област Валенсия, Испания), счита, че както Закон 5/1997, така и Декрет 181/2017 отговарят на изискванията на Директива 2014/24 и Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Първо, ответникът поддържа, че Съдът вече е допускал изключения от принципа на свободната конкуренция по отношение договори, сключени с организации с нестопанска цел във връзка със системата за социална сигурност, като се има предвид, че социалните и здравните услуги притежават редица характеристики, които налагат различното им третиране, що се отнася до правилата за обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В тази връзка той се позовава на съображения 6, 7 и 114, както и на член 77 от Директива 2014/24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Второ, ответникът поддържа, че съответствие с принципа на бюджетната ефективност договорите за съвместно предоставяне на услуги предлагат алтернатива на прякото или косвеното управление на неикономически обществени услуги, предоставяни от организации с нестопанска цел, срещу които получават възстановяване на разходите, без каквато и да е стопанска печалба. Освен това той смята, че с договорите за съвместно предоставяне на услуги не се нарушава Директивата за услугите, тъй като последната не се прилага за нестопанските услуги от общ интерес, нито за социалните услуги, свързани със социалното настаняване, грижите за децата и подпомагането на семействата и на лицата, които имат временна или постоянна нужда, които услуги се предоставят от държавата или от благотворителни организации, признати за такива от държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Трето, ответникът счита, че липсва основание за отправяне на преюдициалното запитване, тъй като Закон 5/1997 бил отменен със Закон 3/2019.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съмненията на запитващата юрисдикция произтичат по-специално от две решения на Съда, а именно решения Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и Piepenbrock<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑159/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:817">EU:C:2012:817</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130613">13 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Piepenbrock</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑386/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:385">EU:C:2013:385</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В тях Съдът приема, че определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>договор с определен паричен интерес<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> включва и договорите, за които договореното възнаграждение е сведено до възстановяване на разходите, направени за предоставянето на договорената услуга. Поради това запитващата юрисдикция иска да се установи дали прибягването до договори за съвместно предоставяне на услуги, уредени в Закон 5/1997, изменен със Закон 13/2016<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 4bis, параграф 1, буква с), член 53, член 56, параграф 2 и дял VI от Закон 5/1997.</P></NOTE>, отговаря на изискванията на членове 49 и 56 ДФЕС, членове 76 и 77 във връзка с член 74 и приложение XIV към Директива 2014/24, както и с член 15, параграф 2 от Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24/ЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел — а не само с доброволчески сдружения — за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в [Директива 2014/24] за обществените поръчки, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор в този случай: трябва ли член 49 ДФЕС и членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да сключват споразумения с частноправни субекти с нестопанска цел (а не само с доброволчески сдружения) за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността срещу възстановяване на разходите, без да се провеждат процедурите, предвидени в тази директива, и независимо от прогнозната стойност, а само при предварителното квалифициране на посочените фигури като извъндоговорни, когато освен това посочената национална правна уредба не възпроизвежда изрично изискванията, предвидени в член 77 от същата директива, а само препраща към последващ подзаконов акт за прилагане, без да предвижда изрично сред правилата, че трябва да се следва този подзаконов акт и че последният възпроизвежда изрично изискванията по член 77 от посочената директива?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>При отрицателен отговор и в този случай: трябва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 76 и 77 (във връзка с член 74 и приложение XIV) [от Директива 2014/24] и член 15, параграф 2 от [Директивата за услугите] да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността възлагащите органи да подбират частноправни субекти с нестопанска цел (а не само доброволчески сдружения), с които да се споразумяват за предоставянето на всякакъв вид социални услуги за личността — което надхвърля предвиденото в член 2, параграф 2, буква й) от последната посочена директива — като сред критериите за подбор да се включва установяването по местоизвършване на услугата?<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Писмени становища представят жалбоподателят, ответникът, испанското, италианското и норвежкото правителство, както и Европейската комисия. След като решава да се произнесе, без да провежда съдебно заседание, Съдът поставя няколко въпроса на страните и заинтересованите субекти по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, на които отговарят жалбоподателят, ответникът, испанското и нидерландското правителство, както и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">А.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В самото начало следва да се отбележи, че доколкото се отнасят до Закон 5/1997, преюдициалните въпроси са допустими. Запитващата юрисдикция ясно е посочила, че законосъобразността на Декрет 181/2017 може да бъде преценена единствено като се<?PAGE NO="11"?> провери съвместимостта на правното основание за неговото приемане, а именно Закон 5/1997, с разпоредбите на правото на Съюза. От нея е поискано да се произнесе по законосъобразността на Декрет 181/2017 към момента на приемането му. В акта си за преюдициално запитване националната юрисдикция посочва, че към онзи момент Закон 5/1997, изменен със Закон 13/2016, все още е бил в сила. Следователно изтъкнатото от ответника възражение за недопустимост следва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>На второ място, ще разгледам критиката на италианското правителство, че в преюдициалното запитване не е уточнено за кои видове социални услуги могат да бъдат сключвани договорите за съвместно предоставяне, разглеждани в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика е необходимо националният съд да даде минимални разяснения относно причините да иска тълкуване именно на посочените от него разпоредби от правото на Съюза, както и относно връзката, която установява между тях и националното законодателство, приложимо към разглеждания от него спор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160310">10 март 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safe Interenvíos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑235/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:154">EU:C:2016:154</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0115">115</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160512">12 май 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Security Service и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑692/15—C‑694/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:344">EU:C:2016:344</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Признавам, че настоящото преюдициално запитване не изброява въпросните специфични социални услуги, и е жалко, че такава информация липсва. От цитираната в акта за преюдициално запитване правна уредба, както и от текста на поставените въпроси обаче е видно, че по същество това може да включва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>всякакъв вид социални услуги<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Ето защо според мен запитващата юрисдикция е изяснила в достатъчна степен нормативния контекст на искането си за тълкуване на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>На трето място, считам, че доколкото преюдициалните въпроси се отнасят до членове 49 и 56 ДФЕС, те трябва да се приемат за допустими. Действително от акта за преюдициално запитване не става ясно дали спорът по главното производство има трансгранично измерение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Струва ми се обаче, че настоящото преюдициално запитване е в точно същото положение като това по дело Libert и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Решение от 8 май 2013г. (<REF.DOC.ECR><NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на което Съдът се позовава в точка 51 от решение Ullens de Schooten<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В тази точка Съдът приема, че преюдициално запитване може да бъде обявено за допустимо при изцяло вътрешно положение, когато <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>запитващата юрисдикция го сезира във връзка с производство за отмяна на разпоредби, които се прилагат не само към местните граждани, но и към гражданите на други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130508">8 май 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Libert и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑197/11 и C‑203/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:288">EU:C:2013:288</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. и по-скорошното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210211">11 февруари 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Katoen Natie Bulk Terminals и General Services Antwerp</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/19 и C‑471/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:107">EU:C:2021:107</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такъв, изглежда, е случаят в главното производство, доколкото ASADE подава жалба с искане за отмяна на Декрет 181/2017, който се прилага не само към собствените ѝ граждани, но и към гражданите на другите държави членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Според мен от това следва, че доколкото тези въпроси се отнасят до горепосочените разпоредби на Договора, те трябва да се обявят за допустими.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="12"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">Б.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По първия и втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>С първите си два въпроса, които следва да се разгледат заедно, доколкото се отнасят до един и същ проблем, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 49 ДФЕС, както и членове 74, 76 и 77 от Директива 2014/24 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат възможността публичен орган, без да спазва наложените от правото на Съюза процедурни изисквания, да сключва само с частноправни организации с нестопанска цел договори, с които им възлага някои социални услуги срещу възстановяване на разходите, понесени от тях във връзка с доставката на услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Отговорът на тези въпроси може да се сравни с преминаването през лабиринт от различни правни проблеми. За улеснение ще го разделя на четири отделни проблема. Като начало следва да се определи естеството на разглежданите в главното производство социални услуги, за да се прецени дали те трябва да бъдат квалифицирани като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>икономически дейности<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> по смисъла на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки. На следващо място ще анализирам условията за приложимост на Директива 2014/24. След това ще разгледам <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>опростения режим<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, предвиден в членове 74—77 от тази директива, и на последно място — правилата относно свободата на установяване, предвидени в член 49 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Преди обаче да разгледам тези въпроси, бих искала да направя следните две бележки. Първо, като посочва член 49 ДФЕС в преюдициалните въпроси, запитващата юрисдикция приема, че настоящият случай попада в обхвата на свободата на установяване, а не на свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Според мен това предположение е правилно, тъй като съгласно постоянната съдебна практика предоставянето на услуги следва да се отличава от установяването, доколкото последното се отнася до дейност със стабилен и траен характер, докато първото се отнася до дейност с временен характер<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE> <NAME.CASE>Gebhard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.). Относно разграничението между свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване вж. също заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Yellow Cab Verkehrsbetrieb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:568">EU:C:2010:568</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Струва ми се, че предоставянето на разглежданите в главното производство социални услуги предполага именно такъв стабилен характер, поради което може да попада в обхвата на свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Второ, тъй като запитващата юрисдикция се позовава на Директива 2014/24, изглежда, тя приема, че договорите за съвместно предоставяне на услуги, разглеждани в главното производство, не са договори за концесия съгласно разпоредбите на Директива 2014/23/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за възлагане на договори за концесия (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="094" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">OB L 94, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Концесията за услуги е договор от вида на обществената поръчка за услуги с изключение на факта, че насрещната престация за предоставянето на услугите се състои или единствено в правото да се експлоатира услугата, или в това право заедно с плащане. Концесията за услуги предполага прехвърляне на оперативен риск от експлоатирането на тези услуги от публичния орган на концесионера<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>В член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2014/23 по същество <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>концесия за услуги<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> се определя като възмезден договор, чрез който възлагащ орган или възложител възлага предоставянето и управлението на услуги на икономически оператор. Съгласно практиката на Съда разликата между обществена поръчка за услуги и концесия за услуги се състои именно в риска, който се поема във връзка с експлоатацията на съответните услуги (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110310">10 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑274/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:130">EU:C:2011:130</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Макар националната правна уредба, предмет на спора по главното производство, да допуска ползвателите да бъдат задължени<?PAGE NO="13"?> да плащат частично социалните услуги, предмет на тези договори<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. член 65, параграфи 3 и 4 от Закон 5/1997, който предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>освен предвидените такси не може да се събира никаква сума от ползвателите на предоставяните услуги, за които се сключват договори<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>събирането от ползвателите на плащания под каквато и да е форма за предоставянето на допълнителни услуги, както и техният размер, следва да бъдат разрешени предварително<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</P></NOTE>, не изглежда, че съгласно разглежданата правна уредба се извършва такова прехвърляне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. член 66, параграф 2 и член 65, параграф 3 от Закон 5/1997. В това отношение в отговорите си на писмените въпроси на Съда ASADE изтъква, че спорната правна уредба действително предвижда, че <HT TYPE="ITALIC">публичните органи покриват всички загуби, свързани с разходите за съответните услуги</HT>. Според ответника член 11, параграф 1 от Декрет 181/2017 предвижда, че получателите на услугите, предмет на договорите за съвместно предоставяне, получават тези услуги безвъзмездно.</P></NOTE>. Ето защо считам, че договорите за съвместно предоставяне на услуги, разглеждани в главното производство, не попадат в обхвата на Директива 2014/23/ЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Затова ще разгледам поставените преюдициални въпроси, като взема предвид Директива 2014/24 или разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободата на установяване.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По естеството на разглежданите в главното производство социални услуги</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>От самото начало следва да се подчертае, че основната цел на правните норми на Съюза в областта на обществените поръчки, и по-специално на Директива 2014/24, е свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Правно основание за приемането на Директива 2014/24 са по-специално член 53, параграф 1 и член 62 ДФЕС, намиращи се в дял IV (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Свободно движение на хора, услуги и капитали<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>), по-специално в глава 2 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Право на установяване<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>) (член 53) и глава 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Услуги<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>) (член 62).</P></NOTE>. Доколкото тази директива има за цел прилагането на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно тези свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Stix-Hackl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sintesi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑247/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:399">EU:C:2004:399</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, разглежданите в главното производство социални услуги по необходимост попадат в материалния обхват на същите основни свободи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Следователно, ако социалните услуги, предмет на разглежданите договори за съвместно предоставяне, се приемат за нестопански дейности по смисъла на посочените разпоредби от Договора, тези договори също биха били изключени от обхвата на Директива 2014/24, тъй като тя не може да разширява обхвата на основните свободи, които има за цел да приложи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100429">29 април 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑160/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:230">EU:C:2010:230</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Освен това от текста на член 1, параграф 4 и на съображение 6 от Директива 2014/24 е видно, че държавите членки са свободни да определят своите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>услуги от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>нестопанските услуги от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> не попадат в обхвата на тази директива. От друга страна, следва да се отбележи, че Директива 2014/24 не дефинира конкретно понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>нестопански услуги<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>услуги от общ икономически интерес<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че за целите на прилагането на Директива 2014/24 посочените в нея понятия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>нестопански услуги от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> трябва да се тълкуват с оглед на практиката на Съда относно свободата на установяване и свободното движение на услуги, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050721">21 юли 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coname</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑231/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:487">EU:C:2005:487</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>); от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> и др. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CASTA и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑50/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:56">EU:C:2016:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Макар в първите два преюдициални въпроса да се посочва само член 49 ДФЕС, а не и член 56 ДФЕС, понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>услуги<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> в голяма степен са дефинирани от последната разпоредба на Договора. Не съществува прост критерий за разграничаване на двете свободи, въпреки че разликата, изглежда, се състои във временния характер на дейностите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по-конкретно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19951130">30 ноември 1995 г.</DATE> <NAME.CASE>Gebhard</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑55/94</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:411">EU:C:1995:411</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.). Относно разграничението между свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване вж. също заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Yellow Cab Verkehrsbetrieb</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:568">EU:C:2010:568</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Поради неясното разграничение между тези две свободи и като се има предвид, че заедно те образуват основата на Директива 2014/24, при анализа на първия и втория въпрос в настоящото заключение ще се има предвид не само свободата на установяване, но и свободното предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>В този контекст понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>нестопански услуги от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, всяко поотделно, са определящи за преценката дали дадена дейност попада в обхвата на правото на Съюза или не<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Съгласно постоянната съдебна практика в областта на социалната сигурност по принцип правото на Съюза не засяга компетентността на държавите членки да уреждат своите системи за социална сигурност (вж. неотдавнашното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200611">11 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и Словашка република/Dôvera zdravotná poist’ovňa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑262/18 P и C‑271/18 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:450">EU:C:2020:450</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Следва също да се отбележи, че тази преценка не се подчинява на точни предписания. Въпреки това съществува обща отправна точка за дефинирането на тези понятия. Всъщност понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> не трябва да се тълкува ограничително, доколкото определя обхвата на предвидените в Договора за функционирането на ЕС основни свободи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000413">13 април 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lehtonen и Castors Braine</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑176/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:201">EU:C:2000:201</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Тъй като правните норми на Съюза в областта на обществените поръчки първоначално са били разработени в контекста на основните свободи, и макар да признавам, че съществува известно припокриване между тези свободи и други области на правото — а именно правото в областта на конкуренцията или държавните помощи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P><HT TYPE="ITALIC">Sanchez-Graells</HT>, A. State Aid and EU Public Procurement: More Interactions, Fuzzier Boundaries (<DATE ISO="20191008">8 октомври 2019 г.</DATE>), <HT TYPE="ITALIC">Hancher</HT>, L. et <HT TYPE="ITALIC">Piernas López</HT>, J.J. (eds), Research Handbook on European State Aid Law. 2.ed., Edward Elgar, 2020, достъпна на SSRN: https://ssrn.com/abstract= 3466288.</P></NOTE> — значението на понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>услуги от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, използвани в контекста на основните свободи, обикновено се различава от възприетото в контекста на правото на конкуренцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Във връзка с това разграничение вж. по-специално заключението на генералния адвокат Poiares Maduro по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>FENIN/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑205/03 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:666">EU:C:2005:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Wauters</HT>, K., <HT TYPE="ITALIC">Bleux</HT>, S. A new generation of public procurement Directives: background, objectives and results. — In: <HT TYPE="ITALIC">Marique</HT> Y., <HT TYPE="ITALIC">Wauters</HT> K. (eds). EU Directive 2014/24 on public procurement. A new turn for competition in public markets? Larcier, Brussels, 2016, р. 9.</P></NOTE>. Така съгласно съдебната практика относно свободата на установяване за икономическа дейност следва да се счита именно предоставянето на услуги срещу възнаграждение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑392/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:73">EU:C:2017:73</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0100">100</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следва да се допълни, че по отношение на работниците Съдът добавя, че възмездното предоставяне на услуги трябва да се счита за икономическа дейност, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>когато извършваните дейности са реални и ефективни, а не от такова естество, че да се явяват просто странични и спомагателни<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20011120">20 ноември 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jany и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑268/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:616">EU:C:2001:616</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Последните критерии обаче, отнасящи се до трудовото правоотношение, не изглеждат релевантни в настоящия случай.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Освен това съществената характеристика на възнаграждението се състои в това, че то представлява насрещната икономическа престация на въпросната услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071218">18 декември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Jundt</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑281/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:816">EU:C:2007:816</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, т.е. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>дейността не трябва да се упражнява безвъзмездно<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160223">23 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑179/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:108">EU:C:2016:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0154">154</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Затова подчертавам, че за да попадне дадена дейност в обхвата на основните свободи, прогласени в Договора за функционирането на ЕС, решаващо значение има нейният <HT TYPE="ITALIC">икономически характер</HT>, независимо от това кой<?PAGE NO="15"?> плаща за услугата — ползвателите или държавата членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Пак там, точка 157 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Съдът например приема, че фактът, че държавата участва във финансирането на медицински услуги, не означава, че дадена медицинска дейност не трябва да се квалифицира като услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Smits и Peerbooms</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:404">EU:C:2001:404</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Като се има предвид широкото определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в контекста на основните свободи, Съдът не се поколебава, например, да квалифицира като услуги по смисъла на Директива 2004/18/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040331">31 март 2004 година</DATE> относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="134" PAGE.FIRST="114" DATE.PUB="2004">OВ L 134, 2004 г., стр. 114</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="182" PAGE.FIRST="282" DATE.PUB="2008">ОВ L 182, 2008 г., стр. 282</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> договорните споразумения в областта на медицинския транспорт дори когато възлагащият орган ги е сключил с доброволчески сдружения и се основават на принципа на солидарност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑119/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:729">EU:C:2007:729</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> и др. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>CASTA и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑50/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:56">EU:C:2016:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това обстоятелството, че тази дейност се извършва с нестопанска цел от частен партньор, например организация за социална солидарност, не е пречка тя да бъде квалифицирана като икономическа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140619">19 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centro Hospitalar de Setúbal и SUCH</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑574/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2004">EU:C:2014:2004</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В случая приложението към Декрет 181/2017 изброява услугите, които могат да бъдат предмет на разглежданите договори за съвместно предоставяне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. бележка под линия 5 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Както беше споменато по-рано в настоящото заключение, разглежданите услуги включват услуги за деца, юноши, младежи, възрастни хора, хора с увреждания, мигранти, жени в уязвимо положение и лица, попадащи в категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>Равенство в многообразието<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> (ЛБГТИ и роми)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Вж. точка 2 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Що се отнася до съдържанието на разглежданите услуги, следва да се има предвид, че дейностите, предоставяни в рамките на договори за съвместно предоставяне, включват широк кръг от най-различни дейности<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>За пълния списък вж. препратката в точка 2 от настоящото заключение.</P></NOTE>, включително например услуги за жилищно настаняване, центрове за дневна грижа, стационарни услуги и приемане на лица, предоставяне на подкрепа за лица в затруднено положение, предоставяне на финансова помощ и дори програми, състоящи се в изпълнение на съдебни мерки. Някои от услугите включват осигуряване на структури за прием на малолетни или непълнолетни лица, които са под опеката или настойничеството на областните органи; центрове за изпълнение на съдебни мерки спрямо малолетни или непълнолетни лица; подкрепа за еманципирането и личната самостоятелност на млади хора, които са под настойничество и са навършили пълнолетие; програми за съдебни мерки за малолетни и непълнолетни лица; места за семейни срещи; интервенция в приемните семейства на малолетни и непълнолетни лица; мерки, свързани с осиновяването и осиновителите, дневни центрове за грижа за малолетни и непълнолетни лица в уязвимо положение; услуги, свързани с жилищно настаняване и осигуряване на препитание на младежи; професионални центрове за младежи; стационарни услуги и центрове за дневна грижа за възрастни хора; социално жилищно настаняване за възрастни хора, центрове за жени, изложени на риск от социално изключване, както и центрове за прием на жени, жертви на насилие.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали разглежданите в главното производство услуги се предлагат срещу възнаграждение и поради това представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> по смисъла на цитираната по-горе съдебна практика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В това отношение ми се струва, че получателите на услугите, за които се сключват договори за съвместно предоставяне, обикновено не плащат за доставката на тези услуги, освен в изключителни случаи, когато е възможно да бъдат задължени да заплатят предварително одобрена от възлагащия орган такса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. член 65, параграфи 3 и 4 от Закон 5/1997 и член 11, параграф 1, буква с) от Декрет 181/2017.</P></NOTE>. При все това, доколкото икономическият характер на дадена дейност не зависи от това дали услугата се заплаща от ползвателите, или от възлагащия орган<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. точка 53 от настоящото заключение.</P></NOTE> и доколкото по силата на спорната национална правна уредба такова плащане се извършва<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. член 22 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>, тези услуги могат да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по смисъла на член 49 ДФЕС. От това следва също, че правният характер и механизмът за солидарност, приложим от субектите, предоставящи разглежданите услуги, са без значение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Пак там.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Поради това ще приема, че поне част от услугите, за чието съвместно предоставяне се сключват разглежданите договори, биха могли да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>, в случай че в действителност се предоставят срещу <HT TYPE="ITALIC">възнаграждение</HT> дори когато то се заплаща не пряко от ползвателите на услугата, а от публичните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>За пълнота на изложението следва да се провери дали разглежданите услуги попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>упражняване на публична власт<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на член 51 ДФЕС, тъй като става въпрос за дерогация от член 49 ДФЕС. Макар че в преюдициалните въпроси запитващата юрисдикция не се е поинтересувала изрично от изключението, предвидено в член 51, първа алинея ДФЕС, не е изключено някои от тези дейности да попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>упражняване на публична власт<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> по смисъла на тази разпоредба. Например, изглежда, че приложението към Декрет 181/2017 съдържа определени дейности, като например изпълнението на съдебни решения от организациите със социална цел въз основа да договори за съвместно предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>упражняване на публична власт<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> трябва да се тълкува ограничително, тъй като представлява изключение от свободата на установяване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111201">1 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:794">EU:C:2011:794</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Това изключение се прилага само по отношение на дейностите, които сами по себе си са пряко и конкретно свързани с упражняването на публична власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111201">1 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑157/09</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:794">EU:C:2011:794</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Освен това то не се прилага по отношение на някои дейности със спомагателен или подготвителен характер спрямо упражняването на публичната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930713">13 юли 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thijssen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:304">EU:C:1993:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060330">30 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Servizi Ausiliari Dottori Commercialisti</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:208">EU:C:2006:208</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑438/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:651">EU:C:2009:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или на някои дейности, които, макар и да предполагат установяването на редовни и присъщи за съответната дейност отношения с административни или съдебни органи или дори задължение за оказване на съдействие на тези органи, не накърняват притежаваните от последните правомощия за преценка и<?PAGE NO="17"?> вземане на решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19740621">21 юни 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Reyners</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑2/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:68">EU:C:1974:68</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. То не се прилага и към дейностите, които не включват упражняване на правомощия по вземане на решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19930713">13 юли 1993 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thijssen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑42/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1993:304">EU:C:1993:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑393/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:722">EU:C:2007:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Германия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑404/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:723">EU:C:2007:723</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑438/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:651">EU:C:2009:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, правомощия за прилагане на принуда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Вж. в този смисъл по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19981029">29 октомври 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑114/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:519">EU:C:1998:519</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или правомощия за налагане на принудителни мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030930">30 септември 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Anker и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑47/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:516">EU:C:2003:516</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091022">22 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑438/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:651">EU:C:2009:651</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>При всички положения не Съдът, а запитващата юрисдикция трябва да установи конкретното естество на дейностите, възложени на такива субекти посредством договори за съвместно предоставяне на услуги, и да прецени дали някои от тези дейности не предполагат пряка и конкретна връзка с упражняването на публичната власт. Ако случаят е такъв, тези дейности нямат икономически характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Когато, след като се вземе предвид естеството на съответните дейности, се установи, че дадена дейност представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> по смисъла на член 49 ДФЕС и Директива 2014/24, следващата стъпка е да се прецени дали lex specialis по отношение на правилата за обществените поръчки — Директива 2014/24 — се прилага към спорната национална правна уредба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По условията за приложимост на Директива 2014/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Директива 2014/24 се прилага, ако са изпълнени редица условия. На първо място, установената в националното законодателство процедура трябва да попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2014/24. На второ място, разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги трябва да попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>договор за обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> съгласно определението, дадено в член 2, параграф 1, точка 5 от тази директива. На трето място, стойността на тези договори трябва да бъда равна или да превишава праговата стойност, определена в член 4, буква г) от тази директива. Ще разгледам всяко от тези условия поотделно.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2014/24 последната се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, които се определят като придобиването от страна на един или няколко възлагащи органа посредством договор за обществена поръчка по-специално на услуги от икономически оператори, избрани от тях, без значение дали услугите са предназначени за обществени цели.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>От това определение следва, че наред с останалото, обществената поръчка предполага <HT TYPE="ITALIC">избор</HT> на един или няколко икономически оператора от страна на един или няколко възлагащи органа. Обратно, самият факт на финансиране на социални услуги или на предоставяне на лицензи или разрешения на всички икономически оператори, които<?PAGE NO="18"?> отговарят на предварително определените от възлагащия орган условия, без да се определят ограничения или квоти, не представлява обществена поръчка по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Вж. съображение 114 от Директива 2014/24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Въпросът за избора е разгледан за първи път в решение Falk Pharma<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑410/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:399">EU:C:2016:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това дело, отнасящо се до Директива 2004/18, Съдът постановява, че когато възлагащият орган не посочи икономически оператор, на когото да бъдат предоставени изключителните права по поръчката, това означава, че не е необходимо дейността на този възлагащ орган да се урежда в съответствие с точните правила, установени в тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Пак там, точка 37.</P></NOTE>. Поради това Съдът подчертава, че <HT TYPE="ITALIC">изборът</HT> на оферта, а следователно и на спечелил оферент се явява обстоятелство, неразривно свързано с уредбата на обществените поръчки в тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Пак там, точка 38.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Впоследствие, в решение Tirkkonen<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tirkkonen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:142">EU:C:2018:142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява, че не е налице договор за обществена поръчка по смисъла на тази директива, когато възлагащият орган не е посочил нито един критерий за възлагане на поръчката, въз основа на който допустимите оферти могат да се сравнят и класират<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Пак там, точка 35.</P></NOTE>. Съдът приема, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>не представлява обществена поръчка по смисъла на тази директива система за консултации в селското стопанство […] с която публичноправно образувание приема всички икономически оператори, изпълнили изискванията за годност, поставени в поканата за отправяне на предложения, и издържали посочения в тази покана изпит, дори ако през ограничения срок, в който действа тази система, не може да бъде допуснат нито един нов оператор<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Пак там, точка 41.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>При това положение ми се струва, че критерият за избор, определен в посочените по-горе решения Falk Pharma и Tirkkonen, e в състояние да доведе до съмнителното положение, при което държавите членки могат да изключат някои процедури от приложното поле на Директива 2014/24, като премахнат <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>избора<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>, както е определено в тези решения. Както някои критици подчертават — и по-скоро съм съгласна с тях — възприетият от Съда в тези решения ограничителен подход би могъл по-специално да обезкуражи държавите членки да прилагат Директива 2014/24 и да застраши ефективността на правото на Съюза в областта на обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. <HT TYPE="ITALIC">Turudić</HT>, M. Article 76 Principles Of Awarding Contracts. — In: European Public Procurement: Commentary on Directive 2014/24/EU, под редакцията на <HT TYPE="ITALIC">Caranta</HT>, R., <HT TYPE="ITALIC">Sanchez</HT>-Graells, A., 10/2021, Edward Elgar Publishing Limited, p 863. Вж. също <HT TYPE="ITALIC">Sanchez-Graells</HT>, A., https://www.howtocrackanut.com/blog/2018/3/5/the-end-of-procurement-as-we-knew-it-cjeu-consolidates-falk-pharma-approach-to-definition-of-procurement-c-917.</P></NOTE>. Например за възлагащия орган е достатъчно да включи в офертата клауза, специално пригодена за малък брой конкретни оператори, и да предвиди, че ще бъдат избрани всички икономически оператори, които отговарят на тази клауза, за да осуети ефективността на тези правила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Следва да се добави също, че тези решения размиват границите, от една страна, между критерия за избор по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2014/24 и от друга страна, критериите за подбор и възлагане, предвидени в същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. по-специално членове 58 и 67 от Директива 2014/24.</P></NOTE>. На пръв поглед за мен е спорно дали един и същи елемент може да се явява едновременно критерий за приложимост на Директива 2014/24 и условие, което трябва да бъде изпълнено от оферентите по силата на тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. по аналогия заключението на генералния адвокат Cosmas по съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Hernández Vidal и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑127/96, C‑229/96 и C‑74/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:426">EU:C:1998:426</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), в което характеризира хипотезата, при която постигнатият от прилагането на дадена директива резултат се превръща в определящо условие за нейната приложимост, като абсурдно заключение или порочен кръг.</P></NOTE>. Затова препоръчвам на Съда да не следва насоките от тази съдебна практика. Вместо това той трябва да даде едно по-широко определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>възлагане на обществени поръчки<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/>, така че да обхваща процедурите, при които се възлагат обществени поръчки на определени доставчици на услуги, докато други са изключени за определен период.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Ако Съдът все пак реши да последва тази съдебна практика, в настоящия случай не е ясно дали, подобно на посочените по-горе решения, разглежданата национална правна уредба предвижда система, при която възлагащите органи издават <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>разрешение<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/>, а ползвателите на съответните услуги избират между субектите, които ги предоставят, или окончателният избор принадлежи на възложителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160602">2 юни 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Falk Pharma</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑410/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:399">EU:C:2016:399</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) изборът е на пациентите, а в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180301">1 март 2018 г.</DATE> <NAME.CASE>Tirkkonen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑9/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:142">EU:C:2018:142</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) — на получателя на съответната помощ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Изглежда, че Декрет 181/2017 предвижда процедура за възлагане на обществена поръчка, която трябва да определя минимален резултат и критериите за подбор на субектите, с които да бъдат сключени договори за съвместно предоставяне на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Член 9, параграфи 1 и 2 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>; офертите се разглеждат от комисия за оценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Член 17 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>. Решението относно одобрените организации за социални инициативи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Член 19 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>, които впоследствие могат да сключват обвързващи договори за предоставянето на социални услуги, се публикува в Diari Oficial de la Generalitat Valenciana<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Член 19, параграф 1 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>. Според мен обаче не става ясно дали в случая е налице ограничен брой одобрени образувания, на които е издадено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>разрешение<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/> по смисъла на решение Falk Pharma, или е налице ограничен брой образувания, които <HT TYPE="ITALIC">в действителност</HT> са избрани от възлагащите органи. Освен това изглежда, че критериите за подбор, установени в член 64, параграфи 2 и 3 от Закон 5/1997, са обхванати от понятието за избор и следователно представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2014/24. При всички положения запитващата юрисдикция следва да установи дали действителният избор е бил прехвърлен към ползвателите на съответните услуги, или е направен от самите възлагащи органи. Въпреки това поради изложените в настоящото заключение съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. точки 69 и 70 от настоящото заключение.</P></NOTE> считам, че приложимостта на Директива 2014/24 не следва да зависи от начина, по който държавите членки избират спечелилите субекти, а по-скоро от предмета на поръчките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, обаче, че запитващата юрисдикция трябва да установи дали разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги подлежат на избор per se по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По характеристиките на обществената поръчка</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Наличието на обществена поръчка е материалноправна предпоставка за приложимостта на Директива 2014/24. Съгласно член 2, параграф 1, точка 5 от тази директива <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>обществена поръчка<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> е писмен договор с определен паричен интерес, сключен между икономически оператор и един или повече възлагащи органи, с предмет строителство, доставки на стоки или предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Въз основа на това определение, освен очевидното изискване за писмена форма на договора, което със сигурност не се поставя под въпрос в настоящия случай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Член 3, буква d) и член 21, параграф 1 от Декрет 181/2017 определят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>социалните договори<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>документи<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>, които официализират договорите между администрацията и организациите за социални инициативи.</P></NOTE>, основните характеристики на обществената поръчка са следните: наличието на договор с определен паричен интерес, сключен между икономически оператор и един или повече възлагащи органи, с предмет предоставянето на услуги.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Възмезден договор</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>От самото начало следва да се отбележи, че определението за договор за обществена поръчка е от обхвата на правото на Съюза и че за да се определи приложното поле на Директива 2014/24, нито квалифицирането на разглеждания договор съгласно националното законодателство, нито намеренията на националния законодател или тези на страните са от решаващо значение. Квалифицирането на разглежданите договори се урежда от правилата, предвидени в тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Auroux и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑220/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:31">EU:C:2007:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Затова според мен е без значение, че член 62, параграф 1 от Закон 5/1997 и член 3, буква с) от Декрет 181/2017 квалифицират договорите за съвместно предоставяне на услуги като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>извъндоговорни<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051020">20 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑264/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:620">EU:C:2005:620</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20210422">22 април 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия (Отдаване под наем на все още непостроена сграда)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑537/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:319">EU:C:2021:319</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до смисъла на думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>възмезден<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, Съдът вече е постановил, че тя обозначава договор, с който всяка от страните се задължава да осъществи определена престация в замяна на насрещната престация на друга страна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE> (<NAME.CASE>IBA Molecular Italy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑606/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:843">EU:C:2018:843</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тъй като предоставянето на услугата може да бъде компенсирано под различни форми, като например възстановяване на породените от предоставянето на договорената услуга разходи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда само договор с определен паричен интерес може да представлява обществена поръчка по Директива 2004/18 (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100325">25 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Helmut Müller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:168">EU:C:2010:168</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Remondis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑51/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:985">EU:C:2016:985</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Макар Директива 2014/24 да отменя Директива 2004/18, това условие е предвидено по сходен начин в двете директиви. Следователно тази съдебна практика се прилага и по отношение на новата директива.</P></NOTE>, това не променя факта, че реципрочният характер на договора за обществена поръчка по необходимост води до създаването на правнообвързващи задължения за всяка от страните по договора, чието изпълнение на трябва да може да се иска по съдебен ред. Следователно двустранният характер на договора е и съществена характеристика на обществената поръчка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200910">10 септември 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tax-Fin-Lex</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑367/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:685">EU:C:2020:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>В случая, първо, що се отнася до реципрочния характер на договора за обществена поръчка, от определенията, съдържащи се в член 3 и членове 21—26 от Декрет 181/2017, следва, че документите, които страните могат да приемат, представляват формални<?PAGE NO="21"?> споразумения. Освен това от член 65, параграф 2 от Закон 5/1997 може да се заключи, че договорите за съвместно предоставяне на услуги пораждат за предоставящите ги субекти задължения, които са изрично определени в дялове IV и V от този декрет. В член 66, параграф 2 от този закон и в член 22, параграф 1 от Декрет 181/2017 се определят ставките и механизмите за възстановяване на разходите на тези субекти. В член 26 от Декрет 181/2017 е предвидена система от правни средства за защита, а в дял V от него е включен списък на задълженията, свързани с предоставянето на услугите. Въз основа на тези обстоятелства съм склонна да приема, че договорите за съвместно предоставяне на услуги установяват двустранно правоотношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100325">25 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Helmut Müller</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:168">EU:C:2010:168</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до понятието за възмездност, член 22, параграф 2 от Декрет 181/2017 предвижда, че възлагащият орган заплаща най-много променливите, фиксираните и постоянните разходи за съответните услуги, без да се включва никаква търговска печалба за този субект. Макар ползвателите на разглежданите услуги обикновено да не заплащат за доставката им, освен в изключителни случаи, когато може да се наложи да заплатят предварително одобрена такса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>Вж. член 11, параграф 1, буква с) от Декрет 181/2017.</P></NOTE>, на въпросните субекти се възстановяват разходите за услугите. В това отношение Съдът вече е уточнил, че даден договор не може да остане извън понятието за обществена поръчка само защото възнаграждението е сведено до възстановяване на породените от предоставянето на услугата разходи. С други думи, възнаграждение, което покрива само разходите, отговаря на критерия за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>определен паричен интерес<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/> за целите на директивите за обществените поръчки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20010712">12 юли 2001 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordine degli Architetti и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑399/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2001:401">EU:C:2001:401</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Auroux и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑220/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:31">EU:C:2007:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следва да се отбележи, че в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑159/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:303">EU:C:2012:303</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) генералният адвокат Trstenjak посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>може да се приеме, че само разширителното тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>възмезден характер<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/> съответства на целта на директивите за възлагане на обществени поръчки, която се състои в отварянето на пазарите, за да се гарантира реална конкуренция<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>.</P></NOTE>. От това следва, че ролята на националния съд е само да се увери, че стойността е предоставена, но не и да проверява дали възнаграждението е подходящо. Следователно липсата на печалба за субектите, доставящи услугите, е без значение, за да се установи дали е налице определен паричен интерес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>От това следва, че в случая е налице насрещна престация в рамките на разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги, тъй като, от една страна, субектите предоставят социални услуги на физически лица при определените от публичния орган условия и от друга страна, тези субекти получават възнаграждение от последния под формата на възстановяване на разходите. Ето защо според мен в настоящия случай критерият за наличие на договор с определен паричен интерес е изпълнен.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Договор, сключен между икономически оператор и един или повече възлагащи органи</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Важно е да се подчертае, че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>възлагащ орган<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> са много широки както в Директива 2014/24, така и в съдебната практика относно правилата за обществените поръчки. Според мен второто понятие очевидно не повдига въпроси в настоящия случай, тъй като договорите за съвместно предоставяне на услуги са сключени от органите на автономна област Валенсия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. член 2, параграфи 1 и 2 от Декрет 181/2017.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>икономически оператор<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/>, съгласно член 2, параграф 1, точка 10 от Директива 2014/24 то обхваща всяко образувание, независимо от неговото естество, което предлага, inter alia, доставката на услуги на пазара. Това определение отразява съдебната практика, съгласно която за целите на правилата на Съюза в областта на обществените поръчки е без значение какво е образуванието, а акцентът се поставя върху неговата дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20071129">29 ноември 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑119/06</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:729">EU:C:2007:729</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091223">23 декември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>CoNISMa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑305/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:807">EU:C:2009:807</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121219">19 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ordine degli Ingegneri della Provincia di Lecce и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑159/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:817">EU:C:2012:817</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Wahl по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> и др. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:291">EU:C:2014:291</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В настоящия случай спорната национална правна уредба се прилага за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>организации със социална цел<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, които са определени в член 3, буква е) от Декрет 181/2017 като фондации, сдружения, доброволчески организации и други субекти с нестопанска цел, извършващи дейности в областта на социалните услуги. Това определение обхваща и кооперативните дружества, квалифицирани като организации с нестопанска цел в съответствие със специалното законодателство в тази област<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Обстоятелството, че Декрет 181/2017 изключва образуванията със стопанска цел от възможността да предоставят разглежданите социални услуги, ще бъде разгледано в раздел III.Б.3. от настоящото заключение.</P></NOTE>. Според постоянната съдебна практика обстоятелството, че договорният партньор на възлагащия орган е сдружение с нестопанска цел, не е определящ фактор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 86.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Ето защо според мен условието договорът да е сключен между икономически оператор и един или повече възлагащи органи, е спазено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Договор за доставка на услуги</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Условието, свързано с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>договора за доставка на услуги<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, се отнася до материалното съдържание на договора и изисква идентифициране на неговата цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Член 6, параграф 2 от Декрет 181/2017 определя кои услуги могат да се предоставят съгласно разглежданите договори за съвместно предоставяне, които услуги са изброени в приложение към декрета. Както бе посочено в точка 57 от настоящото заключение, запитващата юрисдикция трябва най-напред да провери дали тези услуги включват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> и съответно попадат в обхвата на основните свободи и на Директива 2014/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Вж. раздел III.Б.1. от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Ответникът и испанското правителство наблягат на факта, че член 1, параграф 5 от Директива 2014/24 изрично предвижда, че тази директива не засяга начина, по който държавите членки организират своите системи за социална сигурност, и че съображение 6 от същата директива гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>нестопанските услуги от общ интерес […] не следва да попадат в обхвата<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/> на тази директива. Въпреки това считам, че в случая свободата на държавите членки да решат как да разпределят публичните средства не се поставя пряко под въпрос. Когато публичен орган реши да проведе процедура по възлагане на обществена поръчка по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2014/24 и да сключи договор за обществена поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от тази директива, този договор попада в обхвата на Директивата и следователно трябва да се приложат предвидените в нея правила за възлагане на обществени поръчки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>Ако случаят е такъв, Директива 2014/24 съдържа специални разпоредби, свързани със социалните и други специфични услуги, които са изброени в приложение XIV към тази директива. Този списък съдържа няколко кода по CPV, които попадат в обхвата на опростения режим, предвиден в членове 74—76 от Директива 2014/24. В бележка под линия в това приложение се уточнява, че задължителните услуги в областта на социалната сигурност под код CPV 75300000‑9 г. <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>не са включени в обхвата на настоящата директива, когато са организирани като нестопански услуги от общ интерес<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>ASADE поддържа, че разглежданите услуги не спадат към услугите, изключени от Директивата съгласно съображение 6 и приложение XIV (код по CPV 75300000‑9), и в писмения си отговор на поставените от Съда въпроси, изглежда, посочва, че разглежданите услуги попадат в кодове от CPV 85000000‑9 до 85321000‑5. Това твърдение трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция, която е изключително компетентна да тълкува спорната национална правна уредба.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>От данните, с които разполага Съдът, не става ясно дали разглежданите услуги са включени в този списък, или са от категорията на задължителните социални услуги, които държавите членки могат да изключат от обхвата на Директива 2014/24. Поставените на страните писмени въпроси не решават този проблем.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че запитващата юрисдикция трябва да извърши необходимите проверки и да сравни списъка, приложен към Декрет 181/2017, и списъка в приложение XIV към Директива 2014/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190321">21 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Falck Rettungsdienste и Falck</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑465/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:234">EU:C:2019:234</NO.ECLI></REF.DOC.ECR> т. 37).</P></NOTE>. Ако изброените в приложението към Декрет 181/2017 услуги са обхванати от кодовете по CPV, посочени в приложение XIV към тази директива, с изключение на посочените по-горе задължителни услуги в областта на социалната сигурност, така изброените услуги попадат в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>опростения режим<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/>, предвиден в членове 74—76 от Директива 2014/24. В последващия анализ приемам, че някои от разглежданите услуги попадат в обхвата на този режим. След като бяха определени процедурите, страните и предметът, преминавам към проверката дали стойността на разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги надвишава размера на праговете, предвидени в Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По праговите критерии</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Прагът за обществени поръчки за социални услуги и други специфични услуги, изброени в приложение XIV към Директива 2014/24, за които се прилага <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>опростеният режим<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, предвиден в членове 74—76 от същата директива, е посочен в член 4, буква г) от тази директива. Съгласно тази разпоредба Директива 2014/24 се прилага за обществени поръчки с прогнозна стойност, по-голяма или равна на <FT TYPE="NUMBER">750000</FT> EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Уточнява се, че става въпрос за стойност без данък върху добавената стойност.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че съгласно съображение 114 от Директива 2014/24 определени категории услуги, по-специално някои социални услуги, имат ограничено трансгранично измерение и следователно попадат в обхвата на специален режим с по-висок праг от приложимия за други услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>Трябва обаче да се подчертае, че някои обществени поръчки могат да имат трансгранично измерение, въпреки че тяхната стойност е под посочения по-горе праг, например ако процедурата за възлагане на обществена поръчка се провежда в райони, близки до границите с други държави — членки на Съюза (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080515">15 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>SECAP и Santorso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/06 и C‑148/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:277">EU:C:2008:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151117">17 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>RegioPost</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑115/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:760">EU:C:2015:760</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Въпреки това не изглежда това разширяване на обхвата да е приложимо в конкретния случай.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Съответно правилата, предвидени в Директива 2014/24, не се прилагат за обществени поръчки на стойност под прага, предвиден в член 4, буква г) от тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. по аналогия определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sá Machado &amp;Filhos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑214/15</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:548">EU:C:2016:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Въпреки това тези обществени поръчки трябва да са в съответствие с правилата за свободно движение, както и с принципите на равнопоставеност, взаимно признаване, недискриминация и пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Вж. в този смисъл съображение 1 от Директива 2014/24.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>В случая разглежданата национална правна уредба, изглежда, не предоставя никаква информация относно икономическата стойност на услугите, предмет на договорите за съвместно предоставяне. Като се има предвид, че прагът, посочен в член 4, буква г) от Директива 2014/24, е значителен, не може да се изключи, че в някои случаи стойността надхвърля този праг, докато в други случаи може да остава под него. Ето защо запитващата юрисдикция трябва да провери дали това условие на Директива 2014/24 е изпълнено от разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Ако всички посочени по-горе условия по член 1, параграф 2, член 2, параграф, точка 5 и член 4, буква г) от Директива 2014/24 са изпълнени, разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги попадат в обхвата на тази директива. По-специално, в отговор на въпросите на запитващата юрисдикция, считам, че само по себе си обстоятелството, че тези договори се основават на принципа на солидарност, не означава, че трябва да бъдат изключени от понятието за обществена поръчка по смисъла на член 2, параграф 1, точка 5 от Директива 2014/24. Освен това обстоятелствата, че публичните органи възстановяват разглежданите услуги, че не носят печалба за техните доставчици или че се предоставят безплатно на ползвателите, са без значение за преценката дали е налице договор за обществена поръчка. Що се отнася обаче до условията, предвидени в член 1, параграф 2 и член 4, буква г), отнасящи се съответно до обществените поръчки и до праговете, запитващата юрисдикция трябва да провери дали процедурата и стойността на поръчките отговарят на необходимите условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Като се има предвид горното, сега ще разгледам същността на въпроса: могат ли образуванията със стопанска цел да бъдат изключени от участието в договори за обществени поръчки по силата на специалните разпоредби на Директива 2014/24?</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По запазените поръчки и опростения режим по Директива 2014/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Ако се приеме, че поне някои от разглежданите в главното производство договори за съвместно предоставяне на услуги попадат в обхвата на Директива 2014/24, запитващата юрисдикция иска да се установи дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>опростеният режим<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>, на който са подчинени те, позволява на държавите членки да изключат образуванията със стопанска цел от всякаква възможност за сключване на такива договори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>От една страна, в специалните разпоредби на Директива 2014/24 не се посочва дали обществените поръчки в областта на социалните услуги трябва да бъдат запазени за образуванията с нестопанска цел. От друга страна, член 20 и член 77, параграф 1 от Директива 2014/24 изрично позволяват на държавите членки да определят вида на организациите, които могат да участват в процедурите за възлагане на обществени<?PAGE NO="25"?> поръчки във връзка с определени социални услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Съгласно постоянната съдебна практика единствените допустими изключения от приложимостта на Директива 2014/24 са изрично посочените в нея (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Auroux и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑220/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:31">EU:C:2007:31</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Обществените поръчки за социални услуги, предвидени в член 74, които не са от обхвата на член 20 и член 77, параграф 1 от Директива 2014/24, попадат в обхвата на опростения режим по членове 74—76 от тази директива, който според мен трябва да бъде разгледан на второ място.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По запазените поръчки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Тъй като член 20 и член 77, параграф 1 от Директива 2014/24 представляват дерогация от предвидените в тази директива общи правила, считам, че обхватът на тези разпоредби трябва да се тълкува ограничително. Това означава по-специално че в тях изчерпателно са изброени хипотезите, за които се прилага режим на запазени поръчки.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Запазените поръчки по член 20 от Директива 2014/24</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Член 20 от Директива 2014/24 се отнася до две алтернативни хипотези: i) възможността възлагащите органи да запазят договорите или за защитени предприятия, или за икономически оператори, чиято цел е социалното и професионално интегриране на хора с увреждания или хора в неравностойно положение, или до ii) възможността да се предвиди тези поръчки да бъдат изпълнявани по програми за защитени работни места<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Относно генезиса на запазените поръчки по член 20 вж. заключението на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:349">EU:C:2021:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Макар запитващата юрисдикция да трябва да установи приложимостта на тази разпоредба към разглежданите услуги, считам, че в случая нейното прилагане не може да се изключи. Всъщност раздел IV от приложението към Декрет 181/2017 включва лицата с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>функционални различия<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>, като по-конкретно точка 2 от това приложение се отнася до тяхната социална интеграция. Следователно, доколкото разглежданите договори за съвместно предоставяне се отнасят до услуги, предоставяни на получатели от тази категория, член 20 от Директива 2014/24 може да е приложим.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Този член допуска, но не задължава възлагащите органи да запазят поръчките за защитени предприятия и икономически оператори със социална цел или да предвидят тези поръчки да бъдат изпълнявани по програми за защитени работни места. Въпросът дали по силата на тази разпоредба държавите членки могат да налагат допълнителни ограничения, като стесняват кръга на допустимите участници, запазвайки по този начин поръчките, неотдавна бе разгледан от Съда в решение Conacee<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>По това дело Съдът отбелязва, че от текста на член 20, параграф 1 от Директива 2014/24, както и от целите, преследвани от последната, е видно, че тя не съдържа изчерпателно изброени условия, при които възлагащите органи могат да въвеждат ограничения по отношение на видовете икономически оператори, на които възлагат запазени поръчки. Тази директива по-скоро оставя на държавите членки възможността да приемат допълнителни критерии, които дефинират тези условия, ако тези допълнителни критерии допринасят за гарантиране на преследваните с член 20 от Директива 2014/24 цели на социалната политика и политиката по заетостта. Като възприема становището на<?PAGE NO="26"?> генералния адвокат Танчев, че произтичащите от тази разпоредба изисквания се считат за минимални изисквания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Заключение на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:349">EU:C:2021:349</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Съдът постановява, че държавите членки са свободни да стесняват кръга на допустимите участници, като използват запазени поръчки съгласно член 20 от Директива 2014/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че държавите членки могат да въвеждат допълнителни условия като предвиденото в националната правна уредба условие, изключващо участието на образувания със стопанска цел, доколкото подобно изключване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>допринас[я] за гарантиране на преследваните от [тази разпоредба] цели на социалната политика и политиката на заетостта<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следва обаче да се отбележи, че в случая на Съда не е представена никаква информация относно причините за такова изключване от националното законодателство. Би могло да се твърди, че образуванията с нестопанска цел имат по-засилено социално измерение, отколкото тези със стопанска цел, и поради това са по-подходящи при преследването на тези цели. От друга страна, обаче би могло да се твърди, че образуванията със стопанска цел могат да предоставят висококачествени услуги с ниски разходи, поради което са способни да преследват тези цели. Единствено запитващата юрисдикция обаче е компетентна да прецени дали разглежданото изключване допринася за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>гарантиране на […] цели[те] на социалната политика и политиката по заетостта<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че съществуват две ограничения на предвидената в член 20, параграф 1 от Директива 2014/24 възможност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Първо, член 20, параграф 2 от тази директива изисква от държавите членки, когато се възползват от предвидената в член 20 възможност, в поканата за участие изрично да посочват този член, като в противен случай поръчките не могат да бъдат запазени. В случая запитващата юрисдикция следва да провери дали това изискване е изпълнено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Второ, когато държавите членки се възползват от предвидената в член 20 от Директива 2014/24 възможност, те трябва да зачитат по-специално свободата на установяване, както и произтичащите от тази свобода принципи, като принципите на равно третиране и на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Що се отнася до социалните услуги, разглеждани в главното производство, чиито ползватели са лица с функционални различия, запитващата юрисдикция следва да провери дали посочените в националната правна уредба условия са необходими и подходящи, за да гарантират интеграцията на тези лица, както изисква член 20, параграф 1 от Директива 2014/24. Освен това следва да се отбележи, че Съдът вече е приел, че когато държавите членки ограничават възлагането на запазени поръчки само до доброволческите сдружения, принципът на равенство по същество не е нарушен<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Що се отнася до Директива 2004/18, Съдът е постановил, че когато договорите за обществени поръчки за медицински транспорт могат да бъдат включени към договорите за услуги, изброени в приложение II Б към тази директива, т.е. спрямо тях не се прилагат всички нейни разпоредби, тези поръчки могат да бъдат запазени за доброволческите сдружения, без по този начин да се нарушава принципът на равно третиране (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/> и др. <NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="27"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Запазените поръчки по член 77 от Директива 2014/24</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Член 77, параграф 1 от Директива 2014/24 се прилага за някои специфични социални услуги. Макар да изглежда възможно някои от услугите, посочени в приложението към Декрет 181/2017, да попадат в обхвата на член 77, за мен е ясно, че нито образуванията, нито въпросните договори за съвместно предоставяне на услуги отговарят на условията по член 77, параграфи 2 и 3 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>Текстът и общата структура на член 77 от тази директива не дават много насоки относно неговото тълкуване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>От подготвителните работи във връзка с член 77 не могат да се изведат много насоки относно неговото тълкуване, тъй като тази разпоредба не е фигурирала в първоначалното законодателно предложение на Комисията (вж. Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки COM(2011) 896 окончателен — 2011/0438 (COD), а е добавена на по-късен етап от законодателната процедура (вж. Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на <DATE ISO="20140115">15 януари 2014 г.</DATE> с оглед на приемането на Директива 2014/.../ЕС на Европейския парламент и на Съвета за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (EP‑PE_TC1-COD(2011)0438).</P></NOTE>. В съображение 118 от Директива 2014/24 обаче се изяснява целта на процедурите за възлагане на обществени поръчки, които могат да бъдат запазени само за специфични образувания съгласно член 77 от тази директива. В това съображение се посочва, че за да се осигури непрекъснатост на обществените услуги, тази директива следва да дава възможност участието в процедурите за възлагане на обществени поръчки за определени социални услуги да бъде запазено за някои организации — например организации, основани на собствеността или на активното участие на служителите в управлението, както и кооперации. Следователно държавите членки могат да ограничат кръга на участниците до такива организации, които участват в доставката на тези услуги на крайните потребители. От тези обяснения е видно, че процедурите за обществени поръчки съгласно член 77 от Директива 2014/24 представляват просто подгрупа поръчки, за които се прилага опростеният режим, така че посочените в тази разпоредба условия трябва да се тълкуват ограничително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Според някои автори тази разпоредба е въведена, за да се отчетат специфичните нужди на Обединеното кралство. Тя се прилага само за определена подгрупа услуги от опростения режим (вж. <HT TYPE="ITALIC">Turudić</HT>, р. 867, цитирана в бележка под линия 67 от настоящото заключение, както и цитираната от този автор литература). Този подход се потвърждава от последните две изречения на съображение 118 от Директива 2014/24, които предполагат, че за определени услуги от обхвата на опростения режим може да се прилага режимът, предвиден в член 77 от тази директива.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Първо, член 77, параграф 2 от тази директива изброява четири кумулативни условия. Първите три се отнасят до управлението на образуванията, предоставящи услугите, докато четвъртото се отнася до ограничаването на последователни и повтарящи се поръчки. В случая от гледна точка на спорната национална правна уредба проблематични изглеждат третото и четвъртото от тези условия. От една страна, разглежданата национална правна уредба не изглежда да е насочена към образувания, чието икономическо управление се основава на принципите на собственост или участие на служителите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Както изтъква норвежкото правителство, член 77 от Директива 2014/24 се отнася до възможността да се запазват поръчки за някои новосъздадени дружества от лица, които преди това са били заети в публичния сектор. Той не се ограничава до организациите с нестопанска цел, а включва и търговски образувания.</P></NOTE>. Поради това е твърде малко вероятно образуванията, които са страни по разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги, да отговарят на условието по член 77, параграф 2, буква в) от Директива 2014/24. От друга страна, докато се запознавах със спорната национална правна уредба, не попаднах на клауза за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>неповтаряемост<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> като предвидената в член 77, параграф 2, буква г) от Директива 2014/24. Напротив, последното изречение на член 23 от Декрет 181/2017, изглежда, допуска подновяването на договора дори след десетгодишното удължаване на срока, предвидено в този член. Следователно изглежда, че спорната национална правна уредба не отговаря на критериите по член 77, параграф 2 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги не отговарят и на условието по член 77, параграф 3 от Директива 2014/24, според което максималната продължителност на договора за поръчка не трябва да надвишава три години. По силата на член 23 от Декрет 181/2017 тези договори могат да се сключват за максимален срок от 4 години и ако е целесъобразно, да бъдат продължавани до 10 години (с възможност за сключване на друг договор веднага след това).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения според мен член 77 от Директива 2014/24 не е приложим към настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Оттук нататък приемам, че що се отнася до договорите за съвместно предоставяне на услуги от обхвата на Директива 2014/24, с изключение на тези от обхвата на член 20 от същата директива, останалата част от тези договори трябва да отговаря на условията на опростения режим по членове 75 и 76 от нея.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По правилата, предвидени в членове 75 и 76 от Директива 2014/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали публичните органи могат да сключват договори за съвместно предоставяне на услуги само с частноправни образувания с нестопанска цел, по силата на които тези органи им възлагат определени социални услуги, посочени в член 74 от Директива 2014/24. За да се отговори на този въпрос, следва да се разгледат правилата по членове 75 и 76 от тази директива, които уреждат по-специално задължението за публикуване на обявления и съответно принципа на равнопоставеност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Първо, член 75 от Директива 2014/24 относно публикуването на обявления задължава възлагащите органи да оповестят намерението си да възложат дадена поръчка до Службата за публикации на Европейския съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Вж. членове 48—51 от Директива 2014/24.</P></NOTE> посредством обявление за обществена поръчка или обявление за предварителна информация. Член 74 от Директива 2014/24 въвежда специален режим за възлагане на обществени поръчки за социални и други специфични услуги, чиято стойност е равна или по-голяма от прага, посочен в член 4, буква г) от тази директива. От своя страна член 75 от тази директива подчертава факта, че публичните органи трябва все пак да спазват правилата за публикуване на обявленията за поръчка във връзка с тези обществени поръчки. Така това изискване е израз на принципа на прозрачност, както е посочено в раздел 2 и в член 76, параграф 1 от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>В случая, съгласно член 13, параграф 2 от Декрет 181/2017, съответните обявления за обществени поръчки се публикуват в Diari Oficial de la Generalitat Valenciana (Официален вестник на правителството на автономна област Валенсия). Според мен обаче що се отнася до обявленията за поръчки, тази форма на публичност, ограничена до автономна област Валенсия, не е достатъчна, за да отговори на изискванията на член 75, параграф 1 от Директива 2014/24, които изрично препращат към процедурата, предвидена в член 51, когато възлагащите органи решат да публикуват обявление за поръчка. Следователно спорната национална правна уредба, изглежда, не съответства на правилата за прозрачност, предвидени в член 75, параграф 1 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Второ, съгласно член 76, параграф 1 от тази директива, дори в рамките на опростения режим държавите членки са длъжни да спазват по-специално принципа на равнопоставеност на икономическите оператори. Следва да се припомни, че Директива 2014/24 има за цел да гарантира свободата на установяване, както и принципите, произтичащи от основните свободи, като равнопоставеността, недискриминацията, взаимното признаване, пропорционалността и прозрачността<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Съображение 1 от Директива 2014/24. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Irgita</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑285/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:829">EU:C:2019:829</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да провери дали националната правна уредба, предмет на спора в главното производство, която позволява да се изключат de facto образуванията със стопанска цел от възможността да доставят определени социални услуги по силата на договори за съвместно предоставяне съгласно Декрет 181/2017<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Вж. точка 83 от настоящото заключение.</P></NOTE>, съответства на посочените принципи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20041214">14 декември 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Swedish Match</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:802">EU:C:2004:802</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. Сходството на положенията трябва да бъде преценено с оглед на предмета и целта на акта на Съюза, който установява разглежданото различие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110301">1 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Association belge des Consommateurs Test-Achats и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑236/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:100">EU:C:2011:100</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Следователно в случая запитващата юрисдикция ще трябва да определи дали <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>организациите със социална цел<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, определени в член 3, буква е) от Декрет 181/2017, се намират в същото положение като образуванията със стопанска цел от гледна точка на целта, преследвана от опростения режим, предвиден в членове 74—76 от Директива 2014/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Що се отнася до тези цели, съображение 114 от тази директива обяснява, че опростеният режим, отнасящ се по-специално до някои социални услуги, трябва да бъде установен с оглед на културния контекст и чувствителния характер на тези услуги. Поради това и предвид текста на член 1, параграф 5 от Директива 2014/24 държавите членки следва да разполагат с голяма свобода да организират избора на доставчиците на услуги по начина, който считат за най-подходящ. В това съображение се добавят и целите за опростяване и облекчаване на административната тежест за възлагащите органи и икономическите оператори.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Според мен това съображение следва да се тълкува във връзка с член 76, параграф 2 от Директива 2014/24, който се отнася до качеството, непрекъснатостта, достъпността, достъпната цена, наличието и всеобхватността на услугите, както и особените потребности на различните категории ползватели. Ето защо изглежда, че именно специфичният характер на разглежданите социални услуги обосновава съществуването на опростения режим. Следователно според мен релевантният критерий би трябвало да бъде характерът на разглежданите социални услуги, предоставяни от двете категории образувания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Самият ответник придава значителна тежест на този аспект, като подчертава, че Директива 2014/24 цели да отчете специфичните характеристики на услугите за личността (вж. т. 17 от становището на ответника).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>В случая ответникът и испанското правителство не обясняват защо образуванията със стопанска цел са автоматично изключени от обхвата на Декрет 181/2017. Макар да може да се твърди, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>организациите със социална цел<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, определени в член 3, буква е) от Декрет 181/2017, и образуванията със стопанска цел имат различно правно естество и функционират по различен начин, двете категории субекти могат да бъдат призовани да извършват сходни социални услуги и да предоставят услуги със същото качество и на сходни цени. Ето защо в зависимост от констатациите на запитващата юрисдикция тези две категории субекти могат да се намират в сходно положение, що се отнася до целта на режима, предвиден в членове 74—76 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Освен това съгласно постоянната съдебна практика относно принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, правилата, установени от държавите членки при прилагането на разпоредбите на Директива 2014/24, не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на целите на тази директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Maura</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑246/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:887">EU:C:2017:887</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑508/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:243">EU:C:2012:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В това отношение ми се струва очевидно, че практиката на Съда не може да се тълкува в смисъл, че допуска изключването на определени образувания от обхвата на опростения режим само поради обстоятелството че преследват стопанска цел<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20211006">6 октомври 2021 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conacee</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑598/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:810">EU:C:2021:810</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>По-специално не виждам по какъв начин автоматичното изключване от обхвата на националното законодателство на образуванията със стопанска цел би гарантирало адекватно предоставяне на разглежданите услуги и едновременно с това опростяване и облекчаване на административната тежест, както е посочено в съображение 114 от Директива 2014/24. Освен това подобно автоматично изключване не изглежда да допринася за качеството, непрекъснатостта, достъпната цена, наличието и всеобхватността на тези услуги, както изисква член 76, параграф 2 от Директива 2014/24. При прилагането на опростения режим би било по-удачно акцентът да се постави върху способността за осигуряване на икономически ефективни и качествени социални услуги, отколкото върху правното естество на субекта, който ги доставя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>Вж. точка 122 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Ето защо според мен е немислимо подобно изключване да е обосновано или пропорционално. Следователно то противоречи на принципа за равно третиране.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Свободата на установяване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>Ако разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги не попадат в обхвата на Директива 2014/24<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>Например, ако стойността на обществената поръчка не достига прага, предвиден в член 4, буква г) от Директива 2014/24, за нея не се прилагат разпоредбите на тази директива.</P></NOTE>, което запитващата юрисдикция следва да провери, това не означава, че те непременно остават извън обхвата на правото на Съюза. От постоянната практика на Съда следва, че за разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги все пак трябва да се прилагат основните правила и общите принципи на Договора за функционирането на ЕС, в частност принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на национална принадлежност, както и произтичащото от тях задължение за прозрачност, доколкото тези поръчки имат определено трансгранично<?PAGE NO="31"?> измерение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080515">15 май 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>SECAP и Santorso</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/06 и C‑148/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:277">EU:C:2008:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141218">18 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Generali-Providencia Biztosító</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑470/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2469">EU:C:2014:2469</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150416">16 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enterprise Focused Solutions</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑278/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:228">EU:C:2015:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това съгласно тази разпоредба посочените основни свободи и принципи се прилагат, ако няма избор сред заинтересованите оператори. Всъщност Съдът вече е постановил, че за разлика от Директива 2014/24 свободата на установяване и принципът на равно третиране се прилагат към различни разрешителни режими, при които няма избор<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120216">16 февруари 2012 г.</DATE> <NAME.CASE>Costa и Cifone</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑72/10 и C‑77/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:80">EU:C:2012:80</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Както бе посочено по-горе, тъй като в случая Съдът не разполага с никаква информация относно стойността на въпросните договори за съвместно предоставяне на услуги, предполагам, че в някои случаи стойността им надвишава прага, определен в член 4, буква г) от Директива 2014/24, докато в други случаи тя може да остане по-ниска от него<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Вж. точка 94 от настоящото заключение.</P></NOTE>, което запитващата юрисдикция следва да провери<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0121"><P>За разлика от делата, по които Съдът обявява делото за недопустимо, тъй като запитващата юрисдикция не е предоставила на Съда никакви данни относно наличието на трансгранично измерение (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161006">6 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tecnoedi Costruzioni</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑318/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:747">EU:C:2016:747</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), в случая спорът по главното производство се отнася до жалба с искане за отмяна, което означава, че се прилага точка 51 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161115">15 ноември 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Ullens de Schooten</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑268/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:874">EU:C:2016:874</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) (вж. т. 38 по-горе). Следователно този интерес се предполага.</P></NOTE>. Що се отнася до последните случаи, припомням, че Съдът вече е постановил, че поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>ниския икономически залог<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/> може разумно да се поддържа, че предприятие, разположено в държава членка, различна от държавата, в която е възложена обществената поръчка, не би било заинтересувано от въпросната поръчка, в резултат на което не е оправдано прилагането на разпоредбите на първичното право на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0122"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050721">21 юли 2005 г.</DATE> <NAME.CASE>Coname</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑231/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:487">EU:C:2005:487</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Ето защо, при условие че социалните услуги, предмет на разглежданите договори за съвместно предоставяне, представляват икономическа дейност и имат трансгранично измерение, запитващата юрисдикция следва да провери дали недостатъчната публичност на поканата за участие в търга и изключването de facto на образуванията със стопанска цел представляват пречка пред свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС и нарушение на произтичащите от тях принципи на равно третиране и прозрачност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0123"><P>В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141211">11 декември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azienda sanitaria locale № 5</NAME.CASE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>Spezzino<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/> и др. (<NO.CASE>C‑113/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2440">EU:C:2014:2440</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Съдът постановява, че общите принципи на прозрачност и на равно третиране <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>произтичат<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> от членове 49 и 56 ДФЕС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до свободата на установяване и до принципа на равно третиране, Съдът вече е постановил, че изискването лицата, които желаят да упражняват определена икономическа дейност, да имат определена правна форма, представлява ограничение на свободата им на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС. Всъщност подобно изискване възпрепятства икономическите оператори, които се намират в държавата членка по произход и притежават друга правна форма, да създадат вторична структура в приемащата държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0124"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19840712">12 юли 1984 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klopp</NAME.CASE> (<NO.CASE>107/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1984:270">EU:C:1984:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19880707">7 юли 1988 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stanton и L’Étoile 1905</NAME.CASE> (<NO.CASE>143/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1988:378">EU:C:1988:378</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Португалия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑171/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:270">EU:C:2004:270</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100909">9 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Engelmann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑64/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:506">EU:C:2010:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>След като обаче това ограничение не води до пряка дискриминация, основана на гражданството, то би могло да преследва и всяка цел, призната за легитимна от правото на Съюза. В това отношение считам, че изложените в точки 122—125 от настоящото заключение съображения относно обосноваването и пропорционалността на<?PAGE NO="32"?> националното законодателство се прилагат mutatis mutandis. При липсата на обосновка от страна на испанските власти относно изключването на образуванията със стопанска цел от възможността да сключват договори за съвместно предоставяне на услуги националната правна уредба, изглежда, противоречи на свободата на установяване и на принципа на равно третиране. Във всеки случай автоматичното изключване от приложното поле на националното законодателство на образуванията със стопанска цел не изглежда подходящо, тъй като не акцентира върху характера и качеството на предоставяните услуги, а върху правната форма на образуванието. При все това запитващата юрисдикция следва да провери дали националната правна уредба преследва призната от правото на Съюза легитимна цел, и ако това е така, да прецени дали тази правна уредба спазва принципа на пропорционалност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до произтичащото от член 49 ДФЕС задължение за прозрачност, струва си да се отбележи, че за разлика от специфичните изисквания, произтичащи от Директива 2014/24, това задължение не изисква поканата за участие в търг да е публикувана в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT>. Напротив, това задължение се ограничава до изискването за достатъчно равнище на публичност, за да се осигури, от една страна, отваряне за конкуренция и от друга страна, контрол за безпристрастност на процедурата за възлагане на обществена поръчка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0125"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081113">13 ноември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coditel Brabant</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑324/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:621">EU:C:2008:621</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>В случая, тъй като Diari Oficial de la Generalitat Valenciana е официалният вестник на правителството на автономна област Валенсия и следователно представлява обичайното средство за публикуване на обществените поръчки, струва ми се, че разглежданата национална правна уредба отговаря на горепосочените критерии за публичност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT>Следователно, ако са изпълнени условията за приложимост на Директива 2014/24, считам, че членове 74—76 от тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява на публичния орган да сключи, без да спазва установените в правото на Съюза процедурни изисквания, договор за обществена поръчка, с който този орган възлага само на образувания с нестопанска цел доставката на някои социални услуги срещу възстановяване на направените от тези образувания разходи, стига тази законодателна мярка да е в съответствие с принципите на равно третиране и пропорционалност, което запитващата юрисдикция следва да установи. Член 75 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която обявленията за обществени поръчки се публикуват само в областния официален вестник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT>Що се отнася до услугите, чиято прогнозна стойност е под прага, предвиден в член 4, буква г) от Директива 2014/24, и до процедурите, които не предполагат избор по смисъла на член 1, параграф 2 от тази директива, свободата на установяване, прогласена в член 49 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска такава национална правна уредба, доколкото тази законодателна мярка преследва призната от правото на Съюза легитимна цел и спазва принципите на равно третиране и на пропорционалност, което запитващата юрисдикция следва да установи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="33"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">В.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По третия въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>Ако отговорът на първите два въпроса е отрицателен, с третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали членове 49 и 56 ДФЕС, член 76 от Директива 2014/24 и член 15, параграф 2 от Директивата за услугите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която за сключването на разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги предвижда критерий за подбор, съгласно който възлагащите органи могат да отдадат значение на факта, че потенциалните оференти за доставката на разглежданите социални услуги са установени на мястото, където ще се предоставят услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>За да отговоря на този въпрос, ще анализирам съвместимостта на разглеждания критерий за подбор с Директива 2014/24, Директивата за услугите, а след това и с основните свободи.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съвместимостта на спорния критерий за подбор с Директива 2014/24</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Що се отнася до съвместимостта на спорния критерий за подбор с Директива 2014/24, въпросът за географския критерий вече е разгледан в решение Grupo Hospitalario Quirón<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0126"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑552/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:713">EU:C:2015:713</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, което се отнася до тръжни процедури в областта на медицинските услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0127"><P>Делото се отнася до обществени поръчки в областта на здравеопазването, които попадат в приложение II Б към Директива 2004/18.</P></NOTE>. По-специално Съдът е трябвало да прецени съвместимостта с Директива 2004/18 на изискването за възлагане на обществена поръчка, съгласно което оферентът е трябвало да се намира на територията на общината, където е трябвало да се предоставят въпросните медицински услуги. Съдът отбелязва, че подобно изискване представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>ограничение в териториалното изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0128"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grupo Hospitalario Quirón</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑552/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:713">EU:C:2015:713</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Той приема, че това изискване не гарантира равен и недискриминационен достъп на всички оференти до разглежданите поръчки, доколкото дава достъп до посочените поръчки само на оферентите, които са в състояние да предоставят въпросните услуги в заведение, намиращо се в определената от възлагащите органи община<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0129"><P>Пак там, точки 29—33.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>В случая от член 15, параграф 1, буква а) от Декрет 181/2017 следва, че за да изберат организациите със социална цел, на които да възложат доставката на разглежданите социални услуги, възлагащите органи могат по-специално да отдадат значение на факта, че тези образувания се намират в района, в който ще се предоставя дадена услуга<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0130"><P>Подобен критерий е предвиден в член 64, параграф 3, буква а) от Закон 5/1997.</P></NOTE>. Ето защо считам, че разглежданият в настоящия случай географски критерий е подобен на разглеждания в решение Grupo Hospitalario Quirón. Този критерий представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>ограничение в териториалното изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0131"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑552/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:713">EU:C:2015:713</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като поставя в неизгодно положение оферентите, които не могат да предоставят посочените услуги в заведение, намиращо се в определена община, независимо че евентуално отговарят на другите условия, определени в заданието и техническата спецификация на посочените поръчки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="34"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че разглежданият в главното производство критерий за подбор води до различно третиране на образуванията, които отговарят на това изискване, и тези, които не отговарят на това изискване. Освен ако тези две категории потенциални оференти не се намират в обективно сходно положение или тази разлика в третирането е обективно обоснована, това изискване противоречи на принципа на равно третиране, на който се подчинява възлагането на обществени поръчки за услуги по силата на член 76 от Директива 2014/24.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Що се отнася до въпроса дали тези две групи потенциални оференти се намират в обективно сходно положение, според мен случаят е такъв, тъй като способността им да предоставят разглежданите социални услуги, е една и съща от гледна точка на качеството и разходите. Ето защо при това условие, което запитващата юрисдикция следва да провери, считам, че подобно изискване третира по различен начин обективно сходни положения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Що се отнася до обосновката, нито разглежданата национална правна уредба, нито представената на Съда преписка съдържат някаква обосновка на въпросния критерий за подбор. В крайна сметка обаче запитващата юрисдикция е компетентна да установи дали случаят е такъв.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съвместимостта на критерия за подбор с Директивата за услугите</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>От Съда се иска да установи дали критерият за подбор при сключването на разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги е съвместим с Директивата за услугите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>От самото начало следва да се определи дали разглежданите в настоящия случай социални услуги попадат в обхвата на тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>В това отношение член 2, параграф 2, буква й), тълкуван във връзка със съображение 27 от Директивата за услугите, изрично изключва от приложното ѝ поле <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>социални услуги по социално настаняване, грижи за деца и подпомагане на семейства или лица, временно или постоянно в нужда, които се предоставят от държавата, чрез доставчици получили мандат от нея или благотворителни организации, признати за такива от държавата<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>В съображение 27 се пояснява, че целта на такова изключване е да се осигури <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>подкрепа за онези, които са временно или постоянно в нужда, поради недостатъчен семеен доход, частична или пълна липса на независимост, както и за онези, пред които стои риск от маргинализиране<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>. В това съображение се добавя, че тези <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0115" REF.END="QE0115"/>услуги са от изключителна важност с цел гарантиране на основното право на човешко достойнство и са израз на принципите на социална кохезия и солидарност, и не следва да бъдат повлияни от [Директивата за услугите]<QUOT.END REF.START="QS0115" CODE="201C" ID="QE0115"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че Съдът е дал двояко определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0116" REF.END="QE0116"/>социални услуги<QUOT.END REF.START="QS0116" CODE="201C" ID="QE0116"/> в член 2, параграф 2, буква й) от Директивата за услугите. В решение Femarbel Съдът приема, че в обхвата на предвиденото в тази разпоредба изключение попадат само услугите, отговарящи на две кумулативно предвидени условия. Първото се отнася до естеството на дейностите, докато второто се отнася до статута на доставчика на услуги<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0132"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑57/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:517">EU:C:2013:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="35"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>За да отговарят на първото условие, разглежданите дейности трябва да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0117" REF.END="QE0117"/>от изключителна важност с цел гарантиране на основното право на човешко достойнство и са израз на принципите на социална кохезия и солидарност<QUOT.END REF.START="QS0117" CODE="201C" ID="QE0117"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0133"><P>Пак там, точка 43, която препраща към Ръководството за прилагане на Директивата за услугите (Служба за публикации на Европейските общности, 2007 г.).</P></NOTE>. По това дело Съдът постановява, че запитващата юрисдикция трябва да установи дали разглежданите дейности действително са от социален характер, в смисъл че са насочени към предоставяне на хората <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0118" REF.END="QE0118"/>съответстващ[ата] на тяхното зависимо състояние помощ<QUOT.END REF.START="QS0118" CODE="201C" ID="QE0118"/>, наред с подходяща програма за развлечения, или необходимата помощ, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0119" REF.END="QE0119"/>ко[я]то не мо[же] да им бъд[е] осигурен[а] непрекъснато от техните близки<QUOT.END REF.START="QS0119" CODE="201C" ID="QE0119"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>В настоящия случай, както вече бе споменато в настоящото заключение, в Декрет 181/2017 са изброени широк кръг социални услуги, които могат да варират в зависимост от тяхното естество и от категориите лица, които ги ползват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0134"><P>Вж. точка 56 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Изглежда обаче, че общата цел на всички тези услуги е да подпомагат нуждаещите се лица и да им осигуряват грижи. Поради това считам, че тези услуги отговарят на първото условие, изведено от Съда в решение Femarbel<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0135"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑57/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:517">EU:C:2013:517</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Що се отнася до второто условие, в решение Femarbel Съдът приема, че социалните услуги могат да бъдат предоставяни от самата държава, от благотворителна организация, призната от държавата като такава, или от частноправен доставчик на услуги, получил мандат от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0136"><P>Пак там, точка 44. В това отношение Съдът постановява, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали е налице публичноправен акт, с който по ясен и прозрачен начин на лицата, стопанисващи дневни и нощни приемни центрове, се възлага същинско задължение да предоставят такива услуги, като изпълняват някои специални условия за осъществяване на дейността, и следователно дали такова разрешение може да се разглежда като акт за предоставяне на мандат по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директивата за услугите (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Femarbel</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑57/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:517">EU:C:2013:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Като се има предвид широкото определение ratione personae, дадено от Съда, образуванията, които предоставят услугите в рамките на разглежданите договори за съвместно предоставяне, които са организации с нестопанска цел, може да попаднат в приложното поле на член 2, параграф 2, буква й) от Директивата за услугите, което запитващата юрисдикция следва да установи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Следователно считам, че Директивата за услугите не е приложима към социалните услуги, предвидени в Декрет 181/2017, тъй като съгласно член 2, параграф 2, буква й) тези услуги са изрично изключени от нейния обхват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По съвместимостта на критерия за подбор с основните свободи</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Що се отнася до съвместимостта на разглеждания критерий за подбор с основните свободи, както вече посочих в настоящото заключение, от една страна, разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги, изглежда, попадат по-скоро в обхвата на свободата на установяване, прогласена в член 49 ДФЕС, отколкото в обхвата на свободното предоставяне на услуги, прогласено в член 56 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0137"><P>Вж. точка 42 и 43 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Ето защо, независимо от факта, че третият преюдициален въпрос, поставен от националната юрисдикция, се отнася и до двете свободи, считам, че отговорът трябва да се ограничи до първата. Струва си обаче да се припомни, че член 49 ДФЕС може да намери приложение само ако тези договори за съвместно предоставяне на услуги имат трансгранично измерение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0138"><P>Вж. точка 128 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="36"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Що се отнася до свободата на установяване, критерий за подбор като предвидения в член 15, параграф 1, буква а) от Декрет 181/2017 може да затрудни или да направи упражняването на свободата на установяване по-малко привлекателно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0139"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150205">5 февруари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑317/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:63">EU:C:2015:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171220">20 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Simma Federspiel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑419/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:997">EU:C:2017:997</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В това отношение трябва да отбележа, че Съдът вече е постановил, че национална правна уредба, която изключва възможността субекти да упражняват независима икономическа дейност в помещения по техен избор, представлява ограничение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0140"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100601">1 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blanco Pérez и Chao Gómez</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/07 и C‑571/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:300">EU:C:2010:300</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В настоящия случай фактът на установяване в автономна област Валенсия може да доведе до финансови и административни последици за образуванията, които са упражнили тази основна свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0141"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200227">27 февруари 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Белгия (Счетоводители)</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑384/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:124">EU:C:2020:124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такъв би бил случаят например с образувание, установено в държава членка, различна от Испания, установило място на дейност, което не му е основно, в тази държава членка, но извън автономна област Валенсия. Поради това считам, че разглежданото изискване представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Това изискване обаче все пак може да бъде обосновано, ако преследва призната от правото на Съюза легитимна цел и спазва принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0142"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Испания</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑158/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:642">EU:C:2005:642</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051027">27 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Contse и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑234/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:644">EU:C:2005:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По-конкретно Съдът е постановил, че основните свободи не допускат критерий за подбор, който чрез допълнителни точки поощрява близостта на инсталацията до мястото на предоставяне на услугите, доколкото този критерий се прилага по дискриминационен начин и не е оправдан от императивни съображения от общ интерес, не е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната от него цел или надхвърля необходимото за постигането ѝ, което запитващата юрисдикция следва да установи (решение от 27 октомври 2005 т., <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Contse и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑234/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:644">EU:C:2005:644</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>В случая считам, че изложените в точка 142 от настоящото заключение съображения относно обосновката за нарушаването на принципа на равно третиране по член 76 от Директива 2014/24 се прилагат mutatis mutandis. Запитващата юрисдикция обаче следва да прецени дали разглежданият критерий преследва призната от правото на Съюза легитимна цел, подходящ е да гарантира постигането на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Накрая, от съображения за изчерпателност и противно на твърденията на ответника и испанското правителство, държа да подчертая, че текстът на член 1, второ тире от Протокол № 26 към Договора за функционирането на ЕС няма никакво отношение към въпроса дали критерият за подбор, предвиден в член 15, параграф 1, буква а) от Декрет 181/2017, е съвместим със свободата на установяване. Това е така, защото ценностите, които този протокол се стреми да защити, не са отразени в разглеждания критерий за подбор. Подобен чисто географски критерий не може да бъде оправдан с необходимостта да се гарантира <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0120" REF.END="QE0120"/>разнообразието на услуги от общ икономически интерес и разликите в потребностите и предпочитанията на ползвателите, които могат да произтичат от различни географски, социални и културни условия<QUOT.END REF.START="QS0120" CODE="201C" ID="QE0120"/>. Ето защо считам, че не може географски ограничения на основните свободи да се обосноват с член 1, второ тире от Протокол № 26 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>В заключение, ако се установи наличието на трансгранично измерение във връзка с разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги, член 76 от Директива 2014/24 и член 49 ДФЕС не допускат критерий за подбор при сключването на<?PAGE NO="37"?> разглежданите договори за съвместно предоставяне на услуги, при който възлагащите органи могат да отдадат значение на факта, че потенциалните оференти за доставката на въпросните социални услуги са установени в мястото, където тези услуги ще се предоставят, освен ако посоченият критерий преследва легитимна цел, призната от правото на Съюза, подходящ е да гарантира постигането на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, което запитващата юрисдикция следва да установи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Tribunal Superior de Justicia de la Comunidad Valenciana (Висш съд на автономна област Валенсия, Испания), по следния начин:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0121" REF.END="QE0121"/>Членове 74—76 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140226">26 февруари 2014 година</DATE> за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО и член 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която позволява на публичния орган да сключи, без да спазва установените в правото на Съюза процедурни изисквания, договор за обществена поръчка, с който този орган възлага само на образувания с нестопанска цел доставката на някои социални услуги срещу възстановяване на направените от тези образувания разходи, стига тази правна уредба да е в съответствие с принципите на равно третиране и пропорционалност, което запитващата юрисдикция следва да установи.</P><P>Член 75, параграф 1 от Директива 2014/24 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която обявленията за обществени поръчки се публикуват само в областния официален вестник.</P><P>Член 76 от Директива 2014/24 и член 49 ДФЕС не допускат национално законодателство, предвиждащо критерий за подбор при сключването на договори за съвместно предоставяне на услуги, при който възлагащите органи могат да отдадат значение на факта, че потенциалните оференти за доставката на въпросните социални услуги са установени в мястото, където тези услуги ще се предоставят, освен ако посоченият критерий преследва призната от правото на Съюза легитимна цел, подходящ е да гарантира постигането на тази цел и не надхвърля необходимото за нейното постигане, което следва да се провери от запитващата юрисдикция<QUOT.END REF.START="QS0121" CODE="201C" ID="QE0121"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>