<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.55-20141201.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C‑429/15</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62015CJ0429</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:789">EU:C:2016:789</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>8</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>8</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P>РЕШЕНИЕ ОТ <DATE ISO="20161020">20.10.2016 г.</DATE> — ДЕЛО C‑429/15</P><P>DANQUA</P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (трети състав)</P><P><DATE ISO="20161020">20 октомври 2016 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: английски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INDEX><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2004/83/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Минимални стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Национална процесуалноправна норма, предвиждаща срок от петнадесет работни дни за подаване на молба за субсидиарна закрила, считано от уведомлението за отхвърляне на молбата за убежище</KEYWORD><KEYWORD>Процесуална автономия на държавите членки</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на равностойност</KEYWORD><KEYWORD>Принцип на ефективност</KEYWORD><KEYWORD>Добро протичане на процедурата за разглеждане на молбата за субсидиарна закрила</KEYWORD><KEYWORD>Добро протичане на процедурата за връщане</KEYWORD><KEYWORD>Несъвместимост</KEYWORD></INDEX><JUDGMENT.INIT><P>По дело C‑429/15</P><P>с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Court of Appeal (Апелативен съд, Ирландия) с акт от <DATE ISO="20150729">29 юли 2015 г.</DATE>, постъпил в Съда на <DATE ISO="20150805">5 август 2015 г.</DATE>, в рамките на производство по дело</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">Evelyn Danqua</HT></P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Minister for Justice and Equality,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Ирландия,</HT></P><P><HT TYPE="BOLD">Attorney General</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (трети състав),</P><P>състоящ се от: L. Bay Larsen (докладчик), председател на състава, M. Vilaras, J. Malenovský, M. Safjan и D. Šváby, съдии,</P><P>генерален адвокат: Y. Bot,</P><P>секретар: K. Malacek, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20160616">16 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="DASH"><ITEM><P>за E. Danqua, от M. Trayers, solicitor, P. O’Shea, BL и C. Power, SC,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за Minister for Justice and Equality, от R. Cotter и E. Creedon, в качеството на представители, подпомагани от F. O’Sullivan, BL, и R. Barron, SC,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от Condou-Durande и X. Lewis, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20160629">29 юни 2016 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на принципа на равностойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Evelyn Danqua, гражданска на Гана, от една страна, и Minister for Justice and Equality (Министър на правосъдието и равенството, Ирландия) (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>министърът<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>), Ирландия и Attorney General, от друга страна, по повод на отказа на министъра да разгледа молбата на заинтересованото лице за предоставяне на статут на субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/83/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съгласно член 2, букви а), д) и е) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="304" DATE.PUB="2004">ОВ L 304, 2004 г., стр. 304</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 52):</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>а)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>международна закрила<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/> е статутът на бежанец и статутът на субсидиарна закрила, така както те са определени в букви г) и e);</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>д)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>лице, което може да търси субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> е всеки гражданин на трета страна […] което не отговаря на условията за бежанец, но за което има сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако бъде изпратено обратно в страната си на произход […] би било изложено на реална опасност от тежки посегателства, така както те са определени в член 15 […];</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>статут на субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> е признаването от държава членка на гражданин на трета страна […],[който] може да получи субсидиарна закрила<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Член 18 от тази директива е гласял:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Държавите членки предоставят статут на субсидиарна закрила на гражданин на трета страна […], [който] отговаря на условията за лице, което може да получи субсидиарна закрила съгласно глави II и V<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="3"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><P><HT TYPE="ITALIC">Директива 2005/85/ЕО</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Директива 2005/85/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20051201">1 декември 2005 година</DATE> относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="326" PAGE.FIRST="13" DATE.PUB="2005">ОВ L 326, 2005 г., стр. 13</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242) уточнява по-конкретно правата на кандидатите за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Съгласно член 3, параграф 1 от посочената директива тя се прилага за всяка молба за убежище, която е подадена на територията на държавите членки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 3, параграф 3 от същата директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>Държавите членки прилагат настоящата директива за целия период на процедурата, когато използват или въвеждат процедура, в рамките на която молбите за убежище се разглеждат в качеството им на молби, основаващи се на Женевската конвенция [за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE> (<HT TYPE="ITALIC">Сборник договори на Организацията на обединените нации</HT>, том 189, стр. 150, № 2545 (1954)] и в качествата им на молби от друг вид за международна защита, предоставяна при условията на член 15 от Директива [2004/83]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>От преписката, с която разполага Съдът, става ясно, че г‑жа Danqua, гражданка на Гана, подава в Ирландия на <DATE ISO="20100413">13 април 2010 г.</DATE> молба за предоставяне на статут на бежанец, мотивирана с опасението на заинтересованата, че рискува да бъде подложена на практиката <HT TYPE="ITALIC">trokosi</HT>, представляваща форма на ритуално подчинение в Гана, което засяга основно жените.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>В доклад от <DATE ISO="20100616">16 юни 2010 г.</DATE> Refugee Applications Commissionner (Комисар по молбите за предоставяне на статута на бежанец, Ирландия) дава отрицателно становище по тази молба поради липса на достоверност на същата. Това становище е потвърдено при обжалването от Refugee Appeals Tribunal (съд, който разглежда жалбите относно статута на бежанец, Ирландия), с решение от <DATE ISO="20110113">13 януари 2011 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20110209">9 февруари 2011 г.</DATE> министърът уведомява г‑жа Danqua за отхвърлянето на молбата ѝ за убежище и за намерението си да нареди принудителното ѝ отвеждане до границата (<HT TYPE="ITALIC">proposal to deport</HT>), като я информира по-специално за възможността, с която тя разполага, в срок от петнадесет работни дни, считано от датата на това уведомление, да подаде молба за субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>Вследствие на това решение Refugee Legal Services (Правна служба за бежанците, Ирландия) информира г‑жа Danqua, че поради този отказ няма да ѝ бъде оказано съдействие в рамките на постъпките ѝ за получаване на субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Правната служба за бежанците обаче подава от името на г‑жа Danqua молба за разрешение за пребиваване по причини от хуманитарен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20130923">23 септември 2013 г.</DATE> министърът съобщава на г‑жа Danqua, че тази молба е отхвърлена и че на <DATE ISO="20130917">17 септември 2013 г.</DATE> е взето решение за връщане по отношение на заинтересованата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20131008">8 октомври 2013 г.</DATE> г‑жа Danqua подава молба за субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>С писмо от <DATE ISO="20131105">5 ноември 2013 г.</DATE> министърът съобщава на г‑жа Danqua, че молбата ѝ за предоставяне на статут на субсидиарна закрила не може да бъде удовлетворена, тъй като същата не е била подадена в срока от петнадесет работни дни, посочен в уведомлението относно решението на министъра от <DATE ISO="20110209">9 февруари 2011 г.</DATE> за отхвърляне на молбата ѝ за убежище.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>Г‑жа Danqua оспорва това решение пред High Court (Върховен съд, Ирландия), като изтъква по-конкретно нарушение на принципа на равностойност поради наличието на задължение за кандидата за субсидиарна закрила да спазва срок, като разглеждания в главното производство, за подаването на молба за субсидиарна закрила, докато за подаването на молба за убежище подобен срок не се изисква.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20141016">16 октомври 2014 г.</DATE> High Court (Върховен съд) отхвърля жалбата на г‑жа Danqua, като приема по-конкретно че принципът на равностойност не е приложим в конкретния случай, доколкото заинтересованото лице съпоставя две процесуалноправни норми, основани на правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20141113">13 ноември 2014 г.</DATE> г‑жа Danqua обжалва това решение пред Court of appeal (Апелативен съд). Заинтересованата повтаря пред тази юрисдикция доводите си, че задължението за кандидата за субсидиарна закрила да спазва срок като разглеждания в главното производство е в разрез с принципа на равностойност, при положение че за лицата, които подават молба за предоставяне на статут на бежанец, подобен срок не се прилага.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Като поставя под въпрос релевантността на принципа на равностойност по настоящото дело, Court of appeal (Апелативен съд) счита, че молба за убежище може да бъде подходяща база за съпоставяне, за да се гарантира спазването на този принцип.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>В това отношение запитващата юрисдикция изтъква, че макар по-голямата част от молбите за убежище да се разглеждат по реда на Директива 2004/83, държавите членки все още могат, поне на теория, да предоставят убежище съгласно националното им право. При това положение молбите за убежище биха могли да попадат в обхвата както на правото на Съюза, така и на националното право.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>Що се отнася до задължението за кандидата за субсидиарна закрила да спазва срок, като разглеждания в главното производство, за подаването на молба за субсидиарна закрила, запитващата юрисдикция счита, че този срок е обоснован от обективни съображения. Всъщност националната правна уредба, действаща преди постановяването на решението от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑604/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:302">EU:C:2014:302</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), се характеризира с наличието на две отделни и последователни процедури за разглеждането, съответно на молбата за убежище и на молбата за субсидиарна закрила, което поставя разглеждането на молбата за субсидиарна закрила в зависимост от предварителното отхвърляне на молбата за предоставяне на статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>Според тази юрисдикция действащата правна уредба към датата на фактите, разглеждани в главното производство, е имала за цел да гарантира разглеждането в разумен срок на молбите за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>В този контекст Court of appeal (Апелативен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>1)</NO.P><TXT>Може ли за целите на принципа на равностойност да се счита за подходящо съпоставянето на молба за убежище, чиято уредба се съдържа в национално законодателство, отразяващо задължения на държава членка по Директива 2004/83 […], с молба за субсидиарна закрила?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="5"?><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>При утвърдителен отговор на първия въпрос — от значение ли е в това отношение фактът, че срокът за подаване на молби за субсидиарна закрила е предвиден с оглед на постигането на важната цел за гарантиране на разглеждането в разумен срок на молбите за международна закрила?<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>С тези два въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали принципът на равностойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процедура като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>В самото начало следва да се припомни, че Директива 2004/83 не е съдържала процесуалноправни норми, приложими за разглеждането на молба за международна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>От своя страна Директива 2005/85 урежда минималните стандарти относно процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила и уточнява правата на кандидатите за убежище. Член 3, параграфи 1 и 3 от тази директива уточнява, че тя се прилага към молбите за убежище, които са били разгледани в качеството им на молби, основани на Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на <DATE ISO="19510728">28 юли 1951 г.</DATE>, и в качествата им на молби от друг вид за международна защита, предоставяна при условията на член 15 от Директива 2004/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>Следователно Съдът е приел, че Директива 2005/85 се прилага към молбите за субсидиарна закрила само ако държава членка предвиди единна процедура, в рамките на която да разглежда дадена молба в светлината на двете форми на международна закрила, а именно защитата, свързана със статута на бежанец, и субсидиарната закрила (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑604/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:302">EU:C:2014:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>При все това от преписката по делото става ясно, че това не е така в Ирландия към датата на фактите по главното производство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>От това следва, че при липсата на определени в правото на Съюза приложими за Ирландия процесуалноправни норми относно подаването и реда за разглеждане на молба за субсидиарна закрила, тази държава членка следва да уреди тези процесуални правила във вътрешния си правен ред, стига, от една страна, те да не са по-неблагоприятни от процесуалните правила, които уреждат сходни вътрешноправни положения (принцип на равностойност), а от друга страна, да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20140508">8 май 2014 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.,</NAME.CASE> <NO.CASE>C‑604/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2014:302">EU:C:2014:302</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Що се отнася до принципа на равностойност, следва да се припомни, че спазването на този принцип налага еднакво прилагане на национално правило към процедурите, основани на правото на Съюза, и процедурите, основани на националното право (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150128">28 януари 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>ÖBB Personenverkehr</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑417/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:38">EU:C:2015:38</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция има съмнения по въпроса дали молба за предоставяне на статут на бежанец представлява подходяща база за сравнение с молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила, за да се гарантира спазването на този принцип.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>В конкретния случай обаче, както е отбелязал генералният адвокат в точки 54 и 58 от своето заключение, положението, разглеждано в главното производство, засяга две молби, основани на правото на Съюза, а именно молбата на заинтересованото лице за предоставяне на статут на бежанец и молбата на същото за предоставяне на статут на субсидиарна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Впрочем следва да се подчертае, че съгласно самия текст на първия въпрос, националното законодателство, уреждащо разглеждането на молбите за убежище, <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>отразява<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> задълженията на държавите членки по Директива 2004/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Освен това от данните, с които разполага Съдът, не следва, че ирландското право относно убежището съдържа материалноправни национални разпоредби, допълващи правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения следва да се констатира, че в положение като разглежданото в главното производство, което се отнася до два вида молби, основани, както едната, така и другата, на правото на Съюза, позоваването на принципа на равностойност не е релевантно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При все това съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда последният трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. В тази насока при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160428">28 април 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Oniors Bio</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑233/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:305">EU:C:2016:305</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>Освен това Съдът има задачата да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаването на делото, с което е сезирана, независимо дали тази юрисдикция е споменала съответната разпоредба в изложението на въпроса си (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060221">21 февруари 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Ritter-Coulais</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑152/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:123">EU:C:2006:123</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>В конкретния случай за тази цел следва двата поставени от запитващата юрисдикция въпроса да се схващат като целящи да се установи дали принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Що се отнася до този принцип, както беше припомнено в точка 29 от настоящото решение, национална процесуалноправна норма като разглежданата в главното производство не трябва да прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на субективните права, предоставени от правния ред на Съюза. Така в конкретния случай подобна норма трябва да позволява ефективен достъп на лицата, търсещи субсидиарна закрила, до правата, които им предоставя Директива 2004/83.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>При това положение следва да се разгледа въпросът дали лице като г‑жа Danqua, което иска да се ползва от субсидиарната закрила, конкретно е в състояние да изтъкне правата, които черпи от Директива 2004/83, тоест в случая правото да подаде молба за получаване на тази закрила, и ако са изпълнени необходимите условия за ползването на посочената закрила, правото да получи статута, предоставен с нея.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От акта за преюдициално запитване, както и от преписката, с която Съдът разполага, става ясно, че съгласно разглежданата в главното производство национална процесуалноправна норма кандидатът за субсидиарна закрила по принцип не може да подаде молба за предоставяне на статут на тази закрила след изтичането на срок от петнадесет работни дни, считано от уведомлението за отхвърлянето на молбата му за предоставяне на статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се отбележи, че Съдът вече е приел, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, за неговото развитие и за неговите особености пред различните национални инстанции. В това отношение следва, ако е необходимо, да се вземат предвид по-конкретно принципът за гарантиране на правото на защита, принципът на правна сигурност и правилното протичане на производството (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20151111">11 ноември 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Klausner Holz Niedersachsen</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑505/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:742">EU:C:2015:742</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>В случая следва да се провери по-конкретно дали преклузивен срок като разглеждания в главното производство може да се оправдае с гарантирането на правилното протичане на процедурата за разглеждане на молба за субсидиарна закрила, като се имат предвид произтичащите от него последици за прилагането на правото на Съюза (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090903">3 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fallimento Olimpiclub</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑2/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:506">EU:C:2009:506</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>Съдът е приел също така, че що се отнася до преклузивните срокове, държавите членки са длъжни да определят във връзка с националните правни уредби, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, срокове в зависимост по-конкретно от значимостта за заинтересованите лица на решенията, които следва да се приемат, от сложността на приложимите производства и законодателство, от броя на лицата, които могат да бъдат засегнати, и от другите публични или частни интереси, които трябва да се вземат предвид (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20091029">29 октомври 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Pontin</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑63/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:666">EU:C:2009:666</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>Що се отнася обаче до разглежданото в главното производство законодателство, следва да се отбележи, че както е подчертал генералният адвокат в точки 75—78 от своето заключение, процедурата за разглеждане на молбите за субсидиарна закрила има особено значение, доколкото позволява на кандидатите за международна закрила да се гарантира защитата на техните най-основни права с предоставянето на подобна закрила.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>В този контекст с оглед на трудностите, които могат да срещнат подобни кандидати, по-конкретно поради тежкото житейско и материално положение, в което те евентуално се намират, следва да се констатира, че преклузивен срок като разглеждания в главното производство се оказва изключително кратък и на практика не гарантира на всички тези кандидати действителна възможност да подадат молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила и евентуално да получат статута, предоставен с тази закрила. При това положение подобен срок не може да бъде разумно оправдан за целите на гарантиране на доброто протичане на процедурата за разглеждане на молба за предоставяне на този статут.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Впрочем този извод не може да се постави под въпрос с необходимостта да се гарантира ефикасността на процедурата за връщане, доколкото разглежданият в главното производство срок не е пряко свързан с процедурата за връщане, а с отхвърлянето на молбата за предоставяне на статут на бежанец.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>Поради това трябва да се заключи, че национална процесуалноправна норма като разглежданата в главното производство е от естество да осуети ефективния достъп на кандидатите за субсидиарна закрила до правата, които им са признати с Директива 2004/83.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С оглед на гореизложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:</INTRO><P><HT TYPE="BOLD">Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална процесуалноправна норма като разглежданата в главното производство, която поставя молба за предоставяне на статут на субсидиарна закрила в зависимост от преклузивен срок от петнадесет работни дни, считано от уведомяването от компетентния орган за възможността за отхвърления кандидат за убежище да подаде подобна молба.</HT></P></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>