Г‑н Manni е единственият управител на Italiana Costruzioni Srl, на което е възложена обществена поръчка за построяването на туристически комплекс.

На 12 декември 2007 г. г‑н Manni подава жалба срещу Търговската палата на Лече, като посочва, че сградите от този комплекс не могат да се продадат, поради обстоятелството че съгласно дружествения регистър той е бил единственият управител и ликвидаторът на Immobiliare e Finanziaria Salentina Srl (наричано по-нататък „Immobiliare Salentina“), което е било обявено в несъстоятелност през 1992 г., а на 7 юли 2005 г. е било заличено от дружествения регистър след производство по ликвидация.

В рамките на посочената жалба г‑н Manni изтъква, че отнасящите се до него лични данни, произтичащи от дружествения регистър, са били обработени от дружество, специализирано в събирането и обработването на пазарна информация и в оценката на риска („rating“), и че Търговската палата на Лече не е заличила разглежданите данни въпреки подадената молба в този смисъл.

Поради това г‑н Manni иска, от една страна, да се разпореди на Търговската палата на Лече да заличи, да направи анонимни или да блокира данните, които го свързват с несъстоятелността на Immobiliare Salentina, и от друга страна, тази Търговска палата да бъде осъдена да поправи претърпените от него вреди поради накърняване на доброто му име.

С решение от 1 август 2011 г. Tribunale di Lecce (Съдът на Лече, Италия) уважава жалбата, като разпорежда на Търговската палата на Лече да направи анонимни данните, които свързват г‑н Manni с несъстоятелността на Immobiliare Salentina, и осъжда ответника да възстанови вредата, определена в размер на 2 000 EUR заедно с лихвите върху тази сума и със съдебните разноски.

Всъщност според Tribunale di Lecce (Съдът на Лече) „вписванията, които свързват името на дадено физическо лице с критична фаза от живота на предприятието (каквато е несъстоятелността), не могат да съществуват вечно при липсата на конкретен общ интерес от тяхното съхраняване и оповестяване“. Тъй като в Гражданския кодекс не е определена максимална продължителност на вписването, той приема, че „след изтичането на подходящ срок“ от приключване на производството по несъстоятелност на съответното дружество и заличаването му от регистъра на дружествата, вече не е необходимо и полезно по смисъла на Законодателен декрет № 196 да са налице данните относно името на бившия единствен управител на това дружество към момента на несъстоятелността на същото, тъй като общественият интерес от „историческа памет“ за съществуването на дружеството и затрудненията, през които то е преминало, [може] да бъде до голяма степен реализиран и посредством анонимни данни“.

Сезиран от Търговската палата на Лече с касационна жалба срещу посоченото съдебно решение, Corte suprema di cassazione (Касационен съд, Италия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)Трябва ли принципът за съхраняване на личните данни във форма, която да позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително — предвиден в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46, транспонирана със Законодателен декрет № 196 от 30 юни 2003 г. — да има превес и следователно допуска ли той системата за оповестяване на информация, въведена с дружествения регистър, предвиден в Директива 68/151, както и в националното право, в член 2188 от Гражданския кодекс и член 8 от Закон № 580 от 29 декември 1993 г., която изисква всяко лице да може да се запознае, без ограничения във времето, с вписаните в регистъра данни относно физическите лица?

2)Позволява ли следователно член 3 от Директива 68/151, в отклонение от неограничения във времето срок и от неопределените получатели на данните, публикувани в дружествения регистър, самите данни повече да не се „оповестяват“, без ограничения в тези две насоки, а да бъдат на разположение само за ограничен срок или само за определени получатели въз основа на преценка във всеки отделен случай, извършвана от администратора на данните?“.

С въпросите си, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Директива 68/151 и член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46 трябва да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат и дори трябва да позволят на физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151, да искат от органа, на който е възложено воденето на дружествения регистър, да ограничи — след изтичането на определен срок от прекратяването на съответното дружество и въз основа на преценка във всеки отделен случай — достъпа до отнасящите се до тях лични данни, вписани в този регистър.

В самото начало следва да се отбележи, че разглежданият в главното производство случай и отправените до Съда преюдициални въпроси не се отнасят до допълнителната обработка на спорните данни, извършена в случая от дружество, специализирано в дейността „rating“, посочена в точка 25 от настоящото съдебно решение, а до възможността за достъп на трети лица до такива данни, съхранявани в дружествения регистър.

В това отношение на първо място следва да отбележи, че по силата на член 2, параграф 1, буква г) от Директива 68/151 държавите членки трябва да предприемат нужните мерки, за да гарантират задължителното оповестяване от дружествата най-малко на назначаването, прекратяването на мандата и данни за лицата, които в качеството си на орган, създаден в съответствие със закона, или като членове на такъв орган, са упълномощени да представляват съответното дружество при сделките с трети лица и в съдебни процедури или участват в управлението, надзора или контрола на това дружество. Освен това съгласно същия член 2, параграф 1, буква й) трябва да бъде оповестено и назначаването на ликвидатори, данните за тях и по принцип съответните им правомощия.

Съгласно член 3, параграфи 1—3 от Директива 68/151 тези данни трябва да бъдат вписани във всяка държава членка в централен регистър, търговски регистър или в дружествен регистър (наричани по-нататък заедно „регистърът“) и при подаване на молба се предоставя препис от всички или част от тези данни.

Следва обаче да се констатира, че данните за лицата, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151, представляват, в качеството им на информация, свързана с идентифицирани или подлежащи на идентификация лица, „лични данни“ по смисъла на член 2, буква a) от Директива 95/46. Всъщност, видно от практиката на Съда, обстоятелството, че тази информация се вписва в контекста на професионална дейност, не е от естество да ѝ отнеме квалификацията лични данни (вж. решение от 16 юли 2015 г., ClientEarth и PAN Europe/EFSA, C‑615/13 P, EU:C:2015:489, т. 30 и цитираната съдебна практика).

Освен това, като вписва и съхранява посочените сведения в регистъра и при необходимост ги съобщава на трети лица по тяхна молба, органът, на който е възложено воденето на този регистър, извършва „обработване на лични данни“, на което е „администратор“ по смисъла на определенията, съдържащи се в член 2, букви б) и г) от Директива 95/46.

Така извършеното обработване на лични данни в изпълнение на член 2, параграф 1, букви г) и й) и на член 3 от Директива 68/151 попада в обхвата на Директива 95/46, по силата на членове 1 и 3 от последната. Това впрочем е изрично предвидено понастоящем в член 7а от Директива 2009/101, изменена с Директива 2012/17, която обаче в това отношение има само декларативен характер. Както изтъква Европейската комисия в съдебното заседание, законодателят на Европейския съюз всъщност е приел за уместно да припомни това обстоятелство в контекста на законодателните изменения, въведени с Директива 2012/17 и насочени към осигуряване на оперативната съвместимост на регистрите на държавите членки, при положение че тези изменения са предполагали увеличение в интензитета на обработването на лични данни.

Що се отнася до Директива 95/46, следва да се припомни, че както следва от член 1 и от съображение 10 от последната, нейната цел е да се гарантира висока степен на защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот при обработването на лични данни (вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 66 и цитираната съдебна практика).

Съгласно съображение 25 от Директива 95/46 предвидените в нея принципи на защита намират отражение, от една страна, в задълженията, наложени на лицата, отговорни за обработването, като тези задължения се отнасят в частност до качеството на данните, техническата надеждност, уведомяването на надзорния орган и обстоятелствата, при които може да се извършва подобна обработка, и от друга страна, намират отражение в правата, предоставени на лицата, чиито данни са подложени на обработване, да бъдат уведомявани за извършването на такава обработка, да получат достъп до данните, да поискат поправката им и дори да възразят срещу обработването на данни при определени обстоятелства.

Съдът вече е приел, че разпоредбите на Директива 95/46, доколкото уреждат обработката на лични данни, които могат да засегнат основните свободи, и по-специално правото на зачитане на личния живот, по необходимост трябва да се тълкуват с оглед на основните права, гарантирани с Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) (вж. решение от 6 октомври 2015 г., Schrems, C‑362/14, EU:C:2015:650, т. 38 и цитираната съдебна практика).

Така член 7 от Хартата гарантира правото на зачитане на личния живот, докато член 8 от Хартата прогласява изрично правото на защита на личните данни. В параграфи 2 и 3 от последния член се уточнява, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание; че всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им, и че спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган. Тези изисквания са въведени по-специално с членове 6, 7, 12, 14 и 28 от Директива 95/46.

Що се отнася по-специално до общите правила относно законността, предвидени в Директива 95/46, следва да се припомни, че извън допуснатите на основание член 13 от тази директива случаи на дерогиране обработването на лични данни трябва да отговаря, от една страна, на отнасящите се до качеството на данните принципи, прогласени в член 6 от посочената директива, и от друга страна, на някой от критериите за законосъобразност на обработването на лични данни, изброени в член 7 от същата директива (вж. по-специално решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 71 и цитираната съдебна практика).

В това отношение, както изтъква генералният адвокат в точка 52 от заключението си, следва да се констатира, че обработването на лични данни, извършено от органа, на който е възложено воденето на регистъра в изпълнение на член 2, параграф 1, букви г) и й) и на член 3 от Директива 68/151, отговаря на няколко основания за законосъобразност, предвидени в член 7 от Директива 95/46, а именно на тези в буква в), отнасяща се до спазването на правно задължение, буква д), отнасяща се до упражняването на официалните правомощия или до изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес, и в буква е), отнасяща се до осъществяването на законните интереси, преследвани от администратора или от трети лица, на които се разкриват данните.

Що се отнася по-специално до основанието за законосъобразност, предвидено в член 7, буква д) от Директива 95/46, следва да се припомни, че Съдът вече е имал възможност да постанови, че дейността на орган на публична власт, изразяваща се в съхраняване в база данни на данните, които дружествата трябва да съобщават въз основа на законовите си задължения, в предоставяне на достъп до тях на заинтересованите лица и в изготвяне на копия от тях за последните, е свързана с упражняването на властнически правомощия (вж. решение от 12 юли 2012 г., Compass-Datenbank, C‑138/11, EU:C:2012:449, т. 40 и 41). Освен това подобна дейност представлява задача, която се осъществява в обществен интерес, по смисъла на същата разпоредба.

В настоящия случай страните спорят по въпроса дали органът, на който е възложено воденето на регистъра, трябва — след изтичането на определен срок от прекратяването на дейността на дадено дружество и по молба на заинтересованото лице — да изтрие или да направи анонимни тези лични данни, или да ограничи оповестяването им. В този контекст запитващата юрисдикция по-специално иска да се установи дали такова задължение произтича от член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46.

Съгласно член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46 държавите членки предвиждат, че личните данни трябва да се поддържат във форма, която позволява идентифицирането на съответните физически лица за срок, не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни са събрани или обработени допълнително. Когато тези данни се съхраняват за по-дълъг срок за исторически, статистически или научни цели, държавите членки предвиждат подходящи гаранции. По силата на параграф 2 от същия член администраторът осигурява спазването на тези принципи.

При неспазване на условието, предвидено в член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46, държавите членки гарантират на всяко физическо лице, съгласно член 12, буква б) от същата, правото да получи от администратора, според случая, изтриването или блокирането на съответните данни (вж. в този смисъл решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 70).

Съгласно член 14, първа алинея, буква а) от Директива 95/46 държавите членки предоставят на съответното физическо лице правото по-специално в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е) от същата, на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение, срещу обработването на отнасящи се до него данни, освен ако националното законодателство не предвижда друго. По този начин претеглянето, което трябва да се извърши в рамките на посочения член 14, първа алинея, буква а), позволява да се вземат предвид по-специално всички обстоятелства, свързани с конкретното положение на съответното лице. В случаите, когато възражението е оправдано, обработването, започнато от администратора, не може вече да съдържа посочените данни (вж. решение от 13 май 2014 г., Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, т. 76).

За да се определи дали държавите членки са длъжни, по силата на член 6, параграф 1, буква д) и на член 12, буква б) или на член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, да предвидят за физическите лица по член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151 правото да поискат от органа, на който е възложено воденето на регистъра, да изтрие или да блокира след определен период от време личните данни, вписани в този регистър, или да ограничи достъпа до тях, най-напред трябва да се изследва каква е целта на това вписване.

В това отношение от съображенията и заглавието на Директива 68/151 следва, че предвиденото от нея оповестяване има за цел да защити по-специално интересите на третите лица спрямо дружествата с ограничена отговорност, чрез акции или по друг начин, след като те предлагат като гаранция на третите лица само своите активи. За тази цел основните документи на дружеството следва да бъдат оповестявани, за да могат третите лица да установят тяхното съдържание и друга информация във връзка с дружеството, особено данни за лицата, упълномощени да задължават дружеството.

Съдът впрочем вече е отбелязал, че целта на Директива 68/151 е да гарантира правната сигурност на отношенията между дружествата и третите лица с цел засилване на търговията между държавите членки след създаването на вътрешния пазар и че за тази цел е от значение всяко лице, което желае да установи и поддържа търговски отношения с дружества, установени в други държави членки, да може лесно да се запознае с основните данни относно учредяването на търговските дружества и правомощията на лицата, на които е възложено да ги представляват, което изисква всички релевантни данни изрично да се съдържат в регистъра (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 1974 г., Haaga, 32/74, EU:C:1974:116, т. 6).

Освен това от практиката на Съда е видно, че оповестяването, предвидено в член 3 от Директива 68/151, има за цел да бъде позволено на всички заинтересовани трети лица да получат информация, без да е необходимо те да обосновават наличието на право или интерес, които изискват защита. Съдът отбелязва в това отношение, че самият текст на член 54, параграф 3, буква ж) от Договора за ЕИО, на който се основава тази директива, споменава целта за защита на интересите на третите лица в общ смисъл, без да се прави разграничение между тях или да се изключват някои категории лица, така че понятието за трети лица, посочено в тази разпоредба, не следва по-специално да се ограничава единствено до кредиторите на съответното дружество (вж. решение от 4 декември 1997 г., Daihatsu Deutschland, C‑97/96, EU:C:1997:581, т. 19, 20 и 22 и определение от 23 септември 2004 г., Springer, C‑435/02 и C‑103/03, EU:C:2004:552, т. 29 и 33).

Що се отнася, по-нататък, до въпроса дали, за да се осъществи посочената в член 3 от Директива 68/151 цел, е необходимо по принцип личните данни на физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от тази директива, да останат вписани в регистъра и/или да останат достъпни за всички трети лица при подадена молба също и след преустановяването на дейността и прекратяването на съответното дружество, следва да се приеме за установено, че посочената директива не съдържа каквото и да било уточнение в това отношение.

Все пак, както отбелязва и генералният адвокат в точки 73 и 74 от заключението си, безспорно е, че дори след прекратяването на дадено дружество могат да продължат да съществуват права и правоотношения, свързани с това дружество. Така при възникване на спор данните по член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151 могат да се окажат необходими по-специално за проверка на законосъобразността на действие, осъществено от името на това дружество през периода на дейността му, или пък за да могат трети лица да предявят иск срещу членовете на органите на дружеството или срещу неговите ликвидатори.

Освен това, в зависимост по-конкретно от приложимите давностни срокове в различните държави членки, още много години след като е престанало да съществува дадено дружество могат да възникват въпроси, за които е необходимо да се разполага с такива данни.

Впрочем, предвид подчертания от Комисията широк набор от възможни сценарии, които могат да включват субекти в няколко държави членки, и значителното разнообразие на давностните срокове, предвидени от различните национални правни уредби в отделните области на правото, понастоящем изглежда невъзможно да се определи единен срок, считано от прекратяването на дадено дружество, след изтичането на който повече няма да е необходимо вписването на посочените данни в регистъра и оповестяването им.

При тези обстоятелства държавите членки не могат по силата на член 6, параграф 1, буква д) и на член 12, буква б) от Директива 95/46 да гарантират на физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151, правото да получат по принцип, след изтичането на определен срок, считано от прекратяването на съответното дружество, изтриването на отнасящи се до тях лични данни, които са били вписани в регистъра в изпълнение на последната разпоредба, или блокирането на същите за обществеността.

Също така това тълкуване на член 6, параграф 1, буква д) и на член 12, буква б) от Директива 95/46 не води до непропорционална намеса в основните права на заинтересованите лица, и по-специално в правото им на зачитане на личния живот, както и в правото им на защита на личните данни, гарантирани от членове 7 и 8 от Хартата.

Всъщност, от една страна, член 2, параграф 1, букви г) и й) и член 3 от Директива 68/151 налагат оповестяването само на ограничен брой лични данни, а именно данните относно самоличността и съответните функции на лицата, които са упълномощени да представляват съответното дружество при сделките с трети лица и в съдебни процедури, на лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на това дружество, или са назначени за ликвидатори на същото.

От друга страна, както бе отбелязано в точка 49 от настоящото съдебно решение, Директива 68/151 предвижда оповестяването на данните, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от същата, по-специално поради факта, че дружествата с ограничена отговорност, чрез акции или по друг начин, предлагат като гаранция на третите лица само своите активи, което включва повишен икономически риск за третите лица. Предвид това обстоятелство изглежда обосновано физическите лица, които избират да участват в икономическия обмен посредством такова дружество, да бъдат задължени да оповестяват данните във връзка със самоличността си и функциите си в това дружество, още повече че те са наясно с това задължение в момента, в който вземат решение да се заемат с такава дейност.

Накрая, що се отнася до член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, следва да се приеме за установено, че макар от гореизложеното да следва, че при претеглянето, което трябва да се извърши в рамките на тази разпоредба, по принцип имат преимущество необходимостта да се защитят интересите на третите лица спрямо дружествата с ограничена отговорност, чрез акции или по друг начин, и да се гарантира правната сигурност, добросъвестността на търговските сделки и доброто функциониране на вътрешния пазар, все пак не може да се изключи, че е възможно да съществуват особени случаи, при които неопровержими законови основания, свързани с конкретното положение на съответното лице, обосновават по изключение достъпа до вписаните в регистъра лични данни, отнасящи се до него, да бъде ограничен — след изтичането на достатъчно дълъг срок от прекратяването на съответното дружество — до третите лица, които могат да докажат особен интерес от консултирането им.

В това отношение следва обаче да се уточни, че тъй като член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46 се прилага само ако националното законодателство не е предвидило друго, окончателното решение относно възможността физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от Директива 68/151, да искат от натоварения с воденето на регистъра орган такова ограничаване на достъпа до отнасящите се до тях лични данни въз основа на преценка във всеки отделен случай, следва да се вземе от националните законодатели.

По този въпрос запитващата юрисдикция трябва да провери действащото национално право.

Ако се предложи, че от тази проверка следва, че националното право позволява да се подават такива искания, запитващата юрисдикция ще трябва да прецени, с оглед на всички релевантни обстоятелства и като вземе предвид изтеклия срок от прекратяването на съответното дружество, евентуалното наличие на неопровержими законови основания, които при необходимост са от естество да обосноват по изключение ограничаването на достъпа на трети лица до данните, отнасящи се до г‑н Manni в дружествения регистър, от които следва, че той е бил единственият управител и ликвидаторът на Immobiliare Salentina. В това отношение следва да се отбележи, че само по себе си твърдението, че сградите от туристически комплекс, построен от Italiana Costruzioni, чийто единствен управител понастоящем е г‑н Manni, не се продават поради факта, че потенциалните купувачи на тези сгради имат достъп до тези данни в дружествения регистър, не е достатъчно, за да съставлява подобно основание, по-специално предвид законния интерес на последните да разполагат с тази информация.

Предвид гореизложеното, на поставените въпроси следва да се отговори, че член 6, параграф 1, буква д), член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46, разглеждани във връзка с член 3 от Директива 68/151, трябва да се тълкуват в смисъл, че при настоящото състояние на правото на Съюза държавите членки трябва да определят дали физическите лица, посочени в член 2, параграф 1, букви г) и й) от последната директива, могат да искат от натоварения с воденето на регистъра орган да проверява, въз основа на преценка във всеки отделен случай, дали е обосновано по изключение, на базата на неопровержими законови основания, свързани с тяхното конкретно положение, да ограничи, след изтичането на достатъчно дълъг срок от прекратяването на съответното дружество, достъпа до вписаните в този регистър лични данни, отнасящи се до тях, до третите лица, които могат да докажат особен интерес от консултирането на тези данни.

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.