<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-674/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CJ0674</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2022:303">EU:C:2022:303</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>13</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>13</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20220427">27.4.2022 г.</DATE> — Дело C‑674/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Airbnb Ireland</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (втори състав)</P><P><DATE ISO="20220427">27 април 2022 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: френски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Вътрешен пазар</KEYWORD><KEYWORD>Член 114, параграф 2 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Изключване на данъчни разпоредби</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2000/31/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Услуги на информационното общество</KEYWORD><KEYWORD>Електронна търговия</KEYWORD><KEYWORD>Телематичен портал за посредничество във връзка с недвижими имоти</KEYWORD><KEYWORD>Член 1, параграф 5, буква a)</KEYWORD><KEYWORD>Изключване на данъчната област</KEYWORD><KEYWORD>Определение</KEYWORD><KEYWORD>Регионална правна уредба относно данък за обектите за туристическо настаняване</KEYWORD><KEYWORD>Разпоредба, задължаваща посредниците да предоставят на данъчните органи при писмено искане определени данни относно дейността на такива обекти с цел да се определят лицата</KEYWORD><KEYWORD>платци на този данък</KEYWORD><KEYWORD>Член 56 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Липса на дискриминация</KEYWORD><KEYWORD>Липса на ограничение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑674/20</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) с акт от <DATE ISO="20201126">26 ноември 2020 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20201210">10 декември 2020 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Airbnb Ireland UC</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Région de Bruxelles-Capitale,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (втори състав),</P><P>състоящ се от: A. Prechal, председател на състава, J. Passer, F. Biltgen, N. Wahl (докладчик) и M. L. Arastey Sahún, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за Airbnb Ireland UC, от D. Van Liedekerke, advocaat, както и от A. Laes и M. Van Lierde, адвокати,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Région de Bruxelles-Capitale, от C. Molitor, адвокат,</P></ITEM><ITEM><P>за испанското правителство, от L. Aguilera Ruiz, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за френското правителство, от N. Vincent и T. Stéhelin, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от R. Guizzi, avvocato dello Stato,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman и J. Hoogveld, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за австрийското правителство, от J. Schmoll, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от W. Roels, S. Kalėda, P.‑J. Loewenthal и L. Armati, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 5, буква а) и член 15, параграф 2 от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 година</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="178" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2000">ОВ L 178, 2000 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257), на членове 1—3 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061212">12 декември 2006 година</DATE> относно услугите на вътрешния пазар (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="376" PAGE.FIRST="36" DATE.PUB="2006">ОВ L 376, 2006 г., стр. 36</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50), както и на член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на подадена от Airbnb Ireland UC жалба за отмяна на член 12 от постановлението на Région de Bruxelles-Capitale (регион Брюксел-столица, Белгия) от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE>, с което се въвежда регионален данък за обектите за туристическо настаняване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2000/31</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно съображение 12 от Директива 2000/31:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>Необходимо е да се изключат от приложното поле на настоящата директива определени дейности въз основна на това, че свободата на предоставяне на услуги в тези сфери не може на този етап да бъде гарантирана съгласно Договора или съществуващото вторично законодателство; изключването на тези дейности не трябва да засяга инструментите, които биха се оказали необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар; данъчното облагане, и по-специално данък добавена стойност върху голям брой услуги, които са обхванати от настоящата директива, трябва да се изключи от приложното поле на настоящата директива<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съображение 13 от посочената директива гласи следното:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>Настоящата директива няма за цел да определи правила в областта на фискалните задължения, нито пък предотвратява съставянето на документи, които засягат фискални аспекти на електронната търговия<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Съображение 21 от тази директива гласи:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Обхватът на координираната област не засяга бъдещата хармонизация в Общността по отношение на услугите на информационното общество и бъдещото законодателство, прието на национално ниво в съответствие със законодателството на Общността; координираната област обхваща само изисквания във връзка с онлайн дейности, като онлайн информация, онлайн реклама, онлайн пазаруване, онлайн сключване на договори […]<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2000/31, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Цел и приложно поле<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива има за цел да допринесе за нормалното функциониране на вътрешния пазар, като осигурява свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="001.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива сближава, до степен, необходима за постигането на целта, посочена в параграф 1, определени национални разпоредби за услугите на информационното общество по отношение на вътрешния пазар, установяване на доставчиците на услуги, търговските съобщения, електронните договори, отговорността на посредниците, кодекси за поведение, извънсъдебно уреждане на спорове, средства за правна защита и сътрудничество между държавите членки.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="001.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA><P>Настоящата директива не се прилага за:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>данъчната област;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 3, параграф 2 от посочената директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Държавите членки не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава членка<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 4 от посочената директива дерогация от тази забрана е възможна, при условие че тя е пропорционална с оглед на преследваната цел, само по съображения, свързани с обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 15, параграф 2 от същата директива гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Държавите членки могат да установят задължения за доставчиците на услуги на информационното общество за бързо информиране на компетентните публични органи за предполагаеми незаконни действия или информация, предоставена на получателите на техните услуги, или задължения за предаване на компетентните органи, по тяхно искане, на информация[,] която позволява идентифицирането на получатели на техните услуги, с които те имат договори за съхраняване на данни<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2006/123</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 1 от Директива 2006/123, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Предмет<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="001.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива установява общи разпоредби за улесняване упражняването на свободата на установяване за доставчиците на услуги и свободното движение на услуги, като същевременно се запазва високото качество на услугите.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Обхват<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="002.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава членка.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="002.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Настоящата директива не се прилага в областта на данъчното облагане<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Член 3 от същата директива, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Отношения с други разпоредби на правото на [Съюза]<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>, предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>„Ако разпоредбите на настоящата директива влизат в противоречие с разпоредба на друг акт на [Съюза], регулираща специфични аспекти на достъпа до или упражняването на дейност по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии,<?PAGE NO="5"?> предимство има разпоредбата на другия акт на [Съюза] и тя се прилага към тези специфични сектори или професии. […]</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="003.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки прилагат разпоредбите на настоящата директива в съответствие справилата на Договора за правото на установяване и свободното движение на услуги<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийско право</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С постановление от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> на регион Брюксел-столица относно регионалния данък за обектите за туристическо настаняване (Moniteur belge, <DATE ISO="20170106">6 януари 2017 г.</DATE>, стр. 509, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE><QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) се въвежда фиксиран по размер данък въз основа на отделна нощувка, дължим от всеки оператор на обект за туристическо настаняване, като последният включва настаняване на туристи в жилища, когато то се извършва срещу заплащане (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>фиксираният по размер туристически данък<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Съгласно член 2, точка 8 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> посредник е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>всяко физическо или юридическо лице, което срещу заплащане предприема действия във връзка с предлагане на пазара на туристическите услуги на място за настаняване, осигурява туристическа реклама на обект за туристическо настаняване или предлага услуги, чрез които операторите и туристите могат да влязат в пряк контакт помежду си<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Съгласно член 3 от това постановление фиксираният по размер туристически данък се изчислява, като основният му размер се умножава за всяко място за настаняване, намален за местата за настаняване в жилища, по броя на нощувките, които туристите са осъществили в съответното място за настаняване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>От член 4 от посоченото постановление следва, че фиксираният по размер туристически данък се дължи от оператора на обекта за туристическо настаняване или, ако той е неплатежоспособен или неизвестен, от собственика на недвижимия имот, а от член 7 от същото постановление следва, че данъчнозадълженото лице за този данък трябва да подава до данъчната администрация месечна декларация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>За обектите за туристическо настаняване в региона Брюксел-столица, за които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, посредниците са длъжни въз основа на писмено искане да съобщават на посочените от правителството длъжностни лица данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година.</ALINEA><ALINEA>На посредник, който не изпълни писменото искане по предходната алинея, може да бъде наложена административна глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>След влизането в сила на постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> данъчната администрация на регион Брюксел-столица отправя на <DATE ISO="20170210">10 февруари 2017 г.</DATE> искане за информация до Airbnb Ireland относно лицата — платци на фиксирания по размер туристически данък, които използват услугите му (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>първото искане за информация<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170331">31 март 2017 г.</DATE> Airbnb Ireland изразява резерви по това искане и предлага то да бъде подложено на обсъждане с регионалните органи. На <DATE ISO="20170808">8 август 2017 г.</DATE> посочената администрация му изпраща ново по-точно определено искане за информация относно девет обекта за туристическо настаняване, намиращи се в регион Брюксел-столица (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>второто искане за информация<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170908">8 септември 2017 г.</DATE> Airbnb Ireland посочва, че няма да се съобрази с него, поради което на <DATE ISO="20171110">10 ноември 2017 г.</DATE> данъчната администрация на регион Брюксел-столица му налага девет глоби, всяка от тях в размер на <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>В периода между първото искане за информация и второто искане за информация на <DATE ISO="20170710">10 юли 2017 г.</DATE> Airbnb Ireland подава пред запитващата юрисдикция, а именно Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия), жалба за отмяна на член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>След като посочва, че от парламентарните текстове е видно, че с въвеждането на фиксиран по размер туристически данък постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> цели да накара туристическия сектор да участва в произтичащите от туризма финансови разходи и да хармонизира данъчното облагане на обектите за туристическо настаняване, намиращи се в регион Брюксел-столица, запитващата юрисдикция уточнява, че посредниците, сред които е Airbnb Ireland, не са нито лица — платци на този данък, нито са натоварени със събирането му, като за сметка на това член 12 от постановлението ги задължава при писмено искане от страна на данъчната администрация да предоставят информация, а неизпълнението на това задължение води до налагането на административна глоба в размер на <FT TYPE="NUMBER">10000</FT> EUR.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>Като посочва, че съгласно практиката на Съда посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, и която се предоставя заедно с други съпътстващи я услуги, трябва да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>услуга на информационното общество<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> по Директива 2000/31 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Airbnb Ireland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑390/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1112">EU:C:2019:1112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), запитващата юрисдикция, която счита, че посочените в постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> посредници са предимно доставчици на такава посредническа услуга, иска да се установи дали посочената директива е релевантна в разглеждания случай, тъй като член 1, параграф 5, буква а) от нея предвижда, че тя не се прилага в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска по-конкретно да установи как следва да се тълкува този израз и как следва да се квалифицира член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> в това отношение. Посоченият член е част от данъчноправна уредба, но Airbnb Ireland твърди, че изключването, предвидено в член 1, параграф 5, буква а) от Директива 2000/31, което подлежи на стриктно тълкуване, не е приложимо в случая, поради което член 12 от посоченото постановление попада в приложното поле на тази директива. С въведеното от<?PAGE NO="7"?> него задължение за съобщаване обаче член 12 не отговарял на условията, предвидени в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31, при които на държавите членки е позволено да приемат мерки, ограничаващи свободното предоставяне на услуги на информационното общество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>При тези условия Cour constitutionnelle (Конституционен съд, Белгия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 1, параграф 5, буква a) от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че спада към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/> и поради това трябва да се счита за изключено от приложното поле на тази директива национално законодателство, което под страх от административна глоба задължава доставчиците на посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, да съобщават при писмено искане на данъчната администрация <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, за да се установи кои са данъчнозадължените лица за регионален данък върху обектите за туристическо настаняване и облагаемите им приходи?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос трябва ли членове 1—3 от Директива [2006/123] да се тълкуват в смисъл, че тази директива се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос? Трябва ли член 56 [ДФЕС] евентуално да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на такова законодателство?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива [2000/31] да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национално законодателство като описаното в първия преюдициален въпрос и разрешава такова законодателство?<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1, параграф 5, буква а) от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че разпоредба от данъчна правна уредба на държава членка, която, що се отнася до обектите за туристическо настаняване, намиращи се в даден регион на тази държава членка, задължава посредниците, които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, въз основа на писмено искане от страна на данъчната администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, трябва по своето естество да се счита за неразделна част от правната уредба, към която принадлежи, и следователно като попадаща в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, която е изрично изключена от приложното поле на Директивата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Първо, следва да се припомни, че Директива 2000/31 е приета по-специално на основание член 95 ЕО, чийто текст е възпроизведен в член 114 ДФЕС, който в параграф 2 изключва от приложното си поле <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>данъчните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. В решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑338/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:253">EU:C:2004:253</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) Съдът посочва, че този израз обхваща не само всички области на данъчното облагане, без да се прави разграничение между съответните видове данъци или такси, но и всички аспекти на данъчното облагане, без значение дали става въпрос за материалноправни, или процесуалноправни норми. Той уточнява също, че редът и условията за събиране на данъци от всякакъв вид не могат да бъдат отделени от системата на облагане с такси или с данъци, към която те се отнасят (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑338/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:253">EU:C:2004:253</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Второ, това тълкуване следва и от мястото на тези разпоредби в рамките на Договорите. Всъщност член 114, параграф 2 ДФЕС е част от глава 3, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Сближаване на законодателствата<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, която е след глава 2, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Данъчни разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, в рамките на дял VII, която има за предмет <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>[о]бщи правила относно конкуренцията, данъчното облагане и сближаването на законодателствата<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> от Договора за функционирането на ЕС. Следователно всичко, което се отнася до посочената глава 3, а именно сближаването на законодателствата, не се отнася и не може да се отнася до това, което попада в обхвата на посочената глава 2, а именно до данъчните разпоредби.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>Трето, същите разсъждения са водещи и по отношение на вторичното право, прието на основание член 95 ЕО, а след това и на основание член 114 ДФЕС. Така че именно това следва от буквалното тълкуване на израза с широко значение, използван в член 1, параграф 5, буква а) от Директива 2000/31, а именно <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>данъчна област<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, който следователно изисква широко тълкуване, както Съдът е приел например във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>областта на транспорта<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, което има по-широк обхват от израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>транспортни услуги<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151015">15 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Grupo Itevelesa и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑168/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:685">EU:C:2015:685</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Четвърто, тези основания се подкрепят от текста на съображения 12 и 13 от Директива 2000/31, в които се посочва, че тази директива изключва от приложното си поле <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>данъчното облагане<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> и че посочената директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>няма за цел да определи правила в областта на фискалните задължения<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В случая е безспорно установено, че услуги като предоставяните от Airbnb Ireland са услуги на информационното общество, попадащи в обхвата на Директива 2000/31, като Съдът е определил, че това е посредническа услуга, която има за предмет свързване чрез електронна платформа и срещу възнаграждение на потенциални наематели с професионални или непрофесионални наемодатели, предлагащи услуги по краткосрочно настаняване под наем, като заедно с нея се предоставят съпътстващи я услуги (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Airbnb Ireland</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑390/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1112">EU:C:2019:1112</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Както обаче отбелязва запитващата юрисдикция, приложимостта на тази директива към спора по главното производство е обусловена от условието член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE>, с който по отношение на посредниците във връзка с обектите за туристическо настаняване, намиращи се в региона Брюксел-столица, които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, се налага задължение въз основа на писмено искане от страна на данъчната администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки<?PAGE NO="9"?> и използвани места за настаняване през изтеклата година, да не може да се счита за попадащ в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>, тъй като в противен случай той би бил извън обхвата на Директива 2000/31 съгласно член 1, параграф 5, буква а) от тази директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>В това отношение следва да се подчертае, че макар да е вярно, че член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> се отнася не до лицата — платци на фиксирания по размер туристически данък, а до лицата, които изпълняват посредническа дейност при използването на обекти за туристическо настаняване срещу заплащане, и че предметът му е предоставянето на информация на администрацията на регион Брюксел-столица, под страх от административна глоба, това не променя факта, на първо място, че данъчната администрация е получателят на тази информация, на второ място, както подчертава самата запитваща юрисдикция, че посоченият член е част от данъчна правна уредба, а именно постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE>, и на трето място, че информацията, която тази разпоредба изисква да бъде предадена, по своето същество представлява неразделна част от посочената правна уредба, тъй като само чрез нея е възможно да се определи лицето, което действително е задължено да плати този данък, данъчната основа на този данък, а именно мястото на настаняване в жилища, броят на местата за настаняване, както и броят на нощувките, и съответно размерът на данъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че разпоредба от данъчна правна уредба на държава членка, която, що се отнася до обектите за туристическо настаняване, намиращи се в даден регион на тази държава членка, задължава посредниците, които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, въз основа на писмено искане от страна на данъчната администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, трябва да се счита като представляваща по своето естество неразделна част от правната уредба, към която принадлежи, и следователно като попадаща в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, която е изрично изключена от приложното поле на Директива 2000/31.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Италианското и австрийското правителство считат, че вторият въпрос е недопустим, тъй като запитващата юрисдикция не е направила необходимите уточнения съгласно член 94, буква в) от Процедурния правилник на Съда в подкрепа на позоваването на членове 1—3 от Директива 2006/123, както и на член 56 ДФЕС, и не е уточнила какви заключения възнамерява да изведе за разрешаването на спора по главното производство от желаното тълкуване на тези разпоредби. Следователно необходимостта от този въпрос не произтичала от акта за преюдициално запитване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Следва да се констатира, че вторият въпрос се подразделя на две части, като първата част цели да се установи дали членове 1—3 от Директива 2006/123 не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, а втората част се отнася до съвместимостта на такава правна уредба с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Що се отнася до първата част от втория въпрос, вярно е, че запитващата юрисдикция не е предоставила никаква информация в подкрепа на посочването на членове 1—3 от Директива 2006/123, така че Съдът не е запознат с причините, поради които посочената юрисдикция има съмнения относно тълкуването на тези разпоредби, нито връзката, която тя установява между тях и член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE>, противно на изискванията, установени в член 94, буква в) от Процедурния правилник (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200630">30 юни 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>Airbnb Ireland и Airbnb Payments UK</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑723/19</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:509">EU:C:2020:509</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно първата част от втория преюдициален въпрос е недопустима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Що се отнася до втората част от втория въпрос обаче, в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция неколкократно споменава член 56 ДФЕС, когато излага накратко всички изтъкнати от Airbnb Ireland основания. Следователно Съдът е в състояние да установи точната връзка, която в конкретния контекст на делото по главното производство запитващата юрисдикция прави между тази разпоредба и член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> Поради това втората част от втория въпрос следва да се приеме за допустима и да ѝ се отговори по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По същество</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>С втората част на втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правна уредба като разглежданата в главното производство, с която по отношение на доставчици на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, независимо от мястото им на установяване и начина, по който посредничат, що се отнася до обекти за туристическо настаняване, намиращи се в даден регион на съответната държава членка, по отношение на които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, се налага задължение въз основа на писмено искане от страна на регионалната данъчна администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, е в противоречие със забраната, наложена с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Най-напред следва да се подчертае, че член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> въвежда задължение за изпълнение на искане на данъчните органи за предоставяне на информация по отношение на всички посредници, чиято дейност се отнася до обекти за туристическо настаняване, намиращи се в регион Брюксел-столица, независимо от мястото на установяване на тези посредници и следователно независимо от държавата членка, в която са установени, без да е от значение също и начинът, по който тези икономически оператори посредничат — по цифров път или чрез други способи за осъществяване на връзка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Следователно подобна правна уредба не е дискриминационна и сама по себе си не се отнася до условията за предоставяне на посреднически услуги, а с нея само се въвежда задължение за доставчиците на услуги, след като бъде предоставена тази услуга, за целите на правилното събиране на данъците да запазват данните, свързани с отдаването под наем на въпросните имоти от съответните собственици.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че национално законодателство, противопоставимо на всички оператори, действащи на националната територия, което няма за предмет да уреди условията относно предоставянето на услуги от<?PAGE NO="11"?> съответните предприятия и следователно ограничителният ефект, който то би могло да има върху свободното предоставяне на услуги, е твърде несигурен и непряк, за да може да се счита, че въведеното с него задължение е от естество да създаде пречки за тази свобода, не е в противоречие със забраната по член 56 ДФЕС (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pelckmans Turnhout</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑483/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:304">EU:C:2014:304</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Като на теория приема този недискриминационен характер, Airbnb Ireland счита, че на практика член 12 от постановлението от <DATE ISO="20161223">23 декември 2016 г.</DATE> засяга по-специално посреднически услуги като тези, които то осигурява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Несъмнено развитието на технологичните средства, както и настоящата структура на пазара на предоставяне на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти водят до констатацията, че посредниците, които предоставят услугите си чрез телематичен портал, в приложение на правна уредба като разглежданата в главното производство, вероятно трябва да изпълняват по-често и по-значимо задължение за предаване на данни на данъчната администрация от това на други посредници. Това по-голямо задължение обаче представлява само отражение на по-значителния брой сделки, извършвани от посочените посредници, и на съответния им пазарен дял. Следователно това не води до каквато и да било дискриминация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>По-нататък, следва да се отбележи, че по самото си естество данъчните задължения водят до допълнителни тежести за доставчиците на услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Съдът обаче е имал случай да подчертае, че член 56 ДФЕС не се отнася до мерките, единственото действие на които е създаването на допълнителни разходи за разглежданата доставка и които засягат доставката на услуги между държави членки по същия начин както доставката им в рамките на една държава членка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181122">22 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑625/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:939">EU:C:2018:939</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Накрая, макар да е възможно задължението за всички посредници при поискване от данъчната администрация да ѝ предоставят информация относно данните на оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, да доведе до допълнителни разходи, по-специално свързани с търсенето и съхраняването на съответните данни, следва да се отбележи, че особено в случаите на посреднически услуги, предоставяни по цифров път, разглежданите данни се съхраняват от посредници като Airbnb Ireland, така че при всички случаи допълнителните разходи, което посоченото задължение поражда за тези посредници, изглеждат ограничени.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение е достатъчно да се направи позоваване на изявленията на Airbnb Ireland по делото, по което е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191219">19 декември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Airbnb Ireland</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑390/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1112">EU:C:2019:1112</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), съгласно които то посочва, че предлага като услуга <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>система за оценка на наемодателите и наемателите, достъпна за бъдещи наемодатели или наематели<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, което само по себе си е свързано със съхраняване на съответните данни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Ето защо на втората част от втория въпрос следва да се отговори, че правна уредба като разглежданата в главното производство, с която по отношение на доставчици на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, независимо от мястото им на установяване и начина, по който посредничат, що се отнася до обекти за туристическо<?PAGE NO="12"?> настаняване, намиращи се в даден регион на съответната държава членка, по отношение на които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, се налага задължение въз основа на писмено искане от страна на регионалната данъчна администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, не е в противоречие със забраната, наложена с член 56 ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Третият преюдициален въпрос се отнася до тълкуването на член 15, параграф 2 от Директива 2000/31 и се основава на предпоставката, че последната е приложима към спора в главното производство. От отговора на първия въпрос обаче следва, че случаят не е такъв. Следователно не е необходимо да се отговаря на третия въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Разпоредба от данъчна правна уредба на държава членка, която, що се отнася до обектите за туристическо настаняване, намиращи се в даден регион на тази държава членка, задължава посредниците, които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, въз основа на писмено искане от страна на данъчната администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, трябва да се счита като представляваща по своето естество неразделна част от правната уредба, към която принадлежи, и следователно като попадаща в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>данъчната област<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, която е изрично изключена от приложното поле на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000608">8 юни 2000 година</DATE> за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия).</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба, с която по отношение на доставчици на посреднически услуги във връзка с недвижими имоти, независимо от мястото им на установяване и начина, по който посредничат, що се отнася до обекти за туристическо настаняване, намиращи се в даден регион на съответната държава членка, по отношение на които извършват посредническа дейност или водят рекламна политика, се налага задължение въз основа на писмено искане от страна на регионалната данъчна администрация да ѝ съобщават данните за оператора и координатите на обектите за туристическо настаняване, както и броя нощувки и използвани места за настаняване през изтеклата година, не е в противоречие със забраната, наложена с член 56 ДФЕС.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><?PAGE NO="13"?><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>