–

за YJ, от L. Ripoll Sans, abogada,

–

за Instituto Nacional de la Seguridad Social (INSS), от A. R. Trillo García и P. García Perea,

–

за испанското правителство, от M. J. Ruiz Sánchez,

–

за Европейската комисия, от C. Valero и I. Galindo Martín,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване (ОВ L 6, 1979 г., стр. 24; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 192).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между YJ и Instituto Nacional de la Seguridad Social (Национален институт за социално осигуряване, Испания) (наричан по-нататък „INSS“) относно отказа на последния да признае на YJ право на добавка за майчинство при ранното ѝ пенсиониране.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Първо и второ съображение от Директива 79/7 предвиждат:

4

Член 1 от тази директива гласи:

5

Член 4 от същата директива предвижда:

–

обхвата на схемите и условията за достъп до тях;

–

задължението за внасяне на осигурителните вноски и изчисляването на вноските;

–

изчисляването на обезщетенията, включително и увеличенията, дължими за съпрузи и на издържани лица и условията, които определят продължителността и запазването на правото на обезщетение.

6

Съгласно член 7, параграф 1 от същата директива:

Испанското право

7

Член 60 от Ley General de la Seguridad Social (Общ закон за социалното осигуряване) в консолидираната му редакция, одобрена с Real Decreto Legislativo 8/2015 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley General de la Seguridad Social (Кралски законодателен декрет 8/2015 за одобряване на консолидираната редакция на Общ закон за социалното осигуряване) от 30 октомври 2015 г. (BOE бр. 261 от 31 октомври 2015 г., стр. 103291) (наричан по-нататък „LGSS“) е озаглавен „Добавка за майчинство към зависещите от вноски пенсии от системата за социално осигуряване“ и гласи:

8

Член 208 от LGSS е озаглавен „Ранно пенсиониране по желание на заинтересованото лице“ и гласи:

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

9

На 11 декември 2017 г. INSS приема решение, с което уважава молбата на YJ за ранно пенсиониране и ѝ признава право на пенсия, считано от 4 декември 2017 г. YJ обжалва това решение по административен ред, като твърди, че тъй като има три деца, INSS е трябвало да ѝ отпусне предвидената в член 60 от LGSS добавка за майчинство към пенсията.

10

INSS отхвърля жалбата с решение от 9 май 2018 г., с мотива че добавката за майчинство към пенсията е неприложима в случай на ранно пенсиониране по желание на заинтересованото лице, и YJ сезира Juzgado de lo Social no 3 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 3 на Барселона, Испания). Пред запитващата юрисдикция YJ по същество твърди, че член 60 от LGSS поражда дискриминация спрямо жените, които не могат да се ползват от добавката за майчинство към пенсията поради доброволно ранно пенсиониране.

11

Запитващата юрисдикция припомня решение от 12 декември 2019 г., Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията на майките) (C‑450/18, EU:C:2019:1075), в което Съдът приема, че член 60 от LGSS не попада в приложното поле на дерогациите по член 4, параграф 2 и по член 7, параграф 1, буква б) от Директива 79/7 и представлява забранена от същата директива пряка дискриминация, основана на пола.

12

Освен това според запитващата юрисдикция няма основание съображенията на Съда в посоченото решение да не се приемат за приложими mutatis mutandis към правото на добавка за майчинство към пенсията на жени, които са в едно и също положение, независимо от това как и кога се пенсионират.

13

С оглед на това запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 60 от LGSS — съгласно който жени, които също като YJ са избрали по свое желание ранно пенсиониране, са изключени от кръга на лицата, имащи право на предвидената в този член добавка за майчинство към пенсията, за разлика от тези, които са се пенсионирали при навършване на изискуемата от закона възраст или са ранно пенсионирани поради естеството на осъществяваната от тях трудова дейност през професионалния им живот, поради увреждане или вследствие на преустановяване на трудова дейност през периода, непосредствено предхождащ пенсионирането, по независещи от тях причини — е в съответствие с принципа на правото на Съюза за равно третиране в широк смисъл, а именно както между мъже и жени, така и между жени, а също и дали тази правна разпоредба не представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 79/7.

14

При тези обстоятелства Juzgado de lo Social n 3 de Barcelona (Съд по трудови и осигурителни спорове № 3 на Барселона, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

По преюдициалния въпрос

15

В самото начало следва да се отбележи, че в преюдициалното запитване запитващата юрисдикция посочва общо Директива 79/7, без да укаже разпоредбата или разпоредбите от нея, чието тълкуване иска.

16

При това положение както от формулировката на поставения въпрос, така и от обясненията, дадени от запитващата юрисдикция в преюдициалното запитване, е видно, че с този въпрос всъщност се иска да се установи наличието на пряка дискриминация, която е основана на пола, по смисъла на Директива 79/7, и която член 4, параграф 1 от същата директива забранява, като предвижда, че принципът на равното третиране на мъжете и жените в областта на социалното осигуряване означава, че не се допуска каквато и да е дискриминация, основана на пола, пряко или косвено, в частност чрез позоваване на брачното или семейното положение на заинтересованото лице.

17

В това отношение постоянната съдебна практика приема, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът може да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch, C‑125/18, EU:C:2020:138, т. 27 и цитираната съдебна практика).

18

Предвид това, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, поставеният въпрос следва да се разбира като целящ по същество да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 79/7 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че жените с поне две рождени или осиновени деца имат право на добавка за майчинство към пенсията, ако се пенсионират при навършване на законоустановената възраст или ако се пенсионират ранно на предвидено от закона основание, но не и ако се пенсионират ранно по свое желание.

19

В това отношение следва да се припомни, че понятието „пряка дискриминация, основана на пола“, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Директива 79/7, трябва да се разбира като обхващащо всяко положение, при което едно лице се третира по-неблагоприятно въз основа на пола, отколкото друго лице е, било е или би било третирано в сравнима ситуация (решение от 26 юни 2018 г., MB (Промяна на пола и пенсия за осигурителен стаж и възраст), C‑451/16, EU:C:2018:492, т. 34). От това следва, че за да може да е налице пряка дискриминация, „основана на пола“, е необходимо неблагоприятното третиране на съответното лице да е поради това че то е от мъжки пол или поради това че то е от женски пол.

20

Следва също да се подчертае, че видно от заглавието и от член 1, разглеждан във връзка с първо и второ съображение от Директива 79/7, тази директива има за цел постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване. Освен това от формулировката на член 1 от същата директива се установява, че използваният в останалата ѝ част израз „принцип на равно третиране“ трябва да се разбира като „принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване“.

21

Следователно понятието „дискриминация, основана на пола“, съдържащо се в член 4, параграф 1 от Директива 79/7, може да се отнася само до случаите на дискриминация между работниците от мъжки пол, от една страна, и работниците от женски пол, от друга страна.

22

При тези обстоятелства член 4, параграф 1 от Директива 79/7 не може да се разглежда като разпоредба от правото на Съюза, която гарантира равно третиране в широк смисъл, т.е. и между лица от един и същи пол. Напротив, понятието „пряка дискриминация, основана на пола“, съдържащо се в тази разпоредба, предполага положение, при което работниците се третират по-неблагоприятно, поради това че те са от мъжки или от женски пол в сравнение с други работници от противоположния пол в сходно положение.

23

Разглежданият в главното производство случай се отнася до жена, която, пенсионирайки се ранно по свое желание, няма право на добавка за майчинство към пенсията и поради това счита, че в това отношение е третирана по-неблагоприятно от жените, пенсионирали се на законоустановената възраст или ранно пенсионирани на предвидено от закона основание, които имат право на тази добавка към пенсията.

24

Директива 79/7 обаче не може да се приложи към такова положение, тъй като критерият, с оглед на който се отказва предоставянето на съответната добавка за майчинство към пенсията на жени, които са се пенсионирали ранно по свое желание, се дължи не на пола на работещото лице, а на реда и условията за пенсионирането, поради което и твърдяното дискриминационно третиране не е „основано на пола“. Освен това разглежданото положение се отнася не до дискриминация между работниците от мъжки пол, от една страна, и работниците от женски пол, от друга страна, а до твърдяна липса на равно третиране между работещи жени.

25

Този извод не се поставя под съмнение от решение от 12 декември 2019 г., Instituto Nacional de la Seguridad Social (Добавка към пенсията на майки) (C‑450/18, EU:C:2019:1075), въпреки че делото, по което е постановено това решение, се отнася до същата национална правна уредба като разглежданата в главното производство. Всъщност в разглеждания по посоченото дело случай жалбоподателят в главното производство е работник от мъжки пол, който счита, че е третиран по-неблагоприятно от работниците от женски пол, тъй като добавката за майчинство към пенсията му е отказана, с мотива че е от мъжки пол. В този смисъл в посоченото решение Съдът може да основе съображенията си на Директива 79/7, тъй като твърдението за нарушение се отнася до липсата на равно третиране между работници от мъжки пол и работници от женски пол, основана следователно на пола на съответния работник, което в случая не е така.

26

При тези обстоятелства следва да се отбележи, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не попада в приложното поле на Директива 79/7.

27

С оглед на всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 79/7 не се прилага към национална правна уредба, която предвижда, че жените с поне две рождени или осиновени деца имат право на добавка за майчинство към пенсията, ако се пенсионират при навършване на законоустановената възраст или ако се пенсионират ранно на предвидено от закона основание, но не и ако се пенсионират ранно по свое желание.

По съдебните разноски

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.