<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-533/20</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62020CC0533</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:1027">EU:C:2021:1027</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>20</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>20</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на L. Medina — Дело C‑533/20</HT></P><P><HT TYPE="SC">Upfield Hungary</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">L. Medina</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20211216">16 декември 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: английски.</P></NOTE></P></TI><STI><P>Дело C‑533/20</P><P>Upfield Hungary Kft.</P><P>срещу</P><P>Somogy Megyei Kormányhivatal</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Kúria (Върховен съд, Унгария)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Защита на потребителите</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕС) № 1169/2011</KEYWORD><KEYWORD>Предоставяне на потребителите на информация за храните</KEYWORD><KEYWORD>Задължителни данни</KEYWORD><KEYWORD>Списък на съставките</KEYWORD><KEYWORD>Конкретно наименование</KEYWORD><KEYWORD>Регламент (ЕО) № 1925/2006</KEYWORD><KEYWORD>Влагане на витамини в храните</KEYWORD><KEYWORD>Задължение за посочване на общото наименование на витамините и витаминните форми</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Въведение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 1169/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="304" PAGE.FIRST="18" DATE.PUB="2011">ОВ L 304, 2011 г., стр. 18</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, с който се установяват общи правила за предоставяне на информация за храните на потребителите, във връзка с Регламент (ЕО) № 1925/2006<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Регламент на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061220">20 декември 2006 година</DATE> относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="404" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="2006">ОВ L 404, 2006 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 59, стр. 102).</P></NOTE> относно влагането на витамини, минерали и други вещества в храните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Запитването е отправено в рамките на спор между Upfield Hungary Kft. (наричано по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>Upfield<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/>) и Somogy Megyei Kormányhivatal (администрация на област Шомод, Унгария) относно решение, с което този орган разпорежда на Upfield да промени етикета на предлаган на пазара в Унгария хранителен продукт, в който са вложени витамини.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1169/2011</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Регламент № 1169/2011 предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>В член 2, параграф 2, букви е), з), н) о) и т) от Регламент № 1169/2011 се посочва, че за целите на този регламент се прилагат следните определения на понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>сложна съставка<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>официално наименование<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>обичайно наименование<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>хранително вещество<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>[…]</ALINEA><ALINEA><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/> означава всяко вещество или продукт, включително ароматизанти, добавки в храната и ензими в храната, както и всяка съставна част на сложна съставка, използван[и] за производство или приготвяне на храна и все още наличн[и] в крайния продукт, дори и в изменен вид; остатъчните вещества не се смятат за съставки;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>з)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>сложна съставка<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава съставка, която сама по себе си е продукт на повече от една съставка;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>н)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>официално наименование<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> означава наименованието на храна, установено в приложимите за нея разпоредби на Съюза[,] или[…] при липса на такива разпоредби на Съюза, наименованието, предвидено в законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими в държавите членки, в които храната се продава на крайния потребител или на заведения за обществено хранене;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>о)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>обичайно наименование<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/> означава наименованието, което е прието за наименование на храната от потребителите в държавата членка, в която тази храна се продава, без необходимост от допълнително обяснение;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>т)</NO.P><TXT><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>хранително вещество<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/> означава белтъци, въглехидрати, мазнини, хранителни влакнини, натрий, витамини и минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1 към настоящия регламент, както и вещества, които принадлежат или са част от някоя от посочените категории;</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA><P>[…]<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</P></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>Съгласно член 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>Общи цели<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>), параграфи 1, 2 и 4 от Регламент № 1169/2011:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="003.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Предоставянето на информация за храните цели постигане на високо равнище на защита на здравето и интересите на потребителите, като предоставя на крайните потребители основа за информиран избор и безопасно използване на храни, по-специално като се вземат предвид съображения от здравен, икономически, екологичен, социален и етичен характер.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Законодателството в областта на информацията за храните цели постигане на свободно движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита съответно необходимостта от защита на законните интереси на производителите и се насърчава производството на качествени продукти.</ALINEA><ALINEA>[…]</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="003.004"><NO.PARAG>4.</NO.PARAG><ALINEA>По време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на информацията за храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, включително със заинтересованите страни, пряко или чрез представителни органи, освен когато неотложността на въпроса не позволява това<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 4 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>Принципи, уреждащи задължителната информация за храните<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>), параграф 2 от Регламент № 1169/2011 предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>При разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните и за да се даде на потребителите възможност за информиран избор, се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават значителна стойност, или [се вземат предвид] всички общоприети ползи за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>В член 7 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>Практики за обективно информиране<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>), параграфи 1 и 2 от Регламент № 1169/2011 се посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, особено:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>по отношение на характеристиките на храната, и по-специално по отношение на нейното естество, същност, свойства, състав […];</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>като се твърди, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики, по-конкретно като специално се подчертава наличието или липсата на определени съставки и/или хранителни вещества;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…].</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Информацията за храните е точна, ясна и лесноразбираема за потребителя<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 9 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Списък на задължителните данни<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>), параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>В съответствие с членове 10—35 и съобразно изключенията, които се съдържат в настоящата глава, е задължително да се посочат следните данни:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>списък на съставките;</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>л)</NO.P><TXT>обявяване на хранителната стойност<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>В член 17 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>Наименование на храната<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/>), параграф 1 от Регламент № 1169/2011 се посочва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>Наименованието на храната е нейното официално наименование. При липса на такова наименование, наименованието на храната е нейното обичайно наименование или, ако не съществува обичайно наименование или обичайното наименование не се използва, се предоставя описателно наименование на храната<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 18 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/>Списък на съставките<QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>), параграфи 1 и 2 от този регламент предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="018.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Списъкът на съставките се оглавява или предхожда от подходящо заглавие, което се състои от или включва думата <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>съставки<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/>. Той включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено по време на тяхната употреба при производството на храната.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="018.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Съставките се обозначават с конкретното им наименование, когато е приложимо, в съответствие с правилата, предвидени в член 17 и в приложение VI<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Съгласно член 30, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1169/2011, който се отнася до съдържанието на обявената хранителна стойност, посочена в член 9, параграф 1, буква л) от него:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="030.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Задължителното обявяване на хранителната стойност включва следното:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>а)</NO.P><TXT>енергийната стойност; и</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>б)</NO.P><TXT>количества мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол.</TXT></NP></ITEM></LIST><P>[…]</P></ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="030.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA><P>Съдържанието на задължително обявената хранителна стойност, посочено в параграф 1, може да бъде допълнено с посочване на количествата на едно или повече от следните вещества:</P><P>[…]</P><P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>е)</NO.P><TXT>витамини или минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1, и налични в значителни количества, както е определено в приложение ХIII, част А, точка 2<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Приложение XIII към Регламент № 1169/2011 е озаглавено <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>Референтни количества за прием<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/> и съдържа част А, озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>Дневни референтни количества за прием за витамини и минерали (възрастни)<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>. В точка 1 от нея са изброени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>витамини и минерали, които могат да се обявяват и техните хранителни референтни стойности (NRVs)<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>. Тези витамини включват витамин А и витамин D.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1925/2006</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Регламент № 1925/2006 хармонизира разпоредбите, установени със законови, подзаконови или административни разпоредби в държавите членки, които се отнасят до влагането на витамини и минерали, както и на някои други вещества в храните, с цел осигуряване на ефективното функциониране на вътрешния пазар, като в същото време се предоставя високо равнище на защита на потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>Член 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>Изисквания по отношение на влагането на витамини и минерали<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>), параграф 1 от този регламент гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>Единствено витамините и/или минералите, изброени в приложение I, и във формите, посочени в приложение II, могат да бъдат влагани в храните в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>В член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1925/2006, отнасящ се до етикетирането, представянето и рекламата, се предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="007.002"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>2.</NO.PARAG><ALINEA>Етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са били вложени витамини и минерали, не трябва да заблуждава или подвежда потребителя от гледна точка на хранителните свойства, които храната е придобила, в резултат на влагането на тези хранителни вещества.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="007.003"><NO.PARAG>3.</NO.PARAG><ALINEA>Етикетирането на хранителната информация е задължително за продуктите, в които са били вложени витамини и минерали и които попадат в обхвата на настоящия регламент. Информацията, която трябва да се предостави, включва данните, посочени в член 30, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011], както и общите количества от вложените витамини и минерали, които се съдържат в храната<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>В приложение I към Регламент № 1925/2006, в което се изброяват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>витамини и минерали, които могат да бъдат влагани в храни<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, се посочват по-специално <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>витамин А<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>витамин D<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>Приложение II към този регламент, в което се изброяват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>витаминни форми и минерални вещества, които могат да бъдат влагани в храни<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/>, включва по-специално под заглавието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>Витамин А<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/> четири витаминни форми, а именно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>ретинол<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>ретинил ацетат<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>ретинил палмитат<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>бета-каротин<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/>. Освен това под заглавието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>Витамин D<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> са включени две витаминни форми, известни като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>холекалциферол<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>ергокалциферол<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/>.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="6"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, производството и преюдициалният въпрос</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Upfield предлага маргарини на пазара в Унгария, включително продукт с наименованието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Flóra ProАсtiv<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/> — маргарин с 35 % мазнини и с добавени растителни стероли. Списъкът на съставките на този продукт включва израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>витамини (А, D)<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/>, за да се укаже, че в продукта са вложени витамини А и D.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>Администрацията на област Шомод, която е компетентна в областта на защитата на потребителите, преценява, че етикетирането на продукта на Upfield не е в съответствие с Регламент № 1169/2011, и приема решение, с което разпорежда на Upfield да преустанови незабавно нарушението. По същество административният орган приема, че съгласно Регламент № 1169/2011 във връзка с Регламент № 1925/2006 етикетирането на храните изисква да се посочват различните съставки, включени в състава им, както и — когато тези съставки са витамини — наименованията на витаминните форми, използвани в производствения процес.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>В рамките на съдебно производство по жалба срещу това решение първоинстанционният съд го отменя на две основания. Първо, той приема, че Регламент № 1169/2011 не дава определение на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/> на съставките на дадена храна по смисъла на член 18, параграф 2 от същия регламент, нито съдържа други разпоредби в това отношение. Второ, той отбелязва, че Регламент № 1925/2006 предвижда правила за етикетирането, представянето и рекламата на продукти, в които са вложени витамини, но не урежда наименованията на съставките. В това отношение съдът заключава, че няма разпоредба, която да възпрепятства посочването на наименованията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>витамин A<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>витамин D<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/> в списъка на съставките на продукта.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Унгарският орган подава жалба срещу решението на първоинстанционния съд пред Kúria (Върховен съд, Унгария). В жалбата си той твърди, от една страна, че Регламент № 1169/2011 изисква при етикетирането на храните да се посочва <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>конкретното наименование<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/> на всяка от съставките, включени в техния състав, и от друга страна, че що се отнася до съставки като витамините А и D, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>конкретното наименование<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> съответства на витаминната форма, посочена в Регламент № 1925/2006. Същият орган подчертава и че формите, използвани в състава на храните, са важни по методологични и технологични съображения за измерване за целите на аналитичния преглед на храните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Kúria (Върховен съд) счита, че в настоящото производство е необходимо да се отговори на въпроса какво означава изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> за целите на прилагането на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, особено в случай на вложени в храни витамини. Според тази юрисдикция липсата на определение на израза <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/> в приложимото законодателство поражда трудност при тълкуването, която се потвърждава от липсата на единство в практиката, следвана от производителите и разпространителите, административните органи и съдилищата.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Kúria (Върховен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>Следва ли разпоредбите на Регламент [№ 1169/2011], и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/>.</P></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Преюдициалното запитване постъпва в секретариата на Съда на <DATE ISO="20201021">21 октомври 2020 г.</DATE> Писмени становища са представени от Република Хърватия, Унгария и Европейската комисия. По делото не е проведено съдебно заседание за изслушване на устните състезания. Участниците в преюдициалното производство обаче са отговорили писмено на въпросите на Съда от <DATE ISO="20210629">29 юни 2021 г.</DATE></TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>С въпроса си запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламент № 1169/2011, и по-специално член 18, параграф 2 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че когато в дадена храна се влагат витамини, списъкът на съставките трябва да включва освен общото наименование<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>При липсата на точен термин в приложимото законодателство изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>общо наименование<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> ще се използва в настоящото заключение за посочване на наименованието на витамините в тяхната генерична форма.</P></NOTE> на витамините — например витамин А и витамин D — и използваната витаминна форма, посочена в приложение II към Регламент № 1925/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Най-напред следва да се отбележи, че доколкото със запитването си Kúria (Върховен съд) иска тълкуване на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, който се отнася до начина, по който съставките на храните трябва да се посочват при етикетирането, то тази юрисдикция приема, че витамините попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от посочения регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>Затова първо ще разгледам накратко дали витамините попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011. След това ще анализирам дали член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в дадена храна се влага витамин, списъкът на съставките трябва да включва освен общото наименование на витамина и наименованието на неговата витаминна форма.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Витамините като съставки по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011 <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/> означава по същество всяко вещество или продукт, както и всяка съставна част на сложна съставка, използвани за производство или приготвяне на храна и все още налични в крайния продукт. За разлика от това в член 2, параграф 2, буква т) от Регламент № 1169/2011 се предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>хранително вещество<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/> означава белтъци, въглехидрати, мазнини,<?PAGE NO="8"?> хранителни влакнини, натрий, витамини и минерали, изброени в приложение XIII, част А, точка 1 към този регламент, както и вещества, които принадлежат към някоя от посочените категории.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>От това следва, че макар витамините да са изрично определени като хранителни вещества в Регламент № 1169/2011, остава въпросът дали те могат да се считат и за съставки за целите на същия регламент.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>В това отношение следва да се отбележи, че Съдът вече е тълкувал понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/> в областта на правото на Съюза относно информацията за храните. В решение Bablok и др.<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20110906">6 септември 2011 г.</DATE> (<NO.CASE>C‑442/09</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2011:541">EU:C:2011:541</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0074">74</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът постановява, че прашецът, съдържащ се в хранителни добавки на основата на прашец, трябва да бъде квалифициран като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/> по смисъла на член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000320">20 март 2000 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="109" PAGE.FIRST="29" DATE.PUB="2000">ОВ L 109, 2000 г., стр. 29</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 6, стр. 9).</P></NOTE>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>след като същият е въведен в тях по време на производството или приготвянето им<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/>. Така критерият, използван от Съда, за да определи дали дадено вещество може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> на храна, се основава на втората част на член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13, която се отнася до използването на това вещество при производството или приготвянето на дадена храна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>Определението на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/> в член 6, параграф 4, буква а) от Директива 2000/13 е същото (с някои допълнения) като това в член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011, който заменя посочената директива. Ето защо според мен в настоящото дело следва да се приложи същият тълкувателен подход<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. също член 18, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, в който се посочва, че списъкът на съставките <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>включва всички съставки на храната, в низходящ ред на теглото, както е отчетено <HT TYPE="ITALIC">по време на тяхната употреба при производството на храната</HT><QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> (курсивът е мой).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>Както Комисията обяснява в становището си, възможно е дадено хранително вещество да се използва при производството на храна и освен това да присъства в крайния продукт. Такъв е най-вече случаят, когато веществата, използвани при приготвянето на храни, са изцяло или почти изцяло хранителни вещества като например захари, сол или дори витамини, които при това положение могат да попаднат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/> по смисъла на Регламент № 1169/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>В крайна сметка особената характеристика на разглежданите в настоящото дело продукти, които представляват храни с вложени витамини, е, че витамините са вложени като отделни вещества по време на производствения процес на храната, за да я обогатят и да подобрят нейните хранителни характеристики<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. в този смисъл член 3, параграф 2 от Регламент № 1925/2006.</P></NOTE>. Това важи в още по-голяма степен за хранителните добавки, които съгласно Директива 2002/46/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20020610">10 юни 2002 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="183" PAGE.FIRST="51" DATE.PUB="2002">ОВ L 183, 2002 г., стр. 51</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 39). Вж. по-конкретно член 2, буква а) от нея.</P></NOTE> са храни, представляващи по същество концентрирани източници на хранителни вещества, самостоятелно или в комбинация. Тази директива предвижда, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>за <HT TYPE="ITALIC">производство</HT> на добавки към храните<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Член 4 от Директива 2002/46. Курсивът е мой.</P></NOTE> могат да се използват единствено изброените в приложение I към нея витамини и минерали, което показва, че и двата вида вещества попадат в обхвата на понятието за съставка, както то се тълкува от Съда.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>От това следва, че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>хранително вещество<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, дефинирани съответно в член 2, параграф 2, букви е) и т) от Регламент № 1169/2011, не се изключват взаимно.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>Заслужава да се отбележи, че само в член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 1169/2011 сякаш се прави разграничение между съставките, от една страна, и хранителните вещества, от друга, като се посочва, че информацията за храните не трябва да бъде заблуждаваща, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>по-конкретно като специално се подчертава наличието или липсата на определени <HT TYPE="ITALIC">съставки и/или хранителни вещества</HT><QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Курсивът е мой.</P></NOTE>. Това разграничение обаче може да се разглежда като указващо, че не всички съставки са хранителни вещества (като първата от тези две категории е по-широка от втората), а не като изключващо възможността в определени случаи самите хранителни вещества да представляват съставки.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>Всъщност, когато хранително вещество — като например витамин — е и хранителна съставка, посочването му като хранително вещество и като съставка върху етикета на продукта предоставя различна информация на потребителите. Списъкът на съставките информира потребителя за наличието на витамина в крайния хранителен продукт, докато обявяването на хранителната стойност дава възможност на потребителя да разбере конкретното съдържание на витамини в дадена храна съгласно референтното количество за прием.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното трябва да заключа, че макар и хранителните вещества да не са винаги съставки, те могат да бъдат такива, когато са използвани за производството или приготвянето на дадена храна. Следователно преценката трябва да се извършва за всеки отделен случай. Все пак при обстоятелства като тези по настоящото дело, което се отнася до храни с вложени в тях витамини, тези витамини трябва да се считат за съставки по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Регламент № 1169/2011.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Задължително посочване на витаминните форми в списъка на съставките</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>Kúria (Върховен съд) поставя въпрос на Съда относно тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011. По-специално той иска да се установи дали в случай на вложен витамин, използван като съставка на храна, използваният в тази разпоредба израз <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/> трябва да се разбира като отнасящ се единствено до неговото общо наименование или по-скоро до комбинация от неговото общо наименование и витаминната му форма, посочена в приложение II към Регламент № 1925/2006.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>На първо място, трябва да припомня тълкувателните правила, които трябва да се следват при тълкуването на дадена разпоредба от правото на Съюза. Съгласно установената съдебна практика трябва да се вземат предвид не само текстът на такава разпоредба, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20161116">16 ноември 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Hemming и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>C‑316/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:879">EU:C:2016:879</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>. В настоящия случай граматическото, контекстуалното и телеологичното тълкуване на Регламент № 1169/2011 ме навеждат на извода, че в случай на храна с вложени витамини не е необходимо в списъка на съставките да се посочва витаминната форма, която е конкретно определена в Регламент № 1925/2006, наред с общото наименование на витамина.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">1.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Граматическо тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Поставеният от запитващата юрисдикция въпрос изисква да се вземе предвид текстът не само на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, но и на Регламент № 1925/2006, в чиито приложения I и II са изброени съответно общите наименования на витамините, които могат да бъдат влагани в храните, и конкретните форми, които могат да бъдат използвани като източник на тези витамини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>В член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че съставките трябва да бъдат обозначени в списъка на съставките с тяхното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/> в съответствие с правилата, предвидени в член 17 от този регламент<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 препраща и към приложение VI към същия регламент. Това приложение обаче не е от значение за настоящото дело.</P></NOTE>. В член 17, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, който следователно се прилага по аналогия за съставките, по същество се предвижда, че наименованието на съставката на дадена храна е нейното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>официално наименование<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/>, а при липса на такова наименование — нейното <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>обичайно наименование<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>. Следователно остава въпросът дали витаминните форми, изброени в приложение II към Регламент № 1925/2006, представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0075" REF.END="QE0075"/>официалното<QUOT.END REF.START="QS0075" CODE="201C" ID="QE0075"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0076" REF.END="QE0076"/>обичайното<QUOT.END REF.START="QS0076" CODE="201C" ID="QE0076"/> наименование на съответния витамин.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Член 17, параграф 1 от Регламент № 1169/2011 не съдържа определение на тези две категории наименования. Тази разпоредба обаче е свързана с определенията по член 2, параграф 2, букви н) и о) от посочения регламент, които установяват значението на изразите <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0077" REF.END="QE0077"/>официално наименование<QUOT.END REF.START="QS0077" CODE="201C" ID="QE0077"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0078" REF.END="QE0078"/>обичайно наименование<QUOT.END REF.START="QS0078" CODE="201C" ID="QE0078"/>. Въпреки че в рамките на този член и двете определения се отнасят до наименованията на храни, те трябва да се разбират като приложими и към наименованията на съставки, когато се разглеждат в светлината на член 17, параграф 1 и член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Витаминните форми като официално наименование на витамините</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Съгласно член 2, параграф 2, буква н) от Регламент № 1169/2011, приложен по аналогия спрямо съставките, изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0079" REF.END="QE0079"/>официално наименование<QUOT.END REF.START="QS0079" CODE="201C" ID="QE0079"/> означава по същество наименованието, установено в приложимите за тях разпоредби на Съюза. Само при липсата на такива разпоредби на Съюза то е наименованието, предвидено в законови, подзаконови и административни разпоредби, приложими в държавите членки, в които храната се продава на крайния потребител.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Фактът, че в приложение II към Регламент № 1925/2006 се съдържа списък на витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните, сякаш подкрепя довода, че тези форми представляват установеното в законодателството на Съюза наименование на съответните витамини и следователно тяхното официално наименование. Според мен обаче от текста на Регламент № 1925/2006 не следва такова тълкуване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>Съгласно член 1 от Регламент № 1925/2006 същият хармонизира установените в държавите членки разпоредби, които се отнасят до влагането на витамини, минерали и други вещества в храните. По-специално член 7 от този регламент определя правилата<?PAGE NO="11"?> относно етикетирането, представянето и рекламата на храни, в които са вложени витамини и минерали. При все това този член не урежда наименованията на съставките, които попадат изцяло в приложното поле на Регламент № 1169/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Вж. член 1, параграф 3 от Регламент № 1169/2011.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Трябва да отбележа, че настоящото дело се различава от делото Tesco Stores ČR (C‑881/19), което е висящо пред Съда. Въпросното дело се отнася до използването — при етикетирането на храна в съответствие с Регламент № 1169/2011 — на наименованието на сложна съставка, конкретно определено в Директива 2000/36/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Директива на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20000623">23 юни 2000 година</DATE> относно какаовите и шоколадовите продукти, предназначени за консумация от човека (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="197" PAGE.FIRST="19" DATE.PUB="2000">ОВ L 197, 2000 г., стр. 19</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 19).</P></NOTE> относно шоколадовите продукти. В неотдавнашното си заключение<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Заключение на генералния адвокат Танчев по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>Tesco Stores ČR</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑881/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:830">EU:C:2021:830</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR>, <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> генералният адвокат Танчев достига до извода, че сложната съставка, включена в разглеждания хранителен продукт, има официално наименование по смисъла на член 2, параграф 2, буква н) от Регламент № 1169/2011. За да стигне до този извод, той правилно отбелязва, че член 3 от Директива 2000/36 изрично изисква при прилагането на Регламент № 1169/2011<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>В член 3 от Директива 2000/36 препратката към Директива 79/112/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19781218">18 декември 1978 година</DATE> за сближаване на законодателствата на държавите членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храни, предназначени за крайния потребител (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="033" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1979">ОВ L 33, 1979 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>) понастоящем трябва да се разбира като препратка към Регламент № 1169/2011.</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0080" REF.END="QE0080"/>[и]зброените в приложение I [към директивата] търговски наименования [на продуктите] […] да се използват в търговията за означаването им<QUOT.END REF.START="QS0080" CODE="201C" ID="QE0080"/>. Следователно според генералния адвокат именно това наименование трябва да се използва в задължителния списък на съставките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>За разлика от това, както Комисията признава в настоящото производство, нито в Регламент № 1925/2006, нито в Регламент № 1169/2011 е посочено, че наименованията, изброени в приложения I и II към първия от тези регламенти, трябва да се разбират като задължително предписание за етикетирането на продукти с вложени витамини и минерали. Следователно, буквално погледнато, те не могат да се считат за официално наименование на вложените в храни витамини.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Общото наименование на витамините като тяхно обичайно наименование</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>Що се отнася до субсидиарното понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0081" REF.END="QE0081"/>обичайно наименование<QUOT.END REF.START="QS0081" CODE="201C" ID="QE0081"/>, посочено в член 2, параграф 2, буква о) от Регламент № 1169/2011, който също се прилага по аналогия за съставките, то означава наименование, което е прието от потребителите в държавата членка, в която тази храна се продава, без необходимост от допълнително обяснение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>Общоизвестно е, че общото наименование на даден витамин (например <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0082" REF.END="QE0082"/>витамин А<QUOT.END REF.START="QS0082" CODE="201C" ID="QE0082"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0083" REF.END="QE0083"/>витамин D<QUOT.END REF.START="QS0083" CODE="201C" ID="QE0083"/>) отговаря в по-голяма степен на определението за обичайно наименование, отколкото наименованието на витаминна форма, тъй като общото наименование на даден витамин е названието, с което това вещество се обозначава в ежедневната реч. Никой от участниците в производството пред Съда не оспорва това.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>Независимо от това би могло да се твърди, че когато витаминната форма е разпознаваемо за потребителите наименование, то следва да се счита за обичайно наименование и следователно да бъде посочено в списъка на съставките на продукта. Потребителите обаче обикновено не разпознават химичните наименования, изброени в приложение II към Регламент № 1925/2006, като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0084" REF.END="QE0084"/>ретинол<QUOT.END REF.START="QS0084" CODE="201C" ID="QE0084"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0085" REF.END="QE0085"/>ретинил ацетат<QUOT.END REF.START="QS0085" CODE="201C" ID="QE0085"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0086" REF.END="QE0086"/>ретинил<?PAGE NO="12"?> палмитат<QUOT.END REF.START="QS0086" CODE="201C" ID="QE0086"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0087" REF.END="QE0087"/>бета-каротин<QUOT.END REF.START="QS0087" CODE="201C" ID="QE0087"/>, от една страна, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0088" REF.END="QE0088"/>холекалциферол<QUOT.END REF.START="QS0088" CODE="201C" ID="QE0088"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0089" REF.END="QE0089"/>ергокалциферол<QUOT.END REF.START="QS0089" CODE="201C" ID="QE0089"/>, от друга, като наименования, отнасящи се съответно до витамини А и D. Следователно, въпреки че като общо правило никога не трябва да се изключва извършването на анализ на всеки отделен случай, посочените в приложение II към Регламент № 1925/2006 витаминни форми не представляват обичайното наименование на тези витамини. Също така няма основания да се счита, че обичайното наименование е комбинацията от общото наименование на въпросния вложен витамин и съответната му витаминна форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>По изложените съображения граматическото тълкуване на релевантните разпоредби на Регламенти № 1169/2011 и № 1925/2006 ме навежда на извода, че общото наименование на даден витамин представлява неговото обичайно наименование и следователно неговото <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0090" REF.END="QE0090"/>конкретно наименование<QUOT.END REF.START="QS0090" CODE="201C" ID="QE0090"/> по смисъла на член 18, параграф 2 от първия регламент.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">2.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Контекстуално тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>Граматическото тълкуване на дадена разпоредба на Съюза, което се основава единствено на нейния текст, може да бъде преоценено, след като тази разпоредба се постави в контекст и се тълкува в светлината на правото на Съюза като цяло<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19821006">6 октомври 1982 г.</DATE>, <NAME.CASE>Cilfit и др</NAME.CASE>. (<NO.CASE>283/81</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1982:335">EU:C:1982:335</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0020">20</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В настоящия случай Съдът трябва да реши дали граматическото тълкуване на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, предложено в предходните точки от настоящото заключение, се потвърждава — от гледна точка на систематичната съгласуваност — при съотнасянето на тази разпоредба към други релевантни членове от същия регламент. След това Съдът трябва да провери дали предложеното граматическо тълкуване на Регламент № 1169/2011 се потвърждава и при съпоставянето му с други релевантни норми на правото на Съюза в областта на храните.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Систематична съгласуваност: списък на съставките и обявяване на хранителната стойност</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Трябва да отбележа, че наред със списъка на съставките, който е задължителен елемент от представянето на хранителния продукт съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, същата разпоредба изисква обявяване на хранителната стойност. Както вече бе посочено, двете групи данни преследват различни цели и предоставят различна информация на потребителите. Докато списъкът на съставките предоставя информация за състава на храната<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Член 18, параграф 1 от Регламент № 1169/2011.</P></NOTE>, обявяването на хранителната стойност дава подробна информация за енергийната стойност на храната и за наличието на определени хранителни вещества, които са от значение за общественото здраве<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Съображение 36 от Регламент № 1169/2011.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>По-конкретно в обявената хранителна стойност трябва да се посочат енергийната стойност и количествата на хранителни вещества като мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, белтък и сол<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Член 30, параграф 1 от Регламент № 1169/2011.</P></NOTE>. Други хранителни вещества, изброени в точка 1 от част А от приложение XIII към Регламент № 1169/2011, като например<?PAGE NO="13"?> витамини, могат да се посочват доброволно при обявяването на хранителната стойност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Член 30, параграф 2 от Регламент № 1169/2011.</P></NOTE>. В това приложение обаче витамините са изброени под тяхното общо наименование, а не под тяхната витаминна форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>В първата част на анализа си стигнах до заключението, че що се отнася до храните с вложени витамини, последните могат да се разглеждат като попадащи едновременно в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0091" REF.END="QE0091"/>съставка<QUOT.END REF.START="QS0091" CODE="201C" ID="QE0091"/> и на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0092" REF.END="QE0092"/>хранително вещество<QUOT.END REF.START="QS0092" CODE="201C" ID="QE0092"/> по смисъла на член 2, параграф 2, букви е) и т) от Регламент № 1169/2011. Сега трябва да добавя, че според мен не съществува довод от систематично естество, който да сочи за намерение на законодателя на Съюза да въведе изискване витамините да бъдат обозначени с тяхното общо наименование в обявената хранителна стойност и с комбинацията от тяхното общо наименование и витаминната им форма, както е определена в Регламент № 1925/2006, в списъка на съставките.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Хърватското правителство и Комисията обаче твърдят, че доколкото списъкът на съставките и обявяването на хранителната стойност изпълняват различни, макар и взаимно допълващи се функции, Регламент № 1169/2011 би се прилагал по-последователно и точно, ако се тълкува в смисъл, че изисква по-конкретна информация в списъка на съставките и по-обща информация в обявяването на хранителната стойност. Такова разбиране обаче би могло да бъде прието по отношение на храните с вложени витамини само ако поне частично се подкрепяше от граматическото тълкуване на Регламент № 1169/2011 и/или Регламент № 1925/2006, а както вече посочих по-горе, случаят не е такъв. В това отношение бих искала да припомня, че контекстуалното тълкуване на дадена норма трябва да се използва, когато текстът ѝ е двусмислен или граматическото ѝ тълкуване води до безсмислен резултат<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. заключението на генералния адвокат Bobek по дело <REF.DOC.ECR><NAME.CASE>European Federation for Cosmetic Ingredients</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑592/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:179">EU:C:2016:179</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0037">37</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, но то не може да промени текста на тази норма дотолкова, че да се накърни правната сигурност и предвидимостта<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. съображения 9 и 11 от Регламент № 1169/2011, които изрично споменават правната сигурност за потребителите и другите заинтересовани страни.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Освен това бих искала да привлека вниманието на Съда върху част В от приложение VII към Регламент № 1169/2011 относно добавките в храните и ензимите в храните, които са друг вид съставка по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от този регламент. По същество съгласно тази част от приложение VII към Регламент № 1169/2011 някои добавки в храните и ензими в храните, принадлежащи към една от изброените в нея категории, трябва да бъдат обозначени с наименованието на въпросната категория, последвано от конкретното им наименование или, по целесъобразност, от техния E-номер. От това следва, че за разлика от добавките в храните и ензимите в храните законодателят на Съюза не е възприел общото наименование на витамините като категория съставки, а витаминните форми — като тяхното конкретно наименование, както твърдят някои участници в производството в своите становища. Следва да се приеме, че ако това не беше така, разпоредба, аналогична на част В от приложение VII към Регламент № 1169/2011 щеше да бъде въведена в този регламент и по отношение на витамините.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="14"?><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Регламент № 1169/2011 в контекста на правото на Съюза в областта на храните</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Настоящото дело, което се отнася до храни с вложени в тях витамини, налага Регламент № 1169/2011 да се постави в контекста на Регламент № 1925/2006, в който, както вече бе отбелязано, са изброени наименованията на витамините, които могат да бъдат влагани в храните, както и техните витаминни форми.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>Вече посочих, че граматическото тълкуване на Регламент № 1925/2006 не води до заключение, че при влагане на витамини в храните посочването на тези витамини трябва да се извършва по комбиниран начин — чрез общото наименование и витаминната форма. Тук бих искала да изтъкна, че списъкът на витаминните форми, съдържащ се в приложение II към Регламент № 1925/2006, фигурира в този акт още от първата му редакция, приета през 2006 г. Ако законодателят на Съюза желаеше влаганите в храните витамини да бъдат посочвани и чрез техните витаминни форми, разумно щеше да бъде в Регламент № 1169/2011 — при приемането му през 2011 г. — да се включи конкретно изявление или конкретна разпоредба в това отношение с оглед на осигуряване на нормативна съгласуваност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Освен това следва да се обърне внимание на факта, че при приемането на Регламент № 1169/2011 законодателят на Съюза е уточнил информацията, която трябва да се предоставя при етикетирането на хранителната информация на продукти, в които са вложени витамини и минерали. Той е направил това чрез член 50 от посочения регламент, с който се изменя член 7, параграф 3 от Регламент № 1925/2006, за да се предвиди, че в обявената хранителна стойност на тези продукти трябва да се предоставя информацията, посочена в член 30, параграф 1 от Регламент № 1169/2011. Ето защо е разумно да се счита, че ако волята на законодателя на Съюза е била да изисква витамините, вложени в храните, да бъдат посочени в списъка на съставките не само чрез тяхното общо наименование, но и чрез посочване на техните витаминни форми, изменението на Регламент № 1925/2006 е могло да бъде въведено чрез Регламент № 1169/2011, както това е направено по отношение на информацията, която трябва да бъде предоставена в обявяването на хранителната стойност.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства считам, че когато се разглежда в контекста на Регламент № 1925/2006, Регламент № 1169/2011 не може да се тълкува в смисъл, че изисква витамините, вложени в храните, да бъдат посочвани в списъка на съставките чрез наименованието на тяхната форма.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>За пълнота на изложението бих искала да се спра на подробните доводи, изтъкнати от хърватското правителство и Комисията в техните становища, относно тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Всъщност тези участници се позовават на приложение II към посочената директива, в което са изброени витамините, които могат да се използват при производството на добавки към храните, и в което като източник на фолат или фолиева киселина са включени <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0093" REF.END="QE0093"/><HT TYPE="ITALIC">глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина</HT><QUOT.END REF.START="QS0093" CODE="201C" ID="QE0093"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Регламент (ЕС) 2015/414 на Комисията от <DATE ISO="20150312">12 март 2015 година</DATE> за изменение на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина, използвана за производството на хранителни добавки (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="068" PAGE.FIRST="26" DATE.PUB="2015">ОВ L 68, 2015 г., стр. 26</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE>, както и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0094" REF.END="QE0094"/><HT TYPE="ITALIC">птероилмоноглутаминова киселина</HT><QUOT.END REF.START="QS0094" CODE="201C" ID="QE0094"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0095" REF.END="QE0095"/><HT TYPE="ITALIC">калциев L-метилфолат</HT><QUOT.END REF.START="QS0095" CODE="201C" ID="QE0095"/>. Те посочват, че<?PAGE NO="15"?> съгласно Решение за изпълнение 2014/154/ЕС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Решение за изпълнение на Комисията от <DATE ISO="20140319">19 март 2014 година</DATE> за разрешаване на пускането на пазара на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина, глюкозаминова сол, като нова хранителна съставка съгласно Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="085" PAGE.FIRST="10" DATE.PUB="2014">ОВ L 85, 2014 г., стр. 10</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Регламент за изпълнение на Комисията от <DATE ISO="20171220">20 декември 2017 година</DATE> за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни в съответствие с Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="351" PAGE.FIRST="72" DATE.PUB="2017">ОВ L 351, 2017 г., стр. 72</REF.DOC.OJ>).</P></NOTE> <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0096" REF.END="QE0096"/><HT TYPE="ITALIC">глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина</HT><QUOT.END REF.START="QS0096" CODE="201C" ID="QE0096"/> трябва да бъде обозначена върху етикета на храните, в които се съдържа, с нейната витаминна форма. Така, ако Регламент № 1169/2011 се тълкувал в смисъл, че не изисква посочване на витаминните форми, хранителните добавки, съдържащи <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0097" REF.END="QE0097"/><HT TYPE="ITALIC">птероилмоноглутаминова киселина</HT><QUOT.END REF.START="QS0097" CODE="201C" ID="QE0097"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0098" REF.END="QE0098"/><HT TYPE="ITALIC">калциев L-метилфолат</HT><QUOT.END REF.START="QS0098" CODE="201C" ID="QE0098"/>, щели да бъдат посочени с общите изрази <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0099" REF.END="QE0099"/>фолат<QUOT.END REF.START="QS0099" CODE="201C" ID="QE0099"/> или <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0100" REF.END="QE0100"/>фолиева киселина<QUOT.END REF.START="QS0100" CODE="201C" ID="QE0100"/>. За разлика от тях <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0101" REF.END="QE0101"/><HT TYPE="ITALIC">глюкозаминова сол на (6S)-5-метилтетрахидрофолиева киселина</HT><QUOT.END REF.START="QS0101" CODE="201C" ID="QE0101"/> щяла да бъде посочена с нейната форма, въпреки че и трите вещества принадлежат към една и съща категория витамини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>Намирам този довод за ирелевантен за целите на тълкуването на Регламент № 1169/2011 в настоящия случай. На първо място и преди всичко, приемането на решение за изпълнение или на регламент за изпълнение от Комисията не може да обуслови — по силата на принципа на йерархията на нормите — контекстуалното тълкуване на Регламент № 1169/2011, който е приет от Парламента и от Съвета.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>На второ място, изтъкнатият от посочените участници довод не се отнася до обозначаването, както е в настоящия случай, на влаганите в храните витамини в списъка на съставките, което трябва да се определи чрез тълкуване на Регламент № 1169/2011 във връзка с Регламент № 1925/2006. Вместо това той се отнася до обозначаването на съставките на хранителните добавки, което трябва да се анализира чрез тълкуване на Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>В това отношение е вярно, че съгласно член 1, параграф 3 и член 6 от Регламент № 1169/2011 последният се прилага за всички храни, предназначени за крайния потребител. Ето защо Съдът трябва да има предвид, че тълкуването на разпоредбите на Регламент № 1169/2011, и по-специално на член 18, параграф 2 от него, може да окаже въздействие върху изискванията относно списъка на съставките, приложими за всички храни. При това положение, когато се има предвид наименованието на съставките на определени храни, Регламент № 1169/2011 трябва да се тълкува не изолирано, а във връзка с някой друг правен акт на Съюза, който може да се различава от останалите по своите текст, обхват и цели. При тези обстоятелства тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 може да доведе до различни резултати в зависимост от конкретната разглеждана храна, без това да засегне, по мое мнение, последователното прилагане на тази норма в контекста на правото на Съюза в областта на информацията за храните.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>Що се отнася до настоящото дело, дори да се приеме, че цитираното от горепосочените участници решение за изпълнение или цитираният от тях регламент за изпълнение може да се вземе предвид за целите на тълкуването на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46 относно хранителните добавки<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. в тази връзка член 6, параграф 3, буква а) от Директива 2002/46.</P></NOTE>, те не могат да определят начина на тълкуване на този член във връзка с Регламент № 1925/2006 относно храните с вложени в тях витамини. По-нататък в настоящото заключение ще посоча, че член 18,<?PAGE NO="16"?> параграф 2 от Регламент № 1169/2011 следва да се тълкува различно по отношение на двете категории храни по телеологични съображения, като се вземат предвид по-специално потребностите от информация на потребителите във всеки от тези случаи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. точки 79 и 80 от настоящото заключение.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>По изложените съображения контекстуалното тълкуване на Регламент № 1169/2011 не води до преоценка на граматическото тълкуване на този регламент, посочено в точка 51 настоящото заключение. Всъщност то подкрепя схващането, че когато в даден хранителен продукт се влагат витамини, в списъка на съставките не се изисква да бъде посочвано общото наименование на въпросния витамин заедно с неговата форма.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">3.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Телеологично тълкуване</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Съгласно практиката на Съда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191112">12 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Organisation juive européenne и Vignoble Psagot</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑363/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:954">EU:C:2019:954</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> целта на Регламент № 1169/2011, както следва от член 1, параграф 1 от него, се състои в осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. също член 1, параграф 1 от Регламент № 1925/2006.</P></NOTE>. При това този регламент взима предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация. Освен това, видно от член 3, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, както и от съображения 3 и 4 от този регламент, в светлината на които трябва да се разглежда тази разпоредба, информацията за потребителите трябва да им позволи да направят информиран избор, по-специално като се вземат предвид съображения, в частност, от здравен характер.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Както ще обясня по-долу, в случая на храни с вложени в тях витамини се съмнявам, че посочването на витаминната форма в списъка на съставките наред с общото наименование на витамина е в състояние да изпълни целите на Регламент № 1169/2011. Според мен тази невъзможност става особено видна, когато се разглеждат възприятията на потребителите и техните потребности от информация, както се изисква от член 1, параграф 1 от него. Въпреки това считам, че Регламент № 1169/2011 не съдържа необходимите данни, за да се достигне до окончателен извод дали посочването на витаминните форми в списъка на съставките би било от полза за информирания избор на потребителите в съответствие с целите, преследвани от този регламент. Ето защо според мен такава преценка не може да следва от съдебно тълкуване, а трябва да се извърши със законодателни средства.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Възприятията на потребителите</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>За да се определи обхватът на задълженията за предоставяне на информация за храните, произтичащи от Регламент № 1169/2011, трябва да се изхожда от гледната точка на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0102" REF.END="QE0102"/>средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен<QUOT.END REF.START="QS0102" CODE="201C" ID="QE0102"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="19980716">16 юли 1998 г.</DATE>, <NAME.CASE>Gut Springenheide и Tusky</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑210/96</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:1998:369">EU:C:1998:369</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20090910">10 септември 2009 г.</DATE>, <NAME.CASE>Severi</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑446/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2009:530">EU:C:2009:530</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>По мое мнение, както вече отбелязах в точка 50 от настоящото заключение, не е сигурно, че средният потребител, както е определен от Съда, може да разпознае форми като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0103" REF.END="QE0103"/>ретинол<QUOT.END REF.START="QS0103" CODE="201C" ID="QE0103"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0104" REF.END="QE0104"/>ретинил ацетат<QUOT.END REF.START="QS0104" CODE="201C" ID="QE0104"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0105" REF.END="QE0105"/>ретинил палмитат<QUOT.END REF.START="QS0105" CODE="201C" ID="QE0105"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0106" REF.END="QE0106"/>бета-каротин<QUOT.END REF.START="QS0106" CODE="201C" ID="QE0106"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0107" REF.END="QE0107"/>холекалциферол<QUOT.END REF.START="QS0107" CODE="201C" ID="QE0107"/>, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0108" REF.END="QE0108"/>ергокалциферол<QUOT.END REF.START="QS0108" CODE="201C" ID="QE0108"/>, независимо дали самостоятелно или в комбинация с общо<?PAGE NO="17"?> наименование, като начин за посочване съответно на витамините А и D. За сметка на това, за да се улесни разбирането на потребителите, че дадена храна включва тези вещества като съставки, по-подходящо е простото посочване на витамин А и витамин D.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва да се подчертае, че тъй като една от целите на Регламент № 1169/2011 е да се предостави основа за информиран избор на крайния потребител, този регламент цели да се гарантира, че крайният потребител лесно ще разбира информацията, предоставена на етикета на хранителния продукт. Така например в съображение 37 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че е уместно на етикета на хранителен продукт да се използва терминът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0109" REF.END="QE0109"/>сол<QUOT.END REF.START="QS0109" CODE="201C" ID="QE0109"/>, вместо съответстващия термин за хранителното вещество <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0110" REF.END="QE0110"/>натрий<QUOT.END REF.START="QS0110" CODE="201C" ID="QE0110"/>. Макар това съображение да се отнася до информацията, предоставена в обявяването на хранителната стойност, същите съображения трябва да се прилагат и за обозначаването на веществата в задължителния списък на съставките. Повтарям, че общите наименования на витамините сами по себе си, а не в комбинация с витаминните форми, посочени в приложение II към Регламент № 1925/2006, са по-подходящи за постигането на тази цел.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Това е така дори когато се разглежда въпросът за комбинирано посочване на даден витамин в списъка на съставките под неговото общо наименование и под витаминната форма, която е негов източник. Всъщност предвид установената от Регламент № 1169/2011 тясна връзка между списъка на съставките и обявяването на хранителната стойност различното обозначаване на витамините във всеки от тези задължителни елементи може да доведе до по-малка яснота на информацията, предоставяна на потребителите при етикетирането на хранителния продукт. Както е посочено в съображение 26 от Регламент № 1169/2011, следва също така да се обърне внимание на обстоятелството, че добрата четливост е важен фактор, който може да увеличи възможността информацията от етикета да повлияе на потребителите, както и че нечетливата информация за продукта е една от главните причини за недоволството на потребителите относно етикетирането на храните. Поради това обемът на информацията, присъстваща върху етикетите на храните, не трябва да се увеличава прекомерно, тъй като това би могло да доведе до намаляване на яснотата и до подкопаване на целите, които Регламент № 1169/2011 се стреми да постигне, по-специално по отношение на възприятията на потребителите.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Потребностите от информация</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>Също така се съмнявам дали, що се отнася до храните с вложени в тях витамини, посочването на витаминните форми в списъка на съставките е оправдано от гледна точка на потребностите от информация на потребителите. Признавам обаче, че съмнението ми остава субективно предвид невъзможността да се направят еднозначни изводи от Регламент № 1169/2011.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>В това отношение бих искала да подчертая, че съгласно член 4, параграф 2 от Регламент № 1169/2011, който трябва да се тълкува в светлината на съображение 28 от него, при разглеждане на необходимостта от задължителна информация за храните следва да се отчита широко разпространената потребност на мнозинството от потребителите от определена информация, на която те придават значителна стойност, или да се вземат предвид всички общоприети ползи за потребителя.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Що се отнася до храните с вложени в тях витамини, първо, посочването на витаминните форми в списъка на съставките не ми се струва да отговаря на потребност със значителна стойност, като се има предвид, че както вече бе посочено, формите, произтичащи от приложение II към Регламент № 1169/2011, може да не са лесно разбираеми за мнозинството от потребителите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Второ, не може да се счита, че задължителното посочване на витаминна форма в списъка на съставките на храните води до общоприета полза за потребителя. В това отношение признавам, че, както посочват някои от участниците в преюдициалното производство, витамините могат да изпълняват различни функции в зависимост от витаминната форма, която е техен източник. Въпреки това продуктите, които се разглеждат в настоящото дело, са обикновени храни, в които е вложено ограничено количество витамини, за да се обогатят или подсилят хранителните им характеристики. Въздействието на тези витамини, независимо от тяхната форма, е ограничено. Ето защо например те се продават в обикновени търговски обекти без задължителна листовка и не подлежат на особени ограничения за прием.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В това отношение за сравнение би било полезно да се направи съпоставка с хранителните добавки, за които според мен потребностите от информация на потребителите дават основание за различно тълкуване на обхвата на член 18, параграф 2 от Регламент № 1169/2011 във връзка с Директива 2002/46. В крайна сметка от член 2, буква а) от посочената директива следва, че хранителните добавки са концентрирани източници на хранителни вещества или други вещества, включително витамини, с хранителен или физиологичен ефект, които се предлагат на пазара дозирани под формата на хапчета, таблетки, капсули или течности в премерени количества. Тяхното предназначение е да допълват нормалния хранителен режим, и по-специално да коригират хранителните дефицити, да поддържат подходящ прием на определени хранителни вещества или да подпомагат конкретни физиологични функции.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>Следователно, докато потребностите от информация на потребителите могат да оправдаят посочването на витаминните форми в списъка на съставките на хранителните добавки, като се имат предвид различните функции, изпълнявани от всеки от тези източници, и конкретните хранителни или физиологични ефекти, търсени от потребителите, тези потребности не оправдават посочването им в списъка на съставките на храните с вложени витамини, имайки предвид ограничения им ефект при консумация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Накрая, следва накратко да отбележа, че щом като посочването на витаминната форма в списъка на съставките на храните с вложени витамини не е оправдано от гледна точка на потребностите от информация, не трябва да се възприема доводът на Комисията, според който етикетирането на тези продукти без такова посочване е заблуждаващо за потребителите по смисъла на член 7, параграф 1 от Регламент № 1169/2011.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="4"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Преценка, която трябва да се направи от законодателя на Съюза</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>В съображение 19 от Регламент № 1169/2011 се посочва, че всякакви нови задължителни изисквания в областта на информацията за храните следва да бъдат установявани само ако е необходимо в съответствие с принципите на субсидиарност, пропорционалност и устойчивост. Също така, както вече бе споменато, член 4, параграф 2 от Регламент<?PAGE NO="19"?> № 1169/2011 предвижда по същество, че при разглеждането на необходимостта от задължителна информация за храните трябва да се отчита проявеният широк интерес на мнозинството от потребителите към разкриването на определена информация.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Ето защо, дори и да се приеме, че комбинацията от общото наименование на витамините и техните форми може да има положителен ефект за насърчаване на информирания избор, съгласно Регламент № 1169/2011 тази преценка трябва да бъде извършена въз основа на възприятията на потребителите и техните потребности от информация и в частност, на принципа на пропорционалност<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. например неотдавнашното предложение на Комисията за преразглеждане на правилата на Съюза относно информацията, предоставяна на потребителите, което има за цел да осигури по-добра информация върху етикетите, за да се помогне на потребителите да избират храни, които са по-здравословни и произведени по по-устойчив начин: https://ec.europa.eu/food/safety/labelling-and-nutrition/food-information-consumers-legislation_en.</P></NOTE>. При липсата на по-силна подкрепа въз основа на граматическото и контекстуалното тълкуване тази преценка не може да бъде изведена с чисто телеологични доводи, както по същество твърдят някои от участниците в настоящото производство, а вместо това следва да бъде извършена от законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Освен това следва да се отбележи, че макар основното съображение по отношение на изискването за задължителна информация за храните да е да се позволи на потребителите да направят информиран избор и да използват правилно храните, в член 3 (<QUOT.START CODE="201E" ID="QS0111" REF.END="QE0111"/>Общи цели<QUOT.END REF.START="QS0111" CODE="201C" ID="QE0111"/>), параграф 2 от Регламент № 1169/2011 се предвижда също така, че законодателството в областта на информацията за храните следва да цели постигане на свободно движение в Съюза на законно произведени и търгувани храни, като се отчита необходимостта от защита на законните интереси на производителите. В член 3, параграф 4 от същия регламент се добавя, че по време на изготвянето, оценката и преразглеждането на законодателството в областта на информацията за храните се провеждат открити и прозрачни обществени консултации, включително със заинтересованите страни.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Ето защо целта да се гарантира високо равнище на информираност за потребителите трябва да бъде балансирана — в съответствие с целите, определени в Регламент № 1169/2011 — с необходимостта да се вземат предвид заинтересованите страни при установяването на нови изисквания за етикетирането на храните. Това ограничава тълкуването на Регламент № 1169/2011, свързано с целите на информацията за храните, и според мен налага намесата на законодателя на Съюза.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="3"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="ITALIC">4.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="ITALIC">Заключителна забележка</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>От изложените по-горе съображения следва, че никое от правилата за тълкуване на правото на Съюза не води до извода, че Регламент № 1169/2011, тълкуван във връзка с Регламент № 1925/2006, изисква посочването на вложен витамин в списъка на съставките на дадена храна да се извършва и чрез наименованието на неговата витаминна форма. Ако задължението за посочване на витаминната форма в списъка на съставките се счита за подходящо за насърчаване на по-добре информиран избор на потребителите, приложимото законодателство следва да бъде съответно изменено.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ></GR.SEQ><?PAGE NO="20"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">V.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>По изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Kúria (Върховен съд, Унгария) въпрос по следния начин:</TXT><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0112" REF.END="QE0112"/>Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20111025">25 октомври 2011 година</DATE> за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията, и по-специално член 18, параграф 2 от посочения регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че при влагане на витамини в храните не е необходимо списъкът на съставките да включва — наред с общото наименование на витамините — и използваната витаминна форма, посочена в приложение II към Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20061220">20 декември 2006 година</DATE> относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните<QUOT.END REF.START="QS0112" CODE="201C" ID="QE0112"/>.</P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>