<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-631/17</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62017CC0631</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:10">EU:C:2019:10</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑631/17</HT></P><P><HT TYPE="SC">Inspecteur van de Belastingdienst</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190110">10 януари 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑631/17</HT></P><P>SF</P><P>срещу</P><P>Inspecteur van de Belastingdienst</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Социална сигурност на работниците мигранти</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 883/2004</KEYWORD><KEYWORD>Член 11, параграф 3, буква д)</KEYWORD><KEYWORD>Гражданин на държава членка, нает като моряк на борда на кораб, плаващ под флага на трета държава</KEYWORD><KEYWORD>Работодател, установен в държава, различна от държавата по местоживеене на работника</KEYWORD><KEYWORD>Приложно поле <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ratione personae<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> на регламента</KEYWORD><KEYWORD>Определяне на приложимото законодателство</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Трябва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> за координация на системите за социална сигурност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="166" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2004">ОВ L 166, 2004 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, наричан по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>Регламент № 883/2004<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</P></NOTE> да се разглежда като субсидиарна разпоредба от системата от определящи приложимото законодателство норми (стълкновителни норми) в областта на социалната сигурност, предвидена в този регламент, прилагана към всеки случай, който не е изрично предвиден в него, или тази разпоредба има по-ограничен обхват, тъй като се прилага само за неактивните лица?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>По същество това е въпросът, на който Съдът трябва да отговори в настоящия случай с предмет преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия) в рамките на спор между латвийски гражданин, живеещ в Латвия, нает за кратко време от дружество със седалище в Нидерландия на кораб, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период е бил извън територията на Съюза, от една страна, и нидерландските данъчни органи, които искат заплащане на вноски за социално осигуряване за този период на заетост, от друга страна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Настоящият случай дава възможност на Съда да тълкува за първи път разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, нова разпоредба, която не съществува в стария Регламент № 1408/71<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от <DATE ISO="19710614">14 юни 1971 година</DATE> за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността (Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 26) (наричан по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Регламент № 1408/71<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>). Този регламент е отменен с Регламент № 883/2004, считано от <DATE ISO="20100501">1 май 2010 г.</DATE></P></NOTE>. Решението, което Съдът ще постанови в настоящия случай, ще има важно значение за определянето на общата структура на стълкновителните норми, предвидени в Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Член 11 от Регламент № 883/2004, който е първият член от Дял II, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Общи правила<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="011.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA><P>Съгласно членове 12—16:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>държавен служител е подчинен на законодателството на държавата членка, което се прилага спрямо наелата го на работа администрация;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>г)</NO.P><TXT>спрямо лице, повикано за отбиване на редовна служба или на преподготовка във въоръжените сили или на гражданска служба в държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT>всяко друго лице, към което букви a)—г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="011.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>За целите на настоящия дял, обичайно осъществяваната дейност като наето или самостоятелно заето лице на борда на морски плавателен съд под флага на държава членка се счита за дейност, упражнявана в посочената държава членка. Въпреки това, лице, наето на борда на плавателен съд под флага на държава членка и получаващо възнаграждение за тази дейност от предприятие или лице, чието седалище или място на дейност се намира в друга държава членка, е подчинено на законодателството на последната държава членка, ако то пребивава в тази държава. Предприятието или лицето, което изплаща възнаграждението се счита за работодател за целите на посоченото законодателство.</ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Факти, главно производство и преюдициален въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>В периода от <DATE ISO="20130813">13 август 2013 г.</DATE> до <DATE ISO="20131231">31 декември 2013 г.</DATE> г‑н SF, латвийски гражданин, който живее в Латвия, е нает по трудово правоотношение към Oceanwide Offshore Services B.V. със седалище в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>През този период г‑н SF работи като моряк, и по-специално като стюард на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, който през въпросния период се намира върху германския континентален шелф в Северно море.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Във връзка с периода на заетост на г‑н SF към дружеството Oceanwide Offshore Services B.V. нидерландските данъчни органи, и по-конкретно Inspecteur van de Belastingdienst (данъчен инспектор), му съставят акт за установяване на публични вземания за плащане на социалноосигурителни вноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Тъй като счита, че не подлежи на осигуряване по схемата за социално осигуряване на Нидерландия, SF обжалва решението на нидерландските данъчни органи пред Rechtbank Zeeland-West-Brabant (Районен съд Зееланд, Западен Брабант, Нидерландия).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>От своя страна този съд решава да отправи до Hooge Raad (Върховен съд) преюдициално запитване за определяне на законодателство, приложимо към случая на г‑н SF съгласно Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция, Hooge Raad, приема, че както г‑н SF, така и неговото трудово правоотношение попадат в приложното поле на Регламент № 883/2004 и трудовата дейност, извършена от него през въпросния период, не може да се разглежда като дейност, осъществявана на територията на държава — членка на Европейския съюз.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция счита, че тъй като нито една друга разпоредба от Регламент № 883/2004 не е приложима към случая на г‑н SF, подобен род случаи попадат в приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от този регламент и следователно релевантното законодателство в разглеждания случай е това на държавата членка по местоживеене на заинтересованото лице, а именно латвийското право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция обаче отбелязва изразеното пред нея становище, че в случая на г‑н SF е приложим член 11, параграф 3, буква a) от Регламент № 883/2004 във връзка с параграф 4 от същия член. Тази юрисдикция посочва, че ако тази правна рамка е правилна, приложимото законодателство към случая на г‑н SF е това на държавата, в която е установен работодателят, а именно правото на Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>В този контекст, тъй като има съмнения относно правилността на своята позиция, Hooge Raad (Върховен съд) поставя на Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>Към законодателството на коя държава членка препраща Регламент № 883/2004 за периода, в който заинтересованото лице работи при установен в Нидерландия работодател, какъвто е настоящият случай, в който заинтересованото лице (a) живее в Латвия, (б) има латвийско гражданство, (в) наето е на работа при установен в Нидерландия работодател (г) като моряк, (д) изпълнява трудовата си функция на борда на плавателен съд, плаващ под флага на Бахамските острови, и (е) упражнява тази дейност извън територията на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производство пред Съда</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Актът за преюдициално запитване е постъпил в секретариата на <DATE ISO="20171109">9 ноември 2017 г.</DATE> Представени са писмени становища от г‑н SF, гръцкото, полското и нидерландското правителство, както и от Европейската комисия. В съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20181108">8 ноември 2018 г.</DATE>, взимат участие г‑н SF, гръцкото и нидерландското правителство и Комисията.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="4"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Предварителни бележки</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да изясни кое е законодателството, приложимо съгласно Регламент № 883/2004 към случай като този на заинтересованото лице по делото в главното производство, което живее в своята държава членка по произход и което е работило при работодател, установен в друга държава членка, като е полагало труд като моряк на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период се е намирал извън територията на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В това отношение има две противоположни становища.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Според първото становище, поддържано от самата запитваща юрисдикция, от гръцкото и полското правителство, както и от г‑н SF, тъй като неговият случай не е уреден в нито една друга разпоредба от Регламент № 883/2004, към него следва се прилага остатъчната разпоредба, на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. Следователно заинтересованото лице следва да бъде подчинено на законодателството на държавата членка по местоживеене.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Според друго становище обаче, поддържано от Комисията и от нидерландското правителство, разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 се прилага единствено към неактивните лица и следователно не е приложима към случай като този на г‑н SF, който през разглеждания период е осъществявал професионална дейност. Съгласно разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004, тълкувани с оглед на практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>По-специално може да се посочват решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940629">29 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aldewereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑60/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:271">EU:C:1994:271</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:188">EU:C:2015:188</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, към случай като този на г‑н SF следва да се приложи по-скоро законодателството на държавата членка, в която е установен работодателят на заинтересованото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Следователно, за да отговори на поставения от запитващата юрисдикция въпрос, Съдът трябва да определи приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. За тази цел според мен е необходимо да се започне с анализ на тази разпоредба в контекста на системата на Регламент № 883/2004, с оглед на принципите на съдебната практика в тази област, разработени от Съда, след което въз основа на този анализ да се определи приложното поле.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) в системата на Регламент № 883/2004</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Както Съдът неколкократно е посочвал, целта на Регламент № 883/2004, който модернизира и опростява правилата, съдържащи се в Регламент № 1408/71, като същевременно запазва същата цел, е да координира системите за социална сигурност на държавите членки, за да гарантира ефективното упражняване на правото на свободното движение на лицата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Вж. съображения 1, 3, 4 и 45 от Регламент № 883/2004. Вж. също решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:436">EU:C:2016:436</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klein Schiphorst</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:200">EU:C:2018:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Посоченият регламент не създава обща схема за социална сигурност, а позволява запазването на отделните национални схеми<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:436">EU:C:2016:436</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klein Schiphorst</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:200">EU:C:2018:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, като установява редица общи принципи, които законодателствата в областта на социалната сигурност на всички държави членки трябва да спазват и които наред със системата от стълкновителни норми, съдържащи се в него, гарантират, че лицата, упражняващи правото си на свободно движение и пребиваване в рамките на Съюза, няма да бъдат засегнати от различните национални системи, поради това че са се възползвали от тази свобода<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. заключение на генералния адвокат Cruz Villalón по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:666">EU:C:2015:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>В този контекст дял II от Регламент № 883/2004 съдържа стълкновителните норми, които позволяват да се определи законодателството, приложимо към попадащите в приложното поле на този регламент лица. Следователно, щом дадено лице попада в приложното поле <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>ratione personae<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> на Регламент № 883/2004, определено в член 2 от него, по принцип се прилага залегналото в член 11, параграф 1 от този регламент правило за приложимост само на едно национално законодателство и то се определя в съответствие с разпоредбите на дял II от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walltopia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:861">EU:C:2018:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>В различни случаи Съдът обяснява, че разпоредбите от посочения дял представляват пълна и единна система от стълкновителни норми и целта им е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walltopia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:861">EU:C:2018:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и бележка 6 от заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bogatu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:818">EU:C:2018:818</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>) с препратки към съдебната практика по Регламент № 1408/71, чиято обща структура е идентична с тази на Регламент № 883/2004. Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ten Holder</NAME.CASE> (<NO.CASE>302/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:242">EU:C:1986:242</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980611">11 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuusijärvi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:279">EU:C:1998:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170913">13 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>X</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑570/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:674">EU:C:2017:674</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180206">6 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Altun и др.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑359/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:63">EU:C:2018:63</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Член 11 от Регламент № 883/2004 представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>крайъгълен камък<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> на дял II от посочения регламент и дава възможност да се определи кое е приложимото национално законодателство за всяко лице, попадащо в приложното поле на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Заключение на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bogatu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:818">EU:C:2018:818</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Що се отнася по-специално до разпоредбата, съдържаща се в член 11, параграф 3, буква д), Съдът припомня, че тази разпоредба съдържа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>стълкновителна норма<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, чиято цел е да определи националното законодателство, приложимо към получаването на изброените в член 3, параграф 1 от Регламент № 883/2004 социалноосигурителни обезщетения, на които могат да имат право лицата, различни от посочените в член 11, параграф 3, букви а)—г) от въпросния регламент, т.е., <HT TYPE="ITALIC">именно</HT> икономически неактивните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:436">EU:C:2016:436</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Съдът вече е имал възможност да определи конкретните цели, преследвани с член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, които са именно споменатите в точка 23 по-горе. Всъщност Съдът е изяснил, че целта на тази разпоредба е не само да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства към определено положение и усложненията, които могат да възникнат от това, но и да не се допусне лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност<?PAGE NO="6"?> поради липса на приложимо законодателство по отношение на тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Пак там т. 64 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>. Тази разпоредба обаче сама по себе си няма за цел да определи материалноправните условия за възникването на правото на социалноосигурителни обезщетения, тъй като по принцип тези условия трябва да се определят в законодателството на всяка държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Пак там т. 65 и цитираната съдебна практика.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>По отношение на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 следва също да се отбележи, че както посочват запитващата юрисдикция и някои от правителствата, представили становища в производството пред Съда, разпоредбата представлява новост, специфична за този регламент. Предишният Регламент № 1408/71 в действителност не съдържа никаква сходна разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>В Регламент № 1408/71 има само една частично субсидиарна разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. Регламент № 2195/91 за изменение на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент (ЕИО) № 574/72 относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="206" PAGE.FIRST="2" DATE.PUB="1991">ОВ L 206, 1991 г., стр. 2</REF.DOC.OJ>), и по-специално трето съображение и член 1, точка 2 от този регламент.</P></NOTE>, добавена, както посочва Комисията, след решение на Съда от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ten Holder</NAME.CASE> (<NO.CASE>302/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:242">EU:C:1986:242</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Тази разпоредба обаче позволява да се определи само законодателството, което трябва да се прилага спрямо лицата, за които е престанало да бъде приложимо законодателството на дадена държава членка, без за тях да е станало приложимо законодателството на друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. в това отношение точка 40 от Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980611">11 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuusijärvi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:279">EU:C:1998:279</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>Следователно в структурата на Регламент № 1408/71, въпреки че както посочва Съдът<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. съдебната практика, посочена в бележка 9 по-горе.</P></NOTE>, в дял II от този регламент съществува пълна и единна система от стълкновителни норми, не съществува изрична субсидиарна разпоредба за тази система, която има общ обхват и която позволява определянето на приложимото законодателство във всички случаи, които не са изрично предвидени в разпоредбите от посочения дял II.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В този контекст, за да запълни пропуските в системата, Съдът всъщност е трябвало многократно да се намесва, за да определи, чрез разширително тълкуване или чрез общо позоваване на разпоредбите от дял II от Регламент № 1408/71, приложимото законодателство в особени случаи, които не са изрично уредени от стълкновителните норми от дял II от посочения регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19830112">12 януари 1983 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coppola</NAME.CASE> (<NO.CASE>150/82</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1983:4">EU:C:1983:4</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19860612">12 юни 1986 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ten Holder</NAME.CASE> (<NO.CASE>302/84</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1986:242">EU:C:1986:242</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0013">13</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940629">29 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aldewereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑60/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:271">EU:C:1994:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0011">11</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и точка 11 от заключението на генералния адвокат Lenz по същото дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Aldewereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>С‑60/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:56">EU:C:1994:56</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:188">EU:C:2015:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Относно приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>За да се определи приложното поле, и по-конкретно за да се провери дали, както твърдят Комисията и нидерландското правителство, разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 се прилага <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> към неактивните лица, тази разпоредба следва да се тълкува с оглед на съображенията, изложени в предходните точки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се вземе предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. inter alia решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180321">21 март 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klein Schiphorst</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑551/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:200">EU:C:2018:200</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до текста на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, следва да се отбележи, че тя е формулирана с много общи термини. Тя се прилага спрямо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>всяко друго лице, към което букви a)—г)<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> от същия параграф не се прилагат, без да се засягат, от една страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>членове 12—16<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>, и от друга страна, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи […] [на това лице] обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави членки<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Анализът на текста на разпоредбата показва не само че е формулирана с общи термини чрез използването на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/><HT TYPE="ITALIC">всяко друго лице</HT><QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, но също така, че тя е придружена от две <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>caveat<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>, които също имат общ характер: първото е, че не се засягат разпоредбите от дял II от Регламент № 883/2004, т.е. всички стълкновителни норми, които позволяват да се определи приложимото законодателство към лицата, попадащи в неговото приложно поле; второто обаче се отнася до всички други разпоредби от самия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Според мен избраната формулировка води до тълкуване, което придава на тази разпоредба характер на субсидиарна стълкновителна норма на системата, предназначена да включи в приложното си поле всяка хипотеза, при която Регламент № 883/2004 не определя изрично законодателството, приложимо към случая на заинтересованото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>При буквалното тълкуване на разпоредбата обаче не се установява нищо, което да може да обоснове ограничаването на приложното ѝ поле единствено до неактивните лица. Всъщност от текста на самата разпоредба не се установява по никакъв начин, че тя е приложима <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> към тези конкретни категории лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва разглежданата разпоредба, преди всичко следва да се отбележи, че в никоя друга разпоредба от Регламент № 883/2004, както и в никое съображение от него няма доводи в полза на схващането, че приложното поле на самата разпоредба е ограничено единствено до неактивните лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>В писменото си становище, за да обоснове това схващане, Комисията се позовава по доста неясен начин на член 2 от Регламент № 883/2004. Този член определя приложното поле <HT TYPE="ITALIC">ratione personae</HT> на самия регламент. Не е ясно обаче, и Комисията не беше в състояние да обясни нито в писменото си становище, нито в съдебното заседание, как посоченият член сам по себе си може да обоснове ограничение на приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от същия регламент единствено до неактивните лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция твърди, че за да се обоснове тезата за ограничаване на обхвата на член 11, параграф 3, буква д) от регламента до неактивните лица, пред нея се прави позоваване на съображение 42 от Регламент № 883/2004. От текста на това съображение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Според това съображение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>[в] съответствие с принципа на пропорционалността, в съответствие с предпоставката за прилагане на настоящия регламент към всички граждани на Европейския съюз и с оглед намирането на решение, което взема под внимание всякакви ограничения, свързани с особеностите на системите, основани на пребиваването, се счита за целесъобразно предвиждането на специална дерогация чрез приложение XI — <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>ДАНИЯ<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, която се ограничава до даването на право на социална пенсия изключително по отношение на новата категория неактивни лица, спрямо които бе разширено приложното поле на настоящия регламент, предвид особеностите на датската система и в светлината на факта, че тези пенсии са прехвърляеми след изтичането на десетгодишен период на пребиваване съгласно действащото датско законодателство (Закон за пенсиите)<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</P></NOTE> — което впрочем се отнася до особеното положение на Кралство Дания — безспорно се стига до заключението, че Регламент № 883/2004 е бил разширен за новата категория неактивни лица. Не е ясно обаче как изричното признаване на това разширяване в посоченото съображение може само по себе си да обоснове ограничаване на приложното поле на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 единствено до тази категория лица.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Според мен и в структурата на самия член 11 не може да се намери нито един довод в полза на становището за ограничаване на приложното поле на въпросната разпоредба. Обстоятелството, че параграф 4 от този член предвижда особен случай, различен от посочените в параграф 3, букви а)—г) от същия член, според мен по никакъв начин не може да подкрепи становището за ограничаване на приложното поле на разглежданата разпоредба до неактивните лица. Този особен случай попада в обхвата на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>caveat<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>, споменати в точка 34 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Напротив, от гледна точка на структурата наличието на тези две <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>caveat<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, които обхващат всички други разпоредби от Регламент № 883/2004, според мен представлява солиден аргумент в полза на становището че разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 е субсидиарна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Също от гледна точка на структурата в потвърждение на това становище е и фактът, че член 11, който съдържа разглежданата разпоредба, е озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Общи правила<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/> и е първият член от дял II от Регламент № 883/2004, което ясно показва, че предназначението на съдържащите се в него разпоредби е да имат общ обхват.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до целите, преследвани с разглежданата разпоредба, както е посочено в точка 26 по-горе, те вече са били ясно определени от Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че тълкуването на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 в смисъл, че тя представлява обща и субсидиарна разпоредба, завършваща системата, която гарантира определянето на законодателство, приложимо към всички случаи, които не са изрично предвидени в този регламент, може най-добре да гарантира постигането на целите на тази разпоредба и на регламента, а именно да се избегне едновременното прилагане на няколко национални законодателства към определено положение и да не се допусне поради липса на приложимо законодателство по отношение на тях лицата, попадащи в приложното поле на Регламент № 883/2004, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Стеснителното тълкуване, което ограничава приложното поле на разглежданата разпоредба единствено до неактивните лица, всъщност би довело до риск от продължаване на съществуването на празноти също и в правната уредба, предвидена от системата от стълкновителни норми, създадена с Регламент № 883/2004, с последващи случаи на правна несигурност, които ще трябва да бъдат решавани впоследствие от Съда, както при действието на стария Регламент № 1408/71.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>По отношение на целите на разглежданата разпоредба искам да отбележа също, че изтъкнатият от Комисията в съдебното заседание довод, според който от предложението за регламент, представено от нея през 1998 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Предложение на Комисията за Регламент (ЕО) на Съвета за координация на системите за социална сигурност от <DATE ISO="19981221">21 декември 1998 г.</DATE> (COM(1998) 779 def.</P></NOTE> — въз основа на което впоследствие е приет Регламент № 883/2004 — е видно, че намерението на законодателя е било да ограничи обхвата на разпоредбата до неактивните лица, не се потвърждава от текста на това предложение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Всъщност от обяснителната бележка към член 8 от предложението, който впоследствие в окончателния текст става член 11 от Регламента, изобщо не личи намерението на законодателя по отношение на разглежданата разпоредба (която по същество остава непроменена в окончателния текст на Регламента) да е било да ограничи приложното му поле <HT TYPE="ITALIC">единствено</HT> до неактивните лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. стр. 7 от обяснителната записка към предложението, посочено в предходната бележка.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В заключение, според мен от всички изложени по-горе съображения е видно, че разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 следва да се тълкува разширително в съответствие с целите на Регламента и на самата норма, както са определени от Съда. Следователно като субсидиарна разпоредба за завършване на системата от стълкновителни норми, създадена от този регламент, според мен тя се прилага към всяко лице, което не попада в категориите по параграф 3, букви а)—г) от посочения член или за което никоя друга разпоредба от самия регламент не определя приложимото законодателство по каквато и да е причина, и следователно не само заради липсата на активност на това лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>В това отношение искам да отбележа също, че тълкуването в широк смисъл на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, предложено в предходната точка, е в съответствие с възприетото от Съда тълкуване на разпоредбата, която той заменя, а именно член 13, параграф 2, буква е) от Регламент № 1408/71. Всъщност в практиката си относно последната разпоредба, като се основава на общата ѝ формулировка, Съдът е приел широко тълкуване, според което тя обхваща <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>всяка хипотеза<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, за която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>по някаква причина<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> законодателството на дадена държава членка е престанало да бъде приложимо за дадено лице<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. по-подробно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980611">11 юни 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kuusijärvi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑275/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:279">EU:C:1998:279</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С оглед на това тълкуването на разглежданата разпоредба, което аз предложих в точка 48 по-горе, според мен не може да бъде оспорено с другите доводи, изложени пред Съда от Комисията и от нидерландското правителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до позоваванията, направени от Комисията, от една страна, на Практическия наръчник относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId= 11366&amp;langId=it.</P></NOTE>, изготвен и одобрен от Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, и от друга страна, на документа на генерална дирекция <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, озаглавен <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Notes explicatives sur la modernisation de la coordination en matière de securité sociale<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Документ, съществуващ само на френски, английски и немски език. https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId= 6481&amp;langId=fr.</P></NOTE>, следва да се отбележи, че тези документи, въпреки че представляват инструменти за тълкуване на Регламент № 883/2004, нямат задължително действие и по никакъв начин не обвързват Съда или националните съдилища при тълкуването на този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. в този смисъл бележка 12 от заключението на генералния адвокат Mengozzi по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bogatu</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑322/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:818">EU:C:2018:818</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до различните позовавания на съдебната практика от страните, представили становища на Съда, искам преди всичко да отбележа, че точка 63 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160614">14 юни 2016 г.</DATE> <NAME.CASE>Комисия/Обединено кралство</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑308/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:436">EU:C:2016:436</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), на която се позовава нидерландското правителство в подкрепа на становището си и която е посочена в точка 25 по-горе, по-скоро потвърждава тълкуването на въпросната разпоредба в смисъл, че тя не се прилага единствено към неактивните лица. Всъщност в тази точка Съдът използва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/><HT TYPE="ITALIC">именно</HT><QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>Notamment<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> на френски, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>in particular<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> на английски, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>insbesondere<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> на немски език.</P></NOTE>, преди да посочи тази категория лица, което показва намерението прилагането на разглежданата разпоредба да не се ограничава единствено до тази категория лица.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Що се отнася до посочените решения Aldewereld и Kik, доколкото те несъмнено все още дават полезни насоки за тълкуване, следва да се отбележи, че те са постановени от Съда преди влизането в сила на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 и следователно в различен правен контекст, в който в системата не е съществувала субсидиарна разпоредба. Следователно разрешенията, възприети от Съда в този различен контекст, не могат да бъдат използвани в новия контекст на Регламент № 883/2004, в който вече не е необходимо Съдът да използва тълкуването за запълване на празнотите в правната уредба.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до изложения в съдебното заседание довод на Комисията относно съществуването на йерархия между lex loci labori и lex domicilii в системата на Регламент № 883/2004, считам, че съществуването на такава йерархия на критериите само по себе си не може да обоснове ограничаване на приложното поле на разпоредба от Регламента, която не предвижда изрично такова ограничение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На четвърто място, считам, че изискванията, свързани с принципа на равно третиране, на които се позовават Комисията и нидерландското правителство, не противоречат на предложеното от мен тълкуване на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004. Действително, както се установява от съображения 5, 8 и 17 от Регламента, в неговата система целта на този принцип е да се гарантира равното третиране на лицата, наети на работа <HT TYPE="ITALIC">в</HT> Съюза, <HT TYPE="ITALIC">на</HT> територията на държава членка, за които следователно е приложима разпоредбата на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Въпреки това, в случай че заинтересованото лице не осъществява трудовата си дейност <HT TYPE="ITALIC">на</HT> територията на държава членка и следователно връзката на трудовата дейност с територията на Съюза е по-слаба, съвсем не е сигурно, че изискванията, свързани с принципа на равно третиране, които на свой ред са свързани с по-общата цел на Регламент № 883/2004 за улесняване на свободното движение на лица<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. точка 20 по-горе.</P></NOTE>, са гарантирани по ефективно от използването на критерия за връзка по-скоро с мястото на установяване на работодателя, отколкото с местоживеенето на заинтересованото лице. Както подчертават гръцкото и полското правителство, случаят на моряците като този на заинтересованото лице в главното производство, чиято заетост се характеризира с голяма международна мобилност и срочни трудови договори, често краткосрочни и често сключени от разстояние, представлява ясен пример за това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Накрая, на пето място, според мен тълкуването на разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, което предложих в точка 48 по-горе, не противоречи на възможния риск, посочен по време на съдебното заседание, законодателството на държавата членка по местоживеене на заинтересованото лице да не предвижда разпоредби, позволяващи присъединяването му към системата за социална сигурност на тази държава членка, поради което заинтересованото лице да остане без защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>В това отношение искам да отбележа, че както е видно от практиката на Съда, посочена в точка 20 и сл., единствената цел на разпоредбите от дял II от Регламент № 883/2004 е да се определи националното законодателство, което се прилага за лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, и с тях самите не се цели определяне на условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност или в един или друг клон на такава схема, като тези условия трябва да се определят от законодателството на всяка държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. inter alia съдебната практика, посочена в точки 21 и 26, както и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walltopia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:861">EU:C:2018:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Въпреки това Съдът също така е изяснил, че тази система от стълкновителни норми, установена от посочения дял II, е със завършен характер, вследствие на което законодателите на държавите членки са лишени от правомощието да определят свободно обхвата и условията за прилагане на националното си законодателство по отношение на лицата, които са му подчинени, и на територията, в рамките на която националните разпоредби пораждат действие<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161026">26 октомври 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hoogstad</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑269/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:802">EU:C:2016:802</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Всъщност при определяне на условията, при които възниква правото на включване в схема за социална сигурност, държавите членки са длъжни да спазват действащите разпоредби от правото на Съюза. По-специално предвидените в Регламент № 883/2004 стълкновителни норми са наложени императивно на държавите членки, поради което те не разполагат с възможност да определят до каква степен е приложимо тяхното собствено законодателство или законодателството на друга държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walltopia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:861">EU:C:2018:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>От това следва, че с оглед на целта на разпоредбите на посочения по-горе дял II, която, както беше припомнено в точки 23 и 26 по-горе, по-специално е да не се допуска лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат лишени от защита в областта на социалната сигурност поради липса на приложимо по отношение на тях законодателство, условията за съществуване на правото на включване в дадена схема за социална сигурност не могат да доведат до изключване от приложното поле на разглежданото законодателство на лицата, за които съгласно Регламент № 883/2004 това законодателство е приложимо<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181025">25 октомври 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Walltopia</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑451/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:861">EU:C:2018:861</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Г.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По преюдициалния въпрос</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>На поставения от запитващата юрисдикция преюдициален въпрос според мен следва да се отговори с оглед на всички изложени по-горе съображения и на тълкуването на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004, което предложих в точка 48 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>В това отношение считам, че е уместно първо да се потвърди, че трите условия, на които тази юрисдикция основава своя въпрос към Съда, са правилни<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. точка 10 по-горе.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>В действителност, на първо място, няма съмнение, че г‑н SF попада в приложното поле на Регламент № 883/2004 в съответствие с член 2 от него. Всъщност той е латвийски гражданин, който живее в Латвия, и не се оспорва, че в разглеждания период към него следва да се прилага законодателството на държава членка, т.е. Латвия или Нидерландия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:188">EU:C:2015:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>На второ място, Съдът вече е констатирал, че трудовата дейност, осъществявана на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който се намира в международни води над континенталния шелф, прилежащ към държава членка, не следва да се приравнява на труд, полаган на територията на държава членка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:188">EU:C:2015:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Както обаче правилно отбелязва гръцкото правителство, в случай че работата, извършвана на кораба, на който заинтересованото лице полага труд, е свързана с разработването и/или експлоатирането на ресурсите върху участъци от прилежащия континентален шелф на дадена държава членка, което запитващата юрисдикция следва да констатира, анализът може да бъде различен. Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120117">17 януари 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Salemink</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑347/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:17">EU:C:2012:17</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл. и цитираното по-горе решение Kik, т. 41, последно изречение).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>На трето място, няма съмнение също така, че трудовото правоотношение на г‑н SF е в достатъчно тясна връзка с територията на Съюза. В действителност от съдебната практика следва, че такава връзка е налице, когато гражданин на Съюза, живеещ в държава членка, е нает на работа от предприятие, установено в друга държава членка, за сметка на което той упражнява дейността си<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19940629">29 юни 1994 г.</DATE>, <NAME.CASE>Aldewereld</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑60/93</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1994:271">EU:C:1994:271</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0014">14</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130228">28 февруари 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Petersen и Petersen</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:124">EU:C:2013:124</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150319">19 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kik</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑266/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:188">EU:C:2015:188</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното по-горе искам да отбележа, че както запитващата юрисдикция, така и страните, представили становища пред Съда, са съгласни, че към случая на заинтересованото лице по делото в главното производство не е приложима никоя разпоредба от Регламент № 883/2004 освен член 11, параграф 3, буква д).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Всъщност, на първо място, нито една от разпоредбите, посочени в параграф 3, букви а)—г) от същия член, не е приложима за този случай, и по-специално не е приложима буква а), тъй като дейността на моряк не е осъществявана на територията на нито една държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>На второ място, разпоредбата на член 11, параграф 4 не е приложима, тъй като тя се прилага само за работа, извършвана на плавателни съдове, плаващи под флага на държава членка, докато в настоящия случай дейността е осъществявана на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>На трето място, към този случай не е приложима нито една от другите разпоредби от дял II от Регламент № 883/2004, които се прилагат в случаи, различни от този по делото в главното производство<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Всъщност тези разпоредби предвиждат специални правила, приложими за командировани лица (член 12), за лица, които осъществяват дейност в две или повече държави членки (член 13), за лица, които са избрали доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето (член 14), за договорно наетия персонал на европейските институции (член 15), както и за изключенията от членове 11—15 (член 16).</P></NOTE>, нито пък друга разпоредба от същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства с оглед на тълкуването на разпоредбата, направено в точка 48 по-горе, считам, че към случай като този на г‑н SF е приложима разпоредбата на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 и следователно към лице, което се намира в такова положение, се прилага законодателството на държавата по местоживеене.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на въпроса, поставен от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд, Нидерландия), в смисъл, че:</TXT><P>Член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че към гражданин на държава членка, който живее в своята държава членка по произход и е работил при работодател, установен в друга държава членка, като е извършвал трудова дейност като моряк на борда на плавателен съд, плаващ под флага на трета държава, който в разглеждания период се е намирал извън територията на Съюза, за посочения период се прилага законодателството на държавата членка по местоживеене.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>