<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑551/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0551</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:193">EU:C:2017:193</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170309">9.3.2017</DATE> г. — ДЕЛО C‑551/15</P><P>PULA PARKING</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20170309">9 март 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: хърватски.</P></NOTE>*</P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Съдебно сътрудничество по граждански дела</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1215/2012</KEYWORD><KEYWORD>Времеви и материален обхват</KEYWORD><KEYWORD>Граждански и търговски дела</KEYWORD><KEYWORD>Производство по принудително изпълнение за събиране на неплатено задължение за ползване на обществен паркинг</KEYWORD><KEYWORD>Включване</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Нотариус, издал разпореждане за принудително изпълнение въз основа на „автентичен документ</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑551/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула, Хърватия) с акт от <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20151023">23 октомври 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Pula Parking d.o.o.</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Sven Klaus Tederahn,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Prechal, A. Rosas, C. Toader (докладчик) и E. Jarašiūnas, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Bobek,</P><P>секретар: M. Aleksejev, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160714">14 юли 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за Pula Parking d.o.o., от M. Kuzmanović и S. L. Pacheco-Vinković, odvjetnici,</P></ITEM><ITEM><P>за г‑н Tederahn, от E. Zadravec, odvjetnik,</P></ITEM><ITEM><P>за хърватското правителство, от A. Metelko-Zgombić, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за германското правителство, от T. Henze и M. Hellmann, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за швейцарското правителство, от M. Schöll, в качеството на представител,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Cattabriga, S. Ječmenica и M. Wilderspin, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20161027">27 октомври 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 351, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на производство по принудително изпълнение със страни Pula Parking d.o.o. и г‑н Sven Klaus Tederahn във връзка с искане за събиране на неплатено задължение за ползване на обществен паркинг.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Правната основа на Регламент № 1215/2012 са член 67, параграф 4 ДФЕС и член 81, параграф 2, букви а), в) и д) ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображения 3, 4, 10, 26 и 34 от Регламент № 1215/2012 гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>(3)</NO.P><TXT>Съюзът си е поставил за цел поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, inter alia, като улеснява достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните и извънсъдебните решения по граждански дела.[…]</TXT></NP></CONSID><CONSID><NP><NO.P>(4)</NO.P><TXT>Някои различия между националните норми, които са приложими по отношение на компетентността и признаването на съдебни решения, затрудняват гладкото функциониране на вътрешния пазар. Затова от съществено значение са разпоредбите за уеднаквяване на правилата по спорове за компетентност по граждански и търговски дела и за осигуряване на бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебни решения, постановени в държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(10)</NO.P><TXT>В приложното поле на настоящия регламент следва да се включват всички основни граждански и търговски дела с изключение на някои ясно определени дела […].</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(26)</NO.P><TXT>Взаимното доверие в правораздаването в Съюза обосновава принципа, че съдебните решения, постановени в държава членка, следва да бъдат признати във всички държави членки, без за това да е необходима специална процедура. Освен това целта трансграничните съдебни спорове да приключват по-бързо и да са свързани с по-малко разходи е основание за премахване на декларацията за изпълняемост преди изпълнението<?PAGE NO="3"?> на съдебните решения в сезираната държава членка. Поради това съдебните решения, постановени от съдилищата на държава членка, следва да бъдат разглеждани като постановени в сезираната държава членка.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(34)</NO.P><TXT>Следва да се гарантира приемственост между […] конвенция[та от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="299" PAGE.FIRST="32" DATE.PUB="1972">ОВ L 299, 1972 г., стр. 32</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3)], Регламент (ЕО) № 44/2001 [на Съвета от <DATE ISO="20001222">22 декември 2000 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="012" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2001">ОВ L 12, 2001 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74)] и настоящия регламент и за тази цел следва да се установят преходни разпоредби. Същата нужда от приемственост се прилага и по отношение на тълкуването от Съда на Европейския съюз на […] конвенция[та от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела] и на регламентите, които я заменят<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Глава I от Регламент № 1215/2012 е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Приложно поле и определения<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>. Във включения в нея член 1, параграф 1 се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по-специално, данъчни, митнически или административни дела, нито отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт (acta iure imperii)<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от посочения регламент:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение, включително декрет, разпореждане, решение или заповед за изпълнение, както и решение за определяне на разноските от служител на съда.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 3 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>За целите на настоящия регламент понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> включва следните органи, доколкото те са компетентни по въпросите, които попадат в приложното поле на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>в Унгария — при бързи производства за платежни нареждания (fizetési meghagyásos eljárás) — нотариуса (közjegyző);</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>в Швеция — при бързи производства за платежни нареждания (betalningsföreläggande) и оказване на помощ (handräckning) — органа по изпълнението (Кronofogdemyndigheten)<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 66, параграфи 1 и 2 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="066.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящият регламент се прилага само по отношение на съдебни производства, образувани[,] по отношение на автентични актове, формално съставени или вписани[,] и по отношение на съдебни спогодби, одобрени или сключени[,] на или след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE></ALINEA></PARAG><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="066.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Независимо от член 80, разпоредбите на Регламент (ЕО) № 44/2001 продължават да се прилагат към съдебни решения, постановени в рамките на образувани съдебни производства, към автентични актове, формално съставени или вписани, и съдебни спогодби, одобрени или сключени[,] преди <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE>, включени в приложното поле на посочения регламент<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Хърватското право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В член 31 от Ovršni zakon (Закон за принудителното изпълнение, <HT TYPE="ITALIC">Narodne novine</HT>, br. 112/12, 25/13 и 93/14) се предвижда следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="031.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>1)</NO.PARAG><ALINEA>Съгласно този закон автентичен документ е фактура, […] извлечение от счетоводните книги, легализиран частен документ и всякакъв друг документ, който се счита за официален по силата на специална правна уредба. Изчисляването на лихви също се счита за фактура.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="031.002"><NO.PARAG>2)</NO.PARAG><ALINEA>Автентичният документ е изпълняем, ако в него е посочена самоличността на кредитора и на длъжника, както и предметът, естеството, размерът и моментът за изпълнение на паричното задължение.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="031.003"><NO.PARAG>3)</NO.PARAG><ALINEA>Наред с данните, посочени в параграф 2 на този член, във фактурата, предявена на физическо лице, което не упражнява подлежаща на регистрация дейност, длъжникът трябва да се предупреждава, че в случай на неизпълнение на станалото изискуемо парично задължение кредиторът може да поиска принудително изпълнение въз основа на автентичен документ.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Съгласно член 278 от Закона за принудителното изпълнение нотариусите се произнасят по заявленията за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентични документи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>В съответствие с член 279, параграфи 1 и 3 от този закон териториално компетентен да се произнесе по заявлението за допускане на принудително изпълнение е нотариусът, в района на който се намира местожителството или седалището на длъжника в изпълнителното производство. Съгласно член 38 от същия закон тази териториална компетентност е изключителна. Заявление за допускане на принудително изпълнение, подадено до нотариус, който не е териториално компетентен, се отхвърля от съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 282, параграф 3 от посочения закон нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея по реда на членове 57 и 58 от същия закон.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>В член 283, параграф 1 от Закона за принудителното изпълнение се посочва, че по искане на взискателя нотариусът отбелязва върху заверен препис от издаденото от него разпореждане за принудително изпълнение, че то подлежи на изпълнение, ако в осемдневен срок след изтичането на срока за подаване на частна жалба такава не е била подадена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 58, параграф 3 от Закона за принудителното изпълнение съдът, на който е изпратена преписката по обжалваното с частна жалба разпореждане, е компетентен да обезсили разпореждането за принудително изпълнение в частта, в която се разпорежда изпълнението, и да отмени разпоредените мерки, като производството продължава съобразно приложимите правила при подадено възражение срещу заповед за плащане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="5"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Pula Parking е притежавано от град Пула (Хърватия) дружество, което по силата на решение от <DATE ISO="20091216">16 декември 2009 г.</DATE> на кмета на града, изменено на <DATE ISO="20150211">11 февруари 2015 г.</DATE>, осигурява управлението, контрола, поддръжката и почистването на обществените платени паркинги на посочения град, събирането на таксите за паркиране и други свързани с това дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE> г‑н Tederahn, с местожителство в Германия, паркира автомобила си на обществен платен паркинг на град Пула. Pula Parking издава на г‑н Tederahn талон за паркиране.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>По силата на договора за паркиране, който се сключва с издаването на посочения талон, г‑н Tederahn е длъжен да заплати последния в осемдневен срок, считано от датата на издаването му, след изтичането на който срок се дължат лихви за забава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След като г‑н Tederahn не заплаща дължимите суми в определения срок, на <DATE ISO="20150227">27 февруари 2015 г.</DATE> Pula Parking подава до нотариус, чиято кантора се намира в Пула, заявление за допускане на принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> по член 278 от Закона за принудителното изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Представеният от Pula Parking <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> представлява заверено извлечение от счетоводните му книги, съгласно което към <DATE ISO="20100916">16 септември 2010 г.</DATE> изискуемата сума по фактурата от <DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE> възлиза на 100 хърватски куни (HRK) (около 13 EUR).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Въз основа на този документ на <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE> нотариусът издава разпореждане за принудително изпълнение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150421">21 април 2015 г.</DATE> г‑н Tederahn подава частна жалба срещу разпореждането, поради което в съответствие с член 282, параграф 3 от Закона за принудителното изпълнение преписката е изпратена на Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула, Хърватия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>В своята частна жалба г‑н Tederahn твърди, че нотариусът, издал разпореждането за принудително изпълнение на <DATE ISO="20150325">25 март 2015 г.</DATE>, не е материално и териториално компетентен, тъй като не разполага с правомощия за издаване на разпореждане въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> от 2010 г. срещу германски гражданин или гражданин на която и да било друга държава — членка на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>При това положение Općinski sud u Puli-Pola (Общински съд Пула) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1)</NO.P><TXT>Приложим ли е в конкретния случай Регламент (ЕС) № 1215/2012 предвид естеството на правоотношението между страните в спора?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Отнася ли се Регламент № 1215/2012 и за компетентността на нотариусите в Република Хърватия?<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Действието във времето на Регламент № 1215/2012</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Тъй като г‑н Tederahn твърди, че Регламент № 1215/2012 е неприложим ratione temporis поради сключването на договора за ползване на паркомясто в момент, предхождащ присъединяването на Република Хърватия към Съюза, а именно <DATE ISO="20130701">1 юли 2013 г.</DATE>, следва да се припомни, че актът за присъединяване на нова държава членка се основава най-вече на общия принцип за непосредственото и пълно прилагане на разпоредбите на правото на Съюза по отношение на тази държава, като дерогации са допустими единствено ако са изрично предвидени в преходни разпоредби (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090428">28 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Apostolides</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑420/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:271">EU:C:2009:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>Що се отнася конкретно до Регламент № 1215/2012, трябва да се припомни, че съгласно член 66, параграф 1 от този регламент той се прилага само по отношение на образувани съдебни производства, на формално съставени или вписани автентични актове и на одобрени или сключени съдебни спогодби на или след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>В разглеждания случай, макар делото в главното производство да се отнася до събиране на неплатено задължение за паркиране, възникнало по силата на сключен преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза договор, производството по принудително изпълнение е образувано на <DATE ISO="20150227">27 февруари 2015 г.</DATE> след влизането в сила на Регламент № 1215/2012, а запитващата юрисдикция е била сезирана със спора в главното производство на <DATE ISO="20150421">21 април 2015 г.</DATE>, поради което случай като разглеждания в главното производство попада във времевия обхват на посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Както посочва генералният адвокат в точка 33 от заключението си, освен това е обичайно събирането на изискуеми вземания да се урежда от процедурните правила, действащи към момента на образуване на изпълнителното производство, а не от тези, които са в сила към момента на сключване на първоначалния договор.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Съдържащият се в точка 26 от настоящото решение извод се подкрепя от и от практиката на Съда — следвана при действието на Конвенцията от <DATE ISO="19680927">27 септември 1968 г.</DATE> относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, чиято приемственост, както следва от съображение 34 от Регламент № 1215/2012, трябва да се осигури при тълкуването на член 66, параграф 1 от този регламент — съгласно която единственото необходимо и достатъчно условие, за да може предвиденият в този регламент ред да се приложи по отношение на споровете по възникнали преди датата на влизането му в сила правоотношения, е съдебното производство да е започнало след тази дата (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19791113">13 ноември 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sanicentral</NAME.CASE>, <NO.CASE>25/79</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:255">EU:C:1979:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Pula Parking, хърватското и швейцарското правителство и Европейската комисия по същество са съгласни, че на правоотношението в главното производство трябва да се признае гражданскоправен характер по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Най-напред, доколкото Регламент № 1215/2012 замества занапред Регламент № 44/2001, направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на последния регламент важи и за Регламент № 1215/2012, когато разпоредбите на тези два инструмента от правото на Съюза могат да се квалифицират като еквивалентни (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Schmidt</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:881">EU:C:2016:881</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В това отношение съгласно член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, в който се възпроизвежда текстът на член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001, Регламент № 1215/2012 се прилага по <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда, за да се гарантират в границите на възможното равни и еднакви права и задължения, произтичащи от посочения регламент за държавите членки и за заинтересованите лица, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> не следва да бъде тълкувано като обикновено препращане към вътрешното право на една или друга засегната държава членка. Това понятие трябва да се разглежда като самостоятелно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и системата на същия регламент, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от всички национални правни системи (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151022">22 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aannemingsbedrijf Aertssen и Aertssen Terrassements</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑523/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:722">EU:C:2015:722</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>За да се определи дали определен случай попада в приложното поле на Регламент № 1215/2012, следва да се установи какво е съществуващото правоотношение между страните в спора и да се изследват основанието и условията за упражняване на предявения иск (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130411">11 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sapir и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑645/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:228">EU:C:2013:228</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sunico и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑49/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:545">EU:C:2013:545</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>В разглеждания случай, както генералният адвокат също така отбелязва в точки 49—51 от заключението си, управлението на обществения паркинг и събирането на таксите за паркиране е дейност от местен интерес, която се осигурява от притежаваното от град Пула дружество Pula Parking. Същевременно, макар правомощията на Pula Parking да са му предоставени с акт на орган на публичната власт, не е видно определянето на неплатеното задължение за паркиране, което е с договорно естество, или пък действията по събирането му — чиято цел е да се защитят частни интереси и които се уреждат с общоприложимите разпоредби от националното право в отношенията между частноправните субекти — да налагат град Пула или Pula Parking да упражняват правомощия на публична власт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>В това отношение от материалите по делото, с които разполага Съдът, изглежда се налага изводът — като това обаче трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция — че за претендираното от Pula Parking неплатено задължение за паркиране не са наложени санкции, които евентуално да се считат за произтичащи от акт на това дружество като орган на публична власт, и това задължение няма наказателен характер, а съответно представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Освен това не изглежда с издаването на талон за паркиране на съответните лица Pula Parking само да се снабдява с изпълнително основание чрез дерогация от общоприложимите правила, тъй като след издаването на въпросния талон, аналогично на издателя на фактура, Pula Parking просто има възможност да се позове на наличието на автентичен документ, с който може да започне производство в съответствие с разпоредбите на Закона за принудителното изпълнение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130912">12 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sunico и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑49/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:545">EU:C:2013:545</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Следователно съществуващото правоотношение между Pula Parking и г‑н Tederahn по принцип трябва да се квалифицира като частноправно и поради това попада в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>граждански и търговски дела<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> по смисъла на Регламент № 1215/2012.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица, което задължение няма никакъв наказателен характер, а представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> по смисъла на този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Според Pula Parking и хърватското правителство, за целите на Регламент № 1215/2012 на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> трябва да се придаде широк смисъл, позволяващ да бъдат обхванати не само съдилищата или правораздавателните органи в тесен смисъл, които упражняват съдебни функции, но и нотариусите. Европейската комисия и другите представили становища заинтересовани страни, посочени в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз — с изключение на швейцарското правителство, което не взема отношение по този въпрос — считат, че без да се извърши изменение на регламента, нотариусите в Хърватия не могат да бъдат приравнени на съд или правораздавателен орган по смисъла на същия регламент в изпълнителните производства въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>От постоянна практика на Съда следва, че при липса на препращане към правото на държавите членки разпоредбите от Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкуват самостоятелно при отчитане на общата систематика, целите и контекста на приемането на този акт от правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160707">7 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hőszig</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑222/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:525">EU:C:2016:525</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до общата систематика на Регламент № 1215/2012, трябва да се отбележи, че в него понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>компетентност<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> се използват многократно, без обаче да им се дава определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Така в заглавието на Регламент № 1215/2012 се говори за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>компетентност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, а в параграф 1 от член 66, който се отнася за прилагането ratione temporis на същия регламент, се прави уточнението, че Регламентът се прилага само по отношение на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>съдебни производства<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>, образувани на или след <DATE ISO="20150110">10 януари 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>В член 1, точка 1 от глава I, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Приложно поле и определения<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, от същия регламент се предвижда, че той се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. В член 2 от Регламента понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> се определя като всяко съдебно решение, постановено от съд или правораздавателен орган на държава членка, както и да се нарича съдебното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В член 3 от същия регламент се посочва, че някои органи, доколкото са компетентни по въпросите, които попадат в приложното поле на Регламента, се считат за съдилища, а именно в Унгария нотариусите при бързи заповедни производства и в Швеция органите, отговарящи за принудителното изпълнение при бързи заповедни производства и производства за оказване на помощ. Тъй като този член се отнася конкретно за посочените в него органи, нотариусите в<?PAGE NO="9"?> Хърватия не попадат в неговия обхват. В това отношение е ирелевантно, че Регламент № 1215/2012 е приет на <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 г.</DATE> преди присъединяването на Република Хърватия към Съюза и че техническото адаптиране на достиженията на правото на Съюза се е отнасяло само за правните актове на Съюза, приети и публикувани в <HT TYPE="ITALIC">Официален вестник на Европейския съюз</HT> преди <DATE ISO="20120701">1 юли 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася до функциите на нотариусите, Съдът постоянно припомня, че между съдебните и нотариалните функции са налице значителни различия (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110524">24 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Австрия</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑53/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:338">EU:C:2011:338</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151001">1 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ERSTE Bank Hungary</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑32/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:637">EU:C:2015:637</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170201">1 февруари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Унгария</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑392/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:73">EU:C:2017:73</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0111">111</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Освен това трябва да се отбележи, че за разлика например от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120704">4 юли 2012 година</DATE> относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="201" PAGE.FIRST="107" DATE.PUB="2012">ОВ L 201, 2012 г., стр. 107</REF.DOC.OJ>) — където в член 3, параграф 2 се прави уточнението, че терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на този регламент обхваща не само съдебните органи, но и всички притежаващи компетентност в тази област други органи, които упражняват съдебни функции и отговарят на определени условия, изброени в същата разпоредба — Регламент № 1215/2012 не съдържа никаква обща разпоредба с такъв смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Поради това, както бе отбелязано в точка 42 от настоящото решение, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> следва да се анализира предвид целите, преследвани с Регламент № 1215/2012, чието тълкуване иска запитващата юрисдикция в настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че съгласно съображение 4 от посочения регламент уеднаквяването на правилата за решаване на спорове за компетентност по граждански и търговски дела е от съществено значение, за да се осигури бързо и опростено признаване и изпълнение на съдебните решения, постановявани в държавите членки. В съображение 26 от същия регламент съответно се припомня, че принципът на взаимно признаване се основава преди всичко на взаимното доверие в правораздаването в Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда както принципът на взаимно доверие между държавите членки, така и принципът на взаимно признаване имат основно значение в правото на Съюза, тъй като позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160405">5 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aranyosi и Căldăraru</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑404/15 и C‑659/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:198">EU:C:2016:198</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0078">78</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В системата на Регламент № 1215/2012 тези принципи намират израз в третирането и изпълнението на съдебните решения на съдилищата или правораздавателните органи на държава членка така, сякаш са постановени в държавата членка, в която се иска изпълнението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В областта на сътрудничеството по граждански и търговски дела Регламент № 1215/2012 — правната основа на който е член 67, параграф 4 ДФЕС, целящ да улесни достъпа до правосъдие, по-специално чрез принципа на взаимното признаване на съдебните решения — съответно се стреми да укрепи опростената и ефикасна система на правилата за решаване на спорове за компетентност, за признаване и за изпълнение на съдебните решения, въведена с правните актове, на които този регламент се явява продължение, за да се улесни съдебното сътрудничество и се спомогне за постигане на поставената пред Съюза цел да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие, въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки (вж. по аналогия, в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160601">1 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bob-Dogi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑241/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:385">EU:C:2016:385</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Поради това, като се имат предвид преследваните с Регламент № 1215/2012 цели, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> по смисъла на същия регламент трябва да се тълкува при отчитане на необходимостта на националните съдилища или правораздавателни органи на държавите членки да се даде възможност да разпознаят решенията, постановени от съдилища или правораздавателни органи на други държави членки, и да пристъпят към изпълнение на тези решения с изискваната от посочения регламент бързина. Всъщност спазването на принципа на взаимно доверие в правораздаването в държавите — членки на Съюза, който стои в основата на прилагането на посочения регламент, по-специално предполага, че решенията, чието изпълнение се иска в друга държава членка, са постановени в съдебно производство, осигуряващо гаранции за независимост и безпристрастност, както и спазване на принципа на състезателност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Този извод се подкрепя от контекста на приемането на Регламент № 1215/2012. В това отношение в Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела [COM(2010) 748 окончателен] във връзка с преработването на Регламент № 44/2001 се е предвиждало в глава I от Регламент № 1215/2012, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>Обхват и определения<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, да се включи определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>съд<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, което да обхване <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>всички органи, определени от държава членка като компетентни по дела, които попадат в обхвата на […] регламент[а]<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>. Законодателят на Съюза обаче не е възприел този подход.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В разглеждания случай, както отбелязва хърватското правителство в съдебното заседание, в Хърватия нотариусите са част от публичната нотариална служба, която е отделна от съдебната система. По силата на разпоредбите от Закона за принудителното изпълнение нотариусите са оправомощени да се произнасят с разпореждане по заявления за допускане на принудително изпълнение въз основа на автентичен документ. След като разпореждането бъде връчено на длъжника, той може да подаде частна жалба. Нотариусът, до когото в определения срок е подадена допустима и обоснована частна жалба срещу издаденото от него разпореждане, изпраща преписката до компетентния съд, който разглежда частната жалба и се произнася с решение по нея.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>От тези разпоредби следва, че издадено от нотариус разпореждане за принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> се връчва на длъжника едва след издаването му, без длъжникът да е бил уведомяван за заявлението до нотариуса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>Макар длъжникът действително да разполага с възможност за подаване на частна жалба срещу издаденото от нотариус разпореждане за принудително изпълнение — а и нотариусът, изглежда, упражнява предоставените му функции в производството по принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> под контрола на съд, на който нотариусът трябва да изпрати евентуалните възражения — това не променя факта, че в Хърватия производството, в което нотариус разглежда заявление за издаване на разпореждане за принудително изпълнение на такова основание, не е състезателно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> по смисъла на този регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20121212">12 декември 2012 година</DATE> относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада производство по принудително изпълнение, образувано по искане на притежавано от административно-териториална единица дружество, срещу физическо лице с местожителство в друга държава членка за събиране на неплатено задължение за паркиране на обществен паркинг, чиято експлоатация е възложена на посоченото дружеството от същата административна единица, което задължение няма никакъв наказателен характер, а представлява обикновена насрещна престация за извършена услуга.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Регламент № 1215/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че в Хърватия нотариусите, действащи в рамките на предоставените им от националното право правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>автентичен документ<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, не попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>съд или правораздавателен орган<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> по смисъла на този регламент.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>