<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-12-202512C104202402790-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0279-24-202504338-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="06-05-25" name="CustomProvisoryEditionDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="3/12/2025 10:41:08" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="bMAyVP1+KxRqpP3L1DOSx9YyylsOOK/DK/R09vXxEC/L8IFY5bqnWOACp4cZj0i0QBnMvAsfD28Se0PmeKnR8m/Ifp9jEk4jZkYxegkSdOw7Pivo5rt6YXdSV8atH+SRqtpMFKPVCSG/Dv+NU5gHaOyAGLsNAuB1fliUStkd4Oo=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0279" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06-05-25 14:36:54" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="5229d8e5efbe4913aad6fed539215701" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0279" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на R. Norkus — Дело C-279/24</div>
      <div id="rId21" style="default">Liechtensteinische Landesbank</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      R. NORKUS
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 22 май 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑279/24
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      AY
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Liechtensteinische Landesbank (Österreich) AG
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси — Регламент (ЕО) № 593/2008 — Член 3, параграфи 1 и 2 — Избор на приложимо право — Член 6, параграфи 1 и 2 — Приложно поле — Договор, сключен между продавач или доставчик и потребител с местопребиваване в друга държава членка — Насочване на дейността към държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, след сключването на договора, съдържащ клауза за избор на приложимо право — Член 6, параграф 4, буква a) — Изключения — Инвестиционни услуги — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), има за предмет тълкуването на член 6 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>), и на член 3, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитването е отправено в рамките на спор между AY, потребител с местоживеене в Италия, и Liechtensteinische Landesbank (Österreich) AG, банка със седалище в Австрия (наричана по-нататък „банката“), относно загубите, претърпени от AY в резултат на покупката на финансови продукти. AY сезира австрийските съдилища с иск за обезщетение за вреди за тези загуби, тъй като банката му е дала погрешни информация и консултации. AY твърди, че дейността на банката била насочена към Италия и че договорената клаузата за избор на приложимо право следвало да се остави без приложение, тъй като за него италианското право било по-благоприятно от австрийското право. Позовавайки се на италианското право, той твърди, че банката е нарушила преддоговорните си задължения, в т.ч. задълженията за предоставяне на информация. Банката пък счита, че изборът на австрийското право е действителен. Според нея всички сключени сделки са поискани от AY, който е избрал инвестиции, без да бъде консултиран. Сделките представляват инвестиции, които са подходящи за AY, така че банката не може да носи отговорност съгласно австрийското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело дава повод на Съда да развие практиката си относно потребителски договори. По‑конкретно Съдът трябва да се произнесе за първи път по въпроса дали да бъде наложена промяна в приложимото към договор национално право поради фактически действия, осъществявани от продавач или доставчик в хода на изпълнението на договора, независимо от факта, че страните по договора първоначално са се договорили за прилагането на правото на определена държава членка, за да се постигне целта за защита на потребителя. Доколкото са налице свързани с правната сигурност съображения срещу такова тълкуване на правото на Съюза, Съдът ще трябва внимателно да намери баланс между посочените по-горе интереси, без същевременно да пренебрегва принципа на автономията на частноправните субекти, който има решаваща роля в договорното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 593/2008</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от Регламент № 593/2008 е озаглавен „Свобода на избор“ и предвижда в параграфи 1 и 2:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-19" title="page-4">
      „1. Договорът се урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-20" title="page-4">
      2. Страните могат по всяко време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент в резултат от предишен избор, направен съгласно настоящия член или други разпоредби на настоящия регламент. Всяка промяна на приложимото право, направена след сключване на договора, не засяга неговата формална действителност съгласно член 11, нито правата на трети страни“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 6 от този регламент е озаглавен „Потребителски договори“ и гласи в параграфи 1—4:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-4">
      „1. Без да се засягат членове 5 и 7, договор, сключен от физическо лице с цел, която може да се смята, че е извън рамките на неговото занятие или професия („потребителят“), с друго лице, което упражнява своето занятие или професия („професионалистът“), се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, при условие че професионалистът:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-23" title="page-4">
      а) извършва своята търговска или професионална дейност в държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, или
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-24" title="page-4">
      б) по какъвто и да било начин насочва тази дейност към съответната държава или към няколко държави, включително и тази държава,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-25" title="page-4">
      и договорът попада в обхвата на тази дейност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-4">
      2. Независимо от параграф 1 страните могат, в съответствие с член 3, да изберат приложимото право за договор, който отговаря на изискванията на параграф 1. Въпреки това този избор не може да води до лишаване на потребителя от закрилата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграф 1.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-27" title="page-5">
      3. Ако изискванията на параграф 1, буква а) или б) не са изпълнени, приложимото право към договор между потребител и професионалист се определя съгласно членове 3 и 4.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      4. Параграфи 1 и 2 не се прилагат за:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-29" title="page-5">
      а) договор за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-31" title="page-5">
      г) права и задължения, които съставляват финансов инструмент, и права и задължения, които съставляват реда и условията за емитирането или публичното предлагане и публичните предложения за изкупуване на прехвърлими ценни книжа и записването и обратното изкупуване на дялови единици в предприятия за колективно инвестиране, доколкото тези действия не съставляват предоставяне на финансова услуга;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-32" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 93/13</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-5">
      „В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, [тя] се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Австрийското право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 879, параграф 3 от Allgemeines Bürgerliches Gesetzbuch (Общ граждански кодекс на Австрия, наричан по-нататък „ABGB“) предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-5">
      „Недействителна по право е договорна клауза, съдържаща се в общи условия или типов договор, която не определя едно от основните задължения на страните, ако с оглед всички обстоятелства уврежда сериозно една от страните“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата в основата на спора в главното производство, главното производство и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През 2013 г. AY, който живее в Италия, иска да открие текуща сметка и сметка за ценни книжа в банката, чието седалище е в Австрия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За целта най-напред AY посещава клон на банката в Австрия и впоследствие изпраща от Италия искането с неговия подпис за откриване на сметка, както и поискани от банката документи относно „клиентски профил“. Съгласно предадените му общи условия на банката приложимо към всички правоотношения между страните е австрийското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, видно от акта за преюдициално запитване, към момента на подписване на договора AY избира „услуга без консултиране“ и впоследствие, въпреки че клиентският му профил е актуализиран няколко пъти, всеки път AY съзнателно избира само сделки „без консултиране“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През септември 2015 г. и юни 2016 г. AY закупува чрез банката борсово търгувани облигации (наричани по-нататък „TCN“), които продава на печалба през юли 2016 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След това през октомври 2016 г. AY участва в събитие, организирано от италиански инвестиционен посредник в Падуа (Италия), на което управителят на предприятието представя фонд, в чийто портфейл са включени споменатите облигации. На това събитие присъства и служител на банката, за да представи банката на присъстващите инвеститори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">През октомври 2017 г. и февруари 2018 г. AY по собствено решение закупува чрез банката още дялове от TCN. Освен това отново през октомври 2017 г. AY придобива чрез банката и дялове от фонда, представен на събитието в Падуа.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, тъй като счита, че е претърпял финансова загуба в резултат от закупуването на облигации и дялове във фонда след октомври 2017 г., AY иска обезщетение за вреди от банката в размер на 140 217,10 евро за получени погрешни информация и консултации, ведно с лихви, разходи и съпътстващи разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В подкрепа на иска си AY твърди по същество, че клаузата от общите условия за избор на приложимо право била неравноправна и че следователно той може да се позове на защитата, предоставяна от императивните разпоредби на правото, приложимо в държавата на обичайното му местопребиваване, Италия, които били по-благоприятни за него. Всъщност съгласно италианското право банката не изпълнила задълженията си за предоставяне на информация и следователно договорите за закупените въпросни облигации и дялове от фондове били недействителни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предходните инстанции отхвърлят иска на AY. Те приемат, че въз основа на сключеното между страните споразумение приложимо е австрийското право. Освен това, тъй като AY не е използвал услуги на банката в Италия като клиент на „услуга без консултиране“, независимо дали става въпрос за инвестиционни консултации, или друго, изключението по член 6, параграф 4, буква a) от Регламент № 593/2008 е приложимо, поради което AY не е могъл да се позове на разпоредбите, които не могат да бъдат дерогирани чрез споразумение съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо въз основа на параграфи 1 и 2 от този член.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">AY подава ревизионна жалба пред Oberster Gerichtshof (Върховен съд), който е запитващата юрисдикция. Пред този съд AY уточнява, първо, че искът му се отнася само до сделките, извършени след събитието от октомври 2016 г. в Италия, тъй като по време на това събитие банката активно е предлагала спорните инвестиции в Италия, като насочва дейността си към италианския пазар по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, AY повтаря, че клаузата за избор на приложимо право трябвало да бъде оставена без приложение като неравноправна, тъй като не е бил уведомен като потребител, че може да се позове на защитата, която му осигуряват императивните разпоредби на правото на държавата по обичайното му местопребиваване, съгласно член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, AY твърди, че изключението по член 6, параграф 4, буква a) от Регламент № 593/2008 не било приложимо в случая, тъй като банката разполагала с уебсайт на английски език, на който той като италиански потребител можел да разглежда всички движения по сметките си, да разпечатва извлечения от тях и да получава информация, становища и анализи. По същество банката предоставяла онлайн инвестиционни услуги в Италия — държавата по неговото местопребиваване, без да било необходимо физическото му присъствие в Австрия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното AY стига до извода, че съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 сключените от него като потребител договори за финансови услуги за въпросните сделки се уреждали от по-благоприятното за него италианско право, което би довело до недействителност на тези договори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция посочва първо, че всеки път AY действа като потребител, както когато установява търговските отношения, така и когато подава нарежданията за закупуване на спорните финансови продукти. При установяването на търговските отношения обаче все още не са възникнали предпоставките по член 6 от Регламент № 593/2008, тъй като към този момент дейността на банката нито се упражнява в Италия, нито се насочва към Италия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така според запитващата юрисдикция в началото на търговските отношения страните избират австрийското право, като този избор е действителен, още повече че съгласно член 4, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 дори при липса на избор на приложимо право по отношение на сключения между AY и банката договор като договор за предоставяне на банкови услуги е приложимо това право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция съответно иска да се установи, на първо място, дали възникването на предпоставките по член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 в хода на установени преди това трайни търговски отношения води до прилагане на правните последици от тази разпоредба към извършени след това сделки, въпреки че направеният от страните избор на приложимо право към момента на установяване на тези отношения е действителен. Всъщност запитващата юрисдикция счита, че няма никакво съмнение, че след 2016 г. банката е „насочила“ дейността си към държавата, в която се намира местопребиваването на потребителя, и че съгласно практиката на Съда (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>) последващите нареждания на AY могат да бъдат свързани с тази дейност. Следователно член 6 от този регламент по принцип е приложим от тази дата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, ако се приеме, че член 6 от Регламент № 593/2008 е приложим, запитващата юрисдикция иска да се установи дали по делото в главното производство са налице предпоставките за изключението по член 6, параграф 4, буква a) от посочения регламент. Тази юрисдикция иска по-специално да се установи дали в настоящия случай може да се приложи критерият, който следва от решение от 3 октомври 2019 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑272/18, EU:C:2019:827), че трябва да се провери дали от самото „естество“ на услугите следва, че те като цяло могат да се предоставят само извън държавата по обичайното местопребиваване на потребителя, с оглед да се прецени дали тези услуги попадат в обхвата на изключението. В случая посочената юрисдикция подчертава, че фактът, че AY е можел да подава своите нареждания за покупка чрез средства за комуникация от разстояние, да има достъп до уебсайта на английски език на банката и да разглежда всички движения по сметките си, намирайки се в Италия, са доводи срещу „изключителното“ предоставяне на услугата в Австрия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, ако се приеме, че се прилага член 6 от Регламент № 593/2008, а не член 6, параграф 4, буква a) от него, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза за избор на приложимо право, сключена преди да са били налице предпоставките за прилагането на член 6 от посочения регламент, трябва да се счита, след възникването на тези предпоставки, за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, когато тази клауза не информира за правните последици, предвидени в член 6, параграф 2 от същия регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-59" title="page-9">
      „1. Трябва ли правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А (в случая Италия) въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б (в случая Австрия), да се преценяват съгласно правото, произтичащо от член 6 от Регламент [№ 593/2008], ако макар при подаването на отделните нареждания вече да са били налице, предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент [№ 593/2008] са липсвали към началото на търговските отношения и ако към този момент съгласно член 3 от [този регламент] страните са избрали за всички свои търговски отношения правото на държава Б?
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-60" title="page-9">
      При утвърдителен отговор на този въпрос: 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-9">
      2. Приложимо ли е изключението по член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, при положение че потребителят може да подава нарежданията (и) чрез средства за комуникация от разстояние?
    </p>
    <p class="C10Marge1" id="para-62" title="page-9">
      При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-9">
      3. Трябва ли избор на право, направен преди да са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008, да се счита, след като тези предпоставки вече са изпълнени, за неравноправен по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива [93/13], ако не се позовава на правните последици от член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Актът за преюдициално запитване от 8 април 2024 г. е постъпил в секретариата на Съда на 22 април 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Страните в главното производство, чешкото правителство и Европейската комисия представят писмени становища в предвидения в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз срок.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На общо събрание от 4 февруари 2024 г. в съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правен анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предварителни бележки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламент № 593/2008 съдържа стълкновителни норми, които позволяват да се определи правото на държавите членки, приложимо към договорните задължения. Материалният обхват на този регламент се определя от член 1 от него, съгласно който той се прилага в ситуации на стълкновение на закони, за договорни задължения от граждански и търговски характер. От приложното поле на Регламент № 593/2008 са изключени материите, изброени в член 1, параграф 2 от него. Ако разглежданото договорно задължение попада в приложното поле на регламента, приложимото право се определя съгласно стълкновителните му норми. Съгласно член 3 от посочения регламент се прилага принципът на свобода на избор, т.е. по принцип страните могат свободно да определят приложимото към договора право. Ако няма изричен или имплицитен избор на право, приложимото право обикновено се определя от член 4 от същия регламент, който предвижда различни норми за привързване за различни видове договори, както и от член 5 и сл. от Регламент № 593/2008, които се прилагат за специфични видове договори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При упражняване на предоставените ѝ правомощия в рамките на производство по преюдициално запитване, националната юрисдикция излага няколко констатации, които позволяват да се квалифицират разглежданите договорни задължения. Най-напред, видно от акта за преюдициално запитване, AY е „потребител“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008, независимо от факта, че благодарение на професионалния си опит той има сериозни познания в областта на финансовите сделки, капиталовите и финансовите пазари. Спорът е между този потребител и банката, която му предоставя финансови услуги като „професионалист“ на основание на същия член. На следващо място, договорните задължения между AY и банката са „гражданскоправни“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламента, поради което попадат в приложното му поле. Накрая, налице е „ситуация на стълкновение на закони“, тъй като банката се позовава на австрийското право, първоначално договорено между страните, докато AY се позовава на италианското право, за да предяви правата си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От всички тези обстоятелства следва, че стълкновителните норми в член 6 от Регламент № 593/2008 относно „потребителските договори“ могат да се приложат към настоящото дело. Те са предмет и на спора в главното производство. Преюдициалните въпроси, които ще бъдат разгледани в реда, в който са поставени, се отнасят по-специално до тълкуването на разпоредбите, предвидени в член 6, параграфи 1, 2 и 4 от този регламент. Само третият преюдициален въпрос се отнася до Директива 93/13, която не е непосредствено свързана със стълкновителните норми, а по-скоро със съдържанието на договорните разпоредби. В този въпрос се съдържат важни аспекти, свързани с връзката между различните нормативни актове на Съюза. В моя анализ ще обясня законодателната цел на тези разпоредби и връзката между тях.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6 от Регламент № 593/2008 се прилага по отношение на придобиването на финансови продукти, въпреки че предпоставките за прилагането на този член, които са били налице към момента на тези сделки, са липсвали към момента на сключването на съответния договор за сделките.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При утвърдителен отговор на този въпрос италианското право е приложимо в случая по силата на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008. При отрицателен отговор е приложимо австрийското право по силата на клаузата за избор на приложимо право, договорена съгласно член 3, параграф 1 от този регламент.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По приложимото право, договорено съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 593/2008</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като първият въпрос е формулиран абстрактно, в интерес на по-доброто разбиране на правните предизвикателства следва да се уточни, че запитващата юрисдикция изхожда от схващането, че предпоставките по член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 са били изпълнени впоследствие, тоест след сключването на договора, тъй като банката насочва професионалната или търговската си дейност към държавата по обичайното местопребиваване на AY.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както се установява от акта за преюдициално запитване, няма данни, че към момента на сключване на договора банката е извършвала в Италия или по какъвто и да било начин е насочвала към Италия професионална или търговска дейност. Ето защо първоначално не е имало никаква обективна причина за съмнения дали е приложимо австрийското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност в подписаното от AY през 2013 г. искане за откриване на сметка той е приел общите условия, които включват и клаузата за избор на приложимо право, да служат „като основа на нашите настоящи и бъдещи търговски правоотношения“. При това положение, с оглед на ясния текст на клаузата за избор на приложимо право, австрийското право следва да се прилага и към бъдещи сделки в рамките на търговските отношения между страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По възможността за последваща промяна на приложимото към рамковия договор право съгласно член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция обаче счита, че след началото на търговските отношения през 2013 г. банката възприема поведение, което е основание за нова правна преценка на обстоятелствата. По‑конкретно, запитващата юрисдикция отбелязва, първо, че чрез представянето си на събитието през октомври 2016 г. в Падуа банката активно се предлага на пазара в Италия и насочва по този начин дейността си към италианския пазар по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008. Запитващата юрисдикция пояснява, на второ място, че в обхвата на тази дейност попадат и последващите нареждания на AY.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки че правната квалификация на фактите следва да се извърши от запитващата юрисдикция и на нейна отговорност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>), за целите на настоящото заключение следва предварително да се провери дали тази нова правна преценка относно разглежданото положение е оправдана. Този подход позволява да се избегне тълкуване на разпоредба на правото на Съюза, която не може да се прилага при подобни обстоятелства и има за цел да се предостави полезен отговор на тази юрисдикция. Затова в началото ще разгледам накратко дали изложените съображения на запитващата юрисдикция са достатъчни, за да се направи извод, че в случая са налице законовите предпоставки за приложимостта на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008, а след това, на второ място, бих си поставил въпроса дали при такива обстоятелства може да са налице търсените от AY правни последици, а именно промяна на приложимото право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">а)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По формалното наличие на законовите предпоставки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първия въпрос следва да се отговори утвърдително, ако банката действително е насочвала професионална или търговска дейност към държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, както предполага запитващата юрисдикция.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това зависи от тълкуването на посочената по-горе разпоредба, по-специално от това какво следва да се разбира под понятието за професионална или търговска дейност, „насочена към“ държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя. В това отношение следва да се отбележи, че Регламент № 593/2008 не съдържа определение на това понятие, което все още не е тълкувано от Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Важно е обаче да се отбележи, че това понятие е много подобно на понятието в член 15, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 44/2001 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>), а понастоящем в член 17, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). По силата на тази разпоредба съдът, който е компетентен да реши дадено дело, се определя въз основа на понятието за професионална или търговска дейност, „насочена към“ държавата членка, където потребителят има местоживеене. В този контекст следва да се припомни, че Съдът тълкува това понятие в решение, постановено по съединени дела Pammer и Hotel Alpenhof (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>), така че тази релевантна съдебна практика би могла да бъде от полза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се има предвид, че тази разпоредба, както и разпоредбата на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008, има за цел да решава конфликти между различни национални правни системи, според мен води до подход, който отчита основополагащи принципи и критерии. В този контекст следва да се отбележи, че от съображение 24 от Регламент № 593/2008 следва, че законодателят на Съюза е искал да осигури съгласуваността с Регламент № 44/2001, като изисква да е налице позоваване на понятието „насочена дейност“ като условие за прилагането на нормата за защита на потребителя и понятието да се „тълкува хармонично“. Следователно предложеният в настоящото заключение подход отразява изричната воля на законодателя на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решение Pammer и Hotel Alpenhof Съдът приема, че насочване е налице, когато търговецът е изразил волята си да установи търговски отношения с потребителите на една или няколко държави членки, включително тази, където потребителят има местоживеене. Ето защо преди евентуалното сключване на договор с този потребител трябва да са налице показатели, доказващи, че търговецът е възнамерявал да влезе в търговски отношения с потребители с местоживеене в други държави членки, включително и в държавата членка, където потребителят има местоживеене, в смисъл че е бил склонен да сключи договор с тези потребители (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай е безспорно, че банката е участвала в събитие в Италия, представлявана от един от своите служители, което е можело да има за цел само сключване на нови договори или извършването на нови сделки с присъстващите клиенти. Ето защо съм съгласен със запитващата юрисдикция, че подобно поведение трябва да се тълкува в смисъл, че дейността на банката е „насочена“ и към Италия по смисъла на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 с оглед на сключване на договори с потребители.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отхвърли доводът на банката, че по същество насочването на професионална или търговска дейност към държавата по обичайното местопребиваване на потребителя прави член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 приложим само ако съществува причинно-следствена връзка между дейността на продавача или доставчика в държавата по местопребиваване на потребителя и сключването на договора. Всъщност в решение Emrek (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>), в което се тълкува съответстваща разпоредба, а именно член 15, параграф 1, буква в) от Регламент № 44/2001, Съдът вече е постановил, че тази разпоредба не изисква наличието на причинно-следствена връзка между способа, използван за насочване на търговската или професионалната дейност към държавата членка, където е местоживеенето на потребителя, а именно даден уебсайт, и сключването на договора с този потребител. Все пак съществуването на подобна причинно-следствена връзка съставлява показател, че сключването на договора е свързано с упражняването на такава дейност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). В духа на „хармоничното тълкуване“ на понятието „насочена дейност“ в Регламент № 593/2008 и Регламент № 44/2001 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>), същото тълкуване се налага и за член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>), поради което в конкретния случай не се изисква да се доказва наличието на причинно-следствена връзка между участието на банката в събитието през октомври 2016 г. в Падуа и покупката на ценни книжа от AY след него. Фактът, че запитващата юрисдикция не посочва такава причинно-следствена връзка, сам по себе си не прави член 6, параграф 1 от този регламент неприложим.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">б)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По прилагането на правните последици към конкретния случай</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принцип наличието на предпоставките за прилагане на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 би трябвало да поражда правната последица по тази разпоредба, а именно прилагане на италианското право при потребителски договори към обстоятелствата по настоящото дело. Това означава промяна на приложимото право по време на договорното правоотношение, независимо че по силата на член 3, параграф 1 от този регламент страните първоначално са избрали австрийското право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се отбележи, че текстът на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 не предвижда изрично възможност за промяна на приложимото право към потребителски договор, когато в началото на търговските отношения не са налице законовите предпоставки по буква a) или буква б) от тази разпоредба, а са конкретизирани в хода на тези отношения. Посочената разпоредба урежда „класическата“ ситуация на определяне на приложимото към потребителския договор право, когато тези изисквания са налице в самото начало на договорните отношения. Особеността на положението, свързано с промяната в обстоятелствата в хода на трайни търговски отношения, изисква да се постигне връзка между член 3, параграф 1 и член 6, параграф 1 от този регламент, която трябва да зачита както автономията на страните при техния избор на приложимо право, така и защитата на потребителя в такива отношения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало ще припомня, че член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008 има за цел защитата на потребителя, доколкото тази разпоредба предвижда прилагането на правото на държавата, в която е обичайното му местопребиваване. В този смисъл за приложимо се обявява право, което е известно на потребителя, което е от съществено значение, тъй като не всички потребители са наясно, че договорните отношения с трансграничен елемент могат да доведат до стълкновение на закони (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Поради липсата на опит във връзка с търговски дела от гледна точка на законодателя на Съюза потребителят изглежда достоен за защита спрямо продавача или доставчика, както следва от съображение 23 от този регламент. Всъщност евентуалната приложимост на чуждо право може да лиши потребителя от защитата, която му предоставя правният ред в държавата на обичайното му местопребиваване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Струва ми се уместно обаче да се направи различна преценка, когато потребителят сключва доброволно договора и е напълно запознат с последиците от избора на приложимо право. Този извод е още по-убедителен, когато потребителят отива в държавата, в която е установен продавачът или доставчикът, за да сключи договор, и към този момент продавачът или доставчикът не извършва дейност в държавата по обичайното местопребиваване на потребителя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, каквото и да е евентуално признаване на правото на потребителя да се позове на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008, за да предизвика промяна на приложимото право, независимо че е направен избор на приложимо право по силата на член 3, параграф 1 от този регламент, при пълно познаване на обстоятелствата и в съгласие с договорния партньор, според мен би довело до омаловажаване на принципите на свободата на договаряне и на свободата на избор, а именно те са в основата на посочения регламент. Всъщност, както следва от съображение 11 от посочения регламент, „[с]вободата на страните да избират приложимото право […] е един от основните принципи на системата от стълкновителни норми в материята на договорните задължения“ (курсивът е мой). Съдът изрично признава в практиката си и също така подчертава, че свободно упражненият от страните по договора избор по отношение на приложимия закон в рамките на тяхното договорно правоотношение следва да бъде зачетен (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не такъв обаче е случаят, когато промяна на приложимото право зависи единствено от волята на една от двете страни по договора. В този контекст следва да се отбележи, че член 3, параграф 2 от Регламент № 593/2008 предвижда, че „[с]траните могат по всяко време да се споразумеят към договора да се прилага право, различно от това, което го е уреждало до този момент в резултат от предишен избор, направен съгласно [този] член или други разпоредби на […] регламент[а]“ (курсивът е мой). Следователно единствената допустима според законодателя на Съюза възможност да се извърши последваща промяна на приложимото право е по взаимно съгласие — възможност, от която AY и банката очевидно не са се възползвали. Съответно не виждам никаква възможност да се уважи искането на AY да се прилага италианското право, без да се поставят под въпрос принципите на свободата на договаряне и свободата на избор. Посочената по-горе разпоредба, която отразява тези принципи, би била лишена от действие, ако банката беше в състояние да промени избора на приложимо право, като насочва едностранно дейността си към Италия. От тази гледна точка може да се твърди, че и неизменяемостта на приложимото право допринася за защитата на потребителя. Всъщност промяната на приложимото право поради едностранно действие на продавача или доставчика би могло да доведе до прилагане на по‑слабо защитно право на потребителя от договореното между страните.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, както вече посочих в настоящото заключение, съображения за правна сигурност също са довод против прилагане на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 в смисъл, че той допуска промяна на приложимото право през срока на действие на договора. Видно от съображение 16 от този регламент, „[з]а да се допринесе за постигането на правна сигурност в европейското пространство на правосъдие, която е общата цел на настоящия регламент, стълкновителните норми следва да бъдат с висока степен на предвидимост“. Според мен не би била налице такава предвидимост, ако се допусне промяната на приложимото към договорни отношения право по силата на едностранно действие от една от страните по този договор. В това отношение следва да се припомни, че в практиката си относно този регламент Съдът многократно се позовава на изискванията за правна сигурност, и по-специално на необходимостта да се осигури предвидимост на правото в договорните отношения с потребители (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Считам, че тази законодателна цел би била сериозно застрашена, ако се приеме, че последваща промяна на приложимото към договора право може да възникне не само независимо от волята на страните, но и вследствие на случайно и еднократно събитие. Струва ми се обаче, че доводите на AY са именно в този смисъл, тъй като се основават на организираното в Падуа събитие като събитие, което само по себе си може да доведе до такава промяна на приложимото право. Същевременно, макар това събитие да може да се тълкува като означаващо, че от този момент нататък банката е насочила дейността си към Италия (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>), изглежда, то не е имало отражение върху договорното правоотношение между AY и банката. Макар AY да твърди, че по този повод е имал среща със служител на банката, нищо не сочи, че съществуващият договор е бил изменен. Също така не ми се струва, че подобно събитие е било толкова мащабно, че да има някакво правно значение, по-специално с оглед на евентуална промяна на приложимото право. Съгласно предоставената от запитващата юрисдикция информация, въпросният служител не презентира нито фондове или други финансови продукти, а представя единствено банката, за която работи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обратното становище би имало сериозни последици за правната сигурност. Всяко поведение на продавача или доставчика спрямо неговите клиенти, дори и най-дискретното, следва да бъде преценено, за да се установи дали не води до промяна на приложимото право в трайните търговски отношения. Следва също така да се има предвид, че евентуална промяна на приложимото право в зависимост от съответната правна система би повлияла значително на договорните правоотношения между страните. Всъщност последваща промяна на приложимото право би могла да доведе до изменение на съществен елемент на договора. Както е описано от запитващата юрисдикция, в случай че се прилага италианското право банката е длъжна да предоставя консултации на AY относно неговите инвестиции. Такива консултации обаче не са предвидени в рамките на договорената между страните услуга без консултиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно не може да се изключи вероятността задължението на банката за предоставяне на информация да изисква и адаптиране на договореното възнаграждение. Последваща промяна на приложимото право би поставила под въпрос същественото съдържание на договора (essentialia negotii) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Подобна промяна не само би повдигнала много въпроси относно правата и задълженията на страните по договора, но самото съществуване на договора би могло да бъде застрашено, ако, както обяснява запитващата юрисдикция, италианското право предвижда, че неизпълнението на задължението за предоставяне на информация на потребителя води до недействителност на договора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това следва да се вземе предвид, че разширително тълкуване като предлаганото от AY би засегнало не само договора, сключен между него и банката, но евентуално и голям брой договори с трансгранична връзка. Банка, която извършва дейност на европейския вътрешен пазар (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>), може да бъде разколебана да разшири международното си присъствие, за да избегне непредвидимостта, свързана с риска от евентуална промяна на приложимото право в трайните търговски отношения с потребителите. Подобен подход би могъл да ѝ попречи да се възползва от предимствата на вътрешния пазар, което би било в ущърб и на потенциални клиенти, които желаят да ползват финансови услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>). Доброто функциониране на вътрешния пазар, както и това на други свързани области на интеграция, като пространството на свобода, сигурност и правосъдие, посочени в съображения 1 и 6 от Регламент № 593/2008, биха били засегнати от несигурност при определянето на приложимото право. Следователно е очевидно, че прилагането на член 6, параграф 1 от този регламент към обстоятелства като тези в настоящия случай би създало сериозни проблеми от гледна точка на правната сигурност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">в)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Междинно заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното в предходните точки считам, че член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 не следва да се тълкува широко, тъй като тази разпоредба не допуска последваща промяна на приложимото към договора право при обстоятелства като тези в настоящия случай. Предимство обаче трябва да има договореният от страните по договора съгласно член 3, параграф 1 от този регламент избор на право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преценка на индивидуалните финансови сделки</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Различен резултат би могъл да се изведе, ако се приеме, че отделните нареждания, подадени след като вече са били изпълнени предпоставките за прилагането на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008, представляват самостоятелни договори. Резултатът би бил същият, ако тези нареждания бяха довели до изменение на договора, съществуващ между потребителя и банката, до степен, в която това изменение не се изразява в обикновена актуализация или адаптиране на този договор, а в създаването на ново правоотношение между договарящите страни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че в решение по дело Nikiforidis, Съдът е приел, че влизането в сила на Регламент № 593/2008 води до прилагането на този регламент към договор, сключен преди влизането му в сила, само ако този договор е претърпял изменение с такъв обхват, че трябва да се приеме, че е бил сключен нов договор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>). Като се прилага основната концепция в основата на тази съдебна практика, следва да се разгледа дали индивидуалните финансови сделки, направени от AY с течение на времето, могат да бъдат разграничавани от правна гледна точка от първоначалния договор, сключен между AY и банката, или предполагат съществено изменение на този договор. Някои обстоятелства обаче навеждат на мисълта, че това не е така.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Видно от акта за преюдициално запитване, като подписва договора за откриване на сметка за ценни книжа и текуща сметка, AY и банката са встъпили в договорно правоотношение за неопределено време. Този договор представлява вид „рамков договор“, тъй като е послужил като основа за всички последващи нареждания за покупка и продажба на финансови продукти, подадени от AY. Казано просто, тъй като AY е избрал „услуга без консултиране“, банката е действала като посредник (служител), т.е. тя е купувала съответните финансови продукти в съответствие с указанията на AY и за негова сметка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно всички нареждания от AY, изпълнени от банката, са част от този рамков договор, независимо от датата, на която са направени. Също така нищо не сочи, че договорното правоотношение между AY и банката е било изменяно, след като според запитващата юрисдикция банката е започнала да „насочва“ дейността си към Италия. Запитващата юрисдикция обаче следва да прецени дали и ако това е така, доколко възникналото между AY и банката през 2013 г. договорно правоотношение е било изменено с такъв обхват, че не се изразява в обикновена актуализация или адаптиране на този договор, а в създаването на ново правоотношение между договарящите страни. При липсата на индикации за противното в акта за преюдициално запитване, за целите на настоящото дело следва да се приеме, че в договорното правоотношение не е настъпило никакво съществено изменение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отговор на първия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В отговор на първия преюдициален въпрос считам, че правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б, трябва да се преценяват съгласно правото, определено от страните в договора, довел до търговските отношения, дори ако при подаването на отделните нареждания след сключването на договора предпоставките за прилагането на член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 са налице и са били налице.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Допълнителни съображения</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Предвид предложението ми за отговор на първия преюдициален въпрос, отпада необходимостта да се разглеждат вторият и третият преюдициален въпрос. Независимо от това ще ги разгледам за пълнота и в случай че Съдът реши да не приеме предложението ми за отговор на първия преюдициален въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По втория преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали при утвърдителен отговор на първия въпрос изключението по член 6, параграф 4, буква a) от Регламент № 593/2008 се прилага в конкретния случай. Тази разпоредба предвижда член 6, параграфи 1 и 2 от този регламент да не се прилага за договори за доставка на услуги, когато услугите трябва да бъдат предоставени на потребителя изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки че самата разпоредба не съдържа определение на понятието „договор за услуги“, очевидно е, че защитата на потребителите на вътрешния пазар на Съюза изисква това понятие да се тълкува самостоятелно и в по-широк смисъл в светлината на релевантната концепция, свързана със структурата на член 56 ДФЕС и сл., а не въз основа на договорното право на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>). Следователно трябва да се прилага подход, подобен на следвания в практиката на Съда относно член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, възпроизведен в член 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така понятието „услуги“ обхваща всяка икономическа дейност, предоставяна в интерес на другиго (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>), освен ако задължението за прехвърляне на правото за разпореждане с вещ не е с по-голяма тежест (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Това понятие обхваща широка гама услуги, включително финансови услуги (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>). Поради това съм съгласен със застъпеното от запитващата юрисдикция становище, че договор за покупка на ценни книжа от името на клиент следва да се счита за договор за предоставяне на услуги по смисъла на член 6, параграф 4, буква а) от Регламент № 593/2008. При това положение въпросният договор попада в материалния обхват на тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така тази разпоредба изисква услугите да бъдат предоставяни на потребителя „изключително в държава, различна от тази, в която е обичайното му местопребиваване“. Основанието за това изключение може да бъде обобщено, както следва. При предвидените в тази разпоредба обстоятелства потребителят не може разумно да очаква правото на държавата на обичайното му местопребиваване да се прилага в отклонение от общите правила за определяне на приложимото право, тъй като договорът е по‑тясно свързан с държавата, в която пребивава другата договаряща страна, дори ако доставчикът рекламира или предлага на пазара услугата в държавата по местопребиваване на потребителя (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това повдига въпроса какви характеристики трябва да притежават въпросните услуги, за да се считат за „изключително“ налични в определена държава членка. Съдът разглежда този въпрос в решение Verein für Konsumenteninformation, и приема, че за да се прецени дали това изключение е приложимо, трябва да се „провери дали от самото естество на договорените услуги следва, че те като цяло могат да се предоставят само извън държавата по местопребиваване на потребителя“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). В този контекст Съдът уточнява също, че „[к]огато, както предвиждат разглежданите в главното производство договори, мястото на фактическо осъществяване на престацията е в държава, различна от държавата, в която потребителят се ползва от услугата, трябва да се приеме, че услугите се предоставят „изключително“ извън държавата членка на обичайно местопребиваване на потребителя само когато последният няма никаква възможност да се ползва от тези услуги в своята държава членка на местопребиваване, т.е. той трябва да отиде в чужбина за тази цел“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>). С други думи, трябва да става въпрос за услуги, които по естеството си могат да се предоставят само на определено място.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен в случая тези предпоставки не са налице, тъй като от акта за преюдициално запитване е видно най-напред, че въз основа на сключения с AY договор банката открива сметка за ценни книжа и сметка за сетълмент в Австрия и впоследствие въз основа на нареждания от AY придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките му. По-нататък, AY е можел да подава нарежданията си за покупка от Италия чрез средства за комуникация от разстояние (телефон, електронна поща). Според запитващата юрисдикция освен това AY е можел да има достъп до уебсайта на английски език на банката и да разглежда всички движения по сметките си. Накрая, тази юрисдикция приема, че банката е предоставила на AY и информация за изпълнението на неговите нареждания. Поради това се оказва, че като потребител AY е имал възможност да използва услугите на банката от което и да било място. От това следва, че член 6, параграф 4, буква a) от Регламент № 593/2008 не е приложим при такива обстоятелства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По изложените по-горе съображения предлагам на втория преюдициален въпрос да се отговори, че изключението по член 6, параграф 4, буква a) от Регламент № 593/2008 не се прилага, когато въз основа на договор банка открива сметки на потребител с местопребиваване в друга държава членка и когато впоследствие въз основа на нареждания от потребителя и по негови указания придобива от негово име финансови продукти, които се внасят по сметките, включително когато нарежданията се подават (и) чрез средства за комуникация от разстояние.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третия преюдициален въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза за избор на приложимо право трябва да се счита за „неравноправна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, когато предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008 са възникнали след сключване на договора, тъй като към момента на сключването му вниманието на потребителя не е било насочено към правните последици на параграф 2 от тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Този въпрос се отнася до връзката между Регламент № 593/2008 и Директива 93/13 — въпрос, който Съдът вече е имал повод да разгледа в решение Verein für Konsumenteninformation (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). В решението си Съдът уточнява, че законодателството на Съюза по принцип разрешава клаузи за избор на приложимо право. Всъщност член 6, параграф 2 от този регламент предвижда възможност за страните да се договорят кое право да е приложимо към потребителски договор, при условие че се гарантира спазването на закрилата, предоставена на потребителя по силата на разпоредби на държавата на сезирания съд, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съдът уточнява, че предварително формулирана клауза за избор на приложимо право, която посочва правото на държавата членка по седалището на продавача или доставчика, може да се счита за неравноправна само при условие че текстът или контекстът ѝ имат някои специфични особености, които водят до съществена неравнопоставеност между правата и задълженията на страните. По-специално неравноправността на такава клауза може да следва от формулировка, която не отговаря на изискването по член 5 от Директива 93/13 да е съставена на ясен и разбираем език. Това изискване — предвид положението на по-слабата страна на потребителя в отношенията му с продавача или доставчика, в частност що се отнася до степента му на информираност — трябва да се тълкува разширително (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-31" href="#t-31">31</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Съдът отбелязва, че когато последиците от дадена клауза са определени с императивни законодателни разпоредби, от основно значение е потребителят да бъде информиран от продавача или доставчика за тези разпоредби. Такъв е случаят с член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008, който предвижда, че изборът на приложимо право не може да води до лишаване на потребителя от защитата, предоставяна му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение според правото, което при липса на избор би било приложимо (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-32" href="#t-32">32</a>
</span>). Така Съдът постановява, че клауза е неравноправна, при положение че подвежда потребителя, като създава у него впечатлението, че към договора се прилага само това право, без да го информира, че съгласно тази разпоредба той се ползва и от защитата, гарантирана му от императивните норми на правото, което би било приложимо при липсата на тази клауза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-33" href="#t-33">33</a>
</span>), а именно тези на правото на държавата по обичайното му местопребиваване (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-34" href="#t-34">34</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Важно е обаче да се обърне внимание на факта, че запитващата юрисдикция е изправена пред особена ситуация по настоящото дело, а именно пред евентуална последваща промяна на правото, приложимо към договора, поради поведението на продавача или доставчика въз основа на член 6, параграф 1, буква б) от Регламент № 593/2008. Следователно възниква въпросът дали при такива обстоятелства е възможно да се допусне защита на потребителя срещу неравноправна клауза по силата на Директива 93/13, което с оглед на отговора, който възнамерявам да дам на първия преюдициален въпрос (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-35" href="#t-35">35</a>
</span>), може да представлява само хипотетичен сценарий.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дори обаче ако се допусне евентуална промяна на първоначално избраното от страните право поради последващо изпълнение на предпоставките по член 6, параграф 1 от Регламент № 593/2008 (което не препоръчвам), потребителят би бил вече защитен с правото на държавата по обичайното му местопребиваване, избраното право вече не би било приложимо и защитата на потребителя по силата на член 6, параграф 2, второ изречение от този регламент не би имала никакъв смисъл.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай при обстоятелствата в конкретния случай следва да се отговори отрицателно на въпроса за евентуалната неравноправност на клаузата за избор на приложимо право към потребителския договор. В това отношение следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция не разглежда въпроса за действителността на клаузата към момента на подписване на договора, а към момента, в който години след подписването на този договор, са възникнали предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008. От практиката на Съда обаче следва, че преценката на неравноправния характер на договорна клауза съгласно член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се направи спрямо момента на сключване на съответния договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае в този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-36" href="#t-36">36</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение „спазването от продавач или доставчик на посоченото в член 4, параграф 2 и в член 5 от Директива 93/13 изискване за прозрачност трябва да се преценява с оглед на данните, с които този продавач или доставчик е разполагал към момента на сключването на договора с потребителя“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-37" href="#t-37">37</a>
</span>). В тази светлина считам, че при липсата на индикации за противното трябва да се приеме, че банката не е имала никаква обективна причина да предполага, че в бъдеще може да бъде направена промяна на правото, приложимо към договора, и че следователно е било необходимо да информира за това AY. От тази перспектива ми се струва, че не може да се упреква банката, че не е изпълнила задължението си за прозрачност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не е очевидно също кои актове на правото на Съюза, освен общото задължение в областта на услугите да се предоставя информация за наличието на договорни клаузи, определящи приложимото към договора право (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-38" href="#t-38">38</a>
</span>), задължават продавача или доставчика в конкретния случай да уведомява потребителя за всяка евентуална промяна на приложимото право. Става въпрос по‑конкретно за точните правни последици, произтичащи от прилагане на член 6, параграф 2 от Регламент № 593/2008 във връзка с национални императивни разпоредби, като се има предвид, че за изпълнението на подобно задължение е необходима сложна правна оценка на положението (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-39" href="#t-39">39</a>
</span>). Задължението за предоставяне на информация на потребителя обаче не може да се разбира в смисъл, че вменява общо задължение на продавача или доставчика да предоставя правни консултации, особено когато става въпрос за несигурни събития.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложеното считам, че ще трябва да се отговори на третия преюдициален въпрос в смисъл, че клауза за избор на приложимо право не трябва да се счита за неравноправна по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13, когато предпоставките за прилагането на член 6 от Регламент № 593/2008 са възникнали след сключване на договора, тъй като към момента на сключване на този договор вниманието на потребителя не е било насочено към правните последици на параграф 2 от тази разпоредба.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">VI.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия) преюдициални въпроси по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-135" title="page-26">
      „Правните последици от нарежданията за покупка на финансови продукти, подадени от потребител с местопребиваване в държава А въз основа на трайни търговски отношения с банка със седалище в държава Б, трябва да се преценяват съгласно правото, определено от страните в договора, довел до търговските отношения, дори ако след сключването на договора предпоставките за прилагането на член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) са налице и са били налице при подаването на отделните нареждания“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: френски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) ОВ L 177, 2008 г., стр. 6 и поправка в OB L 309, 2009 г., стр. 87.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в OB L 17, 2023 г., стр. 100.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. решения от 7 декември 2010 г., Pammer и Hotel Alpenhof (C‑585/08 и C‑144/09, EU:C:2010:740, т. 75 и сл.), и от 17 октомври 2013 г., Emrek (C‑218/12, EU:C:2013:666, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. решения от 21 юли 2005 г., Coname (C‑231/03, EU:C:2005:487, т. 10), от 10 март 2011 г., Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler (C‑274/09, EU:C:2011:130, т. 29 и 36), и от 21 май 2015 г., Kansaneläkelaitos (C‑269/14, EU:C:2015:329, т. 25).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Регламент на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Решение от 7 декември 2010 г., Pammer и Hotel Alpenhof (C‑585/08 и C‑144/09, EU:C:2010:740).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Решение от 7 декември 2010 г., Pammer и Hotel Alpenhof (C‑585/08 и C‑144/09, EU:C:2010:740, т. 75 и 76).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Решение от 17 октомври 2013 г., Emrek (C‑218/12, EU:C:2013:666).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Решение от 17 октомври 2013 г., Emrek (C‑218/12, EU:C:2013:666, т. 32).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Вж. точка 43 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Calliess, G.‑P. Rome Regulations: Commentary (Calliess, Gralf-Peter/Moritz Renner), 3. ed. Alphen aan den Rijn, 2020, Article 6, par. 54, p. 190, също взема позиция в полза на прилагането на тази съдебна практика в контекста на Регламент № 593/2008.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. в този смисъл Calliess, G.‑P. Rome Regulations: Commentary (Calliess, Gralf-Peter/Moritz Renner), 3. ed., Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn 2020, Article 6, par. 3, р. 164.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Вж. решение от 17 октомври 2013 г., Unamar (C‑184/12, EU:C:2013:663, т. 49).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Вж. решения от 18 октомври 2016 г., Nikiforidis (C‑135/15, EU:C:2016:774, т. 36), и от 14 септември 2023 г., Diamond Resorts Europe и др. (C‑632/21, EU:C:2023:671, т. 75).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Вж. точка 45 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Доставените стоки или предоставените услуги, от една страна, и цената и възнаграждението, от друга, съставляват същественото съдържание на договорните отношения (вж. заключението на генералния адвокат Wahl по дело Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:313, т. 34).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) Става дума за вътрешния пазар с основните му свободи, и по-специална свободното предоставяне на услуги, което е от значение по настоящото дело. Със Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) изграденият на територията на Съюза вътрешен пазар обхваща и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), включително Лихтенщайн (вж. решение от 28 октомври 2010 г., Établissements Rimbaud (C‑72/09, EU:C:2010:645, т. 20).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Cordero-Moss, G. The impact of EU law on Norwegian private international law, Acta Universitatis Carolinae Iuridica, vol. 66, No. 4 (2020), p. 34, подчертава необходимостта от избор на право в днешния свят. Според автора непредвидимостта на правата и задълженията на страните по договор може да има възпиращ ефект, и в най-лошия случай, да ограничи международната дейност на икономическите оператори, които желаят да търгуват или да инвестират на вътрешния пазар.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Вж. решение от 18 октомври 2016 г. (C‑135/15, EU:C:2016:774, т. 37).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Calliess, G.‑P. Rome Regulations: Commentary (Calliess, Gralf-Peter/Moritz Renner¬, 3. ed., Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn, 2020, Article 6, par. 60, р. 192.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решение от 14 юли 2016 г., Granarolo (C‑196/15, EU:C:2016:559, т. 37).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Mankowski, P. Brussels Ibis Regulation: Commentary (Magnus, Ulrich/Mankowski, Peter), 1. еd., Sellier European Law Publishers, Köln, 2016, Article 7, par. 97 sq.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Schulze, R. Bürgerliches Gesetzbuch, 12. еd., Nomos, Baden-Baden 2024, Article 6 Rom I‑VO, точка 7; Mankowski, P. Brussels Ibis Regulation: Commentary (Magnus, Ulrich/Mankowski, Peter), 1. еd., Sellier European Law Publishers, Köln, 2016, Art. 7 Abs. 114, S. 201.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) McParland, M. The Rome I Regulation on the Law Applicable to Contractual Obligations, Oxford 2015, p. 554, par. 12, p. 198.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑272/18, EU:C:2019:827, т. 51). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Решение от 3 октомври 2019 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑272/18, EU:C:2019:827, т. 52). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Решение от 28 юли 2016 г. (C‑191/15, EU:C:2016:612).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Вж. решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 66).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-31" href="#c-31">31</a>
</span>) Решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 67 и 68).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-32" href="#c-32">32</a>
</span>) Решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 69).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-33" href="#c-33">33</a>
</span>) Вж. решение от 28 юли 2016 г., Verein für Konsumenteninformation (C‑191/15, EU:C:2016:612, т. 71).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-34" href="#c-34">34</a>
</span>) Вж. решение от 14 септември 2023 г., Club La Costa и др. (C‑821/21, EU:C:2023:672, т. 74).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-35" href="#c-35">35</a>
</span>) Вж. точка 63 от настоящото заключение.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-36" href="#c-36">36</a>
</span>) Вж. решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco (C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 48).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-37" href="#c-37">37</a>
</span>) Вж. решение от 9 юли 2020 г., Ibercaja Banco (C‑452/18, EU:C:2020:536, т. 49). Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-38" href="#c-38">38</a>
</span>) Съгласно член 22, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (OB L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50) държавите членки гарантират, че доставчиците предоставят на получателите информация за „съществуването на договорни клаузи, ако има такива, използвани от доставчика относно правото, приложимо към договора и/или компетентните съдилища“. Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от тази директива обаче финансовите услуги са изключени от обхвата ѝ.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-39" href="#c-39">39</a>
</span>) Rühl, G. The Unfairness of Choice-of-Law Clauses, Or: The (Unclear) Relationship of Art. 6 Rome I Regulation and the Unfair Terms in Consumer Contracts Directive. — Common Market Law Review, vol. 55, 2018, p. 219 sq., отбелязва сложността на тази разпоредба, която е проблематична дори за практикуващи юристи. Според автора практиката на Съда не трябва да се разбира в смисъл, че продавачът или доставчикът е длъжен да изброи всички разпоредби на държавата на пребиваване на потребителя, които имат предимство пред избраното право.</p>
</body>
</html>
