1

С жалбата си JCDecaux Street Furniture Belgium SA (наричано по-нататък „JCDecaux“) иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 септември 2022 г., JCDecaux Street Furniture Belgium/Комисия (T‑642/19, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:503), с което Общият съд отхвърля жалбата му за отмяна на Решение (ЕС) 2019/2120 на Комисията от 24 юни 2019 година относно държавна помощ, приведена в действие от Белгия в полза на JCDecaux Belgium Publicité (SA.33078 (2015/C) (ex 2015/NN) (ОВ L 320, 2019 г., стр. 119, наричано по-нататък „спорното решение“).

Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение

2

Обстоятелствата по спора, изложени в точки 2—21 от обжалваното съдебно решение, могат да бъдат обобщени по следния начин.

3

На 16 юли 1984 г. град Брюксел (Белгия) и JCDecaux сключват договор (наричан по-нататък „договорът от 1984 г.“), за срок от петнадесет години, за монтиране на територията на града на автобусни спирки и градско оборудване, наречено „информационно градско оборудване“ (наричано по-нататък „MUPI“), част от което може да се използва за рекламни цели.

4

Този договор предвижда, че JCDecaux предоставя на град Брюксел и използва рекламни автобусни спирки и MUPI, които остават негова собственост при следните условия:

–

JCDecaux не дължи плащания за наем, права за ползване или такси за автобусните спирки и MUPI, но трябва да осигури на град Брюксел определен брой компенсации в натура, и по-специално да предостави безвъзмездно кошчета за хартиени отпадъци, обществени тоалетни и електронни вестници, както и да изготви общ план, туристически план и план на хотелите, както и план на пешеходните трасета на град Брюксел,

–

в замяна на тези услуги на JCDecaux се разрешава да използва предоставените автобусни спирки и MUPI за рекламни цели,

–

срокът на ползване на всяка инсталация е петнадесет години, считано от разполагането ѝ, установено със съвместно изготвен протокол.

5

През 1995 г. град Брюксел прекратява договора от 1984 г.

6

През 1998 г. град Брюксел провежда процедура за възлагане на обществена поръчка за изработка, доставка, разполагане, пускане в експлоатация, поддръжка и обслужване на MUPI, навеси на спирки за пътници и панели за показване на информация, част от които могат да се използват с рекламна цел.

7

За да спази договорните си задължения по договора от 1984 г. и да гарантира прозрачността на процедурата за възлагане на обществена поръчка, град Брюксел посочва в приложение 10 към специалните спецификации на тази процедура (наричано по-нататък „приложение 10“) 282 автобусни спирки и 198 MUPI, обхванати от договора от 1984 г. (наричани по-нататък „вписаните в приложение 10 рекламни инсталации“), за които JCDecaux запазва право на ползване съгласно договора от 1984 г., като се посочва за всяка от тези инсталации нейното местоположение и предвидената дата за демонтирането ѝ.

8

Тъй като JCDecaux печели посочената обществената поръчка, на 14 октомври 1999 г. град Брюксел сключва втори договор с това дружество (наричан по-нататък „договорът от 1999 г.“). Този договор, който също е сключен за петнадесет години, съдържа поръчка, специалните спецификации, посочени в предходната точка на настоящото решение, и приложенията към тях, включително приложение 10. Този договор, който заменя договора от 1984 г., предвижда следните условия:

–

град Брюксел става собственик на разположеното MUPI срещу заплащане на еднократна нетна цена за всяка предоставена напълно оборудвана, монтирана и функционираща инсталация,

–

JCDecaux трябва да плаща месечен наем, за да използва обхванатото от договора MUPI за рекламни цели.

9

При изпълнението на договора от 1999 г. някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации са били демонтирани преди предвидените в това приложение дати, докато други (наричани по-нататък „спорните инсталации“) продължават да се използват от JCDecaux след тези дати, без град Брюксел да е поискал от това дружество да плаща наеми или такси. През август 2011 г., последните вписани в приложение 10 рекламни инсталации са демонтирани.

10

На 19 април 2011 г. Clear Channel Belgium SPRL (наричано по-нататък „ССВ“) подава жалба до Европейската комисия, в която посочва, че като продължава да използва спорните инсталации, без да плаща на град Брюксел нито наем, нито такса, JCDecaux е получило държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар.

11

На 24 март 2015 г. Комисията открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

12

С решение от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел, Белгия) потвърждава решение от 13 декември 2010 г. на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел, Белгия), съгласно което JCDecaux е използвало без разрешение и без никакво основание или право спорните инсталации върху публичната собственост на град Брюксел.

13

На 24 юни 2019 г. Комисията приема спорното решение.

14

Членове 1 и 2 от това решение гласят:

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

15

На 25 септември 2019 г. JCDecaux подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на членове 1—4 от спорното решение.

16

С определение на председателя на първи състав на Общия съд от 22 април 2020 г. ССВ е допуснато да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Комисията.

17

В подкрепа на жалбата си JCDecaux изтъква четири основания, от които само първото и третото са релевантни за целите на настоящото производство по обжалване. С първото основание се твърди явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, тъй като Комисията е приела, че използването на спорните инсталации представлява икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. С третото основание, посочено при условията на евентуалност, се твърди липса на мотиви в спорното решение относно оценката на размера на подлежащата на възстановяване помощ.

18

С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло тази жалба.

Производството пред Съда и исканията на страните

19

С жалбата си JCDecaux иска от Съда:

–

да отмени обжалваното съдебно решение,

–

да се произнесе окончателно по същество и да уважи исканията му в първоинстанционното производство, като отмени членове 1—4 от спорното решение, и

–

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

20

Комисията иска от Съда:

–

да отхвърли жалбата и

–

да осъди JCDecaux да заплати съдебните разноски.

21

С писма от 28 ноември 2022 г. и 14 април 2023 г. JCDecaux уведомява Съда, че не желае да прави искане за поверително третиране на информацията, съдържаща се съответно в жалбата му и в репликата. В първото от тези писма обаче уточнява, че жалбата се отнася до някои данни, съдържащи се в първоинстанционната жалба и в свързаните с нея приложения, като с определение от 5 март 2021 г., JCDecaux Street Furniture Belgium/Комисия (T‑642/19, непубликувано, EU:T:2021:135), Общият съд приема, че тя е поверителна.

По жалбата

22

JCDecaux излага две основания в подкрепа на жалбата си, първото — противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение и грешка при прилагане на правото във връзка с тълкуването и прилагането на понятието „икономическо предимство“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а второто — явно изопачаване на фактите и на приложимата правна уредба.

По първото основание

Доводи на страните

23

С първото си основание JCDecaux твърди, че обжалваното съдебно решение е опорочено от противоречиви мотиви, доколкото в точки 31 и 40 от това решение Общият съд констатирал, единствено въз основа на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., че JCDecaux е използвало спорните инсталации без разрешение и без никакво основание или право, докато в точки 42 и 102 от обжалваното съдебно решение приел, че това неправомерно използване, произтичащо само от поведението на това дружество, представлява държавна помощ, предоставена от град Брюксел.

24

Според JCDecaux, твърдяното икономическо предимство произтича единствено от факта, че без никакво решение, разрешение или намеса на компетентните публични органи то е използвало спорните инсталации, като е заемало неправомерно публична собственост. След като обаче белгийските органи не са приели запазването на спорните инсталации, такова едностранно поведение не можело без явно противоречие да послужи като основание за установяване на наличието на икономическо предимство, предоставено от тези органи.

25

При условията на евентуалност JCDecaux изтъква, че Общият съд е допуснал второ противоречие в мотивите. След като в точка 42 от обжалваното съдебно решение приел, че твърдяното икономическо предимство, предоставеното от град Брюксел, представлява помощ, и дори ако това предимство има за цел, за да запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., да компенсира JCDecaux, Общият съд не направил никакви изводи, по-специално в точки 83—89 от това решение, от подобна констатация по отношение на правната квалификация на посоченото предимство и на метода на изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ. Така, от една страна, посоченото съдебно решение водело до възстановяване на твърдяното икономическо предимство в неговата цялост, без да се отчитат направените от JCDecaux разходи и претърпените от него вреди поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации. От друга страна, в точка 87 от същото съдебно решение, Общият съд неправилно потвърдил метода, използван от Комисията в спорното решение, за да изчисли размера на подлежащата на възстановяване помощ, без изобщо да вземе предвид факта, че това предимство цели да компенсира тези разходи и вреди.

26

Комисията оспорва както допустимостта, така и основателността на всички доводи, изтъкнати от JCDecaux.

Съображения на Съда

–

По допустимостта

27

Комисията поддържа, че твърденията по първото основание са недопустими. На първо място, с това основание се критикували направените от Общия съд констатации относно компенсаторната цел на предоставеното на JCDecaux икономическо предимство и тълкуването на приложимото национално право. Поради фактическото си естество тези констатации не попадали в компетентността на Съда в рамките на производството по обжалване.

28

В това отношение е необходимо да се припомни, че от член 256 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на направените от него фактически констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства тази преценка не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от страна на Съда. Когато Общият съд е установил или преценил фактите, по силата на член 256 ДФЕС Съдът е компетентен да упражни контрол върху правната квалификация на тези факти и правните последици, които Общият съд е извел от тях (решение от 12 май 2022 г., Klein/Комисия, C‑430/20 P, EU:C:2022:377, т. 39 и цитираната съдебна практика).

29

Следва също да се припомни, че що се отнася до разглеждането в производството по обжалване на преценките на Общия съд относно националното право, които в областта на държавните помощи представляват преценка на фактите, Съдът е компетентен единствено да провери дали това право е било изопачено (решение от 8 ноември 2022 г., Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия, C‑885/19 P и C‑898/19 P, EU:C:2022:859, т. 82 и цитираната съдебна практика).

30

В случая JCDecaux не иска нова преценка на фактите относно посочената в спорното решение цел на икономическото предимство, а приканва Съда да провери дали мотивите на обжалваното съдебно решение са противоречиви. Освен това първото основание не цели да постави под въпрос тълкуването на националното право от Общия съд, а критикува направените от него противоречиви фактически констатации по отношение на решението от 29 април 2016 г. на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел). Съгласно постоянната съдебна практика обаче въпросът дали мотивите на дадено решение на Общия съд са противоречиви е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване (решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 71 и цитираната съдебна практика).

31

Следователно доводът на Комисията, че първото основание цели да постави под въпрос фактическите констатации, следва да се отхвърли.

32

На второ място, Комисията по същество изтъква, че доводът на JCDecaux относно твърдяната липса на акт на публичните органи, представлява ново основание, тъй като това дружество за първи път на етапа на обжалването оспорва приписването на отговорността за разглежданата помощ на държавата.

33

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 170, параграф 1, второ изречение от Процедурния правилник на Съда с жалбата не може да се изменя предметът на спора пред Общия съд. Освен това, както следва от постоянната съдебна практика, да се позволи на страна да изтъкне за първи път пред Съда основания и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи да сезира Съда, чиито правомощия в производството по обжалване са ограничени, със спор с по-широк обхват от този, който е бил разгледан от Общия съд. В производството по обжалване Съдът е компетентен само да прецени съображенията на Общия съд във връзка с обсъдените пред него основания и доводи (решение от 18 януари 2024 г., Jenkinson/Съвет и др., C‑46/22 P, EU:C:2024:50, т. 68 и цитираната съдебна практика).

34

В случая се налага изводът, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 45 от заключението си, че обратно на поддържаното от Комисията, с първото си основание JCDecaux не оспорва условието разглежданото икономическо предимство да може да се припише на държавата, а твърди, че Общият съд не може без явно противоречие да се основава на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., за да потвърди наличието на държавна помощ, когато това решение установява, че предимството не произтича от никакво решение на публичен орган. Следователно въпросният довод не може да се счита за ново основание.

35

Следователно твърденията по първото основание са допустими.

–

По същество

36

JCDecaux поддържа, като главно твърдение, че е налице противоречие между направените в точки 31 и 40 от обжалваното съдебно решение констатации и тези, с които Общият съд е потвърдил в точки 42 и 102 от това решение наличието на държавна помощ.

37

В това отношение следва да се констатира, че този довод почива на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение. Действително в точки 31 и 40 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че в решението си от 29 април 2016 г. Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) е постановил, че JCDecaux е използвало без разрешение и без никакво основание или право спорните инсталации.

38

Въпреки това в точка 29 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г., приложение 10 предвижда, че вписаните в това приложение рекламни инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от JCDecaux при предвидените в договора от 1984 г. условия, а именно без да плаща нито наем, нито такса, но само до предвидените в това приложение дати за демонтиране. Второ, от съображение 49 от спорното решение, посочено в точка 30 от обжалваното съдебно решение, както и от точка 41 от това съдебно решение по същество следва, че белгийските органи са били съгласни да се продължи използването на спорните инсталации след предвидените в същото приложение дати за демонтиране, за да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г.

39

При тези условия, обратно на поддържаното от JCDecaux, Общият съд не е констатирал само въз основа на решението на Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) от 29 април 2016 г., че използването на спорните инсталации е продължило след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране без съгласието на белгийските органи.

40

От това следва, че констатациите, направени от Общия съд в точки 42 и 102 от обжалваното съдебно решение, не се основават на противоречиви мотиви.

41

При условията на евентуалност JCDecaux твърди, че в точка 42 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че продължаването на използването на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране представлява икономическо предимство, макар да е приел в тази точка 42, че продължаването на това използване цели да компенсира дружеството за разходите и вредите, причинени от предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации. По този начин Общият съд се произнесъл с противоречиви мотиви и не е извел последиците от тази констатация по отношение на оценката на размера на подлежащата на възстановяване помощ.

42

JCDecaux упреква Общия съд, че не е извел никаква последица от тази констатация, по-специално в точки 83—89 от обжалваното съдебно решение, що се отнася до определянето на подлежащата на възстановяване сума, което неправилно довело до пълно възстановяване на твърдяното предимство, без да се отчитат направените от JCDecaux разходи във връзка с предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации и претърпените вреди по договора. В точка 87 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно потвърдил метода на изчисляване на подлежащата на възстановяване помощ, както е определен от Комисията в спорното решение, без да вземе предвид наличието на компенсационния механизъм.

43

На първо място, следва да се припомни, както прави Общият съд в точка 24 от обжалваното съдебно решение, че понятието „предимство“, неразделно свързано с квалифицирането на една мярка като държавна помощ, придобива обективен характер независимо от мотивите на авторите на разглежданата мярка. Така че естеството на преследваните от държавните мерки цели и тяхната обосновка са без значение за квалифицирането им като държавна помощ. Всъщност член 107, параграф 1 ДФЕС не разграничава държавните помощи според техните причини или цели, а ги определя в зависимост от техните последици (решение от 25 януари 2022 г., Комисия/European Food и др., C‑638/19 P, EU:C:2022:50, т. 122 и цитираната съдебна практика).

44

В това отношение, доколкото посоченото в спорното решение икономическо предимство се състои в това, че JCDecaux продължава да използва спорните инсталации след предвидените в приложение 10 дати, без да плаща нито наем, нито такси на град Брюксел, Общият съд правилно е приел в точка 25 от обжалваното съдебно решение, че обстоятелството, че целта на това предимство е да се компенсират твърдените вреди, претърпени от дружеството поради предсрочното изтегляне на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации не означава, че тази компенсация не може да представлява държавна помощ.

45

Следва също да се припомни, че в отговор на довода на JCDecaux, че в спорното решение Комисията неправилно е приела, че град Брюксел не е действал като оператор, действащ в условията на пазарна икономика, Общият съд правилно е припомнил в точки 37—41 от обжалваното съдебно решение, че за да се определи дали дадена държавна мярка представлява помощ, е необходимо обективни и проверими данни ясно да сочат, че съответната държава членка е взела предварително или едновременно с предоставянето на икономическото предимство решението с реално приложената мярка да компенсира вредата, за която се твърди, че е причинена на съдоговорител при изпълнението на неговите задължения (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2012 г., Комисия/EDF, C‑124/10 P, EU:C:2012:318, т. 82 и 83).

46

В това отношение в точка 38 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че от нито едно от доказателствата в преписката не следва, че град Брюксел е извършил анализ на твърдяната вреда, претърпяна от JCDecaux поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации и на ползите от това, че продължава използването на спорните инсталации. Освен това в точка 39 от това решение Общият съд констатира, че нищо в преписката не сочи, че град Брюксел „е следвал прилагането на компенсационния механизъм на договора от 1984 г.“

47

Освен това в точка 41 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество отбелязва, че във всеки случай желанието с договора от 1999 г. да се въведе форма на компенсация с цел да се запази икономическото равновесие на договора от 1984 г., не освобождава националната администрация от задължението да извърши анализ за наличието и обхвата на вредата, която JCDecaux би претърпяло поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации.

48

От изложените по-горе съображения следва, че Общият съд макар да не е изключва възможността условията на договора от 1999 г. да съдържат механизъм, целящ да компенсира JCDecaux, все пак е приел също, че подобна компенсация не е пречка, в рамките на анализа на наличието на държавна помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС да констатира наличието на икономическо предимство за целите на прилагането на тази разпоредба. Следователно, без да опорочава обжалваното съдебно решение с противоречиви мотиви, Общият съд е могъл да приеме в точка 42 от него, че продължаването на използването от JCDecaux на спорните инсталации след предвидените в посоченото приложение дати за демонтиране представлява икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, въпреки че продължаването на това използване цели да компенсира дружеството поради предсрочното демонтиране на някои от вписаните в приложение 10 рекламни инсталации в изпълнение на договора от 1984 г.

49

Що се отнася, на второ място, до метода за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ, от точки 43—48 от настоящото решение следва, че по същество Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че компенсаторната цел, преследвана от белгийските органи не може да постави под въпрос квалификацията на икономическото предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Поради това Общият съд не може да бъде упрекнат, че е опорочил от гледна точка на тази цел установения в спорното решение метод за изчисляване на размера подлежащата на възстановяване помощ.

50

Освен това в точка 95 от обжалваното съдебно решение, която не се критикува в рамките на първото основание за обжалване, Общият съд е успял да отхвърли довода на JCDecaux, че само икономическото предимство, надвишаващо компенсацията за твърдяната вреда, може да се квалифицира като държавна помощ, с мотива, че този довод почива на неправилната предпоставка, че продължаването на използването на спорните инсталации не представлява икономическо предимство.

51

Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, както следва от прочита на точка 87 във връзка с точка 95 от обжалваното съдебно решение, че е приел, че методът за изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване помощ, както е установен от Комисията, може да не вземе предвид преследваната от град Брюксел компенсаторна цел.

52

Поради това, тъй като критикуваните от JCDecaux мотиви на обжалваното съдебно решение не са противоречиви, твърденията по първото основание за обжалване трябва да се отхвърлят.

По второто основание

Доводи на страните

53

С второто си основание JCDecaux твърди, че Общият съд е изопачил фактите и приложимата правна уредба, като е приел, че продължаването на използването на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране, попада в обхвата на договора от 1999 г.

54

С първата част от второто основание JCDecaux критикува Общия съд, че в точки 29 и 30 от обжалваното съдебно решение е приел, първо, че страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. това дружество е можело да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в този договор условия, според които то е трябвало да плаща наем и такси, второ, че след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране, спорните инсталации е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се прилага това задължение за плащане, и трето, че продължаването на използването на спорните инсталации при условията по договора от 1984 г. след тези дати е позволило на посоченото дружество „да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и следователно плащането на наеми и такси, които е дължало съгласно последния договор“.

55

В това отношение JCDecaux поддържа най-напред, че влизането в сила на договора от 1999 г. не е имало последици за приложимия към спорните инсталации правен режим. Всъщност съгласно белгийското договорно право рекламните инсталации, монтирани съгласно договора от 1984 г., продължавали да се уреждат от този договор до действителното им демонтиране, дори то да е станало преди или след предвидените в приложение 10 дати. То подчертава, че като насрещна престация за значителната инвестиция, изразяваща се основно в проектиране, производство, монтиране и поддръжка на MUPI и автобусни спирки, предоставени на разположение на град Брюксел, то е получило правото да ги използва за рекламни цели.

56

По-нататък JCDecaux поддържа, че нито една клауза от договора от 1999 г. не предвижда автоматично демонтиране на инсталациите по договора от 1984 г. или на всяко друго съществуващо градско оборудване. Напротив, договорът от 1999 г. предвиждал изрично, че монтираните в изпълнение на този договор инсталации съществуват наред с тези, вписани в приложение 10, без това да променя приложимите за последните договорни клаузи. В допълнение, нямало никакво задължение да извърши индивидуална подмяна, на същите места, на всяка от спорните инсталации. Освен това запазването на тези инсталации след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране, му позволило да избегне монтирането и използването на нови инсталации по договора от 1999 г.

57

Накрая, JCDecaux твърди, че договорите от 1984 г. и от 1999 г. имат съществени различия по отношение на икономическата логика, на която се основават, и съответните си условия. Според него, дори чрез просто сравнение с цел да се изчисли твърдяното икономическо предимство, Общият съд не можел да предположи, че то непременно би заменило всяка от спорните инсталации с идентична инсталация на същото място и би платило на град Брюксел наеми и такси, съответстващи на значително различните престации, предвидени в договора от 1999 г.

58

С втората част от второто основание JCDecaux поддържа, че в точки 53, 54 и 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил приложимата към спорните инсталации правна уредба.

59

В това отношение JCDecaux изтъква, от една страна, че Общият съд неправилно е приел в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че наредбите за таксите, приети от град Брюксел между 2001 г. и 2011 г., са приложими към тези инсталации, с посочения в точка 54 от това решение мотив, че по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили това обстоятелство.

60

По този начин Общият съд пропуснал да отчете факта, че град Брюксел, който има данъчна автономия съгласно член 170, параграф 4 от белгийската конституция, е приел наредбите за такси върху рекламата едва от 2001 г. Общият съд не взел предвид факта, че тези наредби за такси датират след влизането в сила на договора от 1999 г. Общият съд също така не взел предвид и двете решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Френскоезичен първоинстанционен съд Брюксел) от 4 ноември 2016 г., от които следвало, че рекламните инсталации, обхванати от договора от 1999 г., е трябвало да бъдат освободени от такса върху рекламата.

61

От друга страна, JCDecaux счита, че фактът, че то не е трябвало да плаща такси за спорните инсталации, не представлява селективно предимство, тъй като, противно на преценката на Общия съд в точка 53 от обжалваното съдебно решение, селективният характер на твърдяното предимство не може да се презумира, още повече че CCB също е ползвало освобождаване за подобни рекламни инсталации, които е използвало в други белгийски общини, както е потвърдил Cour d’appel de Bruxelles (Апелативен съд Брюксел) в решението от 4 септември 2018 г.

62

Комисията оспорва както допустимостта, така и основателността на всички доводи, изтъкнати от JCDecaux.

Съображения на Съда

63

Освен припомнената в точка 28 от настоящото решение съдебна практика, следва да се уточни, че преценката на фактите и доказателствата, освен в случай на тяхното изопачаване, не представлява правен въпрос, който като такъв да подлежи на контрол от Съда при обжалване, и че подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна. Въпреки това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Впрочем, когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата от Общия съд, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от него, и да покаже грешките в преценката, които според него са навели Общия съд на това изопачаване (решение от 23 март 2023 г., PV/Комисия, C‑640/20 P, EU:C:2023:232, т. 77 и 78 и цитираната съдебна практика). Такова изопачаване е налице в частност когато при преценката на доказателствата Общият съд явно се е отклонил от разумното (решение от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 79).

64

Следователно фактическите констатации, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, могат да бъдат оспорени само ако се докаже, че от представените пред Общия съд доказателства ясно следва, че тези констатации са неправилни.

65

В рамките на първата част от второто основание JCDecaux изтъква по същество, че Общият съд е изопачил фактите и приложимата правна уредба, като е приел в точка 30 от обжалваното съдебно решение, че продължаването на използването на спорните инсталации след предвидените в приложение 10 дати за демонтиране му е позволило да избегне монтирането и използването на нови инсталации, обхванати от договора от 1999 г., и следователно плащането на наеми и такси, които е дължало съгласно последния договор.

66

В това отношение следва да се отбележи, че в точка 29 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил, че страните не спорят, че след сключването на договора от 1999 г. JCDecaux е можело да монтира и използва градско оборудване на територията на град Брюксел само при предвидените в този договор условия, според които то е трябвало да плаща наем и такси. Както отбелязва също така Общият съд в точка 29, съгласно приложение 10 чрез дерогация от клаузите на договора от 1999 г. вписаните в това приложение рекламни инсталации е можело да продължат да бъдат използвани от JCDecaux при предвидените в договора от 1984 г. условия, а именно без да плаща нито наем, нито такса, но само до предвидените в посоченото приложение дати за демонтиране. След тези дати инсталациите е трябвало да бъдат заменени с нови, които са обхванати от договора от 1999 г. и за които следователно се дължат наеми и такси.

67

Именно на тези констатации се основават мотивите, изложени в точка 30 от обжалваното съдебно решение мотиви и обобщени в точка 65 от настоящото решение.

68

Налага се изводът, че JCDecaux не доказва, че от представените пред Общия съд доказателства е очевидно, че посочените констатации са неточни. Следователно твърденията по първата част от второто основание трябва да се отхвърлят като недопустими.

69

С втората част от второто основание JCDecaux по същество поддържа, че в точки 53, 54 и 56 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил правната уредба, приложима за използването на спорните инсталации.

70

Що се отнася до твърдението на JCDecaux, че Общият съд не е взел предвид член 170, параграф 4 от белгийската конституция и неправилно е приел, че по отношение на него са приложими наредбите за такси на град Брюксел, приети след 2001 г., следва да се констатира, както отбелязва генералният адвокат в точка 67 от заключението си, че този довод не цели да оспори самата констатация на Общия съд, в точка 54 от обжалваното съдебно решение, че по време на досъдебното производство белгийските органи не са оспорили, че наредбите за таксите на град Брюксел представляват приложимия в случая данъчен режим.

71

Що се отнася до довода на JCDecaux, че в точка 63 от обжалваното съдебно решение Общият съд пропуснал да вземе предвид двете решения на Tribunal de première instance francophone de Bruxelles (Първоинстанционен френскоезичен съд Брюксел) от 4 ноември 2016 г., от които следвало, че рекламните инсталации, обхванати от договора от 1999 г., трябва да бъдат освободени от такса върху рекламата, следва да се отбележи, че Общият съд се е ограничил да отхвърли тяхната релевантност за квалификацията на спорната мярка като държавна помощ. JCDecaux обаче не успява да докаже причините, поради които тези решения биха могли да поставят под въпрос преценката на Общия съд в тази точка 63.

72

Също така трябва да се отхвърли доводът на JCDecaux, че условието относно наличието на икономическо предимство за целите на прилагането на член 107, параграф 1 ДФЕС изисквало да се вземе предвид обстоятелството, че CCB също било освободено от такса върху рекламата за използването на рекламни инсталации в други белгийски общини. Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точка 69 от заключението си, това обстоятелство не е релевантно, за да се установи дали JCDecaux е ползвало такова предимство.

73

Оттук следва, че твърденията по второто основание трябва да бъдат отхвърлени като частично недопустими и като частично неоснователни.

74

Тъй като не е уважено нито едно от основанията за обжалване, жалбата следва изцяло да се отхвърли.

По съдебните разноски

75

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

76

Тъй като Комисията е поискала JCDecaux да бъде осъдено да заплати съдебните разноски и то е загубило делото, то следва да бъде осъдено да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.

77

Член 184, параграф 4 от Процедурния правилник предвижда, че когато встъпила в първоинстанционното производство страна, която не е жалбоподател в производството пред Съда, участва в писмената или устната фаза на производството пред него, той може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. В случая CCB, встъпила страна в първоинстанционното производство, участва, без да е жалбоподател, в устната фаза на производството пред Съда, но не иска JCDecaux да бъде осъдено да заплати съдебните разноски. При това положение следва да се постанови, че тя понася направените от нея съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда JCDecaux Street Furniture Belgium SA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

3)

Clear Channel Belgium SPRL понася направените от него съдебни разноски.