Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)

30 септември 2026 година(*)

„ Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна — Замразяване на средства — Списък на лицата, образуванията и органите, чиито финансови средства и икономически ресурси се замразяват — Запазване на името на жалбоподателя в списъка — Член 2, параграф 1, буква е) от Решение 2014/145/ОВППС — Член 3, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) № 269/2014 — Грешка в преценката — Извъндоговорна отговорност “

По дело T‑323/25,

Владимир Аветисян, с местоживеене в Москва (Русия), представляван от A. Genko и É. Épron, avocats,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, представляван от S. Lejeune и A. Jaume, в качеството на представители, подпомагани от B. Maingain, avocat,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),

състоящ се от: G. De Baere (докладчик), председател, J. Svenningsen и C. Mac Eochaidh, съдии,

секретар: H. Eriksson, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството, по-специално:

–        жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 23 май 2025 г.,

–        изявлението за изменение на жалбата, подадено в секретариата на Общия съд на 16 октомври 2025 г.,

предвид изложеното в съдебното заседание от 3 юни 2026 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си жалбоподателят, Владимир Аветисян, иска, от една страна, на основание член 263 ДФЕС отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2025/528 на Съвета от 14 март 2025 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2025/528), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/527 на Съвета от 14 март 2025 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2025/527) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2025 г.“), второ, на Решение (ОВППС) 2025/1895 на Съвета от 12 септември 2025 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2025/1895), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1894 на Съвета от 12 септември 2025 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L, 2025/1894) (наричани по-нататък заедно „актовете от септември 2025 г.“), доколкото тези актове (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“) се отнасят до него, и от друга страна, на основание член 268 ДФЕС поправяне на вредите, които се твърди, че са претърпени.

 Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е руски и арменски гражданин.

3        Настоящото дело се вписва в контекста на ограничителните мерки, приети от Европейския съюз във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.

4        На 17 март 2014 г. на основание член 29 ДЕС Съветът на Европейския съюз приема Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16). На същата дата той приема на основание член 215 ДФЕС Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 6).

5        На 25 февруари 2022 г. предвид сериозното положение в Украйна Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2022/329 за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L 50, 2022 г., стр. 1), и от друга страна, Регламент (ЕС) 2022/330 за изменение на Регламент № 269/2014 (ОВ L 51, 2022 г., стр. 1), с цел по-специално да актуализира критериите, при прилагането на които физически или юридически лица, образувания или органи могат да бъдат обект на разглежданите ограничителни мерки.

6        Член 2, параграфи 1 и 2 от Решение 2014/145, изменено с Решение 2022/329, предвижда:

„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от:

[…]

е)      физически или юридически лица, образувания или органи, които осигуряват материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна, или които извличат ползи от него; […].

2. Никакви финансови средства или икономически ресурси не могат да се предоставят пряко или непряко на разположение или в полза на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в приложението“.

7        Регламент № 269/2014, в редакцията си след изменението с Регламент 2022/330, налага приемането на мерки за замразяване на финансови средства и определя условията и реда за замразяването по начин, по същество идентичен с формулировката в Решение 2014/145, изменено. Всъщност, по-конкретно, член 3, параграф 1, буква е) от този регламент по същество съответства на член 2, параграф 1, буква е) от посоченото решение (наричан по-нататък „критерият по буква е)“).

8        С Решение (ОВППС) 2024/1738 на Съвета от 24 юни 2024 година за изменение на Решение 2014/145 (OВ L, 2024/1738) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/1746 на Съвета от 24 юни 2024 година за прилагане на Регламент № 269/2014 (OВ L, 2024/1746) името на жалбоподателя е добавено съответно в списъка на лицата, образуванията и органите, съдържащи се в приложението към Решение 2014/145, изменено, и в списъка в приложение I към Регламент № 269/2014, изменен (наричани по-нататък заедно „разглежданите списъци“), на следното основание:

„Владимир Аветисян е генерален директор и основател на LLC „RBA-Management“. LLC „RBA-Management“ е руско управляващо дружество, което предоставя правни, счетоводни, корпоративни и други управленски услуги и работи с клиенти, специализирани в доставката на електронни компоненти. LLC „RBA-Management“ управлява JSC „Compel“, което участва в схемите за внос на електронни компоненти и доставя стратегически важни микроелектронни компоненти на руската промишленост, включително военната промишленост. Като генерален директор и основател на LLC „RBA-Management“ Владимир Аветисян е отговорен за действията на това дружеството и следователно оказва материална подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

9        На 6 септември 2024 г. Съветът изпраща на жалбоподателя копие от преписка с доказателства с номер WK 7807/2024 (наричана по-нататък „преписката WK“) от 31 май 2024 г.

10      С Решение (ОВППС) 2024/2456 на Съвета от 12 септември 2024 година за изменение на Решение 2014/145 (ОВ L, 2024/2456) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2455 на Съвета от 12 септември 2024 година за прилагане на Регламент № 269/2014 (ОВ L, 2024/2455) името на жалбоподателя е запазено в разглежданите списъци на същото основание като споменатото в точка 8 по-горе.

11      С писмо от 13 септември 2024 г. Съветът уведомява жалбоподателя за решението си да запази името му в разглежданите списъци.

12      С писмо от 31 октомври 2024 г., допълнено с писмо от 8 ноември 2024 г., жалбоподателят отправя до Съвета искане за преразглеждане на решението за запазване на името му в спорните списъци.

13      На 14 март 2025 г. Съветът приема актовете от март 2025 г., с които името на жалбоподателя е запазено в разглежданите списъци на същото основание като споменатото в точка 8 по-горе.

14      С писмо от 17 март 2025 г. Съветът отхвърля искането за преразглеждане, отправено от жалбоподателя на 31 октомври 2024 г., и го информира за решението си да запази името му в разглежданите списъци.

15      С писмо от 5 април 2025 г. жалбоподателят отправя до Съвета искане за преразглеждане на решението за запазване на името му в спорните списъци.

 Факти, настъпили след подаването на жалбата до Общия съд

16      На 12 септември 2025 г. Съветът приема актовете от септември 2025 г., с които името на жалбоподателя е запазено в разглежданите списъци на следното (изменено) основание:

„Владимир Аветисян е бивш генерален директор и основател на LLC „RBA-Management“. LLC „RBA-Management“ е руско управляващо дружество, което предоставя правни, счетоводни, корпоративни и други управленски услуги и работи с клиенти, специализирани в доставката на електронни компоненти. LLC „RBA-Management“ управлява JSC „Compel“, което участва в схемите за внос на електронни компоненти и доставя стратегически важни микроелектронни компоненти на руската промишленост, включително военната промишленост. Като генерален директор и основател на LLC „RBA-Management“ Владимир Аветисян е носел отговорност за действията на дружеството и следователно е отговорен за оказването на материална подкрепа на правителството на Руската федерация, отговорно за анексирането на Крим и дестабилизирането на Украйна“.

17      Името на жалбоподателя е запазено в разглежданите списъци на същото основание с Решение (ОВППС) 2026/696 на Съвета от 14 март 2026 година за изменение на Решение 2014/145 (OВ L, 2026/696) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/695 на Съвета от 14 март 2026 година за прилагане на Регламент № 269/2014 (OВ L, 2026/695).

 Искания на страните

18      След изменение на жалбата си жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени обжалваните актове, доколкото се отнасят до него,

–        да осъди Съвета да му заплати обезщетение за претърпени вреди в размер на 192 480 евро,

–        да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

19      Съветът моли Общия съд:

–        да отхвърли искането за отмяна,

–        да отхвърли искането за обезщетение,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 По искането за отмяна на обжалваните актове

20      В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят изтъква само едно основание, свързано с грешки в преценката.

 Предварителни съображения

21      Макар наистина Съветът да разполага с известно право на преценка, за да прецени във всеки конкретен случай дали са изпълнени правните критерии, на които се основават разглежданите ограничителни мерки, съдилищата на Съюза са длъжни да осигурят контрол за законосъобразност на всички актове на Съюза, който по принцип е пълен (вж. решения от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 31 и цитираната съдебна практика, и от 19 март 2025 г., BSW — management company of „BMC“ holding/Съвет, T‑1042/23, EU:T:2025:314, т. 30 и цитираната съдебна практика).

22      Ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че решението, с което са приети или оставени в сила ограничителни мерки и което придобива индивидуален характер за съответното лице или образувание, почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на твърдените фактически обстоятелства, съдържащи се в изложението на мотивите, което е в основата на това решение, в резултат на което съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви (основания), а да разгледа въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове същото решение, са обосновани (вж. решения от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑702/23 P, EU:C:2025:605, т. 38 и цитираната съдебна практика, от 26 март 2026 г., Пумпянски и др./Съвет, C‑696/23 P, C‑704/23 P, C‑711/23 P, C‑35/24 P и C‑111/24 P, EU:C:2026:245, т. 327 и цитираната съдебна практика, и от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 32 и цитираната съдебна практика).

23      Именно компетентният орган на Съюза следва в случай на оспорване да установи основателността на мотивите, приети срещу засегнатото лице, а не това лице да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност на тези мотиви. За целта не се изисква Съветът да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно твърдените мотиви в акта, чиято отмяна се иска. Важно е представените данни или доказателства да подкрепят приетите срещу засегнатото лице или образувание мотиви (вж. решения от 1 август 2025 г., Тимченко/Съвет, C‑702/23 P, EU:C:2025:605, т. 39 и цитираната съдебна практика, и от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU:T:2023:716, т. 123 и цитираната съдебна практика).

24      При преценката на основателността на тези мотиви доказателствата и данните не трябва да се разглеждат изолирано, а в техния контекст. Всъщност Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи, че към датата на приемане на спорните актове лицето, на което е наложена ограничителна мярка, е изпълнявало предвидените условия с оглед на прилагания критерий (вж. в този смисъл решения от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU:T:2023:716, т. 124 и цитираната съдебна практика, и от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 33 и цитираната съдебна практика).

25      Освен това следва да се отбележи, че ограничителните мерки имат охранителен и по дефиниция временен характер и действието им винаги зависи от това дали още са налице фактическите и правните обстоятелства, поради които са приети, както и от необходимостта да бъдат оставени в сила с оглед на осъществяването на техните цели. Съответно при периодичното преразглеждане на тези ограничителни мерки Съветът трябва да актуализира преценката на положението и да направи равносметка на въздействието на такива мерки, за да определи дали те са позволили да се постигнат целите, преследвани с първоначалното включване на имената и респективно на наименованията на съответните лица и образувания в спорния списък, или все още е възможно да се направи същият извод за посочените лица и образувания (вж. решения от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU:T:2023:716, т. 168 и цитираната съдебна практика, и от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 36 и цитираната съдебна практика).

26      Следователно, за да обоснове запазването на името на дадено лице в списъка на лицата и образуванията, на които са наложени ограничителни мерки, на Съвета не е забранено да се позове на същите доказателства, които са обосновали първоначалното включване, повторното включване или предходното запазване в посочения списък на името на съответното лице, стига само, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални. Този контекст включва не само положението в държавата, по отношение на която е установена системата от ограничителни мерки, но и конкретното положение на засегнатото лице (вж. решения от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU:T:2023:716, т. 169 и цитираната съдебна практика, и от 29 май 2024 г., Белавиа/Съвет, T‑116/22, EU:T:2024:334, т. 77 и цитираната съдебна практика).

27      Накрая, следва да се отбележи, че дейността на съда на Съюза се ръководи от принципа на свободна преценка на доказателствата и единственият критерий за преценка на силата на представените доказателства е тяхната достоверност. Ето защо, за да се прецени доказателствената стойност на даден документ, следва да се провери правдоподобността на съдържащата се в него информация и да се отчетат по-специално произходът на документа, обстоятелствата по съставянето му и неговият адресат и да се прецени дали предвид съдържанието му той изглежда логичен и достоверен (решение от 15 ноември 2023 г., OT/Съвет, T‑193/22, EU:T:2023:716, т. 114).

28      Именно в светлината на тези съображения следва да се определи дали Съветът е допуснал грешки в преценката, като е запазил името на жалбоподателя в разглежданите списъци посредством актовете от март 2025 г. и след това посредством актовете от септември 2025 г.

 Относно актовете от март 2025 г.

29      Жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като след периодично преразглеждане на положението му е приел, че съществува достатъчно солидна фактическа база, която обосновава приемането на актовете от март 2025 г.

30      Жалбоподателят поддържа, че в искането си за преразглеждане от 31 октомври 2024 г., тоест повече от четири месеца преди приемането на актовете от март 2025 г., той е информирал Съвета за напускането на длъжността си в рамките на RBA-Management, за прехвърлянето на дела си в RBA-Management и за прекъсването на отношенията между дружествата RBA-Management и Compel, като е представил на Съвета документи, доказващи промяната на личното му положение. Съветът обаче не взел предвид това в нарушение на задължението си за преразглеждане. Според жалбоподателя към датата на приемането на актовете от март 2025 г. всички засягащи го твърдения на Съвета, съдържащи се в преписката WK, вече не са актуални от повече от четири месеца и следователно не могат да служат като обосновка за запазване на ограничителните мерки по отношение на него.

31      Съветът твърди, че макар да има задължение да преразгледа решението си, ако представените нови съществени доказателства засягат конкретното положение, което той трябва да преразглежда периодично, това не е така, когато представените доказателства нямат доказателствена стойност. Той счита, че представените от жалбоподателя доказателства нямат достатъчна доказателствена стойност, за да се гарантира, че той действително се е оттеглил от длъжността генерален директор на RBA-Management и действително е продал дяловете си от това дружество. Като се имат предвид дейностите на жалбоподателя в полза на Compel, извършвани в продължение на повече от двадесет години, жалбоподателят не бил доказал с достатъчна степен на сигурност, че повече няма да има функции в рамките на това предприятие. Освен това той не бил изтъкнал достатъчно факти, свидетелстващи за промяна на дейността му. Съветът поддържа, че с оглед на всички факти доказателствата в преписката WK обосновават запазването на името на жалбоподателя в актовете от март 2025 г.

32      В настоящия случай следва да се припомни, че в актовете от март 2025 г. запазването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци е мотивирано от обстоятелството, че в качеството си на генерален директор и основател на RBA-Management той е отговорен за действията на това дружество, което управлява Compel, и следователно той оказва материална подкрепа на правителството на Руската федерация.

33      Като начало следва да се отбележи, че страните не спорят относно факта, че понятието „основател“, използвано в рамките на основанието за вписване на името на жалбоподателя, е понятие от руското право и трябва да се разбира като означаващо „съдружник“ или „притежател на дружествен дял“.

34      Обстоятелството, че понятието „основател“ се отнася до актуалния притежател на капиталово участие в дружество с ограничена отговорност, се потвърждава от извадката от уебсайта „audit-it.ru“ на одитното дружество „Авдеев и К“, присъстваща в преписката WK относно RBA-Management (документ № 6). Този документ показва, че RBA-Management е вписано като дружество с ограничена отговорност в руския единен национален регистър на юридическите лица на 9 юли 2007 г. В рубриката „кой е собственик (основател) на дружеството“ [who is the owner (founder) of the organization] жалбоподателят е посочен като „основател“ на RBA-Management, считано от 7 декември 2015 г., като са споменати и имената на предходните „основатели“. В този документ се посочва още „07.12.2015 г. Новият основател е Владимир Аветисян, [н]овият основател е Сергей Алексеевич Черкасов“ (07.12.2015 The new founder is Vladimir Avetisyan [, t]he new founder is Sergey Alekseevich Cherkasov) и „23.04.2020 г. Сергей Алексеевич Черкасов вече не се споменава като основател в единния национален регистър на юридическите лица“ (23.04.2020 Sergey Alekseevich Cherkasov is no longer listed as a founder in the Unified State Register of Legal Entities).

35      В допълнение, не се спори, че обосновката на Съвета относно основателността на запазването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци към датата на приемането на актовете от март 2025 г. се опира единствено на документите, съдържащи се в преписката WK от 31 май 2024 г. Тези документи са послужили за основа за приемането на актовете за вписване на жалбоподателя в разглежданите списъци на 24 юни 2024 г., като всички те са били прегледани на 22 февруари 2024 г., с изключение на един от тях, който е бил консултиран на 16 април 2024 г. Съветът не е представил никакво ново доказателство пред Общия съд, което да подкрепи основанието, възприето срещу жалбоподателя в актовете от март 2025 г.

36      В искането си за преразглеждане от 31 октомври 2024 г. жалбоподателят посочва, че е напуснал длъжността генерален директор на RBA-Management на 16 октомври 2024 г. и че вече няма дял в RBA-Management, считано от 29 октомври 2024 г. В това отношение той предоставя на Съвета документи, доказващи промяната в положението му, а именно:

–        Решение № 16 от 16 октомври 2024 г. на единствения съдружник на RBA-Management, с което са прекратени правомощията на жалбоподателя, а г‑н Александър Гурин е определен за генерален директор на това дружество (наричано по-нататък „Решение № 16“);

–        извлечение от 30 октомври 2024 г. от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management, от което е видно, че г‑н Гурин е регистриран на 24 октомври 2024 г. като генерален директор на RBA-Management;

–        обратна разписка от данъчните органи, информираща за получаването на 29 октомври 2024 г. на измененията на учредителните документи на RBA-Management.

37      В това искане за преразглеждане жалбоподателят също така обяснява, че прехвърлянето на дялове от дружество с ограничена отговорност трябва да бъде съобщено на органите чрез нотариус и че в това отношение той представя обратната разписка от данъчните органи. Той обаче посочва, че промяната на собственика на RBA-Management все още не е вписана в руския единен национален регистър на юридическите лица, но че ще предостави на Съвета извлечение от този регистър, веднага щом информацията за прехвърлянето на дяловете бъде отразена в него.

38      В това отношение на 8 ноември 2024 г. жалбоподателят предоставя на Съвета допълнително доказателство, а именно извлечение от руския единен национален регистър на юридическите лица, що се отнася до RBA-Management, с дата 7 ноември 2024 г. Съгласно този документ г‑н Гурин е вписан на 5 ноември 2024 г. като „съдружник/основател“ на RBA-Management и като притежател на дял от 100 % от това дружество.

39      С писмо от 17 март 2025 г. Съветът отхвърля искането на жалбоподателя за преразглеждане с мотива, че не счита за правдоподобни доказателствата, представени от заинтересованото лице, що се отнася в частност до твърдяното негово оттегляне от RBA-Management.

40      Въпросът, който е от значение, когато се преразглежда запазването на името на едно лице в съответния списък, е дали от включването на името му или от последното преразглеждане фактическото положение се е променило, така че не позволява повече да се направи същият извод за участието на това лице в дейности, предмет на ограничителните мерки (вж. решения от 18 декември 2024 г., Mironovich Shor/Съвет, T‑489/23, EU:T:2024:912, т. 154 и цитираната съдебна практика, и от 3 септември 2025 г., Богуслаев/Съвет, T‑604/24, непубликувано, EU:T:2025:817, т. 41).

41      Освен това следва да се отбележи, че актовете за запазване на имена в списъците се основават на периодично преразглеждане на съответните ограничителни мерки, за да може Съветът да вземе предвид евентуалните промени на обстоятелствата относно в частност личното положение на засегнатите от тях лица. Всъщност актовете от март 2025 г. съставляват резултата от това периодично преразглеждане (вж. в този смисъл решения от 26 октомври 2022 г., Овсянников/Съвет, T‑714/20, непубликувано, EU:T:2022:674, т. 85, и от 29 ноември 2023 г., Пумпянски/Съвет, T‑734/22, непубликувано, EU:T:2023:761, т. 84).

42      Освен това, когато засегнатото лице изрази становище по изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е длъжен да провери грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на становището и на евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към него (вж. решение от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518, т. 114 и цитираната съдебна практика).

43      Ето защо следва да се провери дали Съветът е допуснал грешка в преценката, като чрез актовете от март 2025 г. е запазил името на жалбоподателя в разглежданите списъци въз основа на преписката WK. По-специално, важно е да се определи дали към датата на приемането на актовете от март 2025 г. доказателствата, включени в преписката WK, са можели да докажат, че жалбоподателят е изпълнявал функциите, които са обосновали запазването на името му в разглежданите списъци, тоест че той все още е бил генерален директор и основател на RBA-Management, като се има предвид предоставената от жалбоподателя информация, целяща да докаже, че положението му се е променило през октомври 2024 г.

44      На първо място, жалбоподателят упреква Съвета, че не е отчел доказателства, представени в исканото му за преразглеждане.

45      Съветът оспорва доказателствената стойност на тези документи. Той поддържа, че жалбоподателят е представил документи със заличени части, което не позволява да се прецени съдържанието им, че не е представил никакви доказателства, позволяващи да се провери самоличността на новия управител на RBA-Management, и че е представил споразумение за прехвърляне на дружествения си дял без доказателства за плащане на цената.

46      Първо, Съветът твърди, че множество части от Решение № 16, с което според жалбоподателя той е напуснал длъжността генерален директор на RBA-Management, са заличени, което не позволява да се прецени цялостното му съдържание.

47      В това отношение следва да се отбележи, че макар този документ да съдържа заличени части, от него ясно личи, че жалбоподателят, единствен съдружник в RBA-Management, притежаващ 100 % от капитала му, от една страна, напуска длъжността генерален директор на 16 октомври 2024 г. и от друга страна, определя г‑н Гурин за генерален директор, считано от същата дата. Този документ е подписан от жалбоподателя.

48      Следователно Съветът не може с основание да твърди, че заличените части не позволяват да се разбере съдържанието на този документ.

49      Освен това пълният текст на Решение № 16, представен като приложение към репликата, потвърждава, че са били заличени само лични данни.

50      В това отношение в дупликата Съветът поддържа, че Решение № 16, извлечението от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management и извлечението от същия регистър относно Compel, чиито пълни текстове са представени като приложение към репликата, са недопустими в съответствие с член 85 от Процедурния правилник на Общия съд, тъй като жалбоподателят е можел да ги представи като приложение към жалбата.

51      Жалбоподателят обаче посочва, че е представил пълния текст на тези документи в отговор на упрека на Съвета в писмената защита за заличаване на определена информация.

52      Ето защо следва да се приеме, че приложените към репликата документи не съставляват нови доказателства, а са представени в отговор на доводите на Съвета, с които се оспорва доказателствената стойност на същите документи, приложени към жалбата, поради наличието на заличени части в тях. Следователно приложенията към репликата са допустими. Освен това заличената информация се отнася единствено до лични данни и жалбоподателят не може да бъде санкциониран за заличаването на такива данни.

53      Второ, Съветът поддържа, че жалбоподателят изтъква определянето на нов управител на RBA-Management, без да представи доказателства, позволяващи да се провери самоличността на това лице.

54      Ако с този довод Съветът има предвид заличените лични данни в Решение № 16 и в извлечението от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management, следва да се отбележи, че тъй като този регистър е публично достъпен, Съветът е имал възможност да провери самоличността на новия генерален директор на RBA-Management, като просто извърши справка в този регистър. Освен това жалбоподателят е приложил към репликата пълния текст на тези документи.

55      Трето, Съветът отбелязва, че жалбоподателят е приложил към жалбата споразумение за прехвърляне на дружествен дял без доказателства за действително заплащане на уговорената цена, а именно 8 700 000 руски рубли (RUB) (около 95 000 евро), която изглежда смешна за дружество като RBA-Management, което управлява Compel, и без доказателства, че приобретателят действително е поел отговорността за управлението. Според Съвета становището на юрисконсулт, също приложено от жалбоподателя към жалбата, относно собствеността на RBA-Management също има ниска доказателствена стойност, тъй като е изготвено по поръчка и не е достоверно, защото произхожда от адвоката му в Русия.

56      Следва да се приеме, че тъй като приложеният към жалбата документ от руския адвокат на жалбоподателя е изготвен за целите на настоящото производство, той има ниска доказателствена стойност.

57      При все това доводът на Съвета, че уговорената цена е смешна, почива на неправилен прочит на приложения към жалбата договор за продажба на 100 % от дяловете във RBA-Management, сключен на 29 октомври 2024 г. между жалбоподателя и г‑н Гурин. В този договор е посочена продажна цена от 14 700 000 RUB (около 161 000 евро), а не сумата, посочена от Съвета.

58      Освен това договорът е под формата на нотариален акт, което му придава определена доказателствена стойност. Накрая, продажбата от жалбоподателя на дела му от RBA-Management (която е предмет на този договор) се потвърждава от извлечението от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management от 7 ноември 2024 г., където г‑н Гурин е споменат като „основател“ на RBA-Management.

59      Следователно Съветът погрешно поддържа, че представените от жалбоподателя доказателства нямат доказателствена стойност.

60      На второ място, жалбоподателят поддържа, че към датата на приемане на актовете от март 2025 г. документите, съдържащи се в преписката WK, вече не са били актуални и че Съветът е допуснал грешка в преценката, като не е отчел промяната на личното му положение.

61      Съветът твърди, че представените от жалбоподателя доказателства доказват единствено привидно напускане на длъжността в RBA-Management и привидно прехвърляне на дела му от това дружество. Поради това доказателствата, съдържащи се в преписката WK, оставали релевантни в подкрепа на основанието за запазване на името на жалбоподателя в актовете от март 2025 г.

62      Първо, Съветът поддържа, че надеждността на руския единен национален регистър на юридическите лица, извлечения от който са представени от жалбоподателя, трябва да се определи с оглед на всички фактически обстоятелства по преписката и че сам по себе си той не може да докаже, че жалбоподателят, който ефективно е извършвал дейност по управление на Compel чрез RBA-Management в продължение на много години, се е отказал от всякаква дейност по подкрепа. В съдебното заседание Съветът уточнява, че вписването на напускането на жалбоподателя в руския единен национален регистър на юридическите лица не означава, че той на практика е преустановил дейностите си.

63      Най-напред, следва да се отбележи, че жалбоподателят е представил извлечения от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management от 30 октомври и 7 ноември 2024 г., за да докаже, че името на новия генерален директор и нов основател на RBA-Management е било официално вписано. Противно на твърденията на Съвета, тези извлечения не са представени изолирано, а целят да бъдат в подкрепа на информацията, съдържаща се в искането за преразглеждане.

64      По-нататък, следва да се констатира, че с доводите си Съветът неизбежно поставя под въпрос надеждността на информацията, съдържаща се в руския единен национален регистър на юридическите лица.

65      Както обаче подчертава жалбоподателят, от една страна, този публичен регистър, воден от руското Министерство на финансите, е източник на информация за дружествата, като се предполага, че отразява действителното положение на всяко вписано образувание. От друга страна, Съветът използва същия регистър в някои преписки с доказателства, за да обоснове вписването в списъците на лица, засегнати от ограничителни мерки.

66      Накрая, следва да се отбележи, че в преписката WK Съветът се е основал на друг регистър, порталът „checko.ru“, за да докаже, че жалбоподателят е генерален директор и основател на RBA-Management.

67      В това отношение извадката от уебсайта „checko.ru“ относно жалбоподателя, присъстваща в преписката WK (документ № 3), е прегледана от Съвета на 22 февруари 2024 г. В преписката WK Съветът посочва, че порталът „checko.ru“ „позволява да се провери бързо и безплатно всяко физическо или юридическо лице, регистрирано в Руската федерация“. Следователно надеждността на този портал не може да се оспори от Съвета.

68      Съветът обаче не е представил актуализирана извадка от този портал, по-късна от 7 ноември 2024 г., което би позволило да се потвърди или да се отрече информацията, че жалбоподателят е напуснал и друго лице е назначено като генерален директор и „основател“ на RBA-Management.

69      Следователно Съветът не е представил никакви доказателства, които да свидетелстват, че информацията в руския единен национален регистър на юридическите лица е погрешна.

70      Второ, Съветът твърди, че представените от жалбоподателя документи се явяват средство за избягване на последиците от приетите спрямо него ограничителни мерки и не представляват солидно доказателство, че той е изоставил всякакви отговорности в сектора на електронните компоненти, които могат да се използват във военно оборудване. Съветът счита, че такова маневриране не трябва да има никаква достоверност.

71      Жалбоподателят обаче не може да бъде упрекван за това, че е поискал да напусне длъжността си в RBA-Management през октомври 2024 г., за да избегне ограничителните мерки, прилагани спрямо него от юни 2024 г.

72      Освен това вземането на мерки от жалбоподателя, за да не бъде вече вписан в разглежданите списъци, може да се разглежда като израз на ефективността на ограничителните мерки, доколкото така жалбоподателят изразява намерението си да не упражнява повече дейностите, обосновали вписването на името му в разглежданите списъци.

73      Трето, Съветът поддържа, че от времева гледна точка периодът между актовете, на които жалбоподателят се позовава, и момента на преразглеждането е много кратък, за да бъде сигурно оттеглянето на жалбоподателя, който осъществява дейност в полза на Compel от повече от 20 години и отговаря за управлението на това предприятие от 2015 г. Периодът от 16 седмици между действията на жалбоподателя през октомври 2024 г. и актовете от март 2025 г. не позволявал на Съвета да прецени дали жалбоподателят действително и честно се е отказал от всякаква подкрепа за руското правителство или от всякакво предимство, получавано от това правителство.

74      В това отношение следва да се припомни, че жалбоподателят е представил документи, целящи да докажат оттеглянето му от RBA-Management, на 31 октомври 2024 г., тоест в определения за подаване на искания за преразглеждане срок, който е изтичал на 2 ноември 2024 г.

75      Следователно Съветът не може, без да лиши исканията за преразглеждане от полезно действие, да поддържа, че не е разполагал с необходимото време да преразгледа правилността на основанието за вписване с оглед на представените от жалбоподателя доказателства, целящи да докажат промяната на личното му положение. Освен това следва да се припомни, че актовете от март 2025 г. са приети вследствие на периодично преразглеждане.

76      В допълнение, следва да се припомни, че документите, представени от жалбоподателя в искането му за преразглеждане, имат за цел да докажат, че той вече не е генерален директор, нито основател на RBA-Management и че запазването на името му в разглежданите списъци на това основание вече не е оправдано.

77      От една страна, както бе посочено в точка 67 по-горе, Съветът е имал възможност да провери бързо точността на предоставената от жалбоподателя информация, по-специално като прегледа уебсайта „checko.ru“.

78      От друга страна, не е релевантен доводът на Съвета, че не е разполагал с необходимото време, за да се увери, че жалбоподателят действително се е оттеглил от всякаква дейност в рамките на Compel или от всяка форма на подкрепа за руското правителство, като се има предвид ролята, която е играл в миналото в това дружество, и по-конкретно по време на агресията срещу Украйна. Всъщност основанието за запазване на името на жалбоподателя в актовете от март 2025 г. е единствено качеството му на генерален директор и на основател на RBA-Management.

79      Четвърто, Съветът твърди, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства относно промяната на дейността му. Той поддържа, че жалбоподателят не е представил абсолютно никакво доказателство, че вече не действа в сектора на електрониката, при положение че цялата му кариера е в този сектор, като освен това не е доказал окончателното си оттегляне от всякакви функции в рамките на Compel. Освен това според Съвета той е можел да представи доказателства за новата си дейност в областта на недвижимите имоти и за установяването си в Армения.

80      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 23 по-горе, именно Съветът трябва да установи основателността на мотивите, приети срещу жалбоподателя, а не последният да представя отрицателни доказателства относно липсата на основателност.

81      Щом като Съветът смята, че въпреки представените документи жалбоподателят на практика е запазил дейността си, Съветът е трябвало да докаже това.

82      Така, изисквайки от жалбоподателя да докаже, че не е продължил да осъществява дейност в сектора на електрониката, нито дейност, свързана с Compel, или пък да представи доказателства за новата си дейност, Съветът е обърнал тежестта на доказване.

83      В допълнение, следва да се припомни, че с оглед на посоченото в актовете от март 2025 г. основание за запазване на името на жалбоподателя в списъците, единствените релевантни доказателства са насочените към установяване или оспорване на факта, че жалбоподателят е генерален директор и основател на RBA-Management и че той отговаря за действията на това дружество към датата на приемането на актовете от март 2025 г. Съветът не е можел да изисква от жалбоподателя да представи допълнителни доказателства, които нямат връзка с това основание.

84      Пето, Съветът поддържа, че представените от жалбоподателя доказателства не доказват, че той действително е прекратил дейностите си, като се имат предвид всички фактически обстоятелства по преписката.

85      В това отношение Съветът твърди, че са налице сериозни и съгласувани улики, позволяващи да се приеме, че жалбоподателят е запазил връзки с Compel, и оправдаващи запазването на името му в разглежданите списъци. Той изтъква съдържащи се в преписката WK доказателства относно Compel, които свидетелстват, че това предприятие произвежда електронни компоненти, предназначени за оръжейната промишленост и използвани в хода на войната срещу Украйна. Той припомня също, че различни доказателства от преписката WK показват, че жалбоподателят има инженерно образование в сектора на дейност на Compel, че е изпълнявал важни функции в рамките на това предприятие, че е основател на Compel Regions LLC и че посредством RBA-Management е осъществявал функциите по управление на Compel от февруари 2015 г. до октомври 2024 г., тоест малко след инвазията в Крим и по време на инвазията в Украйна.

86      Така с тези доводи Съветът твърди по същество, че доказателствата, представени от жалбоподателя с цел да докаже напускането си и продажбата на дела си от RBA-Management, не са достоверни и не отразяват действителността, като се има предвид миналата му дейност в рамките на Compel.

87      Следва обаче да се припомни, че съгласно съдебната практика, цитирана в точка 24 по-горе, преценката относно основателността на мотивите за запазване на името на жалбоподателя в актовете от март 2025 г. трябва да се извърши, като доказателствата се разгледат в техния контекст, а Съветът изпълнява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи, че жалбоподателят е изпълнявал критерия по буква е) към датата на приемане на тези актове.

88      От една страна, що се отнася до контекста, следва да се отбележи, че Съветът просто се позовава на съдържащи се в преписката WK доказателства, повечето от които засягат Compel, а не жалбоподателя, отнасящи се до миналата дейност на последния в рамките на това предприятие.

89      Съветът обаче не може с основание да поддържа, че доказателства относно миналата кариера на жалбоподателя в рамките на Compel, съдържащи се в преписката WK и следователно отнасящи се до факти отпреди май 2024 г., могат да лишат от достоверност оттеглянето на жалбоподателя от длъжността му в RBA-Management през октомври 2024 г.

90      Освен това Съветът не може единствено въз основа на констатацията, че жалбоподателят е прекарал основната част от кариерата си в Compel, да отхвърли доказателствата, представени от жалбоподателя в искането му за преразглеждане, като недостатъчни за доказване на неговото действително напускане на длъжността в RBA-Management. Такава преценка от страна на Съвета би замразила положението на жалбоподателя и би лишила от всякакво полезно действие предвиденото периодично преразглеждане (вж. в този смисъл решение от 29 ноември 2023 г., Пумпянски/Съвет, T‑734/22, непубликувано, EU:T:2023:761, т. 85 и цитираната съдебна практика).

91      От друга страна, що се отнася до тежестта на доказване, ако Съветът счита, че представените от жалбоподателя доказателства установяват само привидно напускане на длъжността му в RBA-Management и че посоченото в актовете от март 2025 г. основание продължава да е актуално, той е трябвало да докаже, че жалбоподателят е запазил действителна връзка с това дружество и все още отговаря за действията на дружеството към датата на приемане на актовете от март 2025 г.

92      Съветът обаче не е представил никакви доказателства, по-късни от октомври 2024 г., които да обосноват твърдението му, че оттеглянето на жалбоподателя от дейността му в RBA-Management е изцяло привидно.

93      В допълнение, ако Съветът счита, че жалбоподателят съответства на критерия по буква е) на основание, различно от посоченото в актовете от март 2025 г., а именно поради преките му връзки с Compel или поради всяка друга форма на подкрепа за руското правителство, той е трябвало да докаже това и съответно да измени основанието за запазване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци. При всички положения Съветът не представя никакви доказателства за наличието на връзка между жалбоподателя и Compel към датата на приемането на актовете от март 2025 г.

94      Следователно в отсъствието на всякакви доказателства, допълващи преписката WK, никакви улики не позволяват да се приеме, че жалбоподателят на практика все още е бил ръководител и основател на RBA-Management към датата на приемане на актовете от март 2025 г. Доводът на Съвета, че миналите дейности на жалбоподателя в рамките на Compel лишават от всякаква достоверност тази промяна на положението му, е изцяло спекулативен и необоснован.

95      Видно от всичко изложено по-горе, Съветът не е доказал, че документите, представени от жалбоподателя с цел да докаже промяната на личното си положение, нямат никаква доказателствена стойност. Ето защо следва да се приеме, че тези документи представляват prima facie доказателство, че жалбоподателят е напуснал длъжността си на ръководител на RBA-Management през октомври 2024 г. и вече не е „основател“ на това дружество, считано от ноември 2024 г.

96      Така Съветът не е можел да се ограничи само до доказателствата в преписката WK, които предхождат с няколко месеца предоставената от жалбоподателя информация и които с оглед на тази информация вече не са актуални.

97      Следователно Съветът неправилно е отхвърлил представените от жалбоподателя документи като негодни да докажат в достатъчна степен, че личното положение на последния действително се е променило през октомври 2024 г., без да намери актуализирана версия на документите от преписката WK, нито други доказателства за това, че обстоятелствата, обосновали вписването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, продължават да съществуват към датата на приемането на актовете от март 2025 г., тоест че жалбоподателят още е генерален директор и основател на RBA-Management и отговаря за действията на това дружество към тази дата.

98      Поради това следва да се установи, че като не е извършил актуализирана преценка на положението на жалбоподателя, Съветът не е доказал основателността на мотивите за запазване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци към датата на приемането на актовете от март 2025 г.

99      От горното следва, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като чрез актовете от март 2025 г. е запазил името на жалбоподателя в разглежданите списъци въз основа на критерия по буква е).

 Относно актовете от септември 2025 г.

100    Жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като чрез актовете от септември 2025 г. е запазил името му в разглежданите списъци, при положение че жалбоподателят е прекратил положението, довело до първоначалното вписване, и Съветът е признал тази промяна на положението в основанието за вписване на името му.

101    Съветът поддържа, че е могъл да установи само формалното и привидно напускане на ръководната длъжност на жалбоподателя, но последният не е попълнил преписката с никакви доказателства, свидетелстващи за действително прекратяване на всякакви функции, свързани с Compel, което според Съвета е единственият начин да се установи прекратяването на постоянната и съществена връзка между „ръководителя“ и Compel. Привидното напускане не било достатъчно, нито убедително, като се има предвид ролята на жалбоподателя при вноса на материали, предназначени за подкрепа на руските военни действия.

102    В искането си за преразглеждане от 5 април 2025 г. жалбоподателят отново предоставя на Съвета посоченото в точка 36 по-горе Решение № 16 и посоченото в точка 38 по-горе извлечение от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management от 7 ноември 2024 г. Той предоставя още, в частност, извлечение от руския единен национален регистър на юридическите лица относно RBA-Management от 27 март 2025 г., където г‑н Гурин е посочен като генерален директор и основател на RBA-Management, както и извадка от уебсайта „checko.ru“ относно него, съответстваща на актуализация на документ № 3 от преписката WK.

103    Следва да се отбележи, че в актовете от септември 2025 г. Съветът е изменил основанието за запазване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци. Съгласно тези изменения жалбоподателят е „бивш“ генерален директор на RBA-Management и като генерален директор и основател на RBA-Management той „е носел“ отговорност за действията на това дружество.

104    От това по необходимост следва, че Съветът е взел предвид информацията, предоставена от жалбоподателя в искането му за преразглеждане от 5 април 2025 г., и е счел, че жалбоподателят е представил достатъчно доказателства за настъпила промяна на личното му положение, а именно че той вече не е генерален директор на RBA-Management и вече не носи отговорност за действията на това дружество.

105    Следователно Съветът не може надлежно да твърди, че с това ново основание той отчита само привидна промяна на личното положение на жалбоподателя. Всъщност такова тълкуване не съответства на текста на присъстващото в актовете от септември 2025 г. основание за запазване на името на жалбоподателя.

106    Ето защо следва да се установи, че основанието, присъстващо в актовете от септември 2025 г. с цел да обоснове запазването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, почива единствено на факта, че в миналото той е отговарял за действията на RBA-Management.

107    Критерият по буква е) обаче, който се отнася до физически или юридически лица, образувания или органи, които „осигуряват“ материална или финансова подкрепа на правителството на Руската федерация, е ясно формулиран в сегашно време (решение от 10 юли 2024 г., Рашевски/Съвет, T‑309/22 и T‑739/22, непубликувано, обжалвано, EU:T:2024:455, т. 173), което предполага подкрепата да се осигурява към момента на приемането на актовете за запазване на името в списъците (вж. по аналогия заключението на генерален адвокат Biondi по съединени дела Латвия/Aven и Fridman, C‑440/24 P и C‑441/24 P, EU:C:2025:854, т. 115).

108    Според постоянната съдебна практика обстоятелството, че дадено лице е престанало да изпълнява длъжността си в рамките на дадена структура, само по себе си не означава, че тази предишна длъжност е ирелевантна, доколкото предишните му дейности биха могли да повлияят на поведението му. При все това, разгледани изолирано, предишните длъжности на дадено лице не могат да обосноват включването на името му в разглежданите списъци. Ако Съветът е възнамерявал да се основе на предишните дейности на посоченото лице, той всъщност е бил длъжен да посочи убедителни и съгласувани улики, които позволяват обосновано да се приеме, че лицето поддържа връзки със структурата, където е изпълнявало функции, към датата на приемане на разглеждания акт, което обосновава включването на името му в списъците след преустановяването на неговите дейности в рамките на тази структура (вж. в този смисъл решение от 24 ноември 2021 г., Assi/Съвет, T‑256/19, EU:T:2021:818, т. 128 и цитираната съдебна практика).

109    Следва обаче да се отбележи, че Съветът не представя никакви доказателства, които да свидетелстват, че жалбоподателят е запазил връзки с RBA-Management или че е продължавал да изпълнява функции в това предприятие към датата на приемане на актовете от септември 2025 г.

110    В това отношение следва да се приеме, че Съветът не може да презумира, че само защото жалбоподателят е бил генерален директор на RBA-Management и е носел отговорност за действията на това дружество, той може да бъде квалифициран като физическо лице, което осигурява материална подкрепа за руското правителство, няколко месеца, след като е спрял да изпълнява такива функции. Всъщност това би замразило положението на жалбоподателя и би лишило от всякакво полезно действие периодичното преразглеждане, предвидено в член 6, трета алинея от измененото Решение 2014/145 и в член 14, параграф 4 от изменения Регламент № 269/2014 (вж. по аналогия решения от 6 септември 2023 г., Шулгин/Съвет, T‑364/22, непубликувано, EU:T:2023:503, т. 116 и цитираната съдебна практика, и от 29 ноември 2023 г., Пумпянски/Съвет, T‑734/22, непубликувано, EU:T:2023:761, т. 85 и цитираната съдебна практика).

111    В допълнение, видно от съдебната практика, цитирана в точка  26 по-горе, действително на Съвета не е забранено да се позове на същите доказателства, които са обосновали предходното запазване в разглежданите списъци на името на жалбоподателя, стига само, от една страна, да няма промяна в основанията за включване, и от друга страна, контекстът да не се е променил толкова, че тези доказателства вече да не са актуални.

112    При все това следва да се отбележи, че основанието за вписване на името на жалбоподателя е било изменено в актовете от септември 2025 г., и така, признавайки, че жалбоподателят вече не носи отговорност за действията на RBA-Management, Съветът имплицитно, но неизбежно е признал липсата на актуалност на доказателствата, съдържащи се в преписката WK и целящи да докажат, че жалбоподателят е ръководител на RBA-Management.

113    От горното следва, че Съветът не е доказал фактите, за които носи тежестта на доказване съгласно съдебната практика, цитирана в точки 23 и 24 по-горе, тъй като не е предоставил никакви доказателства, позволяващи да се приеме, че с оглед на предходните си функции в RBA-Management жалбоподателят е осигурявал материална подкрепа за правителството на Руската федерация по смисъла на критерия по буква е) към датата на приемане на актовете от септември 2025 г.

114    Този извод не се поставя под съмнение от доводите на Съвета.

115    Съветът твърди, че документите в преписката WK относно Compel все още са релевантни и доказват, че това предприятие стои в центъра на измамните действия за осигуряване на внос на материали, предназначени за подкрепяне на войната в Украйна, като жалбоподателят не може да твърди, че е ръководил предприятие с чисто граждански цели. С оглед на тези елементи Съветът има съмнения относно реалното оттегляне на жалбоподателя, който според Съвета е действителният ръководител на Compel.

116    От една страна, доводът на Съвета, че жалбоподателят може все още фактически да ръководи Compel, не е релевантен. Всъщност в актовете от септември 2025 г. подкрепата от жалбоподателя за руското правителство не е обоснована с евентуални запазени връзки между Compel и жалбоподателя след напускането от последния на ръководната длъжност в RBA-Management, нито с евентуалното му фактическо ръководство на Compel.

117    От друга страна, във всеки случай твърдението на Съвета, че жалбоподателят е запазил фактическото ръководство на Compel, не е подкрепено от никакви доказателства.

118    В това отношение, поддържайки, че жалбоподателят не е доказал действителното прекратяване на всякакви функции, свързани с Compel, нито е представил достатъчно убедителни доказателства, че се е пенсионирал в Армения и се е отказал от всякаква дейност, Съветът е обърнал тежестта на доказване. Ако Съветът счита, че жалбоподателят продължава да осъществява дейности в рамките на Compel, обосноваващи вписването му съгласно критерия по буква е), той е трябвало да докаже това и съответно да измени основанието за вписване на името на жалбоподателя.

119    От гореизложеното следва, че щом като в актовете от септември 2025 г. като основание, свързано с критерия по буква е), се споменават единствено предходните функции на жалбоподателя в RBA-Management, Съветът е допуснал грешка в преценката, като е приел, че към датата на приемане на посочените актове жалбоподателят е можел да бъде квалифициран като физическо лице, което осигурява материална подкрепа за руското правителство. Всъщност Съветът не може да счита, че упражняването от жалбоподателя една година преди приемането на актовете от септември 2025 г. на функциите на генерален директор на RBA-Management само по себе си е достатъчно, за да обоснове запазването на името му в разглежданите списъци като лице, предоставящо материална подкрепа за руското правителство (вж. по аналогия решение от 10 септември 2025 г., Пумпянски/Съвет, T‑541/24, непубликувано, EU:T:2025:841, т. 120 и цитираната съдебна практика).

120    Ето защо Съветът е допуснал грешка в преценката, като чрез актовете от септември 2025 г. е запазил името на жалбоподателя в разглежданите списъци въз основа на критерия по буква е).

121    По всички изложени съображения следва да се уважи единственото основание и да се отменят обжалваните актове в частта, която се отнася до жалбоподателя.

 По искането за обезщетение

122    Жалбоподателят иска да бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Съвета на основание член 340 ДФЕС поради нарушаване на правото му на защита. Той твърди, че в писмото си от 17 март 2025 г. Съветът се е ограничил до стереотипни и стандартизирани формулировки, за да отговори на искането му за преразглеждане от 31 октомври 2024 г. Отказът на Съвета да разгледа искането му нанасял сигурна вреда, продължавайки действието на ограничителните мерки поне докато трае настоящото производство, тоест около две години.

123    По отношение на вредата жалбоподателят посочва, че арменските банки отказват да предоставят банкови услуги на лицата, на които са наложени международни санкции, и че поради това са били затруднени плановете му да се установи в Армения и да осъществява там търговска дейност в областта на недвижимите имоти. Поради поведението на арменските банки финансовите му загуби възлизали, от една страна, на 42 480 евро поради невъзможността за отдаване под наем на притежаван от него недвижим имот в Ереван (Армения) в продължение на две години, и от друга страна, на 150 000 евро, съответстващи на загубата на оборот през същия период поради невъзможността за сключване на определени договори и за извършване на инвестиции в областта на недвижимите имоти в Ереван.

124    В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика Съюзът носи извъндоговорна отговорност по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС при наличието на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправни субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (вж. решения от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет, C‑123/18 P, EU:C:2019:694, т. 32 и цитираната съдебна практика, и от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 171 и цитираната съдебна практика).

125    Освен това условията за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС са кумулативни. Поради това, ако едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. решение от 11 септември 2024 г., Токарева/Съвет, T‑744/22, EU:T:2024:608, т. 172 и цитираната съдебна практика).

126    Що се отнася до условието за наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и изтъкнатата вреда, посочената вреда трябва да е достатъчно пряка последица от укоримото поведение, като последното трябва да представлява основната причина за вредата, но липсва задължение да се поправя всяка вредоносна последица, дори непряко свързана, която е резултат от незаконосъобразно положение. Ищецът трябва да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и претендираната вреда (вж. решения от 13 декември 2018 г., Iran Insurance/Съвет, T‑558/15, EU:T:2018:945, т. 121 и цитираната съдебна практика, и от 1 юни 2022 г., Eleveté Invest Group и др./Комисия и ЕСП, T‑523/17, EU:T:2022:313, т. 655 и цитираната съдебна практика).

127    В настоящия случай, от една страна, що се отнася до укоримото поведение, жалбоподателят изтъква нарушение на правото си на защита от Съвета при обработването на искането му за преразглеждане от 31 октомври 2024 г. От друга страна, що се отнася до претендираната вреда, той изтъква невъзможността за отдаване под наем на притежаван от него недвижим имот в Ереван и загубата на оборот с оглед на поведението на арменските банки.

128    Така с доводите си жалбоподателят поддържа, че твърдяното нарушение на правото му на защита в хода на процедурата по преразглеждане е довело до неправилно запазване от Съвета на името му в разглежданите списъци, а това го е принудило да подаде настоящата жалба, което удължава действието на ограничителните мерки за периода на производството пред Общия съд, който според него е около две години. Той обяснява, че през тези две години той не е могъл да извършва търговска дейност в Армения, защото арменските банки отказват да му открият банкова сметка.

129    Така, видно от доводите на жалбоподателя, твърдяната вреда произтича най-много от отказа (ако се приеме за доказан) на арменските банки да му открият банкова сметка, а не пряко от твърдяното нарушение на правото му на защита.

130    Налага се изводът, че не може да бъде установена пряка връзка между обстоятелството (ако се приеме за доказано), че Съветът не е разгледал искането за преразглеждане на жалбоподателя, и трудностите на последния при реализирането на проектите му в Армения.

131    Следователно жалбоподателят не доказва наличието на пряка причинно-следствена връзка между неправомерното поведение, в което упреква Съвета, и вредата, която твърди, че е претърпял.

132    При всички положения, дори жалбоподателят да твърдеше, че укоримото поведение на Съвета произтича от приемането на обжалваните актове, той пак не доказва, че отказът на арменските банки да му предоставят банкови услуги, е пряка последица от засягащите го ограничителни мерки.

133    В това отношение, макар, както отбелязва Съветът, такова поведение на арменските банки да може да следва само от собствената им инициатива и от собствената им вътрешна политика, все пак не може да се изключи те да са решили доброволно да се съобразят с ограничителните мерки, приети от Европейския съюз. Подобна констатация обаче няма отражение върху настоящия случай.

134    Всъщност, от една страна, тъй като обжалваните актове не са приложими в Армения, от тях не произтича никакво задължение за арменските банки. От друга страна, ограничителните мерки, приети в съответствие с обжалваните актове, представляват мерки за замразяване на средства на лицата, чиито имена са вписани в разглежданите списъци, но не и мерки за забрана за откриване на банкови сметки.

135    Следователно, тъй като едно от условията за ангажиране на отговорността на Съвета не е изпълнено, искането за обезщетение трябва да бъде отхвърлено.

 По съдебните разноски

136    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

137    Тъй като в случая жалбоподателят и Съветът са загубили частично по предявените от тях искания, следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)

реши:

1)      Отменя Решение (ОВППС) 2025/528 на Съвета от 14 март 2025 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/527 на Съвета от 14 март 2025 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, Решение (ОВППС) 2025/1895 на Съвета от 12 септември 2025 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2025/1894 на Съвета от 12 септември 2025 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, в частта, в която името на г‑н Владимир Аветисян е запазено в списъка на лицата, образуванията и органите, за които се прилагат тези ограничителни мерки.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Г‑н Аветисян и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 30 септември 2026 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.