T‑235/1662016TJ0235EU:T:2017:41300011155T

РЕШЕНИЕ ОТ 21.6.2017 г. — ДЕЛО T‑235/16 [ОТКЪСИ]

GP JOULE PV/EUIPO — GREEN POWER TECHNOLOGIES (GPTECH)

<TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (седми състав)</P><P><DATE ISO="20170621">21 юни 2017 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI>Марка на Европейския съюзПроизводство по възражениеЗаявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз GPTechПо-ранни словни марки на Европейския съюз GP JOULEНепредставяне на отдела по споровете на доказателства за правото да се подаде възражениеПредставяне на доказателства за първи път пред апелативния съставНевземане предвидПраво на преценка на апелативния съставОбстоятелства, които не допускат вземането предвид на допълнителни или допълващи доказателстваЧлен 76, параграф 2 от Регламент (EО) № 207/2009Правило 17, параграф 4, правило 19, параграф 2, правило 20, параграф 1 и правило 50, параграф 1 от Регламент (EО) № 2868/95

По дело T‑235/16

GP Joule PV GmbH & Co. KG, установено в Reußenköge (Германия), за което се явява F. Döring, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява E. Zaera Cuadrado, в качеството на представител,

ответник,

като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO е

Green Power Technologies, SL, установено в Bollullos de la Mitación (Испания),

с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 9 февруари 2016 г. (преписка R 848/2015‑2), постановено в производство по възражение между GP Joule PV и Green Power Technologies,

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав),

състоящ се от: V. Tomljenović, председател, A. Marcoulli и Ал. Корнезов (докладчик), съдии,

секретар: E. Coulon,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 10 май 2016 г.,предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 29 юли 2016 г.,предвид промяната в съставите на Общия съд,предвид преразпределянето на делото на седми състав и на нов съдия докладчик,като взе предвид, че в триседмичния срок, считано от съобщението за приключване на писмената фаза на производството, главните страни не са направили искане за провеждане на съдебно заседание, и като реши на основание член 106, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството,постанови настоящото<TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NOTE.ID="E0002"><P>Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.</P></NOTE></P></TI><STI><P>[…]</P></STI><TI><P><HT TYPE="BOLD">Искания на страните</HT></P></TI>15Жалбоподателят иска Общият съд:

да измени обжалваното решение и да откаже регистрацията на марката, за която е подадена заявка,

при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение.

16EUIPO иска Общият съд:

да отхвърли жалбата,

да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

<TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По исканията за отмяна на обжалваното решение</HT></HT></P></TI>23По същество жалбоподателят сочи две основния в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното решение. Първото основание е изведено от неправилно прилагане на правилата за производството по възражение, а второто — от неправилно прилагане на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95 и на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

[…]

<TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто основание, изведено от неправилно прилагане на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009</HT></P></TI><STI><P>[…]</P></STI>39В самото начало следва да се припомни, че в правило 50, параграф 1, трета алинея е предвидено, че [к]огато обжалването е насочено срещу решение, взето от отдела [по споровете, апелативният състав] ограничава разглеждането на обжалването до факти и доказателства, представени в сроковете, посочени от отдела [по споровете] в съответствие с регламента и настоящите правила, освен ако [апелативният състав] не реши, че трябва да бъдат взети предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства съгласно член [76, параграф 2 от Регламент № 207/2009].40Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 гласи, че EUIPO може да пренебрегне фактите, на които страните не са се позовали, и доказателствата, които те не са представили навреме.41По този начин в Регламент № 207/2009 е предвидено изрично, че при разглеждане на жалба срещу решение на отдел по споровете апелативният състав има право на преценка, произтичащо от правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и от член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, в резултат на което той може да реши дали следва да вземе предвид допълнителни или допълващи факти и доказателства, които не са били представени в сроковете, посочени от отдела по споровете (решения от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑122/12 P, EU:C:2013:628, т. 33, от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑120/12 P, EU:C:2013:638, т. 32 и от 3 октомври 2013 г., Rintisch/СХВП, C‑121/12 P, EU:C:2013:639, т. 33).42Във връзка с това Съдът вече е имал повод да отбележи, че текстът на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 на френски език се различава от текстовете на испански, немски и английски език в един съществен аспект. Всъщност докато в текстовете на тези езици се посочва, че апелативният състав може да преценява само допълнителни или допълващи факти и доказателства, в текста на френски език тези факти и доказателства са квалифицирани като нови или допълващи (решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 23).43Като се основава на общата структура и на целите на правната уредба, от която тази разпоредба е част, и по-конкретно на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, който е правното основание на правило 50, параграф 1 от Регламент № 2868/95, Съдът приема относно доказването на използването на марка, че когато в определения от EUIPO срок не е представено никакво доказателство във връзка с това, тя е длъжна служебно да отхвърли възражението. Когато обаче в определения от EUIPO срок са представени доказателства, представянето на допълващи доказателства е възможно (вж. решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 24—26 и цитираната съдебна практика).44Съдът подчертава, че същото тълкуване на член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 следва да се възприеме и във връзка с доказването на съществуването, валидността и обхвата на защитата на марката, доколкото посочената разпоредба съдържа норма с хоризонтална роля в системата на този регламент, тъй като тя се прилага независимо от естеството на съответното производство. От това следва, че правило 50 от Регламент № 2868/95 не може да се тълкува в смисъл, че разширява обхвата на правото на преценка на апелативните състави, така че да бъдат включени и нови доказателства (решение от 21 юли 2016 г., EUIPO/Grau Ferrer, C‑597/14 P, EU:C:2016:579, т. 27), а само доказателствата, наричани допълващи или допълнителни, които се прибавят към относими доказателства, представени в определения срок (вж. решение от 11 декември 2014 г. CEDC International/СХВП — Underberg (Форма на стръкче трева в бутилка), T‑235/12, EU:T:2014:1058, т. 89 и цитираната съдебна практика).45При това положение следва да се определи дали декларацията от 15 юли 2015 г., представена за първи път пред апелативния състав, може да се квалифицира като допълваща или допълнителна по смисъла на правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, с оглед на тълкуването им в цитираната в точки 41—44 съдебна практика.46Безспорно е, че жалбоподателят не представя никакво доказателство за правото му да подаде възражение на основание правило 19, параграф 2 от Регламент № 2868/95 нито в определения срок, нито в който и да е момент по време на производството пред отдела по споровете, и то независимо от обстоятелството, че както е посочено в точка 6 по-горе, жалбоподателят е бил ясно информиран от EUIPO, че трябва да представи документи, за да докаже, от една страна, качеството си на лицензополучател, и от друга страна, че притежателят на по-ранните марки му е разрешил да подаде възражение. Страните не спорят освен това по въпроса, че предоставянето на лицензия за по-ранните марки не е било вписано в регистъра на EUIPO на основание член 22 от Регламент № 207/2009.47Впрочем съдържащите се в становището на жалбоподателя от 20 февруари 2015 г. твърдения, че той има изключителна лицензия, предоставена от притежателя на по-ранните марки, са само неподкрепено с доказателство твърдение. При тези обстоятелства не може да се счита, че декларацията от 15 юли 2015 г. е допълващо или допълнително доказателство, което се прибавя към вече представени от жалбоподателя доказателства.48Що се отнася до довода на жалбоподателя, че правото му да подаде възражение произтичало очевидно от обстоятелството, че наименованието му е идентично с това в по-ранните марки, на които се основава възражението, достатъчно е да се отбележи, което прави и EUIPO, че това обстоятелство не позволява да се презумира, че жалбоподателят е имал такова право. Сам по себе си фактът, че знак съвпада напълно или отчасти с наименованието на предприятие, може да се дължи на различни обстоятелства в търговията и очевидно не може да замести доказателствен документ, като лицензионен договор установяващ както качеството на лицензополучател, така и пределите на неговите права. В това отношение на правата на лицензополучателя може да бъдат наложени различни ограничения по-конкретно относно стоките и услугите предмет на съответната лицензия, територията, за която тя е предоставена, и условията за разрешението за подаване на възражение.49При това положение апелативният състав с основание приема, че декларацията от 15 юли 2015 г. не може да се квалифицира като допълващо или допълнително доказателство и поради това не е могло да бъде взета предвид на основание правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009, с оглед на тълкуването им в цитираната в точки 41—44 съдебна практика50Поради това второто основание на жалбоподателя трябва да се отхвърли по същество.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши:

1)Отхвърля жалбата.2)Осъжда GP Joule PV GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

Tomljenović

Marcoulli

Корнезов

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 юни 2017 година

Подписи