<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-352/19 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0352</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:588">EU:C:2020:588</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>34</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>34</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на г-н Bobek – Дело C-352/19 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">Région de Bruxelles-Capitale/Комисия</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">PROVISIONAL TEXT OF 16/12/2019</HT></P><P><HT TYPE="UC">Заключение на Генералния Адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">M. Bobek</HT>,</P><P>представено на <DATE ISO="20200716">16 юли 2020 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C-352/19 P</HT></P><P>Région de Bruxelles-Capitale (Регион Брюксел-столица)</P><P>срещу</P><P>Европейска комисия</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1107/2009</KEYWORD><KEYWORD>Продукти за растителна защита</KEYWORD><KEYWORD>Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324</KEYWORD><KEYWORD>Активно вещество глифозат</KEYWORD><KEYWORD>Член 263 ДФЕС</KEYWORD><KEYWORD>Процесуална легитимация на частни жалбоподатели</KEYWORD><KEYWORD>Пряко засягане</KEYWORD><KEYWORD>Член 4, параграф 2 ДЕС</KEYWORD><KEYWORD>Региони на държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция</KEYWORD><KEYWORD>Съответстващо тълкуване</KEYWORD><KEYWORD>Лично засягане</KEYWORD><KEYWORD>Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Федерална единица на държава членка, която по силата на конституцията на тази държава притежава правомощието да защитава околната среда и при упражняване на това правомощие забранява употребата на глифозат на нейна територия, тъй като счита, че активното вещество е опасно, <HT TYPE="ITALIC">засегната</HT> <HT TYPE="ITALIC">ли е пряко</HT> от Регламент за изпълнение на Комисията (ЕС) 2017/2324<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент за изпълнение от <DATE ISO="20171212">12 декември 2017 година</DATE> за подновяване на одобрението на активното вещество глифозат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="333" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2017">OВ L 333, 2017 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>обжалваният регламент<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</P></NOTE>, който подновява одобрението на същото активно вещество, като го обявява за действително безопасно?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Общият съд заключава, че подобен регион, в случая Région de Bruxelles-Capitale (регион Брюксел-столица), не е пряко засегнат от такъв акт на Съюза. Поради това той обявява за недопустима подадената от този регион жалба за отмяна<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Région de Bruxelles-Capitale/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-178/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:130">EU:T:2019:130</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>; наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>обжалваното определение<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE>. Считам, че като е отказал процесуална легитимация на регион Брюксел-столица, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал неправилно член 263, четвърта алинея ДФЕС, както и редица разпоредби от приложимото вторично право.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна рамка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Международното право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Член 2, параграфи 2 и 4 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20050217">17 февруари 2005 г.</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="124" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2005">ОВ L 124, 2005 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 204.</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>Орхуската конвенция<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>), гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>За целите на тази конвенция:</P><P>[…]</P><PARAG IDENTIFIER="002.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>Държавен орган<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> означава:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>(a)</NO.P><TXT>правителство на национално, регионално и друго равнище;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(b)</NO.P><TXT>физически и юридически лица, изпълняващи държавни административни функции в съответствие с националното законодателство, включително специфични задължения, дейности или услуги във връзка с околната среда;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>(c)</NO.P><TXT>всички други физически или юридически лица, които имат обществени задължения или функции или предоставят обществени услуги във връзка с околната среда, под контрола на орган или лице, посочени в (а) или (b) по-горе;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="002.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Общественост<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/> означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи.<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 9, параграфи 3 и 4 от Орхуската конвенция, който се отнася до достъп до правосъдие, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="009.003"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>3.</NO.PARAG><ALINEA>[...] [В]сяка страна осигурява на представителите на обществеността, които отговарят на критериите, ако има такива, посочени в националното право, достъп до административни или съдебни процедури за оспорване на действия или пропуски на частни лица и държавни органи, които нарушават разпоредбите на националното законодателство, касаещо околната среда.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="009.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>[…] [П]роцедурите, споменати в параграфи 1, 2 и 3, предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на съдебно запрещение, и са справедливи, безпристрастни и своевременни, без да бъдат недостъпно скъпи. […]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>С Директива 2001/99/ЕО на Комисията от <DATE ISO="20011120">20 ноември 2001 година</DATE> за изменение на приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, с цел в него да бъдат включени като активни вещества глифозат и тифенсулфурон-метил<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2001">ОВ L 304, 2001 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 39, стр. 254.</P></NOTE>, активното вещество глифозат е включено в приложение I към Директива 91/414/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19910715">15 юли 1991 година</DATE> относно пускането на пазара на продукти за растителна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="230" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1991">ОВ L 230, 1991 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30.</P></NOTE> и следователно е одобрено съгласно последната директива, считано от <DATE ISO="20020701">1 юли 2002 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Директива 91/414 е отменена, считано от <DATE ISO="20110614">14 юни 2011 г.</DATE> и при прилагане на някои преходни мерки, с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414 на Съвета<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съображения 10, 23 и 29 от Регламент № 1107/2009 гласят:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>(10)</NO.P><TXT>В състава на продукти за растителна защита следва да се включват само вещества, за които е показано, че определено са от полза за растениевъдството и които не се очаква да окажат вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито пък неприемливо въздействие върху околната среда. За да се постигне еднаква степен на защита във всички държави членки, решението за допустимост или недопустимост на такива вещества следва да се взема на общностно равнище въз основа на хармонизирани критерии. Тези критерии следва да се прилагат при първото одобрение на активно вещество съгласно настоящия регламент. За вече одобрени активни вещества критериите следва да се прилагат при подновяването или преразглеждането на одобрението им.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(23)</NO.P><TXT>[...] Поради това разрешенията за продукти за растителна защита следва да се издават от държавите членки.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(29)</NO.P><TXT>Принципът на взаимното признаване е един от начините да се гарантира свободното движение на стоки в рамките на Общността. С оглед да се избегне дублирането на дейности, да се намали административната тежест за индустрията и за държавите членки и да се обезпечи по-хармонизирана наличност на продукти за растителна защита, издадените от една държава членка разрешения следва да се приемат от други държави членки, в които селскостопанските, фитосанитарните и екологичните (включително климатичните) условия са съпоставими. Поради това, с оглед да се улесни такова взаимно признаване, Общността следва да се раздели на зони със съпоставими условия. Въпреки това специфичните за територията на една или повече държави членки екологични или селскостопански условия може да налагат, след подаване на заявление, държавите членки да признаят или изменят разрешението, издадено от друга държава членка, или да откажат разрешаване на продукта за растителна защита на своя територия, когато това е оправдано в резултат на конкретните екологични или селскостопански условия […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1107/2009 предвижда в относимата си част, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>[в] случай на отнемане на одобрението или ако одобрението не бъде подновено поради непосредствени опасения за здравето на хората или животните или поради опасения за околната среда, съответните продукти за растителна защита незабавно се изтеглят от пазара<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Член 36, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1107/2009 в относимата си част гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>Когато на опасенията на държава членка, свързани със здравето на хората или на животните и с околната среда, не може да се отговори с установяването на националните мерки за намаляване на риска, посочени в първа алинея, държавата членка може да откаже разрешение на продукт за растителна защита на своя територия, ако поради специфични екологични или селскостопански обстоятелства има основателни съображения да счита, че въпросният продукт продължава да представлява неприемлив риск за здравето на хората или на животните или за околната среда.<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 40, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>Притежателят на разрешение, издадено в съответствие с член 29, може да подаде заявление за разрешение за същия продукт за растителна защита, за същата употреба и при съпоставими селскостопански практики в друга държава членка съгласно процедурата за взаимно признаване, предвидена в настоящия подраздел, в следните случаи:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>разрешението е издадено от държава членка (референтна държава членка), която принадлежи към същата зона;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 41, параграф 1 от същия регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>Държавата членка, до която е подадено заявление съгласно член 40 […], в зависимост от обстоятелствата на нейна територия разрешава съответния продукт за растителна защита при същите условия като държавата членка, разглеждаща заявлението, освен когато се прилага член 36, параграф 3.<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Член 43 от Регламент № 1107/2009 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="043.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Разрешението се подновява след подаване на заявление от притежателя на разрешението, ако все още са изпълнени посочените в член 29 изисквания.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="043.005"><NO.PARAG>5.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки вземат решение относно подновяване на разрешението за продукт за растителна защита най-късно дванадесет месеца след подновяване на одобрението на съдържащото се в него активно вещество, антидот или синергист.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="043.006"><NO.PARAG>6.</NO.PARAG><ALINEA>Когато по причини извън контрола на притежателя на разрешението не е взето решение за подновяване на разрешението преди изтичането на неговия срок, въпросната държава членка удължава разрешението за срока, необходим за приключване на разглеждането и за приемане на решение относно подновяването.<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Член 78, параграф 3 от Регламент № 1107/2009 предвижда приемането на регламент, който съдържа списъка на активните вещества, включени в приложение I към Директива 91/414, като тези вещества се считат за одобрени съгласно Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>С Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията от <DATE ISO="20110525">25 май 2011 година</DATE> за прилагане на Регламент № 1107/2009 по отношение на списъка на одобрените активни вещества<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="153" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2011">ОВ L 153, 2011 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE> се приема списъкът, предвиден в член 78, параграф 3 от Регламент № 1107/2009. Глифозатът е включен в този списък, като датата, на която изтича срокът на одобрението, е <DATE ISO="20151231">31 декември 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В предвидения срок е подадено заявление за подновяване на това одобрение. Впоследствие на основание член 17, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 Комисията удължава двукратно срока на одобрение на глифозата, тъй като процедурата по подновяване е забавена<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1885 на Комисията от <DATE ISO="20151020">20 октомври 2015 година</DATE> за изменение на Регламент за изпълнение № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобренията на активните вещества […] глифозат, […] (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="276" PAGE.FIRST="48" DATE.PUB="2015">ОВ L 276, 2015 г., стр. 48</REF.DOC.OJ>) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1056 на Комисията от <DATE ISO="20160629">29 юни 2016 година</DATE> за изменение на Регламент за изпълнение № 540/2011 по отношение на удължаването на срока на одобрението на активното вещество глифозат (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="173" PAGE.FIRST="52" DATE.PUB="2016">ОВ L 173, 2016 г., стр. 52</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20171212">12 декември 2017 г.</DATE> Комисията приема обжалвания регламент, като при определени условия подновява одобрението на активното вещество глифозат до <DATE ISO="20221215">15 декември 2022 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Белгийското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Конституцията на Кралство Белгия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>Белгия е федерална държава, състояща се от общности и региони<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>. Съгласно член 3 от Конституцията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>Белгия се състои от три региона: Фламандски регион, Валонски регион и регион Брюксел.<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Съгласно член 39 от Конституцията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>[з]аконът предоставя на създадените от него регионални органи, съставени от представители на изборни длъжности, правомощия за управление на определените от него области […] при условия и ред, установени със закон. […]<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1, II, първа алинея от Loi spéciale de réformes institutionnelles (Специален закон за институционалните реформи от <DATE ISO="19800808">8 август 1980 г.</DATE>) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>специалният закон<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Moniteur belge от <DATE ISO="19800815">15 август 1980 г.</DATE>, стр. 9434.</P></NOTE> сред областите, които следва да се управляват от регионите, са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>опазването на околната среда, по-специално на почвата, подпочвеното пространство, водите и въздуха от замърсяване и посегателство […]<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>. По силата на тази разпоредба регионите са компетентни да регламентират употребата на продукти за растителна защита на съответната си територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1, II, първа алинея от специалния закон федералният орган е компетентен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0019" ID="QS0019"/>да определя продуктови стандарти<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>. Следователно именно федералният орган разглежда заявленията за пускане на пазара на продукти за растителна защита и издава такива разрешения в Белгия в съответствие с член 28, параграф 1 от Регламент № 1107/2009. Същевременно, съгласно член 6, параграф 4, точка 1 от специалния закон регионите участват в упражняването на тези правомощия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Член 7 от Arrêté royal relative à la conservation, à la mise sur le marché et à l’utilisation des pesticides à usage agricole (белгийския Кралски указ от <DATE ISO="19940228">28 февруари 1994 г.</DATE> за опазване, пускане на пазара и употреба на пестициди за земеделски цели) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0020" ID="QS0020"/>Кралският указ<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Moniteur belge от <DATE ISO="19940511">11 май 1994 г.</DATE>, стр. 12504.</P></NOTE> предвижда, че не се допуска пускане на пазара, получаване, превозване, внос, предлагане, излагане, предлагане за продажба, притежаване, придобиване или употреба на пестицид за селскостопански цели, който не е бил предварително одобрен от министъра. Съгласно член 8 от посочения указ <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0021" ID="QS0021"/>министърът или длъжностно лице, определено за тази цел от министъра,<?PAGE NO="6"?> издава одобрение по препоръка на [комисията за одобрение, посочена в член 9]<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>. Съгласно член 9 от Кралския указ комисията за одобрение се състои от 12 членове, определени от министъра, сред които <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0022" ID="QS0022"/>експерт от регион Брюксел, представен от министър-председателя на регион Брюксел-столица<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20130620">20 юни 2013 г.</DATE> регион Брюксел-столица приема Постановление за устойчива употреба на пестициди в регион Брюксел-столица (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0023" ID="QS0023"/>постановлението от 2013 г.<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Moniteur belge от <DATE ISO="20130621">21 юни 2013 г.</DATE>, стр. 40062.</P></NOTE>. Съгласно неговия член 1, първи параграф това постановление транспонира Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20091021">21 октомври 2009 година</DATE> за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="309" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="2009">ОВ L 309, 2009 г., стр. 71</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>. Съгласно член 1, трети параграф регион Брюксел-столица <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0024" ID="QS0024"/>може да определя пестициди, чиято употреба се забранява поради рисковете, които създават за здравето на хората или за околната среда<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20161110">10 ноември 2016 г.</DATE> регион Брюксел-столица приема въз основа на постановлението от 2013 г. Постановление за забрана на употребата на пестициди, съдържащи глифозат, в регион Брюксел-столица (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0025" ID="QS0025"/>постановлението от 2016 г.<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Moniteur belge от <DATE ISO="20161202">2 декември 2016 г.</DATE>, стр. 79492.</P></NOTE>. Член 1 от постановлението от 2016 г. гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0026" ID="QS0026"/>Забранява се употребата на всякакви пестициди, съдържащи глифозат, на територията на регион Брюксел-столица.<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/></TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното определение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180308">8 март 2018 г.</DATE> регион Брюксел-столица подава пред Общия съд жалба за отмяна на обжалвания регламент. В подкрепа на жалбата си регион Брюксел-столица изтъква две основания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>На първо място, регион Брюксел-столица изтъква нарушение на задължението да се осигури високо равнище на защита на човешкото здраве и опазване на околната среда. Той твърди, че Регламент № 2017/2324 се основавал на научна оценка на рисковете за здравето и околната среда, която не отговаряла на изискванията на принципа на предохранителните мерки. Комисията не била извършила политическа оценка и управление на риска, съответстващи на принципа на предохранителните мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>На второ място, регион Брюксел-столица изтъква нарушение на задължението за излагане на мотиви и на принципа на добра администрация. Обжалваният регламент бил вътрешно противоречив. Регион Брюксел-столица твърди, че преамбюлът и членовете на посочения регламент създавали впечатлението, че глифозатът няма вредно въздействие върху здравето на хората или на животните, нито неприемливо въздействие върху околната среда, въпреки че специфичните разпоредби, съдържащи се в приложение I към него, предполагат наличието на такова въздействие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE> с обжалваното определение Общият съд обявява жалбата на регион Брюксел-столица за недопустима поради липса на процесуална легитимация. По-конкретно Съдът приема, че регион Брюксел-столица не е <HT TYPE="ITALIC">пряко засегнат</HT> от обжалвания регламент по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>С жалбата си до Съда, подадена на <DATE ISO="20190501">1 май 2019 г.</DATE>, регион Брюксел-столица иска от Съда да обяви последната за допустима, да отмени обжалваното определение, да се произнесе по допустимостта на жалбата му за отмяна, да върне делото на Общия съд и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От своя страна Комисията иска от Съда да отхвърли жалбата и да осъди регион Брюксел-столица да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС допустимостта на жалба, подадена от физическо или юридическо лице срещу акт, на който то не е адресат, може да възникне в две хипотези. От една страна, такава жалба може да се подаде при условие че актът засяга лицето пряко и лично. От друга страна, то може да подаде жалба срещу подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение, ако актът го засяга пряко.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В обжалваното определение Общият съд не разглежда процесуалната легитимация на жалбоподателя в нито една от тези хипотези. Анализът на Общия съд приключва с извода му, че жалбоподателят не е <HT TYPE="ITALIC">пряко засегнат</HT> от обжалвания регламент, тъй като това условие е общо за двете посочени по-горе хипотези.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В жалбата си жалбоподателят оспорва тази преценка, като изтъква едно основание, изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването и прилагането на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Това основание за обжалване се подразделя на две части. Първо, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е тълкувал правилно и съответно не е взел надлежно предвид член 9 от Орхуската конвенция. Второ, жалбоподателят изтъква, че поради неправилно тълкуване на относимите разпоредби от вторичното право на Съюза (по-специално на Регламент № 1107/2009) Общият съд не преценил степента на засягане на жалбоподателя от обжалвания регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>Настоящото заключение е структурирано по следния начин. Ще започна анализа си с втората част на основанието на жалбоподателя в рамките на която се твърди неправилно тълкуване на относимите разпоредби от вторичното право на Съюза, водещо до неправилно прилагане на член 263, четвърта алинея ДФЕС (A). След като стигна до извода за основателност на доводите на жалбоподателя в това отношение, от съображения за изчерпателност ще разгледам накратко първата част от посоченото основание (Б). По-нататък ще се възползвам от възможността да добавя някои общи бележки относно прекомерно ограничителното тълкуване на условията относно процесуалната легитимация, чието автоматично и донякъде формалистично прилагане към особеното положение на региони или други федерални единици на държавите членки води до силно оспорими резултати, както ясно личи от настоящата жалба (В). Накрая ще разгледам последиците от анализа на жалбата (Г).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Втората част на основанието на жалбоподателя: неправилно тълкуване на относимите разпоредби от вторичното право на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Ще започна разглеждането на жалбата с втората част на основанието на жалбоподателя. Тази част от жалбата не само е обсъждана по-задълбочено от страните в съответните им писмени становища, но и повдига някои въпроси от конституционно значение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>След като изложа доводите на страните (1), най-напред ще припомня съдебната практика относно понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0027" ID="QS0027"/>пряко засягане<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> (2). След това ще се съсредоточа по-конкретно върху прилагането на това понятие по отношение на регионите и другите местни единици (3). В този контекст ще разгледам основателността на доводите на жалбоподателя (4).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>С втората част а основанието си жалбоподателят поддържа, че констатацията на Общия съд, че той не е пряко засегнат от обжалвания регламент, се основава на неправилно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС във връзка с член 20, параграф 2, член 32, параграф 1, член 36, параграф 3, член 41, параграф 1, член 43, параграф 5 и член 43, параграф 6 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Първата обща критика на жалбоподателя се отнася до твърдяно незачитане от страна на Общия съд на част от доводите, изтъкнати в първоинстанционното производство във връзка с допустимостта. По същество жалбоподателят твърди, че е пряко засегнат от обжалвания регламент в две отношения: (i) поради компетентността си да регламентира употребата на пестициди на своята територия и (ii) поради участието си в процедурите, провеждани в Белгия на федерално равнище във връзка с подновяването на разрешенията за пускане на пазара на продукти за растителна защита. В обжалваното определение обаче Общият съд в голяма степен пренебрегнал първия аспект, съсредоточавайки се единствено върху втория. Вследствие на това някои от доводите на жалбоподателя не били разгледани.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>На второ място, жалбоподателят критикува точки 50—55 от обжалваното определение, доколкото непосредственият ефект от подновяването на одобрението на глифозата е <HT TYPE="ITALIC">запазването на валидността</HT> на съществуващите разрешения за пускане на пазара на продукти, съдържащи глифозат. Обжалваният регламент допускал такива разрешения да продължат да пораждат действие, докато при липса на подновяване тези разрешения биха изгубили действие ipso facto.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На трето място, жалбоподателят поддържа, че в точки 56—59 от обжалваното определение Общият съд е допуснал грешка, като е отхвърлил довода му, че той е пряко засегнат от обжалвания регламент, тъй като е задължен да участва в националните процедури за вземане на решения за подновяване на разрешенията. Окончателното решение се взема от компетентния федерален министър след становище на Комисията за одобрение на пестициди за селскостопански цели (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0028" ID="QS0028"/>комисията за одобрение<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>), в която жалбоподателят участва.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>На четвърто място, жалбоподателят критикува мотивите, с които Общият съд отхвърля в точки 60—63 от обжалваното определение неговия довод, че с оглед на предвидената в Регламент № 1107/2009 процедура за взаимно признаване обжалваният регламент води до неутрализиране на правомощието на комисията за одобрение и следователно на правомощието на жалбоподателя да се противопостави на пускането на пазара на който и да е продукт, съдържащ глифозат, ако същият вече е бил разрешен в друга държава членка. Този регламент не оставя на националните органи никакви дискреционни правомощия, тъй като урежда изчерпателно въпроса за съответствието на глифозата с изискванията на Регламент № 1107/2009. По този начин обжалваният регламент пораждал автоматично права за производителите и съответни задължения за публичните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>На пето място, жалбоподателят оспорва изложените в точки 66—77 от обжалваното определение мотиви, въз основа на които Общият съд отхвърля довода му, изведен от правните последици от обжалвания регламент за законосъобразността на постановлението от 2016 г. Жалбоподателят счита, че Общият съд е смесил критериите за установяване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0029" ID="QS0029"/>пряко<?PAGE NO="9"?> засягане<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> с тези за установяване на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0030" ID="QS0030"/>засегнато лице<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, като е приложил неправилно практиката на съдилищата на Съюза. Жалбоподателят твърди, че поради тази грешка Общият съд не отчел, че обжалваният регламент накърнява валидността и полезното действие на постановлението от 2016 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Комисията защитава обжалваното определение. Според Комисията последиците от обжалвания регламент за положението на жалбоподателя не са <HT TYPE="ITALIC">преки</HT>, тъй като за да се разреши пускането на пазара на съдържащи глифозат продукти, е необходимо решение на федералния орган.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Комисията посочва, че участието на жалбоподателя в процедурите по вземане на решения за подновяване на разрешения за пускане на пазара произтича единствено от националното право. Следователно то не било относимо за целите на настоящото производство. Във всеки случай спорното решение по никакъв начин не лишавало жалбоподателя от правото му да участва в качеството на консултант в белгийските процедури за издаване на разрешение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Според Комисията в точка 61 от обжалваното определение основателно се посочва, че дори в случай на искане за взаимно признаване на вече издадено разрешение за пускане на пазара държавата членка не е автоматично задължена да издаде разрешението и следователно не е лишена от всякаква свобода на преценка. Критиката на жалбоподателя, основана на член 43 от Регламент № 1107/2009, също била неотносима според Комисията. Тази разпоредба налага на притежателите на разрешения за пускане на пазара задължението да поискат тяхното подновяване и задължава държавите членки да вземат решение по тези заявления за подновяване в определен срок.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Накрая, Комисията счита, че Общият съд правилно е тълкувал практиката на съдилищата на Съюза относно процесуалната легитимация и не е смесил двете условия за пряко и за лично засягане. Освен това обжалваният регламент нямал отношение към решенията на националните юрисдикции относно законосъобразността на постановлението от 2016 г.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Общи бележки по понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0031" ID="QS0031"/>пряко засягане<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>За да се преценят правилно изложените от страните доводи, следва да се припомни, че жалбоподател е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0032" ID="QS0032"/>засегнат<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> от акт на Съюза по смисъла на член 263 ДФЕС, когато <HT TYPE="ITALIC">правното</HT> му положение е засегнато от този акт. Това е така, когато в правата и задълженията на жалбоподателя от частен или публичен характер настъпят изменения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901106">6 ноември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weddel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-354/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:371">EU:C:1990:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Japan Tobacco and JT International<HT TYPE="ITALIC">/</HT>Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-223/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:205">EU:T:2002:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Измежду научните обсъждания вж. например Barents, R., <HT TYPE="ITALIC">Remedies and Procedures before the EU Courts</HT>, Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn, 2016, стр. 238. За сметка на това последиците от акт на Съюза за интересите на жалбоподател, които не са правно защитени, не са относими по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС: вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040629">29 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Front national/Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-486/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:394">EU:C:2004:394</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>С оглед на това уточнение настоящата жалба се отнася до понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0033" ID="QS0033"/>пряко засягане<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>. Съгласно постоянната съдебна практика <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0034" ID="QS0034"/>предвиденото в член 263, четвърта алинея ДФЕС условие дадено физическо или юридическо лице да е пряко засегнато от решението — предмет на обжалване, изисква <HT TYPE="ITALIC">кумулативно наличие на два критерия</HT>, а именно оспорената мярка, от една страна, <HT TYPE="ITALIC">пряко да поражда последици за правното положение на частноправния субект</HT>, и от друга страна, <HT TYPE="ITALIC">да не оставя никакво право на преценка</HT> на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е напълно автоматично и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/ Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Това предполага по същество, че правните последици на обжалвания акт трябва да се пораждат от самия акт, <HT TYPE="ITALIC">автоматично</HT>, без за тази цел да е необходимо впоследствие да се приема каквато и да било друга мярка от Съюза или от държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191105">5 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-663/17 P, C 665/17 P, и C 669/17P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:923">EU:C:2019:923</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0103">103</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040629">29 юни 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Front national /Парламент</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-486/01 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:394">EU:C:2004:394</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така условието за пряко засягане е изпълнено, когато може да се установи наличието на <HT TYPE="ITALIC">пряка причинно-следствена връзка</HT> между обжалвания акт на Съюза и изменението на правното положение на жалбоподателя. Условието за пряко засягане не е изпълнено в случай на допълнителна намеса на институциите на Съюза или на националните органи, която може да прекъсне тази връзка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950427">27 април 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>CCE Vittel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-12/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1995:78">EU:T:1995:78</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В доктрината вж. например Schermers, H.G., Waelbroeck, D., <HT TYPE="ITALIC">Judicial Protection in the European Union</HT>, 6<HT TYPE="SUP">th</HT> ed., Kluwer Law International, Alphen aan den Rijn, 2001, стр. 914, Albors Llorens, A., <HT TYPE="ITALIC">Private Parties in European Community Law: Challenging Community Measures</HT>, Clarendon Press, Oxford, 1996, стр. 73 и Mariatte, F., Ritleng, D., <HT TYPE="ITALIC">Contentieux de l'union européenne 1: Annulation. Exception d'illégalité</HT>, Lamy, Paris, 2010, стр. 179.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>При прилагането на изложените по-горе съображения съдът на Съюза понякога, но невинаги отхвърля твърде ограничителния прочит на двата критерия за пряко засягане. Понякога съдът на Съюза се вглежда отвъд привидното, отхвърляйки изтъкнатите от институциите ответници софизми, за да прецени in concreto начина, по който обжалваният акт на Съюза е оказал въздействие върху правното положение на жалбоподателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980505">5 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Glencore Grain/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-404/96 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:196">EU:C:1998:196</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съответно неговият анализ се съсредоточава върху въпроса дали разглежданият акт ограничава материалните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20200310">10 март 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>IFSUA/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-251/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2020:89">EU:T:2020:89</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или процесуалните<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940324">24 март 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Air France/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-3/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1994:36">EU:T:1994:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0080">80</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030403">3 април 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Royal Philips Electronics/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-119/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:101">EU:T:2003:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0284">284</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0285">285</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> права на жалбоподателите или им налага определени задължения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150430">30 април 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hitachi Chemical Europe и др./ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-135/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:253">EU:T:2015:253</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Най-напред, критерият относно липсата на мерки за изпълнение не означава, че <HT TYPE="ITALIC">всеки</HT> акт за изпълнение изключва незабавно и задължително прякото засягане. По-специално съдът на Съюза приема, че условието за пряко засягане е изпълнено, когато съществува мярка за изпълнение от Съюза или национална мярка за изпълнение, но в действителност органите на Съюза или националните органи не разполагат с никакво реално право на преценка относно начина, по който трябва да се изпълни основният акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж., наред с много други, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090917">17 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Koninklijke FrieslandCampina</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-519/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:556">EU:C:2009:556</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Например Съдът е приел, че е налице пряко засягане при обстоятелства, при които съответният акт на Съюза урежда изчерпателно начина, по който националните органи трябва да вземат своите решения<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19901106">6 ноември 1990 г.</DATE>, <NAME.CASE>Weddel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-354/87</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1990:371">EU:C:1990:371</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0019">19</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, или резултата, който трябва да бъде постигнат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080313">13 март 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Infront WM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-125/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:159">EU:C:2008:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, когато ролята на националните органи е крайно незначителна, техническа<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19710513">13 май 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>International Fruit Company и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/70—44/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:53">EU:C:1971:53</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> или чисто механична<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000926">26 септември 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Starway/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-80/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:216">EU:T:2000:216</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090701">1 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>ISD Polska и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-273/06 и T-297/06</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:233">EU:T:2009:233</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, и когато държавите членки са приемали основно съпътстващи мерки към съответния акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940629">29 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fiskano/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-135/92</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:267">EU:C:1994:267</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, дори когато тези мерки са били изрично предвидени в съответния акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microban International и Microban (Europe)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-262/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:623">EU:T:2011:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>В допълнение съдът на Съюза също така е уточнил, че въпросът дали жалбоподател е пряко засегнат от акт на Съюза, на който не е адресат, трябва също да се разгледа <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0035" ID="QS0035"/>с оглед на целта на този акт<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030403">3 април 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Royal Philips Electronics/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-119/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2003:101">EU:T:2003:101</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0276">276</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това означава, че е неотносимо дали <HT TYPE="ITALIC">други</HT> последици от обжалвания акт на Съюза могат да възникнат единствено вследствие на приемането на мерки за изпълнение, доколкото изтъкнатите от жалбоподателя последици произтичат пряко и автоматично от този акт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Пак там, т. 277—281.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Подобен подход е възприет по отношение на критерия, съгласно който изпълняващите органи не следва да разполагат със свобода на преценка при прилагането на съответния акт на Съюза. Това изискване също често е преценявано със здравословна доза реализъм. Например съгласно постоянната съдебна практика е налице пряко засягане, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0036" ID="QS0036"/>когато възможността на адресатите да не зачетат разглеждания акт [на Съюза] е <HT TYPE="ITALIC">чисто теоретична</HT>, тъй като <HT TYPE="ITALIC">тяхната воля</HT> да извлекат от него съответни последици не поражда никакво съмнение<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. в този смисъл решения от <DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, Комисия/Ente per le Ville vesuviane и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Ente per le Ville vesuviane/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-445/07 P и C-455/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:52">EU:C:2009:52</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980505">5 май 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Dreyfus/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-386/96 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:193">EU:C:1998:193</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19850117">17 януари 1985 г.</DATE>, <NAME.CASE>Piraiki-Patraiki и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>11/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1985:18">EU:C:1985:18</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0010">10</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Този принцип изисква във всеки конкретен случай преценка на всички специфични обстоятелства, за да се провери сигурният характер на изпълнението на съответния акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19711123">23 ноември 1971 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bock/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>62/70</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1971:108">EU:C:1971:108</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0006">6</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0008">8</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980331">31 март 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-68/94 и C-30/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:148">EU:C:1998:148</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>В едно от своите решения Общият съд изразява доста добре логиката, залегнала в основата на тази съдебна практика: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0037" ID="QS0037"/>когато акт на Съюза е адресиран от институция до държава членка, ако действията, които трябва да предприеме държавата членка вследствие на този акт, имат автоматичен характер или ако последиците от разглеждания акт <HT TYPE="ITALIC">се налагат недвусмислено</HT>, той засяга пряко всяко лице, засегнато от тези действия. Обратно, ако актът оставя на държавата членка възможността да действа или да бездейства, тогава не самият акт, а действието или бездействието на държавата членка, засяга пряко засегнатото лице. С други думи, настъпването на последиците на съответния акт не трябва да зависи от упражняването на <HT TYPE="ITALIC">дискреционна власт от страна на трето лице, освен ако не е ясно, че тази дискреционна власт може да бъде упражнена само по определен начин</HT>.<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Japan Tobacco и JT International/Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-223/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:205">EU:T:2002:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По подобен начин съдът на Съюза приема, че прякото засягане не се изключва от факта, че жалбоподателят може да сезира компетентните национални юрисдикции, когато националното изпълнение е изцяло автоматично и в съответствие не с междинни национални правила, а единствено с правната уредба на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19790329">29 март 1979 г.</DATE>, <NAME.CASE>NTN Toyo Bearing/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>113/77</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1979:91">EU:C:1979:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0012">12</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Все пак съдът на Съюза не може да разглежда и тълкува националното процесуално право, за да определя дали жалбоподателят евентуално разполага с други правни средства за защита, за да предяви правата си, изведени от националното право: вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160609">9 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Marquis Energy/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-277/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:343">EU:T:2016:343</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0108">108</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130606">6 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>T &amp; L Sugars и Sidul Açúcares/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-279/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:299">EU:T:2013:299</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Също така, условието за пряко засягане не се изключва от обстоятелството, че засягането на правното положение на жалбоподателя от съответния акт на Съюза произтича и от някои решения, приети от адресата на акта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080313">13 март 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Infront WM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-125/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:159">EU:C:2008:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051215">15 декември 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infront WM/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-33/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:461">EU:T:2005:461</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0133">133</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0135">135</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0138">138</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microban International и Microban (Europe)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-262/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:623">EU:T:2011:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Очевидно тези принципи са валидни по отношение на всички физически и юридически лица, които по смисъла на член 263 ДФЕС са <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0038" ID="QS0038"/>непривилегировани<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/> жалбоподатели. Следователно към тях спада и всяка регионална или местна единица, доколкото притежава правосубектност по силата на националното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regione Siciliana/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-417/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:282">EU:C:2006:282</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В същото време обаче трябва да се отбележи, че по своето естество федералните единици на държавите членки не са просто физическо или юридическо (частно) лице в качеството си на непривилегировани жалбоподатели. Следователно на този етап е полезно да се разгледа по какъв начин съдът на Съюза е прилагал тези принципи по отношение на региони или на други местни единици.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Пряко засягане по отношение на региони или други местни единици</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>В решение Vlaams Gewest Общият съд установява, че решение на Комисията относно държавните помощи засяга <HT TYPE="ITALIC">пряко и лично</HT> правното положение на Фламандския регион. Това решение пряко възпрепятства региона да упражнява собствените си правомощия да предоставя посочената помощ по негово усмотрение, и го задължава да измени договор, сключен с получателя на помощта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980430">30 април 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Vlaams Gewest/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-214/95</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1998:77">EU:T:1998:77</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Подобни съображения могат да бъдат открити и в други решения на съдилищата на Съюза, като решение Diputación Foral de Guipúzcoa: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0039" ID="QS0039"/>жалбоподателите са пряко и лично засегнати от обжалваните решения [на Комисията], [доколкото последните] се отнасят до данъчни мерки, чиито автори са самите жалбоподатели. Освен това тези решения възпрепятстват жалбоподателите да упражняват по свое усмотрение собствените си правомощия, от които се ползват пряко по силата на испанското право.<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20021023">23 октомври 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Diputación Foral de Guipúzcoa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-269/99, T-271/99 и T-272/99</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2002:258">EU:T:2002:258</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>В решение Freistaat Sachsen Общият съд установява, че провинция Саксония е пряко засегната от решение на Комисията, адресирано до Федерална република Германия, доколкото последната не е упражнила никакво право на преценка при съобщаването му на провинция Саксония<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19991215">15 декември 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Freistaat Sachsen и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-132/96 и T-143/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:326">EU:T:1999:326</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0089">89</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0090">90</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). По подобен начин, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20051005">5 октомври 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Land Oberösterreich/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-366/03 и T-235/04</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2005:347">EU:T:2005:347</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Също така в решение Regione Friuli-Venezia Giulia Съдът отбелязва, че решение на Комисията възпрепятства региона жалбоподател да продължи да прилага разглежданата правна уредба, обезсилва последиците от тази правна уредба и го задължава да започне административни процедури, за да осигури съответствие с решението на Комисията. Следователно регионът жалбоподател притежава процесуална легитимация пред съда на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19990615">15 юни 1999 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regione Autonoma Friuli-Venezia Giulia/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-288/97</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:1999:125">EU:T:1999:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Същевременно в решение Nederlandse Antillen Общият съд приема, че жалбоподателят е пряко засегнат от два регламента на Комисията, отнасящи се до вноса на ориз с произход от отвъдморски страни и територии, главно поради това че тези регламенти съдържат пълна и обвързваща правна уредба, която не оставя никакво право на преценка на органите на държавите членки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000210">10 февруари 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nederlandse Antillen/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-32/98 и T-41/98</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2000:36">EU:T:2000:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От посочените няколко дела може да се направи извод, че регионална или местна единица е засегната от акт на Съюза, когато на същата са възложени правомощия, упражнявани самостоятелно в рамките на националната конституционна система на съответната държава членка, а актът на Съюза възпрепятства тази единица да упражнява въпросните правомощия по нейно усмотрение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>По подобен начин вж. Barents, R., op. cit., стр. 275, Lenaerts, K., Maselis, I., Gutman, K., <HT TYPE="ITALIC">EU Procedural Law</HT>, Oxford University Press, Oxford, 2014, стр. 330 и Lenaerts, K., Cambien, N., ‘Regions and the European Courts: Giving Shape to the Regional Dimension of Member State’, European Law Review, Vol. 35, 2010 г., стр. 609—635.</P></NOTE> . Съдът на ЕС изглежда е използвал този критерий за проверка (често наричан „<HT TYPE="ITALIC">критерият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0040" ID="QS0040"/>Vlaams Gewest</HT><QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>) за определяне на пряко <HT TYPE="ITALIC">и</HT> лично засягане на региони и на други местни единици.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При все че от теоретична гледна точка двете условия не бива да се смесват, критерият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0041" ID="QS0041"/>Vlaams Gewest<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/> изглежда прави разграничение между мерки, които засягат дадена регионална единица <HT TYPE="ITALIC">пряко</HT> (като изменят автоматично правното ѝ положение) и <HT TYPE="ITALIC">индивидуално</HT> (вследствие на специфични обстоятелства, които разграничават въпросната единица от всички останали юридически и физически лица). И двете условия изглежда попадат под един общ знаменател: възпрепятстване на регионалната единица да упражнява специфичните правомощия, които са ѝ предоставени от националното право. Така на практика, макар вероятно това да не се признава открито, регионалните и местните единици, които изпълняват критерия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0042" ID="QS0042"/>Vlaams Gewest<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>, в действителност не са третирани по същия начин като всеки друг непривилегирован частен жалбоподател<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>Това става съвсем ясно, ако същият критерий бъде приложен към обикновен частен жалбоподател. Например всяко дружество би могло да претендира, че поради определена правна уредба на Съюза е възпрепятствано да упражнява по свое усмотрение собствените си правомощия, от които се ползва пряко по силата на националното право. То не може да сключва договори, да търгува или да ръководи своите дейности така, както другояче би могло да го прави. Същевременно, подобни твърдения от страна на който и да е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0043" ID="QS0043"/>обикновен<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> непривилегирован жалбоподател изобщо не биха допринесли за изпълнение на условията за пряко и лично засягане.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>При все това само по себе си обстоятелството, че даден регион разполага с <HT TYPE="ITALIC">определена компетентност</HT> — в качеството си на орган, компетентен по икономическите, социалните или екологичните въпроси на своята територия — по отношение на материята, регламентирана с акт на Съюза с общо приложение, не е достатъчно, за да може този регион да се счита за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0044" ID="QS0044"/>засегнат<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060919">19 септември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Benkö и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-122/05</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:262">EU:T:2006:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, регионите нямат право да предприемат действия срещу актове на Съюза, които засягат интересите им в общ план<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. също Van Nuffel, P., ‘What’s in a Member State? Central and Decentralised Authorities before the Community Courts’, Common Market Law Review, 2001 г., Vol. 38, стр. 871, 887.</P></NOTE>. Необходимо е нещо повече: пряко ограничение в упражняването на <HT TYPE="ITALIC">специфично правомощие</HT>, предоставено на региона на конституционно равнище в държавата членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>За това свидетелства решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060502">2 май 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Regione Siciliana/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-417/04 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:282">EU:C:2006:282</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). В това решение Съдът приема, че регионът не е пряко засегнат от решение на Комисията за отмяна на помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за проект в Сицилия, тъй като не съществува <HT TYPE="ITALIC">пряка връзка</HT> между (официално предоставената на държавата членка) финансова помощ и определянето на регионална единица (като Regione Siciliana) за орган, отговарящ за изпълнението на проект по ЕФРР. Това определяне не означава, че самият регион има право на помощ: не е налице пряко ограничение при упражняването на специфично правомощие, предоставено на региона на конституционно равнище.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Именно с оглед на тези принципи ще разгледам доводите, изтъкнати от страните в настоящото производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Настоящото дело</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Според мен редица изтъкнати от жалбоподателя доводи са основателни. Всъщност между обжалвания регламент и изменението на правното положение на жалбоподателя има автоматична и пряка причинно-следствена връзка.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Пряко ограничение в упражняването на специфични правомощия, предоставени на региона на конституционно равнище</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>На първо място, считам, че формулираната от жалбоподателя обща критика срещу обжалваното определение относно незачитането на някои от неговите доводи във връзка с допустимостта на жалбата е основателна.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Всъщност жалбоподателят изтъква пред Общия съд <HT TYPE="ITALIC">две групи доводи</HT> в подкрепа на твърдението си, че е пряко засегнат от обжалвания регламент. От една страна, жалбоподателят изтъква последиците от обжалвания регламент за неговата компетентност да регламентира употребата на пестициди на своята територия. От друга страна, жалбоподателят посочва последиците от обжалвания регламент за упражняваните от него правомощия в рамките на процедурите по издаване на разрешение за пускане на пазара на пестициди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>В светлината на първата група доводи и в съответствие с постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Вж. по-горе т. 58—62 от настоящото заключение.</P></NOTE> Общият съд е трябвало да провери дали с правните си последици обжалваният регламент е възпрепятствал жалбоподателя да упражнява по негово усмотрение някои специфични правомощия, които са му възложени на конституционно равнище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Общият съд обаче не е направил това. Той омаловажава или дори изцяло пропуска първата група доводи (относно правомощието на жалбоподателя да регламентира употребата на пестициди на своята територия с оглед на опазването на околната среда), след което бързо измества анализа си върху разглеждането на въпроса дали участието на жалбоподателя в процедурите по издаване на разрешение може да се счита за достатъчно, за да се заключи, че е налице пряко засягане. Така Общият съд не е приложил правилния правен критерий в този контекст. Освен това, ако беше приложил този критерий, според мен той щеше да го приеме за изпълнен поради следните причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Съгласно член 6, параграф 1, II, първа алинея от Специалния закон във връзка с член 39 от белгийската конституция жалбоподателят разполага с <HT TYPE="ITALIC">обща</HT> и <HT TYPE="ITALIC">самостоятелна</HT> компетентност в областта на <HT TYPE="ITALIC">опазването на околната среда</HT>. Тази компетентност включва правомощието да <HT TYPE="ITALIC">регламентира употребата на продукти за растителна защита</HT> на своята територия. Тази произтичаща от федералната конституция компетентност наскоро бе потвърдена като принадлежаща на регионите на Кралство Белгия в две решения на Cour constitutionelle (Конституционен съд, Белгия)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Вж. решение от <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE> по дело № 32/2019, точки B.16.—B.19.1. (относно забраната на пестициди, постановена от Валонския регион на неговата територия) и от <DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, дело № 38/2019, точки B.13.1.—B.14. (относно забраната, наложена от Фламандския регион на неговата територия).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Ограничава ли обжалваният регламент възможностите на жалбоподателя да упражнява тези правомощия?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>Разбира се. При упражняване на тези правомощия жалбоподателят е искал да забрани употребата на своята територия на <HT TYPE="ITALIC">всички продукти за растителна защита</HT>, съдържащи конкретно активно вещество: глифозат. В това отношение жалбоподателят счита глифозата за вредно вещество, което не отговаря на предвидените в Регламент № 1107/2009 условия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Обжалваният регламент обаче очевидно ограничава правомощието на жалбоподателя да приеме такова решение. Всъщност този регламент преди всичко е акт, удостоверяващ, че <HT TYPE="ITALIC">веществото</HT> глифозат отговаря на изискванията на член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1107/2009: в светлината на актуалното научно и техническо познание се приема, че веществото не оказва никакво вредно въздействие върху здравето на хората, нито неприемливо въздействие върху околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Вж. по-специално съображение 17 от спорния регламент: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0045" ID="QS0045"/>Бе установено, че критериите за одобряване, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 1107/2009, са изпълнени по отношение на един или повече представителни видове употреба на най-малко един продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество глифозат. Поради това посочените критерии за одобряване се смятат за изпълнени<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>.</P></NOTE>. Няма никакво съмнение, че този аспект е окончателно и изчерпателно решен в обжалвания регламент.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Не е ли напълно очевидно прякото противоречие между правомощието на жалбоподателя да регламентира употребата на пестициди на своята територия и правните последици, произтичащи от регламент като обжалвания в рамките на настоящото производство, когато на равнището на ЕС се заявява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0046" ID="QS0046"/>глифозатът е безопасен<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, докато на местно равнище се поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0047" ID="QS0047"/>глифозатът не е безопасен<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/>? Ако обжалваният регламент не съществуваше, жалбоподателят щеше да може законосъобразно да използва специфичните си правомощия, за да забрани всички съдържащи глифозат продукти на своята територия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Съображенията на Общия съд се съсредоточават върху ролята на жалбоподателя в <HT TYPE="ITALIC">процедурите за издаване на разрешение</HT> на растителните продукти, като по този начин изключват <HT TYPE="ITALIC">екологичния аспект</HT> на проблема. Наистина, при едно по-скоро спорно тълкуване би могло да се твърди, че Регламент № 1107/2009 е мярка, насочена към вътрешния пазар, която се отнася единствено до разрешения за стоки и продукти, но не и до околната среда. Така обстоятелството, че жалбоподателят разполага със специфична и самостоятелна компетентност в областта на опазването на околната среда, би било неотносимо за процесуалната му легитимация пред съдилищата на Съюза .</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Признавам, че според мен степента на инструментален формализъм в подобна теза е действително впечатляваща.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Първо, що се отнася до съответната правна област, Регламент № 1107/2009 очевидно не е само мярка за разрешаване на продукт, попадаща изключително в обхвата на правната уредба на вътрешния пазар. Аспектите на общественото здраве и опазването на околната среда са вписани навсякъде в него: не само на равнището на целите и съображенията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P>Вж. по-специално член 1, параграф 3: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0048" ID="QS0048"/>Целта на настоящия регламент е да се гарантира високо равнище на <HT TYPE="ITALIC">защита на здравето на хората и животните и на околната среда</HT>, както и да се подобри функционирането на вътрешния пазар посредством хармонизация на правилата относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, като същевременно се подобри земеделското производство<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, вж. също например съображения 7, 8, 10, 23, 24, 29 и др. Курсивът е мой.</P></NOTE>, но и в правните основания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Посочените в Регламент № 1107/2009 правни основания са не само предишният член 95 ДЕО (понастоящем член 114 ДФЕС — Сближаване на законодателствата във вътрешния пазар), но и предишният член 37, параграф 2 ДЕО (понастоящем член 43, параграф 2 ДФЕС — Селско стопанство и рибарство) и предишният член 152, параграф 4, буква б) ДЕО (понастоящем член 168, параграф 4, буква б) ДФЕС — Обществено здраве).</P></NOTE>. Последиците от системата за издаване на разрешения за активни вещества за защитата на общественото здраве и на околната среда са очевидни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Второ, що се отнася до специфичния механизъм, съгласно логиката на Регламент № 1107/2009 разрешаването на активни вещества е предварителен етап от процедурата за разрешаване на продукти. Само по себе си обаче то очевидно поражда съществени правни последици, независимо от всяко едно национално решение за разрешаване на определени продукти. Обстоятелството, че решенията относно <HT TYPE="ITALIC">подновяването</HT> на конкретни разрешения за продукти, съдържащи глифозат, не са автоматични и се вземат от федералните органи, по никакъв начин не засяга факта, че преценката за безопасност на това вещество не изисква никаква мярка за изпълнение, за да породи правно действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. например по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deza/ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-115/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:329">EU:T:2017:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Разграничението между тези два аспекта също така е изрично отразено в текста на Регламент № 1107/2009. Така член 1, параграфи 1 и 2 от него уточнява, че регламентът установява <HT TYPE="ITALIC">както</HT> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0049" ID="QS0049"/>правила за разрешаване на продукти за растителна защита в търговска форма, както и за тяхното пускане на пазара, употреба и контрол в Общността<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, <HT TYPE="ITALIC">така</HT> <HT TYPE="ITALIC">и</HT> <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0050" ID="QS0050"/>правилата за одобрение на активни вещества, [...] влизащи в състава или съставляващи продукти за растителна защита<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>. По подобен начин, що се отнася до равнището на регламентиране, съображение 10 от Регламент № 1107/2009 гласи, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0051" ID="QS0051"/>[р]ешението за допустимост или недопустимост на такива <HT TYPE="ITALIC">вещества</HT> следва да се взема <HT TYPE="ITALIC">на общностно равнище</HT><?PAGE NO="16"?> въз основа на хармонизирани критерии<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, докато в съображение 23 се посочва, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0052" ID="QS0052"/>разрешенията за <HT TYPE="ITALIC">продукти</HT> за растителна защита следва да се издават от <HT TYPE="ITALIC">държавите членки</HT><QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. И в този случай различните процедури не само са отразени в различни критерии, но и се осъществяват на различни равнища на управление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>Трето, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0053" ID="QS0053"/>сагата<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> около постановлението от 2016 г., която включва два спора относно законосъобразността на това постановление, предявени пред белгийския Държавен съвет от дружества, търгуващи със свързани продукти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>От материалите по делото е видно, че това постановление е предмет на две жалби за отмяна, подадени пред белгийския Държавен съвет. Жалбите се отнасят по-специално до твърдяно нарушение на някои разпоредби от Регламент № 1107/2009, както и на членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС. По тези дела жалбоподателите (дружества, които продават продукти на основата на глифозат) считат, че одобряването на глифозата на равнището на Съюза и разрешаването от белгийския федерален орган на някои продукти за растителна защита, съдържащи това вещество, не могат да бъдат засегнати от пълна забрана за употреба на тези продукти на територията на регион Брюксел-столица. Доколкото ми е известно, тези дела продължават да са висящи.</P></NOTE>, повторни спорове пред белгийския Конституционен съд срещу подобни постановления, приети съответно от Валонския регион и от Фламандския регион<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Цитирани по-горе в бележка под линия 49. В тези решения белгийският Конституционен съд по същество постановява, че компетентността за опазване на околната среда включва и компетентността за приемане на мерки за предотвратяване и ограничаване на рисковете, свързани с пестициди. Тъй като законодателството в различните региони не предвижда стандарти за пускането на пазара на пестициди, а единствено регламентира употребата на пестициди, не се счита, че то определя продуктови стандарти. Следователно регионите са компетентни. Подобна правна уредба обаче не може да се равнява на (de facto) разрешение за продукти или определяне на продуктов стандарт. Това би нарушило федералната лоялност.</P></NOTE>, както и официалното възражение на Комисията срещу проект за сходно постановление, предназначено да отмени постановлението от 2016 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Становище, представено в рамките на процедури за нотифициране на технически стандарти — Съобщение на Комисията от <DATE ISO="20180829">29 август 2018 г.</DATE>, TRIS/(2018) 02325. Учудващото е, че в това становище Комисията по същество приема, че акт, предвиждащ пълна забрана на продукти, съдържащи глифозат, би противоречал на системата, въведена с Регламент № 1107/2009. Ето защо донякъде е изненадващо как в рамките на настоящото производство Комисията по същество представя доводи в смисъл, че подобна пълна териториална забрана няма нищо общо със същата тази система, като по този начин не допускат процесуална легитимация на въпросния регион.</P></NOTE>, свидетелстват всички за непосредственото, съществено и независимо въздействие на обжалвания регламент върху регулаторните правомощия на жалбоподателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>В този контекст може да бъде интересно да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Общия съд правният интерес по член 263, четвърта алинея ДФЕС може да бъде изведен от действителния риск правното положение на жалбоподателя да бъде засегнато от съществуващ иск или дори от факта, че рискът от съдебни искове е възникнал и съществува към датата на подаване на жалбата пред съда на Съюза: вж. например определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190325">25 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Solwindet las Lomas/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-190/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:205">EU:T:2019:205</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Считам, че подобни обстоятелства могат mutatis mutandis да имат определено значение и за преценката дали акт на Съюза, обжалван на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС, засяга лично жалбоподателя.</P></NOTE>. Тя също така достатъчно добре свидетелства, че не е възможно измерението <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0054" ID="QS0054"/>вътрешен пазар<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> на установената с Регламент № 1107/2009 система да се отдели от нейните измерения и последици за селското стопанство, околната среда и здравето на хората и животните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Поради тези причини считам, че цялостната структура на съображенията на Общия съд, който чисто и просто не разглежда останалите измерения на обжалвания регламент и на Регламент № 1107/2009 и се спира единствено на процедурата за издаване на разрешение за продукти за растителна защита, за да откаже на жалбоподателя процесуална легитимация, е твърде спорна и в известна степен инструментална. Лоялното и почтено сътрудничество, което се изисква от държавите членки и от всички техни съставляващи единици, включително и федералните им единици, за осигуряването на правилно прилагане и спазване на правото на Съюза, трябва да е двупосочно. То не може да съществува единствено при налагане на ограничения и задължения, а след това изненадващо да изчезва, когато става въпрос за процесуална легитимация и достъп до съда на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>В обобщение, жалбоподателят е прав, че Общият съд не е разгледал доводите му относно факта, че обжалваният регламент сам по себе си му е попречил да упражни самостоятелните си правомощия по свое усмотрение. Също така жалбоподателят има право по отношение на основателността на тези доводи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="17"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Тези грешки при прилагане на правото сами по себе си са достатъчни, за да се отмени обжалваното определение. Въпреки това, по съображения за изчерпателност и за да съдействам в пълна степен на Съда в рамките на настоящото производство по обжалване ще разгледам и други доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на второто твърдение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Запазване pro tempore на валидността на съществуващите разрешения</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>В точки 50—55 от обжалваното определение Общият съд изключва всякакво автоматично действие на обжалвания регламент по отношение на съществуващите разрешения. Общият съд по същество посочва, че съществуващите разрешения не се подновяват автоматично по силата на обжалвания регламент. Всъщност подновяването може да бъде разрешено само от националните органи въз основа на конкретно искане на притежателя на разрешението. В Белгия тези органи са федералните органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Жалбоподателят обаче никога не е твърдял, че в резултат на обжалвания регламент съществуващите разрешения са автоматично подновявани или потвърждавани<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Съгласно член 43, параграфи 1—5 от Регламент № 1107/2009 разрешението се подновява от органите на държавите членки след подаване на заявление от притежателя на разрешението.</P></NOTE>. Всъщност жалбоподателят само посочва, че валидността на съществуващите разрешения ще бъде <HT TYPE="ITALIC">запазена</HT> автоматично в сила през периода, в който държавата членка е длъжна да приключи националните процедури по подновяване на тези разрешения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>В това отношение жалбоподателят е прав. Съгласно член 43, параграф 6 от Регламент № 1107/2009 държавите членки <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0055" ID="QS0055"/><HT TYPE="ITALIC">удължава[т]</HT> разрешението за срока, необходим за приключване на разглеждането и за приемане на решение относно подновяването<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0060"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Ако обжалваният регламент не беше приет, съществуващите разрешения биха изгубили действие незабавно. Всъщност, както се посочва в член 20, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1107/2009, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0056" ID="QS0056"/>[в] случай на отнемане на одобрението или ако одобрението <HT TYPE="ITALIC">не бъде подновено</HT> поради непосредствени опасения за здравето на хората или животните или поради опасения за околната среда, съответните продукти за растителна защита <HT TYPE="ITALIC">незабавно се изтеглят от пазара</HT><QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0061"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Следователно запазването pro tempore на валидността на съществуващите разрешения произтича пряко от обжалвания регламент. Всеки акт, който държавите членки са длъжни да приемат за тази цел, е напълно автоматичен, тъй като те не разполагат с никаква свобода на действие в това отношение. Следователно, освен че разкриват неправилно тълкуване на изтъкнатия от жалбоподателя довод, съображенията на Общия съд са опорочени и от логическа грешка: фактът, че разрешенията не се <HT TYPE="ITALIC">подновяват</HT> автоматично, изобщо не означава, че валидността им не се <HT TYPE="ITALIC">запазва</HT> автоматично pro tempore.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал неправилно член 20, параграф 2 и член 43, параграф 6 от Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="18"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Участие на жалбоподателя във федералните процедури по подновяване на разрешенията</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>В точки 56—59 от обжалваното определение Общият съд намира за неотносимо задължителното участие на жалбоподателя в националните процедури по подновяване на разрешенията. Общият съд отбелязва, че комисията за одобрение, в която участва жалбоподателят, дава само необвързващо становище, тъй като окончателното решение се приема от федерацията. На второ място той посочва, че доводите на жалбоподателя на практика поставят под въпрос валидността на Регламент № 1107/2009, а не на обжалвания регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Макар да не мисля, че участието в комисията за одобрение само по себе си е убедителен довод, трябва да се съглася с някои критики, отправени от жалбоподателя срещу обжалваното определение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Най-напред, не виждам защо <HT TYPE="ITALIC">необвързващият характер на становището на</HT> комисията за одобрение би бил определящ в този контекст. Страните не оспорват, че приемането на това становище представлява <HT TYPE="ITALIC">съществено процесуално изискване</HT>, предвидено в белгийската конституционна правна уредба. Всъщност без становището на тази комисия федерацията просто не би могла да приеме решение в един или друг смисъл. Следователно необвързващият характер на становището не означава, че това становище е неотносимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0062"><P>Вж. по-специално член 8, член 19, член 24, параграф 1, член 25, член 27, параграф 2 и член 29, параграфи 1 и 2 от Кралския указ.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Съображенията на Общия съд по този въпрос са още по-озадачаващи, тъй като са трудно съвместими с практиката на Съда относно сходни процедури на равнището на Съюза. Съгласно тази съдебна практика ако участието на дадена институция или орган е наложено със закон, това участие е абсолютно необходимо за редовното развитие на процедурата. Фактът, че тази институция или орган има чисто консултативна роля поради самото си естество или поради особеностите на съответната процедура, е без значение. Подходът на Съда е последователен, независимо от вида на институцията или органа, задължен да участва в процедурата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0063"><P>Независимо дали става въпрос за Парламента (вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19950510">10 май 1995 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-417/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1995:127">EU:C:1995:127</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0009">9</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или за други органи, които участват в законодателни процедури, като Европейския икономически и социален комитет (вж. в това отношение решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19870709">9 юли 1987 г.</DATE>, <NAME.CASE>Германия и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>281/85, 283/85—285/85 и 287/85</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1987:351">EU:C:1987:351</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> ). Същият принцип е приложен по дела, които се отнасят до консултативни органи, участващи в административно производство, например в областта на правото на конкуренцията (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170921">21 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Feralpi/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-85/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:709">EU:C:2017:709</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0023">23</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) или по въпроси, свързани с персонала (вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830421">21 април 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ragusa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>282/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:105">EU:C:1983:105</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>С приемането на обжалвания регламент на национално равнище започва да се прилага процедура по подновяване на разрешенията в държавите членки. В Белгия за тази процедура е необходимо участието на жалбоподателя. Следователно обжалваният регламент създава за жалбоподателя задължение от процесуално естество и конституционно значение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Нещо повече, това задължение надхвърля обикновеното изискване за жалбоподателя да участва в комисията за одобрение. Несъмнено е вярно, както поддържа Комисията, че обжалваният регламент не лишава жалбоподателя от правото му да участва в тази комисия. Това възражение обаче е неотносимо. В това отношение е важно, че обжалваният регламент до голяма степен ограничава упражняването на прерогативите на жалбоподателя в рамките на комисията за одобрение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>Жалбоподателят, регион на Кралство Белгия, е длъжен съгласно член 4, параграф 3 ДЕС да вземе всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от обжалвания регламент, и да се въздържа от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на преследваната с този регламент цел.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Следователно комисията за одобрение и нейните членове не разполагат с никаква действителна свобода на действие по отношение на решенията, които трябва да се вземат след приемането на обжалвания регламент. Доколкото обжалваният регламент е обявил глифозата за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0057" ID="QS0057"/>безопасно<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> вещество, резултатът от тези национални процедури до голяма степен <HT TYPE="ITALIC">се налага недвусмислено</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0064"><P>По смисъла на съдебната практика, цитирана в т. 54 по-горе.</P></NOTE> и участието на жалбоподателя не може да има никакво реално влияние върху това. Евентуално противопоставяне или възражение в този контекст би могло да представлява нарушение на член 4, параграф 3 ДФЕС, което би могло да доведе по-специално до производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Белгия на основание членове 258 ДФЕС и 259 ДФЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0065"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20030116">16 януари 2003 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Италия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-388/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2003:30">EU:C:2003:30</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и/или до искове за отговорност на държавата от притежатели на разрешения съгласно съдебната практика по дело Francovich<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0066"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19911119">19 ноември 1991 г.</DATE>, <NAME.CASE>Francovich и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C-6/90 и C-9/90</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1991:428">EU:C:1991:428</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Въпреки това Комисията продължава да твърди, че участието на жалбоподателя в комисията е неотносимо за целите на настоящото производство, тъй като произтича единствено от националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Това възражение не може да се приеме. Правото на Съюза не урежда и не може да урежда вътрешното разпределение на правомощия в държавите членки като това между централни, регионални или местни органи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0067"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Carmen Media Group</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-46/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:505">EU:C:2010:505</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Когато с разпоредби на правото на Съюза се предоставят правомощия или се налагат задължения на държавите членки за целите на прилагането на правото на Съюза, въпросът по какъв начин упражняването на тези правомощия и изпълнението на тези задължения могат да бъдат поверени от държавите членки на определени вътрешни органи се решава единствено от конституционната система на всяка държава<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0068"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Digibet и Albers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-156/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1756">EU:C:2014:1756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът зачита, inter alia, националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0069"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161221">21 декември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Remondis</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-51/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:985">EU:C:2016:985</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140612">12 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Digibet и Albers</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-156/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:1756">EU:C:2014:1756</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така в рамките на настоящото производство Комисията изглежда страда от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0058" ID="QS0058"/>регионална слепота<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0070"><P>Изразът е заимстван от Weatherhill, S., ‘The Challenge of the Regional Dimension in the European Union’, in Weatherill and Bernitz (eds), <HT TYPE="ITALIC">The Role of Regions and Sub-National Actors in Europe</HT>, Hart, Oxford, 2005, стр. 1.</P></NOTE>: нейното възражение предполага незачитане на белгийската конституционна структура и поради това е в противоречие с член 4, параграф 2 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Накрая, трябва да добавя, че точка 58 от обжалваното определение съдържа неточност, както подчертава жалбоподателят. В настоящото производство жалбоподателят не оспорва по никакъв начин предвидената в Регламент № 1107/2009 рамка. Жалбоподателят не изтъква например незаконосъобразност или неприложимост на предвидената в този регламент процедура в настоящия случай. Всъщност, жалбоподателят оспорва резултата, до който е достигнала тази процедура <HT TYPE="ITALIC">в един конкретен случай</HT>, основавайки се на някои твърдени грешки, изведени от неправилно прилагане на разпоредбите на Регламент № 1107/2009.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">г)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Взаимно признаване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Също така намирам, че доводите на жалбоподателя относно точки 60—64 от обжалваното определение са убедителни. По същество в тези точки Общият съд не взема предвид присъщия автоматичен характер на процедурата за взаимно признаване, предвидена в членове 40—42 от Регламент № 1107/2009. Според мен тълкуването, което Общият съд дава на тези разпоредби, е неправилно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>Съгласно член 40, параграф 1 от Регламент № 1107/2009 държава членка може да откаже да признае разрешение, издадено от друга държава членка, но ако последната принадлежи към същата зона<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0071"><P>За да се улесни взаимното признаване на разрешенията, Съюзът е разделен на различни зони, в които селскостопанските, фитосанитарните и екологичните (включително климатичните) условия се считат за съпоставими. Вж. по-специално съображение 26, член 3, параграф 17 от Регламент № 1107/2009 и Приложение I към него.</P></NOTE>, държавата членка <HT TYPE="ITALIC">го разрешава</HT> (императивно) при същите условия като референтната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Несъмнено по силата на член 36, параграф 3 от този регламент държавата членка може да откаже да признае разрешението на държава членка от същата зона. Това обаче е възможно <HT TYPE="ITALIC">само ако</HT> (i) други мерки са неефикасни и (ii) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0059" ID="QS0059"/>ако поради <HT TYPE="ITALIC">специфични екологични или селскостопански обстоятелства</HT> има основателни съображения да счита, че въпросният продукт продължава да представлява неприемлив риск за здравето на хората или на животните или за околната среда<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0072"><P>Курсивът е мой. Вж. също съображение 29 от Регламент № 1107/2009.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>При това положение Регламент № 1107/2009 не дава право на никой белгийски орган, бил той централен или регионален, да се противопоставя на прилагането на системата за взаимно признаване в случаи като разглеждания, в които той счита, че съответният продукт е <HT TYPE="ITALIC">присъщо</HT> вреден за здравето на хората или на животните или за околната среда (вместо да определя вредността му с оглед на преобладаващи на неговата територия специфични екологични или селскостопански обстоятелства). Съгласно Приложение I към Регламент № 1107/2009 Белгия принадлежи към <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0060" ID="QS0060"/>Зона Б — Централна<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>, която никак не е малка и включва също Чешка република, Германия, Ирландия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия (а до <DATE ISO="20200131">31 януари 2020 г.</DATE> тази зона включваше и Обединеното кралство).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Ето защо белгийските власти би трябвало действително да заобиколят разпоредбите на Регламент № 1107/2009, за да се противопоставят на взаимното признаване, когато е издадено разрешение от държава членка, принадлежаща към същата зона. Те ще трябва да измислят лъжлив довод и да твърдят, че глифозатът не е безопасен поради определени селскостопански или екологични обстоятелства в Белгия, съзнавайки добре, че този довод е неистински и изкуствен. Накратко, тези органи би трябвало да нарушат правото на Съюза, така че заинтересованите страни да започнат производство пред националните юрисдикции<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0073"><P>Член 36, параграф 3, четвърта алинея гласи: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0061" ID="QS0061"/>Държавите членки предвиждат възможност да се оспори решението, с което се отказва разрешение на такъв продукт, пред националните съдилища или пред други инстанции.<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/></P></NOTE>, които от своя страна да могат да отправят преюдициално запитване на основание член 267 ДФЕС относно валидността на Регламент № 1107/2009. Именно подобно положение съставителите на Договорите са искали да избегнат, когато са решили да изменят (понастоящем) член 263 ДФЕС изрично с оглед на непривилегированите жалбоподатели<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0074"><P>Вж. по-долу т. 168 от настоящото заключение.</P></NOTE>. Няма да сгрешим, ако приемем, , че щом нарушаването на закона се счита за неприемлив подход за физическите или юридическите лица, то е още по-недопустимо за публичните органи на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>Значението на правните последици, произтичащи от предвидените в законодателството на Съюза механизми за взаимно признаване, за поведението на органите на държавите членки не може да бъде пренебрегнато, както прави Общият съд в обжалваното определение. Когато е разглеждал сходни механизми за взаимно признаване, съдът на Съюза действително е вземал надлежно предвид тези последици с оглед на преценката си дали жалбоподателят е бил пряко засегнат от акт на Съюза, с който се задействат посочените механизми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0075"><P>Вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20080313">13 март 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Infront WM</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-125/06 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:159">EU:C:2008:159</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110217">17 февруари 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>FIFA/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-385/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:42">EU:T:2011:42</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="21"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">д)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Междинно заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>С оглед на тези съображения считам, че при преценката на условието за пряко засягане Общият съд е тълкувал и приложил неправилно член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>В обобщение, обжалваният регламент е породил правни последици, които са изменили правното положение на жалбоподателя най-малко в четири отношения. <HT TYPE="ITALIC">Първо</HT>, жалбоподателят не може да упражнява по свое усмотрение самостоятелните си правомощия за регламентиране на употребата на продукти за растителна защита на своята територия. <HT TYPE="ITALIC">Второ</HT>, обжалваният регламент задължава белгийските органи, измежду които и жалбоподателят, да запазват валидността на съществуващите разрешения през цялото време, необходимо за приключването на процедурите по подновяване на тези разрешения. <HT TYPE="ITALIC">Трето</HT>, обжалваният регламент въвежда процедура, в която жалбоподателят е длъжен да участва и в която той не може нито de jure, нито de facto да упражнява прерогативите, които са му признати от белгийската конституция. <HT TYPE="ITALIC">Четвърто</HT>, обжалваният регламент също така задължава жалбоподателя да признава в рамките на системата за взаимно признаване всяко разрешение, издадено от държава членка, принадлежаща към същата зона. Въпреки съмненията на жалбоподателя относно общия вредоносен характер на глифозата по принцип той няма право да откаже признаването, освен ако не предприеме действия в нарушение на задълженията си по правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Най-вече, всички тези последици се дължат на обжалвания регламент. Не съществува <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0062" ID="QS0062"/>междинна<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> мярка за изпълнение, която да нарушава причинно-следствената връзка между обжалвания регламент и изменението на правното положение на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Първата част на основанието на жалбоподателя: неправилно тълкуване на Орхуската конвенция</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Доколкото стигнах до извода, че Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на разпоредбите на Регламент № 1107/2009, няма да е необходимо да се разглеждат въпросите, повдигнати в първата част на твърдение на жалбоподателя. Все пак, в случай че Съдът не се съгласи с мен по този въпрос, ще изложа няколко кратки съображения по доводите на жалбоподателя, изведени от Орхуската конвенция.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Доводи на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>С първата част на основанието си жалбоподателят упреква Общия съд, че при разглеждането на допустимостта на жалбата в точки 34—37 от обжалваното определение не е взел предвид член 9 от Орхуската конвенция. Жалбоподателят счита, че след като жалбата му попада в приложното поле на тази конвенция, условията за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, <HT TYPE="ITALIC">следва</HT> да се тълкуват в светлината на член 9 от Орхуската конвенция относно достъпа до правосъдие. В това отношение жалбоподателят се позовава на два доклада, изготвени през 2011 и 2017 г. от Комитета за преглед на съответствието (комитет на Организацията на обединените нации, натоварен с преглед на спазването на тази конвенция), съгласно които практиката на Съда по отношение на процесуалната легитимация не била в съответствие с член 9, параграфи 3 и 4 от Конвенцията<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0076"><P>Доклад на Комитета за преглед на съответствието, допълнения, заключения и препоръки относно Съобщение ACCC/C/2008/32 (част I) относно спазването от Европейския съюз, одобрен на <DATE ISO="20110414">14 април 2011 г.</DATE>, както и Заключения и препоръки на Комитета за преглед на съответствието във връзка със Съобщение ACCC/C/2008/32 (част II) относно спазването от Европейския съюз, одобрен от Комитета за преглед на съответствието на <DATE ISO="20170317">17 март 2017 г.</DATE></P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>Според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че двете понятия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0063" ID="QS0063"/>общественост<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0064" ID="QS0064"/>държавен орган<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> по смисъла на член 2, параграфи 2 и 4 от Конвенцията се изключват взаимно и че жалбоподателят попада в обхвата на последното. Жалбоподателят счита, че подобно строго разграничение противоречи на текста и на духа на Конвенцията. Това тълкуване се потвърждавало непряко и от член 2, параграф 2, букви (b) и (c), който разпростира понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0065" ID="QS0065"/>държавен орган<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> върху някои частноправни субекти: следователно, според жалбоподателя, обратното би трябвало също да бъде вярно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Накрая, жалбоподателят поддържа, че обратно на посоченото в обжалваното определение, той е обяснил в достатъчна степен защо тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС в светлината на Орхуската конвенция би могло да има значение в случая за отговора на въпроса дали жалбоподателят е пряко засегнат от обжалвания регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>От своя страна Комисията счита, че условията за допустимост на жалба за отмяна не могат да зависят от тълкуването им с оглед на разпоредбите на Орхуската конвенция. Във всеки случай Комисията споделя становището на Общия съд, че в първоинстанционното производство жалбоподателят не е обяснил по подходящ и конкретен начин защо разпоредбите на Орхуската конвенция могат да имат значение за преценката на допустимостта в настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Освен това Комисията поддържа, че позоваването на двата доклада на Комитета за преглед на съответствието било неотносимо. От една страна, тези доклади никога не са били формално приети от страните по Конвенцията. От друга страна, материалният им обхват е по-ограничен от описания от жалбоподателя. От трета страна, тези доклади не съдържат каквото и да било изискване за разширяване по отношение на местните органи на правомощията, които трябва да бъдат признати на неправителствените организации (НПО) и на други сдружения.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция няма директен ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0077"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150113">13 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет и др./Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-401/12 P—C-403/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:4">EU:C:2015:4</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В случая обаче от съда на Съюза не се иска да проверява валидността на акт на Съюза по отношение на Орхуската конвенция, а само да тълкува разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно процесуалната легитимация <HT TYPE="ITALIC">с оглед на</HT> тази конвенция. Така (задължението за) съответстващо тълкуване не зависи от това дали въпросната разпоредба има директен ефект.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>Съдът е постановил, че <HT TYPE="ITALIC">националният съд</HT> е длъжен <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0066" ID="QS0066"/>да разтълкува, доколкото е възможно, процесуалното право относно условията, които трябва да са изпълнени за подаване на жалба по административен или съдебен ред, в съответствие както с целите на член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция, така и с тези на ефективната съдебна защита на правата, предоставени от правото на Съюза, за да позволи на организация за защита на околната среда [...]да оспори по съдебен ред взето в резултат на административно производство решение, което може да противоречи на правото на Съюза в областта на околната среда<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0078"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110308">8 март 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Lesoochranárske zoskupenie</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-240/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:125">EU:C:2011:125</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180315">15 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>North East Pylon Pressure Campaign и Sheehy</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-470/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:185">EU:C:2018:185</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В някои случаи Съдът отива доста по-далеч, като заявява, че някои изисквания, ограничаващи достъпа до съд съгласно националното право, нарушават разпоредби от правото на Съюза, тълкувани с оглед на Орхуската конвенция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0079"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110512">12 май 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland, Landesverband Nordrhein-Westfalen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-115/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:289">EU:C:2011:289</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="23"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Въпреки че Съдът все още не е имал възможност да формулира аналогични съображения по отношение на съдебните производства на Съюза, не виждам причина тези принципи да не важат и тук. Комисията правилно твърди, че международните договори не могат нито да дерогират първичното право на Съюза, нито да имат предимство пред него. При все това първичното право може и трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с международното право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0080"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19741204">4 декември 1974 г.</DATE>, <NAME.CASE>Van Duyn</NAME.CASE> (<NO.CASE>41/74</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1974:133">EU:C:1974:133</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170906">6 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Intel/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-413/14 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:632">EU:C:2017:632</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181210">10 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wightman и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C-621/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:999">EU:C:2018:999</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Ето защо мога само да се присъединя към позицията, изразена от генералния адвокат Jääskinen, който подчертава необходимостта от последователен подход по този въпрос<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0081"><P>Съединени дела <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Съвет и Парламент/Комисия и Комисия/Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-401/12 P—C-403/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:310">EU:C:2014:310</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0132">132</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Каквото се изисква от националния съд, трябва да се изисква и от съда на Съюза. Член 263 ДФЕС е израз на принципа на ефективен съдебен контрол, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0067" ID="QS0067"/>Хартата<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/>). В специфичната си област член 9, параграф 3 от Орхуската конвенция също е израз на този принцип. В практиката си Съдът изрично прави връзка между тези разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0082"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191003">3 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Wasserleitungsverband Nördliches Burgenland и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C-197/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:824">EU:C:2019:824</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Не виждам обаче по какъв начин това би имало отражение в настоящото дело поради една проста причина.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>Орхуската конвенция прави ясно разграничение между, от една страна, носители на права (<QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0068" ID="QS0068"/>общественост<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> или <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0069" ID="QS0069"/>засегната общественост<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, както са определени в член 2, параграфи 4 и 5 от конвенцията), и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0070" ID="QS0070"/>държавни органи<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> (определени в член 2, параграф 2 от нея), които имат някои съответни задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Всъщност е възможно някои части от <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0071" ID="QS0071"/>обществеността<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> инцидентно <HT TYPE="ITALIC">да преминават на другата страна</HT> и в особени случаи да се разглеждат като <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0072" ID="QS0072"/>държавни органи<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> по смисъла на член 2, параграф 2, букви (b) или (c) от Конвенцията. Например може да си представим положението на (физическо) лице, на което агенция за опазване на околната среда е делегирала определени задачи. Това лице може да е едновременно: (i) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0073" ID="QS0073"/>държавен орган<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, когато професионално изпълнява делегираните от публичната власт задачи, и (ii) <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0074" ID="QS0074"/>засегната общественост<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, когато действа като частноправен субект по въпроси на околната среда без връзка с официалните си функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>Противно на поддържаното от жалбоподателя обаче, това не означава, че обратният сценарий също е възможен. Не намирам в Орхуската конвенция никакво основание да се приеме за възможно в някои специфични случаи държавен орган — а още по-малко правителство на регионално равнище, което ясно попада в приложното поле на член 2, параграф 2, буква а) от нея —също да се превърне в <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0075" ID="QS0075"/>засегната общественост<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122.</NO.P><TXT>Това важи в още по-голяма степен по отношение на област, в която органът действа като публичноправен субект, какъвто очевидно е случаят по настоящото дело, като издава забрани и налага задължения на други лица в същата тази област. Ще оставя настрани несъмнено интересния дебат по въпроса дали публичноправно юридическо лице по дефиниция изобщо би могло да бъде <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0076" ID="QS0076"/>(засегната) общественост<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> по отношение на области, в които не може да действа с прерогативите на публичната власт<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0083"><P>По-специално в държавите членки, в които <HT TYPE="ITALIC">принципът на законност</HT> на упражняването на всяка публична власт се прилага стриктно, което означава, че държавата и държавните органи могат да действат само въз основа на закона и в съответствие с него.</P></NOTE>. Това, което според мен при всички положения е очевидно изключено, е държавен орган да може да бъде едновременно и <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0077" ID="QS0077"/>засегната общественост<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> от гледна точка на областта на своята компетентност, в която действа в качеството си на носител на публична власт.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123.</NO.P><TXT>Точно в последната хипотеза попада регион Брюксел-столица, що се отнася до опазването на околната среда, регламентирането на употребата на пестициди и забраната на глифозата на негова територия. В тази област, както бе признато в предишния раздел, регионът е компетентният държавен орган. Следователно той не може едновременно с това да бъде (засегнатата) общественост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124.</NO.P><TXT>Така, макар да няма съмнение, че съставителите на Орхуската конвенция действително са имали предвид най-широко участие в процеса на вземане на решения в областта на околната среда и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, не смятам, че е било предвидено тази цел да включва и държавни органи, които да се съдят едни други или дори самите себе си.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125.</NO.P><TXT>В заключение считам, че за разлика от втората част, първата част от основанието на жалбоподателя трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Интермецо, крачка назад и (неудовлетворителната) цялостна картина</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126.</NO.P><TXT>Считам, че първата част от основанието на жалбоподателя явно не може да се приеме. Този довод обаче е разкрива по-мащабни неуредици. Всъщност на пръв поглед опитите на държавен орган, който има за задача да изпълнява и да прилага правото на Съюза на своето равнище на управление (с други думи, представлява публичната власт), изведнъж да се позове на инструмент, създаден за частноправни субекти и НПО (т.е. за тези, които в известен смисъл желаят да се защитят от тази власт), са твърде странни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127.</NO.P><TXT>След известен размисъл обаче тази идея вече не изглежда толкова причудлива. Тя по-скоро започва да буди безпокойство. Всъщност с какви фактически възможности разполага такъв регион, който, изправен пред автоматично и формалистично прилагане на правила относно процесуалната легитимация, установени преди много време за (преди всичко частноправни) физически и юридически лица, на практика се оказва <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0078" ID="QS0078"/>нито риба, нито рак<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>: той не е държава членка stricto sensu, тъй като за целите на достъпа до съда на Съюза това винаги е означавало единствено централното правителство, а също така не е и (засегнатата) общественост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128.</NO.P><TXT>Ще използвам тази възможност да отворя скоба и да се спра накратко на по-обхватните въпроси, произтичащи от настоящата жалба. Обсъдените в предходните раздели технически доводи не би трябвало да засягат по-обхватните въпроси, които заслужават да бъдат разгледани: какви всъщност са надлежните правила за достъп на регионите и на другите федерални единици на държавите членки до юрисдикциите на Съюза (1) и как този евентуален по-широк достъп би се вписал в настоящата структура на юрисдикциите на Съюза (2).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Региони и други федерални единици като страни в производствата пред юрисдикциите на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 2 ДЕС тържествено постановява, че <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0079" ID="QS0079"/>Съюзът зачита равенството на държавите членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130.</NO.P><TXT>Следователно не е изненадващо, че в приложение на редица други специални разпоредби на първичното право специфичните характеристики на различните европейски региони, освен че са залегнали в основата на политиката на Европейския съюз за икономическо, социално и териториално сближаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0084"><P>Част трета, дял XVIII ДФЕС.</P></NOTE>, следва да се вземат предвид от институциите на Съюза в работата<?PAGE NO="25"?> им по широк спектър от политики на Съюза, включително в областта на околната среда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0085"><P>Вж. по-специално член 39, параграф 2 ДФЕС (Обща селскостопанска политика), член 46 (Вътрешен пазар), член 91, параграф 2 и член 96, параграф 2 ДФЕС (Транспорт), член 107, параграф 3 ДФЕС (Държавни помощи), член 167, параграф 1 ДФЕС (Култура), член 170, параграф 2 ДФЕС (Трансевропейски мрежи) и член 191, параграфи 2 и 3 ДФЕС (Околна среда).</P></NOTE>. Европейските региони играят важна роля в европейския проект. Участието им в законодателния процес на Съюза чрез Комитета на регионите е само един пример за това. Освен това на регионите или на всяка друга федерална единица на държавите членки може да бъде възложено прилагането на правото на Съюза в областите от тяхна компетентност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131.</NO.P><TXT>Не се предлага на това основание регионите или другите национални поддържавни единици да бъдат автоматично приравнени на държава членка. Според Договорите те не са държави членки. Остава обаче въпросът за тези единици на държавата членка, които по силата на националната конституция на практика и по отношение на упражняването на някои правомощия действително представляват държавата членка. Какво може да се каже за специфичните и конкретни компетентности, делегирани на тези единици, които те упражняват самостоятелно и чрез които именно самите тези единици упражняват публичната власт на Съюза? Може ли подобен национален конституционен избор да се впише в рамките на Договорите по отношение на достъпа до съдилищата на Съюза?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132.</NO.P><TXT>Разбира се, че може. Всъщност това вече донякъде е прието. Според мен отговорът е забележително прост: критерият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0080" ID="QS0080"/>Vlaams Gewest<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0086"><P>Описан по-горе в т. 58—62 от настоящото заключение.</P></NOTE>, приложен в открит дух на лоялно и почтено сътрудничество. Когато от пръв поглед е видно, че на федерална единица на държава членка по силата на националната конституция са предоставени специфични самостоятелни правомощия по даден въпрос, които тя не може да упражнява по свое усмотрение като пряка последица от акт на Съюза, тази единица би трябвало да е процесуално легитимирана да обжалва спорния акт.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133.</NO.P><TXT>Тук трябва да се изтъкнат два елемента: от пръв поглед и в дух на откритост, лоялно и почтено сътрудничество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">От пръв поглед</HT> означава просто да се определи дали в дадена област е налице компетентност, чието упражняване е пряко възпрепятствано: може ли федералната единица валидно да приема законодателство във въпросната област? Не е необходимо и не би било уместно съдът на Съюза да се впуска в подробно обсъждане относно разпределението на компетентностите в дадена държава членка и да провежда обстоен анализ на въпроси, които в действителност трябва да се решават от национална (конституционна) юрисдикция. Освен това в сравнителен и в структурен план винаги изглежда странно система за съдебен контрол да посвещава много повече енергия на въпросите за допустимостта, отколкото на въпросите по същество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">В дух на откритост</HT> означава такива предизвикателства да се възприемат като това, което всъщност представляват: вид Organstreitigkeiten sui generis, в който единица на публичната власт на държава членка, на която е възложено транспонирането и прилагането на правото на Съюза, с други думи, ефективният регулатор, а не (само поредният) адресат на законодателството на Съюза, търси начин да изрази недоволството си. Следователно, автоматичното, формално (и формалистично) прилагане на ограничителната съдебна практика относно процесуалната легитимация на непривилегировани жалбоподатели по отношение на такива единици е погрешно от концептуална гледна точка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="26"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136.</NO.P><TXT>В обобщение, ако леко се екстраполират основните понятия от един добре известен труд в областта на социалната теория: когато се изисква <HT TYPE="ITALIC">лоялност</HT> (или по-скоро ефективно действие), трябва да бъде дадена възможност за <HT TYPE="ITALIC">вземане на думата</HT>, в противен случай е вероятно <HT TYPE="ITALIC">напускане</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0087"><P>Hirschman, A. O., <HT TYPE="ITALIC">Exit, Voice, and Loyalty: Responses to Decline in Firms, Organizations, and States</HT>. Cambridge, MA: Harvard University Press, 1970.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Пряко и лично засягане и изкуството за контрол на движението</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137.</NO.P><TXT>Накрая, стигам до цялостната картина на достъпа до съда на Съюза. Тук изобщо не предлагам да се тълкуват радикално категориите пряко и лично засягане, нито вратите рязко да се разтворят. Всъщност редица правни системи, включително тези на държавите членки, установяват определени условия за доказване на засягане с оглед на възможността частноправните субекти да оспорват правна уредба с общо приложение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138.</NO.P><TXT>Повод за тревога дава по-скоро твърде ограничителната тенденция в тълкуването и прилагането на такива правила, особено десет години след Договора от Лисабон, който трябваше да отстрани поне част от тези опасения. Всъщност при един критичен прочит на практиката на съда на Съюза и по-специално на многобройните определения на Общия съд можем само да се удивим от старанието и изобретателността, с които се установява липса на пряко засягане или дори на какъвто и да било правен интерес. Настоящата жалба предоставя още един пример за този общ подход и дух. Тя поставя следния въпрос: ако дори регионите на държавите членки не са засегнати от мерки на Съюза, които им е възложено да прилагат и поддържат, то кой изобщо би бил засегнат от тях?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139.</NO.P><TXT>Разбира се, традиционно се отговаря, че правният ред на Съюза предлага цялостна система от средства за защита. Така липсата на процесуална легитимация на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС не е пречка Съдът евентуално да бъде сезиран с проблема чрез преюдициално запитване за преценка на валидността, отправено от национална юрисдикция<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0088"><P>Вж. например неотдавнашните решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170328">28 март 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Rosneft</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-72/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:236">EU:C:2017:236</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>European Union Copper Task Force/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-384/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:176">EU:C:2018:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0112">112</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0114">114</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140.</NO.P><TXT>Няма да преповтарям доводите относно причините, поради които това не е напълно оправдано в концептуално отношение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0089"><P>Редица убедителни доводи, изложени в заключението на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Unión de Pequeños Agricultores/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-50/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:197">EU:C:2002:197</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), продължават да са актуални и днес.</P></NOTE>. Също така няма да се спирам и на отделни случаи, в които тази догма редовно се оказва погрешна. По подобен начин не бих искал и да се връщам към обсъждането на двойните стандарти и на това доколко подобно тълкуване на член 263, четвърта алинея ДФЕС съответства на правото на достъп до съд, предвидено в член 47 от Хартата, и на принципа на ефективна съдебна защита съгласно член 19, параграф 1 ДЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141.</NO.P><TXT>Вместо това само ще завърша с две структурни съображения в подкрепа на по-откритото тълкуване на критериите за пряко и лично засягане най-малкото за някои категории <HT TYPE="ITALIC">атипични</HT> непривилегировани жалбоподатели като регионите в случаи като настоящия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142.</NO.P><TXT>Първо, налице е нова архитектура на юрисдикциите на Съюза. Ограничаването на прекия достъп чрез съдебната практика и същевременно, щедрото допускане на непрекия достъп посредством преюдициалното производство вероятно е било добър подход в началото на 2000-те години. Същевременно, при коренно променената структура на юрисдикциите на Съюза<?PAGE NO="27"?> двадесетина години по-късно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0090"><P>След прилагането на Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20151216">16 декември 2015 година</DATE> за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="341" PAGE.FIRST="14" DATE.PUB="2015">ОВ L 341, 2015 г., стр. 14</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> да се поддържа настоятелно ограничен достъп през вратата, която има капацитет, докато същевременно се позволява безпрепятствен достъп по същите въпроси през другата врата, чийто капацитет към момента вече е ограничен, неизбежно ще доведе до претоварване и очевидно намаляване на качеството на движението.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143.</NO.P><TXT>Второ, такова тълкуване би трябвало да се прилага по-специално във връзка със сложни, регулаторни и технически въпроси, които изискват широка съвкупност от доказателства, експертни мнения или (научни) данни. Въпросът за безопасността на някои пестициди е отличен пример в тази категория. Не трябва ли подобен въпрос първо да се разгледа задълбочено по същество пред първоинстанционен съд — Общият съд, като се съберат всички доказателства и данни и се изслушат заинтересованите встъпили страни, преди евентуално да се да сезира Съдът в производство по обжалване? Не би ли бил за предпочитане този подход, вместо подобни проблеми, които в крайна сметка се отнасят до валидността на нормативни мерки на Съюза, да се разглеждат в рамките на преюдициално производство?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144.</NO.P><TXT>Именно в такива сложни случаи стандартната догма за напълно функционалния алтернативен способ за защита под формата на преюдициално запитване се сблъсква със сериозни затруднения. Следва да се припомни, че в рамките на произнасянето по преюдициални запитвания Съдът не събира никакви доказателства, практически никога не изслушва свидетели вещи лица, а фактите се установяват единствено от запитващата юрисдикция (или, за съжаление, както много често в такива сложни технически случаи, не се установяват). При ограничен брой потенциални встъпили страни Съдът често трябва да се произнася по изявено научни и фактически въпроси, разполагайки с малко данни от встъпилите страни или от запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145.</NO.P><TXT>Не би ли било поради това по-разумно да се даде възможност подобни дела да започват пред Общия съд с всички необходими доказателства и научни данни, надлежно събрани и изслушани, вместо въпросът за глифозата да се повдига косвено чрез преюдициално запитване?<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0091"><P>Вж. в това отношение запитването (съвсем лаконично), направено от Tribunal correctionnel de Foix (Наказателен съд Фоа, Франция), — акт за преюдициално запитване, по който е постановено решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blaise и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C-616/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:800">EU:C:2019:800</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). По това дело фактът, че г -н Blaise и други частноправни субекти са влезли в магазини в департамента Ариеж (Франция) и са повредили бидони за хербициди, които съдържат глифозат, както и стъклени витрини, води до наказателно преследване срещу тези частноправни субекти за повреждане или разваляне на чуждо имущество. Въз основа на това Съдът преценява няколко доста сложни въпроса относно валидността на Регламент № 1107/2009 в контекста на разрешаването на глифозата като активно вещество.</P></NOTE> Отвъд въпроса за експертните знания и необходимостта от задълбочено обосноваване на доводите присъства по-широкият въпрос за достъпа и законосъобразността: как може регион с компетентности в областта на околната среда да няма процесуална легитимация да оспорва разрешението на Съюза за глифозата, докато частни лица, унищожаващи витрини и щандове на магазини, имат както правен интерес, така и процесуална легитимация?<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0092"><P>Може би не е непосредствено очевидно какви последици би имал прегледът на валидността на Регламент № 1107/2009 в рамките на национално <HT TYPE="ITALIC">наказателно производство за умишлено унищожаване на имущество</HT>, още повече че разрешението за продукта за растителна защита, съдържащ глифозат, е издадено от Френската република и очевидно не произтича пряко от акт на правото на Съюза. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Blaise и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C-616/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:800">EU:C:2019:800</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE></TXT></NP.ECR><?PAGE NO="28"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146.</NO.P><TXT>Несъмнено става въпрос за два различни вида производство. Именно по-мащабният контекст обаче, който обхваща взаимодействието между видовете производства пред Съда и достъпа до него, изглежда смущаващ. Дали е най-добре за регион Брюксел-столица, вместо надлежно да предяви иск пред Общия съд, да даде (естествено, напълно хипотетично) указания на неколцина свои служители да отидат и да се отдадат на вандализъм в няколко магазина в Брюксел?<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0093"><P>В това отношение доводът, съгласно който <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0081" ID="QS0081"/>никой не трябва да се оказва принуден да наруши закона, за да получи достъп до съд<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, обсъждан във вече цитираното заключение на генералния адвокат Jacobs по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Unión de Pequeños Agricultores/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-50/00 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:197">EU:C:2002:197</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), затваря кръга по доста неочакван начин.</P></NOTE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147.</NO.P><TXT>В заключение, за да се съчетаят двете общи съображения, формулирани в настоящия раздел, вместо да се чака осъществяването на възможността, предвидена в член 256, параграф 3 ДФЕС, чиято сложност я прави слабо вероятна за близкото бъдеще<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0094"><P>Вж. Съд на Европейския съюз, Доклад, представен съгласно член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Протокол № 3 относно Статута на Съда на Европейския съюз, стр. 4—7 (онлайн на https://curia.europa.eu).</P></NOTE>, осъществимата краткосрочна и средносрочна алтернатива се изразява по-скоро в насочване на такива видове дела към Общия съд посредством по-разумно тълкуване на критериите по член 263, четвърта алинея ДФЕС с оглед най-малкото на някои непривилегировани жалбоподатели като тези в настоящото производство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Последици от анализа: относно решението по настоящото дело</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148.</NO.P><TXT>Стигам до извода, че Общият съд неправилно е обявил жалбата в първоинстанционното производство за недопустима на основание, че жалбоподателят не е <HT TYPE="ITALIC">пряко засегнат</HT>. Ако Съдът стигне до същия извод, той би трябвало да провери дали са изпълнени останалите условия за процесуална легитимация на жалбоподателя на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС. Всъщност, ако останалите условия за процесуална легитимация, посочени в тази разпоредба, не са изпълнени, обжалваното определение ще трябва да бъде потвърдено, а жалбата да бъде отхвърлена, независимо от допуснатите от Общия съд грешки при прилагане на правото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0095"><P>Вж. например в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170126">26 януари 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mamoli Robinetteria/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-619/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:50">EU:C:2017:50</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0107">107</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Допустимост на първоинстанционната жалба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149.</NO.P><TXT>Жалбоподателят твърди, че е бил едновременно пряко и лично засегнат от обжалвания регламент. Освен това той изтъква, че такъв регламент представлява подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение. От своя страна Комисията оспорва тези два довода.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150.</NO.P><TXT>Ще анализирам последователно тези две положения.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Акт, който засяга пряко и лично</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151.</NO.P><TXT>Вече припомних съдебната практика, съгласно която регионална или местна единица е засегната — пряко и лично — от акт на Съюза, когато същата има правомощия, упражнявани самостоятелно в рамките на националната конституционна система на съответната държава членка, а актът на Съюза възпрепятства тази единица да упражнява правомощията си по свое усмотрение (критерият <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0082" ID="QS0082"/>Vlaams Gewest<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/>)<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0096"><P>Вж. по-горе т. 58—62.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="29"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152.</NO.P><TXT>Обясних също защо този критерий изглежда изпълнен в конкретния случай. След това изтъкнах защо засягането на прерогативите на жалбоподателя произтича <HT TYPE="ITALIC">автоматично</HT> от обжалвания регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0097"><P>Вж. по-горе т. 65—81.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153.</NO.P><TXT>Доколкото това би могло да не е достатъчно с оглед на критерия <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0083" ID="QS0083"/>Vlaams Gewest<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>, макар че според мен би трябвало да е, единственият евентуално оставащ елемент е да се установи по какъв начин обжалваният регламент изменя правното положение на жалбоподателя <HT TYPE="ITALIC">поради специфичното му положение</HT> (т.е. критерият за <HT TYPE="ITALIC">лично</HT> засягане).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154.</NO.P><TXT>Правомощията, предоставени на регионите в Белгия да регламентират употребата на пестициди на съответната им територия, несъмнено са специфични за белгийския конституционен ред. Положението е различно в (поне част от) другите държави членки. Не всички региони или други местни единици в други държави членки разполагат със съпоставими автономни правомощия. Регионалните или местните единици, които притежават специални правомощия за регламентиране на употребата на пестициди на съответната си територия, представляват затворена, предварително определена и със сигурност твърде ограничена група от (юридически) лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155.</NO.P><TXT>Същата логика важи и за другите видове последици, породени от обжалвания регламент за положението на жалбоподателя. По-специално правното положение на жалбоподателя е изменено и от факта, че обжалваният регламент предоставя определени права на дружества или на частноправни субекти (освен други, на производители и сдружения на производители на активното вещество и притежатели на разрешения). Например притежателите на разрешения, които искат подновяване на своите разрешения, имат право да получат решение от органите в срок от 12 месеца и при необходимост, запазване на валидността на разрешенията им за необходимия за тази цел период<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0098"><P>Член 43, параграф 6 от Регламент № 1107/2009, обсъден подробно по-горе в т. 83—87.</P></NOTE>. Тези права очевидно могат да бъдат противопоставени на компетентните белгийски органи, към които за разлика от други държави членки спадат и регионалните единици поради специфичната им компетентност в областта на регламентирането на пестициди.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156.</NO.P><TXT>Освен това обжалваният регламент поражда и процесуално задължение в тежест на жалбоподателя. Федералното правителство <HT TYPE="ITALIC">не може</HT> да се произнася по разрешенията, без да изслуша комисията за одобрение, чийто член е жалбоподателят. Отново, необходимостта органите на регион Брюксел-столица да предприемат inter alia последващи действия, да проучват съответните преписки и да участват в процедурите по вземане на решения произтича от конституционната структура на Белгия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157.</NO.P><TXT>Доколкото цялата тази структура и логика всъщност биха могли да бъдат приложени по отношение на регулаторите вместо по отношение на адресатите на законодателството, за които са били установени<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0099"><P>Както бе посочено в т. 129—136 по-горе.</P></NOTE>, тези елементи, както поотделно, така и (дори още повече) взети заедно, ясно разграничават жалбоподателя от всички други регионални или местни органи в Съюза, които могат да бъдат засегнати само непряко, доколкото им е вменена задачата да следят за общото благополучие на своите граждани или за целостта на своята територия. Още повече, тези елементи разграничават жалбоподателя от други юридически или физически лица, които действат в областта на околната среда или са потенциално засегнати от обжалвания регламент (като например гражданите, изложени на съответното вещество).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="30"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158.</NO.P><TXT>Ето защо считам, че жалбоподателят е пряко и лично засегнат от обжалвания регламент, поради което е допустимо той да обжалва обжалвания регламент на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС. При все това по съображения за изчерпателност ще анализирам и процесуалната му легитимация в рамките на положението по член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159.</NO.P><TXT>Първо, няма съмнения, че обжалваният регламент е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0084" ID="QS0084"/>подзаконов акт<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/> по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика това понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0085" ID="QS0085"/>обхваща всички незаконодателни актове с общо приложение<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0100"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-583/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:625">EU:C:2013:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Обжалваният регламент очевидно отговаря на това изискване. Той не е законодателен акт, а акт за изпълнение по смисъла на член 291 ДФЕС, приет от Комисията с оглед на прилагането на Регламент № 1107/2009. Освен това обжалваният регламент се прилага за обективно определени положения и поражда правни последици за категории лица, посочени общо и абстрактно<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0101"><P>Вж. например решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170511">11 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Deza/ECHA</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-115/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:329">EU:T:2017:329</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>European Union Copper Task Force/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-384/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:176">EU:C:2018:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0095">95</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161.</NO.P><TXT>Второ, аз също така смятам, че обжалваният регламент <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0086" ID="QS0086"/>не включва мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162.</NO.P><TXT>Съдът освен това ясно е изтъкнал, че за да се прецени дали подзаконов акт включва мерки за изпълнение, следва да се разгледа <HT TYPE="ITALIC">положението на лицето</HT>, предявило жалба, и <HT TYPE="ITALIC">предмета</HT> на тази жалба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0102"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE><HT TYPE="ITALIC">Telefónica</HT>/<HT TYPE="ITALIC">Комисия</HT></NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:852">EU:C:2013:852</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Това означава, че е без значение дали въпросният акт включва мерки за изпълнение по отношение на <HT TYPE="ITALIC">други лица</HT><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0103"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-339/16, T-352/16 и T-391/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:927">EU:T:2018:927</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> и дали <HT TYPE="ITALIC">други части</HT> от обжалвания акт, които не са оспорени от жалбоподателя, съдържат мерки за изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0104"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Telefónica/ Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑274/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:852">EU:C:2013:852</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този контекст определящо е дали конкретните правни последици, които променят положението на жалбоподателя, се реализират по отношение на него в резултат от обжалвания акт на Съюза или от който и да е друг акт, приет от Съюза или от съответната държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0105"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>European Union Copper Task Force/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-384/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:176">EU:C:2018:176</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181018">18 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Internacional de Productos Metálicos/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-145/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:839">EU:C:2018:839</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163.</NO.P><TXT>В този контекст, като се има предвид <HT TYPE="ITALIC">положението</HT> на жалбоподателя и <HT TYPE="ITALIC">предметът</HT> на настоящото производство, обжалваният регламент не включва мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС. Както многократно бе посочено в настоящото заключение, жалбоподателят не оспорва никакво конкретно разрешение, което би могло да бъде дадено (или подновено) на един или повече продукти, съдържащи глифозат. Жалбоподателят оспорва безопасността на веществото по член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1107/2009 — аспект, по който обжалваният регламент дава окончателна преценка. Никакви мерки за изпълнение не са необходими или предвидени в това отношение.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="31"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164.</NO.P><TXT>Съгласно посочената по-горе съдебна практика обстоятелството, че трябва да се приемат мерки за изпълнение на обжалвания регламент по отношение на други лица (например притежателите на разрешения и производителите на глифозат) или по други аспекти на обжалвания регламент (по-специално безвредността на конкретните продукти, съдържащи глифозат), е неотносимо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165.</NO.P><TXT>Комисията оспорва тези доводи. Тя изтъква, че неотдавнашната съдебна практика подкрепя особено ограничително тълкуване на израза <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0087" ID="QS0087"/>не включва мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0166"><NO.P>166.</NO.P><TXT>Споделям отправната точка на Комисията, но не възприемам по същия начин посочената от нея съдебна практика и следователно не приемам последиците, които Комисията извежда от нея за настоящия случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0167"><NO.P>167.</NO.P><TXT>Първо, съгласен съм, че условието, съгласно което обжалваният акт не трябва да <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0088" ID="QS0088"/>включва мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/>, не бива да се смесва с условието за <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0089" ID="QS0089"/>пряко засягане<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0106"><P>Определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150714">14 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Forgital Italy/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-84/14 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:517">EU:C:2015:517</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Всъщност двете условия имат една и съща цел: да се избягват ненужни съдебни спорове пред съда на Съюза, докато същевременно се осигурява ефективна съдебна защита на всички лица, пряко засегнати от мярка на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0107"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131003">3 октомври 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-583/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:625">EU:C:2013:625</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Техният обхват и смисъл обаче не са идентични.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0168"><NO.P>168.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика изразът <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0090" ID="QS0090"/>не включва мерки за изпълнение<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> следва да се тълкува <HT TYPE="ITALIC">в светлината на целта на тази разпоредба</HT>, която, както е видно от подготвителните работи по нея, е да се избегне положение, при което частноправният субект да бъде принуден да наруши закона, за да получи достъп до съд. Когато подзаконов акт има преки последици за правното положение на физическо или юридическо лице, без да са необходими мерки за изпълнение, има опасност това лице да бъде лишено от ефективна съдебна защита, ако не разполага с възможност за пряко обжалване пред съда на Съюза, за да оспори законосъобразността на този подзаконов акт. При липса на мерки за изпълнение физическо или юридическо лице, дори да е засегнато пряко от въпросния акт, би могло да поиска този акт да бъде подложен на съдебен контрол едва след като е нарушило неговите разпоредби, като в рамките на образувано срещу него производство пред националния съд се позове на незаконосъобразността на въпросните разпоредби<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0108"><P>Вж. например решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0169"><NO.P>169.</NO.P><TXT>Също съм съгласен с Комисията, че основната разлика между тези две понятия е следната: за разлика от прякото засягане, самото наличие на мерки за изпълнение на акт на Съюза, дори когато тези мерки имат чисто автоматичен характер и в това отношение не е предоставено никакво право на преценка на адресатите на акт на Съюза, е достатъчно, за да се заключи, че условието по член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС не е изпълнено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0109"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180313">13 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Industrias Químicas del Vallés/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-244/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:177">EU:C:2018:177</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика) и определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120604">4 юни 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Eurofer/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-381/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:273">EU:T:2012:273</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, обжалваният акт на Съюза трябва сам по себе си да произвежда правното действие, което е предмет на жалбата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0110"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151210">10 декември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Canon Europa/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-552/14 P</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:804">EU:C:2015:804</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Така условието за липса на мерки за изпълнение се вписва в логиката, залегнала в основата на условието за пряко засягане, но прави това условие в известна степен по-строго<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0111"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150707">7 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Federcoopesca и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-312/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:472">EU:T:2015:472</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="32"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0170"><NO.P>170.</NO.P><TXT>Конституционният избор да се включи това условие в член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС вероятно цели да уравновеси факта, че (i) прякото обжалване пред съда на Съюза става допустимо срещу всички <HT TYPE="ITALIC">актове с общо приложение</HT> (потенциално засягащи много голям брой частноправни субекти), и (ii) процесуалната легитимация се разширява до <HT TYPE="ITALIC">всяко</HT> лице, пряко засегнато от тези актове (тъй като условието за лично засягане е отменено в тези хипотези). Така необходимостта да се избегне actio popularis пред съда на Съюза е подтикнала съставителите на Договора от Лисабон да засилят изискването правните последици на обжалвания от жалбоподателя акт да произтичат точно и непосредствено от обжалвания акт на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0171"><NO.P>171.</NO.P><TXT>Това условие обаче не може сега да бъде обърнато с главата надолу и (отново) изтълкувано по начин, който действително би довел до още по-ограничен достъп отпреди и така би лишил въпросното изрично изменение на Договора от всякакво съдържание. Това би противоречало на ясната воля на конституционния законодател на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0112"><P>Вж. по-специално придружителното писмо на президиума на Европейския конвент от <DATE ISO="20030512">12 май 2003 г.</DATE> (CONV 734/03), стр. 20: <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0091" ID="QS0091"/>Президиумът препоръчва да се <HT TYPE="ITALIC">отворят</HT> условията за подаване на пряка жалба<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/>. Курсивът е мой. Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181213">13 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ville de Paris, Ville de Bruxelles и Ayuntamiento de Madrid/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-339/16, T-352/16 и T-391/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:927">EU:T:2018:927</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В доктрината измежду многобройните предупреждения да не се възприема прекалено ограничително тълкуване на изменението на Договора вж. например Wildemeersch, J., ‘Standing Requirements of Private Parties in Actions for Annulment Concerning Regulatory Acts: The State of Affairs 10 Years After the Entry into Force of the Lisbon Treaty’, in Sarmiento <HT TYPE="ITALIC">et al</HT> (eds), <HT TYPE="ITALIC">Yearbook on Procedural Law of the Court of Justice of the European Union: First Edition – 2019</HT>, MPILux Research Paper 2020, стр. 49—73, и по-специално стр. 62—64 или Rhimes, M., ‘The EU Courts stand their ground: why are the standing rules for direct actions still so restrictive?’, European Journal of Legal Studies Vol. 9, No 1, 2016, стр. 103—172, и по-специално стр. 116.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0172"><NO.P>172.</NO.P><TXT>Ето защо не съм съгласен с предложеното от Комисията тълкуване на неотдавнашната практика на Съда. Напротив, напълно споделям становището на генералния адвокат Cruz Villalón, който поддържа, че мерките, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0092" ID="QS0092"/>които не са от съществено значение, а са спомагателни<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>, не трябва да представляват мерки за изпълнение. Съдът на Съюза би трябвало по-скоро да провери дали оспорваният акт е <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0093" ID="QS0093"/>в пълна степен и сам[...] по себе си функционал[eн]<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/> с оглед на целта, съдържанието и последиците му за правното положение на жалбоподателя<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0113"><P>Заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Sugars и Sidul Açúcares/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-456/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:2283">EU:C:2014:2283</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microban International и Microban (Europe)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-262/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:623">EU:T:2011:623</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0173"><NO.P>173.</NO.P><TXT>Според мен съдебната практика в голяма степен отразява тази позиция. Съдът уточнява, че е без значение дали обжалваният акт включва мерки за изпълнение по отношение на други лица и дали други части от обжалвания акт, които не са оспорени от жалбоподателя, съдържат мерки за изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0114"><P>Вж. по-горе т. 162—164.</P></NOTE>. Освен това в решение Montessori Съдът приема, че жалбоподателите са процесуално легитимирани на основание член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС, тъй като от тях не би могло да се очаква да започнат изкуствен съдебен спор, за да оспорят национални актове, които никога не биха съществували, ако не беше налице нарушение на правото, и по този начин да предизвикат преюдициално запитване за валидността на основния акт на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0115"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181106">6 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Scuola Elementare Maria Montessori /Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci</NAME.CASE> (<NO.CASE>C-622/16 P—C-624/16 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:873">EU:C:2018:873</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Вж. също заключението на генералния адвокат Wathelet по същите дела (<REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:229">EU:C:2018:229</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0071">71</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0174"><NO.P>174.</NO.P><TXT>Същата логика е следвана от Общия съд по няколко неотдавнашни дела. В решение Gazprom Neft Общият съд постановява, че би било неестествено или прекомерно да се изисква от оператор да иска издаването на акт за изпълнение единствено с цел да може да го оспори пред националните юрисдикции, ако е очевидно че такова искане неизбежно ще бъде последвано от отказ, поради което то не би било подадено в хода на обичайната дейност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0116"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180913">13 септември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gazprom Neft/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-735/14 и T-799/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2018:548">EU:T:2018:548</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0102">102</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Освен това в решения Tilly-Sabco и Doux Общият съд приема, че само мерките, които органите на Съюза или националните органи приемат <HT TYPE="ITALIC">в хода на обичайната дейност</HT>, могат да<?PAGE NO="33"?> представляват мерки за изпълнение по смисъла на член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС. Ако в хода на обичайната дейност тези органи не приемат никакви мерки за изпълнение на подзаконовия акт и за уточняване на последиците му за жалбоподателя, този акт не включва мерки за изпълнение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0117"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160114">14 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Tilly-Sabco/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-397/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:8">EU:T:2016:8</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Doux/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-434/13</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:7">EU:T:2016:7</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0175"><NO.P>175.</NO.P><TXT>В обобщение, член 264, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС е включен в Договора, за да запълни празнотата в системата на правни средства за защита по отношение на всички случаи, в които непрекият контрол на актовете на ЕС (тоест, посредством преюдициално производство) е: (i) невъзможен, тъй като актът на ЕС е непосредствено приложим (self-executing) (както в решение Microban<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0118"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Microban International и Microban (Europe)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-262/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:623">EU:T:2011:623</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130227">27 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bloufin Touna Ellas Naftiki Etaireia и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-367/10</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:97">EU:T:2013:97</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150612">12 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Health Food Manufacturers’Association и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-296/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:375">EU:T:2015:375</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>) или (ii) е напълно изкуствен и неразумен, тъй като не съществуват мерки за изпълнение по отношение на жалбоподателя (както в решения Montessori, Gazprom, Tilly-Sabco и Doux<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0119"><P>Вж. по-горе т. 173—174 от настоящото заключение.</P></NOTE>) и/или с оглед на последиците, оспорени от жалбоподателя (хипотеза, разгледана в решение Telefónica<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0120"><P>Вж. по-горе т. 162 от настоящото заключение.</P></NOTE>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0176"><NO.P>176.</NO.P><TXT>По същество настоящият случай или попада в първата група, описана в предходната точка (не съществува мярка за прилагане, що се отнася до определянето на безопасността на глифозата), или във всеки случай, в рамките на втората група (жалбоподателят би трябвало изкуствено да обжалва определено решение на федерацията, прието в този контекст, за да може да повдигне въпроса за валидността на обжалвания регламент в рамките на националното производство с надеждата, че запитващата юрисдикция ще отправи въпрос за валидността на акта на основание член 267 ДФЕС).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0177"><NO.P>177.</NO.P><TXT>Поради тези причини считам, че жалбоподателят е процесуално легитимиран да обжалва обжалвания регламент също и на основание член 263, четвърта алинея, трета част от изречението ДФЕС: обжалваният регламент е подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Д.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Препращане към Общия съд</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0178"><NO.P>178.</NO.P><TXT>След като се стигна до извода за допустимост на жалбата и доколкото тя не е разглеждана по същество в първоинстанционното производство, делото следва да се върне на Общия съд на основание член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, а Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0179"><NO.P>179.</NO.P><TXT>Считам обаче, че Съдът разполага с всички необходими данни по делото, за да може да отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията в първоинстанционното производство. По съображения за ефективност и процесуална икономия предлагам на Съда да възприеме този подход.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0180"><NO.P>180.</NO.P><TXT>В заключение предлагам на Съда:</TXT><P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>да отмени определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190228">28 февруари 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Région de Bruxelles-Capitale/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-178/18</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2019:130">EU:T:2019:130</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>);</P></ITEM><?PAGE NO="34"?><ITEM><P>да обяви за допустима жалбата за отмяна на жалбоподателя;</P></ITEM><ITEM><P>да върне делото на Общия съд за постановяване на решение по същество; както и</P></ITEM><ITEM><P>да не се произнася по съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>