<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.12-->
  <head>
    <title>2024-12-202412C112202206800-00-TRA-DOC-BG-ARRET-C-0680-22-202410466-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="20/12/2024 19:03:52" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="ARR" name="TypeDoc"/>
    <meta content="BxGq+c9YM6eotKTbgRF2ITPT3RNCiEs+O9igjBEUSUg0nuikNbNjSbgwPru8yHHJjxZsRtQ9YPZyw0NEfUUW3fqP4neLgAWYYtaTict8ZWNcHOev3z0a9W9LSwbyF+MBWxNCat+NuhLD1Ly/QfQ73mXliHlabHpvragUSmn15+8=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="svc_wsgendoc" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0680" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2022" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="ARR_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 06-12-24 19:00:42" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="75adb912352d44e4ac4c59c0450d9590" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0680" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="PV" name="NatureAff"/>
    <meta content="PV" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Решение от 12.12.2024 г. — Дело C‑680/22 P</div>
      <div id="rId21" style="default">DD/FRA</div>
    </div>
    <p class="C19Centre" id="para-1" title="page-1">
      РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-2" title="page-1">
      12 декември 2024 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">*</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-3" title="page-1">
      „Обжалване — Публична служба — Правилник за длъжностните лица на Европейския съюз и Условия за работа на другите служители на Европейския съюз — Срочно наети служители — Дисциплинарно производство — Административно разследване — Понятие „плагиатство“ — Определяне от органа по назначаването на разследващ служител, с когото органът поддържа делово взаимоотношение — Конфликт на интереси — Член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Обективна безпристрастност — Член 17а — Свобода на изразяване на длъжностното лице — Членове 11, 12 и 21 — Зачитане на принципите на лоялност и безпристрастност“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-4" title="page-1">
      По дело C‑680/22 P
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-5" title="page-1">
      с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 4 ноември 2022 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-6" title="page-1">
      DD, представляван от N. Lorenz, Rechtsanwältin,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-7" title="page-1">
      жалбоподател,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-8" title="page-1">
      като другата страна в производството е
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-9" title="page-1">
      Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA), представлявана първоначално от M. O’Flaherty, а впоследствие от S. Rautio, подпомагани от B. Wägenbaur, Rechtsanwalt,
    </p>
    <p class="C72Alineadroite" id="para-10" title="page-1">
      ответник в първоинстанционното производство,
    </p>
    <p class="C19Centre" id="para-11" title="page-1">
      СЪДЪТ (пети състав),
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-12" title="page-1">
      състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, E. Regan и Z. Csehi (докладчик), съдии,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-13" title="page-1">
      генерален адвокат: P. Pikamäe,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-14" title="page-1">
      секретар: A. Calot Escobar,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-15" title="page-1">
      предвид изложеното в писмената фаза на производството,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-16" title="page-1">
      след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 декември 2023 г.,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-17" title="page-1">
      постанови настоящото
    </p>
    <p class="C75Debutdesmotifs" id="para-18" title="page-1">
      Решение
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си DD иска отмяна на решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 септември 2022 г., DD/FRA (T‑470/20, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2022:511), с което този съд отхвърля искането му, от една страна, за отмяна на решението на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 12 ноември 2019 г., с което тя му налага дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност (наричано по-нататък „решението за освобождаване от длъжност“), и на решението от 15 април 2020 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба срещу решението за освобождаване от длъжност (наричано по-нататък „решението за отхвърляне на жалбата по административен ред“) и от друга страна, за обезщетение за имуществените и неимуществени вреди, които твърди, че е претърпял.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 11, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-22" title="page-1">
      „При изпълнението на служебните си задължения и в поведението си длъжностното лице се ръководи единствено от интересите на [Европейския съюз]; то не може да търси или да получава указания от правителство, орган, организация или лице извън рамките на своята институция. Длъжностното лице изпълнява възложените му функции обективно, безпристрастно и при спазване на задължението за лоялност към Съюза“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 12 от Правилника предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-1">
      „Длъжностното лице се въздържа от всяко действие или поведение, което би [уронило престижа на заеманата от него длъжност]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 17а, параграф 1 от Правилника предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-2">
      „Длъжностното лице се ползва със свободата на изразяване, като зачита принципите на лоялност и безпристрастност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 21 от Правилника:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-2">
      „Всяко длъжностно лице, независимо от неговото ниво в йерархията, е длъжно да подпомага и съветва горестоящите; то носи отговорност за изпълнението на възложените му служебни задължения.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-29" title="page-2">
      Длъжностно лице, на което е възложена отговорност за дадена служба, отговаря пред висшестоящите по отношение на предоставените му правомощия и за изпълнението на дадените от него инструкции. Отговорността на неговите подчинени по никакъв начин не го освобождава от неговата собствена отговорност“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дял VI от Правилника е озаглавен „Дисциплинарни мерки“. В този дял VI се съдържа член 86 от Правилника, съгласно който:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-2">
      „1. Всяко неизпълнение от страна на длъжностно лице или бивше длъжностно лице на задълженията му, произтичащи от настоящия правилник, било то умишлено или по небрежност, ангажира дисциплинарната му отговорност.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-2">
      2. При наличието на данни, от които може да се предположи, че е налице неизпълнение по параграф 1, органът по назначаването [(наричан по-нататък „ОН“)] или [Европейската служба за борба с измамите (наричана по-нататък „OLAF“)] могат да образуват административно разследване.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-2">
      3. Дисциплинарните правила, процедури и мерки, както и правилата и процедурите за административни разследвания, са изложени в приложение IХ“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласно член 1 от приложение IX към Правилника, озаглавено „Дисциплинарно производство“:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-2">
      „1. Във всички случаи, когато в хода на разследване на OLAF се разкрие вероятност от лично участие на действащо или бивше длъжностно лице от институция, лицето своевременно бива уведомено, при условие че това не би попречило на разследването. Във всички случаи в заключенията, изготвени при приключване на разследването, не може да се споменава името на длъжностното лице, без да му е била дадена възможност да даде обяснения по отнасящите се до него факти. Обясненията на длъжностното лице се посочват в заключенията.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-36" title="page-3">
      2. В случаи, в които по смисъла на разследването се налага спазване на абсолютна поверителност и използване на процедури от компетентността на национален съдебен орган, изпълнението на задължението за уведомяване и изслушване на длъжностното лице може, със съгласието на [ОН], да бъде отложено. В този случай не може да бъде образувано дисциплинарно производство, преди да е била дадена възможност на длъжностното лице да представи обясненията си.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-3">
      3. Ако след разследването на OLAF не бъдат събрани достатъчно данни за образуване на производство срещу разследваното длъжностно лице, разследването се прекратява, без да се предприемат последващи действия, с решение на директора на OLAF, който писмено уведомява длъжностното лице за това. Длъжностното лице може да поиска решението да бъде приложено към служебното му досие“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2 от приложение IX към Правилника гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-39" title="page-3">
      „1. Правилата, предвидени в член 1 от настоящото приложение, се прилагат с необходимите промени и към други административни разследвания, извършени от [ОН].
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-3">
      2. [ОН] уведомява съответното лице за приключването на разследването и му съобщава заключенията, съдържащи се в доклада от проверката, както и по негово искане и при зачитане на законните интереси на трети страни — всички документи, свързани с твърденията срещу него.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-41" title="page-3">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 3 от приложение IX към Правилника гласи следното:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-43" title="page-3">
      „Въз основа на доклада от разследването, след като лицето е било уведомено за всички доказателства и след като е било изслушано, [ОН] може:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-3">
      a) да реши, че срещу лицето няма достатъчно доказателства за образуване на производство, и да го уведоми за това писмено;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-3">
      б) да реши, че макар и да са налице данни за неизпълнение на служебните му задължения, няма да бъде взета дисциплинарна мярка, и ако е необходимо, да отправи предупреждение до длъжностното лице;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-46" title="page-3">
      в) в случай на неизпълнение на задълженията по смисъла на член 86 от Правилника за длъжностните лица:
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-47" title="page-3">
      i) да реши да образува дисциплинарното производство по раздел 4 от настоящото приложение, или
    </p>
    <p class="C11Marge1avecretrait" id="para-48" title="page-3">
      ii) да реши да образува дисциплинарно производство пред Дисциплинарния съвет“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 22 от приложение IX към Правилника гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-50" title="page-4">
      „1. След изслушване на длъжностното лице [ОН] взема решение в съответствие с членове 9 и 10 от настоящото приложение в срок от два месеца от получаване на становището на Дисциплинарния съвет. Решението трябва да бъде мотивирано.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-51" title="page-4">
      2. Ако [ОН] реши да прекрати делото, без да налага дисциплинарно наказание, той незабавно уведомява за това длъжностното лице в писмена форма. Длъжностното лице може да поиска това решение да бъде приложено към служебното му досие“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—36 от обжалваното съдебно решение по следния начин:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-54" title="page-4">
      „2. Жалбоподателят е нает на работа на 1 август 2000 г. от органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), на служба на Европейския съюз — Европейския център за мониторинг на расизма и ксенофобията (ЕЦМРК), понастоящем FRA, като срочно нает служител по смисъла на член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“). Първоначално нает по договор с определен срок, с него е сключен договор за неопределено време, считано от 16 декември 2006 г.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-55" title="page-4">
      3. С писмо от 13 юни 2013 г. тогавашният директор на FRA уведомява жалбоподателя за решението си да прекрати договора му.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-56" title="page-4">
      4. С решение от 8 октомври 2015 г., DD/FRA (F‑106/13 и F‑25/14, [наричано по-нататък „отменителното съдебно решение“,] EU:F:2015:118) Съдът на публичната служба отменя решението за прекратяване, с мотива че преди да го приеме, директорът на FRA не е уведомил изрично жалбоподателя, че въз основа на различни инциденти обмисля да прекрати договора му, и не го е поканил да представи забележки в това отношение.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-57" title="page-4">
      5. На 29 февруари 2016 г. FRA, оглавявана от нов директор, възстановява жалбоподателя на работа в рамките на изпълнението на [отменителното съдебно решение].
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-58" title="page-4">
      6. С електронно съобщение от същия ден жалбоподателят е помолен от ръководителя на своя отдел да изготви най-късно до 18 март 2016 г. вътрешно изложение от 15 до 20 страници относно нормите в областта на правата на човека и съдебната практика, свързана със свободата на мисълта, съвестта и религията, на международно равнище и на равнището на Съюза.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-59" title="page-5">
      7. С електронно съобщение от 18 март 2016 г. жалбоподателят изпраща на ръководителя на отдела си документ от 31 страници, квалифициран като „начален проект на изложение относно свободата на религията“, озаглавен „Вътрешна информационна бележка относно възможни подходящи проекти на FRA, свързани със свободата на мисълта“ (наричан по-нататък „спорното изложение“).
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-5">
      8. В началото на април 2016 г. спорното изложение е регистрирано в системата за управление на документи (наричана по-нататък „СУД“) на FRA, достъпна за всички колеги на жалбоподателя.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-61" title="page-5">
      9. На 7 април 2016 г. ръководителят на отдела на жалбоподателя го уведомява че е изпратил спорното изложение на директора на FRA и го приканва да изпрати на един от колегите си връзката към този документ, регистриран в СУД, за да може той да се запознае с посочения документ и със съдържащия се в него анализ.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-62" title="page-5">
      10. С електронно съобщение от 16 октомври 2017 г. ръководителят на отдела на жалбоподателя го моли да преразгледа спорното изложение и да задълбочи посветения на свободата на религията анализ от гледна точка на Съюза с оглед на евентуална публикация.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-63" title="page-5">
      11. Освен това на 7 ноември 2017 г. жалбоподателят подава вътрешна жалба срещу своя атестационен доклад за 2016 г. (наричан по-нататък „атестационният доклад за 2016 г.“), като твърди, че оценката на неговата ефективност, на неговите способности и на поведението му е трябвало да бъде „много добра“ вместо „задоволителна“. В този контекст, що се отнася до спорното изложение, от една страна, жалбоподателят изразява съжаление, че макар по време на разговора за оценяване ръководителят на отдела му, в качеството си на атестиращ, да е потвърдил, че изложението е много полезно и е постигнало целта си, той го критикува в последващите си забележки. От друга страна, жалбоподателят изтъква, че коментарите на атестиращия, че спорното изложение се състои предимно от позовавания на съдебната практика, са неточни, тъй като изложението съдържа и правен, концептуален и политически анализ.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-64" title="page-5">
      12. На 1 декември 2017 г. жалбоподателят представя преработена версия на спорното изложение.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-65" title="page-6">
      13. На 5 декември 2017 г. директорът на FRA отхвърля вътрешната жалба, подадена срещу атестационния доклад за 2016 г. По този повод директорът на FRA заявява, че е бил уведомен, че голяма част от спорното изложение възпроизвежда буквално няколко източника, по-специално документи на Съвета на Европа, към които липсват позовавания в това изложение, и че жалбоподателят не е уведомил ръководителя на отдела си за това фактическо положение, което го е накарало да смята, че това изложение е резултат от собствената му работа.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-66" title="page-6">
      14. На 9 февруари 2018 г. директорът на FRA се консултира с OLAF относно евентуалното образуване на административно разследване във връзка с поведението на жалбоподателя.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-67" title="page-6">
      15. На 20 март 2018 г. OLAF решава да не образува разследване поради липсата на „достатъчно доказателства, сочещи наличието на измама, корупция или други незаконни дейности“. 
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-68" title="page-6">
      16. На 23 март 2018 г. директорът на FRA образува административно разследване относно поведението на жалбоподателя във връзка със спорното изложение (наричано по-нататък „решението за образуване на разследването“). Назначеният разследващ служител [(наричан по-нататък „разследващият служител“)] декларира, че не е в конфликт на интереси. Целта на това разследване е да се определи, първо, в каква точно степен спорното изложение е представено от жалбоподателя като резултат от собствената му работа и възпроизвежда откъси от външни за FRA документи, които не са цитирани или посочени; второ, кои от тези документи евентуално са обхванати от авторски права; трето, дали има други документи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, изготвени от жалбоподателя по време на работата му във FRA, които отговарят на двете горепосочени условия, и четвърто, евентуално, дали са нарушени [Правилникът] или правото на интелектуална собственост.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-69" title="page-6">
      17. На 23 и 24 април 2018 г. разследващият служител разпитва седем свидетели и жалбоподателя, който му представя писмени обяснения.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-70" title="page-6">
      18. На 17 юни 2018 г. разследващият служител изпраща на жалбоподателя предварителните си заключения.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-71" title="page-6">
      19. На 2 юли 2018 г. жалбоподателят представя становище относно предварителните заключения на разследващия служител.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-72" title="page-7">
      20. На 23 юли 2018 г. разследващият служител представя окончателния си доклад (наричан по-нататък „докладът от разследването“), който съдържа заключението, че жалбоподателят е нарушил членове 11, 12 и 21 от Правилника, както и задълженията си за лоялност и сътрудничество. Разследващият служител отбелязва по същество, първо, че възпроизвеждането и използването на чужд труд, без позоваване на него и представянето му за собствен, представляват форма на измама, непочтеност и незаконно присвояване, която противоречи не само на член 12 от Правилника, но и на почти всички морални норми; второ, че жалбоподателят съзнателно е заблудил членовете на своя отдел и е премълчал важна информация, което е нарушение на членове 11 и 12 от Правилника; трето, че фактът, че изготвянето на спорното изложение, което в по-голямата си част представлява копие, е отнело на жалбоподателя три седмици, е друго, сравнително незначително нарушение на член 12 от Правилника; четвърто, че посочването на спорното изложение като постижение в контекста на атестирането му за 2016 г. е подвеждащо и също представлява нарушение на член 12 от Правилника; пето, че използването на материали, защитени с авторски права, без за това да се информира авторът, а именно Съветът на Европа, също е нарушение на член 12 от Правилника; шесто, че жалбоподателят е действал по подвеждащ и/или непочтен начин и следователно в поведението си не се е ръководил единствено от интересите на Съюза в нарушение на член 11 от Правилника и на задължението за лоялност, и седмо, че използването на чужд труд, без съответното позоваване и без да уведоми ръководителите си за това, е в нарушение на член 21 от Правилника и на задължението за сътрудничество на жалбоподателя.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-73" title="page-7">
      21. На 15 октомври 2018 г. жалбоподателят е изслушан от директора на FRA в съответствие с член 3 от приложение IX към Правилника […], след което представя писмено изявление със същата дата.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-74" title="page-7">
      22. С решение от 23 октомври 2018 г. директорът на FRA образува срещу жалбоподателя дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет (наричано по-нататък „решението за образуване на дисциплинарното производство“). Това решение е съобщено на жалбоподателя на 7 ноември 2018 г.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-75" title="page-7">
      23. Дисциплинарният съвет е сформиран на 26 февруари 2019 г. с решение на директора на FRA.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-76" title="page-7">
      24. На 27 февруари 2019 г. директорът на FRA изготвя доклада за дисциплинарния съвет съгласно член 12 от приложение IX към Правилника (наричан по-нататък „докладът на директора на FRA“).
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-77" title="page-7">
      25. На 21 март 2019 г. жалбоподателят представя писмената си защита на председателя на дисциплинарния съвет.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-78" title="page-7">
      26. На 22 март 2019 г. се провежда изслушване на жалбоподателя пред дисциплинарния съвет.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-79" title="page-7">
      27. На 7 май 2019 г. съгласно член 18 от приложение IX към Правилника дисциплинарният съвет издава мотивирано становище (наричано по-нататък „становището на дисциплинарния съвет“), като приема за основателни обвиненията в поведение, противоречащо на задълженията на жалбоподателя по членове 11, 12 и 21 от Правилника, а именно представяне на чужди текстове като собствен труд, без посочване на източниците. Дисциплинарният съвет препоръчва жалбоподателят да бъде понижен с две степени, т.е. до степен AD 7. Дисциплинарният съвет не посочва смекчаващи обстоятелства.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-80" title="page-8">
      28. Дисциплинарният съвет отбелязва по същество, първо, че в поведението си жалбоподателят не се е ръководил единствено от интересите на Съюза, но и от собствените си интереси, като е поискал да му бъде признат текст, на който не е автор; второ, че не е възприел отговорното поведение, което се очаква от служител на FRA; трето, че действията му са могли да навредят на репутацията на FRA, и четвърто, че като е представил чужд труд като свой, не само не е оказал съдействие на ръководителите си, но е действал в техен ущърб.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-81" title="page-8">
      29. Ето защо дисциплинарният съвет констатира, че жалбоподателят е нарушил, първо, член 11 от Правилника, като съзнателно е представил копиран текст за свой труд; второ, член 12 от Правилника, тъй като представянето на чужд труд като свой имало неблагоприятно въздействие върху репутацията на жалбоподателя, и трето, член 21 от Правилника, доколкото жалбоподателят не е изпълнил възложените му задачи, а е представил чужд труд като свой, като е съществувал риск спорното изложение или откъси от него да бъдат включени в един или повече документи, публикувани от FRA, което би могло да навреди на нейната репутация.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-82" title="page-8">
      30. На 11 юли 2019 г. жалбоподателят е изслушан от директора на FRA в съответствие с член 22 от приложение IX към Правилника (наричано по-нататък „изслушването от 11 юли 2019 г.“) и представя писмено изявление.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-83" title="page-8">
      31. На 11 октомври 2019 г. жалбоподателят получава записка от директора с дата 10 октомври 2019 г., в която последният посочва намерението си да му наложи наказание освобождаване от длъжност и го приканва да представи писмено становището си в тази връзка в срок от десет работни дни.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-84" title="page-8">
      32. На 24 октомври 2019 г. жалбоподателят изпраща становището си на директора на FRA.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-85" title="page-9">
      33. На 12 ноември 2019 г. директорът на FRA, в качеството си на ООСД, приема решението за освобождаване от длъжност, което влиза в сила на 15 ноември 2019 г. С това решение директорът на FRA потвърждава заключенията на дисциплинарния съвет, с изключение на предложената санкция, тъй като счита, че понижаването в длъжност не отразява в достатъчна степен тежестта на нарушенията на професионалните задължения, предвидени в членове 11, 12 и 21 от Правилника. Директорът на FRA отбелязва по-специално, от една страна, че дисциплинарният съвет не посочва смекчаващи, а отегчаващи обстоятелства, а именно че поведението на жалбоподателя е било умишлено, че той се е опитал да получи лично признание за работа, която представлява плагиатство, че не е признал сериозността на поведението си и че е съществувал реален риск от накърняване на репутацията на FRA, и от друга страна, че връзката на доверие е била сериозно поставена под въпрос.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-86" title="page-9">
      34. Освен това директорът на FRA счита, че дисциплинарният съвет не е взел предвид в достатъчна степен тежестта на нарушенията на Правилника, що се отнася, от една страна, до поведението на жалбоподателя, което директорът на FRA определя като „нарушение с най-висока степен на тежест“, и от друга страна, до последиците от това поведение за репутацията на FRA, тъй като според него жалбоподателят, действайки сам, умишлено е създал сериозен риск от накърняване на тази репутация за значителен период от време. Директорът на FRA потвърждава констатацията на дисциплинарния съвет, че връзката на доверие е била сериозно поставена под въпрос, като същевременно счита, че посочената връзка е била безвъзвратно прекъсната и следователно понижаването не е подходяща санкция.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-87" title="page-9">
      35. На 16 декември 2019 г. жалбоподателят подава жалба по административен ред срещу решението за освобождаване от длъжност.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-88" title="page-9">
      36. На 15 април 2020 г. директорът на FRA приема решението за отхвърляне на тази жалба“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 23 юли 2020 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалбата, посочена в точка 1 от настоящото съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд, първо, да отмени решението за освобождаване от длъжност, второ, евентуално да отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред, трето, да обезщети претърпените от него имуществени и неимуществени вреди и четвърто, да осъди FRA да заплати съдебните разноски. В подкрепа на първите две искания жалбоподателят изтъква осем главни основания и едно основание при условията на евентуалност, а именно:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">първо — нарушение на принципа на правна сигурност, грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, нарушение на член 7, параграф 1 от Bundesgesetz über das Urheberrecht an Werken der Literatur und der Kunst und über verwandte Schutzrechte (Urheberrechtsgesetz) (Закон за авторското право върху литературни и художествени произведения и сродните му права) от 9 април 1936 г. (BGBl. 1936, 111/1936) и нарушение на член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), тъй като, първо, плагиатството е било счетено за нарушение на Правилника, второ, копираните текстове не са били защитени от Закона за авторското право върху литературни и художествени произведения и сродните му права и трето, била е нарушена свободата му на изразяване, </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">второ — нарушение на задължението за полагане на дължима грижа от разследващия служител и от директора на FRA при образуването на дисциплинарното производство, с решението за освобождаване от длъжност и от дисциплинарния съвет, както и нарушение на презумпцията за невиновност и на изискването за висока степен на доказване в административните разследвания и дисциплинарните производства,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">трето — липса на неутралност, безпристрастност и обективност на директора на FRA в качеството му на ООСД, нарушение на презумпцията за невиновност и злоупотреба с власт,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">четвърто — явни грешки в преценката относно нарушението от жалбоподателя на членове 11, 12 и 21 от Правилника, </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">пето — незаконосъобразно образуване на административното разследване поради липсата на начало на доказателство и незаконосъобразно образуване на дисциплинарното производство,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">шесто — неспазване от страна на разследващия служител на рамката на разследването и нарушение на член 4, параграф 2 и член 7, параграф 6 от Решение 2013/01 на управителния съвет на FRA от 22 май 2013 г. относно провеждането на административни разследвания и дисциплинарни производства, на член 4, параграф 1, букви а)—г) и член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 2018 г., стр. 39), а преди прилагането на Регламент 2018/1725 — на член 4, параграф 1, букви а)—г) и член 5, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142), както и нарушение относно последиците на съдебно решение за отмяна,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">седмо — липса на безпристрастност, неутралност и обективност на разследващия служител,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">осмо — нарушение на правото на защита, по-специално на правото на изслушване, нарушение на членове 1 и 2, както и на член 12 от приложение IX към Правилника, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">девето, при условията на евентуалност — нарушение на принципа на пропорционалност при налагането на наказанието освобождаване от длъжност с оглед на деянието, което се приписва на жалбоподателя. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля изцяло направените от жалбоподателя искания за отмяна и за обезщетение. Освен това Общият съд решава, че не са налице основания за уважаване на направените искания за процесуално-организационни действия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Исканията на страните в производството по обжалване</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отмени обжалваното съдебно решение,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">вследствие на това да отмени решението за освобождаване от длъжност и евентуално да отмени решението за отхвърляне на жалбата по административен ред,</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да присъди обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди FRA да заплати всички съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA иска от Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да отхвърли жалбата и</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">да осъди жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По жалбата</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По първото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първото си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е допуснал няколко грешки при прилагане на правото в точки 179—193 от обжалваното съдебно решение във връзка с преценката му относно обективната безпристрастност на разследващия служител и че не е изложил достатъчно мотиви в това отношение. Това основание включа две части.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първата част от първото си основание жалбоподателят твърди, първо, че като е приел в точки 179—185 от обжалваното съдебно решение, че представените от него доказателства не са достатъчни, за да се направи извод за липса на субективна безпристрастност на разследващия служител, Общият съд не е разгледал с оглед на тези доказателства евентуалната липса на обективна безпристрастност от негова страна. Разглеждането на фактите в светлината на липсата на обективна безпристрастност обаче било достатъчно, макар да не съществуват доказателства, позволяващи да се установи липсата на субективна безпристрастност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, противно на постановеното от Общия съд в точки 186—192 от обжалваното съдебно решение, за да се констатира липса на обективна безпристрастност, било достатъчно да съществува основателно съмнение в това отношение и то да не може да бъде преодоляно. Освен това жалбоподателят изтъква, че в случая съмнението относно безпристрастността на разследващия служител било основателно от гледна точка на трети страни наблюдатели. Според него всяко съмнение относно независимостта или безпристрастността на външен консултант, за когото се оказва, че дава и правни съвети и получава повтарящи се плащания от работодателя, е основателно от гледна точка на трето лице наблюдател. Освен това съдържащите се в точки 189—191 от обжалваното съдебно решение констатации потвърждавали наличието на основателно съмнение, като обаче Общият съд неправилно квалифицирал тези факти. Освен това Общият съд допуснал друга грешка при прилагане на правото в точка 187 от обжалваното съдебно решение, тъй като не жалбоподателят, а FRA трябвало да разсее това съмнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, той поддържа, че изводът на Общия съд в точка 191 от обжалваното съдебно решение, че платените на разследващия служител суми са били оправдани от обема на възложената му работа, е ирелевантен в настоящото дело, тъй като не разсейва основателното съмнение за наличието на конфликт на интереси на разследващия служител по финансови причини. Този вид конфликт на интереси обаче представлявал един от най-тежките случаи на незаконосъобразност и като такъв всеки конфликт на интереси по финансови причини трябвало да се счита за релевантен независимо от съответната сума. Поради това жалбоподателят твърди, че противно на постановеното от Общия съд в точка 192 от обжалваното съдебно решение, съдебната практика, установена с решение от 18 септември 2012 г., Allgeier/FRA (F‑58/10, EU:F:2012:130), е релевантна в случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, четвърто, жалбоподателят твърди, че Общият съд е изопачил доказателствата и е допуснал явна грешка в преценката в точка 189 от обжалваното съдебно решение. В това отношение той твърди, че от доказателствата, представени на преценката на Общия съд, било видно, че предоставената услуга от разследващия служител, за която той е получил възнаграждение, всъщност се е състояла в правни съвети.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част на първото си основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд не е разгледал надлежно представените пред него доказателства и факти и е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 187—193 от обжалваното съдебно решение, като е отхвърлил в точки 292—296 от това решение първото и второто искане на жалбоподателя за извършване на процесуално-организационни действия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, FRA изтъква, че жалбата до голяма степен повтаря становищата и доводите, изложени от жалбоподателя в жалбата и в писмената реплика в първоинстанционното производство. Следователно според нея редица изтъкнати в жалбата доводи, за които се твърди, че са правни, в действителност са опити за оспорване на факти.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA счита, че първото основание е отчасти недопустимо и във всеки случай, явно необосновано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С втората част на първото основание, която следва да се анализира най-напред, жалбоподателят оспорва точки 292—296 от обжалваното съдебно решение, тъй като с тях Общият съд неправилно отказал да уважи поисканите от него процесуално-организационни действия с оглед доказването на твърдяната липса на безпристрастност на разследващия служител, и следователно не разгледал надлежно представените на неговата преценка доказателства. Освен това в точки 187—193 от това решение той изопачил доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела (решение от 4 март 2021 г., Liaño Reig/ЕСП, C‑947/19 P, EU:C:2021:172, т. 98 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно на етапа на настоящото обжалване жалбоподателят не може надлежно да оспори това, че Общият съд не е предприел процесуално-организационните действия, които той е предложил в писмените си изявления в първоинстанционното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до първата част на първото основание, с която по същество се твърди грешка при прилагане на правото, която допуснал Общият съд, като изключил наличието на основателно съмнение относно обективната безпристрастност на разследващия служител, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика институциите, органите, службите и агенциите на Съюза са длъжни да зачитат основните права, гарантирани от правото на Съюза, сред които е правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата. Този член предвижда по-специално, че всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от тези институции, органи, служби и агенции на Съюза безпристрастно (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2024 г., Hamers/Cedefop, C‑111/22 P, EU:C:2024:5, т. 44 и 45 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Съдът пояснява, че изискването за безпристрастност, с което са обвързани институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при изпълнението на своите задачи, е предвидено, за да гарантира равното третиране, което е в основата на Съюза. Цел на това изискване е по-специално да се избягват случаите на конфликти на интереси по отношение на длъжностните лица и други служители, действащи от името на тези институции, органи, служби и агенции. Предвид ключовото значение на гаранцията за независимост и почтеност по отношение както на вътрешното функциониране, така и на външния имидж на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, изискването за безпристрастност обхваща всички случаи, в които служителят или длъжностното лице, който/което следва да се произнесе по дадена преписка, трябва разумно да разбира, че е възможно трети лица да смятат, че е засегната неговата независимост в тази област (решение от 11 януари 2024 г., Hamers/Cedefop, C‑111/22 P, EU:C:2024:5, т. 46 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това изискване за безпристрастност съдържа субективен елемент, по силата на който нито един от членовете на съответната институция не трябва да проявява пристрастие или лична предубеденост, и обективен елемент. Съгласно обективния елемент, на който се позовава жалбоподателят, всяка институция, орган, служба и агенция на Съюза трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост (решение от 14 март 2024 г., D &amp; A Pharma/Комисия и EMA, C‑291/22 P, EU:C:2024:228, т. 73 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, за да се докаже, че организацията на административното производство не осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение за евентуална предубеденост, не е необходимо да се установява липсата на безпристрастност. Достатъчно е да съществува основателно съмнение в това отношение и то да не може да бъде преодоляно (решение от 11 януари 2024 г., Hamers/Cedefop, C‑111/22 P, EU:C:2024:5, т. 47 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че не би могло да се изисква от лицата, чиито засягащи ги въпроси се разглеждат от институция, орган, служба или агенция на Съюза, да представят в подкрепа на доводите си, че изискването за обективна безпристрастност не е спазено в хода на дадено административно производство, конкретни уличаващи в пристрастност доказателства. Всъщност обективната безпристрастност се преценява независимо от конкретното поведение на съответното лице (решение от 14 март 2024 г., D &amp; A Pharma/Комисия и EMA, C‑291/22 P, EU:C:2024:228, т. 80).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като припомня по същество тази съдебна практика в точка 186 от обжалваното съдебно решение, Общият съд постановява в точка 187 от това решение, че жалбоподателят не е доказал, че съществуващото взаимоотношение между FRA и разследващия служител може да породи основателно съмнение в обективната безпристрастност на разследващия служител. В това отношение в точки 188—191 от посоченото решение Общият съд отбелязва, първо, че от представените от жалбоподателя доказателства е видно, че разследващият служител е имал трудово правоотношение не с FRA, а с Европейската комисия, второ, че представените от жалбоподателя доказателства относно качеството на правен съветник на FRA на разследващия служител не са били достатъчни, за да обосноват основателно съмнение за евентуална предубеденост, по-специално поради факта, че ролята на разследващия служител е била ограничена до тази на външен консултант, и трето, що се отнася до съществуващите финансови интереси между разследващия служител и FRA, че сумата по сключените между тях договори е разумна и обоснована с оглед на необходимия обем работа за изпълнението на тези задачи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда от член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че единствено Общият съд е компетентен, от една страна, да установява фактите, освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото, и от друга страна, да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаване на представените пред Общия съд доказателства, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който като такъв подлежи на контрол от Съда (решение от 25 април 2024 г., NS/Парламент, C‑218/23 P, EU:C:2024:358, т. 58 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна или явно противоречаща на текста им. Въпреки това изопачаването трябва ясно да личи от доказателствата по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата. Впрочем, когато жалбоподателят твърди изопачаване на доказателствата, той трябва точно да посочи доказателствата, за които се твърди, че са били изопачени от Общия съд, и да покаже грешките в анализа, които по негова преценка са довели Общия съд до това изопачаване (решения от 27 април 2023 г., Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия, C‑549/21 P, EU:C:2023:340, т. 74 и цитираната съдебна практика, и от 11 януари 2024 г., Foz/Съвет, C‑524/22 P, EU:C:2024:23, т. 38 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че първото основание трябва да се отхвърли като недопустимо, доколкото с доводите си жалбоподателят твърди, че представените пред Общия съд доказателства са от естество — доколкото показвали ролята на правен съветник на FRA, изпълнявана от разследващия служител, и високата сума на възнагражденията, изплатени му от FRA в рамките на сключените между тях договори за външно консултиране — да породят основателно съмнение относно обективната безпристрастност на този разследващ служител. Всъщност с тези доводи жалбоподателят иска да се направи нова преценка на тези доказателства. Макар наистина жалбоподателят формално да упреква Общия съд, че е изопачил някои от посочените доказателства, по-специално тези, които се отнасят до качеството на правен консултант на FRA на разследващия служител, налага се изводът, че с използването на твърдение за изопачаване жалбоподателят в действителност цели преразглеждане на вече изложените в това отношение доводи в първоинстанционното производство, без обаче да посочва защо Общият съд е направил явно неточна преценка на фактическите обстоятелства и на доказателствата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото с първото основание жалбоподателят упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото в точка 191 от обжалваното съдебно решение, като не е приел, че само по себе си наличието на финансово отношение между разследващия служител и FRA, независимо от размера на изплатените възнаграждения, е било достатъчно, за да породи основателно съмнение в обективната безпристрастност на този разследващ служител, неговият довод трябва да се отхвърли като необоснован. Всъщност сам по себе си този факт не е достатъчен, за да доведе до възникване на конфликт на интереси при разследващ служител от естество да опорочи дисциплинарното производство, тъй като в противен случай съответната институция, орган, служба или агенция на Съюза би била лишена от възможността да прибегне до един и същ разследващ служител в рамките на различни задачи. Освен това от факта, че даден разследващ служител вече е извършвал външни консултантски дейности за FRA, не може да възникне никакъв конфликт на интереси, когато тези други дейности не се отнасят до предмета на въпросното разследване. Впрочем от точки 189 и 190 от обжалваното съдебно решение не следва, че случаят е такъв.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, доколкото жалбоподателят упреква Общия съд, че в точка 192 от обжалваното съдебно решение е приел, че настоящото дело не е аналогично на делото, по което е постановено решение от 18 септември 2012 г., Allgeier/FRA (F‑58/10, EU:F:2012:130), неговите доводи трябва да се отхвърлят като неотносими, тъй като, от една страна, сам по себе си фактът, че в обжалваното съдебно решение Общият съд евентуално се е отклонил от становището, възприето в решение, постановено от Съда на публичната служба, не може да представлява грешка при прилагане на правото и от друга страна, този мотив е изложен за изчерпателност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно първото основание за обжалване трябва да се отхвърли.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По второто основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С второто си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че в точки 67—98 от обжалваното съдебно решение е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, изопачаване на доказателствата и явни грешки в преценката при анализа на поведението, в което FRA упреква жалбоподателя, а именно че е извършил „плагиатство“ с оглед на съставянето на спорното изложение и че не е изложил достатъчно мотиви в това отношение. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, той критикува по същество тълкуването на понятието „плагиатство“, възприето от Общия съд в точки 58—61, 70, 72, 79 и 81 от обжалваното съдебно решение. В това отношение, от една страна, Общият съд предложил лишено от правна релевантност определение на термин, който не е в обхвата на правото на Съюза, а по-скоро на общоупотребимия език, за да го използва за целите на преценката и осъждането на поведението на жалбоподателя, докато преценката на поведението на жалбоподателя трябвало да се извърши единствено с оглед на произтичащите от Правилника задължения. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От друга страна, Общият съд се позовал неправилно в точка 60 от обжалваното съдебно решение на заключението на генерален адвокат Szpunar по дело Pelham и др. (C‑476/17, EU:C:2018:1002), относно тълкуването на обхвата на така нареченото изключение за „цитиране“, предвидено от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230), позволяващо да се разграничат законосъобразните цитати от нарушенията на авторски права, което не било релевантно в настоящия случай. В това отношение жалбоподателят твърди, че Директива 2001/29 се отнася до хармонизирането на някои аспекти на авторското право. Освен това от текста и контекста на това заключение следвало, че съдържащият се в него термин „плагиатство“ се отнася до нарушение на авторското право в рамките на превишаването на пределите на изключението за цитиране. Самата FRA обаче приемала, че правната уредба в областта на авторските права няма голямо значение в рамките на настоящото дело. Освен това жалбоподателят поддържа, че гледната точка, развита в рамките на посоченото заключение, е релевантна само ако копираните текстове са защитени от правната уредба в областта на авторските права в Австрия. Следователно обжалваното съдебно решение било опорочено от друга грешка при прилагане на правото, тъй като в точка 81 от това решение Общият съд неправилно приел, че приложимото национално право в областта на авторските права не е релевантно в случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, той твърди, че Общият съд, изглежда, неправилно отхвърля приложимостта на член 11 от Хартата. Жалбоподателят обаче изтъква, като се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека, че свободата на изразяване на мнение се прилага по отношение на получаването и разпространяването на всякаква информация и идеи без оглед на тяхното съдържание. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение жалбоподателят твърди, че в точка 57 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като се е позовал на текста на консултативното становище на дисциплинарния съвет, при положение че единствено текстът на решението на ОН бил релевантен за преценката на законосъобразността на това решение. Освен това съображенията на Общия съд в точки 90, 91 и 97 от обжалваното съдебно решение, че по същество задължението за посочване на своите източници не може да се счита за прекомерно ограничение на свободата на изразяване на мнение, били опорочени от грешка при прилагане на правото, доколкото съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека накърняването на свободата на изразяване на мнение можело да се дължи и на факта, че на заинтересованото лице са наложени формалности, условия, ограничения или санкции. Задължението за разкриване на източниците си обаче било формалност или условие, свързана/о с упражняването на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация. Така Общият съд не изпълнил задължението, произтичащо от член 52, параграф 3 от Хартата, че при тълкуването на Хартата съдилищата на Съюза трябва да вземат предвид практиката на Европейския съд по правата на човека. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Общият съд не взел предвид и решение на ЕСПЧ от 25 ноември 1999 г., Hashman и Harrup с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1999:1125JUD 002559494), що се отнася до тълкуването на изискването по член 52, параграф 1 от Хартата, съгласно което всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде „предвидено в закон“. Общият съд пренебрегнал този довод на жалбоподателя и следователно не му отговорил адекватно, така че обжалваното съдебно решение не било надлежно мотивирано. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателя при изготвянето и споделянето на спорното изложение той е попадал в обхвата на гарантираната от член 11 от Хартата свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. От една страна, от практиката на Европейския съд по правата на човека следвало, че дисциплинарното уволнение може да наруши тази свобода, а от друга страна, в случая не били изпълнени условията за валидното ѝ ограничаване в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата. Следователно Общият съд пропуснал да тълкува член 11 от Хартата в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека, в съответствие с произтичащото от член 52, параграф 3 от Хартата задължение, като не обяснил защо поведението, в което е упрекнат жалбоподателят, което трябвало да бъде защитено от член 11 от Хартата и за което не се прилагало никакво валидно правно ограничаване, е трябвало да се счита за неподходящо и подлежащо на санкциониране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трето, що се отнася до тази липса на валидно правно ограничаване, в цялото обжалвано съдебно решение, и по-специално в точки 67—69 и 95—98 от него, Общият съд тълкувал неправилно членове 11, 12 и 21 от Правилника. В това отношение жалбоподателят твърди, че Общият съд не е взел предвид контекста, произтичащ от реформата на Правилника от 2004 г., при която са взети предвид свободата на изразяване на мнение, установена в член 11 от Хартата, и практиката на Европейския съд по правата на човека във връзка с член 52 от нея. Всъщност член 11 от Хартата мотивирал реформата на член 17 от Правилника и включването на член 17а в последния, доколкото общите разпоредби на членове 11, 12 и 21 от Правилника не били достатъчно ясни и точни по отношение на ограниченията на свободата на изразяване на длъжностното лице или на служителя на Съюза. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Четвърто, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, изопачил доказателствата и не мотивирал достатъчно обжалваното съдебно решение в точки 72 и 218 от същото. В това отношение жалбоподателят поддържа, че несъмнено FRA разполага с вътрешни правила за публикуване и представяне на резултатите от изследванията. Тези правила обаче гарантирали правилно позоваване на етап, следващ първия проект на изследователски труд, какъвто е случаят със спорното изложение. Жалбоподателят твърди, че противно на това, което по същество следва от точки 73, 74 и 95 от обжалваното съдебно решение, фактът, че в този „начален проект“, който съставлява спорното изложение, не са били включени препратки и бележки под линия в спорното изложение, представено като преглед на структурата и съдържанието на изследователската работа, която е бил помолен да реализира, не може да се счита за неподходящо поведение или нелоялно действие от негова страна. Жалбоподателят се съобразил с вътрешните правила на FRA и поради това не можел да бъде санкциониран на това основание.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA повдига по същество възражение за недопустимост на доводите, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на второто основание, и във всички случаи счита, че те са явно неоснователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На първо място, що се отнася до доводите на жалбоподателя относно тълкуването от Общия съд на понятието „плагиатство“, отнасящи се по същество до съображенията в точки 58—61, 70, 72, 79 и 81 от обжалваното съдебно решение, следва да се отбележи, че тези доводи не могат да бъдат приети.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Несъмнено, както правилно твърди жалбоподателят, понятието „плагиатство“ не е понятие от правото на Съюза и въпросите във връзка с авторските права по принцип попадат в обхвата на правото на държавите членки. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В настоящия случай обаче, както следва по-специално от точки 55 и 56 от обжалваното съдебно решение, които не са оспорени от жалбоподателя в рамките на настоящото производство по обжалване, Общият съд приема, че за да се отговори на първата част на първото основание на първоинстанционната жалба, с която се твърди, че плагиатството не представлявало нарушение на Правилника, следва да се вземе предвид фактът, че принципът на правна сигурност изисква действието на правните норми да бъде ясно, точно и предвидимо, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица. При тези условия Общият съд правилно приема, че за да се определи дали поведението, в което е упрекнат жалбоподателят, е можело да бъде надлежно санкционирано като нарушение на членове 11, 12 и 21 от Правилника, приложими към срочно наетите служители по силата на член 11, първа алинея от УРДС, и дали жалбоподателят е могъл да се запознае с точния обхват на задълженията, наложени му от Правилника с оглед на поведението, в което е упрекнат, е необходимо да се определи естеството на това поведение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Същото се отнася и за критиката на жалбоподателя на точка 57 от обжалваното съдебно решение, тъй като в посочената точка Общият съд само потвърждава, че има разлика във формулировката, от една страна, на решението за освобождаване от длъжност, в което FRA е констатирала, че жалбоподателят е извършил плагиатство, и от друга страна, на становището на дисциплинарния съвет, че несъвместимото с членове 11, 12 и 21 от Правилника поведение, в което е упрекнат жалбоподателят, се състои по същество в умишленото представяне на документ, произтичащ от копиране, като резултат от собствената му работа. След като определя така целта на своя анализ, в точки 58—76 от обжалваното съдебно решение Общият съд преценява дали поведението, в което е упрекнат жалбоподателят, а именно умишленото представяне на документ, който в голяма степен произтича от копиране, като плод на собствената му работа, попада в обхвата на понятието „плагиатство“, което е посочено в решението за освобождаване от длъжност, и следователно може да представлява нарушение на задълженията, произтичащи от членове 11, 12 и 21 от Правилника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това Общият съд правилно е приел в точка 80 от обжалваното съдебно решение, че когато длъжностно лице не се съобрази с произтичащите от Правилника задължения, обстоятелството, че действа в съответствие с националния закон, не предоставя на заинтересованото лице имунитет по отношение на прилагането на разпоредбите на Правилника. Следователно Общият съд правилно и без да изопачава фактите, е приел в точка 81 от обжалваното съдебно решение, че от гледна точка на разпоредбите от Правилника позоваванията на австрийското право не са били релевантни в случая, поради което не е било необходимо да се разглежда обхватът на това право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На второ място, оплакването, че в точки 90 и 91 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно отхвърлил довода на жалбоподателя, че FRA му попречила да упражни по абсолютен начин правото си на свобода на изразяване на мнение, гарантирано с член 11 от Хартата, и не анализирал в точки 86—98 от това решение доводите за нарушение на член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата, също се основава на неправилен прочит на обжалваното съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, противно на твърденията на жалбоподателя, в нито една точка от обжалваното съдебно решение Общият съд не е констатирал, че съдържанието на спорното изложение не е обхванато от свободата на изразяване на мнение, поради което не следва да се прилага член 11 от Хартата, нито a fortiori е приел, че дисциплинарно наказание за плагиатство не може да се счита евентуално за ограничение на тази свобода и поради това не трябва да бъде предвидено в закон в съответствие с условието, установено в член 52, параграф 1 от Хартата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Напротив, както следва по-специално от точки 86—94 от обжалваното съдебно решение, Общият съд е приел, че по силата на член 11, параграф 1 от Хартата правото на свобода на изразяването на мнение включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Той постановява също, че както следва от член 52, параграф 1 от Хартата, за да бъде считано за съответстващо на правото на Съюза, ограничаването на това право трябва да бъде „предвидено в закон“, да следва цел от общ интерес, призната от Съюза като такава, и да не е прекомерно. В това отношение Общият съд правилно е приел, че членове 11, 12 и 21 от Правилника представляват законосъобразни ограничения на упражняването на посоченото право по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата и че това ограничаване не може да се счита за прекомерно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, тъй като жалбоподателят твърди, че Общият съд не е анализирал последиците от решение на ЕСПЧ от 25 ноември 1999 г., Hashman и Harrup с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1999:1125JUD002559494), следва да се припомни, че основание, изведено от липса на отговор от страна на Общия съд на доводи, на които е направено позоваване в първоинстанционното производство, означава по същество да се твърди нарушение на задължението за излагане на мотиви, което произтича от член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложимо за Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, и от член 117 от Процедурния правилник на Общия съд (решение от 9 ноември 2023 г., XC/Комисия, C‑527/21 P, EU:C:2023:850, т. 98 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впрочем задължението за излагане на мотиви не налага на Общия съд да направи изложение, което да следва изчерпателно и едно по едно всички разсъждения на страните по спора, като мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (решение от 9 ноември 2023 г., ХС/Комисия, C‑527/21 P, EU:C:2023:850, т. 99 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая в жалбата си в първоинстанционното производство жалбоподателят твърди, че ограничение на основното право на свобода на изразяване на мнение, „предвидено в закон“ по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, изисква определена степен на яснота и предвидимост на въпросния закон. В това отношение той поддържа, че от решение на ЕСПЧ от 25 ноември 1999 г., Hashman и Harrup с/у Обединено кралство (CE:ECHR:1999:1125JUD002559494), следва, че не може да се счита за „закон“ по смисъла на тази разпоредба от Хартата особено неточната норма, която не дава насока на съответното лице за вида поведение, което представлява нарушение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като припомня практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която дадена норма не може валидно да налага ограничения на свободата на изразяване, ако не е формулирана с достатъчна точност, така че да даде възможност на гражданина да регулира поведението си, което впрочем изисква и принципът на правна сигурност, в точки 94—98 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че членове 11, 12 и 21 от Правилника представляват достатъчно точни законови ограничения на правото на свобода на изразяване на мнение. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е изпълнил задължението за мотивиране в това отношение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Така, доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, доводите му в този смисъл трябва да се приемат за необосновани.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На трето място, що се отнася до довода, че в точки 67—69 и 95—98 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкувал неправилно членове 11, 12 и 21 от Правилника като разпоредби, въвеждащи ограничение на правото на свобода на изразяване, следва да се припомни, че член 17а, параграф 1 от Правилника изрично признава това право на длъжностното лице или служителя на Съюза при строго зачитане на принципите на лоялност и безпристрастност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение от практиката на Съда следва, че трябва да се отчита фактът, че когато е заложена свободата на изразяване на длъжностните лица, техните задължения и отговорности имат особено значение, което оправдава да се остави известна свобода на съответната институция, служба или агенция на Съюза при преценката дали намесата в упражняването на тази свобода е пропорционална (решение от 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, EU:C:2001:127, т. 49).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално, задължението за лоялност, закрепено в член 12 от Правилника, изисква длъжностните лица не само да се въздържат от постъпки, уронващи престижа на службата и дължимото на институцията и нейните органи уважение, но и да демонстрират, особено ако са с висока степен, поведение, което не поражда никакво съмнение, за да може съществуващите връзки на доверие между тази институция и самите тях да останат постоянно съхранени (решение от 12 ноември 2020 г., Fleig/ЕСВД, C‑446/19 P, EU:C:2020:918, т. 100).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, като се основава на мотивите на решението за освобождаване от длъжност и на становището на дисциплинарния съвет, в точки 27, 33 и 60—62 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че укоримото поведение на жалбоподателя се състои в умишлено представяне на документ като плод на собствената му работа, въпреки че в голямата си част той е резултат от копиране, тъй като, за разлика от цитирането, от една страна, не е имало никаква взаимовръзка между спорното изложение и копираните документи и от друга страна, копираните пасажи не са личали ясно в това изложение като външни за него елементи.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тези съображения на Общия съд ясно показват, че жалбоподателят не е бил санкциониран, защото е изразил лично или различаващо се мнение в спорното изложение, а защото е представил чужди текстове като резултат от собствен труд и без да споменава източниците си. Впрочем въз основа на тези фактически констатации, които жалбоподателят не оспорва, в точки 95 и 96 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно приема, че това поведение на жалбоподателя може да наруши задължението за лоялност, чието правно основание са членове 11, 12 и 21 от Правилника, които спадат към законосъобразните ограничения на упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение, преследвайки по-специално целта за запазване на отношението на доверие, което трябва да съществува между дадена институция и нейните длъжностни лица. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно Общият съд правилно е приел в точка 96 от обжалваното съдебно решение, че в случая това ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнение не може да се счита за прекомерно, тъй като жалбоподателят е бил в състояние да изрази свободно мненията си в спорното изложение, без обаче да има правото да представя чуждия труд като резултат от собствен труд и без да споменава източниците си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като се е произнесъл по този начин, Общият съд не е допуснал никаква грешка при прилагане на правото, противно на поддържаното от жалбоподателя.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на гореизложените съображения второто основание следва да се отхвърли по същество.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По третото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С третото си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че при описанието на спора, което е направил в точка 9 от обжалваното съдебно решение, е изопачил фактите и доказателствата, които му е представил, по-специално едно съобщение, адресирано до жалбоподателя от ръководителя на отдела, с което последният иска от него да изпрати на един от колегите си връзката, даваща достъп до регистрираното в СУД спорно изложение. Жалбоподателят поддържа, че противно на посоченото от Общия съд в тази точка от обжалваното съдебно решение, той не просто е бил „поканен“ да изпрати, но е получил такова указание от страна на ръководителя на отдела. По този начин Общият съд неправилно квалифицирал указание от пряк ръководител като обикновена „покана“, която жалбоподателят не бил в състояние да пренебрегне. Съгласно член 21а от Правилника той обаче не носел правна отговорност за последиците от изпълнението на въпросното указание, доколкото това указание не е било явно противозаконно или противоречащо на приложимите норми за безопасност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">72</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA повдига възражение за недопустимост на третото основание, като твърди, че жалбоподателят само оспорва направените от Общия съд фактически констатации.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">73</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следва да се приеме за установено, че с третото си основание жалбоподателят само оспорва направеното описание на фактите от Общия съд в точка 9 от обжалваното съдебно решение, в частта му, в която се излагат обстоятелствата по спора, без да посочва защо твърдяната неправилна правна квалификация на съобщението, адресирано до жалбоподателя от ръководителя на неговия отдел, може да опорочи правните изводи, направени от Общия съд в това решение. Следователно с твърдението за такава неправилна правна квалификация на фактите жалбоподателят в действителност оспорва фактически преценки на Общия съд, без впрочем да посочва защо тези преценки са явно погрешни или противоречат на текста им.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">74</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно в съответствие със съдебната практика, припомнена в точки 31 и 32 от настоящото решение, третото основание е недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По четвъртото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">75</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С четвъртото си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че в точки 101, 106, 107, 111—113 и 122 от обжалваното съдебно решение е допуснал редица грешки при прилагане на правото, изопачаване на доказателства и явни грешки в преценката при анализа на законосъобразността на образуването на административното разследване, както и че не е изложил достатъчно мотиви във връзка с това. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">76</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят поддържа, първо, че Общият съд е изопачил доказателствата и е допуснал явна грешка в преценката в точка 107 от обжалваното съдебно решение, тъй като консултацията с OLAF е била приложена само към доклада на директора на FRA и жалбоподателят го е получил едва след 27 февруари 2019 г. Следователно жалбоподателят не бил уведомен за съдържанието на консултацията с OLAF нито при образуването на разследването на 23 март 2018 г., нито впрочем при образуването на дисциплинарното производство на 23 октомври 2018 г. Ето защо Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че при образуването на разследването жалбоподателят е разполагал с достатъчно информация, и като е приложил по аналогия решение от 5 октомври 2005 г., Rasmussen/Комисия (T‑203/03, EU:T:2005:346).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">77</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят изтъква, второ, че Общият съд не е преценил правния контекст, в който се вписва образуването на административното разследване. Според него, за да се гарантира, че критерият за „начало на доказателство“, посочен в член 86, параграфи 1 и 2 от Правилника, е проверен при образуването на административно разследване, следва да се вземе предвид текстът на тази разпоредба. В това отношение единствената законосъобразна цел на административното разследване била въз основа на начало на доказателство да се установи, че може разумно да се подозира, че длъжностно лице или служител на Съюза не е изпълнил(о) задълженията си по Правилника. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">78</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това жалбоподателят счита, че самото административно разследване представлява по дефиниция обработване на данни, което съгласно член 4 от Регламент № 45/2001 трябва да има „конкретни, изрично указани и законни цели“. Жалбоподателят допълва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че членове 1 и 2 от приложение IX към Правилника не изискват ОН да посочи конкретните разпоредби на Правилника, които са били нарушени, тъй като този въпрос попада по-скоро в обхвата на член 86, параграф 2 от Правилника и на Регламент № 45/2001. Накрая, жалбоподателят изтъква, че съгласно член 86, параграф 2 от Правилника административно разследване може да се образува само за да се установи нарушение от съответното длъжностно лице или служител на Съюза не на правото в областта на интелектуалната собственост, а единствено на Правилника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">79</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят твърди, трето, че в точка 111 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е приложил съдебната практика, установена с решение от 8 юли 2008 г., Franchet и Byk/Комисия (T‑48/05, EU:T:2008:257), потвърдена с решение от 12 юли 2012 г., Комисия/Nanopoulos (T‑308/10 P, EU:T:2012:370), съгласно която администрацията трябва да разполага с достатъчно точни и релевантни доказателства, преди да образува дисциплинарно производство. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">80</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA повдига възражение за недопустимост на четвъртото основание и добавя, че във всеки случай, то е явно необосновано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">81</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В самото начало следва да се отбележи, че по силата на член 86, параграф 2 от Правилника ОН може да образува административно разследване при наличието на данни, от които може да се предположи, че е налице неизпълнение по параграф 1 от посочения член. Впрочем от съвместния прочит на параграфи 1 и 2 от посочения член 86 следва, че Правилникът предоставя на администрацията правомощието да образува разследване, основаващо се на твърдяно неизпълнение на задълженията по Правилника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">82</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Макар, както отбелязва Общият съд в точка 103 от обжалваното съдебно решение, администрацията да разполага с широко право на преценка по отношение на образуването на административно разследване, тя все пак трябва, както той по същество приема в точка 104 от посоченото решение, да може да се основе за тази цел на наличието на разумно подозрение за извършено дисциплинарно нарушение. От това следва, че за да защити правата на съответното длъжностно лице или служител на Съюза, администрацията трябва да се увери, преди да образува разследване, че разполага с улики, които позволяват да се подозира, че това длъжностно лице или този служител не е изпълнил(о) задълженията си по Правилника, а преди образуването на дисциплинарното производство срещу него — с достатъчно точни и релевантни доказателства в подкрепа на подозренията си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">83</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като правилно отбелязва тези принципи, в точка 106 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че в решението за образуване на административното разследване не се споменава член 21 от Правилника, а ООСД не е знаел точно, към момента на това образуване, кои разпоредби от Правилника може да е нарушил жалбоподателят.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">84</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение в същата точка 106 Общият съд правилно приема, че член 1 от приложение IX към Правилника, към който препраща член 2 от него във връзка с административните разследвания, провеждани от ОН, не изисква този орган или евентуално ООСД да уточнява конкретните разпоредби от Правилника, които са били нарушени, доколкото, както приема Общият съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение при самостоятелната си преценка на фактите, жалбоподателят е разполагал с достатъчно информация, за да разбере, че е упрекнат в нарушение на разпоредбите на Правилника, изискващи от длъжностните лица лоялно поведение, и то в частност с оглед на съдържанието на решението за образуване на разследването, в което се уточнява по-специално, че поведението, в което е упрекнат жалбоподателят, се е състояло в това, че е включил в спорното изложение части, които са чисто и просто копирани от други източници, без да е посочил позовавания, нито да е уведомил за това своя ръководител на отдел, карайки го да смята, че това изложение е резултат от собствената му работа. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">85</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези условия Общият съд, без да допусне грешка при прилагане на правото или изопачаване и след достатъчно мотиви, правилно приема в точки 108 и 111 от обжалваното съдебно решение, че производството срещу жалбоподателя е било редовно образувано, тъй като ОН е разполагал при образуването на административното разследване с достатъчно улики, позволяващи да се подозира наличието на нарушение от жалбоподателя на задълженията му по Правилника, и от друга страна, при образуването на дисциплинарното производство — с достатъчно точни и непротиворечиви доказателства, потвърждаващи подозренията, които са обосновали образуването на това разследване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">86</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ето защо четвъртото основание трябва да се отхвърли отчасти като недопустимо и отчасти като необосновано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По петото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">87</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си основание жалбоподателят по същество твърди, че в точки 16, 114, 119—131, 135 и 136 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, изопачаване на доказателствата, изложил е недостатъчно мотиви и е направил непълен анализ на жалбата му в първоинстанционното производство в рамките на преценката си относно „правното значение“ на решението за образуване на разследване. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">88</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според жалбоподателя, противно на твърденията на Общия съд, FRA не е прехвърлила дисциплинарните си правомощия на разследващия служител, а му е възложила конкретно разследване със специфични цел и обхват. Общият съд направил също погрешна преценка на правния контекст на това решение. В това отношение жалбоподателят припомня, че съгласно Регламент № 45/2001 обработването на данни, каквото е например административното разследване, трябва да има „конкретни, изрично указани и законни цели“ и че обработваните данни трябва да бъдат „достатъчни, уместни и не повече от необходимото“ предвид целите, за които се обработват.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">89</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA поддържа, че петото основание е недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">90</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С петото си основание жалбоподателят по същество упреква Общия съд, че е квалифицирал неправилно „правното значение“ на решението за образуване на разследване. При все това, като изтъква основание, свързано с грешки при прилагане на правото, по-специално от твърдяно нарушение на правилата, уреждащи обработването на данни в хода на административното производство, с изопачаване на доказателствата, с непълнота на мотивите и с непълно разглеждане на жалбата му, жалбоподателят в действителност иска от Съда да замени преценката на доказателствата, направена от Общия съд в точки 16, 114, 119—131, 135 и 136 от обжалваното съдебно решение, със собствената си преценка, което, както следва от припомнената в точки 31 и 32 от настоящото решение съдебна практика, е извън неговата компетентност в рамките на производството по обжалване.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">91</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това, доколкото жалбоподателят твърди, че Общият съд е изопачил текста на решението за образуване на административното разследване, той само повтаря вече представените пред Общия съд доводи, както е видно от точки 122—135 от обжалваното съдебно решение, без да обяснява защо те са опорочени от грешка при прилагане на правото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">92</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че петото основание трябва да се отхвърли като недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По шестото, седмото и осмото основание</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Доводи на страните</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">93</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С шестото си основание жалбоподателят твърди, че Общият съд не е разгледал изцяло жалбата му в първоинстанционното производство, тъй като не е отговорил на довода на жалбоподателя, че дисциплинарният съвет не се е ограничил само до фактите, посочени в доклада на директора на FRA, и следователно е нарушил Правилника. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">94</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Със седмото си основание жалбоподателят поддържа, че в точки 194 и 200—205 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е взел предвид факта, че той е представил доказателства, от които може да се установи, че ОН вече е решил да наложи наказанието освобождаване от длъжност преди изслушването от 11 юли 2019 г. Тъй като не разгледал тези доказателства, Общият съд ги изопачил, допуснал явна грешка в преценката, направил непълен анализ на изтъкнатото в първоинстанционното производство основание и не изпълнил задължението си за мотивиране.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">95</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С осмото си основание жалбоподателят твърди, че от жалбата в нейната цялост е видно, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата, като не му е предоставил ефективна съдебна защита.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">96</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">FRA възразява, че становището на жалбоподателя относно шестото основание остава неясно и не посочва точките от обжалваното съдебно решение, за които се отнася.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">97</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до седмото основание, тя твърди, че противно на поддържаното от жалбоподателя, Общият съд е изложил неговите доводи в точка 202 in fine от обжалваното съдебно решение и им е отговорил в точки 203 и 204 от него.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">98</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Накрая, според FRA осмото основание е явно недопустимо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения на Съда</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">99</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 168, параграф 1, буква г) и член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда следва, че жалбата трябва точно да посочва критикуваните точки от съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и конкретните правни доводи, с които се подкрепя това искане, тъй като в противен случай жалбата или твърденията по съответното основание ще бъдат недопустими (решение от 18 януари 2024 г., Jenkinson/Съвет и др., C‑46/22 P, EU:C:2024:50, т. 60 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">100</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно не отговаря на тези изисквания и трябва да се обяви за недопустимо основание, чиито доводи не са достатъчно ясни и точни, за да позволят на Съда да упражни контрола си за законосъобразност, по-специално защото съществените обстоятелства, на които почива основанието, не следват достатъчно последователно и разбираемо от текста на тази жалба, който е формулиран неясно и двусмислено в това отношение (решение от 18 януари 2024 г., Jenkinson/Съвет и др., C‑46/22 P, EU:C:2024:50, т. 61 и цитираната съдебна практика). Съдът също така е постановил, че трябва да се отхвърли като явно недопустима жалба, която няма съгласувана структура, ограничавайки се до общи твърдения, без да съдържа точни указания относно точките от обжалваното решение, които евентуално са опорочени от грешка при прилагане на правото (решение от 15 декември 2022 г., Picard/Комисия, C‑366/21 P, EU:C:2022:984, т. 53 и цитираната съдебна практика).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">101</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В случая, що се отнася до шестото и осмото основание, достатъчно е да се отбележи, че в тях не се съдържат точни указания относно точките от мотивите на обжалваното съдебно решение, срещу които са насочени, нито грешките при прилагане на правото, от които те са опорочени. Освен това тези основания са формулирани много общо, без да се излагат достатъчно доводи, които да позволят на Съда да прецени тяхната основателност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">102</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Също така, що се отнася до седмото основание, макар жалбоподателят да уточнява, че това основание се отнася до точки 194 и 200—205 от обжалваното съдебно решение, като упреква Общия съд, че не е споменал и разгледал доказателствата, удостоверяващи, че ОН вече е решил да наложи наказанието освобождаване от длъжност преди изслушването от 11 юли 2019 г., това не променя факта, че жалбата не съдържа правни доводи в подкрепа на твърдяната липса на мотиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">103</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Следователно шестото, седмото и осмото основание трябва да се отхвърлят като явно недопустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">104</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като нито едно от изтъкнатите в подкрепа на жалбата основания не е уважено, тя трябва да се отхвърли изцяло.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count"/>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По съдебните разноски</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">105</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По силата на член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">106</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като жалбоподателят е загубил делото, в съответствие с исканията на FRA той следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на FRA.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C41DispositifIntroduction" id="para-221" title="page-30">
      По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Отхвърля жалбата. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2)</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Осъжда DD да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div class="signatures">
<p class="C77Signatures" id="para-224" title="page-30">
<span class="signatory">Подписи</span>
</p>
</div>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">*</a>
</span>) Език на производството: английски.</p>
</body>
</html>
