Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 17 септември 2026 година(1)
Дело C‑407/25 [Tersten](i)
Belgische Staat — Administratie Douane en Accijnzen
Наказателно производство
срещу
NV SI,
LM Kft,
LC,
BÜ Kft,
JS,
BZ,
QJF Kft,
LS,
SH Kft,
ZJ,
JZ,
XH,
HS,
3H H & LS GmbH
(Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия)
„ Преюдициално запитване — Европейска прокуратура — Регламент (ЕС) 2017/1939 — Член 24, параграф 2 — Уведомяване на Европейската прокуратура — Член 4, параграф 3 ДЕС — Принцип на лоялно сътрудничество — Член 27 — Право на изземване на делото — Компетентност на националните разследващи органи — Изземване на делото от Европейската прокуратура по време на разследването — Изземване на делото от Европейската прокуратура след започването на наказателното преследване — Принцип на процесуална автономия на държавите членки “
1. Съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939(2), когато съдебен или правоохранителен орган на държава членка започне разследване във връзка с престъпление, по отношение на което би могла да е компетентна Европейската прокуратура, той следва незабавно да уведоми Европейската прокуратура, така че тя да може да реши дали да упражни правото си на изземване на делото.
2. Наказателното производство, във връзка с което е отправено настоящото преюдициално запитване, се отнася до престъпления, попадащи в обхвата на компетентността на Европейската прокуратура. Белгийските митнически органи започват разследване във връзка с тези престъпления, когато Регламент 2017/1939(3) вече е бил в сила, но преди Европейската прокуратура да поеме функциите си по разследване и наказателно преследване (1 юни 2021 г.)(4).
3. Тъй като белгийските органи не уведомяват своевременно Европейската прокуратура за разследването си, а по наказателното дело вече има постановена присъда на първа инстанция, запитващата юрисдикция иска да установи, накратко казано, какви са последиците от това за посоченото дело, което понастоящем е на етап въззивно обжалване.
I. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Регламент 2017/1939
4. Член 4 („Задачи“) предвижда:
„Европейската прокуратура отговаря за провеждането на разследвания, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на престъпления и съучастниците в престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива (ЕС) 2017/1371(5) и са определени от настоящия регламент. Във връзка с това Европейската прокуратура провежда разследвания и осъществява наказателно преследване и упражнява функциите на прокурор пред компетентните съдилища на държавите членки до окончателното приключване на делото“.
5. Съгласно член 22 („Материална компетентност на Европейската прокуратура“), параграф 1:
„Европейската прокуратура е компетентна по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, които са предвидени в Директива [2017/1371], така както е въведена в националното право, независимо дали същото престъпно деяние може да се квалифицира като друг вид престъпление съгласно националното право […]“.
6. Член 24 („Докладване, регистриране и проверка на информацията“) предвижда:
„1. Институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и органите на държавите членки, които са компетентни съгласно приложимото национално право, без ненужно забавяне докладват на Европейската прокуратура за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3.
2. Когато съдебен или правоохранителен орган на държава членка започне разследване във връзка с престъпление, по отношение на което Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3, или когато, независимо на кой етап от започването на разследване, компетентният съдебен или правоохранителен орган на държава членка счете, че дадено разследване се отнася за такова престъпление, този орган незабавно уведомява Европейската прокуратура, така че тя да може да реши дали да упражни правото си на изземване на делото, посочено в член 27.
[…]“.
7. Съгласно член 25 („Упражняване на компетентността на Европейската прокуратура“), параграф 1:
„Европейската прокуратура упражнява своята компетентност, като започва разследване съгласно член 26 или като реши да използва правото си на изземване на делото съгласно член 27. Ако Европейската прокуратура реши да упражни своята компетентност, компетентните национални органи не упражняват своята компетентност по отношение на същото престъпно деяние“.
8. Член 27 („Право на изземване на делото“) предвижда:
„1. При получаване на цялата необходима информация в съответствие с член 24, параграф 2 Европейската прокуратура взема възможно най-бързо, но не по-късно от пет дни след получаване на информацията от националните органи, решение дали да упражни правото си на изземване на делото и информира националните органи за това решение. В конкретен случай европейският главен прокурор може да вземе мотивирано решение за удължаване на срока с не повече от пет дни, като уведомява националните органи за това.
2. В рамките на сроковете, посочени в параграф 1, националните органи се въздържат от вземане на решение съгласно националното право, което може да доведе до невъзможност за Европейската прокуратура да упражни правото си на изземване на делото.
Националните органи предприемат всички неотложни мерки, необходими съгласно националното право, за да се гарантира ефективно разследване и наказателно преследване.
3. Ако Европейската прокуратура узнае, чрез средства, различни от посочената в член 24, параграф 2 информация, че компетентните органи на държава членка са започнали разследване във връзка с престъпление, за което вероятно е компетентна, тя без забавяне информира тези органи. След като бъде надлежно информирана в съответствие с член 24, параграф 2, Европейската прокуратура взема решение дали да упражни правото си на изземване на делото. Решението се взема в рамките на сроковете, посочени в параграф 1 от настоящия член. […]
[…]
5. Когато Европейската прокуратура упражнява своето право на изземване на делото, компетентните органи на държавите членки препращат преписката на Европейската прокуратура и се въздържат от извършването на по-нататъшни действия по разследване по отношение на същото престъпление.
[…]
7. Когато Европейската прокуратура се въздържи от упражняване на своята компетентност, тя информира компетентните национални органи без ненужно забавяне. По всяко време в хода на производството компетентните национални органи информират Европейската прокуратура за всички нови факти, които биха могли да ѝ дадат основания да преразгледа решението си да не упражнява своята компетентност.
Европейската прокуратура може да упражни правото си на изземване на делото след получаване на такава информация, при условие че националното разследване все още не е приключило и че обвинението не е внесено в съда. Решението се взема в рамките на срока, посочен в параграф 1.
[…]“.
9. Член 35 („Приключване на разследването“) гласи:
„1. Когато работещият по делото европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща доклад на наблюдаващия европейски прокурор, в който се съдържа резюме на делото и проект за решение дали да започне наказателно преследване пред национален съд или да се разгледа възможността за предаване на делото, прекратяване на наказателното производство или използването на опростена процедура в наказателното производство в съответствие с членове 34, 39 или 40. Наблюдаващият европейски прокурор изпраща тези документи на компетентната постоянна камара, като прилага, ако счита за необходимо, своята собствена оценка. Когато постоянната камара, в съответствие с член 10, параграф 3, взема решението, предложено от европейския делегиран прокурор, той предприема съответните действия.
2. Ако въз основа на получените доклади постоянната камара счете за подходящо да не вземе решението, предложено от европейския делегиран прокурор, тя извършва, когато това е необходимо, свой собствен преглед по делото, преди да вземе окончателно решение или да даде допълнителни указания на европейския делегиран прокурор.
3. Когато е приложимо, в доклада си европейският делегиран прокурор представя и достатъчно мотиви за внасяне на обвинителния акт в съда на държавата членка, в която е установен, или в съответствие с член 26, параграф 4 — на съд на друга държава членка, която е компетентна във връзка с делото.
[…]“.
10. Съгласно член 120 („Влизане в сила“):
„1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Европейската прокуратура упражнява правомощията си по отношение на всяко престъпление от своята компетентност, извършено след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
Европейската прокуратура поема поверените ѝ с настоящия регламент функции по разследване и наказателно преследване на дата, която се определя с решение на Комисията по предложение на европейския главен прокурор след създаването на Европейската прокуратура. Решението на [Европейската комисия] се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.
Датата, която Комисията определя, е не по-рано от три години след датата на влизане в сила на настоящия регламент.
[…]“.
Б. Белгийското право
11. Регламент 2017/1939 е транспониран в белгийското право с Wet van 17 februari 2021 houdende diverse bepalingen inzake justitie(6), влязъл в сила на 24 февруари 2021 г., с който в Algemene wet inzake douane en accijnzen van 18 juli 1977(7) е добавена глава XXVbis.
12. Член 285/2, параграф 1 от AWDA гласи следното:
„Administrateur-generaal van de Algemene Administratie van de Douane en Accijnzen (директор на главно управление „Митници и акцизи“, Белгия) назначава най-малко един служител на главно[то] управление […] да отговаря за сътрудничеството с европейските делегирани прокурори по член 309/2 от Gerechtelijk Wetboek (Кодекс за съдопроизводството), що се отнася до нарушенията, измамите или престъпленията по членове 281 и 282, за които Европейската прокуратура упражнява своята компетентност съгласно членове 22, 25, 26 и 27 от Регламент [2017/1939]“.
13. Член 285/4, параграф 1 от AWDA предвижда:
„На служителя по член 285/2, параграф 1 се предоставя правомощието по член 281, параграф 2 да внася и поддържа обвинението в съда, що се отнася до нарушенията, измамите и престъпленията по член 281, за които Европейската прокуратура упражнява своята компетентност съгласно членове 22, 25, 26 и 27 от Регламент [2017/1939]“.
II. Фактите, спорът и преюдициалните въпроси
14. През 2019 г. и 2020 г. белгийските митнически органи започват разследване, в хода на което установяват, че през 2018 г. и 2019 г. 26 физически и юридически лица са извършили преследвани по наказателен ред митнически нарушения при внос на стоки от Китай, представени за митническо оформяне в Брюксел, с получатели в Германия, Испания и Унгария.
15. Протоколи за мита и акцизи 19/D/000565, 19/D/000724 и 20/D/000058 са съставени съответно на 27 ноември 2019 г., на 1 април 2020 г. и на 15 април 2020 г. и са изпратени с препоръчано писмо на нарушителите.
16. Призовките са връчени на нарушителите директно от главно управление „Митници и акцизи“ през юли и август 2021 г., след като Европейската прокуратура поема функциите си по разследване и наказателно преследване на 1 юни 2021 г.
17. С присъда от 9 декември 2022 г., постановена в присъствието на някои от подсъдимите и при условията на задочно производство спрямо други подсъдими, Nederlandstalige rechtbank van eerste aanleg Brussel (Нидерландскоезичен първоинстанционен съд Брюксел, Белгия), от наказателноправна страна, оправдава подсъдимите, а от гражданскоправна страна, осъжда някои от тях да заплатят на белгийската държава вносни мита в размер на 143 951 евро.
18. На 6 януари 2023 г. белгийската държава подава въззивна жалба срещу присъдата до Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия).
19. С междинно решение от 5 декември 2024 г. Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) приема жалбата за допустима спрямо някои от подсъдимите от наказателноправна страна, а също и от гражданскоправна страна, по отношение на митническото им задължение.
20. Преди да се произнесе по съществото на жалбата на белгийската държава, Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) констатира, че:
– единият от подсъдимите твърди, че предявените искания от наказателноправна и от гражданскоправна страна са недопустими, тъй като белгийската държава не е доказала, че е уведомила Европейската прокуратура за твърдените престъпления, а и не се установява Европейската прокуратура да е решила в съответствие с член 24 от Регламент 2017/1939, че няма основания да упражни правото си на изземване на делото,
– според белгийската държава краят на разследването е сложен с изпращането на протоколите на нарушителите, преди Европейската прокуратура да започне да функционира. Следователно не е съществувала възможност за изземване на делото от Европейската прокуратура и няма пречка за провеждането на наказателното преследване от националните органи,
– фазата на разследването по случая не е била приключена към момента, когато Европейската прокуратура започва да изпълнява функциите си, а именно 1 юни 2021 г.,
– белгийската държава не е представила документи, от които да е видно, че след започване на разследването на твърдените престъпления компетентните органи са уведомили Европейската прокуратура по реда на член 24 от Регламент 2017/1939, за да ѝ дадат възможност да упражни правото си на изземване на делото.
21. В този контекст Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел) отправя до Съда следните преюдициални въпроси:
„Трябва ли членове 24, 25, 27 и 35 от Регламент [2017/1939] да се тълкуват в смисъл, че не допускат при тези обстоятелства националната митническа администрация и националната прокуратура да останат компетентни да водят делото пред наказателния съд?
Ако наказателният съд установи, че Европейската прокуратура не е била уведомена за делото, трябва ли да го върне на компетентните национални органи, за да уведомят все пак Европейската прокуратура за разследването и тя да може евентуално да упражни правото си на изземване на делото?“.
III. Производството пред Съда
22. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 19 юни 2025 г.
23. Писмени становища представят австрийското, белгийското, италианското и полското правителство, както и Комисията.
24. Съдът приканва Европейската прокуратура на основание член 23, втора алинея от Статута на Съда да предостави писмено релевантната информация, с която разполага във връзка с предмета на преюдициалното запитване.
25. На 24 април 2026 г. Европейската прокуратура предоставя на Съда посочената информация, а по нея са изслушани становищата на участниците в проведеното на 19 май 2026 г. съдебно заседание, а именно белгийското и полското правителство и Комисията.
IV. Анализ
26. Както посочих по-горе, Регламент 2017/1939 влиза в сила на 20 ноември 2017 г., но Европейската прокуратура поема функциите си по разследване и наказателно преследване едва на 1 юни 2021 г. Няма съмнение, че твърдените престъпления в настоящия случай попадат в обхвата на материалната компетентност на Европейската прокуратура.
27. Запитващата юрисдикция счита за установено, че към 1 юни 2021 г. наказателното разследване не е било приключено и следователно националният орган е трябвало да уведоми Европейската прокуратура, за да ѝ даде възможност да упражни правото си на изземване на делото. Той обаче не я е уведомил, поради което, добавя запитващата юрисдикция, „възниква въпросът какви са последиците от неуведомяването на Европейската прокуратура“(8). За да го реши, тя отправя до Съда двата преюдициални въпроса, чието съдържание възпроизведох по-горе.
А. По първия преюдициален въпрос
28. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 24, параграф 2, член 25, параграф 1 и член 27 от Регламент 2017/1939 допускат националните органи (главно управление „Митници и акцизи“ и прокуратурата на Белгия) да останат компетентни да осъществят наказателното преследване при описаните обстоятелства.
29. Съгласно член 25, параграф 1 от Регламент 2017/1939 Европейската прокуратура може да действа по два начина: а) може пряко да започне разследване на деянията, за които се предполага, че съставляват престъпления от нейната компетентност, или б) може да упражни правото си на изземване на делото във връзка с разследвания, вече започнати от националните органи.
30. Европейската прокуратура започва пряко разследване по член 26 от Регламент 2017/1939(9), когато получи релевантна информация за престъпление, по отношение на което би могла да е компетентна, а никой съдебен или правоохранителен орган на държава членка не е започнал разследване(10). Няма да разглеждам подробно този начин на действие на Европейската прокуратура, тъй като няма връзка с разглежданите тук обстоятелства.
31. Европейската прокуратура може да упражни своята компетентност и като използва правото си на изземване на делото, когато съдебен или правоохранителен орган на държава членка е започнал „[…] разследване във връзка с престъпление, по отношение на което Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност […]“, и я е уведомил за следствените си действия (член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939).
32. За да се отговори на първия преюдициален въпрос, следва да се приложат обичайните тълкувателни способи (граматическият, систематичният и телеологичният)(11), които позволяват да се изясни смисълът на членове 24, 25 и 27 от Регламент 2017/1939.
1. Граматическо тълкуване
33. Член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939(12) урежда следните случаи:
– когато съдебен или правоохранителен орган на държава членка започне разследване във връзка с престъпление, по отношение на което Европейската прокуратура би могла да упражни своята компетентност,
– или когато, независимо на кой етап от започването на разследване, този орган счете, че дадено разследване се отнася за такова престъпление(13).
34. И в двата случая националният орган трябва да уведоми Европейската прокуратура, така че тя да може да реши дали да упражни правото си на изземване на делото.
35. Член 27, параграф 3 от Регламент 2017/1939 предвижда, че Европейската прокуратура може да упражни правото си на изземване на делото след получаване на информация за текущо разследване от други източници. Тази разпоредба показва, че Регламент 2017/1939 предвижда имплицитно възможността тези национални органи да не са уведомили Европейската прокуратура.
36. Националните органи трябва да докладват на Европейската прокуратура „без ненужно забавяне“ за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност (член 24, параграф 1 от Регламент 2017/1939). Това според мен означава, че те трябва да предадат тази информация, когато узнаят за престъпното деяние (notitia criminis), независимо дали са започнали официално разследването. При всички случаи важното е да уведомят Европейската прокуратура възможно най-бързо, след като установят (или само заподозрат), че деянията представляват престъпления от нейната компетентност.
37. След предоставяне на информацията и преди Европейската прокуратура да вземе решение относно изземването на делото, националният орган „се въздържа[…] от вземане на решение […], което може да доведе до невъзможност за Европейската прокуратура да упражни правото си на изземване на делото“ (член 27, параграф 2, първа алинея от Регламент 2017/1939)(14).
38. Ако упражни правото си на изземване на делото, Европейската прокуратура поема започнатото от националния орган разследване, така че компетентните органи на държавите членки препращат преписката на Европейската прокуратура и се въздържат от извършването на по-нататъшни действия по разследване по отношение на същото престъпление(15). Европейската прокуратура продължава производството от момента, в който уведоми националните органи за изземването на делото.
39. Изземването на делото от Европейската прокуратура води до отпадане на компетентността на националните органи. По аргумент за противното националните органи могат да разследват престъпление от компетентността на Европейската прокуратура, докато тя не упражни правото си на изземване на делото.
40. Следователно езиковото тълкуване на член 25, параграф 1 и член 27, параграф 5 от Регламент 2017/1939 позволява да се заключи, че националните органи могат да продължат действията си, включително действията по наказателно преследване, докато Европейската прокуратура не вземе (и не съобщи) решението си да изземе делото.
41. Член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 мълчи относно конкретните последици от неизпълнението на задължението за уведомяване от страна на националните органи. По-конкретно, тази разпоредба не забранява на националните органи да продължават разследването и да осъществяват наказателното преследване до момента, в който Европейската прокуратура изземе делото.
42. Следователно текстът на член 24, параграф 2, член 25, параграф 1 и член 27 от Регламент 2017/1939 допуска националните органи, които са започнали разследване във връзка с престъпления, за които производството може да се води от Европейската прокуратура, да остават компетентни да продължат следствените си действия и евентуално да осъществят наказателното преследване, докато тя не реши да използва правото си на изземване на делото.
2. Систематично тълкуване
43. Систематичното тълкуване на член 24, параграф 2 и членове 25 и 27 от Регламент 2017/1939 води до същия резултат.
44. Регламент 2017/1939 предвижда сложна система на споделена компетентност между Европейската прокуратура и националните органи в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.
45. В рамките на тази система Европейската прокуратура разполага с право на изземване на делото, тоест с приоритет да провежда производството по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза(16). Смисълът на този приоритет е Европейската прокуратура да може да ръководи и да гарантира по-добре последователността на разследванията и на наказателното преследване на равнището на Съюза по отношение на форми на престъпност, които често имат транснационално измерение.
46. При все това тази комбинация на споделена компетентност и приоритет на Европейската прокуратура чрез използване на правото на изземване на делото не означава, че националните органи не са компетентни да провеждат производство по отношение на престъпления срещу финансовите интереси на Съюза. Регламент 2017/1939 не предвижда изключителна компетентност на Европейската прокуратура в тази област(17).
47. Всъщност, въпреки че като общо правило Регламент 2017/1939 предоставя приоритетна компетентност на Европейската прокуратура, националните органи имат субсидиарна компетентност да провеждат производства по отношение на този вид престъпления.
48. При всички случаи националните органи са субсидиарно компетентни да провеждат производството по отношение на съответното престъпление срещу финансовите интереси на Съюза, когато Европейската прокуратура реши (по отношение на вече разследвано престъпление) да не използва възможността за изземване на делото, предоставена ѝ от член 27 от Регламент 2017/1939.
49. Като цяло по отношение на действията на Европейската прокуратура се прилага двоен критерий:
– когато самата тя извършва пряко разследване, действа принципът на законност и Европейската прокуратура е длъжна да разследва престъпленията и евентуално да осъществи наказателното преследване,
– а когато е в ход разследване на националните органи (независимо дали това е съобщено на Европейската комисия, или тя е узнала за него чрез други средства), тя може, но не е длъжна да упражни правото си на изземване на делото.
50. По изложените съображения от гледна точка на цялостната система може да се заключи, че националните органи остават компетентни да провеждат производството по отношение на съответните престъпления, ако Европейската прокуратура не използва механизма за изземване на делото.
51. Следователно член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 позволява националните органи да провеждат производството по отношение на престъпление от компетентността на Европейската прокуратура, включително когато пред тях е в ход разследване, за което тя не е уведомена, до момента, в който Европейската прокуратура изземе делото.
52. Член 40, параграф 2 от Вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура(18) предвижда, че в допълнение към релевантните за всяко разследване данни(19) при проверката дали следва да изземе делото, Европейската прокуратура преценява и други фактори(20).
53. На основание член 9, параграф 2 от Регламент 2017/1939(21) Колегията на Европейската прокуратура е приела оперативни насоки относно политиката в областта на разследването и изземването на дела и относно предаването на дела(22). Приложение 2 към тях се отнася по-конкретно до изземването на дела, по които националните органи са провеждали разследване в преходния период между влизането в сила на Регламент 2017/1939 (20 ноември 2017 г.) и датата, на която Европейската прокуратура поема функциите си по разследване и наказателно преследване (1 юни 2021 г.). Настоящият случай е именно такъв.
54. За тези случаи в приложение 2 от оперативните насоки се посочва, че „[в] съответствие с принципите на пропорционалност и необходимост Европейската прокуратура следва [да упражнява правото си на изземване] единствено [по отношение на] делата, при които упражняването на нейната компетентност би привнесло добавена стойност към продължаването на разследването“.
55. Проверката за целите на изземването непременно се съобразява с това, че член 25, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1939 предоставя на националните органи компетентността да провеждат производството по отношение на определени престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза.
56. Така съгласно член 25, параграф 2 от Регламент 2017/1939 по отношение на попадащите в приложното поле на член 22 престъпления, които са причинили или е вероятно да причинят вреди на финансовите интереси на Съюза на стойност, по-малка от 10 000 евро, Европейската прокуратура може да предприема действия единствено при определени обстоятелства(23). Следователно по-малозначителните престъпления срещу финансовите интереси на Съюза са от компетентността на националните органи, освен ако Европейската прокуратура не изземе делото, което тя може да направи само ако е налице някоя от хипотезите по член 25, параграф 2 от посочения регламент.
57. Аналогично, член 25, параграф 3 от Регламент 2017/1939 предвижда, че Европейската прокуратура се въздържа от упражняване на своята компетентност по отношение на всяко престъпление, което попада в обхвата на член 22, ако са налице определени фактори(24). При наличие на тези фактори и след консултации с компетентните национални органи Европейската прокуратура им предава делото без ненужно забавяне.
58. Компетентността на националните органи по отношение на престъпления, при които са налице обстоятелствата по член 25, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1939, е допълнителен довод от систематична гледна точка в подкрепа на извода, че тези органи остават компетентни (най-малко временно), докато Европейската прокуратура не реши да изземе делото.
59. Предвид разпоредбите на Регламент 2017/1939, които уреждат компетентността на националните органи и на Европейската прокуратура (и които не се отличават с голяма яснота), погледнато систематично, повратната точка при вече започнати от националните органи разследвания е моментът, в който Европейската прокуратура взема решението си дали да упражни правото на изземване на делото.
60. Считам, че за тази цел няма определящо значение обстоятелството, че Европейската прокуратура евентуално не е имала възможност да вземе решение за изземване на делото, тъй като националните органи не са изпълнили задължението си по член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939.
61. Несъмнено информацията, която националните органи трябва да предоставят, е необходима, за да може Европейската прокуратура да упражни правото си на изземване на делото(25), ако не разполага с други източници, от които да узнае за престъпното деяние. Задължението да ѝ се предоставя тази информация, е израз на принципа на лоялно сътрудничество(26), посочен в член 5, параграф 6 от Регламент 2017/1939.
62. Задължението за уведомяване по член 24, параграф 2 е свързано и с други сходни задължения на националните органи (параграфи 3 и 5 от същия член), които също са основани на принципа на лоялно сътрудничество(27). Става въпрос за задължения за уведомяване, които допълват задължението по член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939, но се прилагат в случаи, при които националните органи имат приоритетна компетентност да провеждат производството по отношение на престъпленията срещу финансовите интереси на Съюза.
63. При всички случаи, нека повторя, релевантното за отпадането на компетентността на националните органи е Европейската прокуратура да е упражнила правото си на изземване на делото. Дотогава от гледна точка на членове 24, 25 и 27 от Регламент 2017/1939 компетентни остават тези органи.
3. Телеологично тълкуване
64. Видно от съображения 12 и 14 от Регламент 2017/1939, създаването на Европейската прокуратура има за цел да се води по-ефективна борба срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза(28).
65. Европейската прокуратура е единен и — въпреки децентрализираната си организация — неделим орган на Европейския съюз(29), оправомощен да провежда разследвания и да осъществява наказателното преследване по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза(30). Тя обаче работи, без на европейско равнище да има същинско общо материално или процесуално наказателно право. Регламент 2017/1939 съдържа ограничен брой разпоредби и за всички останали въпроси препраща към националното право(31).
66. Според мен целта да се води по-ефективна борба срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, по-скоро би следвало да е аргумент в подкрепа на тълкуване на член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 в смисъл, че националните органи могат да продължат висящото наказателно дело, по което не са изпълнили задължението си да уведомят Европейската прокуратура (с уговорката, която ще направя при анализа на втория преюдициален въпрос).
67. Според мен обратното решение (да се приеме, че неизпълнението на това задължение води автоматично до отпадане на компетентността на националните органи да провеждат производство по отношение на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза) е непропорционално и несъвместимо с целта на Регламент 2017/1939.
68. Това би било така на още по-голямо основание, ако последиците от нарушението на член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 се изразяват в нищожност на проведеното до момента национално разследване и в невъзможност да се допуснат събраните от националните органи доказателства.
69. Във всеки случай, ако националните органи на държава членка трайно не изпълняват задължението си за уведомяване на Европейската прокуратура, както е предвидено в член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939, Комисията може да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу тази държава членка. По този начин се гарантира правилното изпълнение на функциите на Европейската прокуратура по отношение на престъпленията срещу финансовите интереси на Съюза, за които разследването е започнато от националните органи.
70. В обобщение считам, че член 24, параграф 2, член 25, параграф 1 и член 27 от Регламент 2017/1939 допускат националните органи да осъществяват наказателното преследване пред съдилищата на държавата членка, въпреки че Европейската прокуратура не е била уведомена, че са започнали и провели разследването на престъпление, по отношение на което би могла да е компетентна Европейската прокуратура.
Б. По втория преюдициален въпрос
71. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали, ако „наказателният съд установи, че Европейската прокуратура не е била уведомена за делото“, трябва да го върне на компетентните национални органи, за да уведомят все пак Европейската прокуратура и тя да може евентуално да упражни правото си на изземване на делото.
72. Делото, по което е отправено преюдициалното запитване, е на етап въззивно обжалване на постановената на първа инстанция присъда. Може ли Европейската прокуратура да упражни правото си на изземване на делото на този конкретен процесуален етап?
73. Според мен въпросът се основава на разбирането, че неизпълнението на задължението за уведомяване по член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 е процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено преди решаването на делото по същество. Отстраняването на нарушението би се изразявало именно в предоставянето на възможност на Европейската прокуратура да упражни правото си на изземване на делото.
74. Имплицитно съдържащото се във втория преюдициален въпрос запитване е дали член 24, параграф 2 и член 27 от Регламент 2017/1939 допускат националният съд да постанови присъда, докато не е била осигурена възможност на Европейската прокуратура да вземе решение дали да упражни правото си на изземване на делото.
75. И тук отговорът ми ще се основава на тълкуване на Регламент 2017/1939 по обичайните способи за това.
1. Езиково тълкуване
76. В текста на член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 не е определен конкретен срок за задължението на националните органи да уведомяват Европейската прокуратура.
77. По отношение на това задължение са възможни два различни подхода: или то може да се изпълнява само по време на разследването, или пък може по изключение да се изпълнява и след фазата на разследването, когато тези органи вече са започнали наказателното преследване (и евентуално по време на разглеждането на делото от съда).
78. В член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 е използван изразът „независимо на кой етап от започването на разследване“, за да се обозначи моментът, в който националният орган уведомява Европейската прокуратура. Както посочва Комисията, тази разпоредба не ограничава възможността за съобщаване на националните действия само до периода на разследване на деянията. Следователно от гледна точка на текста би могло да се приеме, че няма пречка уведомяването да се извърши след началото на наказателното преследване.
79. Действително общото правило би трябвало да бъде, че националните органи уведомяват Европейската прокуратура именно по време на разследването. В член 24, параграф 2 се посочва, че уведомяването се извършва „незабавно“ и действията на Европейската прокуратура на тази начална фаза могат да повишат ефективността на разследването на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.
80. Аз обаче не намирам в текста пречки уведомлението да се изпрати по изключение след започването на наказателното преследване, когато делото е висящо пред националния съд.
81. Ако освен това става въпрос за разследване, проведено от националните органи в „преходния период“ (когато Европейската прокуратура все още не е поела функциите си), това е още по-голямо основание да се допусне изключение от общото правило.
82. В член 27, параграф 1 от Регламент 2017/1939 също не е определен конкретен срок за изземване на делото от Европейската прокуратура. Тя трябва да вземе решение „възможно най-бързо“ при получаване на необходимата информация(32).
83. Времевата гъвкавост личи особено ясно от възможността Европейската прокуратура да упражни своята компетентност включително когато първоначално се е въздържала от изземване на делото, но в хода на производството са се появили нови факти, които биха могли да ѝ дадат основания да преразгледа решението си. Националните органи трябва да я уведомят за това обстоятелство и Европейската прокуратура може да упражни правото си на изземване на делото, „при условие че националното разследване все още не е приключило и че обвинението не е внесено в съда“ (член 27, параграф 7, втора алинея от Регламент 2017/1939).
84. Последно посоченото времево ограничение за упражняването на правото на изземване на делото се отнася само до хипотезата на новопоявили се факти след решението на Европейската прокуратура да не иззема делото. В такъв случай е необходимо националното разследване да не е приключило. В противовес на тезата, защитавана от белгийското правителство в писменото му становище и в съдебното заседание, аз не виждам основания това правило да се екстраполира по аналогия към всякакви други случаи за целите на упражняването на правото на изземване на делото. Това времево ограничение се прилага само в хипотезата, когато Европейската прокуратура е била уведомена, но не е упражнила правото си на изземване на делото. Ако при тези обстоятелства се появят нови факти, Европейската прокуратура може да промени решението си и да изземе делото, докато не е приключило разследването.
85. Пак ще повторя, времевото ограничение по член 27, параграф 7, втора алинея от Регламент 2017/1939 не може да се прилага извън конкретната хипотеза, за която се отнася. Не мисля, че е логично то да се прилага и в случаите на несвоевременно уведомяване (когато делото вече е в съдебната фаза и разследването е приключило), при които Европейската прокуратура преди това не е имала повод да се произнесе по възможността за изземване на делото.
2. Систематично тълкуване
86. Според мен систематичният анализ на разпоредбите на Регламент 2017/1939 потвърждава изложеното по-горе. От тази гледна точка причините за такова решение са няколко.
87. На първо място, от член 4 от Регламент 2017/1939 следва, че намесата на Европейската прокуратура не е ограничена до фазата на разследване на престъпленията, а обхваща и наказателното преследване пред националните съдилища(33).
88. Уведомяването на Европейската прокуратура от националните органи за текущите разследвания и правото ѝ на изземване на делото са ключови инструменти за изпълнението на функциите ѝ. Поради това и двете (уведомяването и правото на изземване на делото) могат да се осъществяват не само по време на разследването, но и в хода на производството пред съда, до окончателното решаване на делото.
89. При изземване на дело в съдебната фаза, разбира се, Европейската прокуратура ще взема предвид процесуалните последици от своята намеса и целесъобразността ѝ за по-добро наказване на престъплението.
90. Намесата на Европейската прокуратура в съдебната фаза на мястото на националните органи не е просто заместване на страна в съдебния процес. Може да не е без значение дали обвинението ще се поддържа от Европейската прокуратура, или от националните органи. Ако Европейската прокуратура изземе делото, няма пречка да го свърже с транснационални действия(34) и да представи доказателства — в една или друга посока — които са от значение за делото съгласно националното право.
91. На второ място, в член 13, параграф 1, втора алинея от Регламент 2017/1939 се посочва, че „[е]вропейските делегирани прокурори отговарят за разследванията и действията по наказателно преследване, които са започнали сами, които са им били разпределени или които са поели, упражнявайки правото си на изземване на делото“(35). От тази разпоредба следва, че те могат да упражняват правото на изземване по отношение на дела, по които националните органи са работили по време на фазата на разследването и след започването на наказателното преследване, докато тези дела са висящи пред националните съдилища.
92. На трето място, член 27, параграф 5 от Регламент 2017/1939 предвижда, че „[к]огато Европейската прокуратура упражнява своето право на изземване на делото, компетентните органи на държавите членки препращат преписката на Европейската прокуратура(36) и се въздържат от извършването на по-нататъшни действия по разследване по отношение на същото престъпление“. В този контекст преписката може да обхваща действията по разследване и по-нататъшните процесуални действия. Препращането на преписката предполага, че след изземването на делото Европейската прокуратура може да използва съдържащите се в нея доказателства, събрани от националните органи.
93. На четвърто място, в член 25, параграф 6 от Регламент 2017/1939 са установени правилата за решаване на споровете за компетентност между Европейската прокуратура и националните органи. Положителните или отрицателните спорове за компетентност се решават от национален орган(37), без тази система да съдържа срокове в това отношение.
94. Накрая, противно на становището, което видимо застъпва запитващата юрисдикция, правомощията, които член 35, параграф 1 от Регламент 2017/1939 предоставя на европейските делегирани прокурори(38), не означават, че Европейската прокуратура може да осъществява наказателното преследване само ако преди това самата тя е провела разследването.
95. Според мен член 35, параграф 1 от Регламент 2017/1939 урежда края на фазата на разследването, когато то е проведено от Европейската прокуратура, което се случва винаги при пряко разследване и при уведомяване и изземване на делото преди започването на наказателното преследване. Тази разпоредба обаче не определя срок за уведомяване на Европейската прокуратура, нито за упражняване на правото на изземване на делото от Европейската прокуратура в (изключителните) случаи, в които делото вече е отнесено пред националния съд, който е компетентен да се произнесе по него.
3. Телеологично тълкуване
96. Както посочих по-горе, създаването на Европейската прокуратура има за цел да се води по-ефективна борба срещу престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза.
97. По-подходящо от гледна точка на тази цел е приложимите разпоредби от Регламент 2017/1939 да се тълкуват в смисъл, че намесата на Европейската прокуратура (и уведомяването ѝ преди това от националните органи) може да се осъществява по изключение и след фазата на разследването, когато делото е висящо пред националния съд.
98. Несъмнено е препоръчително намесата на Европейската прокуратура по отношение на престъпления от нейната компетентност да се осъществява възможно най-рано във фазата на разследването, след като националните органи установят, че деянията могат да представляват престъпления срещу финансовите интереси на Съюза.
99. Уведомяването на Европейската прокуратура след започването на наказателното преследване обаче също може да допринесе за постигането на целта на Регламент 2017/1939(39).
100. Всъщност, когато бъде уведомена в съдебната фаза на наказателното производство, Европейската прокуратура трябва съгласно член 27, параграф 1 от Регламент 2017/1939 да вземе решение бързо (в срок от пет дни) дали да изземе делото, с възможност за удължаване на този срок с още пет дни. Тази възможност не оказва отрицателно въздействие върху бързината на съдебното производство, а напротив, би могла да осигури по-добро правораздаване, ако Европейската прокуратура предостави допълнителна информация в съдебната фаза с оглед на специализираните си познания за транснационалната организирана престъпност срещу финансовите интереси на Съюза.
101. Известно ми е, че липсата на хармонизация на наказателното процесуално право на държавите членки може да доведе до различия между тях. Не омаловажавам и трудностите, до които би довело заместването на националните органи от Европейската прокуратура в съдебната фаза, особено във въззивното или касационното производство. Тези трудности могат да са значителни по отношение на допускането на доказателства или поддържането на обвинението, повдигнато от компетентния допреди това национален орган.
102. Европейската прокуратура би трябвало да взема предвид тези трудности при преценката дали да упражни правото си на изземване на делото, и да поема обвинението само ако няма процесуални пречки, които да застрашават успеха на делото. Ако заместването на националните органи от Европейската прокуратура поражда поради националното процесуално право неразрешими вътрешни проблеми или застрашава сериозно самото наказателно преследване(40), Европейската прокуратура ще трябва да обмисли дали изобщо е целесъобразно да изземва делото.
4. Историческо тълкуване
103. В хода на законодателната процедура по приемането на Регламент 2017/1939 Съветът добавя към предложението на Комисията следното изречение(41): „Европейската прокуратура може да упражни правото на предаване на случая на по-висша инстанция във всеки момент по време на разследването“.
104. След интензивно обсъждане това времево ограничение е премахнато(42). Склонен съм да приема, че премахването му показва волята на законодателя да позволи на Европейската прокуратура да упражнява правото си на изземване на делото без времеви ограничения, тоест и след фазата на разследването. Това е тълкуването, което Комисията извежда от преговорите, довели до приемането на Регламент 2017/1939, както изтъква тя в съдебното заседание.
105. Не намирам за логична тезата, че премахването на времевото ограничение може да се тълкува като опит да се оставят отворени дебатите по въпроса, или пък като основано на презумпцията, че ще може лесно да се изведе същото ограничение от други разпоредби на Регламент 2017/1939.
5. Уредба на намесата на Европейската прокуратура след започването на наказателното преследване и санкция за неизпълнението на задължението на националните органи за уведомяването ѝ
106. Ако предлаганият от мен подход бъде приет (а именно че по изключение се допуска националният орган да уведоми Европейската прокуратура и тя да упражни правото си на изземване на делото и след приключването на националното разследване), следващата стъпка е да се установи как да се прилага той на практика.
107. Регламент 2017/1939 не уточнява реда за уведомяване на Европейската прокуратура и за вземане на решение от нея дали да упражни правото си на изземване на делото след края на фазата на разследването и започването на съдебната фаза. Не са уредени и последиците от нарушаването (неизпълнението) на задължението за уведомяване на Европейската прокуратура от страна на националните органи.
108. Неизпълнението на това задължение накърнява правомощията на Европейската прокуратура да участва в производствата относно престъпления срещу финансовите интереси на Съюза. То несъмнено засяга правомощията на Европейската прокуратура, но може да засегне и правата на лицата, обвинени в извършването на тези престъпления.
109. В този контекст споделям мнението на самата Европейска прокуратура, изразено в писменото ѝ изявление от 24 април 2026 г., представено на Съда по негово искане.
110. В този документ Европейската прокуратура посочва, накратко казано, че при липсата на изрични разпоредби в правото на Съюза относно последиците от нарушаването на член 24 от Регламент 2017/1939 и като се има предвид системата на споделена компетентност, установена от законодателя с цел да се защитят финансовите интереси на Съюза:
– неуведомяването на Европейската прокуратура за даден случай не трябва само по себе си да води до незаконосъобразност на извършените от националните органи действия по наказателно преследване,
– процесуалната санкция за неизпълнението на задължението за уведомяване на Европейската прокуратура за даден случай от нейната компетентност трябва да се търси в приложимото национално право в съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки(43) и с член 5, параграф 3 от Регламент 2017/1939(44),
– макар и късно направено, уведомяването на Европейската прокуратура може да представлява ефективно средство за отстраняване на нарушението на член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939. Комисията има задачата да вземе всички подходящи мерки, ако се окаже, че националното право не предвижда достатъчно механизми, за да гарантира своевременното уведомяване на Европейската прокуратура.
111. Всъщност именно в националното право следва да се търси отговорът на въпроса по какъв механизъм може да бъде уведомявана Европейската прокуратура(45), щом наказателният процес е преминал в съдебната фаза, след като националните органи са започнали наказателното преследване. Отново съгласно националното право (тълкувано по начина, който в най-голяма степен съответства на Регламент 2017/1939) следва да се определи и способът, по който Европейската прокуратура ще може евентуално да упражни правото си на изземване на делото и да замести националните органи в съдебната фаза на процеса.
112. Ако Европейската прокуратура е уведомена и реши да не упражни правото си на изземване на делото, наказателното производство ще продължава с участието на националния орган, който е внесъл обвинението. Ако пък Европейската прокуратура изземе делото, заместването на националния орган ще трябва да се осъществи по реда на националното право.
113. В това отношение принципът на ефективно прилагане на Регламент 2017/1939 изисква заместването да не възпрепятства, нито да забавя наказателното преследване на престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза: целта на Регламент 2017/1939 е именно да повиши ефективността на наказателното преследване на тези престъпления.
114. Освен това, ако упражни правото си на изземване на делото, Европейската прокуратура ще трябва да следи да не нарушава с това правата на участниците във висящото наказателно производство(46). За целта тя ще трябва да преценява до каква степен намесата ѝ в тази фаза на процеса би засегнала правото на защита на обвиняемите, което Европейската прокуратура трябва да зачита в съответствие с националните процесуални правила: когато изземва делото в съдебната фаза, тя няма да може да взема решения относно доказателствата, квалификацията на деянията, размера на наказанията и останалите елементи на наказателното преследване, които биха нарушили правата на обвиняемите съгласно националното право.
115. Ако се окаже по-ефективно наказателното дело да бъде продължено от националния орган, отколкото той да бъде заместен от Европейската прокуратура, тя трябва да обмисли дали няма да е по-целесъобразно да се откаже от изземване на делото. Според мен, когато е започнало наказателното преследване и делото е висящо пред националния съд, упражняването на правото на изземване на делото следва да бъде изключение.
116. В обобщение считам, че член 24, параграф 2 и член 27 от Регламент 2017/1939 трябва да се тълкуват в смисъл, че националните органи следва да уведомяват Европейската прокуратура за текущи съдебни производства във връзка с престъпления, по отношение на които тя би могла да упражни своята компетентност, ако преди това не са я уведомили за разследването си. При тези обстоятелства Европейската прокуратура все още може да упражни правото си на изземване на делото.
V. Заключение
117. По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на Hof van beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия) по следния начин:
„Член 24, параграф 2, член 25, параграф 1 и член 27 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура
трябва да се тълкуват в смисъл, че:
– допускат националните органи да осъществяват наказателното преследване пред националния съд на държавата членка, въпреки че Европейската прокуратура не е била уведомена от тези органи, че са започнали и провели разследване във връзка с престъпление, по отношение на което би могла да е компетентна Европейската прокуратура,
– националните органи следва да уведомяват Европейската прокуратура за текущи производства във връзка с престъпления, по отношение на които тя би могла да упражни своята компетентност, ако преди това не са я уведомили за разследването си. При тези обстоятелства Европейската прокуратура все още може да упражни правото си на изземване на делото“.
1 Език на оригиналния текст: испански.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Регламент на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура (ОВ L 283, 2017 г., стр. 1).
3 Регламент 2017/1939 влиза в сила на 20 ноември 2017 г.
4 Съгласно член 1 от Решение за изпълнение (EC) 2021/856 на Комисията от 26 май 2021 година за определяне на датата, на която Европейската прокуратура поема своите функции по разследване и наказателно преследване (ОВ L 188, 2021 г., стр. 100, и поправка в ОВ L 190, 2021 г., стр. 101).
5 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2017 година относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (ОВ L 198, 2017 г., стр. 29).
6 Закон, съдържащ различни разпоредби в областта на правосъдието (Belgisch Staatsblad, 24 февруари 2021 г., стр. 16822) от 17 февруари 2021 г.
7 Общ закон за митниците и акцизите (Belgisch Staatsblad, 21 септември 1977 г., стр. 11476) от 18 юли 1977 г. (наричан по-нататък „AWDA“).
8 Акт за преюдициално запитване, раздел 4, точка 5.3.
9 Член 26, параграф 1 от Регламент 2017/1939 предвижда, че Европейската прокуратура започва разследване, когато „[…] са налице разумни основания да се смята, че се извършва или че е било извършено престъпление […]“.
10 Член 24, параграф 1 от Регламент 2017/1939 предвижда, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и органите на държавите членки, които са компетентни съгласно приложимото национално право, без ненужно забавяне докладват на Европейската прокуратура за всяко престъпно деяние, по отношение на което тя би могла да упражни своята компетентност в съответствие с член 22 и член 25, параграфи 2 и 3.
11 Съгласно постоянната практика на Съда както от изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа за равенство следва, че разпоредба от правото на Съюза, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държавите членки с оглед на определянето на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза, при което да се отчитат не само съдържанието на тази разпоредба, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решения от 17 ноември 1983 г., Merck (292/82, EU:C:1983:335, т. 12), от 30 април 2024 г., M. N. (EncroChat) (C‑670/22, EU:C:2024:372, т. 109), и от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове) (C‑292/23, EU:C:2025:255, т. 51).
12 Съображения 51 и 52 от Регламент 2017/1939 помагат да се разбере обхватът на тази разпоредба.
13 Член 26, параграф 2 от Регламент 2017/1939 предвижда реципрочно задължение на Европейската прокуратура да информира докладващия орган за решението си да проведе разследването.
14 Задължението за въздържане не е пречка националният орган да предприема „всички неотложни мерки, необходими съгласно националното право, за да се гарантира ефективно разследване и наказателно преследване“ (член 27, параграф 2, втора алинея от Регламент 2017/1939).
15 Член 27, параграф 5 от Регламент 2017/1939.
16 Съгласно съображение 58 от Регламент 2017/1939 „[к]омпетентността на Европейската прокуратура по отношение на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, следва като общо правило да се ползва с приоритет над националните претенции за компетентност […]“.
17 В окончателния текст на Регламент 2017/1939 не е включено предложението на Комисията да се предостави изключителна компетентност на Европейската прокуратура да провежда производството по отношение на престъпленията срещу финансовите интереси на Съюза. Вж. предложението за Регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013) 534 final) от 17 юли 2023 г., в което член 11, параграф 4 гласи: „Европейската прокуратура има изключителна компетентност да разследва и повдига и поддържа обвинението за престъпления против финансовите интереси на Съюза“.
18 Правилник, приет с Решение 3/2020 от 12 октомври 2020 г. на Колегията на Европейската прокуратура и изменен и допълнен с Решение 85/2021 от 11 август 2021 г. и Решение 26/2022 от 29 юни 2022 г. на Колегията на Европейската прокуратура (ОВ C 181, 2023 г., стр. 1).
19 Съгласно член 40, параграф 1 от Вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура „[п]ри проверката с цел започване на разследване се преценява дали: а) докладваното деяние съставлява престъпление, което попада в материалната, териториалната, личната и времевата компетентност на Европейската прокуратура; б) съгласно приложимото национално законодателство са налице разумни основания да се смята, че се извършва или е извършено престъпление; в) има явни правни основания, съгласно които не се допуска наказателно преследване; г) когато е приложимо, са изпълнени условията, предписани в член 25, параграфи 2, 3 и 4 от регламента“.
20 Като такива в член 40, параграф 2 от Вътрешния процедурен правилник на Европейската прокуратура са изброени развитието на разследването, уместността му по отношение на осигуряването на съгласуваност на политиката на Европейската прокуратура в областта на разследването и наказателното преследване, трансграничните аспекти на разследването и наличието на някаква друга конкретна причина, която предполага, че Европейската прокуратура е по-подходяща да продължи разследването.
21 Колегията на Европейската прокуратура може да взема „[…] решения по стратегически въпроси [и по общи въпроси, свързани с отделни дела], по-специално с оглед гарантиране на съгласуваност, ефективност и последователност в политиката на Европейската прокуратура в областта на наказателното преследване в рамките на държавите членки […]“.
22 Решение на Колегията на Европейската прокуратура от 21 април 2021 г. за приемане на оперативни насоки относно политиката в областта на разследването и изземването на дела и относно предаването на дела, изменени с Решение № 007/2022 от 7 февруари 2022 г. и Решение № 026/2022 от 29 юни 2022 г. на Колегията на Европейската прокуратура. Решението може да се намери в интернет на адрес: https://www.eppo.europa.eu/document/download/e4d8fbeb-254f-491d-aba2-286990f313c9_bg?filename=2021.029-2022.026_Amended_Op_Guidelines_on_Investigation_Evocation_Referral_BG.pdf.
23 Когато а) случаят има отражение на равнището на Съюза, което налага провеждане на разследване от Европейската прокуратура; или б) длъжностни лица или други служители на Съюза или членове на институциите на Съюза могат да бъдат заподозрени в извършване на престъплението.
24 Тази разпоредба се прилага, ако: „[…] а) максималното наказание, предвидено в националното право за престъпление, попадащо в обхвата на член 22, параграф 1, е равностойно или по-леко от максималното наказание за неразривно свързано престъпление съгласно член 22, параграф 3, освен когато последното престъпление служи за извършването на престъплението, попадащо в обхвата на член 22, параграф 1; или б) налице е основание да се предполага, че вреда, която е причинена или би могла да бъде причинена на финансовите интереси на Съюза от престъпление по член 22, не надвишава вреда, която е причинена или би могла да бъде причинена на друго пострадало лице […]“. Член 25, параграф 4 обаче предвижда, че Европейската прокуратура може, със съгласието на компетентните национални органи, да упражни компетентността си, ако се окаже, че се намира в по-добра позиция да разследва или осъществява наказателното преследване.
25 В съображение 53 от Регламент 2017/1939 се посочва, че „[с]пазването на това задължение за докладване е от съществено значение за доброто функциониране на Европейската прокуратура и следва да се тълкува в широк смисъл, за да се гарантира, че националните органи съобщават за случаи, в които не е възможна незабавна оценка на определени критерии (например размер на вредите или приложимо наказание) […]“.
26 В съображение 14 от Регламент 2017/1939 се посочва още, че Европейската прокуратура и компетентните национални органи следва взаимно да се подкрепят и информират с цел да водят ефикасна борба с престъпленията, попадащи в обхвата на компетентност на Европейската прокуратура.
27 Член 24, параграф 5 от Регламент 2017/1939: „[н]а Европейската прокуратура се предоставя информация в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член и за случаите, в които не е възможно да бъде направена преценка за спазването на критериите по член 25, параграф 2“. Последната разпоредба се отнася до престъпленията на стойност, по-малка от 10 000 евро. Член 24, параграф 3 налага на националните органи задължение да информират Европейската прокуратура, когато започнат разследване във връзка с престъпление по член 22 и счетат, че съгласно член 25, параграф 3 Европейската прокуратура би могла да не упражни своята компетентност (когато националното право предвижда равностойно или по-тежко наказание за неразривно свързано престъпление или когато вредата, причинена на друго пострадало лице, надвишава вредата, която е причинена на финансовите интереси на Съюза).
28 Решение от 21 декември 2023 г., G. K. и др. (Европейска прокуратура) (C‑281/22, EU:C:2023:1018, т. 65).
29 Член 8, параграф 1 от Регламент 2017/1939.
30 Член 86, параграф 2 ДФЕС и член 4 от Регламент 2017/1939.
31 Член 5, параграф 3 от Регламент 2017/1939.
32 „[…] но не по-късно от пет дни след получаване на информацията от националните органи, решение дали да упражни правото си на изземване на делото и информира националните органи за това решение“. Същите срокове се прилагат, когато Европейската прокуратура узнае за текущо национално разследване чрез други средства, тоест без да е уведомена предварително от националните органи в съответствие с член 27, параграф 3 от Регламент 2017/1939.
33 Съображение 31 от Регламент 2017/1939: „[ф]ункциите на прокурор в компетентните съдилища се упражняват до приключване на производството, което означава окончателното решаване на въпроса дали заподозряното или обвиняемото лице е извършило престъплението, включително, когато е приложимо, постановяването на присъдата и изходът от всяко правно действие или средство за правна защита, които са на разположение докато решението стане окончателно“.
34 Тя би могла евентуално да предложи прекратяване на производството с цел провеждане на делото пред съдилищата на друга държава членка, в зависимост от мястото, в което е съсредоточена престъпната дейност, или, ако са били извършени няколко свързани престъпления — мястото, на което е извършена по-голяма част от престъпленията по смисъла на член 26, параграф 4 от Регламент 2017/1939.
35 Курсивът е мой.
36 Курсивът е мой.
37 Държавата членка следва да посочи националния орган, който взема решения по спорове относно разпределянето на компетентността.
38 „Когато работещият по делото европейски делегиран прокурор счете, че разследването е завършено, той изпраща доклад на наблюдаващия европейски прокурор, в който се съдържа резюме на делото и проект за решение дали да започне наказателно преследване пред национален съд или да се разгледа възможността за предаване на делото, прекратяване на наказателното производство или използването на опростена процедура в наказателното производство в съответствие с членове 34, 39 или 40“.
39 Дори ако Европейската прокуратура реши да не упражни правото си на изземване на делото, уведомяването ѝ от националните органи може да има положително отражение за преследването на други, разследвани от Европейската прокуратура престъпления срещу финансовите интереси на Съюза.
40 В отделните случаи биха могли да възникнат проблеми, свързани с давността или с прилагането на правилото ne bis in idem.
41 Член 19, параграф 3, in fine от предложението за регламент, съдържащо се в документ на Съвета от 14 май 2014 г. (9478/1/14 REV 1), възпроизведено в член 21а, параграф 4, първо изречение от измененото предложение за регламент, което се съдържа в документ на Съвета от 28 ноември 2014 г. (15862/1/14 REV 1).
42 Документ на Съвета от 26 май 2015 г. (8316/3/15 REV 3).
43 Съгласно постоянната съдебна практика по силата на този принцип следва във вътрешния правен ред на всяка държава членка да се установяват процесуалните правила за правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза, при условие обаче тези правила да не са по-неблагоприятни при обхванатите от правото на Съюза положения, отколкото при сходни положения, уреждани от вътрешното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза (принцип на ефективност). Решения от 21 декември 2021 г., Randstad Italia (C‑497/20, EU:C:2021:1037, т. 56 и 58), и от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове) (C‑292/23, EU:C:2025:255, т. 82).
44 Съгласно член 5, параграф 3 от Регламент 2017/1939 „[н]ационалното право се прилага, доколкото даден въпрос не е уреден с настоящия регламент“.
45 В белгийското право, изглежда, задължението за уведомяване на Европейската прокуратура по член 24, параграф 2 от Регламент 2017/1939 се изпълнява от procureur du Roi (районен прокурор), procureur général (апелативен прокурор) или procureur fédéral (федерален прокурор) по член 156/1, параграф 3 от Кодекса за съдопроизводството, посочен в писмените становища на белгийското правителство и Комисията, или от служител на главно управление „Митници и акцизи“ по член 285/2, параграф 1 от Общия закон за митниците и акцизите, посочен от запитващата юрисдикция.
46 Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент 2017/1939 „Европейската прокуратура гарантира, че при дейността ѝ се зачитат правата, заложени в Хартата [на основните права на Европейския съюз]“.