<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2024-09-202409C112202205480-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0548-22-202401368-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="21/03/2025 17:39:43" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="9WMm7AKh9sccdUaMyxLP0Wmg4YSSNu2UCOzhV/PvKbRZaflyIoRaJ8YOO/S1UzdpiPBOgNV86utOneCaSb7yCcAcJVE2kxG2jM3mglztOmau+F3qpoMFVQCOQsCLjdMC4pU/rM4KbloCnQQDXq2QCYxY2aurI72NB7Qk7u0GKdQ=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0548" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="tza" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 13-02-24 15:10:40" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="658d7c47cdec4aa9af3874cd4210954c" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0548" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на J. Kokott — Дело C‑548/22</div>
      <div id="rId21" style="default">Presidenza del Consiglio dei ministri и др. (Възнаграждение на непрофесионални магистрати)</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      J. KOKOTT
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 29 февруари 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑548/22
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      M.M.
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Presidenza del Consiglio dei ministri и др.
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Fondi (Мирови съд Фонди, Италия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клаузи 4 и 5 — Дискриминация — Верижни трудови правоотношения — Непрофесионални магистрати — Преобразуване в безсрочни трудови правоотношения — Отказ ex lege от всички претенции за периода преди преобразуването“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече е известно на Съда от други производства, в италианската съдебна система някои задачи се изпълняват от непрофесионални магистрати със съдийски и прокурорски функции, много от които са недоволни от условията си на труд. Дейността им се определя като непрофесионална и поради това те се назначават само за определен срок и получават възнаграждение под формата на фиксирана сума за случай. Няма предвидени платен годишен отпуски социалноосигурителна закрила. Обемът на работата им обаче, т.е. броят на разглежданите дела и общата продължителност на упражняване на функциите, съответства на постоянна работа на пълно работно време (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>). По предишни преюдициални запитвания те вече са постигнали успехи, по-специално що се отнася до правото на платен годишен отпуск (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>), както и на социалноосигурителна закрила (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), тъй като в това отношение те са поставени в по-неблагоприятно положение спрямо редовите магистрати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италия вече е въвела процедура за атестиране на действащите непрофесионални магистрати със съдийски и прокурорски функции, въз основа на която те могат да преминат на постоянно трудово правоотношение с фиксирано възнаграждение. Ако участват в тази процедура обаче, те трябва да се откажат от всякакви други претенции, основани на предишната им дейност като непрофесионален магистрат. Този отказ би включвал по-специално вече признати от Съда претенции съгласно правото на Съюза, както и евентуални други претенции, произтичащи от правото на Съюза, като например на по-високо възнаграждение. Ако не преминат на това постоянно трудово правоотношение, правната уредба предвижда право на обезщетение с фиксиран размер за упражняваните в минал период функции вместо претенциите, от които трябва да се откажат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящото производство следва да се определи дали релевантните разпоредби от правото на Съюза, и по-специално забраната за дискриминация на работниците на срочни трудови договори, допускат такъв задължителен отказ от основани на правото на Съюза претенции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се позовава както на първичното право на Съюза, така и на Директивата за работното време (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>), Рамковото споразумение за работа при непълно работно време (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), както и на Рамковото споразумение за срочната работа (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). В случая обаче от значение е най-вече последното.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа установява принципа на недопускане на дискриминация на работници на срочен трудов договор:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-4">
      „По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор [в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа забранява злоупотребата с използването на такива договори:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-5">
      „1. За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-22" title="page-5">
      а) обективни причини, които оправдават подновяването на такива договори или правоотношения;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-23" title="page-5">
      б) максималната обща продължителност на последователните срочни трудови договори или правоотношения;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-24" title="page-5">
      в) броят на подновяванията на такива договори или правоотношения.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-5">
      2. Държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, когато е подходящо, определят при какви условия срочните трудови договори или правоотношения:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-26" title="page-5">
      а) се приемат за „последователни“;
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-27" title="page-5">
      б) се приемат за договори или правоотношения с неопределена продължителност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италианското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване се отнася до ограничаването на правните претенции за минал период, предвидено в член 29, параграфи 1, 2, 3 и 5 от Decreto legislativo (Законодателен декрет) № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, параграф 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г. (наричан по-нататък „Законодателен декрет № 116“):</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-5">
      „1. Непрофесионалните магистрати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет, могат да бъдат преназначени при подаване на заявление до навършване на 70 години.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-6">
      2. Непрофесионалните магистрати, които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет и не са преназначени, тъй като не са подали заявление или не са преминали успешно процедурата за атестиране по параграф 3, имат право — без да се засяга правото им на отказ — на обезщетение в размер на 2 500 евро бруто, преди приспадане на данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е участвал в заседания в продължение на най-малко 80 дни, и 1 500 евро бруто, преди данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е участвал в заседания в продължение на по-малко от 80 дни, но във всички случаи в рамките на общ лимит на служител в размер на 50 000 евро бруто, преди данъчните удръжки. Прослуженото време за периоди, надвишаващи шест месеца, се приравнява на една година за целите на изчисляването на дължимото обезщетение по предходното изречение. Получаването на обезщетението води до отказ от всякакви други претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от прекратяването на функциите на непрофесионален магистрат.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-6">
      […] 
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-6">
      5. Заявлението за участие в процедурите за атестиране по параграф 3 предполага отказ от всякакви други претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от упражнявани преди това функции на непрофесионален магистрат, без да се засяга правото на обезщетение по параграф 2, в случай че не се извърши преназначаване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 29, параграф 4 от Законодателен декрет № 116 процедурата за атестиране се изразява в устен изпит с продължителност не повече от половин час по практически казус от областта, в която кандидатите са упражнявали почетна дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 29, параграф 6 от Законодателен декрет № 116 предвижда, че непрофесионалните магистрати, които бъдат преназначени въз основа на процедурата за атестиране и решат да изпълняват единствено тази функция, ще получават възнаграждение съгласно определени колективни трудови договори за служители в съдебната администрация. Параграф 7 съдържа уредба относно възнаграждението на същото основание за преназначените непрофесионални магистрати със съдийски и прокурорски функции, които наред с тази си длъжност желаят да извършват други дейности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите и преюдициалното запитване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищцата е непрофесионален прокурор в Прокуратурата на Италия. Тя имас същия правен и икономически статут като съответните непрофесионални магистрати със съдийски функции, които като непрофесионални мирови съдии са били обект на предходни решения на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищцата уточнява пред запитващата юрисдикция, че е изпълнявала функциите на непрофесионален прокурор без прекъсване от 4 април 2001 г. насам, като до 31 май 2024 г. изпълнението на функциите ѝ многократно е било удължавано или потвърждавано със закон.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В главното производство тя отправя искане за допълнително възнаграждение за участието в десет съдебни заседания по наказателни дела. За участието си във всяко от тези съдебни заседания тя е получила от ответниците — Ministero della giustizia (Министерството на правосъдието, Италия) и Ministero dell’Economia e delle Finanze (Министерството на икономиката и финансите, Италия), възнаграждение в размер на 98 евро. От тези суми са били удържани данъци, но върху тях не са били правени социалноосигурителни вноски, които ищцата е трябвало да плати за своя сметка на компетентните институции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според запитващата юрисдикция равностойната брутна дневна ставка на възнаграждението на професионален магистрат, назначен за прокурор, възлиза на 248 евро. Освен това държавата плаща за всеки професионален магистрат вноските за социална закрила на компетентните институции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Поради това ищцата иска ответниците да бъдат осъдени да ѝ заплатят допълнително 150 евро за всяко от посочените заседания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в качеството си на непрофесионален прокурор ищцата била работник на срочен трудов договор, чието положение било сравнимо с това на магистрат, назначен за прокурор за неопределен срок и на пълно работно време. По-конкретно ищцата извършвала действия по разследване в наказателни производства и участвала в заседания по наказателни дела.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въз основа на документите по главното производство запитващата юрисдикция приема за доказано, че ищцата ефективно, а не епизодично, изпълнява функциите на непрофесионален прокурор, за което получава възнаграждение. Запитващата юрисдикция посочва също така, че друга юрисдикция — Tribunale ordinario di Roma (Първоинстанционен съд Рим, Италия), вече се е произнесла, че като работник на срочен трудов договор по смисъла на Рамковото споразумение за срочната работа, ищцата по принцип има право на обезщетение за вреди поради многократното сключване на срочни трудови договори и други форми на по-неблагоприятно третиране. Според тези данни обаче въпросът дали е налице по-неблагоприятно третиране по отношение на размера на възнаграждението, не е предмет на това друго решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като подава заявление за участие в процедура за атестиране по член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., ищцата е задължена по закон да се откаже от всякакви други претенции от какъвто и да е характер, произтичащи от почетното правоотношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция разбира този отказ в смисъл, че не допуска предявената претенция, и поради това иска от Съда да отговори на следния въпрос:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-47" title="page-8">
      „Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти за организацията на работното време, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г., който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на споменатите директиви, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от европейското право:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">в случай на подаване само на заявление за участие на непрофесионален магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италианската република и Европейската комисия представят писмени становища и също както ищеца в главното производство, вземат участие в съдебното заседание, проведено по негово искане на 1 февруари 2024 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да отговоря на преюдициалното запитване, първо ще се спра накратко на неговата допустимост, след това ще посоча релевантния за разрешаването на спора предмет и накрая ще разгледам въпроса дали правната уредба относно отказа от претенции е съвместима с правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Допустимост</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както в други производства относно правата на непрофесионалните магистрати съгласно правото на Съюза, Италия възразява, че е налице „процесуална конструкция“, тъй като ищцата претендира само част от евентуалното си вземане, за да може да предяви иска си пред непрофесионален мирови съдия, който е компетентен само по искове с малък материален интерес. Последният обаче бил заинтересован от изхода на делото и следователно не бил достатъчно независим. Доколкото обаче Съдът вече е отхвърлил тези възражения в сходно производство (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>), те не могат да бъдат уважени и по настоящото дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Уточняване на преюдициалното запитване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предметът на преюдициалното запитване обаче следва да се уточни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ищцата в главното производство е непрофесионален прокурор. Ако желае да продължи да изпълнява длъжността си, тя трябва да бъде преназначена в рамките на процедурата за атестиране, предвидена в член 29 от Законодателен декрет № 116. Тази процедура представлява устен изпит по въпроси, свързани с нейната дейност като непрофесионален магистрат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 29, параграф 5 обаче заявлението ѝ за участие в процедурата води до отказ от всякакви други претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от предходните непрофесионални правоотношения. Запитващата юрисдикция, а също и аз разбираме този отказ в смисъл, че се отнася до претенции, които надхвърлят фиксираните суми за случай, които непрофесионалните магистрати със съдийски и прокурорски функции получават понастоящем като възнаграждение. Следователно отказът би обхващал и претендираното в главното производство допълнително възнаграждение, както и вече признатото от Съда право на възнаграждение за времето на платения годишен отпуск, както и на социалноосигурителна закрила.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Само ако ищцата не премине успешно тази процедура за атестиране, тя може да предяви претенция за обезщетение с фиксиран размер по член 29, параграф 2 от Законодателен декрет № 116. Тези правни претенции се определят в зависимост от продължителността и обхвата на нейната дейност като непрофесионален магистрат преди това, но не и в зависимост от пълния обхват на вземанията, които тя евентуално би могла да предяви и да получи съгласно правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако обаче в резултат на процедурата за атестиране ищцата бъде преназначена, тя ще може да продължи да изпълнява функциите си до навършване на 70 години и в бъдеще ще получава възнаграждение въз основа на таблицата за възнагражденията на определени други служители в съдебната власт. За сметка на това в този случай италианската правна уредба изключва други претенции за извършваната преди това дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Целта на преюдициалното запитване е да се изясни дали тази правна уредба относно отказа от претенции е недопустима по-специално поради нарушение на Директива 2003/88 относно някои аспекти на организацията на работното време, на клауза 4 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време и на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа. Нарушението на тези разпоредби по принцип може да бъде основание за претенции от страна на непрофесионални магистрати (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), но производството пред запитващата юрисдикция не се отнася нито до работното време, и по-специално до правото на платен годишен отпуск, нито до работата на непълно работно време.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция по-скоро констатира, че ищцата в главното производство е работничка на срочен трудов договор, която предявява претенции за по-високо възнаграждение за десет съдебни заседания по наказателни дела, в които е участвала като представител на прокуратурата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според предоставената от запитващата юрисдикция информация тези претенции биха могли да произтичат от факта, че ищцата се намира в положение, сравнимо с това на редови прокурор, който извършва същата дейност. Тя обаче е получила 98 евро за всяко съдебно заседание, докато редовите прокурори биха получили приблизително 248 евро на ден и освен това държавата плаща социалноосигурителните вноски на компетентните институции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа обаче въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото извършват дейност по силата на срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на трудов договор за неопределено време в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не разглежда въпроса дали или до каква степен разликите във възнаграждението са оправдани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Съдът вече е изразявал съмнения по въпроса дали непрофесионалните магистрати трябва да се ползват изцяло от същите условия за наемане на работа като редовните магистрати. Всъщност не може да се изключи възможността по-благоприятните условия за наемане на работа на редовите магистрати, а следователно и по-високото възнаграждение, да са оправдани с провеждания конкурс за назначаване и възложените им задачи (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). По отношение на възнаграждението дори съм изразявала съмнение дали двете групи са сравними (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според наличната информация по-скоро възниква въпросът до каква степен разликата в третирането на двете групи е оправдана (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>). Това е така, тъй като принципът на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). По-скоро разликата в третирането трябва да е съразмерна на целта на съответното третиране (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). Съдът вече е приел, че изключването на всякакво право на отпуск, както и на всякаква форма на социалноосигурителна закрила по отношение на мировите съдии не може да се допусне (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>), без да се изисква предоставянето на такива права в същия обхват като за редовите магистрати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до възнаграждението, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа би могла да позволява по-добро заплащане на редовите съдии и прокурори от непрофесионалните длъжностни лица, изпълняващи такива функции. Това обаче не изключва възможността в сравнение между тях последните да получават твърде ниско възнаграждение и следователно да могат да изискват пропорционално увеличение съгласно тази разпоредба. В това отношение предвиденото за в бъдеще възнаграждение на непрофесионалните магистрати със съдийски и прокурорски функции, които са преназначени за постоянно въз основа на процедурата за атестиране, би могло най-малкото да даде насоки относно възнаграждението, което италианският законодател счита за подходящо за тази дейност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция обаче не отправя до Съда въпрос в този смисъл. Впрочем това е логично, тъй като, както беше посочено, Съдът вече е разгледал въпроса за сходството в положението на непрофесионалните и на редовите магистрати в Италия, както и за обосноваността на разлика в третирането им, като е оставил на националните юрисдикции да се произнасят окончателно по тях (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Тъй като преюдициалното запитване не съдържа нови аспекти спрямо тези предишни производства, що се отнася до сравнението на двете категории магистрати, не би следвало да се очакват нови изводи от въпрос в този смисъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид, че преюдициалното запитване не следва (или не може) да установи дали или до каква степен по-ниското възнаграждение на ищцата трябва да се счита за неоправдано по-неблагоприятно третиране по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, не е ясно и какво значение може да имат член 31 от Хартата (право на справедливи и равни условия на труд), както и член 34 (право на социална сигурност и социална помощ). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това член 17 от Хартата (право на собственост) и член 47, параграф 1 (право на ефективни правни средства за защита) по принцип са релевантни. Това е така, тъй като спорната италианска правна уредба относно отказа от претенции може да засегне съществуващи права и тяхното упражняване. Тези разпоредби обаче, както и член 288 ДФЕС, също посочен във въпроса, вече са достатъчно конкретизирани в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа във връзка с принципа на ефективност, така че не е необходимо да бъдат обсъждани отделно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно остава само да се изясни дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и принципът на ефективност изключват предвидения в италианското право отказ на непрофесионалните магистрати от претенции поради неоправдано по-неблагоприятно третиране в сравнение с редовните магистрати, когато първите подават заявление за участие в процедура за атестиране с оглед на заетост за неопределен срок.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принудителния отказ от претенции</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В главното производство ищцата предявява претенции с мотива, че в качеството си на непрофесионален прокурор е получавала по-ниско възнаграждение от редови прокурор. Според нея това представлява дискриминация, която е несъвместима с клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Най-напред ще представя естеството на правните претенции по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, след което ще изясня последиците от италианската правна уредба относно отказа от претенции в светлината на принципа на ефективност и накрая ще разгледам съдебната практика относно клауза 5 от посоченото Рамково споразумение, на която според твърденията на Италия се основава правната уредба относно отказа от претенции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правни претенции по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Важно е да се припомни, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото работят по срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на постоянни трудови договори в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тази разпоредба има непосредствено действие и следователно може да бъде противопоставена на държавата членка като работодател (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>). Тя обхваща условията за наемане на работа, включително възнагражденията, както и пенсиите, които са функция на трудовото правоотношение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, когато без обективна причина работници на срочни трудови договори са третирани по-неблагоприятно, що се отнася до възнаграждението, спрямо работниците на трудов договор за неопределен срок в сходно положение, клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа може да служи за основание за предявяване на претенция, свързана с предоставянето на работник на срочен трудов договор на елементи на възнаграждението, на които съгласно националната правна уредба имат право само работниците на постоянен трудов договор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече беше посочено, по принцип италианските юрисдикции трябва да изяснят въпроса дали непрофесионалните прокурори могат да предявят такава претенция и евентуално в какъв обхват (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). Преюдициалното запитване обаче се основава на схващането, че такива правни претенции съществуват, и се отнася до ограниченията при упражняването им по съдебен ред.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Принцип на ефективност</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително правото на Съюза не съдържа правила относно упражняването на такава правна претенция, така че държавите членки разполагат с процесуална автономия в това отношение. Действат обаче и принципите на равностойност и ефективност. По-специално, вътрешните правила на държавите членки не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 29 от Законодателен декрет № 116 не прави напълно невъзможно упражняването на евентуална правна претенция по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа. Ако заинтересованите лица нито подадат заявление за участие в процедурата за атестиране, нито приемат обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение при приключване на дейността като непрофесионален магистрат, правната уредба относно отказа от претенции по член 29, параграф 5 или член 29, параграф 2, трето изречение не е пречка за предявяване на иск с по-широки по обхват претенции по клауза 4, точка 1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако непрофесионалните магистрати, които изпълняват съдийски или прокурорски функции, не участват в процедурата за атестиране и приемат само обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116, посочената в третото изречение правна уредба относно отказа от претенции също не поражда опасения. В този случай правоимащите, които все пак са професионални юристи, доброволно се отказват да предявят претенции, които вероятно са с по-широк обхват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това непрофесионалните магистрати със съдийски или прокурорски функции, които участват в процедурата за атестиране, но които не бъдат преназначени, не избират доброволно обезщетението с фиксиран размер, предвидено в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116. По-скоро целта им е да продължат да изпълняват дейността си в съдебната система.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При все това не може да се изключи възможността това обезщетение с фиксиран размер да отговаря на изискванията на принципа на ефективност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Наистина, следва да се приеме, че размерът на обезщетението от 2 500 евро или 1 500 евро за всяка година предходен трудов стаж може да е по-нисък от претенциите, които заинтересованите лица могат да предявят по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и Директивата за работното време. В това отношение, освен предявената в главното производство претенция за по-високо възнаграждение, чието наличие и обхват все още не са ясни, се вземат предвид вече признатите права на възнаграждение за времето на платения годишен отпуск, както и на социалноосигурителна закрила. Само претенциите за възнаграждение за времето на платения годишен отпуск при работа на пълно работно време може да се окажат по-голяма сума от обезщетението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това, ако приемат предвиденото в член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116 обезщетение, заинтересованите лица не трябва да започват съдебна процедура и — доколкото е видно — не се взема предвид евентуално погасяване на права по давност. Следователно в много случаи общият размер на обезщетението вероятно е значително по-голям от този на претенциите, които заинтересованите лица биха могли да предявят по клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа и Директивата за работното време.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобно типизиране на правата на обезщетение може да бъде обосновано с опростяването на административните процедури и правната сигурност, тъй като цялостното разглеждане на всички отделни случаи би било свързано със значителни разходи и трудности (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Отчитането на такива аспекти е присъщо именно на принципа на ефективност, доколкото той не изисква неограничена възможност за упражняване на основани на правото на Съюза претенции, а само изключва прекомерно затрудняване. Така този принцип позволява да бъдат определени разумни срокове за предявяване на иск от съображения за правна сигурност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговорност на националните юрисдикции обаче е окончателната преценка дали обезщетението с фиксиран размер във връзка със задължителния отказ по член 29 от Законодателен декрет № 116 прави прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза, т.е. дали в крайна сметка то е неподходящо. В това отношение те трябва да вземат предвид всички релевантни обстоятелства, като например правилата за погасителна давност или обхвата на евентуалните претенции за допълнително възнаграждение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според предоставената в съдебното заседание информация обаче почти всички участващи в процедурата за атестиране непрофесионални магистрати със съдийски и прокурорски функции, сред които сигурно и ищцата, са били преназначени. Те не получават обезщетението с фиксиран размер по член 29, параграф 2, първо изречение от Законодателен декрет № 116 и следователно в съответствие с член 29, параграф 5 от същия законодателен декрет с участието си в процедурата за атестиране в крайна сметка изцяло се отказват от други претенции, произтичащи от предишната си дейност като непрофесионален магистрат.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този принудителен отказ от претенции, произтичащи от правото на Съюза, и по-специално от правните претенции, произтичащи от клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, е съвместим с принципа на ефективност само ако преназначените кандидати получат подходяща компенсация.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Действително, преназначените кандидати се ползват със значителни предимства, тъй като могат да продължат дейността си в бъдеще срещу фиксирано възнаграждение, при това до навършване на 70 години, т.е. практически за неопределен срок. Prima facie тези условия на труд обаче представляват само насрещна престация за бъдещата им дейност в съдебната система.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Италия обаче счита, че те включват подходяща компенсация. Това се доказвало по-специално от факта, че новоназначените непрофесионални магистрати със съдийски и прокурорски функции не се ползват от условията на труд на преназначените кандидати.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За сметка на това ищцата изтъква основателно, че бъдещото възнаграждение не представлява достатъчна компенсация, по-специално с оглед на социалното ѝ осигуряване за пенсия, тъй като през оставащия ѝ период на тази длъжност, тя не може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Комисията също изисква компенсацията да бъде съобразена в по-голяма степен с претърпените преди това неблагоприятни последици.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът не може да прецени кое от тези две становища е правилно, тъй като не разполага с необходимата информация. Следователно националните юрисдикции трябва да се произнесат и по въпроса дали условията за наемане на работа на кандидатите, които са били преназначени, включват подходяща компенсация за задължителния отказ от други претенции съгласно правото на Съюза, произтичащи от предишната им дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдебна практика относно клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на поддържаното от Италия, не може да се направи друг извод и от съдебната практика относно правата на обезщетение поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа държавите членки трябва да въведат мерки, за да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения. Следователно в случай на такива злоупотреби те трябва да приемат пропорционални, достатъчно ефективни и възпиращи мерки, за да гарантират пълната ефикасност на нормите, приети в изпълнение на посоченото Рамково споразумение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в контекста на училищния сектор Съдът констатира, че след предвиденото в закона преобразуване на срочно трудово правоотношение в трудово правоотношение за неопределен срок, не е необходима никаква друга санкция за злоупотребата с използването на срочни трудови правоотношения (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). По-специално в такъв случай не е необходимо да се предоставя допълнително финансово обезщетение на съответните лица (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На пръв поглед тази съдебна практика изглежда съответства на разглежданата в случая правна уредба относно отказа от претенции, тъй като не допуска упражняването на правни претенции за минал период само за онези непрофесионални прокурори, чието срочно трудово правоотношение е преобразувано в постоянно трудово правоотношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При по-задълбочен анализ обаче се установява, че тази съдебна практика не може да се приложи, тъй като претенциите, произтичащи от клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, са от съвсем различно естество в сравнение с правата на обезщетение по клауза 5.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правните претенции по клауза 4, точка 1 от посоченото Рамково споразумение се основават на принципа на недопускане на дискриминация и следователно обхватът им се определя конкретно чрез сравнение между група лица в по-неблагоприятно положение и група лица в привилегировано положение. Както подчертава ищцата, посочената по-горе съдебна практика относно училищния сектор няма за предмет подобни претенции.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от тях „правата на обезщетение“ поради нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа не произтичат от такова сравнение. Освен това не следва да се компенсира никаква вреда, тъй като по принцип не е възможно да се определи размерът на вредата, причинена от злоупотреба с използването на срочни трудови договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>). Става въпрос по-скоро за мерки за санкциониране, които имат за цел да предотвратят злоупотреба, произтичаща от използването на срочни трудови договори. Изборът на мерки за санкциониране обаче е оставен на преценката на държавите членки, при условие че с тези мерки се предотвратяват ефективно злоупотребите (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа може да се прилага и непосредствено (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>), докато случаят с клауза 5, точка 1 не е такъв (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така предвиденото в член 29 от Законодателен декрет № 116 съчетание от преобразуване на трудовите правоотношения и права на обезщетение в случай на непреобразуване на правоотношението може да представлява ефективна и разумна мярка за санкциониране на злоупотреба, произтичаща от използването на срочни трудови правоотношения с непрофесионалните магистрати със съдийски и прокурорски функции по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа. Това действие на правната уредба обаче не обосновава непременно пълното изключване на претенциите, основани на клауза 4, точка 1, за упражнявани преди това дейности.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-109" title="page-18">
      „Клауза 4, точка 1 от сключеното на 18 март 1999 г. Рамково споразумение за срочната работа, приложено към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува с оглед на принципа на ефективност в смисъл, че: 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">допуска правна уредба, която принуждава непрофесионален прокурор да се откаже от претенции по клауза 4, точка 1 за извършвана в минал период дейност на тази длъжност, за да участва в процедура за атестиране, която позволява на прокурора да заема занапред тази длъжност за неопределено време до навършване на 70 години с фиксирано възнаграждение, ако бъдещите условия за наемане на работа, освен да бъдат насрещна престация за бъдещата дейност, компенсират по подходящ начин и претенциите, от които е трябвало да се откаже, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">допуска такава правна уредба, при условие че тя предоставя подходящо обезщетение с фиксиран размер за извършвана в минал период дейност в случай че резултатът от процедурата за атестиране не позволява на непрофесионалния прокурор да продължи да изпълнява функциите си,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-112" title="page-19">
      ако този непрофесионален прокурор попада в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: немски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Например решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 16 и 17).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, по-специално т. 113 и 163).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, по-специално т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, глава 5, том 7, стр. 3., наричана по-нататък „Директивата за работното време“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, глава 5, том 5, стр. 35., наричано по-нататък „Рамковото споразумение за работа при непълно работно време“), в редакцията ѝ след изменението с Директива 98/23/ЕО на Съвета от 7 април 1998 г. (ОВ L 131, 1998 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 46).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129, наричано по-нататък „Рамковото споразумение за срочната работа“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Разпоредбата се отнася до magistrati onorari, което включва както съдии, така и прокурори.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, по-специално т. 56 и 60—62).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. решения от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, по-специално т. 113 и 163), и от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, по-специално т. 54 и 66).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Решения от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 158—162), и от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 47 и 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Моето заключение по дело Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:33, т. 108).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Вж. моето заключение по дело Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:33, т. 103—111).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Решение от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA (C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 95), и от 12 юли 2012 г., Association Kokopelli (C‑59/11, EU:C:2012:447, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique et Lorraine и др. (C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 47). Вж. също моето заключение по съединени дела Iberdrola и Gas Natural (C‑566/11, C‑567/11, C‑580/11, C‑591/11, C‑620/11 и C‑640/11, EU:C:2013:191, т. 96) с допълнителни препратки.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) По този въпрос вж. също по-нататък точки 55—59.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Решения от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 148 и 162), и от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 48 и 53).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Решение от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 60—68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Решение от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 134).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. в този смисъл решения от 13 септември 2007 г., Del Cerro Alonso (C‑307/05, EU:C:2007:509, т. 47 и 48), и от 22 декември 2010 г., Gavieiro Gavieiro и Iglesias Torres (C‑444/09 и C‑456/09, EU:C:2010:819, т. 50).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. по-горе точка 31 и сл.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Решения от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, EU:C:1976:188, т. 5), и от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 44 и 46).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии) (C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 19).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. решения от 26 септември 2013 г., Dansk Jurist- og Økonomforbund (C‑546/11, EU:C:2013:603, т. 70), и от 19 юни 2014 г., Specht и др. (C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 78).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Решения от 16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral (33/76, EU:C:1976:188, т. 5), и от 21 декември 2016 г., TDC (C‑327/15, EU:C:2016:974, т. 98).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Решения от 4 юли 2006 г., Adeneler и др. (C‑212/04, EU:C:2006:443, т. 94), от 23 април 2009 г., Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, EU:C:2009:250, т. 158), от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др. (C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 77), и от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 61).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 36, 37 и 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Решение от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 41—43).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. решение от 7 март 2018 г., Santoro (C‑494/16, EU:C:2018:166, т. 46—50).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Решения от 8 май 2019 г., Rossato и Conservatorio di Musica F.A. Bonporti (C‑494/17, EU:C:2019:387, т. 24 и 25), и от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 58).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Решение от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 60—68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Решение от 15 април 2008 г., Impact (C‑268/06, EU:C:2008:223, т. 70—80).</p>
</body>
</html>
