<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>T‑418/14</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62014TJ0418</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2016:619">EU:T:2016:619</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>25</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>25</PAGE.TOTAL><AUTHOR>T</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161018">18.10.2016 г.</DATE> — ДЕЛО T‑418/14</P><P>SINA BANK/СЪВЕТ</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Общия съд</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="STAR" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Обща външна политика и политика на сигурност</KEYWORD><KEYWORD>Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на ядреното разпространение</KEYWORD><KEYWORD>Замразяване на средства</KEYWORD><KEYWORD>Жалба за отмяна</KEYWORD><KEYWORD>Срок за обжалване</KEYWORD><KEYWORD>Промяна на исканията</KEYWORD><KEYWORD>Допустимост</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за мотивиране</KEYWORD><KEYWORD>Право на защита</KEYWORD><KEYWORD>Право на ефективна съдебна защита</KEYWORD><KEYWORD>Явна грешка в преценката</KEYWORD><KEYWORD>Адаптиране на действието на отмяната във времето</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело T‑418/14</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Sina Bank</HT>, установено в Техеран (Иран), за което се явяват B. Mettetal и C. Wucher-North, адвокати,</P><PARTY.STATUS>жалбоподател,</PARTY.STATUS></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Съвет на Европейския съюз</HT>, за който се явяват B. Driessen и Д. Гичева, в качеството на представители,</P><PARTY.STATUS>ответник,</PARTY.STATUS></DEFENDANTS></PARTIES><P>с предмет жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на Съвета — в редакцията му съгласно Известието от <DATE ISO="20140315">15 март 2014 година</DATE> на вниманието на лицата и образуванията, които са обект на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">OВ C 77, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) — да остави в сила включването на името на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2010">OВ L 195, 2010 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>), изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="81" DATE.PUB="2010">OВ L 281, 2010 г., стр. 81</REF.DOC.OJ>), и по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="088" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">OВ L 88, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), и от друга страна, на Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2014">OВ L 325, 2014 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за изпълнение на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2014">OВ L 325, 2014 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>), на Решение (ОВППС) 2015/1008 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="161" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2015">OВ L 161, 2015 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1001 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за изпълнение на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="161" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2015">OВ L 161, 2015 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) в частта, в която тези актове оставят в сила включването на името на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение IX към Регламент № 267/2012,</P><?PAGE NO="2"?><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),</P><P>състоящ се от: H. Kanninen, председател, I. Pelikánová (докладчик) и E. Buttigieg, съдии,</P><P>секретар: M. Junius, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160408">8 април 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Обстоятелства, предхождащи спора</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки, въведени, за да се окаже натиск върху Ислямска република Иран да преустанови чувствителните по отношение на ядреното разпространение дейности и разработването на системи за ядрено оръжие (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Ограничителни мерки, които се отнасят до жалбоподателя</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Жалбоподателят, Sina Bank, е иранска банка, регистрирана като публично акционерно дружество.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 г.</DATE> името на жалбоподателя е включено в списъка по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="39" DATE.PUB="2010">ОВ L 195, 2010 г., стр. 39</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>В резултат от това името на жалбоподателя е включено и в списъка по приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от <DATE ISO="20070419">19 април 2007 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="103" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2007">ОВ L 103, 2007 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>). Последното включване поражда действие от датата на публикуването на Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="195" PAGE.FIRST="25" DATE.PUB="2010">OВ L 195, 2010 г., стр. 25</REF.DOC.OJ>) в Официален вестник на Европейския съюз, а именно на <DATE ISO="20100727">27 юли 2010 г.</DATE> То води до замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>замразяването на финансовите средства<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Включването на името на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413 и по приложение V към Регламент № 423/2007 е обосновано със следните мотиви:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>Тази банка е много тясно свързана с интересите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>Daftar<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> (служба на върховния лидер [на ислямската революция]: с администрация от около 500 сътрудници). По този начин банката допринася за финансирането на стратегическите интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20100727">27 юли 2010 г.</DATE> Съветът на Европейския съюз уведомява жалбоподателя за включването на името му в списъка по приложение II към Решение 2010/413 и по приложение V към Регламент № 423/2007. Към писмото е приложено копие от тези актове.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE> жалбоподателят представя писменото си становище относно въпросното включване и приканва Съвета да преразгледа последното.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>След като преразглежда положението на жалбоподателя, Съветът оставя името му в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="81" DATE.PUB="2010">OВ L 281, 2010 г., стр. 81</REF.DOC.OJ>), считано от същия ден.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>При приемането на Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="281" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2010">ОВ L 281, 2010 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) името на жалбоподателя е включено, с идентични на вече посочените в точка 5 по-горе мотиви, в списъка по приложение VIII към посочения регламент, считано от <DATE ISO="20101027">27 октомври 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE>, за което жалбоподателят е уведомен на <DATE ISO="20101205">5 декември 2010 г.</DATE>, Съветът го информира, че след преразглеждане на положението му в светлината на съдържащото се в писмото му от <DATE ISO="20100908">8 септември 2010 г.</DATE> писмено становище спрямо него трябва да продължат да се прилагат ограничителните мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>С писма от <DATE ISO="20101206">6</DATE> и <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 г.</DATE> жалбоподателят оспорва, чрез адвокатите си, оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства. С оглед на упражняване на правото на защита на жалбоподателя адвокатите му искат от Съвета да им даде достъп до преписката и да им съобщи доказателствата, които обосновават оставянето в сила на приетата мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20110106">6 януари 2011 г.</DATE>, жалбоподателят иска по същество отмяната на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/664, и на приложение VIII към Регламент № 961/2010 в частта, в която тези актове се отнасят до него. Делото е заведено в секретариата на Общия съд под номер T‑15/11.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20110222">22 февруари 2011 г.</DATE> Съветът изпраща на адвокатите на жалбоподателя документ № 6724/11, съдържащ елементите от преписката в подкрепа на посочените в точка 5 по-горе мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20110718">18 юли 2011 г.</DATE> жалбоподателят отново оспорва оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>След като преразглежда положението на жалбоподателя, Съветът оставя името му в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение VIII към Регламент № 961/2010, считано съответно от <DATE ISO="20111201">1 декември 2011 г.</DATE> — датата на приемане на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20111201">1 декември 2011 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="71" DATE.PUB="2011">OВ L 319, 2011 г., стр. 71</REF.DOC.OJ>), и от <DATE ISO="20111202">2 декември 2011 г.</DATE> — датата на публикуване в Официален вестник на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от <DATE ISO="20111201">1 декември 2011 година</DATE> за прилагане на Регламент № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="319" PAGE.FIRST="11" DATE.PUB="2011">OВ L 319, 2011 г., стр. 11</REF.DOC.OJ>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE>, за което жалбоподателят е уведомен същия ден, Съветът го информира, че спрямо него трябва да продължат да се прилагат ограничителните мерки. В това писмо Съветът посочва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>макар около 36 % от акциите на [жалбоподателя] да [са] продадени в рамките на публично предлагане, основният акционер продължава да бъде фондация [Mostazafan], публично образувание, което се отчита пред върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>, и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>следователно [той] продължава да счита, че [жалбоподателят] е пряко свързан с интересите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Daftar<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/> (службата на върховния лидер) и по този начин допринася за финансиране на стратегическите интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 г.</DATE> жалбоподателят отново оспорва, чрез адвокатите си, оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства. С оглед упражняване на правото на защита на жалбоподателя адвокатите му искат от Съвета да им даде достъп до преписката и да им съобщи доказателствата, които обосновават оставянето в сила на приетата мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20120210">10 февруари 2012 г.</DATE>, жалбоподателят иска по същество отмяната, първо, на Решение 2011/783 и на Регламент за изпълнение № 1245/2011 в частта, в която тези актове оставят, след преразглеждане, името му в списъка съответно по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение VIII към Регламент № 961/2010, и второ, на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010, както и на член 19, параграф 1, буква б) и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 в частта, в която тези разпоредби се отнасят до него. Делото е регистрирано в секретариата на Общия съд под номер T‑67/12.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>При приемането на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 961/2010 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="088" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2012">ОВ L 88, 2012 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) името на жалбоподателя е включено, с идентични на вече посочените в точка 5 по-горе мотиви, в списъка по приложение IX към посочения регламент, считано от <DATE ISO="20120324">24 март 2012 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд отменя приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и приложение VIII към Регламент № 961/2010 в частта, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя. Той обаче запазва действието на приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, по отношение на жалбоподателя до момента, в който отмяната на приложение VIII към Регламент № 961/2010 в частта, в която се отнася до жалбоподателя, породи действие. Тъй като не е обжалвано, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), става окончателно и придобива сила на пресъдено нещо.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140315">15 март 2014 г.</DATE> Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, които са обект на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413 и в Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="C" NO.OJ="077" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2014">OВ C 77, 2014 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>), което отразява решението му, взето след извършване на преразглеждане, да продължи да прилага ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413 и в Регламент № 267/2012, към лицата и образуванията, чиито имена са включени в списъка по приложение II към решението и по приложение IX към регламента.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140414">14 април 2014 г.</DATE> жалбоподателят отново оспорва пред Съвета оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Факти, настъпили след подаване на жалбата по настоящото дело</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>С решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140604">4 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:348">EU:T:2014:348</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), Общият съд, от една страна, отхвърля жалбата, с която е сезиран, като подадена пред юрисдикция, която не е компетентна да я разгледа — що се отнася до искането за отмяна на член 19, параграф 1, буква б) и на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 — и като недопустима — що се отнася до искането за отмяна на член 16, параграф 2 от Регламент № 961/2010 — и от друга страна, отменя Решение 2011/783 и Регламент за изпълнение № 1245/2011 в частта, в която тези актове оставят в сила, след преразглеждане, включването на името на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение VIII към Регламент № 961/2010. Тъй като не е обжалвано, решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140604">4 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:348">EU:T:2014:348</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), става окончателно и придобива сила на пресъдено нещо.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С електронно съобщение от <DATE ISO="20140901">1 септември 2014 г.</DATE> Съветът уведомява адвокатите на жалбоподателя, че след преразглеждане на положението на жалбоподателя е решил да остави името му в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение IX към Регламент № 267/2012 (наричан по нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>спорният списък<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>) със следните мотиви:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P>„Sina Bank е контролирана от фондация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Mostazafan<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>, голямо иранско държавно образувание, контролирано пряко от върховния лидер […], което притежава 84 % от акциите на Sina Bank. [Sina Bank] предоставя финансови услуги на фондация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>Mostazafan<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> и нейната група от дъщерни дружества и компании. Следователно Sina Bank оказва финансова подкрепа на правителството на Иран посредством фондация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Mostazafan<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В приложение към същото съобщение Съветът изпраща документи с референтни номера MD RELEX 169—174/14, съдържащи елементите по преписката в подкрепа на посочените в точка 24 по-горе мотиви.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE> жалбоподателят оспорва оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства. Той оспорва по-специално процентното участие в капитала му, притежавано от фондация <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Mostazafan<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> на Ислямска република Иран (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>фондацията<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>С Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2014">OВ L 325, 2014 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>) мотивите за включване на името на жалбоподателя в списъка по приложение II Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, са променени в посочения в точка 24 по-горе смисъл, считано от <DATE ISO="20141108">8 ноември 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>В резултат от това с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за прилагане на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="325" PAGE.FIRST="3" DATE.PUB="2014">ОВ L 325, 2014 г., стр. 3</REF.DOC.OJ>) мотивите за включване на името на жалбоподателя в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012 също са променени в посочения в точка 24 по-горе смисъл, считано от <DATE ISO="20141108">8 ноември 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>В писмо, за което жалбоподателят е уведомен на <DATE ISO="20141110">10 ноември 2014 г.</DATE>, Съветът посочва, че спрямо жалбоподателя трябва да продължат да се прилагат ограничителните мерки с посочените в точка 24 по-горе мотиви. Той добавя, че твърдението на жалбоподателя в писмото му от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г</DATE>, че от март 2011 г. участието на фондацията в капитала му е намаляло от 80 % на 63,52 % не е подкрепено с доказателства и освен това се опровергава от счетоводния баланс за финансовата 2012 година, според който участието на фондацията в капитала на жалбоподателя продължава да бъде 84 % през март 2012 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE> жалбоподателят оспорва оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства. Той припомня искането си да му бъде даде пълен достъп до преписката и до всички документи, обосноваващи посочената мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>С Решение (ОВППС) 2015/1008 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="161" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2015">OВ L 161, 2015 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1001 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за прилагане на Регламент № 267/2012 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="161" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2015">OВ L 161, 2015 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) Съветът след извършване на преразглеждане оставя името на жалбоподателя в спорния списък с посочените в точка 24 по-горе мотиви, считано от <DATE ISO="20150627">27 юни 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>С писмо и с електронно съобщение от <DATE ISO="20150626">26 юни 2015 г.</DATE> Съветът уведомява адвокатите на жалбоподателя, че спрямо него трябва да продължат да се прилагат ограничителните мерки с посочените в точка 24 по-горе мотиви.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE> жалбоподателят оспорва, чрез адвокатите, си оставянето в сила на приетата спрямо него мярка за замразяване на средства и отново отправя искане да му бъде даден пълен достъп до преписката и до всички документи, обосноваващи приетата мярка.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Производство и искания на страните</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140525">25 май 2014 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба за отмяна на решението на Съвета — в редакцията му съгласно публикуваното на <DATE ISO="20140315">15 март 2014 г.</DATE> известие — да остави името му в спорния списък (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>спорното решение<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) и на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта му, в която се отнася до него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140902">2 септември 2014 г.</DATE> Съветът представя писмена защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141022">22 октомври 2014 г.</DATE> жалбоподателят представя писмена реплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141204">4 декември 2014 г.</DATE> Съветът представя писмена дуплика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150116">16 януари 2015 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд първа молба за промяна на исканията си, като ги отнася също и за Решение 2014/776 и за Регламент за изпълнение № 1202/2014 в частта, в която тези актове оставят името му в спорния списък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150209">9 февруари 2015 г.</DATE> Съветът представя становището си по първото изменение на петитума на жалбата по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150920">20 септември 2015 г.</DATE> жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд втора молба за промяна на исканията си, като ги отнася също и за Решение 2015/1008, и за Регламент за изпълнение 2015/1001 в частта, в която тези актове оставят името му в спорния списък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20151104">4 ноември 2015 г.</DATE> Съветът представя становището си по второто изменение на петитума на жалбата по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>По предложение на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89, параграф 3, букви а), б) и г) от неговия процедурен правилник, приканва страните да отговорят на някои въпроси, да предоставят някои сведения или разяснения и да представят определени документи. Страните изпълняват тези искания в определените срокове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Устните състезания и отговорите на страните на зададените им от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от <DATE ISO="20160408">8 април 2016 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В жалбата и в молбите за промяна на исканията си жалбоподателят моли по същество Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отмени спорното решение и приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до него,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени Решение 2014/776 и Регламент за изпълнение № 1202/2014 в частта, в която тези актове оставят името му в спорния списък,</P></ITEM><ITEM><P>да отмени Решение 2015/1008 и Регламент за изпълнение 2015/1001 (приети с Решение 2014/776 и с Регламент за изпълнение № 1202/2014, наричани по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>спорните актове<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>) в частта, в която тези актове оставят името му в спорния списък,</P></ITEM><?PAGE NO="7"?><ITEM><P>да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Съветът моли по същество Общия съд:</TXT><P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>да отхвърли като недопустими първото искане — доколкото се отнася до отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя — и третото искане,</P></ITEM><ITEM><P>да отхвърли като неоснователна жалбата в останалата ѝ част,</P></ITEM><ITEM><P>да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.</P></ITEM></LIST></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">От правна страна</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>1.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на първото искане, доколкото се отнася до отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Съветът иска да се отхвърли като недопустимо първото искане, доколкото се отнася до отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя. Регламент № 267/2012 е приет на <DATE ISO="20120323">23 март 2012 г.</DATE> Той е публикуван и влиза в сила на <DATE ISO="20120324">24 март 2012 г.</DATE> Тъй като въпросното искане се съдържа в жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20140525">25 май 2014 г.</DATE> (т. 34 по-горе), то било отправено далеч след срока, предвиден в член 263 ДФЕС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска отхвърлянето на това възражение за недопустимост. Той счита, че е допустимо да иска отмяна както на спорното решение, така и на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение оставя името му в спорния списък, в съответствие със спорното решение и въпреки съдебното решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>В това отношение най-напред следва да се констатира, че съдържащото се в жалбата по настоящото дело искане за отмяна на приложение IX от Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя, по същество е идентично с искането за директна отмяна на спорното решение, а именно решенето на Съвета — в редакцията му съгласно публикуваното на <DATE ISO="20140315">15 март 2014 г.</DATE> известие — да остави името на жалбоподателя в спорния списък. Всъщност, както едното, така и другото искане са насочени по същество към един и същ акт, а именно този, с който, както се посочва в публикуваното на <DATE ISO="20140315">15 март 2014 г.</DATE> известие, Съветът решава, след преразглеждане, да остави името на жалбоподателя в спорния списък.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>По-нататък следва да се отбележи, че в съответствие с член 275, втора алинея ДФЕС и с член 263, четвърта и шеста алинея ДФЕС жалбоподателят е процесуално легитимиран да иска отмяна на взетото след преразглеждане решение за оставяне на името му в спорния списък, което е в основата на приетите срещу него ограничителни мерки (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Накрая следва да се припомни, че според съдебната практика срокът за подаване на жалба за отмяна по член 263, четвърта алинея ДФЕС срещу актове, които предвиждат индивидуални ограничителни мерки, тече за всяко от посочените лица и образувания от датата на уведомлението, което трябва да им бъде отправено (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130423">23 април 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gbagbo и др./Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑478/11 P—C‑482/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:258">EU:C:2013:258</NO.ECLI>, т <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>Когато Съветът разполага с адреса на лицето или образуванието, посочено в акт, който предвижда ограничителни мерки, той е длъжен да го уведоми лично за въпросния акт на този адрес (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Melli Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑548/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:735">EU:C:2011:735</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). От съдебната практика следва, че тъй като срокът за обжалване тече от датата, на която заинтересованото лице е било уведомено за акта, в който са предвидени ограничителни мерки, този срок не може да започне да тече спрямо посоченото в акта лице или образувание, чийто адрес е известен на Съвета, докато то не бъде уведомено надлежно за въпросния акт на този адрес (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Melli Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑35/10 и T‑7/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:397">EU:T:2013:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0059">59</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mayaleh/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑307/12 и T‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:926">EU:T:2014:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>В случая от документите по преписката, и по-специално от приложение IX към Регламент № 267/2012 следва, че Съветът е разполагал с точния адрес на жалбоподателя. Следователно той е бил длъжен да го уведоми лично за спорното решение. Съветът обаче се е ограничил до това да публикува известие в Официален вестник и тъй като срокът за обжалване започва да тече от датата на съобщаване на акта, той не е могъл да започне да тече.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>С оглед на всички посочени по-горе обстоятелства трябва да се констатира, от една страна, че съдържащото се в жалбата по настоящото дело искане за отмяна на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя, няма самостоятелно съдържание в сравнение с искането за отмяна на спорното решение, с което съвпада, и от друга страна, че възражението за недопустимост на жалбата по настоящото дело поради просрочване, доколкото с нея се иска отмяна на спорното решение, е неоснователно и следователно трябва да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По допустимостта на третото искане</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>Съветът иска да се отхвърли като недопустимо третото искане, насочено към отмяната на Решение 2015/1008 и на Регламент за изпълнение 2015/1001 в частта, в която тези актове оставят името на жалбоподателя в спорния списък. От писмото от <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE> (т. 33 по-горе) следвало, че жалбоподателят е бил уведомен надлежно за въпросните актове чрез своите адвокати. Освен това, определени части от писмото от <DATE ISO="20101206">6 декември 2010 г.</DATE> (т. 11 по-горе) позволявали да се предположи, че съществува споразумение с жалбоподателя — по смисъла на съдебната практика, произтичаща от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mayaleh/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑307/12 и T‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:926">EU:T:2014:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) — комуникацията с него да се извършва чрез адвокатите му. Срокът за обжалване на Решение 2015/1008 и на Регламент за изпълнение 2015/1001, който изтичал на <DATE ISO="20150905">5 септември 2015 г.</DATE>, започвал да тече от уведомяването на адвокатите на жалбоподателя за приемането на посочените актове на <DATE ISO="20150626">26 юни 2015 г.</DATE> (т. 32 по-горе). Поради това третото искане, което се съдържа във втората молба за изменение на исканията, подадена в секретариата на Общия съд на <DATE ISO="20150920">20 септември 2015 г.</DATE> (т. 40 по-горе), било просрочено.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Жалбоподателят иска това възражение за недопустимост да бъде отхвърлено като неоснователно.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че според установената съдебна практика подаването на молба за изменение на исканията е подчинено на изискването за спазване на срока за обжалване, предвиден в член 263, трета алинея ДФЕС (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Melli Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑35/10 и T‑7/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:397">EU:T:2013:397</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0055">55</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130916">16 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Kargoshaei и др./Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑8/11</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:470">EU:T:2013:470</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>За да започне да тече този срок по отношение на жалбоподателя, Съветът трябва — доколкото разполага с адреса му — да го уведоми лично за приемането на Решение 2015/1008 и на Регламент за изпълнение 2015/1001 (вж. т. 51 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>В случая Съветът е уведомил жалбоподателя за Решение 2015/1008 и за Регламент за изпълнение 2015/1001 чрез адвокатите му с писмо и с електронно съобщение от <DATE ISO="20150626">26 юни 2015 г.</DATE> (т. 32 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>В отговор на писмено искане от Общия съд (т. 42 по-горе) Съветът представя пощенска разписка, удостоверяваща, че писмото от <DATE ISO="20150626">26 юни 2015 г.</DATE> е било получено от адвокатите на жалбоподателя на <DATE ISO="20150701">1 юли 2015 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>Следва да се припомни обаче, че член 263, шеста алинея ДФЕС се отнася до <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>съобщаването [на акта] на ищеца<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>, а не до съобщаването на акта на представител на ищеца. Следователно, когато даден акт трябва да бъде съобщен, за да започне да тече срокът за обжалване, по принцип той трябва да се съобщи на адресата на този акт, а не на представляващите го адвокати. Всъщност съгласно съдебната практика съобщаването на представител на жалбоподателя означава съобщаване на адресата само когато такъв начин на съобщаване е предвиден изрично в приложимата правна уредба или в споразумение между страните (вж. в този смисъл определение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090708">8 юли 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Thoss/Сметна палата</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑545/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2009:260">EU:T:2009:260</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130711">11 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>BVGD/Комисия</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑104/07 и T‑339/08</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:366">EU:T:2013:366</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0146">146</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20141105">5 ноември 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Mayaleh/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑307/12 и T‑408/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:926">EU:T:2014:926</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>В случая приложимата правна уредба, а именно член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, не предвиждат изрично възможността приетите спрямо определено лице или образувание ограничителни мерки да могат да се съобщават на представител на последното, а предвиждат изрично, че когато адресът на съответното лице или образувание е известен, то трябва да бъде уведомено пряко за решението да му бъдат наложени ограничителни мерки. Следователно жалбоподателят, чийто адрес е бил известен на Съвета, е трябвало да бъде уведомен пряко за Решение 2015/1008 и Регламент за изпълнение 2015/1001 (т. 52 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>Освен това, в отговор на писмен въпрос от Общия съд (т. 42 по-горе) и по време на съдебното заседание жалбоподателят оспорва факта, че е сключил споразумение със Съвета всички решения, с които му се налагат ограничителни марки, да бъдат съобщавани на адреса на адвокатите му и следователно чрез последните. Всъщност документите по преписката не позволяват да се констатира, че между жалбоподателя и Съвета е било сключено такова споразумение. Наистина от преписката е видно, че адвокатите на жалбоподателя отговарят на писмото на Съвета от <DATE ISO="20101028">28 октомври 2010 г.</DATE> (т. 10 по-горе), което е адресирано пряко до жалбоподателя, с писма от <DATE ISO="20101206">6</DATE> и <DATE ISO="20101220">20 декември 2010 г.</DATE> (т. 11 по-горе), в които посочват своя професионален адрес в бележка под линия и приканват Съвета да им даде достъп до преписката и да им съобщи доказателствата в подкрепа на решението си да наложи ограничителни мерки на клиента им, и че като се позовава на последните писма, Съветът впоследствие адресира писмото от <DATE ISO="20110222">22 февруари 2011 г.</DATE> (т. 13 по-горе) директно до адвокатите на жалбоподателя. Макар тази размяна на писма да удостоверява, че жалбоподателят се е обърнал към Съвета чрез адвокатите си и макар последните да са поискали достъп до преписката или предоставяне на определени документи, това все пак не означава, че жалбоподателят е<?PAGE NO="10"?> упълномощил Съвета, в отклонение от предвиденото в приложимата правна уредба (т. 61 по-горе), да комуникира с него и непряко чрез адвокатите му. От писмото от <DATE ISO="20110718">18 юли 2011 г.</DATE> (т. 14 по-горе) и от писмото от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE> (т. 16 по-горе) следва по-специално че в някои случаи жалбоподателят и Съветът са продължили да си комуникират пряко. Освен това, от писмата от <DATE ISO="20150115">15 януари</DATE> и <DATE ISO="20150731">31 юли 2015 г.</DATE> (т. 33 по-горе) следва, че жалбоподателят е поискал да бъде уведомен пряко за съдържащите се в преписката релевантни документи. Следователно трябва да се констатира, че жалбоподателят не е сключил никакво споразумение със Съвета да бъде уведомяван за въпросните актове на адреса на адвокатите му и следователно чрез тях.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>От това следва, че предвид обстоятелствата по конкретния случай съобщаването на въпросните актове на адвокатите на жалбоподателя не е равнозначно на уведомление и следователно на съобщаване на тези актове на самия жалбоподател.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства трябва да се констатира, че жалбата по настоящото дело е допустима изцяло.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">По съществото на спора</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>В подкрепа на жалбата по настоящото дело жалбоподателят изтъква две основания, изведени съответно, първото, от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, и второто, от явна грешка в преценката.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Жалбоподателят упреква Съвета, че като е приел спорното решение (т. 34 по-горе) и спорните актове (т. 44, трето тире, по-горе) (наричани по-нататък общо <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>обжалваните актове<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), е нарушил задължението за мотивиране, принципа на зачитане на правото на защита и правото на ефективна съдебна защита, така както се тълкуват от Съда на Европейския съюз и от Европейския съд по правата на човека, тъй като не го е уведомил нито за точните мотиви, нито за доказателствата и документите, които обосновават оставянето, след преразглеждане, на името му в спорния списък. Жалбоподателят поддържа, че съгласно съдебната практика липсата на мотиви представлява съществено процесуално нарушение, което не може да бъде поправено единствено чрез запознаване на заинтересованото лице с мотивите на взетото спрямо него решение в производството пред съда на Съюза. Единствените мотиви, за които жалбоподателят е бил уведомен преди подаването на жалбата по настоящото дело, били посочените в точка 5 по-горе. Както се признава в решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тези мотиви са недостатъчни, тъй като са много лаконични и общи. Освен това, не му било представено нито едно доказателства за предполагаемите му връзки с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/> и за евентуалния му принос за финансирането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>стратегически интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>, които впрочем не били дефинирани. При всички положения съобщените мотиви били погрешни, тъй като, от една страна, нямало никакви доказателства, че той продължава да бъде контролиран от фондацията, или че е контролиран от или свързан с <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, и от друга страна, той финансирал почти изцяло частни лица и предприятия и в много малка степен правителството или публичноправни образувания. Допълнителните мотиви, съдържащи се в писмото от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE> (т. 16 по-горе), не обосновавали в достатъчна степен спорните актове. В това писмо Съветът само посочвал, че фондацията била негов мажоритарен акционер, но не уточнявал финансираните от него <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>стратегически интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>, нито конкретните разпоредби на Решение 2010/413 и на Регламент за изпълнение № 267/2012, които обосновават оставянето на името му в спорния списък. Въпреки исканията му в този смисъл Съветът не му бил предоставил никаква подробна информация относно мотивите за оставяне на името му в спорния списък. Единственото доказателство, което му било съобщено от Съвета, или на което<?PAGE NO="11"?> Съветът се позовавал, не доказвало твърденията на последния в обжалваните актове. Липсата на специфично и конкретно доказателство в мотивите на обжалваните актове не му позволявало да разбере обхвата на мотивите и така засягало упражняването на правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Съветът не приема доводите на жалбоподателя и иска първото основание да бъде отхвърлено.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По нарушението на задължението за мотивиране</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bamba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:718">EU:C:2012:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bamba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:718">EU:C:2012:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>При акт на Съвета за налагане на ограничителни мерки мотивите трябва да разкриват специфичните и конкретни съображения, поради които при упражняване на оперативната си самостоятелност Съветът приема, че заинтересованото лице подлежи на такива мерки (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bamba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:718">EU:C:2012:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>Член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012 също налагат на Съвета да изложи индивидуални и специфични съображения за приемането на ограничителните мерки по член 20, параграф 1, буква б) от същото решение и по член 23, параграф 2, буква а) и параграф 3 от същия регламент, както и да ги доведе до знанието на съответните лица и образувания (вж. в този смисъл и по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111116">16 ноември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Bank Melli Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑548/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:735">EU:C:2011:735</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Съгласно съдебната практика Съветът по принцип трябва да изпълни задължението си за мотивиране посредством лично уведомяване, като публикуване единствено в Официален вестник не е достатъчно (в този смисъл вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Makhlouf/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑383/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:431">EU:T:2013:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0047">47</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>; в този смисъл и по аналогия вж. също решение <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Bank Melli Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑548/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:735">EU:C:2011:735</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72</NO.P><TXT>Мотивите, изисквани съгласно член 296 ДФЕС, член 24, параграф 3 от Решение 2010/413 и член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, трябва да бъдат съобразени с разпоредбите, по силата на които са приети ограничителните мерки. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bamba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:718">EU:C:2012:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73</NO.P><TXT>По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bamba</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/11 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:718">EU:C:2012:718</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По спорното решение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74</NO.P><TXT>От посочените в точки 15 и 16 по-горе документи по преписката следва, че спорното решение се основава както на първоначалните мотиви, посочени в точка 5 по-горе, така и на допълнителните мотиви, за които жалбоподателят е уведомен с писмото от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE> и които са посочени в точка 16 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75</NO.P><TXT>Всички мотиви, посочени в точки 5 и 16 по-горе, явно имат за цел прилагането спрямо жалбоподателя, от една страна, на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> от лице или образувание, определено като участващо в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, и от друга страна, на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, предвиден в същите разпоредби (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0070">70</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76</NO.P><TXT>Доколкото спорното решение прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>, то се основава на първоначалните мотиви и на допълнителните мотиви, които, както е констатирано в точка 70 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140604">4 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:348">EU:T:2014:348</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), имат за цел да допълнят първоначалните мотиви, изведени от прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77</NO.P><TXT>Доколкото в точка 82 от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), придобило сила на пресъдено нещо (т. 20 по-горе), вече е постановено, че първоначалните мотиви, посочени в точка 5 по-горе, са недостатъчни, остава да се разгледа въпросът дали допълнителните мотиви, посочени в точка 16 по-горе, могат да допълнят, в случая, спорното решение, така че в крайна сметка изискванията за мотивиране да бъдат изпълнени при приемане на това решение. В решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), Общият съд не е имал възможност да се произнесе по този въпрос, тъй като се е ограничил до това да констатира, че Съветът е нарушил принципа на зачитане на правото на защита, и по-специално на правото на жалбоподателя на предварително изслушване, понеже в оспорените пред него актове се е основал на тези допълнителни мотиви, които са били съобщени на жалбоподателя след приемане на актовете.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78</NO.P><TXT>В случая допълнителните мотиви позволяват да се идентифицират лицата и образуванията, които според Съвета упражняват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> върху жалбоподателя по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, които вече не се идентифицират както в първоначалните мотиви като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>службата на върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, а като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>фондацията<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/> и самия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>върховен лидер<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79</NO.P><TXT>Освен това, допълнителните мотиви позволяват да се разберат начините, по които според Съвета върховният лидер и фондацията упражняват пряк или непряк <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/> върху жалбоподателя по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012. Всъщност от посочените мотиви е видно, че е било счетено, че фондацията контролира пряко жалбоподателя, тъй като продължава да бъде негов <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>основен акционер<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>. Освен това от тези мотиви е видно, че е било счетено, че върховният лидер контролира непряко жалбоподателя чрез фондацията, тъй като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>фондацията [е] публично образувание, което се отчита пред върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80</NO.P><TXT>В контекста на настоящото дело използваният от Съвета израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>се отчита<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/> обозначава по достатъчно разбираем начин упражняването на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> от върховния лидер върху фондацията по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81</NO.P><TXT>Следователно в контекста на настоящото дело допълнителните мотиви, съобщени на жалбоподателя с писмото от <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE>, са достатъчни, за да му позволят да разбере, че спорното решение прилага спрямо него критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/> и се основава по-специално на обстоятелството, че той е контролиран от фондацията, а чрез нея и от върховния лидер. Освен това, въз основа на тези допълнителни мотиви Общият съд може да упражни контрол за основателност на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82</NO.P><TXT>Следователно предвид контекста на настоящия спор трябва да се констатира, че в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/>, спорното решение е мотивирано надлежно благодарение на допълнителните мотиви, изложени от Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83</NO.P><TXT>Спорното решение обаче не е надлежно мотивирано в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>. Всъщност в първоначалните мотиви, посочени в точка 5 по-горе, изменени с допълнителните мотиви, посочени в точка 16 по-горе, по същество се констатира само, че жалбоподателят допринася <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>за финансирането на стратегическите интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, тъй като неговият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>основен акционер продължава да бъде фондацията, публично образувание, което се отчита пред върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84</NO.P><TXT>Дори да се признае, че може да се приеме, че ядреното разпространение е част от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>стратегическите интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>, мотивите на спорното решение не позволяват да се разберат специфичните и конкретни причини, поради които Съветът е счел, че жалбоподателят допринася за финансирането на ядреното разпространение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85</NO.P><TXT>Всъщност, дори да се предположи, че от мотивите, в които се споменават капиталовите връзки между фондацията и жалбоподателя, може да се заключи, както поддържа Съветът в писменото си становище, че жалбоподателят плаща значителни дивиденти на фондацията и ѝ предоставя финансови услуги, това не променя факта, че в посочените мотиви не се съдържа никакво обяснение за това, че фондацията или върховният лидер използват посочените суми или финансови услуги, за да подпомагат ядреното разпространение. От една страна, в мотивите на спорното решение не се посочва, че фондацията участва пряко или непряко в ядреното разпространение, а в случая това участие не може да се презюмира. От друга страна, в същите тези мотиви нищо не указва, че плащаните дивиденти и предоставяните финансови услуги в полза на фондацията се използват или могат да се използват пряко или непряко за подпомагане на ядреното разпространение. В случая обаче такова използване не може да се презюмира.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86</NO.P><TXT>Следователно трябва да се констатира, че спорното решение не е мотивирано надлежно в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87</NO.P><TXT>Следователно трябва да се уважи оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото цели отмяната на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> (т. 86 по-горе), и да се отхвърли същото това оплакване, доколкото цели отмяната на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> (т. 82 по-горе).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По спорните актове</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88</NO.P><TXT>От посочените в точки 24, 27, 28, 31 и 32 по-горе документи по преписката следва, че спорните актове се основават на нови мотиви, изложени в точка 24 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89</NO.P><TXT>С тези нови мотиви Съветът припомня връзките между жалбоподателя, фондацията и върховния лидер, като уточнява, че „[жалбоподателят] е контролира[н] от фондация[та] […], голямо иранско държавно образувание, контролирано пряко от върховния лидер […], което притежава 84 % от акциите на [жалбоподателя]. Съветът посочва също, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>[жалбоподателят] предоставя финансови услуги на фондация[та] […] и нейната група от дъщерни дружества и компании<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>, от което стига до извода, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>[жалбоподателят] оказва финансова подкрепа на правителството на Иран посредством фондация[та]<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90</NO.P><TXT>Тези мотиви явно имат за цел прилагането спрямо жалбоподателя, от една страна, на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> от лице или образувание, определено като участващо в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, и от друга страна, на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012. Следователно в последното отношение спорните актове се основават на нов критерий в сравнение със спорното решение (вж. т. 75 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91</NO.P><TXT>Първата част от мотивите, изложени в точка 89 по-горе, е достатъчна в контекста на настоящия случай, за да позволи на жалбоподателя да разбере, че спорните актове прилагат спрямо него критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> и се основават по-специално на обстоятелството, че той е контролиран от върховния лидер чрез фондацията. Освен това, въз основа на тези мотиви Общият съд може да упражни контрол за основателност на спорните актове в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92</NO.P><TXT>Що се отнася до втората част от мотивите, изложени в точка 89 по-горе, в контекста на настоящото дело тя е достатъчна, за да позволи на жалбоподателя да разбере, че спорните актове прилагат спрямо него и критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>подкрепа [за] иранското правителство<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/>, и се основават по-специално на обстоятелството, че жалбоподателят предоставя финансови услуги на фондацията и на нейната група от дъщерни дружества и компании, което, предвид факта че фондацията е държавно образувание, и предвид прекия контрол, упражняван върху нея от върховния лидер, се приравнява на непряко предоставяне на финансова помощ на иранското правителство. Освен това, въз основа на тези мотиви Общият съд може да упражни контрол за основателност на спорните актове в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93</NO.P><TXT>Следователно с оглед на контекста на настоящото дело трябва да се констатира, че спорните актове са мотивирани надлежно и поради това да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото е насочено към отмяната на тези актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94</NO.P><TXT>Предвид гореизложеното трябва да се уважи оплакването, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, доколкото е насочено към отмяната на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> (т. 86 по-горе), и да се отхвърли в останалата му част (т. 87 и 93 по-горе).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="15"?><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По нарушението на принципа за зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95</NO.P><TXT>Основното право на зачитане на правото на защита в хода на производство, което предшества приемането на ограничителни мерки, е предвидено изрично в член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз, която съгласно член 6, параграф 1 ДЕС има същата правна сила като Договорите (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Makhlouf/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑383/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:431">EU:T:2013:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96</NO.P><TXT>Принципът на зачитане на правото на защита изисква, от една страна, заинтересованото лице или образувание да бъде уведомено за установените в негов ущърб обстоятелства, на които се основава увреждащият го акт, и от друга страна, то да има възможност да изрази ефективно своето становище по тях (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20061212">12 декември 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑228/02</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2006:384">EU:T:2006:384</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0093">93</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97</NO.P><TXT>При приемането на решение за оставяне на името на лице или образувание в списъка на лица или образувания, подлежащи на ограничителни мерки, Съветът трябва да спази правото на това лице или образувание да бъде предварително изслушано, ако установява в негов ущърб нови обстоятелства, а именно такива, които не се съдържат в решението, с което за пръв път името му е било включено в този списък (в този смисъл вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20111221">21 декември 2011 г.</DATE>, <NAME.CASE>Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑27/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:853">EU:C:2011:853</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0062">62</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130913">13 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Makhlouf/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑383/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:431">EU:T:2013:431</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По спорното решение</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20111205">5 декември 2011 г.</DATE> Съветът съобщава лично на жалбоподателя допълнителните мотиви на спорното решение, посочени в точка 16 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99</NO.P><TXT>Що се отнася до прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, от точка 82 по-горе следва, че спорното решение е мотивирано надлежно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100</NO.P><TXT>От друга страна, Съветът посочва, че е съобщил на жалбоподателя всички документи, на които се основават тези мотиви (т. 13 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101</NO.P><TXT>Следователно, за разлика от отменените с решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121211">11 декември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑15/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:661">EU:T:2012:661</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0072">72</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0079">79</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) (т. 77 по-горе) актове, жалбоподателят е могъл да оспори ефективно, в рамките на спорното решение, основателността на мотивите относно прилагането в това решение на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/>, както и доказателствата, които го подкрепят, още преди приемането на това решение, по-специално с писмата от <DATE ISO="20120123">23 януари 2012 г.</DATE> (т. 17 по-горе) и от <DATE ISO="20140414">14 април 2014 г.</DATE> (т. 22 по-горе). Освен това, той е могъл да упражни ефективно правото си на обжалване по отношение на основателността на въпросните мотиви, което се удостоверява от жалбата по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102</NO.P><TXT>За разлика от това обаче, доколкото спорното решение прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>, от точка 86 по-горе следва, че мотивите на спорното решение са недостатъчни. Затова преди подаването на жалбата по настоящото дело или в рамките на настоящото производство жалбоподателят не е могъл да оспори смислено или ефективно правилността на прилагането на този критерий спрямо положението на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="16"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се приеме, че спорното решение нарушава правото на защита на жалбоподателя, както и правото му на ефективна съдебна защита в частта, в която прилага спрямо него критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/>, но не нарушава същите тези права в частта, в която прилага спрямо него критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104</NO.P><TXT>Следователно трябва да се уважи оплакването, изведено от нарушение на принципа за зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, доколкото е насочено към отмяната на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>подпомагане на ядреното разпространение<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, и да се отхвърли това оплакване в останалата му част, а именно доколкото е насочено към отмяната на спорното решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="6"><TITLE><TI><NP><NO.P>–</NO.P><TXT>По спорните актове</TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20140901">1 септември 2014 г.</DATE> Съветът съобщава лично на жалбоподателя мотивите на спорните актове, изложени в точка 24 по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106</NO.P><TXT>От точка 93 по-горе следва, че може да се счете, че тези мотиви са достатъчни от гледна точка на изискванията на съдебната практика, що се отнася до прилагането спрямо жалбоподателя както на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, така и на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107</NO.P><TXT>Освен това, Съветът посочва, че е съобщил на жалбоподателя всички документи, на които се основават тези мотиви (т. 25 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108</NO.P><TXT>Жалбоподателят е могъл да оспори тези мотиви и доказателствата, които ги подкрепят, още преди приемането на спорните актове, по-специално с писмата от <DATE ISO="20140917">17 септември 2014 г.</DATE> (т. 26 по-горе) и от <DATE ISO="20150115">15 януари 2015 г.</DATE> (т. 30 по-горе).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109</NO.P><TXT>Освен това, жалбоподателят е могъл да упражни ефективно правото си на жалба, възразявайки по-специално в настоящото производство, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>не [е] подкрепя[л] финансово правителството повече от която и да било друга централна банка в света<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>въобще не [е] предоставя[л] подкрепа като визираната в обжалваните актове, а именно за дейности по разпространението на ядрено оръжие<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110</NO.P><TXT>Ето защо правото на защита на жалбоподателя, както и правото му на ефективна съдебна защита са спазени напълно към момента на приемане на спорните актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111</NO.P><TXT>Следователно трябва да се отхвърли оплакването, изведено от нарушение на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита, доколкото е насочено към отмяна на спорните актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112</NO.P><TXT>От всичко гореизложено следва, че първото основание трябва да се уважи само доколкото се отнася до спорното решение и само доколкото това решение прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>подпомагане на яденото разпространение<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/>. Първото основание трябва да се отхвърли в останалата му част.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113</NO.P><TXT>Доколкото прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> в обжалваните актове, както и на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> в спорните актове, не е засегнато от констатираните в точки 87, 94 и 104 по-горе нередности, тези нередности не могат да обосноват отмяната на посочените актове. Всъщност по отношение на контрола за<?PAGE NO="17"?> законосъобразност на решение за приемане на ограничителни мерки Съдът е постановил, че предвид техния превантивен характер, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от посочените мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за поддържането на това решение, обстоятелството, че други мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на това решение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130718">18 юли 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия и др./Kadi</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:518">EU:C:2013:518</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0130">130</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се продължи с анализа на второто основание, като следва да се установи единствено дали, прилагайки критериите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> в обжалваните актове и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/> в спорните актове, Съветът е опорочил всички тези актове от грешка в преценката.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По второто правно основание, изведено от явна грешка в преценката</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115</NO.P><TXT>Жалбоподателят упреква Съвета, че е допуснал явна грешка в преценката, като е решил в обжалваните актове след извършване на преразглеждане да остави името му в спорния списък. Жалбоподателят посочва, че единствените мотиви, които са му били съобщени, за да се обоснове оставянето на името му в спорния списък, са погрешни, тъй като той не е свързан с интересите на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> и не допринася за финансирането на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>стратегическите интереси на режима<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/>, и по-конкретно на ядреното разпространение. Съветът не бил отчел факта, че е организиран като обикновена частна банка и функционира като такава. Членовете на неговия управителен съвет били избрани заради компетентността и качествата си и нито един от тях не бил назначен от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/>, нито бил свързан с него. Предоставяните от него услуги и заеми били предназначени по-скоро за частни лица и предприятия отколкото за публичноправни субекти. Въпреки че фондацията оставала негов основен акционер, това не можело да обоснове оставянето на името му в спорния списък, тъй като както фондацията, така и върховният лидер били независими от иранското правителство и от иранската изпълнителна власт било по институционални и организационни причини, било по силата на конституционния принцип за разделение на властите, установен в член 57 от иранската конституция. В случая Съветът не бил приложил единствения критерий, който съгласно съдебната практика позволява приемането на мярка за замразяване на средства спрямо определено лице или образувание, а именно критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, която подкрепа освен това не можела да бъде само непряка, а трябвало непременно да бъде пряка. Подобно на властите на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Съветът трябвало да си направи нужните изводи от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140604">4 юни 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>Sina Bank/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>T‑67/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:348">EU:T:2014:348</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), което налагало приетата спрямо него мярка за замразяване на средства да бъде прекратена.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116</NO.P><TXT>Съветът оспорва доводите на жалбоподателя и иска второто основание да се отхвърли като необосновано.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117</NO.P><TXT>Както следва от практиката на Съда, съдебният контрол на акт, предвиждащ налагането на ограничителни мерки по отношение на дадено лице или образувание, изисква по-специално съдът на Съюза да се увери, че въпросният акт почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на фактите, твърдени в изложението на мотивите за този акт, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната вероятност на посочените мотиви, а да включва въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове този акт, са подкрепени с доказателства (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Fulmen и Mahmoudian</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:775">EU:C:2013:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0064">64</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118</NO.P><TXT>За целта съдът на Съюза трябва да извърши тази проверка, като при необходимост поиска от компетентния орган на Съюза да представи данни или доказателства, поверителни или не, които са от значение за целите на нейното извършване (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Fulmen и Mahmoudian</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:775">EU:C:2013:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119</NO.P><TXT>Всъщност в случай на оспорване именно компетентният орган на Съюза следва да докаже правилността на мотивите за приемането на мерките срещу засегнатото лице или образувание, а не това лице или образувание да доказва отрицателния факт на неправилността на тези мотиви (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131128">28 ноември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Fulmen и Mahmoudian</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑280/12 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:775">EU:C:2013:775</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120</NO.P><TXT>В самото начало трябва да се посочи, че от посочената в точки 117—119 по-горе съдебна практика следва, че контролът, който Общият съд упражнява в случая, не е ограничен единствено до контрол за явна грешка в преценката. Поради това не трябва да се отдава особено значение на факта, че според жалбоподателя допуснатата от Съвета грешка в преценката е явна.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По спорното решение</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 75 и 78—81 по-горе, от първоначалните и допълнителните мотиви на спорното решение, изложени в точки 5 и 16 по-горе, е видно, че това решение се основава по-специално на прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, и по-точно на обстоятелството, че жалбоподателят е контролиран от фондацията, а чрез нея и от върховния лидер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0122"><NO.P>122</NO.P><TXT>По същество доводите на жалбоподателя следва да се разбират в смисъл, че Съветът е упрекнат, че в спорното решение е допуснал грешка в преценката, която се изразява в това, че е приел, че жалбоподателят е контролиран от лице или образувание, определено като участващо в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0123"><NO.P>123</NO.P><TXT>В това отношение прилагането на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> се основава на обстоятелството, че когато финансовите средства на лице или образувание, определено като участващо в ядреното разпространение, са замразени, съществува значителна опасност то да упражни натиск върху лицата и образуванията, които притежава или контролира, за да заобиколи последиците от приетите спрямо него мерки, като ги подтикне или да му прехвърлят пряко или непряко финансовите си средства, или да извършат сделки, които то самото не може да извърши поради замразяването на финансовите му средства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120313">13 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melli Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑380/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:137">EU:C:2012:137</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Предвид тази опасност замразяването на финансовите средства на лица и образувания, контролирани от лице или образувание, чиито финансови средства са замразени, е необходима и подходяща мярка, за да се осигури ефикасността на приетите мерки и да се гарантира, че те няма да бъдат заобиколени (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120313">13 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melli Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑380/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:137">EU:C:2012:137</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0124"><NO.P>124</NO.P><TXT>Така член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 задължават Съвета да замрази финансовите средства на всяко лице или образувание, контролирано от лице или образувание, определено като участващо в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности, без да е необходимо приетата на това основание мярка да се мотивира с обстоятелството, че самото притежавано или контролирано лице или образувание участва в ядреното разпространение (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120313">13 март 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Melli Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑380/09 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:137">EU:C:2012:137</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="19"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0125"><NO.P>125</NO.P><TXT>Предвид текста на член 23, параграф 2, буква a) от Регламент № 267/2012 — който се отнася до лицата и образуванията, които в зависимост от текста на тази разпоредба на различните езици са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> като участващи в ядреното разпространение — и съдебната практика относно прилагането на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>, посочена в точки 123 и 124 по-горе, Съветът може да приема ограничителни мерки единствено спрямо лица и образувания, чието име е включено в списък на подложени на ограничителни мерки лица и образувания, с мотива, че са контролирани от лица или образувания <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/> като участващи в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0126"><NO.P>126</NO.P><TXT>В отговор на писмен въпрос от Общия съд (т. 42 по-горе) Съветът посочва, че към момента на приемане на спорното решение нито името на фондацията, нито това на върховния лидер е било включено в спорния списък, включващ името на лица или образувания, които официално са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> като участващи в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012 и спрямо които по тази причина трябва да бъдат наложени ограничителни мерки като замразяването на финансовите им средства. Поради това в случая не съществува опасност от заобикаляне на санкциите за замразяване на финансовите средства, която опасност, както бе припомнено в точка 123 по-горе, обикновено обосновава прилагането на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0127"><NO.P>127</NO.P><TXT>Тъй като към момента на приемане на спорното решение името на върховния лидер и това на фондацията не е било включено спорния списък, Съветът не е имал право да приема това решение в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0128"><NO.P>128</NO.P><TXT>Впрочем всяко друго разрешение би поставило жалбоподателя в крайно неблагоприятно положение от гледна точка на правото му на защита и на правото му на ефективна съдебна защита, тъй като, за да оспори приетите спрямо него ограничителни мерки, може да се наложи да оспори отговорността на върховния лидер и на фондацията за ядреното разпространение, без да може да очаква помощ в това отношение от върховния лидер и от фондацията, на които не е наложена никаква ограничителна мярка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0129"><NO.P>129</NO.P><TXT>Следователно, като е приложил спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, Съветът е допуснал грешка в преценката в спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0130"><NO.P>130</NO.P><TXT>Поради това в това отношение второто основание трябва да се уважи и да се констатира, че спорното решение е неоснователно в частта, в която прилага спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0131"><NO.P>131</NO.P><TXT>В резултат от това спорното решение трябва да се отмени отчасти като ненадлежно мотивирано (т. 87 по-горе) и противоречащо на принципа за зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (т. 104 по-горе), и отчасти като неоснователно (т. 130 по-горе).</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="5"><TITLE><TI><P>По спорните актове</P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0132"><NO.P>132</NO.P><TXT>Както бе посочено в точки 90 и 91 по-горе, от мотивите на спорните актове, изложени в точка 24 по-горе, следва, че тези мотиви се основават по-специално на прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012, и по-точно на обстоятелството, че жалбоподателят е контролиран от фондацията, а чрез нея и от върховния лидер.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="20"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0133"><NO.P>133</NO.P><TXT>По същество доводите на жалбоподателя следва да се разбират в смисъл, че Съветът е упрекнат, че в спорното решение е допуснал грешка в преценката, която се изразява в това, че е приел, че жалбоподателят е контролиран от лице или образувание, определено като участващо в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0134"><NO.P>134</NO.P><TXT>По изложените в точки 123—125 по-горе причини Съветът може да приема ограничителни мерки единствено спрямо лица и образувания, които са контролирани от лица или образувания, чието име е включено в списък на подложени на ограничителни мерки лица и образувания, като лица или образувания <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/> като участващи в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0135"><NO.P>135</NO.P><TXT>В отговор на писмен въпрос от Общия съд (т. 42 по-горе) Съветът признава, че към момента на приемане на спорните актове нито името на фондацията, нито това на върховния лидер е било включено в спорния списък, включващ името на лица или образувания, които официално са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>определени<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>идентифицирани<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> като участващи в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012. Поради това Съветът не е имал право да приема тези актове в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0136"><NO.P>136</NO.P><TXT>Следователно, като е приложил спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/>, Съветът е допуснал грешка в преценката в спорното решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0137"><NO.P>137</NO.P><TXT>От това следва, че спорните актове са неоснователни в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/>контрол<QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0138"><NO.P>138</NO.P><TXT>Тъй като обаче спорните актове се основават на прилагането на два различни критерия, единствено тази грешка по същество не е достатъчна, за да обоснове отмяната на посочените актове в съответствие със съдебната практика, посочена в точка 113 по-горе, според която е достатъчно да е изпълнен само един критерий, предвиден от правната уредба, установяваща ограничителните мерки, за да може да се обоснове прилагането на тези мерки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0139"><NO.P>139</NO.P><TXT>Всъщност, както бе отбелязано в точка 90 по-горе, от мотивите на спорните актове, изложени в точка 24 по-горе, е видно, че тези актове се основават и на прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>, предвиден в член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и в член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, и по-точно на обстоятелството, че жалбоподателят <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/>[е]предоставя[л] финансови услуги на [фондацията] […] и на нейната група от дъщерни дружества и компании<QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0140"><NO.P>140</NO.P><TXT>Доколкото в становището си Съветът се позовава на плащането от страна на жалбоподателя на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/>дивиденти и на бонуси<QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> в полза на фондацията, и по-специално на факта, че от устава на жалбоподателя и от неговия счетоводния баланс за финансовата година, приключила на <DATE ISO="20100320">20 март 2010 г.</DATE>, приложени към жалбата, следва, че като акционер на жалбоподателя фондацията получава значителни дивиденти и бонуси, тези доводи не могат да се вземат предвид, тъй като не се отнасят до специалните мотиви, посочени в спорните актове, за да се обоснове прилагането спрямо жалбоподателя на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/>подпомагане [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, а именно че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>[е]предоставя[л] финансови услуги на [фондацията] […]и на нейната група от дъщерни дружества и компании<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="21"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0141"><NO.P>141</NO.P><TXT>Всъщност разпределянето на дивиденти или бонуси от едно дружество на неговите акционери не е равнозначно на предоставянето на финансови услуги от първото на последните. Следователно зад тези доводи на Съвета прозира опитът му да се позове на обстоятелства, различни от тези, въз основа на които са били приети спорните актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0142"><NO.P>142</NO.P><TXT>Законосъобразността на спорните актове обаче може да се преценява само на базата на фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които те са приети, а Общият съд не може да приеме направеното от Съвета предложение да се заменят в крайна сметка мотивите, на които се основават тези актове (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121026">26 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oil Turbo Compressor/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑63/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2012:579">EU:T:2012:579</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0143"><NO.P>143</NO.P><TXT>Следователно доводите на Съвета, основани на разпределянето на дивиденти или бонуси в полза на фондацията, не могат да бъдат взети предвид, за да се прецени основателността на спорните актове в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0144"><NO.P>144</NO.P><TXT>При всички положения, Съветът се позовава само на разпределянето от жалбоподателя на дивиденти и бонуси в полза на фондацията, а в мотивите на спорните актове се посочват финансовите услуги, предоставяни от жалбоподателя не само на самата фондация, но и на нейната <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/>група от дъщерни дружества и компании<QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0145"><NO.P>145</NO.P><TXT>Освен това в писменото си становище Съветът се позовава на факта, че от устава на жалбоподателя и от счетоводния баланс за финансовата година, приключила на <DATE ISO="20100320">20 март 2010 г.</DATE>, e видно, че като акционер на жалбоподателя фондацията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>е участвала в серия от сделки, в които [той] е замесен<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0146"><NO.P>146</NO.P><TXT>От своя страна жалбоподателят твърди, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>Съветът не е представил никакво формално доказателство, че [жалбоподателят] е давал предимство на публичноправни субекти или публични предприятия<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, и отбелязва, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>[о]боротът и финансовите доклади потвърждават, че почти всички [негови] заеми, кредити и други услуги […] са предоставяни по-скоро на (и използвани от) частни лица и частни предприятия отколкото на правителството и на публичноправни образувания<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/> и че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>[н]еговите услуги и заеми […] са предоставяни на (и използвани от) класически клиенти като частни лица и предприятия, а не на правителството или на национални институции и предприятия<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, като в това отношение препраща към списък с основните му клиенти за периода от март до ноември 2010 г., приложен към жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0147"><NO.P>147</NO.P><TXT>В това отношение трябва да се припомни, че критерият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, който разширява приложното поле на ограничителните мерки с цел увеличаване на натиска върху Ислямска република Иран, се отнася единствено до дейността на лице или образувание, която независимо от каквато и да било пряка или косвена връзка с разпространението на ядрено оръжие може с оглед на количествените или качествените си характеристики да благоприятства посоченото разпространение чрез предоставяне на подкрепа на правителството на Иран под формата на ресурси или на материални, финансови или логистични средства, позволяващи продължаването на тази дейност (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Iranian Oil Company/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑578/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:678">EU:T:2014:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0118">118</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0120">120</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0140">140</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0141">141</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Следователно критерият <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/> не се отнася до всяка форма на подкрепа за иранското правителство, колкото и минимална или символична да е тя, а само до онези форми на подкрепа, които поради количествената или качествената си значимост могат да позволят на това правителство да продължи ядреното разпространение. Тълкуван — под контрола на съда на Съюза — във връзка с целта да се окаже натиск върху правителството на Иран, за да бъде принудено да преустанови ядреното разпространение, спорният критерий обективно определя тясно очертана категория от лица и образувания, на които може да бъдат наложени мерки за замразяване на финансовите средства (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140716">16 юли 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>National Iranian Oil Company/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑578/12</NO.CASE>, непубликувано, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2014:678">EU:T:2014:678</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0119">119</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="22"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0148"><NO.P>148</NO.P><TXT>В случая Съветът не твърди, че жалбоподателят предоставя пряко финансова подкрепа на правителството на Иран, а че предоставя такава подкрепа <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>чрез фондацията<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>. Така, макар в мотивите на спорните актове фондацията да е квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>голямо иранско държавно образувание, контролирано пряко от върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, тя не е чисто и просто отъждествена с правителството на Иран.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0149"><NO.P>149</NO.P><TXT>Такова непряко прилагане на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/> е обосновано от гледна точка на преследваната с посочения критерий цел, както бе припомнена в точка 147 по-горе, само ако е доказано, че лицето или образуванието, действащо като посредник, или само предоставя подкрепа на правителството на Иран по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, или е използвано като инструмент от това правителство за продължаване на ядреното разпространение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0150"><NO.P>150</NO.P><TXT>В случая не е доказано, че фондацията предоставя подкрепа на правителството на Иран по смисъл на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0151"><NO.P>151</NO.P><TXT>Единственото обстоятелство, на което се позовава Съветът, а именно, че фондацията е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>голямо иранско държавно образувание, контролирано пряко от върховния лидер<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>, не е достатъчно, за да се докаже, че тя би предоставила на правителството на Иран подкрепа, която поради количествената или качествената си значимост би могла да позволи на това правителство да продължи ядреното разпространение, както се изисква от посочената в точка 147 по-горе съдебна практика, или че правителството на Иран би използвало тази фондация като инструмент за продължаване на политиката на ядрено разпространение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0152"><NO.P>152</NO.P><TXT>Освен това, името на фондацията не е включено в спорния списък сред лицата и образуванията, определени или идентифицирани като предоставящи подкрепа за правителството на Иран по смисъла на член 20, параграф 1, буква в) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква г) от Регламент № 267/2012, или сред лицата и образуванията, участващи в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности по смисъла на член 20, параграф 1, буква б) от Решение 2010/413 и на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 267/2012.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0153"><NO.P>153</NO.P><TXT>Накрая, в рамките на настоящото производство Съветът не е представил никакво доказателство, че фондацията е предоставяла подкрепа за правителството на Иран или е участвала в пряко свързани със или подпомагащи ядреното разпространение дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0154"><NO.P>154</NO.P><TXT>Следователно в случая не са налице условията, които биха обосновали непрякото прилагане на критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0155"><NO.P>155</NO.P><TXT>Така трябва да се констатира, че като е приложил критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0113" REF.END="QE0113"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0113" CODE="201C" ID="QE0113"/>, Съветът е допуснал грешка в преценката в спорните актове.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0156"><NO.P>156</NO.P><TXT>Следователно, и без дори да е необходимо да се установи дали жалбоподателят е предоставял финансови услуги на фондацията, трябва да се уважи второто основание и да се констатира, че спорните актове не са основателни в частта, в която прилагат спрямо жалбоподателя критерия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0114" REF.END="QE0114"/>подкрепа [за] правителството на Иран<QUOT.END REF.START="QS0114" CODE="201C" ID="QE0114"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0157"><NO.P>157</NO.P><TXT>В резултат от това спорните актове трябва да се отменят като неоснователни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0158"><NO.P>158</NO.P><TXT>С оглед на изводите, направени в точки 131 и 157 по-горе, настоящата жалба трябва да се уважи изцяло и да се отменят всички обжалвани актове.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="23"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">По действието във времето на отмяната на обжалваните актове</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0159"><NO.P>159</NO.P><TXT>Както посочва Съветът в отговор на писмен въпрос от Общия съд (т. 42 по-горе), действието на включването на името на жалбоподателя в спорния списък е спряно в съответствие с член 26, параграф 5 от Решение 2010/413, изменено с Решение (ОВППС) 2015/1863 на Съвета от <DATE ISO="20151018">18 октомври 2015 г.</DATE> (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="274" PAGE.FIRST="174" DATE.PUB="2015">OВ L 274, 2015 г., стр. 174</REF.DOC.OJ>), което се прилага от <DATE ISO="20160116">16 януари 2016 г.</DATE> в съответствие с член 1 от Решение (ОВППС) 2016/37 на Съвета от <DATE ISO="20160116">16 януари 2016 година</DATE> относно датата на прилагане на Решение 2015/1863 (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="011" DATE.PUB="2016">OВ L 11</REF.DOC.OJ> I, 2016 г., стр. 1). Това не променя факта, че докато името на жалбоподателя остава включено в спорния списък в резултат от Решение 2015/1008 и Регламент за изпълнение 2015/1001 съществува опасност приетите спрямо него ограничителни мерки да бъдат възстановени, в случай че Ислямска република Иран не изпълни ангажиментите, които е поела по отношение на Федерална република Германия, Френската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Народна република Китай, Съединените американски щати и Руската федерация с подкрепата на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, в рамките на Съвместния план за действие, в който се набелязва подход за намиране на дългосрочно цялостно решение на въпроса за ядреното разпространение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0160"><NO.P>160</NO.P><TXT>Що се отнася до Регламент за изпълнение 2015/1001, трябва да се припомни, че по силата на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и в отклонение от член 280 ДФЕС решенията на Общия съд, с които даден регламент се обявява за недействителен, влизат в сила едва с изтичането на срока за обжалване, посочен в член 56, първа алинея от споменатия статут, или — ако в този срок е подадена жалба — от момента на отхвърлянето на последната (вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE> <NAME.CASE>Persia International Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:398">EU:T:2013:398</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0122">122</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> (непубликувано) и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0161"><NO.P>161</NO.P><TXT>В случая Регламент за изпълнение 2015/1001 има характера на регламент по смисъла на член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, тъй като в член 2 от него се предвижда, че той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки, което отговаря на разпоредбата на член 288 ДФЕС относно действието на регламентите (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160421">21 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Съвет/Bank Saderat Iran</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑200/13 P</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:284">EU:C:2016:284</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0121">121</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Поради това член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз е приложим към Регламент за изпълнение 2015/1001.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0162"><NO.P>162</NO.P><TXT>Следователно в съответствие с член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз Съветът разполага със срок от два месеца, към който се прибавя срокът поради отдалеченост от десет дни, считано от момента на връчване на настоящото решение, за да отстрани нарушенията, установени във връзка с Регламент за изпълнение 2015/1001, като евентуално приеме нови ограничителни мерки срещу жалбоподателя.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0163"><NO.P>163</NO.P><TXT>Що се отнася до Решение 2015/1008, следва да се припомни, че по силата на член 264, втора алинея ДФЕС Съдът може, ако счете за необходимо, да определи правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. В случая разминаването между датата на влизане в сила на решенето за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/1001 и тази на изтичане на действието на Решение 2015/1008 би могло сериозно да засегне правната сигурност, тъй като Решение 2015/1008 и Регламент за изпълнение 2015/1001 предвиждат налагането на идентични мерки спрямо жалбоподателя. Следователно трябва да се запази действието на Решение 2015/1008 в частта, в която то оставя името на жалбоподателя в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, до датата на влизане в сила на настоящото решение, доколкото отменя Регламент за изпълнение 2015/1001, в частта, в която той оставя името на жалбоподателя в списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012 (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20130906">6 септември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Persia International Bank/Съвет</NAME.CASE>, <NO.CASE>T‑493/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:T:2013:398">EU:T:2013:398</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0129">129</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> (непубликувано) и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="24"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0164"><NO.P>164</NO.P><TXT>Тъй като останалите обжалвани актове понастоящем вече не произвеждат действие, към тях не се прилага член 264, втора алинея ДФЕС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0165"><NO.P>165</NO.P><TXT>Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO><P>По изложените съображения</P><P>ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)</P><P>реши:</P></INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя решението на Съвета на Европейския съюз — в редакцията му съгласно Известието от <DATE ISO="20140315">15 март 2014 година</DATE> на вниманието на лицата и образуванията, които са обект на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2010/413/ОВППС на Съвета и в Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Иран — да остави в сила включването на името на Sina Bank в списъка по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20100726">26 юли 2010 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС, изменено с Решение 2010/644/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20101025">25 октомври 2010 година</DATE>, и по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от <DATE ISO="20120323">23 март 2012 година</DATE> относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Отменя Решение 2014/776/ОВППС на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413, Регламент за изпълнение (ЕС) № 1202/2014 на Съвета от <DATE ISO="20141107">7 ноември 2014 година</DATE> за изпълнение на Регламент № 267/2012, Решение (ОВППС) 2015/1008 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за изменение на Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1001 на Съвета от <DATE ISO="20150625">25 юни 2015 година</DATE> за изпълнение на Регламент № 267/2012 в частта, в която тези актове оставят в сила включването на името на Sina Bank в списъка по приложение II към Решение 2010/413, изменено с Решение 2010/644, и по приложение IX към Регламент № 267/2012.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">3)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Запазва действието на Решение 2015/1008 по отношение на Sina Bank от датата на влизането му в сила до датата на изтичане на срока за обжалване на настоящото съдебно решение по член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок е подадена жалба срещу настоящото съдебно решене — до датата на отхвърлянето на тази жалба.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">4)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Осъжда Съвета да заплати съдебните разноски.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Kanninen</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Pelikánová</P></SIGNATORY><SIGNATORY><P>Buttigieg</P></SIGNATORY><P>Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на <DATE ISO="20161018">18 октомври 2016 година</DATE>.</P><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE><?PAGE NO="25"?><TOC><TITLE><TI><P>Съдържание</P></TI></TITLE><TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Обстоятелства, предхождащи спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Ограничителни мерки, приети срещу Ислямска република Иран</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>Ограничителни мерки, които се отнасят до жалбоподателя</ITEM.CONT><ITEM.REF>2</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Факти, настъпили след подаване на жалбата по настоящото дело</ITEM.CONT><ITEM.REF>4</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>Производство и искания на страните</ITEM.CONT><ITEM.REF>6</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>От правна страна</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>1.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на първото искане, доколкото се отнася до отмяната на приложение IX към Регламент № 267/2012 в частта, в която това приложение се отнася до жалбоподателя</ITEM.CONT><ITEM.REF>7</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По допустимостта на третото искане</ITEM.CONT><ITEM.REF>8</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>2.</NO.ITEM><ITEM.CONT>По съществото на спора</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на принципа на зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>10</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По нарушението на задължението за мотивиране</ITEM.CONT><ITEM.REF>11</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По спорното решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>12</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По спорните актове</ITEM.CONT><ITEM.REF>14</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По нарушението на принципа за зачитане на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По спорното решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>15</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><NO.ITEM>–</NO.ITEM><ITEM.CONT>По спорните актове</ITEM.CONT><ITEM.REF>16</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По второто правно основание, изведено от явна грешка в преценката</ITEM.CONT><ITEM.REF>17</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По спорното решение</ITEM.CONT><ITEM.REF>18</ITEM.REF></TOC.ITEM><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По спорните актове</ITEM.CONT><ITEM.REF>19</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По действието във времето на отмяната на обжалваните актове</ITEM.CONT><ITEM.REF>23</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC.BLK><TOC.BLK><TOC.ITEM><ITEM.CONT>По съдебните разноски</ITEM.CONT><ITEM.REF>24</ITEM.REF></TOC.ITEM></TOC.BLK></TOC.BLK></TOC></JUDGMENT>