<!DOCTYPE html PUBLIC "yes" "xhtml1-strict.dtd">
<html xmlns="http://www.w3.org/1999/xhtml">
<!--GENDOC2XHTML # converter_version: 1.2.15-->
  <head>
    <title>2025-11-202511C113202305250-00-TRA-DOC-BG-CONCL-C-0525-23-202503208-07_00</title>
    <meta content="text/html; charset=utf-8" http-equiv="Content-Type"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGeneratedDate"/>
    <meta content="bg-BG" name="Gendoc_Lang"/>
    <meta content="" name="Gendoc_GenerationDate"/>
    <meta content="" name="IsFlattened"/>
    <meta content="1" name="NumProc"/>
    <meta content="Final" name="Gendoc_EditionType"/>
    <meta content="0001" name="Gendoc_CaseNumberSuite"/>
    <meta content="30/10/2025 17:07:36" name="Gendoc_LastVerificationDate"/>
    <meta content="" name="Gendoc_ProcedureNumber"/>
    <meta content="bg" name="Gendoc_LangCode"/>
    <meta content="CNC" name="TypeDoc"/>
    <meta content="EMDn+dwykRwT/n7YtVKuxiQktAr2K0/u1LlhHvGw/AbxCDdkMSIurEGfLkDofjX7GMDbbJ4U2OJKrCZESV0m1hGIvo1delXarPbdGecJkCnGRfxTaPe7tsYl4MJ98gDuyqT/6aX93i2BEm/r8U3uSwjzsSqcMvp9ByLdbfVrmSU=" name="GenDocUID"/>
    <meta content="P" name="TypeProc"/>
    <meta content="" name="CreateCustomParts"/>
    <meta content="OK" name="ReadyToPublish"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_User"/>
    <meta content="" name="EP_Mode"/>
    <meta content="" name="Gendoc_DGTGenerated"/>
    <meta content="" name="Gendoc_Vademecum"/>
    <meta content="0525" name="NumeroOrdre"/>
    <meta content="2023" name="Annee"/>
    <meta content="P" name="Gendoc_ProcedureType"/>
    <meta content="" name="EP_Version"/>
    <meta content="BG" name="Langue"/>
    <meta content="anik" name="Gendoc_DGTGeneratedUser"/>
    <meta content="FAST_document_go_ok" name="Gendoc_LastVerificationStatus"/>
    <meta content="CNC_C" name="Gendoc_GendocTemplateType"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlockFlatP"/>
    <meta content="GenDoc 21-03-25 09:27:50" name="Created"/>
    <meta content="" name="Canevas3_Vademecum"/>
    <meta content="TRUE" name="WithoutAuthorBlock"/>
    <meta content="" name="Gendoc_CaseYear"/>
    <meta content="false" name="Generation_In_Progress"/>
    <meta content="C" name="Juridiction"/>
    <meta content="950d15a558454fd78ea37772b8458488" name="DocumentIdentifier"/>
    <meta content="0525" name="Gendoc_CaseNumber"/>
    <meta content="ImportedWithoutSource" name="SdlIdentifier"/>
    <meta content="RP" name="NatureAff"/>
    <meta content="RP" name="Gendoc_CaseNature"/>
    <meta content="0001" name="NumSuite"/>
    <meta content="C" name="Gendoc_Juridiction"/>
  </head>
  <body>
    <div style="header">
      <div id="rId24" style="first"/>
      <div id="rId20" style="even">Заключение на N. Emiliou — Дело C‑525/23</div>
      <div id="rId21" style="default">Oti</div>
    </div>
    <p class="C36Centre" id="para-1" title="page-1">
      ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-2" title="page-1">
      N. EMILIOU
    </p>
    <p class="C36Centre" id="para-3" title="page-1">
      представено на 3 април 2025 година (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-1" href="#t-1">1</a>
</span>)
      
    </p>
    <p class="C38Centregrasgrandespacement" id="para-4" title="page-1">
      Дело C‑525/23 [Oti] (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-2" href="#t-2">i</a>
</span>)
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-5" title="page-1">
      OS
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-6" title="page-1">
      срещу
    </p>
    <p class="C37Centregras" id="para-7" title="page-1">
      Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság
    </p>
    <p class="C39Centreespacement" id="para-8" title="page-1">
      (Преюдициално запитване, отправено от Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария)
    </p>
    <p class="C71Indicateur" id="para-9" title="page-1">
      „Преюдициално запитване — Миграция — Директива (ЕС) 2016/801 — Условия за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел участие в доброволческа дейност — Отказ за подновяване на разрешение за пребиваване — Член 7, параграф 1, буква д) — Понятието „достатъчно средства“ — Практика на националния върховен съд, която изисква окончателно придобиване на средствата и деклариране на естеството на средствата по последователен начин — Съвместимост на тези изисквания с правото на Съюза“
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-10" title="page-2">
      
        <br/>
      
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">I.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въведение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Настоящото дело се отнася до тълкуването на Директива (ЕС) 2016/801 относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-3" href="#t-3">2</a>
</span>). По-конкретно Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария) иска от Съда да даде разяснения относно условието за влизане и пребиваване, предвидено в член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, съгласно което гражданинът на трета държава трябва да разполага с „достатъчно средства“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) иска да се установи дали са съвместими с правото на Съюза национални практики, които изискват, първо, тези средства да са окончателно придобити от съответното лице и второ, това лице да докаже по последователен начин естеството на тези средства. Тези въпроси възникват в рамките на спор между гражданин на трета държава — OS, и Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság (Национална главна дирекция „Имиграционна полиция“, Унгария, наричана по-нататък „националният орган по въпросите на чужденците“) относно отхвърлянето на заявлението му за подновяване на разрешението за пребиваване с цел участие в доброволческа дейност.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">3.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От самото начало искам да отбележа, че условието за наличие на „достатъчно средства“ само по себе си не е непознато на Съда, тъй като вече има съдебна практика относно начина, по който то трябва да се тълкува в контекста на други актове от правото на Съюза в областта на миграцията и свободното движение. Настоящото дело обаче предоставя на Съда възможността да го тълкува за първи път в контекста на прилагането на Директива 2016/801.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">II.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правна уредба</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Правото на Съюза</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">4.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съображения 20, 21, 41 и 42 от Директива 2016/801 предвиждат:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-18" title="page-4">
      „(20) Настоящата директива следва да е в подкрепа на целите на Европейската доброволческа служба за развитие на солидарността, взаимното разбирателство и толерантността между младите хора и обществата, в които живеят, като същевременно допринася за засилване на социалното сближаване и насърчаване на активното гражданско поведение на младите хора. С цел да се осигури достъп до Европейската доброволческа служба по последователен начин в целия Съюз държавите членки следва да прилагат разпоредбите на настоящата директива към граждани на трети държави, които кандидатстват за целите на Европейската доброволческа служба.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-19" title="page-4">
      (21) Държавите членки следва да имат възможност да прилагат разпоредбите на настоящата директива по отношение на ученици, доброволци, различни от тези по линия на Европейската доброволческа служба, и работещи като „au pair“, за да се улеснят влизането и пребиваването им и за да се гарантират правата им.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-20" title="page-4">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-21" title="page-4">
      (41) В случай на съмнение относно основанията на заявлението за прием държавите членки следва да могат да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства за оценка във всеки отделен случай на планирано научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен, образователен проект или работа като „au pair“, за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена в настоящата директива.
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-22" title="page-4">
      (42) Ако предоставената информация е непълна, държавите членки следва да уведомят заявителя в разумен срок за изискваната допълнителна информация и да определят разумен срок за представянето ѝ. Ако допълнителната информация не бъде представена в рамките на срока, заявлението може да бъде отхвърлено“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">5.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 1 от тази директива е озаглавен „Предмет“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-24" title="page-4">
      „Настоящата директива установява:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-25" title="page-4">
      (а) условията за влизане и пребиваване на територията на държавите членки за срок над 90 дни и правата на граждани на трети държави и ако е приложимо — на членове на техните семейства, с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж или доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба, а при съответно решение от страна на държавите членки — в рамките на програма за ученически обмен или образователен проект, доброволческа дейност в рамките на доброволческа програма извън рамките на Европейската доброволческа служба или работа като „au pair“;
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-26" title="page-4">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">6.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 2, параграф 1 от Директива 2016/801 предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-28" title="page-5">
      „Настоящата директива се прилага за граждани на трети държави, които кандидатстват за прием или са били приети на територията на дадена държава членка с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж или доброволческа дейност в рамките на Европейската доброволческа служба. Държавите членки могат да решат да прилагат разпоредбите на настоящата директива и по отношение на граждани на трети държави, които кандидатстват за прием за целите на програма за ученически обмен или образователен проект, доброволческа дейност извън рамките на Европейската доброволческа служба или работа като „au pair“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">7.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 5 от тази директива е озаглавен „Принципи“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-30" title="page-5">
      „1. Приемът на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива подлежи на проверка на документните доказателства, удостоверяващи, че гражданинът на трета държава отговаря на:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-31" title="page-5">
      (а) общите условия, определени в член 7; и
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-32" title="page-5">
      (б) на приложимите специални условия в член 8, 11, 12, 13, 14 или 16.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-33" title="page-5">
      2. Държавите членки могат да поискат от заявителя да представи документните доказателства, посочени в параграф 1, на официален език на съответната държава членка или на някой официален език на Съюза, определен от същата държава членка.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-34" title="page-5">
      3. Когато всички общи и специални условия за прием са изпълнени, гражданите на трети държави имат право на разрешение.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-35" title="page-5">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">8.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 7 от Директива (ЕС) 2016/801 е озаглавен „Общи условия“ и предвижда:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-37" title="page-5">
      „1. Във връзка с приема на гражданин на трета държава съгласно настоящата директива заявителят:
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-38" title="page-5">
      […]
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-39" title="page-5">
      (д) представя изискваното от съответната държава членка доказателство, че по време на планирания престой гражданинът на трета държава ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане. Оценката за наличието на достатъчно средства се основава на индивидуално разглеждане на случая и при нея се отчитат средствата, получени, inter alia, от безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, или от финансова гаранция на организация по програма за ученически обмен, организация, приемаща стажанти, организация, работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“.
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-40" title="page-6">
      […]“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">9.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 20, параграф 1 от тази директива е озаглавен „Основания за отказ за издаване на разрешение“ и гласи:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-42" title="page-6">
      „1. Държавите членки отхвърлят заявление, ако:
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-43" title="page-6">
      (а) не са изпълнени общите условия, предвидени в член 7, или съответните специални условия, предвидени в членове 8, 11, 12, 13, 14 или 16;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-44" title="page-6">
      (б) представените документи са получени с измама или са неистински или подправени;
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-45" title="page-6">
      (в) съответната държава членка позволява прием единствено чрез одобрена приемаща организация и приемащата организация не е одобрена“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Националното право</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">10.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В член 2, буква d) от A harmadik országbeli állampolgárok beutazásáról és tartózkodásáról szóló 2007. évi II. törvény (Закон № II от 2007 г. за влизането и пребиваването на граждани на трети държави, наричан по-нататък „Закон № II от 2007 г.“), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, се определя кои роднини се считат за „членове на семейството“ на граждани на трети държави. Съгласно член 13, параграф 1, буква f) от този закон гражданите на трети държави могат да пребивават на територията на Унгария за период, по-дълъг от 90 дни в рамките на период от 180 дни, само ако по време на целия си престой разполагат с достатъчно средства, за да покрият разходите си за издръжка и настаняване, включително пътните разходи за връщане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">11.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Член 29, параграф 5 от A harmadik országbeli állampolgárok beutazásáról és tartózkodásáról szóló 2007. évi II. törvény végrehajtásáról szóló 114/2007. (V. 24.) Korm. rendelet (Постановление № 114/2007 от 24 май 2007 г. на Министерски съвет за прилагане на Закон № II от 2007 г., наричано по-нататък „Постановление № 114/2007 на Министерски съвет“) по същество гласи, че гражданин на трета държава трябва да разполага с достатъчно средства за престоя си в Унгария, ако той самият или „член от семейството“ може със законно придобити и притежавани доходи или имущество да поеме разходите за издръжка, настаняване и връщане, а при необходимост и за медицинска помощ. В член 29, параграф 6 от това постановление на Министерски съвет са изброени начините за доказване на наличието на средства за издръжка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">III.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Фактите в главното производство, производството пред Съда и преюдициалните въпроси</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">12.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят в главното производство, OS, е гражданин на трета държава. Той притежава разрешение за пребиваване в Унгария, което е валидно до 30 юни 2020 г., с цел образование.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">13.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">На 5 юни 2020 г. жалбоподателят подава заявление за подновяване на това разрешение за пребиваване с цел участие в доброволческа дейност в Mahatma Gandhi Emberi Jogi Egyesület (Сдружение в подкрепа на правата на човека Mahatma Gandhi; наричано по-нататък „сдружението“) в Унгария. Той посочва, че по време на доброволческата си дейност възнамерява да осигури издръжката си с помощта на своя чичо, който е британски гражданин. Освен това той прилага договора си със сдружението, извлечение от банковата сметка на негово име с движенията по нея за шест месеца, декларация за ангажимент от неговия чичо и документи, доказващи доходите на последния.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">14.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Компетентният регионален орган по въпросите на чужденците отхвърля заявлението за подновяване на разрешението за пребиваване и разпорежда извеждането на жалбоподателя от територията на Европейския съюз. Този орган обяснява, че предвид факта, че чичото на OS не може да се счита за „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква d) от Закон № II от 2007 г., той не може да покрива разходите за издръжка на жалбоподателя в Унгария, поради което представените със заявлението доказателства не могат да бъдат взети предвид съгласно член 29, параграфи 5 и 6 от Постановление № 114/2007 на Министерски съвет.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">15.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Жалбоподателят обжалва това решение пред националния орган по въпросите на чужденците. Той твърди, че е сключил договор за заем с чичо си и е приложил декларация, в която последният се задължава да му предостави определена сума за срока на доброволческата му дейност по-специално чрез банкови преводи. Въпреки това националният орган по въпросите на чужденците също приема, че чичото на жалбоподателя не е „член на семейството“ и следователно не може да поеме разходите му за издръжка в Унгария.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">16.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">OS подава административна жалба срещу това решение пред Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария). Пред този съд той твърди, че чичо му ще го подпомогне финансово, но не под формата на заем, а на дарение. Освен това той твърди, че националният орган по въпросите на чужденците незаконосъобразно е решил да не вземе предвид средствата, предоставени от чичото на жалбоподателя, само на основание, че последният не е „член на семейството“ по смисъла на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">17.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В решението си Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) се съгласява с жалбоподателя по този въпрос. По този начин той отменя решенията на регионалния и на националния орган по въпросите на чужденците, и разпорежда на регионалния орган по въпросите на чужденците да проведе повторно производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">18.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Това решение обаче е отменено от Kúria (Върховен съд, Унгария). Този съд приема, че за да изпълни условието за наличие на „достатъчно средства“, предвидено в член 7, параграф 1, буква д) от Директива (ЕС) 2016/801, и както е транспонирано в националното право, гражданинът на трета държава трябва да докаже, че е придобил съответните средства или от „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква d) от Закон № II от 2007 г., или като свои собствени доходи и/или имущество, т.е. окончателно и с възможност да се разпорежда с тези средства като със свои собствени без никакви ограничения. Освен това е необходимо декларациите на жалбоподателя в това отношение да са последователни. С оглед на тези обстоятелства Kúria (Върховен съд) връща делото на Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) за ново разглеждане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">19.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В рамките на новото производство, тъй като има съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на критериите, посочени от Kúria (Върховен съд) в определението му, Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-58" title="page-8">
      „1) Предвид целите, определени в съображения 2 и 41, член 1, буква а) и член 4, параграф 1 от [Директива 2016/801], съвместима ли е със свободата на преценка на държавите членки, предоставена с член 7, параграф 1, буква д) от тази директива, практика на държава членка, съгласно която, за да се приеме, че заявителят, гражданин на трета държава, който възнамерява да участва в доброволческа дейност, разполага със средства за издръжка — след като е доказал, че негов роднина, който не се счита за член на семейството, може да предостави и предоставя от своя законно придобит доход чрез редовни преводи необходимите средства за издръжка, които са достатъчни за издръжката на заявителя и за неговото връщане — се изисква като допълнително условие този заявител да уточни дали получената сума представлява доход или имущество и освен това да докаже с документи правното основание за получаването на този доход или имущество и това че може окончателно и неограничено да се разпорежда със средствата или с имуществото като със свои?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-59" title="page-9">
      2) С оглед на принципа на предимство на правото на Съюза, на принципа на справедливо третиране по член 79 ДФЕС, на принципа на свободно пребиваване, прогласен в член 45 от Хартата [на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, както и с оглед на съображения 54 и 61 от [Директива 2016/801], и по-специално на принципа на правна сигурност, от значение ли е за отговора на първия преюдициален въпрос обстоятелството, че като цяло националната правна уредба, която урежда разрешенията за пребиваване, не предвижда посочените в първия преюдициален въпрос условия, съответно такива условия са въведени не от законодателя, а при прилагането на правото от върховния съдебен орган на държавата членка, което следва да служи като задължителна съдебна практика?
    </p>
    <p class="C09Marge0avecretrait" id="para-60" title="page-9">
      3) Предвид обстоятелството, че при прилагането на националното право с цел да се констатира наличието на достатъчно средства за издръжка са необходими също и декларацията и документите във връзка с посочените по-горе изискуеми условия, трябва ли в разглеждания случай член 7, параграф 1, буква д) от [Директива 2016/801] — с оглед на установеното в член 79 ДФЕС задължение за справедливо третиране, на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, признато в член 47 от Хартата, на изискването за правна сигурност, споменато в съображение 2 от Директива 2016/801, и на посоченото в съображения 41 и 42 от тази директива по отношение на процесуалните гаранции — да се тълкува в смисъл, че съвместима с правната уредба е само практика на държава членка, съгласно която от заявителя се изисква, след като бъде предупреден за съответните правни последици, да декларира и докаже по непротиворечив и последователен начин изпълнението на счетените за необходими допълнителни условия, а заявлението за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено поради недоказване на изпълнението на въведените със съдебната практика условия, единствено ако съответно са спазени правата на заинтересованото лице и процесуалните гаранции?“.
    </p>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">20.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преюдициалното запитване с дата 26 юни 2023 г. е постъпило в секретариата на Съда на 14 август 2023 г. Унгарското правителство и Европейската комисия представят писмени становища и са представлявани в съдебното заседание, което се провежда на 20 ноември 2024 г.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">IV.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">21.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Директива 2016/801, в която се определят условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави, се основава на разбирането, че „[и]миграцията от държави извън Съюза е един от източниците на висококвалифицирани хора“ и че тези хора „играят важна роля във формирането на основния ресурс на Съюза — човешкия капитал, и за осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-4" href="#t-4">3</a>
</span>). Както и в редица други директиви, които уреждат миграцията или свободното движение в Европейския съюз (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-5" href="#t-5">4</a>
</span>), едно от тези условия е съответното лице да разполага с достатъчно средства, за да покрива разходите си за издръжка и пътните разходи за връщане, и да не представлява финансова тежест за системата за социално подпомагане на държавата членка, в която пребивава. Въпреки това, докато в някои от тези други актове изискването за наличие на „достатъчно средства“ е съчетано с други условия, в резултат на което средствата трябва да бъдат не само достатъчни, но и стабилни и регулярни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-6" href="#t-6">5</a>
</span>), това не е така по Директива 2016/801. Всъщност в член 7, параграф 1, буква д) от нея се изисква само средствата да бъдат „достатъчно“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-7" href="#t-7">6</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">22.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В този контекст въпросите на запитващата юрисдикция произтичат от обстоятелството, че жалбоподателят в главното производство — гражданин на трета държава, който подава заявление за разрешение за пребиваване с цел участие в доброволческа дейност — е направил противоречиви декларации относно естеството на средствата за покриване на разходите за издръжка по време на престоя му в Унгария. Първоначално той твърди, че тези средства са му предоставени от неговия чичо по силата на договор за заем, но по-късно той заявява, че те всъщност са му дарени от неговия чичо. Този съд е получил указания от Kúria (Върховен съд) да приеме, че в такава ситуация не може да бъде издадено разрешение за пребиваване. Всъщност Kúria (Върховен съд) счита, първо, че средствата, представени от заявителя за разрешение за пребиваване съгласно Директива 2016/801, трябва или да са предоставени от „член на семейството“, както това понятие е определено в националното право (което не е така по отношение на чичото на OS), или да са придобити от кандидата като негов собствен доход или имущество, т.е. окончателно (което запитващата юрисдикция разбира в смисъл, че тези средства трябва да са придобити като дарение, а не като заем, ако са получени от трето лице, което, подобно на чичото на OS, не се квалифицира като „член на семейството“) и с възможност да се разпорежда с тях като със свои собствени без никакви ограничения. На второ място, заявителят трябва да докаже естеството на тези средства по последователен начин (наричани по-нататък заедно „спорните изисквания“).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">23.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-конкретно с първия и третия въпрос Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд) иска да се установи по същество съвместимостта на тези изисквания с правото на Съюза. Този съд отбелязва, че според него държавите членки нямат право да допълват съдържанието на член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 с допълнителни условия. Освен това, тъй като в конкретния случай е доказано, че чичото на OS е платежоспособно физическо лице и получава доходите си законно, е спорно доколко е релевантен въпросът дали OS получава средствата от него под формата на заем, или под формата на дарение, и дали ги е придобил окончателно.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">24.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В следващите раздели, първо, ще разгледам доводите на унгарското правителство относно допустимостта на поставените въпроси (А), преди да разгледам самите въпроси, посочени в предходната точка (Б). След това ще дам отговор на втория въпрос, който се отнася до обстоятелството, че спорните изисквания не са установени в националното законодателство, свързано с разрешенията за пребиваване, а в съдебната практика на върховния съдебен орган на съответната държава членка (В).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">А.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Допустимост</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">25.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Унгарското правителство твърди, че преюдициалните въпроси, които се отнасят до тълкуването на Директива 2016/801, са недопустими, тъй като разглеждания в главното производство спор не попада в приложното поле на тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">26.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение това правителство изтъква два довода. Първо, то твърди, че в заявлението си OS не е посочил, че кандидатства за разрешение за пребиваване с цел участие в „доброволческа дейност“ по смисъла на Директива 2016/801. Вместо това той подал заявлението си с оглед на „други цели“ (както е предвидено в националното право), а такива „други цели“ не попадали в приложното поле на посочената директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-8" href="#t-8">7</a>
</span>). Второ, то твърди, че дори ако се приеме, че OS е подал заявлението си за разрешение за пребиваване с цел участие в „доброволческа дейност“, той пак не попада в приложното поле на тази директива. В това отношение унгарското правителство отбелязва, че Унгария се е възползвала от възможността, предвидена в член 1, буква а) и член 2, параграф 1 от Директива 2016/801, разглеждани в светлината на съображение 21 от нея, да прилага разпоредбите на този акт не само по отношение на гражданите на трети държави, които желаят да участват в Европейската доброволческа служба, но и по отношение на тези, които като жалбоподателя искат да извършват друга доброволческа дейност. В такъв случай обаче било необходимо въпросната организация, работеща по програма за доброволческа дейност, да отговаря на изискванията за „приемаща организация“ по смисъла на член 3, точка 14 от Директива 2016/801. Това не било обаче така по отношение на сдружението.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">27.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен доводите на унгарското правителство могат лесно да бъдат отхвърлени.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">28.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, в отговор на втория довод на това правителство отбелязвам, че понятието „приемаща организация“, както е определено в член 3, точка 14 от Директива 2016/801, не фигурира в член 2 от тази директива, който е озаглавен „Обхват“. Това понятие обаче се използва в член 14 от нея, в който са изброени специалните условия за влизане и пребиваване на доброволците.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">29.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен противно на твърденията на унгарското правителство обстоятелството дали въпросната организация, работеща по програма за доброволческа дейност, се квалифицира като „приемаща организация“, е от значение следователно за преценката дали тези условия са изпълнени, а не за предварителния въпрос дали кандидатът попада в приложното поле на този акт.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">30.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, припомням, че съгласно постоянната практика в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, установено с член 267 ДФЕС, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, когато поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, и че тези въпроси се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе само ако е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или също когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-9" href="#t-9">8</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">31.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">32.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По-специално не ми се струва, че исканото тълкуване, което се отнася до условието за наличие на „достатъчно средства“ в член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, няма никаква връзка с фактите или с предмета на спора в главното производство.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">33.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Всъщност, независимо от конкретната категория, под която OS е подал заявлението си за разрешение за пребиваване (дали става дума за „доброволческа дейност“ или за „други цели“), това заявление във всеки случай е разгледано от компетентните органи по въпросите на чужденците и националните юрисдикции като подадено с цел участие в „доброволческа дейност“ и е анализирано от тези органи и юрисдикции по-специално през призмата на общите условия, изброени в член 7 от Директива 2016/801, включително условието за наличие на „достатъчно средства“ (член 7, параграф 1, буква д).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">34.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Освен това в съдебното заседание унгарското правителство признава, че фактът, че сдружението не може да се счита за „приемаща организация“ по смисъла на член 3, точка 14 от Директива 2016/801, не е причината, поради която е отхвърлено заявлението на OS за разрешение за пребиваване, тъй като решенията на компетентните регионални и национални органи по въпросите на чужденците се основават единствено на това, че той не е доказал, че разполага с „достатъчно средства“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква д) от тази директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">35.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че решението на спора в главното производство зависи от тълкуването на това условие и че преюдициалните въпроси са допустими.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">Б.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Анализ на съвместимостта (първи и трети въпрос)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">36.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Както вече обясних в точки 22 и 23 по-горе, в преюдициалното си запитване запитващата юрисдикция иска да се установи дали, за да се докаже, че заявителят разполага с „достатъчно средства“ по смисъла на член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, е достатъчно лицето, което поема отговорността за осигуряването на такива средства (в случая чичото на заявителя), да докаже, че е в състояние да ги предостави, и да декларира, че те са предназначени за покриване на разходите за издръжка на заявителя по време на престоя му, както и на пътните му разходи за връщане.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">37.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">За разлика от това, според запитващата юрисдикция Kúria (Върховен съд) счита, че ако средствата произхождат от трето лице, което не е „член на семейството“ по смисъла на националното право (какъвто е случаят с чичото на OS), тогава заявителят трябва да докаже, че тези средства действително са придобити от него като негов собствен доход или имущество, т.е. окончателно (като дарение, а не като заем), и че той може да се разпорежда с тях като със свои собствени без никакви ограничения.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">38.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С първия си въпрос запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта на това изискване с целите на тази директива (отразени в съображения 2 и 41 и в член 4, параграф 1 от нея).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">39.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият въпрос, от своя страна, произтича от констатацията на Kúria (Върховен съд), че в главното производство OS не е успял да докаже по последователен начин естеството на средствата, с които разполага, и по-специално как те са придобити, и техния окончателен характер. Запитващата юрисдикция отново има съмнения дали това изискване е в съответствие с правото на Съюза (по-специално с член 79 ДФЕС (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-10" href="#t-10">9</a>
</span>), член 47 от Хартата (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-11" href="#t-11">10</a>
</span>) и със съображения 2, 41 и 42 от Директива 2016/801), като се има предвид, че в хода на административното производство OS не е бил информиран за обстоятелството, че заявлението му за разрешение за пребиваване може да бъде отхвърлено, ако декларациите му в това отношение не са последователни.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">40.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В следващите раздели ще разгледам последователно всеки от тези въпроси.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">1.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изискването средствата да бъдат придобити окончателно</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">41.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В Директива 2016/801 не се дава определение на понятието „достатъчно средства“. В член 7, параграф 1, буква д) от нея само се споменава, че за целите на установяването на това дали дадено лице, кандидатстващо за разрешение за пребиваване, разполага с „достатъчно средства“, тези средства включват средствата, „получени, inter alia, от безвъзмездна помощ, стипендия, действителен договор за работа или обвързващо предложение за работа, или от финансова гаранция на организация по програма за ученически обмен, организация, приемаща стажанти, организация, работеща по програма за доброволческа дейност, приемащо семейство или организация, посредник за наемане на работа като „au pair“. Освен това в член 7, параграф 3 от тази директива се предвижда, че „държавите членки могат да посочат референтна сума, която приемат за представляваща „достатъчно средства“. В тези разпоредби се уточнява също така, че оценката за наличието на достатъчно средства „се основава на индивидуално разглеждане на случая“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">42.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">До момента само две решения на Съда са свързани с тълкуването на Директива 2016/801 и нито едно от тях не се отнася конкретно до понятието „достатъчно средства“ или други съществени изисквания по тази директива (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-12" href="#t-12">11</a>
</span>). Въпреки това, що се отнася до Директива 2004/114/ЕО (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-13" href="#t-13">12</a>
</span>), която се прилага преди влизането в сила на Директива 2016/801, Съдът е посочил, че по същество държавите членки са длъжни да издадат разрешение за пребиваване за една от изброените цели на кандидати, които отговарят на общите и специалните условия, предвидени в Директива 2004/114, тъй като тези условия са изчерпателни (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-14" href="#t-14">13</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">43.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен е ясно, че същото важи и за Директива 2016/801, тъй като в член 5, параграф 3 от нея се посочва, че „[к]огато всички общи и специални условия за прием са изпълнени, гражданите на трети държави имат право на разрешение“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-15" href="#t-15">14</a>
</span>). От това следва, че изброените в член 7 от тази директива „общи условия“, включително условието, свързано с наличието на „достатъчно средства“, са изчерпателни и следователно не могат да бъдат допълвани с други общи условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">44.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">При това положение считам, че понятието „достатъчно средства“ има двойно измерение. Всъщност това дали заявителят разполага с достатъчно средства зависи, първо, от размера на тези средства (които трябва да са достатъчни за покриване на разходите за издръжка на лицето и на пътните разходи за връщане) и второ, от времето, през което той разполага с тези средства (тъй като той трябва да докаже, че „по време на планирания престой ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане“) (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-16" href="#t-16">15</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">45.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че по отношение на други актове на правото на Съюза в областта на миграцията Съдът вече е постановил, че няма пречка компетентните органи на държавите членки да проверят дали условието за наличие на „достатъчно средства“ е изпълнено, като вземат предвид дали тези ресурси ще бъдат запазени и след подаването на посоченото заявление (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-17" href="#t-17">16</a>
</span>). Според мен същото важи и в контекста на прилагането на Директива 2016/801. Необходимо е да се извърши прогнозна оценка, която има за цел да се определи дали съответното лице ще може да покрива разходите си за издръжка през целия период на престоя си. Всъщност, ако вземем един краен пример (който не отговаря на фактите по спора в главното производство), ако гражданин на трета държава подаде заявление за разрешение за пребиваване на основание Директива 2016/801, като твърди, че разполага с „достатъчно средства“, въпреки че в действителност е задължен да възстанови съответната сума веднага след пристигането си, отговаря ли той на условието, предвидено в член 7, параграф 1, буква д) от тази директива? Мисля, че не.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">46.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен подобна прогнозна оценка е още по-необходима, тъй като от член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 следва, че условието за наличие на „достатъчно средства“ е от съществено значение, за да се гарантира, че гражданите на трети държави, на които е издадено разрешение за пребиваване за една от целите, изброени в тази директива, могат да се издържат сами по време на престоя си, без да използват социалното подпомагане на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-18" href="#t-18">17</a>
</span>), и че някои категории кандидати като например неплатените доброволци (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-19" href="#t-19">18</a>
</span>), които могат да кандидатстват за разрешение за пребиваване съгласно тази директива, не получават никакви средства по време на престоя си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">47.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Въпреки това не споделям становището на Kúria (Върховен съд), че средствата трябва непременно да са окончателно придобити от гражданина на трета държава, който кандидатства за разрешение за пребиваване по силата на тази директива. Според мен налагането на такова изискване би надхвърлило далеч формулировката на член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 и целите на този акт. Всъщност това по същество би означавало (както посочва запитващата юрисдикция в преюдициалното си запитване), че на такова лице би могло да бъде отказано издаването на разрешение за пребиваване само защото може да се наложи да възстанови паричната сума, която му е била предоставена назаем от друго лице за покриване на разходите му за издръжка и на пътните разходи за връщане — дори ако трябва да направи това едва след края на престоя си.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">48.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че както посочих в точка 21 по-горе, Директива 2016/801 има за цел да насърчи и улесни миграцията на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“. В съображение 6 от тази директива се посочва, че тя има за цел „насърчаването на контактите между хората и на мобилността“, а в съображение 7 от нея се посочва, че миграцията съгласно тази директива „представлява взаимно обогатяване за съответните мигранти, техните държави на произход и съответната държава членка, като същевременно укрепва културните връзки и засилва културното многообразие“. В съображение 8 от Директива 2016/801 пък се посочва, че този акт следва да допринесе за напредъка на Европейския съюз „в световното съревноваване за привличане на таланти“, а в съображение 21 от нея се посочва целта за „улесняване“ на влизането и пребиваването на доброволци. Според мен тези съображения потвърждават, че целта на тази директива не е да създаде пречки за получаване на разрешение за пребиваване на категориите граждани на трети държави, които попадат в нейното приложно поле, а само да гарантира спазването на определени, изчерпателно изброени условия, най-важното от които е тези лица да разполагат с необходимите средства, за да не се превърнат в тежест за приемащата ги държава членка.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">49.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Припомням, че за разлика от някои други актове на право на Съюза в областта на миграцията, а именно Директива 2003/109 и Директива 2003/86, които се отнасят до престой с по-голяма продължителност, законодателят на Съюза не е счел за необходимо в член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 да изисква средствата да бъдат „стабилни“ или „регулярни“, в допълнение към „достатъчни“. Съответно не виждам как държавите членки биха могли да изискват от лице, което кандидатства за разрешение за пребиваване по силата на тази директива, да доказва в абсолютна стойност (тоест извън действителната продължителност на планирания си престой) стабилността или регулярността — да не говорим за окончателния характер — на получаваните от него средства (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-20" href="#t-20">19</a>
</span>). Всъщност, ако законодателят на Съюза е искал да се прилагат условия, различни от „достатъчния“ характер на средствата, той щеше да го посочи изрично, както е направил в тези други директиви.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">50.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Във всеки случай, дори в контекста на прилагането на тези други актове, от заявителя не се изисква да е придобил съответните средства окончателно. Всъщност Съдът е постановил, например по отношение на Директива 2003/86 (която се отнася до събирането на семейството), че е достатъчна прогнозна оценка на вероятността кандидатът да запази необходимите стабилни и регулярни финансови ресурси (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-21" href="#t-21">20</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">51.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от тези елементи следва, че издаването на разрешение за пребиваване съгласно Директива 2016/801 не може да бъде отказано само на основание, че средствата, с които разполага заявителят, не са придобити окончателно (например защото са предоставени на основание заем).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">52.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Преди да приключа с този раздел, искам да направя още две бележки.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">53.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Първо, съгласен съм с унгарското правителство, че докато общите условия, изброени в член 7 от Директива 2016/801, са изчерпателни, видовете средства, изброени в член 7, параграф 1, буква д) от нея, за целите на проверката дали е изпълнено условието за наличие на „достатъчно средства“, не са. Съгласен съм също, че за да установят дали това условие е изпълнено, държавите членки могат да изискат от заявителите да посочат естеството на средствата, с които те твърдят, че разполагат, или как са ги придобили. Всъщност, както заявяват унгарското правителство и Комисията в съдебното заседание и както потвърждава съображение 41 от този акт, държавите членки имат право „да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства за оценка във всеки отделен случай на планирано научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, ученически обмен, образователен проект или работа като „au pair“, за да се избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена в [тази] директива“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-22" href="#t-22">21</a>
</span>). Освен това Съдът вече се е произнасял в други случаи, че естеството на средствата може да бъде релевантен фактор при определянето дали е изпълнено условието, свързано с наличието на „достатъчно средства“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-23" href="#t-23">22</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">54.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен обаче свободата на преценка, с която държавите членки разполагат в това отношение, не може да се използва за създаване на изисквания, които надхвърлят правилата за доказване и всъщност добавят материалноправни условия към вече изчерпателно посочените в член 7 от Директива 2016/801 (например като поставят издаването на разрешение за пребиваване в зависимост от обстоятелството средствата да са придобити окончателно). В това отношение не трябва да се забравя, че член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 изисква от кандидата да докаже единствено, че „по време на планирания престой [той или тя] ще разполага с достатъчно средства за покриване на разходите за издръжка, без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка, както и на пътните разходи за връщане“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-24" href="#t-24">23</a>
</span>). Както Комисията обяснява в съдебното заседание, доказателствата, представени от заявителя, трябва да се анализират само с оглед на изчерпателно посочените в Директива 2016/801 условия.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">55.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Второ, отбелязвам, че изискване като наложеното в конкретния случай от Kúria (Върховен съд) действително има няколко компонента. Всъщност този съд по същество изисква средствата, произхождащи от трето лице, което не е „член на семейството“ по смисъла на националното право, не само да са придобити от това лице по конкретен начин (окончателно като дарение, а не заем), а и заявителят да разполага с тях без никакви ограничения, така че да представляват част от неговото собствено „имущество или доходи“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">56.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В конкретния случай това означава, че чичото на OS не може да плаща пряко разходите за издръжка на OS. OS трябва да докаже, че парите ще бъдат преведени от чичо му на него и действително ще станат негови собствени, преди да бъдат използвани за покриване на разходите му за издръжка. Подобно изискване на практика не позволява да се вземат предвид средства, произхождащи от трети лица, които не са „членове на семейството“ по смисъла на националното право.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">57.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение припомням, че що се отнася до други актове (а именно Директива 2003/109 относно дългосрочно пребиваващите и Директива 2003/86 относно събирането на семейството), Съдът е постановил, че понятието „[финансови ресурси]“, посочено в тези актове, не се отнася единствено до „собствените финансови ресурси“ на кандидата, а може да обхваща и финансовите ресурси, предоставени на разположение на този кандидат от трето лице (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-25" href="#t-25">24</a>
</span>). Освен това Съдът е посочил, че „тълкуване на условието за достатъчно средства в смисъл, че самото лице трябва да притежава такива средства“, би добавило изискване за произхода на средствата, което не е необходимо за постигане на преследваната цел, а именно защита на публичните финанси на държавите членки (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-26" href="#t-26">25</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">58.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен същото важи и за Директива 2016/801. Налагането на изискване на заявителя средствата, получени от трето лице (което не е „член на семейството“), да бъдат на негово разположение без никакво ограничение, така че те действително да представляват част от собствените му доходи или имущество, не се изисква нито от тази директива (в която изчерпателно са изброени материалноправните условия, които трябва да бъдат изпълнени), нито е необходимо за постигане на нейните цели. Всъщност, както е приел Съдът, „винаги съществува потенциален риск от загубата на достатъчно средства, независимо дали те са лични или се предоставят от трето лице“ (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-27" href="#t-27">26</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">2.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Изискването за деклариране на естеството на средствата по последователен начин</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">59.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Третият въпрос се отнася до изискването, наложено от Kúria (Върховен съд), декларациите на гражданин на трета държава, който кандидатства за разрешение за пребиваване съгласно Директива 2016/801, да бъдат последователни по отношение на естеството на средствата, с които разполага, и по-специално по отношение на това как те са придобити, и на техния окончателен характер; в противен случай заявлението му може да бъде отхвърлено. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали това изискване е съвместимо с правото на Съюза, и по-специално с член 79 ДФЕС, член 47 от Хартата и със съображения 2, 41 и 42 от Директива 2016/801.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">60.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В това отношение най-напред ще припомня, че както посочих в точка 53 по-горе, държавите членки могат „да извършват подходящи проверки или да изискват доказателства“, за да се „избегнат злоупотреби или неправилно използване на процедурата, установена в [тази] директива“. Освен това член 7 от Директива 2016/801 е ясен по отношение на обстоятелството, че в тежест на заявителя на разрешение за пребиваване по тази директива е да представи необходимите доказателства в подкрепа на своето заявление. С други думи националните органи не трябва да извършват проверки, които излизат извън рамките на представените от заявителя доказателства.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">61.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от горепосочените разпоредби следва, че с оглед избягването на злоупотреба и неправилно използване на процедурата, установена в Директива 2016/801, националните органи имат право да издирват обстоятелства, които биха могли да разкрият наличието на такава злоупотреба или на такова неправилно използване. Такива обстоятелства биха могли да включват и факта, че заявителят е направил непоследователни декларации пред компетентните национални органи; макар това обстоятелство само по себе си да не е непременно достатъчно, за да се установи наличието на злоупотреба или неправилно използване на процедурата.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">62.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">В същото време и независимо от факта, както посочих в точка 60 по-горе, че заявителят е този, който трябва да представи необходимите доказателства в подкрепа на заявлението си, от член 34, параграф 3 от Директива 2016/801 във връзка със съображение 42 от нея следва, че ако предоставената информация е непълна, съответната държава членка трябва да уведоми заявителя и да му осигури разумна възможност за предоставянето ѝ. Освен това член 35, първа алинея от този акт предвижда, че „[д]ържавите членки създават условия за лесен достъп на заявителите до информацията относно всички документни доказателства, необходими за подаването на заявление, и до информацията относно условията за влизане и пребиваване, включително правата и задълженията на гражданите на трети държави, попадащи в обхвата на [тази] директива, и на членовете на семействата им, когато е приложимо, както и съответните процедурни гаранции“. Освен това в член 20, параграф 4 от Директива 2016/801 се посочва, че „при всяко решение за отхвърляне на заявление се вземат предвид конкретните обстоятелства по случая, като се зачита принципът на пропорционалност“.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">63.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен от тези различни разпоредби следва, че освен ако не са налице доказателства за злоупотреба или неправилно използване на процедурата, предвидена в този акт, обстоятелството, че даден заявител е направил непоследователни декларации, трябва да се разглежда от националните компетентни органи като индикация за непълнота на информацията в досието на заявителя и следователно води до възникване на задължението, предвидено в член 34, параграф 3 от Директива 2016/801, да се уведоми заявителя за непоследователността и да му се предостави разумна възможност да изясни положението си. Считам, че решение за отхвърляне на заявлението, без да се предостави такава възможност, не е в съответствие с принципа на пропорционалност и следователно нарушава член 20, параграф 4 от посочената директива.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">64.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съгласен съм също със запитващата юрисдикция, че ако към момента на подаване на заявлението или преди това заявителят не е бил информиран за факта, че всяка непоследователност в декларациите му относно естеството на средствата, с които разполага, по-специално как те са придобити, и техния окончателен характер, може да доведе до отхвърляне на заявлението му, то отхвърлянето на заявлението му на това основание, без да му се даде възможност да изясни положението си, не само нарушава член 35 от Директива 2016/801, но и накърнява принципите на правна сигурност и прозрачност, посочени в съображение 2 от тази директива. Всъщност заявлението ще бъде отхвърлено на основание, което не е изрично предвидено в Директива 2016/801 и за което заявителят не могъл да знае.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">65.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">От това следва, че изискване като наложеното от Kúria (Върховен съд), което поставя предоставянето на заявление за издаване на разрешение за пребиваване по Директива 2016/801 в зависимост от това дали кандидатът е направил последователни декларации относно тези елементи, е несъвместимо с правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">В.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">По релевантността на факта, че спорните изисквания са установени от върховния национален съдебен орган в неговата съдебна практика, а не в националното законодателство, свързано с разрешенията за пребиваване (втори въпрос)</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">66.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Остава ми да разсея съмненията на запитващата юрисдикция дали фактът, че спорните изисквания са установени от върховния национален съдебен орган — Kúria (Върховен съд) — в неговата съдебна практика, а не в националното законодателство относно разрешенията за пребиваване, оказва някакво влияние върху тяхната съвместимост с правото на Съюза.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">67.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Според мен, тъй като от предходния раздел става ясно, че тези изисквания сами по себе си са несъвместими с правото на Съюза, не е необходимо Съдът да разглежда този въпрос в решението си. Във всеки случай припомням, че съгласно постоянната практика на Съда, макар транспонирането на такава директива да не изисква непременно формално и текстово възпроизвеждане на разпоредбите ѝ в изрична и конкретна законова разпоредба в националното право и да може да се ограничи до общия правен контекст, все пак е необходимо този правен контекст да е достатъчно ясен и точен, за да се даде възможност на ползващите се лица да се запознаят с правата и задълженията си в тяхната пълнота и ако е необходимо, да се позоват на тях пред националните юрисдикции (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-28" href="#t-28">27</a>
</span>). В миналото Съдът вече е постановявал, че изискванията, установени изключително в съдебната практика на националните юрисдикции (а не в националното законодателство), може да не отговарят на този критерий (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-29" href="#t-29">28</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">68.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Що се отнася до факта, че в конкретния случай изискванията са определени в практиката на един съд — Kúria (Върховен съд), който е върховния национален съдебен орган, припомням, че принципът на предимство на правото на Съюза утвърждава върховенството на правото на Съюза над правото на държавите членки. По силата на този принцип позоваването от държава членка на разпоредби на националното право, макар и да са конституционни, не би могло да засегне единството и ефективността на правото на Съюза (<span class="note footnote notemarker">
<a id="c-30" href="#t-30">29</a>
</span>).</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">69.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Съответно съм съгласен с Комисията, че фактът, че конкретна национална разпоредба е установена от върховния съдебен орган на държава членка, не може да има никакво значение за преценката на нейната съвместимост с правото на Съюза. Всъщност произходът на спорното национално правило или изискване е напълно ирелевантен за тази преценка. Така в настоящия случай фактът, че спорните изисквания са били установени от Kúria (Върховен съд), не може да повлияе на отговора на Съда на първия и третия въпрос.</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">V.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">Заключение</p>
</td>
</tr>
</table>
    <table cellpadding="0" cellspacing="0" border="0" width="100%">
<col width="5%"/>
<col width="95%"/>
<tr>
<td valign="top">
<p class="count">70.</p>
</td>
<td valign="top">
<p class="normal">С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Fővárosi Törvényszék (Будапещенски градски съд, Унгария), както следва:</p>
</td>
</tr>
</table>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-119" title="page-23">
      „Член 7, параграф 1, буква д) от Директива (EС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“,
    </p>
    <p class="C02AlineaAltA" id="para-120" title="page-23">
      трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „достатъчно средства“ не позволява на държавите членки да въведат изискване, което да обуславя издаването на разрешение за пребиваване по силата на тази директива от обстоятелството, че средствата, произхождащи от трето лице, което не е „член на семейството“ по смисъла на националното право, трябва да са придобити от заявителя окончателно, т.е. като дарение, а не като заем, и с възможността да се разпорежда с тях като със свои, без никакви ограничения, така че те действително да представляват част от неговите собствени доходи или имущество. Тази разпоредба също така не позволява на държавите членки да откажат издаването на разрешение за пребиваване по силата на тази директива само с мотива, че декларациите на заявителя относно естеството на средствата, с които той разполага, по-специално относно това как те са придобити, и техния окончателен характер, не са били последователни в хода на процедурата, без да му се даде възможност да изясни тези обстоятелства или да бъде уведомен, че заявлението му може да бъде отхвърлено на това основание. Обстоятелството, че тези изисквания са наложени от върховния съдебен орган, не е релевантно в това отношение“.
    </p>
    <div/>
  <hr class="note"/>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-1" href="#c-1">1</a>
</span>) Език на оригиналния текст: английски.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-2" href="#c-2">i</a>
</span>) Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-3" href="#c-3">2</a>
</span>) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. (ОВ L 132, 2016 г., стр. 21).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-4" href="#c-4">3</a>
</span>) Вж. съображение 3 от тази директива.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-5" href="#c-5">4</a>
</span>) Вж. член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164), член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225) и член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-6" href="#c-6">5</a>
</span>) Вж. член 7, параграф 1, буква в) от Директива 2003/86 и член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-7" href="#c-7">6</a>
</span>) Същото важи и за член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38, който предвижда, че гражданите на Съюза имат право да пребивават на територията на друга държава членка, ако притежават „достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване и притежават пълно здравно застрахователно покритие в приемащата държава членка“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-8" href="#c-8">7</a>
</span>) Всъщност Директива 2016/801 се прилага само за миграция за целите на научни изследвания, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-9" href="#c-9">8</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 4 март 2021 г., Migrationsverket (C‑193/19, EU:C:2021:168, т. 25 и 26).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-10" href="#c-10">9</a>
</span>) В член 79, параграф 1 ДФЕС се предвижда, че „Съюзът развива обща имиграционна политика, целяща да гарантира, на всички етапи, ефективно управление на миграционните потоци, справедливо третиране на гражданите на трети страни, пребиваващи законно в държавите членки, както и предотвратяване на незаконната имиграция и трафика на хора и засилена борба с тези явления“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-11" href="#c-11">10</a>
</span>) Член 47, параграф 2 от Хартата защитава правото на справедлив съдебен процес.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-12" href="#c-12">11</a>
</span>) Вж. решения от 10 март 2021 г., Konsul Rzeczypospolitej Polskiej w N. (C‑949/19, EU:C:2021:186), и от 29 юли 2024 г., Perle (C‑14/23, EU:C:2024:647).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-13" href="#c-13">12</a>
</span>) Директива на Съвета от 13 декември 2004 година относно условията за прием на граждани на трети страни с цел образование, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност (ОВ L 375, 2004 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 94).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-14" href="#c-14">13</a>
</span>) Вж. решение от 10 септември 2014 г., Ben Alaya (C‑491/13, EU:C:2014:2187, т. 31).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-15" href="#c-15">14</a>
</span>) Курсивът е мой. Добавям, че в съображение 2 от този акт се посочва, че той има за цел да се „осигурят повишена прозрачност и правна сигурност и да се предложи съгласувана правна рамка за различните категории граждани на трети държави, идващи в Съюза“.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-16" href="#c-16">15</a>
</span>) Член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801, курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-17" href="#c-17">16</a>
</span>) Вж. решение от 21 април 2016 г., Khachab (C‑558/14, EU:C:2016:285, т. 31).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-18" href="#c-18">17</a>
</span>) Допълвам, че Съветът на Европейския съюз е посочил, че е добавил изразът „без да използва системата за социално подпомагане на държавата членка“ в член 7, параграф 1, буква д) от Директива 2016/801 с оглед на привеждането на тази разпоредба в съответствие със съответните разпоредби на Директива 2014/66/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави в рамките на вътрешнокорпоративен трансфер (ОВ L 157, 2014 г., стр. 1) и Директива 2014/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно условията за влизане и престой на граждани на трети държави с цел заетост като сезонни работници (ОВ L 94, 2014 г., стр. 375) (вж. Изложение на мотивите на Съвета: Позиция (ЕС) № 9/2016 на Съвета на първо четене с оглед приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“ (ОВ C 170, 2016 г., стр. 40).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-19" href="#c-19">18</a>
</span>) За разлика от тях някои други категории, обхванати от Директива 2016/801, като например работещите като „au pair“, могат да имат право да получават джобни пари по време на престоя си (вж. член 16, параграф 6 от посочената директива: „Държавите членки могат да определят минимална сума джобни пари, която да се изплаща на работещия като „au pair“).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-20" href="#c-20">19</a>
</span>) Добавям, че при престой с ограничена продължителност, какъвто е този, обхванат от Директива 2016/801, при всички положения необходимостта от окончателно придобиване на средства е по-малка, отколкото при други актове, тъй като периодът, през който заявителят може да представлява тежест за системите за социална сигурност на държавите членки, е по-кратък.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-21" href="#c-21">20</a>
</span>) Вж. решение от 21 април 2016 г., Khachab (C‑558/14, EU:C:2016:285, т. 46 и 48), курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-22" href="#c-22">21</a>
</span>) Във връзка с това държавите членки биха могли да проверят дали средствата, предоставени от трета страна, могат да бъдат прекратени по преценка на тази трета страна.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-23" href="#c-23">22</a>
</span>) Вж. решение от 3 октомври 2019 г., X (Дългосрочно пребиваващи граждани — Стабилни, регулярни и достатъчни финансови ресурси) (C‑302/18, EU:C:2019:830, т. 43). Вж. и заключението на генерален адвокат Saugmandsgaard Øe по дело X (Дългосрочно пребиваващи граждани — Стабилни, регулярни и достатъчни финансови ресурси) (C‑302/18, EU:C:2019:469, т. 70).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-24" href="#c-24">23</a>
</span>) Курсивът е мой.</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-25" href="#c-25">24</a>
</span>) Вж. решение от 3 октомври 2019 г., X (Дългосрочно пребиваващи граждани — Стабилни, регулярни и достатъчни финансови ресурси) (C‑302/18, EU:C:2019:830, т. 44).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-26" href="#c-26">25</a>
</span>) Вж. решение от 16 юли 2015 г., Singh и др. (C‑218/14, EU:C:2015:476, т. 75).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-27" href="#c-27">26</a>
</span>) Вж. решение от 23 март 2006 г., Комисия/Белгия (C‑408/03, EU:C:2006:192, т. 47).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-28" href="#c-28">27</a>
</span>) Вж. решение от 28 януари 2010 г., Комисия/Ирландия (C‑456/08, EU:C:2010:46, т. 65 и цитираната съдебна практика).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-29" href="#c-29">28</a>
</span>) Пак там, точки 64 и 65. Вж. и решение от 1 юли 2004 г., Комисия/Франция (C‑311/03, EU:C:2004:405, т. 5 и 6).</p>
<p class="note footnote">(<span class="note footnote notemarker">
<a id="t-30" href="#c-30">29</a>
</span>) Вж. в този смисъл решение от 11 януари 2024 г., Global Ink Trade (C‑537/22, EU:C:2024:6, т. 23 и цитираната съдебна практика).</p>
</body>
</html>
