<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑272/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CC0272</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:573">EU:C:2016:573</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>16</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>16</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА H. SAUGMANDSGAARD ØE — ДЕЛО C‑272/15</P><P>SWISS INTERNATIONAL AIR LINES</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">H. Saugmandsgaard Øe</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20160719">19 юли 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригинала: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑272/15</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Swiss International Air Lines AG</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">срещу</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">The Secretary of State for Energy and Climate Change,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Environment Agency</HT></P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England &amp; Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (Гражданска колегия), Обединеното кралство)</HT></P></STI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Околна среда</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/87/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Съюза</KEYWORD><KEYWORD>Решение № 377/2013/ЕС</KEYWORD><KEYWORD>Валидност</KEYWORD><KEYWORD>Временна дерогация от задължението за мониторинг и докладване на отделените емисии и за връщане на квотите за емисии за полетите между държавите</KEYWORD><KEYWORD>членки на ЕИП, и повечето от третите държави</KEYWORD><KEYWORD>Изключване на полетите между държавите</KEYWORD><KEYWORD>членки на ЕИП, и Швейцария</KEYWORD><KEYWORD>Различно третиране на третите държави</KEYWORD><KEYWORD>Общ принцип на равно третиране</KEYWORD><KEYWORD>Неприложимост</KEYWORD></INDEX><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>I –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Увод</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Европейския съюз (наричана по‑нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>СТКЕ ЕС<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), установена с Директива 2003/87/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20031013">13 октомври 2003 година</DATE> за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="275" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="2003">ОВ L 275, 2003 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15 том 10, стр. 78), изменена с Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081119">19 ноември 2008 година</DATE> за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2009">ОВ L 8, 2009 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, се прилага, считано от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE>, за емисиите, свързани с полети на въздухоплавателни средства, извършващи полети до и от държави — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. т. 5 и 6 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Независимо от това с Решение № 377/2013/ЕС се спира временно прилагането на тази схема за емисиите, отделяни при полети между държавите — членки на ЕИП, и повечето от третите държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Решение на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130424">24 април 2013 година</DATE> за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="113" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ L 113, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. От този мораториум обаче са изключени полетите между държавите — членки на ЕИП, и някои зони и трети държави, тясно свързани или асоциирани със Съюза, сред които е и Швейцария<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. т. 11—16 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>С преюдициалното си запитване, Court of Appeal (England &amp; Wales) (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс) (гражданска колегия) (Обединеното кралство) поставя на Съда въпрос главно за валидността на това решение, тъй като то установява различно третиране на полетите, от една страна, до и от Швейцария, и от друга страна, до и от други трети държави.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>II –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А<HT TYPE="ITALIC">—</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Директива 2003/87</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Съгласно съображение 5 от Директива 2003/87 тази директива допринася за спазване от Съюза и от неговите държави членки на ангажиментите, поети с Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата и съвместното изпълнение на произтичащите от него ангажименти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Този протокол е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2002/358/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20020425">25 април 2002 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="130" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 130, 2002 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11 том 27, стр. 22).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Първоначално СТКЕ ЕС не се прилага за емисиите от авиационни дейности. След изменения на тази директива с Директива 2008/101/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20081119">19 ноември 2008 г.</DATE> за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="008" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2009">ОВ L 8, 2009 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> обаче всички полети, които пристигат на или заминават от летище, разположено на територията на Съюза, се включват в СТКЕ ЕС от <DATE ISO="20120101">1 януари 2012 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Член 2, параграф 1 от Директива 2003/87 и приложение I, т. 6 съм нея.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Решения № 146/2007<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Решение на Съвместния комитет на ЕИП от <DATE ISO="20071026">26 октомври 2007 година</DATE> за изменение на приложение XX (Околна среда) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="100" PAGE.FIRST="92" DATE.PUB="2008">ОВ L 100, 2008 г., стр. 92</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и № 6/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение на Съвместния комитет на ЕИП от <DATE ISO="20110401">1 април 2011 година</DATE> за изменение на приложение XX (Околна среда) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="093" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2011">ОВ L 93, 2011 г., стр. 35</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> на съвместния комитет на ЕИП включват съответно директиви 2003/87 и 2008/101 в Споразумението за Европейско икономическо пространство (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Споразумение ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Споразумение от <DATE ISO="19920502">2 май 1992 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="001" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="1994">ОВ L 1, 1994 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 3д от Директива 2003/87 всяка календарна година операторите на въздухоплавателни средства могат да подават заявление за разпределяне на безплатни квоти от държавите членки. Член 3г от тази директива предвижда продажба чрез търг на допълнителни квоти от държавите членки. Съгласно член 3, буква a) от тази директива, всяка от тези квоти, предоставена безплатно или срещу заплащане, дава право за отделяне на един тон еквивалент на въглероден двуоксид в рамките на определения период. Квотите могат да се прехвърлят при условията, посочени в член 12, параграф 1 от същата директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Съгласно член 12, параграф 2а от Директива 2003/87 държавите членки гарантират, че до 30 април всяка година всеки оператор на въздухоплавателно средство връща броя квоти, равен на общото за предходната календарна година количество на емисиите от неговите авиационни дейности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 14, параграф 3 от тази директива изисква от държавите членки да гарантират, че всеки оператор на въздухоплавателно средство осъществява мониторинг и докладва емисиите, отделени през изтеклата календарна година.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 16, параграф 3 от същата директива предвижда, че държавите членки гарантират, че всеки оператор на въздухоплавателно средство, който не върне достатъчно квоти, за да изпълни задължението си по член 12, параграф 2а от същата директива, трябва да заплати глоба за извънредно количество емисии. Съгласно параграф 5 от тази разпоредба на оператор на въздухоплавателно средство, който не изпълни изискванията на Директива 2003/87, може при определени обстоятелства също да се наложи забрана за експлоатация.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Решение № 377/2013</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Решение № 377/2013 установява мораториум за някои изисквания, предвидени в Директива 2003/87. С решение № 50/2013 на Смесения комитет на ЕИП това решение е включено в Споразумението за ЕИП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение № 50/2013 на Смесения комитет на ЕИП от <DATE ISO="20130430">30 април 2013 година</DATE> за изменение на приложение XX (Околна среда) към Споразумението за ЕИП (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="231" PAGE.FIRST="24" DATE.PUB="2013">ОВ L 231, 2013 г., стр. 24</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съображение 5 от Решение № 377/2013 признава напредъка, постигнат в Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>по отношение на приемането на […] на глобална рамка за политиката за намаляване на емисиите, която улеснява прилагането на пазарни мерки към емисиите от международното въздухоплаване, както и за разработването на глобална пазарна мярка (ГПМ)<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Съгласно съображение 6 от това решение, то цели <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>улесняването на този напредък и даването на необходимия тласък<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> чрез отлагане на изпълнението на изискванията, предвидени от Директива 2003/87, свързани с полети до и от летища в държави извън Съюза, с изключение на държави — членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), на зависими територии или на територии на държави, участващи в Европейското икономическо пространство (ЕИП), и на държави, подписали договор за присъединяване към Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Съображение 9 от посоченото решение гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>Дерогацията, предвидена в настоящото решение, не следва да засяга екологосъобразността и първостепенната цел на законодателството на Съюза по отношение на изменението на климата, нито следва да води до нарушаване на конкуренцията. По тази причина, а също така с цел запазване на първостепенната цел на [Директива 2003/87], представляваща част от правната рамка на Съюза за осъществяване на самостоятелния му ангажимент до 2020 г. да намали емисиите си с 20 % под нивата от 1990 г., посочената директива следва да продължава да се прилага за полети до и от летища на територията на държава членка, както и до и от летища на определени тясно свързани или асоциирани области или държави извън Съюза<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 1 от това решение гласи, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>[ч]рез дерогация от член 16 от [Директива 2003/87] държавите членки не предприемат действия срещу операторите на въздухоплавателни средства по отношение на изискванията, установени в член 12, параграф 2а и член 14, параграф 3 от посочената директива, отнасящи се до календарните 2010, 2011 и 201[2] г., по отношение на дейност до и от летища в държави извън Съюза, които не са членки на ЕАСТ, не са зависими територии или територии на държави от ЕИП или държави, подписали договор за присъединяване към Съюза, когато на такива оператори на въздухоплавателни средства не са били разпределени безплатно квоти за такава дейност през 2012 г. или, ако са им били<?PAGE NO="4"?> издадени такива квоти, те са върнали до тридесетия ден след влизането в сила на настоящото решение определен брой квоти за авиационни емисии за 2012 г., съответстващ на дела проверени тонкилометри за такава дейност на базата на референтната 2010 г., на държавите членки за отмяна<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>Категорията на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>членове на ЕАСТ<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, по смисъла на тази разпоредба означава специално Швейцария, тъй като останалите три държави — членки на ЕАСТ — по‑специално Исландия, Лихтенщайн и Норвегия — са членове също така на ЕИП. Следователно във всички случаи мораториумът не се отнася за тях, тъй като СТКЕ ЕС продължава да се прилага по отношение на полетите в рамките на ЕИП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. Съобщение на Комисията — Насоки относно изпълнението на Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="289" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2013">ОВ C 289, 2013 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) (наричано по‑нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Насоките на Комисията<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) (т. 2.1.1).</P></NOTE>. Категорията на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>зависими територии или територии на държави от ЕИП<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> обхваща страните и отвъдморските територии на държавите — членки на ЕИП<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Насоки на Комисията (т. 2.1.2).</P></NOTE>. Що се отнася до категорията на държави, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>подписали договор за присъединяване към Съюза<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>, в тази категория се включва само Хърватия. Поради това единствените полети от или до трети държави (тоест до държави, които не членуват в ЕИП), изключени от приложното поле на мораториума, са тези, които пристигат или заминават от Швейцария или от Хърватия. След присъединяването на последната към Съюза на <DATE ISO="20130701">1 юли 2013 г.</DATE> Швейцария остава единствената трета държава, за която се отнася това изключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Съгласно член 6 от посоченото решение то започва да се прилага от <DATE ISO="20130424">24 април 2013 г.</DATE> — следователно няколко дни преди определената крайна дата — <DATE ISO="20130430">30 април 2013 г.</DATE> — съгласно член 12а от Директива 2003/87 за връщане на квотите, съответстващи на отделените през 2012 г. емисии.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Право на Обединеното кралство</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С Greenhouse Gas Emissions Trading Scheme (Amendment) Regulations 2013 (Акт за изменение на правилниците за прилагане на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове от 2013 г.) (наричан по‑нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>националната правна уредба, разглеждана в главното производство<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) Secretary of State for Energy and Climate Change (министърът на енергетиката и изменението на климата) изменя националната правна уредба относно схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове (с която Директива 2003/87 е транспонирана в националното право) с цел прилагане на Решение № 377/2013.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>III –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Swiss International Air Lines AG (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Swiss<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), авиокомпания, установена в Швейцария, придобива за 2012 г. определен брой безплатни и заплатени квоти за емисии на парникови газове. Това дружество връща квотите, съответстващи на емисиите, свързани с полети между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария, които то е извършило през 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Swiss подава до High Court of Justice (England &amp; Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Висш съд (Англия и Уелс), общо гражданско отделение (административен състав), Обединеното кралство искане за отмяна на националната правна уредба, разглеждана в главното производство, тъй като тя изключва полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария от мораториума за прилагане на СТКЕ ЕС. В подкрепа на това искане то изтъква, че Решение № 377/2013, което тази правна уредба прилага във вътрешното право, е несъвместимо с правото<?PAGE NO="5"?> на Съюза. По-точно дружеството изтъква, че това решение нарушава общия принцип на равно третиране, тъй като изключва споменатите по-горе полети от посочения мораториум, при положение че включва полетите между държавите — членки на ЕИП, и повечето от останалите трети държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Swiss иска също така да се отмени връщането на квотите, което то е извършило за полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария, и да се направи съответната поправка в регистъра на квотите. Алтернативно то иска финансово обезщетение за стойността на придобитите срещу заплащане квоти, които то е върнало, или всякакъв друг вид подходящо обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Тъй като това искане е отхвърлено, Swiss подава въззивна жалба до запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>С акт от <DATE ISO="20150324">24 март 2015 г.</DATE> Court of Appeal (England &amp; Wales) (Civil Division) (Апелативен съд (Англия и Уелс) (гражданска колегия) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>1)</NO.P><TXT>Нарушава ли [Решение № 377/2013] общия принцип на равно третиране, утвърден в правото на Съюза, доколкото установява мораториум върху изискванията за връщане на емисионни квоти, наложени с [Директива 2003/87] по отношение на полетите между [ЕИП] и почти всички държави извън ЕИП, без обаче да разпростира действието на този мораториум по отношение на полетите между държавите от ЕИП и Швейцария?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на горния въпрос, какви правни средства за защита трябва да се предоставят на жалбоподател в положението на [Swiss], което е върнало емисионните квоти във връзка с проведени през 2012 г. полети между държавите от ЕИП и Швейцария, така че жалбоподателят да се окаже в положението, което би имал, ако полетите между държавите от ЕИП и Швейцария не бяха изключени от мораториума? По-специално:</TXT><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>Трябва ли да се извърши поправка в регистъра, за да се отрази по-малкият брой квоти, които жалбоподателят би бил длъжен да върне, ако полетите до или от Швейцария бяха включени в мораториума?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на горния въпрос, какви актове (при необходимост) трябва да прие националният компетентен орган и/или националната юрисдикция, за да бъдат възстановени на жалбоподателя върнатите допълнителни квоти?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>Има ли право такъв жалбоподател да иска обезщетение за вреди по член 340 ДФЕС от Европейския парламент и от Съвета за всички претърпени от него вреди поради последвалото от Решение № 377/2013 връщане на допълнителни квоти?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>Трябва ли жалбоподателят да може да получи други видове обезщетение и ако трябва — какви?<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Swiss, италианското правителство, правителството на Обединеното кралство, Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия представят писмени становища. Всеки един от тях, с изключение на италианското правителство, се представлява в съдебното заседание, състояло се на <DATE ISO="20160504">4 май 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>IV –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>А–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Преди всичко Комисията изтъква — без да оспорва компетентността на Съда, нито допустимостта на преюдициалните въпроси — че Обединеното кралство е нарушило правото на Съюза, приемайки посредством националната правна уредба, разглеждана в главното производство, мерки, свързани с въвеждането на Решение № 377/2013 в националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Комисията изтъква, че тази правна уредба изменя националната правна уредба, с която се транспонира Директива 2003/87, и възпроизвежда съдържанието на Решение № 377/2013. По този начин тези правни мерки прикриват правната природа на разпоредбите на това решение, както и тяхната пряка приложимост. По тези съображения в съдебното заседание Комисията иска от Съда по същество да установи невалидността на националната правна уредба, разглеждана в главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>По този повод припомням, че в производство по член 267 ДФЕС Съдът не е компетентен да се произнася по съвместимостта на норми на вътрешното право с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060323">23 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enirisorse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:197">EU:C:2006:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Той може обаче да даде на запитващата юрисдикция насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да ѝ позволят да прецени съвместимостта на такива норми с това право, за да постанови решението си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060323">23 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Enirisorse</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑237/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:197">EU:C:2006:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В контекста на настоящото производство обаче това също според мен надхвърля компетентността на Съда. В действителност изтъкваните от Комисията доводи засягат проблематика, която запитващата юрисдикция не е поставяла. Поради това с оглед на разпределянето на компетенциите според член 267 ДФЕС, само националната юрисдикция може да определи предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19851003">3 октомври 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>CBEM</NAME.CASE> (<NO.CASE>311/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:394">EU:C:1985:394</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040212">12 февруари 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Slob</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑236/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:94">EU:C:2004:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Комисията обаче може евентуално да се позове на посочените аргументи в производство по иск за установяване на неизпълнение на задължения срещу Обединеното кралство на основание член 258 ДФЕС (вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730207">7 февруари 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>39/72</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:13">EU:C:1973:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850328">28 март 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>272/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:147">EU:C:1985:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0004">4</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>При тези условия считам, че Съдът не следва да отговаря на предварителните бележки, представени от Комисията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Във всички случаи съм склонен да приема, че правото на Съюза допуска приемането на мерки, свързани с въвеждането на Решение № 377/2013 във вътрешното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Безспорно Съдът многократно се е произнасял, че приемането на мерки от държавите членки за въвеждане на регламенти нарушава правото на Съюза, тъй като то възпрепятства непосредственото действие, което им придава член 288, втора алинея ДФЕС и така осуетява тяхното едновременно и еднакво прилагане в целия Съюз<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19730207">7 февруари 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>39/72</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:13">EU:C:1973:13</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0016">16</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19731010">10 октомври 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Variola</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:101">EU:C:1973:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/10 P и C‑550/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:711">EU:C:2012:711</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0085">85</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В частност държавите членки не могат да приемат актове, с които прикриват от правните субекти факта, че определена правна норма произхожда от правото на Съюза, както и произтичащите от нея последици<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19731010">10 октомври 1973 г.</DATE>, <NAME.CASE>Variola</NAME.CASE> (<NO.CASE>34/73</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1973:101">EU:C:1973:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Al‑Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al‑Aqsa</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑539/10 P и C‑550/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:711">EU:C:2012:711</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0087">87</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В конкретния случай Решение № 377/2013 изисква от държавите членки да се въздържат от прилагането на определени мерки съгласно Директива 2003/87. Въпреки задължението им да изпълнят това решение, ако е необходимо чрез приемането на определени административни актове<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. по-специално т. 3.3.2 (относно отмяната на квоти) и т. 3.3.3 (във връзка с публикуването на информация относно връщането на квоти) от Насоките на Комисията. От съдебната практика е видно (вж. по-специално решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150505">5 май 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Испания/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑147/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:299">EU:C:2015:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0094">94</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), че забраната за мерки за въвеждане на регламент в националното право не е пречка за приемането от държавите членки на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>необходимите законодателни, устройствени, административни и финансови мерки за прилагане [на този] регламент<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</P></NOTE>, прилагането на решението не е обусловено от транспонирането му или от възпроизвеждането му в националното право. Поради това Решение № 377/2013 не съдържа никаква разпоредба относно неговото транспониране от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>В това отношение не мога да се съглася с тълкуването, предложено от правителството на Обединеното кралство, че посочването в член 4 от Решение № 377/2013 на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>изпълнението<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> на решението означава, че държавите членки са длъжни да приемат мерки за транспонирането му във вътрешното право. Това решение предвижда по-специално, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Комисията предоставя насоките, необходими за изпълнението на [решението]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>. Според мен понятието за изпълнение в този контекст препраща само към задължението на държавите членки да приложат Решение № 377/2013, като се съобразяват със задълженията, които то им налага. Този прочит се потвърждава от Насоките на Комисията, изработени в изпълнение на член 4 от това решение, които целят да се постигне по-последователното му <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>прилагане<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> от компетентните органи на държавите членки (вж. по-специално т. 1 от Насоките на Комисията).</P></NOTE>; съгласно член 6 от него то е приложимо от датата на приемането му. Следователно това решение изглежда пряко приложимо като регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Относно разграничението между пряко прилагане и директен ефект вж. <HT TYPE="ITALIC">Winter</HT>, J. A. Direct applicability and direct effect: two distinct and different concepts in Community law. — CMLRev. 1972, Vol. 2, р. 425—438. Според мен разпоредбите на Решение № 377/2013 имат директен ефект също така, доколкото те установяват задължения за държавите членки по ясен, точен и безусловен начин, който не зависи от мярка по изпълнение, оставена на нечия свободна преценка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860115">15 януари 1986 г.</DATE> <NAME.CASE>Hurd</NAME.CASE> (<NO.CASE>44/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:2">EU:C:1986:2</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). На тези задължения на държавите членки съответстват права, на които операторите на въздухоплавателни средства могат да се позовават пред националните съдилища.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Същевременно, дори да се предположи, че принципът относно регламентите, разгледан в точка 30 от настоящото заключение, се отнася и до решенията, този принцип не представлява абсолютна забрана да се приемат мерки за въвеждане в националното право. Съдът също така признава, че при определени условия разпоредбите на даден регламент могат да бъдат възпроизведени в такива мерки, по-специално в интерес на вътрешната взаимовръзка между разпоредбите за прилагане на този регламент и тяхната разбираемост за адресатите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850328">28 март 1985</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>272/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:147">EU:C:1985:147</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също така заключението на генералния адвокат Kokott по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Skoma‑Lux</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑161/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:525">EU:C:2007:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Случаят по настоящото дело според мен е такъв. Поради връзката между Решение № 377/2013 и Директива 2003/87, държавите членки би трябвало да могат да приемат мерки за въвеждането на това решение във вътрешното право в интерес на по-доброто разбиране на значението на директивата и на правната сигурност. Наистина, при липса на такива мерки националната правна уредба, която транспонира посочената директива, не би отразила мораториума, установен с Решение № 377/2013. По този начин би могло съответните оператори на въздухоплавателни средства да бъдат въведени в заблуждение относно обхвата на задълженията, които им налага тази правна уредба. Наред с това, доколкото такива мерки са неразривно свързани с посочената правна уредба, те не могат да прикрият, че задълженията, които те установяват, произтичат от правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>В рамките на спора в главното производство запитващата юрисдикция признава напълно произхода на нормите, предвидени в националната правна уредба, разглеждана в главното производство. В действителност тя правилно приема, че след като тази правна уредба включва Решение № 377/2013 във вътрешното право, нейната валидност зависи от валидността на това решение, поради което тя сезира Съда с настоящото преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="8"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Б–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По естеството на твърдяното различно третиране</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Член 1 от Решение № 377/2013 по същество задължава държавите членки да се въздържат да санкционират операторите на въздухоплавателни средства в случай на неизпълнение на техните задължения съгласно Директива 2003/87 за осъществяване на мониторинг и за докладване на емисиите, отделени през 2010 г., 2011 г. и 2012 г., и за връщане на квотите, съответстващи на емисиите, отделени през 2012 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Тази дерогация се прилага само при условие че операторът на въздухоплавателното средство, ако е получил безплатни квоти за 2012 г., е върнал толкова квоти, колкото съответстват на емисиите, отделени от полетите, обхванати от тази дерогация.</P></NOTE>, ако тези емисии са свързани с полетите между държавите — членки на ЕИП, и държавите извън Съюза, с изключение по‑специално на Швейцария<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>След присъединяването на Хърватия към Съюза Швейцария е единствената трета държава, засегната от това изключение (вж. т. 15 от настоящото заключение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Като изключва от този мораториум полетите до и от Швейцария, тази разпоредба става основание за различно третиране на въздушните пътища в зависимост от посоката на заминаващите и пристигащите полети. Както изтъква Парламентът, такова разграничение между въздушните пътища е равносилно на различно третиране на трети държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>По същия начин Съдът приема, че различното третиране на стоки в зависимост от техния произход е различно третиране на трети държави (вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан-Импорт-Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Тези пътища действително се определят изключително чрез посочване на страните, които те свързват. От тази разлика в третирането на трети държави произтича, като разширяване на нейния обхват, различно третиране на операторите на въздухоплавателни средства в зависимост от полетите, които те извършват — тоест на основата на географски критерий, свързан с тяхната дейност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Освен това, въпреки че посоченият мораториум се прилага независимо от националността или от седалището на операторите на въздухоплавателни средства, установените в Швейцария — какъвто е Swiss — могат да бъдат засегнати по‑сериозно от изключването на полетите до или от Швейцария, отколкото установените в трети държави, най-малкото поради това че дейностите на първите се основават в по-голяма степен на извършването на тези полети.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>За да се разсее всяко евентуално съмнение в това отношение, отбелязвам, че общият принцип на равно третиране въз основа на националността или на седалището<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Както подчертава Съдът в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860128">28 януари 1986 г.</DATE> <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>270/83</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:37">EU:C:1986:37</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), ролята на седалището на дружеството, което се използва, за да го свърже с правния порядък на определена държава, е сравнима с тази на националността на физическото лице.</P></NOTE>, чийто конкретен израз са разпоредбите на ДФЕС относно свободата на движение, ползва изключително гражданите на държавите членки и дружествата със седалище в Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. членове 49, 54, 56 и 62 ДФЕС.</P></NOTE>. Освен това член 3 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Споразумение между Европейската общност и Швейцарската конфедерация за въздушен транспорт, подписано на <DATE ISO="19990621">21 юни 1999 г.</DATE> в Люксембург, одобрено от името на Общността с Решение 2002/309/EО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от <DATE ISO="20020404">4 април 2002 година</DATE> за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 114, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език 2007 г., глава 11, том 27, стр. 25).</P></NOTE>, което утвърждава принципа на недопускане на дискриминация основана на националност в областта на прилагане на това споразумение, според мен забранява само дискриминацията между дружествата, установени в Швейцария, и тези, установени в Съюза (а не между дружествата, установени в Швейцария, и тези, установени в трети държави). Безспорно е обаче, че Решение № 377/2013 не създава по-благоприятни условия за операторите на въздухоплавателни средства, установени в Съюза, от тези за установените в Швейцария оператори. Наистина, установеният с него мораториум не включва<?PAGE NO="9"?> нито полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария, нито полетите във вътрешността на ЕИП. Swiss обаче не се позовава на съществуването на непряка дискриминация въз основа на националността или на седалището на операторите на въздухоплавателни средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Ето защо, за да се отговори на първия въпрос, следва да се изследва валидността на Решение № 377/2013 с оглед на общия принцип на равно третиране, от който се ръководят институциите на Съюза при упражняване на своите правомощия и който изисква най-общо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081216">16 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Arcelor Atlantique et Lorraine и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑127/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:728">EU:C:2008:728</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>В–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По обхвата на</HT> <HT TYPE="ITALIC"><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>принципа на решение Балкан</HT><HT TYPE="ITALIC"><QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> (първи въпрос)</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT>Уводни бележки</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>По традиция отношенията между държавите и международните организации — в качеството им на субекти на международното публично право — се уреждат от международното публично право. Както отбелязва Комисията в съдебно заседание, в него изобщо не се включва общ принцип на равно третиране, който изисква от един от неговите субекти да третира по един и същи начин останалите субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>По‑специално правото на международните договори позволява установяването на привилегировани отношения между субекти на международното публично право. При това по този начин не се засяга възможността им да се ангажират със споразумение да спазват принципа за равно третиране. Пример за това е клаузата на най‑облагодетелстваната нация, предвидена в член 1, параграф 1 от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) в приложение 1A към Споразумението за създаване на Световната търговска организация (СТО), подписано в Маракеш на <DATE ISO="19940415">15 април 1994 г.</DATE> и одобрено с Решение 94/800/ЕО на Съвета от <DATE ISO="19941222">22 декември 1994 година</DATE> относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="336" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1994">ОВ L 336, 1994 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11 том 10, стр. 2).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Правото на Съюза също не установява равенство при третирането на третите държави. Както констатира Съдът в решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>в договора не съществува общ принцип, който задължава [Съюза] да предоставя на трети държави във външните си отношения еднакво третиране във всички аспекти<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>В решение Faust/Комисия той уточнява последиците от тази констатация за икономическите оператори, като изтъква, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>ако различното третиране на трети държави не противоречи на [правото на Съюза], не може да се приеме също, че различно третиране на икономическите оператори [от Съюза], което е само автоматична последица от различното третиране на третите държави, с които тези оператори са в търговски отношения, противоречи на това право<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В теоретичен план този извод, изглежда, произтича от факта, че в такова положение икономическите оператори не се намират в сходно положение, доколкото те са свързани с различни трети страни, към които Съюзът запазва различно третиране. Във всички случаи — което води до същия резултат — различното третиране на икономическите оператори може да бъде обосновано с факта, че то е само автоматична последица от различно третиране на държави, които не са членки, с които тези търговци са в търговски отношения. Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Gordon Slynn по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:205">EU:C:1982:205</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 3773).</P></NOTE>. Струва ми се, че този извод се отнася a fortiori до различията в третирането на оператори, установени извън Съюза (или на оператори от Съюза и оператори, установени извън Съюза).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Принципът, изведен от Съда в решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и неговото логично следствие, установено в решение Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, взети заедно, по-нататък ще наричам <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>принципът на решение Балкан<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В конкретния случай операторите на полети между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария търпят неблагоприятни последици от това, че за тях не се прилага, за разлика от операторите на полети между държавите — членки на ЕИП, и другите трети държави, мораториумът, предвиден в Решение № 377/2013. Никой не оспорва, че тази неблагоприятна последица представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>автоматична последица<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> от различното третиране, което Съюзът е възприел по отношение на Швейцария, от една страна, и на тези трети държави, от друга страна, под формата на разграничаване на въздушните пътища до и от тези страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Swiss оспорва обаче законосъобразността на тази разлика в третирането на Швейцария и на другите трети държави и съответно на операторите на въздухоплавателни средства в зависимост от полетите, които те изпълняват.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Доводи на Swiss относно евентуално ограничаване на обхвата на принципа на решение Балкан</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Доводите на Swiss се основават на индуктивни съображения, изведени от анализ на решенията Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Всяко едно от тези решения се отнася до валидността, от гледна точка на общия принцип на равно третиране, на общностни мерки, създаващи по-големи пречки за вноса на стоки с произход от някои трети страни, отколкото за вноса на стоки с произход от други трети страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>По-точно решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до съответствието с този принцип на събирането на парични компенсационни суми за внос на сирене с произход от България, докато вносът на сирене с произход от Швейцария е освободен от такива компенсации.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Решение Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се отнася до законността на регламенти, с които се спира издаването на сертификати за внос на консерви от гъби с произход от всички трети страни (сред които Тайван), с изключение на тези, които са поели ангажимент за самоограничаване на вноса (по‑специално Китай и Южна Корея)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Съдът разглежда аналогична проблематика в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820715">15 юли 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edeka Zentrale</NAME.CASE> (<NO.CASE>245/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:277">EU:C:1982:277</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>В решение Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът преценява валидността на решение на Съвета, с което се одобрява рамково споразумение, установяващо тарифни квоти за внос на банани с произход от трети страни (наричано по‑нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>рамково споразумение за бананите<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>), от което произтича различно третиране на различните категории вносители на банани в зависимост от произхода на бананите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Съдът освен това се е произнесъл относно валидността на регламента за прилагане на същото рамково споразумение в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>T. Port</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/95 и C‑365/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:95">EU:C:1998:95</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тъй като този регламент предвижда такова различно третиране.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Swiss първоначално твърди, че съображенията на Съда във всяко едно от тези решения са различни. В решенията Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> той приемал, че принципът на равно третиране е неприложим. В решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> обаче Съдът бил приложил същия този принцип и приел, че той не е нарушен, тъй като различното третиране било обективно обосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В това отношение дружеството отбелязва, че Съдът е развил съображения, които обосновават различно третиране между третите страни само в решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В действителност, след като потвърждавал, че няма общ принцип на правото на Съюза, който да го задължава да третира третите страни по еднакъв начин, Съдът излагал причините, обосноваващи различно третиране на съответните стоки в зависимост от техния произход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0015">15</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Така освобождаването на сирената с произход от Швейцария произтичало от факта, че техният внос създавал по‑малък риск от смущения в търговията със земеделски продукти, отколкото вносът на български сирена.</P></NOTE>. В решения Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> обаче той само приемал, че след като липсва такова задължение, принципът на равно третиране не е нарушен, когато различното третиране на икономическите оператори е автоматична последица от различното третиране на трети държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съдът излага същите съображения в решенията от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820715">15 юли 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edeka Zentrale</NAME.CASE> (<NO.CASE>245/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:277">EU:C:1982:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>T. Port</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/95 и C‑365/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:95">EU:C:1998:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0077">77</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>На второ място, Swiss се опитва да обясни разминаването в съображенията, каквото то твърди, че е налице, с липсата, по делото, по което е постановено решение Балкан‑Импорт‑Eкспорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на външна дейност във формата на международното споразумение, което мотивира съответното различно третиране. Различното третиране, установено от общностните мерки, разглеждани в решение Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, произтичало обаче от търговско споразумение между Общността и Китай, както и от преговори — материализирани в размяна на неофициални документи (под формата на телекс) — между тези два субекта за поемане от Китай на ангажимент за самоограничаване на вноса на съответните стоки. Различното третиране в решение Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> също произтичало от международно споразумение, по‑специално от рамковото споразумение за бананите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На трето място, Swiss твърди, че прилагането на принципа на решение Балкан зависи от условие, което отразява това фактическо различие. Според него този принцип се прилага само <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>когато [Съюзът] упражнява своите правомощия в областта на външната дейност (например като сключва договори, обикновено в контекста на общата търговска политика)<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. По същество този принцип се отнасял само за положения, при които различното третиране на трети държави се проявявало като продължение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>външна дейност<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> със следните характерни особености:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>От материална гледна точка тази дейност, без задължително да съставлява международен договор, би трябвало да се включва в упражняването на правомощията на Съюза в областта на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>външната дейност<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, за разлика от вътрешните политики на Съюза в техния външен аспект.</P></ITEM><?PAGE NO="12"?><ITEM><P>Освен това от формална гледна точка външната дейност трябвало да предхожда законодателен акт на Съюза, който установява различно третиране на третите държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Същото се отнася дори когато самият този акт съставлява упражняване на правомощия на Съюза в областта на външната дейност. В действителност според Swiss принципът на решение Балкан не би могъл да се приложи в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), ако различното третиране на Тайван, от една страна, и на Китай и Южна Корея, от друга страна (и на икономическите оператори, вносители на стоки с произход от тези страни) — което при това произтича от регламенти в областта на общата търговска политика, тоест от външна дейност на Съюза по смисъла на член 21, параграф 3 ДЕС — не беше мотивирано от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>конкретни външни действия<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, посочени в т. 53 от настоящото заключение.</P></NOTE>, и да има <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>конкретен<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>публичен<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> характер. В съдебно заседание Swiss обоснова това изискване с необходимостта да се гарантира публичност и демократичен контрол върху това различно третиране.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Според Swiss това условие в случая не е налице. Поради това за различното третиране на полетите, свързващи държавите — членки на ЕИП, и Швейцария, от една страна, и тези, свързващи държавите — членки на ЕИП, и другите трети държави, от друга страна, не било изключено прилагането на общия принцип на равно третиране. При липса на обективна обоснованост — каквато в конкретния случай нямало — такова третиране било равнозначно на дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>По изложените по-нататък съображения намирам, че такова условие не може да бъде изведено нито в материално, нито във формално отношение от посочената съдебна практика.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Прилагането на принципа на решение Балкан не зависи от съществуването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>външна дейност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> в материалния смисъл, предложен от Swiss</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Доколкото под понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>външна дейност<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> Swiss има предвид само актовете, приети в рамките на упражняването на правомощията на Съюза в областта на външната дейност по смисъла на член 21, параграф 3 ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Swiss не уточнява точното значение, което придава на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>външна дейност<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Въпреки това, противопоставяйки тази дейност на външните аспекти на вътрешните политики на Съюза, изглежда, че така то обозначава външната дейност на Съюза по смисъла на член 21, параграф 3 ДЕС.</P></NOTE>, тезата му е в противоречие с формулировката, която Съдът използва, за да изрази принципа на решение Балкан. В действителност той формулира този принцип в смисъл, че Съюзът не е задължен да третира различните трети държави по един и същи начин <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>във външните отношения<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820715">15 юли 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edeka Zentrale</NAME.CASE> (<NO.CASE>245/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:277">EU:C:1982:277</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>T. Port</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/95 и C‑365/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:95">EU:C:1998:95</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0076">76</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860624">24 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Malt</NAME.CASE> (<NO.CASE>236/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:254">EU:C:1986:254</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Както се изтъква от правителството на Обединеното кралство, понятието за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>външни отношения<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> не се ограничава с външната дейност на Съюза в областите, обхванати от дял V от ДЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>По-специално различните области на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС).</P></NOTE> и от част пета от ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>По-специално общата търговска политика, сътрудничеството и хуманитарната помощ, ограничителните мерки, международните споразумения, както и международните отношения и делегациите на Съюза.</P></NOTE> по смисъла на член 21, параграф 3 ДЕС. Това понятие включва също така и другите политики на Съюза в техните външни аспекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Такова тълкуване произтича пряко от решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В действителност това решение се отнася за валидността на общностни регламенти в областта на общата селскостопанска политика, която се счита за вътрешна политика на Съюза. Под понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>външни отношения<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> Съдът следователно има предвид външните аспекти на тази вътрешна политика.</P></NOTE>, които съгласно тази разпоредба се подчиняват на същите принципи и цели, както и тези, които уреждат външната дейност на Съюза.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Другите политики на Съюза в техните външни аспекти включват упражняване от негова страна на правомощията, които му предоставя член 192, параграф 1 ДФЕС, за да се постигне целта за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, посочена в член 191, параграф 1, четвърто тире ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В конкретния случай член 192, параграф 1 ДФЕС е правното основание на Решение № 377/2013. Мораториумът, установен с това решение, в действителност цели да улесни преговорите за глобален подход за намаляване на емисиите на въздушния транспорт в рамките на ИКАО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Съображения 5 и 6 от Решение № 377/2013.</P></NOTE>. Въпреки това законодателят е счел за необходимо да изключи от мораториума полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария, за да се избегне нарушаване на конкуренцията и за да не се засяга екологосъобразността на СТКЕ ЕС — която, припомням, допринася за изпълнение на международните задължения на Съюза и на неговите държави членки съгласно протокола от Киото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Съображение 9 от Решение № 377/2013.</P></NOTE>. Както подчертава Парламентът, Решение № 377/2013 следователно отразява позицията на Съюза в неговите външни отношения в областта на правото на околната среда и на климата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Поради това считам, че приложното поле на принципа на решение Балкан не е ограничено до разликите в третирането на третите държави, произтичащи от упражняване на правомощията на Съюза в областта на външната дейност по смисъла на член 21, параграф 3 ДЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Приложимостта на принципа на решение Балкан не зависи от съществуването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>външна дейност<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> във формалния смисъл, както твърди Swiss</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Според Swiss принципът на решение Балкан не се прилагал за разликите в третирането между трети държави, които произтичат единствено от самия акт, който ги установява. Обхватът на този принцип бил ограничен до разликите в третирането, мотивирани от конкретна външна и публична дейност, предхождаща законодателния акт на Съюза, от който те произтичат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Каквото е Решение № 377/2013, разглеждано в главното производство, регламентите, установяващи парични компенсации, разглеждани в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Eкспорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), регламентите, установяващи ограничения за внос на някои стоки, разглеждани в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19820715">15 юли 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Edeka Zentrale</NAME.CASE> (<NO.CASE>245/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:277">EU:C:1982:277</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), решението за одобряване на рамковото споразумение за бананите, разглеждано в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), или решението за прилагането му, разглеждано в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> <NAME.CASE>T. Port</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑364/95 и C‑365/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:95">EU:C:1998:95</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>На първо място, отбелязвам, че този подход би лишил принципа на решение Балкан от полезното му действие. В действителност той се свежда до изискването за посочване на основание, под формата на такава дейност, за различно третиране на трети държави — което предполага, че то се включва в приложното поле на принципа на равно третиране. Принципът на решение Балкан обаче изключва именно приложимостта на принципа на равно третиране в отношенията, които Съюзът поддържа с различните трети държави.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Както отбелязах в точка 40 от настоящото заключение, това изключване съответства на международното публично право. Отношенията между субектите на международното публично право, най-общо, и външните отношения на Съюза, по-специално, действително се характеризират с голяма свобода. Според мен именно в този смисъл генералният адвокат<?PAGE NO="14"?> Gordon Slynn твърди в заключението си по дело Faust/Комисия, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>[д]ори когато липсата на споразумение за ограничаване на износа е резултат на произволна дискриминация от страна на Комисията, не съществува незаконна дискриминация между вносителите, тъй като Комисията не е правно задължена да предоставя равно третиране на третите страни<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>Заключение на генералния адвокат Gordon Slynn по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:205">EU:C:1982:205</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 3779).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Противно на твърдяното от Swiss, принципът на решение Балкан следователно не съставлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>изключение<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> от общия принцип на равно третиране. Последният принцип просто не се прилага за третирането, което Съюзът предоставя на отделните трети държави при осъществяването на външните си отношения, които в противен случай биха били затруднени значително или дори невъзможни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>В това отношение генералният адвокат Elmer уместно отбелязва в заключението си по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Германия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1997:309">EU:C:1997:309</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>Общностното право следователно не защитава операторите срещу евентуалните отрицателни последици, свързани с политическите отношения на Общността с трети държави, които освен това могат трудно да бъдат разграничени от други текущи търговски рискове. Да се приеме обратната теза наистина би довело до това, че ще стане изключително трудно за Общността да взема мерки за търговска политика<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>.</P></NOTE>. Външните отношения на Съюза фактически се основават на избор с политически и дипломатически характер, обусловен от множество параметри и за които законодателят трябва да разполага с широка свобода на преценка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Обикновено съгласно постоянната съдебна практика, когато орган на Съюза трябва да извърши сложна оценка, той се ползва с широко право на преценка, по отношение на упражняването на което се прилага ограничен съдебен контрол. Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE>, <NAME.CASE>Балкан‑Импорт‑Експорт</NAME.CASE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160407">7 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Съвет и Съвет/Hubei Xinyegang Steel</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑186/14 P и C‑193/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:209">EU:C:2016:209</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Наред с това, при липса на общ принцип на равно третиране на третите държави в международното публично право, Съюзът би ограничил едностранно свободата си на действие в своите външни отношения, ако самият той се подчинява на такъв принцип.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В духа на тези съображения съм склонен да мисля, както се изтъква от Парламента, че от съображения за изчерпателност, за да може да затвърди извода, че съответните регламенти не нарушават принципа на равно третиране, Съдът в решение Балкан‑Импорт‑Експорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> изследва въпроса дали разликата в третирането на трети държави, произтичаща от тези регламенти, е обективно обоснована.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Освен това предлаганото от Swiss тълкуване предполага да се приеме, че парадоксално Съдът не е приложил принципа на решение Балкан в решение Балкан‑Импорт‑Експорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> (<NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Изглежда обаче трудно да се приеме, че в това решение Съдът установява за пръв път този принцип в точка 14, за да се откаже веднага от него в точка 15. Ако намерението му е било такова, струва ми се той поне би потвърдил изрично, че разглежданото положение не попада в приложното поле на този принцип, и би уточнил причините, обуславящи такова изключване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>На второ място, <HT TYPE="ITALIC">обстоятелствата</HT>, с които се характеризира контекстът по делата, по които са постановени решения Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и Германия/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980310">10 март 1998 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑122/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:94">EU:C:1998:94</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, според мен не биха могли да бъдат издигнати в <HT TYPE="ITALIC">условие</HT> за приложимостта на принципа на решение Балкан.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>В това отношение Парламентът основателно обръща внимание, че в решение Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> съществуването на търговско споразумение между Общността и Китай не обяснява пряко по-благоприятното третиране на вноса от тази страна. То произтича от факта, че Китай, за разлика от Тайван, се е ангажирал едностранно да ограничи своя внос. Посоченото<?PAGE NO="15"?> споразумение следователно е само елемент от общия контекст, в който се вписват търговските отношения между Общността и Китай<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Това споразумение между Общността и Китай цели <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>да създад[е] благоприятни условия за хармоничното разширяване на взаимния […] търговски обмен<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Faust/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>, стр. 3755).</P></NOTE>. Във всеки случай изобщо не става въпрос за такова споразумение между Общността и Южна Корея. Съдът все пак е потвърдил също така различното третиране на Тайван и на Южна Корея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Що се отнася до телексите, разменени между Общността и Китай в процеса на подготовка на поетия от последния ангажимент за самоограничаване, те съставляват едностранни и вероятно поверителни актове. В подкрепа на тезата си Swiss обаче се позовава на обществен контрол, по-специално от Парламента, върху причините, обосноваващи различното третиране на третите държави. Освен това аз не мога да разбера в конкретния случай необходимостта от такъв контрол на Парламента, след като тази институция е един от съавторите на Решение № 377/2013.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Според мен тези обстоятелства доказват само, че различното третиране на съответните трети държави в посочените по-горе решения наистина се вписва в международен контекст. Такъв е освен това и случаят на различно третиране, разгледан в решението Балкан‑Импорт‑Експорт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>По-специално, по-благоприятното третиране на вноса на швейцарски сирена става на фона на търговски спор между Швейцария и Общността относно прилагането на ГАТТ (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19760122">22 януари 1976 г.</DATE> <NO.CASE>55/75</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1976:8">EU:C:1976:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същото важи и за разграничението между третите страни, предвидено в Решение № 377/2013<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. т. 60 от настоящото заключение. Впрочем Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, подписано на <DATE ISO="19990621">21 юни 1999 г.</DATE> в Люксембург, одобрено от името на Общността с Решение 2002/309/ЕО, Евратом на Съвета и на Комисията относно споразумение за научно и технологично сътрудничество от <DATE ISO="20020404">4 април 2002 година</DATE> за сключване на седем споразумения с Швейцарската конфедерация (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="114" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2002">ОВ L 114, 2002 г.,стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11 том 27, стр. 25), доказва специалните отношения, които те поддържат в област, за която се отнася Решение № 377/2013. По-специално, от член 1, параграф 2 и от приложение I към това споразумение следва, че значителна част от достигнатото от Съюза в областта на въздушния транспорт се прилага за Швейцария. Освен това по времето на приемане на това решение Съюзът и Швейцария водят преговори за свързване на СТКЕ ЕС с швейцарската СТЕ в сектора на авиацията.</P></NOTE>. Най-общо, изглежда, третирането, което Съюзът предоставя на отделните трети страни, по самата си същност винаги е свързано с международен контекст.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения прилагането на принципа на решение Балкан според мен не зависи от съществуването преди законодателния акт на Съюза, установяващ различно третиране на трети страни, на конкретна външна и публична дейност на Съюза, която мотивира тази разлика в третирането.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Заключение относно валидността на Решение № 377/2013</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>От изложените дотук съображения става ясно, че принципът на решение Балкан не може да се ограничи до хипотезите, в които законодателен акт на Съюза, предвиждащ различно третиране на трети държави, съставлява продължение на външна дейност на Съюза с характерните особености, описани в точка 54 от настоящото заключение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Следователно този принцип се прилага в настоящия случай. Съюзът следователно не е задължен да предоставя еднакво третиране, от една страна, на полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария и от друга страна, на полетите между държавите — членки на ЕИП, и другите трети държави — като различното третиране на тези въздушни пътища се приравнява на различно третиране на третите държави<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. т. 36 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Съюзът освен това не е задължен да<?PAGE NO="16"?> третира по еднакъв начин операторите на тези две категории полети. В действителност различното третиране на операторите на основание на посоката на заминаващите и на пристигащите полети, които те извършват, съставлява автоматична последица по смисъла на решение Faust/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821028">28 октомври 1982 г.</DATE> (<NO.CASE>52/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:369">EU:C:1982:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> от различното третиране на въздушните пътища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Италианското правителство и правителството на Обединеното кралство, както и Парламентът, Съветът и Комисията обаче изтъкват сериозни доводи, за да обосноват, ако Съдът го изисква, това различно третиране. С тези доводи, подобни на посочените в точка 60 от настоящото заключение, се излагат главно съображения, свързани с международния контекст, в който се вписва Решение № 377/2013. Не считам за необходимо да разглеждам тези доводи по-подробно. Наистина, след като не се прилага общият принцип на равно третиране за такова различно третиране, то не трябва да се обосновава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>По същите причини е без значение и констатацията, че с Регламент (ЕС) № 421/2014 законодателят разширява за периода от <DATE ISO="20130101">1 януари 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20161231">31 декември 2016 г.</DATE> действието на мораториума за прилагане на СТКЕ ЕС по отношение на всички полети до и от всички страни, които не са членки на ЕИП, в това число и Швейцария<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Член 1, точка 1), от Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20140416">16 април 2014 година</DATE> за изменение на Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, с оглед на изпълнението до 2020 година на международно споразумение за прилагане на единна, основана на пазара глобална мярка за емисиите от международната авиация (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="129" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">ОВ L 129, 2014 г.,стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>. Тази констатация би могла да има значение само в случай че различното третиране, произтичащо от Решение № 377/2013, трябваше да се обосновава. Направих извод обаче, че случаят не е такъв. Във всеки случай ми изглежда позволено законодателят да съобразява политиките във външните отношения на Съюза по-специално с развитието на международния контекст, в който те се вписват<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Парламентът изтъква по този повод, че преговорите за свързване на СТКЕ ЕС с швейцарската СТЕ са били спрени вследствие на повторното въвеждане на имигрантски квоти в Швейцария, гласувано през февруари 2014 г., след което са били възобновени през март 2015 г. Започнати са обаче преговори за свързване на СТКЕ ЕС с австралийската СТЕ. Освен това преговорите за изработване на световна СТЕ не са напреднали толкова, колкото се очакваше от ИКАО.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Тези съображения ме довеждат до заключението, че член 1 от Решение № 377/2013 не нарушава общия принцип на равно третиране, въпреки че дерогацията, която се предвижда в него, не се прилага за полетите между държавите — членки на ЕИП, и Швейцария.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P>Г–</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Считам, че не следва да се отговаря на втория въпрос, тъй като отговорът на първия въпрос е отрицателен.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P>V –</NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>С оглед на всичко изложено дотук предлагам на Съда да отговори на първия въпрос, поставен от Court of Appeal (England &amp; Wales) (Civil Division) (Апелативен съд на Англия и Уелс) (гражданска колегия), Обединено кралство, както следва:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>Член 1 от Решение № 377/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20130424">24 април 2013 година</DATE> за временна дерогация от Директива 2003/87/ЕО за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността не противоречи на общия принцип на равно третиране, въпреки че предвидената в него дерогация не се прилага за полетите между държавите — членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП), и Швейцария<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>