(1)

Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и естествените местообитания (1), (наричана по-нататък „Бернската конвенция“), беше сключена от Съюза с Решение 82/72/ЕИО на Съвета (2) и влезе в сила на 1 септември 1982 г.

(2)

По силата на член 17 от Бернската конвенция Постоянният комитет на Бернската конвенция (наричан по-нататък „Постоянният комитет“) може да приеме изменения на допълненията към Конвенцията.

(3)

Съгласно член 17 от Бернската конвенция предложенията за изменение се подават най-малко два месеца преди заседанието на Постоянния комитет. Съюзът, като договаряща страна по Бернската конвенция, може да предложи изменения на тези допълнения към конвенцията.

(4)

С оглед на Препоръка № 56 (1997 г.) на Постоянния комитет относно насоките, които трябва да се вземат предвид при отправянето на предложения за изменение на допълнения I и II към Конвенцията и при приемането на изменения, съответните съображения за включване на видове в допълненията към Бернската конвенция включват екологични и научни фактори, като природозащитен статус, тенденции при популациите и заплахи.

(5)

В член 2 на Бернската конвенция се определя постигането на равнище на популацията на дивата европейска флора и фауна, „което отговаря по-специално на екологичните, научните и културните изисквания, като се отчитат икономическите изисквания, условията за отдих“ и по-широкия контекст на мерките, предприети от договарящите страните. Тази цел може да бъде взета предвид, когато се предлага изменение на допълненията към Бернската конвенция.

(6)

През последните няколко десетилетия тенденцията в природозащитния статус на вълка (Canis lupus) е положителна. Видът се възстановява успешно в целия европейски континент, което е съпътствано от значително разширяване на района на разпространение на вида и значимо нарастване на популацията, чиято численост в Съюза според оценките се е увеличила почти двойно в рамките на 10 години от 11 193 през 2012 г. до 20 300 през 2023 г. Според докладваните данни популациите също непрекъснато се увеличават на територията на целия континент. Докладите сочат, че въпреки че видът вълк остава застрашен, успешното възстановяване на неговите популации и увеличените райони на разпространение в целия континент през последните десетилетия свидетелстват за неговата силна приспособимост и устойчивост.

(7)

В същото време постоянното разширяване на района на разпространение на вълка в Европа и повторното завладяване на нови територии от него водят до нарастващи социално-икономически предизвикателства при съвместното съществуване с човешки дейности. Това се дължи, по-специално, поради щетите върху селскостопански животни, които достигат сериозни равнища и засягат все повече региони и държави членки и извън него.

(8)

Най-скорошните данни за размера на популацията в оценката на състоянието на вълка от 2022 г., изготвена от Инициативата за едрите хищници в Европа за Бернската конвенция, и задълбоченият анализ на състоянието на вълка в Съюза от 2023 г. предоставят достатъчни доказателства в подкрепа на адаптирането на природозащитния статус на вълка (Canis lupus) съгласно Бернската конвенция.

(9)

Ето защо е целесъобразно да се адаптира равнището на защита на вида вълк. Видът вълк, който по настоящем е вписан в допълнение II към Бернската конвенция, следва да бъде предмет на защитата на вида, произтичаща от вписването му в допълнение III към Бернската конвенция във връзка с член 7 от същата Конвенция.

(10)

Това адаптиране на равнището на защита ще осигури по-голяма гъвкавост при справянето с нарастващите социално-икономически предизвикателства, свързани с вида вълк, които произтичат от постоянното разширяване на района му на разпространение в Европа и от повторното завладяване на нови територии.

(11)

Както е предвидено в Препоръка № 163 (2012 г.) на Постоянния комитет на Бернската конвенция относно управлението на разрастващите се популации на едри хищници в Европа, приета на 30 ноември 2012 г., договарящите страни по Бернската конвенция се насърчават да си сътрудничат, когато е необходимо, с други държави, с които споделят тези популации, с цел поддържане на тяхното здраве и благоприятен природозащитен статус. Такова сътрудничество, включващо мерки за съвместно съществуване и защита, остава необходимо и уместно, ако видът вълк е включен в допълнение III към Бернската конвенция.

(12)

Следователно с оглед на подготовката на 44-тата среща на Постоянния комитет, която следва да се състои през 2024 г., Съюзът следва да представи предложение за изменение на допълнение II и допълнение III към Бернската конвенция, съгласно което видът вълк (Canis lupus) да бъде от премахнат от допълнение II и вписан в допълнение III. Комисията следва да предаде предложението на секретариата по Бернската конвенция.

(13)

Тъй като решенията, с които се изменят допълненията към Бернската конвенция, ще бъдат обвързващи за Съюза, е целесъобразно да се определи и позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 44-тата среща на Постоянния комитет.

(14)

Съюзът следва да подкрепи предложеното изменение за премахване на вида вълк (Canis lupus) от допълнение II към Бернската конвенция и за вписването му в допълнение III към посочената конвенция,