(1)

С решение от 29 януари 2007 г. Комисията одобри помощ за оздравяване в размер на 5 млн. евро в полза на Sandretto Industrie S.r.l. (по-долу „Sandretto“) (1). Помощта се състоеше от гаранция по две кредитни линии, предоставени от частни банки, чиито условия е следвало да бъдат определени след одобрението на Комисията. Италия се задължи да отмени гаранцията в срок шест месеца след нейното изплащане и да предостави на Комисията план за преструктуриране на Sandretto в срок шест месеца след разрешаването на помощта.

(2)

Поради липса на сведения за развитието на случая на 14 декември 2007 г. Комисията изпрати на Италия писмо (заведено под номер D/54995), за да поиска актуализирана информация.

(3)

С писмо от 21 януари 2008 г. (заведено под номер A/1233) Италия информира Комисията, че помощта е отпусната в две части: на 24 юли 2007 г. и на 13 август 2007 г.

(4)

С писмо от 23 януари 2008 г. (заведено под номер D/50314) Комисията поиска от Италия да потвърди изтичането на гаранцията на 24 януари 2008 г. или да представи план за преструктуриране, като същевременно уведоми Италия, че при липса на своевременен отговор службите на Комисията ще предложат откриване на официална процедура по разследване.

(5)

С писмо от 8 февруари 2008 г. (заведено под номер A/2526) Италия съобщи на Комисията, че първата част от гаранцията е изтекла на 24 януари 2008 г. и че след няколко неуспешни опита за продажба на активите на предприятието се е обърнала към компетентния съд с цел евентуално превръщане на процедурата в процедура по несъстоятелност.

(6)

Решението за откриване на процедурата, посочена в член 88, параграф 2 от Договора, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз (2) заедно с покана към заинтересованите страни за представяне на мнения. Италия представи своето мнение с писмо от 19 май 2008 г. (заведено под номер A/9253). Не бяха получени мнения от други заинтересовани страни.

(7)

След това, с писмо от 20 август 2008 г. (заведено под номер D/53263) и с писмо от 20 октомври 2008 г. (заведено под номер D/54063), Комисията поиска допълнителни сведения, предоставени от италианските органи съответно с писмо от 18 септември 2008 г. (заведено под номер A/19134) и с писмо от 4 ноември 2008 г. (заведено под номер A/23219).

(8)

Предприятие „Sandretto“ произвежда и продава инжекционни машини за термопластично оформяне. Предприятието е създадено през 1947 г. като „Fratelli Sandretto“ и оттогава няколко пъти е сменило името си и правната си форма. През 2007 г., когато е предоставена помощта, предприятието е имало оборот от 30 млн. евро и е наброявало 340 служители; то е представлявало важен фактор за местната икономика, като е разполагало с две производствени бази, разположени в две общини на провинция Торино — Grugliasco и Pont Canavese — и двете отговарящи на изискванията за помощ съгласно член 87, параграф 3 от Договора.

(9)

През март 2006 г. предприятието е обявено за неплатежоспособно, след което е получило разрешение за процедура, известна като „особена администрация“, което би му позволило да продължи дейността си (3). Впоследствие обаче предприятието се отказва от икономическа дейност, тъй като съгласно процедура, посочена в Законодателен декрет 270/99 (4), специалният администратор е започнал ликвидация на предприятието и продажба на активите му в съответствие с разрешение, издадено от компетентното министерство на 27 февруари 2007 г.

(10)

Бяха направени безуспешни опити за продажба на голяма част от активите (5) на предприятието чрез няколко публични търга до 24 май 2008 г., когато беше постигнато предварително споразумение с бразилското предприятие Industrias Romi S.A., довело до подписване на окончателен договор между Sandretto и ROMI Italia srl — италианско дъщерно дружество на купувача.

(11)

На 29 юли 2008 г. съдът в Торино сертифицира продажбата, вследствие на което от тази дата Sandretto преустановява дейността си и няма да съществува като юридическо лице от момента, в който активите му бъдат разпределени между кредиторите.

(12)

Въпреки че помощта за оздравяване е одобрена на 29 януари 2007 г., кредитните линии, възлизащи на 5 млн. евро, са предоставени почти шест месеца след датата на одобрението: първата на 24 юли 2007 г. и втората на 13 август 2007 г. Според Италия администрацията се е нуждаела от това време, за да избере частните банки, които ще отпуснат кредита, и да се споразумее с тях за условията на финансиране.

(13)

Помощта е предоставена под формата на гаранция по две кредитни линии от по 2,5 млн. евро всяка, отпуснати от Banca Popolare di Novara и Banca Intesa Sanpaolo.

(14)

Според Италия гаранцията, свързана с първия транш от помощта, е дадена на 24 януари 2008 г. През следващите шест месеца след решението за разрешаване на помощта Италия не е представила план за преструктуриране (или ликвидация) на предприятието. След започване на официална процедура по разследване Италия уведоми Комисията, че публичната гаранция е задействана и за двата кредита (6).

(15)

В решението си за откриване на процедурата Комисията изрази мнение, че нищо не показва, че Sandretto е спряло да ползва помощта за оздравяване след изтичане на шестмесечния период след отпускането на първия транш, т.е. към 24 януари 2008 г.

(16)

Освен това Комисията изрази съмнения относно възможността помощта за оздравяване, веднъж вече продължена неправомерно, да бъде счетена за помощ за преструктуриране съгласно точки от 34 до 51 от Насоките на обшността за държавната помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (7) (по-долу „Насоките“), особено при отсъствие на план за преструктуриране.

(17)

Италианските органи представиха своите мнения с писмо от 18 май 2008 г., в което уведомиха Комисията, че гаранцията, покриваща двата кредита, отпуснати на 24 юли и на 13 август 2007 г., е задействана от съответните банки на 23 март и на 4 април 2008 г.

(18)

Италианските власти смятат, че дълговете на Sandretto към държавата вследствие на издаването на гаранцията може да се считат за „предхождащи“. Това означава, че при възстановяването на дълга към нея държавата има предимство пред другите кредитори. Според италианските органи пълното връщане на помощта може да се предвиди със значителна сигурност.

(19)

Накрая италианските власти представят информация за състоянието на ликвидацията на Sandretto, както и за различните публични търгове, организирани за продажбата на активите на Sandretto през периода юни 2007 г. — май 2008 г., които са довели до частична покупка от страна на ROMI Italia S.r.l.

(20)

Впоследствие, в отговор на въпросите на Комисията относно продажбата на някои активи на Sandretto на ROMI Italia S.r.l. италианските органи представиха следните сведения.

(21)

ROMI Italia S.r.l. е купила част от активите на Sandretto за сумата 7,9 млн. евро. Тази цена е по-ниска от цената, на която предприятието е оценено през юни 2007 г., но тя е била най-високата предложена цена след неуспеха на няколко публични търга. Затова според италианските органи тя следва да се счита като отразяваща пазарната стойност на активите. Поради това според италианските органи тя следва да се счита като отговаряща на пазарната стойност.

(22)

От 29 юли 2008 г. Sandretto напълно преустанови дейността си след решение на съда в Торино и няма да съществува като юридическо лице от момента, в който активите му бъдат разпределени между кредиторите.

(23)

Италианските органи също подчертаха, че ROMI Italia S.r.l. не е поела нито един от съществуващите пасиви на Sandretto. Sandretto е прекратило трудовите договори със своите служители, а ROMI Italia S.r.l. е започнала нови и различни трудови отношения, само част от които са с бивши служители на Sandretto. ROMI Italia S.r.l. не е влязла в договорни отношения с предишни агенти, доставчици и клиенти на Sandretto, а е продължила само договорите, необходими за продължаване на дейността (доставка на газ и електричество, поддръжка и охрана).

(24)

Комисията счита, че мярката за помощ за оздравяване представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 от Договора за ЕО. Мярката е под формата на гаранция, която представлява предимство, финансирано с държавни средства. Мярката е избирателна, тъй като се отнася само до Sandretto и е възможно да нарушава конкуренцията, като предоставя на Sandretto предимство пред неговите конкуренти, които не се ползват с помощ. Освен това пазарът, на който Sandretto развива дейност, се характеризира с усилена търговия между държавите-членки (8).

(25)

В съответствие с точка 25, буква а) от Насоките помощта за оздравяване следва да бъде преустановена в рамките на срок, ненадвишаващ 6 месеца след изплащането на първия транш.

(26)

В този случай първата част от помощта е била предоставена на 24 юли 2007 г. Следователно гаранцията е трябвало да бъде прекратена на 24 януари 2008 г., както е признато от италианските органи в писмото им от 2 февруари 2008 г. (9)

(27)

Когато е уведомила за помощта за оздравяване, Италия се е задължила да отмени гаранцията в срок шест месеца след нейното изплащане и да предостави на Комисията план за преструктуриране на Sandretto в срок шест месеца след разрешаването на помощта.

(28)

Въпреки това Италия не е представила план за преструктуриране (нито за ликвидация). Още повече, при изтичане на предвидените 6 месеца гаранцията е била поискана и Sandretto дължи 5 млн. евро на държавата. Досега Италия не е доказала, че този дълг към държавата е бил погасен.

(29)

Условията за удължаване на срока, посочени в точка 26 от Насоките, също не са изпълнени. В точка 26 от Насоките се посочва, че помощта за оздравяване може да бъде продължена до момента, в който Комисията приеме решение за план за преструктуриране, ако този план е подаден в рамките на определените 6 месеца, което в случая не се е осъществило.

(30)

Накрая, удължаване на гаранцията над срока от 6 месеца не може да се счита за (неправомерна) помощ за преструктуриране, тъй като не е представен план за преструктуриране, нито друга мярка, която да отговаря на условията в точка 34 и точките след нея от Насоките.

(31)

Затова следва да се заключи, че помощта за оздравяване е била използвана в разрез с решението за разрешаване на помощта и че тя не може да се счита за съвместима помощ за преструктуриране, тъй като не е спазено нито едно от условията в Насоките.

(32)

Освен това предприятието е продължило да се възползва от помощта за оздравяване в края на 6-месечния период, определен в решението за разрешаване на помощта, и поради това Комисията заключава, че след 24 януари 2008 г. въпросната мярка за помощ е действала в нарушение на член 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (10) (по-долу „Процедурен регламент“), тъй като помощта е била използвана от получателя в нарушение на решение, взето съгласно член 4, параграф 3 от посочения регламент.

(33)

Въз основа на съображение 15 от процедурния регламент Комисията отбелязва, че „неправилното използване на помощ може да има последици върху функционирането на вътрешния пазар, които са сходни на онези на неправомерната помощ и трябва следователно да се разглеждат съгласно сходни процедури“.

(34)

Член 14, параграф 1 от процедурния регламент гласи, че в случай на негативни решения относно неправомерна помощ Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя. Член 16 посочва, че при помощ, приведена неправомерно в действие, се прилага mutatis mutandis, освен другите, член 14. Следователно поради неправомерното прилагане след 24 януари 2008 г. на помощта в полза на Sandretto Италия следва да приеме всички необходими мерки за възстановяване на помощта с лихва, платима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване.

(35)

Тъй като в случая след предоставянето на помощта е налице продажба на активи в пълно съответствие с процедурата по ликвидация, предвидена от италианското право (11), Комисията следва да установи дали предимството е евентуално прехвърлено на купувача. За тази цел Комисията трябва да определи дали активите са продадени на пазарна цена. Ако се окаже, че активите са били продадени на цена под тяхната пазарна стойност, нареждането за възстановяване следва да обхване купувача (12).

(36)

По искане на Комисията италианските власти съобщиха (13), че ROMI Italia S.r.l. е купила по-голямата част от активите на Sandretto за общо 7,9 млн. евро, от които 2,48 млн. евро за участие в чуждестранни компании и 5,42 млн. евро за други материални и нематериални активи (сгради, машини, търговски марки). Цената, получена за материални и нематериални активи (5,42 млн. евро) е по-ниска от тяхната оценка през юни 2007 г., която е 7,5 млн. евро. Въпреки това цената е по-висока от всяка друга оферта, получена в хода на ликвидацията. Поради това според италианските органи тя следва да се счита като отговаряща на пазарната стойност.

(37)

От анализа на договорите между Sandretto и ROMI Italia S.r.l., както и от съобщенията на италианските органи се вижда, че ROMI Italia S.r.l. не е поела никое от предишните задължения на Sandretto; че Sandretto е прекратило трудовите договори със своите служители, а ROMI Italia S.r.l. е започнало нови трудови отношения, само част от които са с бивши служители на Sandretto; че ROMI Italia S.r.l. не е влязла в договорни отношения с предишни агенти, доставчици и клиенти на Sandretto, а се е ограничила само до продължаване на необходимите договори за услуги и охрана.

(38)

Предвид горните съображения Комисията стига до заключението, че всъщност ROMI Italia не продължава стопанската дейност на Sandretto. Затова Комисията е на мнение, че сделката представлява покупко-продажба на активи, а не на действащо предприятие. Въз основа на информацията, налична към момента на приемане на настоящото решение, Комисията няма причини да смята, че цената, платена от ROMI Italia S.r.l., не е била пазарна цена.

(39)

Затова Комисията счита, че помощта е предоставила предимство само на Sandretto и че ползата не е прехвърлена на ROMI Italia S.r.l. Следователно възстановяването следва да се извърши пряко от Sandretto Industrie S.r.l.

(40)

Комисията заключава, че помощта за оздравяване в размер на 5 млн. евро, продължена след 24 януари 2008 г. в полза на Sandretto до пълното спиране на дейността му на 29 юни 2009 г., е приведена неправомерно в действие, не може да се счита за съвместима с общия пазар и Италия следва да изиска от нейния получател Sandretto да я възстанови,