ДЕО е транспонирана на федерално равнище в Австрия с Bundes-Umwelthaftungsgesetz (Федерален закон за екологичната отговорност, наричан по-нататък „B‑UHG“) 4  – BGBl. I, № 55/2009 от 19 юни 2009 г. . Съгласно член 4, параграф 1, буква a) от B‑UHG „екологични щети“ е „всяко сериозно увреждане на водите, т.е. всяка щета, която има сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на съответните води по смисъла на Wasserrechtsgesetz 1959 (Закона за водите, наричан по-нататък „WRG“ 5  – BGBl. № 215/1959 от 16 октомври 1959 г., с последващите изменения. ) […] и не попада в обхвата на разрешение, издадено съгласно [WRG] […]“.

Съгласно член 11 от B-UHG:

„1)Физическите или юридическите лица, правата на които могат да бъдат нарушени от настъпили екологични щети, могат да подадат писмена жалба пред районния административен орган, териториално компетентен по мястото на настъпване на твърдените екологични щети, с която да поискат предприемането на действия по смисъла на член 6 и член 7, параграф 2. […]

2)Права по смисъла на параграф 1, изречение първо са:

2.по отношение на водите: съществуващите права по смисъла на член 12, параграф 2 от [WRG] […]“.

С първия си въпрос запитващата юрисдикция пита дали ДЕО се прилага за щети, които са настъпили след датата на транспониране на тази директива, но произтичат от експлоатацията на водноелектрическа централа, получила разрешение и пусната в експлоатация преди тази дата.

Държавите членки е трябвало да транспонират ДЕО в националното право до 30 април 2007 г. (член 19, параграф 1 от ДЕО). Съществуват три уточнения на времевата рамка, или по-скоро изключения от нея, въведени с член 17 от ДЕО. Член 17, първо тире от ДЕО, което е релевантно за обстоятелствата по настоящото дело, предвижда, че тази директива не се отнася за „щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали преди датата, посочена в член 19, параграф 1“.

Запитващата юрисдикция изтъква, че електроцентралата е получила разрешение през 1998 г. и е в експлоатация от 2002 г. И двете дати са преди 30 април 2007 г. Твърди се обаче, че щетите са настъпили след тази дата. Запитващата юрисдикция пита дали член 17, първо тире от ДЕО (транспониран с член 18 от B‑UHG) се прилага. Тя има колебания относно това какво трябва да се разбира под „събитие“ или „инцидент“ във връзка с щети, причинени от експлоатацията на водноелектрическа централа. Според запитващата юрисдикция, ако „събитието“ или ‚инцидентът“ е пускането в експлоатация на водноелектрическа централа, ДЕО не би била приложима.

Жалбоподателят твърди, че „събитието“ или „инцидентът“, което/който причинява щетите, не е пускането в експлоатация на електроцентралата, а многократното повторение на събитието (спирането на турбината), което се случва няколко пъти в годината и което продължава да се случва след 30 април 2007 г. Австрийското правителство твърди, че определящият елемент за тълкуването на член 17, първо тире е дали щетите са причинени преди или след изтичането на срока за транспониране. Следователно ДЕО се прилага за всички щети, които продължават да настъпват след 30 април 2007 г., предизвикани от експлоатацията на електроцентралата, която е получила разрешение и е изградена преди тази дата. Според Комисията член 17 пояснява, че „събитието“, предизвикващо щетите, е „резултат“ от „дейност“, но не отъждествява събитието с дейността.

Следователно запитващата юрисдикция и страните, които са представили писмени становища пред Съда, изтъкват различни релевантни моменти: i) датата на разрешението; ii) пускането в експлоатация на електроцентралата; iii) отделните (повтарящи се) събития — а именно спирането на турбината, което причинява колебанията във водното равнище. Запитващата юрисдикция иска да се установи кой от тези три момента представлява „събитието“ или „инцидентът“, за което/който се отнася член 17, първо тире.

Според мен едва ли има съмнение, че релевантното „събитие“ или „инцидент“ е от третата категория: действителните физически изменения във водното равнище на реката, които се явяват непосредствената и необходима причина за твърдените щети.

Това се подкрепя от практиката на Съда, според която от член 17, първо и второ тире от ДЕО, във връзка със съображение 30 от същата директива, следва, че Директивата се прилага за щети, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали на 30 април 2007 г. или след тази дата, „когато тези щети са резултат било от дейности, упражнявани след тази дата, било от дейности, които са упражнявани преди тази дата, но не са приключили преди нея“ 6  – Решения от 9 март 2010 г., ERG и др. (C‑378/08, EU:C:2010:126 т. 40 и 41), от 9 март 2010 г., ERG и др. (C‑379/08 и C‑380/08, EU:C:2010:127, т. 34), определение от 9 март 2010 г., Buzzi Unicem и др. (C‑478/08 и C‑479/08, непубликувано, EU:C:2010:129, т. 32) и решение от 4 март 2015 г. Fipa Group и др. (C‑534/13, EU:C:2015:140, т. 44). .

Следователно както продължаващите събития, така и повтарящите се събития, които предизвикват щети след 30 април 2007 г., попадат в обхвата на ДЕО. Националната юрисдикция трябва да провери, въз основа на задълбоченото познаване на фактите по настоящото дело, какво по вид събитие е налице и дали разглежданите щети попадат във времевата рамка на прилагане на ДЕО 7  – Решения от 9 март 2010 г. ERG и др. (C‑378/08, EU:C:2010:126, т. 43) и от 9 март 2010 г., ERG и др. (C‑379/08 и C‑380/08, EU:C:2010:127, т. 36). . От представената пред Съда информация става ясно, че релевантното „събитие“ или „инцидент“ в настоящия случай не е нито разрешението, нито пускането в експлоатация на електроцентралата, а отделни случаи, при които експлоатацията на електроцентралата води до колебания във водното равнище.

Без значение е фактът, че твърдените щети са резултат от експлоатацията на електроцентрала, която е получила разрешение и е започнала да функционира преди определения в ДЕО краен срок.

Член 17, първо тире от ДЕО изключва само събития или инциденти, настъпили преди датата на транспониране. За разлика от това, той не обхваща нови събития или инциденти, предизвикани от дейност, която е започнала преди тази дата, но продължава и след нея. Затова съм съгласен с мнението, изразено от генералния адвокат Kokott в представеното от нея заключение по дело ERG и др.: ДЕО трябва да се прилага, когато продължаваща дейност, започната още преди влизането в сила на директивата, води до нови екологични щети след 30 април 2007 г. 8  – C‑378/08, EU:C:2009:650, т. 67 и 68. .

Систематичното тълкуване на различни разпоредби от ДЕО също потвърждава, че понятията „инцидент“ и „събитие“ не могат да се отъждествяват с понятието „дейност“. Понятието „трудова дейност“ е самостоятелно дефинирано в член 2, параграф 7 като „всяка дейност, извършвана в хода на икономическа дейност, търговска дейност или работа, независимо дали е от частен, обществен, материален или идеален характер“. Член 3 определя материалния обхват на ДЕО, като се позовава на „трудовите дейности“, изброени в приложение III към същата директива, независимо кога са започнати тези дейности.

Член 17 определя времевата рамка на прилагане на ДЕО с цел да се защити правната сигурност, като не допуска прилагането на Директивата с обратна сила. Второто тире изключва щетите, предизвикани от емисия, събитие или инцидент, възникнали след датата на транспониране, само когато дейността, от която са резултат, е извършена и приключила преди въпросната дата. Както посочва Комисията, ако пускането в експлоатация на водноелектрическата централа — тоест започването на „дейността“ — трябваше се отъждествява със „събитието“ или „инцидента“, член 17, второ тире от ДЕО би бил лишен от смисъл.

Вследствие на гореизложеното на първия въпрос според мен трябва да се отговори следното: ДЕО се прилага за екологични щети на водите, предизвикани в хода на продължаващата експлоатация на съоръжение от събитие или инцидент, настъпили след датата, посочена в член 19, параграф 1 от същата директива, дори ако това съоръжение е получило разрешение и е пуснато в експлоатация преди тази дата.

Член 4, параграф 1, буква a) от B‑UHG предвижда, че екологични щети по отношение на водите е всяка щета, която има сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал по смисъла на WRG и „която не попада в обхвата на разрешение, издадено съгласно [WRG]“.

Според запитващата юрисдикция това изключение означава, че доколкото водноелектрическата централа се експлоатира в съответствие с разрешение, издадено съгласно WRG, въпросните щети не могат да съставляват екологични щети. Запитващата юрисдикция пита дали изключването на щетите, попадащи в обхвата на разрешение, издадено съгласно националното право, от определението за екологични щети на водите е в съответствие с член 2, параграф 1 буква б) от ДЕО.

Както ще посоча по-долу, според мен такова автоматично изключване без разграничение действително е недопустимо. Следва обаче още да се подчертае в началото, че отговорът, даден в настоящото заключение, се отнася само до конкретния въпрос, зададен от националната юрисдикция. Той не се отнася до, и следователно по никакъв начин не обезсмисля, другите елементи на определението за екологични щети, като например въпроса кога и дали неблагоприятното въздействие е „сериозно“.

Австрийското правителство потвърждава, че член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG е в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО. То поддържа тълкуването на тази разпоредба от ДЕО в контекста на РДВ. То твърди, че съгласно РДВ разрешение може да бъде издадено само ако се гарантира, че проектът зачита общия интерес, а именно ако се гарантира, че проектът няма да има значителен отрицателен ефект върху качеството на водата или върху нейното екологично състояние. Поради това според австрийското правителство дадена дейност не следва да поражда отговорност, доколкото за нея има издадено разрешение.

Комисията и жалбоподателят са на друго мнение. Те твърдят, че изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG, е в противоречие с член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО. Последният не съдържа изключение по отношение на щетите, попадащи в обхвата на разрешение.

Съгласен съм с жалбоподателя и Комисията. Позицията на австрийското правителство не може да бъде приета.

Член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО не предвижда общо изключване на щетите, попадащи в обхвата на разрешение, от понятието за „екологични щети“. Тази разпоредба допуска единствено изключване от определението за щети на водите на неблагоприятните ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от РДВ.

Общото изключване на щетите, попадащи в обхвата на разрешение, предвидено в член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG, не може да бъде отнесено към изключването на неблагоприятните ефекти, попадащи в обхвата на член 4, параграф 7 от РДВ. Обхватът на изключването, предвидено в австрийското право, е много по-широк и концептуално доста различен от изключването, предвидено в РДВ.

Член 4, параграф 7 от РДВ предвижда, че държавите членки не са в нарушение на разпоредбите на тази директива, когато невъзможността за достигане на добро състояние на подземния воден обект, доброто екологично състояние или потенциал, или за опазване на повърхностния или подземен воден обект от влошаване на състоянието му, е в резултат на нови модификации на физическите характеристики на повърхностния или промени в нивото на подземния воден обект или когато невъзможността за предпазване на отличното състояние на повърхностен воден обект от влошаване е в резултат от нови устойчиви човешки дейности по развитието.

За да бъде приложима тази дерогация, трябва да са изпълнени условията, предвидени в член 4, параграф 7, букви а)—г) от РДВ, възпроизведени по-горе в точка 7 от настоящото заключение 9  – Вж. решения от 4 май 2016 г., Комисия/Австрия (C‑346/14, EU:C:2016:322, т. 65 и 66) и от 11 септември 2012 г., Nomarchiaki Aftodioikisi Aitoloakarnanias и др. (C‑43/10, EU:C:2012:560, т. 67). . Безспорно държавите членки са длъжни да отказват издаването на разрешение за проекти, които могат да причинят влошаване на състоянието на въпросния воден обект, освен ако се приеме, че проектът попада в обхвата на дерогацията по член 4, параграф 7 от РДВ 10  – Решение от 1 юли 2015 г., Bund für Umwelt und Naturschutz Deutschland (C‑461/13, EU:C:2015:433, т. 50). . Все пак съществуването на разрешение само по себе си не означава непременно, че всички критерии по член 4, параграф 7 от РДВ са изпълнени. Действително няма гаранции, че всички критерии, изброени в член 4, параграф 7 от РДВ, винаги и автоматично са изпълнени, когато е издадено разрешение. Точно такъв е случаят, когато въпросните разрешения предхождат РДВ. Поради всички тези съображения общото изключване на щетите, попадащи в обхвата на разрешение, предвидено в член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG, не може да се вмести в рамките на изключението по член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО чрез позоваване на член 4, параграф 7 от РДВ.

Австрийското правителство обаче допълва, че посоченото по-горе изключване не е равнозначно на пълно изключване на отговорността. Първо, според законодателната история на B‑UHG щетите, предизвикани от инциденти поради неизправност, не се считат за попадащи в обхвата на разрешение. Второ, член 21а от WRG позволява намесата на органите в обществен интерес след издаването на разрешение, за да бъдат въведени допълнителни изисквания, адаптации, временни ограничения или дори забрани.

Според мен тези доводи не привеждат „изключението във връзка с разрешение“ по член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG в съответствие с член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО.

Първо, дори ако щетите, предизвикани от инциденти поради неизправност, не следва да се считат за „попадащи в обхвата“ на разрешение, нищо не може да предотврати щетите, предизвикани от „нормалната“ експлоатация на съоръжението. Тази нормална експлоатация може да има последици, които не са били предвидени или очаквани към момента на издаване на разрешението.

Второ, фактът, че съгласно националните разпоредби относно водите е възможно адаптиране на разрешенията или приемане на други коригиращи мерки, не гарантира, че механизмите и задълженията, установени с ДЕО, се прилагат и се спазват. Съществуването на процедура за изменение и наблюдение на издадените разрешения съгласно член 21а от WRG не променя факта, че щетите, попадащи в обхвата на разрешение, независимо дали са обект на тази процедура, са изключени от понятието за щети, а следователно и от обхвата на приложение на националните правила, които транспонират ДЕО. Във всеки случай австрийското правителство не изтъква, че целта на горепосочената разпоредба е да се съобрази с изискванията на член 4, параграф 7 от РДВ.

Освен това предположението, че наличието на разрешение автоматично удовлетворява стандартите на РДВ, за да се предотврати възможността за настъпването на значителен отрицателен ефект, би направило ДЕО до голяма степен излишна. Действително, материалният обхват на приложение на ДЕО се определя от член 3. Тази разпоредба посочва, че по отношение на щети на водите и щети на почвата Директивата е приложима за трудовите дейности, изброени в приложение III, независимо дали е налице умисъл или небрежност. Съгласно съображение 8 от ДЕО тези трудови дейности, определени чрез позоваване на съответното законодателство на Съюза, крият риск за здравето на човека или околната среда. Поради естеството на изброените дейности е вероятно за много от тях, ако не и за всички, да се изисква разрешение. Това важи особено за дейностите, попадащи в обхвата на точка 6 от приложение III от ДЕО, която се отнася за „каптиране на вода и построяване на бент, изискващи предварително одобрение съгласно [РДВ]“.

Систематичното тълкуване потвърждава, че ролята на разрешенията в рамките на ДЕО не може да бъде свързана с общо изключване на щетите, попадащи в техния обхват, от общото определение за щети на водите. Както посочва Комисията, член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО подкрепя този извод.

Член 8, параграф 1 от ДЕО предвижда, че по принцип разходите във връзка с действията за предотвратяване и отстраняване са за сметка на оператора. Член 8, параграф 4 от ДЕО обаче посочва, че държавите членки могат да предвидят, че операторът се освобождава от поемането на разходите за действия по отстраняване, когато същият докаже, че не е действал умишлено или по небрежност в два случая: а) когато събитието е било изрично разрешено и б) когато не е било вероятно дейността да предизвика щети, изхождайки от научните и технически познания по времето на извършването ѝ.

Безспорно член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО предоставя на държавите членки възможността да въведат „защита“ за операторите, за да не бъдат последните длъжни да поемат разходите във връзка с действия за предотвратяване или отстраняване.

Не може обаче да се счита, че член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG прилага член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО.

Първо, както Комисията правилно е посочила, представените пред Съда документи по никакъв начин не указват, че Австрия е избрала да възприеме тази възможност в националното си право.

Второ, дори случаят да е такъв, член 4, параграф 1, буква а) B‑UHG има много по-широк обхват и приложимост, отколкото само „защита“ на разположение на операторите, която ги освобождава от задължението да поемат разходите във връзка с действия за отстраняване. Той изключва от понятието за щети всички щети на водите, попадащи в обхвата на разрешение съгласно WRG, като по този начин изобщо не допуска възникването на задължения по ДЕО във връзка с разходите за действия по предотвратяване и отстраняване. Обратно, член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО не премахва задълженията във връзка с разходите за действия по предотвратяване. Освен това правилата относно действията по предотвратяване и отстраняване, съдържащи се в членове 5 и 6 от ДЕО, предвиждат, че компетентните органи могат да решат сами да вземат мерки 11  – Вж. член 5, параграф 3, буква г) и параграф 4, и член 6, параграф 2, буква д) и параграф 3 от ДЕО. Вж. решение от 9 март 2010 г., ERG и др. (C‑379/08 и C‑380/08, EU:C:2010:127, т. 88). .

Трето, два конкретни елемента на член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО заслужават специално внимание: i) доказателството за липса на умисъл или небрежност и ii) фактът, че емисия или събитие са получили изрично разрешение и напълно отговарят на условията на предоставеното разрешение. Формулировката на член 8, параграф 4, буква а) от ДЕО ясно изисква от оператора да „докаже“ и двата елемента. Това на свой ред очевидно налага във всеки конкретен случай индивидуален анализ, при който трябва да се прецени субективното отношение на оператора и факта, че „емисията или събитието“ остава изцяло в обхвата на разрешението. Член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG, който се прилага независимо от наличието на умисъл или небрежност, изглежда, противоречи на тези изисквания.

Поради това предлагам отговорът на третия въпрос да гласи, че член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО не допуска национална разпоредба, която изключва по общ и автоматичен начин щети със сериозно неблагоприятно въздействие върху екологичния, химичния или количествения статус или екологичния потенциал на въпросните води от понятието за екологични щети, когато тези щети попадат в обхвата на разрешение, предоставено в съответствие с националното право.

В случай че „изключението“, предвидено в член 4, параграф 1, буква а) от B‑UHG, бъде обявено за несъвместимо с член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО (както предложих в точка 53 от настоящото заключение), запитващата юрисдикция пита дали член 4, параграф 7 от РДВ следва да се прилага пряко. В това питане имплицитно се съдържа въпросът дали националната юрисдикция трябва да прецени изпълнението на критериите, предвидени в тази разпоредба, за да определи дали са настъпили екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО.

Моят кратък отговор на двата конкретни въпроса, поставени от националната юрисдикция, е „не“.

Първо, съгласен съм с Комисията, че член 4, параграф 7 от РДВ не е пряко приложим. Оставяйки настрана колко е трудна преценката какво е ясно и точно, тази разпоредба със сигурност не е безусловна. Прилагането ѝ се обуславя от няколко допълнителни стъпки за изпълнение, редица проверки на качеството, при които държавите членки разполагат с голяма свобода на действие. Препратката към член 4, параграф 7 от РДВ, която се съдържа в член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО, не променя нищо по отношение на тази преценка.

Липсата на пряко действие на член 4, параграф 7 от РДВ, както самостоятелно, така и чрез включване с препратка в член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО, насочва към отрицателния отговор на втората част на четвъртия въпрос, отправен от запитващия съд. Според мен националният съд не е длъжен да извърши самостоятелна преценка на критериите по член 4, параграф 7 от РДВ дори ако член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО препраща към него 12  – Има един основен въпрос във връзка с определенията, който може би заслужава да се посочи тук: следва ли интегрирането чрез съдържащо се в разпоредба на директива препращане към раздел с определения на друга директива и неговото евентуално разглеждане от националния съд да се нарича изобщо „директен ефект“? Или дали това е по-скоро пример за тълкуване на неопределени правни понятия в една директива чрез препращане към разпоредба на друга директива? Макар и интересна сама по себе си, тази академична дискусия не е от особено значение за конкретния въпрос на националния съд, чийто полезен отговор ми се струва един и същ, независимо как ще бъде квалифицирано това явление. .

ДЕО функционира в тясна връзка с други инструменти на ЕС в областта на околната среда. Съображение 5 от същата директива изразява целта да се гарантира съгласуваност и правилно систематично функциониране на ДЕО във връзка с друго релевантно екологично законодателство, като изтъква необходимостта от използване на общи критерии при дефинирането на понятията, произхождащи от други инструменти на правото на Съюза в областта на околната среда. Тази цел за постигане на съгласуваност е отразена в член 2, параграф 5 от ДЕО, според който „води“ означава „всички води в обхвата на [РДВ]“. Определението за щети на водите също отразява това чрез позоваване на конкретните определения на РДВ, например „количествен статус“ и „екологично състояние“. Определението за „щети на водите“ в член 2, параграф 1, буква а) от ДЕО също изключва „неблагоприятните ефекти, при които се прилага член 4, параграф 7 от [РДВ]“. Законодателната история показва, че целта на препращането към това изключение в член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО е именно да се вземат предвид специфичните изключения, които допуска РДВ 13  – Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, COM(2002) 17 окончателен (ОВ E 151, 2002 г., стр. 132). . Доколкото се изключва нарушение на РДВ от държава членка поради изпълнение на строгите критерии на член 4, параграф 7, член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО предвижда, че механизмите за екологична отговорност в съответствие с ДЕО също не следва да се задействат.

Дерогацията, предвидена в член 4, параграф 7 от РДВ, се прилага за нови модификации или промени, или нови дейности за устойчиво развитие, ако са изпълнени няколко критерия и условия 14  – Вж. точка 7 от настоящото заключение. . Спазването на тези изисквания може да се гарантира само чрез оценката на различни, предимно технически параметри, посочени в РДВ 15  – Вж. Common Implementation Strategy for the Water Framework Directive, -Guidance Document № 20 on Exemptions to the Environmental Directives, Технически доклад 2009/027. Техническите трудности, свързани с изпълнението и прилагането на член 4, параграф 7 от РДВ, са довели до създаването на работна група ad hoc, която да изготви Насоки за прилагането на тази разпоредба в рамките на работната програма за 2016—2018 г. на Стратегията за общо прилагане на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията. . Те включват по-специално наличието на план за управление на речния басейн, в който се посочват конкретните съображения за измененията или промените 16  – Член 4, параграф 7, буква б) от РДВ. .

От институционална гледна точка, член 3, параграф 2 от РДВ предвижда, че държавите членки осигуряват съответните административни разпоредби и действия за прилагането правилата на Директивата в рамките на всеки район на речен басейн, включително определяне на съответен компетентен орган 17  – Съгласно член 3, параграф 8 от РДВ държавите членки предоставят на Комисията списък на компетентните си органи и информацията, посочена в приложение I от същата директива. . РДВ не определя конкретните органи, отговарящи за осигуряване спазването на критериите по член 4, параграф 7. Следователно националната правна рамка за прилагане следва да определя конкретните процедури и компетентните органи, на които се възлага задачата да установят дали са изпълнени изискванията за прилагане на член 4, параграф 7 от РДВ.

Нищо от съдържанието на преписката, представена пред Съда, не указва, че Австрия не е транспонирала член 4, параграф 7 от РДВ във вътрешното право или че не го е транспонирала правилно 18  – Точно обратно, Комисията твърди, че тази разпоредба е транспонирана в националното право, без да бъде оспорена от никоя от страните. Оказва се, че разпоредбата за прилагане се съдържа в член 104а, параграф 1 от WRG след изменението му през 2003 г., (BGBl. 2003 I, № 82 от 29 август 2003 г.). Може да се добави, че решение от 4 май 2016 г., Комисия/Австрия (C‑346/14, EU:C:2016:322, т. 81) дава пример за прилагането на такива правила съгласно австрийското право. По това дело Съдът отхвърля иска за установяване на неизпълнение на задължение, предявен от Комисията на основание член 4, параграфи 1 и 7 от Директива 2000/60. Производството за установяване на неизпълнение на задължение през 2007 г. е образувано в следствие на решение на Landeshauptmann der Steiermark (управител на провинция Щирия), който издава разрешение за изграждане на водноелектрическа централа на река Шварце Зулм. Съдът констатира, че в решението са взети предвид всички условия, предвидени в член 4, параграф 7 от Директива 2000/60, и е можело да приеме, че те са изпълнени. . В такива случаи установената съдебна практика предвижда, че независимо кога е приложена дадена директива, нейното действие по отношение на лицата следва да се осъществява преди всичко посредством мерките за прилагане, приети от съответната държава членка 19  – Вж. например решение от 15 юли 1982 г., Felicitas Rickmers-Linie (C‑270/81, EU:C:1982:281, т. 24). .

Възможността да се прибегне до изключването, което съдържа член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО, е налице при условие че се прилага член 4, параграф 7 от РДВ. Това прилагане обаче се извършва съгласно съответните национални разпоредби за прилагане и при спазване на процедурите, определени от националните разпоредби, които прилагат член 4, параграф 7 от РДВ. Следователно определението на член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО, чрез препращане към член 4, параграф 7 от РДВ, не може да се разбира в смисъл, че националните юрисдикции са длъжни да пренебрегват съществуващите национални процесуални и институционални мерки, въведени с цел да се изпълнят задълженията, установени с РДВ. Това не засяга възможността решенията, приети от тези органи, да подлежат на съдебен контрол.

Поради това предлагам следния отговор на четвъртия въпрос: член 2, параграф 1, буква б) от ДЕО следва да се тълкува в смисъл, че за да установи съществуването на „екологични щети“, националната юрисдикция не е длъжна да приложи пряко критериите по член 4, параграф 7 от РДВ, когато за тях липсва преценка от компетентните органи съгласно РДВ.

Вторият въпрос на запитващата юрисдикция е: допускат ли членове 12 и 13 от ДЕО национална разпоредба, която изключва възможността лицата, имащи право на риболов, да инициират провеждането на процедура за проверка (наричана по-нататък „процедурата за проверка по член 13“) във връзка с екологични щети по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от същата директива?

Според запитващата юрисдикция член 11, параграф 1 от B‑UHG предвижда, че физическите или юридическите лица, правата на които могат да бъдат нарушени от настъпили екологични щети, могат да подадат жалба за екологични нарушения. Член 11, параграф 2 от B‑UHG определя правата, които могат да бъдат предявени: във връзка с водите точка 2 от същата разпоредба включва „съществуващи права по смисъла на член 12, параграф 2 от WRG“. Член 12, параграф 2 от WRG обаче не споменава правата на лица, имащи право на риболов. Запитващата юрисдикция пояснява, че буквалното тълкуване на тези разпоредби не позволява на лицата, имащи право на риболов, да подават жалби за екологични нарушения по отношение на щети, свързани с тяхното право на риболов.

Австрийското правителство твърди, че разглежданите национални разпоредби са в съответствие с членове 12 и 13 от ДЕО. Фактът, че лицата, притежаващи право на риболов, не са изрично споменати в член 12, параграф 2 от WRG, към който препраща член 11, параграф 1 от B‑UHG, попадал в обхвата на свободата на преценка, предоставена на държавите членки съгласно Директивата.

Жалбоподателят и Комисията застъпват обратното становище. Членове 12 и 13 от ДЕО не допускат национална разпоредба, която изключва лицата, имащи прави на риболов, от участие в процедура за проверка по член 13. Тази категория лица попада в обхвата на член 12, параграф 1, буква а), тъй като те са „засегнати или има вероятност да бъдат засегнати“ по смисъла на същата разпоредба. Комисията твърди, при условията на евентуалност, че лицата, имащи право на риболов, попадат в обхвата на член 12, параграф 1, буква в) от ДЕО.

Съгласен съм с жалбоподателя и Комисията. Според мен член 12, параграф 1 включва три самостоятелни категории лица, които следва да притежават процесуална легитимация съгласно националното право (1). Според мен лицата, имащи право на риболов, са „засегнати или има вероятност да бъдат засегнати“ по смисъла на член 12, параграф 1, буква а) от ДЕО (2). При условията на евентуалност лицата, имащи право на риболов, могат да се считат за попадащи в обхвата на член 12, параграф 1, буква в) от ДЕО, доколкото има твърдение за нарушение на техните права (3).