Recueil, стр. II-2395, наричано по-нататък
На изброените в член 1 предприятия се налагат следните глоби за нарушението, установено в същия член:
отменя член 1, параграф 2 от решението в частта, в която е прието съществуването на нарушението, за което Dalmine е било обвинено, за периода преди определя размера на наложената на Dalmine глоба на отхвърля жалбата в останалата част, осъжда всяка от страните да понесе собствените си съдебни разноски.
да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение, да отмени решението на Комисията, при условията на евентуалност да отмени или да намали глобата, определена в член 4 от решението, освен това при условията на евентуалност да върне делото на Първоинстанционния съд за постановяване от него на ново решение въз основа на решението на Съда, да осъди Комисията да заплати съдебните разноски, направени пред Първоинстанционния съд и пред Съда.
две правни основания се отнасят до процесуални нарушения, три правни основания се отнасят до пороци при установяване на нарушението, посочено в член 1 от решението, три правни основания се отнасят до пороци при установяване на нарушението, посочено в член 2 от решението, и накрая, две правни основания се отнасят до размера на глобата.
С(1997) 3036, IV 35.860, непубликувано.
Определение на Първоинстанционния съд от
Решение от
Решение на Първоинстанционния съд от
Регламент № 17 на Съвета от
Тук Първоинстанционният съд препраща към решението си от
Този първи въпрос, буква г) има следното съдържание:
Разпоредителната част на решението гласи:
Курсивът е мой.
Тук Първоинстанционният съд цитира заключението на съдията г-н Vesterdorf, изпълняващ функциите на генерален адвокат по делото Rhone-Poulenc/Комисия (Решение на Първоинстанционния съд от
Решение от
Първоинстанционният съд добавя, че в рамките на образуваното въз основа на член 230 ЕО производство общностният съдия не е компетентен да проверява от гледна точка на вътрешното право законосъобразността на акт, приет от национален орган. Между другото, той препраща в тази връзка, по аналогия, към Решение от
Решение от
Посочени по-горе в бележка 13.
В тази връзка жалбоподателят се позовава по аналогия на решението по дело
По-конкретно става въпрос за пасажа
Решение от
Решение по дело JFE Engineering Corp. и др./Комисия (посочено по-горе, точка 274).
Пак там, точка 288.
Решение от
Точка 86 от обжалваното съдебно решение.
Точка 87 от обжалваното съдебно решение.
С-411/04 Р, висящо пред Съда на Европейските общности.
На това обръща внимание и Първоинстанционният съд в точка 83, последно изречение от обжалваното съдебно решение.
По този въпрос жалбоподателят се позовава на точки 54 —61, 70—77, 121 и 122 от спорното решение.
Тук Първоинстанционният съд препраща към решението си от
Комисията отбелязва също, че жалбоподателят не обжалва решението ѝ за публикуване на неповерителната версия на решението.
решението не отговаря на изискването за излагане на мотиви, посочено в член 253 ЕО, и е опорочено от неправилно прилагане на член 81 ЕО; по-конкретно, Комисията не прави задълбочен анализ на съответния пазар и следователно не е в състояние да прецени дали условията за прилагане на член 81, параграф 1 ЕО са налице и по този начин нарушава тази разпоредба (точка 137 от обжалваното съдебно решение), участието му в посоченото в член 1 от решението нарушение няма значителни последици за конкуренцията именно поради неговото скромно положение на италианския пазар на тръбите OCTG стандарт и на преносните тръби
Комисията пропуска да посочи конкретните данни относно тръбите OCTG стандарт и преносните тръби макар и да е вярно, че Dalmine има по-скоро силни позиции на италианския пазар на преносните тръби
Тук Първоинстанционният съд препраща към решението си от същата дата (
в точка 68 от мотивите на решението, която се отнася до това споразумение, той сочи алтернативен мотив за обосноваване на съществуването на нарушението, така че в тесен смисъл, в общата структура на обосноваването на решението тази точка е израз на стремеж към изчерпателност. Дори ако се предположи, че Dalmine може да докаже, че този алтернативен мотив не е достатъчен, това по никакъв начин не би му било от полза, тъй като антикон-курентният предмет на споразумението в случая е доказан, като се има предвид, че Комисията не е длъжна да докаже съществуването на вредоносен за конкуренцията резултат, за да докаже нарушаването на член 81 ЕО, щом като е доказала съществуването на споразумение, имащо за предмет ограничаване на конкуренцията, доводите на Dalmine относно последиците от споразумението са без значение.
при определяне на предмета на споразумението, в което обвинява Dalmine, Комисията се основава на съвкупност от доказателства, Курсивът е мой. при това положение на показанията на г-н Biasizzo може да бъде дадена вяра, доколкото те потвърждават изявленията на г-н Verluca относно съществуването на споразумение за разпределяне на вътрешните пазари (точка 155).
Тук Първоинстанционният съд препраща към решението си от
Комисията взима предвид антикон-курентния предмет на споразумението за разпределяне на пазарите, в което Dalmine участва, така че евентуалната липса на доказателства за антиконкурентния ефект от индивидуалното поведение на Dalmine няма значение за установяване съществуването на нарушението, прието за извършено от него в член 1 от решението В тази връзка Комисията препраща и към решението по дело Ciment (посочено по-горе в бележка под линия 9, точки 1084—1088). колкото до твърдението на Dalmine, че на практика е запазило свободата си на действие, Първоинстанционният съд припомня, че според постоянната съдебна практика Вж. между другото Решение на Съда от
изявлението на г-н Verluca (решение, точка 53 от мотивите), разговора BSC (решение, точка 62 от мотивите), отговора на British Steel от изявлението на г-н Biasizzo пред окръжния прокурор на Бергамо (решение, точки 54 и 64 от мотивите), изявлението на г-н Becher (решение, точка 63 от мотивите), писмения отговор на Dalmine от
да оцени правилно последиците за конкуренцията на споразумението между производителите, тежестта на нарушението и ролята на различните участници при привеждането му в действие, да провери, ако споразумението има някакъв антиконкурентен ефект, дали действително е спазвано, дори дали е могло да ограничи или да наруши конкуренцията, да си даде сметка, че позициите на Dalmine на пазара са слаби, че ролята, която то има за споразумението, е ограничена, и че ползите, които то може да извлече, са пренебрежимо малки.
Тук Комисията препраща към решение от
Тук Комисията препраща, между другото, към Решение от
Освен решенията, посочени в обжалваното съдебно решение, Комисията споменава още и, между другото, Решение от
Курсивът е мой.
Точки 104—121 от жалбата пред първата инстанция и точки 36—51 от писмената реплика пред първата инстанция. Точки 122—131 от жалбата пред първата инстанция и точки 52—57 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 105—112 от жалбата пред първата инстанция и точки 37—42 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 113—116 от жалбата пред първата инстанция и точки 45—49 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 117 и 118 от жалбата пред първата инстанция и точки 50 и 51 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 119 и 120 от жалбата пред първата инстанция и точка 48 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 122—124 от жалбата пред първата инстанция и точки 52—55 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 125—127 от жалбата пред първата инстанция и точки 56 и 57 от писмената реплика пред първата инстанция.
Точки 128—131 от жалбата пред първата инстанция.
Писмените бележки, които са използвани от жалбо-подателя по време на пледоарията му в съдебно заседание пред първата инстанция и които той прилага към репликата във фазата на обжалването, са в голяма степен еднакви c твърденията, които той прави в точка 37, буква а) от жалбата си.
Доводите, които жалбоподателят сочи сега, в точка 37, буква а) от жалбата приличат много по съдържание на тези, които излага пред първата инстанция в късен етап, едва в съдебното заседание.
От изобилната съдебна практика ще цитирам Решение на Първоинстанционния съд от
Вж. в този смисъл Определение от
Посочено по-горе в бележка под линия 20.
Посочено по-горе в бележка под линия 20.
Констатациите на Първоинстанционния съд по този въпрос са предмет на жалба до Съда на Европейските общности по дело Salzgitter Mannesmann (c предишно наименование Mannesmannröhren-Werke)/Комисия (
Вж., между другото, Решение на Съда от
Вж., между другото, Решение от
Вж. Решение от
Вж., между другото, Решение от
Вж., между другото, Решение от
Вж. решение по дело Miller/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 38, точки 6 и 7), вж. след това, между другото, Решение от
Вж., между другото, Решение по дело
Тук Първоинстанционният съд препраща към решението си по дело Atlantic Container Line и др./Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 33, точки 79 и 90). Тази съдебна практика, все още нова към момента на произнасяне на обжалваното съдебно решение, се основава на постоянната, вече по-стара практика на Съда, а именно Решение по дело Miller/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 38, точка 15), Решение от
Че засягането на междудържавната търговия трябва да е значително, следва от Решение по дело Ambulanz Glöckner (посочено по-горе в бележка под линия 33, точка 48).
Точка 111 от мотивите на решението има следното съдържание:
[...] Тази точка има следното съдържание:
Бележката е без значение за текста на български език на това заключение.
поетото от Dalmine задължение да доставя неопределени количества гладки тръби на British Steel е всъщност разрешено, в интерес на последното, Първоинстанционният съд трябвало да си даде сметка, че British Steel има достатъчно силни позиции на пазара, за да може да наложи волята си на своите потенциални доставчици, Първоинстанционният съд тълкува неправилно член 4 от договора за доставка, като приема, че той задължава страните да доставят или да придобиват предварително определено като процент от потребностите на British Steel количество гладки тръби, при липсата на доказателства за хоризонтално съгласуване между доставчиците било абсолютно разрешено да се продават на British Steel гладки тръби в количества, определени спрямо количеството продадени от него тръби, нито решението на Комисията, нито съдебното решение обясняват какви са антиконкурентните последици от формулите за определяне на цените, съдържащи се в договора за доставка, като се вземе предвид факта, че Dalmine не е продавало тръби OCTG и накрая, твърдението на Първоин-станционния съд в точка 189 от обжалваното съдебно решение, според което обстоятелството, че British Steel не е съобщавало поверителни сведения на своя доставчик, не може да освободи от отговорност подписалите договорите за доставка при конкретните условия в настоящия случай, е толкова неоспоримо, колкото и неразгадаемо.
Комисията вече е установила недвусмислено в решението си, че договорите за доставка, посочени в член 2 от решението, представляват самостоятелно нарушение на член 81 ЕО. Това личи ясно от съдържанието на разпоредителната част на решението, в която c член 2 е посветена отделна разпоредба на това Тази точка има следното съдържание: фактът, че в член 2, параграф 1 от решението се говори за нарушаване на член 81, параграф 1 ЕО Първоинстанционният съд c основание може въз основа на точка 111 от мотивите на решението да направи извода, че сключването на договорите за доставка съставлява нарушението, установено в член 2 от решението. Наистина, след като е установено, че тези договори представляват отделно нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, тяхното сключване представлява действието, c което е извършено нарушението.
Точка 28 започва, както следва:
доколкото става въпрос за тръбите OCTG между другото, установено е, че Dalmine вече е продавало извън Италия тръби OCTG стандарт, за които не е била необходима лицензия.
Първоинстанционният съд може да направи извода в точки 219 и 220 от решението си, че съществува хоризонтален картел за разпределяне на доставките на гладки тръби за British Steel Тук Комисията препраща към Решение на Съда от съображението на Първоинстан-ционния съд относно обстоятелството, че Dalmine може да има търговски интерес от договора си c British Steel, само по себе си c нищо не променя неговата незаконосъоб-разност, трудно може да бъде оспорен.
Цитирано буквално в бележка под линия 65.
Вече цитирано буквално по-горе, в бележка под линия 68.
Точка 181 от обжалваното съдебно решение.
Точка 185 от обжалваното съдебно решение.
Става въпрос за постоянна съдебна практика, вж., между другото, Решение от
За сметка на това те са изложени като способ за защита в отговора на Dalmine на известието за нарушенията. Вж. приложение 12 към жалбата пред първата инстанция, стр. 19, 22 и 23.
Приложение 12 към жалбата пред първата инстанция, стр. 21 и 22.
Вж. точка 181 от обжалваното съдебно решение, която препраща към точка 153 от мотивите на решението, оспорено пред първата инстанция.
размерът на съответния пазар представлява единственият обективен критерий, който може да бъде взет предвид при преценката на тежестта на нарушението. Ето защо всяка преценка относно тежестта на нарушението трябва на първо място да се основава на този елемент, при това положение Първоинстанционният съд неправилно приема, че размерът на засегнатия пазар е само един от многото значими фактори Точка 259 от обжалваното съдебно решение. констатацията на Първоинстанцион-ния съд, че Точка 259 от обжалваното съдебно решение.
според Насоките тежестта на нарушението трябва да бъде изведена от три критерия: естеството на нарушението, конкретното му въздействие на върху пазара, когато може да бъде оценено, и размера на засегнатия пазар, на първо място, Първоинстанционният съд прави неправилна преценка на естеството на нарушението, като приема, че то цели споразумение за разпределяне на пазарите между европейските производители, на второ място, Първоинстанцион-ният съд се основава неправилно на таблицата за пазарните дялове на съответните производители Точка 296 от обжалваното съдебно решение. на трето място, Първоинстанцион-ният съд неправилно не взима предвид ограничения размер на географските пазари и на съответните продуктови пазари, когато прави преценката на твърдението на Комисията, че в случая става въпрос за и накрая, Първоинстанционният съд изобщо не излага достатъчно мотиви за преценката си, че Комисията е можела да квалифицира твърдените нарушения като много тежки. Поради това преценката му относно наложената глоба се оказва необоснована.
при преценката си на наложените от Комисията глоби Първоинстанционният съд не се произнася в зависимост от размера на съответните свързани c нарушението предприятия, както са определени по отношение на техния оборот. Наистина глоба, малка за едно много голямо предприятие, може лесно да надхвърли максимума от 10 %, когато става въпрос за по-малко предприятие или да бъде във всеки случай прекомерно висока. В подкрепа на това твърдение жалбоподателят използва като довод точка 1, дял А, шеста алинея от Насоките Посоченият пасаж има следното съдържание: след това, Първоинстанционният съд пропуска да изследва доводите на Dalmine Възпроизведени в точка 320 от обжалваното съдебно решение. и накрая, жалбоподателят оспорва твърдението, според което, щом като е установено, че определено предприятие е съгласувало действията си за разпределяне на пазарите със своите конкуренти, фактът, че то няма на пазара поведението, което е било договорено c неговите конкуренти, не е непременно обстоятелство, което трябва да бъде взето предвид при определяне на размера на глобата.
Първоинстанционният съд неправилно не признава и не санкционира факта, че Комисията не обяснява в решението си защо не взима предвид смекчаващите обстоятелства, изложени от жалбоподателя, Първоинстанционният съд неправилно не изследва доводите на жалбоподателя, според които той има ограничена роля в изготвянето на споразумението за разпределяне на пазарите и е спазвал това споразумение в много малка степен, след това жалбоподателят счита, че Първоинстанционният съд неправилно не приема като смекчаващо обстоятелство факта, че той незабавно е преустановил незаконното си поведение след първите действия на Комисията, и накрая, Първоинстанционният съд не оценява правилно значението като смекчаващо обстоятелство на сътрудничеството на Dalmine по време на административната процедура.
Вж. по този въпрос точки 118—128 от настоящото заключение.
Решение на Съда от
Вж. точка 1, дял А, шеста алинея.
Тук Комисията препраща към точки 284—287 от обжалваното съдебно решение.
В подкрепа на тази гледна точка Комисията препраща към Решение на Съда от
сътрудничеството на жалбоподателя при провеждане на разследването е много по-малко от това на Vallourec, c което той се сравнява, жалбоподателят приравнява поведението си при даване на отговорите на поставените от Комисията въпроси на реакцията си на известието за нарушенията, което е последващо. Комисията вече е
Вж., между другото, Решение от
Вж., между другото, Решение от
Вж., между другото, Решение на Съда от
Решение от
Вж., между другото, Решение по дело Volkswagen/Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 89, точка 151).
За пример вж. Решение по дело Aalborg-Portland и др./Комисия (посочено по-горе в бележка под линия 70, точки 384—387).
За пример вж. заключението ми от
По-горе в това заключение, точки 118—128.
Точка 160 от мотивите на решението.
Точка 162 от мотивите на решението.
Точки 35 и 36 от мотивите на решението.
Точки 53—57 от мотивите на решението.
Посочени съответно в бележки под линия 86 и 58.
Посочени по-горе в бележка под линия 79.
Вж., между другото, Определение от
Първоинстанционният съд подчертава на няколко пъти, че в това отношение се прилагат строги критерии, между другото, в Решение от
да обяви настоящата жалба за изцяло неоснователна, да осъди Dalmine SpA да заплати съдебните разноски.