(1)

На 7 юни 2019 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса в Европейския съюз („Съюза“) на продукти от стъклени влакна с непрекъсната нишка („ПМСВ“ — „подсилващи материали от стъклени влакна“) с произход от Египет в съответствие с член 10 от основния регламент.

(2)

Комисията публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз (2) („известието за започване“).

(3)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 24 април 2019 г. от Европейската асоциация на производителите на стъклени влакна („жалбоподателя“ или „APFE“) от името на производители, които представляват 71 % от общото производство в Съюза.

(4)

Комисията установи по време на разследването наличието на допълнителни доказателства за имащи отношение субсидии, които не бяха изцяло включени в известието за започване. Поради това в съответствие с член 10, параграф 7 от основния регламент Комисията реши да включи тези субсидии в обхвата на настоящото разследване и съответно да измени известието за започване.

(5)

На 12 февруари 2020 г. Комисията публикува известие за изменение на известието за започване в Официален вестник на Европейския съюз (3). В това отношение бе добавена бележка към досието и правителството на Египет (ПЕ) бе поканено на консултации относно тези допълнителни субсидии.

(6)

На 7 март 2020 г. с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/379 на Комисията (4) („регламента за временните мерки“) Комисията наложи временни изравнителни мита върху вноса в Съюза на ПМСВ с произход от Египет.

(7)

Както се посочва в съображение 27 от регламента за временните мерки, разследването на субсидирането и вредата обхваща периода от 1 април 2018 г. до 31 март 2019 г. („разследвания период“, или „РП“), а разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата, обхваща периода от 1 януари 2016 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

(8)

Въз основа на публикуването на известие за изменение на известието за започване в Официален вестник на Европейския съюз(вж. съображение 4 по-горе) Комисията изпрати искане за информация до ПЕ, до производителя износител и до правителството на Китайската народна република („ПКНР“).

(9)

Искането за информация до ПЕ беше изпратено с цел пълно разследване на сътрудничеството между ПЕ и ПКНР в полза на производителя износител. С оглед на участието на ПКНР и тясното сътрудничество с ПЕ по отношение на субсидирането, предоставено за ПМСВ с произход от Египет („продуктът, предмет на разследването“), Комисията определи ПКНР като заинтересована страна по разследването и отправи към ПКНР искането за информация, изпратено до ПЕ, с покана да сътрудничи в разследването. ПКНР така и не отговори на поканата на Комисията и не беше регистрирано като заинтересована страна по разследването.

(10)

След публикуването на известието за изменение на известието за започване и след получаването от страна на ПЕ на искането за информация ПЕ отбеляза, на първо място, че от него не може да се иска да предоставя информация или да координира отговора на лица, било то държавни или частни, които са извън обхвата на неговата компетентност.

(11)

На второ място, ПЕ отбеляза, че исканата от Комисията информация е извън обхвата на неговата компетентност. Според ПЕ Комисията е стоварила върху правителството прекомерно бреме с искането си за предоставяне на информация, която не е необходима за целите на разследването.

(12)

На трето място, ПЕ заяви, че всъщност Комисията е включила Китайската народна република („КНР“, или „Китай“) в обхвата на това разследване, без да я покани за консултации преди започването на процедурата.

(13)

На четвърто място, ПЕ отбеляза, че в основния антисубсидиен регламент се предвижда, че субсидия съществува само ако „е налице финансово участие от страна на правителството в държавата на произход или износ“. ПЕ отбеляза, че известието за изменение на известието за започване на процедура се отнася до субсидии, за които се твърди, че са отпуснати от правителството на КНР („ПКНР“). Следователно чрез известието за изменение на известието за започване на процедура Комисията е нарушила основния антисубсидиен регламент, като е включила в разследването финансови участия, които не може да се считат за субсидии съгласно правото на ЕС.

(14)

И накрая, ПЕ твърди, че искането за информация е било в действителност първоначалният въпросник, който е трябвало да се изпрати на ПКНР. Ето защо, предоставяйки 15 дни за отговор вместо 30, Комисията е нарушила член 12.1.1 от Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки („Споразумението за СИМ“) и член 11, параграф 2 от основния регламент.

(15)

Комисията изрази несъгласие със становищата на ПЕ. Относно липсата на компетентност на ПЕ и de facto включването на ПКНР в разследването като страна на износа Комисията счита, че разследваните от нея субсидии са предоставени в рамките на сътрудничеството между ПЕ и ПКНР. Следователно е можело субсидиите да се отнесат към Египет по силата на това, че Египет признава и приема мерките на ПКНР като свои собствени мерки. Констатациите по този въпрос са представени подробно в раздел 3.2.2 по-долу.

(16)

Освен това Комисията отбеляза, че е отправила искане до ПКНР за предоставяне на информация, свързана с общата правна уредба на банковия сектор в Китай, както и във връзка с финансовите институции в Китай, тъй като ПE е правителството, предмет на настоящото разследване, а тези субсидии може да бъдат отнесени към него, както е обяснено в раздел 3.2.2 по-долу. Следователно така поисканата информация е необходима на Комисията, за да се установи наличието на субсидиране.

(17)

Освен това Комисията даде и пряка възможност на ПКНР да се регистрира като заинтересована страна и да предостави директно исканата информация по тези въпроси. В действителност, както е обяснено в съображения 96 и 97 по-долу, ПE съвместно с ПКНР е създало механизъм за управление с три административни нива, предвиден в член 8 от Споразумението за Египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество от 2016 г., сключено между Министерството на търговията на КНР и Общия орган за икономическата зона на Суецкия канал. Този механизъм е създаден, inter alia, с цел справяне с проблемите, които може да повлияят върху работата на зоната за сътрудничество (като по този начин се включва налагането на изравнителни мита върху износа от тази зона).

(18)

Следователно, дори и ПЕ да не е разполагало с част от поисканата информация, Комисията счете, че ПE е имало всички необходими средства, за да получи необходимата информация от ПКНР.

(19)

Освен това Комисията изрази несъгласие с ПE относно квалификацията на искането за информация. Изпращането на това искане беше извършено месеци след изпращането на първоначалния въпросник, предназначен за ПE. Искането за информация беше нужно на Комисията за събиране на допълнителни данни, необходимостта от които бе установена след получаването на допълнителните доказателства, събрани в хода на разследването. В този контекст Комисията отбеляза, че ПE вече е било получило първоначалния въпросник и са му били предоставени 37 дни за отговор.

(20)

Освен това Комисията отбеляза, че действителното съдържание на искането за информация е било ограничено до други, имащи отношение субсидии, установени в хода на разследването, а нивото и обема на искането за информация по никакъв начин не може да се сравнява с тези на първоначалния въпросник. Накрая Комисията отбеляза, че общото време, предоставено на ПE след искане за удължаване на срока за отговор на това искане за допълнителна информация, е 22 дни въпреки доста късния етап от процедурата.

(21)

По този начин, сравнявайки периода от време, определен на ПE за отговор на искането за предоставяне на доста обширната информация в първоначалния въпросник, с периода от време, предвиден за искането за допълнителна информация, Комисията заключи, че на ПE е било предоставено достатъчно време.

(22)

Предвид изложените по-горе съображения тези твърдения на ПE бяха отхвърлени.

(23)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бяха наложени временни изравнителни мита („разгласяване на временните заключения“), ПЕ и египетският производител износител внесоха писмени изложения, в които представиха своите становища относно временните заключения.

(24)

ПЕ и египетският производител износител получиха възможност да бъдат изслушани.

(25)

ПЕ беше изслушано също и от служителя по изслушванията при търговски процедури.

(26)

Комисията взе предвид коментарите, представени от заинтересованите страни, и ги разгледа, както подробно е описано в настоящия регламент.

(27)

Комисията не беше в състояние да провери изцяло данните, представени от производителя износител и от ПЕ, поради опасността от предаване на COVID-19 и последващите мерки за справяне с епидемията (5). Като се има предвид, че тази ситуация възникна на много късен етап от процедурата и че вече не беше възможно да се вземе друго решение (например да се организира заседание за кръстосана проверка на информацията от разстояние в други проверими източници в съответствие с известието на Комисията относно COVID-19), Комисията използва по изключение информацията, предоставена от тези страни, за изчисляването на субсидията, която беше проверена въз основа на цялата налична информация.

(28)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно изравнително мито върху вноса в Съюза на ПМСВ с произход от Египет („окончателно разгласяване“).

(29)

След окончателното разгласяване ПЕ, Jushi Group, жалбоподателите и група европейски потребители и дистрибутори на ПМСВ предоставиха в писмен вид своите становища относно окончателните констатации.

(30)

Страните, които поискаха да бъдат изслушани, получиха тази възможност. След окончателното разгласяване ПE и Jushi Group бяха изслушани от службите на Комисията.

(31)

Комисията взе предвид коментарите, представени от заинтересованите страни след окончателното разгласяване, и ги разгледа, както е описано в настоящия регламент.

(32)

Изложеното в съображение 27 от регламента за временните мерки беше потвърдено поради липсата на коментари относно разследвания период и разглеждания период.

(33)

Поради липсата на коментари относно обхвата на продукта, Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 44 и 48 от регламента за временните мерки.

(34)

Въз основа на информацията в жалбата в известието за започване, в известието за изменение на известието за започване и в отговорите на изготвения от Комисията въпросник и на искането за допълнителна информация в хода на разследването бяха разгледани твърденията за субсидиране чрез следните субсидии от ПЕ:

(35)

Твърдяното субсидиране в Египет се отнася за дружество в Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество („зоната SETC“). Зоната обхваща площ от 7,4 km2, която е разделена на първоначален район с площ 1,34 km2 и район на разрастване с площ 6 km2.

(36)

Тази специална икономическа зона е създадена съвместно от Китай и Египет и нейната история датира от 90-те години на миналия век. По това време тогавашният египетски президент посещава специални икономически зони на Китай и изразява желание да се възползва от опита на Китай по отношение на такива зони с цел да бъде създадена подобна зона в Египет. В резултат на това през 1997 г. министър-председателите на Китай и на Египет подписват меморандум за разбирателство, в който двете страни „се договарят да си сътрудничат в разработването на свободна икономическа зона в северната част на Суецкия залив чрез споделяне на китайския опит за създаване на специални икономически зони, чрез участие в модернизирането на свързаните със зоната проучвания и чрез насърчаване на съответния стопански сектор в Китай с цел осигуряване на участие в проектите, които ще бъдат реализирани в зоната“ (6).

(37)

След подписването на това споразумение Китай определя Tianjin Teda Investment Holding Co. Ltd. („Tianjin TEDA“) — държавно дружество на администрацията на община Tianjin, за изпълнението на тази задача от китайска страна. По-късно Tianjin TEDA, администрацията на Суецкия канал в Египет, Националната банка на Египет и четири египетски държавни предприятия създават египетско-китайско съвместно предприятие („ECJV“) с цел разработване и изграждане на икономическата зона. Китайската страна притежава 10 % от акциите на ECJV, а египетската страна — 90 %. През 1998 г. мухафаза Суец прехвърля съответната площ в икономическата зона в северозападната част на Суецкия залив на ECJV. В следващите няколко години обаче проектът не напредва особено много (7).

(38)

През 2002 г. един по-обширен район с площ 20 km2, в който се намира зоната SETC — икономическата зона в северозападната част на Суецкия залив, официално е обявен от ПЕ за специална икономическа зона („SEZone“) (8). При този статут на зоната SETC разпоредбите на египетския Закон № 83/2002 относно икономическите зони със специално предназначение („Закон 83/2002“) стават приложими и за нея.

(39)

През 2006 г. развитието на зоната получава нов тласък, когато Китай решава допълнително да насърчи китайските дружества да инвестират в чужбина чрез стратегията за глобално развитие („Go Global Policy“). В този контекст Министерството на търговията на Китай („MOFCOM“) предлага създаването на така наречените „задгранични зони за търговия и сътрудничество“ и зоната SETC става една от първите 18 официално одобрени зони (9). През 2006 г. на срещата на високо равнище в Пекин по време на Форума за сътрудничество между Китай и Африка председателят на КНР Ху Дзинтао обявява, че „през следващите три години на територията на африкански държави ще бъдат създадени три до пет задгранични зони за икономическо и търговско сътрудничество“. (10)

(40)

През 2007 г. MOFCOM организира търг за определяне на изпълнители за развитието на втората група официално одобрени задгранични зони за търговско и икономическо сътрудничество. Tianjin TEDA печели търга за зоната SETC. През октомври 2008 г. Tianjin TEDA учредява съвместно предприятие с Китайско-африканския фонд за развитие, за да основе China-Africa TEDA Investment Co. Ltd. („TEDA Китай — Африка“) като основен субект за китайски инвестиции в зоната за сътрудничество. TEDA Китай — Африка, се обединява с ECJV с цел учредяване на ново дружество, наречено Egypt TEDA Investment Co. („TEDA — Египет“), което да даде тласък на развитието на зоната SETC в Египет. В това ново дружество китайската страна притежава 80 % от акциите, а египетската страна (представлявана от ECJV) — 20 %. След официалното учредяване на дружеството през 2008 г. работата в зоната започва да се развива с бързи темпове. На 7 ноември 2009 г. тогавашните министър-председатели на двете държави откриват официално първоначалния район и обявяват зоната SETC за важен проект за сътрудничество в областта на икономиката и търговията между двете страни (11). До края на 2011 г. е завършена цялата инфраструктура в първоначалния район (12).

(41)

През 2012 г., след гражданските вълнения в Египет, президентът Морси прави официално посещение в Китай, по време на което посочва зоната като ключов проект на двустранното сътрудничество между двете страни и изразява надежда, че все повече и повече китайски предприятия ще инвестират в Египет чрез зоната и чрез последващи проекти, като по този начин ще вземат участие в програмата за възстановяване на Египет (13).

(42)

През 2013 г. TEDA — Египет, и египетските власти сключват договор за земята на района на разрастване, чиято площ е 6 km2. През 2013 г. задграничните зони за търговско и икономическо сътрудничество, например зоната SETC, получават допълнителен тласък за развитие под егидата на инициативата „Един пояс, един път“. Така задграничните зони се превръщат във важна предпоставка за „разширяване“ на инвестициите на китайските дружества. В резултат на това, особено след 2013 г., зоната SETC се споменава в почти всички важни текстове за сътрудничество между правителствата на двете страни (14).

(43)

През 2014 г. Египет дава началото на „План за развитие на коридора на Суецкия канал“. В контекста на този план през 2015 г. специалната икономическа зона официално е включена в по-обширната икономическа зона на Суецкия канал („SCZone“), обхващаща целия район около Суецкия канал с площ 461 km2. Понастоящем целият район се счита за „икономическа зона със специално предназначение“ в съответствие със Закон 83/2002 и неговите изменения (15).

(44)

През декември 2015 г. президентът Сиси посещава Китай, където обявява, че Египет приема предложението на председателя Си Дзинпин за сътрудничество в инициативата „Един пояс, един път“ и за по-нататъшно разработване на проекти в Египет. На 21 януари 2016 г. президентът и председателят официално откриват проекта за разширяване на зоната SETC с включване на 6-километровия район на разрастване. По време на официалното посещение на Си Дзинпин в Египет правителствата на двете държави подписват Споразумение между Министерството на търговията на Китайската народна република и Общия орган за икономическата зона на Суецкия канал на Арабска република Египет относно Суецката зона за икономическо и търговско сътрудничество от 21 януари 2016 г. („Споразумението за сътрудничество“). В Споразумението за сътрудничество се разясняват допълнително значението и правният статут на зоната SETC (16).

(45)

Основната цел на Споразумението за сътрудничество е да се осигури ясно разписана рамка за това сътрудничество и да му се придаде официална форма в рамките на инициативата „Един пояс, един път“, включително за подкрепата на ПКНР за фирми в чужбина. Въпреки изричните искания от страна на Комисията не са предоставени никакви подробности относно подготвителните дейности по Споразумението за сътрудничество.

(46)

Съгласно Споразумението за сътрудничество правителствата разработват съвместно зоната SETC. Те извършват това в съответствие със своите национални стратегии (инициативата „Един пояс, един път“ — за Китай, от една страна, и Плана за развитие на коридора на Суецкия канал — за Египет, от друга страна). За тази цел ПE предоставя земя, труд и определени данъчни облекчения, а китайските дружества, които работят в зоната, управляват производствените съоръжения със свои активи и мениджъри. За да се компенсира липсата на средства от египетска страна, ПКНР подкрепя този проект и чрез предоставяне на необходимите финансови средства на TEDA — Египет, и на китайските дружества, работещи в зоната SETC.

(47)

Производителят на ПМСВ, който работи в зоната SETC — Jushi Egypt, е дружество, регистрирано съгласно египетското право и е учредено от Jushi Group, китайско дружество майка. Дружеството майка на производителя на ПМСВ се притежава от Комисията за надзор и управление на държавните активи към Държавния съвет („SASAC“). Това дружество е получило одобрение от съответните китайски държавни органи (17) за създаване на дъщерно дружество в Египет. Дъщерното дружество се финансира със средства от Китай, използва материали за влагане и оборудване, внасяни от Китай, ръководи се от китайски мениджъри и използва китайско ноу-хау. То произвежда ПМСВ в Египет, които се изнасят за ЕС от зоната SETC.

(48)

За да се гарантира безпрепятственото прилагане на гореспоменатото споразумение за сътрудничество, двете правителства създават механизъм за консултации на три нива. В този контекст Общият орган за икономическата зона на Суецкия канал на Арабска република Египет и Общинската комисия за търговия на община Tianjin на Китайската народна република подписват Споразумение за сътрудничество относно създаването на административна комисия за Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество с цел провеждане на междуправителствени консултации на първо ниво. На второ ниво се създава Комитет за управление на Суецката зона за икономическо и търговско сътрудничество, за да се създадат условия за консултации на техническо равнище между компетентните китайски административни служби на община Tianjin и съответните компетентни служби на египетския орган за икономическата зона на Суецкия канал. Тези комисии провеждат редовни заседания от 2017 г. На трето ниво дружеството TEDA — Египет, и съответните египетски партньори докладват относно проблемите и трудностите на нивата на управление, посочени по-горе.

(49)

Както в своя въпросник и в искането си за предоставяне на информация, така и по време на извършеното контролно посещение, Комисията поиска от ПЕ да предостави определена информация за Суецката зона за икономическо и търговско сътрудничество в Египет. Наред с останалите въпроси, свързани с правната и с институционалната рамка, тези искания за информация се отнасяха също и до наличието на междуправителствени споразумения между Китай и Египет.

(50)

По-специално, след изменението на известието за започване Комисията поиска от ПE информация за функционирането на зоната SETC и за правното основание за нейното съществуване, с конкретно позоваване на сътрудничеството между ПE и ПКНР при създаването и превръщането на зоната SETC в средище за развитието на стопанска дейност, което да привлича инвеститори от Китай. Освен това Комисията поиска информация за контрола и управлението на зоната SETC от Egypt-TEDA Investment Company, от холдинга TEDA и от египетско-китайската съвместна работна група, както и за ролята на Китайско-африканския фонд за развитие („CAD“) в контекста на китайските инвестиции в чужбина. И накрая Комисията отправи запитване към ПE за статута на зоната SETC като задгранична зона за икономическо и търговско сътрудничество, одобрена от MOFCOM.

(51)

В отговор на искането за информация ПЕ предостави само част от исканата информация, оставяйки значителна част от искането без отговор.

(52)

ПЕ предостави информацията относно правното основание за съществуването на зоната SETC, като представи международните споразумения между ПЕ и ПКНР, които съставляват правната основа на тяхното сътрудничество, чиято цел е да бъдат облагодетелствани дружества като това на производителя износител, установени в зоната SETC.

(53)

Комисията обаче все още не е получила информация, отнасяща се до споразумения, меморандуми за разбирателство или други документи, подписани между ПКНР и ПЕ във връзка със зоната SETC. Така например в публично достъпни източници Комисията установи позовавания на Насоките за прилагане за петгодишен период на дейности за повишаване на цялостното стратегическо партньорство между Китайската народна република и Арабска република Египет, приети през 2016 г.

(54)

Освен това през април 2017 г. е учреден официално съвместен комитет за управление на Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество TEDA. През юли 2017 г. е създаден междуправителствен координационен комитет, който провежда и първото си съвместно заседание. Комисията не получи писмена документация относно проведените срещи в рамките на тези различни механизми за консултации, с изключение на документация за една среща, проведена от административната комисия.

(55)

Поради липсата на такава информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация от основно значение за този аспект на разследването.

(56)

С оглед на това Комисията уведоми ПЕ, че при проучването относно наличието и степента на твърдяното субсидиране на дружества, установени в зоната SETC, може да се наложи да използва наличните факти в съответствие с член 28, параграф 1 от основния регламент. ПЕ възрази и подчерта, че е оказало пълно съдействие на Комисията. Въпреки това Комисията прецени, че информацията за конкретното сътрудничество между двете правителства при създаването и административното управление на зоната SETC е от решаващо значение за правната оценка на случая, както е обяснено в следващата раздел 3.2.2. За съжаление Комисията получи няколко документа, имащи отношение към случая, едва след съответната проверка, в резултат на което тя не можа да провери автентичността им. Освен това тя не успя да проведе никакви по-нататъшни разговори с ПЕ за важни подробности, които биха могли да хвърлят светлина върху степента и обема на сътрудничеството между правителствата на двете държави в зоната.

(57)

Предвид изложените по-горе съображения Комисията приложи член 28 от основния регламент и продължи работата си въз основа на наличните факти по отношение на тези въпроси.

(58)

Функционирането на зоната SETC представлява тясно сътрудничество между ПE и ПКНР, сътрудничество, което намира израз най-вече в дейността на съвместното предприятие между Египет и Китай на територията на страната на износа. Правителствата на Египет и Китай са обединили своите ресурси, за да осигурят благоприятни условия на производителя на ПМСВ в зоната SETC, които му носят ползи. Това обединяване на ресурси чрез толкова тясно сътрудничество служи на една обща цел и облагодетелства един общ получател на средства — Jushi Egypt.

(59)

Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент субсидия съществува, ако е налице финансово участие от страна на правителството в държавата на произход или износ. Подобна е и разпоредбата на член 1.1, буква а), подточка 1) от Споразумението за СИМ, според която се счита, че съществува субсидия „ако е налице финансово участие на правителството или публичен орган“.

(60)

ПЕ е предоставило земя на Jushi Egypt и е предложило данъчни облекчения. Следователно тези субсидии се управляват и са предоставени пряко от правителството на Египет.

(61)

При това още от сключването на меморандума за разбирателство през 1997 г. ПE активно се е стремяло да подкрепя зоната не само пряко чрез предоставянето на земя и данъчни облекчения, но и косвено чрез договаряне на помощ от китайското правителство за развитието на зоната SETC на египетска територия. Така например съгласно условията на меморандума за разбирателство ПE изрично „насърчава съответния стопански сектор в Китай, за да бъде осигурено финансово участие в проектите, които ще бъдат създадени в зоната“. След посещението на президента Морси в Китай през август 2012 г. зоната SETC получава „безпрецедентно внимание и подкрепа от страна на египетското правителството“ (18). Съгласно член 1 от Споразумението за сътрудничество от 2016 г. двете страни се споразумяват да развиват зоната „в съответствие със (…) съществуващите закони и разпоредби на двете държави“.

(62)

В член 1 от законодателния акт за прилагане на Споразумението за сътрудничество допълнително се уточнява, че „Комитетът за управление [отговарящ за координацията и ежедневната дейност на зоната за сътрудничество] е създаден в съответствие с многостранни и двустранни споразумения и съществуващи закони и разпоредби, сключени или въведени от Китайската народна република и Арабска република Египет“. Съгласно член 4 от Споразумението за сътрудничество двете страни обещават „подкрепа и съдействие за строителството, улесняването на стопанската дейност и функционирането на зоната за сътрудничество“. За тази цел Египет се съгласява зоната да бъде определена от Китай като „задгранична зона за търговия и сътрудничество“.

(63)

В член 4, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество Китай потвърждава, че въпросната зона „има право на съответната стратегическа подкрепа и улеснения, предоставяни от китайското правителството за задгранични зони за икономическо и търговско сътрудничество“. Освен това в член 5 от Споразумението за сътрудничество ПЕ изрично се ангажира, че то „ще подкрепя“ зоната, като наред с другото „насърчава съответните финансови институции да предоставят финансова помощ“ на дружества и за инвестиции в зоната.

(64)

Нещо повече, съгласно член 2, параграф IV от Споразумението за сътрудничество относно създаването на комитет за управление на Китайско-египетската зона за икономическо и търговско сътрудничество комитетът за управление има отговорност да „полага всички възможни усилия за безпрепятственото прилагане на всички насърчителни политики, предвидени в законите и разпоредбите на Китай и на Египет“, а съгласно член 2, параграф V — да „координира и съдейства на съответните финансови институции, включително, но не само банкови институции, застрахователни институции и различни фондове, които предоставят кредитиране на зоната за сътрудничество и на регистрираните в нея предприятия, както и да им оказва съдействие в намирането на допълнителни канали за финансиране“. И накрая съгласно член 7 от същото споразумение ПE и ПКНР поемат ангажимента всички съществуващи или бъдещи закони, които предоставят по-благоприятни условия от тези на Споразумението за сътрудничество, да имат превес над него. Преференциалното финансиране на производителя на ПМСВ от страна на ПЕ в зоната е резултат от тези ангажименти и следва да се разглежда в този контекст.

(65)

С обединените усилия на ПE и ПКНР са постигнати няколко цели.

(66)

Целта на египетската страна, заявена на най-високо политическо равнище (19), е да се привлекат китайски инвестиции, ноу-хау и капитал с цел насърчаване на икономическото развитие на икономическата зона на Суецкия канал и създаване на работни места. Съгласно Перспективата за дългосрочно планиране на Египет до 2022 г., публикувана през ноември 2013 г. от египетското Министерство на планирането, зоната SETC ще играе голяма роля за обновяването на индустрията, за придобиването на чуждестранна валута чрез износ, за данъчното облагане и за решаването на проблема с безработицата (20).

(67)

Мотивацията на китайската страна обаче е различна. От гледна точка на самите дружества Египет има определени предимства, свързани с по-ниските разходи за труд и по-кратките срокове за доставка до основни пазари, например ЕС. Освен това, както е посочено в проспекта за облигации, издаден от Jushi Group през 2014 г.: „пречките пред търговията, въведени със защитна цел, неусетно са довели до повишаване на пазарните цени на стъкленото влакно, износ от Китай, което има отрицателно въздействие върху износа на стъклено влакно на Jushi Group. ... след началото на дейността на Jushi Egyptian Glass Fiber Co. Ltd. през 2013 г. търсенето на продукта от горепосочените три региона (21) ще бъде удовлетворявано от Jushi Egypt. Горепосочените три региона няма да налагат антидъмпингови мита върху продуктите на Jushi Egyptian, а въздействието на антидъмпинговите мерки върху Jushi Group ще бъде намалено значително. Принципът на предварително определяне на цените на продуктите от стъклено влакно на Jushi Egyptian за клиентите в горепосочените три региона се състои в споделяне на реализираните икономии от мита с клиентите и използване на икономиите от антидъмпингови мита и разходи за доставка изцяло от емитента“. В периода от 2011 г. (22) до края на 2014 г. (23) вносът на ПМСВ с произход от Китай действително е бил предмет на антидъмпингови и изравнителни мита в ЕС, а ЕС е един от „трите региона“, посочени в проспекта на облигациите.

(68)

От гледна точка на ПКНР, съгласно 13-ия петгодишен план за развитие на външната търговия на MOFCOM, една от основните задачи, залегнали в този план, е да се подобри търговското сътрудничество с други държави по линия на инициативата „Един пояс, един път“ с цел да се насърчи и разшири износът на продукти, в това число високотехнологични продукти като ПМСВ. В плана се заявява следното: „Стабилизиране на износа на изгодни продукти, например трудоемки продукти, в горепосочените страни, оползотворяване на възможностите за изграждане на инфраструктура за тези страни, както и насърчаване на износа на мащабни комплектни съоръжения, технологии, стандарти и услуги. Приспособяване към тенденциите, свързани с преобразуването и модернизацията на промишлените отрасли в тези страни, и увеличаване на износа на електромеханични и високотехнологични продукти. ... Ускоряване на навлизането в нововъзникващи пазари и избор на няколко нововъзникващи пазара за начално навлизане след обстоен анализ на икономическия мащаб, скоростта на растеж, обезпечеността на ресурси, степента на риск и други фактори. Разширяване на износа на авангардно техническо оборудване и насърчаване на износа на висококачествени и производства и продукти със сравнителни предимства“. Предвидените мерки за постигане на тези задачи включват „разработване на зони и различни паркове за икономическо и технологично развитие на държавно равнище“.

(69)

Както се посочва в един от разделите: „Под ръководството на държавните служби в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ и във връзка със стратегията на страната домакин на най-високо равнище задграничните зони за сътрудничество са се превърнали в инструмент за изпълнение на инициативата „Един пояс, един път“ и за международно сътрудничество по отношение на производствения капацитет“ (24).

(70)

По този начин задграничните зони обслужват няколко стратегически цели на Китай. На първо място, чрез тях може да се допринесе за увеличаване на търсенето на машини и оборудване, произведени в Китай. На второ място, произвеждайки в чужбина и изнасяйки в Европа или в Северна Америка, китайските дружества могат да избегнат противоречията в търговската политика на отделните страни и наложените пречки върху износа от Китай. На трето място, чрез задграничните зони може да се подпомогнат усилията на Китай да стимулира преструктурирането у дома и да заеме по-високо място във веригата на стойността (25).

(71)

От гореизложеното следва, че египетското правителство е очаквало и е приело на драго сърце финансирането от страна на Китай за тясно сътрудничество в зоната SETC с цел да стимулира развитието на един от най-бедните региони на страната. Китайското правителство се е надявало, че китайските дружества биха могли да работят извън територията на Китай и да разширят своя износ в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ (евентуално и да избегнат мерките за защита на търговията).

(72)

При тези обстоятелства Комисията счита, че определението „от страна на правителството“ в член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент следва да включва не само мерки, които произтичат пряко от ПE, но също и мерки от страна на ПКНР, които може да бъдат отнесени към ПЕ въз основа на наличните доказателства.

(73)

Както постановява Апелативният орган („АО“) по делото „САЩ — Реформулиран бензин“ (26), правото на СТО не може да се тълкува напълно независимо от общото международно право. По-специално, общите принципи на международното право съставляват част от правния ред на СТО, който не съществува сам за себе си (27). Съгласно член 3.2 от Споразумението за уреждане на спорове в СТО и член 31, параграф 3, буква в) от Виенската конвенция за правото на договорите (ВКПД) при оценката на контекста на условията на даден договор трябва да се вземат предвид „всички съответни норми на международното право, прилагани в отношенията между страните“.

(74)

Тези „правила“ включват международното обичайно право (28), което по правило е задължително за всички членове на СТО, включително Египет, Китай и Европейския съюз. Важен клон на международното обичайно право са правилата относно отговорността на държавата, които са кодифицирани от Комисията по международно право (КМП) (разпоредби на КМП относно отговорността на държавата за действия, които са неправомерни в международен план) (29) в съответствие с нейния мандат съгласно член 13, параграф 1, буква а) от Хартата на ООН.

(75)

Правилата в разпоредбите на КМП също са „съответни норми“ по смисъла на член 31, параграф 3, буква в) от ВКПД, защото дават насоки за тълкуване на понятието „възникване на отговорност“, т.е. кога дадена държава носи отговорност за определени действия или бездействия, дори когато тези действия или бездействия не произтичат пряко от нея. В това отношение понятието „възникване на отговорност“ е от значение за тълкуването на формулировката „от страна на правителството“ в уводната част на член 1.1, буква а), подточка 1) от Споразумението за СИМ и по-специално за правилното определяне на отговорността за дадено действие по отношение на субсидиите в контекста на сътрудничество между две държави, както е в настоящия случай (30).

(76)

Следователно разпоредбите на КМП може да бъдат от полза при тълкуване на формулировката „от страна на правителството“ в уводната част на член 1.1, буква а), подточка 1) от Споразумението за СИМ, за да се определи отговорността на ПЕ за даденото действие (отпускане на субсидия), дори когато финансовото участие не е осигурено пряко от ПE.

(77)

Във връзка с това Комисията отбеляза, че в член 11 от разпоредбите на КМП се предвижда по-специално, че „действие, при което съгласно предходните членове не възниква отговорност за дадена държава, въпреки това се счита за действие на тази държава съгласно международното право, ако и доколкото държавата признава и приема въпросното действие като свое собствено“. В коментара на КМП към член 11 се пояснява, че „примери за прилагане на принципа [на възникване на отговорност за дадена държава вследствие признаване и приемане на конкретно действие] може да бъдат намерени в съдебни решения и в практиката на съответната държава“ (31). Както се припомня в съображение 6 от същия коментар, необходимо изискване е дадена държава „да припознае въпросната дейност като своя“.

(78)

Още от началото на проекта през 1997 г. египетското правителство приема финансирането на Jushi Egypt от страна на Китай като част от собствената си политика за зоната. По време на посещението си в Китай през август 2012 г. президентът Морси изразява публично задоволството си от китайските инвестиции и капитали, а през ноември 2013 г. египетското Министерство на планирането признава, че финансираната от Китай зона SETC ще играе голяма роля за обновяване на индустрията на Египет. По време на друго свое посещение в Китай през декември 2014 г. президентът Сиси „заявява, че предложението на председателя Си Дзинпин за съвместни дейности по инициативата „Един пояс, един път“ предоставя значителни възможности за възстановяването на Египет и египетската страна е готова да участва активно и да осигури подкрепа. Египетската страна желае да си сътрудничи с Китай в разработването на проекти за коридора на Суецкия канал, Суецката зона за икономическо и търговско сътрудничество и т.н., както и за привличане на инвестиции на китайски предприятия в Египет“ (32).

(79)

Характеристиките на китайската инициатива „Един пояс, един път“ са публично известни. В членове 30—36 от насоките на Държавния съвет от 13 май 2015 г. относно насърчаването на капацитета за международно производство и сътрудничеството при производството на оборудване се изброяват всички видове стратегическа помощ, която дружествата със задгранична дейност могат да получават. Те включват фискална и данъчна подкрепа, заеми при благоприятни условия, финансова подкрепа чрез синдикирани заеми, експортно кредитиране, финансиране на проекти, капиталови инвестиции и застраховане на експортни кредити. Член 31 от насоките се отнася до „заеми при благоприятни условия“, които да „подкрепят предприятията да участват в износа на мащабни комплектни съоръжения, договаряне на проекти и мащабни инвестиционни проекти“. На практика тази политика е довела до многобройни случаи на преференциално финансиране от банки или от специално създадения фонд „Пътят на коприната“ по смисъла на член 35 от Насоките, както наскоро бе установено от Комисията по друг случай (33).

(80)

Тъй като президентите на Египет без съмнение са знаели, че китайската инициатива „Един пояс, един път“ е свързана със значително държавно финансиране чрез преференциално финансиране и други финансови инструменти, очевидно е налице ясен акт на признаване и приемане на най-високо политическо равнище на такъв вид финансова подкрепа от ПЕ при съвместното създаване на зоната SETC с Китай.

(81)

Фактът, че Египет признава и приема китайското преференциално финансиране, се потвърждава допълнително от текста на Споразумението за сътрудничество от 2016 г. Съгласно член 1 от Споразумението за сътрудничество Египет изрично приема, че Китай може да прилага своите закони по отношение на оператори в зоната SETC или във връзка с дейностите в зоната SETC. За тази цел египетското правителство не възразява също Китай да определи зоната SETC като „задгранична зона за инвестиции“ в своето законодателство. Тъй като „задграничните зони за инвестиции“ са средство на инициативата „Един пояс, един път“, както се посочва в съображение 66, и тъй като в рамките на тази инициатива преференциалното финансиране се ползва като инструмент, в резултат на това определяне в член 4 от Споразумението за сътрудничество, в който Китай потвърждава също, че въпросната зона „има право на съответната стратегическа подкрепа и улеснения, предоставяни от китайското правителството за задгранични зони за икономическо и търговско сътрудничество“, Jushi Egypt получава правото да иска преференциално кредитиране от страна на китайски банки от стратегическо значение, както и преференциални условия за застраховане на износа. Египет дава съгласието си и за член 5, съгласно който китайското правителство ще подкрепя зоната за сътрудничество и като „насърчава съответните финансови институции да предоставят финансова помощ за ... инвестиционни проекти в рамките на зоната за сътрудничество, при условие че са изпълнени изискванията за кредитните условия и използването на кредитите“. Както вече беше установено в предишно разследване, преференциалното финансиране от страна на Китай не се ръководи от ясно разписани програми за финансиране със строги критерии за допустимост, а се отпуска чрез определяне на няколко насърчавани сектора на най-високо равнище (34). Официалното определяне на зоната SETC в Египет като задгранична зона за инвестиции на китайски предприятия след постигнато взаимно съгласие между ръководителите на двете държави и предвиденото в член 5 „насърчаване“ се вписват напълно в обичайния модел, по който китайските банки от стратегическо значение отпускат преференциално финансиране.

(82)

По този начин китайските преференциални мерки в полза на китайските предприятия, установени в Египет, са „припознати“ от Египет „като негови собствени“.

(83)

Нещо повече, в механизма за изпълнение на три нива, посочен в съображение 45, трайно участват египетски длъжностни лица. Съгласно член 2, параграф V от споразумението за изпълнение предназначението на механизма за изпълнение е да „координира и съдейства на съответните финансови институции, включително, но не само банкови институции, застрахователни институции и различни фондове, които предоставят кредитиране на зоната за сътрудничество и на регистрираните в нея предприятия, както и да им оказва съдействие в намирането на допълнителни канали за финансиране“. Съгласно член 2, параграф 4 от същия документ държавните служители следва да „полагат всички възможни усилия за безпрепятственото прилагане на всички насърчителни политики, предвидени в законите и разпоредбите на Китай и на Египет“. В тази разпоредба е отразено общото разбиране на Египет и Китай, че китайската страна не осигурява парични средства на пазарни цени, каквито Jushi Egypt може да получи от инвеститори на международния пазар, а активно предоставя държавни стимули, което е синоним на ползи или преференции.

(84)

Прилагайки тази разпоредба, Египет също изразява пълната си подкрепа за преференциалното финансиране от страна на Китай в полза на производителя на ПМСВ в зоната. Предвид частичната липса на съдействие от страна на ПЕ по този важен аспект на разследването Комисията не успя да установи повече подробности в това отношение; от наличните доказателства обаче става ясно, че правителствата на двете страни си сътрудничат, както е описано по-горе, в полза на производителя износител на ПМСВ, намиращ се в зоната.

(85)

От доказателствата следва, че на ПE, което се явява правителството в държавата на произход или износ по смисъла на член 3.1, буква а) от основния регламент, може да бъде вменена отговорност за финансовото участие под формата на преференциално финансиране, предоставено на Jushi Egypt от китайски обществени органи. Доказателствата показаха, че ПE е одобрило преференциалната финансова помощ, предоставена от ПКНР на производителя на ПМСВ в зоната, в съответствие с договорените ангажименти за развитие и подкрепа на икономическите дейности в рамките на зоната.

(86)

В този контекст Комисията отбеляза също така, че възможността на правителствата да осигурят косвено финансово участие чрез частни организации попада в обхвата както на основния регламент, така и на Споразумението за СИМ (35). Всъщност в случаите, когато правителствата упълномощават частни структури или им възлагат пряко определени дейности, от ключово значение е да съществува „доказуема връзка“ между действията на правителството и дейността на частната структура (36). В този случай е налице ясна и категорична връзка между одобрените действия, предприети от страна на Китай с цел осигуряване на договорената финансова помощ за производителя износител на ПМСВ, и ПЕ.

(87)

Поради това Комисията счита, че преференциалното финансиране, предоставено от ПКНР на производителя износител на ПМСВ в зоната, е равносилно на финансово участие на ПE по смисъла на член 3, параграф 1, подточка i) от основния регламент (37).

(88)

След това Комисията разгледа дали тези финансови участия, за които може да бъде вменена отговорност на ПЕ, биха могли доведат до реализиране на полза от страна на Jushi Egypt съгласно член 3, параграф 2 от основния регламент. Тя припомни, че това дружество работи в Египет и е учредено съгласно египетското законодателство. Следователно беше целесъобразно по принцип да се проучи дали получателят на финансирането се е ползвал с по-добри условия, отколкото би получил на египетския финансов пазар. Комисията провери този въпрос и се увери, че случаят е точно такъв, при това с висок марж.

(89)

Въпреки това Комисията взе предвид също и извънредните обстоятелства по този случай. Както е отбелязано в съображение 44, производителят износител в крайна сметка се притежава от SASAC. Китайските държавни органи са предоставили преференциалното финансиране след преговори и подписване на съответните документи в Китай, а получателите са получили финансирането пряко или косвено чрез тяхното дружество майка в Китай (междуфирмени заеми). Освен това, както е предвидено в член 1 от Споразумението за сътрудничество, египетското правителство е приело, че тези субекти получават преференциална подкрепа, включително евтини заеми в съответствие с китайското право, т.е. при условия, определени от Китай. Китайските държавни органи са предоставили това финансиране съгласно член 5 от Споразумението за сътрудничество и в съответствие с преференциалните политики за финансиране, прилагани в Китай. Както е обяснено в съображение 42 по-горе, с тези разпоредби от Споразумението за сътрудничество е кодифицирана вече установена практика.

(90)

Поради това Комисията заключи, че приемането и признаването от страна на египетското правителство на финансовите средства, предоставени от китайските обществени органи на Jushi Egypt, се отнася и до реализирането на полза от тях. Ето защо Комисията установи пазарните цени на преференциалното финансиране и изчисли ползата въз основа на тях. Тя отбеляза, че при прилагането на този рационален подход изчисленият размер на субсидиите е по-малък отколкото при прилагането на хипотетичен референтен показател за Египет.

(91)

Що се отнася до третия въпрос относно специфичността, Комисията проучи дали тези субсидии са специфични съгласно изискванията на член 4, параграфи 2—4 от основния регламент.

(92)

ПE се явява предоставящ орган по отношение на преференциалното финансиране посредством неговото признаване и приемане. По-специално, ПE е признало и приело определянето от страна на ПКНР на зоната SETC като задгранична зона за инвестиции по силата на член 4 от Споразумението за сътрудничество и е одобрило напълно изпълнението на дейностите в нея, включително чрез осигуряване на преференциално финансиране от ПКНР.

(93)

Тези субсидии са на разположение само на Jushi Egypt, тъй като дружеството работи в икономическата зона на Суецкия канал (от която зоната SETC е част). Поради това Комисията стигна до заключението, че това са регионални субсидии по смисъла на член 4, параграф 3 от основния регламент, които попадат в рамките на компетентността на предоставящия орган в съответствие с член 4, параграфи 2—4 от основния регламент.

(94)

В заключение Комисията установи, че както субсидиите, предоставени пряко от Египет на дружества, работещи в зоната SETC (предоставяне на земя, данъчни облекчения), така и субсидиите, предоставени косвено чрез преференциално финансиране от ПКНР, представляват подлежащи на изравняване субсидии съгласно членове 2—4 от основния регламент. При последните възниква отговорност на Египет по силата на това, че Египет е признал и приел мерките на ПКНР като свои собствени мерки, например чрез Споразумението за сътрудничество, чрез тясното сътрудничество и чрез механизмите за сътрудничество на различни нива. Финансовите участия са специфични и от тях са реализирани ползи. По-долу Комисията разглежда по-подробно всички субсидии, имащи отношение към случая.

(95)

След разгласяването на окончателните заключения (38) ПE и производителят износител оспориха тези констатации с пет довода. Първо, съгласно международното право не е възможно за суверенни действия на правителството на Китай да се вменява отговорност на правителството на Египет. Второ, Комисията е пренебрегнала собствения си основен регламент, съгласно който предоставящият орган трябва да бъде субект намиращ се на територията на страната на произход или износ, а не извън нея. Трето, възникването на отговорност на Египет за действия, предприети от Китай, нарушава също и правото на СТО, което не би могло да се тълкува в светлината на член 11 от разпоредбите на КМП относно отговорността на държавата. Четвърто, член 11 от разпоредбите на КМП дори не е приложим към наличните факти. Пето, финансовото участие на Jushi не отговаря на изискванията за специфичност съгласно член 3 от основния регламент.

(96)

В първия си довод ПЕ и производителят износител подчертават принципа на суверенитет в международното право. От тяхна гледна точка една държава е отговорна за дадено действие само тогава, когато това действие е в правомощията на тази държава. Ето защо действията на субекти, чиито правомощия произтичат от Китай, са отговорност единствено на китайската държава.

(97)

Комисията отхвърли това твърдение. Принципът на суверенното равенство в международното право, предвиден в член 2, параграф 1 от Устава на ООН, забранява една държава да упражнява правомощията си на територията на друга държава против волята на държавата, чиято е тази територия. Държавите обаче са свободни да разрешават действия на друга държава в рамките на своята територия. Действията на поканената държава на територията на приемащата държава може впоследствие да станат отговорност на приемащата държава. Това правило следва пряко например от Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 1974 г. относно определението за агресия, която се приема широко като кодификация на международното обичайно право. По силата на член 3, буква е) от тази резолюция проявата на агресия от една държава спрямо друга държава се определя не само като директни атаки чрез нейните държавни органи, но и като „действия на държава, която позволява нейната територия, предоставена на разположение на друга държава, да се използва от тази друга държава за извършване на акт на агресия срещу трета държава“. Несъмнено, ако Куба беше разрешила на Съветския съюз да атакува САЩ с руски ракети от кубинска територия през 1962 г., това щеше да породи международната отговорност на Куба за актове на агресия срещу Съединените щати. Съответно в международното право се признава възможността приемащата държава да носи отговорност за действията на поканената държава и дори да се наложат санкции на приемащата държава за това, ако действията на поканената държава нанасят вреди на трета държава.

(98)

На второ място, ПE и производителят износител заявиха, че съгласно основния регламент на ЕС не съществува възможност на Египет да бъде вменена отговорност за действията на китайското правителство. Според тях определението за „правителство“ съгласно член 2, буква б) от основния регламент изрично се свързва с територията на предоставящия орган. А думите „на територията“ в тази разпоредба имат за цел да се осигури правна сигурност и не може да бъдат тълкувани свободно в светлината на разпоредбите на СТО или на международното право.

(99)

В това отношение Комисията отбелязва, че член 2, буква б) от основния регламент гласи: „Правителство“ означава държавен или публичен орган на територията на държавата на произход или износ.“ Комисията се съгласи, че тази разпоредба се отнася за действия на правителството, от чиято територия субсидираните продукти се изнасят за Европейския съюз. Такъв е случаят тук. Разглежданият продукт се произвежда в Египет и се изнася от Египет за Европейския съюз. Правителството на Египет, което е предоставящият орган, се намира на територията на Египет.

(100)

В член 2, буква б) от основния регламент обаче не е засегнат специфичният въпрос кои действия правителството може да разреши на своя територия и да ги признае като свои. Точно както понятието „публичен орган“, така и понятието „правителство“ подлежи на тълкуване, като се вземат предвид неговият контекст, предмет и цели. Така действията, за които може да бъде вменена отговорност на правителството на страната на произход или износ, може да включват не само действия, пряко произтичащи от това правителство, но и действия, които могат да бъдат приписани на това правителство. Това се потвърждава и от формулировката на член 3, параграф 1, буква а) от основния регламент, в която се говори за финансово участие „от страна на“ правителството. Поради същите причини нямат основание и аргументите на ПЕ, които се позовават на няколко разпоредби от Споразумението за СИМ (например член 1.1, буква а), подточка 1), член 13, член 18.1, буква а) и бележка под линия 63). Макар да е вярно, че основният регламент „трябва да се тълкува, доколкото е възможно, в светлината на [съответните разпоредби от Споразумението за СИМ]“ (39), тези разпоредби не са в противоречие със съждението, че друга държава може да предостави финансово участие, което правителството на територията признава и приема като свое собствено.

(101)

Следователно второто възражение, основано на настояването за тясно тълкуване на понятието за териториалност съгласно член 2, буква б) от основния регламент и член 1.1, буква а), подточка 1) от Споразумението за СИМ, бе отхвърлено.

(102)

Третото възражение е свързано със значението на разпоредбите на КМП относно отговорността на държавата в това отношение. Според ПE и производителя износител позоваването на член 11 от разпоредбите на КМП е неоснователно, тъй като в доклада си по случая „САЩ — антидъмпингови и изравнителни мита (Китай)“ (40) Апелативният орган се позовава само на членове 4, 5 и 8 от тях.

(103)

Комисията отхвърли това твърдение. Няма основание да се твърди, че само определени принципи на международното обичайно право, като включените в членове 4, 5 или 8 от разпоредбите на КМП относно отговорността на държавата, са от значение при тълкуването на правилата на СТО, а други не. Апелативният орган на СТО винаги е прилагал понятията на общото обичайно право, които са били от значение за оценката на спорните факти. Наред с правилата за възникване на отговорност принципът за estoppel, или принципът на добросъвестност, например също е част от правния ред на СТО. В конкретния случай ПE не е оспорило фактическите обстоятелства, че е приветствало, приело и оказало съдействие за предоставянето на преференциално финансиране от Китай на дружества, работещи в Египет. Тълкувателни насоки за този набор от обстоятелства могат да бъдат намерени в член 11 от разпоредбите на КМП, който също се цитира в юриспруденцията относно международните инвестиции (41). Следователно член 11 от разпоредбите на КМП е съответна норма на международното право по смисъла на член 31, параграф 3, буква в) от Виенската конвенция за правото на договорите, приложима при тълкуване на понятието „от страна на правителството“ в Споразумението за субсидиите и изравнителните мерки.

(104)

Според четвъртото възражение член 11 от разпоредбите на КМП не е приложим към спорните факти. Съгласно тези разпоредби една държава може да поеме отговорност за определени действия като държава правоприемник след придобиване на земя. Едно правителство може също да признае частни действия на своите граждани като свои действия. В този член обаче не се предвижда държавата да приема действия на чужда държава като свои собствени.

(105)

Комисията отхвърли и това възражение. Заглавието на член 11 от разпоредбите на КМП е „действие, признато и прието от държава като свое собствено“, без уточнение по отношение на първоначалния деятел. Това правило следва пряко от Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 1974 г. относно определението за агресия, което се приема широко като кодификация на международното обичайнот право. По силата на член 3, буква е) от тази резолюция проявата на агресия от една държава срещу друга държава се определя не само като директни атаки чрез нейните държавни органи, но и като „действия на държава, която позволява нейната територия, предоставена на разположение на друга държава, да се използва от тази друга държава за извършване на акт на агресия срещу трета държава“.

(106)

Както Общото събрание на ООН в Резолюция 3314 (XXIX) от 1974 г. (вж. съображение 97 по-горе), така и Международният съд потвърждава свободата на държавите да приемат чужди действия като свои собствени (42). Следователно становището на Египет, че възникването на отговорност съгласно член 11 от разпоредбите на КМП се ограничава до случаите на правоприемство, свързани с територията, или до случаи, при които правителството признава и приема частни неправомерни действия, извършени на територията на държавата, не се подкрепя от международната практика.

(107)

В петото си възражение ПE и производителят износител твърдят, че финансовото участие на ПКНР в субекти в Египет не е специфично. Те цитират член 4, параграф 2 от основния регламент, съгласно който получателят на финансовата помощ трябва да попада „в рамките на компетентността на предоставящия орган“. Според тях думите „предоставящ орган“ не означават „орган, който признава и приема“. Освен това при предишни разследвания предоставящият орган за китайските субекти винаги е бил китайското правителство. ПЕ заключава, че финансовото участие на ПКНР не може да бъде специфично, „тъй като предприятията, намиращи се в Египет, не са в рамките на компетентността на Китай“.

(108)

Комисията припомни, че е счела ПE за предоставящ орган по силата на това, че приема и признава преференциалното кредитиране от страна на Китай. Тъй като Jushi Egypt работи в специалната икономическа зона, то също попада в рамките на компетентността на ПЕ. Получаването на тази финансова помощ също така е конкретно ограничено до дружествата, работещи в тази зона, и поради това се характеризира със специфичност.

(109)

Дори да е било необходимо да се докаже, че ПКНР е упражнявало своята компетентност върху тези дружества преди ПE да е приело китайските действия като свои, какъвто не е случаят, резултатът не би се променил. С подписването на член 1 и член 4, параграф 1 от Споразумението за сътрудничество ПE се съгласява, че дружествата, работещи в зоната, ще получават „съответната стратегическа подкрепа и улеснения, предоставяни от китайското правителство на задграничните зони за икономическо и търговско сътрудничество“ и че развитието на зоните ще се извършва в съответствие със законите на „двете държави“. Освен че упражнява собствената си териториална компетентност, ПE следователно позволява и на Китай да предоставя конкретна помощ само за дружества, разположени в „задгранични зони за икономическо и търговско сътрудничество“. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(110)

В заключение Комисията потвърди констатацията си, че ПE е признало и приело като свои собствени подкрепата за капиталови инвестиции, заемите за Jushi Egypt, както и предоставянето на земя от TEDA Egypt и по този начин е предоставило специфични субсидии по смисъла на членове 2—4 от основния регламент.

(111)

Както е посочено в съображение 8 по-горе, Комисията изпрати искане за информация до ПЕ с цел пълно разследване на сътрудничеството между ПЕ и ПКНР в полза на производителя износител.

(112)

По-специално, част от искането за информация се отнася до дейността на държавните китайски финансови институции и по-конкретно до тяхната дейност като публични органи по смисъла на член 2, буква б) от основния регламент във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и в съответствие със съдебната практика на СТО при предоставянето на заеми на производителя износител в рамките на сътрудничеството между ПКНР и ПE.

(113)

За тази цел Комисията поиска от ПE информация относно финансовия сектор в Китай и ролята на китайски банки от стратегическо значение като CDB и EXIM в предоставянето на заеми или експортни кредити на Jushi Group. Комисията поиска от ПE да изпрати допълнение А към искането за информация до горепосочените банки пряко или чрез ПКНР.

(114)

ПЕ не предостави исканата информация и заяви, че не разполага с никакви сведения относно субекти, намиращи се в Китай, и относно правила, приложими в Китай, а също и че няма компетентност да поиска такава информация. Според ПЕ, изисквайки такава информация от ПЕ, Комисията е нарушила правото на защита на ПE и принципа на суверенитет на държавите.

(115)

Комисията изрази несъгласие с това становище. Както бе посочено по-рано, ПE и ПКНР са решили да си сътрудничат за създаването на зоната SETC, така че субсидиите от ПКНР може да бъдат отнесени към ПЕ. Освен това Комисията отбеляза, че ПE съвместно с ПКНР е създало механизъм за управление с три административни нива, предвиден в член 8 от Споразумението за Египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество от 2016 г., сключено между Министерството на търговията на КНР и Общия орган за икономическата зона на Суецкия канал. Тази разпоредба се отнася до задължението за сътрудничество по въпроси, свързани с функционирането на зоната (което може да обхваща ситуации, при които износът от тази зона може да е предмет на изравнителни мита от трети страни). Чрез този механизъм ПE е имал възможност да събере необходимата информация от ПКНР. Комисията счете също така, че в съответствие с международното право (член 27 от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.) от ПКНР се очаква добросъвестно да изпълни своите ангажименти по отношение на ПE, като отговори на искането на информация, изпратено от ПЕ.

(116)

Поради това Комисията счете, че ПE е било в състояние да получи необходимата информация от ПКНР, но не го е направило. Макар ПКНР да е било в състояние да предостави само част от поисканата информация, Комисията счете, че поради липсата на съдействие от страна на ПE и ПКНР в това отношение Комисията би могла да основе своите заключения относно този аспект на разследването единствено на наличната информация. Нито ПE, нито някоя от заинтересованите страни (включително ПКНР) оспори фактите, на които Комисията основа оценката си (а само правната квалификация на тези факти).

(117)

Поради липсата на такава информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация от основно значение за този аспект на разследването.

(118)

С оглед на липсата на съдействие от страна на ПE и ПКНР, обяснена в раздел 3.2.1, Комисията прибягна до разпоредбите на член 28 от основния регламент, за да се оценят действията на банките EXIM и CDB като публични органи.

(119)

В такива случаи, за да се установи дали дадено държавно предприятие е публичен орган, се прилага следният анализ (43): „Това, което има значение, е дали субектът разполага с власт да упражнява държавни функции, а не толкова как е постигнато това. Съществуват много различни начини, по които държавата в тесния смисъл може да предостави власт на субектите. Следователно различни видове доказателства може да бъдат от значение, за да се покаже чрез тях, че тази власт е била предоставена на конкретен субект. Доказателство, че действително даден субект упражнява държавни функции, може да е това че притежава или му е поверена държавна власт, особено когато доказателството говори за трайна и системна практика. По наше мнение следва, че доказателството, че правителството упражнява значителен контрол над даден субект и неговата дейност, може при някои обстоятелства да служи като доказателство, че съответният субект притежава държавна власт и упражнява тази власт при изпълнение на държавни функции. Обръщаме внимание обаче, че с изключение на изрично делегиране на власт чрез правен инструмент, наличието на чисто формални връзки между субекта и държавата в тесния смисъл на думата е малко вероятно да е достатъчно, за да се установи притежаването на необходимата държавна власт. Например само по себе си обстоятелството, че държавата е мажоритарен акционер на дадено предприятие, не доказва, че държавата упражнява значителен контрол върху дейността на този субект, а още по-малко, че държавата му е предоставила държавна власт. Въпреки това в някои случаи, когато доказателствата показват наличието на различни формални признаци на държавен контрол, а същевременно са налице и доказателства, че този контрол е упражняван в значителна степен, тези доказателства може да позволяват да се направи изводът, че съответният субект упражнява държавна власт.“

(120)

Комисията потърси информация относно държавната собственост, както и формални признаци за държавен контрол в държавните банки. Тя анализира също дали контролът е бил упражняван в значителна степен. Поради отказа на ПКНР и на държавните банки да представят доказателства, Комисията трябваше да разчита изцяло на наличните факти.

(121)

По отношение на собствеността и формалните признаци за контрол от страна на ПКНР в предишни антисубсидийни разследвания (44)Комисията е установила, че банка EXIM е учредена и извършва дейност в съответствие с публикуваното от Държавния съвет „Известие за създаване на Китайската експортно-импортна банка“, както и съгласно своя устав. Съгласно устава на банката държавата пряко назначава ръководството на EXIM. Съветът на надзорниците се назначава от Държавния съвет в съответствие с „Временни разпоредби за Съвета на надзорниците в ключови държавни финансови институции“ (Постановление на Държавния съвет № 282) и с други закони и наредби, като отговаря пред Държавния съвет.

(122)

В устава се посочва също, че Партийният комитет на EXIM играе водеща и политически съществена роля, за да гарантира, че EXIM изпълнява политиките и основните насоки на партията и държавата. Ръководството на партията е интегрирано във всички аспекти на корпоративното управление. В устава също така се посочва, че EXIM има за цел да подпомага развитието на външната търговия и икономическото сътрудничество, трансграничните инвестиции, инициативата „Един пояс, един път“, сътрудничеството в областта на международния капацитет и производството на оборудване. Обхватът на дейността включва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни заеми, одобрени и съответстващи на държавните политики за външна търговия и „разширяване“, като експортно кредитиране, импортно кредитиране, кредити за външни инженерни изпълнители, кредити за чуждестранни инвестиции, кредити за чуждестранна помощ от китайското правителство и кредити за купувачи на експортни стоки.

(123)

Освен това в интернет страницата си (45) EXIM се определя като „банка от стратегическо значение, финансирана от държавата и собственост на държавата, със статут на самостоятелно юридическо лице. Това е банка, която се ръководи пряко от Държавния съвет, и нейната мисия е да подпомага външната търговия на КНР, инвестициите и международното икономическо сътрудничество“.

(124)

По отношение на банка CDB в предишни антисубсидийни разследвания Комисията е установила, че тази банка е изцяло собственост на държавата (46). При липсата на информация, която да сочи друго относно CDB, Комисията поддържа същото заключение в настоящото разследване.

(125)

Комисията също така потърси информация за това дали правителството на КНР е упражнявало значителен контрол върху дейността на държавната банка по отношение на кредитната ѝ политика и оценката на риска, когато е отпускала заеми на предприятия за производство на ПМСВ. Поради липсата на съдействие от страна на ПE Комисията прибягна до най-добрите налични факти и по-специално до наличната публична информация, както и до констатациите в предишни антисубсидийни разследвания (47).

(126)

Във връзка с това бяха взети под внимание следните нормативни документи:

(127)

При прегледа на посочените нормативни документи Комисията установи, че финансовите институции в КНР извършват дейност в рамките на обща правна среда, която им налага да съобразяват финансовите си решения с поставените от ПКНР цели в областта на промишлената политика, по следните причини:

(128)

Мисията на EXIM за провеждане на публичната политика е заложена в самото известие за създаването на Китайска импортно-експортна банка, както и в устава ѝ.

(129)

В най-общ план член 34 от Закона за банковото дело, който се прилага за всички финансови институции, развиващи дейност в Китай, гласи: „Търговските банки извършват дейността си по кредитиране в съответствие с нуждите на националното икономическо и социално развитие, като изпълняват насоките, заложени в промишлената политика на държавата“. Въпреки че в член 4 от Закона за банковото дело се предвижда, че „Съгласно закона търговските банки извършват стопански операции без намеса от което и да е организационно звено или физическо лице. Търговските банки самостоятелно носят гражданскоправна отговорност с цялото си имущество като юридическо лице“, разследването показа, че член 4 от Закона за банковото дело се прилага във връзка с член 34 от същия закон, т.е. когато държавата е приела публична политика, банките я прилагат и следват нарежданията на държавата.

(130)

Освен това в член 15 от Общите правила за кредитирането се посочва, че: „Съгласно държавната политика съответните звена могат да субсидират лихвите по заеми, за да насърчават растежа на определени сектори и икономическото развитие в определени области“.

(131)

Решение № 40 също съдържа указания всички финансови институции да осигуряват кредитна подкрепа специално за „насърчавани“ проекти. В глава III от Решение № 40 е изложен „Списък с насоки в областта на промишленото преструктуриране“, в който са посочени три вида проекти, класифицирани в категориите „насърчавани“, „ограничавани“ и „отхвърлени“ проекти. Съгласно член XVII от решението, ако „инвестиционният проект е класифициран като „насърчаван“, той следва да бъде разгледан и одобрен и след това вписан съгласно съответните национални разпоредби относно инвестициите; всички финансови институции трябва да предоставят кредитна подкрепа съгласно принципите за кредитиране; оборудването за собствена употреба, включено в общия размер на инвестициите — с изключение на стоките, упоменати в издадения от Министерството на финансите Списък на стоки от внос, ползвани в национални инвестиционни проекти и неподлежащи на освобождаване от данъци (изменен през 2000 г.) — може да бъде освободено от вносно мито и данък добавена стойност за стоки от внос, освен ако бъдат приети нови разпоредби относно стоките по инвестиционни проекти, неподлежащи на освобождаване от данъци. Останалите политики, благоприятстващи насърчаваните промишлени проекти, се изпълняват в съответствие с приложимите национални разпоредби“.

(132)

В „Категория I: Насърчаване“ от Списъка с насоки в областта на промишленото преструктуриране (версия от 2011 г.) (изменение от 2013 г.) (48) са изброени: „XII. Строителни материали: […] 6. Разработване на технология и производство на стъкло, несъдържащо хидроксиди на алкални метали, чрез изтегляне от ванни пещи и на стъклени влакна и продукти с високи показатели с годишен капацитет 50 000 тона“.

(133)

Следователно проектите, свързани с производството на ПМСВ, са от категорията „насърчавани“.

(134)

С оглед на това Решение № 40 потвърждава предходната констатация относно Закона за банковото дело, че банките упражняват държавна власт под формата на дейности за отпускане на заеми при преференциални условия. Комисията установи също така, че Китайската регулаторна комисия за банковия и застрахователния сектор (КРКБЗС) има съществена власт за одобряване на всички аспекти от управлението на всички финансови институции със седалище в КНР (включително частни финансови институции и финансови институции с чуждестранна собственост), като например (49):

(135)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че ПКНР е създало нормативна уредба, която назначените от него ръководни и надзорни кадри, отчитащи дейността си пред самото правителство, са длъжни да спазват. Следователно правителството на КНР се е осланяло на нормативната уредба, за да упражнява значителна степен на контрол върху дейността на оказалите съдействие държавни банки при отпускането на заеми за предприятия за производство на ПМСВ.

(136)

В допълнение към общата правна рамка по отношение на заемите, предоставяни от EXIM и CDB на Jushi Egypt, се е прилагал следният правен контекст.

(137)

На 6 ноември 2009 г. TEDA Китай — Африка, и EXIM подписват Меморандум за разбирателство относно стратегическо сътрудничество, в който предлагат комплексен план на обща стойност до 6 милиарда юана за цялостно стратегическо сътрудничество в задгранични зони за търговско и икономическо сътрудничество.

(138)

На 7 ноември 2009 г. шест зони за търговско и икономическо сътрудничество в Африка, сред които зоната SETC, подписват Пакт от съвместна среща между китайските задгранични зони за търговско и икономическо сътрудничество (в Африка) и Китайско-африканския фонд за развитие („CADF“), дъщерно дружество на банка CDB.

(139)

Освен това през 2013 г. MOFCOM издава „Известие относно аспекти, свързани с подкрепата на Китайската банка за развитие (CDB) за създаване и развитие на задгранични зони за търговско и икономическо сътрудничество“. Съгласно това известие MOFCOM и CDB ще „осигуряват стратегическа подкрепа за инвестиции и финансиране за предприятия, включително навлизащи предприятия, в зоните, отговарящи на условията за сътрудничество“. CDB ще „изяснява основните условия за приоритетно финансиране в зоната за сътрудничество в съответствие с изискванията на Министерството на търговията и на Министерството на финансите“ и освен това ще „подпомага селективно проекти в областта на строителството и сътрудничеството, които MOFCOM внимателно наблюдава съвместно с правителствата на държавите, на чиято територия се намира зоната за сътрудничество.“

(140)

В член 4 от Споразумението за сътрудничество между Китай и Египет от 2016 г. се посочва, че „китайското правителство определя зоната за сътрудничество като китайска задгранична зона за търговско и икономическо сътрудничество. Зоната за сътрудничество ... има право на съответната стратегическа подкрепа и на улеснения, предоставяни от китайското правителството за задгранични зони за икономическо и търговско сътрудничество“. Освен това съгласно член 5 китайското правителство ще подкрепя зоната за сътрудничество и като „насърчава съответните финансови институции да предоставят финансова помощ за ... инвестиционни проекти в рамките на зоната за сътрудничество, при условие че са изпълнени изискванията за кредитните условия и използването на кредитите“.

(141)

В член 2, параграф IV от Споразумението за сътрудничество за създаване на комитет за управление на Китайско-египетската суецка зона за икономическо и търговско сътрудничество, който се отнася до прилагането на горепосоченото споразумение, допълнително се пояснява, че Комитетът за управление, създаден между съответните функционални служби на община Tianjin и Общия орган за икономическата зона на Суецкия канал, ще „полага всички възможни усилия за безпрепятственото прилагане на всички насърчителни политики, предвидени в законите и разпоредбите на Китай и на Египет“, а в член 2, параграф V е добавено, че той ще „координира и съдейства на съответните финансови институции, включително, но не само банкови институции, застрахователни институции и различни фондове, които предоставят кредитиране на зоната за сътрудничество и на регистрираните в нея предприятия, както и да им оказва съдействие в намирането на допълнителни канали за финансиране“.

(142)

Комисията установи, че всички държавни китайски финансови институции, включително EXIM и CDB, са прилагали описаната по-горе правната рамка при изпълнението на държавни функции по отношение на сектора за производство на ПМСВ. От това следва, че те са публични органи по смисъла на член 2, буква б) от основния регламент, тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и в съответствие със съдебната практика на СТО.

(143)

В съответствие със заключенията, посочени в съображенията по-горе, Комисията реши да използва наличните факти, за да прецени дали тези държавни банки отговарят на изискването за публични органи.

(144)

В предишни антисубсидийни разследвания (50) Комисията е установила, че следните банки, които са отпуснали заеми на включените в извадката групи производители износители във въпросното разследване, са били частично или изцяло собственост на самата държава или на държавни юридически лица: China Development Bank, China Construction Bank, Industrial and Commercial Bank of China, Bank of Communications, China Everbright Bank, Postal Savings Bank, China Merchants Bank, Shanghai Pudong Development Bank, China Industrial Bank, Shenyang Rural Commercial Bank, Bank of Shanghai, Ningbo Bank, China CITIC Bank, China Guangfa Bank, China Bohai Bank, Huaxia Bank. Hankou Bank, Hubei Bank, Huishang Bank, Dongying Bank, Bank of Tianjin, Bank of Kunlun, Shanghai Rural Commercial Bank, China Industrial International Trust Limited, Daye Trust Co. Ltd., Sinotruk Finance Co. Ltd. При липсата на информация, която да сочи друго, Комисията поддържа същото заключение в настоящото разследване.

(145)

При липса на конкретна информация от финансовите институции по този въпрос, която да сочи друго, Комисията установи, че ПКНР притежава собственост и контрол въз основа на формалните признаци и по същите причини, като изложените в раздел 3.3.1.2 по-горе. По-конкретно, въз основа на наличните данни се приема, че ръководният и надзорният състав в изброените държавни банки, изглежда, се назначава от правителството на КНР и отчита дейността си пред него също както в EXIM.

(146)

Що се отнася до упражняването на значителен контрол, според Комисията може да се приеме, че нормативната уредба, анализирана в раздел 3.3.1.2 по-горе, се отнася в еднаква степен и за тях. Тъй като нищо не сочи обратното, въз основа на наличните данни може да се приеме, че няма конкретни доказателства за оценки на кредитоспособността и на тези банки, поради което анализът за конкретното прилагане на нормативната уредба, изложен в раздел 3.3.1.2 по-горе, се отнася в еднаква степен и за тях.

(147)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че другите държавни банки, които предоставят заеми на включените в извадката дружества, са публични органи по смисъла на член 2, буква б), тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент.

(148)

С оглед на гореизложените съображения Комисията установи, че всички китайски държавни финансови институции, предоставяли заеми или финансов лизинг на производителя износител или на неговата група, са публични органи по смисъла на член 2, буква б), тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент.

(149)

Освен това, дори и държавните финансови институции да не се разглеждат като публични органи, Комисията установи, че за тях би била приложима констатацията, че ПКНР ги е упълномощило и им е възложило да изпълняват функции, каквито обикновено се упражняват от правителството по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент, по същите причини, които са изложени в съображения 131—133 по-долу. Следователно тяхната дейност във всички случаи би се дължала на ПКНР.

(150)

След това Комисията насочи вниманието си към останалите финансови институции. Следните финансови институции се считат за частни въз основа на констатациите, направени в предишни антисубсидийни разследвания (51) и допълнени с публично достъпна информация: China Minsheng Bank, Sumitomo Mitsui Banking (China) Co. Ltd, Standard Chartered Bank, Ping An Bank. Комисията направи анализ дали ПКНР е упълномощило тези финансови институции или им е възложило да предоставят субсидии на предприятия от сектора за производство на ПМСВ по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(151)

Според Апелативния орган на СТО „упълномощаване“ е налице, когато дадено правителство възлага отговорност на частен орган, а „възлагане“ препраща към ситуациите, в които правителството упражнява своята власт над частен орган (52). И в двата случая правителството използва частен орган като пълномощник за предоставяне на финансово участие и „в повечето случаи би могло да се очаква упълномощаването или възлагането на частен орган да включва някаква форма на заплаха или подтикване“ (53). В същото време изложеното в подточка iv) не позволява на членовете да налагат изравнителни мерки по отношение на продукти, „когато правителството само упражнява своите общи регулаторни правомощия“ (54) или когато правителствена намеса „може да доведе или да не доведе до конкретен резултат само на основата на дадените факти и обстоятелства и упражняването на свободен избор от страна на участниците на този пазар“ (55). Упълномощаването или възлагането по-скоро предполагат „по-активна роля на правителството, а не просто действия за насърчаване“ (56).

(152)

Комисията отбеляза, че нормативната уредба относно сектора за производство, посочена в раздел 3.3.1.2, се отнася за всички финансови институции в КНР, в т.ч. за частните финансови институции. Доказателство за това е фактът, че приложното поле на Закона за банковото дело и различните постановления на КРКБЗС обхващат всички финансирани от Китай и чуждестранно финансирани банки под ръководството на КРКБЗС.

(153)

Тъй като не получи различна информация от частните финансови институции, Комисията заключи, че по отношение на сектора за производство на ПМСВ всички финансови институции, извършващи дейност в Китай под надзора на КРКБЗС (в т.ч. частните финансови институции), са упълномощени от държавата или тя им е възложила — по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), първо тире от основния регламент — да изпълняват държавни политики и да предоставят заеми с преференциални лихвени проценти на предприятията от сектора за производство на ПМСВ.

(154)

Освен това нормативната уредба, прилагана към всички банки в Китай, е много по-обширна и далеч не включва само двете наредби, регламентиращи дейността на КРКБЗС, както е показано в съображение 106 по-горе.

(155)

Що се отнася до упражняването на значителен контрол, според Комисията може да се приеме, че нормативната уредба, анализирана в раздел 3.3.1.2 по-горе, се отнася в еднаква степен и за тях. Тъй като нищо не сочи обратното, въз основа на наличните данни може да се приеме, че няма конкретни доказателства за оценки на кредитоспособността също както при оказалите съдействие държавни банки, поради което анализът за конкретното прилагане на нормативната уредба, изложен в раздел 3.3.1.2 по-горе, се отнася в еднаква степен и за тях.

(156)

Въз основа на това Комисията стигна до заключението, че другите държавни банки, които предоставят заеми на Jushi Egypt, са публични органи по смисъла на член 2, буква б), тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент.

(157)

В предишни антисубсидийни разследвания (57) — въз основа на проучване, публикувано от Международния валутен фонд (58), от което е видно несъответствието между международните и китайските кредитни рейтинги, и въз основа на констатациите на разследването относно включените в извадката дружества — Комисията вече е установила, че националните кредитни рейтинги, дадени на китайски дружества, не са надеждни. Действително според МВФ над 90 % от китайските облигации са с рейтинг АА до ААА, даден им от местни агенции за кредитен рейтинг. Тези рейтинги не са сравними с други пазари, като например тези на ЕС или на САЩ. Например по-малко от 2 % от дружествата на пазара на САЩ имат толкова високи рейтинги. Следователно китайските агенции за кредитен рейтинг са силно ориентирани към най-високата част от рейтинговата скала. Те имат много широка рейтингова скала и са склонни да обединяват облигации със значително различен риск от неизпълнение в една обща рейтингова категория (59).

(158)

Освен това чуждестранните агенции за кредитен рейтинг като Standard and Poor’s и Moody’s обичайно прилагат повишаване над базовия кредитен рейтинг на емитента, основано на оценка на стратегическото значение на дружеството за китайското правителство и на надеждността на имплицитната гаранция, когато издават рейтинг на китайски облигации, емитирани извън страната (60). Fitch например ясно посочва, когато е приложимо, че такива гаранции са основен фактор за определянето на кредитните рейтинги на китайски дружества от агенцията (61).

(159)

Въз основа на публично достъпна информация Комисията първо установи, че държавата може да упражнява известно влияние върху пазара на кредитни рейтинги. Според две проучвания, публикувани през 2016 г., на китайския пазар са действали около 12 агенции за кредитен рейтинг, като повечето от тях са държавна собственост. Общо 60 % от всички корпоративни облигации с кредитен рейтинг в Китай са получили рейтинга си от държавна агенция за кредитен рейтинг (62).

(160)

В предишни разследвания (63) ПКНР потвърди, че на китайския пазар за облигации са действали 12 агенции за кредитен рейтинг, сред които 10 местни агенции за кредитен рейтинг, в т.ч. Global Credit Rating Co. Ltd, Shanghai Brilliance Credit Rating & Investors Service Co. Ltd, Golden Credit Rating International Co. Ltd, China Chengxin Securities Rating Co. Ltd, Pengyuan Credit Rating Co. Ltd, Shanghai Fareast Credit Rating Co. Ltd, China Bond Rating Co. Ltd, China Securities Index Co. Ltd, Shanghai Credit Information Services Co. Ltd. Има също и 2 съвместни китайско-чуждестранни агенции за кредитен рейтинг, а именно China Lianhe Credit Rating Co. Ltd и China Chengxin International Credit Rating Co. Ltd. При липсата на информация, която да сочи обратното, Комисията счете, че ситуацията не се е променила.

(161)

На второ място, на китайския пазар за кредитни рейтинги няма свободен достъп. По своята същност той е затворен пазар, тъй като преди да започнат дейност, агенциите за кредитен рейтинг трябва да бъдат одобрени от Китайската регулаторна комисия за ценните книжа (КРКЦК) или от Китайската народна банка (64). В средата на 2017 г. Китайската народна банка обяви, че на чуждестранните агенции за кредитен рейтинг ще бъде разрешено да издават кредитни рейтинги на част от облигациите на вътрешния пазар, но при определени условия. По време на разследвания период обаче все още не беше допусната нито една чуждестранна агенция за кредитен рейтинг (65). Независимо от това чуждестранните агенции междувременно учредиха съвместни предприятия с някои местни агенции за кредитен рейтинг, които издават кредитни рейтинги за местни облигации. Тези рейтинги обаче следват китайската скала за рейтинги и като такива не са точно сравними с международните рейтинги, както е описано по-горе.

(162)

И накрая, в едно неотдавнашно проучване, извършено от КНБ, се потвърждават констатациите на Комисията, която посочва в заключенията си, че „ако равнището на инвестициите в чуждестранни облигации е с международен кредитен рейтинг ВВВ и по-висок, тогава инвестиционният клас на националните облигации може да има рейтинг AA и по-висок, като се вземе предвид разликата между средния национален рейтинг и международния рейтинг от 6 или повече пункта“ (66).

(163)

С оглед на ситуацията, описана в съображения 137—142 по-горе, Комисията достигна до заключението, че китайските кредитни рейтинги не дават надеждна оценка на кредитния риск на базовия актив. Въз основа на това и въпреки че дружеството на производителя износител или неговата група имат добър кредитен рейтинг от китайска агенция за кредитен рейтинг, Комисията достигна до заключението, че тези рейтинги не са надеждни. Тези рейтинги са изопачени и от политическите цели за насърчаване на ключови стратегически отрасли, например производството на ПМСВ.

(164)

Както е отбелязано в съображение 85, Комисията счита, че принципно за бенефициера, намиращ се в Египет, би било целесъобразно да се проучи дали тези получатели на заеми са се ползвали с по-добри условия, отколкото биха получили на египетския финансов пазар. Комисията провери този въпрос и потвърди, че сумата на субсидията би била по-висока при прилагане на сравними лихвени проценти за заеми в Египет (17,8 %) (67). С оглед на изключителните обстоятелства, посочени в съображение 86 по-горе обаче, Комисията изчисли размера на изравнителната субсидия, като взе предвид факта, че получателите са получили преференциално финансиране в Китай. За извършването на това изчисление Комисията направи оценка на ползата за получателите по време на разследвания период. В съответствие с член 6, буква б) от основния регламент ползата за получателите се изчислява като разликата между размера на лихвата, която дружеството плаща за заема, отпуснат при преференциални условия, и размера, който дружеството би платило за подобен търговски заем при пазарни условия.

(165)

Комисията взе решение да установи пазарните лихвени проценти за преференциалните заеми на EXIM и CDB въз основа на хипотетични референтни проценти за китайските инвеститори на пазара в съответствие с член 6, буква б) от основния регламент. Поради липса на съдействие нито една от тези банки не предостави допълнителни подробни данни. По тази причина Комисията реши да използва същата методика за изчисление, каквато се използва за други заеми, деноминирани в чуждестранна валута и емитирани от китайските финансови институции в КНР, като добави рисковата премия, свързана с инвестициите в Египет, както следва.

(166)

Така Комисията определи първо кредитния рейтинг на Jushi Egypt, отразяващ финансовото състояние на дружеството. Комисията отбеляза, че различните дружества в CNBM Group са получили рейтинги между AA- и АА + от китайска агенция за кредитен рейтинг. С оглед на цялостното изкривяване на китайските кредитни рейтинги, както е посочено в съображения 137—143 по-горе, Комисията стигна до заключението, че този рейтинг не е надежден.

(167)

Според Комисията общото финансово състояние на Jushi Group отговаря на рейтинг ВВ, който е най-високият рейтинг под изискванията за инвестиционен рейтинг. Предвид наличието на револвиращи заеми Комисията стигна до заключението, че за определянето на пазарна референтна стойност би било по-подходящо да се използват корпоративни облигации в щатски долари с рейтинг B (вместо BB).

(168)

Поради това, както и при други заеми, деноминирани в чуждестранна валута и емитирани от китайски финансови институции в КНР, за определяне на подходяща референтна стойност бяха използвани корпоративни облигации с рейтинг B, емитирани в щатски долари. Jushi Egypt се намира в държава, която е била обект на граждански и политически вълнения, както и на различни терористични атаки по времето, когато са били отпуснати заемите, и затова има кредитен риск, различен от този на китайските дружества, който е свързан с външните условия, преобладаващи в самата страна. В резултат на това Комисията предвиди надбавка към референтния лихвен процент, за да отрази държавния риск в пазарния процент.

(169)

Премията, свързана с държавния риск, беше определена въз основа на класификацията на ОИСР на държавния риск при експортни кредити, както и на съответната минимална ставка на премията, определена от ОИСР (68). Държавният риск за заеми, предоставени от банката EXIM, бе изчислен на 2,37 %, а този за заеми, предоставени от CDB — на 2,44 %.

(170)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt заяви, че като отправна точка за изчисляването на ползата от отпуснатите заеми Комисията е следвало да използва двете оферти, предоставени на дружеството от египетска банка през 2013 г. и 2016 г. Комисията разгледа тези оферти, но реши, че те не са представителни за сравним търговски заем, който дружеството действително би могло да получи на пазара.

(171)

Комисията установи, че в офертите не се дава описание на действителния финансов продукт, предлаган на дружеството, а те по-скоро се отнасят до лихвен процент за предоставяне на „кредитни инструменти“ като цяло. Поради това Комисията не беше в състояние да определи дали офертата всъщност се отнася за заем, или за други финансови продукти, например откриване на кредитна линия, търговско финансиране (акредитиви, менителници, факторинг и т.н.). Дори ако се приеме, че офертата се отнася за заем, в нея липсва друга важна информация, например срокът на предполагаемия заем, предлаган от банката, като и размерът на предлаганите кредитни средства (т.е. максималната сума, която банката ще бъде готова да предостави на дружеството). Във връзка с това Комисията отбеляза, че заемите, предоставяни от банките CDB и EXIM, са дългосрочни заеми за големи проекти за дълготрайни активи в размер на стотици милиони щатски долари. Поради това Комисията счете, че не може да използва като ориентир документите, предоставени от Jushi Egypt.

(172)

И накрая, Комисията отбеляза, че дори и да вземе предвид референтната стойност, предоставена от дружеството, това няма да доведе до съществена промяна в изчисляването на ползата, тъй като предложеният процент на египетската банка е в съответствие с основния лихвен процент, установен от Комисията за референтната стойност, отговаряща на заем в щатски долари, предоставен от китайска банка на национален (китайски) клиент с рейтинг BB. Следователно, ако не друго, данните за тези заеми потвърждават, че Jushi Egypt наистина се ползва с по-ниски лихвени проценти от референтните за пазара. Поради това твърдението на дружеството беше отхвърлено.

(173)

През периода от 2014 г. до края на разследвания период Jushi (Китай) е предоставило редица междуфирмени заеми на Jushi Egypt на обща сума от около 281,5 милиона щатски долара.

(174)

Комисията констатира обаче, че Jushi (Китай), от своя страна, е финансирало тези междуфирмени заеми чрез външно финансиране от китайски финансови институции. С други думи вместо Jushi Egypt да получава заеми пряко от китайските банки Jushi (Китай) получава преференциално финансиране от тези институции и след това разпределя тези кредити в полза на своите производствени дейности в Египет (Jushi Egypt). Кредитите, предоставени пряко от EXIM и CDB, сами по себе си не са достатъчни за осигуряване на общия размер на външно финансиране, необходим за развитието на производствените дейности в зоната SETC. Ето защо е необходимо допълнителното непряко финансиране чрез междуфирмени заеми. Комисията не успя да намери конкретен банков кредит, пряко свързан с проекта в Египет. През 2014 г. обаче Jushi (Китай) издава облигации в замяна на различни банкови кредити, за да подобри своята дългова структура. Тези облигации, във връзка с които се цитират различни капиталови нужди за проекта в Египет, потвърждават, че Jushi (Китай) е имал нужда от външна финансова помощ за производствените си дейности в Египет. Поради това Комисията счете, че базисните преференциални заеми, отпускани чрез Jushi (Китай), може също да бъдат отнесени към ПЕ по същия начин както и преките заеми, предоставяни на Jushi Egypt от китайските финансови институции.

(175)

Тъй като всички тези заеми може по същество да бъдат приравнени към заеми, предоставени от ПКНР на китайско дружество, което след това разпределя средствата за своите производствени дейности по места, Комисията реши да разглежда тези заеми като всеки друг вътрешен китайски заем, предоставен на китайски производител на ПМСВ. В този контекст, както е посочено в съображение 128 по-горе, Комисията установи, че всички държавни китайски финансови институции, които са предоставили заеми на Jushi (Китай) и Jushi Egypt, са публични органи по смисъла на член 2, буква б) от основния регламент, тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент и в съответствие със съдебната практика на СТО.

(176)

След това Комисията изчисли размера на подлежащата на изравняване субсидия. Във връзка с това Комисията отбелязва, че номиналният лихвен процент, начисляван от Jushi (Китай) на Jushi Egypt, е 7,5 %. Нито една част от финансирането, предоставено на Jushi (Китай), обаче не е с такъв висок лихвен процент. В действителност средният лихвен процент за Jushi (Китай) през разследвания период, е в размер на около 4 %. Затова Комисията сравни средния лихвен процент, който Jushi (Китай) плаща върху дължимата сума по междуфирмен заем през разследвания период, с лихвения процент, който дружеството би платило за сравним търговски заем при пазарни условия.

(177)

С цел да се отчете увеличената рискова експозиция на банките, подчертана от наличието на револвиращи заеми, Комисията реши да слезе една степен по-надолу по скалата на оценяване на риска и да използва корпоративни облигации в щатски долари с рейтинг B (вместо BB), за да определи пазарна референтна стойност.

(178)

Всички елементи на това финансиране, описани по-горе в настоящия раздел, ясно показват, че Jushi (Китай) е разпределяло на Jushi Egypt всички ползи от преференциалното финансиране, предоставено от китайските финансови институции. Поради всички тези причини така изчислената полза бе отнесена към Jushi Egypt.

(179)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt заяви, че Комисията не е трябвало да намалява кредитния рейтинг на Jushi Egypt от АА до B въз основа на факта, че Jushi Egypt не е спазвало своя погасителен план към дружеството майка или че в някои случаи дружеството майка е погасявало заеми от името на Jushi Egypt. Фактът, че корпоративната група Jushi Egypt е решила, че е по-добре за друго предприятие от групата да поеме разходите, така че да се запази паричният поток в друго предприятие, не означава, че това друго предприятие не е спазвало задължението си, особено ако това е задължение към банкова институция.

(180)

На първо място, Комисията отбеляза, че не е открила никакъв кредитен рейтинг, присъден на Jushi Egypt от външна страна, а и че Jushi Egypt не е предоставило никакви доказателства в това отношение. Следователно Jushi Egypt никога не е имало кредитен рейтинг „AA“, който да послужи като отправна точка. По тази причина на Комисията ѝ се е наложило да определи кредитния рейтинг на Jushi Egypt с помощта на наличните факти по случая. С оглед на значителния размер на междуфирмени заеми от дружеството майка, както и на факта, че Jushi Group е действала като гарант за заемите, получени от банките CDB и EXIM, Комисията реши, че кредитният рейтинг на Jushi Egypt е тясно свързан с рейтинга на дружеството майка, който е бил определен като „BB“, както е посочено в съображение 168 по-горе. Ето защо отправната точка за Комисията беше този кредитен рейтинг BB.

(181)

На второ място, както е обяснено в съображение 178 по-горе, Комисията реши да слезе една степен по-надолу по скалата на оценяване на риска, т.е. от BB на B, с оглед на липсата на плащания по задълженията на дружеството през годините. Комисията отбеляза, че макар заемите към CDB и EXIM да са били изплатени в съответствие с графика, общите задължения на дружеството всъщност са се увеличили през годините. Jushi Egypt е заменило външния си дълг с вътрешногрупов дълг, но на практика не е изпълнило поетите си задължения към банкови институции. Противно на твърденията на Jushi Egypt съществуват и индикации, че дружеството не би могло да обслужва задълженията си, ако всички негови кредитори бяха външни банкови институции. Например, въпреки че дружеството е губещо през 2015 г. и 2016 г. и е имало отрицателна стойност на собствения капитал през 2016 г., през тези години то все пак изплаща значителни суми към CDB за погасяване на главницата, възлизащи общо на 54 милиона щатски долара (около 546 милиона египетски лири). Следователно дружеството не би било в състояние да обслужва своите външни задължения без финансовата подкрепа от дружеството майка.

(182)

С оглед на гореизложеното Комисията отхвърли тези твърдения.

(183)

Всички констатирани субсидии бяха установени по отношение на общия оборот на дружеството. Размерът на субсидията след това бе съотнесен към оборота от разглеждания продукт, продаван в Съюза.

(184)

Установеният размер на субсидиите от преференциално финансиране чрез заеми от китайски банки от стратегическо значение, пряко или чрез дружеството майка Jushi (Китай), се равнява на 6,46 % за Jushi Egypt.

(185)

В допълнение към преките и междуфирмените заеми Jushi Egypt е трябвало да увеличи капитала си, за да покрие своите финансови нужди.

(186)

В предишни разследвания е установено, че на ниво дружества майки на китайски групи са получени значителни субсидии в подкрепа на чуждестранни инвестиции в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ под формата на безвъзмездни средства, преференциално финансиране и капиталови инжекции. Такъв най-вече е случаят в приключилото неотдавна антисубсидийно разследване по отношение на вноса в Съюза на определени пневматични гуми („случая с гумите“) (69).

—

13-и петгодишен план за развитие на външната търговия, публикуван от Министерството на търговията („MOFCOM“), 26 декември 2016 г.;

—

Насоки на Държавния съвет за насърчаване на международния производствен капацитет и сътрудничество в производството на оборудване, публикуван през 2015 г. („Насоките“).

—

План за развитие на производството на строителни материали за периода 2016—2020 г., Министерство на промишлеността и информационните технологии, GXBG [2016] № 315;

—

13-и петгодишен план за развитие на производството на стъклени влакна и композитни материали;

—

Произведено в Китай 2025, Държавен съвет, 7 юли 2015 г.

(187)

В искането за предоставяне на информация, посочено в съображение 8, Комисията поиска информация от Jushi Group, inter alia, относно евентуални промени в структурата на капитала, включително увеличаване на капитала и промени в правата на акционерите, на Jushi Egypt и на редица преки и непреки дружества майки, принадлежащи към Jushi Group, която от своя страна е член на China National Building Materials Group („групата CNBM“).

(188)

При разследването бе установено, че China National Building Material Co. Ltd. („CNBM“) е китайско държавно предприятие, 41,27 % от което се притежават пряко и непряко от China National Building Material Group Co. Ltd., което на свой ред се притежава изцяло от SASAC. CNBM е най-големият акционер с дял 26,97 % в China Jushi Co. Ltd. („China Jushi“), което е единственият акционер на Jushi Egypt (70).

(189)

Първоначално Jushi Egypt предостави много ограничена информация по отношение на преките и непреките дружества майки.

(190)

В резултат на това на 18 март 2020 г. Комисията изпрати писмо до Jushi Egypt, в което посочва недостатъците в информацията и уведомява Jushi Egypt за възможното прилагане на разпоредбите на член 28 от основния регламент. Така например Jushi Group не предостави исканата информация относно основанията за промените в капиталовата структура, както и информация за това как са финансирани увеличенията на капитала на Jushi Egypt, Jushi Group, China Jushi Co. Ltd. и CNBM.

(191)

В отговор на това писмо Jushi Egypt изпрати частична информация, с която се отстраняват някои от недостатъците, по-специално как промените в капиталовата структура са отразени във финансовите отчети на различните дружества от групата. Предоставената информация във връзка с участието на правителствени и неправителствени субекти (например държавни търговски банки) обаче се изразяваше в твърдения, неподкрепени от доказателства, а информацията относно основните причини за промените и финансовите параметри беше много ограничена.

(192)

Въпреки това, както е посочено по-горе, държавната собственост в CNBM е значителна. Нещо повече, съгласно публично достъпна информация на интернет страницата на CNBM (71) целият ръководен екип на CNBM заема партийни длъжности като например секретар на партийния комитет, заместник-секретар на партийния комитет или постоянен член на партийния комитет. Освен това г-н Cao Jianglin, изпълнителен директор на CNMB и постоянен член на партийния комитет, заема също и длъжността председател на China Jushi от 2002 г. насам (72). Следователно твърдението, че всички решения, свързани с увеличенията на капитала на съответните дружества, са взети независимо от съответния управителен съвет и без никакво участие на правителството или на други неправителствени органи в този процес, не е правдоподобно, особено като се има предвид държавната собственост и участието на партията в управлението.

(193)

Поради липсата на такава информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация от основно значение за този аспект на разследването.

(194)

Комисията стигна до заключението, че за своите констатации относно Jushi Group, China Jushi Co. Ltd. и CNBM се налага да разчита отчасти на наличните факти.

(195)

По време на разследвания период Jushi Egypt се е възползвало от безвъзмездни средства, отпускани чрез CNBM — предприятие, контролирано от държавата — под формата на капиталови инжекции, по-специално внесен капитал.

(196)

През 2012 г. е налице значително участие на акционерите във финансирането на Jushi Egypt, което възлиза на 42,6 милиона щатски долара. Оттогава капиталът на Jushi Egypt се е увеличил значително до 162 милиона щатски долара към началото на разследвания период. В края на разследвания период капиталът на Jushi Egypt вече е приблизително четири пъти по-голям, отколкото през 2012 г.

(197)

Jushi Egypt е изцяло собственост на Jushi Group, която пък е изцяло собственост на China Jushi. Основният акционер на China Jushi е холдингът CNBM, който неизменно държи над 25 % от акциите на дружеството от 2010 г. насам.

(198)

Успоредно с увеличаването на капитала на Jushi Egypt, участието на CNBM в капиталовата структура на China Jushi се е увеличило със сходен размер. По-конкретно, от 2011 г. до края на 2018 г. CNBM е увеличил шест пъти своя дял във внесения капитал на China Jushi — от 190 милиона китайски юана (30,2 милиона щатски долара) през 2011 г. до 944 милиона китайски юана (140,9 милиона щатски долара) през 2018 г.

(199)

Тази сходна тенденция и сходен размер на увеличение на капитала при Jushi Egypt и при China Jushi категорично показва, че CNBM привлича средства с цел увеличаване на капитала на Jushi Egypt чрез China Jushi до разследвания период.

(200)

Освен увеличенията на внесения капитал значителни финансови средства са прехвърлени от CNBM към China Jushi и Jushi Group чрез други видове капиталови сметки.

(201)

За да определи естеството на трансферите и обстоятелствата, при които собственият капитал на съответните дружества е нараствал, Комисията поиска да ѝ бъде предоставен достъп до съответната информация, произхождаща от CNBM. Jushi Egypt обаче не оказа пълно съдействие на разследването и не предостави необходимата информация, както е обяснено в раздел 3.3.3.2. При липсата на такава информация и в съответствие с разпоредбите на член 28 от основния регламент на Комисията ѝ се наложи да разчита отчасти на наличните факти за своите констатации. По-специално, Комисията трябваше да използва наличните факти, за да установи източника на финансиране на капитала, предоставен от CNBM на Jushi Egypt, inter alia, чрез China Jushi.

(202)

Комисията достигна до това заключение след като установи наличието на ясен ангажимент от страна на CNBM за инвестиции в чужбина в насърчавани промишлени отрасли. В тази връзка може да се посочи, че в годишния си доклад, на своята интернет страница, както и на място в заводите си CNBM рекламира себе си като „активен участник в инициативата „Един пояс, един път“ “. Например холдингът „е предприел 312 проекта за производство на цимент в 75 страни и региони по целия свят, над 60 проекта за производство на стъклени влакна, изпълнението на 33 инвестиционни проекта, изграждането на 5 задгранични складови съоръжения, обслужва 14 вериги супермаркети за строителни материали зад граница и управлява повече от 30 фабрики в световен мащаб“ (73).

(203)

Във връзка по-специално с ПМСВ през 2012 г. CNBM учредява Jushi Egypt, производител на ПМСВ в Египет, както и дъщерно дружество на китайския производител износител Jushi. През следващите години са предприети няколко важни инвестиционни проекта за разширяване на производствения капацитет на Jushi Egypt.

(204)

Освен това Jushi Group учредява редица задгранични дъщерни дружества за производство и търговия в Южна Африка, Южна Корея, Италия, Испания, Франция, Канада, Индия, Сингапур, Япония, САЩ и Хонконг. През 2016 г. CNBM Group привлича над 5 милиарда юана (747,38 милиона щатски долара) за своята стратегия за глобализация в рамките на 13-ия петгодишен план (2016—2020 г.), в която влизат и споменатите по-горе проекти в Египет, както и инвестиция на стойност 300 милиона щатски долара за завод в САЩ с начало на производството през 2018 г. (74). В Индия е планирано изграждане на производствено съоръжение с капацитет от 100 000 тона до средата на 2020 г.

(205)

Всички тези задгранични проекти се вписват в по-широкия контекст на политиката за „разширяване“ на Китай. В тази връзка президентът на CNBM Song Zhiping заявява например: „Подписването на проекта Jushi САЩ е крайъгълен камък в стратегическото развитие на глобализацията на China Jushi и изключително важна стъпка напред в преследването на по-високи цели. Той има ключово значение за глобализацията на CNBM и дори за китайското производство на строителни материали като цяло“.

(206)

Освен това производството на ПМСВ представлява насърчаван сектор в рамките на инициативата „Произведено в Китай 2025“ (75) и следователно може да се възползва от значително държавно финансиране. За подкрепа на инициативата „Произведено в Китай 2025“, а оттам косвено и за производството на ПМСВ, са създадени редица фондове като Националния фонд за интегрални схеми, Фонда за усъвършенствани производствени технологии и Инвестиционния фонд за нововъзникващи отрасли (76).

(207)

ПМСВ често се разглежда в категорията „нови материали“. В Пътната карта на инициативата „Произведено в Китай 2025“ (77) са изброени 10 стратегически сектора, които представляват ключови отрасли за ПКНР. В нея е описан сектор 9 „Нови материали“ и неговите подкатегории, включително авангардни основни материали (точка 9.1), ключови стратегически материали (точка 9.2) в т.ч. влакна с високи показатели и композитни материали, както и нови енергийни материали (78). Така новите материали се ползват от предимствата, произтичащи от механизмите за подпомагане, посочени в документа, включващи наред с другото политики за финансово подпомагане, фискална и данъчна политика, надзор и подкрепа от страна на Държавния съвет (79).

(208)

Относно тези ключови индустрии в глава 3.9 от плана „Произведено в Китай 2025“ изрично се споменава, че Китай:

(209)

В друго интервю Song Zhiping споменава, че от предприемаческа гледна точка CNBM обръща специално внимание на политиките, свързани с националната инициатива „Един път, един пояс“, както и че тази инициатива „представлява наистина уникална възможност за китайската група за производство на строителни материали“. Той посочва също така, че „разширяването“ е свързано с финансово сътрудничество и може да се реализира само когато „съчетаем финансови средства, съдействие от държавни инвестиционни фондове, кредитиране на вносители, финансов лизинг и други механизми, за да постигнем взаимно сътрудничество за „разширяване“ “. В същия ред на мисли Song Zhiping заявява още, че „международното сътрудничество относно капацитета трябва да се обедини с националната политика „Един пояс, един път“ и особено с финансовата политика на страната. Ние сме свикнали да правим обикновени инвестиции, да заемаме пари и да инвестираме в заеми, но с това няма да постигнем мащаб. Бих желал да възприемем модел, подобен на този на China Guoxin Holdings, при който приносът на дружествата е 10 на сто, а приносът на Държавната агенция за валутен обмен е 90 на сто. Трябва да променим остарялата си зависимост от заемите и да търсим нови модели за финансиране и организация на бизнеса. Мисля, че трябва да се възползваме напълно от настоящите силни финансови предимства на страната, да увеличим създаването на инвестиционни фондове за строителни материали, да мобилизираме повече капитал за участие в инвестиции, да подпомагаме предприятията за строителни материали да излязат на чуждестранни пазари.

(210)

Тази визия се подкрепя от китайското правителство, както става ясно от реч, произнесена от Xiao Yaqing, председател на Комисията за надзор и управление на държавните активи към Държавния съвет, на конференция, организирана от CNBM: „централните предприятия са гръбнакът на националната икономика и те трябва да бъдат тясно интегрирани в националната стратегия „Един пояс, един път“, като се използва изгодният производствен капацитет, като се изведат на преден план ключови области и се насърчи международното сътрудничество в областта на производствения капацитет и оборудването. Те имат водеща роля в създаването на нова визитна картичка за „разширяването“ на страната .... През последните години China Building Materials и China Materials Group са ускорили темпа на „разширяване“, постигнали са изключителни резултати и са преструктурирали групата, за да застанат начело на интернационализацията на китайската индустрия за производство на строителни материали, което е от голямо значение .... След реорганизацията първоначално планираните инвестиционни проекти на обновеното дружество в страните, включени в инициативата „Един път, един пояс“, ще надхвърлят 90 милиарда юана инвестиции“ (80).

(211)

При разследването бе установено, че China National Building Material Co. Ltd. („CNBM“) е китайско държавно предприятие, 41,27 % от което се притежават пряко и непряко от дружеството майка CNBM, което на свой ред се притежава изцяло от SASAC. CNBM притежава дял от 26,97 % в China Jushi Co. Ltd., което е единственият акционер на Jushi (81).

(212)

Следователно CNBM Building е китайско държавно предприятие, притежавано пряко и непряко от дружеството майка CNBM, което на свой ред се притежава изцяло от SASAC. SASAC е ключовият инструмент, чрез който китайското правителство контролира по различни начини държавните предприятия, като го използва по-скоро като средство за прилагане на правителствените политики и планове, а не за установяване на пазарна логика в стопанската дейност (82). Без да се засяга заключението, че по своята същност CNBM представлява публичен орган по смисъла на член 3 от основния регламент, въз основа на всички представени по-горе доказателства може да се заключи, че CNBM и групата Jushi като цяло следват промишлени и правителствени политики, включително по отношение на инициативата „Един път, един пояс“, както и политики за „разширяване“ на производството и износа на разглеждания продукт.

(213)

Именно в този контекст CNBM е получил финансови средства от правителството за прилагането на тези политики, включително и за финансиране на инвестициите си в Египет за производството на разглеждания продукт. Поради липсата на пълно съдействие от страна на Jushi Egypt по този въпрос Комисията не успя да установи действителния източник на финансиране и да обоснове подробно дали тези финансови средства са предоставени от SASAC, или от фонда „Пътят на коприната“ („SRF“) като инструмент за изпълнение на стратегията „Един път, един пояс“. Въз основа на наличните факти обаче и в съответствие с член 28 от основния регламент Комисията стигна до заключението, че при предоставянето на финансови средства на CNBM както SASAC (83), така и SRF (84) се считат за публични органи по смисъла на член 3 и член 2, буква б) от основния регламент. При всички случаи, дори да не бяха публични органи, съгласно член 3, параграф 1), буква iv) от основния регламент SASAC и SRF пак щяха да се разглеждат като субекти, които правителството е упълномощило и на които е възложило изпълнението на държавни функции и политики (85).

(214)

Отново поради липсата на съдействие и въз основа на всички гореспоменати доказателства относно финансирането на проекти извън Китай, в т.ч. Египет, в рамките на инициативата „Един път, един пояс“, както и въз основа на констатациите в случая с гумите, Комисията стигна до заключението, че CNBM е получил финансиране под формата на безвъзмездни средства, които след това се използват за капиталови вноски за последователно увеличаване на капитала на Jushi Egypt за неговите дейности в Египет.

(215)

Поради липса на допълнителни доказателства, предоставени от CNBM, и въз основа на публично достъпните доказателства Комисията реши да наложи изравнителни мерки по отношение на последователното увеличаване на капитала на Jushi Egypt чрез капиталови инжекции, подкрепяни от държавата, с цел създаване и разширяване на производствените мощности на CNBM в Египет. Такава подкрепа попада и в обхвата на договореностите между Китай и Египет, залегнали в Споразумението за сътрудничество за създаване на зоната SETC, и се отнася към Египет по същите причини като обяснените в съображение 91 по-горе и следователно може да бъде отнесена и към продуктите, износ от Египет.

(216)

След това Комисията направи анализ дали финансовото участие, предоставено от ПКНР чрез SASAC и/или SRF, е донесло полза на Jushi Egypt. За пореден път поради на липсата на съдействие от страна на Jushi Egypt Комисията трябваше да основе констатациите си на наличните факти съгласно разпоредбите на член 28 от основния регламент.

(217)

Съвкупността от доказателства в подраздела по-горе показва, че пълномощията и целите на SASAC и SRF са да прилагат правителствени политики и планове, включително чрез предоставяне на финансова помощ и финансиране на насърчавани сектори, сред които и производството на ПМСВ, с цел изпълнение на стратегията за разширяване. SASAC и SRF не следват пазарни принципи и поведение при предоставянето на финансиране, а работят в изпълнение на съответните правителствени политики. Показателен пример за това, че тяхната работа не се основава на пазарни съображения, бе установен по случая с гумите, при който SRF беше предоставила безвъзмездни средства на дружеството майка за придобиване на дъщерно дружество в ЕС. Освен това в случая с гумите Комисията установи, че такива проекти следват сходни модели (86). Ето защо е разумно да се предположи, че CNBM като важно централно държавно предприятие ще следва същия модел и ще се ползва от сходни субсидии.

(218)

Освен това Комисията отбеляза, че размерът на средствата, получени чрез China Jushi, за последователните паралелни увеличения на капитала на Jushi Egypt съответства приблизително на дефицита във финансирането на инвестиционния проект в Египет, останал след предоставянето на средства по линия на преференциалното финансиране. Както е обяснено в съображения 171—174 по-горе, размерът и мащабът на последователните увеличения на капитала на CNBM в Jushi Group и China Jushi фактически отразява увеличенията на капитала на Jushi Egypt, които точно стигат за покриване на този дефицит във финансирането. Това е в пълно съответствие с целите на функционирането на SASAC и SRF и на предоставяното от тях финансиране.

(219)

Въз основа на събраните доказателства и в съответствие с член 28 от основния регламент Комисията стигна до заключението, че финансовите средства, предоставени от SASAC и/или SRF, водят до реализирането на полза по смисъла на член 3, параграф 2 от основния регламент.

(220)

Както е обяснено в раздел 3.3.3.2 по-горе, Jushi Egypt не предостави пълен отговор на искането на информация. Поради тази причина не беше възможно да се проверят субсидиите, получени на ниво дружество майка, във връзка с чуждестранните инвестиции на групата, свързани с разглеждания продукт, както и да се определи точният размер на ползата.

(221)

Ето защо, прилагайки член 28 от основния регламент, Комисията прибягна до наличните факти, за да определи размера на субсидията, предоставена от финансовото участие на SASAC или SRF под формата на безвъзмездни средства. Както е обяснено по-горе, Комисията установи паралелни увеличения на капитала в различните дружества от групата в Китай, които в крайна сметка са насочвани към Jushi Egypt в същия размер и за същия период. Тъй като CNBM е получило тези средства от SASAC и/или SFR, а самите средства са предназначени целево за инвестиции в Египет в рамките на инициативата „Един път, един пояс“ и на политиката за разширяване, дружеството е било използвано само като канал за предоставяне на тези средства на Jushi Egypt, без да реализира никаква полза за себе си, понеже това би било несъвместимо с целевото предназначение на средствата. Фактът, че размерът на финансовия дефицит в инвестициите на Jushi Egypt в Египет, общо взето, съответства на размера на увеличенията на капитала, допълнително потвърждава това.

(222)

За да определи размера на средствата, насочвани от CNBM към Jushi Egypt под формата на капиталови инжекции, Комисията анализира и проследи последователните увеличения на капитала в съответните дружества, а именно Jushi Egypt, Jushi Group и China Jushi, в които CNBM е основният акционер.

(223)

При проследяването на пътя на средствата Комисията разгледа не само увеличението на внесения капитал, но и увеличенията на други капиталови инструменти. По-конкретно, значителни по обем средства бяха открити под формата на капиталови излишъци в междинните дружества China Jushi и Jushi Group. Що се отнася конкретно до тези междинни дружества, Комисията забеляза, че при някои увеличения на собствения капитал размерът на средствата, прехвърлени на тези дружества, е по-голям от размера на сумите, които дружеството по-късно регистрира като внесен капитал. По този начин дружеството получава достъп до тези средства, без да настъпи очакваната промяна в неговата структура на собствеността. Като взе предвид капиталовите инжекции чрез внесен капитал, както и сумите, открити по други видове капиталови сметки, например капиталов излишък, Комисията успя да определи, че над 87 % от собствения капитал на Jushi Egypt може да бъде приписан на CNBM. Следователно общият размер на ползата за получателя при прилагането на този подход би бил (142,8 милиона щатски долара).

(224)

Поради ограничения достъп до по-подробна информация обаче Комисията не успя да определи с точност произхода на всички тези средства и следователно не успя да установи с достатъчна степен на вероятност дали всички налични суми по други капиталови сметки на Jushi Egypt са били насочени и прехвърлени от CNBM.

(225)

Ето защо Комисията прие по-предпазлив подход, като се съсредоточи единствено върху размера на внесения капитал, за който има голяма вероятност, че произхожда от CNBM. По-конкретно, Комисията взе предвид увеличението на внесения капитал от CNBM в Jushi (Китай) от 2011 г. насам, както и паралелното увеличаване на капитала на Jushi Egypt от 2012 г. насам. В резултат на това Комисията достигна до заключението, че 51 % от собствения капитал на Jushi Egypt (или 81,8 милиона щатски долара) е предоставен от CNBM чрез получените финансови средства от SASAC или SRF.

(226)

След като установи пълния размер на безвъзмездната финансова помощ, Комисията пристъпи към изчисляване на ползата, реализирана от Jushi Egypt през разследвания период, в съответствие с членове 6 и 7 от основния регламент. Ползата от безвъзмездната финансова помощ под формата на увеличения на капитала трябва да бъде отнесена към разглеждания период, като се вземе предвид амортизационният период на собствения капитал, който не е дълготраен актив и по тази причина обикновено попада в обхвата на разпоредбите на член 7, параграф 4 от основния регламент, отнасящи се до разпределянето.

(227)

Поради липсата на съдействие от Jushi Egypt в отговор на искането за информация Комисията не разполага с допълнителна информация за конкретните договорености относно използването на безвъзмездната финансова помощ, свързана с инвестициите в дружествен капитал от SASAC или SRF. В случая с гумите Комисията амортизира безвъзмездните средства за период от седем години, защото това съответстваше на средната продължителност на инвестициите на SRF и на друг одобрен заем, сключен за тази сделка (87). При липсата на съдействие и конкретно споразумение между акционерите в този случай Комисията реши да следва консервативен подход и да приложи средния полезен живот на активите на Jushi Egypt с презумпцията, че финансирането е било използвано за покриване на дефицита на инвестиционния проект в съответствие с член 7, параграф 3 във връзка с член 7, параграф 4 от основния регламент, в който се предвижда, че може да се използва различен амортизационен период, ако обстоятелствата го налагат. Въз основа на това Комисията използва амортизационен период от дванадесет години.

(228)

Всички констатирани субсидии бяха установени по отношение на общия оборот на дружеството. Размерът на субсидията след това бе съотнесен към оборота от разглеждания продукт, продаван в Европейския съюз.

(229)

В резултат на това бе изчислена субсидия в размер на 2,01 %.

(230)

След окончателното разгласяване производителят износител заяви, че Комисията не е доказала, че собственият капитал е предоставен от CNBM и по-специално, че той не идва от печалбите на China Jushi или Jushi Group. Дружеството заяви също така, че Комисията не е обяснила защо са давани средства от CNBM на China Jushi всяка година от 2010 г. насам, но тези средства са прехвърляни на Jushi Group и Jushi Egypt само през някои от тези години. Дружеството изказа и твърдението, че Комисията не е доказала, че подкрепата за капиталови инвестиции е предоставена от публичен орган, в резултат на което тя не може да представлява субсидия. Накрая производителят износител поиска от Комисията, в случай че поддържа становището си, да оповести поради какви причини смята, че съществува сходство между подкрепата от CNBM за капитала за China Jushi и тази за Jushi Group и Jushi Egypt.

(231)

На първо място, по отношение на произхода на средствата Комисията отбеляза, че дружеството не е представило никакви допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението. Въпреки това Комисията анализира по-задълбочено сметките на съответните дружества, за да определи дали увеличенията на собствения капитал произлизат от печалбите им. Комисията отбеляза, че нито едно от увеличенията на собствения капитал не е покрито със средства от сметките, по които се разпределят печалбите или неразпределената печалба. Комисията все пак установи, че някои увеличения на капитала на China Jushi, извършени през 2012 г. и през 2016 г., може да се дължат на капиталови резерви. Дружеството обаче не предостави информация за произхода на средствата по сметките за капиталови резерви. Поради това Комисията заключи, че източникът на средствата, използвани за увеличение на собствения капитал на Jushi Egypt от 2012 г. насам, не е неразпределената печалба.

(232)

На второ място, по отношение на момента на прехвърляне на средствата към Jushi Group и Jushi Egypt Комисията отбеляза, че производителят износител не предостави допълнителни доказателства, за да обоснове или да обясни планирането на увеличенията на собствения капитал от страна на CNBM. Комисията отбеляза също, че освен интервалите от време между прехвърлянията на капитали от дружество на дружество, увеличенията на капитала съответстват и на различните капиталови нужди на Jushi Egypt, свързани с инвестициите през анализирания период.

(233)

На трето място, що се отнася до това дали средствата за увеличението на капитала може да произлизат от публичен орган, Комисията отбелязва в съображение 215, че дори SASAC и SRF да не бяха публични органи, те пак щяха да се разглеждат като субекти, които правителството е упълномощило и на които е възложило изпълнението на държавни функции и политики в съответствие с член 3, параграф 1), буква iv) от основния регламент.

(234)

На последно място, по отношение на разгласяването на сведения относно установяването на сходство между подкрепата от CNBM за капитала за China Jushi и тази за Jushi Group и Jushi Egypt, Комисията отбеляза, че тази информация е била предоставена. Констатациите и методологията, използвана за изчисляване на размера на субсидията, са обяснени подробно в съображения 186—231 по-горе. При разгласяването на конкретни сведения на производителя износител също бе предоставена пълна информация относно доказателствата, с които разполага Комисията, както и относно направения от нея анализ на капиталовата подкрепа от CNBM за China Jushi и от Jushi Group за Jushi Egypt.

(235)

Въз основа на всички гореизложени аргументи Комисията отхвърли тези твърдения.

(236)

Производителят износител заяви също, че Комисията не е установила размера на ползата и трябва да докаже защо всяко предоставяне на собствен капитал не е в съответствие с обичайната инвестиционна практика.

(237)

Комисията припомни, че по време на разследването екипът по случая е поискал достъп до съответната информация в CNBM. Както е обяснено в раздел 3.3.3.2 обаче, нито CNBM, нито Jushi Group оказа пълно съдействие на разследването и Комисията трябваше да разчита на наличните факти, за да направи своите констатации. Освен това в съображения 218—221 е описано как е установена ползата. Обяснено е, че по същество SASAC и SRF не следват пазарни принципи при предоставянето на финансиране, а работят в изпълнение на съответните правителствени политики. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(238)

Производителят износител също така заяви, че не може да се счита, че всички средства, предоставени от CNBM, произхождат от публични органи, тъй като CNBM е дружество, регистрирано на фондовата борса, и разполага с различни начини за набиране на средства. В резултат на това Комисията не може да направи заключението, че предполагаемата капиталова подкрепа от CNBM за China Jushi изцяло представлява субсидия. Поради това дружеството изказа становището, че ползата не може да бъде по-висока от процента на субсидията, констатирана за CNBM в Китай в рамките на разследването по регламента за тъкани от стъклени влакна (88), умножен по размера на капиталовата подкрепа. Производителят износител твърди също, че Комисията не е изчислила ползата, тъй като не е отчела, че подкрепата за капиталови инвестиции от CNBM е направена в замяна на акции, а оттам и дивиденти.

(239)

На първо място, Комисията отбеляза, че дружеството не е представило никакви допълнителни доказателства в подкрепа на твърдението. Комисията припомни, че нито CNBM, нито Jushi Group е оказало пълно съдействие на разследването и Комисията е трябвало да разчита на наличните факти, за да направи своите констатации. В тази връзка Комисията припомни, че констатираният процент на субсидията за CNBM в раздели 3.4 и 3.8 от регламента за тъкани от стъклени влакна се основава на информацията за заеми и безвъзмездни помощи в публично достъпния доклад за одит на CNBM и поради това Комисията предпазливо е ограничила своите констатации само до определени субсидии в рамките на схеми за специфични субсидии, които лесно биха могли да бъдат установени и които не са свързани със схемите за субсидии в това разследване. Следователно, ако не друго, Комисията е била предпазлива в заключенията си.

(240)

Накрая Комисията отбеляза, че не е анализирала дали средствата, прехвърлени от CNMB, са в замяна на акции. В действителност не бяха предоставени доказателства, че CNBM наистина е получил акции в замяна. Напротив, в процеса на разследването беше установено, че CNBM е получило финансово участие от страна на правителството за изпълнение на политиките му, както и че това финансово участие е получено под формата на безвъзмездни средства, които след това са били използвани за капиталови вноски за финансиране на дейностите на Jushi Egypt.

(241)

Въз основа на всички гореизложени аргументи Комисията отхвърли твърдението.

(242)

Не беше установено реализиране на полза от доставянето на електроенергия на занижени цени, тъй като цените на електроенергията се определят на национално равнище в Египет, а производителят износител плаща обичайната ставка за промишлени потребители в рамките на определен диапазон на напрежението.

(243)

Не беше установено реализиране на полза от доставки на газ на занижени цени. За някои промишлени отрасли са определени конкретни цени на газа, но производителят износител попада в категорията на промишлените потребители, които не се възползват от най-ниската цена. Поради това не беше установена нито специфичност, нито полза.

(244)

Правното основание за тази програма са следните документи:

(245)

Комисията изпрати на ПE искане за информация, предназначено за Tianjin TEDA, и поиска информация, необходима за оценка на участието на ПE или ПКНР в контрола на дружеството. Комисията счете, че искането за информация е необходимо с оглед на ролята, която дружеството е имало в разработването и изграждането на зоната SETC, както е обяснено в съображение 34 по-горе.

(246)

В отговор на искането за информация TEDA предостави единствено информация относно Egypt TEDA Investment Co. Ltd., която вече бе представена в отговор на първоначалния въпросник.

(247)

Комисията обаче установи, че относно Tianjin TEDA е предоставена много ограничена информация.

(248)

Поради липсата на такава информация Комисията счете, че не ѝ е била предоставена информация от основно значение за този аспект на разследването.

(249)

С оглед на това Комисията уведоми ПЕ, че при проучването относно наличието и степента на твърдяното субсидиране на дружества, установени в зоната SETC, може да се наложи да използва наличните факти в съответствие с член 28 от основния регламент. ПЕ възрази и подчерта, че е оказало пълно съдействие на Комисията и че не може да предостави информация за дружество извън своята компетентност.

(250)

Комисията обаче прецени, че предоставената информация относно Tianjin TEDA не е достатъчна и че ПE е било в състояние да предостави информацията, както е обяснено в съображение 16.

(251)

Предвид гореизложените съображения Комисията приложи член 28 от основния регламент и продължи работата си по този въпрос въз основа на наличните факти.

(252)

Съгласно член 5 от Закон 83/2002, изменен през 2015 г., в зоната SCZone „собствеността върху земята принадлежи на органа в рамките на зоната“. От 2015 г. насам вече не е възможно да бъде придобита пълна собственост върху земя от Общия орган. Понастоящем Общият орган предоставя само право на ползване на земята на Main Development Company (MDC), египетски предприемач. След това MDC обявява тръжна процедура за правото на ползване, в която участват подизпълнители като TEDA. Впоследствие тези подизпълнители отдават под наем земята на дружествата, намиращи се в зоната.

(253)

Когато Jushi Egypt започва да строи завода си през 2011 г. обаче, все още е било възможно от египетските органи да се придобие пълна собственост върху земята. По това време Jushi Egypt купува парцел от TEDA — Египет. TEDA на свой ред купува този парцел през 1998 г. чрез своя предшественик, Egypt China Joint Venture Company, от мухафаза Суец на изключително ниска цена (по-малко от 1 USD/m2), при това без никаква тръжна процедура. След първоначалната покупка през 1998 г. TEDA инвестира в основна инфраструктура, за да превърне неразработената пустинна земя в зона, подходяща за индустриални проекти.

(254)

В тази връзка Комисията провери дали ECJV и TEDA са действали като публични органи по смисъла на член 3 и член 2, буква б) от основния регламент. С оглед на липсата на съдействие от страна на ПE на Комисията ѝ се наложи да използва наличните факти. Ето защо Комисията потърси информация относно държавната собственост, както и формални признаци за държавен контрол в тези субекти. Тя анализира също дали контролът е бил упражняван в значителна степен.

(255)

На първо място, Комисията установи, че ECJV и TEDA са свързани лица, както и че и двете дружества са изцяло собственост на държавата. Както е посочено в съображение 33 по-горе, Tianjin TEDA е държавно дружество на община Tianjin, което учредява съвместно дружество с администрацията на Суецкия канал, с Националната банка на Египет, както и с четири египетски държавни предприятия; така се създава ECJV с цел разработване и изграждане на икономическата зона. Китайската страна притежава 10 % от акциите на ECJV, а египетската страна — 90 % (89). Освен това, както е посочено в съображение 36 по-горе, през октомври 2008 г. Tianjin TEDA учредява съвместно предприятие с Китайско-африканския фонд за развитие, дъщерно дружество на Китайската банка за развитие, за да основе China-Africa TEDA Investment Co. Ltd. („TEDA Китай — Африка“) като основен субект за китайски инвестиции в зоната за сътрудничество. TEDA Китай — Африка, се обединява с ECJV с цел учредяване на ново дружество, TEDA, което да даде тласък на развитието на зоната SETC в Египет. В това ново дружество китайската страна притежава 80 % от акциите, а египетската страна (представлявана от ECJV) — 20 %.

(256)

Освен това Комисията установи и наличието на формални признаци за държавен контрол върху тези инвеститори. Тъй като и двата субекта са изцяло държавна собственост, правителствата на Китай и на Египет официално имат пълен контрол над тях. По-специално, при липсата на конкретна информация, която да сочи друго, Комисията счете, че по отношение на ръководителите и надзорниците на разглежданите субекти може да се предположи, че те се назначават от държавата и са на нейно подчинение, какъвто е случаят с държавните дружества в тези страни.

(257)

Следователно първоначалната продажба на земята на ECJV на цена под 1 USD/m2 в съответствие с действащата правна уредба несъмнено представлява финансово участие от страна на ПE (90). Последвалото прехвърляне на земята от ECJV на TEDA е всъщност възмездна сделка между свързани дружества, в която са ангажирани едни и същи участници и от двете страни.

(258)

И накрая, по отношение на продажбата на земя от TEDA — Египет, на Jushi Egypt Комисията отбеляза, че мажоритарният собственик на TEDA — Египет, притежаващ 75 % от акциите, е China-Africa TEDA Investment Company, която притежава и мнозинството от местата в Съвета на директорите на TEDA. Субектът, упражняващ крайния контрол над China Africa TEDA Investment Company, е Китайската банка за развитие, която вече е определена като публичен орган. Нещо повече, самото дружество TEDA описва своята визия и мисия, както следва: „Визия: да се превърне в основен участник в инвестициите и експлоатацията на международен индустриален парк в подкрепа на Китай, който води началото си от Египет и има стремеж да се разрасне в цяла Африка и дори в целия свят. Мисия: да съдейства активно за разширяването на китайските предприятия зад граница, а след това да съдейства активно за процеса на интернационализация на китайските предприятия“ (91). TEDA също така нашироко описва в своите публикации вниманието, мотивацията и подкрепата от MOFCOM и от община Tianjin при изпълнението на неговите дейности.

(259)

Предвид изложените по-горе съображения Комисията установи, че контролираните от държавата субекти, които са предоставили земя на Jushi Egypt, са публични органи по смисъла на член 2, буква б), тълкуван във връзка с член 3, параграф 1, буква а), подточка i) от основния регламент. Действията, предприети от TEDA под прекия контрол на ПКНР и в контекста на тясното сътрудничеството между ПE и ПКНР, може да бъдат отнесени към ПE като част от пакета за преференциална помощ за производителя на ПМСВ в Египет, както е обяснено по-горе в раздел 3.2.3.

(260)

Освен това, дори и контролираните от държавата субекти да не се разглеждат като публични органи, въз основа на доказателствата в съображения 219—224, както и на доказателствата, свързани с тясното сътрудничество между ПE и ПКНР, Комисията установи, че за тях би била приложима констатацията, че ПКНР и ПE са ги упълномощили и са им възложили да изпълняват функции, каквито обикновено се упражняват от правителството по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент. Следователно тяхната дейност във всички случаи би могла да бъде отнесена към ПЕ.

(261)

След окончателното разгласяване както ПE, така и производителите износители заявиха, че Комисията не може да счита, че действията на китайските публични органи или на частните органи, които ПКНР е упълномощило и на които е възложило изпълнението на държавни функции и политики, представляват субсидии съгласно основния регламент, тъй като тези действия не са отговорност на правителството на страната на произход или износ.

(262)

Както вече беше споменато в съображения 258—262 по-горе, Комисията счита, че TEDA не е единствено китайски публичен орган, а публичен орган, контролиран съвместно от ПКНР и ПE, и че на ПЕ може да бъде вменена отговорност за действия под прекия контрол на ПКНР, още повече като се има предвид тясното сътрудничество на ПКНР и ПE. Във връзка с това Комисията отбеляза, че акционерите на TEDA включват също и държавни египетски публични органи, например администрацията на Суецкия канал в Египет и Националната банка на Египет, които са представени в Съвета на директорите на TEDA. Това показва, че ПE е било в състояние да признае и приеме действията на TEDA. Накрая, както е посочено в съображение 263 по-горе, дори TEDA да не се счита за публичен орган, Комисията прие, че ПКНР и ПЕ са го упълномощили и са му възложили изпълнението на държавни функции и политики.

(263)

Към предоставената през 2011 г. земя през 2016 г. Jushi Egypt закупува съседен парцел от египетски предприемач. Този египетски предприемач, от своя страна, също е купил тази земя от същия парцел, предоставен на Еgypt China Joint Venture Company през 1998 г. Комисията направи анализ дали ПЕ е упълномощило този египетски предприемач, или му е възложило да предоставя субсидии на Jushi Egypt при преференциални условия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv) от основния регламент.

(264)

В тази връзка Комисията отбеляза, че има явна намеса на органите в SCZone по отношение на сделката за продажба на земя на Jushi Egypt. Наистина египетският инвеститор е имал нужда да продаде своя парцел, тъй като не е разполагал с достатъчно средства за разработване на тази земя съгласно клаузите за промишлено развитие в първоначалния си договор за покупка, сключен с ПE. В този контекст в член 3 от договора за покупка се посочва, че ако договорът „не бъде одобрен от Общия орган за специалната икономическа зона на Суецкия канал в рамките на шест месеца, страна Б (Jushi Egypt) има право да приеме, че страна А (инвеститорът) нарушава настоящия договор, след което настоящият договор се анулира автоматично“. Освен това съгласно член 7 „Страна Б подава писмено заявление до Общия орган за специалната икономическа зона на Суецкия канал за разработване на промишлен проект от страна Б от името на страна А и получава разрешения ... Общият орган за специалната икономическа зона на Суецкия канал се съгласява да извърши регистрация на земята на името на страна Б, да проучи и одобри окончателния договор за продажба на земя, както и да кандидатства за нотариално удостоверение за право на ползване на земята на името на страна Б.“

(265)

По този начин ПE използва частен субект като средство за осъществяване на финансово участие, при което частният субект не е имал друг избор, освен да продаде земята на Jushi Egypt и то на цена и при условия, посочени от ПE. Следователно Комисията стигна до заключението, че египетският предприемач е упълномощен или му е възложено от държавата по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iv), първо тире от основния регламент да осъществява правителствени политики, каквито политики са залегнали и в споразумението за сътрудничество, и да предостави земя на преференциална цена на Jushi Egypt.

(266)

Комисията поиска от ПE да предостави статистически данни за цените на земята, приложими към зоната SCZone, както и данни за провеждането на тръжните процедури, отнасящи се до сделките за покупка на предприемачите. Въпреки това ПE не предостави никакви статистически данни или данни за тръжни процедури, отнасящи се до разглеждания период или до въпросните сделки. ПЕ предостави единствено информация, свързана с провеждането на тръжните процедури за предоставяне на правото на ползване на земя на TEDA за друг парцел земя през 2016 г.

(267)

След окончателното разгласяване ПE и производителите износители изказаха твърдението, че Комисията се е основавала на неверни факти, за да заключи, че ПЕ е упълномощило Wadi Degla и му е възложило изпълнението на държавни функции и политики. По-специално те заявиха, че:

(268)

По първата точка, съгласно информацията, с която разполага Комисията от интернет страницата на дружеството (92), Wadi Degla е строителен предприемач с обекти на различни места, включително Ain Sokhna, а не производител на тръби и фитинги.

(269)

По втората точка Комисията призна факта, че Wadi Degla е искало да продаде земята си поради различни причини, едната от които е, че не я е разработвало в съответствие със законовите си задължения. Дружеството обаче е могло да продаде земята си на свободния пазар за по-добра цена. Разследването показа, че управлението на Jushi не само обяснява защо Wadi Degla е искало да продаде земята си, но и ясно посочва, че Общият орган на SCZone е участвал в преговорите за сделката за продажба, тъй като договорът е бил одобрен от председателя на SCZone.

(270)

Резултатите от това разследване показват, че цените за предоставяне и придобиване на земя в зоната SCZone се определят от египетските власти, както и че цените, които се прилагат в зоната SCZone, са непрозрачни. Земя се предоставя при преференциални условия от публични органи или от частни органи, които държавата е упълномощила или на които е възложила тази дейност.

(271)

Предоставянето на земя при занижени цени от ПЕ следва да се счита за субсидия по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка iii) и член 3, параграф 2 от основния регламент под формата на предоставяне на стоки, с което се реализира полза от дружествата получатели.

(272)

Програмата е специфична по смисъла на член 4, параграф 2, буква а) от основния регламент, тъй като предоставянето на земя при занижени цени на дружества в зоната SETC е ограничено до определени дружества в конкретен географски район.

(273)

Размерът на подлежащата на изравнителни мерки субсидия се изчислява в зависимост от установените през разследвания период ползи за получателите. Ползите се изчисляват, като се взема предвид разликата между средствата, действително платени от производителя износител за правата за ползване на земя, и средствата, които обичайно би следвало да бъдат платени на базата на пазарна референтна стойност. Ползата при закупуването на земя от Jushi Egypt е изчислена по следния начин.

(274)

ПЕ не предостави никаква информация или статистика на покупните цени на земя. ПЕ предостави само информация за сделки, свързани с правото на ползване на земя. През 2016 г. комисия от експерти направи оценка на недвижими имоти с цел създаване на ценова карта на правото на ползване на земя в зоната SCZone. Въз основа на тази оценка бе определена средната годишна стойност на правото на ползване на земя в по-разширената икономическа зона на Суецкия канал. От друга страна, през 2016 г. TEDA подписа договор с MDC за правото на ползване на земя във връзка с по-нататъшното разширяване на съществуващата зона SETC с 6 km2. Комисията умножи средната годишна стойност на правото на ползване на земя в зоната SCZone по продължителността на договора за правото на ползване на земя, подписан с TEDA за района на разрастване с площ 6 km2. Комисията счете, че това представлява общата покупна цена на незастроената земя за предприемача.

(275)

Впоследствие въз основа на публично достъпна информация и с цел да се вземат предвид разходите за предприемача при застрояване на земята бяха изчислени инвестиционните разходи на TEDA за m2. Съгласно тази информация (93) беше предвидена инвестиция в размер на 230 милиона щатски долара за района на разрастване с площ 6 km2. Към сумата беше добавена и печалба за предприемача.

(276)

Получената цена за квадратен метър застроена земя беше приложена към площта, закупена от Jushi Egypt и след това сравнена с действително платената от Jushi Egypt покупна цена. За парцелът земя, закупен през 2011 г., покупната цена за 2016 г. беше коригирана спрямо инфлацията и промяната на БВП. Промяната беше изчислена въз основа на данните за инфлацията и промяната на БВП на глава от населението по текущи цени в щатски долари за Египет, публикувани от МВФ за 2016 г. За парцела земя, закупен през 2016 г., беше направена добавка в цената, за да се отчете удобното географско местоположение на парцела за купувача (в непосредствена близост до съществуващите съоръжения на Jushi Egypt).

(277)

В съответствие с член 7, параграф 3 от основния регламент за разпределянето на субсидията за активи, които не подлежат на амортизация, размерът на субсидията беше разпределен към разследвания период чрез прилагане на подходящите кредитни лихвени проценти в Египет по време на разследвания период, както са публикувани от Световната банка (94), като безлихвен заем.

(278)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt заяви, че Комисията е допуснала няколко грешки при определяне на референтната стойност за продажба на земя, а именно:

(279)

По първата точка Комисията признава, че пълната собственост е различна от правото на ползване, но тъй като ПE не е предоставило никаква информация или статистика относно покупните цени на земя, Комисията счита, че това е била най-добрата налична информация, за да се определи референтната стойност.

(280)

По втората точка Комисията припомня, че въпросната оценка представлява независимо проучване, поръчано от ПE, въз основа на което е определена присъщата стойност на земята, т.е. цената, на която земята обичайно би следвало да се продава. Фактът, че парцелите в действителност не са били продадени на тази цена от ПE, не засяга тяхната присъща стойност.

(281)

По третата точка Комисията счита, че стойността на правото на ползване обикновено се определя като процент от пазарната стойност на базовия актив (т.е. стойността на пълната собственост) в зависимост от продължителността на правото на ползване, т.е. колкото по-дълго е правото на ползване, толкова неговата стойност ще се доближава до стойността на пълната собственост. Тъй като пълната собственост върху земята принципно е за неопределен срок, като се умножи стойността на годишното право на ползване по 50 години, ще се получи референтната стойност, изчислена от Комисията, която винаги ще бъде по-ниска от действителната стойност на пълната собственост. Освен това Комисията отбелязва, че в конкретния пример с договора за право на ползване, подписан от TEDA през 2016 г., пълният размер на правото на ползване е трябвало да се изплати като еднократна сума на началната дата на влизане в сила на това право. Тъй като на практика не е имало годишни наеми, твърдението става недействително.

(282)

По четвъртата точка Комисията отбеляза, че Jushi Egypt наистина е закупило земя без сгради върху нея. Тази земя обаче е имала вече достъп до всички необходими комуникации, пътища, пречиствателни станции, обществено осветление, охрана и други обслужващи съоръжения, осигурени от TEDA. Цената за парцел земя в добре развита зона с комуникации не може да се сравнява с цената за парцел пустинна земя. Освен това приходите на дружества за недвижими имоти като TEDA обикновено идват от продажба на земя и отдаване под наем на сградите и инфраструктурата в рамките на зоната. Ако разходите за разработване на земята не са били отразени в нейната пазарна цена, тогава не би имало никакъв стимул за предприемачите изобщо да правят инвестиции.

(283)

По последната точка Комисията отбеляза, че е коригирала цената за 2016 г. въз основа на развитието на БВП на Египет в реално изражение от 2011 г. насам. Това означава, че инфлацията, причинена от девалвацията на египетската лира спрямо щатския долар, вече е отразена в корекцията на БВП. Следователно допълнителни корекции във връзка с промени в обменните курсове биха довели до двойното им отчитане.

(284)

Възраженията на дружеството бяха отхвърлени въз основа на горните аргументи.

(285)

Всички констатирани субсидии бяха установени по отношение на общия оборот на дружеството. Размерът на субсидията след това бе съотнесен към оборота от разглеждания продукт, продаван на Европейския съюз.

(286)

Размерът на субсидията, установен за предоставянето на земя при занижени цени, беше 2,02 %.

(287)

След разгласяването на временните заключения и след окончателното разгласяване ПE и производителят износител посочиха, че специалното данъчно правило от 2016 г. за третиране на загубите от курсови разлики като данъчна загуба не може да представлява субсидия, тъй като не носи полза и не се характеризира със специфичност. На първо място, тъй като това данъчно правило беше взето предвид за компенсиране на загуба, причинена от правителството, от това не са произтекли никакви ползи. На второ място, тъй като всички субекти, засегнати по подобен начин от загубата, причинена от правителството, биха могли да прибегнат до това данъчно третиране, то тази схема не може да се счита за специфична.

(288)

В предварителните си констатации Комисията потвърди, че това законодателство е било общоприложимо за всички дружества в Египет и е имало за цел да компенсира неблагоприятните последици от девалвацията на паричната единица на Египет. Комисията обаче посочи, че дружества, които са главно експортно ориентирани и осъществяват дейността си почти изцяло в чуждестранни валути, например щатски долари или евро, са се възползвали непропорционално от това законодателство. Тези дружества не са понесли никакви съществени действителни загуби вследствие на девалвацията на египетската лира, тъй като загубите от курсови разлики при техните покупки/задължения в щатски долари са могли да бъдат компенсирани от нарастването на валутните курсове при продажбите им в щатски долари. В резултат на това вместо компенсация на загуби, причинени от правителството, законодателството в действителност е създало данъчно облекчение, което се прилага конкретно за този вид дружества. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(289)

Следователно изложеното в съображения 93—102 от временния регламент беше потвърдено.

(290)

След разгласяването на временните заключения ПE и производителят износител повдигнаха редица различни въпроси. На първо място, фактът, че понастоящем има пропуснати приходи във връзка с данъчното третиране, което се прилага към тях в рамките на икономическата зона на Суецкия канал, не се дължи на това, че Jushi Egypt не винаги е получавало пълно и навременно възстановяване на ДДС от ПE в миналото (когато не е било в рамките на икономическата зона на Суецкия канал).

(291)

На второ място, Комисията сравни оспорваното данъчно третиране с хипотетично данъчно третиране, екстраполирано от ситуацията на Jushi Egypt, преди да влезе в икономическата зона на Суецкия канал, вместо да сравни оспорваното данъчното третиране с египетските правила за ДДС относно внос на оборудване и суровини.

(292)

На трето място, Комисията не повдигна никакви въпроси, нито обсъди с ПE въпросите относно администрирането на ДДС в Египет по време на контролното посещение.

(293)

На четвърто място, ПE припомни, че в член 27 от Споразумението за СИМ е предвидено специално и диференцирано третиране на развиващите се държави членки на СТО. Фактът, че ПE не винаги разполага с необходимите ресурси, за да изплати дължимата сума на данъчния кредит по ДДС в срок, не означава, че то трябва да бъде санкционирано по този начин от Комисията.

(294)

На пето място, ПE припомни, че критерият за субсидия, установен от Комисията, се отнася до положението на дружествата преди присъединяването им към икономическата зона на Суецкия канал. Дружествата, които не са в икономическата зона на Суецкия канал, в крайна сметка получават от ПE част от платения ДДС, въпреки че това не винаги се прави в срок и не винаги в пълен размер. Ето защо пълният размер на ДДС, който обикновено е дължим, не може да представлява полза, тъй като Jushi Egypt трябва да получи част от този дължим ДДС обратно от ПE. Освен това, тъй като кредитният баланс по ДДС на Jushi Egypt сега намалява, понеже Jushi Egypt получава повече възстановяване на ДДС, то пълният размер на ДДС, който обикновено е дължим, би се компенсирал частично с това възстановяване на ДДС. И накрая, в началото на 2020 г., дължимите суми за ДДС от внос от Jushi Egypt за периода 2017—2018 г. са платени и компенсирани от ПE срещу данъчния кредит по ДДС на Jushi Egypt. В резултат на това не може да бъдат отчетени никакви ползи.

(295)

И накрая, тъй като Комисията правилно е преценила, че не трябва да се плащат вносни мита за суровините за изнасяните продукти, Комисията е трябвало да приложи същата логика и по отношение на ДДС върху суровините за изнасяните продукти. От това следва, че за да изчисли ползата, Комисията трябва да разпредели размера на дължимия ДДС за разследвания период върху количествата на материалите, използвани за производството на стоки, продавани само на вътрешния пазар.

(296)

В отговор на тези твърдения Комисията би искала да уточни, че нейната цел не е да наказва ПE за липсата на ресурси или да критикува системата на ДДС в Египет. Същевременно Комисията отбеляза, че член 27 от Споразумението за СИМ не е от значение за твърдението на ПE в този контекст. Най-важната разпоредба, приложима в процедурите за изравнително мито, е параграф 10 на член 27, който се отнася само до определени de minimis прагове, а в останалите разпоредби на член 27 се разглеждат главно експортни субсидии от развиващите се страни. В този случай ПE се позовава на член 27, за да оправдае липсата на връщане на данъчния кредит по ДДС на данъкоплатците, за които тази разпоредба е без значение.

(297)

Що се отнася до твърдението относно исканията за информация за системата на ДДС, то Комисията поиска информация за действието на системата на ДДС в Египет от началото на разследването чрез въпросника. Освен това по време на контролното посещение бяха повдигнати общите въпроси, свързани с размера на данъците, събрани от производителите износители. Поради това Комисията счете, че в хода на разследването е получила достатъчно информация за действащата уредба на ДДС.

(298)

Комисията обаче отбелязва, че облагането с ДДС е различно за различните дружества в зоната SCZone. Дружествата в зоната SCZone например не трябва да заплащат ДДС авансово („сценарий 1“). За разлика от тях данъкоплатците, намиращи се в подобна ситуация, а именно дружествата извън зоната SCZone, трябва да заплащат ДДС („сценарий 2“). На този етап няма значение дали този ДДС в крайна сметка е дължим или трябва да бъде възстановен. Важното е, че първоначално ПЕ няма да събере никакви приходи по сценарий 1, докато по сценарий 2 ПЕ първоначално ще събере приходи при всички случаи.

(299)

Съгласно съответната нормативна уредба в Египет към датата на плащане, сумата по окончателното плащане би била дължима от дружествата по сценарий 1, докато част от приходите, събрани от ПE, ще се върнат към дружествата по сценарий 2 (в случай, че ДДС трябва да бъде възстановен). Ако този процес на плащане е бърз и надежден, тогава ползата от това, че не се налага авансово плащане по сценарий 1, ще бъде равна на преимуществото от наличие на паричен поток за цялото време, през което той не е използван за погасяване. Комисията отбеляза в това отношение, че законовият срок за подобно плащане е 6 месеца от датата на възникване на данъчен кредит.

(300)

Комисията обаче установи, че на практика плащането и съответното възстановяване на средства за дружествата, работещи по сценарий 2 в Египет, настъпва в най-добрия случай с много значителни закъснения, а освен това критериите за получаване на възстановяването на средствата са неясни. Комисията отбеляза в тази връзка, че ПE не оспорва този факт. Така преимуществото от наличие на паричен поток за дружествата от зоната SCZone се дължи на факта, че ПЕ изобщо не събира приходите от ДДС от дружествата в зоната SCZone до крайната дата на плащане, която е несигурна (сценарий 1), за разлика от дружествата извън зоната SCZone, където приходите се събират в реално време и възстановяват много по-късно, на неопределена дата (сценарий 2). В резултат на това дружествата в зоната SCZone се възползват от преференциално облагане с ДДС в сравнение с дружествата извън зоната SCZone. Сумите, която ПE не е събрало от дружествата в рамките на зоната SCZone, са приходи, от които ПE се е отказало или не е събрало по смисъла на член 3, параграф 1, буква а), подточка ii) от основния регламент.

(301)

За да се илюстрира това, в допълнение към съответната уредба за ДДС в Египет, Комисията разгледа положението на производителите износители преди и след присъединяването им към зоната SCZone. Преди присъединяването им към зоната SCZone, положението на дружествата е сравнимо с това на дружествата извън зоната SCZone по време на разследвания период съгласно сценарий 2. В тази връзка ПE не оспорва факта, че Jushi Egypt е натрупало много голям данъчен кредит по ДДС преди присъединяването си към зоната и че ПE не е било в състояние да възстанови този кредит. Ето защо положението с данъчния кредит по ДДС на Jushi Egypt, натрупан преди присъединяването му към зоната SCZone, показва, че ситуацията, описана в предишното съображение, отговаря на действителността за дружествата извън зоната SCZone по време на разследвания период.

(302)

Що се отнася до петия въпрос, повдигнат от ПE и от производителите износители, крайното местоназначение на стоките, за които се прилага ДДС и фактът, че Jushi Egypt може да компенсира някои от задълженията си по ДДС срещу първоначалния си данъчен кредит по ДДС с течение на времето, не променя констатациите на Комисията, тъй като те не влияят върху първоначалната разлика в облагането на дружества във и извън зоната, и при всички случаи тези компенсации не са свързани с проактивно възстановяване от ПE, а по-скоро със задължение по ДДС, направено от дружеството.

(303)

Комисията взе предвид, че новият закон за ДДС в Египет бе приет малко преди разследвания период, както и че законодателството по прилагането му все още не е действало през разследвания период. С оглед на този преходен етап, Комисията прояви разбиране към аргументите на ПE, че срокът за възстановяване на ДДС може да се забави значително, имайки предвид, че Египет е развиваща се страна с недостатъчна численост на персонала в администрацията, която отговаря за новата система, както и страна с евентуални бюджетни дефицити, които затрудняват възстановяването на ДДС в рамките на предписаните срокове. Ето защо, като се вземат предвид тези изключителни, и да се надяваме, временни обстоятелства в Египет, за изчисляване на ползите от освобождаването от ДДС Комисията реши да вземе под внимание само предимството от гледна точка на ликвидността на производителя износител. Методиката за изчисляване на ползите, както е описана в съображение 258, беше съответно коригирана.

(304)

След окончателното разгласяване жалбоподателят изказа твърдението, че Комисията е констатирала, че на дружествата извън зоната SCZone са били възстановени ДДС и други данъци „в най-добрия случай с много значителни закъснения“ и по неясни критерии, което не беше оспорено от ПЕ. Съгласно тяхното разбиране всяко искане за възстановяване, подадено до египетските власти, се оценява и решава от правителствена комисия, създадена специално за разглеждане на искания за възстановяване. При тези условия и предвид факта, подчертан и от ПЕ, че системите на Египет като развиваща се страна далеч не са съвършени, е разумно да се заключи, че процесът на възстановяване е много бюрократичен и произволен и че суми се възстановяват в разумен срок само на фирми, които имат необходимите политически връзки, ако изобщо бъдат възстановени. Според жалбоподателя в публично достъпното досие няма доказателства, че на „нормалните“ дружества, т.е. на тези без политически връзки, се възстановяват ДДС и вносни митни сборове изобщо (или в рамките на разумен срок). Фактът, че едва през 2020 г. на Jushi Egypt са възстановени вносни митни сборове и ДДС, платени преди да се включи в зоната SCZone, не може да служи като такова доказателство, а по-скоро подкрепя заключението, че само политическите връзки дават възможност на дружествата да получат възстановяване. С други думи Комисията следва да третира освобождаването от данъци в зоната SCZone и възстановяването на данъци на Jushi Egypt, получени за времето преди дружеството да се присъедини към зоната SCZone, като субсидии под формата на пропуснати приходи.

(305)

По този въпрос Комисията заяви още веднъж, че за изчисляване на ползата от освобождаване от ДДС е решила да вземе под внимание само предимството от гледна точка на ликвидността на производителя износител и то отчитайки факта, че новият закон за ДДС в Египет е приет малко преди разследвания период, както и че законодателството по прилагането му все още не е действало през разследвания период. С оглед на този преходен етап Комисията прояви разбиране към аргументите на ПE, че срокът за възстановяване на ДДС може да се забави значително, имайки предвид, че Египет е развиваща се страна с недостатъчна численост на персонала в администрацията, който отговаря за новата система, както и страна с евентуални бюджетни дефицити, които затрудняват възстановяването на ДДС в рамките на предписаните срокове. Поради това твърдението бе отхвърлено.

(306)

В светлината на горните съображения и поради липсата на други коментари Комисията потвърди констатациите си в съображения 53—66 от регламента за временните мерки.

(307)

Що се отнася до пропуснатите приходи под формата на фактическо освобождаване от ДДС, ползата първоначално бе изчислена чрез вземане на пълния размер на ДДС, който обикновено е дължим, но не е платен през разследвания период, за покупките на внасяно оборудване (през РП). Както обаче е посочено в съображение 256 по-горе, след коментара по разгласяването на временните заключения, за изчисляване на ползите от освобождаването от ДДС Комисията реши да вземе под внимание само предимството от гледна точка на ликвидността на производителя износител. Методиката за изчисляване на ползите беше съответно коригирана. В резултат на това предимството от гледна точка на ликвидността по отношение на приспаднатия ДДС беше прието за еквивалентно на средния лихвен процент по депозитите в Египет по време на РП (12,03 %), приложен към размера на ДДС, приспаднат за стоки, закупени след 2017 г.

(308)

Измененият размер на субсидията, установен по отношение на този вид субсидии, свързани с машини, по време на разследвания период за производителите износители е бил 0,02 % за освобождаване от ДДС и 0,17 % за освобождаване от вносни мита.

(309)

След разгласяването на временните заключения ПE и производителят износител заявиха, че Jushi Egypt е платило депозит за мита в началото на 2019 г. Те предоставиха и допълнителни доказателства, според които всички мита за 2017 г. и 2018 г. вече са уредени и платени. Освен това те изказаха твърдението, че дори и дължимите суми за мита да не са били платени през 2020 г., Комисията не би могла да изисква перфектна данъчна администрация от една развиваща се страна като Египет. Във връзка с това ПE е положило специално старание при създаването на схемата за възстановяване на мита за Jushi Egypt, като ПЕ е започнало да контролира докладите за потребление няколко месеца след присъединяването на Jushi Egypt към икономическата зона на Суецкия канал. Три години по-късно ПE вече е възстановило всички мита и ДДС, дължими от Jushi Egypt. В резултат на това на ПE потвърди, че разполага с подходяща и действаща схема за възстановяване на мита, така че да не допуска прекомерно опрощаване.

(310)

Освен това съгласно твърдението на ПE, в съответствие с член 377 от египетския Граждански кодекс и съгласно решение № 915/43 на Финансовия съд, ПE разполага с 5 години, за да се възстанови вносните мита. В резултат на това не би могло да има никакви пропуснати приходи от страна на ПE, при условие че този период не е изтекъл, тъй като ПE все още има право и възстановява дължимите мита в срок.

(311)

И накрая, Jushi Egypt изказа твърдението, че продажбите на Hengshi Egypt, дружество, което закупува ПМСВ от Jushi Egypt и което също е установено в зоната SCZone, се третират в съответствие с египетското право по същия начин, както и продажбите за износ по отношение на вносните мита върху суровините, защото Hengshi Egypt се намира в икономическата зона на Суецкия канал. Освен това Hengshi Egypt изобщо няма вътрешни продажби, защото изнася цялото си производство. В резултат на това, дори и Jushi Egypt да не беше освободено от вносни мита върху суровините, то пак нямаше да има вносни мита върху суровините за вътрешните продажби към Hengshi Egypt.

(312)

Комисията преразгледа доказателствата, предоставени относно плащането на митата, и установи, че поради разследването на Комисията ПE е започнало проверка на помещенията на производителя износител в края на 2019 г. В резултат на тази проверка ПE е възстановило определена сума от митата върху вносните материали от дружеството, свързани с годините 2017, 2018 и 2019. Въз основа на представените доказателства и като се има предвид невъзможността да се проверят на място тези нови доказателства поради ограниченията за пътуване, свързани с пандемията от COVID-19, Комисията прие твърдението и приспадна размера на митата, платени за вносни материали, свързани с разследвания период, в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент.

(313)

Комисията обаче не прие, че тези плащания поставят под въпрос констатациите относно схемата за субсидиране като такава. Във връзка с това Комисията отбелязва, че възстановяването на митата е било предизвикано от дейностите по разследване на Комисията, а не от уредбата за наблюдение и контрол на ПE по отношение на събирането на митните сборове. ПЕ също не оспори факта, че не е имало такава уредба по време на периода на разследването. По отношение на временния характер на липсата на контрол и проверка Комисията отбеляза, че макар Jushi Egypt да се е присъединило към SCZone през 2017 г., последната законодателна промяна в уредбата за събиране на мита вече е била в сила през 2015 г., когато отговорността за събиране на мита е била прехвърлена на Общия орган на зоната SCZone. Освен това в подробния доклад на митническия орган, предоставен от ПE като приложение I към неговите коментари относно разгласяването на временните мерки, се потвърждава, че цялостното законодателство за събиране на мита е в сила още от 2006 г. По този начин ПE е имало достатъчно време за внедряване на функционираща система за събиране на митата.

(314)

Относно продажбите от Jushi Egypt на Hengshi Egypt Комисията отбеляза, че продажбите на суровини между дружества, намиращи се в рамките на специалната зона, никога не са били облагани с каквито и да било данъци, което ясно показва, че зоната SCZone е специална зона с няколко специфични характеристики, които я отличават от други зони.

(315)

Следователно фактът, че Hengshi Egypt има само продажби за износ, не е от значение в този смисъл и не променя заключенията на Комисията. По този начин твърденията на ПE и на производителя износител по отношение на валидността на констатациите на Комисията като цяло, а в частност по отношение на продажбите на Hengshi Egypt, бяха отхвърлени.

(316)

След окончателното разгласяване жалбоподателят заяви, че това не е случай, при който едно правителство прекратява определена схема за субсидиране вследствие от антисубсидийно разследване и тази схема впоследствие престава да съществува. Според жалбоподателя ПЕ просто е събрало средства от Jushi Egypt, за да осигури полза на дружеството в разследването на ЕС, но без да разработи и приложи подходяща уредба за събиране на средства. Тъй като няма създадена правна уредба, не може да се гарантира, че ПE ще събира бъдещите мита и ДДС от Jushi Egypt suo moto, както и не може да се гарантира, че ПE няма да възстанови събраните средства на Jushi Egypt, щом приключи разследването на Комисията. С други думи в контекста на споразумение за сътрудничество между Китай и Египет действията на ПE просто отразяват установен и действащ модел на осигуряване ad hoc на ползи на Jushi Egypt и по никакъв начин не дават основание за различно оценяване на ползите, получени от Jushi Egypt.

(317)

По този въпрос Комисията повтори твърдението си, че е прегледала предоставените доказателства относно плащането на митата, и предвид невъзможността да се проверят на място тези нови доказателства поради ограниченията за пътуване, свързани с пандемията от COVID-19, Комисията прие твърдението въз основа на представените доказателства и приспадна размера на митата, платени за вносни материали, свързани с разследвания период, в съответствие с член 15, параграф 1 от основния регламент. Освен това твърдението, че няма създадена правна уредба, не отговаря на истината, както е видно от правното основание, посочено в съображение 70 от регламента за временните мерки. Също така, както е обяснено в съображения 78—82 от регламента за временните мерки, понастоящем законодателството е в процес на прилагане. И накрая, твърденията, че ПE ще възстанови събраните средства на Jushi Egypt, не са подкрепени с никакви доказателства. Поради това тези твърдения бяха отхвърлени.

(318)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt повтори същите коментари относно изчисляването на освобождаването от ДДС и вносни мита, без да обръща внимание на фактическата информация и на обясненията, разгласени от Комисията. Тъй като представените коментари вече са разглеждани, не беше необходимо допълнително обяснение.

(319)

В светлината на горните съображения и поради липсата на други коментари Комисията потвърди констатациите си в съображения 69—86 от регламента за временните мерки.

(320)

След разгласяването на временните заключения Комисията коригира методиката за изчисляване на ползите по отношение на фактическото освобождаване от ДДС, както е посочено в съображение 256 по-горе. В резултат на това предимството от гледна точка на ликвидността по отношение на приспаднатия ДДС беше прието за еквивалентно на средния лихвен процент по депозитите в Египет по време на РП (12,03 %), приложен към размера на ДДС, приспаднат за материали, закупени след 2017 г., и изчислено пропорционално на размера на ДДС, приспаднат по време на РП. Тъй като не е била налице информация за размера на сумата на закупените материали преди РП, Комисията прие, че тази сума ще бъде еквивалентна на сумите, установени по време на РП, коригирана с разликата в стойността на продадените стоки между двата периода.

(321)

Размерът на субсидията, установен по отношение на този вид субсидии, свързани с материали, по време на разследвания период за производителите износители е бил 1,08 % за освобождаване от ДДС и 0,24 % за освобождаване от вносни мита.

(322)

Окончателният процент на субсидиране относно набора от мерки, описан по-горе, изразен като процент от цената CIF граница на Съюза, без платено мито, е както следва:

Таблица 1

Окончателен процент на субсидиране

(323)

Поради липсата на коментари във връзка с определението за промишленост на Съюза и производство на Съюза Комисията потвърди своите заключения, изложени в съображения 106—109 от регламента за временните мерки.

(324)

Поради липсата на коментари относно потреблението на Съюза Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 110—112 от регламента за временните мерки.

(325)

Комисията получи коментари от египетския производител износител Jushi Egypt по отношение на подбиването на цените след разгласяването на временните заключения.

(326)

Jushi Egypt отбеляза, че когато Комисията е изчислила подбиването, те са премахнали търговските разходи и разумна част от печалбата от продажната цена на свързаните с тях търговски дружества за независимия клиент в Съюза.

(327)

Jushi Egypt заяви, че по тяхно мнение тази методика не съответства на решението на Общия съд по дело T-301/16, Jindal Saw Ltd и Jindal Saw Italia/Европейска комисия, параграф 187 („Jindal Saw“) (95).

(328)

Комисията изрази несъгласие с преценката на Jushi Egypt относно решението по Jindal Saw в този случай. По делото Jindal Saw Общият съд констатира, че Комисията е направила грешка чрез приспадането на разходите за продажба на свързаните с Jindal вносители в Съюза от продажбите към първия независим купувач, докато разходите за продажба на свързаните с промишлеността на Съюза дружества за продажба не са били приспаднати от продажните цени на промишлеността на Съюза към първия независим клиент.

(329)

Поради това Съдът счете, че двете цени не са сравнени симетрично на едно и също ниво на търговия в ситуация, в която производителите износители най-вече продават в Съюза чрез свързани дружества за продажба, в сравнение със ситуацията относно това как производителите на Съюза са продавали въпросния продукт.

(330)

Комисията отбелязва, че сравнението между този случай и делото Jindal не е от значение, тъй като съответната конфигурация на продажбите за износ е по-различна. Докато продажбите на Jushi Group представляват предимно директни продажби от Египет до първия независим клиент в Съюза, в делото Jindal почти всички продажби за износ на този производител износител са извършени чрез свързани лица, установени в ЕС.

(331)

В този случай двама от тримата включени в извадката производители от Съюза нямат свързани дружества за продажба, а третият има централизирани продажби и система за фактуриране на продукти, доставени директно от производствени предприятия. Поради това Комисията счита, че в този случай не е имало асиметрия с каналите за продажба на производителя износител, и по тази причина делото Jindal не е приложимо. Освен това използването на цените на свързаните с Jushi Group дружества за продажби не би имало значимо отражение върху анализа на въздействието на цените (96).

(332)

Освен това Комисията се позова също така и на съображение 157 от регламента за временните мерки, където се обсъжда заключението, че през разследвания период е имало явен спад на цените. Следователно това твърдение при всички случаи е без значение, тъй като тази констатация за спад на цените сама по себе си вече е достатъчна, за да се покаже неблагоприятното ценово въздействие на субсидирания внос на стоки съгласно член 8, параграф 2 от основния регламент.

(333)

Поради това Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 122 и 123 от регламента за временните мерки, че цените на египетския внос по време на разследвания период значително са подбивали цените на промишлеността на Съюза, и отбеляза, че при всички случаи констатацията за спад на цените, посочена в съображение 157 от регламента за временните мерки, прави това твърдение неприложимо.

(334)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt повтори същите коментари относно подбиването на цената, без да обръща внимание на фактическата информация и на обясненията, разгласени от Комисията. Тъй като представените коментари вече са разглеждани, не беше необходимо допълнително обяснение.

(335)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди изложеното в съображения 124—129 от регламента за временните мерки.

(336)

Поради липсата на коментари относно производството, производствения капацитет и използването на капацитета, Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 131—132 от регламента за временните мерки.

(337)

Поради липсата на коментари относно обема на продажбите и пазарния дял Комисията потвърди заключенията, изложени в съображение 134 от регламента за временните мерки.

(338)

Поради липсата на коментари относно заетостта и производителността Комисията потвърди заключенията, изложени в съображение 136 от регламента за временните мерки.

(339)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 138—139 от регламента за временните мерки.

(340)

След окончателното разгласяване Jushi Egypt направи коментар относно изчисляването на микроикономическите показатели, определени в регламента за временните мерки, и поиска повече информация за това как са изчислени тези показатели.

(341)

Комисията насочи вниманието на Jushi Egypt към съображение 126 от регламента за временните мерки, от което става ясно, че микроикономическите показатели се основават на данните от отговорите на включените в извадката производители от Съюза, проверени и след това агрегирани.

(342)

Целта на агрегирането е да се гарантира, че извадката се третира като един източник на данни, а не като три отделни източника на данни със специфични за отделните дружества тенденции, които следва да се обясняват. Чрез агрегирането се дава възможност на Комисията да приеме цялата извадка като представителна за промишлеността на Съюза и да използва данните като насоки за резултатите на всички производители.

(343)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 141—142 от регламента за временните мерки.

(344)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 144 от регламента за временните мерки.

(345)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 146 от регламента за временните мерки.

(346)

Поради липсата на коментари относно рентабилността, паричния поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите и способността за привличане на капитал Комисията потвърди своите заключения, изложени в съображения 149—153 от регламента за временните мерки.

(347)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си относно вредата, изложени в съображения 154—161 от регламента за временните мерки.

(348)

В регламента за временните мерки Комисията стигна до временното заключение, че субсидираният внос от Египет причинява съществена вреда на промишлеността на Съюза.

(349)

Комисията стигна до заключението, че нарастването на вноса през разследвания период и подбиването и спада на цените на промишлеността на Съюза от субсидирания внос е довело до загуба на пазарен дял и рентабилност.

(350)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 164 от регламента за временните мерки.

(351)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 167—171 от регламента за временните мерки.

(352)

Комисията не получи коментари относно износа на промишлеността на Съюза.

(353)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 174 от регламента за временните мерки.

(354)

Комисията потвърди заключенията си относно причинно-следствената връзка, изложени в съображения 175—176 от регламента за временните мерки.

(355)

Поради липсата на коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 185—186 от регламента за временните мерки.

(356)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 192 от регламента за временните мерки.

(357)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 207 от регламента за временните мерки.

(358)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображение 209 от регламента за временните мерки.

(359)

Поради липсата на други коментари Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 210—213 от регламента за временните мерки.

(360)

Както е посочено в съображение 220 от регламента за временните мерки, Комисията въведе регистрационен режим по отношение на вноса на ПМСВ през периода на предварително разгласяване съгласно изискванията на член 24, параграф 5а от основния регламент, като публикува Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/199 на Комисията („регламента за регистрационния режим“) (97).

(361)

Както е посочено в съображение 222 от регламента за временните мерки, Комисията трябва да реши дали да прилага върху вноса изравнителните мерки с обратно действие по време на триседмичния период на регистрация, при положение, че има внос на ПМСВ от Египет, който е регистриран.

(362)

Критериите за това дали митата може да бъдат събрани за трите седмици на предварително разгласяване, са посочени в член 16, параграф 4 от основния регламент. В този член се посочва, че задълженията може да се събират само ако:

(363)

Комисията счита, че регламентът за регистрационния режим удовлетворява изискванията на критерий а), а именно, че вносът на ПМСВ с произход от Египет е регистриран в съответствие с член 24, параграф 5 от основния регламент.

(364)

Комисията счита, че на вносителите е дадена възможност за коментар по критерий б) с публикуването на регламента за временните мерки и с публикуването на регламента за регистрационния режим.

(365)

След окончателното разгласяване Комисията получи коментари от европейски потребители и дистрибутори на ПМСВ, които заявяват, че считат, че такава възможност за коментар не се основава на решението на Комисията да пристъпи към регистрация, а по-скоро на предложението на Комисията да събере мита.

(366)

Макар Комисията да е съгласна, че критерий б) от член 16, параграф 4 трябва да се тълкува като даващ възможност на страните да коментират на този етап събирането със задна дата на мита върху внос, регистриран по време на периода на предварително разгласяване, Комисията отбеляза, че тя е разгласила пълния анализ, обосноваващ събирането със задна дата, с всички най-нови данни, налични в раздел 7 на разгласяването на окончателните заключения. По този начин Комисията е дала на всички страни, включително на тези потребители и дистрибутори, възможност за коментар, както е предвидено в тази разпоредба, и както се вижда също от доводите и опроверженията, отразени подробно в съображения 322—326. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(367)

За целите на проверката в критерий в) на член 16, параграф 4 от основния регламент Комисията започна, като анализира статистически данни за вноса на ПМСВ от Египет, взети от базата данни Surveillance 2. Целта на този анализ беше да се види дали е бил установен „масов внос“ при условията на критерий в) за периода на регистрация. Последните налични данни са дадени в Таблица 2 по-долу.

Таблица 2

Внос на ПМСВ от Египет

(368)

По време на трите седмици на предварително разгласяване от Египет са внесени общо 11 574 тона ПМСВ. Като се има предвид, че това е нестандартен период и сам по себе си не е сравним с другите периоди, сравнението е направено по отношение на броя седмици (21 дни, разделени на 3) и от гледна точка на месеците (като се има предвид, че един месец има средно 4 седмици). Следва да се отбележи, че макар периодът на предварително разгласяване да е 21 календарни дни, базата данни Surveillance 2 съдържа само 15 пункта с данни, което прави непрактично изчисляването по дни.

(369)

От таблица 2 се вижда ясно, че вносът на разглеждания продукт не е масов по отношение на количеството. Периодът от три седмици преди налагането на временните мерки показва рязка възходяща тенденция в сравнение с този на вноса през разследвания период, а също и по време на периода между април 2019 г. и януари 2020 г., който е след разследвания период до периода на регистрационния режим.

(370)

Ето защо Комисията стигна до заключението, че вносът през триседмичния период на предварително разгласяване средно е бил значително по-голям от този през разследвания период. Чрез тази констатация се подкрепя заключението, че вносът през триседмичния период на предварително разгласяване може да се разглежда като масов съгласно критерий в).

(371)

От таблица 2 по-горе се вижда също, че вносът продължава в масивни количества след края на разследвания период.

(372)

Комисията взе под внимание и данните за дневния внос от базата данни Surveillance 2.

(373)

Данните показват, че в един ден от триседмичния период на предварително разгласяване са внесени малко над 3 000 тона ПМСВ от Египет, което е значително по-голямо количество от средния седмичен внос през разследвания период.

(374)

Така допълнително се подкрепя заключението, че вносът през триседмичния период на предварително разгласяване може да се разглежда като масов съгласно критерий в).

(375)

Следващият етап на проверката по критерий в) е дали този внос, вече определен като масов, е могъл да причини „трудно поправима вреда“.

(376)

На първо място Комисията отбеляза, че вносът през разследвания период подбива и понижава цените на продуктите на промишлеността на Съюза. Обемът на вноса и цената на разглеждания продукт са оказали неблагоприятно въздействие върху продаваните количества, равнището на цените на пазара на Съюза и пазарния дял на промишлеността на Съюза. Това е довело до съществено отрицателно влияние върху цялостното функциониране и финансовото състояние на промишлеността на Съюза. Поради това констатацията е, че вносът на разглеждания продукт е причинил вредата, понесена от промишлеността на Съюза по време на разследвания период.

(377)

Както се вижда в таблица 2 по-горе, цената на вноса на ПМСВ от Египет продължава да спада след края на разследвания период, и по-специално по време на триседмичния период на предварително разгласяване. Поради това Комисията счете, че вносът по време на периода на предварителното разгласяване се е извършвал при увеличени обеми и дори при по-ниски цени, отколкото по време на разследвания период, което е причинило допълнителна вреда върху промишлеността на Съюза, която ще бъде трудно поправима, освен за събирането на тези мита.

(378)

Комисията установи също така, че като се имат предвид количествата ПМСВ от Египет, внесени в Съюза през трите седмици преди налагането на временни мита, би могло да се счита също, че вносителите са се запасявали с египетски ПМСВ, знаейки на 14 февруари, че временните мерки ще бъдат наложени от 6 март.

(379)

Поради това Комисията счете, че вносът през триседмичния период на предварително разгласяване е причинил вреда на промишлеността на Съюза, която е трудно поправима както по отношение на количеството, така и по отношение на цените.

(380)

Поради това Комисията стигна до заключението, че изискванията на критерий в) са изпълнени и с цел да се изключи повтарянето на вредата, изравнителните мита за този внос следва да бъдат наложени с обратно действие съгласно критерий г).

(381)

След окончателното разгласяване Комисията получи коментари от вносители и дистрибутори на ПМСВ, които възразяват срещу няколко аспекта на оценката на Комисията по-горе.

(382)

На първо място, тези вносители и дистрибутори оспорват това, че вносът по време на триседмичния период на предварително разгласяване може да се счита за масов. Тяхното становище изхожда от предпоставката, че Комисията следва да разглежда „масовия внос“ като такъв, при който „не трябва да има увеличение на вноса, което да бъде едновременно внезапно и значително“, и че следва да сравни различни данни за триседмичния период на предварителното разгласяване, включително максимални месечни обеми на вноса, с други максимални обеми на вноса. Въз основа на това в становището се допуска, че такова увеличение не е имало.

(383)

На второ място, те заявиха също така, че Комисията не е дала определение за „трудно поправима вреда“, и предложиха свое собствено определение, а именно „постоянна и непоправима вреда върху промишлеността на Съюза“.

(384)

На трето място, вносителите и дистрибуторите отбелязаха, че увеличението на вноса през триседмичния период на предварително разгласяване е равно на 0,4 % от годишното потребление на Съюза. Като се има предвид, че периодът на регистрация е толкова кратък, това е очаквано и следователно не влиза в анализа дали е причинена вреда или не.

(385)

На четвърто място, те заявиха също, че намалението на цените на вноса след края на разследвания период се дължи на по-ниските цените, предоставяни от промишлеността на Съюза, с цел да се запази пазарния си дял.

(386)

На пето място, онези вносители и дистрибутори, които изразиха несъгласие с констатацията на Комисията, че като се имат предвид количествата ПМСВ от Египет, внесени в Съюза през трите седмици преди налагането на временни мита, изглежда, че вносителите са се запасявали с египетски ПМСВ, защото са били информирани на 14 февруари, че временните мерки ще бъдат наложени от 6 март.

(387)

Те заявиха, че случаят не е такъв, тъй като обемът на вноса през декември и януари е бил много по-малък и по тази причина точно преди налагането на временните мита вносът се е увеличил, за да се компенсират предишните по-ниски нива.

(388)

Въз основа на техните аргументи, изложени по-горе, Комисията следва да прецени дали е необходимо да се събират мита за регистрирания внос, както е посочено в член 16, параграф 4, буква г).

(389)

Предвид факта, че регистрацията по време на периода на предварително разгласяване на практика е задължителна, те поискаха Комисията да приеме, че събирането на мита върху регистрирания внос също не следва да бъде задължително, защото в противен случай ползата от периода на предварително разгласяване ще бъде загубена за вносителите и дистрибуторите.

(390)

Тези коментари са разгледани по-долу.

(391)

По отношение на първото твърдение Комисията изказа несъгласие с тълкуването на понятието „масов внос“ от тези страни, тъй като тълкуването е юридически неоснователно. В основния регламент не се разглежда увеличение на вноса, да не говорим за поставяне на някакво условие за „масовия внос“, който да е „внезапен и значителен“. Както е показано в таблица 2 по-горе, Комисията вече е направила доста подробно сравнение на средните количества, внасяни месечно и седмично от Египет, за да се определи дали вносът е бил масов или не.

(392)

Всички данни потвърждават, че този внос е бил масов и във възходяща тенденция, както ясно е обяснено в съображения 315—317. Комисията не вижда никаква причина да основава методиката си на сравнение между едни максимални стойности и други максимални стойности. При всички случаи фактът, че може да е имало върхове и спадове, които селективно са посочени от тези страни, по никакъв начин не оказва влияние върху заключението, че изискуемият стандарт за „масов внос“ е изпълнен при тези обстоятелства.

(393)

Освен това няма значение дали масовият внос през триседмичния период на предварително разгласяване е направен, „за да се компенсира“ по-малкият обем на вноса през декември 2019 г. и януари 2020 г., както твърдят тези страни, тъй като основният регламент не прави разграничение по отношение на мотива за такъв масов внос.

(394)

Поради това Комисията потвърди отново своето заключение, че вносът през триседмичния период на предварително разгласяване е масов съгласно член 16, параграф 4, буква в) от основния регламент. Тази констатация беше потвърдена допълнително поради причините, описани в съображения 402—405 по-долу.

(395)

По отношение на второто твърдение още веднъж беше заявено, че тези страни са предложили определение, което не съответства на написаното в основния регламент. След това те са построили своите аргументи върху този некоректен стандарт. По-конкретно, понятието „трудно поправима вреда“, както е посочено в основния регламент, не може да бъде тълкувано произволно като означаващо „постоянна и непоправима вреда“. Ето защо това твърдение няма правно основание. При всички случаи Комисията е обяснила в съображение 376 как счита, че това изискване може да бъде изпълнено в този случай, във връзка с анализа на различните елементи в оценката на вредата.

(396)

Освен това третото твърдение относно пазарния дял на вноса и съмнението относно възможността той да причини вреда на промишлеността на Съюза в такъв кратък период е подвеждащо.

(397)

На първо място, цифрата 0,4 %, представена от страните като пазарен дял на вноса за периода на регистрация, е напълно хипотетична, тъй като в досието няма налична информация относно потреблението в ЕС след разследвания период. В името на спора, дори да се приеме, че потреблението в ЕС не се е променило след разследвания период, както допускат тези страни, което отново е хипотетично, вносът през триседмичния период на предварително разгласяване би бил 1,12 % от потреблението на ЕС за три седмици. Такова ниво на пазарен дял обикновено не се приема за незначително и е в състояние да причини вреда за цяла година. При всички случаи абсолютното ниво на вноса само по себе си, както е посочено в таблица 2 по-горе, което е потвърдена стойност, със сигурност вече не е незначително.

(398)

По този начин твърдението, че обемите на вноса, еквивалентни на 1,12 % пазарен дял само за три седмици, не може да се считат за масови и не биха били достатъчни, за да причинят вреда на промишлеността на Съюза, е в явно противоречие с основния регламент и с последователната практика на Комисията по отношение на незначителните нива на внос.

(399)

На второ място, Комисията изложи повторно своите констатации в съображение 376 по-горе и се позова на всички елементи, доказващи как този масов внос от Египет е причинил трудно поправима вреда. Този анализ е холистичен и е изготвен въз основа на оценка на всички съответни доказателства.

(400)

Въз основа на тази оценка Комисията заключи, че внесените количества, отчитайки по-специално значителните обеми, внесени през този кратък период от време, в абсолютно и в относително изражение са били достатъчно значими, за да се считат за масов внос по смисъла на член 16, параграф 4, буква в) от основния регламент, и следователно са могли да причинят трудно поправима вреда.

(401)

Що се отнася до четвъртото твърдение за намаление на цените на промишлеността на Съюза с цел запазване на пазарния дял, Комисията установи, че е причинена вреда на промишлеността на Съюза от вноса от Египет, с което е отнет пазарен дял от промишлеността на Съюза и участниците са били принудени да намалят цените, за да бъдат конкурентоспособни, дори и за сметка на своята рентабилност. Следователно Комисията не може приеме обосновката, че цените на вноса са намалели като отговор на спада в цените на производителите от Съюза, когато в действителност беше установено, че причината за понижаване на цените на пазара на Съюза е субсидираният внос. Въз основа на това въпросното твърдение трябваше да бъде отхвърлено.

(402)

На последно място, по отношение на петото твърдение Комисията няма нужда да поставя в контекст масовия внос по време на периода на предварителното разгласяване и следователно фактът, че обемите на вноса точно преди налагането на временните мита е трябвало да компенсират по-ниските обеми на вноса през декември и януари, е без значение.

(403)

Комисията изрази и несъгласие с допускането на тези страни, че регистрацията по време на периода на предварително разгласяване на практика е задължителна и че събирането на митата върху регистрирания внос не трябва също да бъде задължително, както с последващото им заключение, че това означава, че ползата от периода на предварително разгласяване ще бъде загубена за вносителите и дистрибуторите. На първо място, регистрацията по време на периода на предварителното разгласяване „на практика“ не е задължителна, а е обект на стриктни условия, изброени в член 16, параграф 4 въз основа на всички данни и доказателства, налични в момента на предварителното разгласяване. Това е било потвърдено и на практика, когато не е имало регистрация в периода на предварително разгласяване, през който тези условия не са били изпълнени (98).

(404)

На второ място, Комисията е наясно, че събирането със задна дата на митата, регистрирани в периода на предварителното разгласяване, също не е задължително, но е строго обвързано с изпълнението на всички приложими условия, предвидени в член 16, параграф 4 от основния регламент въз основа на най-новите данни, налични на окончателния етап. Това също може да бъде потвърдено в практиката (99).

(405)

На трето място, Комисията се позова на съображение 4 от Регламента за модернизация (100), който е последният акт за изменение на основния регламент и дава основание както за периода на предварителното разгласяване, така и регистрацията. В съображението директно се заявява, че „за да се ограничи рискът от съществено увеличение на вноса в периода на предварително разгласяване, Комисията следва да регистрира вноса, когато това е възможно“, като се вземе предвид нуждата от „прогнозен анализ на съпътстващите рискове и вероятността тези обстоятелства да намалят оздравителния ефект на мерките.“

(406)

Дори и когато регистрацията в периода на предварително разгласяване не е възможна, например защото не са изпълнени съответните правни условия, Комисията следва по-късно да отрази допълнителната вреда, причинена на промишлеността на Съюза от допълнително съществено увеличение на вноса през този период, в съответствие със същото съображение и съгласно член 15, параграф 1, пета алинея от основния регламент.

(407)

Поради това събирането на мита със задна дата в такива ситуации, което далеч не се извършва автоматично, е предмет на масов внос през периода на предварително разгласяване или на допълнителна вреда, причинена от такова увеличение на вноса при липса на регистрация, а също и предмет на останалите условия, посочени в член 16, параграф 4 от основния регламент.

(408)

Противно на твърдението на тези страни, логиката и ползата от предварителното разгласяване за вносителите и дистрибуторите, въведени от регламента за модернизация, е да „бъдат подобрени прозрачността и предвидимостта“ за страните, засегнати от разследванията, „и по-специално вносителите“ (101). Ето защо предварителното разгласяване със сигурност не е имало за цел да им предостави инструмент за значително увеличение на вноса по време на периода на предварителното разгласяване, за да се възползват от последната възможност преди налагането на мита, както те предполагат. Поради това този довод също беше отхвърлен.

(409)

Въз основа на гореизложеното Комисията не вижда доказателства, които да променят заключението, че върху регистрирания внос следва да се наложат мита.

(410)

В съответствие с член 16, параграф 3 от основния регламент нивото на митата, които ще бъдат наложени с обратно действие, трябва да се установи на нивото на временните мита, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/379, тъй като окончателното изравнително мито, наложено от настоящия регламент, е по-голямо от временното мито.

(411)

С оглед на направените заключения по отношение на субсидирането, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени окончателни изравнителни мита, за да се премахне съществената вреда за промишлеността на Съюза посредством субсидиран внос от Египет.

(412)

Член 15, параграф 1, трета алинея от основния регламент гласи, че размерът на изравнителното мито не надвишава размера на установените подлежащи на изравняване субсидии.

(413)

Член 15, параграф 1, четвърта алинея след това гласи че: „Когато въз основа на цялата предоставена информация Комисията може категорично да заключи, че не е в интерес на Съюза да определя размера на мерките в съответствие с трета алинея, размерът на изравнителното мито е по-малък, при условие че подобно по-ниско мито е достатъчно за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза.“

(414)

Такава информация не е била предоставена на Комисията и следователно нивото на изравнителните мерки ще бъде определено във връзка с член 15, параграф 1, трета алинея.

(415)

Като се има предвид, че окончателните мерки в този случай ще се основават на размера на установените изравнителни субсидии, маржът на вредата не беше установен.

(416)

Следва да бъдат наложени окончателни изравнителни мерки върху вноса на ПМСВ с произход от Египет в съответствие с правилата на член 15, параграф 1 от основния регламент, който гласи, че окончателното мито следва да съответства на общия размер на установените изравнителни субсидии.

(417)

Въз основа на изложеното по-горе ставките на окончателните изравнителни мита, изразени като процент от цената CIF граница на Съюза, без платено мито, са следните:

(418)

Индивидуалните ставки на изравнителното мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват състоянието, констатирано по време на разследването по отношение на тези дружества. Ето защо тези митнически ставки (за разлика от митото, приложимо за цялата държава, което се прилага за „всички други дружества“) се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от Египет и произведен от тези дружества. Внесените разглеждани продукти, произведени от всяко друго дружество, което не е конкретно посочено в разпоредителната част на настоящия регламент, включително субекти, свързани с конкретно посочените, не може да се ползват от тези ставки и се облагат с митото, приложимо по отношение на „всички други дружества“.

(419)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на митото дори ако впоследствие промени името си или името на някоя от структурите си. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията. То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява на дружеството да докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него индивидуална ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще се публикува известие, с което се съобщава за промяната на наименованието.

(420)

Ако след разследвания период настъпят събития, които водят до дълготрайна промяна в обстоятелствата, може да бъдат предприети подходящи действия в съответствие с член 19 от основния регламент.

(421)

Предвид член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (102), когато дадена сума трябва да бъде възстановена вследствие на решение на Съда на Европейския съюз, размерът на лихвата, която следва да бъде заплатена, е процентът, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране, който се публикува в серия C на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден на всеки месец.

(422)

Член 16, параграф 2 от основния регламент гласи, че Комисията взема решение каква част от временното мито да бъде окончателно събрана.

(423)

Предвид заключенията по този случай, сумите, обезпечени чрез временното изравнително мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани.

(424)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета (103),