Фактът, че разглеждането на произведение на платформа като YouTube се извършва чрез streaming и следователно от това не произтича постоянно копие за съответното лице от публиката, е без значение за целите на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 (вж. по-специално Walter, M. M., et S., von Lewinski. European Copyright Law — A Commentary. Oxford University Press, Oxford, 2010 p. 983). От друга страна, обратният факт, че произведение може да се изтегли от Uploaded и по този начин лицата от публиката могат да получат подобно копие, не изключва действието на тази разпоредба в полза на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от тази директива (вж. решение от 19 декември 2019 г., Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers (C‑263/18, EU:C:2019:1111, т. 40—45 и 51).

Решение от 8 септември 2016 г. (C‑160/15, наричано по-нататък решение GS Media, EU:C:2016:644).

Вж. заключението на генералния адвокат Jääskinen по дело L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2010:757, т. 153).

Вж. съображение 16 от Директива 2001/29, заключение на генералния адвокат Szpunar по дело Mc Fadden (C‑484/14, EU:C:2016:170, т. 64), Предложение на Европейския парламент и на Съвета относно директива за някои аспекти на електронната търговия на вътрешния пазар (COM(1998) 586 окончателен, ОВ С 30, 1990 г., стр. 4, т. 27 и 29), както и доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 21 ноември 2003 г., Първи доклад относно прилагането на [Директива 2000/31] (COM(2003) 702 окончателен), точка 13. Освобождаването от отговорност по член 4, параграф 1 от Директива 2000/31 обаче се прилага, без да се засяга предвидената в параграф 3 от същия член възможност да се поиска налагането на съдебна забрана срещу доставчик на услуги (вж. анализа на четвъртите преюдициални въпроси).

Вж. решение от 15 септември 2016 г., Mc Fadden (C‑484/14, EU:C:2016:689, т. 61—64). Поради тази констатация в заключението си по дело L’Oréal и др. (C‑324/09, EU:C:2010:757, т. 139—142) генералният адвокат Jääskinen стига до извода, че съображение 42 от Директива 2000/31, от което Съдът се ръководи в решение Google France, за да изведе изискването за неутралната роля на доставчика по отношение на предоставяната от потребителите услуга, според него не се отнася до дейността по съхраняване, а само до обикновения пренос и кеширането.

Припомням, че за платформата Uploaded нещата не стоя по същия начин.

Като доказателство за това посочвам, че Съдът отдава значение на идеята за оптимизиране на представянето на разглежданите предложения за продажба (решение L’Oréal/eBay, точка 116) (курсивът е мой). Ако имаше предвид общото структуриране на предложенията за продажба, представени на електронния пазар, той нямаше да внесе такова уточнение, нито щеше да натовари националната юрисдикция с грижата да провери дали eBay е имало активна роля по отношение на разглежданите по делото в главното производство оферти за продажба (т. 117 от това решение). Всъщност eBay щеше да има активна роля по отношение на което и да е от предложенията за продажба, тъй като всички те се вписват в тази структура.

Например като изменя някои части на въпросните видеоклипове, избира по-добър музикален фон, подобрява монтажа и т.н.

Освен това, ако Съдът отчиташе този вид препоръки, той нямаше да натовари националната юрисдикция с грижата да провери дали eBay е имало активна роля по отношение на разглежданите по делото в главното производство оферти за продажба (решение L’Oréal/eBay, т. 117): Всъщност тази активна роля щеше да е налице по отношение на всички предложения на електронния пазар, тъй като съгласно настройките на алгоритъма кое да е от тях може потенциално да бъде препоръчано на даден потребител.

Решение от 16 февруари 2012 г. (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 27).

Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 22).

Без обаче да се засяга ограничението, припомнено в точка 146 от настоящото заключение.

Вж. съображения 40, 41 и 46 от Директива 2000/31.

Вж. Riordan, J. The Liability of Internet Intermediaries. Oxford University Press, Oxford, 2016, 407—408. Впрочем в точка 139 от решение L’Oréal/eBay Съдът уточнява, че мерките, които може да се изискват от доставчик на услуги като eBay, не могат да се състоят в активен контрол на всички данни на всеки от неговите клиенти, който да предотврати всяко бъдещо нарушение на права върху интелектуалната собственост чрез сайта на този доставчик на услуги. По същия начин уточнението на Съда в точка 120 от това решение, че доставчик на услуги може да открие факти и обстоятелства, от които да е видна незаконността, в рамките на собствените си проучвания, указва просто че член 14, параграф 1 от Директива 2000/31 допуска доставчикът на услуги да извършва такива проучвания. В случая, естествено, доставчикът трябва да изтрие незаконната информация, която е открил. Това не означава, че последният е длъжен по принцип да прави такова проучване.

Имам предвид например изображенията с детска порнография. По отношение на този вид информация, която сама по себе си е очевидно и безспорно незаконна, Директива 2000/31 според мен не забранява да се изисква проактивност от страна на доставчика по отношение на проучването и изтеглянето на такава информация. Вж. в този смисъл съображение 48 от тази директива, а по отношение по-специално на детската порнография — съображение 47 и член 25 от Директива 2011/93.

Вж. по-специално решение от 16 февруари 2012 г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 50).

Например качването от неизвестен потребител на нискокачествено копие на наскоро излязъл по кината филм, направено със записващо устройство.

От преюдициалното запитване по дело С‑682/18 е видно, че значителна част от въззивното решение е била посветена на това дали и в каква степен г‑н Peterson притежава права върху съответните произведения.

Вж. член 5 от Директива 2001/29

Вж. решение L’Oréal/eBay, точка 136.

Вж. в този смисъл Nordemann, J. B. Liability for Copyright Infringements on the Internet:Host Providers (Content Providers) — The German Approch. — Journal of Intellectual Property, Information Technology and Electronic Commerce Law, vol.2, No. 1, 2011, p. 40.

Вж. в същия смисъл Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 29 ноември 2017 г., Насоки относно определени аспекти на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (COM(2017) 708 окончателен), стр. 19: компетентните съдебни органи не могат да изискват от ищците да доказват отговорността, макар и непряка, на посредника за (предполагаемото) нарушение, като условие за налагането на съдебна забрана.

Вж. по аналогия решение L’Oréal/eBay, точка 131.

Вж. член 3 от Директива 2004/48 и по аналогия решение L’Oréal/eBay, точки 140—144. Припомням, че тази директива се прилага и в областта на авторското право. Следователно установените в общите ѝ разпоредби изисквания трябва да се спазват в контекста на забрана, издадена съгласно член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

Вж. решение от 16 февруари 2012 г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 31—33).

Вж. т. 194 от настоящото заключение.

Решение от 16 февруари 2012 г. (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 35—38).

Решение от 3 октомври 2019 г. (C‑18/18, EU:C:2019:821, т. 33—47).

Вж. съображение 47 от Директива 2000/31.

Вж. също решение L’Oréal/eBay, точка 139.

В това отношение копията на един и същи файл могат да бъдат идентифицирани чрез MD5 или Hash fiters филтри, които явно са разпространени.

Например при кинематографичните произведения са възможни множество промени във формата или качеството на картината, продължителност и т.н.

Съгласно дадените от Google обяснения, след като в базата данни на Content ID се въведе референтен файл за дадено произведение, този софтуер (почти) автоматично разпознавал всички файлове, съдържащи това произведение, при качването им онлайн.

Съгласно предоставената от самия него информация Google е похарчил над 88 милиона долара за разработката на Content ID.

Вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012г., SABAM (C‑360/10, EU:C:2012:85, т. 50). По-конкретно, съдебна забрана не може да създава пречки на възможността на потребителите на дадена платформа да използват защитени произведения, произтичаща от изключенията и ограниченията по член 5 от Директива 2001/29. Относно платформа като YouTube, това се изразява по-специално в разрешаване на потребителите да споделят видеоклипове за целите на критиката, обзор, или дори на пародията, при условията, предвидени в параграфи 3, букви г) и к) от посочения член 5. Относно даден Cyberlocker, това се изразява по-специално в неограничаване на правото на потребителите на частно копие съгласно член 5, параграф 2, буква б) от посочената директива (вж. в този контекст заключението на генералния адвокат Szpunar по дело VCAST (C‑265/16, EU:C:2017:649, т. 23—28).

Вж. член 2, параграф 1 от Директива 2004/48.

Вж. член 8, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Директива 2004/48. По този въпрос вж. също заключението ми по дело Constantin Film Verleih (C‑264/19, EU:C:2020:261).

Вж. решение GS Media, точки 44 и 45 и решение от 7 август 2018 г., Renckhoff (C‑161/17, EU:C:2018:634, т. 41).

Вж. по-специално решения от 3 септември 2014 г., Deckmyn и Vrijheidsfonds (C‑201/13, EU:C:2014:2132, т. 22—27), от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW (C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 51, 58 и 65—76), и от 29 юли 2019 г., Spiegel Online (C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 36, 38 и 50—59).

Припомням, че този член 11 съдържа права, съответстващи на правата, гарантирани с член 10, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и следователно трябва да се тълкува в светлината на относимата практика на ЕСПЧ. Вж. по-специално решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW (C‑469/17, EU:C:2019:623, т. 73).

Вж. по-специално решение GS Media, точка 45, и ЕСПЧ, решение по дело Ahmet Yildirim с/у Турция от 18 декември 2012 г., CE:ECHR:2012:1218JUD000311110, § 54. ЕСПЧ, решение по дело Cengiz и др. с/у Турция от 1 декември 2015 г., CE:ECHR:2015:1201JUD004822610, § 49. Вж. също в същия смисъл ЕСПЧ, решение по дело Times Newspapers Ltd с/у Обединено кралство (№ 1 и 2) от 10 март 2009 г., CE:ECHR:2009:0310JUD000300203, § 27, и ЕСПЧ, решение по дело Ashby Donald и др. с/у Франция от 10 януари 2013 г., CE:ECHR:2013:0110JUD003676908, § 34.

ЕСПЧ, решение по дело Cengiz и др. с/у Турция от 1 декември 2015 г., CE:ECHR:2015:1201JUD004822610, § 51 и 52. В този смисъл вж. също решение от 14 февруари 2019 г., Buivids (C‑345/17, EU:C:2019:122, т. 56 и 57).

Решение от 16 февруари 2012 г. (C‑360/10, EU:C:2012:85).

Сложността на този въпрос се засилва според мен и от двусмисления характер на интернет, и по-специално на платформи като YouTube, що се отнася до нарушенията. Всъщност, макар YouTube да предлага инструменти, които могат да се използват за нарушаване на авторското право, тези инструменти, и по-специално неговата търсачка, едновременно с това улесняват разкриването на тези нарушения.

Вж. член 31 от Директива 2019/790.

Съгласно тази разпоредба: Уместно е да се поясни в настоящата директива, че доставчиците на онлайн услуги за споделяне на съдържание извършват акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, когато дават достъп на публиката до защитени с авторско право произведения или до други защитени обекти, качени от техните ползватели. […].

Вж. по-специално решение от 11 юни 2015 г., Zh. и O. (C‑554/13, EU:C:2015:377, т. 42 и цитираната съдебна практика). Освен това, ако съгласно практиката на Съда такова съображение може да уточнява съдържанието на акта, от който е част, в случая става въпрос за изясняване на смисъла не на разпоредбите на Директива 2019/790, а на Директиви 2000/31 и 2001/29.

Вж. член 26 от Директива 2019/790, в който се уточнява, че тя се прилага за всички произведения и други обекти, защитени от националното право в областта на авторското право към 7 юни 2021 г., без да се засягат актовете и правата, които са съответно сключени и придобити преди тази дата.

Вж. член 27 от Директива 2019/790, в който се уточнява, че по отношение на споразуменията за лицензиране или прехвърляне на права на автори и артисти изпълнители се прилага задължението за прозрачност по член 19, считано от 7 юни 2022 г.

Вж. по-специално през 2010 г. Public Consultation on the Future of Electronic Commerce in the Internal Market and the Implementation of the Directive on Electronic Commerce (2000/31/EC), през 2012 г., A Clean and Open Internet: Public Consultation on Procedures for Notifying and Acting on Illegal Content Hosted by Online Intermediaries, и през 2015 г. Public Consultation on the Regulatory Environment for Platforms, Online Intermediaries, Data and Cloud Computing and the Collaborative Economy. По подобен начин в Съединените щати след започнала през 2015 г. обществена консултация United States Copyright Office (Служба за авторското право на Съединените щати) представя на 21 май 2020 г. доклад, в който препоръчва на United State Congress (Конгрес на Съединение щати) да модернизира разпоредбите на раздел 512, въведен с DMCA (вж. Службата за авторското право на Съединените щати, Section 512 Study, достъпен на следния интернет адрес: https://www.copyright.gov/policy/section512/).

Вж. съобщения на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11 януари 2012 г., Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите (COM(2011) 942 окончателен), точки 13—16, от 6 май 2015 г., Стратегия за цифров единен пазар за Европа (COM(2015) 192 final), точки 4, 8 и 12—14, от 9 декември 2015 г., Към една модерна и по-европейска рамка за авторското право (COM(2015) 626 final), точки 2, 3 и 10—12, от 25 май 2016 г., Онлайн платформите и цифровият единен пазар — Възможности и предизвикателства пред Европа (COM(2016) 288 final), точки 8—10.

Вж. Директива (ЕС) 2018/1808, която включва платформите за споделяне на видеоклипове в приложното поле на правната уредба за аудио-визуалните медийни услуги и задължава операторите на такива платформи да вземат подходящи, приложими на практика и пропорционални мерки за защита на непълнолетните лица от видеоклипове, които могат да увредят тяхното развитие, а широката общественост — от видеоклипове, чието съдържание подбужда към насилие, омраза или тероризъм (вж. член 1, параграф 1, буква б) и членове 28а и 28б от Директива 2010/13, добавени с Директива 2018/1808). Вж. също Препоръка 2018/334 относно мерки за ефективна борба с незаконното съдържание онлайн. Вж. още Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 година за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн (COM(2018) 640 final).