Настоящата жалба се вписва в рамките на производство по възражение на LG Electronics Inc. 2  – Наричано по-нататък „LG“ или „възразяващата страна“. срещу заявката за регистрация на марка на Общността „compressor technology“, подадена в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH 3  – Наричано по-нататък „BSH“ или „заявителят“. . С жалбата се иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 декември 2014 г., BSH/СХВП — LG Electronics (compressor technology) 4  – Т‑595/13, EU:T:2014:1023, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“. .

Тази жалба има два аспекта.

От една страна, тя би трябвало да позволи на Съда отново да уточни случаите, в които, за да изпълни задачата си на съд, осъществяващ контрол за законосъобразност, съдът на Съюза е длъжен служебно да разгледа правно основание.

От друга страна, тя би трябвало да позволи на Съда да се произнесе по структурата и упражняването на способите за обжалване пред СХВП, с които се иска преразглеждане на решенията на отделите по споровете. В частност Съдът ще трябва да определи обхвата и условията за прилагане на член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) 5  – ОВ L 28, стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221; изменен с Регламент (ЕО) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 година (ОВ L 360, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 64, наричан по-нататък „Регламент № 216/96“). .

Тази разпоредба предвижда следното: „При производства inter partes в отговора си ответникът може да търси решение, което [отменя] или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната [в жалбата]. Подадените [искания стават безпредметни], ако обжалващият [оттегли жалбата си]“.

В настоящото производство BSH подава жалба на основание членове 58—64 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността 6  – ОВ L 78, стр. 1. , с която иска преразглеждане на решението на отдела по споровете за много ограничен списък от стоки, а LG подава насрещна жалба за преразглеждане на решението за доста по-голям списък от стоки, при това в отговора, подаден на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96.

С решение от 5 септември 2013 г. 7  – Преписка R 1176/2012‑1. Решение, изменено с решение за поправка от 3 декември 2013 г., наричано по-нататък „спорното решение“. първи апелативен състав на СХВП (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата на BSH и частично уважава искането на LG.

Спорът в настоящото дело се отнася до законосъобразността на това решение.

Макар жалбата за отмяна, подадена до Общия съд, да засяга единствено преценката по същество на вероятността от объркване между конфликтните знаци за целите на регистрация на марката „compressor technology“, подадената пред Съда жалба повдига два въпроса от чисто правно естество, свързани, от една страна, със служебното начало в съдебното производство, а от друга страна, със съществуването и законосъобразността на един способ за защита.

По отношение на служебното начало в съдебното производство ще предложа на Съда да отмени обжалваното съдебно решение не въз основа на изложените от BSH пред Съда основания, а защото Общият съд не е разгледал служебно две абсолютни основания за отмяна, изведени, първо, от липсата на компетентност на апелативния състав да преразгледа решението на отдела по споровете за стоки, различни от посочените от заявителя в главната жалба, и второ, от нарушението на правото на изслушване на последния в рамките на това производство.

Доколкото тези две основания бяха обсъдени в състезателното производство пред Съда, аз ще му предложа да ги разгледа служебно и да се произнесе по съществото на спора.

В тези рамки Съдът ще трябва по-специално да определи дали от гледна точка както на правилата по членове 58—64 от Регламент № 207/2009, така и на процесуалните гаранции, прогласени в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 действително създава способ за защита, успореден с този по Регламент № 207/2009.

Така Съдът ще трябва да сложи край на настоящото несигурно правно положение, предизвикано от разнородните подходи, възприети от различните апелативни състави на СХВП и различните състави на Общия съд при тълкуването на тази разпоредба.

В настоящото заключение ще обясня причините, поради които член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 очевидно не може да има амбицията да създаде отделен способ за защита, независим от този по член 58 и следващите от Регламент № 207/2009. Следователно ще защитавам тезата, че като е приел да разгледа и е уважил явно недопустима жалба, апелативният състав не е имал правомощие да преразгледа решението на отдела по споровете по отношение на стоки, различни от посочените в главната жалба, и е превишил пределите на своята компетентност.

При условията на евентуалност ще обясня също така, че той е нарушил правото на защита на BSH, като не му е позволил да представи становище по подадената от LG насрещна жалба.

В резултат на това ще предложа на Съда да отмени спорното решение и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски по двете производства.

С решение от 3 май 2012 г. отделът по споровете отхвърля частично заявката на BSH за регистрация на марка на Общността „compressor technology“. Всъщност той приема, че е налице вероятност от объркване с по-ранната марка „KOMPRESSOR“, която LG държи за част от претендираните стоки от класове 7, 9 и 11 по смисъла на Ницската спогодба 10  –Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена. , сред които електроуреди за почистване за домакински цели, включително прахосмукачки и уреди за вакуумно събиране на сухи и мокри отпадъци 11  –Вж. пълния списък на съответните стоки в точка 3 от обжалваното съдебно решение. .

За останалите претендирани стоки от класове 7, 9 и 11 отделът по споровете отхвърля възражението на LG, с мотива че няма вероятност от объркване.

Страните са уведомени за това решение на 3 май 2012 г.

На 26 юни 2012 г. BSH подава срещу него жалба за отмяна, като попълва предвидения за това формуляр за обжалване, а на 3 септември 2012 г. представя писмено изложение на основанията за обжалване. BSH иска преразглеждане на решението на отдела по споровете в частта, която се отнася до преценката на вероятността от объркване при електроуредите за почистване за домакински цели, включително прахосмукачки и уреди за вакуумно събиране на мокри и сухи отпадъци, попадащи в клас 7, без да се засягат останалите стоки.

На 31 октомври 2012 г. с общ акт, озаглавен „Отговор“, LG от една страна излага съображенията си в отговор на доводите на BSH, изложени в жалбата на последното, а от друга страна, иска преразглеждане на решението на отдела по споровете, като бъде отхвърлена заявката за регистрация на марката „compressor technology“ в още по-голяма степен. В частност LG твърди, че за разлика от приетото в решението на отдела по споровете има вероятност от объркване при следните стоки:

клас 7: електрически машини за почистване на отпадъци, по-специално машини за смилане на отпадъци и за пресоване на отпадъци,

клас 9: кантари; електроуреди за запояване на ленти; устройства (електрически/електронни) за дистанционно управление, сигнализация и управление на домакински и кухненски машини и апарати; информационни носители на данни със запис и без запис, които се употребяват в машина за домакински уреди, електрически машини за продажба на напитки или хранителни продукти, автоматични машини за продажба; резервни части за всички посочени по-горе стоки, включени в клас 9.

Части за електрически уреди и инструменти, включени в клас 9, а именно електрически ютии; кухненски везни,

клас 11: инфрачервени лампи (не за медицински цели); нагревателни възглавници (не за медицински цели), електрически одеяла (не за медицински цели); механични сокоизтисквачки за продажба на разхладителни напитки, предназначени за употреба заедно с уреди за охлаждане на напитки.

С писмо от 8 ноември 2012 г., озаглавено „Съобщаване на бележките“, СХВП уведомява BSH за подадения от LG „отговор“, като му указва, че „писмената част на производството е приключила, че поради това приложените бележки се съобщават само за сведение, че преписката ще бъде своевременно изпратена на апелативния състав и че той ще се произнесе по спора“.

В точка 13 от спорното решение апелативният състав приема жалбата на BSH за допустима, тъй като е подадена в съответствие с членове 58—60 от Регламент № 207/2009 и правило 48 от Регламент № 2868/95.

В точка 14 от спорното решение, в рамките на преценката за обхвата на жалбата, апелативният състав изтъква, че със своя отговор на изложението на BSH на основанията за обжалване LG е подало „акцесорна“ жалба („ancillary appeal“) съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, с която иска преразглеждане на решението на отдела по споровете по отношение на стоките от класове 7, 9 и 11.

След проведеното разглеждане апелативният състав отхвърля жалбата на BSH и частично уважава насрещната жалба на LG.

При това положение BSH подава жалба за отмяна пред Общия съд, като повдига само едно основание, а именно нарушение от апелативния състав на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 при преценката на вероятността от объркване на конфликтните знаци.

Общият съд отхвърля тази жалба.

С жалбата си BSH моли Съда да отмени обжалваното съдебно решение и спорното решение и при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд, както и да осъди СХВП да заплати съдебните разноски за двете производства.

СХВП иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди BSH да заплати съдебните разноски.

В подкрепа на жалбата си BSH изтъква две основания.

Първото основание се повдига за пръв път пред Съда. То е изведено от допуснато от СХВП нарушение на член 60 от Регламент № 207/2009, който определя процесуалните правила, приложими при подаване на жалба пред апелативните състави на СХВП. Всъщност BSH твърди, че подадената от LG насрещна жалба е недопустима, доколкото не отговаря на нито едно от условията за срок и за форма, предвидени в този член.

Второто основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 при преценката на вероятността от объркване между знаците „compressor technology“ и „KOMPRESSOR“.

Не мисля, че на този етап е необходимо да се преценява дали в спорното решение са допуснати нарушенията, изложени от BSH в жалбата. Всъщност поначало ми се струва, че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено, поради това че Общият съд е пропуснал служебно да постанови, че спорното решение е прието от некомпетентен орган и в нарушение на правото на защита на заявителя.

Всъщност аз считам, че насрещната жалба, подадена от възразяващата страна, е била явно недопустима, поради което апелативният състав не е бил компетентен да преразгледа решението на отдела по споровете по отношение на стоките, посочени в тази жалба.

Освен това аз намирам, че апелативният състав е изменил решението на отдела по споровете и по този начин е уважил претенциите на възразяващата страна, без предварително да е дал възможност на BSH надлежно да изложи своята гледна точка, и така е нарушил неговото право на защита.

Липсата на компетентност и съществените процесуални нарушения са абсолютни основания за отмяна, които могат и трябва да бъдат разгледани служебно от съда на Съюза, когато страните са пропуснали да направят това.

От правилата, уреждащи производството пред съдилищата на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 177 от Процедурния правилник на Общия съд следва, че предметът на спора се определя и очертава от страните. От това следва, че по принцип съдът на Съюза не може да излезе извън отправените от тях искания и освен това трябва да се произнесе по тези искания в рамките на фактическите и правните обстоятелства, изложени от страните.

Ролята на съда на Съюза обаче не е пасивна. В рамките на съдебните спорове, свързани с марката на Общността, осъществяваният от него съдебен контрол не се ограничава до просто повторение на контрола, извършен преди това от апелативния състав на СХВП 12  –Решение СХВП/Kaul (C‑29/05 P, EU:C:2007:162, т. 55). . Неговата роля не се ограничава и до преценка на основателността на становищата на всяка от страните в спора, като за тази цел се придържа стриктно към изложените от тях основания и доводи. Всъщност функцията на съда на Съюза не е само да бъде арбитър. Той трябва също така да гарантира спазването на правото на Съюза, и по-специално основните гаранции, прогласени в Хартата.

Ето защо правилата, уреждащи производството пред всяка юрисдикция на Съюза, и съдебната практика са определили хипотези, при които, за да изпълни задачата си да се произнесе относно законосъобразността, съдът на Съюза е компетентен служебно да разгледа правно основание.

Така по силата на Процедурния правилник на Общия съд той може служебно да разгледа въпроса за своята явна липса на компетентност да се произнесе по иск или жалба или относно тяхната явна недопустимост или явна липса на всякакво правно основание 13  –Вж. член 126 от Процедурния правилник на Общия съд. . Той може също така служебно да разгледа липсата на абсолютни процесуални предпоставки 14  –Вж. член 129 от Процедурния правилник на Общия съд. , тоест нарушенията на съществено условие за допустимост на жалба, каквото е наличието на обжалваем акт 15  –Определение ISAE/VP и Interdata/Комисия (С‑130/91, EU:C:1992:7, т. 11). , активната процесуална легитимация 16  –Решения Италия/Комисия (С‑298/00 Р, EU:C:2004:240, т. 35) и Regione Siciliana/Комисия (С‑417/04 Р, EU:C:2006:282, т. 36). или спазването на процесуалните срокове 17  –Решения Politi/Европейска фондация за обучение (С‑154/99 Р, EU:C:2000:354, т. 15 и цитираната съдебна практика) и Evropaïki Dynamiki/Комисия (С‑469/11 Р, EU:C:2012:705, т. 50 и цитираната съдебна практика). .

Освен това Съдът установява разграничение, от една страна, между основанията, свързани със законосъобразността на обжалвания акт по същество, които произтичат от нарушаването на правна норма, свързана с прилагането на Договора за функционирането на ЕС и които могат да бъдат разглеждани от съда на Съюза само ако са повдигнати от страните, и от друга страна, основанията, които оспорват външната незаконосъобразност на обжалвания акт, произтичат от съществени процесуални нарушения, абсолютни са и трябва служебно да бъдат разгледани от съда на Съюза 18  –Решения Комисия/Sytraval и Brink’s France (С‑367/95 Р, EU:C:1998:154, т. 67 и цитираната съдебна практика) и Комисия/Ирландия и др. (С‑89/08 Р, EU:C:2009:742, т. 40). . В последния случай нередностите, засягащи формата на акта или провеждането на производството, нарушават правата на трети лица или на лицата, посочени в акта, или могат да окажат влияние върху неговото съдържание 19  –Тази дефиниция е взета от Rideau, J. Recours en annulation. — Jurisclasseur Europe, fascicule 331, point 22. . Може да става въпрос например за липса на надлежна заверка 20  –Решение Комисия/Solvay (С‑287/95 Р и С‑288/95 Р, EU:C:2000:189, т. 55). или липса на уведомяване 21  –Решение Hoechst/Комисия (С‑227/92 Р, EU:C:1999:360, т. 72). .

Така Съдът потвърждава, че липсата на компетентност на автора на обжалвания акт 22  –Решение Salzgitter/Комисия (С‑210/98 Р, EU:C:2000:397, т. 56 и цитираната съдебна практика) и определение Planet/Комисия (Т‑320/09, EU:T:2011:172, т. 41 и цитираната съдебна практика). и липсата или непълнотата на мотивите на този акт 23  –Решение Комисия/Ирландия и др. (С‑89/08 Р, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). са абсолютни основания за отмяна, които могат и даже трябва да бъдат служебно разгледани от съда на Съюза дори когато нито една от страните не е поискала това от него.

Ето защо съдът на Съюза, сезиран с жалба за отмяна, не би могъл да бъде упрекнат, че излиза извън рамките на спора, че превишава компетентността си, че се произнася ultra petita или че нарушава процедурния си правилник, когато служебно разгледа такова основание, което засяга именно законосъобразността на акта, чиято отмяна е поискана от него 24  –Решение Комисия/Ирландия и др. (C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 35). .

В различните посочени в съдебната практика примери нарушението в обжалвания акт е достатъчно сериозно и обосновава санкцията от страна на съда на Съюза, макар то да не е бил изтъкнато от жалбоподателя. С други думи, когато обжалваният акт противоречи на силата на пресъдено нещо или е приет при съществено нарушаване на процесуална норма или на основно право, не е толкова важно дали в него са допуснати и нарушенията, изложени от жалбоподателя в искането му за отмяна. Защитата на правния ред на Съюза и на основните права позволяват, и в съответния случай задължават съда, който осъществява контрол за законосъобразност, да констатира, че в този акт е допуснато нарушение, което при всяко едно положение налага неговата отмяна.

Очевидно е, че това правомощие не може да зависи от условието да е свързано с изложените от страните основания и доводи. Всъщност спазването на това условие би било в противоречие със самия предмет на правомощието за служебно разглеждане, което има за цел именно да замести бездействието на страните, когато е нарушена императивна правна норма.

В случая от представените на Общия съд материали се установява, че подадената от LG на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 насрещна жалба не е отговаряла на нито едно от условията за срок и форма, които следва да изпълнява, за да се приеме за допустима.

От спорното решение ясно следва също, че макар в точка 13 да се е произнесъл изрично по допустимостта на подадената от BSH главна жалба, апелативният състав в нито един момент не е разгледал допустимостта на насрещната жалба на LG, и то въпреки че спорното решение се основава на изложените от него обстоятелства.

Може ли да бъде уважена жалба, ако в самото начало не е била проверена нейната допустимост?

Трябва да призная, че това е деликатна задача, при положение че е налице значително объркване относно обхвата на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 и относно процесуалните норми, регламентиращи подаването на такава жалба.

Въпреки това, каквито и да са обстоятелствата, като не се е произнесъл по допустимостта на подадената от LG жалба, апелативният състав е нарушил правило 49, параграф 1 от Регламент № 2868/95, което, да припомня, гласи, че „[а]ко жалбата не отговаря на изискванията по членове [58—60 от Регламент № 207/2009] и правило 48, параграф 1, буква в) и параграф 2 [относно съдържанието на жалбата], апелативният състав я отхвърля като недопустима“.

Освен това, като се е произнесъл по тази жалба, той е нарушил и границите на своята компетентност, тъй като жалба има само ако е законосъобразно подадена.

Ето защо, преди да прецени повдигнатите от страните основания за отмяна, Общият съд е бил длъжен да разгледа служебно компетентността на апелативния състав да приеме спорното решение.

Нещо повече, от данните в преписката се установява ясно, че спорното решение е прието без BSH да е могло да представи предварително ответен отговор по подадената от LG насрещна жалба, което несъмнено е опорочило мотивите на това решение. Този пропуск е още по-очевиден, тъй като изложените от LG в насрещната жалба съображения явно са били решаващи за изхода на производството, понеже апелативният състав е преразгледал решението на отдела по споровете в ущърб на BSH.

Въз основа на цитираната по-горе от мен съдебна практика Съдът многократно приема, че ако съдебното решение се основава на факти и документи, с които страните или една от страните не са могли да се запознаят и по които следователно не са били в състояние да вземат отношение, би бил нарушен основен принцип на правото.

Ето защо Общият съд е бил длъжен, при липса на преценка относно компетентността на апелативния състав, служебно да извърши контрол за законосъобразност на спорното решение както от гледна точка на основните принципи на правото на изслушване и на състезателност, така и на член 63, параграф 2 и член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009.

Следователно предлагам на Съда да отмени обжалваното съдебно решение с тези мотиви.

В случай на отмяна на обжалваното съдебно решение член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз предвижда, че той може да върне делото на Общия съд за постановяване на решение или сам да постанови окончателно решение, когато фазата на производството позволява това.

По мое мнение фазата на производството позволява произнасяне по същество по двете правни основания, които предлагам на Съда да разгледа служебно.

Първо, що се отнася до това дали апелативният състав е бил компетентен да преразгледа решението на отдела по споровете по отношение на стоките, посочени в насрещната жалба на LG, този въпрос е свързан с допустимостта на тази жалба и е обсъждан от BSH и СХВП в рамките на техните писмени становища и в заседанието пред Съда.

Второ, що се отнася до това дали в спорното решение е нарушено правото на защита на BSH, доколкото то не е било изслушано, този въпрос също е бил разискван от двете страни пред Съда.

Ето защо предлагам на Съда да разгледа служебно основанието за липса на компетентност на апелативния състав да приеме спорното решение.

Следователно в рамките на моето заключение ще разгледам при условията на евентуалност основанието за нарушение на правото на заявителя на изслушване и на принципа на състезателност в производството за приемане на това решение.

Съгласно член 137 от Процедурния правилник на Съда, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, Съдът се произнася по съдебните разноски в съдебното решение или определението, с което слага край на производството.

В случая следва да се отбележи, че макар обжалваното съдебно решение да се отменя, аз предлагам на Съда да уважи жалбата на BSH и да отмени спорното решение. Следователно предлагам СХВП да бъде осъдена да понесе съдебните разноски, направени от BSH както в първоинстанционното производство, така и в рамките на производството по обжалване, съобразно неговото искане.