<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><JUDGMENT xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.JUDGMENT><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-381/18</NO.CASE><NO.CASE>C-382/18</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62018CJ0381</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:1072">EU:C:2019:1072</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>12</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>12</PAGE.TOTAL><AUTHOR>CJ</AUTHOR></BIB.JUDGMENT><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Решение от <DATE ISO="20191212">12.12. 2019 г.</DATE> — Съединени дела C‑381/18 и C‑382/18</HT></P><P><HT TYPE="SC">G.S. и V.G. (Заплаха за обществения ред)</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Решение на Съда</HT> (първи състав)</P><P><DATE ISO="20191212">12 декември 2019 година</DATE><NOTE NUMBERING="STAR" TYPE="FOOTNOTE" NOTE.ID="E0001"><P>Език на производството: нидерландски.</P></NOTE></P></TI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Контрол по границите, убежище и имиграция</KEYWORD><KEYWORD>Имиграционна политика</KEYWORD><KEYWORD>Директива 2003/86/ЕО</KEYWORD><KEYWORD>Право на събиране на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Необходими условия за упражняване на правото на събиране на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0001" ID="QS0001"/>основания, свързани с обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/></KEYWORD><KEYWORD>Отхвърляне на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството</KEYWORD><KEYWORD>Оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване на член на семейството</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><JUDGMENT.INIT><P>По съединени дела C‑381/18 и C‑382/18</P><P>с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия), с актове от <DATE ISO="20180606">6 юни 2018 г.</DATE>, постъпили в Съда на <DATE ISO="20180611">11 юни 2018 г.</DATE>, в рамките на производствата по дела</P></JUDGMENT.INIT><PARTIES><PLAINTIFS><P><HT TYPE="BOLD">G.S</HT>. (C‑381/18),</P><P><HT TYPE="BOLD">V.G</HT>. (C‑382/18)</P></PLAINTIFS><AGAINST>срещу</AGAINST><DEFENDANTS><P><HT TYPE="BOLD">Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid,</HT></P></DEFENDANTS></PARTIES><PREAMBLE><PREAMBLE.INIT><P>СЪДЪТ (първи състав),</P><P>състоящ се от: J.‑C. Bonichot, председател на състава, R. Silva de Lapuerta, заместник-председател на Съда, M. Safjan, L. Bay Larsen (докладчик), и C. Toader, съдии,</P><P>генерален адвокат: G. Pitruzzella,</P><P>секретар: C. Strömholm, администратор,</P></PREAMBLE.INIT><GR.VISA><VISA>предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от <DATE ISO="20190502">2 май 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><GR.CONSID><CONSID><P>като има предвид становищата, представени:</P><LIST TYPE="NDASH"><ITEM><P>за G.S., от M. Strooij и J. Hoftijzer, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за V.G., от V. Sarkisian и N. Melehi, advocaten,</P></ITEM><ITEM><P>за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, L. Noort, A. M. de Ree и J.M. Hoogveld, в качеството на представители,</P></ITEM><?PAGE NO="2"?><ITEM><P>за германското правителство, първоначално от T. Henze и R. Kanitz, а впоследствие R. Kanitz, в качеството на представители,</P></ITEM><ITEM><P>за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,</P></ITEM><ITEM><P>за Европейската комисия, от C. Cattabriga и G. Wils, в качеството на представители,</P></ITEM></LIST></CONSID></GR.CONSID><GR.VISA><VISA>след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от <DATE ISO="20190711">11 юли 2019 г.</DATE>,</VISA></GR.VISA><PREAMBLE.FINAL>постанови настоящото</PREAMBLE.FINAL></PREAMBLE><CONTENTS.JUDGMENT><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Решение</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1</NO.P><TXT>Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="251" PAGE.FIRST="12" DATE.PUB="2003">ОВ L 251, 2003 г., стр. 12</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2</NO.P><TXT>Запитванията са отправени в рамките на спорове, водени съответно от G.S. (дело C‑381/18) и V.G. (дело C‑382/18) със Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (държавен секретар по правосъдие и сигурност, Нидерландия, наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0002" ID="QS0002"/>държавният секретар<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/>) относно законосъобразността, от една страна, на решение, с което се отказва подновяването на разрешението за пребиваване, издадено на G.S. за целите на събиране на семейството, и това разрешение за пребиваване се оттегля с обратна сила, както и, от друга страна, на решение, с което се отхвърля заявлението на V.G. за предоставяне на разрешение за пребиваване за целите на събиране на семейството.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2003/86</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3</NO.P><TXT>Съображения 2 и 14 от Директива 2003/86 гласят следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><CONSID><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0003" ID="QS0003"/>(2)</NO.P><TXT>Мерките относно събирането на разделени семейства следва да се вземат в съответствие със задължението за защита на семейството и зачитане на семейния живот, което е основно в редица актове на международното право. Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, които са признати, по-специално, в член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи [подписана в Рим на <DATE ISO="19501104">4 ноември 1950 г.</DATE>,] и в Хартата за основните права на Европейския съюз.</TXT></NP></CONSID><P>[…]</P><CONSID><NP><NO.P>(14)</NO.P><TXT>Събирането на семейство може да бъде отказано с надлежно мотивиран отказ. По-специално, лицето, което желае да получи разрешение за събиране на семейството му, не трябва да представлява заплаха за обществения ред и сигурност. Понятието обществен ред може да обхване присъда за извършено тежко престъпление. В този контекст следва да се отбележи, че понятието обществен ред и сигурност обхваща също и случаите, когато гражданин на трета страна принадлежи към организация, подкрепяща тероризма, подкрепя подобна организация или има екстремистки стремежи<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/>.</TXT></NP></CONSID></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4</NO.P><TXT>Съгласно член 2, буква в) от тази директива <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0004" ID="QS0004"/>кандидат за събиране на семейството<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/> означава <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0005" ID="QS0005"/>гражданин на трета страна, пребиваващ законно в държава членка и кандидатстващ или членовете на семейството на който кандидатстват за събиране на семейството, за да се присъединят към него<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5</NO.P><TXT>Член 3, параграф 3 от посочената директива предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0006" ID="QS0006"/>Настоящата директива не се прилага за членовете на семейството на гражданин на Европейския съюз<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от същата директива предвижда, че държавите членки разрешават влизането и пребиваването на изброените в тази разпоредба членове на семейството в съответствие с Директивата и при условие че са спазени изискванията на глава IV, а също и на член 16.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7</NO.P><TXT>Член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="006.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0007" ID="QS0007"/>1.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да отхвърлят заявление за влизане и пребиваване на членове на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA></PARAG><PARAG IDENTIFIER="006.002"><NO.PARAG>2.</NO.PARAG><ALINEA>Държавите членки могат да оттеглят или да откажат да подновят разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</ALINEA><ALINEA>Когато взима съответното решение, държавата членка държи сметка освен предвиденото в член 17 за тежестта или характера на нарушението срещу обществения ред или сигурност, извършено от член на семейството, или за опасността, която може да представлява това лице<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8</NO.P><TXT>Член 17 от посочената има следното съдържание:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0008" ID="QS0008"/>Държавите членки надлежно държат сметка за характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и за съществуването на семейни, културни и социални връзки със страната му на произход, в случай на отхвърляне на заявление, оттегляне или отказ за подновяване на разрешение за пребиваване, а също и в случай на постановяване на мярка за принудително отвеждане на кандидата или на членовете на неговото семейство<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Директива 2004/38/ЕО</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9</NO.P><TXT>Член 27, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от <DATE ISO="20040429">29 април 2004 година</DATE> относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="158" PAGE.FIRST="77" DATE.PUB="2004">ОВ L 158, 2004 г., стр. 77</REF.DOC.OJ> и поправки в <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="229" PAGE.FIRST="35" DATE.PUB="2004">ОВ L 229, 2004 г., стр. 35</REF.DOC.OJ> и <REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="197" PAGE.FIRST="34" DATE.PUB="2005">ОВ L 197, 2005 г., стр. 34</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) гласи:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0009" ID="QS0009"/>Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки.</ALINEA><?PAGE NO="4"?><ALINEA>Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑381/18</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20090408">8 април 2009 г.</DATE> на G.S., който е гражданин на трета страна, в Нидерландия е издадено разрешение за пребиваване в качеството на <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0010" ID="QS0010"/>партньор<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/> на кандидат за събиране на семейството. Разрешението е подновено за периода <DATE ISO="20100309">9 март 2010 г.</DATE>—<DATE ISO="20140828">28 август 2014 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20120817">17 август 2012 г.</DATE> G.S. е осъден в Швейцария на лишаване от свобода за срок от четири години и три месеца за участие в трафик на наркотични вещества за деяния, извършени до <DATE ISO="20100904">4 септември 2010 г.</DATE></TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12</NO.P><TXT>Впоследствие той подава заявление за подновяване на неговото разрешение за пребиваване в Нидерландия.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE> държавният секретар отхвърля това заявление на основания, свързани с обществения ред. Той също така оттегля с обратна сила към <DATE ISO="20100904">4 септември 2010 г.</DATE> разрешението за пребиваване в полза на G.S. и постановява забрана за влизането му в страната.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14</NO.P><TXT>Държавният секретар приема тези решения въз основа на рамка за преценка съгласно националното право, която дава възможност да се оттегли разрешение за пребиваване или да се откаже подновяването му, когато съответното лице е осъдено на достатъчно тежко наказание в сравнение със срока на неговото законно пребиваване в Нидерландия. Освен това държавният секретар претегля интересите на посоченото лице и неговия партньор с общия интерес, свързан с опазването на обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15</NO.P><TXT>След като G.S. подава жалба по административен ред, с решение от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE>, държавният секретар я уважава в частта относно забраната за влизане и постановява, че G.S. не може да пребивава законно на територията на Нидерландия. В останалата част държавният секретар потвърждава първоначалните си решения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16</NO.P><TXT>G.S. обжалва решенията на държавния секретар по съдебен ред пред Rechtbank den Haag zittingsplaats Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Амстердам, Нидерландия). С решение от <DATE ISO="20170203">3 февруари 2017 г.</DATE> този съд отменя решението от <DATE ISO="20150924">24 септември 2015 г.</DATE> в частта, в която се постановява забрана да влизане, а решението от <DATE ISO="20161021">21 октомври 2016 г.</DATE> — в частта, в която е постановено, че G.S. не може да пребивава законно на територията на Нидерландия. В останалата част обаче жалбата е отхвърлена като неоснователна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17</NO.P><TXT>G.S. обжалва посоченото съдебно решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска да установи дали, за да се позовава с право на основания, свързани с обществения ред, по смисъла на член 6, параграф 2 от Директива 2003/86, компетентният орган трябва да установи, че личното поведение на съответния гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19</NO.P><TXT>Тя отбелязва, че такова изискване можело да произтича от разрешенията, възприети от Съда в решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150611">11 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zh. и O.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑554/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:377">EU:C:2015:377</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>T.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160215">15 февруари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>N.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑601/15 PPU</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:84">EU:C:2016:84</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), а също и от уредбата на свободата на действие на държавите членки при прилагането на Директива 2003/86, както следва по-специално от решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100304">4 март 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Chakroun</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑578/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:117">EU:C:2010:117</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20</NO.P><TXT>При това положение с оглед по-конкретно на съображение 2 от Директива 2003/86 и на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20060627">27 юни 2006 г.</DATE>, <NAME.CASE>Парламент/Съвет</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑540/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2006:429">EU:C:2006:429</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), било възможно да се приеме, че прилагането на тази директива трябва да се осъществява в пределите, определени в практиката на Европейския съд по правата на човека, с която националната практика била в съответствие.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет, Нидерландия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0011" ID="QS0011"/>1)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?</TXT><P>Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на Европейския съд по правата на човека от <DATE ISO="20010802">2 август 2001 г.</DATE>, Boultif с/у Швейцария (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300), и от <DATE ISO="20061018">18 октомври 2006 г.</DATE>, Üner с/у Нидерландия (CE:ECHR:2006:1018JUD004641099), се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Дело C‑382/18</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22</NO.P><TXT>V.G. е гражданин на трета страна, който е пребивавал отчасти законно в Нидерландия от 1999 г. до 2011 г.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23</NO.P><TXT>През този период V.G. е осъждан четири пъти за престъпления нa полагане на общественополезен труд или на глоба за кражба в магазин и за управление на МПС в нетрезво състояние. През юни 2011 г. той е предаден на арменските органи във връзка с твърдени нарушения на законодателството относно наркотичните вещества.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE> съпругата на V.G., която е нидерландска гражданка, подава заявление за издаване на разрешение за пребиваване на V.G. на основание на законодателството за събиране на семейството.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25</NO.P><TXT>На <DATE ISO="20160919">19 септември 2016 г.</DATE> държавният секретар отхвърля това заявление на основания, свързани с обществения ред.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="6"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26</NO.P><TXT>Държавният секретар приема това решение въз основа на рамка за преценка съгласно националното право, която дава възможност да се откаже влизането на гражданин на трета страна за целите на събиране на семейството, ако е бил осъден за тежко или друго престъпление на наказание полагане на общественополезен труд или на глоба, включително когато съответното престъпление е извършено преди повече от пет години, доколкото съответното лице е действало при условията на рецидив. Освен това държавният секретар претегля интересите на съответното лице и обществения интерес, свързан с опазването на обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27</NO.P><TXT>След като V.G подава жалба по административен ред, с решение от <DATE ISO="20170206">6 февруари 2017 г.</DATE> държавният секретар потвърждава първоначалното си решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28</NO.P><TXT>V.G. обжалва това решение пред Rechtbank Den Haag zittingsplaats Amsterdam (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Амстердам). С решение от <DATE ISO="20170623">23 юни 2017 г.</DATE> този съд отхвърля жалбата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29</NO.P><TXT>V.G. подава въззивна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30</NO.P><TXT>Raad van State (Държавен съвет) счита, че съгласно член 3, параграф 3 от Директива 2003/86 разглежданото в главното производство положение не попада в приложното поле на тази директива, тъй като съпругата на V.G. е с нидерландско гражданство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31</NO.P><TXT>Посочената юрисдикция обаче подчертава, че член 6 от тази директива трябва да се прилага по аналогия към V.G., тъй като нидерландското право предвижда, че когато, както е в настоящата хипотеза, нидерландските закони и подзаконови актове не правят разлика между случай, попадащ в приложното поле на правото на Съюза, и случай, който не попада в обхвата на това право, релевантните разпоредби от правото на Съюза се прилагат пряко и безусловно към вътрешното положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32</NO.P><TXT>Поради това запитващата юрисдикция счита, че тълкуването на член 6 от Директива 2003/86 е от решаващо значение за изхода на спора в главното производство. С оглед на решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nolan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:638">EU:C:2012:638</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), тя обаче си поставя въпроса дали в положение като разглежданото в главното производство Съдът е компетентен да отговаря на въпроси във връзка с посочения член.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33</NO.P><TXT>Ако отговорът на този въпрос е положителен, запитващата юрисдикция иска да установи дали, за да се позове на основания, свързани с обществения ред, по смисъла на член 6, параграф 1 от посочената директива, компетентният орган трябва да установи, че личното поведение на съответния гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция посочва, че това изискване би могло да произтича от практиката на Съда, посочена в точка 19 от настоящото решение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35</NO.P><TXT>Решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20131219">19 декември 2013 г.</DATE>, <NAME.CASE>Koushkaki</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑84/12</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2013:862">EU:C:2013:862</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), обаче сочели, че се прилагал по-гъвкав стандарт, когато става въпрос за сложни преценки, както в случая, когато трябва да се вземе решение относно влизането на гражданин на трета страна на територията на държавите членки.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Raad van State (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0012" ID="QS0012"/>1)</NO.P><TXT>Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121018">18 октомври 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nolan</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑583/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:638">EU:C:2012:638</NO.ECLI></REF.DOC.ECR>), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3)</NO.P><TXT>Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?</TXT><P>Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на Европейския съд по правата на човека от <DATE ISO="20010802">2 август 2001 г.</DATE>, Boultif с/у Швейцария (CE:ECHR:2001:0802JUD005427300), и от <DATE ISO="20061018">18 октомври 2006 г.</DATE>, Üner с/у Нидерландия (CE:ECHR:2006:1018JUD004641099), се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>.</P></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37</NO.P><TXT>С решение на председателя на Съда от <DATE ISO="20180703">3 юли 2018 г.</DATE> дела C‑381/18 и C‑382/18 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По преюдициалните въпроси</HT></P></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия въпрос по дело C‑382/18</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38</NO.P><TXT>С първия си въпрос по дело C‑382/18 запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 6 от Директива 2003/86 в положение, в което юрисдикция следва да се произнесе по заявление за влизане и за пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такова положение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39</NO.P><TXT>Следва да се отбележи, от една страна, че член 2, буква в) от Директива 2003/86 пояснява, че понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0013" ID="QS0013"/>кандидат за събиране на семейството<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/> задължително се отнася до гражданин на трета страна, а от друга страна, че член 3, параграф 3 от тази директива предвижда, че тя не се прилага за членовете на семейството на гражданин на Съюза (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40</NO.P><TXT>Законодателят на Съюза следователно не предвижда посочената директива да се прилага по отношение на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, както жалбоподателят в главното производство, което впрочем се потвърждава и от материалите във връзка със законодателния процес по приемането на Директива 2003/86 (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41</NO.P><TXT>От постоянната практика на Съда обаче следва, че той е компетентен да се произнася по преюдициални запитвания относно разпоредби на правото на Съюза в случаи, в които, макар и фактите по главното производство да не попадат пряко в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите от правото на Съюза са приложими по силата на препращане в националното право към тяхното съдържание (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42</NO.P><TXT>Всъщност в подобни случаи е налице несъмнен интерес на Съюза от еднообразно тълкуване на възприетите въз основа на правото на Съюза разпоредби, за да се избегнат последващи различия в тълкуването (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43</NO.P><TXT>Ето защо тълкуване от Съда на разпоредби на правото на Съюза, когато са налице положения, които не попадат в приложното поле на тези разпоредби, е обосновано, когато националното право е направило тези разпоредби пряко и безусловно приложими към такива положения, за да се осигури еднакво третиране на посочените положения и на положенията, попадащи в приложното поле на посочените разпоредби (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44</NO.P><TXT>В настоящия случай запитващата юрисдикция, която е единствено компетентна да тълкува националното право в контекста на установеното с член 267 ДФЕС съдебно сътрудничество (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика), уточнява, че от нидерландското право следва, че когато, както е в настоящия случай, националният законодател подвежда под една и съща норма както положение, попадащо в приложното поле на правото на Съюза, така и положение, непопадащо в обхвата на това право, тези положения трябва да се третират еднакво. Въз основа на това тази юрисдикция прави извода, че съгласно нидерландското право тя е длъжна да приложи член 6 от Директива 2003/86 по това дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45</NO.P><TXT>При тези обстоятелства следва да се приеме, както отбелязва и нидерландското правителство, че съгласно нидерландското право тази разпоредба се прилага пряко и безусловно към положение като разглежданото в главното производство, и че поради това е налице несъмнен интерес на Съюза Съдът да се произнесе по преюдициалното запитване по дело C‑382/18.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46</NO.P><TXT>Този извод не може да се постави под съмнение поради обстоятелството, че член 3, параграф 3 от Директива 2003/86 изрично изключва от приложното поле на посочената директива положения като разглежданото в главното производство по дело C‑382/18, тъй като от практиката на Съда следва, че подобно обстоятелство не е в състояние да постави под въпрос компетентността на Съда да се произнесе по преюдициалното запитване в границите, очертани с припомнената в точки 41—43 от настоящото съдебно решение постоянна практика на Съда (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0036">36</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>, от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>K и B</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑380/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:877">EU:C:2018:877</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190313">13 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑635/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:192">EU:C:2019:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0040">40</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47</NO.P><TXT>Всъщност припомнената в точки 41—43 от настоящото решение съдебна практика има за цел именно да даде възможност на Съда да се произнесе относно тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, независимо от условията за тяхното прилагане в хипотези, които авторите<?PAGE NO="9"?> на Договорите или законодателят на Съюза не са сметнали за необходимо да включат в приложното поле на тези разпоредби. Така може да се допусне компетентността на Съда да варира разумно единствено в зависимост от начина, по който е ограничено приложното поле на съответната разпоредба вследствие на въвеждането на положително определение или вследствие на установяването на някои изключения, като тези две законодателни техники могат да бъдат използвани независимо една от друга (решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48</NO.P><TXT>По изложените съображения на първия въпрос по дело C‑382/18 следва да се отговори, че Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 6 от Директива 2003/86 в положение, в което юрисдикция следва да се произнесе по заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такова положение.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По първия и втория въпрос по дело C‑381/18 и по втория и третия въпрос по дело C‑382/18</HT></HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49</NO.P><TXT>С първия и втория си въпрос по дело C‑381/18, както и с втория и третия въпрос по дело C‑382/18, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, по силата на която компетентните органи могат на основания, свързани с обществения ред, от една страна, да отхвърлят подадено въз основа на тази директива заявление за влизане и пребиваване поради осъждане за престъпление при предишно пребиваване на територията на съответната държава членка, а от друга страна, да оттеглят основано посочената директива разрешение за пребиваване или да откажат подновяването му, когато заявителят е осъден на достатъчно тежко наказание в сравнение с продължителността на пребиваването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50</NO.P><TXT>Член 6, параграф 1 от Директива 2003/86 предвижда, че държавите членки могат да отхвърлят основано на тази директива заявление за влизане и пребиваване на основания, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51</NO.P><TXT>От своя страна член 6, параграф 2, първа алинея от посочената директива предвижда, че на същите основания държавите членки могат да оттеглят или да откажат да подновят основано на същата директива разрешение за пребиваване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52</NO.P><TXT>Следователно държавите членки могат да приемат решенията, посочени в член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86, по-специално когато съответният гражданин на трета страна трябва да се счита, че представлява заплаха за обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53</NO.P><TXT>В този контекст, за да се определи обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0014" ID="QS0014"/>основания, свързани с обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/> по смисъла на посочените разпоредби, следва да се припомни, че от постоянната практика на Съда следва, че гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение, и някои от членовете на семейството му е възможно да бъдат счетени за заплаха за обществения ред само ако личното им поведение представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото в съответната държава членка (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20040429">29 април 2004 г.</DATE>, <NAME.CASE>Orfanopoulos и Oliveri</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑482/01 и C‑493/01</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2004:262">EU:C:2004:262</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0066">66</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0067">67</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180605">5 юни 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Coman и др</NAME.CASE>., <NO.CASE>C‑673/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:385">EU:C:2018:385</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54</NO.P><TXT>При това положение, както следва от точки 28—30 от постановеното днес решение E.P. (Заплаха за обществения ред) (C‑380/18), позоваването от страна на законодателя на Съюза на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0015" ID="QS0015"/>заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/> не трябва непременно да се разбира като отнасящо изключително до лично поведение, което представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото в съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55</NO.P><TXT>Ето защо, за да се уточни обхватът на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0016" ID="QS0016"/>основания, свързани с обществен ред<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/> по смисъла на член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86, е необходимо да се вземат предвид съдържанието на тези разпоредби, техният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150624">24 юни 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>T.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑373/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:413">EU:C:2015:413</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170404">4 април 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Fahimian</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑544/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:255">EU:C:2017:255</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). Генезисът на разпоредба от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за тълкуването ѝ (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191001">1 октомври 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Planet 49</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑673/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:801">EU:C:2019:801</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0048">48</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56</NO.P><TXT>На първо място, що се отнася до текста на член 6, параграфи 1 и 2 от посочената директива, следва да се отбележи, че за разлика по-специално от член 27, параграф 2 от Директива 2004/38, тази разпоредба не изисква изрично поведението на съответното лице да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, за да може това лице да се счита, че представлява заплаха за обществения ред.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57</NO.P><TXT>В това отношение е важно да се подчертае, че макар член 6, параграф 2, втора алинея от Директива 2003/86 да предвижда, че държавите членки вземат предвид по-специално тежестта или характера на извършеното от това лице нарушение на обществения ред или опасността, която може да представлява това лице, това задължение се опира на стандарт със значително по-малка степен на строгост от произтичащия от съдебната практика, цитирана в точка 53 от настоящото решение. По-специално, освен че това задължение не изисква компетентните органи последователно да се основават на действителната и настояща опасност, която представлява поведението на посоченото лице, това задължение не установява връзка между понятията <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0017" ID="QS0017"/>заплаха за обществения ред<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/> и опасността от накърняване на основен интерес за обществото.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58</NO.P><TXT>На второ място, що се отнася до контекста, в който се вписва член 6, параграфи 1 и 2 от посочената директива, следва да се отбележи, че съображение 14 от нея уточнява, че понятието за обществен ред може да обхване присъда за извършено тежко престъпление, което по-скоро сочи, че самото наличие на такава присъда би могло да е достатъчно да се установи наличието на заплаха за обществения ред по смисъла на посочената директива, без да е необходимо да се установява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото в съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59</NO.P><TXT>На трето място, що се отнася до генезиса на член 6, от изменените предложения за директива на Съвета относно правото на събиране на семейството (COM(2000) 624 окончателен и COM(2002) 225 окончателен], довели до приемането на Директива 2003/86, е видно, че първоначално се е предвиждало да се изисква основанията, свързани с обществения ред, да се основават изключително на личното поведение на съответния член на семейството. Законодателят на Съюза обаче в крайна сметка не е възприел това ограничение на признатата на държавите членки свобода на действие при прилагането на член 6 от посочената директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60</NO.P><TXT>На четвърто място, що се отнася до преследваната с Директива 2003/86 цел, следва да се припомни, че от практиката на Съда следва, че целта на тази директива е да насърчи събирането на семейството и да предостави защита на гражданите на трети страни, по-специално на малолетните и непълнолетните лица (вж. този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180412">12 април 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>A и S</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑550/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:248">EU:C:2018:248</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190313">13 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑635/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:192">EU:C:2019:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="11"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61</NO.P><TXT>С оглед на постигането на тази цел член 4, параграф 1 от посочената директива налага на държавите членки конкретни задължения за действие, на които съответстват ясно определени субективни права. Така тази разпоредба изисква от тях да разрешават, без да могат да упражняват своята свобода на преценка, събирането на семейството по отношение на някои членове на семейството на кандидата, доколкото са изпълнени условията по глава IV от посочената директива, в която се съдържа член 6 (вж. в този смисъл решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>K и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑153/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190313">13 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑635/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:192">EU:C:2019:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62</NO.P><TXT>При това положение, доколкото общото правило е, че се разрешава събиране на семейството, член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува стриктно, а признатата на държавите членки свобода на действие не трябва да бъде използвана от тях по начин, който би засегнал целта на Директивата и нейния полезен ефект (вж. по аналогия решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>K и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑153/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0050">50</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20181107">7 ноември 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>C и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑257/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:876">EU:C:2018:876</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63</NO.P><TXT>Ето защо по с оглед на съображенията, посочени в точки 56—59 от настоящото решение, от направения от законодателя на Съюза избор следва, че това ограничаване на свободата на действие на държавите членки не би могло да означава, че е изключено компетентните органи да прилагат член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 само въз основа на обстоятелството, че съответното лице е осъдено за извършването на престъпление, без да са длъжни да установят, че личното поведение на това лице представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга основен интерес на обществото в съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64</NO.P><TXT>В съответствие с принципа на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, националната практика по прилагане на посочените разпоредби не трябва обаче да надхвърля необходимото за гарантирането на опазването на обществения ред (вж. по аналогия решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150709">9 юли 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE>K и A</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑153/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:453">EU:C:2015:453</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65</NO.P><TXT>Следователно компетентните органи не могат автоматично да приемат, че гражданин на трета страна представлява заплаха за обществения ред по смисъла на член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 само поради обстоятелството, че е бил осъден за някакво престъпление.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66</NO.P><TXT>Така органите могат да установят, че гражданин на трета страна представлява заплаха за обществения ред само въз основа на обстоятелството, че този гражданин е бил осъден за извършено престъпление, само ако това престъпление е толкова тежко или от такова естество, че е необходимо да се изключи пребиваването на този гражданин на територията на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67</NO.P><TXT>Впрочем този извод се подкрепя както от използването на понятието <QUOT.START CODE="201E" REF.END="QE0018" ID="QS0018"/>присъда за извършено тежко престъпление<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>, което се съдържа в съображение 14 от Директива 2003/86, така и — по отношение по-специално на оттеглянето или отказа да се поднови разрешение за пребиваване — от предвиденото в член 6, параграф 2, втора алинея от посочената директива изискване да се вземе предвид тежестта или характера на извършеното нарушение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68</NO.P><TXT>Освен това преди да приемат решение за отказ на основание член 6 от посочената директива компетентните органи трябва съгласно член 17 от същата директива да подложат на индивидуална преценка съответното лице, като отчетат надлежно характера и солидността на семейните връзки на лицето и продължителността на пребиваването му в държавата членка, както и съществуването на семейни, културни или социални връзки със страната му на произход (вж. в този смисъл решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20190313">13 март 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>E.</NAME.CASE>, <NO.CASE>C‑635/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:192">EU:C:2019:192</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0058">58</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата в главните производства национална практика отговаря на тези изисквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70</NO.P><TXT>По изложените съображения на първия и втория въпрос по дело C‑381/18 и на втория и третия въпрос по дело C‑382/18 следва да се отговори, че член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, по силата на която компетентните органи могат на основания, свързани с обществения ред, от една страна, да отхвърлят подадено въз основа на тази директива заявление за влизане и пребиваване поради осъждането за престъпление при предишно пребиваване на територията на съответната държава членка, а от друга страна, да оттеглят основано на посочената директива разрешение за пребиваване или да откажат подновяването му, когато заявителят е осъден на достатъчно тежко наказание в сравнение с продължителността на пребиваването, при условие че тази практика се прилага само ако престъплението, за което е постановена въпросната присъда, е достатъчно тежко, за да се установи, че е необходимо да се изключи пребиваването на заявителя и че тези органи извършват индивидуалната преценка, предвидена в член 17 от същата директива, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><P><HT TYPE="BOLD">По съдебните разноски</HT></P></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71</NO.P><TXT>С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><JURISDICTION><INTRO>По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:</INTRO><LIST TYPE="ARAB"><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">1)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Съдът е компетентен на основание член 267 ДФЕС да тълкува член 6 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20030922">22 септември 2003 година</DATE> относно правото на събиране на семейството в положение, в което юрисдикция следва да се произнесе по заявление за влизане и пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Съюза, който не е упражнил правото си на свободно движение, когато съгласно националното право тази разпоредба е приложима пряко и безусловно към такова положение.</HT></TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">2)</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Член 6, параграфи 1 и 2 от Директива 2003/86 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, по силата на която компетентните органи могат на основания, свързани с обществения ред, от една страна, да отхвърлят подадено въз основа на тази директива заявление за влизане и пребиваване поради осъждането за престъпление при предишно пребиваване на територията на съответната държава членка, а от друга страна, да оттеглят основано на посочената директива разрешение за пребиваване или да откажат подновяването му, когато заявителят е осъден на достатъчно тежко наказание в сравнение с продължителността на пребиваването, при условие че тази практика се прилага само ако престъплението, за което е постановена въпросната присъда, е достатъчно тежко, за да се установи, че е необходимо да се изключи пребиваването на заявителя и че тези органи извършват индивидуалната преценка, предвидена в член 17 от същата директива, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.</HT></TXT></NP></ITEM></LIST></JURISDICTION></CONTENTS.JUDGMENT><SIGNATURE.CASE><SIGNATORY><P>Подписи</P></SIGNATORY></SIGNATURE.CASE></JUDGMENT>