Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
22 октомври 2026 година(*)
„ Преюдициално запитване — Държавни помощи — Регламент (ЕС) 2017/352 — Задължителна пристанищна услуга по пилотаж на плавателни съдове — Национална правна уредба, която дава на публични образувания изключителното право да предоставят тази услуга — Понятието „помощ“ — Икономическа дейност — Властнически правомощия — Морска безопасност “
По дело C‑117/25
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд, Румъния) с акт от 20 ноември 2024 г., постъпил в Съда на 4 февруари 2025 г., в рамките на производство по дело
Canal Sea Services SRL,
Maritime Pilot SRL,
Asociația Piloților Maritimi din România „Euxin Pilot“,
Black Sea Pilots SRL,
Asociația Piloților Maritimi „Trident“,
Black Waters SA,
Asociația Piloților Maritimi Independenți „Tomis“
срещу
Ministerul Transporturilor, Infrastructurii și Comunicațiilor,
Compania Națională „Administrația Porturilor Maritime“ SA,
при участието на:
RJ,
NC,
FR,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, S. Gervasoni (докладчик), A. Kumin, I. Ziemele и M. Bošnjak, съдии,
генерален адвокат: A. Biondi,
секретар: V. Di Bucci,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Canal Sea Services SRL, от M. Mihalache и A. Ramazan, адвокат,
– за Compania Națională „Administrația Porturilor Maritime“ SA, от O. Oprea, T. Pepi, M. Teodorescu и A. Vasilescu-Naiden, в качеството на представители,
– за румънското правителство, от E. Gane, B.‑I. Ciulacu и A. Wellman, в качеството на представители,
– за белгийското правителство, от P. Cottin и M. Van Regemorter, в качеството на представители,
– за френското правителство, от B. Dourthe и T. Lechevallier, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от S. Fiorentino и P. Passolunghi, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от M. Farley, L. Nicolae и B. Sasinowska, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 март 2026 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 107, параграф 1 ДФЕС и на Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата (OB L 57, 2017 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, пристанищните дружества Canal Sea Services SRL, Maritime Pilot SRL, Black Sea Pilots SRL и Black Waters SA, професионалните сдружения Asociația Piloților Maritimi din România „Euxin Pilot“, Asociația Piloților Maritimi „Trident“, Asociația Piloților Maritimi Independenți „Tomis“, както и RJ, NC и FR, три физически лица, работещи като пристанищни пилоти, и от друга страна, Ministerul Transporturilor, Infrastructurii și Comunicațiilor (Министерство на транспорта, инфраструктурата и съобщенията, Румъния) (наричано по-нататък „Министерството на транспорта“) и Compania Națională „Administrația Porturilor Maritime“ SA по повод на законосъобразността на наредба, приета на 19 май 2020 г. от Министерството на транспорта, относно предоставянето на задължителни услуги по пилотаж за морските плавателни съдове и комбинираните речни и морски плавателни съдове (наричана по-нататък „спорната наредба“).
Правна уредба
Правото на Съюза
Договорът за функционирането на ЕС
3 Член 107, параграф 1 ДФЕС предвижда:
„Освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.
Регламент 2017/352
4 Регламент 2017/352 установява рамка за предоставянето на пристанищни услуги, както и общи правила относно финансовата прозрачност и таксите за пристанищни услуги и за ползване на пристанищната инфраструктура с цел да стане възможно пълното интегриране на пристанищата в транспортните вериги и така да се допринесе за по-ефективно функциониране на трансевропейската транспортна мрежа и на вътрешния пазар.
5 Съображения 6, 24 и 39 от този регламент гласят:
„(6) Установяването на ясна рамка от прозрачни, справедливи и недискриминационни разпоредби, свързани с финансирането и таксуването на пристанищните инфраструктури и пристанищните услуги, изпълнява основна роля, за да се гарантира, че собствената търговска стратегия и инвестиционни планове на пристанищата, както и, когато е относимо, общата рамка на националната политика по отношение на пристанищата, са в пълно съответствие с правилата за конкуренцията. По-специално, прозрачността на финансовите отношения позволява справедлив и ефективен контрол върху държавната помощ, като по този начин се предотвратява изкривяването на пазара. За тази цел в заключенията на Съвета [на Европейския съюз] от 5 юни 2014 г. [Европейската комисия] беше призована да проучи насоки относно държавната помощ за морските пристанища, с цел да се осигури лоялна конкуренция и стабилна правна рамка за инвестиции в пристанищата.
[…]
(24) [Европейският съюз] разполага с голямо разнообразие от морски пристанища с различни модели на организация на пристанищните услуги. Във връзка с това налагането на един-единствен модел не би било подходящо. Управителният орган на пристанището или компетентният орган следва да може да ограничи броя на доставчиците на дадена пристанищна услуга, ако това е обосновано поради една или повече причини.
[…]
(39) Съгласно Резолюция A.960 на Международната морска организация всеки район на пилотаж изисква високоспециализиран опит и познаване на местните условия от страна на пилота. Освен това пилотажът по принцип е задължителен и често се организира или осигурява от самите държави членки. Наред с това Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета [от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол (OB L 131, 2009 г., стр. 57)] възлага на пилотите да информират компетентните органи за явни нередности, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на плавателния съд или да представляват заплаха или възможност за увреждане на морската среда. […] За да се избегнат потенциални конфликти на интереси между функциите от обществен интерес и търговските съображения, глава II от настоящия регламент следва да не се прилага по отношение на пилотажа. Държавите членки обаче следва да останат свободни да вземат решение да прилагат глава II по отношение на пилотажа. Ако вземат такова решение, Комисията следва да бъде информирана с цел да се осигури разпространението на съответната информация“.
6 Член 1 („Предмет и обхват“), параграф 2 от посочения регламент предвижда:
„Настоящият регламент се прилага за предоставянето на следните категории пристанищни услуги („пристанищни услуги“), независимо дали те се предоставят в зоната на пристанището или по водните пътища до пристанището:
[…]
е) пилотаж; […]
[…]“.
7 Според член 2, точка 8 от същия регламент „пилотаж“ означава „услуги за насочване на плавателния съд от пилот или от пилотска станция, за да се даде възможност за безопасно влизане или излизане на плавателния съд по водните пътища за достъп до пристанището или за безопасно корабоплаване в рамките на пристанището“.
8 Глава II („Предоставяне на пристанищни услуги“) от Регламент 2017/352 съдържа разпоредби, целящи намаляване на приложимите към тези услуги ограничения, като урежда в частност организацията на посочените услуги, и по-конкретно минималните изисквания за предоставянето им, свързани с професионалната квалификация на доставчиците или със спазването на изискванията за морска безопасност или безопасност на околната среда, контрола за спазване на посочените минимални изисквания, ограничаването на броя доставчици, както и задълженията за извършване на обществена услуга.
9 Тази глава II съдържа член 10 („Освобождавания“), който гласи:
„1. Настоящата глава и член 21 не се прилагат за […] пилотаж.
2. Държавите членки могат да решат да прилагат разпоредбите на настоящата глава и на член 21 по отношение на пилотажа. Държавите членки информират Комисията за това си решение“.
10 Глава III („Финансова прозрачност и самостоятелност“) от посочения регламент предвижда прозрачност на финансовите отношения между държавните органи и управителния орган на пристанище, който получава публични средства. Освен това тази глава определя правилата, приложими за таксите за пристанищни услуги.
Директива 2009/16
11 Член 23, параграф 1 от Директива 2009/16 предвижда, че пилотите „информират незабавно компетентните органи на държавата на пристанището […] за явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на обичайните си задължения, които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на кораба или да представляват заплаха за морската среда“.
Румънското право
12 Спорната наредба е приета въз основа на Оrdonanță Guvernului nr. 22/1999 privind administrarea porturilor și a căilor navigabile, utilizarea infrastructurilor de transport naval aparținând domeniului public, precum și desfășurarea activităților de transport naval în porturi și pe căile navigabile interioare (Правителствено постановление № 22/1999 относно управлението на пристанищата и водните пътища, използването на морската транспортна инфраструктура, публична собственост, както и упражняването на дейностите по морски транспорт в пристанищата и по вътрешните водни пътища) от 29 януари 1999 г. (Monitorul Oficial al României, част I, бр. 511, 22 юли 2010 г.) (наричано по-нататък „OG № 22/1999“), в редакцията, приложима в главното производство.
13 Член 5 от OG № 22/1999 предвижда:
„Управлението на пристанищата и водните пътища, контролът или предоставянето на услугите за безопасност по член 19, параграф 1, буква b), точка 1, както и извършването на спомагателните дейности по член 19, параграф 1, буква c), точка 1, се осъществяват от пристанищните администрации и/или администрациите на вътрешните водни пътища, наричани по-нататък „администрациите“.
14 В член 19, параграф 1, буква b) от OG № 22/1999 „дейностите, свързани с дейностите по воден транспорт“, са дефинирани като обхващащи в частност „услугите за безопасност в пристанищата и по вътрешните водни пътища, наричани по-нататък „услугите за безопасност“, като: пилотаж на морски плавателни съдове и на комбинирани речни и морски плавателни съдове на влизане и излизане от пристанищата, между котвените стоянки на едно и също пристанище и по вътрешните водни пътища, както и буксировка в пристанищата на морски плавателни съдове и на комбинирани речни и морски плавателни съдове“. Съгласно параграф 2 на този член „дейностите по морски транспорт, които могат да бъдат извършвани само от оправомощени икономически оператори, както и редът и критериите за това оправомощаване се определят в наредба на министъра на транспорта“.
15 Член 47 от OG № 22/1999 гласи:
„1. Услугите за безопасност се осигуряват под контрола на държавата чрез Министерството [на транспорта].
2. За услуги за безопасност се считат пилотажът на морски плавателни съдове и на комбинирани речни и морски плавателни съдове на влизане и излизане от пристанищата, между котвените стоянки на едно и също пристанище и по вътрешните водни пътища, както и буксировката в пристанищата на морски плавателни съдове и на комбинирани речни и морски плавателни съдове“.
16 В член 48 от OG № 22/1999 се уточнява, че „услугите за безопасност се предоставят на всички ползватели, които ги търсят, постоянно, недискриминационно, еднакво и непрекъснато при равни условия на качество, продължителност и цена“, а член 49 допълва, че „Министерството [на транспорта] определя пристанищата, вътрешните водни пътища, зоните или частите от тези зони, както и категориите плавателни съдове, за които услугата по пилотаж е задължителна“.
17 Член 50 от OG № 22/1999 предвижда:
„(1) Пилотажът на морски плавателни съдове и комбинирани речни и морски плавателни съдове в пристанищата, където тази услуга е станала задължителна, се осигурява от пристанищните администрации:
а) чрез пилотския състав към администрацията;
b) чрез специализирани икономически оператори, оправомощени съгласно член 19, параграф 2, въз основа на договор, сключен на недискриминационна основа между администрацията и тези икономически оператори;
c) чрез предоставяне в съответствие със закона на концесия за услугата по пилотаж от администрацията на специализирани икономически оператори, оправомощени съгласно член 19, параграф 2.
(2) Когато в посочените в параграф 1 пристанища няма оправомощен икономически оператор, който да може да предоставя предвидената услуга по пилотаж, или когато по обективни причини е невъзможно да се изпълняват сключените концесионни договори, предоставянето на тази услуга се осигурява от администрациите и от икономическите оператори, оправомощени в съответствие с член 19, параграф 2, въз основа на договори, възложени в съответствие със закона.
(3) Когато пилотажът се извършва от оправомощени икономически оператори, последните съобщават на администрациите таксите за пилотаж и предоставените улеснения.
(4) Администрациите оповестяват публично списъка на оправомощените икономически оператори, с които са сключили договори за пилотаж, прилаганите тарифи и предоставените от тях улеснения.
(5) Икономическите оператори по параграф 1 заплащат определена от администрацията такса за използването на пристанищната инфраструктура.
(6) Редът за предоставяне на услугата по пилотаж на морските плавателни съдове се определя с наредба на министъра на транспорта“.
18 Член 661, който се съдържа в глава X1 от OG № 22/1999, установява „Надзорен съвет в областта на корабоплаването“, който съгласно член 662, параграф 2, буква d) има следната задача:
„да одобрява правилата за определяне на прилаганите от пристанищните администрации тарифи за предоставяне на услуги за безопасност […], както и разбивката на тези тарифи по разходни позиции, и да проверява тяхната пропорционалност спрямо разходите за предоставяната услуга“.
19 Освен това съгласно член 23, параграф 1 от Нotărârea de Guvern nr. 811/2010 privind controlul statului portului (Правителствено решение № 811/2010 за контрола от държавата на пристанището), с което в румънското право е транспонирана Директива 2009/16, „[п]илотите […] информират незабавно [румънския орган по корабоплаване] за явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на задълженията си и които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното плаване на кораба или да представляват заплаха за морската среда“.
20 В допълнение, съгласно член 116, параграф 2 от Оrdonanță Guvernului nr. 42/1997 privind transportul maritim și pe căile navigabile interioare (Правителствено постановление № 42/1997 за морския транспорт и вътрешните водни пътища), „[к]огато пилотът счита, че плавателният съд застрашава безопасността на корабоплаването или сигурността на пристанището, или когато забележи нередности при маневрирането, той може да поиска от пристанищната администрация да прекъсне плаването или маневрата на пилотирания от него плавателен съд до възстановяването на условията, позволяващи безопасно корабоплаване“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
21 През 2012 г. Министерството на транспорта приема наредба, която предвижда, че пилотажът в пристанищата на Браила, Констанца, Галац, Сулина и Тулча (Румъния) трябва да се осигурява чрез специализирани икономически оператори въз основа на договори за услуги, сключени на недискриминационна основа между тези оператори и пристанищните администрации. Тази наредба е изменена през 2017 г., така че да предвижда, че услугата по пилотаж може да се предоставя единствено от пилотския състав на Regie Autonomă „Administrația Fluvială a Dunării de Jos“ Galați (самостоятелното предприятие „Речна администрация за Долен Дунав“, Галац, Румъния) в някои от тези пристанища.
22 Тези разпоредби са отменени със спорната наредба, която премахва възможността за частните предприятия да получат разрешение за предоставяне на услугата по пилотаж на морски плавателни съдове и комбинирани речни и морски плавателни съдове, или възможността за сключване на концесионни договори за предоставянето на такава услуга. По-конкретно, членове 1—3 от спорната наредба правят задължителна услугата по пилотаж на морски плавателни съдове и комбинирани речни и морски плавателни съдове в някои пристанища (Браила, Констанца, Галац, Сулина и Тулча), както и в някои зони (някои канали и някои сектори на Дунав), за всички плавателни съдове, с някои изключения, ограничаващи се до военните кораби и корабите за отдих. Освен това съгласно тези членове посочената услуга вече се предоставя единствено чрез пилотския състав на публичните образувания със статут на публично предприятие или самостоятелно предприятие, каквито са „Administrația Fluvială a Dunării de Jos“ Galați, Compania Națională „Administrația Porturilor Maritime“ SA Constanța (Национална компания „Администрация на морските пристанища“ SA, Констанца, Румъния) и Compania Națională „Administrația Canalelor Navigabile“ SA (Национална компания „Администрация на плавателните канали“ SA, Румъния) (наричани по-нататък заедно „пристанищната администрация“), като всяко от тези образувания действа в пристанищата или зоните от своята компетентност.
23 Пристанищните дружества и пристанищните сдружения, подкрепени от пристанищните пилоти, подават жалба за отмяна на спорната наредба пред Curtea de Apel Constanța (Апелативен съд Констанца, Румъния) с мотива, че тази наредба нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, като предоставя на пристанищната администрация изключителното право за доставка на услугата по пилотаж. За сметка на това Министерството на транспорта поддържа, че спорната наредба е в съответствие с правилата в областта на държавните помощи, тъй като не е изпълнено условието за наличие на икономическа дейност, защото съгласно Регламент 2017/352 услугата по пилотаж не е отворена за конкуренция.
24 С решение от 22 декември 2021 г. Curtea de Apel Constanța (Апелативен съд Констанца) отхвърля жалбата като неоснователна. Този съд приема по-специално, че съгласно Регламент 2017/352 услугата по пилотаж, предоставяна в пристанищата на държавите членки, е освободена от прилагането на правилата за конкуренция, като се има предвид отражението, което тази услуга може да има за безопасността и защитата на околната среда, като пристанищните администрации и администрациите на водните пътища са длъжни да следят за ефективното предоставяне на посочената услуга. Този съд счита още, че при приемането на спорната наредба е отчетено решението от 10 август 2016 г. на Consiliul Concurenței (Съвет по конкуренцията, Румъния), който е установил пазарна неефективност, изразяваща се в случая в нарушение на правилата за конкуренция от икономическите оператори, които преди това са предоставяли услугата по пилотаж.
25 Жалбоподателите в главното производство подават касационна жалба срещу това съдебно решение пред Înalta Curte de Casație și Justiție (Върховен касационен съд, Румъния), който е запитващата юрисдикция. Тази юрисдикция иска от Комисията становище по въпроса за съответствието на разглежданата правна уредба с правото на Съюза.
26 В това свое становище Комисията посочва, първо, че спорната наредба е дала на пристанищната администрация изключителното право да предоставя услугата по пилотаж в някои зони и пристанища, второ, че тази мярка се предоставя чрез ресурси на държавата, може да бъде приписана на държавата, дава селективно предимство на получателите си и може да засегне търговията между държавите членки, както и, трето, че националният съд трябва да определи дали дейността по пилотаж представлява икономическа дейност и дали спорната наредба нарушава конкуренцията.
27 Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали разглежданата услуга по пилотаж трябва да се квалифицира като икономическа дейност, или представлява упражняване на властнически правомощия, и ако става въпрос за икономическа дейност, дали предоставянето на тази услуга само от публични образувания съгласно спорната наредба е в съответствие с правото на Съюза. По-специално, тя иска да се установи дали предоставянето на посочената услуга може да бъде освободено от прилагането на правилата за конкуренция по силата на Регламент 2017/352, или начинът на организация на това предоставяне, определен в спорната наредба, може да представлява държавен монопол, който е забранен от член 107, параграф 1 ДФЕС и който може да доведе до накърняване на свободата на установяване или на свободно предоставяне на услуги.
28 При тези обстоятелства Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Върховен касационен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Въз основа на тълкуването на член 107, параграф 1 [ДФЕС] и на Регламент [2017/352] — мярка, приета от държава членка с цел задължителните пристанищни услуги по пилотаж да се извършват само от определени държавни образувания, въпреки че преди това тези услуги са били предоставяни и от други частни (недържавни) предприятия, създава ли законен монопол, установен в съответствие с правото на Европейския съюз, който е разрешена форма на дерогация от конкурентния пазар, или напротив, представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, която изключва конкуренцията на пазара и за пазара?“.
По преюдициалния въпрос
29 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 трябва да се тълкуват в смисъл, че приета от държава членка мярка, която създава монопол в полза на някои публични пристанищни образувания с цел да им се повери дейността по задължителен пилотаж, представлява държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар.
30 За да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, следва да се припомни, че за да се квалифицира като държавна помощ приета от държава членка мярка, член 107, параграф 1 ДФЕС предполага по-специално наличието на предимство, предоставено на дадено предприятие. В това отношение следва да се подчертае, от една страна, че за целите на прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията предприятие е всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния си статут и начина си на финансиране. От друга страна, всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (вж. в този смисъл решение от 22 октомври 2015 г., EasyPay и Finance Engineering, C‑185/14, EU:C:2015:716, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).
31 За сметка на това нямат икономически характер дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия (вж. в този смисъл решения от 1 юли 2008 г., MOTOE, C‑49/07, EU:C:2008:376, т. 24, и от 24 март 2022 г., GVN/Комисия, C‑666/20 P, EU:C:2022:225, т. 70).
32 По-конкретно, свързани с упражняването на такива властнически правомощия са както дейностите, които са такива поради своята същност, тоест които са част от съществените функции на държавата (вж. в този смисъл решения от 19 януари 1994 г., SAT Fluggesellschaft, C‑364/92, EU:C:1994:7, т. 24, 25 и 27, и от 18 март 1997 г., Diego Calì & Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 22), така и дейностите, които са такива поради връзка, тоест които са неделимо свързани с тези функции. Всъщност, както следва от практиката на Съда, доколкото едно публично образувание извършва икономическа дейност, която може да се отдели от упражняването на властническите му правомощия, това образувание действа в качеството на предприятие по отношение на тази дейност, докато ако посочената икономическа дейност е неделима от упражняването на властническите му правомощия, всички дейности, извършвани от споменатото образувание, остават свързани с упражняването на тези правомощия (вж. в този смисъл решения от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 71—77, и от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 38).
33 За да се определи дали дадена дейност е свързана с упражняването на властнически правомощия, следва да се разгледат нейното естество, нейната цел и правилата, съгласно които се осъществява (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 49 и цитираната съдебна практика).
34 В настоящия случай запитващата юрисдикция поставя въпроса за квалифицирането на дейността по морски пилотаж, уредена в OG № 22/1999 и в спорната наредба.
35 В това отношение като начало трябва се отбележи, че както подчертава генералният адвокат в точки 25 и 26 от заключението си, Регламент 2017/352, който попада в обхвата на транспортната политика на Съюза и цели да насърчи морския транспорт, не води до определяне на характера на тази дейност като дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия, нито до освобождаване на посочената дейност от прилагането на правилата за конкуренция (по принцип) и на член 107 ДФЕС (в частност).
36 Действително член 10 от Регламент 2017/352 предвижда, че освен ако държавите членки не решат друго, глава II от този регламент не се прилага за пилотажа, който е дефиниран в член 2, точка 8 от посочения регламент като „услуги за насочване на плавателния съд от пилот или от пилотска станция, за да се даде възможност за безопасно влизане или излизане на плавателния съд по водните пътища за достъп до пристанището или за безопасно корабоплаване в рамките на пристанището“.
37 Въпреки това изключването на пилотажа от приложното поле на въпросната глава II не може да се приравни на изключване на тази дейност от обхвата на правилата за конкуренция. Всъщност глава II се отнася конкретно до достъпа до пазара и организацията на предоставянето на пристанищните услуги. Тя определя минималните изисквания за предоставянето на тези услуги, що се отнася в частност до професионалната квалификация на доставчиците и до спазването на изискванията за морска безопасност, сигурност или защита на околната среда. Посочената глава предвижда и контролни механизми за спазването на тези минимални изисквания, както и — в някои случаи — възможността за ограничаване на броя доставчици. Така въпросните разпоредби имат за основна цел да регулират организацията и условията за достъп до предоставянето на пристанищни услуги и да намалят ограниченията, които биха могли да затруднят тяхното предоставяне.
38 Следователно член 10 от Регламент 2017/352 трябва да се разбира като разпоредба, очертаваща приложното поле само на въпросната глава II, а не като установяващ някаква принципна квалификация на характера (икономически или неикономически) на дейността по пилотаж. Това тълкуване се подкрепя от факта, че другите разпоредби на Регламента остават приложими за тази дейност. Такъв е по-конкретно случаят на глава III от този регламент, отнасяща се финансовата прозрачност и до самостоятелността на пристанищните власти и на доставчиците на пристанищни услуги. Както обаче е видно от съображение 6 от посочения регламент, изискванията за финансова прозрачност преследват по-специално целта да се гарантира, че националната политика относно пристанищата е в пълно съответствие с правилата за конкуренция, и по-специално с правилата, отнасящи се до държавните помощи.
39 Следователно Регламент 2017/352 не определя дали дейността по пилотаж има икономически характер, или не, по смисъла на член 107 ДФЕС. При всички положения евентуалното изключване на прилагането на глава II от този регламент спрямо тази дейност не може да се разглежда като израз на волята на законодателя на Съюза да признае, че тази дейност е свързана с упражняване на властнически правомощия.
40 Ето защо, доколкото от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че румънските органи не са се възползвали от възможността по член 10 от Регламент 2017/352 да решат да прилагат глава II по отношение на пилотажа, следва да се вземат предвид основно националните разпоредби относно пилотажа, конкретният начин на упражняване на тази дейност и условията на финансирането ѝ, за да се провери дали разглежданата в главното производство дейност по пилотаж има икономически характер, или пък е свързана с упражняване на властнически правомощия.
41 Съгласно разпоредбите на OG № 22/1999 „пилотаж на морски плавателни съдове и на комбинирани речни и морски плавателни съдове на влизане и излизане от пристанищата, между котвените стоянки на едно и също пристанище и по вътрешните водни пътища“ е „услуга за безопасност“, осигурявана под контрола на държавата. Освен това тази услуга се предоставя „на всички ползватели, които [търсят пилотите], постоянно, недискриминационно, еднакво и непрекъснато при равни условия на качество, продължителност и цена“. Също според посочените разпоредби задължителното използване на пилотаж за някои пристанища, зони или категории плавателни съдове се определя от министъра на транспорта. В това отношение спорната наредба има за цел именно да предвиди задължителния характер на пилотажа в някои пристанища и зони, които посочва.
42 С оглед на споменатата в съображение 39 от Регламент 2017/352 Резолюция A.960 на Международната морска организация, според която всеки район на пилотаж изисква високоспециализиран опит и познаване на местните условия от страна на пилота, румънското правителство уточнява в писменото си становище, че достъпът до професията на пилот в Румъния и запазването на функциите на пилот са подчинени на редица критерии, свързани по-специално с високо равнище на професионално обучение, с необходимостта от притежаване на свидетелство и с редовната му актуализация. Тази актуализация на свидетелството предполага участие в обучения и тяхното успешно завършване, както и извършването на минимален брой пилотажни маневри.
43 Задачите на пилотите са уточнени в Правителствено решение № 811/2010 за контрола от държавата на пристанището, според което пилотите трябва незабавно да информират компетентните органи на държавата на пристанището за евентуални явни нередности, които са установили в хода на изпълнението на задълженията си и които могат да се отразят неблагоприятно на безопасното корабоплаване или да представляват заплаха за морската среда. В допълнение, съгласно Постановление № 42/1997 за морския транспорт и вътрешните водни пътища, когато пилотът счита, че плавателният съд застрашава безопасността на корабоплаването или сигурността на пристанището, или когато забележи нередности при маневрирането, той може да поиска от пристанищната администрация да прекъсне плаването или маневрата на пилотирания от него плавателен съд до възстановяването на условията, позволяващи безопасно корабоплаване.
44 От изложените по-горе национални разпоредби следва, че румънският законодател е направил задължителна дейността по пилотаж за някои пристанища, някои зони или някои категории плавателни съдове с цел да гарантира изпълнението на съществените функции на държавата.
45 Всъщност, първо, дейността по пилотаж, осигурявана от пристанищната администрация, има за цел да гарантира безопасността на морския и пристанищния трафик и предотвратявайки заплахите за морската среда, да защитава околната среда в пристанището. Тези задачи от общ интерес са част от съществените функции на държавата (вж. в този смисъл решение от 18 март 1997 г., Diego Calì & Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 22) и в случая се изпълняват от въпросната пристанищна администрация.
46 Второ, пилотите не се ограничават до това самите те да спазват правилата за безопасност на корабоплаването и за защита на околната среда в пристанището. Като се качват на борда на плавателните съдове, за да извършват дейността си по пилотаж, и като уведомяват компетентните пристанищни власти за евентуални нередности, които може да доведат до прекъсване на корабоплаването, пилотите гарантират, че посочените правила за безопасност и за защита на околната среда се спазват от плавателните съдове.
47 Трето, систематичният характер на намесата на пилотите в съответните пристанища и зони за всички плавателни съдове, с някои изключения, ограничаващи се до военните кораби и корабите за отдих, предполага, че се извършва пилотаж за по-голямата част от плавателните съдове, които влизат, излизат или плават в тези пристанища и зони.
48 От тези съображения следва, че осигуряваната от пристанищната администрация дейност по пилотаж е неделима от дейността, насочена по принцип към контрол на морския и пристанищния трафик и към гарантиране на неговата безопасност, както и към осигуряване на защита на околната среда в съответното пристанище. Всъщност пилотажът допринася пряко за постигането на целта за безопасност и защита на околната среда в пристанищата, преследвана чрез контролните дейности за гарантиране на тази безопасност и тази защита (вж. в този смисъл решение от 26 март 2009 г., SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C‑113/07 P, EU:C:2009:191, т. 76).
49 Тази връзка с упражняването на властнически правомощия не се основава на изключителните права, предоставени от пристанищната администрация за извършване на дейността по пилотаж в главното производство, и следователно е независима от предоставянето на тези права. Ето защо не може да се счита, че само защото държавата членка е избрала, както в случая, по съображения от обществен интерес да изключи дадена дейност от конкуренцията, като създаде законен монопол в полза на образувание, на което са предоставени изключителни права, то тази дейност няма икономически характер (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2025 г., INTERZERO и др., C‑254/23, EU:C:2025:569, т. 56 и цитираната съдебна практика).
50 Освен това в случая е без значение и обстоятелството, че за дейността по пилотаж има тарифа, защото правилата за тази тарифа са одобрени от румънските публични органи, в случая от независимо публично образувание с наименованието „Надзорен съвет в областта на корабоплаването“. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика обстоятелството, че услуга, предоставяна от публично образувание и свързана с упражняването от същото на властнически правомощия, се доставя срещу възнаграждение, не е достатъчно за квалифициране на упражняваната дейност като икономическа, а на образуванието, което я извършва — като предприятие, когато това възнаграждение е одобрено от публичните органи (вж. в този смисъл решение от 18 март 1997 г., Diego Calì & Figli, C‑343/95, EU:C:1997:160, т. 22—25).
51 Накрая, обстоятелството, че в контекст, различен от този на приложимата в главното производство румънска правна уредба, дейността по пилотаж може да е била счетена за икономическа дейност, или че Регламент 2017/352 не я освобождава от прилагането на правилата за конкуренция, не позволява да се изключи, че разглежданата в главното производство дейност по пилотаж може да бъде свързана с упражняването на властнически правомощия. Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 32 от настоящото решение, възможно е дейности, които по принцип имат икономически характер, да загубят този характер, когато са свързани с упражняването на властнически правомощия, тъй като са неделими от това упражняване.
52 Така дейността по пилотаж, уредена в OG № 22/1999 и в спорната наредба, трябва да се разглежда като свързана с упражняването на властнически правомощия. Поради това тя не може да се квалифицира като икономическа дейност, което изключва и спорната наредба, даваща изключителни права за осъществяването на тази дейност, да предоставя държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, като не е необходимо да се проверява дали в случая са изпълнени другите условия, необходими за квалифицирането на дадена мярка като държавна помощ.
53 По всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент 2017/352 трябва да се тълкуват в смисъл, че приета от държава членка мярка, която създава монопол в полза на някои публични пристанищни образувания с цел да им се повери дейността по задължителен пилотаж на плавателните съдове срещу одобрено от публичните органи възнаграждение, не представлява държавна помощ, стига тази дейност да е неделима от възложените на тези образувания задачи от общ интерес за контрол и за безопасност на морския трафик, както и за защита на околната среда в пристанището.
По съдебните разноски
54 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 107, параграф 1 ДФЕС и Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата
трябва да се тълкуват в смисъл, че
приета от държава членка мярка, която създава монопол в полза на някои публични пристанищни образувания с цел да им се повери дейността по задължителен пилотаж на плавателните съдове срещу одобрено от публичните органи възнаграждение, не представлява държавна помощ, стига тази дейност да е неделима от възложените на тези образувания задачи от общ интерес за контрол и за безопасност на морския трафик, както и за защита на околната среда в пристанището.
Подписи
* Език на производството: румънски.