<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑89/16</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62016CJ0089</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:538">EU:C:2017:538</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>11</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>11</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20170713">13.7.2017 г.</DATE> — ДЕЛО C 89/16</P><P>SZOJA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20170713">13 юли 2017 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: словашки.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Прилагане на схемите за социална сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Работници мигранти</KEYWORD><KEYWORD>Лице, извършващо дейност като наето и като самостоятелно заето в две различни държави членки</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на приложимото законодателство</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 883/2004</KEYWORD><KEYWORD>Член 13, параграф 3</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 987/2009</KEYWORD><KEYWORD>Член 14, параграф 5б</KEYWORD><KEYWORD>Член 16</KEYWORD><KEYWORD>Действие на решенията на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Недопустимост</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑89/16</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) с акт от <DATE ISO="20160128">28 януари 2016 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Radosław Szoja</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Sociálna poisťovňa</HT></P></DEFENDANTS><PRESENCE><PRESENCE.INIT>в присъствието на:</PRESENCE.INIT><P><HT TYPE="BOLD">WEBUNG s.r.o.,</HT></P></PRESENCE></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský, M. Safjan и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: M. Szpunar,</P><P>секретар: A. Calot Escobar,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за словашкото правителство, от B. Ricziová, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за чешкото правителство, от J. Vláčil и M. Smolek, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за нидерландското правителство, от C. S. Schillemans, M. Noort и M. Bulterman, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от D. Martin и A. Tokár, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P>Решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 13, параграф 3 и член 72 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2008">ОВ L 33, 2008, стр. 12</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="149" PAGE.FIRST="4" DATE.PUB="2012">ОВ L 149, 2012 г., стр. 4</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>основният регламент<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), на членове 14 и 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="284" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 284, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), изменен с Регламент № 465/2012 (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>регламентът по прилагане<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), и на член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено във връзка със спор между г‑н Radosław Szoja, полски гражданин, самостоятелно заето лице на територията на Република Полша и наето лице на територията на Словашката република, и Sociálna poisťovňa (Социалноосигурителна каса, Словакия, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>Словашката социалноосигурителна каса<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>) по повод на това, че г‑н Szoja не е бил осигурен по словашката схема за осигуряване за болест, пенсия и безработица.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Правна уредба</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Основният регламент</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 1, 15, 17 и 45 от основния регламент гласят:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>(1)</NO.P><TXT>Правилата за координация на националните системи за социална сигурност се вписват в рамките на свободното движение на лица и следва да допринасят за подобряване на жизнения им стандарт и условията за заетост.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(15)</NO.P><TXT>Необходимо е лицата, които се движат в Общността, да бъдат подчинени на схемата за социална сигурност само на една отделна държава членка, за да се избегн[ат припокриването] на приложимите […] националн[и] законодателств[а] и усложненията, които биха могли да възникнат от това.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><?PAGE NO="3"?><CONSID><NP><NO.P>(17)</NO.P><TXT>С оглед гарантирането в максимална степен на равно третиране на всички лица, заети на територията на държава членка, е подходящо да се определи като приложимо, по общо правило, законодателството на държавата членка, където заинтересованото лице осъществява своята дейност като [н]аето или самостоятелно заето лице.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(45)</NO.P><TXT>Тъй като целта на предложеното действие, а именно приемането на мерки за координация, които да гарантират, че правото на свободно движение на хора може да се упражнява ефективно, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и, следователно, поради мащаба и ефекта на това действие може да бъде по-успешно осъществена на равнище на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, посочен в член 5 от Договора. […]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>За целите на настоящия регламент:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>дейност като [н]аето лице<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>дейност като самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>законодателство<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава, по отношение на всяка държава членка, законови, подзаконови актове и други правни разпоредби и всички други мерки за прилагане, във връзка с клоновете на социалната сигурност, обхванати от член 3, параграф 1.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>н)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Административна комисия<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> е комисията по член 71;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 11, параграф 1 от посочения регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 13, параграфи 1 и 3 от основния регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="013.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки, е подчинено на:</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><?PAGE NO="4"?><PARAG IDENTIFIER="013.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което обичайно осъществява дейност като [н]аето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като [н]аето лице или, ако то осъществява такава дейност в две или повече държави членки[,] на законодателството, определено в съответствие с параграф 1<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Под заглавие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>Изключения от членове 11—15<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> член 16 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Две или повече държави членки, компетентните органи на тези държави или определените от тези власти органи могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11—15 в интерес на някои категории лица или на някои лица.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави членки и което пребивава в друга държава членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като [н]аето или като самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 72 от посочения регламент гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Административната комисия:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>разглежда всички административни въпроси и въпросите, свързани с тълкуването, произтичащи от разпоредбите на настоящия регламент и регламента по прилагането или от всяко споразумение или договореност, сключени съгласно настоящия регламент, без да се засяга правото на съответните власти, институции и лица да прибягват до процедурите и съдилищата, предвидени в законодателството на държавите членки, в настоящия регламент или в Договора;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Регламентът по прилагане</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 14, параграф 5, буква б) от Регламент № 987/2009 в първоначалната си редакция предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>За целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент, лице, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>обичайно осъществява дейност като [н]аето лице в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> се отнася, по-специално, до лице, което:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>продължително време редува дейности, с изключение на такива, които са незначителни по своето естество, в две или повече държави членки, независимо от честотата или периодичността на редуването им<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>Член 14, параграфи 5, 5б и 8 от регламента по прилагане предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="014.005"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>5.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на прилагането на член 13, параграф 1 от основния регламент лице, което <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави членки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, означава лице, което осъществява, едновременно или последователно, в полза на едно предприятие или работодател или на различни предприятия или работодатели, една или няколко отделни дейности в две или повече държави членки.</ALINEA></PARAG><?PAGE NO="5"?><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="014.005B"><NO.PARAG>5б</NO.PARAG><ALINEA>За целите на определянето на приложимото законодателство съгласно член 13 от основния регламент няма да се вземат предвид незначителните по своето естество дейности. [Ч]лен 16 от регламента по прилагане се прилага към всички случаи по настоящия член.</ALINEA></PARAG><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="014.008"><NO.PARAG>8.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на прилагането на член 13, параграфи 1 и 2 от основния регламент, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>значителна част от дейността като [н]аето или самостоятелно заето лице<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, упражнявана в държава членка означава, че значителна като количество част от всички дейности на [н]аето или самостоятелно заето лице се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности.</ALINEA></PARAG><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Член 16 от регламента по прилагане гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="016.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Определената институция по мястото на пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид член 13 от основния регламент и член 14 от регламента по прилагане. Това първоначално определяне е временно. Институцията уведомява определените институции на всяка държава членка, в която се извършва дейност, за временното определяне.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Временното определяне на приложимото законодателство, предвидено в параграф 2, става окончателно в срок от два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави членки, в съответствие с параграф 2, освен ако законодателството вече не е окончателно определено въз основа на параграф 4 или поне една от заинтересованите институции не е информирала институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване[,] до изтичане на двумесечния срок, че не приема определянето или има различно становище по въпроса.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>Когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентните органи на заинтересованите държави членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от основния регламент и съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="016.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Ако съответното лице не предостави информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на държавата членка на пребиваване[,] веднага след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Словашкото право</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Zákon č. 461/2003 Z. z. o sociálnom poistení (Закон № 461/2003, Сб., за социалното осигуряване) в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>Законът за социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>Дейност като наето лице по смисъла на този закон, освен ако не е предвидено друго със специална разпоредба или международен договор, който има предимство пред законите на Словашката република, означава дейност по правоотношение, по силата на което възниква:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>право на възнаграждение за наемен труд по смисъла на специална разпоредба, с изключение на непарично възнаграждение по предишно правоотношение, което е давало право на изплащано от средствата на социален фонд възнаграждение за наемен труд по смисъла на специална разпоредба;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от Закона за социалното осигуряване гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>Освен ако не е предвидено друго в този закон, за целите на осигуряването за болест, на пенсионното осигуряване и на осигуряването за безработица наето лице означава физическо лице, работещо по правоотношение, което му дава право да получава редовно месечно възнаграждение съгласно член 3, параграф 1, буква a), параграфи 2 и 3 […]<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Член 7, параграф 1, буква в) от Закона за социалното осигуряване предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>По смисъла на този закон работодател е:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>по отношение на физическо лице, което извършва дейност като наето лице по смисъла на член 3, параграф 1, буква a), параграфи 2 и 3:</TXT><P><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG>1.</NO.PARAG><ALINEA>физическото лице, което има задължението да изплаща на работника възнаграждението по член 3, параграф 1, буква a), параграфи 2 и 3 и пребивава в държава — членка на Европейския съюз, или в държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, различна от Словашката република, или на територията на Швейцарската конфедерация, или в държава, с която Словашката република има сключен международен договор, имащ предимство пред законите на Словашката република, или</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>юридическото лице, което има задължението да изплаща на работника възнаграждението по член 3, параграф 1, буква a), параграфи 2 и 3 и има седалище или клон в държава — членка на Европейския съюз, или в държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на територията на Швейцарската конфедерация, или в държава, с която Словашката република има сключен международен договор, имащ предимство пред законите на Словашката република<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</ALINEA></PARAG></P></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>Съгласно член 14, параграф 1, буква) от Закона за социалното осигуряване:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Задължително осигурени за болест са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>наетите лица по член 4, параграф 1 […]<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Член 15, параграф 1, буква а) от Закона за социалното осигуряване гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>Задължително пенсионно осигурени са:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>наетите лица по член 4, параграфи 1 и 2 […]<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>Съгласно член 19, параграф 1 от Закона за социалното осигуряване:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>Задължително осигурени за безработица са наетите лица, които са задължително осигурени за болест, освен ако в този закон не е предвидено друго<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Г‑н Szoja е полски гражданин, който, видно от акта за преюдициално запитване, упражнява в Полша дейност като самостоятелно заето лице, а в Словакия — където, считано от <DATE ISO="20130201">1 февруари 2013 г.</DATE>, е вписан в Националния регистър на осигурените лица — като наето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че видно от кореспонденцията между Zakład Ubezpieczeń Społecznych (Социалноосигурителен институт, Полша, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>Полският социалноосигурителен институт<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>) и Словашката социалноосигурителна каса, въпросният институт решава, че тъй като жалбоподателят в главното производство пребивава в Полша, където също упражнява дейност, спрямо него, считано от <DATE ISO="20120701">1 юли 2012 г.</DATE>, е приложима полската социалноосигурителна правна уредба, в съответствие с член 13, параграф 3 от основния регламент, тълкуван във връзка с член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>Полският социалноосигурителен институт мотивира решението си с това, че дейността, която г‑н Szoja извършва на словашка територия, е незначителна по своето естество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Затова на <DATE ISO="20130422">22 април 2013 г.</DATE> този институт уведомява Словашката социалноосигурителна каса на основание член 16, параграф 3 от регламента по прилагане, че считано от <DATE ISO="20130201">1 февруари 2013 г.</DATE>, спрямо г‑н Szoja е приложимо полското законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Словашката социалноосигурителна каса не възразява срещу това, че полското законодателство временно е определено като приложимо, поради което по силата на член 16, параграф 3 от регламента по прилагане същото следва да се счита за окончателно определено като приложимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>След това тази каса решава, че считано от <DATE ISO="20130201">1 февруари 2013 г.</DATE>, г‑н Szoja не е задължително осигурен за болест, пенсия и безработица при словашкия си работодател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>Въпросното решение е потвърдено от разглеждащия жалбите орган на Словашката социалноосигурителна каса.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На неупомената дата г‑н Szoja обжалва пред запитващата юрисдикция решение от <DATE ISO="20141203">3 декември 2014 г.</DATE> на Krajský súd v Žiline (Окръжен съд Жилина, Словакия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Според запитващата юрисдикция Полският социалноосигурителен институт е разгледал случая на г‑н Szoja от гледна точка на член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане, поради което е приложил за целите на решението си член 13, параграф 1 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Тази юрисдикция обаче смята, че член 13, параграф 1 от основния регламент се отнася само до дейността като наето лице, докато в случая става въпрос за гражданин, който упражнява дейност като наето и като самостоятелно заето лице в различни държави членки, поради което критерият за определяне на приложимото право би трябвало да бъде мястото, на което той извършва значителната част от дейността си, в съответствие с член 14, параграф 8 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>Освен това от акта за преюдициално запитване е видно, че Словашката социалноосигурителна каса не сочи конкретно споразумение, което да дерогира разпоредбите на член 13 от основния регламент на основание член 16 от същия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>При тези условия Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>1)</NO.P><TXT>Възможно ли е при конкретните обстоятелства, без да се вземат предвид уточненията в член 14 от [регламента по прилагане] и без следователно възможност да се приложи процедурата по член 16 от посочения регламент, член 13, параграф 3 от [основния регламент], във връзка с правото на достъп до социалноосигурителни обезщетения и социални придобивки, закрепено в член 34, параграфи 1 и 2 от [Хартата], да се тълкува в смисъл че малката продължителност на работното време или ниският размер на възнаграждението на наетото лице не оказва влияние върху избора на приложимото национално право в случай на съвместяване на дейност като наето лице и като самостоятелно заето лице, тоест в смисъл че горепосоченият член 14 от регламента по прилагане не се прилага при тълкуването на член 13, параграф 3 от основния регламент?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли в случай на противоречие при прилагането на два регламента — основен и за прилагане, а именно в случая [основният регламент] и [регламентът по прилагане], националният съд да прецени техните разпоредби според нормативния им ранг, тоест според мястото, което заемат в йерархията на правото на Съюза?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Възможно ли е тълкуването на разпоредбите на основния регламент, направено от страна на Административната комисия съгласно член 72 от основния регламент, да се счита за задължително тълкуване на институция на Европейския съюз, от което националният съд не може да се отклонява — и което същевременно означава, че не може да се отправи преюдициално запитване — или става дума единствено за едно от допустимите тълкувания на правото на Европейския съюз, което националният съд трябва да вземе предвид като фактор при произнасянето си?<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По преюдициалните въпроси</P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 13, параграф 3 от основния регламент във връзка с член 34, параграфи 1 и 2 от Хартата може да се тълкува, без да се вземат предвид членове 14 и 16 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това Съдът при необходимост трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170518">18 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lahorgue,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑99/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:391">EU:C:2017:391</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, че от гледна точка на фактите по главното производство, така както те са изложени в акта за преюдициално запитване, релевантен е не член 14, параграф 5, буква б) от регламента по прилагане в първоначалната му редакция, а член 14, параграф 5б от този регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Поради това първият въпрос следва да се разбира по следния начин: трябва ли член 13, параграф 3 от основния регламент да се тълкува в смисъл, че при определянето на националното законодателство, приложимо по силата на тази разпоредба по отношение на лице, което като жалбоподателя в главното производство обичайно извършва дейност като наето и като самостоятелно заето лице в различни държави членки, следва да се държи сметка за изискванията, посочени в член 14, параграф 5б и член 16 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Видно от съображения 1 и 45 от основния регламент, същият има за цел да координира националните системи за социална сигурност на държавите членки, за да гарантира ефективното упражняване на правото на свободно движение и така да допринася за подобряването на жизнения стандарт и условията за заетост на лицата, които се движат в рамките на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Член 11, параграф 1 от основния регламент закрепва принципа за приложимост само на едно законодателство, съгласно който лицата, за които се прилага този регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Така с този принцип се цели да се избегнат усложненията, които могат да възникнат при едновременно прилагане на няколко национални законодателства, и да се премахнат разликите в третирането, които биха произтекли за движещите се в рамките на Съюза лица от пълното или частично припокриване на приложимите законодателства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060309">9 март 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Piatkowski</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑493/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:167">EU:C:2006:167</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>Според първата хипотеза по член 13, параграф 3 от основния регламент, определяща националното законодателство, приложимо по отношение на лице, което обичайно извършва дейност като наето лице в една държава членка и дейност като самостоятелно заето лице в друга държава членка, това лице е подчинено на законодателството на държавата членка, в която извършва дейност като наето лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Така случай като разглеждания в главното производство, при който е безспорно, че г‑н Szoja извършва едновременно дейност като наето лице в Словакия и дейност като самостоятелно заето лице в Полша, трябва да се отнесе към тази първа хипотеза по член 13, параграф 3 от основния регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>Регламентът по прилагане обаче, който установява правилата за прилагане на основния регламент, предвижда в член 14, параграф 5б, че за целите на определянето на приложимото законодателство съгласно член 13 от основния регламент не се вземат предвид незначителните по своето естество дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>В това отношение, както се посочва в точки 20 и 22 от настоящото решение, от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно решението на Полския социалноосигурителен институт дейността, която г‑н Szoja извършва на словашка територия, е незначителна по своето естество и че приложимото законодателство е определено окончателно по силата на член 16, параграф 3 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Поради това приложимото законодателство, на което е подчинено лице, което като г‑н Szoja обичайно извършва дейност като наето и като самостоятелно заето лице в различни държави членки, следва да се определи съгласно член 13, параграф 3 от основния регламент, като се държи сметка за член 14, параграф 5б от регламента по прилагане, който изключва отчитането на незначителните по своето естество дейности.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>Освен това следва да се припомни, че съгласно член 14, параграф 5б от регламента по прилагане член 16 от същия регламент се прилага към всички случаи по този член 14. Ето защо в случай като разглеждания в главното производство следва да се държи сметка и за член 16 от посочения регламент, който указва процедурата, която трябва да се следва, за да се определи съгласно член 13 от основния регламент приложимото законодателство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че предвидените в основния регламент стълкновителни норми са наложени императивно на държавите членки и не може да се приеме, че социалноосигурените лица, които се обхващат от приложното поле на тези норми, могат да се противопоставят на действието им, разполагайки с избор да се отклонят от тях (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20101014">14 октомври 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>van Delft и др.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑345/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:610">EU:C:2010:610</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Що се отнася до съмненията на запитващата юрисдикция във връзка с член 34 от Хартата, следва да се отбележи, че този член няма отношение към горните съображения, доколкото нито една от разпоредбите му не поставя под съмнение приложимостта в спора по главното производство на членове 14 и 16 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 13, параграф 3 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на националното законодателство, приложимо по силата на тази разпоредба по отношение на лице, което като жалбоподателя в главното производство обичайно извършва дейност като наето и като самостоятелно заето лице в различни държави членки, следва да се държи сметка за изискванията, посочени в член 14, параграф 5б и член 16 от регламента по прилагане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По втория въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Предвид отговора на първия въпрос не следва да се отговаря на втория въпрос.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По третия въпрос</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>С третия си въпрос запитващата юрисдикция пита по същество дали член 72 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че решенията на Административната комисия са задължителни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоките за тълкуването на правото на Съюза, необходими им за разрешаването на висящия пред тях спор (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stanleybet Malta и Stoppani</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑141/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:596">EU:C:2016:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Също от постоянната съдебна практика следва, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическата и правна обстановка, в която се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават. Актът за преюдициално запитване трябва да посочва и конкретните причини, поради които националният съд има колебания относно тълкуването на правото на Съюза и счита за необходимо да отправи преюдициални въпроси към Съда (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stanleybet Malta и Stoppani</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑141/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:596">EU:C:2016:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0007">7</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>Във връзка с това е важно да се подчертае, че целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но и да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи тази възможност да се зачита предвид факта, че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160720">20 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stanleybet Malta и Stoppani</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑141/16</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:596">EU:C:2016:596</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>В случая се налага изводът, че третият въпрос не отговаря на тези изисквания, тъй като актът за преюдициално запитване не съдържа достатъчно фактически данни за съществуването на конкретно решение на Административната комисия и за евентуалното му значение за спора в главното производство. Така Съдът няма данни за причините, поради които исканото тълкуване на правото на Съюза е необходимо за отговора на този въпрос. При това положение държавите членки и другите заинтересовани по смисъла на член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз не са могли да представят становище по този въпрос или пък са представили много кратко становище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Предвид изложените съображения третият въпрос следва да се приеме за недопустим.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P>По съдебните разноски</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20120522">22 май 2012 г.</DATE>, трябва да се тълкува в смисъл, че при определянето на националното законодателство, приложимо по силата на тази разпоредба по отношение на лице, което като жалбоподателя в главното производство обичайно извършва дейност като наето и като самостоятелно заето лице в различни държави членки, следва да се държи сметка за изискванията, посочени в член 14, параграф 5б и член 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20090916">16 септември 2009 година</DATE> за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, изменен с Регламент № 465/2012.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>