<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><CONCLUSION NNC="YES" xmlns:fmx="http://opoce" xmlns:xsi="http://www.w3.org/2001/XMLSchema-instance" xsi:noNamespaceSchemaLocation="http://formex.publications.europa.eu/schema/formex-05.58-20161101.xd"><BIB.CONCLUSION><REF.CASE FILE="n.a."><NO.CASE>C-846/19</NO.CASE></REF.CASE><NO.CELEX>62019CC0846</NO.CELEX><NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2021:17">EU:C:2021:17</NO.ECLI><NO.SEQ>0001</NO.SEQ><PAGE.FIRST.ECR>1</PAGE.FIRST.ECR><PAGE.SEQ>1</PAGE.SEQ><PAGE.LAST.ECR>18</PAGE.LAST.ECR><PAGE.TOTAL>18</PAGE.TOTAL></BIB.CONCLUSION><CURR.TITLE><PAGE.HEADER><P><HT TYPE="SC">Заключение на G.Pitruzzella — Дело C‑846/19</HT></P><P><HT TYPE="SC">Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA</HT></P></PAGE.HEADER></CURR.TITLE><TITLE><TI><P><HT TYPE="UC">Заключение на генералния адвокат</HT></P><P><HT TYPE="UC">G. Pitruzzella</HT></P><P>представено на <DATE ISO="20210114">14 януари 2021 година</DATE><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0001"><P>Език на оригиналния текст: италиански.</P></NOTE></P></TI><STI><P><HT TYPE="BOLD">Дело C‑846/19</HT></P><P>EQ</P><P>срещу</P><P>Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA</P><P><HT TYPE="NORMAL">(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal d’arrondissement (Luxembourg) (Районен съд Люксембург)</HT></P></STI></TITLE><INTERMEDIATE><INDEX IDX.CLOSE="“" SEPARATOR=" — " IDX.OPEN="„"><KEYWORD>Преюдициално запитване</KEYWORD><KEYWORD>Хармонизиране на данъчните законодателства</KEYWORD><KEYWORD>Данък върху добавената стойност</KEYWORD><KEYWORD>Понятия <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0001" REF.END="QE0001"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0001" CODE="201C" ID="QE0001"/> и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0002" REF.END="QE0002"/>доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0002" CODE="201C" ID="QE0002"/></KEYWORD><KEYWORD>Понятие <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0003" REF.END="QE0003"/>организации, признати за благотворителни<QUOT.END REF.START="QS0003" CODE="201C" ID="QE0003"/></KEYWORD><KEYWORD>Пълномощни за представителство на пълнолетни лица</KEYWORD><KEYWORD>Облагане с ДДС</KEYWORD></INDEX></INTERMEDIATE><CONTENTS.CONCLUSION><GR.SEQ LEVEL="1"><NP.ECR IDENTIFIER="NP0001"><NO.P>1.</NO.P><TXT>Подлежат ли на облагане с ДДС услугите, предоставяни от адвокат съгласно режим за закрила на пълнолетни недееспособни лица?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0002"><NO.P>2.</NO.P><TXT>Могат ли същите да се приравнят на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0004" REF.END="QE0004"/>предоставяне на услуги, тясно свързани със социалните грижи<QUOT.END REF.START="QS0004" CODE="201C" ID="QE0004"/>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0003"><NO.P>3.</NO.P><TXT>Може ли и в какви граници вписано в професионален регистър лице да бъде признато за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0005" REF.END="QE0005"/>благотворителна организация<QUOT.END REF.START="QS0005" CODE="201C" ID="QE0005"/>?</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0004"><NO.P>4.</NO.P><TXT>Тези важни въпроси са в основата на настоящото дело, образувано в рамките на спор между EQ и Administration de l’Enregistrement, des Domaines et de la TVA (Администрацията за данъците върху сделките с имущество, държавната собственост и данъка върху добавената стойност, Люксембург, наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0006" REF.END="QE0006"/>данъчният орган<QUOT.END REF.START="QS0006" CODE="201C" ID="QE0006"/>).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0005"><NO.P>5.</NO.P><TXT>По същество Съдът трябва да се произнесе по разширяването на обхвата на гореспоменатите понятия, съдържащи се в член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0002"><P>Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="347" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="2006">ОВ L 347, 2006 г., стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7).</P></NOTE> (наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0007" REF.END="QE0007"/>Директивата за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0007" CODE="201C" ID="QE0007"/>), и по границите на правото на преценка на държавите членки да въвеждат допълнителни условия към предвидените в Директивата.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="2"?><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">I.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правна уредба</HT></TXT></NP></TI></TITLE><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">А.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Правото на Съюза</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0006"><NO.P>6.</NO.P><TXT>Член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0008" REF.END="QE0008"/>Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:</P><LIST TYPE="alpha"><ITEM><NP><NO.P>в)</NO.P><TXT>доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество; […]<QUOT.END REF.START="QS0008" CODE="201C" ID="QE0008"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0007"><NO.P>7.</NO.P><TXT>Съгласно член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0009" REF.END="QE0009"/>Данъчнозадължено лице<QUOT.END REF.START="QS0009" CODE="201C" ID="QE0009"/> означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.</ALINEA><ALINEA>Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейността на свободните професии се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0010" REF.END="QE0010"/>икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0010" CODE="201C" ID="QE0010"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0008"><NO.P>8.</NO.P><TXT>Член 131 от Директивата за ДДС гласи:</TXT><P><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0011" REF.END="QE0011"/>Освобождаванията, предвидени в глави 2—9, се прилагат, без да се засягат други общностни разпоредби и в съответствие с условията, които държавите членки определят, за да осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба<QUOT.END REF.START="QS0011" CODE="201C" ID="QE0011"/>.</ALINEA><ALINEA>Глава 2 от дял IX от Директивата за ДДС е озаглавена <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0012" REF.END="QE0012"/>Освобождавания за някои дейности от обществен интерес<QUOT.END REF.START="QS0012" CODE="201C" ID="QE0012"/>. В тази глава се съдържат членове 132—134.</ALINEA></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0009"><NO.P>9.</NO.P><TXT>Съгласно член 132, параграф 1, буква ж) от тази директива държавите членки трябва да освободят следните сделки:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0013" REF.END="QE0013"/>ж)</NO.P><TXT>доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, включително тези услуги[,] доставяни от старчески домове, от публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0013" CODE="201C" ID="QE0013"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Б.</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">Люксембургското право</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0010"><NO.P>10.</NO.P><TXT>Член 4, параграф 1 от Закона за ДДС от <DATE ISO="19790212">12 февруари 1979 г.</DATE> (наричан по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0014" REF.END="QE0014"/>Законът за ДДС<QUOT.END REF.START="QS0014" CODE="201C" ID="QE0014"/>) в редакцията, приложима към фактите в главното производство, гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0015" REF.END="QE0015"/>данъчнозадължено лице по смисъла на член 2 е всяко лице, което извършва независима и редовна доставка на услуги, представляваща каквато и да е икономическа дейност, без значение от целите, резултатите и мястото на тази дейност […]<QUOT.END REF.START="QS0015" CODE="201C" ID="QE0015"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><?PAGE NO="3"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0011"><NO.P>11.</NO.P><TXT>Член 5 от Закона за ДДС предвижда:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0016" REF.END="QE0016"/>Икономическа дейност е всяка дейност, насочена към генерирането на приходи, и по-специално дейността на производители, търговци или доставчици на услуги, включително минно дело, селскостопански дейности, свободни професии и дейностите, свързани с използването на материални или нематериални активи с цел получаване на постоянен доход от тях<QUOT.END REF.START="QS0016" CODE="201C" ID="QE0016"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0012"><NO.P>12.</NO.P><TXT>Съгласно член 44, параграф 1, буква о) от Закона за ДДС:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><PARAG IDENTIFIER="044.001"><NO.PARAG><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0017" REF.END="QE0017"/>1.</NO.PARAG><ALINEA><P>Освободени от данък върху добавената стойност в границите и при условията, които следва да се определят с Наредба на Великия херцог, са:</P><P>[…]</P><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P>o)</NO.P><TXT>услуги и доставки на стоки, тясно свързани със социалното осигуряване, социалните грижи или общественото здраве, извършвани от публичноправни субекти, колективни инвестиционни фондове, субекти от публичния сектор или субекти, упражняващи дейност в обществена полза, лечебно-възстановителни заведения, старчески домове, геронтология или гериатрия, болнични или благотворителни организации и от други подобни институции от частния сектор, признати за социални от компетентните публични органи;</TXT></NP></ITEM></LIST></ALINEA><ALINEA>[…]<QUOT.END REF.START="QS0017" CODE="201C" ID="QE0017"/>.</ALINEA></PARAG></QUOT.S></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0013"><NO.P>13.</NO.P><TXT>Условията за прилагане на член 44, параграф 1 от Закона за ДДС, изменен, са определени с Наредба на Великия херцог от <DATE ISO="19811223">23 декември 1981 г.</DATE> (наричана по-нататък: <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0018" REF.END="QE0018"/>Наредбата на Великия херцог<QUOT.END REF.START="QS0018" CODE="201C" ID="QE0018"/>), член 3 от която гласи следното:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><ALINEA><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0019" REF.END="QE0019"/>Съдът по настойничествата и попечителствата може да присъди възнаграждение на настойника или попечителя, като с мотивирано решение определя размера или начина на изчисляването му с оглед на имущественото положение на недееспособното лице.</ALINEA><ALINEA>Това възнаграждение е под формата на фиксирана сума, процентна част от доходите на недееспособното лице или хонорар, определен в зависимост от извършените дейности<QUOT.END REF.START="QS0019" CODE="201C" ID="QE0019"/>.</ALINEA></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">II.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Фактите, главното производство и преюдициалните въпроси</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0014"><NO.P>14.</NO.P><TXT>EQ е адвокат, вписан в адвокатската колегия на Люксембург от 1994 г., който от 2004 г. извършва представителство съгласно режима за закрила на пълнолетните недееспособни лица, основно като попечител и като настойник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0015"><NO.P>15.</NO.P><TXT>До 2013 г. данъчният орган е приемал, че тези дейности не подлежат на облагане с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0016"><NO.P>16.</NO.P><TXT>С два акта за установяване на задължения по ДДС от <DATE ISO="20180119">19 януари 2018 г.</DATE>, отнасящи се за 2014 г. и 2015 г., данъчният орган иска от EQ да заплати ДДС за дейностите по представителство на пълнолетни недееспособни лица, извършвани през посочените години. По този начин данъчната администрация решава да обложи за първи път с ДДС посочените дейности по представителство.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0017"><NO.P>17.</NO.P><TXT>С решение от <DATE ISO="20180604">4 юни 2018 г.</DATE> данъчният орган отхвърля подадената от EQ жалба срещу двата акта за установяване на данъчни задължения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0018"><NO.P>18.</NO.P><TXT>Впоследствие EQ подава жалба за отмяна на решението от <DATE ISO="20180604">4 юни 2018 г.</DATE> пред запитващата юрисдикция, Tribunal d’arrondissement (Luxembourg) (Районен съд Люксембург).</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="4"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0019"><NO.P>19.</NO.P><TXT>EQ счита, че разглежданите услуги не са икономическа дейност, подлежаща на облагане с ДДС, тъй като изпълнявали социална функция.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0020"><NO.P>20.</NO.P><TXT>Според него тези дейности били освободени от ДДС съгласно националната разпоредба за транспониране на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, а именно член 44, параграф 1, буква o) от люксембургския Закон за ДДС, който признава освобождаването от ДДС на доставките на услуги, тясно свързани със социалното осигуряване и социалните грижи, извършвани от организации, признати за социални от компетентните публични органи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0021"><NO.P>21.</NO.P><TXT>Той посочва, че от 2004 г. до 2013 г. тези дейности са били необлагаеми с ДДС, така че облагането им с ДДС за 2014 г. и 2015 г. представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0022"><NO.P>22.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция уточнява, че люксембургското право предвижда различни режими за закрила на пълнолетните недееспособни лица. Създаването на тези режими за закрила може да доведе до назначаване на особен представител от съдията по настойничествата и попечителствата до постановяването на решение относно режима за закрила, както и на представител ad hoc в случай на конфликт на интереси.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0023"><NO.P>23.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска най-напред да се установи дали защитата на пълнолетните лица, извършвана възмездно, представлява икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0024"><NO.P>24.</NO.P><TXT>Що се отнася до размера на възнаграждението, макар от практиката на Съда да следва, че е без значение, че стопанска сделка е реализирана на цена по-ниска от нейната себестойност, възнаграждението все пак трябва да бъде предварително определено и да покрива оперативните разходи на доставчика на услугите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0003"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20180222">22 февруари 2018 г.</DATE>, <NAME.CASE>Nagyszénás Településszolgáltatási Nonprofit Kft.</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑182/17</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2018:91">EU:C:2018:91</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0038">38</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. В този случай възнаграждението се определя от компетентния съд във всеки конкретен случай, винаги според имущественото положение на получателя на услугите, следователно възнаграждението не е предварително определено и не гарантира непременно при всички обстоятелства покриването на направените от доставчика на услуги разходи.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0025"><NO.P>25.</NO.P><TXT>Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали дейността, свързана със защитата на пълнолетни недееспособни лица, може да бъде освободена от ДДС и следователно дали посочената дейност представлява <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0020" REF.END="QE0020"/>доставка[…] на услуги и […] стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0020" CODE="201C" ID="QE0020"/>, предвидена в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, както и дали адвокатът, който я извършва, може да попадне в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0021" REF.END="QE0021"/>организации, признати за благотворителни от съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0021" CODE="201C" ID="QE0021"/> по смисъла на същата разпоредба. В това отношение EQ заема позиция, отчитаща естеството на упражняваната дейност независимо от правния статут на доставчика на услугите, докато данъчният орган счита, че трябва да се държи сметка за правния статут, и без да го посочва изрично, изключва доставчиците, които осъществяват дейност с цел печалба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0026"><NO.P>26.</NO.P><TXT>Запитващата юрисдикция иска също разяснения относно понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0022" REF.END="QE0022"/>признаване<QUOT.END REF.START="QS0022" CODE="201C" ID="QE0022"/> на съответната организация за социална. В Директивата за ДДС се посочва единствено че признаването е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0023" REF.END="QE0023"/><HT TYPE="ITALIC">от съответната държава членка</HT><QUOT.END REF.START="QS0023" CODE="201C" ID="QE0023"/>, без да се уточнява процедурата за признаване и компетентният за провеждането ѝ орган. Предвид конкретните обстоятелства се поставя и въпросът дали този орган може да бъде съдебен и дали признаването може да се извършва във всеки конкретен случай.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="5"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0027"><NO.P>27.</NO.P><TXT>На последно място, запитващата юрисдикция поставя въпроса за приложимостта на принципа на защита на оправданите правни очаквания в конкретния случай. Тя посочва, че ДДС не е данък, дължим от данъчнозадълженото по ДДС лице, а от крайния потребител. Когато, както в настоящия случай, администрацията, отговаряща за събирането на ДДС, уведомява данъчнозадълженото лице след приключване на въпросните сделки, че възнамерява да се отклони от предходната си позиция, състояща се в това такива сделки да не се облагат с ДДС, данъчнозадълженото лице се намира в положение, в което не е могло да начисли ДДС на получателя на тези услуги, като същевременно трябва да го внесе на държавата. Следователно данъчнозадълженото лице ще трябва да приспадне сумите, изисквани от държавата като ДДС, от собствените си средства, което нарушавало принципа на данъчен неутралитет на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0028"><NO.P>28.</NO.P><TXT>При тези обстоятелства Tribunal d’arrondissement (Luxembourg) (Районен съд Люксембург), спира производството и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:</TXT><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0024" REF.END="QE0024"/>1.</NO.P><TXT>Как трябва да се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0025" REF.END="QE0025"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0025" CODE="201C" ID="QE0025"/> по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО [на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност] — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, извършени в рамките на тристранно отношение, в което доставката на услугите е възложена на доставчика им от субект, който не съвпада с получателя на услугите?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2.</NO.P><TXT>Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали доставките на услуги се извършват в рамките на задача, възложена от независим съдебен орган?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>3.</NO.P><TXT>Зависи ли отговорът на първия въпрос от това кой поема възнаграждението на доставчика на услугите — получателят на услугите или пък държавата, към която спада субектът, възложил на доставчика на услугите предоставянето им?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>4.</NO.P><TXT>Как трябва да се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0026" REF.END="QE0026"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0026" CODE="201C" ID="QE0026"/> по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО — като обхващащо или като изключващо доставките на услуги, когато възнаграждението на доставчика на услугите не е задължително според закона и размерът му, ако се присъжда такова, а) подлежи на преценка във всеки конкретен случай, б) винаги зависи от имущественото положение на получателя на услугите и в) се определя или като твърда сума, или като процентна част от доходите на получателя на услугите, или в зависимост от извършените услуги?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>5.</NO.P><TXT>Как трябва да се тълкува понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0027" REF.END="QE0027"/>доставката на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0027" CODE="201C" ID="QE0027"/>, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО] — като обхващащо или като изключващо доставките, извършени съгласно режима за закрила на пълнолетните лица, създаден със закон и подлежащ на контрол от независим съдебен орган?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>6.</NO.P><TXT>Трябва ли за целите на признаването на дадена организация за социална понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0028" REF.END="QE0028"/>организации, признати за благотворителни<QUOT.END REF.START="QS0028" CODE="201C" ID="QE0028"/>, което се съдържа в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като налагащо определени изисквания по отношение на формата, под която доставчикът на услугите осъществява дейност, или по отношение на това дали дейността на доставчика на услугите е с нестопанска или стопанска цел, или по-общо, като ограничаващо чрез други критерии и условия обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж), или пък самото осъществяване на доставки, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0029" REF.END="QE0029"/>свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0029" CODE="201C" ID="QE0029"/>, е достатъчно, за да се признае съответната организация за социална?</TXT></NP></ITEM><?PAGE NO="6"?><ITEM><NP><NO.P>7.</NO.P><TXT>Трябва ли понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0030" REF.END="QE0030"/>организации, признати за благотворителни от съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0030" CODE="201C" ID="QE0030"/>, съдържащо се в член 132, параграф 1, буква ж) от [Директива 2006/112/ЕО], да се тълкува като изискващо признаване по предварително определени критерии и процедура, или е допустимо във всеки отделен случай признаване <HT TYPE="ITALIC">ad hoc</HT>, евентуално от съдебен орган?</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>8.</NO.P><TXT>Допуска ли принципът на защита на оправданите правни очаквания, както е тълкуван в практиката на Съда на Европейския съюз, административният орган, отговарящ за събирането на ДДС, да изисква от данъчнозадължено по ДДС лице да заплаща ДДС за стопански сделки, отнасящи се до период, който е изтекъл към момента на решението на административния орган за данъчно облагане, при положение че дълго време преди този период този орган е приемал декларациите за ДДС на това данъчнозадължено лице, в които стопанските сделки от същия вид не са били посочвани сред облагаемите сделки? Зависи ли тази възможност на административния орган, отговарящ за събирането на ДДС, от изпълнението на определени условия?<QUOT.END REF.START="QS0024" CODE="201C" ID="QE0024"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">III.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Правен анализ</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0029"><NO.P>29.</NO.P><TXT>С преюдициалните въпроси по същество се цели да се определи дали дейностите, извършвани от адвокат в качеството му на представител, попечител и настойник на пълнолетни недееспособни лица, подлежат на облагане с ДДС или са освободени от него.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0030"><NO.P>30.</NO.P><TXT>Както предлага Комисията, осемте преюдициални въпроса могат да бъдат разделени на три групи:</TXT><P><LIST TYPE="ALPHA"><ITEM><NP><NO.P>A)</NO.P><TXT>първите четири се отнасят до понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0031" REF.END="QE0031"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0031" CODE="201C" ID="QE0031"/>, по-специално дали посочените дейности попадат в обхвата на понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0032" REF.END="QE0032"/>икономическа дейност<QUOT.END REF.START="QS0032" CODE="201C" ID="QE0032"/> по смисъла на член 9, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>Б)</NO.P><TXT>въпроси 5—7 се отнасят до обхвата на освобождаването по член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, по-специално дали тези дейности са освободени като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0033" REF.END="QE0033"/>доставка на услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0033" CODE="201C" ID="QE0033"/>, а адвокатът, който ги упражнява, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0034" REF.END="QE0034"/>организация, призната за благотворителна от съответната държава членка“ по смисъла на същата разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0034" CODE="201C" ID="QE0034"/>;</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>В)</NO.P><TXT>последният преюдициален въпрос има за цел да изясни дали принципът на защита на оправданите правни очаквания изключва възможността тези дейности да се облагат с ДДС, когато данъчните органи в миналото и за дълъг период от време са приемали, че такива дейности не подлежат на облагане с ДДС.</TXT></NP></ITEM></LIST></P></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0031"><NO.P>31.</NO.P><TXT>В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху преюдициални въпроси 5—7, групирани в буква Б, които се отнасят до обхвата на освобождаването на услугите, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване. Следователно се предпоставя икономическото естество на услугите съгласно критериите, посочени в член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, което е предмет на въпросите, групирани в буква A).</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0032"><NO.P>32.</NO.P><TXT>В самото начало ще отбележа, че вниманието към разглежданите въпроси отива отвъд настоящото дело, тъй като понастоящем Съдът е сезиран с друга сходна жалба, подадена от Verwaltungsgerichtshof (Административен съд, Австрия) в същата област, с един-единствен преюдициален въпрос, който до голяма степен се припокрива с въпросите от група Б<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0004"><P>Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) на <DATE ISO="20200103">3 януари 2020 г.</DATE> — B/Finanzamt Wien (C‑1/20).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="7"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0033"><NO.P>33.</NO.P><TXT>По дело C‑1/20 жалбоподателят също е адвокат, на когото съдът често предоставя статус на настойник или попечител на пълнолетни недееспособни лица. Данъчната служба приема, че приходите, получени от дейността на адвоката в качеството му на представител, подлежат на облагане с ДДС. Жалбоподателят обжалва решението пред Bundesfinanzgericht (Федерален финансов съд, Австрия), който отхвърля жалбата, изхождайки от схващането, че съсловието на адвокатите не може да се счита за организация, призната за благотворителна.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0034"><NO.P>34.</NO.P><TXT>При прочита обаче на отправеното от австрийската юрисдикция преюдициално запитване се оказва, че редица елементи могат да бъдат полезни и за отговорите на въпросите по настоящото дело.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0035"><NO.P>35.</NO.P><TXT>По-специално за целите на настоящото заключение е полезно обстоятелството, че <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0035" REF.END="QE0035"/>във връзка със сходната в германското право дейност на попечител по занятие по смисъла на член 1896 от германския BGB германският Bundesfinanzhof прави извод, че попечителят по занятие може да се позове на освобождаването от данък съгласно член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО, освен ако се касае за услуги, които са били заплатени например на действащ като попечител адвокат за адвокатска дейност в рамките на попечителството (германски Bundesfinanzhof, <DATE ISO="20130425">25 април 2013 г.</DATE>, V R 7/11). Тази съдебна практика е взета предвид от германския законодател, за да предвиди специална разпоредба за освобождаването на тези услуги в член 4, точка 16, буква к) от германския Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота)<QUOT.END REF.START="QS0035" CODE="201C" ID="QE0035"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0005"><P>Дело C‑1/20, преюдициално запитване, точка 41. В писмените си отговори на въпросите на Съда, по-специално в отговора на въпрос 3, EQ посочва, че в Белгия адвокатите, назначавани като временни представители на пълнолетни недееспособни лица, не подлежат на облагане с ДДС върху възнаграждението им във връзка с тази дейност, докато другите им престации в качеството на адвокати се облагат.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0036"><NO.P>36.</NO.P><TXT>За да се отговори на преюдициалните въпроси, групирани в буква Б, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС изисква кумулативното изпълнение на две условия, за да може предвиденото в тази разпоредба освобождаване от заплащане на ДДС да се приложи: въпросните доставки на услуги трябва да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0036" REF.END="QE0036"/>тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0036" CODE="201C" ID="QE0036"/> и същите да бъдат извършени от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0037" REF.END="QE0037"/>публичноправни субекти или от други организации, признати за благотворителни от съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0037" CODE="201C" ID="QE0037"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0006"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0037"><NO.P>37.</NO.P><TXT>Следователно трябва да се провери дали дейностите, извършвани от адвокат в качеството на представител, попечител или настойник на пълнолетно недееспособно лице, попадат в обхвата на освобождаването от ДДС, предвидено в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, и следователно дали тези дейности са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0038" REF.END="QE0038"/>тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0038" CODE="201C" ID="QE0038"/>, както и дали адвокатът, който ги е осъществил, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0039" REF.END="QE0039"/>публичноправен субект, признат за благотворителен от държавата членка<QUOT.END REF.START="QS0039" CODE="201C" ID="QE0039"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0038"><NO.P>38.</NO.P><TXT>По-конкретно, следва да се провери дали предложеното от люксембургското правителство тълкуване, че адвокат, упражняващ посочените дейности, трябва да бъде изключен от освобождаване от ДДС, съответства на граматическото, системно и телеологично тълкуване на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0007"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20170921">21 септември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>DNB Banka</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑326/15</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:719">EU:C:2017:719</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>, а на второ място — дали държавите членки имат свобода на преценка, за да въведат чрез тълкуване такова изключване.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="8"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0039"><NO.P>39.</NO.P><TXT>Съгласно постоянната практика на Съда <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0040" REF.END="QE0040"/>формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване по член 132 от Директивата за ДДС, подлежат на стриктно тълкуване<QUOT.END REF.START="QS0040" CODE="201C" ID="QE0040"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0008"><P>Вж. последно решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>, тъй като посочените случаи на освобождаване са изключение от общия принцип, според който всяка доставка на услуги, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0040"><NO.P>40.</NO.P><TXT>Това ограничително тълкуване от страна на държавата членка към момента на транспониране на Директивата обаче не може да доведе дотам, че да затрудни прекомерно прилагането на режима на освобождаванията и да лиши от ефект самостоятелното понятие за същите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0041"><NO.P>41.</NO.P><TXT>Ето защо трябва да се разгледат смисълът и целта на самата разпоредба.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0042"><NO.P>42.</NO.P><TXT>Директивата за ДДС има за цел да хармонизира националните законодателства, за да установи обща система на данъка върху добавената стойност и следователно единна данъчна основа.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0043"><NO.P>43.</NO.P><TXT>Следователно тълкуването на съдържащите се в Директивата за ДДС понятия трябва да бъде съобразено с преследваните с освобождаването цели и да зачита присъщия на общата система на ДДС принцип на данъчен неутралитет. Тоест да се избегне възможността формулировките, използвани в член 132 за определяне на случаите на освобождаване, да бъдат тълкувани по начин, който би ги лишил от техния ефект<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0009"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0028">28</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0022">22</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>). В този смисъл, пак във връзка с тълкуването на същата разпоредба, вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20081211">11 декември 2008 г.</DATE>, <NAME.CASE>Stichting Centraal Begeleidingsorgaan voor de Intercollegiale Toetsing</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑407/07</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2008:713">EU:C:2008:713</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика). Според Съда, въпреки че е необходимо ограничително тълкуване, това не означава, че формулировките, използвани за определяне на случаите на освобождаване, трябва да бъдат тълкувани по начин, който би ги лишил от техния ефект или който да направи посочените случаи на освобождаване почти неприложими.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0044"><NO.P>44.</NO.P><TXT>Като се предоставя по-благоприятно третиране по ДДС на определени доставки на услуги от общ интерес в социалния сектор, се цели всъщност намаляване на разходите за тези услуги и по-голямата им достъпност за лицата, които могат да се възползват от тях<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0010"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0029">29</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0041">41</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0045"><NO.P>45.</NO.P><TXT>От преписката, изглежда, се разбира — поне от доводите на жалбоподателя в главното производство — че люксембургското Министерство на правосъдието също е на мнение да се освободят от ДДС социалните услуги, дори да са предоставени от адвокати, за да не се увеличат разходите в тежест на обществото<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0011"><P>Вж. в преюдициалното запитване, стр. 3 описанието на доводите на жалбоподателя в главното производство.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">а)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По условието, че доставката на услуги трябва да е <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0041" REF.END="QE0041"/>тясно свързана със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0041" CODE="201C" ID="QE0041"/></HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0046"><NO.P>46.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0042" REF.END="QE0042"/>тясна връзка<QUOT.END REF.START="QS0042" CODE="201C" ID="QE0042"/> в контекста на социалните грижи, който го характеризира с оглед на целите му, не изисква в крайна сметка особено стриктно тълкуване, включително поради това че предвиденото в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС освобождаване е обвързано с допълнителното изискване съответните услуги да са <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0043" REF.END="QE0043"/>от съществено значение<QUOT.END REF.START="QS0043" CODE="201C" ID="QE0043"/> за предоставянето на социални грижи и социално осигуряване по смисъла на член 134, буква a) от същата директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0012"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="9"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0047"><NO.P>47.</NO.P><TXT>Въпреки че понятията <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0044" REF.END="QE0044"/>социални грижи и социално осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0044" CODE="201C" ID="QE0044"/> не са дефинирани в Директивата за ДДС, в практиката на Съда многократно се признава социалният характер на някои дейности, свързани с лечение, грижи и защита на пълнолетни лица в състояние на зависимост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0048"><NO.P>48.</NO.P><TXT>В решение Kügler<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0013"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> Съдът е приел, че предоставяните от амбулатории услуги под формата на обща помощ и на помощ в домакинството за намиращи се в състояние на физическа или икономическа зависимост лица представляват услуги, които са тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване по смисъла на член 13, A, параграф 1, буква ж) от Шеста директива<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0014"><P>Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от <DATE ISO="19770517">17 май 1977 година</DATE> относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (<REF.DOC.OJ COLL="L" NO.OJ="145" PAGE.FIRST="1" DATE.PUB="1977">ОВ L 145, стр. 1</REF.DOC.OJ>; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41; наричана по-нататък <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0045" REF.END="QE0045"/>Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0045" CODE="201C" ID="QE0045"/>). Считано от <DATE ISO="20070101">1 януари 2007 г.</DATE>, Шеста директива е отменена и заменена с Директивата за ДДС.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0049"><NO.P>49.</NO.P><TXT>По същия начин в решение Zimmerman<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0015"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0024">24</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> между страните е безспорно, че предоставяните от дипломирана медицинска сестра амбулаторни грижи могат да се считат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0046" REF.END="QE0046"/>тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0046" CODE="201C" ID="QE0046"/> по смисъла на член 13, А, параграф 1, буква ж) от Шеста директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0050"><NO.P>50.</NO.P><TXT>По-нататък следва да се констатира, че текстът на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС изрично посочва, че услугите, доставяни от старчески домове, са сред доставките на услуги и на стоки, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване, което означава, че по отношение на тях се прилага предвиденото в тази разпоредба освобождаване. Това обстоятелство е изведено на преден план от Съда в решение Les Jardins de Jouvence<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0016"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0051"><NO.P>51.</NO.P><TXT>От преписката е видно, че назначаването на законен представител се основава на факта, че пълнолетното лице не е в състояние да се грижи само за интересите си, тъй като страда от психична болест или умствено увреждане, напреднала възраст, водеща до инвалидизиране, или други причини.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0052"><NO.P>52.</NO.P><TXT>За преценка на социалния характер на дейността, извършвана от законния представител, а следователно и на тясната ѝ връзка със социалните грижи най-напред следва да се вземе предвид конкретното съдържание на тези дейности. За целта особено полезни се оказват писмените отговори, дадени от страните на формулирания от Съда въпрос по темата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0053"><NO.P>53.</NO.P><TXT>Според жалбоподателя в главното производство по-голямата част от услугите, извършвани от адвокатите, назначени за представители, попечители или настойници на пълнолетни недееспособни лица, се състоят в: 1) посещаване на бенефициерите в дома им, за да се уверят в тяхното физическо благосъстояние и да разберат какви са нуждите им; 2) контакти със семейството, социалните работници, персонала, осигуряващ лечението; 3) избор на мястото, където да живеят; 4) подаване на заявления за пенсии, социални помощи; 5) привеждане в действие на помощ по домовете; 6) заплащане на фактури, получаване на възстановени медицински разноски, деклариране на доходи, предаване на пари за ежедневните разходи.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="10"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0054"><NO.P>54.</NO.P><TXT>Може да се случи така, че представителят да извършва и услуги от правен характер, без обаче тези дейности да са запазени единствено за адвокати: договаряне, подписване или прекратяване на договор за наем, продажба на движимо и недвижимо имущество, съдействие или представителство на пълнолетното лице при наследяване. Разбира се, съгласно люксембургското национално право като представители, попечители и настойници могат да бъдат назначавани и близки роднини на бенефициера или институции, на които е поверена защитата на лицата, страдащи от умствено или физическо увреждане.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0055"><NO.P>55.</NO.P><TXT>Накрая, тези пълномощни могат да включват услуги, които са от изключителната компетентност на адвокатите, като представителство на недееспособното лице в правни спорове, но този вид престации са много по-малко на брой.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0056"><NO.P>56.</NO.P><TXT>Отговорът на люксембургското правителство по този въпрос е, че според информацията, получена от адвокатската колегия на Люксембург, дейностите на адвоката в тази област са многобройни и не се състоят единствено в ежедневното представителство, а <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0047" REF.END="QE0047"/>част от дейността на адвоката би могла да се квалифицира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0048" REF.END="QE0048"/>социална<QUOT.END REF.START="QS0048" CODE="201C" ID="QE0048"/>: контакт със социални работници, лекари, банки, семействата. Например адвокатите често трябва се занимават с приемането в лечебно-възстановителни заведения, да подават заявления за финансови помощи и да организират преместване<QUOT.END REF.START="QS0047" CODE="201C" ID="QE0047"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0017"><P>Писмени бележки на люксембургското правителство, точка 16.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0057"><NO.P>57.</NO.P><TXT>Отговорите на страните по въпроса на Съда относно конкретното съдържание на дейностите, извършвани от законния представител, изглежда, не се различават по същество: адвокатите извършват многобройни дейности в полза на недееспособното лице и част от тази дейност може да бъде квалифицирана като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0049" REF.END="QE0049"/>социална<QUOT.END REF.START="QS0049" CODE="201C" ID="QE0049"/>, включително в гореспоменатия смисъл на <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0050" REF.END="QE0050"/>тясно свързана със социалните грижи<QUOT.END REF.START="QS0050" CODE="201C" ID="QE0050"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0058"><NO.P>58.</NO.P><TXT>Това, което е различно във фактическото изложение на страните, е степента и съотношението на извършваните дейности: според жалбоподателя в главното производство дейностите със <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0051" REF.END="QE0051"/>социален<QUOT.END REF.START="QS0051" CODE="201C" ID="QE0051"/> характер преобладават в сравнение с останалите, според люксембургското правителство те представляват <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0052" REF.END="QE0052"/>част<QUOT.END REF.START="QS0052" CODE="201C" ID="QE0052"/> от многобройните осъществявани дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0059"><NO.P>59.</NO.P><TXT>За определяне на социалния характер на тези дейности по представителство е необходимо също така да се вземат предвид някои фактори, предвидени в подробните разпоредби (в случая Наредбата на Великия херцог): a) разходите за тези представителства, когато пълнолетното лице няма достатъчно финансови средства, се поемат от държавата; б) възнаграждението за престациите, което съдът следва да определи, се изчислява по-специално въз основа на дохода и имущественото състояние на недееспособното лице; в) представителят подлежи на съдебен контрол; г) изплащаната компенсация често е в твърд размер и рядко съответства на предоставените услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0060"><NO.P>60.</NO.P><TXT>Както е видно от преписката по делото, тези фактори, изглежда, могат да бъдат установени в разглеждания случай.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0061"><NO.P>61.</NO.P><TXT>Впрочем при съвместен прочит на твърденията на страните, включително публичния сектор, представляван от люксембургското правителство, има основание да се приеме, че част от дейностите, извършвани от адвоката представител, попечител или настойник на пълнолетни недееспособни лица, може да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0053" REF.END="QE0053"/>тясно свързана със социалните грижи<QUOT.END REF.START="QS0053" CODE="201C" ID="QE0053"/>, тъй като е свързана с лечението на недееспособното лице и личните му житейски решения и е от <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0054" REF.END="QE0054"/>съществено<QUOT.END REF.START="QS0054" CODE="201C" ID="QE0054"/> значение за осъществяване от страна на законния представител, настойник и попечител на предоставянето на социални грижи, тъй като е необходима, за да осигури на<?PAGE NO="11"?> бенефициера достойни условия на живот при неговите умствени или физически увреждания<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0018"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. С други думи, това са дейности, които са израз на необходимостта от лечение, грижи и защита на лицата, страдащи от умствено и физическо увреждане, които в противен случай не биха могли да постигнат това сами. Например по-специално изборът дали заинтересованото лице да бъде настанено в лечебно-възстановително заведение, съобразено с неговите потребности, или да му бъде осигурена помощ в дома му.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0062"><NO.P>62.</NO.P><TXT>Всъщност, както признава и люксембургското правителство, понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0055" REF.END="QE0055"/>социални грижи<QUOT.END REF.START="QS0055" CODE="201C" ID="QE0055"/> може да бъде описано и като помощ, позволяваща на дадено физическо лице да продължи да живее достойно в моменти на нужда<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0019"><P>Писмени бележки на люксембургското правителство, точка 14.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0063"><NO.P>63.</NO.P><TXT>Управлението на имуществото може да бъде (поне в някои случаи) дейност, целяща да гарантира достойно продължаване на живота на бенефициера и той да бъде защитен от извършването на разпоредителни действия в негов ущърб.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0064"><NO.P>64.</NO.P><TXT>От друга страна, достойното продължаване на живота несъмнено е застрашено, ако конкретните дейности в ежедневието, включително тези от финансово естество, не се управляват с нужната предпазливост.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0065"><NO.P>65.</NO.P><TXT>Що се отнася до втората категория дейности, извършвани от адвоката представител, попечител или настойник на пълнолетното недееспособно лице, които са свързани изключително с адвокатската професия; те представляват една част от дейността на адвоката представител, попечител или настойник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0066"><NO.P>66.</NO.P><TXT>Изключвам възможността тези дейности, извършвани от адвоката представител, попечител или настойник в професионалното му качество, да се считат за дейности, тясно свързани със социалните грижи и от съществено значение за осъществяване на освободените доставки. Всъщност става въпрос за професионални дейности, запазени само за адвокатите, които се реализират по-скоро при упражняването на свободна професия, отколкото в изпълнение на социалната функция на представител, попечител или настойник.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0067"><NO.P>67.</NO.P><TXT>За да се прецени дали е възможно освобождаването за адвокат, извършващ дейности с утвърдена социална цел като описаните по-горе, е необходимо да се провери дали е изпълнено второто предвидено в Директивата за ДДС условие (признаването като организация със социален характер от страна на държавата членка). Според мен съществува тясна връзка между двете условия, в смисъл че значителният превес на дейности от социален характер може да определи самата природа на предоставящото услугите лице, характеризирайки дейността му като трайно социално ангажирана и следователно заслужаваща признаване в този смисъл.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0068"><NO.P>68.</NO.P><TXT>Според мен, както ще видим всъщност, ако адвокатът изпълнява предимно социални функции (тясно свързани със социалните грижи), различни от чисто правните, той може да се ползва от освобождаване, що се отнася до услугите от социален характер. Освобождаването не може да се изключи само по себе си единствено поради факта че се касае за адвокати.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">б)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По условието, свързано с признаването от държавата членка за благотворителна организация</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0069"><NO.P>69.</NO.P><TXT>Член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС не уточнява нито условията, нито реда за признаване за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="12"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0070"><NO.P>70.</NO.P><TXT>Поради това по принцип правилата за такова признаване на тези видове организации трябва да се предвидят от всяка държава членка в националното ѝ право<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0020"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0026">26</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0071"><NO.P>71.</NO.P><TXT>По-конкретно, член 132 от Директивата за ДДС делегира на държавите членки правото да предоставят освобождаването, предвидено в параграф 1, буква ж), на организации, които не са публичноправни субекти, като го обвързва със спазването на едно или повече от посочените в този член условия. Държавите членки могат да налагат тези факултативни условия за предоставяне на съответното освобождаване свободно и в допълнение едно към друго<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0021"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0033">33</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0072"><NO.P>72.</NO.P><TXT>Следователно член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС предоставя на държавите членки право на преценка при признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0022"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0073"><NO.P>73.</NO.P><TXT>Следва обаче да се припомни, че член 131, параграф 1 ограничава обхвата на дискреционните правомощия на държавите членки, като уточнява, че те могат да въвеждат допълнителни условия към предвидените в тази директива, за да <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0056" REF.END="QE0056"/>осигурят правилно и ясно прилагане на тези освобождавания, и да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба<QUOT.END REF.START="QS0056" CODE="201C" ID="QE0056"/>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0074"><NO.P>74.</NO.P><TXT>Свободата на преценка на държавите членки при определянето на условията за достъп до освобождаването не може да стигне дотам, че да променя дефиницията на съдържанието на случаите на освобождаване, изброени в Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0075"><NO.P>75.</NO.P><TXT>За мен изразът <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0057" REF.END="QE0057"/>за да осигурят правилно и ясно прилагане на правилата за освободени доставки<QUOT.END REF.START="QS0057" CODE="201C" ID="QE0057"/> цели да позволи на държавите членки да въвеждат национални подзаконови разпоредби, които да не правят прилагането на правилата за освободени доставки твърде сложно за икономическите оператори и евентуално да оптимизират реда и условията на контрол“.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0076"><NO.P>76.</NO.P><TXT>Както и целта <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0058" REF.END="QE0058"/>да предотвратят всякакво възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба<QUOT.END REF.START="QS0058" CODE="201C" ID="QE0058"/>, очевидно не може да се отнася за чисто субективни изключения, които не са свързани с конкретното естество на извършваните дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0077"><NO.P>77.</NO.P><TXT>Във всеки случай, в светлината на общите принципи, трябва да се има предвид, че правото на преценка на държавите следва да се упражнява в съответствие с правото на Съюза<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0023"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0057">57</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0078"><NO.P>78.</NO.P><TXT>Когато данъчнозадължено лице оспори признаването или непризнаването на качеството организация с благотворителен характер по смисъла на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, националните юрисдикции следва да проверят дали компетентните органи са спазили границите на предоставеното им с този член право на преценка и принципите на правото на Съюза, включително по-специално принципа на равно третиране, който в областта на ДДС се изразява с принципа на данъчен неутралитет<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0024"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0056">56</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="13"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0079"><NO.P>79.</NO.P><TXT>В настоящия случай люксембургското правителство не е признало на EQ качеството на социална организация по отношение на дейностите, извършвани от него в качеството на представител, попечител и настойник, приемайки за пречка, както разбирам, адвокатския му статус.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0080"><NO.P>80.</NO.P><TXT>В предходни решения Съдът вече е изключил възможността съсловието на адвокатите по принцип да се счита за социална организация. Според Съда държавите членки не следва да прилагат намалена ставка на ДДС за услуги, доставени от частноправни субекти със стопанска цел, единствено въз основа на естеството на тези услуги и без да вземат предвид в частност всички следвани от тези субекти цели и трайността на социалния им ангажимент; предвид всички техни цели и предвид нетрайността на евентуалния им социален ангажимент Съдът е постановил, че адвокатите, разглеждани общо като съсловие, не могат да се смятат призвани за социални грижи<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0025"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100617">17 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:348">EU:C:2010:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0046">46</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0081"><NO.P>81.</NO.P><TXT>Въз основа на същите съображения Съдът е постановил, че доставките на услуги, извършвани от адвокати в рамките на националната правна уредба на правната помощ, не са освободени от ДДС съгласно член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0026"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160728">28 юли 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Conseil des ministres</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑543/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:605">EU:C:2016:605</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0065">65</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0082"><NO.P>82.</NO.P><TXT>Случай като този по настоящото дело, изглежда, има обаче някои особености, които могат да доведат до убеждението, че приложимостта на освобождаването от ДДС не е изключена a priori.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0083"><NO.P>83.</NO.P><TXT>Всъщност, както е видно от гореизложеното във връзка с вида услуги, извършвани от адвокат в качеството на представител, попечител или настойник на недееспособно лице, поне част от тях имат определена обществена значимост и следователно може да се счита, че са тясно свързани с понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0059" REF.END="QE0059"/>социални грижи<QUOT.END REF.START="QS0059" CODE="201C" ID="QE0059"/>, както е уточнено по-горе.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0084"><NO.P>84.</NO.P><TXT>Всъщност те не са запазени само за адвокати и дори не зависят от статуса на адвокат на този, който ги осъществява.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0085"><NO.P>85.</NO.P><TXT>Според мен на този етап следва да се проверят някои допълнителни условия, за да може освобождаването от ДДС да се счита за съвместимо със ситуация, сходна на тази в настоящия случай: значението на статуса на адвокат за лицето, изпълняващо функциите на представител, попечител или настойник на недееспособното лице, степента и стабилността на социалния ангажимент от страна на лицето, което иска освобождаване, включително с цел да се установи спазването на границите на дискреционните правомощия на държавата членка при въвеждане на допълнителни условия към предвидените в Директивата за признаване на освобождаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0086"><NO.P>86.</NO.P><TXT>Всички тези условия трябва да бъдат конкретно установени от националния съд, но Съдът е длъжен да му предостави параметрите за извършване на такава преценка в съответствие с правото на Съюза.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0087"><NO.P>87.</NO.P><TXT>Всъщност, въпреки че условието за тясна връзка със социалните грижи на извършваните услуги може да се счита за изпълнено, това не е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнено и второто свързано с признаването условие, което изрично изисква лицето, предлагащо посочените услуги, да бъде признато за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0060" REF.END="QE0060"/>благотворителна организация<QUOT.END REF.START="QS0060" CODE="201C" ID="QE0060"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0027"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0030">30</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0021">21</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20050526">26 май 2005 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kingscrest Associates и Montecello</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑498/03</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2005:322">EU:C:2005:322</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0034">34</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="14"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0088"><NO.P>88.</NO.P><TXT>По този начин според мен трябва да се тълкува практиката на Съда, съгласно която <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0061" REF.END="QE0061"/>[а]ко държавите членки бяха свободни да квалифицират определени частноправни субекти със стопанска цел като организации по смисъла на въпросната точка 15 само защото тези субекти предоставят и услуги със социално предназначение, би се стигнало до противоречие с волята на законодателя на Съюза да даде възможност за прилагане на намалена ставка само за доставките на услуги от организации, които отговарят на посоченото двойно изискване<QUOT.END REF.START="QS0061" CODE="201C" ID="QE0061"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0028"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20100617">17 юни 2010 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Франция</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑492/08</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2010:348">EU:C:2010:348</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0089"><NO.P>89.</NO.P><TXT>Според мен обаче и обратното е вярно: би се стигнало до противоречие с волята на законодателя на Съюза и ако държавите членки откажат да квалифицират като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0062" REF.END="QE0062"/>благотворителни организации<QUOT.END REF.START="QS0062" CODE="201C" ID="QE0062"/> частноправни субекти, които, макар да преследват (ограничено) стопанска цел, предоставят социални услуги по начин, доказващ трайността на социалното им задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0090"><NO.P>90.</NO.P><TXT>Не считам всъщност, че посочената по-горе практика на Съда може да се тълкува като изключваща автоматично предвидената в член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС възможност за освобождаване от ДДС на лице, което предоставя предимно услуги, тясно свързани със социалните грижи, показвайки трайността на социалното си задължение, само поради факта че е вписано в регистъра на адвокатите.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0091"><NO.P>91.</NO.P><TXT>Това е така, първо, в съответствие с принципа на пропорционалност, част от общите принципи на правото на Съюза. Съдът многократно е припомнял, че способите, използвани за транспониране на Шеста директива, трябва да са в състояние да реализират преследваните с този акт цели и да не надхвърлят необходимото за постигането им<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0029"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20171123">23 ноември 2017 г.</DATE>, <NAME.CASE>Di Maura</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑246/16</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2017:887">EU:C:2017:887</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0025">25</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20120426">26 април 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Комисия/Нидерландия</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑508/10</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:243">EU:C:2012:243</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0075">75</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0092"><NO.P>92.</NO.P><TXT>Има опасност обаче непредоставянето на освобождаване на дадено лице само поради факта че е вписано в регистъра на адвокатите, да наруши баланса на разпоредбата от правото на Съюза поради <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0063" REF.END="QE0063"/>изключваща<QUOT.END REF.START="QS0063" CODE="201C" ID="QE0063"/> цел, чужда на духа на Директивата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0093"><NO.P>93.</NO.P><TXT>Би било по-правилно с оглед на прилагането на освобождаването да се гледа по-скоро дейността, извършвана от лицето, отколкото естеството на самото лице.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0094"><NO.P>94.</NO.P><TXT>На второ място, следва да се има предвид прилагането на принципа на данъчен неутралитет. Обстоятелството, че данъчнозадълженото лице има статус на адвокат, не би следвало да води до различно данъчно третиране в сравнение с лице, което, макар да предоставя по същество същите услуги, се ползва от освобождаване, в случай че има лица или сдружения, които предоставят сходни услуги и които са били признати<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0030"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0049">49</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0095"><NO.P>95.</NO.P><TXT>Всъщност такъв подход би означавал съсредоточаване върху името на съответното данъчнозадължено лице и би могъл следователно да се окаже в противоречие с факта, че отчитането на икономическата и търговската реалност е основен критерий за прилагането на ДДС. Освен това може да е проблематичен от гледна точка на принципа на данъчен неутралитет, който не допуска сходни икономически сделки, които следователно са в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин в областта на ДДС.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0096"><NO.P>96.</NO.P><TXT>Трето, може да се отбележи, че разглежданите дейности се извършват от адвоката не толкова поради професионалния му статус, а след назначаването му от съда за представител, попечител или настойник на пълнолетно недееспособно лице. Съдебният орган възлага на назначеното лице специфична законоустановена функция в полза на пълнолетни недееспособни лица, изразяваща се в правомощието/задължението да представлява и защитава пълнолетното<?PAGE NO="15"?> недееспособно лице и да упражнява свързаните с това дейности. Ето защо си задавам въпроса дали фигурата на представител, попечител и настойник, предвидена в люксембургското право, може да се разбира като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0064" REF.END="QE0064"/>организация, призната за благотворителна<QUOT.END REF.START="QS0064" CODE="201C" ID="QE0064"/>, поради особената социална значимост на тази фигура, определена от закона. В такъв случай признаването на социалния характер на функцията на представител, попечител и настойник ще произтича пряко от националното право, докато съдебното решение за назначаване ще се ограничава до определяне на лицето, на което се възлага функцията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0097"><NO.P>97.</NO.P><TXT>Накрая, не намирам за съвсем убедително посоченото от люксембургското правителство и Комисията — че фактът, че за адвокатската професия типична е стопанската цел, представлява пречка за признаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0098"><NO.P>98.</NO.P><TXT>Понятието <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0065" REF.END="QE0065"/>организация<QUOT.END REF.START="QS0065" CODE="201C" ID="QE0065"/> по принцип е достатъчно широко, за да обхване и извършващите (ограничено) дейност с цел печалба физически лица: фактът, че EQ извършва някои от своите дейности с цел печалба, по никакъв начин не изключва възможността за квалифицирането му като <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0066" REF.END="QE0066"/>друг[а] организаци[я], признат[а] за благотворителн[а] от съответната държава членка<QUOT.END REF.START="QS0066" CODE="201C" ID="QE0066"/>, по смисъла на член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0031"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0039">39</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>) и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20150312">12 март 2015 г.</DATE>, <NAME.CASE><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0067" REF.END="QE0067"/>go fair<QUOT.END REF.START="QS0067" CODE="201C" ID="QE0067"/> Zeitarbeit</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑594/13</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2015:164">EU:C:2015:164</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0027">27</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0099"><NO.P>99.</NO.P><TXT>Това при условие, според мен, че стопанската цел е ограничена по изложените по-долу съображения.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0100"><NO.P>100.</NO.P><TXT>На първо място следва да се отбележи, че възнаграждението за адвокатската престация може да бъде платено от държавата, когато пълнолетното недееспособно лице не разполага с достатъчно финансови средства.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0101"><NO.P>101.</NO.P><TXT>Освен това тази компенсация, определена въз основа на Наредба на Великия херцог, както е посочено по-горе, никога не е предварително фиксирана, никога не е автоматична, тъй като подлежи на преценка от съда, а тъй като не се прави разграничаване на разходите и услугите на адвоката, може да се окаже, че тя не покрива изцяло разходите<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0032"><P>Вж. отговорите на EQ на въпросите на Съда, по-специално отговора на въпрос 1.</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0102"><NO.P>102.</NO.P><TXT>Съгласно вече припомнената съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0033"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> това обстоятелство може да бъде сред факторите, които следва да се вземат предвид, за да се установи дали въпросната организация има социален характер и показва, че дейностите от социално естество се упражняват, макар и срещу заплащане, по начин, чужд на пазарната логика.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0103"><NO.P>103.</NO.P><TXT>Съдът вече е уточнил, че при признаването за благотворителни на организации, които не са публичноправни субекти, националните органи, в съответствие с правото на Съюза и под контрола на националните юрисдикции, следва да вземат предвид редица фактори: наличието на специфични разпоредби, обществения[…] интерес от дейността на съответното данъчнозадължено лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи същите дейности, вече са били признати по сходен начин, факт[a], че голяма част от разходите за съответните престации евентуално се поемат от държавата<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0034"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0044">44</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>); решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0035">35</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0031">31</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0104"><NO.P>104.</NO.P><TXT>В разглеждания случай ми се струва, че някои от факторите, посочени от Съда във връзка с признаването на определена организация за социална, могат да бъдат открити, макар и частично: общественият интерес от поне някои от дейностите, осъществявани от данъчнозадълженото лице, обстоятелството, че други данъчнозадължени лица, осъществяващи<?PAGE NO="16"?> същите дейности, се възползват от освобождаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0035"><P>Това изискване е предмет на разнопосочни твърдения от страна на жалбоподателя в главното производство и на люксембургското правителство в отговорите на писмените въпроси на Съда. При това положение запитващата юрисдикция следва да установи евентуалното му съществуване.</P></NOTE>, фактът, че поне част от разходите за тези социални престации се поемат от държавата или пък, както в този случай, винаги се определят с разпореждане и по преценка на съдебния орган. Естествено националната юрисдикция ще трябва да установи евентуалното действително съществуване на тези изисквания в делото по главното производство, с уточнението все пак, че става въпрос за фактори, чиято контекстуална повторяемост не може да се счита за необходима за целите на признаването.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0105"><NO.P>105.</NO.P><TXT>Именно защото разглежданото в настоящото производство положение не може de plano да попадне в типичното, даващо право на освобождаване положение, според мен истинският фактор, който определя положението на лицето, за да може то да се счита за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0068" REF.END="QE0068"/>социална организация<QUOT.END REF.START="QS0068" CODE="201C" ID="QE0068"/>, както непряко следва от цитираната по-горе съдебна практика, е трайното социално задължение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0106"><NO.P>106.</NO.P><TXT>Това обстоятелство, макар да се установява лесно, когато лицето има за предмет на дейност или единствена цел на своята дейност социални престации, по-трудно се установява (но не може да се изключи), когато лицето извършва по-широко разгърната дейност като професионалист, и по-специално като адвокат.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0107"><NO.P>107.</NO.P><TXT>Според мен в този случай, тъй като не може, както казах, само поради принадлежността към конкретно професионално съсловие автоматично да се изключи възможността за признаване, критерият, от който би могъл да се ръководи националният орган при признаването, трябва да е свързан с количествения превес на социалната дейност над останалите също законосъобразно извършвани дейности.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0108"><NO.P>108.</NO.P><TXT>Според мен адвокат, както и всеки друг професионалист, който извършва предимно дейности, спадащи към <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0069" REF.END="QE0069"/>услуги, тясно свързани със социалните грижи и социалното осигуряване<QUOT.END REF.START="QS0069" CODE="201C" ID="QE0069"/>, може да бъде признат за <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0070" REF.END="QE0070"/>социална организация<QUOT.END REF.START="QS0070" CODE="201C" ID="QE0070"/> дори в случай че, субсидиарно извършва дейности от чисто правно естество, в случаи, които дори не са свързани със социални услуги.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0109"><NO.P>109.</NO.P><TXT>В този случай професионалистът следва да се погрижи да води отделно счетоводство, позволяващо да се разграничат, включително за целите на облагането с ДДС, (преобладаващите) дейности, тясно свързани със социалните грижи, освободени, и (остатъчните) различни дейности, подлежащи на облагане с ДДС<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0036"><P>Относно частичното освобождаване само на някои дейности, но не и на други, вж. наскоро постановеното (в смисъл че наличието на услуги от различно естество не променя естеството на освобождаването) решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20191120">20 ноември 2019 г.</DATE>, <NAME.CASE>Infohos</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑400/18</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2019:992">EU:C:2019:992</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0042">42</REF.NP.ECR> и <REF.NP.ECR REF="NP0043">43</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20160121">21 януари 2016 г.</DATE>, <NAME.CASE>Les Jardins de Jouvence</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑335/14</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2016:36">EU:C:2016:36</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0054">54</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0110"><NO.P>110.</NO.P><TXT>С оглед на гореизложеното запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства, по-специално посочените по-горе, дали, като не са признали EQ за организация, която няма социален характер, националните органи са спазили границите на правото на преценка, което им е предоставено от член 132 от Директивата за ДДС.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ><?PAGE NO="17"?><GR.SEQ LEVEL="2"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">в)</HT></HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD"><HT TYPE="ITALIC">По възможността националният съд да извърши признаване</HT></HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0111"><NO.P>111.</NO.P><TXT>Някои заключителни съображения във връзка с процедурата за признаване; люксембургското правителство, а доколкото разбирам и Комисията, поддържат, че в люксембургската система признаването на данъчнозадължено лице за социална организация не може да се извърши от съда дори ако се установи, че като не е предвидила в националното си право възможността за признаване по отношение на конкретно данъчнозадължено лице, държавата Люксембург е превишила правото си на преценка в това отношение.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0112"><NO.P>112.</NO.P><TXT>Макар да е вярно, че член 131 от разглежданата Директива за ДДС предоставя на държавите членки широка свобода на преценка относно признаването на съответните организации, Съдът изрично е постановил именно по отношение на тълкуването на същата Директива, че не е възможно <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0071" REF.END="QE0071"/>да се изтъква общият характер (на тази директива) или обхватът на свободата на преценка, която тя предоставя […] на държавите членки, за да се отрече каквото и да е действие на тези разпоредби, на които предвид техния предмет може успешно да се направи позоваване пред съд, въпреки факта, че Директивата не е била транспонирана в нейната цялост<QUOT.END REF.START="QS0071" CODE="201C" ID="QE0071"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0037"><P>Вж. решение от <DATE ISO="19820119">19 януари 1982 г.</DATE>, дело 8/81, Becker (Recueil, стр. 53, т. 29).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0113"><NO.P>113.</NO.P><TXT>Държавата преди всичко трябва да предвиди това условие, но самият Съд е изяснил, че държава членка, която е пропуснала да приеме мерки за транспониране, предвидени в Директивата, <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0072" REF.END="QE0072"/>не може да се позовава на собствения си пропуск, за да откаже на данъкоплатец да се ползва от освобождаване, което той може легитимно да претендира по силата на Шеста директива<QUOT.END REF.START="QS0072" CODE="201C" ID="QE0072"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0038"><P>Вж. решения от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0060">60</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>), и от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20121115">15 ноември 2012 г.</DATE>, <NAME.CASE>Zimmermann</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑174/11</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2012:716">EU:C:2012:716</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0032">32</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>. Следователно, ако е възможно по друг начин да се възпроизведат условията за въпросното признаване, принципите на европейския правен ред и на първо място този за полезния ефект на директивите изискват да не се пречи на заинтересованите лица да упражнят право, прогласено в разглежданата Директива.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0114"><NO.P>114.</NO.P><TXT>Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0039"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0051">51</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE> във всички случаи, когато разпоредбите на дадена директива са безусловни и достатъчно точни по своето съдържание и в определения срок не са взети мерки по прилагане, позоваване на тези разпоредби е възможно за оспорване на всички национални разпоредби, които не са съобразени с директивата, или когато посочените разпоредби уреждат права, които правните субекти могат да противопоставят на държавата.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0115"><NO.P>115.</NO.P><TXT>В решение Kügler Съдът е изяснил, че член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС посочва по достатъчно точен и безусловен начин дейностите, които се ползват от освобождаването, и следователно е пряко приложима разпоредба<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0040"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0053">53</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0116"><NO.P>116.</NO.P><TXT>Сама по себе си липсата на специално законодателно признаване на въпросните организации не може да се счита за способна да засегне пряката приложимост на нормата, но за сметка на това следва да се провери дали правният ред на съответната държава членка не позволява по други начини да се възпроизведе някаква форма на признаване, дори и само фактически, на благотворителния характер на организацията.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0117"><NO.P>117.</NO.P><TXT>Доколкото държавите членки спазват границите на правото на преценка, предоставено им с член 132, параграф 1, буква ж) от Директивата за ДДС, частноправните субекти не могат въз основа на тази разпоредба да получат качеството на организация с благотворителен характер по отношение на съответната държава членка.</TXT></NP.ECR><?PAGE NO="18"?><NP.ECR IDENTIFIER="NP0118"><NO.P>118.</NO.P><TXT>Признатото от Съда непосредствено действие на разглежданото освобождаване<NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0041"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20020910">10 септември 2002 г.</DATE>, <NAME.CASE>Kügler</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑141/00</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2002:473">EU:C:2002:473</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0052">52</REF.NP.ECR>—<REF.NP.ECR REF="NP0061">61</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR>).</P></NOTE> обаче ме кара да считам, че макар държавата Люксембург да е надхвърлила границите на своето право на преценка, като не е предвидила възможност за признаване в този конкретен случай, самата запитващата юрисдикция би могла при необходимост да извърши такова признаване.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0119"><NO.P>119.</NO.P><TXT>В този контекст, когато частноправен субект иска да получи качеството организация с благотворителен характер, националните юрисдикции следва да проверят дали компетентните органи са спазили посочените граници и принципите, предвидени в правото на Съюза, и <QUOT.START CODE="201E" ID="QS0073" REF.END="QE0073"/>да определят с оглед на всички релевантни обстоятелства по делото дали данъчнозадълженото лице е организация, призната за благотворителна по смисъла на посочената разпоредба<QUOT.END REF.START="QS0073" CODE="201C" ID="QE0073"/><NOTE TYPE="FOOTNOTE" NUMBERING="ARAB" NUMBERING.CONTINUED="YES" NOTE.ID="E0042"><P>Вж. решение от <REF.DOC.ECR><DATE ISO="20201008">8 октомври 2020 г.</DATE>, <NAME.CASE>E</NAME.CASE> (<NO.CASE>C‑657/19</NO.CASE>, <NO.ECLI ECLI="ECLI:EU:C:2020:811">EU:C:2020:811</NO.ECLI>, т. <REF.NP.ECR REF="NP0045">45</REF.NP.ECR></REF.DOC.ECR> и цитираната съдебна практика).</P></NOTE>.</TXT></NP.ECR><NP.ECR IDENTIFIER="NP0120"><NO.P>120.</NO.P><TXT>Предложеното тук решение не разширява обхвата на освобождаването отвъд предвиденото в Директивата, а само прави възможно предоставянето му на лицата, които имат право на това по силата на същата директива.</TXT></NP.ECR></GR.SEQ></GR.SEQ><GR.SEQ LEVEL="1"><TITLE><TI><NP><NO.P><HT TYPE="BOLD">IV.</HT></NO.P><TXT><HT TYPE="BOLD">Заключение</HT></TXT></NP></TI></TITLE><NP.ECR IDENTIFIER="NP0121"><NO.P>121.</NO.P><TXT>С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните запитвания, отправени до Съда от Tribunal d’arrondissement (Luxembourg) (Районен съд Люксембург), изброени в точки 5, 6 и 7 и обединени в група Б, както следва:</TXT><P><QUOT.S LEVEL="1"><LIST TYPE="OTHER"><ITEM><NP><NO.P><QUOT.START CODE="201E" ID="QS0074" REF.END="QE0074"/>1)</NO.P><TXT>член 132, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от <DATE ISO="20061128">28 ноември 2006 година</DATE> относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че сред услугите, тясно свързани със социалните грижи, може да включва услуги, предоставяни съгласно законоустановен и подлежащ на контрол от независим съдебен орган режим за закрила на пълнолетни недееспособни лица; че качеството организация, призната за благотворителна, може да бъде признато на адвокат съгласно режим за закрила на пълнолетни недееспособни лица, при условие че това лице изпълнява трайно социално задължение, в смисъл че дейностите от социално естество преобладават значително в сравнение с други дейности; за целите на това признаване не е необходимо производство по признаване, основано на предварително установени процедура и критерии, а може да се прилага във всеки отделен случай, евентуално от съдебен орган, когато непризнаването от националния законодател или от административните органи надхвърля границите на свободата на преценка, която Директивата предоставя на държавите членки.</TXT></NP></ITEM><ITEM><NP><NO.P>2)</NO.P><TXT>За тази цел националната юрисдикция следва да прецени дали извършваните от EQ дейности като представител, попечител и настойник са тясно свързани със социалните грижи и с оглед на съдържанието на предлаганите услуги дали EQ може да бъде признат за социална организация при упражняването на услугите на представител, попечител и настойник на пълнолетни лица, както и дали непризнаването от страна на законодателя и националните административни органи надхвърля границите на свободата на преценка, която Директивата предоставя на държавите членки<QUOT.END REF.START="QS0074" CODE="201C" ID="QE0074"/>.</TXT></NP></ITEM></LIST></QUOT.S></P></NP.ECR></GR.SEQ></CONTENTS.CONCLUSION></CONCLUSION>