Неокончателна редакция

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

D. SPIELMANN

представено на 8 септември 2026 година(1)

Съединени дела C‑529/24 P, C‑536/24 P, C‑537/24 P и C‑585/24 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Hypo Vorarlberg Bank AG

Единен съвет за преструктуриране (C‑529/24 P),

и

Единен съвет за преструктуриране

срещу

Hypo Vorarlberg Bank AG (C‑536/24 P),

и

Единен съвет за преструктуриране

срещу

Volkskreditbank AG (C‑537/24 P)

и

Съвет на Европейския съюз

срещу

Volkskreditbank AG

Единен съвет за преструктуриране (C‑585/24 P)

„ Обжалване — Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници — Единен фонд за преструктуриране — Решение за изчисляване на предварителните вноски за периода за плащане на вноски за 2022 г. — Член 291, параграф 2 ДФЕС — Предоставени на Съвета изпълнителни правомощия — Обосновка на предоставянето на правомощие — Член 70, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 806/2014 — Член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81 — Предели на изпълнителните правомощия — Член 69 от Регламент № 806/2014 — Задължение за достигане на целевото равнище — Член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 — Горна граница от 12,5 % от целевото равнище — Член 264, втора алинея ДФЕС — Ограничаване на последиците от отмяна във времето “






Съдържание


I. Въведение

II. Правна уредба

А. Междуправителственото споразумение

Б. ДВПБ

В. Делегиран регламент (ЕС) 2015/63

Г. Регламент за ЕМП

Д. Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81

III. Предварителни бележки

IV. Обстоятелствата по спора

V. Решението на ЕСП за 2022 г.

VI. Производствата пред Общия съд и обжалваните съдебни решения

VII. Производството пред Съда и исканията на страните

VIII. По жалбите

А. По първото основание

1. Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

2. Доводи на кредитните институции

3. Съображения

Б. По второто основание

1. Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

2. Доводи на кредитните институции

3. Съображения

а) По разглеждането на кумулативните условия

б) По спазването от член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 на забраната за допълване или изменение на съдържанието на Регламента за ЕМП

В. По третото основание

1. Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

2. Доводи на кредитните институции

3. Съображения

IX. По запазването на последиците във времето

А. Доводи на страните

Б. Съображения

X. По съдебните разноски

Заключение


I.      Въведение

1.        Предмет на настоящото заключение са жалби, подадени от Съвета на Европейския съюз и Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) за отмяна на решения на Общия съд на Европейския съюз от 29 май 2024 г., Hypo Vorarlberg Bank/ЕСП (Предварителни вноски за 2022 г.) (T‑395/22, EU:T:2024:333) и от 3 юли 2024 г., Volkskreditbank/ЕСП (Предварителни вноски за 2022 г.) (T‑406/22, EU:T:2024:439) (наричани по-нататък „обжалваните съдебни решения“).

2.        С обжалваните съдебни решения Общият съд отменя Решение SRB/ES/2022/18 на ЕСП от 11 април 2022 година за изчисляване на предварителните вноски за 2022 г. в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричано по-нататък „решението на ЕСП за 2022 г.“) по отношение на Hypo Vorarlberg Bank AG и запазва последиците на това решение до приемането на необходимите мерки за изпълнението на горепосочените съдебни решения в разумен срок, който не може да надвишава 12 месеца, считано от деня на влизането в сила на същите съдебни решения.

3.        По настоящите дела Съдът следва да определи, на първо място, дали предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета е било надлежно обосновано, на второ място, дали Съветът не е превишил възложените му изпълнителни правомощия, на трето място, дали Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, когато е тълкувал две разпоредби от Регламент (ЕС) № 806/2014(2), с които се определя размерът на дължимите от кредитните институции вноски в рамките на банковия съюз, и на четвърто място, дали Общият съд е имал основание да спре за определен период от време последиците от обжалваните съдебни решения.

II.    Правна уредба

А.      Междуправителственото споразумение

4.        Член 5, параграф 1, буква а) от междуправителственото споразумение(3) по-специално предвижда, че когато се вземе решение за използване на ЕФП през първата година от преходния период, се използват всички финансови средства, налични в подразделението, съответстващо на договарящите страни, в които е установена или лицензирана институцията или групата в режим на преструктуриране. През втората година от този период се използват 60 % от тези средства, през третата година — 40 % от тях, а през следващите години на преходния период наличността на финансовите средства в подразделенията, съответстващи на съответните договарящи се страни, се намаляват годишно с 6 2/3 процентни пункта.

Б.      ДВПБ

5.        Член 103, параграф 7 от Директива 2014/59/ЕС(4) гласи, че на Европейската комисия се предоставя правомощието да приема делегирани актове за уточняване на понятието за „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите“, „като взема предвид всяко едно от следните:

[…]

в)      финансовото състояние на институцията,

[…]

ж)      значението на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза;

[…]“.

В.      Делегиран регламент (ЕС) 2015/63

6.        Съгласно член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63(5):

„1.      Органите за преструктуриране определят годишните вноски, които се плащат от всяка институция пропорционално на нейния профил на риска, въз основа на информацията, предоставена от институцията в съответствие с член 14 и при прилагането на методиката, описана в настоящия раздел.

2.      Органът за преструктуриране определя годишната вноска, посочена в параграф 1, въз основа на годишното целево равнище на механизма за финансиране на преструктурирането, като се вземе предвид целевото равнище, което трябва да бъде постигнато до 31 декември 2024 г. в съответствие с член 102, параграф 1 от [ДВПБ], и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията, за която се простират правомощията му“.

Г.      Регламент за ЕМП

7.        Член 70 от Регламента за ЕМП, озаглавен „Предварителни вноски“, гласи:

„1.      Индивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно и се изчислява пропорционално на сумата на задълженията ѝ (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити, по отношение на съвкупните задължения (с изключение на собствения капитал) минус съвкупните гарантирани депозити, на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки.

2.      […]

Всяка година изчисляването на вноските за отделните институции се основава на:

a)      фиксирана вноска, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на задълженията на институцията, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, спрямо общите задължения, с изключение на собствения капитал и гарантираните депозити, на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки; и

б)      коригирана спрямо риска вноска, която се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от [ДВПБ], като се взема предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

[…]

6.      Прилагат се делегираните актове, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, приети от Комисията съгласно член 103, параграф 7 от [ДВПБ].

7.      Съветът, като действа по предложение на Комисията, в рамките на делегираните актове, посочени в параграф 6, приема актове за изпълнение с цел определяне на условията на прилагане на параграфи 1, 2 и 3, по-специално по отношение на:

a)      прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски;

б)      практическите условия за прилагането към институциите на рисковите фактори, определени в делегирания акт“.

Д.      Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/81

8.        Член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81(ЕС)(6) гласи:

„За всеки период на плащане на вноски Съветът за преструктуриране изчислява годишната вноска, дължима от всяка институция, въз основа на годишното целево равнище на Фонда, след като се консултира с [Европейската централна банка (ЕЦБ)] или с националните компетентни органи и в тясно сътрудничество с националните органи за преструктуриране. Годишното целево равнище се определя въз основа на целевото равнище на Фонда, посочено в член 69, параграф 1 и член 70 от Регламента [за ЕМП], и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент [2015/63]“.

9.        Съгласно член 8, параграф 1 от този регламент през първоначалния срок по член 69, параграф 1 от Регламента за ЕМП и чрез дерогация от член 4 от първия посочен регламент годишните вноски на институциите се изчисляват в съответствие със следната коригирана методика (наричана по-нататък „коригирана методика за изчисляване“):

„a)      през първата година от първоначалния срок тези институции внасят 60 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с член 103 от [ДВПБ] и член 4 от Делегиран регламент [2015/63], и 40 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент [за ЕМП] и член 4 от настоящия регламент;

[…]

ж)      през седмата година от първоначалния срок тези институции внасят 6,67 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с член 103 от [ДВПБ] и член 4 от Делегиран регламент [2015/63], и 93,33 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с членове 69 и 70 от Регламент [за ЕМП] и член 4 от настоящия регламент;

[…]“.

III. Предварителни бележки

10.      Финансовата криза от 2008 г. показа, че в рамките на Съюза липсват инструменти, които ефективно да предотвратяват неплатежоспособността на кредитните институции и инвестиционните посредници (наричани по-нататък „институциите“) или поне да сведат до минимум отрицателното ѝ въздействие. За да се избегне в бъдеще положение, при което държавите членки да бъдат принудени да спасяват нестабилни или проблемни институции, като използват парите на данъкоплатците, законодателят на Съюза е приел няколко инструмента, с които по същество се цели да се гарантира, че неизпълнението на задълженията от страна на една институция няма да се отрази върху стабилността на финансовите пазари в различните държави членки(7).

11.      ДВПБ, която е сред тези инструменти, цели да хармонизира законодателствата и регулаторните рамки на всички държави членки относно възстановяването и преструктурирането на лицензирани кредитни институции на територията на Съюза. Тя въвежда по-специално задължение за всяка държава членка да определи един или повече органи, оправомощени да прилагат посочените в тази директива инструменти за преструктуриране, включително задължение за създаването на национални механизми за финансиране чрез създаването на фондове, контролирани от националните органи за преструктуриране(8). За тази цел в края на десетгодишен период, от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2024 г., наличните финансови средства на този механизъм, събрани чрез ежегодни вноски от всички лицензирани институции на територията на всяка държава членка, трябва да достигнат поне 1 % от размера на гарантираните депозити на всички тези институции(9). Освен това държавите членки могат да определят целеви равнища над този размер(10). Съгласно ДВПБ годишната вноска на всяка една от тези институции се изчислява пропорционално на сумата на нейните задължения (без собствения капитал) минус гарантираните депозити (наричани по-нататък „нетните задължения“) спрямо общите задължения (с изключение на собствения капитал) минус гарантираните депозити (наричани по-нататък „съвкупните нетни задължения“) на всички институции, лицензирани на територията на съответната държава членка(11). Тези годишни вноски се коригират в зависимост от рисковия профил на съответната институция, който се определя, като се вземат предвид някои конкретни показатели за риск по определената в Делегиран регламент 2015/63 методика(12).

12.      За да се засили интеграцията на рамката за преструктуриране, Регламентът за ЕМП, чийто текст в предложението(13) до голяма степен се ръководи от въведената от ДВПБ система, установява еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на институциите в държавите членки от еврозоната и в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, но които са установили тясно сътрудничество с ЕЦБ (наричани по-нататък „участващите държави членки“)(14). За тази цел с посочения регламент се създава Единен механизъм за преструктуриране, като на ЕСП е възложено прилагането на правилата и процедурите(15), и по-специално се предвижда създаването на ЕФП, за да се гарантира ефективното прилагане на инструментите за преструктуриране(16). Поради това след изтичането на осемгодишния срок, считано от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2023 г. (наричан по-нататък „първоначалният срок“), наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции (наричано по-нататък „целевото равнище“)(17). Съгласно посочения регламент тези финансови средства идват от индивидуални вноски, събирани ежегодно от всяка институция, и се изчисляват пропорционално на сумата на нетните ѝ задължения по отношение на съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки(18). Освен това изчисляването на тези вноски се основава на фиксирана вноска и на коригирана спрямо риска вноска за всяка институция, за което се прави позоваване на показателите за риск, посочени в ДВПБ(19), както и в Делегиран регламент 2015/63 като инструмент, в които се уточнява понятието за „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил“(20). Също така в Регламента за ЕМП се предвижда, че ЕСП ежегодно изчислява индивидуалните вноски, за да гарантира, че вноските, дължими от всички институции, лицензирани на териториите на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от целевото равнище (наричана по-нататък „горната граница от 12,5 %“)(21).

13.      Доколкото участващите държави членки трябва да спазват както ДВПБ, така и Регламента за ЕМП, последният предвижда, че когато ЕСП изпълнява задачи и упражнява правомощия, които съгласно ДВПБ се изпълняват или упражняват от национален орган за преструктуриране, ЕСП се счита за съответен национален орган за преструктуриране(22). Въпреки това участващите държави членки, които съгласно ДВПБ и посочения регламент събират вноски от институции, разположени на съответната им територия, запазват правомощието си да прехвърлят тези вноски в ЕФП. В това отношение междуправителственото споразумение въвежда задължението за прехвърляне на набраните на национално равнище вноски към ЕФП до датата на прилагане на същия регламент(23). Освен това, за да укрепи финансовия капацитет на ЕФП още от момента на неговото създаване, договарящите страни се задължават да прехвърлят изцяло към ЕФП вноските, които са събрали съгласно ДВПБ(24). Също така посоченото споразумение предвижда по време на преходния период(25) набраните на национално равнище вноски да се разпределят в различни подразделения, съответстващи на всяка от договарящите страни, както и постепенното взаимно използване на тези подразделения, така че те да престанат да съществуват в края на преходния период(26).

14.      Накрая, Съветът приема Регламент за изпълнение 2015/81 на основание член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП. В него се установява коригирана методика за изчисляване на индивидуалните вноски, за да може изчисляването на индивидуалните вноски да съответства на темпа на взаимното използване на финансовите средства в случай на използване на ЕФП през първоначалния срок. За тази цел изчисляването на вноските, които трябва да бъдат разпределени в частта, която подлежи на взаимно използване от националните подразделения в рамките на ЕФП, се основава на критериите, установени в Регламента за ЕМП, докато изчисляването на вноските, които да бъдат разпределени в частта от подразделенията, неподлежаща на взаимно използване, се основава на установените в ДВПБ критерии(27).

IV.    Обстоятелствата по спора

15.      Обстоятелствата по спора са изложени в точки 2—4 от обжалваните съдебни решения. Те могат да се обобщят по посочения по-долу начин.

16.      Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank са кредитни институции, установени в Австрия. С решението на ЕСП за 2022 г. последният определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП предварителните вноски в ЕФП (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2022 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2022 г.“) на институциите по член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от посочения регламент, сред които са и Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank.

17.      С акт за събиране на вземания от 22 април 2022 г. Finanzmarktaufsichtsbehörde (Комисия за надзор на финансовите пазари, Австрия), в качеството си на национален орган за преструктуриране по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от посочения регламент, разпорежда на Hypo Vorarlberg Bank и на Volkskreditbank да заплатят определената от ЕСП предварителна вноска за периода на плащане на вноски за 2022 г.

V.      Решението на ЕСП за 2022 г.

18.      В решението си ЕСП описва процеса на определяне на предварителните вноски за периода на плащане на вноски за 2022 г. След като отбелязва тенденцията на постоянен растеж на гарантираните депозити през първоначалния срок, засилена от поредица от отделни събития с голямо значение след 2019 г., по-специално пандемията от COVID‑19 и войната между Украйна и Русия, ЕСП определя, че размерът на целевото равнище на ЕФП в края на първоначалния срок трябва да достигне 79,98 милиарда евро(28). Предвид наличните финансови средства в размер на около 52 милиарда евро и целта да се достигне най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки институции през оставащите години до края на първоначалния срок, ЕСП приема, че трябва да събере 28 милиарда евро през икономическия цикъл за 2022 г. и за 2023 г.(29).

19.      Тъй като икономическият цикъл за 2022 г. е предпоследният в рамките на първоначалния срок, ЕСП приема, че разполага с ограничена свобода на действие, за да покрие във времето тази прогнозирана разлика от 28 милиарда евро между наличните към момента финансови средства в ЕФП и предвиденото за края на първоначалния срок целево равнище от около 80 милиарда евро. Поради това той определя общия размер на вноските в ЕФП за периода на плащане на вноски за 2022 г. на около 14 милиарда евро(30).

20.      На следващо място, ЕСП посочва методиката, която е следвана при изчисляването на предварителните вноски за периода на плащане на вноските за 2022 г. Освен това той уточнява, че за седмата година от първоначалния срок 6,67 % от предварителните вноски са изчислени на „национална база“, т.е. на базата на данните, представени от институциите, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка (наричана по-нататък „национална база“), в съответствие с член 103 от ДВПБ и с член 4 от Делегиран регламент 2015/63. Той добавя, че останалата част от предварителните вноски (а именно 93,33 %) са изчислени на „базата на Банковия съюз“, т.е. на базата на данните, предоставени от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки (наричана по-нататък „базата на Съюза“), в съответствие с членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП и с член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81(31).

VI.    Производствата пред Общия съд и обжалваните съдебни решения

21.      С жалби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 27 юни 2022 г. и на 1 юли 2022 г., Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank искат от Общия съд на основание член 263, параграф 4 ДФЕС да отмени решението на ЕСП за 2022 г. в частта, която се отнася до тях. В подкрепа на жалбата си Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank изтъкват осем основания.

22.      С обжалваните съдебни решения Общият съд уважава жалбите на Hypo Vorarlberg Bank и на Volkskreditbank(32).

23.      Вследствие на това, на първо място, той уважава възражението за незаконосъобразност, повдигнато съгласно член 277 от ДФЕС, и обявява член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП за неприложим по съображението, че тази разпоредба предоставя, в нарушение на член 291, параграф 2 ДФЕС, изпълнителни правомощия на Съвета, без това да е надлежно обосновано(33).

24.      На второ място, Общият съд уважава възражението за незаконосъобразност на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, като постановява, че с приемането на тази разпоредба Съветът е превишил изпълнителните правомощия, предоставени му на основание член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП, като е променил въведената с този регламент методология за изчисляване на предварителните вноски(34).

25.      На трето място, Общият съд приема, че решението на ЕСП за 2022 г. нарушава член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП, тъй като размерът на предварителните вноски за периода за плащане на вноски за 2022 г. надхвърля 12,5 % от прогнозираното за същата година крайно целево равнище от около 80 милиарда евро(35)

26.      На четвърто място, като се има предвид, че едно от основанията за отмяна на Решението на ЕСП за 2022 г. е незаконосъобразността на член 70, параграф 7 от посочения регламент и на Регламент за изпълнение 2015/81, Общият съд уважава искането на ЕСП да се запазят последиците на това решение по отношение на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, докато не бъдат взети необходимите мерки за изпълнение на обжалваните съдебни решения, но в разумен срок, който не може да надвишава 12 месеца, считано от деня на влизането в сила на посочените съдебни решения(36).

VII. Производството пред Съда и исканията на страните

27.      С подадените пред Съда жалби Съветът и ЕСП, подкрепени от Европейския парламент, встъпила страна в първоинстанционното производство, и от Европейската комисия, встъпила страна в производството по обжалване, молят Съда:

–        да отмени обжалваните съдебни решения,

–        да отхвърли жалбите или при условията на евентуалност да върне делата на Общия съд за ново разглеждане,

–        да осъди Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank да заплатят съдебните разноски,

–        при условията на евентуалност спрямо предходното, да запази последиците от Решението на ЕСП за 2022 г. за период от 30 месеца от момента на влизането в сила на съдебните решения.

28.      Hypo Vorarlberg Bank, подкрепена от Österreichischer Sparkassenverband, встъпила страна в производството по обжалване, и Volkskreditban искат жалбите да бъдат отхвърлени, а жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

29.      С определения на председателя на Съда от 30 юни 2025 г. Bundesverband deutscher Banken eV и Fédération bancaire française в съдебно заседание са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank.

30.      Устните състезания на страните са изслушани в проведеното на 17 март 2026 г. общо съдебно заседание по дела C‑454/24 P, C‑529/24 P, C‑536/24 P, C‑537/24 P, C‑585/24 P, C‑671/24 P и C‑705/24 P.

VIII. По жалбите

31.      В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват по същество три основания, а именно че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, на първо място, че Регламентът за ЕМП не съдържа никаква обосновка за предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета с член 70, параграф 7 от този регламент, и на второ място, че като е приел член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, Съветът е превишил предоставените му по този начин правомощия. На трето място, Общият съд е тълкувал неправилно и е нарушил член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП, като е приел, че при всички обстоятелства трябва да се спазва горната граница от 12,5 %, което би довело до неспазване на целевото равнище, което трябва да се постигне през първоначалния срок.

А.      По първото основание

1.      Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

32.      Жалбоподателите твърдят, че в точки 32—43 от обжалваните съдебни решения Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, като е приел, че предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета с член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП (наричано по-нататък „съответното изпълнително правомощие“) не е било надлежно обосновано в съответствие с член 291, параграф 2 ДФЕС.

33.      Във връзка с това те твърдят, че законодателят на Съюза е спазил практиката на Съда, съгласно която изискването да се изложат подробно причините, поради които на Съвета е възложено приемането на мерки за изпълнение на правно обвързващ акт на Съюза, трябва да се преценява в зависимост от естеството и от съдържанието на основния акт, който следва да бъде приложен или изменен, както и от контекста, в който е приет този акт, и че общи и кратки мотиви може да бъдат достатъчни(37).

34.      Наистина в съображение 114 от Регламента за ЕМП не са посочени изрично мотивите, поради които съответното изпълнително правомощие е предоставено на Съвета, а не на Комисията. В него обаче са били посочени материалноправните причини за предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, според които законодателят на Съюза е счел за „необходимо“ да се приемат мерки за изпълнение, за да се уточни прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски в ЕФП, както и техническите правила за изчисляване на фиксираната вноска и на коригираната спрямо рисковия профил вноска. В него също така се посочвало, че „следва“ да се предоставят изпълнителни правомощия на Съвета, по-специално за „да [се постигне] съобраз[яване] с принципа на пропорционалност, без да [се] създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки“, което е в съответствие с член 70, параграф 2, буква б) от този регламент.

35.      Освен това изложената в съображение 114 от този регламент обосновка ставала по-ясна с оглед на историческия контекст, в който е приет същия регламент. Така Регламентът за ЕМП имал за цел да засили интеграцията на рамката за преструктуриране в банковия съюз, което включвало риск от неравнопоставеност между участващите и неучастващите държави членки. Следователно съответното изпълнително правомощие попадало в чувствителна област за всички държави членки поради прякото и незабавно въздействие, което методологията за изчисляване на индивидуалните вноски оказва върху размера на набраните във всяка участваща държава членка вноски, възможната неравнопоставеност между структурите на банковия сектор, която мерките за изпълнение биха могли да предизвикат, и възможността тези мерки да окажат значително въздействие върху фискалната независимост на държавите членки, както и върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза като цяло. Следователно предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета било обосновано и с оглед на ролята на Съвета в рамките на Съюза като цяло и по-конкретно на Единния механизъм за преструктуриране, съставен от представители на всички държави членки, които разполагат със специфичен експертен опит във връзка с националния им банков сектор.

36.      Освен това следвало да се вземе предвид по-широкият системен контекст, в който се вписват член 70, параграф 7 и съображение 114 от Регламента за ЕМП. Също така в съображения 12, 19 и 20 от този регламент се излагали основните съображения в подкрепа на финансирането на ЕФП и изчисляването на вноските, както и особено чувствителният характер на тези аспекти за всички държави членки и необходимостта да не се засяга фискалната независимост на държавите членки. Съображение 24 от същия регламент онагледявало изпълнителните правомощия на Съвета по отношение на вземането на решения, които могат да имат значително въздействие върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза. Като препраща към член 103, параграф 7, точка г) от ДВПБ, член 70, параграф 6 от Регламента за ЕМП показвал значението на предварителните вноски за стабилността на финансовата система или за икономиката на държавите членки и на Съюза, а член 70, параграф 2, втора алинея, точка б) от този регламент изрично подчертавал важността да се избягва неравнопоставеността между структурите на банковия сектор на държавите членки и необходимостта да се взема предвид принципа на пропорционалност при приемането на актове за изпълнение, който уреждат прилагането на методологията за изчисляване.

37.      Накрая, позоваването на междуправителственото споразумение по-специално в съображения 19 и 20 от този регламент, както и в член 1, трета алинея и в членове 67 и 77 от същия регламент, установявало тясната връзка между тези два инструмента и необходимостта да се гарантира съгласуваност между методологията за изчисляване на индивидуалните вноски, събирани във всяка участваща държава членка, и постепенното преминаване към взаимно използване на вноските на държавите членки в ЕФП, предвидено в това споразумение, което също така било изрично посочено в съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81. Следователно това споразумение представлявало неразделна част от правната уредба, с която се урежда финансирането и използването на ЕФП. С това споразумение се потвърждавало потенциалното значително въздействие, което мерките за изпълнение могат да имат върху държавите членки и техните бюджети, по отношение на които на Съвета е предоставено съответното изпълнително правомощие.

38.      Въз основа на това жалбоподателите стигат до извода, че Общият съд неправилно е приел в точка 38 от обжалваните съдебни решения, че липсват „мотиви“, от които да е видно, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета е обосновано от специфична роля, а в точки 39 и 40 от тези съдебни решения неправилно е посочил, че същото споразумение не представлява документ от този контекст, който да е от значение в това отношение.

39.      Парламентът по същество изтъква някои от същите доводи като тези на жалбоподателите, за да счете, че обосновката за предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета произтича по достатъчно разбираем начин от релевантните разпоредби на Регламента за ЕМП и от нормативния му контекст, а Комисията е на мнение, че Общият съд не е взел надлежно предвид цялата съвкупност от приложими правила, за да прецени свързаните с контекста мотиви за предоставянето на това правомощие.

2.      Доводи на кредитните институции

40.      Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, подкрепяни в съдебното заседание от Bundesverband deutscher Banken, считат, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета нарушава изискванията по член 291, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 296, втора алинея ДФЕС. Не било от значение дали е „необходимо“ или „целесъобразно“ да се делегират изпълнителни правомощия на Съвета.

41.      В това отношение по същество те твърдят, че макар в съображенията от Регламента за ЕМП, на които се позовават жалбоподателите, да се посочва необходимостта да се избягва неравнопоставеност между структурите на банковия сектор в различните държави членки и да се запази финансовата стабилност, в тях се обяснявали само причините, поради които трябвало да се приеме регламент за изпълнение относно методологията за изчисляване на вноските, и не се посочвала ролята на Съвета във връзка с това изчисляване. Що се отнася до междуправителственото споразумение, то не би могло да бъде използвано като основание за предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, тъй като това споразумение не се отнася до изчисляването на вноските от ЕСП, считано от 2016 г. нататък, а до прехвърлянето на вече събраните на национално равнище вноски. Освен това задължението да се обоснове предоставянето на такива правомощия било възложено на автора на основния акт, който трябва да го приложи.

42.      В съдебното заседание Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, подкрепяни от Bundesverband deutscher Banken, добавят, че законодателната история на Регламента за ЕМП също не подкрепя тезата, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета е надлежно обосновано, тъй като от решението, с което първоначално делегираното правомощие на Комисията се заменя с изпълнително правомощие в полза на Съвета, не може да се изведе никаква ясна и единна обосновка.

3.      Съображения

43.      Колкото до предоставянето на изпълнително правомощие, припомням, че съгласно член 291, параграф 1 ДФЕС държавите членки предприемат всички необходими мерки по вътрешното право за прилагане на правно обвързващите актове на Съюза. В параграф 2 от същия член обаче се предвижда, че когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза, тези актове предоставят изпълнителни правомощия на Комисията, или, в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и във връзка с общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), на Съвета.

44.      Преди приемането на член 291, параграф 2 ДФЕС член 145 ЕИО, по-късно член 202 ЕО, изменен с Единния европейски акт, предвиждаше, че „в определени случаи, Съветът може да си запази правото самият той да упражнява пряко правомощията за прилагане“(38). Въпреки че в текста на последните две разпоредби не се съдържа изрично уточняване на задължението на Съвета да мотивира такова запазване на компетентност, още през 1989 г. Съдът е приел, че Съветът може да запази изпълнителни правомощия само в изключителни случаи, ако изложи подробни мотиви(39).

45.      Така Съдът е посочил, че член 145, трето тире ЕИО, който съответства на член 291, параграф 2 ДФЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че когато действа като законодател, Съветът е длъжен да мотивира подробно решението, с което си запазва възможността да упражнява изпълнителни правомощия(40).

46.      Член 202, трето тире ЕО, който заменя член 145, трето тире ЕИО, е тълкуван от Съда и в решения Комисия/Съвет(41), и от 6 май 2008 г., Парламент/Съвет(42), в които той е уточнил, че като автор на основния акт, Съветът е длъжен надлежно, в зависимост от естеството и от съдържанието на основния акт, който следва да бъде приложен или изменен(43), да обосновава изключенията от правилото, според което когато в системата на Договора е необходимо на общностно равнище да се приемат мерки за изпълнение на основен акт, по правило Комисията трябва да упражни това правомощие. Това изискване произтича от член 253 ЕО, понастоящем член 296, втора алинея ДФЕС, който предвижда общо задължение за мотивиране за всички приети от институциите актове(44).

47.      За разлика от член 145, трето тире ЕО и член 202, трето тире ЕО, член 291, параграф 2 ДФЕС изрично налага задължение на авторите на основен акт, които избират да предоставят изпълнителни правомощия на Съвета, освен в случаите, свързани с ОВППС, да обосноват надлежно този избор(45). Като се има предвид, че това изискване за мотивиране е изрично предвидено в настоящия текст на Договора, Съдът е потвърдил практиката си по този въпрос(46).

48.      В настоящия случай Съдът трябва да провери дали Общият съд не е допуснал грешки при прилагане на правото, когато по същество е приел, че член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП във връзка с различните свързани с контекста обстоятелства, на които се позовават жалбоподателите, не показва, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета е било надлежно обосновано по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС.

49.      Както бе посочено в точки 32—39 от настоящото заключение, жалбоподателите, подкрепяни от Парламента и Комисията, се позовават изрично на съображение 114 от Регламента за ЕМП, в което се излагат материалноправните причини за предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, на историческия контекст, в който е бил приет този регламент, свързан с интеграцията на рамката за преструктуриране в банковия съюз и с риска от неравнопоставеност между структурите на банковия сектор, и на ролята на Съвета, съставен от представители на всички държави членки, които разполагат със специфичен експертен опит във връзка с националния им банков сектор в тази чувствителна област, засягаща финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза. Такива свързани с контекста обстоятелства произтичат по същество от съображения 12, 19, 20 и 24 от същия регламент, от член 70, параграф 6 от този регламент, който препраща към член 103, параграф 7, буква ж) от ДВПБ, и от член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от същия регламент. Освен това жалбоподателите се позовават на съображения 19 и 20 от този регламент, на член 1, трета алинея, на членове 67 и 77 от същия регламент, както и на съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81, за да установят връзката между Регламента за ЕМП и междуправителственото споразумение.

50.      Трябва да призная, че не мога да пренебрегна обясненията на жалбоподателите, представени в писмените им изявления пред Съда, както и в съдебното заседание, чиято цел е да обосноват участието на Съвета поради наличието на връзка между състава на Съвета и експертния опит на неговите членове, и ролята на тази институция, по-специално с оглед на значението, което изчисляването на вноските може да има върху финансовата стабилност и икономическото положение на институциите в участващите държави членки.

51.      Не мога обаче да се откажа от убеждението, че такива обяснения не произтичат ясно нито от съображенията на Регламента за ЕМП, нито от членовете на този регламент, нито от другите разпоредби, на които се позовават жалбоподателите.

52.      Всъщност, на първо място, трябва да се отбележи, че мотивите, поради които съответното изпълнително правомощие е било възложено на Съвета, не следват изрично от текста на член 70, параграф 7 от същия регламент или от друга разпоредба на същия регламент(47).

53.      На следващо място, както правилно отбелязва Общият съд в точки 32 от обжалваните съдебни решения, в съображение 114 от Регламента за ЕМП са посочени целта и съдържанието на актовете за изпълнение, които следва да се приемат, както и решението да се предостави правомощие на Съвета за приемането им, без да се посочват причините, поради които Съветът трябва да разполага с това изпълнително правомощие. Наистина в съображение 114 се посочва, че законодателят е счел за необходимо да приеме мерки за изпълнение, „за да се уточни прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски в [ЕФП], както и техническите правила за изчисляване на фиксираната вноска и на коригираната спрямо риска вноска“. В посоченото съображение също така се допълва, че тази методология „следва да гарантира“, че са отчетени определени елементи във формулата за изчисляване на индивидуалните вноски, както и да е съобразена „с принципа на пропорционалност, без да създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки“. В горепосоченото съображение обаче не се излагат мотивите, поради които на Съвета ще бъде предоставено това изпълнително правомощия.

54.      Същото се отнася и за останалите разпоредби на Регламента за ЕМП, на които се позовават жалбоподателите.

55.      В съображение 12 от този регламент се посочва същественото значение на въвеждането на Единен механизъм за преструктуриране поради тясната връзка между банковите системи в рамките на вътрешния пазар, както и защитата, която този механизъм ще осигури за стабилността на банките в държавите членки.

56.      В съображение 19 от същия регламент се посочва необходимостта от ограничаване на съществуващата зависимост между държавите и банковия сектор, както и необходимостта да се избегне възможността националните практики да доведат до нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. За тази цел ЕФП, като основен елемент, без който Единният механизъм за преструктуриране не би могъл да функционира правилно, следва да се финансира от вноски от банките, набирани на национално равнище, а ресурсите му следва да бъдат обединени в рамките на Съюза в съответствие с междуправителственото споразумение. В това съображение също така се посочва, че с цел допълнително да се прекъсне тази връзка, която съществува между предполагаемото финансово състояние на всяка държава членка, решенията, взети в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, следва да не засягат бюджетната независимост или фискалните отговорности на държавите членки.

57.      В съображение 20 от Регламента за ЕМП се уточнява, че заедно с ДВПБ този регламент установява условията за използването на ЕФП и общите критерии за определянето и изчисляването на предварителните и последващите вноски. Освен това в него се споменава въведеното с междуправителственото споразумение правило, че по време на преходен период вноските, набрани на национално равнище в съответствие с ДВПБ и посочения регламент, ще бъдат разпределени на различни постепенно обединяващи се национални подразделения.

58.      Що се отнася до съображение 24 от същия регламент, в него се посочва значителното въздействие на решенията за преструктуриране върху финансовата стабилност на държавите членки и на Съюза, както и фискалната независимост на държавите членки. Освен това в него се предвижда, че при приемането на решения за преструктуриране Съветът, в качеството си на институция, която може да упражнява изпълнителни правомощия, ще упражнява ефективен контрол върху оценката от страна на ЕСП при приемането на решенията за преструктуриране относно наличието на обществен интерес и ще оценява всяка съществена промяна на сумата от ЕФП, която да се използва при конкретно действие по преструктуриране(48).

59.      В тези съображения обаче не се излага каквато и да било обосновка относно изпълнителното правомощие на Съвета по отношение на определянето на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски.

60.      Освен това в член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламента за ЕМП несъмнено изрично се подчертава важността да се избягва неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки и необходимостта да се вземе предвид принципът на пропорционалност, а член 70, параграф 6 от този регламент, който препраща към член 103, параграф 7 от ДВПБ, може да се разбира като онагледяващ, наред с другото, и значението на предварителните вноски за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза. Тези разпоредби обаче не съдържат мотиви относно причините, поради които Съветът следва да уточни изчисляването на вноските в рамките на изпълнително правомощие.

61.      Препратката към междуправителственото споразумение обаче в съображения 19 и 20 от Регламента за ЕМП, както и в член 1, трета алинея и в членове 67 и 77 от същия регламент, са свързани изключително с прехвърлянето на набраните на национално равнище средства, разделянето на ЕФП на национални подразделения и постепенното обединяване на различните средства, набрани на национално равнище, за да бъдат разпределени в тези подразделения. Дори да се приеме, че това споразумение е неразделна част от правната уредба, с която се урежда финансирането и използването на ЕФП, и че с него се потвърждава потенциалното значително въздействие, което мерките за изпълнение могат да имат върху държавите членки и техните бюджети, в него не са посочени причините, поради които на Съвета следва да бъде предоставено съответното изпълнително правомощие.

62.      От гореизложеното следва, че разпоредбите, на които се позовават жалбоподателите, несъмнено онагледяват значението на предварителните вноски за стабилността на финансовата система, потенциално значителното въздействие, което мерките за изпълнение могат да имат върху държавите членки и техните бюджети, както и върху финансовата стабилност на Съюза, фискалната независимост на държавите членки, важността да се избягва неравнопоставеността между структурите на банковия сектор на държавите членки или пък необходимостта да се вземе предвид принципът на пропорционалност при приемането на актове за изпълнение, който уреждат прилагането на методологията за изчисляване. Според мен обаче те не могат да заместят или да компенсират липсата на мотиви, които излагат необходимостта на Съвета да бъде предоставено изпълнително правомощие, по-конкретно относно прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски и относно практическите условия за прилагането към институциите на рисковите фактори, определени в делегираните актове, така както е установено в член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП.

63.      Чувствителният характер на тези въпроси също не представлява достатъчна причина, за да се възложат изпълнителни правомощия на Съвета в тази област, тъй като и Комисията може да бъде оправомощена да приема мерки за изпълнение в „особено чувствителни области“(49).

64.      Накрая, макар в съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81 да се посочва особеният финансов контекст, в който се изчисляват вноските, и необходимостта от въвеждане на коригирана методика за изчисляване на предварителните вноски, която да отчита този контекст, според мен, също както Общият съд посочва в точка 39 от обжалваните съдебни решения, авторът на основния законодателен акт е длъжен да мотивира предоставянето на изпълнително правомощие на Съвета. Следователно Съветът не може постфактум да обоснове предоставянето на такова правомощие в акта за изпълнение.

65.      Според мен практиката на Съда, на която се позовават жалбоподателите, не може да доведе до различен извод.

66.      Всъщност макар по делата, по които са постановени решения Комисия/Съвет, National Iranian Oil Company/Съвет и Fenix International, Съдът да взема предвид контекста, в който е приет основният акт за предоставяне на изпълнителни правомощия на Съвета, той систематично се основава на мотиви, които изрично са изложени в текста или в самия основен акт, макар и по общо и кратко, или в други регламенти, за които той е приел, че са част от едно съгласувано цяло. Всъщност тълкуването на съответните съображения и разпоредби в решения Комисия/Съвет и Fenix International позволява да се установи наличието на изрични мотиви, макар и понякога те да са кратки, което показва ясно обосновката, свързана със запазването на изпълнителните правомощия за Съвета(50). Що се отнася до решение National Iranian Oil Company/Съвет, тъй като разглежданият регламент предоставя на Съвета същото изпълнително правомощие, които вече му е било предоставено с предходните регламенти, представляващи част от материалната приемственост, мотивите, с които предишните регламенти са били изрично обосновани, могат имплицитно, но достатъчно да обосноват спорния регламент(51).

67.      Според мен това не е така в настоящия случай. Както посочих в точка 62 от настоящото заключение, разпоредбите, на които се позовават жалбоподателите, целят да очертаят общия контекст, в който е приет Регламентът за ЕМП, както и чувствителната област, в която се вписва създаването на ЕФП, но не и да обосноват предоставянето на посоченото в член 70, параграф 7 от този регламент изпълнително правомощие, което има специфичен характер за Съвета. В съображение 114 от този регламент се посочва единствено, че Съветът „следва“ да има правото да уточни методологията за изчисляване на предварителните вноски, без обаче да се излага обосновка защо това следва да е така. Контекстът, в който се вписва същият регламент, не е достатъчен, за да поправи пълната липса на мотиви. Обясненията, които жалбоподателите са изложили в писмените си изявления, както и в съдебно заседание, колкото подробни и свързани с контекст да са те, липсват в текста на Регламента за ЕМП и в случая тази пълна липса на обосновка не се компенсира от наличието на обосновка в други регламенти, актове или споразумения.

68.      Макар че някой би могъл да изтъкне довода, че досега Съдът е проявявал известна снизходителност при прилагането на задължението за надлежно мотивиране при предоставянето на изпълнителни правомощия, като не е изисквал подробно изложени мотиви(52), не съм убеден, че той е имал намерение да допусне форма на автоматизъм, при която самото споменаване на необходимостта от предоставяне на изпълнително правомощие на Съвета или указанието, че „следва“ да се постъпи по този начин, са достатъчни в това отношение. Правото на Съюза предвижда задължение за подробно мотивиране, според което авторът на основния акт трябва да изложи обосновка в акта, с който предоставя изпълнителни правомощия на Съвета(53).

69.      Трябва ли да се приеме, че тази позиция е прекалено формалистична, още повече в настоящия случай, при който институциите на Съюза са постигнали съгласие за ролята на Съвета в съответната област(54)? Не съм сигурен в това.

70.      Всъщност, от една страна, подобна позиция ми се струва необходима, за да се гарантира спазването на правилата, свързани с предоставянето на правомощия на институционално равнище. В това отношение съм съгласен със становището на генерален адвокат Léger по дело Комисия/Съвет, според което всяко запазване на правомощия за Съвета, което не отговаря на изискването за подробно мотивиране, би поставило под въпрос институционалното равновесие в рамките на предоставянето и упражняването на изпълнителни правомощия, така както те са предвидени в Договора. При упражняването на контрол Съдът трябва да се увери, че принципът на предоставяне на изпълнителни правомощия на Комисията не е изпразнен от съдържание и цел(55).

71.      От друга страна, дори и да се приеме, че регулаторната уредба, част от която е Регламент за изпълнение 2015/81, представлява едно цяло, и тази цялост следва да бъде запазена, не може да се изключи, че противоположната позиция, която би се основала на особено гъвкаво тълкуване на изискването за подробно мотивиране на предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, ще доведе до последици, които биха надхвърлили обстоятелствата по конкретния случай, и би била приложена и в случай, в който институция на Съюза се позовава на липсата на обосновка относно предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета и на нарушение на институционалните прерогативи на Комисията и на Парламента.

72.      Добавям, че не е достатъчно всички институции на Съюза, участвали в законодателния процес на Регламента за ЕМП, да са били запознати по един или друг начин с мотивите за предоставянето на разглежданите изпълнителни правомощия, за да може да се приеме, че то е мотивирано. Във всеки случай, за разлика от това, което Съветът посочва в съдебното заседание, от законодателния процес не става ясно дали от самото начало е било предвидено да се възложи на Съвета правомощието да уточни методологията за изчисляване на индивидуалните вноски. Всъщност в член 66, параграф 3, буква а) от предложението на Комисията за Регламент за ЕМП се предвижда, че дължимите предварителни вноски за попълване на ЕФП се изчисляват съгласно методология, изготвена от Комисията в делегирани актове.

73.      Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешки при прилагане на правото, като по същество е приел в точки 38, 42 и 43 от обжалваните съдебни решения, че предоставянето на съответното изпълнително правомощие на Съвета не е надлежно обосновано по смисъла на член 291, параграф 2 ДФЕС.

74.      От гореизложеното според мен следва, че първото основание трябва да се отхвърли по същество.

75.      В случай че Съдът не приеме това предложение и в интерес на доброто правораздаване, следва по-нататък да се разгледат доводите на жалбоподателите за грешки при прилагане на правото, които Общият съд е допуснал, като е приел, че Съветът е превишил пределите на съответното изпълнително правомощие.

Б.      По второто основание

1.      Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

76.      Жалбоподателите по същество смятат, че Общият съд е допуснал няколко грешки при прилагане на правото, като е счел, че с приемането на член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 Съветът е надхвърлил пределите на изпълнителните правомощия, предоставени му с член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП.

77.      На първо място, Съветът твърди, че в решения от 15 октомври 2014 г., Парламент/Съвет(56) и Fenix International Съдът е посочил три условия, уреждащи разглеждането на пределите на изпълнителните правомощия, произтичащи от член 291, параграф 2 ДФЕС, а именно приетите мерки за изпълнение да са съобразени с основните общи цели на основния законодателен акт, да са необходими или полезни за улесняване на еднаквото прилагане на този акт и да не изменят или допълват посочения акт по някакъв начин. Въпросът дали член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 се ограничава до уточняване на нормативното съдържание на Регламента за ЕМП, следователно изисквал да се разгледа структурата на тези три кумулативни условия и Общият съд погрешно в точки 52—54 от обжалваните съдебни решения е ограничил разглеждането си само до третото от тези условия.

78.      На второ място, жалбоподателите твърдят, че Общият съд неправилно е приел в точки 63—67, 71, 72 и 85 от тези съдебни решения, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 „допълва“ член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП, към който препраща параграф 7 от тази разпоредба, което се доказвало от разглеждането на трите горепосочени условия в тяхната съвкупност. Тълкувано в неговия контекст предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета не само позволявало приемането на предвидената в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 коригирана методика за изчисляване, но дори го налагало с цел еднаквото прилагане на Регламента за ЕМП, без обаче да го допълва или променя, за разлика от посоченото от Общия съд в точки 78 и 79 от тези съдебни решения.

79.      В това отношение жалбоподателите се позовават, от една страна, на изрично посочената в член 70, параграф 2, буква б) от Регламента за ЕМП необходимост коригираната спрямо риска вноска да се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от ДВПБ, като по-специално сред тях са и посочените в букви в) и ж) от тази разпоредба критерии, а именно „финансовото състояние на институцията“ и значението на всяка институция „за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза“, както и да се вземе предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки. Според жалбоподателите, предвид въздействието, което методологията за изчисляване на вноските може да има върху националните банкови сектори, такива изисквания биха означавали, че по време на преходен период рисковият профил на институциите се определя едновременно както спрямо държавата членка, в която се намира институцията, така и спрямо банковия съюз като цяло.

80.      Обратно на приетото от Общия съд в точки 75 и 76 от обжалваните съдебни решения, взаимозависимостта между член 70 от този регламент и член 103 от ДВПБ би позволила в още по-голяма степен да бъде обосновано въвеждането на коригираната методика за изчисляване. Всъщност правилата за изчисляване на предварителните вноски, които се установяват с тези разпоредби в сходни формулировки, и препращането на първата от тези разпоредби към втората, означавало че изчисляването на предварителните вноски съгласно същия регламент ще бъде тясно свързано с изчисляването на предварителните вноски, предвидено в ДВПБ. Това е така, още повече поради факта, че в член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП по същество се посочва, че изпълнителните правомощия на Съвета следва да се упражняват в рамките на Делегиран регламент 2015/63. Последният обаче препращал към член 103, параграфи 1 и 2 от ДВПБ и следователно към методология за изчисляване на индивидуалните вноски, която изисква да се вземат предвид данните за лицензираните институции на национална база.

81.      От друга страна, наложеното с коригираната методика за изчисляване постепенно преминаване от въведената от ДВПБ методика за изчисляване към установената с Регламента за ЕМП методология за изчисляване било необходимо или полезно, за да се улесни еднаквото прилагане на изчисляването на вноските в ЕФП през първоначалния срок, който се характеризира с преминаването от система на финансиране по ДВПБ към постепенното прилагане на този регламент. Необходимостта от такъв преход следва не само от съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81, от предложението на Комисията за регламент за изпълнение(57), както и от становището на правната служба на Съвета(58), но и от междуправителственото споразумение. Всъщност от членове 67 и 77 от Регламента за ЕМП следвало, че неговата цел е да се осигури съгласуваност между приходите на ЕФП под формата на годишни вноски и определените в това споразумение национални подразделения, за разлика от приетото от Общия съд в точки 80—82 от обжалваните съдебни решения. Коригираната методика за изчисляване обаче гарантирала, че изчисляването на вноските съответства на темпа на взаимното използване на националните подразделения на ЕФП през първоначалния срок.

82.      В съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че коригираната методика за изчисляване позволява да се съпоставят рисковите фактори за изчисляване на вноските с използването на тези вноски в случай на преструктуриране. Всъщност, тъй като в началото на първоначалния срок националните подразделения в рамките на ЕФП са били предоставяни с приоритет, тази методология би довела до това, че ефективният капацитет за финансиране на дадено преструктуриране ще зависи от съответното национално подразделение, чийто размер и финансов капацитет могат значително да се различават между участващите държави членки. Без тази корекция институциите щели да внасят вноски в ЕФП така, сякаш те вече изцяло са пригодени за взаимно използване, докато достъпът до средствата в случай на преструктуриране до голяма степен зависи от размера на съответните им национални подразделения.

83.      Следователно член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 нито допълвал, нито изменял Регламента за ЕМП, а предоставял единствено допълнителни уточнения относно прилагането на методологията за изчисляване на предварителните вноски, предвидена в член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП.

84.      Накрая, ЕСП добавя, че Общият съд неправилно не е взел предвид преходния характер на коригираната методика за изчисляване, която се е прилагала само в периода 2016—2022 г. В решението си от 20 декември 2023 г., Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП(59) обаче Общият съд е потвърдил във връзка с делегиран акт на Комисията, че преходните разпоредби не водят до промяна на основния акт, а определят начина, по който този акт трябва да се прилага. Тези принципи би следвало да се приложат в настоящия случай.

85.      Парламентът твърди, че разглеждането на първите две условия относно спазването на пределите на изпълнителните правомощия, посочени в решение Fenix International, доказва, че и третото от тези условия е изпълнено. Във връзка с това той изтъква доводи, сходни с изложените от Съвета.

86.      Според Комисията от Регламента за ЕМП следва, че с последния се предвижда прилагането освен на собствените му разпоредби, и на разпоредбите на ДВПБ, като подчертава основното значение на междуправителственото споразумение. Член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 имал за цел да изясни връзката и взаимодействието между националния компонент на предварителните вноски, чието изчисляване е предвидено в ДВПБ, и компонента, свързан с взаимното използване на тези вноски, чието изчисляване е предвидено в Регламента за ЕМП. Посоченият член отчитал постепенното премахване на компонента на вноските, изчислени на национално равнище съгласно това споразумение, и последващото постепенно увеличаване на компонента на вноските, изчислени в рамките на банковия съюз, като същевременно се прилагала същата методика за коригиране спрямо рисковия профил, а именно тази от Делегиран регламент 2015/63.

2.      Доводи на кредитните институции

87.      Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank изтъкват, че оплакванията на Съвета, че Общият съд не е разгледал първите две условия относно спазването на пределите на изпълнителните правомощия, посочени в решение Fenix International, са неотносими. Понеже трите условия са кумулативни, било достатъчно да се посочи неспазването на едно от тях, какъвто е настоящият случай, като в подадената пред Общия съд жалба за отмяна е било изтъкнато единствено условието приетите изпълнителни мерки да не променят или допълват Регламента за ЕМП.

88.      От това следвало, че доводите на жалбоподателите, в които се посочват причините, поради които коригираната методика за изчисляване е необходима и съобразена с основните общи цели на този регламент, не са от определящо значение. В това отношение, като признават, че задачата на Съвета може да се състои в приемането на разпоредби, целящи да се избегне неравнопоставеност между структурите на банковия сектор, Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank считат, че от доводите на жалбоподателите не следва ясно какви нарушения на равнопоставеността са били избегнати чрез коригираната методика за изчисляване и че във всеки случай Съветът не би могъл да превишава изпълнителните си правомощия при изпълнението на тази задача.

89.      Относно предполагаемата взаимозависимост между член 70 от Регламента за ЕМП и член 103 от ДВПБ Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank твърдят, че само параграф 7 от последната разпоредба е посочен в член 70 от този регламент. Следователно законодателят на Съюза изрично е включил някои елементи от ДВПБ в Регламента за ЕМП, а именно необходимостта при изчисляването на вноските да се вземат предвид определените в ДВПБ показатели за риск. Той обаче не е предвидил прилагането на цялата методика за изчисляване на ДВПБ, нито постепенното преминаване от изчисляването въз основа на ДВПБ към изчисляването въз основа на този регламент.

90.      Освен това съществува разлика между взаимното използване на националните подразделения на ЕФП и условията за неговото използване, предвидени в междуправителственото споразумение, както и в членове 67 и 77 от Регламента за ЕМП, от една страна, и коригирането на методологията за изчисляване на предварителните вноски, така че тя да съответства на темпа на взаимното използване на националните подразделения на ЕФП през първоначалния срок, от друга страна, което не е било посочено от законодателя на Съюза. Нито разпоредбите, които Съветът е трябвало да приложи, а именно член 70, параграфи 1—3 от този регламент, нито правната норма, с която му се предоставят изпълнителни правомощия, а именно член 70, параграф 7 от същия регламент, обаче препращат към това споразумение. От посоченото споразумение също така не следвало, че прехвърлените вноски трябва да се изчисляват съгласно комбинирана методология за изчисляване, която се основава на ДВПБ и на този регламент.

91.      Накрая, Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank оспорват релевантността на решението от 20 декември 2023 г., Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП(60), тъй като според тях става дума не за регламент за изпълнение, а за делегиран регламент, при който съгласно член 290, параграф 1 от ДФЕС Комисията има правомощието да допълва или изменя определени несъществени елементи от основния законодателен акт.

92.      В съдебното заседание Bundesverband deutscher Banken по същество твърди, че коригираната методика за изчисляване не е нито съвместима с общите цели на Регламента за ЕМП, нито е необходима за целите на изчисляването на вноските на институциите в зависимост от техния рисков профил в съответствие с принципа на пропорционалност. Посочената кредитна институция по същество добавя, че от политическата цел, която се следва с въвеждането на такава методика за изчисляване, ясно се вижда, че Съветът е надхвърлил предвидените в член 70, параграф 7 от този регламент предели.

3.      Съображения

93.      Най-напред, следва да се отбележи, че както правилно посочва Общият съд в точка 53 от обжалваните съдебни решения, макар в член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП, с който на Съвета се предоставя изпълнително правомощие, да се посочват условията за прилагане на параграфи 1—3 от тази разпоредба, член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 няма за цел да определи условията за прилагане на член 70, параграф 3 от Регламента за ЕМП, който се отнася до неотменимите ангажименти за плащане. Следователно посоченият параграф 3 не е релевантен в разглеждания случай, поради което настоящата проверка ще се съсредоточи върху съответното предоставено на Съвета изпълнително правомощие съгласно член 70, параграф 7 от този регламент в частта, в която препраща към параграфи 1 и 2 от същия член.

94.      В рамките на настоящия анализ ще разгледам, първо, оплакванията на жалбоподателите от грешки на Общия съд при прилагане на правото, тъй като последният не е разгледал по структуриран начин дали в случая са изпълнени първите две условия относно пределите на изпълнителните правомощия, установени в практиката на Съда. На второ място, ще се спра на оплакванията от грешки при прилагане на правото, които Общият съд е допуснал, когато е приел, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 променя предвидената в член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП методология за изчисляване на вноските.

а)      По разглеждането на кумулативните условия

95.      Следва да се отбележи, че съгласно практиката на Съда, по същество припомнена от Общия съд в точка 49 от обжалваните съдебни решения, когато на Съвета са предоставени изпълнителни правомощия на основание член 291, параграф 2 ДФЕС, той следва да уточни съдържанието на съответния законодателен акт, за да гарантира, че същият се изпълнява при еднакви условия във всички държави членки. Съответно разпоредбите на приетия от Съвета изпълнителен акт трябва, от една страна, да са съобразени с основните общи цели, преследвани със законодателния акт, който тези разпоредби следва да уточняват, и от друга страна, да са необходими или полезни за еднаквото му прилагане, без да го допълват или изменят, дори не и несъществените му елементи(61). Следователно спазването на пределите на изпълнителните правомощия зависи от едновременното изпълнение на три кумулативни условия.

96.      В случая, след като припомня в точка 52 от обжалваните съдебни решения изискванията, изведени от решение Fenix International, Общият съд ограничава проверката си до въпроса дали член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 отговаря на условието да не допълва или изменя Регламента за ЕМП.

97.      Според мен този анализ не е опорочен от грешки при прилагане на правото.

98.      Всъщност, макар по делата, приключили с решения от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия(62) и Fenix International, Съдът да е проверил дали въпросните разпоредби отговарят на трите условия относно пределите на изпълнителните правомощия, налага се изводът, че направеният от него структуриран анализ има за цел да отхвърли доводите, че случаят не е такъв, така че Съветът не е превишил предоставените му изпълнителни правомощия. Тази практика на Съда обаче не позволява да се заключи, че съдилищата на Съюза са длъжни да разглеждат тези три условия в определен ред, нито че е необходимо да се разглеждат всички условия, когато едно от тях не е изпълнено. Всъщност, доколкото тези три условия трябва да бъдат изпълнени кумулативно — което страните не оспорват — фактът, че едно от тях не е изпълнено, е достатъчен, за да се приеме, че Съветът е превишил изпълнителното правомощие, което му е предоставено на основание член 291, параграф 2 ДФЕС(63).

99.      Освен това в съдебното заседание Съдът признава, че не може да се твърди, че спазването на първите две условия автоматично води до спазване на третото. Поради това, дори да се приеме, че член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 е необходим или полезен за прилагането на Регламента за ЕМП и дори че спазва основните общи цели на този регламент, това не променя факта, че доколкото не е изпълнено условието относно забраната за допълване или изменение на съдържанието на Регламента за ЕМП, пределите на изпълнителните правомощия не са спазени.

100. Ето защо според мен Общият съд не е допуснал грешка, като е разгледал само условието член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 да не допълва или изменя Регламента за ЕМП, без предварително да е проверил доводите, с които институциите на Съюза целят да докажат, че тази разпоредба е съобразена с основните общи цели на посочения регламент и е необходима или полезна, за да се улесни еднаквото му прилагане.

101. Въз основа на това при посочената проверка Общият съд е стигнал до извода, че понеже това условие не е изпълнено, той не следва да разгледа другите две условия относно пределите на изпълнителните правомощия, поради което е отхвърлил като неоснователни доводите на Съвета в това отношение.

б)      По спазването от член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 на забраната за допълване или изменение на съдържанието на Регламента за ЕМП

102. За разлика от делегираното правомощие, което законодателят на Съюза може да предостави на Комисията със законодателен акт съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС, за да ѝ позволи да приеме правила, които допълват или изменят несъществени елементи на акта(64), изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията или на Съвета съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС, по същество включват правомощието им да приемат мерки, които са необходими или полезни за еднаквото прилагане на разпоредбите на законодателния акт, на основание на който са приети, и които само уточняват съдържанието му, като се съобразяват с основните общи цели, преследвани с този акт, без да изменят или допълват неговите съществени или пък несъществени елементи(65), и при условие че така приетите мерки за изпълнение не противоречат на посочения законодателен акт(66).

103. По-специално Съдът е приел, че изпълнителната мярка просто уточнява разпоредбите на съответния законодателен акт, когато цели единствено да изясни по принцип или за някои особени случаи обхвата на тези разпоредби или да определи реда и условията за прилагането им, стига обаче така да избягва всякакво противоречие що се отнася до целите на посочените разпоредби и по никакъв начин да не променя нормативното съдържание или приложното поле на този акт(67).

104. В случая припомням, че Парламентът и Съветът са предоставили на последния, съгласно самия текст на член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП, правомощието в рамките на делегираните актове, посочени в параграф 6 от тази разпоредба, да приема актове за изпълнение с цел определяне на условията за прилагане на параграфи 1 и 2 от посочената разпоредба, по-специално по отношение на прилагането на методологията за изчисляване на индивидуалните вноски и практическите условия за прилагането към институциите на рисковите фактори, определени в делегираните актове. Именно въз основа на това изпълнително правомощие Съветът приема Регламент за изпълнение 2015/81, чийто член 8, параграф 1 се обсъжда тук.

105. Налага се изводът, че член 70, параграф 1 от Регламента за ЕМП предвижда, че индивидуалната вноска на всяка институция се набира най-малко веднъж годишно и се изчислява пропорционално на сумата на нетните ѝ задължения по отношение на съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки. Параграф 2, втора алинея, букви а) и б) от тази разпоредба гласят, че всяка година изчисляването на вноските за отделните институции се основава, от една страна, на фиксирана вноска, която се изчислява пропорционално въз основа на сумата на нетните задължения на институцията спрямо общите нетни задължения на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки, и от друга страна, на коригираната спрямо риска вноска, която се основава на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от ДВПБ, която взема предвид принципа на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки.

106. Уместно е да се уточни, че макар фиксираната вноска и коригираната спрямо риска вноска да могат да се разглеждат като два отделни компонента за изчисляването на годишните вноски, те са тясно свързани. Всъщност за институции като засегнатите от настоящите дела, коригираната спрямо риска вноска се изчислява, като се вземе предвид размерът на фиксираната вноска на всяка институция, и като тя се коригира в зависимост от рисковия профил на посочената институция(68). Коригирането на вноската в зависимост от рисковия профил на дадена институция се основава на сравнение на излагането на тази институция на относимите рискови фактори спрямо това на останалите засегнати институции(69).

107. От текста на член 70, параграф 2, втора алинея, буква а) от Регламента за ЕМП следва, че всяка година фиксираната вноска, която служи за определяне на сумата на коригираната спрямо риска вноска, се изчислява пропорционално въз основа на сумата на нетните задължения на съответната институция, спрямо съвкупните нетни задължения на всички институции, лицензирани „на територията на участващите държави членки“. Също така при изчисляването на индивидуалните вноски в параграф 1 от тази разпоредба се посочват съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции „на териториите на всички участващи държави членки“.

108. Следователно, както Общият съд по същество посочва в точки 61 и 62 от обжалваните съдебни решения и в съответствие с текста на член 70, параграфи 1 и 2 от този регламент съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки, представляват подходящата база данни, която следва да се вземе предвид при определянето на сумата на фиксираната вноска, която ще послужи като основа за изчисляване на коригираната спрямо риска вноска. Всъщност в тези разпоредби не се прави никакво разграничение между методологията за изчисляване, която ще се прилага по време на първоначалния срок или след него.

109. Следователно в член 70, параграфи 1 и 2 от този регламент не се посочва изрично фактът, че за целите на изчисляването на намаляващия процент на вноските през първоначалния срок следва да се вземат предвид данните за банковите институции, събрани на национална база, съгласно член 103, параграф 2 от ДВПБ. От това стигам до извода, че текстът на тази разпоредба не позволява изрично да се приеме, че посочената в нея методология за изчисляване на предварителните вноски може да се разглежда като включваща частично и временно база данни, различна от базата на Съюза.

110. Въпреки това се налага изводът, че в коригираната методика за изчисляване се предвижда част от предварителните вноски да се изчисляват на национална база, както посочва Общият съд в точки 58—60, както и в точки 63—65 от обжалваните съдебни решения. Така в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 се предвижда, че за всяка година от първоначалния срок намаляващата част на годишните вноски се изчислява в съответствие с член 103 от ДВПБ и член 4 от Делегиран регламент 2015/63, а по-специално като се вземат предвид съвкупните нетни задължения на всички институции, лицензирани на територията на съответната участваща държава членка (т.е. на национална база), докато нарастващата част от вноските се изчислява в съответствие с членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП и член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, а по-специално като се вземат предвид съвкупните нетни задължения на всички лицензирани институции на териториите на всички участващи държави членки (т.е. на база на Съюза). Следователно съгласно коригираната методика за изчисляване данните, които се вземат предвид при изчисляването на част от вноските се събират на национална база, докато за другата част те се събират на база на Съюза. По този начин Съветът съществено се отклонява от конкретния текст на член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП.

111. Жалбоподателите обаче по същество считат, че намаляващото отчитане на данните, събирани на национална база, както е посочено в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, е надлежно обосновано от Регламента за ЕМП, доколкото съществувала взаимозависимост между член 70 от този регламент и член 103 от ДВПБ и Делегиран регламент 2015/63. По-конкретно рисковият профил на институциите и по-специално показателите за риск като „финансовото състояние на институцията“ и „значението на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза“, посочени в член 103, параграф 7, букви в) и ж) от ДВПБ, може да бъде засегнат от постепенното взаимно използване на националните подразделения в случай, че се използва ЕФП, както е предвидено в междуправителственото споразумение. Този контекст би следвало да се вземе предвид адекватно, за да се спази принципът на пропорционалност и да не се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки, както е предвидено в член 70, параграф 2, буква б) от Регламента за ЕМП. Коригираната методика за изчисляване отговаряла на всички тези цели, което ставало изрично ясно от съображения 14 и 15 от Регламент за изпълнение 2015/81.

112. Доколкото тези доводи се тълкуват в смисъл, че коригираната методика за изчисляване е необходима за прилагането на Регламента за ЕМП и се съобразява с основните общи цели на този регламент, припомням, че какво е видно от точка 99 от настоящите заключения, такава констатация не може да даде на Съвета право да пренебрегне забраната за допълване или изменение на съдържанието на този регламент.

113. За сметка на това, ако с тези доводи се твърди, че направеното с член 70 от същия регламент препращане към посочените в член 103, параграф 7 от ДВПБ и Делегиран регламент 2015/63 показатели за риск, както и позоваването на принципа на пропорционалност и на неравнопоставеността между структурите на банковия сектор, която следва да се избягва, включва възможността да се вземат предвид на данни, събрани на национална база за изчисляването на предварителните вноски, смятам, че това трябва най-малкото да става ясно от текста на Регламента за ЕМП, който е основният законодателен акт(70).

114. В това отношение, първо, се налага изводът, че член 70, параграф 2, буква б) от този регламент предвижда, че коригирана спрямо риска вноска се основава на критериите, определени в член 103, параграф 7 от ДВПБ. Също така член 70, параграф 7 от този регламент, като препраща към параграф 6 от същата разпоредба, предвиждаща прилагането на „делегираните актове, в които се уточнява понятието за коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите, приети от Комисията“, установява изрична връзка с член 103, параграф 7 от ДВПБ, както и с Делегиран регламент 2015/63. Следователно наистина съществуват някои сходства между методологията за изчисляване на индивидуалните вноски, въведена с Регламента за ЕМП, и въведената с ДВПБ.

115. Всъщност всяка една от тези методологии за изчисляване взема като отправна точка нетните задължения на съответната институция и изисква да бъде коригирана фиксирана вноска по смисъла на Регламента за ЕМП(71), или основна годишна вноска по смисъла на ДВПБ(72), спрямо рисковия профил на тази институция. За тази цел следва да се вземат предвид показателите за риск, посочени в член 103, параграф 7 от ДВПБ, и да се приложи подходящата методика за корекция, така както тя е уточнена в Делегиран регламент 2015/63.

116. Така в член 103, параграф 7 от ДВПБ се посочват осемте елемента, които Комисията трябва да вземе предвид, когато приема делегиран акт с цел уточняване на понятието „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите“, а в Делегиран регламент 2015/63 се посочват и прилагат конкретно принципите, които трябва да бъдат спазени в рамките на тази корекция. С последно посочения регламент се въвежда конкретна методология на изчисляване, която по-конкретно се използва, за да се определи размерът на предварителните вноски на институциите в зависимост от техния рисков профил, описват се подробно различните стъпки на тази методология за изчисляване и се посочват математическите формули, които трябва да се прилагат от ЕСП или от националните органи за преструктуриране(73). Следователно посоченият регламент има за цел да гарантира хармонизирано тълкуване на критериите в член 103, параграф 7 от ДВПБ, така че показателите за риск на институциите за целите на изчисляване на индивидуалните вноски да се определят по сходен начин в целия Съюз, както в рамките на въведената с ДВПБ система, така и в системата, въведена с Регламента за ЕМП(74).

117. За сметка на това, двете методологии за изчисляване се различават по отношение на базата данни, която следва да се вземе предвид при определянето на годишните вноски. За разлика от базата данни, която представлява същността на посочената в ДВПБ методология за изчисляване и която се състои изключително от събрани на национална база данни за банковите институции, в член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП е изрично посочена единствено базата на Съюза.

118. Както Общият съд е отбелязал в точка 75 от обжалваните съдебни решения, в член 103, параграф 7 от ДВПБ — единствената разпоредба на тази директива, която изрично е посочена в член 70 от този регламент — изобщо не се споменава националната база данни, представляваща същността на методологията за изчисляване на вноските, установена в член 103, параграф 2 от тази директива. Също така от Делегиран регламент 2015/63 не следва, че ЕСП, когато действа в качеството си на орган за преструктуриране в рамките на Регламента за ЕМП, трябва при изчисляването на променливия процент от предварителните вноски да се основава на такава национална база данни. Освен това, макар в съображение 109 от този регламент да се уточнява, че „[с] цел да се гарантира справедливо изчисляване на вноските и да се насърчи възприемането на по-малко рисков стопански модел вноските към [ЕФП] следва да отразяват степента на риска, поеман от кредитната институция, в съответствие с [ДВПБ] и делегираните актове, приети съгласно посочената директива“(75), в него все пак не се установява необходимостта да се изчислява намаляваща част от вноските, като се вземат предвид данни, събрани на национална база.

119. Още по-озадачен съм от довода, че препращането в член 70 от Регламента за ЕМП към член 103, алинея 7 от ДВПБ и към Делегиран регламент 2015/63 е предоставило на Съвета правомощие да приеме коригираната методика за изчисляване, тъй като такъв довод придава на член 70 от Регламента за ЕМП двоен смисъл, който ми се струва спорен.

120. Всъщност, от една страна, според жалбоподателите член 70 от този регламент трябва да се разбира в смисъл, че имплицитно се взема предвид нарастващият процент данни, събрани на база на Съюза, и намаляващият процент данни, събрани на национална база. От друга страна обаче, съгласно самия текст на Регламент за изпълнение 2015/81 този член следва да се разбира в смисъл, че препраща към методология за изчисляване, при която се вземат предвид само данни, събрани на база на Съюза. Така в член 8, параграф 1, букви а)—з) от този регламент се определя, че нарастващият процент от годишните вноски ще се изчислява „в съответствие с членове 69 и 70 от Регламента [за ЕМП] и член 4 [от посочения регламент за изпълнение]“, и че „през осмата година от първоначалния срок […] институции[те] внасят 100 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с членове 69 и 70 от Регламента [за ЕМП] и член 4 [от същия регламент за изпълнение]“. Съгласно текста на посочения член 4 обаче методологията за изчисляване трябва да бъде в съответствие с член 70 от Регламента за ЕМП и „методиката, определена в Делегиран регламент [2015/63]“(76). Всички страни са тълкували тези разпоредби в смисъл, че в нарастваща пропорция през първоначалния срок до достигане на 100 % през последната му година единствено данните, събрани на база на Съюза, служат като основа за изчисляване на годишните вноски. От гореизложеното следва, на първо място, че просто препращане към Делегиран регламент 2015/63 не може да се разбира в смисъл, че имплицитно се предполага препращане към методиката за изчисляване на ДВПБ и към използването на данни, събрани на национална база, и на второ място, че методологията за изчисляване, установена в член 70 от Регламента за ЕМП, предвижда само използването на данните за лицензираните институции, събрани на база на Съюза.

121. Според мен същото се отнася и за довода на жалбоподателите, че отчитането на посочените в член 103, параграф 7, букви в) и ж) от ДВПБ показатели за риск предполага вноските на институциите да се изчисляват по методология, която — все по-малко — взема предвид данните за лицензираните институции, събрани на национална база. Доколкото тези показатели за риск се вземат предвид и при определянето на рисковия профил на институциите, както и при изчисляването на тяхната коригирана спрямо риска вноска, основаващо се изцяло на база на Съюза, от Регламента за ЕМП не следва, че препращането към тази разпоредба от ДВПБ означава постепенно преминаване от методология за изчисляване на национална база към методология за изчисляване на база на Съюза.

122. Второ, що се отнася до довода на жалбоподателите, че целта на Регламента за ЕМП е да се осигури съгласуваност между приходите на ЕФП под формата на годишни вноски и постепенното взаимно използване на националните подразделения в случай, че се използва ЕФП, както е предвидено в междуправителственото споразумение, смятам, както по същество Общият съд е посочил в точка 79 от обжалваните съдебни решения, че в това споразумение по никакъв начин не се разглежда въпросът за методологията за изчисляване, която трябва да се следва при събиране на индивидуалните вноски(77). Същото важи и за Регламента за ЕМП, който не съдържа изрични указания относно това дали събирането на индивидуалните вноски трябва да следва темпа на взаимното използване на националните подразделения на ЕФП в случай, че последният бъде използван. Член 67, параграфи 1 и 4 и член 77 от Регламента за ЕМП единствено препращат съответно към правилата на посоченото споразумение относно прехвърлянето на средства и използването на ЕФП в рамките на режима на преструктуриране(78). Следователно връзката, която съществува между изчисляването на вноските през първоначалния срок и постепенното взаимно използване на подразделенията в рамките на ЕФП, не следва достатъчно ясно от този регламент.

123. Освен това отбелязвам, че темпът на постепенно увеличаване на вноските, изчислени като се взема предвид базата на Съюза, заедно с постепенното премахване на вноските, изчислени като се взема предвид националната база, установена с коригираната методика за изчисляване, не следва точно темпа на взаимно използване на националните подразделения на ЕФП, въведен с междуправителственото споразумение. Всъщност, както Съветът потвърждава в съдебното заседание, процентът на вноските, изчислени въз основа на националната база, не съвпада точно с процентите на средства, неподлежащи на взаимно използване, в рамките на националните подразделения, които могат да се използват в рамките на режим на преструктуриране(79). Това несъответствие се отразява върху всички години от първоначалния срок и според мен поставя под въпрос довода, че коригираната методика за изчисляване гарантира, че ефективният капацитет за финансиране на дадено преструктуриране от националните подразделения е свързан с получените вноски, като се взема предвид националната база.

124. От гореизложеното следва, че не може все пак да се твърди, че необходимостта да се вземе предвид принципът на пропорционалност, без да се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор на държавите членки, посочен в член 70, параграф 2, буква б) от Регламента за ЕМП, обхваща имплицитно методологията за изчисляване, основана на постепенно увеличаване на вноските, изчислени предвид базата на Съюза, заедно с постепенно премахване на вноските, изчислени предвид националната база. Всъщност според мен на понятието „пропорционалност“ или на необходимостта да не се създава неравнопоставеност между структурите на банковия сектор не би трябвало да се придава значение, при което се изключват съображенията, произтичащи от самия текст на този регламент.

125. Добавям, че противно на поддържаното от Съвета в писмените му изявления пред Съда, от становището на правната му служба не следва, че според нея член 7, параграф 1 от предложението за регламент за изпълнение, превърнал се в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, е напълно съвместим с предвиденото в Регламента за ЕМП предоставяне на правомощия. След като разглежда изложените мотиви в съображения 13 и 14 от предложението за регламент за изпълнение, свързани с необходимостта от избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор, правната служба стига до извода, че нито един елемент от съставения текст на предложението за регламент за изпълнение не позволява да се заключи, че коригираната методика за изчисляване е съвместима с правилата и общите принципи, посочени в член 70, параграфи 1 и 2 от Регламента за ЕМП, и че трябва да се предостави достатъчно достоверно обяснение, за да се установи реална връзка между тази методика и рисковите фактори. Освен това становището на правната служба на Съвета не е имало за цел да се произнесе по правдоподобността на подобна обосновка(80).

126. Несъмнено предложението за регламент за изпълнение впоследствие е изменено, включително съображения 13 и 14, които са повлияни от становището на правната служба на Съвета. Във всеки случай това не променя факта, че по-подробните обяснения, посочени в съображения 13—15 от Регламент за изпълнение 2015/81, които се отнасят до спазването на принципа на пропорционалност, необходимостта от избягване на неравнопоставеност между структурите на банковия сектор и ползата от това да се гарантира съответствие на вноските в зависимост от рисковия профил с предвиденото използване на неподлежащи на взаимно използване средства от националните подразделения, не намират ясно основание в Регламента за ЕМП, който е основният законодателен акт, както става ясно от точки 114—123 от настоящото заключение.

127. Ако целта на коригираната методика за изчисляване е да се гарантира, че вноските, които някои институции трябва да предоставят в рамките на Единния механизъм за преструктуриране, не надвишават значително сумата, която те би трябвало да платят в рамките на въведения с ДВПБ механизъм(81), това не следва по ясен начин от посочения акт. Освен това е също толкова възможно, както твърдят Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, коригираната методика за изчисляване да доведе за други институции до размери на вноските, по-високи от тези, които те биха платили въз основа на методология за изчисляване, при която се взема предвид изключително базата данни на Съюза.

128. Следователно, както правилно посочва Общият съд в точки 71 и 72 и в точки 78 и 79 от обжалваните съдебни решения, с предоставените му посредством Регламента за ЕМП изпълнителни правомощия Съветът не е имал право да се отклонява от изрично предвидената методология за изчисляване в член 70, параграфи 1 и 2 от този регламент, където се посочва единствено съпоставянето на данните на всяка институция, взета отделно, с данните, събрани на база на Съюза, и да изменя самата същност на методологията за изчисляване.

129. Безспорно, както посочва генерален адвокат Rantos в заключението си по дело Fenix International, разграничението между „допълва или изменя“ и „уточнява“ даден законодателен акт не винаги е очевидно(82). Освен това може да се твърди, че независимо от вида на мерките за изпълнение, те винаги „добавят“ нещо към основния законодателен акт, по-конкретно когато самата специфика на единните условия за прилагане добавя един или друг елемент към разпоредбата за оправомощаване на този законодателен акт(83).

130. Както обаче посочва генерален адвокат Jääskinen в заключението си по дело Обединено кралство/Парламент и Съвет, като цитира философа Stefan Körner, „наличието на гранични случаи не предполага липсата на ясни положителни или отрицателни такива“(84). Според мен обаче, правна уредба, приета в рамките на изпълнително правомощие, трябва поне да е съобразена с недвусмисления текст на общото правило, установено от основния законодателен акт.

131. Преходният характер на коригирана методика за изчисляване не може да опровергае този извод(85).

132. Ето защо считам, че Общият съд не е допуснал грешка, като е приел в точка 85 от обжалваните съдебни решения, че въведената с член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 коригирана методика за изчисляване променя нормативното съдържание на Регламента за ЕМП, така че Съветът е превишил изпълнителните си правомощия, предоставени му с член 70, параграф 7 от този регламент(86).

133. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отхвърли изцяло второто основание по същество.

В.      По третото основание

1.      Доводи на ЕСП и на институциите на Съюза

134. Жалбоподателите по същество твърдят, че в точки 114—122 от обжалваните съдебни решения Общият съд е допуснал многобройни грешки при прилагане на правото, като е приел, че горната граница от 12,5 % трябва да се прилага при всички обстоятелства през целия първоначален срок, в ущърб на целта за достигане на целевото равнище, и като е изискал от ЕСП съзнателно и значително да завиши оценката си на това целево равнище. Тълкуването на Общият съд на връзката между член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламента за ЕМП противоречало на текста, контекста и целта на тези разпоредби, както и на принципите на добра администрация, правна сигурност и пропорционалност, и превишавало пределите на делегираните правомощия, установени от съдебната практика по дело Meroni/Върховен орган(87). Освен това в съображенията на Общия съд по този въпрос имало многобройни противоречия.

135. Първо, от текста на член 69, параграф 1 от този регламент следвало, че целевото равнище, съответстващо на „най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички лицензирани във всички участващи държави членки кредитни институции“, представлява стриктно минимално изискване. Съдът вече бил постановил, че тази разпоредба определя основната цел, която трябва да бъде постигната в края на първоначалния срок(88).

136. Освен това, за разлика от приетото от Общия съд в точки 118 и 119 от обжалваните съдебни решения, смисълът на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от този регламент не следвал недвусмислено от текста на тази разпоредба. Също така Общият съд сам си противоречал, като е продължил да тълкува тази разпоредба в разрез с този текст. Съгласно текста на тази разпоредба във връзка с член 3, параграф 1, точка 35 от същия регламент посоченото „целево равнище“ представлявало „крайно целево равнище“, което не може да бъде известно със сигурност преди края на първоначалния срок. Следователно правилото за горна граница от 12,5 % би трябвало да се прилага към това крайно целево равнище, а не към „прогнозираното“ целево равнище за всяка година от първоначалния срок, противно на това, което е посочил Общият съд в точка 115 от тези съдебни решения. Спазването на това правило обаче можело да се провери само като средна стойност, на базата на всички събрани вноски след изтичането на този срок, какъвто бил настоящият случай(89).

137. Следователно член 69, параграф 1 и член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламента за ЕМП би следвало да се тълкуват контекстуално и телеологично, за да се постигне баланс между тези разпоредби и да им се придаде полезно действие.

138. Основната цел на член 69, параграф 1 от този регламент, която по-специално следва от обяснителния меморандум към предложението за Регламент за ЕМП, обаче е да се гарантира, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови средства, за да може Единният механизъм за преструктуриране да изпълнява функциите си, като същевременно се запази финансовата стабилност на системата, и че вноските на финансовите институции са пропорционални и предвидими.

139. Освен това индикативният характер на горната граница от 12,5 % произтичал от контекста и целта на член 70, параграф 2, първа и четвърта алинея от Регламента за ЕМП. Така в текста на обяснителния меморандум към предложението за Регламент за ЕМП се посочвало, че годишната вноска на банковия сектор през първоначалния срок, който тогава е определен на десет години, ще представлява годишно „около“ една десета от целевото равнище(90). Следователно горната граница от 12,5 % е била включена в хода на законодателния процес, само за да се вземе предвид първоначалният срок от осем години, като би трябвало да се съгласува с принципа, че вноските трябва да се разпределят възможно най-равномерно, както е посочено в член 69, параграфи 2 и 5 от този регламент и в член 3, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/747(91).

140. Член 69, параграфи 3 и 4 от Регламента за ЕМП, който освен това се отнасял до особени обстоятелства, при които може да се наложи ЕСП съответно да удължи първоначалния срок или да събира нови вноски след този период, не позволявал и да се приеме, че горната граница от 12,5 % трябва да се прилага стриктно за всяка година от този срок, нито че системата би допуснала целевото равнище да не бъде достигнато в края на първоначалния срок.

141. ЕСП добавя, че от контекстуална гледна точка законодателят на Съюза не е имал намерение да му позволи да събира повече вноски от необходимото, за разлика от системата, въведена в рамките на ДВПБ, при която държавите членки изрично са получили правото да определят целеви равнища, чийто размер надхвърля „поне 1 % от размера на гарантираните депозити“(92). ЕСП не би могъл, само за да спази горната граница от 12,5 %, преднамерено да въведе целево равнище, което да е неестествено по-високо от целевото равнище, произтичащо от точното представяне на фактите и наличните икономически оценки по време на прогнозите, за разлика от това, което Общият съд впрочем е посочил като изискване в точки 125—127 от обжалваните съдебни решения.

142. Освен това такова изискване за завишаване на оценката на целевото равнище би нарушило принципа на добра администрация, заложен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципите на правна сигурност и пропорционалност. Подобно изискване би нарушило и пределите на делегирането на правомощия на агенция на Съюза, установени с решение Meroni/Върховен орган(93). Всъщност, да се позволи на ЕСП да определя целевото равнище като свободно избран процент, надвишаващ 1 % от размера на гарантираните депозити, би нарушило правомощията на законодателя да определя необходимата и пропорционална сума за гарантиране на ефективно и достатъчно финансиране на ЕФП и би прехвърлило основно върху ЕСП отговорността за определяне на подходящото крайно целево равнище, като по този начин на ЕСП биха се предоставили истински политически дискреционни правомощия.

143. Накрая, съображенията на Общия съд били противоречиви, доколкото, от една страна, в точка 114 от обжалваните съдебни решения се посочвало, че е важно ЕСП да прави „възможно най-точна прогноза за крайното целево равнище с оглед на наличните данни към момента на извършването ѝ“, и от друга страна, в точки 125 и 126 от тези съдебни решения се посочвало, че ЕСП е длъжен „да прецени въз основа на консервативни прогнози развитието на размера на гарантираните депозити, така че да се достигне посоченото целево равнище при спазване на горната граница от 12,5 %“, което предполагало завишаване на оценката на целевото равнище, без наличните данни да обосновават това.

144. В заключение ЕСП изтъква, че справедливият баланс между член 69, параграфи 1 и 2, както и член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП би могъл да се запази, само ако се приеме, че горната граница от 12,5 % не е абсолютен праг, а трябва да се прилага по начин, съвместим с правилото за възможно най-равномерно разпределение на вноските през първоначалния срок и с основната цел в края на този срок да се достигне крайното целево равнище. Постигането на тази цел обаче би било практически невъзможно, ако ЕСП трябва да прилага стриктно тази горна граница. Следователно в точки 123—126 от тези съдебни решения Общият съд също неправилно е приел, че е възможно да се процедира по този начин. Такъв анализ се основавал на погрешни критерии за контрол и не вземал предвид фактическите и правните обстоятелства към момента на приемане на решението на ЕСП за 2022 г., а именно по време на периода за плащане на вноски за 2022 г.

145. Парламентът счита, че макар Общият съд правилно да е приел в точка 123 от същите съдебни решения, че не е невъзможно да се постигне баланс между целта за достигане на целевото равнище с правилото за горна граница от 12,5 % и изискването годишните вноски да се разпределят възможно най-равномерно, както следва от буквалното тълкуване на членове 69 и 70 от Регламента за ЕМП, в точки 114—116 от тези съдебни решения Общият съд обаче се е отклонил от това тълкуване, като е приел, че горната граница се отнася до прогнозираното крайно целево равнище, а не до крайното целево равнище, известно в края на първоначалния срок. Подобна грешка би довела до това да се изисква от ЕСП да завишава оценката на размера на целевото равнище, което не следва нито от текста, нито от целта на тази регламент и не би позволило да се спази изискването за равномерно разпределение на годишните вноски. Останалата част от доводите на Парламента по същество съвпадат с тези на ЕСП и на Съвета. Същото важи и за Комисията, която счита, че съгласно съображенията на Общия съд годишното целево равнище е определящ елемент, в ущърб на крайното целево равнище, известно в края на първоначалния срок, като по този начин се обръща редът на финансовите цели, които трябва да бъдат постигнати.

2.      Доводи на кредитните институции 

146. Hypo Vorarlberg Bank, подкрепена от Österreichischer Sparkassenverband и Volkskreditbank, от една страна, твърдят че както от текста на член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП, така и от законодателната процедура ясно следва, че горната граница от 12,5 %, посочена на два пъти като задължителна, трябва да бъде спазвана при всички обстоятелства през целия първоначалния срок, като тази горна граница е установена с цел да се защитят финансовите институции от събирането на прекомерно големи вноски и да не се възпрепятства необосновано икономическото функциониране на банковия сектор. От друга страна, не би могло да се изведе императивно предимство на целевото равнище, установено в член 69, параграф 1 от този регламент, тъй като тази разпоредба е от същия ранг като член 70 от посочения регламент. Според тях оплакването, че Общият съд е изискал от ЕСП съзнателно да завиши оценката на целевото равнище, произтича от неправилно тълкуване на обжалваните съдебни решения, тъй като Общият съд е посочил единствено, че ЕСП е обвързан от консервативните прогнози за развитието на гарантираните депозити. Тези изисквания не си противоречали и изключвали каквото и да било завишаване на оценката.

3.      Съображения

147. За да се избегне повторение, препращам към точки 45—106 от заключението, което представям днес по дела C‑454/24 P, ЕСП/Dexia и C‑705/24 P, ЕСП/BAWAG P.S.K., тъй като точки 95—133 от обжалваните съдебни решения са идентични с точки 27—65 от решение от 10 април 2024 г., Dexia/CRU (Предварителни вноски 2022 г.) (T‑411/22, EU:T:2024:216) и доводите на жалбоподателите по същество са едни и същи по всяко от тези дела, в които предлагам на Съда да отхвърли тези доводи като неоснователни.

148. Тъй като нито едно от основанията, изложени от жалбоподателите в подкрепа на жалбите им, не е прието, те трябва да се отхвърлят изцяло.

IX.    По запазването на последиците във времето

А.      Доводи на страните

149. При условията на евентуалност, тъй като възражението е за незаконосъобразност на член 70, параграф 7 от Регламента за ЕМП и се отнася както до Регламент 2015/81, така и до решението на ЕСП за 2022 г., жалбоподателите твърдят, че ще са необходими три последователни процедури, за да се отстранят твърдените нарушения, и на това основание молят Съда да отложи последиците от отмяната на това решение за срок от поне 30 месеца, считано от датата, на която постановените по настоящите спорове съдебни решени влязат в сила.

150. Hypo Vorarlberg Bank твърди, че нито една от страните в първоинстанционното производство не е поискала в случай на отмяна на решението на ЕСП за 2022 г. последиците му да се запазят за период от 30 месеца. Освен това, тъй като ЕСП е поискал от Общия съд последиците на това решение да се запазят за период от шест месеца, считано от датата, на която е влязло в сила решението на Общия съд, последният неправилно е разпоредил такова запазване за период от 12 месеца. Hypo Vorarlberg Bank добавя, че макар съгласно член 264, втора алинея ДФЕС нормалното действие ex tunc на дадена отмяна да може да бъде ограничено, това представлява изключение, което трябва да се тълкува стриктно.

151. От една страна обаче, решението на ЕСП за 2022 г. не е било отменено поради съществени процесуални нарушения, а поради материалноправно нарушение на разпоредба от Регламента за ЕМП. От друга страна, жалбоподателите не биха били изложени на риск за финансовата стабилност или на сериозни отрицателни последици, свързани с незабавната отмяна на същото решение или със запазването на последиците му, за период, по-дълъг от 12 месеца. Такова запазване обаче би довело до сериозни отрицателни последици за банковите институции, които няма да получат нито възстановяване на незаконно събраните суми, нито лихви като обезщетение с фиксиран размер.

152. При условията на евентуалност Hypo Vorarlberg Bank твърди, че най-много би могло да се предвиди само частично запазване на последиците, при което частта от събраните вноски, надхвърляща размера на крайното целево равнище, което е известно в края на първоначалния срок, може да бъде възстановена.

Б.      Съображения

153. Трябва да се отбележи, че ще е необходимо Съдът да се произнесе по това основание само ако — както предлагам — отхвърли жалбите и потвърди отмяната на решението на ЕСП за 2022 г.

154. За да се избегнат повторения, препращам към точки 23—30 от заключението, което представям днес по дело C‑671/24 P, BAWAG P.S.K./ЕСП, тъй като разглежданото в настоящия случай решение на ЕСП за 2022 г. е опорочено от същите нередности като решението на ЕСП, разглеждано в рамките на посоченото дело.

155. Ето защо предлагам на Съда да запази последиците на решението на ЕСП за 2022 г. по отношение на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, в разумен срок, който не може да надвишава 30 месеца, считано от датата на обявяване на съдебните решения, които ще бъдат постановени по дела C‑454/24 P, C‑529/24 P, C‑536/24 P, C‑537/24 P, C‑585/24 P, C‑671/24 P и C‑705/24 P, до влизането в сила на ново решение на ЕСП, с което се определят предварителните вноски в ЕФП на тези институции.

X.      По съдебните разноски

156. От гореизложените съображения следва, че жалбите трябва да бъдат отхвърлени в тяхната цялост. От това следва, че Съдът се произнася по съдебните разноски съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

157. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили съответните дела, те трябва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и съдебните разноски на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank в съответствие с исканията на последните.

158. Съгласно член 140, параграфи 1 и 3 от същия правилник, приложим към производствата по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от него, институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски, а Съдът може да реши, че встъпила страна, различна от посочените в член 140, параграфи 1 и 2, ще понесе направите от нея съдебни разноски. Освен това съгласно 184, параграф 4 от този процедурен правилник, ако встъпила в първоинстанционното производство страна, без да тя самата да е жалбоподател, участва в писмената или устната фаза на производството пред Съда, последният може да реши тя да понесе направените от нея съдебни разноски. Следователно Парламентът и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

159. Също така въз основа на тези разпоредби ЕСП и Съветът следва да понесат направените от тях съдебни разноски съответно по дела C‑529/24 P и C‑585/24 P, както и по дела C‑536/24 P и C‑537/24 P, а Bundesverband deutscher Banken и Fédération bancaire française следва да понесат направените от тях съдебни разноски по всяко едно от тези дела.

 Заключение

160. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да се произнесе, както следва:

1)      Отхвърля жалбите.

2)      Запазва последиците на Решение SRB/ES/2022/18 на Единния съвет за преструктуриране по отношение на Hypo Vorarlberg Bank AG и Volkskreditbank до влизането в сила на нов акт, който да го замени, най-късно в срок от 30 месеца, считано от датата на обявяване на съдебните решения по дела C‑454/24 P, C‑529/24 P, C‑536/24 P, C‑537/24 P, C‑585/24 P, C‑671/24 P и C‑705/24 P.

3)      Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank по дела C‑529/24 P и C‑585/24 P.

4)      Осъжда Единния съвет за преструктуриране да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank по дела C‑536/24 P и C‑537/24 P.

5)      Съветът понася направените от него съдебни разноски по дела C‑536/24 P и C‑537/24 P.

6)      Единният съвет за преструктуриране понася направените от него съдебни разноски по дела C‑529/24 P и C‑585/24 P.

7)      Европейският парламент и Европейската комисия, както и Bundesverband deutscher Banken eV и Fédération bancaire française понасят направените от тях съдебни разноски.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“). „ЕМП“ е съкращението на „Единен механизъм за преструктуриране“).


3      Междуправителствено споразумение относно прехвърлянето и взаимното използване на вноски в ЕФП, подписано в Брюксел на 21 май 2014 г. (наричано по-нататък „междуправителственото споразумение“).


4      Директива на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 173, 2014 г., стр. 190, наричана по-нататък „ДВПБ“). ДВПБ е съкращение на „Bank Recovery and Resolution Directive“.


5      Делегиран регламент на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44).


6      Регламент за изпълнение на Съвета от 19 декември 2014 година за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ОВ L 15, 2015 г., стр. 1).


7      Вж. съображения 1—6 от ДВПБ. Вж. също заключение на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:539, т. 33—51).


8      Вж. съображения 15, 104 и 131, както и член 3 от ДВПБ.


9      Вж. съображения 105—107 и членове 102, 103 и 130 от ДВПБ.


10      Вж. член 102, параграф 1, второ изречение от ДВПБ.


11      Вж. член 103, параграф 2 от ДВПБ.


12      Вж. член 103, параграф 2, втора алинея и член 103, параграф 7 от ДВПБ, както и членове 4 и сл. от Делегиран регламент 2015/63.


13      Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 10 юли 2013 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преобразуването на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преобразуване и Единния фонд за преобразуване на банки, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2013) 520 final] (наричано по-нататък „предложение за Регламент за ЕМП“).


14      Вж. член 4, параграф 1 от Регламента за ЕМП.


15      Вж. съображения 10 и 11 и член 1 от Регламента за ЕМП.


16      Вж. член 76, параграф 1 от Регламента за ЕМП.


17      Вж. член 69, параграф 1 от Регламента за ЕМП. Член 3, параграф 1, точка 35 от този регламент определя целевото равнище като „равнището на налични финансови средства, което трябва да бъде достигнато съгласно член 69, параграф 1“.


18      Вж. член 70, параграф 1 от Регламента за ЕМП.


19      Вж. член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП.


20      Вж. член 70, параграф 6 от Регламента за ЕМП.


21      Вж. член 70, параграф 2 от Регламента за ЕМП. Следва да се отбележи, че този механизъм за преструктуриране до голяма степен се основава на механизма, който националните органи за преструктуриране трябва да въведат в съответствие с ДВПБ, въпреки че с въведения от ДВПБ механизъм не е установена горна граница от 12,5 %.


22      Вж. член 5 от Регламента за ЕМП.


23      Вж. съображение 20 от Регламента за ЕМП, както и съображения 7 и 12, член 1, параграф 1, буква а) и член 3 от междуправителственото споразумение.


24      Вж. съображение 12, член 1 и член 3, параграф 3 от междуправителственото споразумение.


25      Период, за който е посочено, че започва да тече от 1 януари 2016 г. и изтича на датата, на която ЕФП достига целевото равнище, но не по-късно от 8 години след датата на прилагане на междуправителственото споразумение [вж. член 1, параграф 1, буква б) от това споразумение].


26      Вж. съображение 20 и член 1 от Регламента за ЕМП, както и съображение 9, член 1, параграф 1, буква б), членове 4 и 5 от междуправителственото споразумение.


27      Вж. съображения 13—15 и член 4 и член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.


28      79 987 450 580 евро (вж. т. 129 от обжалваните съдебни решения).


29      Вж. съображения 60 и 61 от Решението на ЕСП за 2022 г.


30      14 253 573 821,46 евро (вж. съображение 62 от Решението на ЕСП за 2022 г.).


31      Вж. раздел 6 от Решението на ЕСП за 2022 г.


32      Обжалваните съдебни решения (т. 134—136).


33      Обжалваните съдебни решения (т. 23—42).


34      Обжалваните съдебни решения (т. 45—86).


35      Обжалваните съдебни решения (т. 95—133).


36      Обжалваните съдебни решения (т. 141—146).


37      Жалбоподателите се позовават на решения от 18 януари 2005 г., Комисия/Съвет (C‑257/01, наричано по-нататък „решение Комисия/Съвет“, EU:C:2005:25, т. 53), от 1 март 2016 г., National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, наричано по-нататък „решение National Iranian Oil Company/Съвет“, EU:C:2016:128, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика и т. 64), както и от 28 февруари 2023 г., Fenix International (C‑695/20, наричано по-нататък „решение Fenix International“, EU:C:2023:127, т. 37).


38      Член 10 от Единния европейски акт предвиждаше, че член 145 ЕИО ще бъде допълнен със следните разпоредби:


      „— предоставя на Комисията, за актовете, които Съветът приема, правомощия за прилагане на правилата, които Съветът определя. Съветът може да наложи определени изисквания по отношение на упражняването на тези правомощия. Освен това, в определени случаи, Съветът може да си запази правото самият той да упражнява пряко правомощията за прилагане. Условията и реда, посочени по-горе, трябва да са в съответствие с принципите и правилата, които следва да бъдат предварително определени от Съвета, който действа с единодушие по предложение на Комисията и след получаване на становището на Европейския парламент“ (курсивът е мой).


39      Вж. заключение на генерален адвокат Léger по дело Комисия/Съвет (C‑257/01, EU:C:2004:226, т. 52).


40      Вж. решения от 24 октомври 1989 г., Комисия/Съвет (16/88, EU:C:1989:397, т. 10), National Iranian Oil Company/Съвет (т. 49), и от 22 септември 2016 г., NIOC и др./Съвет (C‑595/15 P, наричано по-нататък „решение NIOC и др./Съвет“, EU:C:2016:721, т. 55).


41      Точка 51. В това отношение генерален адвокат Léger в заключението си по дело Комисия/Съвет (C‑257/01, EU:C:2004:226, т. 54) приема, че задължението за излагане на подробни мотиви изисква да се посочат не само фактическите и правни съображения, които водят до приемане на решението, с което изпълнителните правомощия се запазват за Съвета, но и защо е важно именно Съветът, а не Комисията, да упражни по изключение тези правомощия.


42      C‑133/06, EU:C:2008:257, т. 47.


43      Преди Договорът от Лисабон да влезе в сила, изразът „правомощия за прилагане“, съдържащ се в член 202, трето тире ЕО, обхващаше два вида правомощия, а именно правомощието за изпълнение в рамките на Съюза на законодателни актове на Съюза или на някои техни разпоредби, от една страна, както и в определени случаи, правомощието за приемане на нормативни актове, които допълват или изменят несъществени елементи от законодателни актове, от друга страна. Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., предлага разграничение между тези два вида правомощия, което в крайна сметка е възприето в Договора от Лисабон, с който се въвежда разграничение между делегираното правомощие и изпълнителното правомощие по членове 290 и 291 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 18 март 2014 г., Комисия/Парламент и Съвет (C‑427/12, EU:C:2014:170, т. 36).


44      Вж. в този смисъл решения Комисия/Съвет (т. 59), National Iranian Oil Company/Съвет (т. 60 и цитираната съдебна практика), и NIOC и др./Съвет (т. 66 и цитираната съдебна практика).


45      Вж. Blumann, C., „Un nouveau départ pour la comitologie. Le règlement no 182/2011 du 16 février 2011“, Cahiers de droit européen, no 1, 2011, p. 26—52, където това изменение на текста на Договора се тълкува като означаващо, че предоставянето на изпълнителни правомощия на Съвета, поне концептуално, би било по-трудно, отколкото по времето на Договора за ЕИО и Договора за ЕС, като се има предвид намерението да се намалят изпълнителните функции на тази институция, за да може тя да се съсредоточи върху другите си задачи.


46      Вж. решения National Iranian Oil Company/Съвет (т. 50 и 60 и цитираната съдебна практика), NIOC и др./Съвет (т. 56 и цитираната съдебна практика) и Fenix International (т. 37 и цитираната съдебна практика).


47      В съдебното заседание изглежда беше постигнат консенсус в това отношение.


48      Във връзка с това отбелязвам, че както Общият съд в точка 35 от обжалваните съдебни решения, така и ЕСП в писмените си изявления пред Съда посочват наличието на връзка между съображение 24 и член 18, параграф 7 от Регламента за ЕМП.


49      Вж. Chamon, M., „The Sui Generis Framework for Implementing the Law of EMU: A Constitutional Assessment“, European Papers, Vol. 6, no 3, 2021, p. 1463—1484, по-конкретно p. 1480—1482, където по-специално като пример се посочва съображение 14 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13).


50      Вж. решения Комисия/Съвет (т. 33, 34, 38, 53—56 и 59), както и Fenix International (т. 39 и 40). Вж. също решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет (C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 188 и 189), в което Съдът приема, че посочените в спорния регламент обяснения, с които се уточнява, че изпълнителните правомощия се предоставят на Съвета, за да се гарантират еднакви условия за изпълнение на този регламент и предвид значимите финансови последици от такива мерки, са достатъчни, за да се приеме, че предоставянето на такива правомощия на Съвета е надлежно обосновано.


51      Вж. решение National Iranian Oil Company/Съвет (т. 60—65). Вж. в този смисъл също заключение на генерален адвокат Cruz Villalón по дело National Iranian Oil Company/Съвет (C‑440/14 P, EU:C:2015:545, т. 93—97).


52      Вж. Chamon, M., „Only Fans of the Council’s implementing powers in Luxembourg: Fenix International“, Common Market Law Review, no 6, Vol. 60, 2023, p. 1683 à 1704, по-конкретно p. 1693.


53      Вж. заключение на генерален адвокат Léger по дело Комисия/Съвет (C‑257/01, EU:C:2004:226, т. 54).


54      В съдебното заседание Съветът по същество твърди, че следва да се анализира релевантната практика на Съда с оглед на факта, че в случая обикновената законодателна процедура е била белязана от съзнателния избор на Съвета и Парламента, съгласуван с Комисията, да се предостави изпълнително правомощие на Съвета.


55      Вж. в този смисъл заключение на генерален адвокат Léger по дело Комисия/Съвет (C‑257/01, EU:C:2004:226, т. 55 и 59). Вж. също относно риска от „присвояване на компетентност“ („competence creep“), Dougan, M., „EU Competences in an Age of Complexity аnd Crisis: Challenges аnd Tensions In the System of Attributed Powers“, Common Market Law Review, no 1, Vol. 61, 2024, p. 93—138, по-конкретно p. 120—124.


56      C‑65/13, EU:C:2014:2289.


57      Вж. Предложение за Регламент за изпълнение на Съвета от 24 ноември 2014 г. за определяне на еднообразни условия за прилагане на Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (COM(2014) 710 final) (наричано по-нататък „предложение за регламент за изпълнение“).


58      Вж. Становище на правната служба на Съвета от 13 ноември 2014 г. относно съвместимостта на член 7 от предложението относно преходните разпоредби с Регламента за ЕМП (документ 15506/14) (наричано по-нататък „становището на правната служба на Съвета“). Член 7, параграф 1 от това предложение понастоящем е член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.


59      T‑389/21, EU:T:2023:827, т. 231—236.


60      T‑389/21, EU:T:2023:827.


61      Вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия (C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 43—46), и Fenix International (т. 44—49).


62      C‑65/13, EU:C:2014:2289.


63      Вж. по аналогия решение от 23 октомври 2007 г., Парламент/Комисия (C‑403/05, EU:C:2007:624, т. 49—70), в което Съдът отменя решението на Комисията като приема, че то преследва цел, която надхвърля пределите на следваната с регламента политика, по силата на който Съветът ѝ е предоставил изпълнително правомощие, без да е задълбочил разглеждането на този въпрос.


64      Вж. по-специално решения от 18 март 2014 г., Комисия/Парламент и Съвет (C‑427/12, EU:C:2014:170, т. 38), и от 17 март 2016 г., Парламент/Комисия (C‑286/14, EU:C:2016:183, т. 30 и цитираната съдебна практика).


65      Вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия (C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 45), и Fenix International (т. 48 и 49). Вж. за повече подробности относно разграничението между делегиран акт и акт за изпълнение, по-специално заключение на генерален адвокат Cruz Villalón по дело Комисия/Парламент и Съвет (C‑427/12, EU:C:2013:871, т. 21—79); Blumann, C., „Un nouveau départ pour la comitologie. Le règlement n o 182/2011 du 16 février 2011“, op. cit. ; Salomia, O.‑M., „Delegated Acts and Implementing Acts — New Legal Acts of the European Union“, Challenges of the Knowledge Society, Public Law, Vol. 7, май 2017 г., p. 551 à 556 ; Chamon, M.,, M., „The Sui Generis Framework for Implementing the Law of EMU: A Constitutional Assessment“, op. cit., p. 1463—1484; Craig, P., „Comitology, Rulemaking, and the Lisbon Settlement: Tensions and Strains“, в Rulemaking by the European Commission: The New System for Delegation of Powers, Carl Fredrik Bergström, C. F., и Ritleng, D. (изд.), Oxford University Press, 2016, p. 173—202.


66      Вж. в този смисъл решение от 15 октомври 2014 г., Парламент/Комисия (C‑65/13, EU:C:2014:2289, т. 44 и цитираната съдебна практика).


67      Вж. решение Fenix International (т. 50).


68      ЕСП посочва в съдебното заседание, че „именно вноската в своята цялост зависи от рисковия профил“. Вж. също изложение на мотивите и съображение 6 от предложението за регламент за изпълнение.


69      Вж. решение от 15 август 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 131).


70      Вж. по аналогия решение от 23 октомври 2007 г., Парламент/Комисия (C‑403/05, EU:C:2007:624, т. 52—59), в което Съдът приема, че в регламента за предоставяне на изпълнителни правомощия на Комисията, който се отнася до управлението на финансовата и техническата помощ, както и икономическото сътрудничество с развиващите се страни в Азия и Латинска Америка, не се споменава изрично борбата с тероризма и с международната престъпност — област, която е от обхвата на решението на ЕСП за 2022 г., прието от Комисията в изпълнение на този регламент.


71      Вж. член 70, параграф 2, буква a) от ДВПБ.


72      Вж. член 103, параграф 2, втора алинея от ДВПБ и съображение 5 от Делегиран регламент 2015/63.


73      Вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 128 и 130).


74      Вж. съображение 21 от Делегиран регламент 2015/63.


75      Курсивът е мой.


76      В съдебното заседание ЕСП потвърждава, че това позоваване се отнася до целия текст и до методологията за изчисляване, уточнена в Делегиран регламент 2015/63.


77      Вж. по специално съображения 7 и 9 от междуправителственото споразумение, от които следва, че докато с ДВПБ и Регламента за ЕМП се посочват общите критерии за определяне и изчисляване на вноските, това споразумение въвежда задължение за участващите държави членки да прехвърлят вноските, набирани на национално равнище, в ЕФП въз основа на еднообразни критерии, ред и условия, което предполага по-специално в течение на преходен период събираните от тях на национално равнище вноски да се разпределят в различни подразделения, съответстващи на всяка договаряща страна, както и постепенното взаимно използване на тези подразделения, така че те да престанат да съществуват в края на преходния период.


78      Следва да се отбележи, че в съдебното заседание ЕСП признава, че от техническа гледна точка е възможно постепенното взаимно използване на вноските в ЕФП, без да се коригира методологията за изчисляване през преходния период.


79      Така в член 8, параграф 1, буква а) от Регламент за изпълнение 2015/81 се предвижда, че през първата година от първоначалния срок тези институции внасят 60 % от годишните си вноски, изчислени в съответствие с методиката на ДВПБ. Съгласно член 5, параграф 1, буква а) от междуправителственото споразумение обаче през първата година от преходния период на първо място се използват всички налични финансови средства в подразделенията, съответстващи на договарящите страни, в които е установена или лицензирана съответната институция или група в режим на преструктуриране.


80      Вж. точка 1, бележка под линия 2 и точки 14, 18—24 и 39 от становището на правната служба на Съвета.


81      Посочената в член 8, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81 коригирана методика за изчисляване изглежда е резултат от преговори, инициирани по-конкретно от Френската република, която е искала частично да премахне свързаната със спецификите на нейния банков сектор неравнопоставеност, доколкото при преминаването към Единния механизъм за преструктуриране вноските на френските институции са станали по-големи от вноските, дължими при наличието на изцяло национална система за преструктуриране. Вж. Sénat français, session ordinaire de 2014‑2015, rapport no 307 fait au nom de la commission des finances sur le projet de loi autorisant la ratification de l’accord concernant le transfert et la mutualisation des contributions au Fonds de résolution unique (procédure accélérée), от M. Albéric de Montgolfier, представен на 4 март 2015 г., по-конкретно p. 19—20, документът е достъпен на следния адрес: https://www.senat.fr/rap/l14‑307/l14‑3071.pdf.


82      C‑695/20, EU:C:2022:685, т. 42. Вж. също заключението на генерален адвокат Jääskinen по дело Обединено кралство/Парламент и Съвет (C‑270/12, EU:C:2013:562, т. 78), в което той посочва, че „не винаги е лесно да се очертае границата между допълване на законодателен акт с несъществени елементи и предвиждане на по-подробни правила за изпълнението му“.


83      Вж. Craig P., „Comitology, Rulemaking, and the Lisbon Settlement: Tensions and Strains“, op. cit, по-конкретно p. 177—178; Chamon, M., „Only Fans of the Council’s implementing powers in Luxembourg: Fenix International“, op. cit, p., по-конкретно p. 1698—1699.


84      (C‑270/12, EU:C:2013:562, т. 78 и бележка под линия 103).


85      Следва да се отбележи, както правилно изтъкват Hypo Vorarlberg Bank и Volkskreditbank, че в решение от 20 декември 2023 г., Landesbank Baden-Württemberg/ЕСП (T‑389/21, EU:T:2023:827, т. 228—237) Общият съд е разглеждал правомощията, с които разполага Комисията в рамките на делегирано правомощие във връзка с прилагането на член 103, параграф 7 от ДВПБ. Именно в този контекст Общият съд по същество е приел, че широкото право на преценка, предоставено на Комисията при прилагането на разглежданата разпоредба от ДВПБ, може евентуално да предполага необходимост от предвиждане на преходни периоди, през които някои показатели за риск, изброени в тази разпоредба, няма да се прилагат, по-специално поради неналичието на необходимите данни за тяхното изчисляване.


86      В това заключение няма да изразя становище по по-специфичния въпрос дали коригираната методика за изчисляване, или по-специално изборът да се извърши корекция на базата данни, въз основа на която се изчисляват вноските, може да се квалифицира като „съществен елемент“ от основния законодателен акт, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите, присъщи на законодателя на Съюза, така че той да не може да бъде предмет на делегиране, нито да се съдържа в актове за изпълнение (вж. в този смисъл и по аналогия решение Fenix International, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика) или дали такъв аспект евентуално може да бъде делегиран на Комисията, както е било предвидено в хода на законодателния процес (вж. член 66 от предложението за Регламент за ЕМП на Комисията).


      Тъй като според мен този въпрос надхвърля рамките на настоящото обжалване, само ще припомня, че макар законодателят на Съюза да разполага с дискреционна власт, когато решава да предостави на Комисията делегирано правомощие съгласно член 290, параграф 1 ДФЕС или изпълнително правомощие съгласно член 291, параграф 2 ДФЕС (вж. решение от 18 март 2014 г., Комисия/Парламент и Съвет (C‑427/12, EU:C:2014:170, т. 40), тя трябва да се упражнява, като се спазват условията, предвидени в членове 290 и 291 ДФЕС (вж. решение от 16 юли 2015 г., Комисия/Парламент и Съвет (C‑88/14, EU:C:2015:499, т. 28).


87      Решение от 13 юни 1958 г. (9/56, EU:C:1958:7, т. 43 и 44), в което Съдът по същество приема, че делегирането на дискреционно правомощие, което предполага широка свобода на преценка и може в зависимост от неговото упражняване да представлява изпълнение на същинска икономическа политика, заменя преценките на делегиращия орган с тези на оправомощения орган и по този начин осъществява същинско изместване на отговорността. Такова делегиране на правомощия би нарушило основната гаранция за равновесие на правомощията, която е характерна за институционалната структура на Съюза.


88      Жалбоподателите по-специално се позовават на решения от 14 ноември 2019 г., State Street Bank International (C‑255/18, EU:C:2019:967, т. 41—44), и от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП (C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).


89      В това отношение ЕСП уточнява, че макар спазването на горната граница от 12,5 % да трябва да се провери с оглед на крайното целево равнище, което е известно в края на първоначалния срок, определен на 31 декември 2023 г., той е щял да удържа всяка година средно 12,15 % от това целево равнище.


90      Вж. точка 4.3.2 от обяснителния меморандум към предложението за Регламент за ЕМП.


91      Делегиран регламент на Комисията от 17 декември 2015 година за допълване на Регламента (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на критериите за изчисляване на предварителните вноски, както и по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредни последващи вноски може да бъде частично или изцяло отложено (ОВ L 113, 2017 г., стр. 2).


92      Вж. по-конкретно член 102, параграф 1 от ДВПБ.


93      Решение от 13 юни 1958 г. (9/56, EU:C:1958:7).