<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-390/17 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0390</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:217">EU:C:2018:217</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на J. Kokott — Дело C‑390/17 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Azoulay и др./Парламент</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">J. Kokott</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20180322">22 март 2018 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑390/17 P</HT></P><P>Irit Azoulay,</P><P>Andrew Boreham,</P><P>Mirja Bouchard,</P><P>Darren Neville</P><P>срещу</P><P>Европейски парламент</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Публична служба</KEYWORD><KEYWORD>Възнаграждение</KEYWORD><KEYWORD>Семейни надбавки</KEYWORD><KEYWORD>Надбавка за образование</KEYWORD><KEYWORD>Отказ да бъдат възстановени разноските за образование</KEYWORD><KEYWORD>Самостоятелно тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Подобно на някои държави членки, които прилагат семейна политика, включваща паричен компонент, институциите на Европейския съюз предвиждат за своя персонал изплащане на семейни надбавки. Те се състоят от надбавката за жилищни нужди, изплащана на длъжностните лица, издържащи семейства, към която се добавя надбавка за всяко дете на тяхна издръжка, както и надбавка за образование, предназначена да покрива разходите за образование, направени от длъжностното лице във връзка с обучението на детето му в учебно заведение. Страните по настоящото дело спорят по-специално относно условията, позволяващи получаване на последната надбавка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Условията, които трябва да бъдат изпълнени за получаване на надбавката за образование, са изменени с реформата на Правилника за длъжностните лица през 2004 г. Докато преди това тази надбавка за основните и средните училища е била изплащана<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Надбавката се е изплащала като фиксирана сума. Изплащането ѝ на длъжностните лица, които са имали право на нея, постепенно е било премахнато в рамките на пет години (член 16 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица, в редакцията му след изменението с Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от <DATE ISO="20040322">22 март 2004 година</DATE> за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="84" DATE.PUB="2004">ОВ L 124, 2004 г., стр. 84</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> на длъжностното лице независимо от вида на учебното заведение, посещавано от неговото дете, с реформата се въвежда изискването право на надбавката да се дава единствено когато за училището се дължи такса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, в редакцията му след изменението с Регламент № 723/2004. Условието да се дължи такса обаче не е приложимо при обучение във <HT TYPE="ITALIC">висше</HT> (или университетско) учебно заведение; тогава надбавката за образование се изплаща под формата на фиксирана месечна надбавка в размер, равен на максималния.</P></NOTE>. Целта е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>размерът на надбавката за образование в бъдеще да се приравни с действителното равнище на разходите<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Съображение 26 от Регламент № 723/2004.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="2"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Като се основава именно на обстоятелството, че за учебното заведение, посещавано от децата на жалбоподателите по настоящото дело, не се дължи такса, през 2015 г. Европейският парламент отказва да им предостави поисканата надбавка за образование, въпреки че през предходните години тя им е била изплащана. Жалбоподателите считат, че имат основание да продължат да я получават.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Тази разлика произтича от особения начин, по който съответните учебни заведения си обезпечават финансовото участие на жалбоподателите по настоящото дело. Всъщност тези заведения се субсидират от местния публичен орган, което ги задължава да предоставят достъп до образование безплатно, както е предвидено в Белгийската конституция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Член 24, параграф 3 от Белгийската конституция.</P></NOTE>. За да осигурят обаче своето финансиране, въпросните учебни заведения разчитат също така и на сдружения с нестопанска цел, които са съответно свързани с тях и в които родителите на учениците се приканват да правят вноски. Именно тази вноска жалбоподателите искат да им бъде възстановена като надбавка за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>По това дело, свързано с публичната служба — едно от първите, които Съдът разглежда в производство по жалба след разпускането на Съда на публичната служба и повторното поемане на неговите правомощия от Общия съд, Съдът трябва да се произнесе дали с оглед на особените обстоятелства в конкретния случай Общият съд правилно е приел, че плащането на такава вноска не може да се покрива от надбавката за образование.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Приложимата в настоящото дело правна уредба се съдържа в следните разпоредби на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Правилникът<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>В неговата редакция, приложима от <DATE ISO="20140101">1 януари 2014 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 67, параграф 1, буква в) от Правилника семейните надбавки, на които длъжностното лице има право под формата на възнаграждение, включват надбавката за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>В член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника се определят условията за придобиване на право на надбавка за образование:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>При условията, предвидени в общите разпоредби по прилагането, длъжностното лице може да получи надбавка за образование, равна на действителните разноски за образование, направени от него, но не повече от 260,95 EUR<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Тази сума се е прилагала към датата на настъпване на фактите. Понастоящем тя възлиза на 273,60 EUR.</P></NOTE> на месец за всяко дете на издръжка […], което е навършило най-малко 5-годишна възраст и посещава редовно основно или средно учебно заведение, за което се дължи такса, или висше учебно заведение. Изискването за посещаване на училище, за което се дължи такса, не се отнася до възстановяването на разноските за училищен транспорт.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>На основание член 110 от Правилника на <DATE ISO="20040518">18 май 2004 г.</DATE> Парламентът приема общите разпоредби по прилагането, отнасящи се до предвидената в член 3 от приложение VII към Правилника надбавка за образование (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>ОРП<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>В редакцията, приложима към датата, на която Общият съд е постановил обжалваното съдебно решение. Редакцията, която е в сила понастоящем, е приета на <DATE ISO="20161118">18 ноември 2016 г.</DATE>; текстът на член 5 от нея, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>, възпроизвежда този на предишния член 3.</P></NOTE>. В член 1 от ОРП се прави разграничение между надбавка за образование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>A<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>, която е фиксирана сума, изплащана за деца на възраст под пет години или които все още не посещават основно училище, и надбавка за образование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Б<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. За последната надбавка член 3 от ОРП предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Надбавката за образование <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Б<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> покрива до размерите по член 3, параграф 1, първа и трета алинея от приложение VII към Правилника:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>a)</NO.P><TXT>таксите за записване и за обучение в учебни заведения,</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>транспортните разходи,</TXT></NP></ITEM></LIST><P>но не и другите разходи, и в частност:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>задължителните разходи, като например тези за закупуване на учебници, на учебни помагала и пособия и на спортни принадлежности, застрахователните и медицинските разходи, изпитните такси, разходите във връзка с общи извънкласни училищни мероприятия (като например екскурзии, ученически посещения и пътувания, спортни лагери и пр.), както и другите разходи, свързани с изпълнението на училищната програма на посещаваното учебно заведение,</P></ITEM><ITEM><P>разходите във връзка с участието на детето в зимни (бели) училища, летни (сини) училища и училища сред природата (зелени училища), както и в други подобни дейности<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</P></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелствата по спора и производството пред Общия съд</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Жалбоподателите по настоящото дело (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>жалбоподателите<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>) са съответно срочно наети служители и длъжностни лица в Европейския парламент с местожителство в Белгия. Децата им посещават учебни заведения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Става въпрос за Athénée Ganenou в Брюксел (Белгия) и за École internationale Le Verseau в Биерж (Белгия). Първото е религиозно училище, в което образователната програма във Френската общност в Белгия се допълва още в началните класове с няколко часа седмично изучаване на иврит, история на юдаизма, Библията и английски език. Второто е светско училище, в което още в предучилищните групи учебните занятия се водят на френски и английски език от учители, на които съответният език е майчин.</P></NOTE>, общото между които е, че се субсидират, но не изцяло, от Френската общност в Белгия. Съответните две учебни заведения разполагат и със собствени ресурси, които им осигуряват по-специално сдружения с нестопанска цел (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>сдруженията<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>), в които съответните родители на ученици се приканват да правят вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>До учебната 2013/2014 г. включително Парламентът е възстановявал на жалбоподателите платената от тях на сдруженията вноска за разноските за образование на децата им, вече посещаващи тези учебни заведения, до максималния предвиден размер. На <DATE ISO="20150424">24 април 2015 г.</DATE> Парламентът отхвърля молбите за възстановяване на платената от жалбоподателите на сдруженията вноска за учебната 2014/2015 г. с мотива, че не са налице предпоставките по член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника (наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>решенията за отхвърляне<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>). Според Парламента въпросните две училища не са учебни заведения, за които се дължи такса по смисъла на тази разпоредба, тъй като доброволните вноски на жалбоподателите в сдруженията са извън рамката на задължителното безплатно образование, както то е предвидено в белгийското законодателство.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Макар подадените по административен ред жалби от жалбоподателите срещу тези решения също да са отхвърлени на <DATE ISO="20151117">17</DATE> и <DATE ISO="20151119">19 ноември 2015 г.</DATE>, Парламентът все пак решава <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>на добра воля и по изключение<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> да предостави на жалбоподателите надбавката за образование за учебната 2014/2015 г., но да преустанови — що се отнася до обучението в съответните учебни заведения — изплащането на тази надбавка за следващите учебни години.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160217">17 февруари 2016 г.</DATE> жалбоподателите са поискали да бъдат отменени решенията на Парламента за отказ, с изключение обаче на предоставената на добра воля и по изключение надбавка за образование за учебната 2014/2015 г., и Парламентът да бъде осъден да им изплати надбавката за образование за 2015/2016 г. В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три основания, първо, нарушение на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника и явна грешка в преценката, второ, нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, и трето, нарушение на принципите на равно третиране и на добра администрация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В решението си от <DATE ISO="20170428">28 април 2017 г.</DATE> (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170428">28 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azoulay и др./Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑580/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:291">EU:T:2017:291</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Общият съд отхвърля всяко от тези основания, а оттам и искането за отмяна на решенията за отказ. С оглед на това отхвърляне Общият съд приема, че няма основание за произнасяне по същество по искането за осъждане на Парламента да изплати на жалбоподателите надбавката за образование за 2015/2016 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда и искания на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20170628">28 юни 2017 г.</DATE> жалбоподателите подават заедно настоящата жалба срещу решението на Общия съд.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>Жалбоподателите искат от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени обжалваното съдебно решение,</P></ITEM><ITEM><P>да уважи исканията им, направени в рамките на жалбата в първоинстанционното производство по дело T‑580/16<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170428">28 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azoulay и др./Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑580/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:291">EU:T:2017:291</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>От своя страна Парламентът иска от Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отхвърли жалбата като неоснователна,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съдът е разгледал жалбата в писмено производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Жалбоподателите считат, че обжалваното съдебно решение е опорочено от редица грешки при прилагане на правото, в частност изопачаване на фактите, и липса на мотиви. По-специално, Общият съд е допуснал, първо, грешка при прилагане на правото и е изопачил фактите, като не е приел понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> за самостоятелно понятие,<?PAGE NO="5"?> подлежащо на еднакво тълкуване в правния ред на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Тази критика се отнася за точки 31—36, 38 и 40 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Второ, обжалваното съдебно решение съдържало неточност по същество във фактическите констатации на Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Тази критика се отнася за точки 45 и 46 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Трето, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото при тълкуването на постоянната съдебна практика, приложима в областта на правилото за съответствие между подадената по административен ред жалба и тази, подадена по съдебен ред<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Тази критика се отнася за точка 47 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Накрая, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, отговаряйки на основанието, изведено от принципите на равно третиране и на добра администрация<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Тази критика се отнася за точки 55 и 56 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Ще отбележа, че пред Общия съд жалбоподателите искат отмяната на решенията за отказ по техните молби за изплащане на разноски за образование за учебната 2014/2015 г. Те обаче искат също така и отмяна на решенията, с които Парламентът отхвърля техните жалби, подадени по административен ред, но без частта, в която им предоставя на добра воля и по изключение надбавката за образование за същата учебна година. Следователно жалбоподателите действително са получили исканата надбавка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Що се отнася до следващите учебни години, в решенията за отказ по подадените по административен ред жалби Парламентът само уточнява, че изплащането на жалбоподателите на надбавката за образование за следващите учебни години вече няма да бъде предоставяно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Дотогава, докогато съответните учебни заведения не отговарят на условията, предвидени за отпускането на надбавката за образование.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Общият съд приема, че решенията, с които се отхвърлят подадените по административен ред жалби, нямат самостоятелен характер и че следователно той е сезиран само с жалбата срещу решенията за отхвърляне<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Точка 12 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, които се отнасят само за учебната 2014/2015 г. Жалбоподателите не повдигат оплакване по този въпрос в жалбата си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Освен това, що се отнася конкретно до учебната 2015/2016 г., жалбоподателите искат от Общия съд да осъди Парламента да изплати надбавката за образование за същата тази година. Парламентът подчертава пред Общия съд недопустимостта на това искане, защото надбавката за образование се предоставяла от администрацията само за една учебна година и жалбоподателите е трябвало да следват административната процедура преди подаването на жалбата си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Точки 68—74 от писмената защита на Парламента пред Общия съд.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Общият съд приема, че предвид отхвърлянето на искането за отмяна на решенията за отказ (относно учебната 2014/2015 г.) няма основание за произнасяне по искането относно учебната 2015/2016 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Точка 65 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Жалбоподателите не повдигат оплакване и по този въпрос в жалбата си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства и ако Съдът сметне за необходимо да разгледа служебно условието за допустимост на жалбата за отмяна пред Общия съд<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Относно компетентността на Съда да разгледа служебно за пръв път на етапа на производството по обжалване недопустимостта на жалбата пред Общия съд вж. решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090423">23 април 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sahlstedt и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑362/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:243">EU:C:2009:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, свързано с правния интерес, съм на мнение, че жалбоподателите имат правен интерес да обжалват решенията за отхвърляне във връзка с учебната 2014/2015 г., което е достатъчно, за да се обоснове допустимостта на жалбата. Действително надбавката за образование им е била отпусната за тази година. Макар на практика разходите на жалбоподателите да са били възстановени, това все пак е извършено по силата на<?PAGE NO="6"?> мярка на добра воля, приета по изключение от Парламента за компенсиране на прекалено дългото време за произнасяне по молбите им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Точки 66 и 67 от писмената защита на Парламента пред Общия съд.</P></NOTE>. Решенията обаче, с които се отхвърлят молбите на жалбоподателите и които съдържат окончателно становище на администрацията спрямо тях, не са били оттеглени и определят техните права. Така жалбоподателите имат правен интерес да обжалват тези решения, които са увреждащи за тях, поради това че с тях им се отказва правото на надбавка за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Що се отнася до жалбата, Парламентът не оспорва допустимостта ѝ и не виждам причини да се разглежда служебно нейната недопустимост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание за обжалване — грешка при прилагане на правото и изопачаване на фактите при тълкуването на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Самостоятелно тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Жалбоподателите упрекват Общия съд, че не е дал самостоятелно и еднакво тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> в рамките на правния ред на Съюза. Те се позовават на практиката на Съда, съгласно която в съответствие с член 1а от Правилника длъжностните лица имат право на равно третиране при прилагането на същия, което налага необходимостта този правилник да се тълкува по правило самостоятелно и еднакво в целия Съюз. Това тълкуване трябва да се търси, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта, преследвана с правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>В това отношение жалбоподателите сочат решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151015">15 октомври 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Axa Belgium</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑494/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:692">EU:C:2015:692</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до разноските за образование, жалбоподателите се позовават на решение Bovagnet/Комисия, като изтъкват, че за целите на тяхното възстановяване това понятие не би могло да зависи от съществуващите наименования или класификации на национално равнище, а само от естеството и компонентите на подлежащия на възстановяване разход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Според жалбоподателите обаче Общият съд е тълкувал това понятие с оглед на белгийското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Не намирам за убедителни доводите на жалбоподателите. Също като Парламента, и аз смятам, че Общият съд е дал самостоятелно тълкуване на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, отчитащо предназначението на надбавката за образование и независещо от квалификациите на национално равнище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Така в точка 30 от обжалваното съдебно решение Общият съд определя възстановимите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> в рамките на надбавката за образование като обхващащи както таксите, даващи на ученика достъп до учебното заведение (такси за записване), така и таксите, даващи му възможност да следва предлаганото от същото това учебно заведение обучение и да участва пълноценно в програмите му (такси за обучение).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Това определение възпроизвежда възприетото от Съда на публичната служба в решение Bovagnet/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, чиито фактически обстоятелства се вписват в друг национален контекст, тъй като съответното учебно заведение се намира в Люксембург.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Като разглежда дали направените от жалбоподателите разходи действително представляват такси за записване и за обучение по смисъла на решение Bovagnet/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, Общият съд констатира в точки 31 и 32 от обжалваното съдебно решение, че записването в съответните учебни заведения и обучението в тях не са обвързани със заплащането на парична сума за покриване на таксите за записване и за обучение. Освен това невнасянето в сдруженията на исканата вноска не води до отказ ученикът да бъде записан в училището или до изключването му от него. С други думи, учебните заведения <HT TYPE="ITALIC">не са изисквали</HT> заплащането на парична сума, за да могат децата да имат достъп до тях и да се обучават в тях, или пък родителите не са били <HT TYPE="ITALIC">длъжни</HT> да заплащат такси. Поради това Общият съд стига до извода, че направените от жалбоподателите разходи не могат да бъдат квалифицирани като разноски за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Така Общият съд тълкува разноските за образование по смисъла на член 3, параграф 1 от приложение VII към Правилника като такива, които трябва да бъдат <HT TYPE="ITALIC">задължителни</HT> за длъжностното лице, за да запише детето си в определено учебно заведение и то да може да се обучава в него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Това условие вече е установено в решение Bovagnet/Комисия. В него възстановимите разноски се определят като разноски, които обуславят самия достъп на ученика до училището и до неговата програма и следователно до училищно образование и чието плащане е задължително<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Това тълкуване отговаря на изискванията на Правилника. Действително, както припомня Парламентът, разпоредбите на правото на Съюза, които предоставят право на финансови обезщетения, трябва да се тълкуват стриктно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19941130">30 ноември 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dornonville de la Cour/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑498/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:278">EU:T:1994:278</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150630">30 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petsch/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑124/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:69">EU:F:2015:69</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Възстановяването на вноска, направена от длъжностното лице по желание и доброволно, не отговаря на изискването за стриктно тълкуване. Освен това противоречи на волята на законодателя, който при реформата на Правилника през 2004 г. обуславя възстановяването на разноските от това детето да посещава учебно заведение, за което се дължи такса<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>При обучение в основно или средно училище.</P></NOTE>, и определя срок за изплащането на надбавката за образование под формата на фиксирана сума, предоставена на длъжностните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. точка 2 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Следователно Правилникът не допуска надбавката за образование да се приема като добавка към възнаграждението, с която длъжностното лице се разпорежда свободно, например правейки доброволни вноски или дарения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Общият съд не е тълкувал понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> в съответствие с белгийското право. Макар да споменава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>В точки 31, 33 и 36 от обжалваното съдебно решение, които са изрично посочени като предмет на критика от жалбоподателите.</P></NOTE> общонационално циркулярно писмо на Френската общност в Белгия, озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Безплатен достъп до задължителното образование<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Циркулярно писмо № 4516 от <DATE ISO="20130829">29 август 2013 г.</DATE></P></NOTE>, той прави това само като индиция в подкрепа на извода — неоспорван от жалбоподателите — че учебните заведения не са им налагали плащането на такси за записване и за обучение. Общият съд всъщност посочва, че това циркулярно писмо, приложимо за разглежданите учебни заведения, предвижда, че записването в субсидирано учебно заведение не може да бъде обуславяно от заплащането на парична сума и че неплащането на таксите, които учебно заведение може да събира<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Като например такси за басейн и за културни и спортни прояви.</P></NOTE>, не би могло да има последици върху обучението на съответния ученик в учебното заведение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Следователно, за да определи дали заплащането на таксите, чието възстановяване жалбоподателите искат, обуславя приемането на децата им в съответните учебни заведения, Общият съд се позовава на белгийското право като релевантна индиция, а не като решаващ критерий<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Във връзка с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>основно образование<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> вж. решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040629">29 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hivonnet/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑188/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2004:194">EU:T:2004:194</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), а що се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, за което говори използването на наречието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>впрочем<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/><HT TYPE="ITALIC">Впрочем</HT> обратното […], видно от циркулярно писмо № 4516 […]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> (т. 31 от обжалваното съдебно решение) и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>[…] както <HT TYPE="ITALIC">впрочем</HT> се потвърждава в циркулярно писмо № 4516<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> (т. 36 от обжалваното съдебно решение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Според жалбоподателите възприетото от Общия съд стеснително тълкуване поставя възстановяването на разноските за образование в зависимост от различните образователни системи на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Това е неправилно. Може да варира в зависимост от държавата членка или учебното заведение не възстановяването на разноските за образование, а самото наличие на подлежащите на възстановяване разноски за образование и техният размер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Така, когато за записването и обучението на ученик учебно заведение изисква плащането на такси, именно естеството и компонентите на тези такси в съответствие с решение Bovagnet/Комисия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110908">8 септември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bovagnet/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑89/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2011:129">EU:F:2011:129</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и независимо от наименованията или класификациите на национално равнище, определят тяхното възстановяване. Обратно, когато за записването и обучението на ученик учебното заведение не изисква плащането на такси, каквито и да са съображенията за това, липсва основание съответното длъжностно лице да получава надбавката за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>По-нататък, жалбоподателите считат, че самостоятелното тълкуване е трябвало да отчете факта, че без вноските, които са приканени да платят, съответните учебни заведения не биха могли да финансират специалното обучение, заради което жалбоподателите са избрали да запишат в тях децата си. Следователно вноските представляват действително направени от жалбоподателите разходи за училищното обучение на децата им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Като е приел, че разноските за образование не обхващат всички действително направени разходи за училищното обучение, а само тези, които учебното заведение изисква като такси за записване и за обучение, Общият съд все пак е изтълкувал това понятие в съответствие с текста и целите на приложимите разпоредби от Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>На последно място, жалбоподателите считат, че като приравнява в точка 40 от обжалваното съдебно решение направените вноски с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> по смисъла на член 3 от ОРП, Общият съд ограничава значително самостоятелното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>разноски за образование<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> съгласно Правилника. Според жалбоподателите Общият съд е приел, че направените вноски попадат в категорията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/> само защото те не са свързани с официалната белгийска образователна програма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Това не е моят прочит на решението на Общия съд. След като приема поради гореизложените съображения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Точки 32—36 от настоящото заключение.</P></NOTE>, че направените вноски не попадат в категорията на възстановимите разноски за образование, Общият съд ги класифицира чрез изключване в остатъчната категория <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>други разходи<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, които не подлежат на възстановяване. Тъй като изброяването на предвидените случаи, попадащи в тази категория, не е изчерпателно, Общият съд е могъл основателно да приеме, че те са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>други[…] разходи, свързани с изпълнението на училищната програма на посещаваното учебно заведение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. точка 40 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Следователно това оплакване трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По изопачаването на фактите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Общият съд е изопачил фактите, като е приел в точка 31 от обжалваното съдебно решение, че фактурирането на разноски за образование от сдруженията не било в съответствие с белгийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В това отношение подобно изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на съществуващите доказателства е явно неправилна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070118">18 януари 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>PKK и KNK/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑229/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:32">EU:C:2007:32</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В случая обаче не се установява подобно изопачаване на националното право, тъй като жалбоподателите не са доказали нито че разглежданото циркулярно писмо не е обвързващо, нито че Общият съд е направил преценка, която явно противоречи на неговото съдържание. По-конкретно, те не са доказали в подкрепа на довода си, че на учебните заведения или сдруженията е позволено да изискват заплащането на такси, свързани със специалния учебен план на тези учебни заведения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Следователно това оплакване също трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Поради това първото основание за обжалване като цяло следва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По второто основание за обжалване — неточност на фактическите констатации</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Жалбоподателите считат, че в обжалваното съдебно решение отговорът на изложеното от тях основание — нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, съдържа фактически неточности. Според тях Общият съд се е произнесъл по въпроса дали от изготвения от Парламента формуляр, който съответните учебни заведения е трябвало да попълнят, личи наличието на такси за записване. Той обаче не се е произнесъл по наличието на постоянна практика на Парламента, която да е породила у жалбоподателите оправдани правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>В точки 44 и 45 от обжалваното съдебно решение Общият съд все пак се произнася по основанието за обжалване на жалбоподателите, изведено от нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания. След като припомня трите условия, които трябва да са изпълнени, за да се ползват от защита на оправданите правни очаквания, Общият съд приема, че дори администрацията да е предоставила конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, те не са могли да създадат оправдани правни очаквания за жалбоподателите поради неспазване на разпоредбите на Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Отговорът на Общия съд на това основание се опира впрочем на постоянна съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решения на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860206">6 февруари 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vlachou/Сметна палата</NAME.CASE> (<NO.CASE>162/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:56">EU:C:1986:56</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19900327">27 март 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chomel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑123/89</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1990:24">EU:T:1990:24</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150707">7 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kur/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑53/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2015:81">EU:F:2015:81</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В този контекст изпратеният на съответните учебни заведения формуляр, за който Общият съд уточнява, че не дава възможност да се установи дали жалбоподателите са платили такси за записване, се споменава в точка 46 от обжалваното съдебно решение само в отговор на довода на страните, че изпращането на този формуляр е щяло да предостави уверения, даващи повод за оправдани правни очаквания у тях.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Второто основание за обжалване следователно е явно неоснователно.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По третото основание за обжалване — грешка при прилагане на правото при тълкуването на съдебната практика относно правилото за съответствие между жалбата по административен ред и тази по съдебен ред</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Жалбоподателите изтъкват, че като е отхвърлил като недопустим довода им, изведен от нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като не е бил повдигнат в жалбата по административен ред, в точка 47 от обжалваното съдебно решение Общият съд не е взел предвид съдебната практика относно съответствието между жалбата по административен ред и тази по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Според жалбоподателите едва в решенията, с които се отхвърлят подадените по административен ред жалби, Парламентът е потвърдил, че надбавката за образование подлежи на ежегодна оценка. Те посочват съдебната практика, която предвижда изключение от правилото за съответствие между жалбата по административен и тази по съдебен ред: в хипотеза, при която жалбоподателят се запознава посредством отговора на административната си жалба с мотивите на увреждащия го акт, всяко основание, което е изтъкнато за първи път във фазата на обжалването и което цели да оспори основателността на изложените в отговора на административната жалба мотиви, трябва да се приеме за допустимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Жалбоподателите се позовават на решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mocová/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑347/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:268">EU:T:2014:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно жалбоподателите считат, че имат основание да изтъкнат за първи път в жалбата си по съдебен ред противоречието с принципа на правната сигурност на правомощието на Парламента да подлага на ежегодна оценка надбавката за образование.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Парламентът възразява, че в решенията, с които се отхвърлят подадените по административен ред жалби, не се съдържат мотиви, които да изменят или допълват съществено мотивите, съдържащи се в решенията за отказ.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>В това отношение е вярно, че Парламентът твърди за първи път в отговора си на жалбите, подадени от жалбоподателите по административен ред, че надбавката за образование подлежи на ежегодна оценка. Това твърдение обаче е в подкрепа на неговия довод, че не е дал конкретни и безусловни уверения на жалбоподателите, че ще получат надбавката за образование. Следователно именно в отговор на основанието за обжалване, изведено от нарушение на оправданите правни очаквания, което е повдигнато от жалбоподателите в жалбата им по административен ред, Парламентът потвърждава, че надбавката за образование подлежи на ежегодна оценка. Този довод не представлява мотив на решенията за отказ, изтъкнат едва във фазата на отговора на жалбите по административен ред, а причина, поради която жалбоподателите не са могли да имат оправдани правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Освен това решението, на което се позовават жалбоподателите, е постановено при обстоятелства, при които администрацията при отхвърлянето на подадената по административен ред жалба не е възприела мотивите на първоначалното си решение, а е посочила други мотиви<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140521">21 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mocová/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑347/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:268">EU:T:2014:268</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Настоящият случай не е такъв. Основанието за отхвърляне на молбата за възстановяване е едно и също в първоначалните решения и в решенията, с които се отхвърлят подадените по административен ред жалби: въпросните учебни заведения не могат да бъдат окачествени като учебни заведения, за които се дължи такса по смисъла на Правилника, и следователно не отговарят на условията, за да могат жалбоподателите да получават надбавката за образование.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>От това следва, че като отхвърля като недопустими доводите им относно принципа на правната сигурност, поради това че не са били повдигнати в жалбата по административен ред, Общият съд се е съобразил със съдебната практика относно правилото за съответствие между жалбата по административен и тази по съдебен ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Ето защо третото основание за обжалване трябва да се отхвърли по същество.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По четвъртото основание за обжалване — нарушение на задължението за мотивиране</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, като е приел в точка 56 от обжалваното съдебно решение, че първата част от третото основание за обжалване, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, е неотносима.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Пред Общия съд жалбоподателите са изтъкнали, че длъжностни лица в друга институция на Съюза продължавали да имат право на възстановяване на разноските за образование за техните деца, посещаващи същите учебни заведения. Жалбоподателите са изразили мнение, че са третирани различно въз основа на същите разпоредби на Правилника.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Общият съд, макар и накратко, предоставя отговор на това оплакване в две части. След като припомня основанията и съдържанието на принципа на равно третиране, в точка 55 от обжалваното съдебно решение той подчертава, че този принцип трябва да съчетава със спазването на принципа на законност. Вследствие на това и съгласно постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решения на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850704">4 юли 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Williams/Сметна палата</NAME.CASE> (<NO.CASE>134/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:297">EU:C:1985:297</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Centeno Mediavilla и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑58/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:218">EU:T:2007:218</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0155">155</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на Съда на публичната служба от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140121">21 януари 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Asbroeck/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>F‑102/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:F:2014:4">EU:F:2014:4</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> длъжностно лице не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, допусната в полза на другиго. Тъй като освен това Общият съд констатира, че предоставянето на възстановяване на разноски като направените от жалбоподателите не е в съответствие с разпоредбите на Правилника, от това той прави извода, че жалбоподателите не могат да се позовават на тази незаконосъобразност, допусната в полза на други длъжностни лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Затова Общият съд заключава, че оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, е неотносимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Не смятам, че по този начин Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране, което произтича от членове 36 и 53 от Статута на Съда на Европейския съюз. Това задължение не му налага в изложението си да разгледа изчерпателно и един по един всички доводи, развити от страните по спора. Мотивите на решението трябва да позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които Общият съд не е уважил доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Вж. например решения на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100520">20 май 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gogos/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:287">EU:C:2010:287</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100702">2 юли 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kerstens/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑266/08 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2010:273">EU:T:2010:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0073">73</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Настоящият случай е такъв. Изложените от Общия съд мотиви в точки 55 и 56 от обжалваното съдебно решение позволяват да се разберат съображенията, поради които Общият съд е приел, че позоваването на принципа на равно третиране е неотносимо, и не е счел за необходимо да отговори на всички доводи, свързани със спазването на този принцип.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>По-нататък, жалбоподателите твърдят, че Общият съд не се е произнесъл по твърдението за нарушение на член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който задължава Съюза да зачита културното, религиозното и езиковото многообразие. Считам, че макар жалбоподателите действително да споменават тази разпоредба в жалбата си пред Общия съд в<?PAGE NO="12"?> рамките на втората част от третото основание за обжалване, свързана с нарушение на принципа на добра администрация, те го правят твърде хипотетично и общо, за да може да се приеме, че се позовават на неговото нарушаване. Следователно Общият съд не може да бъде упрекнат, че не се е произнесъл по този въпрос.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Според мен от изложеното по-горе следва, че четвъртото основание за обжалване също трябва да бъде отхвърлено по същество, а следователно да бъде отхвърлена и жалбата в нейната цялост.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Тъй като Парламентът е направил искане за осъждане на жалбоподателите и последните са загубили делото, те трябва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Парламента.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>1)</NO.P><TXT>Отхвърля жалбата.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Осъжда г‑жа Irit Azoulay, г‑н Andrew Boreham, г‑жа Mirja Bouchard и г‑н Darren Neville да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Европейския парламент<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>