ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (десети състав)
24 юни 2022 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Гражданство на Съюза — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Акт за раждане, издаден от държавата членка, в която детето е родено, посочващ две майки за това дете — Отказ на държавата членка по произход на едната от двете майки да впише акта за раждане в националния регистър по гражданското състояние — Вписване на посочения акт като условие за издаване на документи за самоличност — Национална правна уредба на държавата членка по произход, която не допуска като родители лица от един и същи пол“
По дело C‑2/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Wojewódzki Sąd Administracyjny w Krakowie (Административен съд на войводство Краков, Полша) с акт от 9 декември 2020 г., постъпил в Съда на 4 януари 2021 г., в рамките на производство по дело
Rzecznik Praw Obywatelskich
при участието на:
K.S.,
S.V.D.,
Prokurator Prokuratury Okręgowej w Krakowie M. C.,
Prokuratura Krajowa,
Kierownik Urzędu Stanu Cywilnego w Krakowie,
СЪДЪТ (десети състав),
състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на състава, M. Ilešič (докладчик) и D. Gratsias, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид взетото решение, след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 99 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС, както и на член 7, член 21, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Rzecznik Praw Obywatelskich (Национален омбудсман, Полша) и Kierownik Urzędu Stanu Cywilnego w Krakowie (Началник на службата по гражданско състояние в Краков, Полша) (наричан по-нататък „началникът на службата по гражданско състояние“) по повод отказа на последния да впише в полския регистър по гражданското състояние издадения от испанските власти акт за раждане на дъщерята на K.S. и на нейната съпруга S.V.D.
Правна уредба
Международното право
3 Член 2 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември 1989 г. (Recueil des traités des Nations unies, vol. 1577, р. 3; обн., ДВ., бр. 55 от 12 юли 1991 г.), предвижда:
„1. Държавите — страни по конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидността, рождението или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
2. Държавите — страни по конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници или членовете на неговото семейство“.
4 Член 7 от тази конвенция предвижда:
„1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, право да придобие гражданство и доколкото е възможно, право да познава и да бъде отглеждано от своите родители.
2. Държавите — страни по конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без гражданство“.
Правото на Съюза
Договор за функционирането на ЕС
5 Член 20 ДФЕС гласи:
„1. Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.
2. Гражданите на Съюза се ползват с правата и имат задълженията, предвидени от Договорите. Те имат, inter alia:
а) правото да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки;
[…]
Тези права се упражняват при условията и в границите, определени от Договорите и от мерките, приети по тяхното прилагане“.
6 Член 21, параграф 1 ДФЕС предвижда:
„Всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване“.
Хартата
7 Член 7 от Хартата, озаглавен „Зачитане на личния и семейния живот“, гласи:
„Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.
8 Съгласно член 21, параграф 1 от Хартата „[з]абранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация“.
9 Текстът на член 24 от Хартата, озаглавен „Права на детето“, е следният:
„1. Децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие. Те могат да изразяват свободно своето мнение. То се взема под внимание по въпросите, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им.
2. При всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение.
3. Всяко дете има право да поддържа редовно лични отношения и преки контакти с двамата си родители, освен когато това е против неговия интерес“.
Директива 2004/38/ЕО
10 Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), предвижда в член 4, озаглавен „Право на излизане“:
„1. Без да се засягат разпоредбите относно документите за пътуване, приложими при контрола на държавните граници, всички граждани на Съюза с валидна карта за самоличност или паспорт и членовете на техните семейства, които не са граждани на държава членка и които притежават валиден паспорт, имат правото да напускат територията на държава членка, за да пътуват до друга държава членка.
[…]
3. В съответствие със своето законодателство държавите членки издават и подновяват на своите граждани карта за самоличност или паспорт, удостоверяващ националността им.
4. Паспортът следва да е валиден поне за всички държави членки и за страните, през които притежателят на паспорта трябва да премине, когато пътува между държавите членки. […]“.
Полското право
11 Член 18 от Konstytucja Rzeczypospolitej Polskiej (Конституцията на Република Полша) гласи следното:
„Република Полша закриля и защитава брака като съюз между жена и мъж, семейството, майчинството и качеството на родителите“.
12 Съгласно член 7 от консолидираната редакция на Ustawa — Prawo prywatne międzynarodowe (Закон за международното частно право) от 4 февруари 2011 г. (Dz. U. от 2015 г., пункт 1792):
„Чуждестранното право не се прилага, когато поражда последици, противоречащи на основните принципи на правния ред в Република Полша“.
13 Съгласно член 104, параграф 5 от консолидираната редакция на Ustawa — Prawo o aktach stanu cywilnego (Закон за актовете по гражданското състояние) от 28 ноември 2014 г. (Dz. U. от 2020 г., пункт 463), изменен:
„Вписването е задължително, когато полски гражданин, за когото е издаден чуждестранен акт за гражданско състояние, притежава издаден на територията на Република Полша акт за гражданско състояние, удостоверяващ предходни събития, и когато този гражданин иска изпълнение на мярка, свързана с регистрирането на гражданско състояние, или иска да му се издадат полски документ за самоличност или [идентификационен номер на физическо лице с полско гражданство]“.
14 Член 107 от Закона за актовете по гражданското състояние гласи следното:
„Началникът на службата по гражданското състояние отказва да извърши вписването, ако:
1) в държавата на издаване документът не се счита за документ за гражданско състояние или за официален документ, не е издаден от компетентен орган, поражда съмнения относно неговата автентичност или удостоверява друго събитие, освен раждане, брак или смърт,
2) чуждестранният документ е бил вписан в държава, различна от тази на събитието,
3) вписването противоречи на основните принципи на правния ред в Република Полша“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
15 През 2018 г. полската гражданка K.S. и ирландската гражданка S.V.D. сключват брак в Ирландия.
16 През 2018 г. тяхната дъщеря S.R.S. — D. се ражда в Испания. Раждането ѝ е вписано в испанската служба по гражданско състояние въз основа на съвместна декларация на майката на детето K.S. и на нейната съпруга S.V.D. В акта за раждане K.S. и S.V.D. са вписани съответно като „майка А“ и „майка В“.
17 K.S. и S.V.D. подават искане за вписване в полския регистър по гражданското състояние на издадения от испанските органи акт за раждане на S.R.S. — D., която има полско гражданство.
18 С решение от 16 април 2019 г. искането е отхвърлено от началника на службата по гражданското състояние с мотива, че това вписване противоречи на основните принципи на правния ред в Република Полша. След като K.S. и S.V.D. не оспорват този отказ, той влиза в сила на 30 април 2019 г.
19 На 25 септември 2019 г. K.S. изпраща до националния омбудсман искане за съдействие, като посочва, че S.R.S. — D. няма никакви документи за самоличност, тъй като молбата за издаване на полски паспорт за детето е отхвърлена поради невписването на акта му за раждане в полския регистър по гражданското състояние. С писмо от 17 февруари 2019 г. ирландските власти, отговарящи за документите за самоличност, уведомяват омбудсмана, че детето няма ирландско гражданство и поради това няма право нито на лична карта, нито на паспорт.
20 Тогава Националният омбудсман подава от името на K.S. и на S.V.D. жалба пред запитващата юрисдикция срещу решението от 16 април 2019 г. на началника на службата по гражданското състояние, с което се отказва вписването в полския регистър по гражданско състояние на издадения от испанските органи акт за раждане на дъщеря им.
21 В хода на производството пред запитващата юрисдикция първоинстанционният административен орган отхвърля и искането за издаване на лична карта за S.R.S. — D., поради това че съгласно полското право детето може да има за родители само жена и мъж. Доколкото запитващата юрисдикция приема за законосъобразно да изчака решението на второинстанционния административен орган, с писмо от 30 юли 2020 г. националният омбудсман посочва, че решението за отхвърляне на искането за издаване на лична карта е потвърдено на втора инстанция.
22 Според запитващата юрисдикция приложимите понастоящем разпоредби не гарантират ефективно правото на свободно движение на дете като S.R.S. — D., която „безспорно е полска гражданка“ и следователно гражданка на Съюза, тъй като документите, необходими за упражняването на тази свобода, а именно полска лична карта или полски паспорт, не могат да бъдат издадени на това дете поради факта, че записаните в неговия акт за раждане родители са две жени, сключили брак съгласно приложимото към едната от тях право. Освен това юрисдикцията посочва, че практическото прилагане на тези разпоредби от полското право затрудняват публичните органи, включително съдилищата, да предоставят ефикасна защита на непълнолетно дете, като вземат предвид неговия висш интерес.
23 Запитващата юрисдикция признава, че въпросите на гражданското състояние, както и свързаните с тях правила относно брака са области от компетентност на държавите членки и правото на Съюза не засяга тази компетентност. Тя счита обаче, че различията между приложимите в различните държави членки норми не могат да засегнат признатата на всеки гражданин на Съюза свобода да се придвижва и да пребивава свободно на територията на държавите членки.
24 Според запитващата юрисдикция, ако се установи, че отказът за вписване на акт за раждане на дете нарушава разпоредбите на член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7, член 21, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Хартата, тя би могла да разпореди на полските органи да направят буквално вписване на този акт за раждане, което ще позволи след това на детето да се издаде документ за самоличност, гарантиращ му възможността за пресичане на вътрешните граници на Съюза и защитаващ неговия личен и семеен живот.
25 При тези обстоятелства Wojewódzki Sąd Administracyjny w Krakowie (Административен съд на войводство Краков, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Разпоредбите на член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7, член 21, параграф 1 и член 24, параграф 2 от [Хартата] трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допускат органите на държава членка, чийто гражданин е ненавършило пълнолетие дете, да откажат да впишат неговия акт за раждане, издаден от друга държава членка, при което вписването е задължително, за да му бъде издаден документ за самоличност на държавата членка, на която е гражданин, с мотива че националното право на последната държава членка не предвижда родители да бъдат двойки от един и същи пол, а в акта за раждане са посочени като родители лица от един и същи пол?“.
Производството пред Съда
26 Запитващата юрисдикция е поискала настоящото дело да се разгледа по реда на спешното преюдициално производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда.
27 С решение от 25 януари 2021 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат пети състав реши, че молбата за разглеждане на настоящото дело по реда на спешното преюдициално производство не следва да бъде уважена, тъй като не са налице условията по член 107 от Процедурния правилник.
28 Предвид свързаността между настоящото производство и делото, по което е постановено решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“ (C‑490/20, EU:C:2021:1008), производството по настоящото дело е спряно с решение на председателя на Съда от 26 януари 2021 г. до постановяването на това решение.
29 След обявяването на решението от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“ (C‑490/20, EU:C:2021:1008), секретариатът на Съда изпрати на запитващата юрисдикция препис от това решение, като го прикани да посочи дали поддържа преюдициалното запитване.
30 С писма от 17 и 28 януари 2022 г. запитващата юрисдикция уведоми Съда, че поддържа преюдициалното си запитване, отбелязвайки по-специално, че съдебното производство във връзка с отказа за вписване на акта за раждане ще остане спряно до получаването на решението на Съда по това преюдициално запитване. Освен това запитващата юрисдикция посочва, че през януари 2022 г. адвокатът на родителите на ненавършилото пълнолетие дете е образувал пред Wojewódzki Sąd Administracyjny w Warszawie (Административен съд на войводство Варшава, Полша) съдебно производство за отмяна на административното решение, с което се отказва издаването на лична карта за детето.
По преюдициалния въпрос
31 Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато по-специално отговорът на поставен преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.
32 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
33 С поставения въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 7, член 21, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че когато става въпрос за ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, в чийто акт за раждане, издаден от компетентните органи на държава членка, са посочени като негови родители две лица от един и същи пол, то държавата членка, чийто гражданин е детето, е длъжна да впише такъв акт за раждане, за да може то да получи документ за самоличност.
34 В самото начало следва да се отбележи, че съгласно член 20, параграф 1 ДФЕС гражданин на Съюза е всяко лице, което има гражданство на държава членка. Доколкото е безспорно от установеното от запитващата юрисдикция, че S.R.S. — D. има полско гражданство, съгласно тази разпоредба детето се ползва със статута на гражданин на Съюза.
35 Във връзка с това Съдът многократно е отбелязвал, че статутът на гражданин на Съюза е предвиден да бъде основният статут на гражданите на държавите членки (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 41 и цитираната съдебна практика).
36 Както следва от практиката на Съда, гражданинът на държава членка, който в качеството си на гражданин на Съюза е упражнил свободата си да се движи и да пребивава в държава членка, различна от неговата държава членка по произход, може да се позовава на свързаните с това качество права, и по-специално на предвидените в член 21, параграф 1 ДФЕС, включително — в съответните случаи — пред своята държава членка по произход. Могат да се позовават на тази разпоредба и на разпоредбите, приети за нейното прилагане, и гражданите на Съюза, които са родени в приемащата държава членка на своите родители и никога не са се възползвали от правото си на свободно движение (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 42 и цитираната съдебна практика).
37 Съгласно член 21, параграф 1 ДФЕС всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване. За да позволи на гражданите им да упражняват това право, член 4, параграф 3 от Директива 2004/38 задължава държавите членки, действащи в съответствие с тяхното законодателство, да издават на своите граждани карта за самоличност или паспорт, удостоверяващи гражданството им.
38 Следователно, доколкото S.R.S. — D. е полска гражданка, полските органи са длъжни да ѝ издадат карта за самоличност или паспорт, в който се посочва нейното гражданство, както и фамилното ѝ име въз основа на издадения от испанските органи акт за раждане. В това отношение Съдът е имал повод да констатира, че член 21 ДФЕС не допуска въз основа на националното право властите на държава членка да откажат да признаят фамилното име на дете, както е определено и регистрирано в друга държава членка, в която детето е родено и пребивава оттогава (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 44 и цитираната съдебна практика).
39 Важно е да се уточни, че член 4, параграф 3 от Директива 2004/38 задължава полските органи да издадат лична карта или паспорт на S.R.S. — D. независимо от вписването на испанския акт за раждане на това дете в полския регистър по гражданското състояние. Така, доколкото полското право изисква вписване на акта за раждане преди издаването на лична карта или паспорт, тази държава членка не може да се позовава на националното си право, за да откаже да издаде на S.R.S. — D. такава лична карта или паспорт (вж. по аналогия решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 45).
40 Подобен документ, сам по себе си или заедно с други документи — евентуално с документ, издаден от приемащата съответното дете държава членка, трябва да позволи на дете, което се намира в положението на S.R.S. — D., да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки, гарантирано в член 21, параграф 1 ДФЕС, с всяка от двете си майки, чийто статут на родител на това дете е установен от тяхната приемаща държава членка по време на пребиваване в съответствие с Директива 2004/38 (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 46).
41 Следва впрочем да се припомни, че правата, признати с член 21, параграф 1 ДФЕС на гражданите на държавите членки, включват правото те да водят нормален семеен живот заедно с членовете на своето семейство както в приемащата държава членка, така и в държавата членка, на която са граждани, при завръщането им в нея (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 47 и цитираната съдебна практика).
42 Безспорно е, че в главното производство испанските органи са установили законосъобразно наличието на биологична или правна връзка на произход между S.R.S. — D. и двамата ѝ родители K.S. и S.V.D., която са удостоверили със съставения акт за раждане на тяхното дете. При това положение, доколкото В.М.А. и К.Д.К. са родители на ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, по отношение на когото действително упражняват родителски права, съгласно член 21 ДФЕС всички държави членки трябва да им признаят правото да придружават този гражданин при упражняването на правото му свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 48).
43 Следователно, тъй като S.R.S. — D. съгласно констатациите на запитващата юрисдикция има полско гражданство, полските органи са длъжни, подобно на органите на всяка друга държава членка, да признаят тази връзка на произход, за да се позволи на това дете да упражнява безпрепятствено с всеки от родителите си гарантираното от член 21, параграф 1 ДФЕС право да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите членки.
44 Освен това, за да се даде възможност на S.R.S. — D. действително да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки с всеки от двамата си родители, необходимо е K.S. и S.V.D. да могат да разполагат с документ, в който да са посочени като лица, имащи право да пътуват с детето.
45 Задължението на държава членка, от една страна, да предостави лична карта или паспорт на дете, неин гражданин, което е родено в друга държава членка и чийто акт за раждане, издаден от органите на другата държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същи пол, и от друга страна, да признае връзката на произход между детето и всяко от тези две лица в рамките на упражняването от негова страна на правата му по член 21 ДФЕС и свързаните с него актове от вторичното право, не означава, че държавата членка, на която детето е гражданин, следва да признае във вътрешното си право родителските права за лица от един и същи пол или да признае за други цели, освен за упражняването от това дете на признатите му от правото на Съюза права, връзката на произход между детето и посочените като негови родители лица в издадения от органите на приемащата държава членка акт за раждане (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 56 и 57 и цитираната съдебна практика).
46 Важно е да се добави, че национална мярка, която може да възпрепятства упражняването на свободата на движение на хората, може да бъде оправдана само ако е в съответствие с гарантираните в Хартата основни права, за чието спазване Съдът следи (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 58 и цитираната съдебна практика).
47 При обстоятелствата, които са предмет на главното производство, основни права представляват гарантираното с член 7 от Хартата право на зачитане на личния и семейния живот, както и гарантираните с член 24 от нея права на детето, по-конкретно правото да бъде отдавано първостепенно значение на висшия интерес на детето при всички действия, които се предприемат по отношение на децата, както и правото на редовно поддържане на лични отношения и преки контакти с двамата му родители.
48 Ето защо с член 7 от Хартата е защитена връзката на съответното дете с всяко от двете лица, с които то действително води семеен живот в приемащата държава членка и които са посочени като негови родители в съставения от властите на тази държава акт за раждане.
49 Освен това, както се припомня в Разясненията относно Хартата на основните права (ОВ C 303, 2007 г., стр. 17), след като член 24 от Хартата прави част от правото на Съюза най-важните права на детето, залегнали в ратифицираната от всички държави членки Конвенция за правата на детето, то разпоредбите на тази конвенция трябва надлежно да се вземат под внимание при тълкуването на посочения член 24 (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 63 и цитираната съдебна практика).
50 По-конкретно член 2 от посочената конвенция въвежда по отношение на децата принципа на недопускане на дискриминация, който изисква предвидените в нея права — сред които в член 7 фигурира правото на регистрация незабавно след раждането, правото на име и правото на придобиване на гражданство — да им бъдат гарантирани без каквато и да е дискриминация, включително на основание сексуалната ориентация на техните родители.
51 При тези условия би било в разрез с основните права, които членове 7 и 24 от Хартата гарантират на детето, то да бъде лишено от връзката с единия от родителите си при упражняване на неговото право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки, или да се направи упражняването на това негово право фактически невъзможно или прекалено трудно, поради това че неговите родители са от един и същ пол (решение от 14 декември 2021 г., Столична община, район „Панчарево“, C‑490/20, EU:C:2021:1008, т. 65).
52 С оглед на всички изложени дотук съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата, както и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните органи на държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същи пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително вписването на акта за раждане на детето в националния регистър по гражданското състояние, и от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от друга държава членка документ, който позволява на детето заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки.
По съдебните разноски
53 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (десети състав) определи:
Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС във връзка с членове 7 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, трябва да се тълкуват в смисъл, че по отношение на ненавършило пълнолетие дете, гражданин на Съюза, чийто акт за раждане, съставен от компетентните органи на държава членка, посочва като негови родители две лица от един и същи пол, държавата членка, на която това дете е гражданин, е задължена, от една страна, да му издаде карта за самоличност или паспорт, без да изисква предварително вписването на акта за раждане на детето в националния регистър по гражданското състояние, и от друга страна, да признае, също както всяка друга държава членка, издадения от друга държава членка документ, който позволява на детето заедно с всяко от посочените две лица да упражнява правото си свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки.
Подписи
* Език на производството: полски.