<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-123/18 P</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CC0123</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:173">EU:C:2019:173</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>15</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>15</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G. Pitruzzella — Дело C‑123/18 P</HT></P><P><HT TYPE="SC">HTTS/Съвет</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20190305">5 март 2019 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: френски.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑123/18 P</HT></P><P>HTTS Hanseatic Trade Trust &amp; Shipping GmbH</P><P>срещу</P><P>Съвет на Европейския съюз</P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Иск за обезщетение</KEYWORD><KEYWORD>Ограничителни мерки срещу Иран</KEYWORD><KEYWORD>Поправяне на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял вследствие от включването на фирмата му в списъка на лицата и дружествата, по отношение на които се прилага замразяването на средства и икономически ресурси</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Ефективна съдебна защита</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Жалбоподателят, HTTS Hanseatic Trade Trust &amp; Shipping GmbH (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>HTTS<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>), иска от Съда да отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от <DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>T‑692/15, наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>обжалваното съдебно решение<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, <REF.DOC.ECR><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:890">EU:T:2017:890</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, с което Общият съд отхвърля иска му за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, след като HTTS твърди, че е претърпяло вреди в резултат на виновното поведение на Съвета на Европейския съюз поради включването на фирмата му, от една страна, в Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="2010">ОВ L 195, 2010 г., стр. 25</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от <DATE ISO="20070419">19 април 2007 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="103" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 103, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, и от друга страна, в Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P><REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 281, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>.</P></NOTE>, в приложение VIII към Регламент № 961/2010 (наричани по-нататък заедно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>спорните мерки<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>От точка 1 и сл. от обжалваното съдебно решение се установява, че HTTS е дружество, учредено по германското право през март 2009 г. и управлявано от г‑н Bateni, което извършва дейност в областта на морското представителство и техническото управление на кораби. Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки, установени с оглед на оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел тя да преустанови чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или разработването на системи за ядрено оръжие. По-конкретно това дело е част от делата относно мерки, предприети срещу корабното дружество Islamic Republic of Iran Shipping Lines (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>IRISL<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>), както и срещу<?PAGE NO="2"?> физически и юридически лица, за които се твърди, че са свързани с това дружество, сред които според Съвета фигурират по-специално HTTS и две други морски дружества: Hafize Darya Shipping Lines (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>HDSL<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>) и Safiran Pyam Darya Shipping Lines (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>SAPID<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Фирмата на HTTS е включена за първи път в списъците на <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> вследствие от влизането в сила на Регламент за изпълнение № 668/2010, с мотива че това дружество <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>[д]ейства от името на HDSL в Европа<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>. Посоченото включване не е било предмет на жалба за отмяна. Включването на фирмата на HTTS с Регламент № 961/2010 на основание, че това дружество е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>[к]онтролирано от IRISL [и/]или действащо от [негово] име<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, обаче е оспорено от HTTS и е отменено от Общия съд. Всъщност с решението си от <DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Общият съд отменя Регламент № 961/2010 в частта, която се отнася до жалбоподателя, считано от <DATE ISO="20120207">7 февруари 2012 г.</DATE>, за да се даде възможност на Съвета евентуално да допълни междувременно мотивите за повторното включване на неговата фирма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>След постановяването на това решение фирмата на HTTS е била предмет на последващи включвания от страна на Съвета в други списъци, които са оспорвани всеки път от дружеството и впоследствие също са отменени от Общия съд с решения от <DATE ISO="20130612">12 юни 2013 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑128/12 и T‑182/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:312">EU:T:2013:312</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и от <DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, HTTS и Bateni/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑489/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:453">EU:T:2013:453</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Общият съд отменя и включването в съответните списъци на фирмата на IRISL и на други морски дружества, сред които са HDSL и SAPID, с мотива че представените от Съвета доказателства не обосновават включването на фирмата на IRISL и следователно не могат да обосноват и приемането и запазването в сила на ограничителни мерки по отношение на другите морски дружества, които са били включени в списъците поради връзката им с IRISL.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150723">23 юли 2015 г.</DATE> жалбоподателят отправя до Съвета искане за обезщетение за вредата, която твърди, че е претърпял поради първоначалното и последващите включвания на фирмата му в списъците с лица, свързани с дейността на IRISL. В рамките на това искане за обезщетение жалбоподателят изтъква правото си на обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които счита, че е претърпял не само в резултат от включванията на неговата фирма с Регламент № 668/2010 и с Регламент № 961/2010, но и от вредите, претърпени поради последващите включвания и подновявания на включванията. С писмо от <DATE ISO="20151016">16 октомври 2015 г.</DATE> Съветът отхвърля това искане.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 г.</DATE> HTTS предявява в секретариата на Общия съд иск на основание член 268 ДФЕС за поправяне на вредата, която твърди, че е претърпяло в резултат от включването му в приложение V към Регламент № 423/2007, изменен с Регламент за изпълнение № 668/2010, и в приложение VIII към Регламент № 961/2010.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Общият съд се произнася по същество, без да взема становище по твърдението в дупликата на Съвета за недопустимост на иска поради изтичането на давностния срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. точки 21—26 от обжалваното съдебно решение. Вж. и точка 92 от това решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Що се отнася до съществото на спора, преди да започне анализа си, Общият съд излага предварителни бележки относно установените в съдебната практика критерии за преценка на незаконосъобразността в рамките на иска за обезщетение. На следващо място той отхвърля едно след друго двете основания, изложени от HTTS, с цел да докаже наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а именно основанието, с което се твърди нарушение на материалните изисквания за включване в списъците, и основанието, с което се твърди нарушение на задължението за мотивиране. Като отхвърля тези две основания, Общият съд прави извод за липсата на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и поради това отхвърля иска, без да проверява дали са изпълнени другите условия за ангажиране на отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Производството пред Съда и исканията на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20180213">13 февруари 2018 г.</DATE> HTTS подава жалба срещу обжалваното съдебно решение. С нея той иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение; да осъди Съвета да заплати обезщетение в размер на <FT TYPE="DECIMAL">2516221,50</FT> EUR за претърпените имуществени и неимуществени вреди и лихва за забава в размер на лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, считано от <DATE ISO="20151017">17 октомври 2015 г.</DATE> до пълното изплащане на обезщетението; да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>В писмения си отговор Съветът иска Съдът да отхвърли жалбата; при условията на евентуалност да върне делото на Общия съд, който да се произнесе; при условията на евентуалност спрямо предходното да отхвърли жалбата; да осъди HTTS да заплати съдебните разноски за цялото производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Европейската комисия, встъпила страна в подкрепа на Съвета в производството пред Общия съд, иска жалбата да бъде отхвърлена изцяло; при условията на евентуалност искът да бъде отхвърлен; жалбоподателят да бъде осъден да заплати съдебните разноски за производството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Устните състезания на HTTS, Съвета и Комисията са изслушани в съдебното заседание, проведено на <DATE ISO="20181126">26 ноември 2018 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще бъде съсредоточено върху първото основание.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първото основание</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обобщение на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>HTTS по същество твърди, че в точка 49 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като към момента на преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, е взел предвид данни и доказателства, с които Съветът не е разполагал към датата на осъществяване на спорното поведение и на които Съветът се позовава a posteriori, няколко години след посоченото поведение. HTTS твърди, че за да прецени дали посоченото нарушение е налице, Общият съд не би могъл да изхожда от момент, следващ по време приемането на спорните мерки. Според HTTS последващите изменения или новите данни или доказателства, които не са довели реално до приемането на спорните мерки, не биха могли да обосноват a posteriori поведението на Съвета. HTTS твърди също че от нормата, установяваща срок за предявяване на иска за<?PAGE NO="4"?> обезщетение, Общият съд не би могъл да направи извод, че поведението на институцията трябва да се анализира с оглед на събитията, настъпили евентуално през периода, изтекъл между посоченото поведение и предявяването на иска. То добавя, че спецификата на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) не би могла да доведе до изключване на всякаква отговорност на Съвета в случай на сериозно и явно нарушение на правото на Съюза, тъй като правовата държава трябва да има предимство и при приемането на ограничителни мерки. За да заключи, че липсва явно съществено нарушение на правото на Съюза, Общият съд не би могъл да се основе и на факта, че постановената от него отмяна на Регламент № 961/2010 няма незабавно действие, още повече че според него приетите от Съвета мерки в резултат на тази отмяна също са обявени за незаконосъобразни. От решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> следвало, че нарушението от страна на Съвета на задължението му да предостави информация относно решението за включване в списъците или доказателства в подкрепа на основанията за налагане на ограничителните мерки само по себе си представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма, което той не можел да поправи след много години. HTTS твърди, че Общият съд трябвало също да вземе предвид твърденията на Съвета във връзка с дела T‑128/12 и T‑182/12<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130612">12 юни 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑128/12 и T‑182/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:312">EU:T:2013:312</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, от които било видно, че в началото на 2012 г. той не е разполагал с необходимата за включването в списъците информация. Ето защо Общият съд не можел да отчете съображенията и доказателствата, на които се позовава Съветът за освобождаването му от отговорност, във връзка с предявения пред Общия съд иск за обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>От своя страна Съветът по същество твърди, че Общият съд правилно е приел, че Съветът е можел да се позове на факти, настъпили след укоримото поведение и предхождащи предявяването на иска. Не ставало въпрос да се позволи на Съвета да се освободи a posteriori от евентуалната си отговорност, а да му се даде възможност да оспори квалификацията на допуснатата незаконосъобразност като достатъчно съществено нарушение, което може да породи право на обезщетение. От анализа на Общия съд не следвало, че е невъзможно да се търси отговорност от институциите на Съюза, когато те действат в областта на ОВППС. Не всяка незаконосъобразност, установена от Общия съд в рамките на жалба за отмяна, била достатъчна, за да бъде явно съществено нарушение на правото на Съюза в рамките на иск за обезщетение, и когато установявал такова нарушение, Общият съд можел да вземе предвид особените обстоятелства, свързани с факта, че тези мерки са взети, за да се приложат решения в областта на ОВППС. По същия начин Общият съд не допуснал грешка при прилагане на правото, като постановил, че макар да е констатирал незаконосъобразността на ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя по дело T‑562/10<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, поради нарушение на задължението за мотивиране, в случая не е изключена възможността посочените мерки да бъдат обосновани, и като решил да отложи действието на отмяната във времето, за да позволи на Съвета евентуално да приеме нови законосъобразни ограничителни мерки по отношение на HTTS. Колкото до несъобразяването в обжалваното съдебно решение, със съдебната практика, отразена в решение Safa Nicu Sepahan/Съвет, двата случая не били сходни, тъй като посочената съдебна практика се отнасяла до липсата на фактически данни, докато по настоящото дело предмет на обсъждане били упражняването и обхватът на правото на преценка на Съвета. При всяко положение от решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> се установявало, че правната норма, която трябва да е била явно нарушена, предоставяла защита само когато материалните условия за прилагането ѝ не са изпълнени. След като са съществували достатъчно улики, за да се установи, че тези материални условия са били изпълнени, принципът на защита на личните права не се прилагал. Ето защо спазването на материалните критерии със сигурност можело да се установи едва след приемането на съответния юридически акт. Съветът припомня също, че условията и редът за прилагане на извъндоговорната отговорност на Съюза налагат претегляне на защитата на интереса на увреденото лице и на необходимостта да се позволи доброто<?PAGE NO="5"?> функциониране на институциите. Не би било оправдано обаче да се предостави обезщетение на лице, за което фактите, разкрити след приемане на актове, за които впрочем е прието, че са незаконосъобразни, потвърждават поведението, в което то е упреквано, преди посоченото приемане. Фактите доказвали връзките между HTTS и HDSL, SAPID и IRISL. При това положение не можело да се заключи, че Съветът е нарушил съществено правото на Съюза само поради факта че той все още не е разполагал с достатъчно доказателства. Поради това Съветът иска първото основание да се отхвърли.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Комисията по същество споделя доводите на Съвета.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Предоставената на правните субекти възможност да ангажират извъндоговорната отговорност на Съюза пред неговите юрисдикции е свързана с идеята за правовия Съюз и представлява крайния етап в защитата на правните субекти от виновните действия на институциите на Съюза, когато в резултат от тях е настъпила вреда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Напълно завършеният правов съюз изисква, когато Съветът действа в областта на ОВППС и след това приема ограничителни мерки, той да не бъде <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>имунизиран<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> срещу възможността за ангажиране на отговорността му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>В решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът припомня условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Първото от условията — и единственото разисквано в рамките на настоящото производство по обжалване — е наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Такова нарушение <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>се констатира, когато е налице <HT TYPE="ITALIC">явно и значително</HT> неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на органа на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитирана съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Нарушението на правото на Съюза се оказва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>при всички положения явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на съдебно решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитирана съдебна практика). Курсивът е мой.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>От това изискване за достатъчно съществено нарушение следва, че не всяко незаконосъобразно поведение на институция на Съюза предоставя непременно право на обезщетение. Както посочва Съветът, всъщност от класическата практика на Съда произтича претегляне на подлежащите на защита интереси на частноправните субекти спрямо съществените незаконосъобразни действия на институциите и необходимата свобода на действие, която трябва да им се признае, за да не се парализира дейността им.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Последно посоченото задължително изискване е особено валидно в областта на ОВППС като цяло и на ограничителните мерки конкретно, област, в която обикновено характерно за дейността на институциите е, че трябва да се действа бързо, въз основа на откъслечна информация, която често не е непосредствено на разположение на Съвета. Затрудненията, които Съветът среща от гледна точка на наличието на информация и доказателства,<?PAGE NO="6"?> задължително усложняват и затрудняват risk assessment, която той трябва да извърши. Ето защо евентуалното ангажиране на отговорността на Съюза поради поведението на Съвета при приемането на ограничителни мерки не би трябвало да компрометира участието на Съюза в поддържането на световния ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Оказва се обаче, че такава опасност от компрометиране е премахната. От една страна, трите условия<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>За сведение, наличието на достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти, наличието на вреда и на пряка причинно-следствена връзка между посоченото нарушение и вредата: вж. точка 29 от обжалваното съдебно решение. Вж. и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000704">4 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bergaderm и Goupil/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:361">EU:C:2000:361</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, които трябва да бъдат кумулативно изпълнени, за да бъде признато право на обезщетение, са особено строги. От друга, Съдът вече е признал възможността да се отчита сложността на случаите, които трябва да се решат с оглед на преценката дали твърдяното нарушение на правото на Съюза е било достатъчно съществено<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. по-специално решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20000704">4 юли 2000 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bergaderm и Goupil/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑352/98 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2000:361">EU:C:2000:361</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070419">19 април 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Holcim (Deutschland)/Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑282/05 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2007:226">EU:C:2007:226</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090716">16 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Schneider Electric</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑440/07 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:459">EU:C:2009:459</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0160">160</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Впрочем от решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> ясно се установява, че относно ограничителни мерки, приети в контекста на борбата с разпространението на ядрено оръжие в Иран, Съдът прилага именно обичайните условия за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и не засилва изискванията си с оглед на областта на дейност на съответната институция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Поради това като начало трябва да се констатира, че видно от обжалваното съдебно решение, когато преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, Общият съд проверява дали по начин на извършване допуснатото неизпълнение на задължения, в което е упрекван Съветът, е не само явно и сериозно, както предписва трайно установената съдебна практика, но и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>явно и неизвинимо<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>, като препраща към практика на Общия съд, която, доколкото ми е известно, никога не е била потвърдена от Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. точка 31 от обжалваното съдебно решение. Вж. също точка 46 от това решение.</P></NOTE>. Както обаче посочих по-горе, прилагането на задълбочен тест, когато са налице ограничителни мерки, не намира опора в неотдавнашната практика на Съда. Впрочем, както припомня Общият съд, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>по-широката цел да се поддържат мирът и международната сигурност […] може да оправдае отрицателни последици, дори съществени, които произтичат за някои икономически оператори от решенията за прилагане на актовете, приети от Съюза с оглед на реализирането на тази основна цел<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Точка 45 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, като тези последици са обосновани само когато са резултат на законосъобразно действие на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. При това положение се съмнявам, че от тази констатация могат да се извлекат каквито и да е поуки, когато трябва да се реши дали е налице или не достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Следователно, докато класическата съдебна практика изисква да се прецени дали укоримото поведение представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>явно и сериозно неспазване на задължения<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>, Общият съд е проверил за явно и неизвинимо неизпълнение на задължения. Вземането предвид на данните, с които Съветът не е разполагал към момента на приемане на спорните мерки, е проява на последиците от промяната на парадигмата, скрита в това привидно единствено семантично приплъзване, тъй като се оказва, че то наистина спада към контрола върху <HT TYPE="ITALIC">извинимостта</HT> на поведението на съответната институция. Така симптомът за грешката при прилагане на правото, която, както ще докажа подробно в това заключение, ще изкриви, а оттам и ще опорочи анализа на Общия съд, се състои в значението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>достатъчно съществено нарушение<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, възприето от Общия съд.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>От друга страна, правното основание за възможността на Съвета да се позове на доказателства, следващи по време спорния акт — и по този начин да извини, a posteriori, укоримото поведение — не може да произтича, както твърди Общият съд в точка 49 от обжалваното съдебно решение, и от факта, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>за разлика от жалбата за отмяна, искът за извъндоговорна отговорност може да бъде предявен в срок от пет години от настъпването на обстоятелството, което е породило […] вреда[та]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>. Като твърди, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>институцията, чиято извъндоговорна отговорност е поставена под въпрос, по принцип има право да се позове в своя полза на всички релевантни обстоятелства, настъпили преди предявяване срещу нея в посочения срок на иска за обезщетение, а ищецът може да докаже размера и значимостта на претърпяната от него вреда, позовавайки се на обстоятелства, възникнали след предявяването на иска<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. точка 49 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и явно е смесил двете различни времеви плоскости, в които се разполагат двете също толкова различаващи се условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза. Всъщност, за да определи дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, съдът трябва да прецени възприетото от институцията поведение към момента на приемане на спорния акт — в случая, на индивидуалните решения, с които през 2010 г. на HTTS са наложени ограничителни мерки. В решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът не казва друго, когато констатира, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/><HT TYPE="ITALIC">към момента на приемането на спорните разпоредби</HT> вече е имало трайно установена практика, от която е произтичало задължението на Съвета в случай на оспорване да представи информацията или доказателствата в подкрепа на мотивите за приемането на ограничителни мерки<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Достатъчно същественото нарушение трябва да се разбира като понятие, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>замръзнало<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/> в конкретен момент, т.е. моментът на укоримото поведение. Впрочем, пак в контекста на дело C‑45/15 P, изглежда, че Съветът споделя такова статично схващане за достатъчно същественото нарушение, тъй като тогава поддържа, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>съдебната практика, съгласно която в случай на оспорване той следва да представи информация или доказателства в подкрепа на мотивите за приемането на ограничителни мерки […], не е била ясно установена <HT TYPE="ITALIC">към момента на приемането</HT> на първата от спорните разпоредби<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>. Обратно, вредата, която задължително настъпва след<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вредата може да настъпи и едновременно със събитието, което я е причинило, или веднага след него, но по дефиниция никога преди него.</P></NOTE> събитието, което я е причинило, може да се промени, по принцип да се влоши във времето, и съставлява динамичната съставна част от трите условия на извъндоговорната отговорност на Съюза. Следователно напълно логично е страната, която счита, че е претърпяла вреда в резултат на действието на институция, да може да се позове на обстоятелства, настъпили след събитието, причинило вредата — достатъчно същественото нарушение — за да удостовери наличието на посочената вреда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Както вече отбелязах, напълно склонен съм да допусна, че действията на Съвета във връзка с ограничителни мерки са подчинени на особени изисквания и те би трябвало надлежно да се вземат предвид, когато се преценява дали следва да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. От преписката обаче не се установява в конкретния случай на включването на HTTS в списъка чрез спорните мерки Съветът да се е сблъскал с такива изисквания и при всяко положение Съветът трябва да изясни сложността на положението, с което е трябвало да се справи <HT TYPE="ITALIC">в момента на приемането</HT> на ограничителните мерки, за да може съдът на Съюза евентуално да ги вземе предвид, когато определя дали укоримото поведение съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Поради това ми се струва, че общото заключение, което Общият съд прави в края на точка 51 от обжалваното съдебно решение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>ако доказателствата, предоставени от съответната институция в рамките на иск за обезщетение, бъдат приети за неотносими, когато […] тя е приела разглежданата мярка за замразяване на средства […], това би означавало сериозно да се възпрепятства ефективното упражняване на правомощията, възложени на институциите на Съюза в областта на ОВППС посредством Договорите, които предвиждат в подкрепа на прилагането на тази политика институциите да приемат необходимите ограничителни мерки<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>, най-малкото е съмнително и при всяко положение не може да освободи Съвета от подробното описание на такава опасност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От гореизложеното следва, че като е приел за достатъчно съществено нарушение само явното и неизвинимо неизпълнение на задължения и е разгледал укоримото поведение в светлината на данните и доказателствата, посочени след приемането на спорните мерки, Общият съд е изопачил контрола, който е трябвало да осъществи, и е опорочил доводите си с грешка при прилагане на правото. Ето защо първото основание следва да се уважи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Бих искал да добавя още няколко разсъждения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Питам се, като е приел, че Съветът може да се позовава на тези данни и доказателства след проявяването на укоримото поведение, до каква степен, без да има опасност да бъде упрекван в прилагане на двоен стандарт, Общият съд не е трябвало да вземе предвид, както твърди HTTS, и събитията, засегнали HTTS след 2010 г. В това отношение обаче бих искал да отбележа, че в частта, която засяга HTTS, Регламент № 961/2010 е отменен от Общия съд с решение от <DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, HTTS/Съвет, поради нарушение на задължението за мотивиране<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>. Тъй като Общият съд все пак не изключва възможността включването в списъка по същество да е било оправдано, той решава действието на незаконосъобразния регламент да се запази два месеца<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>)</P></NOTE>. На <DATE ISO="20120323">23 март 2012 г.</DATE> с Регламент (ЕС) № 267/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Регламент на Съвета от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="088" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 88, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> се отменя Регламент № 961/2010, в който HTTS е било отново включено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2012<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Регламент за изпълнение на Съвета от <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 година</DATE> за изпълнение на Регламент № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="019" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 19, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ> и поправка в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="031" PAGE.FIRST="7" DATE.PUB="2012">ОВ L 31, 2012 г., стр. 7</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, но запазва включването на фирмата на HTTS в списъка поради същите съображения, както Регламент за изпълнение № 54/2012. С решение от <DATE ISO="20130612">12 юни 2013 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑128/12 и T‑182/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:312">EU:T:2013:312</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, Общият съд отменя това запазване на фирмата на HTTS в списъка, считано от <DATE ISO="20130822">22 август 2013 г.</DATE>, като санкционира липсата на конкретни доказателства на разположение на Съвета и явната грешка в преценката на тази институция. На <DATE ISO="20131115">15 ноември 2013 г.</DATE>, като приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Регламент за изпълнение на Съвета от <DATE ISO="20131115">15 ноември 2013 година</DATE> за прилагане на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="306" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2013">ОВ L 306, 2013 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>). Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS и Bateni/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, Съветът отново включва HTTS в списъка. Общият съд отменя регламента за изпълнение в частта, която засяга жалбоподателя поради липса на основание за включване в списъка. Когато се произнася по искането на Съвета да бъде запазено действието на отменения акт във времето, Общият съд го отхвърля именно поради факта че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>характерно за начина, по който Съветът е разгледал преписките на жалбоподателите в административен порядък е неполагането на дължимата грижа<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS и Bateni/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Общият съд откроява факта, че тогава е ставало въпрос за третото поредно отменително решение, отнасящо се до HTTS<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS и Bateni/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). На тази дата включването на IRISL, HDSL и на SAPID в списъка също е отменено: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS и Bateni/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0018">18</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Последното посочено решение е от <DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, а предявеният от HTTS иск за обезщетение пред Общия съд, от своя страна, е от <DATE ISO="20151125">25 ноември 2015 г.</DATE>, така че трите постановени от Общия съд<?PAGE NO="9"?> отменителни решения и последната констатация за неполагане на дължимата грижа от страна на Съвета по същия начин биха могли да представляват доказателства в подкрепа на явното и сериозно неизпълнение на задължения от страна на Съвета още при първото включване в списъка чрез спорните мерки, ако логиката, следвана от Общия съд в обжалваното съдебно решение, трябва да се приложи и в полза на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>При това положение признавам, че имам известни затруднения да съвместя разсъжденията на Общия съд, изложени в точка 46 и сл. от обжалваното съдебно решение — с които Общият съд признава на Съвета възможността да се позовава на данни и доказателства, които не е притежавал към датата на укоримото поведение, за да се противопостави на упрека за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза — с точка 73 от същото решение, в която Общият съд постановява, че поведението на Съвета след <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 г.</DATE> не е относимо, когато се установява дали Съветът е нарушил достатъчно съществено ефективната съдебна защита на жалбоподателя, поради факта че предмет на спора не е било искането за поправяне на вредата, която се твърди, че HTTS е претърпяло поради повторното му включване в списъците след решенията от <DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, и от <DATE ISO="20130612">12 юни 2013 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑128/12 и T‑182/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:312">EU:T:2013:312</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, а само поправянето на претърпените от него вреди в периода между <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> и <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>На последно място, съгласен съм с довода на Общия съд, че жалбата за отмяна и искът за обезщетение са два самостоятелни способа за защита и евентуалната отмяна на акт не представлява достатъчно доказателство за достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. точка 48 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. В конкретния случай, поставен днес за разглеждане от Съда, обаче се питам дали самостоятелността може да стигне дотам, че да доведе до отказ a posteriori от констатацията, довела до отмяната. С други думи, докато по дело T‑562/10 Общият съд отменя едната от двете спорни мерки поради нарушение на задължението за мотивиране, оказва се, че в рамките на иска за обезщетение на Съвета е разрешено да поправи a posteriori първоначалната незаконосъобразност по такъв начин, че в крайна сметка да неутрализира действието на отмяната за целите на обезщетяването. Вече не става въпрос само да се провери дали санкционираната в рамките на производството по жалбата за отмяна незаконосъобразност е достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, а да се стигне до отказ от самата констатация на тази незаконосъобразност, която следователно би могла да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>изчезне<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/> в рамките на иска за обезщетение. Още веднъж обаче, при липсата на сериозни затруднения, посочени от Съвета, и на опасност от поставяне под съмнение на ефективността на ОВППС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0043"><P>Самият Общ съд, изглежда, вече не вярва, че в случая на HTTS съществуват такива затруднения или опасности: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150918">18 септември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS и Bateni/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑45/14</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2015:650">EU:T:2015:650</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0063">63</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и сл.).</P></NOTE>, се питам дали в областта на ограничителните мерки, ако се дава знак на Съвета, че при каквито и условия да осъществява незаконосъобразната си дейност, винаги ще бъде в състояние да обоснове ex post своите действия, това няма да наклони прекалено много везните към институцията в ущърб на правата на правните субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0044"><P>За да бъда напълно изчерпателен, ще припомня, че когато се упражнява контрол за законосъобразност на решение на Комисията от почти наказателно естество, прието в област, в която съдът на Съюза упражнява пълен и цялостен контрол, за да бъде зачетено правото на защита, посоченият съд може да допусне доказателства, които не са били известни на Комисията към момента на приемане на решението ѝ. Оказва се обаче, че тази възможност е много ограничена и се прилага само в полза на лицата, които възнамеряват да се защитават срещу действията на институцията, но не и обратното. Като пример вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Galp Energía España и др./Комисия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑603/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:38">EU:C:2016:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, и дали няма да насърчи политика на превантивно включване в списък без действително или сериозно мотивиране, тъй като само поведение, което е не просто <HT TYPE="ITALIC">сериозно</HT>, а <HT TYPE="ITALIC">изключително сериозно</HT>, би могло да доведе едновременно до отмяната и ангажирането на отговорността на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>Сега преминавам към анализа на другите основания на жалбата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По другите основания на жалбата</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Както обявих<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0045"><P>Вж. точка 14 от настоящото заключение.</P></NOTE>, анализът на тези основания ще бъде по-кратък, още повече че тяхното разглеждане се вписва в продължението на анализа на първото основание и на установената във връзка с него грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По второто основание, с което се твърди грешка при прилагане на правото, доколкото Общият съд приел, че преценката на Съвета относно това, че HTTS трябва да се счита за дружество, притежавано или контролирано от IRISL, при всяко положение, не е сериозна и неизвинима грешка или явна грешка в преценката</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обобщение на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>По същество критиките на жалбоподателя са насочени главно срещу точки 56—63 от обжалваното съдебно решение. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел в точка 56, че качеството на дружество, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>притежавано или контролирано от друго дружество<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>, въз основа на което са му били наложени спорните мерки, трябвало да се преценява без изобщо да се вземат предвид отношенията на собственост. На следващо място, HTTS упреква Общия съд за становището му, че данните, предоставени от Съвета a posteriori, са се оказали улики, достатъчни за да може той да приеме, че жалбоподателят вероятно е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>[к]онтролиран от IRISL [и/]или действащ от [негово] име<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>. HTTS упреква Общия съд и за това, че не е взел предвид последващото развитие в практиката си, по-специално във връзка с включването на IRISL в списъка, докато в същото време се е основал на данните, предоставени от Съвета след приемането на спорните мерки, за да заключи, че няма достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. От друга страна, спорните мерки не позволявали включването в списъка на дружество, което действало единствено от името на IRISL.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>От своя страна Съветът иска да бъде отхвърлено второто основание. HTTS извършило неправилен прочит на точка 56 от обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд не бил постановил, че отношенията на собственост нямат никакво значение при преценката дали са били изпълнени материалните критерии за включване в списъка. Що се отнася до отчитането от Общия съд на данните, представени след издаването на спорните мерки, в резултат на което той прави извод, че има основание да се приеме, че HTTS е [к]онтролирано от IRISL [и/]или действащо от [негово] име, Съветът препраща към изложеното от него становище в рамките на първото основание. Впрочем от спорните мерки ясно се установявало, че критерият за включване в списъка е алтернативен и наистина се отнася както за случая на дружество, контролирано от IRISL, така и за дружество, действащо от негово име. Съветът одобрява анализа на Общия съд относно различните данни и твърди, че той могъл да заключи, без да допуска грешка при прилагане на правото, че няма достатъчно съществено нарушение, тъй като с оглед на посочените данни HTTS вероятно е отговаряло на условията, необходими, според спорните мерки, за да бъде включено в списъка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Комисията по същество споделя становището на Общия съд и счита за недопустим довода за неправилна преценка на фактическите обстоятелства, в резултат на която Общият съд прави извод, че може да се счита, че жалбоподателят отговаря на критерия за включване в обхвата на спорните мерки, доколкото HTTS изобщо не твърдяло, че е налице изопачаване на фактите и традиционно контролът на Съда в рамките на обжалване се свеждал до правните въпроси.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="11"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Упрекът, отправен по отношение на точка 56 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отхвърли в самото начало, тъй като, както твърди Съветът, жалбоподателят прави неправилен прочит на посочения текст. Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е постановил, че дружество може да бъде квалифицирано като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>дружество, притежавано или контролирано от друго дружество<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, при положение че това друго дружество може да влияе върху търговските решения на съответното дружество дори ако липсва каквото и да е правоотношение на собственост. Това не означава, че не е отдадено никакво значение на евентуално правоотношение на собственост, а просто че липсата на каквото и да е правоотношение на собственост не е достатъчна, за да се приеме, че критерият не е изпълнен, още повече че посоченият критерий е ясно формулиран като алтернативен и се отнася било до положение на притежаване, било до положение на контрол. От тези съображения следва също че оплакването, че спорните мерки не позволявали включването в списъка на дружество, което само действало от името на IRISL, трябва да се отхвърли като неоснователно, предвид самата формулировка на критерия за включване в обхвата на спорните мерки. В тълкуването на Общия съд на съдържанието на критериите няма грешка при прилагане на правото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Освен това от точка 58 и сл. от обжалваното съдебно решение се установява, че в конкретния случай, поставен за разглеждане, и при условията, изяснени в точки 42—53 от посоченото решение, Общият съд прилага теста, чиято цел е да се определи дали е налице явно съществено нарушение на правото на Съюза. При проверката дали укоримото нарушение на материалните условия за включване в списъка може да бъде такова нарушение, Общият съд прави извод, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>информацията и доказателствата, представени от Съвета в конкретния случай, съставляват релевантни, достатъчно точни и съгласувани улики, които позволяват да се приеме в рамките на настоящия иск за обезщетение, че най-малкото е вероятно HTTS да е „било под контрола и/или [да] е действало от името на IRISL<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0046"><P>Вж. точка 58 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Така, докато Съветът признава, че към момента на включването в списъка през 2010 г. не е разполагал с данни или доказателства, и от друга страна, към тази дата не е представил специфичните и конкретни основания за включването на HTTS в списъка<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0047"><P>Установявам, че всъщност мотивите, посочени в спорните мерки като основания за включването в списъка, просто преповтарят самия критерий за включване в списъка.</P></NOTE>, фактът, че той разполага с тях, впоследствие придава на включването в списъците през 2010 г. <HT TYPE="ITALIC">вероятна</HT> обоснованост според Общия съд, който при това положение отхвърля наличието на достатъчно съществено нарушение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0048"><P>Отбелязвам, че по отношение на контрола за законосъобразност на основанията за ограничителна мярка постоянната съдебна практика предвижда, че съдебният контрол не може да се сведе до преценка на абстрактната правдоподобност на изложените основания, а трябва да обхване въпроса дали тези основания, или поне едно от тях, считано само по себе си за достатъчно, за да обоснове посочените актове, са подкрепени с доказателства: вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181219">19 декември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Azarov/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑530/17 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:1031">EU:C:2018:1031</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В тези съображения е допусната същата грешка при прилагане на правото като установената при първото основание, защото те са негово естествено продължение, тъй като тук Общият съд прилага на практика това, което преди това се опитва да обоснове от по-теоретична гледна точка. Ето защо не считам, както изтъкват Съветът и Комисията, че това е просто опит на HTTS да подложи на критика преценката на фактите, която освен в хипотезата на изопачаване, каквото то впрочем не твърди, излиза извън обхвата на контрол на Съда в рамките на производството по обжалване. По същите съображения като изложените във връзка с първото основание следва да се заключи, че Общият съд не е взел предвид правилната времева плоскост — тази на укоримото поведение. С други думи, и за да използвам медицинска терминология, ако съм определил правилно симптома в грешката при прилагане на правото,<?PAGE NO="12"?> съдържаща се в точка 42 и сл. от обжалваното съдебно решение, очевидно е, че болестта се е проявила в точка 58 и сл., така че в крайна сметка е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>поразен<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/> целият анализ, направен във връзка с установяването на достатъчно съществено нарушение, в случая на материалните условия за включване в списъка, поради непълнота на доказателствата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Споделям и объркването на жалбоподателя във връзка с констатацията на Общия съд в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/><HT TYPE="ITALIC">при включването на фирмата на</HT> ищеца в спорните списъци, […], включванията на фирмите на IRISL, HDSL и на SAPID все още не са били отменени<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0049"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. В отговор на това оплакване Общият съд отказва да вземе предвид сочените от жалбоподателя обстоятелства, настъпили след приемането на спорните мерки. Така той очевидно не изхожда от същия момент като този, който взема предвид, когато преценява поведението на Съвета и обстоятелствата, на които последният се позовава. За пореден път Общият съд е разрешил на Съвета това, което е отказал на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Ето защо съображенията на Общия съд, изложени във връзка с оплакването за достатъчно съществено нарушение на материалните условия за включване в списъка, поради факта че Съветът не бил установил въз основа на достатъчно доказателства, че HTTS е било контролирано от IRISL, са опорочени от грешка при прилагане на правото. Следователно второто основание трябва да се уважи.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По третото и четвъртото основание, разгледани заедно</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Обобщение на доводите на страните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>В рамките на третото и четвъртото основание, които следва да се разгледат заедно, HTTS по същество твърди, от една страна, че като не приел, че незаконосъобразността, установена по отношение на Регламент № 961/2010, е засегнала законосъобразността на Регламент за изпълнение № 668/2010, тъй като жалбоподателят не е подал жалба за отмяна срещу последния регламент, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото. Следователно така установената презумпция за законосъобразност на Регламент за изпълнение № 668/2010 трябвало да бъде оборена и не било възможно нарушението на задължението за мотивиране, опорочаващо Регламент за изпълнение № 668/2010, да се обоснове с последващи мотиви, както е направил Общият съд в точки 89 и 90 от обжалваното съдебно решение. От друга страна, HTTS твърди, че в точка 88 от обжалваното съдебно решение е допусната грешка при прилагане на правото, като трябва да се счита, че непълнотата на мотивите може да открие възможност за право на обезщетение. HTTS припомня основополагащото значение на задължението за мотивиране и връзката му с ефективната съдебна защита, както произтича от решение на Общия съд, Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0050"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141125">25 ноември 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>T‑384/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:986">EU:T:2014:986</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Общият съд не можел просто да изтъкне, че по принцип непълнотата на мотивите не е в състояние да ангажира отговорността на Съюза, а трябвало да провери дали в поставения му за разглеждане конкретен случай нарушението на задължението за мотивиране е довело до нарушение на ефективната съдебна защита на жалбоподателя, което може да предостави право на обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съветът по същество иска тези две основания да бъдат отхвърлени. От една страна, Общият съд правилно приел, че обхватът на решение на Общия съд от <DATE ISO="20111207">7 декември 2011 г.</DATE>, HTTS/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0051"><P><REF.DOC.ECR><NO.CASE>T‑562/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2011:716">EU:T:2011:716</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>.</P></NOTE>, е ограничен само до Регламент № 961/2010. Общият съд правилно постановил също че в рамките на предявения пред него иск HTTS следвало да изложи самостоятелни доводи, за да докаже, че и Регламент за изпълнение № 668/2010 бил засегнат от нарушение на<?PAGE NO="13"?> задължението за мотивиране, което то не направило. От друга страна, той твърди, че изключването на възможността за поправяне на вредите при наличието на непълнота на мотивите било обосновано поради ограничената компенсаторна функция на правото на обезщетение, за да се запази способността за действие на институциите на Съюза. Впрочем Общият съд само припомнил постоянната съдебна практика. HTTS не доказало връзката между нарушението на задължението за мотивиране и евентуалното засягане на ефективната му съдебна защита, което произтекло от него, нито как то му е попречило да упражни правото си на защита. Впрочем частта от решение Safa Nicu Sepahan/Съвет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0052"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141125">25 ноември 2014 г.</DATE> (<NO.CASE>T‑384/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:986">EU:T:2014:986</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0068">68</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0069">69</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, на която то се основава, не била свързана с тази проблематика, а по-скоро се отнасяла до контрола за обоснованост на тогава разглежданите ограничителни мерки. При всяко положение било достатъчно жалбоподателят да може да се запознае с мотивите в рамките на иска за обезщетение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Комисията по същество споделя становището на Съвета.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Третото и четвъртото основание се отнасят до частта от обжалваното съдебно решение, в която се проверява дали нарушение на задължението за мотивиране на спорните включвания в списъка представлява достатъчно съществено нарушение, като за целите на доказването HTTS се позовава главно на решението, с което поради липса на мотиви Общият съд отменя Регламент № 961/2010 в частта, която засяга жалбоподателя. Впрочем от изложението във връзка с този преглед се оказва, че доводите на жалбоподателя се отнасят и до тематиката, свързана с ефективната съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0053"><P>Вж. точки 74—78 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до оплакването относно презумпцията за законосъобразност на Регламент за изпълнение № 668/2010, тъй като HTTS не е подало жалба за отмяна срещу него, всъщност Общият съд правилно е постановил, че въз основа на решението, с което той само отменя Регламент № 961/2010, не може да се направи никакъв извод за незаконосъобразността на Регламент за изпълнение № 668/2010 и че HTTS е трябвало да докаже причините, поради които според него включването му в Регламент за изпълнение № 668/2010 е можело да се квалифицира като достатъчно съществено нарушение на задължението за мотивиране, възложено на Съвета. Ето защо това оплакване трябва да се отхвърли като неоснователно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>На следващо място, ще посоча, че точка 89 от обжалваното съдебно решение, според която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>в рамките на настоящото искане за обезщетение <HT TYPE="ITALIC">законосъобразността</HT> на разглежданата ограничителна мярка трябва във всички случаи да бъде преценена и в светлината на последващите мотиви, изложени от Съвета в неговото Решение 2012/35/ОВППС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0054"><P>Решение от <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="019" PAGE.FIRST="22" DATE.PUB="2012">ОВ L 19, 2012 г., стр. 22</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE><QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0055"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T-692/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:890">EU:T:2017:890</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>). Курсивът е мой.</P></NOTE>, е нова проява на грешката при прилагане на правото, която Общият съд е допуснал във връзка с постановките, от които изхожда в анализа си. Терминологичната строгост, която трябва да е водеща за доброто разбиране на понятията и за разграничаването на способите за защита, ме подтиква да отбележа, че в тази точка става въпрос за Регламент № 961/2010 и че въпросът за неговата законосъобразност е разрешен окончателно в решение, с което Общият съд постановява отмяната му в частта, която засяга HTTS. Тази точка 89 обаче явно поддържа неяснотата и навежда на мисълта, че незаконосъобразността, установена в рамките на жалбата за отмяна, може отново да подлежи на обсъждане в рамките на иска за обезщетение. Надявам се, че показах в достатъчна степен, че това не е възможно. При всяко положение става ясно и че когато преценява дали нарушението на задължението за мотивиране на Съвета при<?PAGE NO="14"?> включването на жалбоподателя в списъка с Регламент № 961/2010 е било достатъчно съществено нарушение, Общият съд отново, както правилно отбелязва HTTS, взема предвид доводите след 2010 г.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0056"><P>Вж. точка 90 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>, опорочавайки по този начин съображенията си. Следователно, тъй като това оплакване е основателно, третото основание трябва да се уважи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Колкото до въпроса за системното изключване на отговорността на Съюза в случай на непълнота на мотивите на даден акт, от обжалваното съдебно решение се установява, че според самия Общ съд изложените от HTTS доводи във връзка с нарушението на задължението за мотивиране могат да бъдат допълнени чрез позоваването на принципа на ефективна съдебна защита<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0057"><P>Вж. точка 78 от обжалваното съдебно решение.</P></NOTE>. Дори да се предположи, че посочената в точка 88 от обжалваното съдебно решение съдебна практика, според която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>непълнотата на мотивите на даден акт не е основание за ангажиране на [извъндоговорната] отговорност на Съюза<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>, се прилага при същите условия в случай на ограничителни мерки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0058"><P>Всъщност въпросът може да се постави, като се има предвид личният им характер и значителните последици, до които те могат да доведат, за правата и свободите на посочените лица и дружества (вж. по-специално т. 40 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170530">30 май 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Safa Nicu Sepahan/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑45/15 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:402">EU:C:2017:402</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Струва ми се, че Съдът не се е произнасял по въпроса дали съдебната практика, установена във връзка със задължението за мотивиране на подзаконовите актове, е непосредствено приложима за ограничителните мерки, който не е пряко поставен в рамките на настоящата жалба, тъй като единственото достъпно решение е решение на Общия съд от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20070711">11 юли 2007 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sison/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑47/03</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2007:207">EU:T:2007:207</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0238">238</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, при всяко положение изглежда, че Общият съд не се е спрял на тази констатация, за да отхвърли основанието, а е отишъл по-далеч в анализа си, видно от използвания в точка 89 израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>[п]ри това положение<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, за да провери, използвайки според мен неправилна методика, дали представените през 2012 г. мотиви са могли да изяснят не само на жалбоподателя, но и на Общия съд основанията за включване на HTTS в списъка и причините за вредите, които се твърди, че са претърпени. Така, макар и след съвсем минимален анализ, Общият съд наистина разглежда възможността — quod non — нарушението на задължението за мотивиране да е било с такъв интензитет, че да е засегнало съществено ефективната съдебна защита на HTTS. Поради това четвъртото основание трябва да се отхвърли.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">В.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Заключение на анализа</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>Поради грешката при прилагане на правото, която опорочава съображенията на Общия съд и разгръща действието си в целия анализ относно наличието на достатъчно съществено нарушение, предлагам на Съда да уважи първото, второто и третото основание на жалбата. От друга страна, считам, че етапът на производството не позволява Съдът да реши спора поради три причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Най-напред, както вече изясних, Общият съд не е извършил подходящия тест, когато преценява дали е налице достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. Без да се засяга резултатът, до който би стигнал анализ на достатъчно същественото нарушение, основан на правилен тест, за извършването му ще бъде необходимо да се преценят фактически обстоятелства, свързани с положението, такова каквото е било през 2010 г., които ми се струва, че не се съдържат в преписката, представена на Съда.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>На следващо място, ако се предположи, че извършването на посочения тест доведе до заключението, че първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза е изпълнено, остава да се определи дали това се отнася и за другите две условия. Както обаче припомних по-горе<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0059"><P>Вж. точка 9 от настоящото заключение.</P></NOTE>, тъй като Общият съд завършва анализа си с констатацията, че няма достатъчно съществено нарушение, той не се произнася по другите условия. Впрочем представената пред Съда преписка не би му позволила да разреши сам тези въпроси.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="15"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>На последно място, ако се предположи този път, че са изпълнени всички условия, за да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съюза, остава да се определи размерът на обезщетението за вредата/вредите и/или да се вземе становище по изложения от Съвета довод относно погасяването по давност на иска за обезщетение, довод, който не е разглеждан от Общия съд, и следователно е нямало как да бъде разискван от страните в хода на производството по обжалване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>По всички тези причини и без да се предрешава изводът, до който ще стигне Общият съд в края на анализ, в който не е допусната никаква грешка при прилагане на правото, относно първото от условията, необходими за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза, предлагам на Съда да върне делото на Общия съд съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Тъй като според анализа ми делото трябва да бъде върнато на Общия съд, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски в съответствие с член 137 от Процедурния правилник, приложим за производството по обжалване съгласно член 184, параграф 1 от посочения правилник.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">VI.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>С оглед на изложеното дотук предлагам на Съда да постанови:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>1)</NO.P><TXT>Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171213">13 декември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>HTTS/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑692/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2017:890">EU:T:2017:890</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за ново разглеждане.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Не се произнася по съдебните разноски<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>