<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2026-05-202605C121202401980-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0198-24-202510870-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="true" name="ParExtraits_2021"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="7/05/2026 16:53:17" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="T85/ONt3Jm3VxynDMpFBBUe239T5d2JyBVHXj+g0AwItoEX0cF3qnyLbpx2+VoWW/PbIwL0YRLT+q5RvrY4AmX8GMxh9k80d/A2tl1dAdAq6te2OmrMUXeVAnx8Vr/45/anRgjDWk+n0nOrCK+DOFW2GnKW4e5xFJXCr9VYU/Nc=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0198" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2024" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 23-10-25 10:32:11" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="e721ca5b70c341c99dae14e55df3fe25" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0198" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId25" style="first"/>
      <div id="rId21" style="even">Заключение на N. Emiliou — Дело C-198/24</div>
      <div id="rId22" style="default">Mr Green</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      N. EMILIOU
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 30 октомври 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑198/24
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      TQ
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Mr Green Limited
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия) 
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански и търговски дела — Трансгранично събиране на вземания — Процедура по издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки — Регламент (ЕС) № 655/2014 — Ex parte характер на производството по издаване на заповед за запор — Член 11 — Последици от преюдициално запитване, отправено в хода на това производство — Условия за издаване на заповед за запор — Член 7 — Periculum in mora — Реална опасност без заповед за запор последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено — Обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид при преценката на това условие“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото преюдициално запитване, отправено от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия), е част от поредица от дела (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">2</a>
</span>) за онлайн хазартни игри, предлагани от установени в Малта дружества. Обикновено уебсайтовете, които те управляват, не само са достъпни от други държави членки (в случая Австрия), но и са насочени към тях (чрез наименованията на тези уебсайтове, езика, използван в тях, реклами и т.н.). Тези дружества предоставят услугите си въз основа на лицензи за организиране на хазартни игри, издадени от малтийския орган по хазарта съгласно малтийското право. Те обаче невинаги разполагат с лиценз от органите на целевите държави членки за предлагане на такива игри на тяхна територия, както се изисква съгласно правната уредба на хазарта в тези държави.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Значителен брой потребители в тези държави членки, към които са насочени услугите, участват в такива онлайн хазартни игри и много от тях губят големи суми пари. През последните години тези играчи се опитват да възстановят загубите си, като завеждат граждански дела пред „местните“ си съдилища (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">3</a>
</span>) срещу малтийски хазартни дружества. Обикновено искът се основава на твърденията, че i) потребителят е заложил и загубил суми в хазартни игри по силата на договор за хазарт, сключен с някое от тези дружества; ii) тъй като въпросното дружество не е лицензирано от органите на целевата държава членка, предлаганите хазартни игри са незаконни и следователно договорът е нищожен съгласно „местното“ договорно право; iii) съответно това дружество е длъжно да възстанови заложените суми съгласно правилата на неоснователното обогатяване. Явно хиляди такива искове са били разгледани или в момента се разглеждат от съдилищата в Австрия и Германия. Освен това става ясно, че досега в по-голямата част от случаите съдилищата в тези държави членки уважават такива искове.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Не е изненадващо, че малтийските хазартни дружества оспорват тези искове за възстановяване. Явно те отказват и да се съобразят с решенията, постановени срещу тях от „местните“ съдилища на потребителите, като считат тези решения за явно неправилни. Тези дружества твърдят, че доколкото услугите им се предоставят съгласно малтийски лицензи за организиране на хазартни игри — които често разрешават предлагането на хазартни игри както в Малта, така и от Малта — те имат право да предлагат такива услуги в целия Европейски съюз в съответствие със свободата, заложена в член 56 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според тези дружества, когато целевите държави членки прилагат срещу тях своите правила за хазарта и изисквания за лицензиране с мотива за защита на играчите (като предотвратяване на измами, зависимост и свързани с това проблеми), тези държави неоснователно и/или несъразмерно ограничават тяхната свобода да предоставят услуги. Тези дружества твърдят, че малтийските правила за хазарта и надзорът, упражняван от малтийския орган по хазарта, осигуряват достатъчна защита на играчите — важен фактор, който „местните“ съдилища не признават. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Малтийските дружества за хазарт получават подкрепа от малтийския законодател в това отношение. Тъй като последният счита, че целевите държави членки възпрепятстват свободата на тези дружества да предоставят услуги съгласно член 56 ДФЕС и че „дългогодишната публична политика на Малта е да насърчава установяването на оператори на хазартни игри в Малта, които предлагат местни и трансгранични услуги по начин, съответстващ на местното законодателство, в усилие да насърчи частното предприемачество в съответствие с член 18 от Конституцията на Малта“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">4</a>
</span>), на 12 юни 2023 г. приема законопроект 55, с който въвежда нов член 56А в малтийския Закон за хазарта (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">5</a>
</span>). Този член по същество предвижда, че малтийските съдилища следва да считат за недопустимо всяко оспорване на законосъобразността на услугите, предлагани от малтийски дружества съгласно малтийски лиценз за хазарт. Освен това в него се предвижда, че всяко чуждестранно съдебно решение, потвърждаващо такова оспорване, не се признава и не се изпълнява в Малта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При тези обстоятелства настоящото запитване се отнася до конкретния въпрос дали играч, който предявява иск за възстановяване срещу малтийско дружество за хазарт, може да гарантира бъдещо изпълнение на решението чрез европейска заповед за запор на банкови сметки (наричана по-нататък „заповедта за запор“ или „заповедта“) по Регламент (ЕС) № 655/2014 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">6</a>
</span>). Тази временна мярка има за цел да гарантира средствата, за които се твърди, че се държат от дружеството в банкови сметки в различни държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тази връзка запитващата юрисдикция иска разяснение относно едно от условията за издаване на заповед за запор (установено в член 7 от Регламента за ЕЗЗБС), а именно изискването ищецът да докаже „спешната необходимост“ от такава мярка (условие, което обикновено се нарича „periculum in mora“ и което Съдът досега никога не е разглеждал). Запитващата юрисдикция иска да се установи какъв вид доказателства трябва да представи кредиторът, който иска такава мярка. Запитващата юрисдикция иска по-специално разяснение дали условията за издаване на заповед за запор на банкови сметки трябва да се ограничават само до доказателства за субективното намерение на длъжника да попречи на изпълнението на вземането — като например разхищаване, укриване или разпореждане с активи — или могат да се вземат предвид и обективни фактори, включително намеса на националния законодател както в случая.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламентът за ЕЗЗБС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заповедта за запор е защитна мярка за „замразяване“. По-конкретно съгласно членове 2 и 5 от Регламента за ЕЗЗБС такава мярка може да бъде поискана в „трансгранични дела“ от лице (определено като „кредитор“ в Регламента за ЕЗЗБС), което предявява „паричен иск“ по „граждански и търговски дела“ срещу друго лице (определено в него като „длъжник“) или преди започването на производство по същество, или в хода на такова производство, или след получаване на съдебно решение (или съдебна спогодба или автентичен акт), с което длъжникът е осъден да плати. Заповедта може да бъде издадена от съда, който е компетентен по същество, или от съда, който е постановил съдебното решение по същество (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">7</a>
</span>). След издаването ѝ заповедта задължава съответната(ите) финансова(и) институция(и) да „запорира(т)“ средствата, държани в една или повече банкови сметки, намиращи се на територията на друга държава членка, като по този начин забранява на длъжника — или на негови упълномощени представители — да се разпорежда, да прехвърля или по друг начин да обременява тези активи, с цел да се гарантира тяхната наличност за изпълнение на основното вземане на кредитора на по-късен етап (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">8</a>
</span>). За да се гарантира бързото ѝ изпълнение, заповедта за запор се изпълнява автоматично (и без изключение) в държавата членка, в която се намира(т) целевата(ите) сметка(и) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">9</a>
</span>). Това правно средство за защита съгласно правото на Съюза има за цел да подобри ефективността на трансграничното изпълнение на съдебни решения, като насърчи така функционирането на вътрешния пазар и гарантира на кредиторите „ефективен достъп до правосъдие“ в Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">10</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Регламентът за ЕЗЗБС установява единни правила, уреждащи различните въпроси, свързани с „раждането“, „живота“ и „смъртта“ на такава заповед за запор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">11</a>
</span>). По-специално член 7 от този регламент предвижда материалноправни условия за издаването на такава заповед. В първия параграф се посочва, че „[с]ъдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите, националното производство и преюдициалният въпрос</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Mr Green Limited (наричано по-нататък „Mr Green“) предлага онлайн хазартни игри чрез уебсайта www.mrgreen.com (по-специално) в Австрия от седалището си в Малта. Това дружество притежава лиценз за организиране и провеждане на хазартни игри, издаден от малтийския орган по хазарта съгласно малтийското право. То обаче не притежава лиценз съгласно австрийския Glücksspielgesetz (Закон за хазартните игри).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В периода от 3 януари 2017 г. до 25 април 2019 г. TQ, потребител с обичайно местопребиваване във Виена (Австрия), участва в хазартни игри на уебсайта на Mr Green. За този период той залага и в крайна сметка губи общо 62 878,00 евро. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Впоследствие TQ предявява иск за възстановяване на загубените суми срещу Mr Green пред Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена). TQ твърди, че тъй като Mr Green не притежава лиценз съгласно австрийския Glücksspielgesetz (Закон за хазартните игри), сключеният с него договор за хазарт е нищожен, поради което това дружество е длъжно да му възстанови загубените залози. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С решение от 2 декември 2021 г. австрийският съд уважава иска и съответно осъжда Mr Green да възстанови 62 878,00 евро и да заплати лихви и разноски. С решение от 21 февруари 2022 г. Oberlandesgericht Wien (Висш областен съд Виена, Австрия) отхвърля жалбата, подадена от това дружество. И двете решения влизат в сила и подлежат на изпълнение на 13 април 2022 г. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 13 февруари 2024 г. на основание на посочените решения TQ подава пред Bezirksgericht Innere Stadt Wien (Районен съд на град Виена, Австрия) молба за издаване на заповед за запор на банкови сметки, за които твърди, че Mr Green притежава в Малта, Швеция, Люксембург и Ирландия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По отношение на изискването за „Periculum in mora“, посочено в член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС, TQ по същество твърди, че i) Mr Green се е опитал да осуети изпълнителното производство в Австрия, като е прехвърлил активи извън тази юрисдикцията, прекратявайки по-конкретно — на неуточнена дата преди 16 февруари 2021 г. — договорните си отношения с Dimoco Europe GmbH, доставчик на платежни услуги, при когото Mr Green е имал кредитно салдо и който, действайки като трето лице длъжник, е продължил да удовлетворява исковете срещу Mr Green до началото на февруари 2021 г., при което съществува „реална опасност“ (по смисъла на тази разпоредба) Mr Green да предприеме подобни стъпки в други държави членки и да прехвърли всичките си активи в Малта. Ако това се случи, събирането на вземането на TQ би било „осуетено или значително затруднено“ по смисъла на тази разпоредба, тъй като ii) наскоро въведеният член 56А от малтийския Закон за хазарта прави изпълнението на такива вземания срещу малтийско дружество за хазарт практически невъзможно в Малта. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С определение от 15 февруари 2024 г. Bezirksgericht Innere Stadt Wien (Районен съд на град Виена) отхвърля молбата на TQ на основание, че не е изпълнено условието „periculum in mora“, предвидено в член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС. По-конкретно съдът приема, че не е налице „спешна необходимост“ от такава мярка, тъй като TQ не е подал молбата за издаване на заповедта в период от две години след датата, на която решенията, на основание на които иска да бъде наложен запорът, са станали изпълними, като във всички случаи i) действията, предприети от Mr Green през 2021 г., не са достатъчни, за да докажат, че съществува „реална опасност“ без такава заповед изпълнението на иска на TQ да бъде „осуетено или значително затруднено“ през 2024 г., и ii) макар че Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Първи състав на Гражданския съд, Малта) е отказал изпълнението на австрийските съдебни решения въз основа на член 56А от малтийския Закон за хазарта, не е ясно дали по-висшите съдилища в Малта са постановили или биха постановили същото.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">TQ обжалва това определение пред Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена). Като отбелязва, че изходът от тази жалба зависи от правилното тълкуване на член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС, този съд решава да спре производството и да постави следния преюдициален въпрос на Съда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-8">
      „Трябва ли разпоредбата на член 7, параграф 1 от [Регламента за ЕЗЗБС] да се тълкува в смисъл, че не следва да се взимат предвид действия на длъжника отпреди три или повече години и/или пречки при изпълнението на решението в държавата членка на длъжника?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Писмени становища представят TQ, Mr Green, белгийското и малтийското правителство и Европейската комисия. Същите заинтересовани страни участват в съдебното заседание, проведено на 19 юни 2025 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Молбата за издаване на заповед за запор като тази, която TQ е подал пред австрийските съдилища, е явно допустима. По-конкретно положението попада в приложното поле на Регламента за ЕЗЗБС. Всъщност с молбата си TQ цели да гарантира изпълнението на „парично [вземане] по граждански и търговски дела“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">12</a>
</span>) в „трансграничен [случай]“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Запитващата юрисдикция не е сигурна обаче дали тази молба може да се счита за основателна в случаи като настоящия. Както е посочено във въведението, отговорът зависи от това дали са изпълнени условията за издаване на заповед за запор (определени в член 7 от Регламента за ЕЗЗБС). В раздел Б ще разгледам въпроса на тази юрисдикция в това отношение. Преди това обаче в раздел А ще разгледам един предварителен въпрос, обсъждан пред Съда, относно оптималния начин за съгласуване на процедурата за преюдициално запитване с процедурата по ЕЗЗБС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съвместяване на преюдициалното запитване и процедурата по ЕЗЗБС </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да бъдат ефективни, мерките за „замразяване“ трябва да включват елемент на изненада. Средствата, държани в банкови сметки, представляват силно волатилни активи. Некоректен длъжник може, след като получи предварително уведомление, че сметката му е обект на такава мярка, незабавно да изтегли съответните средства чрез обикновена електронна банкова транзакция, преди мярката да бъде приведена в изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За да се гарантира елементът на изненада и по този начин да се предотврати реализирането на описаната по-горе опасност, законодателят на Съюза счита за съществено молбите за издаване на заповед за запор да се разглеждат (и според случая да се издават) от националните съдилища в ex parte (охранителни) производства единствено въз основа на информацията и доказателствата, предоставени от кредитора. По отношение на този първи етап от процедурата по ЕЗЗБС (наричан по-нататък „етапът на издаване“) член 11 от Регламента за ЕЗЗБС предвижда, че „длъжникът не се уведомява за молбата […], нито се изслушва преди издаването на заповедта“. Всъщност съгласно членове 24, 25 и член 28, параграф 1 от Регламента длъжникът се уведомява едва след като заповедта е изпълнена от съответната банка. След това съгласно член 33 от Регламента длъжникът има право да подаде молба за отмяна на заповедта пред съда, който я е издал, и ще бъде изслушан на този втори етап от процедурата по ЕЗЗБС (наричан по-нататък „етапът на преразглеждане“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В тази като цяло добре замислена правна конструкция възникват обаче затруднения, ако национален съд като Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена) разглежда молба за издаване на заповед за запор, и тъй като не е сигурен в тълкуването на изискванията на Регламента за ЕЗЗБС, в това число и на условията по член 7, иска разяснения от Съда на Европейския съюз чрез процедурата за преюдициално запитване по член 267 ДФЕС.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изглежда логично националните съдилища да искат, също като запитващата юрисдикция в случая, да получат такива разяснения на етапа на издаване, преди да вземат решение за издаване на заповед за запор (особено като се има предвид, че съгласно член 17, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС на този етап те имат задължението да проверят дали тези изисквания са изпълнени). Освен това тези съдилища имат пълното право да отправят преюдициално запитване на този етап (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">14</a>
</span>). Проблемът обаче е, че отправянето на преюдициално запитване на този етап може да наруши необходимата поверителност на висящата молба за издаване на заповед за запор като нежелано последствие от процесуалните правила, уреждащи процеса на преюдициално запитване пред този Съд.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно припомням, че съгласно член 23, параграф 1 от Статута на Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Статутът“), когато национален съд подаде преюдициално запитване, то се съобщава на „страните [по главното производство]“ от секретаря на Съда. Освен това съгласно член 23, параграф 2 от Статута и член 96, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Съда същите „страни“ имат право да представят писмени изявления или становища пред Съда. По отношение на националното производство относно заповедта за запор понятието „страни по главното производство“ по Регламента за ЕЗЗБС ясно включва длъжника.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във връзка с последното съм наясно, че в националните производства самоличността на „страните по главното производство“ се определя в светлината на приложимите национални процесуални правила, и логично (тъй като става дума за въпрос на националното право), от запитващата юрисдикция (както е предвидено в член 97, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">15</a>
</span>). Въпреки това производствата, свързани със заповедта за запор, се характеризират с особеността, че се уреждат предимно от единните процедурни правила, установени съгласно правото на Съюза в Регламента за ЕЗЗБС. Следователно идентифицирането на „страните“ трябва да се определи в съответствие с тези правила. Тъй като тези правила са част от правото на Съюза, Съдът е длъжен да даде единно тълкуване, за да се гарантира последователност в държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">16</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От систематичното тълкуване на въпросните правила следва, че длъжникът е просто ответник в такива производства, тъй като според определението, дадено в член 4, точка 7 от Регламента за ЕЗЗБС, той е лицето, „срещу което“ кредиторът се стреми да получи заповед за запор. Фактът, че длъжникът не трябва да бъде уведомен (или изслушан) на етапа на издаване и че ще има право да се защитава едва на етапа на преразглеждане, не променя този факт. Всъщност тези два етапа трябва да се разглеждат като неразделна част от една и съща процедура — тази по ЕЗЗБС, която по същество включва състезателно начало между кредитора и длъжника по отношение на издаването на мярка за защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">17</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В обобщение, когато национален съд отправи преюдициално запитване на етапа на издаване, длъжникът по принцип се уведомява от Съда за това запитване и му се дава възможност да участва в процедурата по преюдициално запитване. Това неизбежно води до преждевременното узнаване от страна на длъжника за молбата за издаване на заповед за запор на сметките му, която е висяща пред националния съд. Всъщност точно това се случва с Mr Green в настоящото дело.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен това представлява неблагоприятно състояние, тъй като отново въвежда опасността, която законодателят се е опитал да намали с член 11 от Регламента за ЕЗЗБС, а именно опасността длъжникът да укрие или да се разпореди със съответните активи преди изпълнението на заповедта. В резултат на това кредиторът, който е подал молбата, може да претърпи непоправима вреда, което е в противоречие с правото му на ефективна правна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ефективността на системата, установена съгласно член 267 ДФЕС, също е нарушена (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">18</a>
</span>). Всъщност решението по преюдициалното запитване, издадено от този съд, може в крайна сметка да се окаже с ограничена полза за националния съд по конкретното дело, особено ако издаването на заповед за запор се счита за законосъобразно в светлината на това решение, но длъжникът междувременно е укрил или се е разпоредил със своите активи, като по този начин е направил молбата неефективна.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Подобно положение не бива да се повтаря в бъдещи дела. Трябва да се намери прагматично решение, което i) гарантира правото на националните съдилища да отправят преюдициални запитвания относно изискванията, установени в Регламента за ЕЗЗБС (нещо, което е от съществено значение и за осигуряване на единното прилагане на този акт в целия Европейски съюз) и същевременно ii) запазва ефективността на Регламента за ЕЗЗБС и интересите на кредитора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Едно възможно решение би могло да включва тълкуване от Съда на член 23 от Статута и член 96, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник в смисъл, че когато национален съд отправи преюдициално запитване относно Регламента за ЕЗЗБС на етапа на издаване, длъжникът — макар и формално „страна по главното производство“ — не следва да бъде уведомяван за това запитване, нито а fortiori да има право да представя писмени изявления или становища пред Съда. Този подход има „симетрична“ логика, която на пръв поглед изглежда привлекателна: „страните“ (като длъжника) да участват в процедурата по преюдициално запитване, ако и доколкото могат да участват в главното производство. Въпреки това не считам, че такова решение е осъществимо или подходящо.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ясно е, че то противоречи на текста на член 23 от Статута и член 96, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Съда, който дава на всички „страни“ в националното производство правото да бъдат уведомени за преюдициално запитване, направено в хода на това производство, и да представят писмени изявления или становища пред Съда. Не е предвидено изключение за лицата, които не са уведомени за главното производство и/или нямат право да се явят пред запитващата юрисдикция (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">19</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това припомням, че авторите на член 23 от Статута и член 96, параграф 1, буква а) от Процедурния правилник на Съда са позволили на „страните по главното производство“ да участват в процедурата по преюдициално запитване, за да защитят правото си да бъдат изслушани, като част от основното им право на справедлив процес (защитено съгласно член 47 от Хартата). Всъщност тълкуването на правото на Съюза, дадено от Съда в отговор на преюдициално запитване, обикновено има важно, ако не и решаващо, влияние върху изхода на националното производство. Изключение за „страните“ в положението на длъжника в хода на етапа на издаване би било спорно с оглед на тази цел.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно в контекста на производството на национално равнище относно заповедта за запор правото на длъжника да бъде изслушан е само отложено (до след изпълнението на заповедта). Длъжникът в крайна сметка ще има (на етапа на преразглеждане) възможност да убеди националния съд, че изискванията за издаване на заповедта всъщност не са били изпълнени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ако обаче националният съд отправи преюдициално запитване на етапа на издаване и длъжникът не бъде уведомен за това запитване, нито му бъде позволено да представи писмени изявления или становища пред Съда, последният ще даде обвързващо тълкуване на Регламента за ЕЗЗБС, което много вероятно ще определи законосъобразността на исканата заповед за запор веднъж завинаги, без длъжникът да има възможност да изрази вижданията си по въпроса. Това тълкуване ще бъде задължително за националния съд за остатъка от процедурата по ЕЗЗБС. Ако това тълкуване е в ущърб на интересите на длъжника, той няма да има реална възможност да аргументира различно тълкуване пред националния съд или пред Съда на Европейския съюз на етапа на преразглеждане (освен в малко вероятния случай, в който той убеди националния съдия да отправи на този етап ново запитване по същия(ите) въпрос(и) от правото на Съюза). В това отношение правото на длъжника да бъде изслушан ще бъде отказано.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен е за предпочитане националните съдилища да се въздържат да отправят преюдициални запитвания на етапа на издаване, като при необходимост биха могли да го направят едва след евентуалното изпълнение на заповедта за запор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На етапа на издаване националният съд не е длъжен да има абсолютна сигурност, че условията, посочени в Регламента за ЕЗЗБС за издаване на заповед за запор, са напълно изпълнени. По отношение на условието по член 7, параграф 1 от този регламент, например, както ще бъде разгледано в следващия раздел, националният съд следва да издаде заповедта, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, които показват реална опасност за изпълнението на неговото вземане. На този етап не се изисква пълно и главно доказване и може да остане известна степен на несигурност. Същият принцип се прилага и при тълкуването на това условие: когато в светлината на практиката на Съда по член 7, параграф 1 тълкуването, предложено от кредитора, изглежда добре обосновано и условието като цяло е изпълнено, всички останали съмнения на националния съд относно точното му значение следва да бъдат отложени за по-късно разглеждане, а заповедта за запор следва да бъде издадена (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">21</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Решението, взето от националния съд на етапа на издаване, е по същество само „временно“. Всъщност законосъобразността на издадената заповед за запор ще бъде проверена от същия национален съд на етапа на преразглеждане. На този етап ще се проведе задълбочена дискусия inter partes (между страните) относно тези изисквания. Ако тази дискусия потвърди съмненията му, националният съд ще има възможност да отправи преюдициално запитване по въпроса, за да получи правилното и окончателно тълкуване на тези изисквания. Едва след това националният съд ще приеме окончателно и изчерпателно решение относно законосъобразността на заповедта за запор, когато е уместно, в светлината на тълкуването, дадено от Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Като контрааргумент на тази теза би могло да се посочи, че етапът на преразглеждане на заповедта за запор не е автоматичен, а се провежда само ако длъжникът поиска отмяна на тази мярка съгласно член 33 от Регламента за ЕЗЗБС. Национален съд — по-специално такъв, който попада в обхвата на член 267, трета алинея ДФЕС и следователно е длъжен да поставя преюдициални въпроси от правото на Съюза — може с основание да се опасява, че като се въздържи от отправяне на преюдициално запитване на етапа на издаване, рискува да бъде лишен от последваща възможност да го направи, ако длъжникът не оспори заповедта за запор.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това следва да се отбележи, първо, че вероятността длъжникът да не поиска отмяна на заповедта е относително ниска. Замразяването на банкова сметка по правило не е мярка, която длъжниците са склонни да пренебрегват. Освен това, когато се издава заповед за запор, в решението, съобщено на длъжника, изрично се обръща внимание на факта, че той може да подаде жалба за отмяна. Освен това този акт улеснява особено много длъжника да направи това. Отмяната може да бъде поискана по всяко време, като се използва прост стандартен формуляр (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, дори в малко вероятната хипотеза национален съд да има основателни опасения относно потенциалната пасивност на длъжника, внимателното и творческо прилагане на разпоредбите на Регламента за ЕЗЗБС може да предложи ефективно процесуално средство за защита. По-конкретно, член 35, параграф 2 от този регламент позволява на издаващия съд, когато това е позволено от националното процесуално право, да отмени заповедта за запор служебно на основание „променени обстоятелства“. Това понятие не е дефинирано, нито ограничено в Регламента за ЕЗЗБС и според мен е достатъчно широко, за да обхване ситуации, в които след издаването на заповедта Съдът тълкува Регламента за ЕЗЗБС по начин, който има отношение към законосъобразността на приетата мярка. Съответно националният съд би могъл i) да издаде заповед за запор, след което ii) да отправи преюдициално запитване с цел да преразгледа законосъобразността на заповедта по своя инициатива съгласно член 35, параграф 2, и iii) да отмени или потвърди тази мярка в светлината на отговора на Съда.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Разбира се, предложеното от мен решение може да доведе до това длъжникът да трябва да изтърпи продължителен период — съответстващ на продължителността на процедурата по преюдициално запитване — през който неговата сметка остава замразена съгласно заповед за запор, която в крайна сметка може да се основава на тълкуване на правото на Съюза, което в крайна сметка да бъде счетено за неправилно. Въпреки това Съдът би могъл да вземе предвид несигурното положение на длъжника и да даде приоритет на преюдициалните запитвания относно Регламента за ЕЗЗБС. Освен това в извънредни случаи, когато заповедта за запор би застрашила сериозно способността на длъжника да задоволи основните си нужди за издръжка, Съдът би могъл да използва процедурата за спешно преюдициално производство (PPU) или поне бързото преюдициално производство (PPA), които чрез различни средства намаляват само до няколко седмици продължителността на процедурата пред Съда. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както бе посочено по-горе, член 7 от Регламента за ЕЗЗБС съдържа материалноправните условия за издаване на заповед за запор. Те варират в зависимост от това дали към момента на подаване на молбата си кредиторът притежава изпълнителен титул, изискващ от длъжника да плати съответното вземане. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Когато също като TQ, кредиторът вече притежава такова право, се прилага само член 7, параграф 1. Съгласно тази разпоредба съдът, пред който е заведено делото, „издава“ заповед за запор, ако „кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че е налице спешна необходимост от [такава] мярка за защита […], тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали „действия на длъжника отпреди три или повече години“ и „пречки при изпълнението на решението в държавата членка на длъжника“ могат да бъдат взети предвид в този контекст. Този така конкретен въпрос отразява обстоятелствата, посочени от TQ в подкрепа на молбата му за издаване на заповед за запор, както е обобщено в точка 15 по-горе, а именно: i) прекратяването от Mr Green през 2021 г. на договор с австрийски доставчик на платежни услуги (Dimoco Europe) и ii) приемането от малтийския законодател на член 56А от малтийския Закон за хазарта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Вместо да даде отговор, съобразен с тези конкретни факти, Съдът следва според мен да подходи към настоящия въпрос по-общо, особено като се има предвид, че досега не е тълкувал член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС. Съответно, както е посочено в следващите раздели, считам, че Съдът следва да даде общи разяснения относно (1) значението на условието, посочено в тази разпоредба, и (2) видовете доказателства, които кредиторът може да представи, за да докаже, че условието е изпълнено. В този контекст следва да се разгледа и потенциалната релевантност на обстоятелствата, посочени от запитващата юрисдикция в нейния въпрос. Даването на такъв отговор не само ще помогне на запитващата юрисдикция, но и ще намали вероятността в бъдеще други съдилища да отправят преюдициални запитвания по член 7, параграф 1.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">„Спешната необходимост“ от заповед за запор</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще започна с очевидното. Тъй като член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС не се позовава на националното законодателство на държавите членки, тази разпоредба трябва да бъде тълкувана автономно, за да се гарантира нейното единно прилагане в целия Европейски съюз.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">След като изясних това, ми се струва, че в светлината на обяснението, дадено в преюдициалното запитване, и на разискванията пред Съда, трябва да бъдат разгледани два взаимосвързани въпроса, които са от решаващо значение за ефективното функциониране на системата, установена с Регламента за ЕЗЗБС, относно тълкуването на член 7, параграф 1 от този акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, противно на посоченото от запитващата юрисдикция и на твърденията на Mr Green и на малтийското правителство, член 7, параграф 1 не налага две отделни изисквания — а именно „спешна необходимост“ от заповед за запор и „реална опасност“ без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора да бъде осуетено или значително затруднено. По-скоро от текста на тази разпоредба недвусмислено следва, че тези понятия представляват два неразделни аспекта на едно и също условие: кредиторът трябва да докаже, че съществува „спешна необходимост“ от мярката „тъй като“ (тоест вследствие на) „реална опасност“ за последващото изпълнение на неговото вземане. По същество това отразява изискването за periculum in mora („опасност от забавяне“ или „спешност“), което е общо за много правни средства за защита (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">23</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, както в случая правилно приема запитващата юрисдикция и както също така твърдят заинтересованите страни, които са представили писмени становища пред Съда (с изключение на белгийското правителство), „реалната опасност“, посочена в член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС, трябва да се разбира като свързана по същество с опасността длъжникът да предприеме мерки — като пропиляване, укриване или унищожаване на активи или разпореждане с тях на по-ниска от пазарната им стойност — с цел да се избегне плащането на задължението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Трябва да се признае, че текстът на член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС е двусмислен по този въпрос. Както бе посочено по-горе, той се отнася само до „реална опасност“ последващото изпълнение на вземането на кредитора да бъде „осуетено или значително затруднено“. Разгледани изолирано, тези неясни понятия биха могли да обхващат не само опасността (недобросъвестен) длъжник да предприеме мерки за избягване на плащането, но и (както твърди белгийското правителство) всякакви други „реални“ заплахи за събирането на вземането, като например опасността (добросъвестен) длъжник да стане неплатежоспособен преди изпълнението поради лошо или влошаващо се финансово състояние в хода на нормалната стопанска дейност или поради факта, че длъжникът има множество кредитори, които трябва да удовлетвори.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това съображение 14 от Регламента за ЕЗЗБС пояснява, че по-тясното тълкуване, изложено в точка 50 по-горе, отразява намерението на законодателя. По-конкретно в третата алинея от това съображение се предвижда, че издаването на заповед за запор е обосновано само когато без такава мярка последващото изпълнение или събиране на вземането на кредитора може да бъде осуетено или значително затруднено, „тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или да се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие“. Четвъртият параграф подкрепя този подход, като ясно посочва, че „просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор“ или „самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава“, не представляват сами по себе си достатъчно основание за издаване на заповед за запор. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Генезисът и подготвителните работи по Регламента за ЕЗЗБС потвърждават намерението на законодателя в това отношение. Първоначално тогавашният член 7, параграф 1, буква б) от предложението на Комисията за Регламента за ЕЗЗБС формулира общо условието „periculum in mora“, като предвижда, че „[…] по-нататъшното изпълнение […] вероятно ще да бъде осуетено или ще стане значително по-трудно, включително поради факта, че съществува реален риск ответникът да премести, ликвидира или укрие активи, държани в банковата сметка или в сметки за запориране“. В хода на преговорите в Съвета на Европейския съюз някои делегации изразяват подкрепа за запазването на този широк подход, но по-голямата част от делегациите приемат, че предвид потенциалните „драконовски“ последици на заповедта за запор върху длъжника — тъй като тя сериозно ограничава основното право на собственост на длъжника и може дори да парализира неговата икономическа дейност — трябва да се постигне „подходящ баланс“ между интересите на кредитора и тези на длъжника. Съответно договорено е, че такава мярка следва да се предоставя само когато съществува „реална опасност“ длъжникът да предприеме стъпки за избягване на плащането (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">24</a>
</span>). Условието „periculum in mora“ е формулирано съответно. След няколко преработки на член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС в крайна сметка е решено, че i) самата разпоредба ще остане кратка, като се позовава единствено на съществуването на „реална опасност“ за изпълнението, докато ii) „конкретно обяснително уточнение“ относно естеството на тази опасност ще бъде включено в съображение — което в крайна сметка става съображение 14 (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В светлината на горните съображения трябва да се заключи, че член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС установява условие, което съответства на традиционното понятие за periculum in mora. Във връзка с съображение 14 от същия регламент тази разпоредба трябва да се разбира в смисъл, че въпросното условие е изпълнено, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да убеди запитващата юрисдикция, че е налице спешна необходимост от издаване на заповед за обезпечаване, доколкото съществува реална опасност, че в противен случай длъжникът може — преди кредиторът да изпълни съществуващо или бъдещо съдебно решение — да разпилее, скрие, унищожи активите си или пък да се разпореди с тях на по-ниска от пазарната им стойност, осуетявайки или най-малкото значително затруднявайки така събирането на вземането на кредитора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Как може да се докаже такава „спешна необходимост“?</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както е подчертано в член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС, кредиторът носи тежестта да представи „достатъчно доказателства“, за да докаже наличието в конкретния случай на „реална опасност“, че ако поисканата заповед за запор не бъде издадена, длъжникът може да разпилее, скрие или унищожи активите си или да се разпореди с тях на по-ниска от пазарната им стойност, преди кредиторът да успее да изпълни съществуващо или бъдещо съдебно решение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тежестта на доказване, която се носи от кредитора, следва обаче да спазва „подходящия баланс“, посочен в точка 53 по-горе. От една страна, противно на твърдението на малтийското правителство, от кредитора не може да се изисква да представи пълни доказателства, че длъжникът има намерение да се укрие от плащане или че в момента се опитва да направи това. На практика такова изискване често би било невъзможно да се изпълни и би подкопало значително полезния ефект на Регламента за ЕЗЗБС. От друга страна, за да се избегне издаването на заповед за запор срещу длъжник, който няма намерение да се укрие от плащане, молбата на кредитора не може да се основава само на предположения или общи твърдения. По мое мнение „балансираният“ подход е да се изисква от кредитора да представи конкретни индикации, от които може да се изведе разумна вероятност, че ако заповедта не бъде издадена, длъжникът може да разпилее, скрие или унищожи активите си или да се разпореди с тях на по-ниска от пазарната им стойност, преди да се предприемат мерки за изпълнение.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В четвъртата алинея от съображение 14 от Регламента за ЕЗЗБС е изложен списък с обстоятелства, които могат да служат като такива индикации. Логично е, че този списък се отнася по-специално до действия на длъжника по отношение на неговите активи, които изглеждат „необичайни“, т.е. лишени от икономическа или търговска обосновка — например „тегленията по сметки и разходите“ от страна на длъжника, които не изглеждат необходими „за поддържане на нормалния ход на неговата стопанска дейност или за покриване на текущи сметки на семейството му“. Такова поведение може да породи основателно подозрение, че длъжникът всъщност предприема стъпки за укриване или изчерпване на своите активи. Този списък ще бъде разгледан подробно по-долу. Засега е достатъчно да се отбележи, че, както показва изразът „например“, използван в тази алинея, въпросният списък не е изчерпателен, а само илюстративен. Както правилно отбелязва Комисията, всяко обстоятелство, което, взето поотделно или във връзка с други, може да сочи наличието на „реална опасност“ длъжникът да се опита да избегне плащането, може да представлява релевантно доказателство. Както се уточнява по-нататък в същата алинея от посоченото съображение, националните съдилища са длъжни да направят „цялостна преценка“ на всички обстоятелства, на които се позовават кредиторите в това отношение, за всеки отделен случай. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В разглеждания в главното производство случай не Съдът, а запитващата юрисдикция следва да извърши такава „цялостна преценка“ въз основа на доказателствата, представени от ТQ в подкрепа на молбата му. Въпреки това, тъй като настоящото дело е първото, което се отнася до член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС, е уместно да се предоставят на запитващата юрисдикция всички елементи на тълкуването на правото на Съюза, които биха могли да бъдат полезни за тази преценка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Ще започна с най-забележителното обстоятелство, на което се позовава TQ, а именно приемането от малтийския законодател на член 56А от малтийския Закон за хазарта — това, което запитващата юрисдикция нарича в своя въпрос „пречки при изпълнението на решението в държавата членка на длъжника“. Противно на твърденията на Mr Green и на малтийското правителство, според мен това обстоятелство е явно релевантно за „цялостната преценка“, която трябва да бъде направена от националния съд. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По принцип фактът, че длъжникът притежава активи само в държава членка, различна от тази на съда, който е издал титула на кредитора, или че може да е прехвърлил или да прехвърля своите активи от една държава членка в друга, сам по себе си не е достатъчен, за да се установи наличието на „реална опасност“ за събирането на вземането на кредитора. Независимо от намеренията му в това отношение длъжникът в действителност не би могъл да избегне така плащането на дълговете си. Всъщност кредиторът по правило може да изпълни този титул в другата държава членка почти толкова лесно, колкото би могъл в държавата членка на произход, благодарение на механизмите, предвидени в Регламент „Брюксел Iа“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">26</a>
</span>). Съгласно правилата, установени в този регламент, и в съответствие с принципа на взаимно доверие, на който те се основават, съдебно решение или автентичен документ, издаден в една държава членка, по правило е автоматично изпълним във всички други държави членки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както обаче посочват белгийското правителство и Комисията, това не е така в случай, при който държава членка е приела законодателен акт (в случая член 56А от малтийския Закон за хазарта) и е задължила с него съдилищата си да отказват изпълнение на територията на страната на чуждестранни съдебни решения като това, с което се уважава искът на кредитора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Дали член 56А от малтийския Закон за хазарта е съвместим с Регламент „Брюксел Iа“ — въпрос, който предизвика значителни дебати пред Съда — е без значение за целите на настоящия анализ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">27</a>
</span>). Важното е, че понастоящем Prim’Awla tal-Qorti Ċivili (Първи състав на Гражданския съд, Малта) — изглежда, прилага тази разпоредба. Жалбите срещу неговото решение са в процес на разглеждане пред Qorti tal-Appell (Апелативен съд, Малта), който в даден момент може да приеме различно становище. Въпреки това остава фактът, че по силата на този закон съществува поне разумна вероятност изпълнението на иска на TQ да се окаже невъзможно в Малта.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Тъй като на територията на съответната държава членка не могат да бъдат предприети мерки за изпълнение срещу длъжника, активите, които той притежава там (което по отношение на хазартните дружества, установени и действащи в съответната държава членка, вероятно означава по-голямата част от тях), са ефективно „скрити“ от кредитора. Освен това, макар че, както твърди малтийското правителство, законодателен акт като член 56А от малтийския Закон за хазарта не засяга възможността кредиторът да изпълни съдебното решение в други държави членки, той също така създава, както твърди TQ, стимул за длъжника да прехвърли активите, които евентуално притежава в други държави членки, в съответната държава членка и по този начин да „скрие“ напълно своя patrimoine от кредитора.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Противно на твърдението на Mr Green и малтийското правителство, отчитането на подобно обстоятелство не поставя под въпрос „подходящия баланс“ между интересите на кредитора и тези на длъжника, който законодателят се е стремил да постигне. Макар че, както бе посочено по-горе, Регламентът за ЕЗЗБС има за цел да защити кредитора не от всяка опасност за събирането на неговото вземане, а от опасността длъжникът да избегне плащането, от това не следва, че при оценката на тази опасност могат да се вземат предвид само минали или настоящи действия на длъжника. Макар че обстоятелствата, посочени в четвъртата алинея от съображение 14 от Регламента за ЕЗЗБС, в по-голямата си част (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">28</a>
</span>) се основават логично на поведението на длъжника, те са само илюстративни, както бе отбелязано по-горе. За да може заповедта за запор да постигне целта си, опасността длъжникът да избегне плащането трябва да се оцени по реалистичен начин. С оглед на това трябва да се вземат предвид всички показатели, които сочат за наличието на такава опасност (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">29</a>
</span>). </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение, както отбелязва Комисията, това обстоятелство само по себе си не може да бъде достатъчно, за да се докаже, че е изпълнено условието periculum in mora по член 7, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС. Всъщност в случая не може разумно да се предположи, че абсолютно всяко малтийско дружество за хазарт ще се възползва от възможността, предоставена от член 56А от малтийския Закон за хазарта, и ще „скрие“ всичките си активи в Малта, за да избегне плащането на предявени от играчи искове за възстановяване като този, предявен от TQ. По мое мнение това зависи от „цялостната оценка“ във всеки отделен случай на други обстоятелства, които сочат разумна вероятност, че ако не бъде издадена заповед за запор, съответното дружество може да постъпи по посочения начин (което от своя страна би оправдало „замразяването“ на потенциалните средства, които тази компания държи в други държави членки, за да се противодейства на тази опасност). Това съображение е свързано и с останалите обстоятелства в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, както е посочено в съображение 14, четвърта алинея от Регламента за ЕЗЗБС, „поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора“ е от значение в това отношение. В случая Mr Green изрично отказва да се съобрази с влезлите в сила решения, постановени от австрийските съдилища в полза на TQ, и има всички основания да се счита — не на последно място, защото Mr Green е заявил това пред Съда — че това дружество ще се позове на член 56А от малтийския Закон за хазарта, за да се противопостави на изпълнението на тези решения в Малта. Както правилно посочва белгийското правителство, в контекста на „цялостната преценка“ тези обстоятелства могат да допринесат за доказване на наличието на необходимата „реална опасност“. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, както е посочено в съображение 14, четвърта алинея от Регламента за ЕЗЗБС, „естеството на активите на длъжника“ и „всякакви неотдавнашни действия на длъжника по отношение на активите му“ също са от значение. Дружествата, които например притежават недвижими имоти в няколко държави членки, не биха могли непременно да се разпоредят лесно с тях и по този начин напълно да „скрият“ своите активи в държавата членка, в която са установени. Това обаче е по-вероятно, когато вземането на кредитора е срещу дружество, което извършва дейност онлайн от въпросната държава членка и има ограничени или никакви активи другаде. В този контекст мерките, предприети от това дружество по отношение на тези потенциални активи, като прехвърляне на средства от банкови сметки, които дружеството може да притежава в други държави членки, или закриването на такива банкови сметки могат да бъдат индикатори за такава опасност от „укриване“, доколкото тези мерки изглеждат „необичайни“, т.е. лишени от икономическа/търговска обосновка. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По същия начин тук е от значение и прекратяването от Mr Green на бизнес отношенията с доставчик на платежни услуги (Dimoco Europe) в Австрия, което е довело до прехвърляне на кредитния баланс, който дружеството е имало при този доставчик на услуги. По-специално по отношение на дружествата, които осъществяват дейност онлайн, с ограничени или никакви физически активи в целевите държави членки, кредитният баланс при такъв оператор на платежни услуги може да бъде един от малкото активи, които те притежават извън държавата членка, в която са установени. Доколкото това изглежда „необичайно“, както твърди Комисията, такова прекратяване може да е признак за по-широка стратегия на длъжника да „укрие“ всичките си активи в Малта. Въпреки това трябва да има темпорална връзка между двете. Ето защо в съображение 14 от Регламента за ЕЗЗБС се споменават „неотдавнашни действия“ на длъжника по отношение на неговите активи. Действие, което е твърде отдалечено във времето, може да не показва, че опасността продължава да съществува в момента на разглеждане на молбата за издаване на заповед за запор. Въпреки това трябва да се определи с оглед на другите обстоятелства, взети под внимание в „цялостната преценка“. Това ще трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да приключа, бих искал да се спра на един последен въпрос, който предизвика много дебати пред Съда, а именно този за момента на подаване на молбата на TQ за издаване на заповед за запор. Може да се твърди, че вземането на TQ е възникнало през 2019 г. (когато той е участвал в хазартните игри, предлагани от Mr Green). Mr Green е прекратил договора с Dimoco Europe през февруари 2021 г. Решенията на австрийските съдилища, с които се уважава искът на TQ, са станали окончателни и изпълними на 13 април 2022 г., а член 56А от малтийския Закон за хазарта е приет на 12 юни 2023 г. Въпреки това TQ подава тази молба на 13 февруари 2024 г. Mr Green и малтийското правителство твърдят, че само по себе си това забавяне е основание да не се издаде исканата заповед за запор (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">30</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това нищо в Регламента за ЕЗЗБС не налага на кредитора задължение да подаде своята молба в момента, в който възникне „реална опасност“ за изпълнението на неговото вземане. От значение е само дали към момента, в който той подава молбата си, тази „опасност“ продължава да съществува. Фактът, че кредиторът е могъл да подаде молба по-рано, не е от съществено значение. Както беше посочено по-горе, фактът, че някои обстоятелства датират отпреди няколко години, може в зависимост от обстоятелствата да показва, че съответната опасност вече не съществува — или защото нищо не сочи, че длъжникът ще продължи да предприема мерки за избягване на изпълнението, или защото длъжникът вече е предприел такива мерки и сега е твърде късно, за да бъде ефективна заповедта за запор. В случая запитващата юрисдикция следва да провери това.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение </p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">71.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалния въпрос, поставен от Landesgericht für Zivilrechtssachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия), както следва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-93" title="page-23">
      „Член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че: 
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">–</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">предвиденото в тази разпоредба условие е изпълнено, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства, за да убеди съда, че е налице „спешна необходимост“ от издаване на заповед за запор, тъй като в противен случай съществува реална опасност длъжникът да разпилее, скрие или унищожи активите си или пък да се разпореди с тях на по-ниска от пазарната им стойност, осуетявайки така или, най-малко, значително затруднявайки събирането на вземането на кредитора“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">2</a>
</span>) Вж. вече моите заключения по делата Wunner (C‑77/24, EU:C:2025:432), и European Lotto and Betting и Deutsche Lotto- und Sportwetten (C‑440/23, EU:C:2025:668). Тук ще повторя някои контекстуални разяснения, отразяващи становищата на заинтересованите страни по тези дела.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">3</a>
</span>) Компетентността на тези съдилища произтича от правилото „forum actoris“, установено в полза на потребителите с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът „Брюксел Iа“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">4</a>
</span>) Вж. https://parlament.mt/14th-leg/acts/act-xxi-of-2023/ (последно видян на 7 септември 2025 г.).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">5</a>
</span>) Вж. L-Att tal-2023 li jemenda l-Att dwar il-Logħob (Закон за хазарта (изменение), 2023 г.) (Допълнение към Държавен вестник на Малта, № 21, 071, от 16 юни 2023 г. — раздел А, стр. 473, наричан по-нататък „Законопроект 55“). L-Att dwar il-Logħob (Закон за хазарта) (Supplement to the Malta Government Gazette, бр. 19,991 от 15 май 2018 г. — Section А, стр. 509, наричан по-нататък „малтийският Закон за хазарта“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">6</a>
</span>) Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ L 189, 2014 г., стр. 59) (наричан по-нататък „Регламентът за ЕЗЗБС“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">7</a>
</span>) Вж. член 6 от Регламента за ЕЗЗБС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">8</a>
</span>) Вж. съображения 4, 5, 7 и 47 и член 1, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">9</a>
</span>) Вж. член 22 от Регламента за ЕЗЗБС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">10</a>
</span>) Вж. съображения 1—5 от Регламента за ЕЗЗБС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">11</a>
</span>) Вж. член 1, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС. Процесуалните въпроси, които не са уредени в този регламент, се решават съгласно националното право на съда, пред който е заведено делото (вж. член 46, параграф 1). </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">12</a>
</span>) Първо, искът на TQ е „паричен“, тъй като е „за плащане на определена […] сума пари“ (вж. член 4, точка 5 от Регламента за ЕЗЗБС). Второ, този иск се отнася до „граждански и търговски дела“, тъй като е предявен от частноправно лице срещу друго частноправно лице съгласно обичайните правила на гражданското право. Накрая, никое от изключенията, изброени в член 2, параграфи 2—4 от този регламент, не се прилага.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">13</a>
</span>) Тъй като банковите сметки, които трябва да бъдат запорирани с исканата заповед за запор, се поддържат в държави членки, различни от държавата на съда, пред който е подадена молбата (вж. член 3, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕЗЗБС).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">14</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company (C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 58 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">15</a>
</span>) Секретариатът на Съда следва досега този подход. В решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки) (C‑555/18, EU:C:2019:937), длъжникът е считан за „страна по главното производство“. В решение от 20 април 2023 г., Starkinvest (C‑291/21, EU:C:2023:299), обаче той не е считан за такава. Това се дължи на различната информация, предоставена от запитващата юрисдикция във всеки един от случаите.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">16</a>
</span>) Прехвърлянето на този въпрос към националните процесуални правила съгласно член 46, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС би довело до разлика в правото на длъжника да бъде изслушан пред Съда в зависимост от държавата членка на запитващата юрисдикция.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">17</a>
</span>) Няколко разпоредби от Регламента за ЕЗЗБС описват както „кредитора“, така и „длъжника“ като „страни“ в процедурата по ЕЗЗБС (вж. член 36, параграфи 2 и 3 и член 37). Интересно е, че понятията „ищец“ и „ответник“ са използвани заедно с „кредитор“ и „длъжник“ в Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (COM/2011/0445 окончателен, наричано по-нататък „предложението за регламент за ЕЗЗБС“). В Съвета на Европейския съвет се очертава предпочитание да се запази само един набор от понятия, като „кредитор“ и „длъжник“ са предпочетени просто защото изглеждат по-широки (вж. по-специално Председателството към Работната група по гражданскоправни въпроси (заповед за запор на сметка), док. 13701/12, 20 септември 2012 г., стр. 5). Вж. и Cuniberti, G., Migliorini, S. The European Account Preservation Order Regulation. A Commentary, Cambridge University Press, Cambridge — New York, 2018, p. 32, 278.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">18</a>
</span>) Вж. решение от 21 февруари 1991 г., Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest (C‑143/88 и C‑92/89, наричано по-нататък „решение Zuckerfabrik“, EU:C:1991:65, т. 17—19).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">19</a>
</span>) И наистина, когато Съдът получава преюдициални запитвания, отправени в рамките на съкратени ex parte национални производства (например за издаване на платежни нареждания), на ответника се дава възможност да участва в първоначалното производство (вж. например решения от 14 декември 1971 г., Politi, 43/71, EU:C:1971:122, стр. 1042 и 1043, от 18 юни 1998 г., Corsica Ferries France, C‑266/96, EU:C:1998:306, т. 17, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 53 и 54).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">20</a>
</span>) Не критикувам решението на запитващата юрисдикция в този случай, тъй като тя не е знаела и не е могла разумно да предвиди, че отправянето на преюдициално запитване неизбежно ще доведе до уведомяване на длъжника. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">21</a>
</span>) Напротив, ако молбата на кредитора е неоснователна, запитващата юрисдикция следва просто да я отхвърли и в такъв случай явно няма да има нужда от преюдициално запитване.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">22</a>
</span>) Вж. съответно член 19, параграф 3, буква е) и член 36, параграф 1 от Регламента за ЕЗЗБС.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">23</a>
</span>) Вж. решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки) (C‑555/18, EU:C:2019:937, т. 40), и Silverstri, E. Article 7: Conditions for issuing a Preservation Order — In: Gascón Inchausti, F. and D’Alessandro, E. (eds.), The European Account Preservation Order — A Commentary on Regulation (EU) No 655/2014, Edward Elgar Publishing, 2022, p. 81, 82, §§ 7.05, 7.06. Вж. по аналогия решение Zuckerfabrik (т. 28). Несъмнено в съображение 14 от Регламента за ЕЗЗБС се посочва, че кредиторът следва да докаже, че „неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта изпълнението на съществуващото или на бъдещо съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено“ (курсивът е мой). Въпреки това според мен това е просто пример за неточно формулиране от страна на законодателя (срв. с т. 28 и 33 от решение Zuckerfabrik). Освен това припомням, че съображенията на акт на Съюза, макар и да могат да хвърлят светлина върху неясни части от действителните му разпоредби (вж. например т. 52 по-долу), нямат задължителна правна сила и не могат да бъдат валидно използвани като основание за тълкуване на тези разпоредби в смисъл, който противоречи на тяхното съдържание (вж. решение от 2 април 2009 г., Tyson Parketthandel (C‑134/08, EU:C:2009:229, т. 16 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">24</a>
</span>) Вж. Съвет на Европейския съюз, Делегация на Обединеното кралство в Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Док. 13140/12, 13 август 2012 г., стр. 5 и 6; Делегация на Швеция в Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Док. 13140/12, 27 август 2012 г., стр. 2; Делегация на Германия в Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Док. 13140/12, 28 август 2012 г., стр. 8; Делегация на Ирландия в Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Док. 13140/12, 5 септември 2012 г., стр. 4; Делегация на Финландия в Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Док. 13140/12, ADD 11, 7 септември 2012 г.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">25</a>
</span>) Вж. Председателството към Работната група по гражданскоправни въпроси (Заповед за запор на банкови сметки), Doc. 8806/13 LIMITE, 26 април 2013 г., стр. 2—4; Генерален секретариат на Съвета, 6 февруари 2014 г., Док. 6215/14, стр. 7 и 21. Вж. и Европейски парламент, Становище, прието на първо четене на 15 април 2014 г. с оглед на приемането на [Регламента за ЕЗЗБС] (EP-PE_TC1-COD(2011)0204), стр. 8 и 35.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">26</a>
</span>) Вж. по аналогия решение от 10 февруари 1994 г., Mund &amp; Fester (C‑398/92, EU:C:1994:52, т. 18—22).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">27</a>
</span>) Следователно Съдът не следва да дава насоки по този въпрос в настоящото дело. </p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">28</a>
</span>) Всъщност съображение 14 също се позовава на „естеството на активите на длъжника“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">29</a>
</span>) Дали в този случай член 56А от малтийския Закон за хазарта е съвместим с Регламент Брюксел Iа и следователно малтийските дружества за хазарт имат право, съгласно правото на Съюза, да се противопоставят на изпълнението на исковете на играчите за възстановяване в Малта — както твърдят Mr Green и малтийското правителство — също е без значение в този контекст. Дори и да беше така, такова дружество няма да има право да избегне плащането на тези искове в целия Европейски съюз чрез преместване на активи в съответната държава членка. За да се противодейства на тази опасност, може да се издаде заповед за запор.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">30</a>
</span>) Относно същото становище вж. точка 16 по-горе.</p>
</body>
</html>
